ХЕКАУ: СИЛАТА НА СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ

Хекау е Свещена наука за ключовете, защото думите са ключове. Сещам се какво казва Мерлин: Докато имате още време, създавайте бъдеще. Човекът все още има някаква свобода; създавайте бъдеще, защото след време няма да има време да създавате бъдеще. Така че сега времето е толкова важно да постъпваш максимално чисто и благородно и разбира се, моят съвет е: колкото може по-тайно.

Да продължа: Според Хекау, думата е творец. Тя извиква нещата. Нещата се извикват чрез думите, чрез постоянство в думите. Думите, които излизат от твоето сърце, те ще създадат твоя свят.

Свещените слова са еманации, излияния на Боговете.

Истинският хему, или жрец, има преди всичко скрита Свещена сила в себе си – Хекау, поради специалното му отношение към Истината и към думите, което, разбира се, не е лесно достъпно. Истинският жрец е виждащ. Той е освободен от всички изкушения. Той е чист, той живее извън пътя на човечеството. Той е отдаден всецяло на Нетера.

Жрецът е брат на Боговете и чрез тях той вижда себе си, и живее живот, изпълнен с Бога. Бог в човека, това е неговото върховно оръжие, най-голямото оръжие – Бог в човека. Хему, или жрецът, в човека, това е, от друга страна, чистият Дух, а чистият Дух е далече от земния свят, от земното мислене.

Жрецът живее в безвремие, в безсмъртие; той не е в света. Един жрец, Хораполон, казва: „Аб, т.е. сърцето, е най-важният орган в тялото на човека“. Ще обясня (говорим за духовното сърце): Първо: сърцето е Свещено Слово на Бога във всяко тяло. И ако човек следва Свещеното си Сърце, той всъщност следва Словото на Бога. Това означава, че Сърцето на човека е това Слово, което решава Пътя на човека.

Свещеното Сърце е излятото Слово на Бога и поради това, то е несътвореното око на човека. Когато Сърцето е Свещено, изкушенията не могат да ограбят развитието му, т.е. неговата Дълбочина. Но ако сърцето е хати, т.е. на египетски външно, обикновено, тогава това сърце ще ограби човека.

Хекау е Свещена Сила и Сам Бог казва: Хекау е Моето име.

Силата и контролът върху Хекау не е само Божия, тя принадлежи и на Свещения човек, тъй като те са в единство. Хекау, или свещената дума, е хранилище на Божията Сила.

Един друг египетски хему, жрецът Битис, казва: В Съкровения Подход към нещата се изработва Хекау, т.е. думата на Свещената Светлина.

Човекът на Свещените думи живее в свещеното време, т.е. във Вечността, а не в календарното време, външното време.

ХЕКАУ: СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ СА МИСТИЧНИ ВОДАЧИ

Тот казва: „Само този, който се е слял със Свещеното Слово, може да разбере Тишината“. Това, което е оцеляло в Древния свят, са Съществата на Свещените Слова – всички други са станали сътворени. Свещените Слова са Мистични Водачи на човека, те знаят Тайните на Пътя.

Тот казва: „Покоят е съграден от Свещени Слова, които са устояли на Древното Изпитание“. Свещените думи ни отделят от времето и от сътворението. Има Древни думи, които отделят човека от света; тези думи отделят от времето и от сътворението. Тези Древни думи искат да живеят скрито в човека и не искат понякога да се споделят. Те задължават човека да си останат несподелени.

Думите растат от натрупаната енергия в тях, т.е. когато дълго време повтаряш една дума, ти я почиташ; когато я повтаряш с Любов, ти натрупваш нейния Дух, нейната сила – и в един момент се ражда Духът. Когато една Свещена дума дълго се повтаря, в нея постепенно се събужда Древната сила. Има хора, които много обичат Древни и Свещени думи, защото в миналото те са били приятели с тези думи, и сега отново тези приятели се търсят.

