Из Словото на

Учителя Петър Дънов

КНИГА ЗА
СЪДБАТА

Варна, 2013 г.

ПРЕДГОВОР

Съдбата е част от реда на Вселената.

Рамакришна

Съдба има, защото редът е нещо много важно във Вселената.

Рамакришна

За да се образува един висш порядък, хората трябва да минат през съдбата.

Рамакришна

Всеки трябва лично да преживее своето отклонение от Бога и Неговия ред.

Рамакришна

Съдбата – това е просто пътят на една необходимост.

Рамакришна

По пътя на съдбата всеки ще разбере, че нищо не става случайно.

Рамакришна

Всичко, което човек сега прави, ще го преживява след време като необходимост.

Рамакришна

Когато егото на човека умре, ще умре и неговата карма.

Елеазар

Кармата се настанява там, където няма Истина.

Елеазар

Всяко наказание се определя лично от самия човек, а кармата е само служител и тя го изпълнява.

Елеазар

Колкото и тежка да е съдбата, ти избери Истинолюбието.

Елеазар

Щом твърдо избереш Истината, Бог ще те забележи и тогава звездите и съдбата ще започнат да замлъкват.

Елеазар

Човек, който познава Бога, е изключително строг и внимателен към думите, към всяка дума, защото всяка дума се превръща в съдба.

Елеазар

Твоите думи подреждат законите, по които ще живееш впоследствие.

Елеазар

Всяка дума определя съдба. Всяка дума е семе, посев, посяване.

Елеазар

Думите създават съдбите. Те са същества – те дишат, облагородяват, одухотворяват, обожествяват или провалят човека и отнемат пътя му.

Елеазар

Знаете ли, че думите са ръце – ръце на същества – и чрез думите тези същества ни улавят.

Елеазар

Всеки Го търси, за да бъде докоснат, и който бъде докоснат, той вече няма съдба, но само Вечност, Покой и Безкрайност.

Елеазар

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, октомври 2013 г.

I. Съдбата и Истината

Твоята съдба се определя от
отношението ти към Истината

Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината. Първият момент, първото отклонение, когато човек се е отказал да говори Истината, е създал сегашната карма, която е родила хиляди злини; и за да се освободим от нея, ние трябва да говорим Истината и да започнем да я прилагаме в живота си. (13/стр. 119)

Истината е независима от вашите и моите схващания: дали ще мислите по един, или друг начин; дали се приближавате, или отдалечавате от нея – вие няма да измените нейните отношения. Тя винаги ще съществува, каквато си е. (17/стр. 474)

И в края на краищата всеки от вас в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже Абсолютната Истина, тъй както си е. И сегашната карма не е нищо друго освен едно отклонение от Истината, тъй както си е. (13/стр. 119)

В Духовния свят нашите лъжи са като камъни, които спъват пътя на Духовете, и затова ни съдят за лъжата. За да има човек Божието благословение, не трябва да лъже. Като излъже, оттегля се Божието благословение, подкрепата от Небето, от Светлите Същества… Лъжата е смъртният грях! (7/стр. 286)

Всичко може да се извини, но лъжата – никога! Щом дойде до лъжата, пазете се от нея като от огън. Тя е принцип, който може да заведе човека в противоположностите на живота, от които мъчно може да се избави. (12/стр. 100-101)

Ще говорите чистата, бялата, светлата Истина. За нас и бялата, и черната лъжа е все лъжа… В нас абсолютно никаква лъжа не съществува, ни помен от нея: никакво извъртане на фактите, никакво извъртане на чувствата, никакво извъртане на помислите, никакво извъртане на действията. (13/стр. 119)

Няма за нищо да изкривяваш душата си, защото вътре в Истината Бог живее. Да се изопачи Божията Истина и да се оскверни Божието Име – няма нищо по-лошо от този грях. Вие мислите, че ако не говорите Истината, ще спасите семейството си, ще подобрите положението му. Не, вие носите проклятие за вашето семейство. Ако спестявате Истината заради вашата жена, вие я погубвате. Ако жената спестява Истината заради своя мъж, тя го погубва. (13/стр. 269)

Някои мислят, че ще се избавят чрез някоя лъ­жа, обаче ще ги хванат. Ако днес и утре не ги хванат, един ден ще е. (7/стр. 216)

Лъжата може да царува най-много сто години, след това тя се хваща и от нея нищо не остава.

(18/стр. 304)

Когато трябва да кажете Правдата, Истината, кажете я, макар и Земята да се обърне с главата надолу, дори когато това ви коства и живота… Но какво ще каже светът? Каквото и да каже светът, не мислете за последствията, защото вие страдате от това, че все искате да угаждате на хората, на света. Кажете: „От сега нататък искам да угодя на Бога“. (6/стр. 104)

Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, Който ви е пратил на Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас… За вас е важно да имате одобрението на Бога. (17/стр. 11)

Лъжа да нямаш в себе си! Не е въпросът да убедиш света, че не лъжеш, защото целият свят е в лъжа, но трябва праведните да убедиш, че не лъжеш!… Моралът е, като направиш една постъпка, тя да не те осъжда. Ние не гледаме на външното на нещата, а на онова, което е скрито вътре в душата.

(13/стр. 523,525)

Може да се случи и на вас – един път да кажете Истината и да ви накажат. Това наказание е наложено от Невидимия свят. Той не наказва за това, че сте казали Истината, но за това, че досега не сте говорили Истината… И обратното се случва: ако всякога сте говорили Истината, а един път само сте казали лъжа, ще ви възнаградят; но не за лъжата, а за Истината, на която до това време сте служили. (12/стр. 182)

Не се лъжете от външните прояви на човека. Някой път човек може да направи някои грешки, но не се самоизмамвайте, вие не знаете защо той прави това. Вие не знаете състоянието му в даден момент, не знаете какви са неговите отношения към Бога. Вие това не знаете. Ние трябва с благоговение да се спрем и да чакаме да видим какво Бог работи. Нашето произнасяне за едно, за друго трябва да бъде правдиво, с Любов, защото в бързината Истината не говори. (6/стр. 434)

Има зло в света, което само по себе си не е зло. Представете си, че аз съм слуга при един господар, който има много хубави чинии от най-чист, най-фин фарфор (порцелан). Аз един ден нося тия чинии и изпусна една от тях, счупя я. Има ли някакво морално престъпление в това – няма. Чиниите са човешки изобретения. Но ето отгде ще дойде грехът. Ако аз се уплаша, ще прибягна до лъжата и ще кажа: „Аз не счупих чинията“. Грехът идва с лъжата… Няма случай, когато някой да е казвал една малка лъжа и да не е изгубил после много.

(13/стр. 464,523)

Ще си признаете погрешката и нито ще я преувеличавате, нито ще я омаловажавате. В Школата не се допуска лъжа. Преувеличаваш ли – лъжа е, омаловажаваш ли – пак е лъжа… По този начин вие, като ученици, ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането. (13/стр. 359-360)

Самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина, така както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене. (13/стр. 320-321)

От ученика се изисква голяма искреност. Той трябва да бъде искрен спрямо себе си – никога да не прикрива погрешките си, нито пък да ги преувеличава или намалява. Че направил някаква пог­решка, той може да си прости за това, но да не се извинява. (12/стр. 184)

Един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да не се щади. (14/стр. 231)

Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които няма; друг отрича грехове, които има. И двата метода са погрешни. В Христовото учение всичко трябва да бъде точно предадено… Говорете Истината тъй, както си е. (3/стр. 176)

Когато ме търсите, не ме търсете в своите пог­решки и в своето оправдание. (14/стр. 64)

Като говоря, аз трябва да изнасям нещата такива, каквито са – нито да ги увеличавам, нито да ги намалявам. (5/стр. 189)

Истината трябва да изпъкне: ни повече, ни по-малко. Тази Истина не искам да ви я представя тъй бляскава, за да ви ослепи – прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи. И с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога. (3/стр. 88)

Бог не съди никого, защото знае условията, при които хората живеят. Някой път ние се страхуваме от Бога, имаме понятие за Него както за човека. Бог е велик в Своите схващания. Но когато Господ намери, че разбираш нещата, но обичаш да лъжеш, тогава Той постъпва другояче. (5/стр. 189-190)

Да лъже човек – това е една вътрешна слабост, не отсега придобита… Лъжата е започнала от Ангелите, които са паднали. (13/стр. 523,524)

Преди вас са минали много същества през този материален свят и като са завършили своята еволюция, оставили са след себе си всичките свои добри, но същевременно и всичките свои лоши мисли и желания; та сега вие преработвате едновременно добрите и лошите мисли и желания, които те са оставили… Тъй щото вие не трябва да се самоосъждате за тези неща, а ваша длъжност е да преработвате всичко, което дойде до вас. (6/стр. 44-45)

И тъй, във вашето съзнание трябва да израсте тази велика мисъл: да бъдете смирени и решителни, да няма абсолютно никакво лицемерие, никаква лъжа, никаква измама, никакъв гняв, никаква омраза. Тия неща може да дойдат. Всичко старо ще заличите – нека седи в архива на вашето минало.

