ТАЙНИТЕ НА ЕГИПЕТ: КУЛТУРАТА НА БОГОВЕТЕ

Мер Кхет е само част от Древното знание на жреците. Както ви казах: има една древна дума в Египет – Хека – тя означаваше магическата жизненост на Боговете или жизнената Същност на Боговете. Един фараон, за да управлява, трябва да има най-малкото Хека, дори и в малък размер. Но те са имали малко количество от тази тайна дума, от този Дух, докато жреците са разполагали преизобилно.

Сега се водят големи битки, тъй като някои учени в Америка и Англия разбраха, че под лапите на Сфинкса се крие някаква скала и там долу се намира залата на архивите. Там се намират тайните книги на Хермес – не 22-те известни научни, а книгите по магия и окултизъм, където магията се е смятала за Чиста Духовна Мъдрост и се обяснява как думите да се напояват с Истина, Чистота и енергия – съвсем други правила, друга Наука. Големи битки се водят, много пари се плащат, за да се проникне там, но затова той се нарича и Пазителят. Засега се знае, че египетските власти не позволяват. Но дори и да ги намерят, много от тези книги са написани на Древните Свещени езици и тук няма да помогнат преводите. Имам някои от тези книги, но засега те не могат да се разкриват, защото трябва да има абсолютно Съкровена атмосфера, и то Абсолютна, за да може да се говори нещо, и то частично за тези езици. От друга страна, само ще ви загатна, че един от Древните езици е йероглифичният. Тук правя само загатване, след време ще се спрем на това, какво означават някои йероглифи. Йероглифът също е Свещен език, също се смята, според Тот, за език на Боговете. Това не са онези букви, механичните азбуки, които повтаряш – „а, б, в...“ или четеш числа и ставаш все по-механичен. Йероглифите те задължават да тълкуваш, да бъдеш интуитивен и да ставаш все по-духовен. Там няма такива общи приказки.

За Сфинкса: Сфинксът е каменно предупреждение, че тези, които не се завърнат към Свещеното си Начало, ще си останат все човеци, т.е. същества от старите светове, от старата вселена, т.е. същества без родина, наречени още „скитащи души“. Тези „скитащи души“ все питат: „Кой съм аз?“ „Откъде съм дошъл?“, но нито знаят кои са, нито знаят къде ще отидат именно затова са „скитащи души“.

Ако човекът си остане човек, той няма да може да отговори на гатанката на Сфинкса, т.е. на Пазителя. Той ще остане да живее в старата вселена.

Според Тот: Съкровеното символизира рождение във Великия Разум на собствената си Душа. Това е мястото, където човекът се освобождава от дългото и безсмислено странстване в старата вселена. Сфинксът предупреждава, че който живее по собствените си закони, изгубва Свещения език и започва да говори на човешки езици. Тук става въпрос за Древен Свещен език, за който съм започнал книга 1. Този език се нарича Ра Авинор – един от най-редките, от най-специалните древни езици, подобен на ватанския – Ра Авинор.

Когато говорим за човешките езици, Учителя казва, че човешкият език в сравнение с ангелския прилича на гръмотевици – може би, меко казано, те мислят, че Учителя се е изразил меко...

За всичко това говори Сфинксът, защото той е остатък от една прастара и Древна универсална култура, културата на Боговете. Това е културата на Първата Слънчева Раса, която е построила Мер Кхет, съкровените неща, може да го кажем пирамидите.

Погледът на Сфинкса е насочен на изток, точно към културата, откъдето идва Древната Слънчева Раса. Това е един много дълбок символ. Тогава, когато според Хермес, човекът е бил слънце. И още оттогава се е знаело, че хората са били Богове, както ще видим от закона на Тот. Още оттогава произлиза поклонението на Слънцето и Пентаграмът идва оттам.