„Има думи – казва Тот – които са храмове и светилища: в тях може да се живее.“ Както думата АУМЪ. Според Древна Индия – войната на Боговете в Древността: едните Богове са победили другите (т.е. демоните, падналите) не чрез сила, а чрез една дума – и думата е АУМЪ. С тази дума са успели да влязат в Единство с Бога и са победили другите същества.

Когато думите са Свещени, те движат развитието. Свещените думи са Земята на Боговете. След време ще говоря за Праезика и за Древни формули; засега само това ви казвам.

Свещените думи, както казах, са Земята на Боговете. Хекау – това е Слово, което превъзхожда света. Светът може да се победи само с една дума например АУМЪ или АЙХАМА: само тази дума, ако се повтаря милиони пъти, светът ще се изтрие, напълно ще изчезне, заедно с другите светове, заедно с отвъдния свят – който може да натрупа милиони от тази дума. Изглежда просто, но е дълбока Истина. Защото тази дума е Древно Име на Бога и води до Единство с Бога, където изчезва човекът и повече не пречи на Бога. Човекът става Бог, става по правилния начин независим, т.е. зависим само от Бога.

Свещените Слова са движения на Боговете. Свещеното Слово е носителят на Живота. Бог е, Който дарява Свещените Слова. Но този, който е пожелал света – той е изгубил тези думи и е изгубил Хекау, изгубил е и произношението, т.е. изгубил е Божествената Същност.

Духовете се обличат с думи и с мисли – и чрез тях те живеят в човека. Затова човек трябва да си даде отчет с какви думи се храни и какви думи поддържа, за да не стане късно.

ТОТ: ЖЕНАТА

Жената е Древен, блестящ Пламък от Любов. Този Древен и блестящ Огън е слязъл надолу и се е превърнал в Жена. Древният лик на Жената е отломък от Великия Разум, от Великия Бог. Жената е трепет от този Най-Древен Огън на Самия Бог. Изначалната Жена е създадена като безкраен възторг и за другите, и за себе си, и за Боговете. Жената е създадена като Богиня, като Вечна Мистерия в себе си. И Духовната Жена, и Обожествената Жена са Огън.

И обяснява: Духовната Жена живее чрез силата на Мистичния Огън в себе си. Обожествената Жена се е завърнала в Бога, а обикновената жена живее чрез желанията си: тя разпръсква огъня си, тя се самопогубва от желание: тя е разпръскващата огъня. Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън – затова тя е Мистична Врата към Боговете и Бога, нещо огромно! Жената е Мистерия, създадена за Боговете, но дори и те не са я разбрали. Защо? Защото тя е част от Душата на Бога. Жената е Храм на Древната Душа на Бога, на самия Бог. Истинската Жена свети в Безмълвието на своята Душа. Жената е нещо, което съдържа великите простори на Древната Душа на Бога. Душата е Богиня на просторите. Свещената Роза на Душата – това е нейното Чисто Сърце. Първичната Жена е Висша Душа – тя е съставена от Слънце.

Тази Изначална Душа е Всемирният Храм за Боговете – казва Тот.

Те са били изумени, когато са я видели за първи път в началото. Тя е дишала Слънце; тя е дишала нещо от Тайната на Бога – и те са се поклонили. Така е, защото Душата е Древният Храм на Бога. Тя е Негово изваяние, Негов възторг. Тя е Негово възпламеняване.

В тази Древност срещата на Душите е среща на Слънца, среща на Мистерия с Мистерия.

И Тот казва: Най-великият израз на Любовта е Вечната Душа – тя е Майката на Сърцето. Любовта е Майката на Душата, Душата е Майката на Жената, а Жената е Майката на Сърцето.

Душата разкрива Безкрайността на Любовта, а Любовта разкрива Безкрая, Скритостта на Този, Който е Величествена Любов – самият Бог.

Само Посветеният познава Душата – другите я търсят или говорят нещо за нея.