(13/стр. 194-195)

Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото… Ако искате да разрешите въпроса, кои са причините за вашето страдание – то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено. (14/стр. 229,230)

Само Истината е, която внася в душата мир и спокойствие – когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои… И адът не е нищо друго освен липса на Истина. Гдето няма Истина, там е ад – вечното безпокойство, вечната тъмнина. (14/стр. 229)

Всеки е опитал този ад вътре в душата си. Защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този вътрешният е страшен. (3/стр. 139)

Когато вие схванете Истината, тя ще даде на душата онази вътрешна Пълнота, от която сега имате нужда… Защото само Истината е единствената сила, която въздига, усъвършенства и развива човешките души. (14/стр. 229)

В света на Истината се сформира човешката карма

Истината съставя светлината и топлината на човешката душа и затова я наричат „Свят на душата“. Само в света на Истината може да се намери цената на всички неща. Там се оценява, там се сформира човешката карма. В този свят се намират везните, чрез които се определят какъв ще е бъдещият човешки живот. (6/стр. 106)

Истината ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Ами че вие сте написана книга и като прочетете това, което е написано у вас, ще си напомните вашето минало и вашето бъдеще. (14/стр. 230)

Истината разкрива произхода на човека. Един ден, когато влезете в Духовния свят, вашите мисли и чувства ще станат обективни и като ги видите, ще се засрамите от себе си. Ще разберете, че не сте готови за този свят, и ще пожелаете по-скоро да слезе­те на Земята, за да работите. (18/стр. 249)

Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще – това, което може да се реализира, и всички минали грешки, които могат да се изправят… Ще вложите в себе си Любовта и Истината, няма да има никаква лъжа и по Божественому ще ликвидирате сметките си. (13/стр. 522)

Добре е всеки от вас да има едно тефтерче, в което да си записва, в продължение на един час, колко от неговите мисли, чувства и постъпки отговарят на Истината. Ако не се вглежда в своя вът­решен живот, той е осъден на деградиране.

(22/стр. 267-268)

Съвременните хора не могат да служат на Божията Истина, понеже са останали назад в развитието си. За това е много спомогнала Черната ложа, която с ред религиозни системи е успяла да спре развитието на човешките души. Обаче според мен по-лесно е да се живее за Истината, отколкото за света; по-лесно е да се служи на Бога, отколкото на света. (12/стр. 53)

Всеки, на когото се е давала власт на Земята, е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютният има. Никой не е устоявал на обещанието си… Само Бог е верен и истинен. Той винаги устоява и всякога изпълнява, когато обещава, а хората все се съмняват в Него. Впоследствие управляващите все ги лъжат, а хората все им вярват. Ето къде е безумието на човеците. (23/стр. 303)

Някои дохождат при мене, искат да им кажа Истината… Само на онзи човек може да се каже Истината, който е свързан с Божествения свят, който познава Бога. Съвременните хора не могат да възприемат Истината, понеже съзнанието им е обременено. (1/стр. 16)

Защо идват лошите условия? От неразбиране. Неразбирането пък е присъщо за онзи, който няма в себе си развити органи за възприемане на Истината. (1/стр. 199)

Когато не възприемате Истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално. Виждате, аз свързвам и материалното благословение с възприемането на Истината. (14/стр. 231)

Истината е реална, тя е същинският живот, да не мислите, че е нещо въображаемо. Тя е свят, …който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва: „Който разбира този свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен“. (17/стр. 473)

Няма нищо непредвидено, случайно. Вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания – всичко туй е предвидено… Ние на Земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват. И когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде Свободата. (17/стр. 473,476)

Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката. И вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.

(14/стр. 228)

Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената Истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват… Хората днес са толкова хитри, че всички неща в живота ги покриват с една сладка корица. Божественият начин на лекуване е обратен: хапчетата отвън са горчиви, а отвътре – сладки. (3/стр. 89,179)

Когато у вас се зароди страдание, Любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви преведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината – това е Любовта, която се проявява в Духовния свят. Истината – това е Бог, Който се проявява между Духовете. Това не е много трудно да се разбере. (14/стр. 230)

Истината е една, но тя трябва да се приеме с Любов. Не се ли приеме с Любов, Истината причинява смъдене, болка в човека… Възприемайте Истината правилно, за да не стават обратни реакции във вас. (18/стр. 77-78)

Бъдете напълно добродетелни, напълно справедливи, тъй истинни и тъй мъдри, както е сам Господ. В нашия живот трябва да постъпваме тъй, както Господ постъпва спрямо нас – често ние сме недоволни, но Той веднага изпраща Своето благословение. И винаги самите ние ставаме причина за своето нещастие. (18/стр. 148)

Някой казва, че еди-кой си е виновен за неговите нещастия, той не говори Истината. Човек сам кове съдбата си… Всеки трябва да съзнае, че сам той е виновен за своите неуспехи и страдания и сам той трябва да се обърне към Бога. Щом е така, той никого не трябва да обвинява, в никого да не се съмнява, на никого да не завижда и да знае, че в него са вложени велики блага, велики способности.

(19/стр. 45)

Човек знае Истината, а сам допуска съмнението в себе си. Никой никого не може да излъже, а себе си – още по-малко. (18/стр. 499)

Няма слаби хора в света, всички хора са силни. Слабите аз ги наричам хора на лъжата – това са хората, които са сгрешили, но не искат да изправят погрешките си. И най-слабият е толкова силен, колкото и Учителят. И най-слабият е в състояние да запуши своите шишета, да не влизат в тях никакви ферменти (паразити). (27/стр. 757)

Крадецът е свързан с нашия ум, нашето сърце, нашите чувства, той има достъпи там… Като допуснете една грешка, вие сте допуснали тоя крадец, а влезе ли – „той ще открадне, заколи и погуби“. Нап­ример започнете някоя работа в света и допуснете една лъжа. Впоследствие тази лъжа ще разруши цялата ви работа. (4/стр. 135)

Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него – всеки да се вгледа в себе си; да разбере, че злото е в самия него… Крадецът се крие във вас някъде и ако го намерите, работете върху него, за да го възпитате. (18/стр. 448-449,441)

Изучавайте себе си, своите състояния и ги възпитавайте. Говорете им като на разумни същес­т­ва – да разберат, че има един, който стои по-високо от тях…  Докато постъпвате справедливо, същес­т­вата във вас ще ви слушат, но измените ли на Справедливостта, никакви методи не могат да им въздействат. (21/стр. 84-85)

В света съществува един вътрешен закон, който води човека към усъвършенстване. Той е закон на Абсолютната Справедливост. Съзнателният живот може да се разбере само по закона на Справедливостта, а не по закона на Любовта. Любовта е закон на живота. Когато животът влезе в човека, той ще дойде до Любовта. А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на Правдата. Сега хората се намират под закона на вечната Правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока. В Правдата няма лицеприятие. (24/стр. 150-151)

Схващайте Правдата като наука за чистене в живота… И тази наука да не ви се вижда тежка, защото без наука ще има само невежество. И да ви не смущават погрешките, които правите. Човек, който се смущава и плаче за погрешките, които прави, спира се в живота. (4/стр. 166)

Когато се натъкнете на Правдата, тя няма да ви пита защо сте намерили да я изправите, но ще ви пита какъв начин сте намерили да я изправите и дали изобщо сте готови да я изправите. В този смисъл погрешките не са нищо друго освен възможности за човека да прояви своята разумност.

(24/стр. 151)

Божествената Правда е много красива, но строга, не прощава погрешките. Но ще кажете: „Аз съм слаб“. Слаб или силен, ти не трябва да престъпваш заповедта на твоя Баща!… В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее.

(18/стр. 261,228)

Съдбата идва, за да те направи безупречен

Бог наблюдава всичко. Има едно око в света, което не спи. То наблюдава даже и това, което се върши в тъмните нощи. Има едно страшно око в света, което вижда всичко и въздава всекиму. Къде ще се скрием от това око? (15/стр. 291)

Господ за всичко държи сметка: нищо и никого не забравя, нищо не пропуска, никога не заспива. Той само привидно никога не те забелязва и дори когато те гледа, показва, че не те вижда. Той запазва абсолютно мълчание; мълчи и когато те наблюдава, а ти мислиш, че не те е видял, и се успокояваш. Не, видял те е Той. (13/стр. 305)

Бог по някой път мълчи, по някой път говори. Бог мълчи, когато е зает с някоя велика Своя мисъл за сътворяването на нов свят. Именно в тези творчески актове на Бога на Земята стават най-големите престъпления, защото Той не може да се занимава с глупостите на хората. Вие казвате: „Докато Господ мълчи, да свършим тази работа, сега му е времето!“. Но след като свърши работата Си, Господ се обръща и разчита всичко. (13/стр. 305)

Всичко в света е явно, нищо не може да се скрие пред Окото на Господа. И това не ви говоря, за да ви плаша. Не, Бог в Своето битие е Дух, Който иска всякога да поучава и поправя, а не да наказва и отмъщава. Туй, което забелязваме в света като страдание и наказание, то е само по отношение на формата. И ако в това отношение често ни наказва Бог, то е, за да ни освободи от робството – ако речете да освободите една овца от устата на вълка, няма ли тя да пострада, докато я извадите? (17/стр. 452)

Бог никога не обича външно. Например човек иска богатство, обаче Бог не му дава, понеже това ще му повреди. Когато човек не прониква в далечния добър замисъл на Бога, той не разбира нещата. Ако Бог не ти причини страдание, няма да можеш да се изцелиш. (7/стр. 16)

Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога, и ти усещаш тежките последствия на своите грешки. Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш.

