ГЛАВА VII. ЗАЩО НЕ ВСИЧКИ ПРАВЕДНИ ХОРА ПОСТИГАТ ЕДИНСТВОТО С БОГА БЕЗ ПОСРЕДНИЦИ

Сега може да ме запитате защо не всички праведни хора успяват да постигнат това чувство. Слушайте, ще ви кажа защо това е така и откъде идва това. Тези хора не отговарят на задвижването на Бога с изоставяне на себе си. Така те не обитават с животворящ плам в Присъствието на Бога. Те също така не внимават в сърцето си по време на изследването на самите себе си. Затова те винаги остават повече външни и разнородни, отколкото вътрешни и прости, и те извършват делата си повече по навик, отколкото по вътрешно чувство. И те се вълнуват повече от различните методи и от величието и разнообразието на своите добри дела, отколкото от намерението и Любовта си към Бога. Така те остават външни и разнородни по сърце и не разбират как Бог живее в тях с пълнотата на Благодатта.

ГЛАВА VIII. КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЯВЯВА ВЪТРЕШНИЯТ ЧОВЕК, ЗА ДА БЪДЕ ОБЕДИНЕН С БОГА БЕЗ НАЧИНИ

Сега ще ви кажа как вътрешният човек, който запазва здравето си насред всички страдания, трябва да възприема себе си, за да бъде едно с Бога без начини. Когато с цялото си същество и с всичките си сили този задвижен човек се извисява и обединява с Бога с животворяща и дейна Любов, той чувства, че в основата си, там, където започва и свършва Любовта му, тя е наслаждение и е бездънна. Ако със своята дейна Любов той иска да проникне по-нататък към Любовта на наслаждението, силите на душата му трябва да отстъпят, да изстрадат и търпеливо да издържат пронизващата Истина и Благодат, които са самият Бог.

Както светлината и топлината проникват във въздуха, така огънят прониква в желязото, за да свърши огненото си дело и желязото да загори и загрее като огън. Ако въздухът можеше да говори, щеше да каже: „Аз озарявам и осветявам целия свят“. Обаче всяко нещо запазва собствената си природа: огънят не става желязо и желязото не става огън, въпреки че Единството им е без начини и желязото е вътре в огъня, а огънят – в желязото. По същия начин въздухът е в слънчевата светлина и светлината е във въздуха. И по същия начин Бог е в душата. И винаги, когато най-висшите сили на душата са насочат навътре с дейна Любов, те се обединяват с Бога без начини – в едно просто познание на цялата Истина, в есенциално вкусване и усещане на цялото благо. Това просто познаване и вкусване на Бога се придобива в същностната Любов и се прилага и съхранява чрез дейната Любов. И затова то е пагубно за нашите сили чрез умиращото поглъщане в Любовта, но е есенциално за съществото ни и винаги пребъдва в нас. И затова ние вечно трябва да се обръщаме навътре и да се обновяваме в Любовта, ако търсим Любовта чрез Любовта. На това ни учи Св. ап. Йоан, когато казва: КОЙТО ПРЕБЪДВА В ЛЮБОВТА, ПРЕБЪДВА В БОГА, И БОГ В НЕГО. И макар това Единство на любящия Дух с Бога да е без начини, тук има голямо различие, защото създанието никога не става Бог, нито Бог става създанието, както ви обясних в примера с желязото и огъня. И ако материалните неща, сътворени от Бога, може така да се обединяват без начини, още повече може Той, когато повели, да обедини Себе Си със Своите възлюбени, ако те чрез Неговата Благодат се отдадат и подготвят за това.

За този вътрешен човек, когото Бог е украсил с добродетели и отвъд това е извисил в съзерцателен живот, в това най-висше вглъбяване не съществува посредник между Бога и него освен собствения му просветен ум и дейна Любов. Чрез тези две неща той се прикрепя към Бога, а това означава да стане едно с Бога според Св. Бернар. Но отвъд ума и дейната Любов този човек се извисява в едно голо съзерцание и пребъдва без деяние в същностната Любов. И там той е една Любов и един Дух с Бога, както казах преди. В тази същностна Любов чрез Единството с Бога, което има в своята основа, той безкрайно надминава собственото си разбиране. Това е живот, познат на всички, които виждат Бога. В тази отвъдност, ако Бог позволи, човек вижда с един поглед всички създания в рая и на земята и различава техния живот и възмездие. Този човек трябва да се предаде пред Безкрая на Бога и той трябва да следва Безкрая абсолютно и завинаги. Никое създание обаче, нито дори душата на нашия Господ Исус Христос, която доби най-висшето Единство сред всички създания, не може да разбере, нито да обхване този Безкрай.