Сфинксът продължава да мълчи, защото хората не са готови още за тази слънчева култура. Тот е слязъл в Египет по повеля на Озирис и е предал тази култура най-вече на жреците. Жреците са много и за тях ще говорим. Един от големите жреци се нарича Битис, другият – Манету, но те са много и за тях ще говорим отделно. Те са, които държат Ключовете на Мъдростта. Те са посветили много хора, много Същества – Питагор, Платон, Аполоний Тиански, Мойсей, но има едно „но“ – те са им дали най-ниските посвещения, колкото да бъдат вдъхновени в своя Път. Когато говорим за жреците, там се сблъскваме със съвсем друга Мъдрост, от съвсем друг порядък, но по-нататък ще говорим за тях. Тук става въпрос за една универсална култура, която идва от така нареченото Море от светлина. Тази култура черпи своята Мъдрост, за което говорихме предния път: от Морето от светлина.

Изида също е била Посветена в Тайните на Тот и Озирис. Но тя е друго, много специално явление; за нея ще говорим специално, отделно.

Тот казва: Със слънцето в себе си ти можеш да виждаш отвъд мрака. Слънцето, това е чистият Дух в човека, шестото тяло. Думата Хека – едно от значенията е чистата енергия, с която наистина можеш да се пренасяш в света на Мъдростта.

За Тот е казано от жреците, те го определят така: Твоето око е от злато, говорът ти е огън, а словата – пламъци. Ти, Техути, говориш на езика на Безкрая. Наистина специалните му магически книги са точно такива.

Тот казва нещо велико. Някои мислят, че той после се е преродил в Йоан. Една десета част от Тот, от Техути участва в Йоан, другото си е просто Йоан, но това е друга тема.

Тот казва: Далече от Вселената държа злото. (Забележете колко дълбоко изказване!) Вътре, във Вселената го няма. Голямото зло е отвън. В тази Вселена работи само това зло, което е скрито добро. Тайното зло е вързано. Всичко това означава, а така е дори според жреците – Тот е Учител от далечни светове.

Той казва: Хората са безсмъртни Богове, а Боговете са безсмъртни хора. Щастлив е онзи, който схване смисъла на тези слова, защото притежава ключа към всичко.

И така: Мер Кхет, или пирамидите, са свръхестествена култура. Това е културата на Боговете, и то на хората Богове, жреци Богове – събрани в единство, слезли заедно и образували Мистериите на Посвещението, разбира се, за достойните.

Изида казва: Аз, Изида, съм всичко, което е било и което ще бъде.

(Това произлиза от самата нея. Тук трябва да знаем, че тя живее на Сириус. Учителя казва, че там, на Сириус, обитава една много велика култура.)

Никой смъртен човек не ме е разбулил някога и никога не ще ме разбули.

Изида, според Древните египтяни и жреците, е наречена Девата на света или Зората на света, понякога даже викат Зорницата на света. Има една тайна древна книга, която се казва „Коре Космо“ – това още означава Тайната на пътя, това е един символичен език. Но както казах, за нея ще имаме отделна лекция, защото тя е нещо много специално. Ако кажа, че тя е нещо свещено, ще понижа нещата – тя е нещо много повече. Нарича се още: Прамайката на света и Праосновата на вселената – значи става въпрос за нещо изключително.

Тот казва, това е едно негово обръщение: Призовавам Този, Който е роден от Самия Себе Си. (Това е една много дълбока идея.) После казва нещо важно: Твоят Божествен Разум, това е Бог Отец (той го нарича още Великия Разум, няма значение колко дълбоко е скрит в тебе).

И казва: Ако ти наистина знаеш, че си произлязъл от живота, ти ще се завърнеш в живота.

Още някои неща, конкретно от Тот:

Който храни в себе си неразумни желания, той си създава невидим враг, който ще го погълне.

После:

Бог е известен само на този, който Му принадлежи.

Той нарича Бог Великия Разум, понякога използваме тази дума като по-достъпна.

И казва:

Само Тишината може да Го назове.

Казва още:

Израсни до една безмерна висота (това е обръщение към негов ученик), освободи се от всички тела; освободи се от всички времена, стани Вечност и тогава ще разбереш Бога! Няма нужда от излишни въпроси, тук говорим за нещо, което трябва да бъде постигнато. Просто ще Го преживееш и ще Го разбереш. Няма да питаш хиляди години и да трупаш понятия – просто ще Го преживееш.