(7/стр. 467)

Страданията се дават в пътя на човека за изп­равление. Ако искате те да се отстранят, трябва да премахнете погрешките. Иначе, който наруши нещо и не може да се изправи, турят го в затвора – един вид в ограничение, в страдание, за да се пов­дигне. (7/стр. 467)

Неразумният живот води към страдание… Умният човек не трябва да страда, но при сегашните условия страданията са неизбежни. (7/стр. 475)

Някой път грехът се преплита със страданието, но тези две неща не бива да се свързват. Страданието е един велик закон. Няма човек, който да не е страдал и да не страда. Дори Бог страда заедно с нас, никой не страда повече от Него. (18/стр. 255)

Хората не знаят, че съдбините не седят в техни ръце, само Бог може да оправи света. Страданията, които идат, ще оправят света. Бог ще оправи света, но чрез нас. (9/стр. 62)

Когато човек се реши да служи на Бога, по закона на растенията, понеже съзнанието му не е будно още, ще направи една погрешка – у него ще се зароди желание да слезе надолу и като вижда, че няма да постигне нищо, той пак се връща нагоре. Слизането надолу вие го наричате падане и страдание. Та опитността, мъчнотиите, страданията, които сега изпитвате – това са страданията на растенията. Вие изпитвате вашия растителен живот на миналите векове. (8/стр. 186)

Човек сега е дошъл да изправи свои грешки от най-далечното минало, от всичките царства, като е бил в тях. В един живот може да се изправят всичките грешки на животинското ни състояние.

(13/стр. 524)

Един ме попита защо страда. Казах му, че в миналото е бил вълк и е разкъсал 10 000 овце.

(7/стр. 475)

Която душа е била в големи страдания, тя се пречиства… Бог е пратил Своите синове на училище на Земята и понеже не се учат, бягат от училището, затова иде пръчката, затова са страданията сега. (3/стр. 72,77)

Сега Бог върти Своята пръчица, бие света на общо основание и казва: „Ще ходите на училище, за да се учите и да добиете опитност“. Всяко отстъп­ление от Неговите заповеди, всяка погрешка има своите наказателни последици. (11/стр. 215)

Наказанията не са нищо друго освен изплащане… Всичко може да се избегне, но да се избегне от Божието наказание, не може. (4/стр. 157)

Ако хората знаеха законите, другояче биха живели. Всяка погрешка носи ужасни последствия. Човек има свобода да направи Добро и да направи престъпление. Но след като направи престъплението, изгубва Свободата си. (7/стр. 215)

Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се, изваждат те. Като направиш погрешка, пак те турят в пещта и те пекат. Душата в човека схваща това, но човекът на плътта дига шум. (9/стр. 233)

Коя е причината за съществуването на греха? Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзмож­ност да изправи живота си, Бог слиза от Небето и го оправя. (18/стр. 422)

Бог разтваря книгата на живота пред всеки човек и го заставя да чете – сам да види своите пог­решки… Като види и съзнае погрешките си, човек ще каже като блудния син: „Прости ме, Отче!“.

(18/стр. 250)

Когато много страдания се натрупат, когато станат прекомерно много, Господ слиза от Небето и взема всичките страдания. Само Той е всемъдър, всесилен. Той взема тежестите на хората и с това се обогатява… Защото нашите грехове и нашите страдания са гориво за Божията Любов. (15/стр. 316)

Така казва и Писанието: „Дай си греховете на Господа“. (11/стр. 104)

Понеже човешката душа от векове още носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере Волята Божия. Ето защо човек трябва да се моли на Бога, Той да го очисти, да го освободи от този товар – (за)да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога. (1/стр. 72)

Сега у всички ви липсва силата на добрата воля, лошата воля е по-силно развита… У нас има нещо нечисто, което препятства на нашата добра воля, и ние трябва да направим големи усилия, за да изхвърлим тези нечистотии навън. (4/стр. 49)

Днес малко хора изпълняват Божията Воля. Защо? Защото нямат нужната Чистота. Само чистият може да види Бога и да Му служи… Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие да живее в Чистота. (18/стр. 421-422)

Трябва да знаете, че в собственото Си съзнание Бог е толкова чист, толкова свят, че всички ония грехове, които правим, са крайно отвратителни пред душата. Следователно, когато човек съгреши, той затваря своя път. (13/стр. 324-325)

Сега разтворете хубаво вашето съзнание. Вие сами от себе си доволни ли сте? Знаете ли колко грехове имате пред себе си? Колко грехове имате, затворени пред Господа? Колко скрити стаички имате непречистени? (13/стр. 325)

Ако не си чист, ако си грешен, по никой начин не можеш да влезеш в Царството Божие… Бог казва: „Трябва да се изчистиш“. Грехът лесно се прави, но мъчно се изтрива. (7/стр. 445)

Днес Христос обръща внимание на всички хора, за да съзнаят, че в тях е образът на Бога, и да се заемат да Го очистят, за да възстановят първоначалното съчетание в себе си, с което са родени. (18/стр. 466)

В дълбочината на всяка душа е скрит Господ… Бог е, Който страда вътре в човека. Божественият Дух е, Който се моли в човека и страда. Човек прави грехове и Божественият Дух вътре страда и се моли. (7/стр. 442)

Когато сърцата на хората се пречистят, те ще усетят присъствието на Бога в себе си. (1/стр. 204)

Защо Бог допусна греха? За да прекара човека през страдания, да отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. (26/стр. 323)

Сърцата на всички хора трябва да бъдат ранени. Защо? Защото грехът е в сърцата. Ако не дойде някой да мушне сърцето на човека, злото няма да излезе навън. През раната на сърцето ще излезе злото и човек ще се освободи от него. (2/стр. 74)

Бог казва на Израил: „Търсете Ме, докато съм близо“. Това значи: търсете Бога, докато още не е закоравяло сърцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдат катаклизми и катастрофи в света. (21/стр. 219)

Съдбата е изключителен преследвач
на твоите погрешки

Грехът, грешките не са нищо друго освен неизпълняване на онова, което трябва да бъде. Щом има грях, това показва, че има закон, който държи човека отговорен за всичко, което върши. (2/стр. 250)

Вие сте абсолютно отговорни за вашите постъпки.

(16/стр. 248)

Само ако малко кръшнеш настрани, Природата, която е толкова разумна, ще те държи отговорна и тогава за всички блага, с които те е дарявала, ще ти иска сметка; и трябва да платиш. Щом се провиниш, затварят кредита. Има горе Същества, които разбират твоите замисли – какво ще направиш. Щом постъпваш невярно, ще вдигнат доверието си от теб. (7/стр. 216)

Понеже Бог е милостив, с всеобемяюща Любов, трябва ли да злоупотребим с Него? Какво ще добием от всичко това? Ние вредим сами на себе си… Тази Велика Истина е строга. (13/стр. 188)

Абсолютна благонамереност се изисква от ученика, никога да не злоупотребява с онова, което му е дадено. Защото, щом злоупотребите, ония, които контролират – има Същества, които контролират – Господ няма да забави да ги изпрати… Всичко се следи! Те ще те накажат, а после Господ ще те прости. Прощение има на погрешките, но извинение на погрешките няма. Погрешките в класа трябва да се изправят. (16/стр. 201)

Учителят може да те обича, но като правиш грешки, той ще ти отбелязва. Ученикът в такива случаи апелира към Любовта: „Господин Учителю, ние нали се обичаме“. „Да, обичаме се, но си нап­равил грешки на няколко места и трябва да ги поп­равиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, неправилното решение компрометира и мене.“ (3/стр. 185-186)

Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас ако ударят по една, на мен стоварват по три плесници. (14/стр. 157)

Много християни и до днес още мислят, че могат да живеят, както разбират: да правят погрешки, без да си дават отчет за тях, без да носят последствията им; те мислят, че като се разкаят и обърнат към Бога, веднага греховете им ще се заличат. Погрешките се заличават само когато се изправят.

(18/стр. 233)

Не трябва да се самоосъждате, но да сте готови всеки момент да изправяте живота си. Всеки ще изправи живота си дотолкова, доколкото в даден момент може да направи. (2/стр. 251)

Избягвайте самоизяждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но я изправете… Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. (3/стр. 104)

Погрешките не трябва да седят дълго време във вас. Всяка погрешка моментално трябва да я поправите. Всяка една негативна мисъл, негативно чувс­тво или постъпка непременно веднага носят със себе си лоши последствия. (25/стр. 77)

Бог не съди хората защо съгрешиха, а защо не изправиха погрешките си. (9/стр. 185)

Защо трябва да се изправят погрешките? Защото при всяка погрешка човек губи нещо от себе си. Дали съзнаваш това, или не, ти си изгубил половината от силата си. Кармата идва с цел да изправим погрешките си от миналото и да придобием двойно по-голяма сила. (22/стр. 217)

Разкривай всяка погрешка, която правиш. Тогава, ако си остарял, ще се подмладиш. Няма да се критикуваш, само ще констатираш погрешката и ще се поправиш. (7/стр. 361)

Да започнете да се извинявате, че условията били такива, че кармата ви била такава – това не е позволено. Грешката е грешка, няма какво да се извинява. Тя трябва да се констатира като факт и да се търси начин за изправянето . (12/стр. 184)

Гордостта не ви позволява да признаете вашите погрешки. (5/стр. 387)

Решили сте една задача криво, ще започнете отново да я решавате. Ще кажете: „Аз грешки не правя“. Правят се, правят се грешки, и учените хора ги правят. Като се върнеш да поправиш задачата, ще намериш какво си пропуснал. Целият ваш живот не е лош, но погрешки имате. (3/стр. 174)

Даже и най-съвършените Същества в света грешат. Докато материята се възпита, Духът трябва да дойде във Висше съзнание, да употреби всички сили, за да я регулира. Това хората наричат грях и казват: „Аз съм грешен“. Не, но в съзнанието на твоята материя и твоя Дух има дисхармония.

