МААТ, ИЛИ ИСТИНАТА,
Т.Е. ПРАВИЛНОСТТА

Само този, който обича Истината, изгубва съня си по Нея.

Защитата на човека е най-вече Истинният живот – никакви талисмани и амулети. Това е Пътят: да избереш твърдо Истинния живот с всичките му грешки, но да избереш твърдо.

Без Истината – казва Древният Египет – животът няма Сърце.

Бог вселява Истината в любящия човек.

Бъди Истинен – иначе ти не си от живите. Само Истината има Живо Дихание.

Истината е страна на Покой всред всякакви бури.

Истината сама по Себе Си е Тайна и Тот казва: „Този, който говори Истината, унищожава света в себе си, унищожава сътворението, унищожава времето – той унищожава всичките си заблуждения. Истинният човек се слива със собствената си Тишина“. Истината постоянно се стреми към тържество и затова всички земни цивилизации пропадат.

Само безумците мислят, че няма Истина и Справедливост – но на Чистите, тя се открива ясно и в ежедневието.

Великата цел на живота е вкореняване в Истината и в Истинния живот – това е мярката.

Истината съществува преди света и ще бъде след него.

Човек израства само тогава, когато е в Единение с Истината.

Истината има в себе си специални звукови честоти, тя говори по особен начин.

Истината е всякога по-дълбока и всеобхватна от човечеството и от всички видове мнения. Аз съм обяснявал: мненията не са Мъдрост. Мъдростта е нещо съвсем друго. Мнения ще има много. Човек сам трябва да открие своята Истина и своята реалност. И Тот казва: „Пълното Знание може да бъде дадено само на този, който е минал през тежки изпитания“.

Човекът на Истината живее във Вечното Време. (Ще обясня.) Според египтяните: има два вида време и те действат едновременно – наречени Не`хех и Джет. Не`хех означава външното време: сезони, цикли и периоди. Тука само ще допълня – човек, който казва: „Времето е добро, времето е лошо“, той увеличава ума в себе си, застоя и своето падение. Той прави съзнанието си двойно, двойствено и умът в него пише карма. За него има две времена, добро и лошо, защото той не живее в състоянието на Душата и Духа си. Следващото време, Джет, е Вечното Време, което не се прекъсва. Това е едно постоянно настроение сред всякакъв вид време. Времето се движи само в Не`хех, т.е. във външното. В Джет, във Вечността, няма време: там то е спряло. Там всяко тяло спира движението си, защото спада към друга област. А Душата полита към своето Вечно състояние, което е наречено Джет.

В Александрийската библиотека е било скрито знанието на Толтеките и затова то е било изгорено: защото демоните не желаят хората да станат Нетери, демоните не желаят хората да станат Богове и те не желаят хората да се завърнат в своя Произход.

ЕГИПЕТСКАТА ФИЗИКА

Главно ще говорим за времето, понятието „време“.

Времето зависи от възприятието на човека. Това, което ние усещаме, не е течение на времето, а движение на Нетерите (Боговете). Боговете пребивават в състояние на постоянно изменение, което човешкият разум погрешно смята за течение на време. В наставленията на един фараон към неговия син се казва (фараонът се казва Меркара): „Сине мой, не се занимавай с времето, а със своите Чисти Действия, които ще те отведат в твоето слънчево състояние. Не разчитай, сине мой, на дългите години живот. Защото целият живот е само част, довери се само на Чистото и Правилното Действие. Животът в другия свят, сине мой, е вечен. А този живот тук е само частица. Ти иди достойно в другия свят, за да те погледне Нетер в очите, за да те погледне Бог в очите“. – Не е важно какво е външното време, важно е вътрешното време. Да имаш Любов, означава да имаш правилното време.

Според египтяните има два вида време: човешко и Свещено. Този, който живее в човешкото време, прави бели, човешки неща. Вреди на себе си и на другите. Който живее в Свещеното време, той живее в състояние на Божественост. Той наистина се развива, работи, помага, твори и се пресътворява.