Що е Душата? Душата е истинска Преданост, изключително насочена към Бога. Чиста Преданост, отвъд гроба – това е Пътят на истинската Душа.

ТОТ – ЛЕТОПИСЕЦЪТ

Тот казва – тука говори за връзката с Бога, Бог му е казал: Ако създадеш Мене в себе си, ми каза Великият Бог, ще създадеш и себе си. Значи, това е начинът: първо трябва да създадеш Бог в себе си и тогава вече ще създадеш себе си. Животът на Тот в Атлантида и Египет е увеличил светлината на Земята многократно. В Египет са го нарекли Летописец, защото той е написал Древната история: Древната история на Древните народи и Пранарода, за което ще говорим по-нататък. А той самият е бил част от тайния строеж на пирамидите. Той е работил заедно с Бога и с още един Велик Учител, Арарого`т. Двамата са изключителни Учители от най-високите степени, в смисъл на Божества. Тот казва: „При големите катастрофи и потопи, в миналото, човечеството е загубвало своята памет. Само определени хора, които са имали шеста, седма и осма степен на Безупречност, само те са съхранили истинската Древна история“ – т.е. само Чистите. (Преди съм го обяснявал: т.нар. вертикална памет – хора, които умират от Любов към Бог и Истината, без страх, влизат Горе; после се прераждат и носят миналото, истинското минало в себе си. Всички други, които са изгубили тези Посвещения и тези нива на Чистота, те забравят Древната история и после почват да се питат от маймуни ли са произлезли, или от папагали, и т.н.) Всички други са изгубвали и са се връщали назад в развитието.

И той казва: „Ако ти не станеш Единен с Бога, ти никога не можеш да Го познаеш, защото само подобното познава подобното“. И казва Тот: Стани Бог – и ще познаеш Бога. И той самият е изпълнил този закон. Това е свързано и с Древното Учение на Атлантите за Безупречност: седма и осма степен постигат Бога на най-високо ниво. И с библейското, както казах: Богове сте!

Скритите неща са само за тези, които съществуват, т.е. Избраните и Пробудените.

Покой е постигнал само този, който се е устремил към – казва Тот – Чистата Бездна на сърцето.

Казва Тот: Само Чистото сърце стига до Покоя, защото то бива Богонаучено. В Покоя ти вече си намерил Бога, защото в Покоя ти вече не си човек, ти си Истина.

Тука искам да кажа, че не говорим за вътрешен мир и въобще не говорим за спокойствие: говорим за Покоя. (Ще обясня.) Който се е завърнал в Покоя, вече няма предопределение на съдбата. Покоят е състояние на Истината. Той е образуван от Единството с Истината. Казано по друг начин: Покоят е за този човек, който е искал само Истината и нищо друго.

Който обича само Истината – казва Тот, – получава Покоя. Това е неговият дар – Изначалното състояние. Покоят е Древният образ на Истината. И Тот казва: „На този, който обича Истината, му е позволено да открие Пътя към Себе Си. Истината е насъщният Хляб на Боговете“. Защо? Защото Истината е най-наситеното нещо с Бог.

Без Душата, човешката природа е смъртна и се разрушава. Любовта към човешката природа е любов към смъртта, а Любовта към Душата е Любов към Истинската Природа и означава Живот и Свобода.

Злите винаги се завръщат в своята участ, в своята съдба. Когато пустинята се ядоса – казва Тот, – разразява се страшна пясъчна буря. Това се е случвало, защото вятърът обявява война на неразумния живот. Става въпрос – срещу определени войски. Песъчинките – казва Тот – стават най-опасната армия в света. Никакви оръжия, никакви хора не могат да се борят там. Това се е случвало няколко пъти. Най-опасната армия! И ако вятърът реши, те стават най-безмилостната армия в света. Събират се като вихър и атакуват всичко по пътя си. Така под пясъка лежат къщи, градове, хора, армии и т.н.