(6/стр. 301)

Не хулете Господа в себе си и не казвайте, че Той ви е създал грешници… Грехът, погрешките са случайни, вметнати неща в живота. (18/стр. 10,233)

И кой от вас не е правил погрешки? Само че някои погрешки са видими, а някои – невидими. Кой от вас не се е гневил, не е казвал: „Аз ще му направя това и това.“? Кой от вас не се е съблазнявал? Светът не е такъв, какъвто трябва. Бог всичко заличава и казва: „Напред вървете!“. (25/стр. 233)

Погрешките са тор за Божествената нива… От тези ваши утайки – грехове, недоразумения – ще излезе най-добър хляб и вие ще кажете след време: „Слава Богу, много хубаво е било всичко това“.

(18/стр. 302,257)

Когато някой сгреши, знаете ли какво донасят Ангелите за него пред Бога?… Те казват: „Това е нещо особено, то заслужава да се изучава; особен спесимен е това, прекрасно нещо за нашите изследвания“. (6/стр. 310)

Та греховете, които имате, са въглени, които трябва да превърнете в диаманти. Това е наука. Задача ви дава Господ. Не съжалявай за погрешките, за да можеш да ги поправиш. Съжаляваш ли, губиш време. (7/стр. 361)

Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за живота. (13/стр. 359)

Злото не е в погрешките. Злото е в отлагането, когато хората казват: „Ние не искаме да живеем, не искаме да работим и да се учим, животът няма смисъл“. (10/стр. 22)

Няма защо да се осъждате. Колкото и да мис­лите за миналите си грехове, за миналите си прег­решения, това няма да ви спаси. В момента, когато насочите своята мисъл към Бога и почнете да мислите за Него, само Нему да се уповавате, идва вашето спасение, идва и подобрението на вашия живот. Вие се покварявате по причина на това, че мислите за злото. (15/стр. 199-200)

Ако сте невежи, не мислете за невежеството си; ако сте грешни, не мислете за греховете си! Каквото лошо имате в себе си, престанете да мислите за него. Когато Любовта слезе на Земята, тя ще заличи греховете ви, няма да ги споменава. Тя ще се справи като животворящ Дух. (1/стр. 233)

Имайте предвид следното нещо: Грешките на хората не са създадени сега. Причините на грешките са отдавна създадени, в друго някое съществуване, а сега идват последствията от тези грешки. От последствията, които виждате, ще се изправят причините на тези грешки. (15/стр. 219)

Това, което хората преживяват сега, е последствие на минали причини… Ако всички неща в живота се създаваха сега, щеше да има възможност да се изменят; но понеже те са създадени вече, сега не остава нищо друго, освен да се използват по разумен начин. (1/стр. 194)

Ако искат да не грешат, хората трябва да се освободят от греха още докато е в зародиш.

(1/стр. 13)

Всяка външна погрешка е преди всичко погрешка в съзнанието на човека. Който разбира законите, той ще изправи погрешките си чрез трансформиране на съзнанието. Този е един от най-мъчните методи за приложение. Всичко се крие в съзнанието на човека. (12/стр. 138)

Като видите, че някой греши, вие сте готови да го осъдите. Не, когато виждате чуждите погрешки, считайте, че вие грешите. Научете се в лицето на всички да виждате себе си… Докато виждате пог­решките на другите хора, трябва да знаете, че и вие имате същите погрешки. (2/стр. 39)

Според закона на кармата, каквато погрешка видите в близките си, вие сами трябва да се заемете да я изправите. (12/стр. 103)

Всички, които искат да поправят другите хора, аз ги наричам, че те са непоправими. (4/стр. 171)

Мисли за това, което се иска от теб, а не от другите. Тогава и грешник да си, аз ще те приема.

(18/стр. 23)

Аз обичам грешните хора – слепите, хромите, недъгавите, на тях може да се покаже как трябва да живеят, на тях може да се помага. Ако си грешен, не се страхувай – това е изпит, на който си пропаднал. Днес имаш слаба бележка, но утре, като научиш урока си, ще имаш шесторка. (18/стр. 18-19)

Всеки човек си има известни слабости, които не произтичат от неговата зла воля, а са кар­мически. (4/стр. 46)

Всеки човек има слаби страни – в това няма нищо лошо. Аз считам гениален човек онзи, който изправя една своя слаба страна. Талантливите, гениалните хора идат в света, за да изправят своите погрешки, както и погрешките на другите хора.

(19/стр. 161)

Ние носим греховете на цялото човечество. Не мислете, че ние, които сме далеч от Африка, не носим греховете на африканците. Да, носим ги. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преп­лита живота им. (6/стр. 291)

Един брат попита: „По какво ще позная дали изплащам своите погрешки, или погрешките на другите?“. Щом бързате, вашите погрешки изплащате; а щом не бързате, чужди погрешки изплащате.

(7/стр. 362)

Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. (7/стр. 473)

Не можеш да избавиш човека от една погрешка, ако ти я имаш; инак ще я развиеш у него повече. Ако я нямаш – можеш. Ако сам ядеш месо, не можеш да учиш хората на вегетарианство; същият закон е в сила и за Милосърдието, Справедливостта и прочее – ако ги нямаш, не можеш да учиш и другите. (7/стр. 363)

Не трябва да се говори на човека за погрешките му. (9/стр. 240)

В човека има низши, животински инстинкти… Кажеш му: „Не кради, не лъжи!“, а той се сеща: „Аз бях забравил, чакай да го опитам!“. Кажеш му: „Не бъди груб!“, а той: „Чакай да го опитам!“. (8/стр. 315)

Физически един човек не можеш да го поправиш, така нищо не се постига; той трябва да се обърне към Бога – това е единственото средство. Щом си съгрешил, иди при Бога, нищо повече!

(7/стр. 364)

Ще държиш лицето си към Бога. Появи се една мъчнотия за някого и той престане да мисли за Бо­га – че тогава той вече е обърнал гърба си към Господа. Това е причината на греха. (7/стр. 87)

Когато човек престане да гледа Бога в себе си и да се възхищава от Неговата Любов, а започ­не да се възхищава от външния свят, той е върху пътя на престъпленията, извършил е всичките престъпления. (13/стр. 308)

Но има велики души в света! Ако един човек съзнава своя грях и се моли на Бога, в моите очи този човек е велик. Онзи човек, който извинява своя грях и не се обръща към Бога, в моите очи той е лош човек, няма никакво величие в себе си. (15/стр. 304)

Грехът в човека е неподчинение на Разумното и Божественото, а подчинение на един низш живот. (7/стр. 343)

Но някои слабости не са грехове, а изпитания, т.е. душата има изпитания, за да се види как ще се справи. Тя се възпитава, за да не я засяга грехът. Ръководи я един Висш Дух. И към тази душа, макар и наглед грешна, Бог гледа благосклонно. (9/стр. 240)

Има и друг род изпитания, причината за които са някои ваши грехове, те са кармични последствия на ваши грехове. Затова трябва да отворите очите си и да кажете: „Направихме грехове, ще си носим последствията“. И тогава пак бъдете мъжествени. (6/стр. 416)

Днес ние трябва да имаме доблестта да изправим нашите грешки от миналото, трябва да ги поправим по който и да е начин. Ние трябва да подадем ръката си на нашите сестри и братя, които са паднали. (6/стр. 289)

Та казвам: Нека се яви у вас Любов към Правдата, но не от страх, а от дълбок вътрешен стремеж.

(15/стр. 291)

Наследствеността е закон на кармата

Законите, които сега съществуват, не са в съг­ласие с Божествените закони и най-първо хората вършат своята дейност от страх, и това е погрешно.

(7/стр. 290)

На хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, въпреки че пред вас се представят, че са смели. За уверение на това вземете им парите и ще видите що за хора са; ще видите, че са влечуги. Та затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. (14/стр. 246)

Ако сте страхливи, знайте, че страхът е чуждо състояние… Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същес­тва, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх.

(24/стр. 153-154)

Хората се страхуват да срещнат Бога. Понеже Бог е светлина, те се боят Той да не ги види такива, каквито са в действителност. Ако сърцата на хората бяха чисти и възвишени, те нямаше да се страхуват да срещнат Бога. (1/стр. 69)

Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. (7/стр. 458)

Човек като развие съвестта, тя взема излишната енергия на страха и я превръща в Справедливост.

(8/стр. 147)

Няма същество в света, което, като греши, да не усеща гризане на съвестта и да не страда. Страданията, които имате, са зов на Божественото, което не одобрява вашите постъпки. В даден случай страданията изразяват негативния Божествен език, който казва: „Тази постъпка не е права; има нещо право в нея, но има и нещо криво, изправи го“. (1/стр. 26)

Човек, който върви по Божествения път, немислимо е някой да го спъне. Но докато се убеди, докато добие една разумна опитност, той сам се спъва. (7/стр. 252)

Когато човек не туря ума си да мисли правилно, сърцето си да чувства правилно и волята си да постъпва правилно, тогава той е в противоречие с Битието. (7/стр. 363)

Ние трябва да се справяме с всяка наша мисъл и действие… „Ти си жесток“ – това не е твое, то е един фалшив капитал, може би в наследство оставен на теб от някого. (17/стр. 365)

Това не са качества на душата. Имате раница на гърба си… Не мислете, че сте се родили с раница.