Древните египтяни казват:

Малко да се отклониш от Любовта и ти изгубваш своето правилно време, и заживяваш вече в света, в друг начин на мислене. Злото живее във времето, в неправилното време. Но дори и тук, на Земята, в неправилното време, злото е относително. Земята е енергия, вплетена в материята. Древните египтяни казват:

И Космосът, и този свят са слязлата надолу енергия на Нетера, на Бога. Така Непроявеното е станало проявено. По същество цялата Вселена е концентриран Огън и Дух, заключени в материята. Само който придобие правилното време, т.е. Любовта, може да се освободи, да излезе от това заключено място – света и вселената.

В Свещеното никога не действа време, нито пространство, нито планети. Свещеното е първичната субстанция. Тук действа само Нетерът, само Бог. Времето не е време, то е само една идея. (Ще обясня.) Тази идея пътува към своя край и когато се сблъска със своя край, времето ще изчезне, ще остане само Духът. Духът е без време. Той не живее във време, той живее в състояние.

Този, който постигне Духа, се освобождава от сянката, наречена „време“. Съществата на времето са същества на злото, малко или много са същества на злото, т.е. заключени същества, изпратени да научат някакъв урок, да научат нещо. Изключваме тези, които имат мисия, които са слезли по други закони, говорим като цяло за света – заключени същества, същества на сенките. Те нямат реално добро в себе си. Имат някакво добро, правят някакво добро, правят някакви услуги, но нямат реалното добро в себе си. И не случайно жреците на Египет казват така: „Времето е заклеймено зло. И всеки, който е попаднал във времето, е попаднал в своята сянка“.

От друга страна, жреците казват: „Времето е създадено, за да бъдат подчинени на него съществата“ – обикновено нисшите същества. Казват: „Грехът символизира изпускане на Вечността, изпускане на Любовта, това е грехът, и придобиване на времето“. От друга гледна точка, изпускане на Мъдростта и придобиване на знание. А придобиване на знание означава придобиване на смъртта. Това е обяснено в Библията като Дървото за познаване на доброто и злото, това е придобиване на смъртта. Но смъртта се побеждава с Мъдрост, а не със знания. В Окултната наука на Атлантида е казано: „След грехопадението човекът е изгубил хекара“ (Хекау – егип.). На атлантски език това означава своето чисто състояние, своето най-чисто съзнание или своята Божествена жизненост, хекара. С това той е изгубил връзката си с Бога и след грехопадането започнал да диша с носа си и с устата – един изостанал начин. А при това обикновено дишане се възприема съвсем друга реалност. Защото човекът е изгубил Бога и сега възприема други неща.

Истинското дишане е с Душата си. Истинското дишане не е нито с устата, нито с носа, а с Душата си. Между другото, делфините дишат така. Те владеят едно тайно дишане, което Тот нарича „сферично“, много дълбоко дишане, дишане с Любов, дишане с Душа. Там, където има Любов, не диша носът или устата, а диша Душата.

Така била изгубена Меркаба – светлинното тяло в човека. Според египтяните тя се намира в 13-та чакра, която се намира една педя над Сахасрара. Сахасрара чакра се смята от египтяните за духовна; 13-та чакра се смята за Божествена. Меркаба – светлинното тяло в човека, наречено още в Библията Огнената колесница. Това тяло е състоянието на абсолютно неизменната Любов. А без Любов човек няма реалност, няма колесница – има тела, много тела, но няма реалност. Човек, който няма реалност, знанието му нищо не струва. Всичкото му знание нищо не струва, понеже няма реалност. Човек без реалност, т.е. без Меркаба (на еврейски е Меркава на египетски е Меркаба) е без Дух. Много неща има, но няма Чистата Реалност – Духа. Такъв човек е бреме и за себе си, и за другите. Единственото нещо, което му остава, е да се учи, доколкото има Любов към Мъдростта.

По-нататък фараонът казва на своя син: „Ако искаш свобода в другия свят, сине мой, ако искаш да се разхождаш свободно, тогава действай чисто в този свят“.