ГЛАВА IX. ОТНОСНО ВЪТРЕШНАТА ПРОЯВА НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

Забележете, че тази вечна Любов, която обитава вътре в Духа, с Който Тя е обединена без начини, дава Своята Светлина и Благодат на силите на душата и така става причина за всички добродетели. Божията Благодат докосва най-висшите сили на душата и от това докосване извират: Любовта и познанието на Истината; Любовта към всичко праведно; прилагането със свободна воля на напътствията на Бога; свободата от образи; естественото преодоляване на света и умирането в Единство чрез Любовта. Докато човек успява да пребъде в това проявление, той съзерцава и чувства Единството без начини. Той усеща докосването на Бога вътре в себе си, което е подновяване на Благодатта и добродетелите.

По-нататък трябва да знаете, че Божията Благодат се излива също и в по-нисшите сили на душата. Тя докосва сърцето на човека и от това се поражда Любов към Бога в сърцето и чувствена радост от Бога. Тази Любов и наслада пронизват сърцето и сетивата, плътта и тялото и цялата плътска природа и причиняват безпокойство и налягане във всички удове – такова, че човек често пъти бива на ръба на безумието. Той има чувството, че е опиянен и че не е господар на себе си. Това поражда много странни състояния, в които хора с чувствително сърце не могат да управляват себе си. Заради своя нетърпелив копнеж понякога те издигат глави и се втренчват в небето с широко отворени очи и ту са радостни, ту плачещи, ту пеещи, ту ридаещи, а често пъти и двете заедно. Такива хора тичат и подскачат, смеят се, пляскат с ръце, коленичат, кланят се и правят много други подобни неща. И докато човек се задържа в това състояние и с отворено сърце се извисява към богатствата на Бога, които се намират в неговия Дух, той усеща подновяване на задвижването на Бога и изпитва нетърпението на Любовта. И всички тези неща започват да действат наново в него.

Чрез това физическо чувство за Бога този човек може да премине към духовно чувство, според неговия ум, а чрез духовното чувство, той може да премине към Божествено чувство, което е отвъд ума. И чрез Божественото чувство той може да се потопи в едно неизменно блажено чувство. Това последно усещане за Бога е нашето свръхсъщностно блаженство, което е наслаждение на Бога и Неговите възлюбени. То е онова неосветено Безмълвие, което винаги живее в Недеяние. За Бога то е същностно, а за създанията – свръхсъщностно. В него ние можем да съзрем как Лицата на Божеството отстъпват място и заживяват в същностната Любов, тоест в Единството на наслаждението. И въпреки това, според своята природа, Те завинаги остават в Триединство.

ГЛАВА X. ОТНОСНО ВЗАИМНОТО ДОВОЛСТВО НА ЛИЦАТА НА БОЖЕСТВОТО И ВЗАИМНОТО ДОВОЛСТВО МЕЖДУ БОГА И ПРАВЕДНИТЕ

Сега може да прозрете, че Божествената природа вечно действа според Лицата и е вечно бездейна, без начини, според простотата на Същността Си. Следователно всичко, което Бог е избрал и обхванал със Своята Вечна Любов, е изначално Негово, по естество и наслаждение, в Единство със същностната Любов. Лицата на Божеството са обгърнати в Единство – във взаимна прегръдка, във вечно доволство и в бездънна дейна Любов. То се обновява вечно в животворящия живот на Триединството, защото тук се случва вечно новораждане в ново знание, ново доволство и ново дихание, с нова прегръдка, с нов поток от Вечната Любов. И всички избрани са обгърнати от това доволство: и ангели, и хора, от първия до последния. На това доволство са подчинени небето и земята, живота и битието, дейността и продължението на всички същества, с изключение само на склонността да се отвръщаш от Бога в грях – тя произлиза от своеволната и сляпа порочност на създанията.