(3/стр. 137-138)

Законът на наследствеността не е Божествен закон. Той е закон на кармата. (29/стр. 242)

От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Тежко на онзи, който попадне в тия утайки! Съвременните хора наричат това наследственост. Например някой е наследил лоши навици от баща си или от майка си като кражба, лъжа, подлост, пиянство и т.н. Това са утайки от лошите мисли не само на едно поколение, но на хиляди поколения преди него.

(19/стр. 231)

Ние не говорим за греха в отделния човек, понеже грехът, пороците са колективни. Ако в сърцето на някой човек има завист, злоба, омраза, тя не е само негова – той сам не я е родил. (1/стр. 23)

Крадците не са се родили крадци – тях ги е съз­дало погрешното разбиране на живота. Убийците – това са чеда на една стара култура. Това са лошите идеи, които, като влезнат в човека, може да убият каквато и да е натура. (6/стр. 24)

Грехът е духовна проказа и всички трябва да се освободите от известни присадки, предадени ви от деди и прадеди. (7/стр. 362)

Христос слезе в ада да извади всички Свои братя. Стоя три дена в ада и им проповядва, за да ги обърне и ги изведе при Бога. И вие ще слезете при вашите прадеди долу, ще им проповядвате и тогава ще излезете при Бога. Във вашия ад ще слезете.

(3/стр. 78)

Трябва да минем през огъня и да не изгорим, да минем покрай греха и да не се окаляме. Използвайте условията, които Бог ви е дал. От добродетелите, които имате, и от погрешките, които имате, се учете. (7/стр. 367)

Всички желания у нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем, защото те собствено не са наши, а остатъци от една много стара култура, за която аз сега няма да говоря. Колкото по-рано се освободим от тях, толкова по-добре ще бъде за нас, защото ще придобием онова вътрешно състояние, което дава мир, спокойствие. (6/стр. 54)

Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно – да не се размътват, защото това показва, че те са плитки, дълбочината им е само 10 см… Питам: Какъв е церът за такава локва, в която водата е застояла? Ще внесете струя нова вода в тази локва. Ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всичките останки на миналото. Христовото учение е една Нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие. И като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. (3/стр. 86,87)

С кармата се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение. (9/стр. 197)

Сега се пробужда съзнанието и …най-първо почва да се пречиства умственият свят. В ума има паразити и в Духовния свят – също, и той се пречиства. И във физическия свят ще стане пречистване. В трите свята става ликвидирането. (7/стр. 43)

Доколкото се пробужда съзнанието на човека, дотолкова той влиза във връзка с по-светлите съзнания. Трябва да се разбира психологическият закон: страданията, които имате, са приготвени преди хиляди години. Така че животът е израз на миналото и няма какво да се сърдим. (8/стр. 104-105)

Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага. Защото, ако се отложи, ще се спънете. (14/стр. 245-246)

Време нямате!… Кармата ви е назряла вече и ако не ликвидирате правилно сега, ще останете за две хиляди години назад. (4/стр. 121)

И ако Христос още замедлява (забавя) да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето развитие. Защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също както старите мехове, ще се изпопукат. (14/стр. 376)

Висшата енергия ще произведе цяла пертурбация. И ако не сте във връзка с великия Божествен закон да ви помага, тя би ви стопила. (12/стр. 136)

Не може да се внася Нова Истина, Ново учение в стари форми… Старите мехове е Черното братство. Новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на Старото братство.

(14/стр. 441)

„Не влагайте новото вино в себе си, ако не сте готови“ – затова Христос казва: „Очистете се по-напред“. Всяко учение и всяка философия може да ни ползва, когато сме чисти. Пластичност в прогреса, подем духовен – това разбира Новото учение.

(17/стр. 438)

Човек трябва да бъде гъвкав, подвижен, навсякъде да се върти и обръща, но никога назад. Той трябва да минава през всички пътища, без да причинява пакости. Това значи разумен човек. (1/стр. 94)

Някой казва: „Не искам да се приспособя към условията, не искам да бъда еластичен“. Ще се приспособиш! Дъждът няма да се съобразява дали си облечен, или не… Трябва ти да се приспособиш към всички промени, да си готов да ги понесеш.

(17/стр. 441)

Земята има вече възходящо движение – по-рано е слизала, а сега се качва. Именно затова нашето собствено движение на развитие трябва да бъде в хармония с възходящото движение на Земята и Слънцето. И всеки, който не се подчини на този закон, ще изгуби всичките си условия. (9/стр. 72)

Ако хората със стари идеи и мисли искат да живеят при Новите условия – горко се лъжат. Такава е съдбата, такъв е Божественият закон: …за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце, възприемчиви за Новата Истина. (17/стр. 441,432)

Всеки неосъзнат, неизповядан грях
се превръща в съдба

Ако искам да ви обясня живота с всекидневните му произшествия, аз мога да го разгледам от гледището на индусите, от гледището на окултистите или от християнско гледище, но Истината ще си остане една и съща. Например срещне те някой човек и те убие. При този случай ние, съвременните християни, казваме: „Тъй е писал Господ“. Аз казвам: Господ никога не е казал, не е писал да убия някого и това аз го направих, а Господ само го допусна. Индуският закон пък обяснява това така: ти си убил преди няколко прераждания и следователно днес, в този твой живот, същият, когото си убил, те убива. И тъй, вие може да приемете едното или другото обяснение. (6/стр. 177)

Сега, като извършим едно престъпление, казваме: „Аз имам право“. Да, всички имаме право, …всички имаме свобода, но трябва да знаем, че всеки ще отговаря за делата си. (6/стр. 183)

Всеки извършен грях е извършен против Бога, нищо повече. Като убият един човек, вече извършват едно престъпление, с което нарушават Божия закон. Съдбата ги хваща… Де ще се избавят – извършили са убийство, крият се в горите, но умират и в Невидимия свят ги чакат. (7/стр. 304)

Ако някой цар или министър избие хиляди хора, то те в Невидимия свят ще се явят пред него, ще го наобиколят и ще плачат. Тогава какво ще бъде? (9/стр. 234)

За всяко насилие се плаща, идат последствията. Тези, които са извършили насилие, са неспокойни. Като отидат в другия свят, и там ще бъдат неспокойни – резултатите на греха ги намират и не могат да се избавят. Само когато дойде съзнанието, тогава ще им се прости. (7/стр. 304)

Човек постоянно трябва да държи в ума си, че живее пред куп свидетели. Той трябва да държи живо идеята, че около него има съзнания, които са будни. (7/стр. 409)

Това, което наричаме „съвест“, то са тия Ангели, които живеят в нас и които отбелязват всяка наша постъпка, добра или лоша, и които казват: „Ти нап­рави добре“ или „Ти направи зле“. (17/стр. 129)

Христос казва тъй, аз вземам думите на Писанието: „Отец не съди никого, а е дал съдбата на другите“. (5/стр. 249-250)

Отец е дал съдбата на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази Велика Йерархия, която има власт да съди по-малките братя.

(4/стр. 120)

Първо на Земята ще те съдят, сетне в астралния свят за твоите пожелания, сетне в умственото поле – и там. И най-сетне в Причинния свят ще се ликвидира. (4/стр. 120)

Там, дето ви съдят, вие сте в един съд на съдба. То не е Божествен свят. Там, дето има съдба, то е свят на чистене, а пък в Божествения свят Отец не съди никого. (5/стр. 469)

Псалмопевецът казва: „Нито хвали Господ хората, нито кори. Той само гледа кой какво прави и мълчи, и никому нищо не казва“. Онези, които те осъждат, то не е Господ. (5/стр. 249)

Някой извършил престъпление, …оглежда се, страхува се. Защо? Съвестта ще го гризе, ще го прес­ледва. А какво е съвест? Тези 144 000 души, членове на Бялото Братство, казват: „Господине, ние видях­ме престъплението, което извърши, и според нашия закон, който никога не се изменя, ние те осъждаме и ти ще си понесеш последствията от своите дела“. Тогава този господин, за да облекчи съвестта си, уединява се някъде, прекарва 10–15 дни в пост и след това отива при някой свещеник да го успокои. Но свещеникът трябва да постъпи според закона на Новото човечество и да каже: „Братко, ти ще се изповядаш пред Бога, а тъй – да постиш 10–15 дни и с това да изкупиш своето престъпление – туй не минава пред Бога“. (6/стр. 177-178)

Аз ще ви кажа как трябва да се изповядате пред Бога. Например ти си запалил къщата на своя ближен: ще поправиш грешката си; като отидеш при него, ще му се извиниш, ще му купиш нова къща, нови мебели и ще му изплатиш дълговете. Ако не постъпиш така, за теб няма никаква прошка.