Мъдростта е образованието, което идва от Бога. То не общува с училища и с академии. Истинският човек – това е истинската религия. Ако се яви истински човек, винаги се явява истинско знание и истинска религия. Извън това няма никаква религия. Само който постоянно търси Бога, си изработва правилен поглед за нещата.

Само Любовта може да проповядва Съкровеното Знание.

Ако се научиш да владееш своите мисли и чувства, ще се освободиш от застоя.

Случва се – казва Тот – само това, което заповядва Бог, а не това, което човекът планира.

Тот казва: Аз съм този, който съобщава това, което е скрито в Сърцето на Бога.

Пътят към Истината е преображението на себе си – от човек към Бог.

Тот казва: Не изучавай Бога, а имай Любов към Него. Тогава Той ще те допусне да Го проучваш, но по правилния начин. Ако Го изучаваш без Любов, ще се отклониш и ще паднеш в други светове.

ТОТ – ТРИЖДИ МЪДРИЯТ

Тот е един от Боговете, които са живели сред хората. Той е несътворено роден, както и Лао Дзъ. Слиза съзнателно, връща се съзнателно. В него няма никакъв свят, защото Безкраят не се ражда: Той само слиза и възлиза.

Трижди Мъдрият е Същност, а не време; той е гост от Безкрая, той е по-дълбок от себепознанието, той отдавна го е надминал, той се намира в Бога и част от него се намира в Абсолюта. Познанието на Бога му е близко и сродно. Станал е Единен и затова му е позволено да странства дълбоко в нещата, и то – в трите свята, и да ги прониква.

Тот е представител на Истината, а не на културата. И затова той казва: „Културата се страхува от Истината“. Подобни неща има и при Лао Дзъ.

Въобще културата е нещо второстепенно. Щом си културен, ти си в опасност. Щом си образован, ти си в опасност. Щом си в Истината и в Бога, ти вече си в Благодатта на Бога; ти вече си в самата Истина и надминаваш културата.

Това означава, че Древността е свързана с Истината, а падението е свързано с културата – някакво догонване, т.е. трябва да станем културни, защото сме паднали… Но това не може да замести никога Истината – както религията не може да замести Любовта.

Защото падението е изпуснало Истината – точно Истината. Истината е дълбоко владеене на себе си, а културата е нещо, което е изпуснало това владеене, и затова е влязло в така наречената съдба.

Тот казва: „В Истината няма земя: Тя е чиста Същност, чиста Свобода – Безкрайност“.

(Ще обясня.) Мъдреците следват Истината, а провалените следват културата, хуманизма, доброто, образованието и т.н.

Тот е носил в себе си Висшата Истина, която е част от Бога. И Тот казва: „Без Истината, ние нямаме никакъв Път“ – т.е. никаква култура не може да помогне. Без Истината нямаме никакъв Път, дори да имаме добродетели – даже да имаме много дарби, те ще работят в един момент срещу нас, защото Истината и Любовта са Мярката, а не дарбите и добродетелите.

Например: Суфи никога не търси постижение – или Даоските мъдреци: те търсят Не-постижение. Искат да живеят само в Бога… И когато Бог чрез тях показва големи способности, те са си на Бога, а Суфи не се интересува от никакви способности. Той иска единствено да има Бог в себе си, нищо друго. Защото способностите са и капани, също и дарбите. И затова истинските Мъдреци не правят грешка. Те търсят контрола, търсят Истината – и Бог се ражда в тях. Те надминават способностите. Един Мъдрец може да лекува, да има такава тайна дарба – и да не лекува. Но ако Бог поиска, той вече действа.

Само Търсачът на Истината ще намери Себе Си. И Тот казва: „Истината се разгръща в Мистичното“ – а не в света, не в добродетелите, не в културата, а в Мистичното съзнание. Във времето има тиха Пътека – и който постигне Тънката Сила, може да мине през Пътеката и да направи връзка с Могъщо Същество, с Мъдро Същество. Хората са хора, когато са поискали да станат Богове – само тогава те вървят към Истината. За да се слееш с Велик Дух, ти трябва да го откриеш в себе си.