Благодатта, Славата и всички дарове се изливат от Божественото доволство върху небето, земята и всяко създание поотделно според нуждите и неговата възприемчивост. Защото Божията Благодат е за всички хора и очаква обръщането на всеки грешник. И винаги, когато грешникът, подтикнат от Благодатта, се отрече от себе си и призове Бога с вяра, той намира опрощение. По същия начин онзи, който по Благодат, с любящо доволство, се обърне към Вечното Доволство на Бога, бива обхванат и обгърнат в Бездънна Любов, която е Самият Бог. Така ние вечно се обновяваме в Любовта и във всички добродетели, защото между нашето доволство от Бога и Божието доволство от нас действат Любовта и Вечният Живот. Защото Бог вечно ни е любил и ни е положил в Своето доволство, и ако ние правилно съблюдаваме това, нашата Любов и доволство ще бъдат събудени отново. Във взаимоотношението на трите Лица на Божеството това доволство вечно обновява само себе си в ново изливане на Любовта, във вечно нова прегръдка в Единството. Това се случва отвъд времето, тоест без преди и сега, в едно Вечно сега. В тази прегръдка на Единството всички неща се свеждат до съвършенство. В изливането на Любовта всички неща се изковават. И в даряващото живот плодоносно Естество лежат всички сили и възможности на всички неща, защото в Него Синът е в Отеца и Отецът е в Сина, а Светият Дух е и в Двамата. Това е Единство, което дарява Живот и носи плодове; което е Дом и начало на всеки живот и осъществяване. В Него всички създания, отвъд себе си, са едно Същество и един Живот с Бога в своето Вечно Начало. Но в порядъка на Лицата Синът произлиза от Отеца, а Светият Дух – от Двамата и в него Бог е сътворил и преопределил всички създания според собственото им същество и е пресътворил човека чрез Своята Благодат и смърт, при условие, че човекът се придържа към Бога. И Той е украсил себе си в Любов и добродетели и се е завърнал с тях в Своя Произход.

В това Единство Отецът и Синът, и всички възлюбени са обхванати и обгърнати с връзките на Любовта, тоест в Единството на Светия Дух. Това е същото Единство, което е плодоносно в изливащата се навън дейност на Лицата и което при Тяхното завръщане образува една вечна връзка на Любовта, която никога не ще бъде разкъсана. И всички, които са обхванати от нея, ще бъдат благословени през Вечността: те са богати на добродетели, ясни в съзерцанието и прости в Покоя, който носи наслада, защото в тяхната вглъбеност се разкрива Божията Любов, излива се с всичкото благо и се оттегля отново в Единството, и отвъд всички създания и над всички условия пребивава във Вечен покой. Така всички са обединени с Бога посредством начини, без начини и без различия.

ГЛАВА XI. ОТНОСНО ТОВА КАК ПРАВЕДНИТЕ ХОРА ПРИЕМАТ БОЖИЯТА ЛЮБОВ В СЪЗЕРЦАНИЕТО И КАК СЕ ИЗВИСЯВАТ ДО БОГА

В своя вътрешен взор тези хора възприемат Божията Любов като общо благо, което се излива над небето и земята. Те чувстват Триединството в себе си в пълнотата на Благодатта. Затова и отвън, и отвътре те са украсени с добродетели, със свещен подход и с правилни постъпки. Те се обединяват с Бога чрез Божията Благодат и чрез техния собствен свещен живот. И тъй като предават себе си на Бога във всичко, което правят, не правят или изстрадват, те имат траен покой и вътрешна радост, утеха и наслада, които са незнайни за света, за двуличния и за всеки, който търси и мисли повече за себе си отколкото за Славата Божия. Винаги, когато пожелаят, тези вътрешни и озарени хора имат пред себе си в своя вътрешен взор Божията Любов като нещо, което ги зове и подтиква към Единство. Те виждат и чувстват, че Отецът заедно със Сина чрез Светия Дух обгръщат един друг и всичките избрани и Се притеглят обратно с Вечна Любов към Единството на Своето Естество. Така Единството винаги притегля и приканва към Себе Си всичко, което е излязло от Него според естеството и Благодатта. Затова тези просветени хора се извисяват със свободен Дух отвъд ума в едно голо видение без образи, където обитава вечният притеглящ Зов на Божественото Единство. И с просто разбиране, без образи, тези хора преминават през всички дела, всички прояви и всички неща, докато не достигнат върха на своя Дух. Там тяхното голо разбиране се потапя във Вечното Сияние, така както въздухът се напоява от слънчевата светлина. И голата извисена воля се преобразува и напоява с Бездънна Любов, както желязото се преобразува от огъня. И голата извисена памет се усеща обгърната и се установява в Бездънното Отсъствие на Образи. Така отвъд ума сътвореният образ се обединява по троен начин със своя Вечен Образ, който е началото на неговото съществуване и живот, и този Образ се съхранява и придобива същностно и вечно чрез едно просто виждане в Отсъствието без Образи – така, отвъд ума, човек се извисява по троен начин в Единството и по единичен начин в Триединството. Въпреки това обаче създанието не става Бог, защото Единството се случва в Бога чрез Благодатта и чрез нашата Любов, упътваща ни към Дома. Затова създанието в своето вътрешно съзерцание чувства различие и другост между себе си и Бога. И макар Единството да е без начини, многообразните дела, които Бог извършва на небето и на земята, остават скрити за Духа. Защото, въпреки че Бог дарява Себе си такъв, какъвто е, с ясно различаване, Той дарява Себе Си в същността на душата, където силите на душата са опростени отвъд ума и където в простота те изстрадват преобразуването на Бога. Там всичко е пълно и прелива, защото Духът се чувства Едно с Бога; една Истина; едно Изобилие с Него. Но дори тук съществува клонене и същностно различие между съществото на душата и Съществото на Бога, и това е най-висшето и най-фино различие, което можем да почувстваме.