(6/стр. 178)

Някой път Бог прощава условно. Прощава ти един грях, но щом направиш втори, Бог изважда и първия ти грях. (7/стр. 215)

„Изобщо всичко ли се изплаща, или има малка отмяна?“ „Господ изисква в края на краищата да поправите всичко, което сте развалили; ще съградите къщата тъй, както си е била, и тогава ще имате извинение, прошка – всичко ще се ликвидира.“

(6/стр. 199)

Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения закон и приложението му в живота. Ще правите много грешки, може да правите с хиляди: за тях Господ няма да ви съди, Той ще ви прости – уверявам ви, че ще ви прости – само ако научите Божествения закон и работите. Но ако след сто грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви ги прости. (17/стр. 346)

Колко от вас са се занимавали с черна магия! Сега сте се разкаяли, понеже вече го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влезли необмислено в кривия път. Апостол Павел – и той е бил в черната магия. „Едно време бях гонител – казва той, значи е бил в черната магия. – А сега се изповядвам.“ И вие трябва да имате същата доблест да се изповядате. (6/стр. 36)

Преди всичко трябва да се изповядате пред Бога и ако Той ви каже, да се изповядате и на своите братя… Ще намерите най-напред душите, които живеят в Небето – т.е. когато намерите Бога, ще отидете при Духовете и там ще изповядате своите грехове. И тогава техните Ангели ще ви дадат да се изповядате, ако е потребно, и пред хората на физическия свят. (11/стр. 61)

Когато по този начин се съединим с Бога и бъдем в съгласие с всички праведни души, в нашите действия няма да има препятствия… Никой не може да придобие богатство, същински знания и същинска добродетел, ако не е изповядал своите грехове чрез молитва. (11/стр. 61)

Щом човек се разкае, грехът му се стопява и той се пречиства… Щом вярваш в Бога, всичко е възможно за теб, никакъв грях няма да остане, всичко може да се поправи. (9/стр. 240,241)

Единственият метод, когато синът ви краде, обира, продава, създава ви главоболия или когато дъщеря ви води безпътен живот, е следният: поровете се във вашия минал живот, вижте какво сте съгрешили пред Бога; изповядайте се пред Него така, че да не остане никаква скрита мисъл във вас. Щом синът ви краде или пакости, ще обещаете, че ще изплатите всички материални щети, които той ще направи, като помогнете на бедните. Това може да ви струва двадесет-тридесет хиляди лева, но обещайте да ги дадете; инак и парите ще похарчите, и пакостта ще претърпите, а синът ви в бъдеще пак ще краде и ще краде повече. (6/стр. 99-100)

Вие трябва да знаете, че ако се ражда такъв син, който изяжда всичкото богатство на баща си, причината за това е, че у бащата има някакъв дефект.

(15/стр. 300)

От глупави родители глупави деца излизат, от неразумна майка – вагабонтин син. Това е закон.

(3/стр. 72)

Ако баща е живял 30–40 години разпуснат живот, той не може да очаква да има добри синове. И ако майка е живяла разпуснат живот, не може да очаква свестни дъщери. Нейният живот ще се отрази върху тях. (25/стр. 263)

Когато децата се вземат, те се вземат по майчина или бащина погрешка. Майката или бащата стават някой път недоволни от сина или от дъщерята и Господ прибира децата. (7/стр. 223)

Ако син ви умре, то е затова, защото не сте чис­ти, защото сте омърсени; омърсили сте Божия закон и вие плащате за това. Днес говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите; а ако ли не послушате, ще видите, ще си научите урока.

(3/стр. 72)

Един брат попита: „За колко време ще мога да изправя своите задължения?“. Един охлюв за колко време ще мине сто километра – за сто години; а един автомобил – за един-два часа. Ако си разумен, този път ще го изминеш за една година, ако не си – за сто и повече години. (7/стр. 216)

„Духове дойдат в някоя къща и постоянно безпокоят обитателите , какво трябва да се направи?“ „Напуснете къщата – тя е тяхна.“ „А ако и в другата къща дойде някой от тях?“ „Като върви все по дирите ви, това показва, че има кармична причина. Може да е някой дух, който иска да се прероди чрез вас, а вие не му давате възможност. Той ще ви преследва по целия свят и през целия ви живот, докато си изплатите кармата.“ (6/стр. 94)

От гледище на окултната наука, всички хора, на които човек е правил добро в минали съществувания, ще го намерят и ще му направят услуга; и от друга страна, човек ще отиде при онези, на които дължи от миналото, за да ги повдигне. Ако в миналото си подтикнал някои хора в крив път, сега, за да си поправиш погрешката, трябва да им покажеш Правия път. (9/стр. 139-140)

Господ казва: „Ако си обезчестил някоя жена, в следващото си прераждане ще я вземеш за своя жена или тя ще ти стане дете, което ще отгледаш, и така ще си изплатиш греха“. А днешните младежи казват: „Какво от това, че съм обезчестил някоя мома?“. (6/стр. 178)

В Америка един млад момък, син на богат търговец, обезчестява една мома, изоставя я, след което тя става блудница и умира. Момъкът завършва богословие и става знаменит проповедник. Всички го смятат за почтен, благочестив и добър човек. Оженва се, ражда му се син, който на шестнадесетгодишна възраст става голям вагабонтин. Хората се чудели, че от такъв благочестив баща излязъл такъв лош син. Казвам: Този син е неговата блудна мисъл. Бащата ходи вечер да го търси, да го прибира у дома му, но едва след десетки години успява да го поправи. Така той изплатил дълга си. (6/стр. 178)

Майката казва, че тя е отгледала детето си, но аз не съм видял нито една майка да е сторила това… Това, което заставя майката да отглежда детето си, е Господ, Който е в нея. Един баща казал за сина си: „Ако не ми беше син, досега щях да го изпъдя“. Истината е, че Бог обича децата и Той заставя родителите им да ги гледат. (11/стр. 111)

Ето защо у майката се развива такава силна любов към детето – тя го обича по силата на този Божествен закон, че трябва да го обича. Обича го ей тъй, по един вътрешен огън, защото Господ инкогнито е влязъл в него. (17/стр. 127)

Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата. (12/стр. 101)

Казвате, че бащата и майката създават синовете и дъщерите си. Това е вярно по отношение на Бога, но не и по отношение на хората. Бащата и майката не създават синовете и дъщерите си, но те представят само условия за тяхното проявяване. (1/стр. 197)

Децата унаследяват само физическите си черти от родителите, получават в наследство от тях физическо и етерно тяло; а характер, умствени и чувствени черти носят от миналото си прераждане.

(9/стр. 281)

Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза душата на детето в тялото. Тя бе правила шест пъти аборт и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този грях. Отговорих , че душата на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух… Обърнах внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно. Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих“. Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма… Разбира се, Бог е, Който обръща, а човек е само проводник на Бога. (9/стр. 139)

Под раждане на духовни деца се разбират две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според Високия идеал – това са вашите деца, това е дело на Любовта; второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил. (7/стр. 156)

И убийството кармически се ликвидира с обръщане на души към Бога. Убитият трябва да ти стане дете – да го родиш и отгледаш; а с духовно родените деца се ликвидира по друг начин с убийс­твото. (9/стр. 139)

Когато човек извърши убийство, той сто години се спира в своето развитие и работи за онзи, когото е убил. Онзи се ражда у него. Когато един човек отклони някого от Бога, страда хиляди години и в това време се спира неговото развитие. (7/стр. 215)

Когато някой убие някого, то убитият върви с него и го измъчва. А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития и тогава той ще му прости. После по закона на прераждането убитият ще се роди като негово дете в следващото прераждане и той ще го възпитава, за да изглади кармата.

(9/стр. 194)

Старите евреи, като не знаеха закона, избиваха езичниците и последните се прераждаха у тях, и положението на евреите се влоши. (7/стр. 305)

Една власт, ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба – онези заминалите ще отмъстят. Опасността за една власт е избиването на много хора. (8/стр. 109)

Ако човек се убеди, че неговият враг ще стане по-силен след смъртта, няма да го убива. Някой казва: „За Бога може убийство“. Не, не може! Никой народ не е прокопсал с убиване. Такъв е Божият закон. (7/стр. 305)

Никой народ не трябва да господства. Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите народи, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство? И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба. Всички народи трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да потиска друг и силните народи трябва да помагат на слабите. (7/стр. 307)

В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание – пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ. Също така, когато народите се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация. Синархията е най-високата форма на управление, но съвременното човечество не е още готово да я възприеме. (7/стр. 307)

Много време се изисква още, докато хората дадат място на Божественото, на Великото в себе си. Докато дойде това време, хората трябва да работят върху себе си, да създават правилни, чисти връзки помежду си, които да почиват на закона на Свободата, а не на насилието. (12/стр. 135)

Сега се ражда Шестата раса и народите са възпитателни учреждения за човешките души… Всички днешни мистични братства са центрове на Шестата раса, които остават в неизвестност – работят тайно и управляват целия свят, пръснати навсякъде по всички народи. На когото сърцето е милостиво, той е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците. (9/стр. 62,86)

Досегашните култури на бялата раса са култури на насилието… Всички народи, които употребяват тия методи на насилието, физически се изтощават и изхабяват, а морално се смаляват и обезобразяват… И цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазването на тези закони в Природата. (23/стр. 323,324)

И днешните страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят народите за Новия живот, който иде на Земята. При тези страдания ще се отличи духовният човек, който е с отворена душа, има открито лице и излъчва нещо от себе си.