Какво е „атом“ на египетски? Жреците казват: Под ръководството на върховния Нетер, върховния Бог атомът сътворява всичко, което му е казано. Ето защо атомът... това означава воля и способности за сътворяване на нещата.

Според Древните египтяни вселената е абсолютно разумна и този, който е постигнал разум, е постигнал власт над себе си и власт над времето. Трябва да знаем, че Древните египтяни, тези от първото време, от Свещеното време, времето на Боговете, не живеели във времето. Те живеели на Земята, но обитавали във Вечността. Те обитавали в Боговете и във Върховния Бог.

МЪДРОСТТА НА ФАРАОНА

Става въпрос за един фараон, който е говорил около хиляда и триста-четиристотин години преди Христа. Казва се Аменхотеп четвърти. Много отдавна казани неща, по негово време имали голямо влияние в Египет, в Индия и в Тибет. И досега неговите думи продължават да са важни. Извлякъл съм някои кратки, важни неща от неговата книга. Той казва:

Добротата никой не може да достигне, преди да е завършил своя път.

После казва:

Неискреният дори и по пътя на Мъдростта се труди неразумно и разочарованието е наградата му за труда.

Пътищата на Бога превишават твоето разбиране.

Тщеславието скрива сърцето на човека от самия него.

Ти си слаб, о, човече, в много неща. Но има неща, в които си твърд и непоколебим. Ти си твърд и непоколебим в своята печал.

Достатъчно зло е определено на човека, а той го увеличава със своите оплаквания. В една от следващите лекции ще говорим за кармата и за тайните на кармата, тъй като много хора правят добро сега, живеят разумно, а им се струпват много трудности и те не могат да разберат, че тези трудности идват от миналото и трябва да се изхарчат. И продължават някой път да се оплакват и създават дефекти в следващите си тела. Когато пак ще се преродят, ще имат дефекти в менталното и астралното тяло и отново ще продължава старата игра, понеже не могат да разберат как работи кармата.

После казва:

Страхът от събитието е по-голямо нещастие от самото събитие.

Благородно същество е онзи човек, който върши велики дела, без да бъде подбуждан за това. Той не се нуждае Бог да му напомня или ангелите, или интуицията. Просто самият той вече е станал Душа, действа с Душата си, с петото тяло.

Казва: Не може да бъде обида това, което не се чувствува. Ако го чувстваш, то става обида. Приел си я, то става твое разбиране. Примерно аз питам: Защо чувстваш обидата? Защо не виждаш скритата красота в обидата? Защо не извадиш енергията ? Защо не виждаш така, както Бог вижда? И може ли някой примерно да обиди Бог в тебе? Ако човекът е его, много лесно ще бъде обиден. Но ако човекът е с Божествено съзнание, никой не може да го обиди. Той е океан – обидата потъва.

После казва:

По-добре несгоди, които те водят към доволство, отколкото радост, която те прави неспособен да понасяш бедствията.

Казва:

Страданието е златен кръст, върху който се разтваря розата на Душата.

После казва още нещо важно:

Нима не е по-добре да изстрадаш красиво това, което ти не си в състояние да избегнеш?

Накрая:

Да се страда е необходимост, предопределена за твоята природа. Нима ти би искал чудо да те избави от нейните уроци? (От уроците на природата, от уроците на страданието.)

НЕТЕР НЕТЕРУ – ВЪРХОВНИЯТ БОГ

Древният Египет казва:

Всеки, който търси правилно Бога, ще бъде Избран. Бог дарява Избраните с Истина. Бог сам казва: Аз съм Нетер Нетеру (означава Върховният Бог). Аз съм, Който Се самозачева. Борбата на Боговете става по Моя Воля. Аз съм на милиарди години и същевременно нямам възраст. Аз преминавам през всички светове.

Вселената и времето не съставят Пълнотата на живота. Само Истинният Бог е Пълнотата. Пълнотата е противоположност на целия Космос и на цялата Вселена. Значи, за да постигнеш Пълнота, трябва да излезеш от това заключено място, което е Школа. Великият свят на Бога е винаги отвъд материята. Жрецът е Същество на абсолютното Чисто Служене на Бога. Той живее в Бога, той съхранява Бога, той е безупречен, а не някакъв си вярващ или свещеник. Ако жрецът изгуби и най-малката чистота – според Тот (говорим за: ако допусне най-малко, микроскопично зло, най-малка погрешна постъпка) – той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, той изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.