ГЛАВА XII. ОТНОСНО НАЙ-ВИСШЕТО ЕДИНСТВО БЕЗ РАЗЛИЧИЕ И РАЗГРАНИЧЕНИЕ

После идва Единството без различие. Вие трябва да разбирате Божията Любов не само като изливане на Благодатта и притегляне обратно към Единството, но отвъд всяко различие като основно наслаждение на голата Същност на Бога. Вследствие на това просветените са открили в себе си едно съвършено съзерцание, което е отвъд ума и без ума. Те са открили склонност към наслаждение, която пронизва всяко условие и всяко същество, и посредством която те се потапят в една бездна на неизмеримо блаженство без начини и пътища, където Триединството на Божествените Лица придобива Своето Естество в същностно Единство.

Забележете, това блаженство е толкова просто и без начини, че в него всяко същностно взиране, склонност или различие на съществата престава и спира да съществува. Чрез това наслаждение всички извисени Духове се разтварят и унищожават в Същността на Бога, която е Свръхсъщността на всички същности. Там те изпадат от себе си в единение и незнание, които са безкрайни. Там всяка светлина се превръща в мрак. Там Троицата отстъпва място на същностното Единство без различие и заживява в наслаждение на същностното блаженство. Това блаженство е същностно за Бога и свръхсъщностно за всички създания, тъй като никоя сътворена същност не може да стане едно със Същността на Бога и да умре за собствената си същност. Защото в противен случай създанието ще се превърне в Бог, което е невъзможно. Защото Божествената Същност нито расте, нито намалява, нито нещо може да се добави или отнеме от нея. И въпреки това всички любящи Духове са едно наслаждение и едно блаженство с Бога, без различие, защото това блажено състояние, което е наслаждение на Бога и на всички Негови възлюбени, е толкова просто и изначално, че там нито Отецът, нито Синът, нито Светият Дух са отделени в Троица, нито някое от създанията. Тук всички просветени Духове биват извисени отвъд себе си в наслаждение без начини, което е Изобилие отвъд всяка пълнота, която някое създание някога е получавала или ще получи. Защото там, в своята свръхсъщност, всички извисени Духове са едно наслаждение и едно блаженство с Бога, без различие, и това блаженство е толкова просто, че никакво различие не може да влезе в него. За това говореше Христос, когато молеше Отца Си, всички Негови възлюбени да бъдат съвършени в едно, както Той е едно със Своя Отец чрез Светия Дух. Така се молеше Той и искаше Той в нас и ние в Него, и в Неговия Небесен Отец чрез Светия Дух да бъдем едно в наслаждение. Това считам за най-скъпата молитва, която Христос отправи за нашето блаженство.

ГЛАВА XIII. ОТНОСНО ТРОЙНАТА МОЛИТВА НА ХРИСТОС ДА БЪДЕМ ЕДНО С БОГА

Забележете обаче, че молитвата на Христос, записана от Св. ап. Йоан в Евангелието, беше тройна. Той се молеше да бъдем едно с Него и да съзрем Славата, с която Неговият Отец Го е дарил. Затова в началото казах, че всички праведни хора са обединени с Бога посредством Божията Благодат и техния собствен добродетелен живот, защото Божията Любов винаги се излива в нас с нови дарове и всеки, който осъзнава това, се изпълва с нови добродетели, свещени прояви и с всички блага по начина, по който ви казах преди. И това Единство, телом и духом, чрез пълнотата на Благодатта и Славата започва тук и сега и пребъдва през вечността.

По-нататък Христос се молеше Той да бъде в нас и ние в Него. Това се среща в Евангелието на много места. Това е Единството без начини, тъй като Божията Любов не само се излива, но тя ни и притегля навътре към Единство. И онези, които чувстват и съзнават това, стават вътрешни и просветени, и техните най-висши сили се извисяват отвъд всички прояви в голото им същество: там, отвъд ума, силите се опростяват в тяхната същност и стават пълни и преизобилни. В тази простота Духът се обединява с Бога без начини и това Единство и Неговата проява продължават във вечността, както вече казах.