(9/стр. 88)

Братята и сестрите – за да могат да се подготвят за тези събития, за да устоят, за да издържат изпитанията – трябва да имат следното предвид: главното е връзката с Бога! (9/стр. 69)

Всички хора живеят вече в скончанието на века. Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и начало на Нова ера на Светлина и Любов, край на насилието и начало на Новия свят. (10/стр. 50)

Новото ще дойде по един много естествен начин. Като дойде пролетта, и всички цветя веднага излизат над земята. Като дойде духовното, и ще изникне хубавото у хората, ще се реализира Божественото. Това е неизбежно! (9/стр. 217)

Съдбата се заражда постоянно
чрез мисли, чувства и дела

Всяка енергия пак се връща в своя източник – кармата се основава на това… Трябва да бъдем внимателни, като знаем, че всяко нещо ще се върне при нас. (7/стр. 214)

Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате. Те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати. (12/стр. 131)

„Какво ще бъде моето бъдеще?“ Някой път каз­вам: Не мога да ви кажа нищо. Защо?… Казваш: „Аз ще го смажа него“. За в бъдеще ще те смажат тебе! (3/стр. 101,105)

Може би някоя ваша сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляди години. Затова имайте предвид, че което вършите сега, вършите го за себе си. (4/стр. 23)

Кармата може да започне даже и от една горчива дума, казана на някой човек при неблагоприятно съчетание на условията. Тази дума може да е казана привидно, деликатно, с усмивка на лице, но щом е горчива, тя произвежда вече своя ефект. Както и да е казана горчивата дума, тя носи със себе си хиляди злини. (12/стр. 102)

Колкото и да са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова повече се увеличава тяхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете някому! (15/стр. 149)

Кажете ли една лоша дума някому, няма да се минат 5–10–15 минути и тази дума от противоположния полюс ще се върне към вас. Като разбирате този закон, преди да заговорите, спрете се, помислете какво ще кажете. (15/стр. 149)

Някой ти казва лоши думи – след като го нагостиш, можеш да му дадеш един приятелски съвет: „Каквото казваш на мен, на други да не го казваш, защото ще бъдеш нещастен. На другите ще говориш сладко“. (7/стр. 215)

Всяка груба интонация на ума и душата ти ще предизвика всички противодействащи сили и ти ще се спънеш в пътя си. (4/стр. 24)

Всяка мисъл и всяко чувство, които човек е създал, след като извършат един кръг, непременно ще се върнат при него. Където и да ги изпрати той, дори в безпределното пространство на Вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и радостите, които е причинил на другите хора, непременно ще се върнат при него. (7/стр. 214)

Нека жената не се запитва защо мъжът се отнася лошо с нея – някога, в миналото, тя се е отнасяла лошо с него. И слугинята нека не се запитва защо господарката се отнася толкова жестоко с нея – в миналото тя е постъпвала зле със своята господарка. Такъв е законът на кармата. (18/стр. 364)

Сега, в този живот, ще жънете това, което в друг живот сте сели. (8/стр. 140)

Сега ние живеем миналия си живот. В бъдеще ще живеем сегашния си живот. Каквото сееш, това ще никне, това и ще жънеш… Следователно сега трябва да сеем само добри семена в мисли, желания и дела. (4/стр. 179)

Вие прилагате това Божествено учение, но нямате резултат, защото отпосле ще дойде. Вие искате бързи резултати. Един ми каза: „Като влязох в Новия път, всичко ми тръгна назад“. Там, дето ти върви сега назад, то е от стария живот, а плодовете от сегашния живот ще дойдат после. (7/стр. 214)

Казвам: Сегашният живот на хората е израз на тяхното минало. Ето защо всеки трябва да се справи с миналото си. (1/стр. 201)

Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта. Някой сега обиди другиго, накърни му честолюбието и последният чувс­тва това, зъби се; но после му идва съзнанието, че един ден така е живял, и си казва: „Защо ще се сърдя? Аз едно време бях такъв и те ще бъдат на мое място“. (8/стр. 108)

Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че сега, като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки ще употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Някой защо е станал просяк? Понеже е бил честолюбив и сега го хокат – ще мине през унижения и ще приеме всичко това със смирение. (7/стр. 438)

Помогни на нуждаещите се и ще ти помогнат в бъдеще. А като не им помагаш, в бъдеще те ще те мъчат. От кражбата, която ще направиш, не можеш да се освободиш по никой начин. Когато един ден забогатееш, и с теб ще стане същото. Каквото правиш, ще ти го направят – и за злото, и за доброто законът е същият. (7/стр. 214-215)

Някой казва: „Никой не мисли за мен“. Но и ти за никого не си мислил. Ако човек хвърли парчета стъкло по двора и после ходи бос, ще се нарани. Така се обяснява законът на кармата. Със своето скрито лошо ти предизвикваш лошото у другия. Със своето скрито добро ти предизвикваш доброто у другия. (7/стр. 215)

Значи, ако те ругаят, ти си създал това ругаене. Ние сме причина хората да ни хокат. Като дойде хокането, да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, много малко си ми дал. Аз заслужавам повече“. Който иска да бъде съвършен, така трябва да прави. (7/стр. 215)

Някой те е обидил – ти си му казал тази обидна дума в миналото и сега той ти казва същото.

(7/стр. 455)

Някои обиди в света произтичат, че и вие сте обидили. Аз на себе си тъй обяснявам: …това, което ми казва сега, е отглас на онова, което е било. Трябва да си преглътна, да кажа: „Сега трябва да ликвидираме. Много добре ми каза този човек. Аз като него няма да правя“. Обидят те, кажи: „Аз като него няма да правя“. (5/стр. 446)

Когато те обиди някой, ти пак запази най-доб­ри чувства към него. Ако те обиди намясто, ще кажеш, че има право. А ако не те обиди намясто, ще си кажеш, че не разсъждаваш право. (9/стр. 240)

Обиди ви някой – представя ви се случай да оти­дете при Господа и да кажете: „Моля Ти се, Бо­же, превърни това докачение, тази обида в Любов“. Някой път почувствате мир в душата си при нанесена обида и казвате: „Мене ме обидиха, но аз простих“. Неочаквано обаче след една или две години тази обида отново я почувствате. Ако три години след обидата не се разтревожите, значи треската е минала. (3/стр. 172)

Защо човек трябва да прощава? Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да минете. (20/стр. 76)

На Земята при човека идват всички тези лица, на които дължи по закона на кармата, и вземат от него някои неща. И ако знаеш закона, ще благодариш. Други пък лица ще дойдат и ще ти дадат.

(7/стр. 216)

Някои ви са приятни, а други – неприятни. Ще кажете: „Това е кармично“. Да, но кармата още ни­що не обяснява… Ако някой човек е неразположен спрямо вас, то е, защото има да взема нещо от вас. (3/стр. 189)

Казваш: „Изпразни се сърцето ми. Изпразниха ме хората!“. Не се изпразни сърцето ти, но стомната ти се изпразни. Хората взеха от тебе това, което ти си взел от тях… Ти даде това, което си взел някога. Кой от вас е дал нещо от себе си? (13/стр. 382)

Приятелите ви, мъжът ви – онези, които имат да вземат от вас, казват: „Чакай, къде отиваш? Плати! Имаш да плащаш!“… „Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости; повече не мога да живея! Досега аз ви обичах, аз живях с вас. Сега вие, ако ме обичате, елате при мене!“ (13/стр. 193,194)

Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си или сестра си, да не придобие други братя и сестри и да не придобие стократно онова, което е изгубил“… Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас! (13/стр. 194)

Законът на кармата преследва човека
най-малко до четири поколения

Всичко онова, което човек върши в света, доб­ро или зло, то ще се върне върху човека – такъв е законът… Обясняват го с карма. Казват: „Така е писано“. Нищо не е писано. Не го е писал Господ, но ти сам! (25/стр. 263)

Кармата не е нищо друго освен хроникиране, филмиране на човешкия живот. Той се филмира и като спиш, и като работиш, и денем, и нощем.

(22/стр. 268)

Човек е свързан с Разумния свят, със Същества от Висока култура – светии, Ангели, Архангели, които държат сметка за всяка негова постъпка, за всяка мисъл и чувство, които излизат от ума и сърцето му. Един ден човек ще отговаря за всичко, което е допуснал в себе си. (18/стр. 239-240)

Подир всеки ученик вървят детективи от Бялата и от Черната ложа, които всичко записват: първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите – лошите. И едните, и другите ще използват намясто вашите постъпки. Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на Черната ложа изучават характера ви, за да могат по най-лесен и незабелязан от вас път да ви привлекат на своя страна. И едната, и другата ложа имат желание да ви привлекат на своя страна. (12/стр. 187-188)

Всеки пада или става според онова, което мисли, чувства и действа. (13/стр. 503)

Всяко нещо, което човек веднъж е пипнал, остава следа от него. Всяка мисъл и чувство, които са минали през човека, са оставили следа, по която могат да го познаят. (1/стр. 91-92)

Във всяко едно движение се крие известна си­ла… Ще си образуваш лоша карма, ако не можеш да имаш една добра мисъл, добро желание или действие в тези движения. (4/стр. 57)

Внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може някога да се зароди желание да поп­равите някого. В Окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този, когото поправят – вършат и двамата престъпление. (4/стр. 27)

Щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте ваши корени към този лош човек – а там, в него, няма никаква храна за вас… Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но мислят, че мъжете им са лоши; и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят“. (4/стр. 13)

Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е от­ражение. Когато помисля за хората зло, то и на мене ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява и върху нас. (3/стр. 114)

Всяка крива мисъл, всяко криво чувство или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл, или от когото е направен. (12/стр. 187)

Ние сме отговорни за мислите, които изпращаме. Ще ни съдят, ако са лоши… Няма нищо скрито-покрито. Това, което мислиш, се хроникира.