Значи: той губи своята магическа мощ на Бога, защото най-малкото омърсяване застрашава всичко. Такива са изискванията, високите изисквания въобще. Ще го кажа по тоз начин: Любовта има съвършени изисквания. Понеже хората търсят иначе някаква любов, или истинска Любов, но те не могат да устоят на тези изисквания, защото дълго време трябва да се пречистват.

Жрецът знае, че извън Чистотата няма никакво служене. Няма никакъв начин как да служиш на Бога извън Чистотата. Светът знае за Египет и Бога толкова, колкото са му позволили жреците. Само Чистотата може да пренася енергията на Бога.

Когато Бог разрушава, това винаги означава промяна на енергиите. Ето защо Мъдростта на Бога е ужас за хаоса, т.е. за света. Умението да слушаш Бога, това е – според Древния Египет – Ключът на Живота. Ушите са живи Тайни на Слънчевия Разум, според Древния Египет. Мъдрият живее в Бога, а не в света.

Всеки, който може да привлече Бога към себе си, той ще пресъздаде себе си. Всеки, който твори с Бога в себе си, т.е. чисто, той може да се освободи от Змията и света. Когато човек е изключителен Търсач на Истината, това изключително желание е вдъхновено от самия Бог. Но нещо в човека го е заслужило и затова Той е видял в Себе Си, т.е. Бог е видял в този човек нещо от Себе Си: Той е видял особеното в търсенето. Какво е то? С две думи: Той е видял скритото, дълбоко, честно и искрено търсене, а не някакво търсене. Човекът вече, в този случай, е поведен от Бога, защото намирането на Истината никога не е по силите на нито един простосмъртен.

БОГ – БЕЗМЪЛВНО ЦАРСТВО

Той е съществуващите и несъществуващите неща. Съществуващите ги е открил, а несъществуващите ги е скрил в Себе Си.

Познанието на истинския Бог – казва Тот – е Тайната на Тайните. Който е видял Мистерията на Великия Бог, той е загубил всичките си предишни мнения. Той вече няма мнения, той вече има Мъдрост.

Виделият Бога е изумен за цял живот в пълния смисъл на думата.

Чистият не живее във външното време; той живее във времето на Бога, т.е. той живее във Вечността и в Безкрая.

Който е видял Бога, той е видял нещо повече от нефер, т.е. той е видял нещо повече от красотата, защото красотата е красота само когато живее в Истината – иначе красотата не е красота.

Когато Бог не е в тебе, ти си самата илюзия и започваш да вярваш в нея, и това е естествено – ти си извън Бога.

Бог те обича, защото обича Себе Си; но когато ти вместо Бога обикнеш земното, тогава сърцето става жива тревога, вместилище на безкрай тревоги и безпокойства. Който е в Истината, Бог често слиза при него.

Стихиите на Природата са извлечени от самия Бог – и разбира се, Бог е над тях и Той ги управлява.

Който чисто се е посветил на Бога, той принадлежи на Бога.

Бог е лекарството от най-висшата степен. Дадох скоро формула, някои от вас са я чули, една от най-хубавите формули: Бог е моето здраве.

Бог е само една малка част от Себе Си в света – и затова светът е в такова състояние: понеже Бог Се е отдръпнал. Ако Бог изпълни нещата, всичко ще се промени… но има причина.

Бог е причината за съществуването на Духа. Но Тот казва: Бог е нещо много по-дълбоко от Духа. Бог не е Дух – казва Тот – Бог е Мистерия, а животът върви към Незнайни Дълбини. В Мистерията има по-дълбоки неща от Духа – те ще се разкрият след време от самата Мистерия. Другото име на Бога е – казва Тот – Великият Несъществуващ. И обяснява: Ако ние се научим да не съществуваме, ще станем Богове, Богоподобни.