Безумието ще изчезне като мъгла, защото във Вечността ще устои само Истината: всички култури и религии ще се провалят. Но този, който е Истинен, той ще устои, защото – казва Тот – в него работи Разумът на Слънцето.

Когато Тишината се отвори, тя дава на словото своето ухание. Такъв човек има нещо повече от слово: той не се занимава с красноречие, той има Присъствие. От Тишината са отронени Синовете на Древния Разум. Синовете са Слънчеви енергии на този Разум. „Тишината може да изрече словото – казва Тот, – но словото не може да изрече Тишината.“

Животът става дълбок, когато е насочен към Безкрайни постижения.

Учението за прераждането е съществувало още преди потопа. И казва Тот: „Който е разбрал Тайната на Живота, става Бог и разбира Замисъла на Бога“.

Според Тот: само една малка частица от нашия Дух влиза в земното ни време. Възрастта на Душата не зависи от годините, а от нейната дълбочина.

Много хора – казва Тот – нямат Път, защото са загубили Душата си. Защото, за да имаш Душата си, ти трябва да си я заслужил с особени усилия от многобройни прераждания. И затова много хора питат: „Има ли душа?“

Развитие има – казва Тот – само чрез Душата, защото тя е Свещеният Път, тя е Извор извън Вселената: Душата е по-дълбока от Вселената. Само Душата е тази, която може да изпълни пространството с Любов. Без Душа, светът щеше да бъде прекалено дълбоко, мъртво място.

Само който има Душа, може да спасява Души, защото Душата е слязлата Любов; тя носи в себе си Пълнотата на Бога, Пълнотата на Любовта. Душата спасява чрез Съкровена Любов, защото човешката любов е мъртва. Тот казва: „Сферата на Бога е чистата и истинска Любов“. Тот говорел много просто и затова жреците го наричали Господарят на Свещените думи. Казва: „Само силата на Любовта привлича Всемогъщия Бог“.

Само думите на Любовта, т.е. на Душата – казва Тот – могат да пораждат Реалност. Тази Божественост в Душата е спасяваща сила, защото Тя е част от Същността на самия Бог. Тази Божественост е Великият Изход. Човешката любов и човешката религия никога не спасяват. Спасението е в Чистата Божествена Природа. Тази Божественост – казва Тот – е Древната цивилизация. Тя е Душата на Бога, Тя е Душата на Любовта – и оттам се тръгва към по-високи степени. Тази Душа е Безсмъртието, Древната Вода: Древната Вода на Живота. Това е Живата Вода, Която реално ни очиства.

Само чрез тази Душа можем да видим своя лъчезарен и Древен Път. Някога змията е била откраднала част от Душата, като е вкарала страст в нея, и така се родила втора душа – казва Тот – нисша душа, смъртна душа. Тоест смъртната душа, егото, нисшата душа, винаги ще умира. Висшата Душа – казвал съм – има желанията на Бога. Тя се връща в Бога, има желанията на Любовта. Тази змия е вкарала в Душата страст и е преобразувала любовта в смърт. Сега задачата на човека е да овладее страстта и да я изкачи нагоре, и да превърне любовта в Слънчева Същност. Но тия, които търсят истинската Любов, те винаги ще се върнат във Висшата част на Душата, където е Безсмъртието, където е Лекотата и Свободата.