(7/стр. 197)

Щом една наша дисхармонична мисъл докосне Божественото Съзнание, Господ пише: „Този човек в бъдеще да понесе товара си, наказанието си“. Това е карма. Не мислете, че туй е нещо безразборно. Господ записва всяка наша мисъл много точно, не оставя нищо незаписано. (6/стр. 448)

Няма мисъл, чувство или постъпка, добри или лоши, които да не принесат своите плодове – това е закон, който всеки човек може да провери… Бог всичко отбелязва и всяко нещо възнаграждава или наказва. (18/стр. 355,356)

Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да про­никнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка (провинение), няма да я изплатите. Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нива. (6/стр. 316)

Не мислете, че тези грешки, които имате, тъй в един ден магически ще изчезнат. Не мислете, че след като сте живели десет години добър живот, у вас ще настъпи голяма промяна. За да стане чувствителна промяна във вас, изисква се цял живот усилена работа. При тази карма, която имате, с един замах от десет години не може да се направи нищо. (6/стр. 199)

Например да кажем, че имате една карма от осем хиляди години; ако за всеки хиляда години изплащане на кармата ви са потребни по десет го­дини добър живот, тогава ще са ви необходими осемдесет години добър живот, за да ликвидирате с тази карма. Ако кармата ви е от две хиляди години, трябва ви двадесет години усилена работа, за да ликвидирате с нея; ако кармата ви е от хиляда години, за десет години чист и свят живот ще ликвидирате с нея. Но онези, които регулират този закон, не оставят да се изплаща кармата наведнъж. (6/стр. 199)

За една лъжа Яков трябваше да слугува на Лаван двадесет и една години, а Мойсей за едно убийство трябваше да слугува на еврейския народ цели четиридесет години… Проследете историята на човечеството, на народите, на обществата, на семейс­твата и ще видите, че кармическият закон действа навсякъде планомерно и безпощадно. (18/стр. 364)

Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже. За такива хора може да се употреби българската поговорка: „Хитрата лисица с двата крака влиза в капана“. С кармата игра не бива! (12/стр. 104)

Повече от десет пъти не можеш да грешиш. Като направиш едно престъпление десет пъти, след десетия път вече ще те хванат. (13/стр. 449)

Бог въздава за престъпленията до четвърти род – за сто години едно престъпление трябва да се ликвидира. Тези, които са изучавали закона, са забелязали следното нещо: ако някоя черна жена има сношение с бял мъж, в първото поколение може да се роди бяло дете и ако не във второто или третото, в четвъртото непременно ще се роди черно дете; ако се роди в началото, добре – ще свърши кармичността. (17/стр. 325)

Този закон работи и в нашите чувства и мисли: седите денем и ви се явява лоша мисъл – защо? Преди сто години вашата душа е имала сношение с черен мъж, този черен мъж ние наричаме дявол; едно лошо ваше желание – то е също ваше дете. Този закон на кармичността е строг: ние трябва да се пазим добре, защото не можем да избегнем последствията. Никога не трябва да даваме място в ума си на лоша мисъл, защото тя ще изработи своя форма и в бъдеще, когато и да е, ще ни спъне.

(17/стр. 325-326)

Всяка изопачена, крива мисъл, родена от човека, ще го следва през целия му живот – и на Земята, и на Небето. (18/стр. 368)

От незапомнени времена още е казано: „Каквото човек мисли, това става“. Ако човек мисли по Божествено, и работите стават по Божествено; ако мисли по човешки, и работите стават по човешки; ако мисли по животински, и работите стават по животински. Както мислиш, такъв ставаш. Това е един фатален закон в света! (1/стр. 196)

Всяка мисъл, която минава през нас, ще произведе известен резултат в организма ни, който резултат ще се прояви или сега, или в друг някой наш живот. Ако не поправите сега мислите си, те ще останат такива и за хиляди години напред. (3/стр. 137)

Както сте живели, както сте мислили в миналото, така се проявявате сега. (5/стр. 443)

Понякога сте черни като арапи, мине малко време – пак побелеете, пак се разхубавите. Това се дължи на редица ваши животи, които се въртят на това Божествено колело. (6/стр. 229)

Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на Духа – това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел – тогава изживяваш цял един хубав минал живот. (7/стр. 358)

Някой казва: „Ще се пръсна от мъка“. Тази мъ­ка, както и всички страдания и нещастия на човека се дължат на неговия лош живот в миналото. Когато някой от миналите животи на човека премине през съзнанието му, той се чувства недоволен, животът му се обезсмисля и потъмнява. Ето защо всички хора трябва да преминат тази тъмна зона на живота и да отидат на Светлата страна, в зоната на праведните хора – между хората на Шестата раса, които отпреди осем хиляди години и досега са живели и живеят чист и свят живот. По този начин именно те са създали Новата култура на Земята. И сега цялото съвременно човечество трябва да влезе в тази Нова култура, която му принадлежи.

(10/стр. 108-109)

Болестите са признак на назряла карма

Сегашните хора, млади и стари, вървят по един път, който не им е наложен от Природата, а от самите тях, от техните криви разбирания, поради което има толкова лоши последствия – това е пътят на болестта. (21/стр. 234)

Като не разбират законите на живота, хората ги нарушават и в края на краищата каквото зло или нещастие ги сполети, всичко отдават на Бога. Ако някой заболее, казват, че Бог е решил така… Човек сам е причина за болестите! (18/стр. 474)

Не вършите Правда, ще ви болят ръцете; не вършите Добродетел, ще ви болят краката, няма да сте здрави. Любов нямате, ще ви болят устата, зъбите. Нямате Истина, ще ви боли главата. Не мислите доб­ри мисли, ще станете глупави. Не сте мъдри, ще ви болят ушите. Понеже не сте в съгласие с Божия закон, винаги ще сте болни, неразположени.

(3/стр. 74)

Когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест. Ето как се пръкват болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас.

(14/стр. 329)

Има едно течение на живот от Невидимия свят към Земята и когато човек съгреши, то се прекратява и тогава той заболява. Съгреши ли човек, става невъзприемчив към това течение, явява се преграда помежду им – това е причината. Като че ли умът се обвива с материя и болният трябва да се обърне към Бога и да се моли. (8/стр. 249)

Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб. И те освобождават – ти оздравяваш. (7/стр. 35)

Грехът в света е една болест, то е един по-нисш живот. (25/стр. 115)

Когато един низш организъм действа върху висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова, ако плътта има надмощие върху Духа, човек всякога ще боледува; ако Духът има надмощие върху плътта, човек ще бъде здрав. (14/стр. 26)

В един болен човек може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влизат в не­го, за да го разрушават. (14/стр. 172)

Човек трябва да воюва със злото в себе си, което се проявява във вид на слабости, недъзи, отрицателни чувства и мисли – ще се борите с тях да ги победите, без да ги унищожите. Ще воювате с отрицателните сили в себе си, докато ги превърнете в положителни: от низходяща посока ще ги насочите към възходяща. Това е задачата на сегашния ви живот. (21/стр. 235)

Който е дошъл на Земята, той е войник – доброволно или насила ще участва във войната. Веднъж си влязъл във войната, ще я свършиш и ще излезеш победител. (21/стр. 235)

В болния трябва да стане пълен вътрешен прев­рат, да стане друг човек, да тръгне по друго нап­равление, да тръгне към Бога. Тогава може да се излекува. (8/стр. 279)

За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-нисшата, а последната не може да защити първата. (14/стр. 132)

Да се добие Божественият Дух, е първото нещо; Доброто да се гради, иначе с лошите си мисли вие си създавате карма и болести. (3/стр. 84)

Умът греши, а сърцето страда – такъв е законът. Следователно грехът започва от ума. (11/стр. 150-151)

Всяко сърце поначало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. (3/стр. 185)

Започнал съм да фотографирам вашите мисли и един ден ще ви ги покажа. Псалом 51 казва: „И заличи, Господи, прегрешенията ми“ – да се запълнят плочиците в мозъка ви с по-висши неща. Да се облагородят умът ви, сърцето ви. Да имате здраве, абсолютно здраве. (3/стр. 84)

Аз говоря за здрави хора, но ако и двамата са бол­ни, тогава ще извикате някой ваш ближен от вън. Някой път се роди едно дете, то ще лекува баща си и майка си. Всеки отделен член може да спаси целия дом. (3/стр. 141)

Болестта зависи от миналото, а здравето зависи от отношенията, които имаме с хората, от връзката ни с Бога. (6/стр. 63)

Казвате: „Остарях, не виждам, …и краката ми почнаха да не държат. После кръстът ме боли. Някой път вечерно време не мога да спя“ – всичките тия неща са твоят минал живот. (5/стр. 207)

Всеки трябва да работи върху себе си – да се лекува, да трансформира състоянията си. Това се постига чрез опити и упражнения… Ще кажете, че не сте разположени да правите упражнения. Разположението или неразположението не трябва да пречат на работата ви, те са резултати на миналото. Дали се радвате, или скърбите, това са последствия от миналия ви живот. (21/стр. 180)

Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници – те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. (18/стр. 402)