Любовта към Бога ще те научи на всичко.

Великият Несъществуващ е Безмълвно Царство. Съществува вътрешна Вселена в Бога: тя е по-реална от външната, тя е в по-вътрешно пространство в друго измерение. Събитията на живота се случват във вътрешното пространство, а после излизат навън във времето, т.е. в събитията има други скрити вътрешни събития.

Бог е нашият живот – ние нямаме живот. Когато Бог живее в нас, и ние живеем. Ние живеем толкова дълго, колкото Бог живее в нас. Събитията в живота – това е действащият, Единствен Бог.

Тот е Висш Жрец на Бога, тотално отдаден, т.е. означава: цялото му време е отдадено на Бога. Казвам това, защото в Египет е имало жреци, които са отдадени 50% – те се подготвят за голямото отдаване; други са отдадени, да кажем, 75% – друга подготовка. Тот е от тези, които Тотално са заети с Бога и с нищо друго, както и Мелхиседек. Тоест цялото му време е за Бога и няма друго време. Докато другите жреци – както казах: една четвърт, една втора и т.н.; те се подготвят да бъдещето.

НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ – СЪЗДАТЕЛЯТ НА ЖИВОТА

Тот казва:

Бог е създал съществуващото, но Той живее в Тайната Си. Никой не може да опише Бога, защото Той е дълбоко скрит в Себе Си, дълбоко изчезнал. Името Му е скрито в Мистерия, Лицето Му е скрито в Мрак (т.е. изобилна Прасветлина, непоносима, която не можем да възприемем, затова я наричаме Мистичен Мрак). Ръцете Му са скрити във Велико Всемогъщество.

И Ехнатон казва:

Никой от Боговете не познава Върховния Бог – даже и тези, които Го чувстват най-близък до себе си; даже и тези, които имат специалния усет: чувстват Го близо, но не Го познават – Той си остава и за тях непознат.

Тот казва:

Има хора, които са си посветили живота на Бога, но не са приети от Бога. Те не са били призовани и затова те ще бъдат наказани. И когато изстрадат наказанието си, ако го изстрадат правилно – Бог ще реши дали да им позволи да вървят към Него, или ще ги отклони. Въобще реалността на този свят е нищо – казва Тот – Бог е всичко, Бог е всичко.

Ехнатон е основал Школа на Мистериите. (Ще обясня.) Школа на Мистерии означава тотален живот само по Законите на Бога, т.е. никакъв друг живот – само по Законите и Правилата на Бога. И от тази Школа са произлезли над триста Безсмъртни Същества. По-късно някои от тях основават Школата на Есеите, но те тръгват от там.

Когато Бог загасил Своята Прасветлина, тогава са се родили светлината и тъмнината. Великият План на Бога – казва Тот – е съвършен и в него няма никаква случайност, и никой не може да му попречи. Всички същества са определени, предопределени, рано или късно да познаят Бога. Никой не може да се спаси от Бога и няма да има избор. Всеки е определен, когато узрее, да Го познае.

Боговете и съществата не могат да действат независимо от Върховния Бог. Няма такова същество, което да действа независимо, на каквото и високо ниво да е.

В дълбокия и скрит смисъл, Бог – казва Тот – не е Разум, а Причина, по която е Разум. Тоест наложило се е Той да стане Разум заради съществата: да стане достъпен.

Казва: Бог не е Дух, но е Причина, по която е станал Дух – за да стане по-близък; защото в Мистерията не може да Го познаеш – а с Духа поне можеш да се приближиш.

Бог не е Светлина – по необходимост е станал Светлина.

Никой не може да създава Живот: Бог е единственият Създател на Живота. Животът е Негов – ние само минаваме покрай Живота.

Ние сме нещо, в нашите Дълбини, нещо по-дълбоко и от Дух, и от Живот – казва Тот – и от Светлина. Ние сме нещо друго: ние сме Мистерия.