Тайната на Живота е свързана с познанието на Душата. Който е познал Тайната на Душата си, той има истинска Любов към Бога и истинска Преданост. Казвам това, защото някой път умът иска да имитира преданост, иска да стане предан, но той няма качествата на Душата. Умът е знание; Душата е Любов. Тази истинска Любов разкрива и истинската Любов на Бога към нас. Защото тази истинска Любов е Диханието на Бога: в нея Бог обича Себе Си – и само чрез тази истинска Любов ние ставаме дълбоко виждащи. Това няма нищо общо със сляпото ясновидство и с астрологията – нищо общо, защото Мъдростта работи в съвсем друго измерение. Само чрез тази истинска Любов ние навлизаме в Бога. И Тот казва: „Това, което си направил с истинската си Любов, това е твоето бъдеще в Бога. Само чрез тази истинска Любов получаваме виждащ, Слънчев Разум, защото този Разум може да оживява единствено в Любовта“.

Човекът трябва да познае Свещените думи, защото те могат да проникват в Древното време, в Душата на Бога. Без Съкровеното, човекът не може да се добере до своя истински Път, колкото и да пита. Този Път е наречен от Тот Планът на Истината, т.е. тогава човек влиза в Плана на Истината.

ТОТ – ДРЕВНИЯТ УЧИТЕЛ

Тот – Древният Учител, един от Боговете…

Който люби Истината, придобива Виждащи Очи. Който се е отклонил от Истината, той е призовал съдбата – и съдбата ще го учи. Който люби Истината, Истината му променя съдбата: Истината прави съдбата винаги слуга.

Всички светове се движат заради Любовта. Любовта е Великата Цел на всички същества.

Който е посветил Любовта си на Истината, лошата съдба го гледа с почит.

Истината – казва Древен Египет – това е Древната Земя на Боговете.

Истината е дарена за всички, но само изключително преданите Търсачи я откриват; и когато я открият в себе си – те засияват.

Всяко нещо, което правиш, трябва да бъде отношение към Истината. (Сай Баба го казва така: „Посвещавай всяко свое действие на Бога! Независимо какво е: посвещавай всяко свое действие на Бога – и след време Бог ще ти Се открие“.) В твоето изключително отношение към Истината е дарът, наречен Себепознанието.

Боговете са чисто Истинни Същества, затова те са Древният Народ. (Както обяснявах преди, тези Древни цивилизации никога не са били разрушени: те просто са се върнали, защото техният Дом не е светът – техният Дом е Безкраят.)

Всеки, който се е отрекъл от Истината, ще се провали. (Независимо какви успехи постига и дали говори за Бог, или за каквото си иска… Ако се е отрекъл от Истината – това е мярка.)

Любовта към Истината прави всичките ти дни благословени. И който се е сродил с Истината, може да наблюдава Бога навсякъде, във всяко нещо без изключение. Който умее да слуша Истината, ще бъде научен да вижда и Боговете, и Бога, и правилните неща.

Неправилното говорене, от много превъплъщения, е създало нашата тъмнина, наречена съдба. То е създало много препятствия и много врагове. (Става въпрос за неправилното говорене, защото в тези думи работят паднали същества. Всички многословни хора са предопределени за тежка и мрачна съдба, от която, разбира се, ще се учат и поучават.)

Който има Любов към Истината, заживява в правилната Тишина, а не в самотната тишина, т.е. другата тишина. Делото ти ще пребъде – казва Тот – само ако е пропито с Истината. Когато любиш Истината, ти пресътворяваш не само себе си, а съществата и света.

Истината е Истинският Хляб, защото Тя ти дарява Бога. (Разбира се, това е храната на Боговете. Така че „Хлябът наш насъщний“ въобще не означава този хляб, външният… Защото един арабски учен казва: „Ако го видиш с лупа, никога няма да го ядеш“. Говоря и за фермерския хляб, ама това е друга тема… Нека да се радват фермерите.)

Всичко, което произнасяш, трябва да е сродно с Истината. Твоето Слово – това е твоето пътуване към Бога, това е твоето благоденствие – казва Тот.

Без да придобиеш Словото Светлина, ти не ще можеш да разпръснеш собствения си мрак. В мрака на живота не забравяй, че ти си Древно Слънце.

Всеки ден усъвършенствай думите си и говора си. Говори като Светлината – и ще станеш Светлина. Свещеното говорене е процес на Древната Светлина.