По-нататък Христос произнесе най-върховната молитва, а именно: да бъдат съвършени в едно Неговите възлюбени, така както Той е едно със Своя Отец. Не едно, както Той е с Отца Си една цяла Божествена Същност, защото това за нас е невъзможно, а толкова единни, в такова Единство, както Той е едно наслаждение и едно блаженство с Отца без различие в същностната Любов. Молитвата на Христос се е осъществила в онези хора, които са обединени с Бога по този троен начин.

Тези хора в Бога ще текат,
ще имат и ще се веселят,
ще ходят голи,
ще работят и ще търпят.
В Свръхсъщността те ще се укрепят.
Ще влизат, ще излизат и
храна ще си намират.
Пияни от Любов, в Сияещ Мрак
в Бога ще почиват.

Още много думи мога да кажа тук, но тези, които разбират, нямат нужда от това. Този, комуто е показано, и който се придържа с Любов към Бога, ще бъде научен на цялата Истина от самата Любов. А онези, които се обръщат навън и намират утеха във външни неща, не чувстват това и дори да кажа още много неща, те няма да ме разберат. Защото онези, които изцяло се отдават на външни неща, и тези, които бездействат във вътрешна пасивност, никога няма да могат да ме разберат.

Сега, въпреки че умът и сетивата трябва да отстъпят и да се предадат на вярата, на съзерцанието на Духа и на всичко, което е отвъд ума, те продължават своя живот на своето място и не могат да умрат, както човешката природа не може да умре. По-нататък, макар че съзерцанието и стремежът на Духа към Бога трябва да отстъпят на наслаждението в Простотата, те продължават да съществуват на своето място. Такъв е Съкровеният живот на Духа. В просветения и извисен човек животът на сетивата се прикрепя към Духа. Така сетивните сили на човека се обединяват с Бога в една Любов, която сърцето усеща, а естеството му се изпълва с всички блага и човек чувства, че духовният му живот се прикрепя към Бога без начини. И така най-висшите му сили се извисяват до Бога във Вечна Любов, напояват се с Божествената Истина и се установяват в Свободата без образи. По този начин човек се изпълва с Бога и се преизпълва без край. В този поток се случва същностното изливане или потапянето в свръхсъщностното Единство. Това е Единството без различие, за което често ви говорих. В Свръхсъщността всички наши начини престават да бъдат. Ако ние продължим с Бога по пътя на Любовта, ние вечно и безкрайно ще уповаваме на Него. Ние вечно ще вървим към Бога, ще навлизаме в Бога и ще почиваме в Него.

ГЛАВА XIV. ЗАЯВЛЕНИЕ ОТ АВТОРА ОТНОСНО ТОВА, КОЕТО Е НАПИСАЛ

В настоящия момент не мога да се изразя по-ясно от това. Във всичко, което разбирам, чувствам и съм казал, аз се оставям на преценката на светците и Светата църква, защото искам да живея и да умра като слуга на Христос, в Христовата вяра и искам да бъда, според Божията благодат, част от Светата църква, която дарява Живота.

Затова, както вече ви казах, трябва да внимавате за онези заблудени хора, които поради своето безделие и просто вглеждане са открили Божествената Същност вътре в себе си по един напълно естествен начин и които претендират, че са едно с Бога без Божията Благодат, без да проявяват добродетели и без да се подчиняват на Бога и на Светата църква. И със своя покварен живот, който вече описах, те твърдят, че са едно със Сина Божий по естествен начин. Но ако князът на ангелите беше изгонен от рая, защото се изправи срещу Бога и пожела да бъде като Него и ако първият човек беше изгонен от рая, защото пожела да бъде като Бога, как тогава този окаян грешник, безверният християнин, който ще бъде като Бога без подобие с Бога в добродетелите и в Благодатта, ще се издигне някога от земята до небето? Защото никой човек не се е извисил на небето със собствена сила с изключение само на Сина Человечески, Исус Христос. Затова ние трябва да се обединим с Него посредством Благодатта и добродетелите, и Христовата вяра. По този начин ние ще се изкачим в Него, там, където Той се извиси преди нас. Защото в деня на Страшния Съд ние всички ще се изправим, всеки със своето собствено тяло, и онези, които са вършили праведни дела, ще заслужат Вечния Живот, а онези, които са съгрешавали, ще бъдат осъдени на вечен огън. Това са два различни края, които никога не ще се срещнат, защото всеки вечно бяга от другия.

Молете са на Бога да се смили над този, който е съчинил и написал това. Нека бедното му начало и неговият, и нашият безславен път бъдат доведени до благословен край. Нека Исус Христос, Синът на Живия Господ, ни дари това.

АМИН