ТАЙНСТВОТО, НАРЕЧЕНО НУН

Нун е египетска дума и има много значения, това е събирателна дума. В същността си това означава вода, ще говорим за тайнството на водата. Дали това ще е вода в реката, в океана, в морето, в дъжда, в снега, това е все Нун, все вода.

Водата е част от енергията на Нетера, т.е. част от енергията на Бога. Чистата Нун, т.е. чистата вода, идва от дълбините на Бога. Това означава, че чистата вода носи в себе си правилната енергия.

Накратко: тя се издига от океаните във вид на капки, които се извисяват много нагоре към небето. Там ги посреща мълнията и ги пресича, и внася в тях много силна енергия. Именно тази енергия му трябва на човека, но тази вода трябва да се пречисти, ще говорим друг път по-специално. Чистата енергия носи в себе си идеята за Бога, идеята на правилното развитие. Тази вода, наречена Нун, е създадена от Нетер Нетеру, на египетски означава Върховният, или Абсолютът. Тази вода е създадена в състояние на съвършена възприемчивост. Това означава следното: водата е жива Същност, жива енергия и тя наистина символизира живота. Освен това нещо много важно: водата има памет. Като пътуват във вселената, капките проучват всички светове и приемат всичко.

Водата е създадена да очиства Пътя към Бога. Ето защо водата в Древен Египет се е смятала за нещо свещено. Осветената вода отстранява всички враждебни енергии, защото тя е канал на Нетера, на Бога. Бог тече в тази вода, в осветената вода. Когато Бог потече, когато ги опръскате с тази вода, тези духове бягат. Осветената вода е най-чистият образ на Божествената енергия.

Да, водата наистина разтоварва. Тя си има мисия да разтоварва човека, да го очиства и да го води по Пътя към Нетера, т.е. по Пътя към Бога.

Водата приобщава човека към Божествения живот. В Нун, във водата има скрито тайно, закодирано знание за Бога – говоря за чистата вода.

Според Тот: водата те очиства, за да намериш своята цел в живота. Водата е одушевена.

Думата „вода“ е много древна дума, Учителя казва, че има Древен корен и произлиза от идеята за Водачество. Наистина водата е Водач. Тя води човека към своето начало, защото Нун още означава изначалния океан, изначалния хаос, изначалната Бездна, или така наречения прапроизход на човека. Това е по-дълбокото значение на Нун.

Чистата вода, според Древните египтяни, е носител на Духовност, не мисловност – а това означава, че водата е нещо много съществено за връзката на човека с Нетера, с Бога. Водата е създадена за възраждане на Духовността в човека и тя погубва всеки, който има лошо отношение към нея. Водата си има и своя отрицателна страна за този, който има лошо отношение към Духовността. Тези, които нямаха специално отношение към тази вода, постигнаха своята участ от водата – в Атлантида, расата на туранците.

ЛЮБОВТА

Който има Истинска Любов – казват в Древен Египет – има Вечен глас.

Любовта е Тайното Светилище на Живота.

Любовта е създател на Души – не на умствени хора, не на учени, не на религиозни: Души, Свещени, Съкровени Същества.

Любовта е изразът на Златния век: тя е Свещеното време за човека.

Любовта е Съвършеното Око, което осветява нашия Вечен Път.

Любовта е ритъмът на Вселената и нещото, което надминава Вселената.

Любовта към Бога е най-древното чувство в този свят.

Чрез Любовта, ние отваряме своето място в Невидимия свят – започваме да го разбираме, защото Невидимият свят е по-реален от видимия. Обяснявал съм… Някой казва: „Аз не го виждам“. Ти и вятъра не го виждаш, но той е тука – като стане ураган, ще го видиш… И сърцето си не си виждал – то е тука.

Любовта не живее в миналото, в настоящето и в бъдещето: Любовта живее в Бога. В Бога не се говори за време – Той е всякога.

Любовта е Древен съюз с Бога – Древен печат.

Любовта е навлизане в Живота на Бога, включително и в тайния, и в интимния Живот на Бога. Бог също има интимен Живот, но той е съставен от Прасветлина.