ТОТ – СЪЩЕСТВО ОТ ДЪЛБИНИТЕ

Тот – или така нареченият Древният Хермес – казва: Чистите думи създават Духа на нещата. Естеството на Боговете е Чист Дух. Който е създаден от Истината, живее като Дух. (Такива хора, между другото, живели в света, са милиони. Само Суфите са над 40 милиона, постигнали Висша реализация, само те.)

Значи: Който е създаден от Истината, живее като Дух, а не като човек.

Само най-мъдрите – казва Тот – отгатнаха Тайната Истина за Бога. Те отгатнаха Истината, но не я постигнаха, но тя стана техният Път.

Истината, колкото и да си я постигнал, тя продължава. Може да си я преживял дълбоко, но пак тайно остава: продължаваш да я търсиш на по-дълбоко ниво.

Истинският човек е нещо, което разклаща мрака. Неговото Слово създава Път, създава Светлина. С Духа в себе си, ти можеш да виждаш и в мрака, и отвъд мрака.

Тот казва: Не ме въвеждай в заблуждение, дай ми познание за собствената ми Същност – едно от неговите обръщения към Бога.

Не ме въвеждай в заблуждение – защото Бог е Майсторът. Някои мислят, че Дяволът заблуждава хората. А кой движи Дявола? Всичко е Бог. Бог знае кой трябва да бъде заблуден и кой трябва да бъде упътен. Ако Бог реши да те заблуди, сто души не могат да те вкарат в Правия Път; ако Бог реши да те вкара в Правия Път, сто души не могат да те отклонят. Той решава тези неща, защото знае кое е най-добро за човека. И наистина, ако един човек стигне до дъното на страданията, оттам може да тръгне на Истински Път към Бога, а не на полуистински път.

Виждащият слуша повече чрез Словото и чрез Великото Присъствие, отколкото да Го вижда.

Всеки, който не е очистил словото си, не може да види Светлината си и Пътя си. Той не може да се познае, защото само Чистото Слово е Син на Бога.

Тука наистина, само ще добавя, че който няма Чисто Слово, каквито и стремежи да има, те ще го заблудят. Няма как да имаш Стремеж без Чисто Слово. Започва се от Словото. Всички практики са в Словото – Словото ги ръководи. В този Син, в това Чисто Слово няма Змия, няма тъмнина.

На Сина е позволено да познае Светлината на своя Баща. Човекът е Син на Бога, а не син на съдбата. Съдбата е само очистител на всичко неразумно.

Само който е овладял Словото си, има право да има Истинско Знание за Бога.

Ако искаш да видиш Бога, трябва да си изработил Бог в себе си.

Пирамидата е главният Храм на Върховното Божество – казва Тот.

Всъщност пирамидите тръгват в света от Древно видение, което Бог дава на Тот, и той го разказва на жреците – и после започват със силата… Обединени със силата на мисълта, Боговете създават пирамидите. А земните хора мислят, че някакви роби са местили нещо…

Който е придобил своето Свръхчисто Съзнание, той е свободен от световете. Той знае, че тежкото е слязло от Лекото: Лекото е Дълбокото.

Който е придобил своето Чисто Съзнание – Свръхчисто, е свободен.

Съвършеното Слово е самото виждане.

Нищо друго не наричай благо освен Бог, защото ще изпаднеш в светотатство. Никой не е благо освен Него – всичко е проводници. Той е единственото благо.

Бог не е Дух – казва Тот – Той е по-дълбоко нещо от Духа, но трябвало да слезе в Духа по необходимост: и Той станал Дух; но в своята Дълбока Тайна, Той не е Дух, Той е Мистерия.

Той идва в Безмълвието и оттам ни упътва. Казвал съм: когато човек се посвети на Бога, Дълбокият Вътрешен Глас на Бога влиза, измества всички други гласове от човека (защото те са милиони) и така му говори, че няма никакво съмнение и има дълбока Увереност, дълбоко Доверие: това го прави самият Бог.