Само Любовта и нейните Свещени чувства са жива Мистика и особена Радост за всеки Храм.

Любовта е Възвишеният език на Бога.

Когато човек преобрази енергията си в Любов, той става Бог: Чиста Божественост, Чисто Съзнание.

Любовта трябва да има поглед само за Бога.

Великият Бог се храни само с вечно увеличаващата се Любов.

Огънят на Любовта в човека е нещо, което изгаря всички препятствия – всички препятствия на света. Тоест: човек, ако може да задвижи с Любовта си Бога, каквото и препятствие да има насреща, няма значение дали е цяла армия… Цялата работа е да умееш да задвижиш Бога – но и Той трябва да позволи.

Любовта магически увеличава силата в човека.

Любовта е скрита в потаен Глас на сърцето.

Любовта е единственият Храм.

Душата е образувана от Свещеното Слово на Любовта. Много специално изричане на Древна дума – така се е създала Душата. Ето защо Свещените Слова превръщат човека в Душа.

Човекът е загубил своята история: той е произлязъл от Съкровеното, от нещо много Дълбоко.

Любовта е Съкровеното течение на Бога.

Любовта е единствената, която може да помогне на света – понеже Бог тайно работи в нея.

Любовта е Свещена Земя, Древно Божие Място.

Раждането се случва поради Мистично течение на Любовта: така се раждат истинските Същества. Това е Мистично течение на Любовта на Бога, т.е. там, където Бог потече, случва се истинското Раждане. Така е потекъл Бог в Мария, така се е родил Христос – пряко. Бог няма нужда от мъжка и женска енергия, че да се ражда нещо. Много често мъжка и женска енергия се съединяват и нищо не се ражда. Друг път се ражда нещо, което не е за говорене… А аз съм ви обяснявал, че дори и русалката ражда от себе си. Щом една русалка – понеже няма мъжки русалки – щом една русалка ражда, как може Великият Бог да не може да роди, както си иска! Всичко е в Негова власт.

Любовта твори Бог в нас – и тя е Окото на човека, чрез което човек може да види Бога. Говоря за Любовта, която не се изкушава.

Само в Свещената област на Живота можеш да видиш Бога. Дълбоко в нас е скрита Душата, а зад нея е Любовта; а още по-дълбоко е скрит Бог, Който е Тайната на Живота.

ГЛАСЪТ НА ЕГИПЕТ

Посланието на Египет е: Безсмъртие – те го виждат и в смъртта. Посланието на Атлантида е: Древност.

Древен Египет казва: Да изричаш име значи да го възкресяваш.

Този Древен Египет е по-жив от съвременния свят. Египет е чудо, пълно с Живот: и смъртта там е пълна с Живот. Египет е Тайна; Атлантида е Мистерия. В Египет смъртта говори силно за Живота и за Вечността – а не за умиране. В Египет смъртта е пленителна, защото тя дарява Свободата; но трябва да умееш да умреш, защото Чистият Бог в нас никога не умира. Това, което в Египет е било бляскаво, това е смъртта – това е преходът в Живота, в Духа, в Духовното Царство.

Смъртта е порталът към Живота.

И преди съм ви казвал, според Яджнавалкия, Древния Учител в Индия: Ние сме безсмъртни и нищо не можем да направим по въпроса – просто нямаме избор! Така е и така ще бъде. Нищо не можем да направим…

Животът има смисъл, когато е насочен към Несътвореното, към Безкрая. Истинската Цел никога не е била в този свят – тя е в Дълбините, в Скритостта.

Благословен е този, който посвещава целия си живот на Мъдростта. Само истинският Мъдрец може да повдигне воала на Тайното Знание.

Пирамидите надживяват света, защото са преди него.

Казвал съм ви и за водата: водата носи живот, защото е живяла в Бога, иначе нямаше да има живот. Тя е била Прасветлина, после става енергия и чак после – вещество, и затова носи живот. Така е и с пирамидите: преди нещата. Значи: надживяват света, защото са преди него.