Той идва в Безмълвието и ни упътва оттам.

Тот казва: „Дошъл съм да ослепя мрака. Запечатаното е в мрак и то е ослепително“. И който може да ослепи мрака, само той възкръсва, само той се възражда.

Това е направил и Христос на Голгота. Голгота е най-големият Дар: да направиш скок в Духа и да се завърнеш в Бога. Голгота е голяма привилегия за Избраните – а за земните хора, това е бедствие.

Това, което си направил с Любов – казва Тот – това е твоето Тайно бъдеще. (Това е твоят влог, това е истинската банка ). Тот казва: „Далече от Вселената държа злото“.

(Между другото: Тот, в най-дълбокия смисъл, не спада към Боговете, а към нещо по-дълбоко: към Божествата. Той е създал египетския език и много неща… Това е изключително Същество от Дълбините. След време ще ви говоря за него, подготвям и книга за него.)

Казва: „Вътре във Вселената няма голямо зло; вътре във Вселената работи това зло, което превръща нещата в добро“. А онова е заключено извън Вселената – говорил съм за него – Древното зло. Там няма прераждания, няма разкаяние, няма милост; но то е заключено от Абсолюта, Скрития Бог. В тази Вселена, в този свят работи само това зло, което е скрито добро, докато Древното голямо зло е завързано.

Ако в твоята голяма скръб – казва Тот – не се зароди Слънце, ти не познаваш Бога.

Тука само ще допълня: ако имаш голяма скръб, тя е нещо много по-дълбоко от радостта. Тя идва за засегне Дълбините ти, да познаеш дълбоко Живота и Бога; и после тази скръб може да ти донесе такава Радост, каквато я няма в радостта – защото скръбта е дълбоко нещо и тя зависи от Тайната… Радостта зависи от Тайната на скръбта, но обикновено само Мъдреци и Посветени имат дълбока Космическа скръб – и тя е нещо изключително. И ако те плачат за нещо, те плачат само за… Свещени сълзи – никакви сълзи на егото, никакви привързаности към света, те плачат заради изгубеното Братство и заради расата на Боговете.

Вържи събитията – казва Тот – със Слово. Свещеното Слово е такава Дълбочина, че може да завърже всякакви събития.

Истината – казва той – надживява световете.

Тот казва: Който се докосне до нашето Учение, рискува живота си. Има риск – обаче, ако обичаш Истината, Истината ще преодолее този риск.

Моето Учение – казва – е Предълбока Бездна, в която оцеляват само тези, които обичат Истината докрай и Истината до смърт. Не можеш да обичаш Истината донякъде или 99%. Истината е като Бога, Безмълвие: тя те иска целия. Не можеш малко да я обичаш, то е като малко да се ожениш – не можеш да се ожениш така.

Жреците казват за Тот: „Той говореше като Мъдрец и мълчеше като Мъдрец“ – това вече… Това мълчание е злато, защото има някои хора, които мълчат, но това не е злато. И рибите мълчат, ама това не е злато.

Тот е бил наричан Маахеру: на египетски означава Правилен по глас.

Тот казва: Всичко е Сияние – който разбере това. Който се е посветил на Бога, има друга кръв, други Тайни в себе си, друг скрит мироглед. Който е видял Бога, е получил нещо, което е по-дълбоко от света и от Вселената – това, което казва и Учителя: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“… Такова нещо е Учителя!

Който е видял Бога, той е зърнал победата над мрака: мракът вече е поразен. Само за един миг да си видял Бога, това е достатъчно, не ти трябва втори миг. Моят съвет е: Не искай! Ако Той реши, може да ти даде, но не искай повече – това е всичко!

Истината трябва да извира от твоето говорене и от твоето мълчание. Когато говориш, трябва да създаваш злато; когато мълчиш, трябва да пиеш злато.