Идеята за Един Връх и за Един Бог винаги е била преди света. Кой стои на Върха и кой може да се качи на Върха? Има някои, които се качват на някаква планина и мислят, че са решили… нищо! Това, което можеш да покориш, означава, че си пропаднал. Ако стигнеш до нещо Неизразимо – това е вече съвсем друго.

Искам да кажа: Върхът на пирамидата, това е Чистото Съзнание: Чисто Съзнание, без примеси – така, както е Буда, Христос и т.н.

Живее само този, който е в Единство с този Връх, с този Бог.

Мъдрият носи Бога в сърцето си до гроб – и после продължава…

Ако смъртта ти отнеме целта, тогава за какво ти е такава цел?

Мъдрият има в себе си Дълбоки архиви.

Бог знае кой обича Истината и кой размишлява за Нея. При Мъдреца Истината винаги идва Пречистена. Самият Древен Египет решава какво да ти разкрие и какво да не ти даде.

Има място в пирамидата, което убива времето (и самият Безкрай също убива знанието) – убива времето и човекът влиза в преход, във връзка с Боговете. В пирамидите хората са се превръщали в Богове и са се завръщали в Безкрая – но за обикновените хора и за туристите това е нещо друго, това е гробница… и т.н.

Древните казват, че да умреш с пирамида в ръка, е велико посяване – едно от най-великите благословения, което може да се случи на човека.

Сфинксът (също в Древен Египет) – това е Древно Величие от Зората на Живота. Това пък е нещо преди пирамидите…

Когато египтяните заставали до пирамидите, те вкусвали в Дълбините си Тайната на Живота. Това е Дълбоко, Дълбинно Преклонение. Те не го разглеждали като чудо, а като Мистерия на Древния Бог.

В Египет, Древния Египет, времето е спряло: тук египтяните слизат с Вечността си, живеят с нея и се връщат. Тук Животът е бил от Вечност във Вечност.

Това казват пирамидите: Вие не сте от този свят.

Древните казват: Вечността се намира в Любовта, но в падналия свят, Любовта се пресъздава чрез страданията.

Истинската Любов сияе повече от Слънцето, с нея са облечени Боговете.

В човека на Истинската Любов е скрита Мъдрост, по-древна от началото на времето. Казвал съм и какво казва Учителя – Мойсей говори за света, за сътворението на света, а Учителя казва: Аз бях там! – това е съвсем друг подход и друго нещо…

Египет е царство на Духа. Тук гробът е нещо, пълно с Живот, но ние не го виждаме. Ние не виждаме… Много хора се движат и мислят, че живеят и че движението е живот...

В Египет казвали: Когато Безмълвието говори, това вече е Слово.

В Древния Египет са лекували не болестите, а недостатъците.

За Египет, пустинята представя Отвъдното, но тук, на Земята – пренесено на Земята. Спомняте си: когато говорихме за пустинята, ви казах, че в пустинята най-важното е не водата, а Свободата. И там първо е жаждата за Бога, а после – за водата. Който разбере това, е разбрал много неща. За Египет, пустинята е Отвъдното – пренесено.

Само Мъдрият се разбира с пустинята и само той може да изтръгне Тайната на пустинята, защото той има в сърцето си Тайна стаичка, а това е част от Нищото.

В Древен Египет прераждането се е смятало за голям дар, защото човекът е можел да се развива, чрез което да се спаси от собствения си застой. Тука само ще добавя: и най-тежката карма, и най-тежкият живот си струва, защото, ако беше останал в Другия свят, нямаше да можеш да вървиш към изчистване на кармата и към друг опит – щеше да си в застоя. Всяко прераждане е голям дар.

На египетски да виждаш означава да твориш.

Тази Древна култура е култура на Свободата.

Имало е (в едно село са живели) майстори, които не са мислели за нищо друго освен да станат истински майстори, истински хора на изкуството. Носели са им храна, а те са си посветили целия живот на потънкостите.

Истинската култура е нещо пленително – тя идва отвътре, както истинското образование: никакви дипломи, идва истинската култура от Сърцето и там се намират ценностите – в Чистото Сърце. Това Сърце е Тайното Знание.