За Любовта Тот казва:

Любовта е лекарството от първа степен – кратко, ясно, точно.

Да осъзнаеш присъствието на Божеството в себе си, това е мярката за истинската религия.

Съзерцавай в себе си Безграничното Начало – така е съветвал своите ученици. Така човек се учи да се освобождава от ограниченията на ума. Това преведено означава: излез отвъд ума!

После казва:

Пребиваващите в смъртта, са достойни за смъртта.

Според Тот: човекът е Син на Бога, а не син на съдбата – тук трябва да стане ясно на кого е син.

Съкровеното е Мярка за спасението.

Както виждате: кратко, изчерпателно, ясно и точно. Ако нямаш Съкровеното, може да рецитираш примерно хиляда учения, няма значение.

Съкровеното означава всякога да постъпваш благородно.

Само на Съкровеното е дадено да прониква в нещата.

ОКУЛТНИЯТ ЕГИПЕТ

Египет показва, че нашият свят е много по-тайнствен, отколкото изглежда. Египет символизира Вечността, в Египет говори Вечността. Ще ви говоря за другия Египет – за скрития Египет. След като потопът е погубил всичко, Избраните се скрили на едно място, което се нарича Сур Меду` – означава Магическо място; и след време това място станало място храм, начало на Новото време: това място е Сфинксът, наречен още Пазителят. Това място, отново, както и в Атлантида, било наречено Първото време, т.е. Зеп Те`пи на египетски. Зеп Те`пи или Първият период, е онова, което е започнало като начало още в самата Древност в расата на Бархишадите – Боговете, и което продължава да се пренася. Първото време е върховна Тайна – това е остатък от един велик свят, който е бил частично в Атлантида и в Египет, но най-вече – преди тях. Но след като се е случила Вселенската война, този Древен свят на Боговете се е скрил и е съхранил своята Тайна, като е оставил само нещо от своите следи: и в Атлантида, и в Египет, като целта е била най-вече пресъздаването на най-древната Слънчева Раса, т.е. Расата на Боговете – нещото, което е съществувало в дълбоката Древност, и нещото, което Боговете са съхранили в жреците, и те го дарявали само на Избраните, които се завръщали в своя Таен Произход и отново ставали Богове.

Този Първи период символизира Тайната Родина на човека – тука е мястото на неизменните на Бога. Хората Богове – само те имали право да се завръщат в Абсолютната Родина: така нареченият Безкраят. Тази Древна Родина била съставена от Господари на Светлината. Тези Древни Богове хора са родили много същества като себе си – хора Богове, и са ги направили велики строители на цивилизации. Това са цивилизации, които никога не изчезват: идват и се скриват; никога няма разрушение там – чисто Духовни и чисто Божествени цивилизации.

Тези велики Богове и Същества не само са раждали Богове и достойни хора, но те са слизали близо до тях и заедно са освещавали храмове. Те са създали Озирис, Тот, Изида, Сфинкса, пирамидите. Те са обучавали жреците на своята култура.

Те са обучавали жреците – става въпрос за Боговете – на Тайните, Древни, Свещени езици. Древните не просто са строители, а Богове строители: Божествено Мъдри, наричали са ги още Предци. В някои храмове на Египет са ги наричали Старейшини, но идеята е една и съща. Мъдрите текстове на пирамидите са съставени от хелиополски жреци. За Хелиопол се знае, че е съществувал преди създаването на Земята. (Въобще всичко първо съществува Горе и после се пренася.) Това е идея преди Земята и затова Древният Тот казва: „Египет е образ на Небесата“. Сфинксът и голямата пирамида слизат в Египет като ново начало на Древния свят, т.е. Древният свят се пренася, това е възкресяване на един предишен Древен свят на Боговете. Боговете наистина са живели на тази свещена земя и са ходели по тези свещени земи. И тези свещени места са техни следи, напоени са от тяхната аура.

(Ще обясня.) Това са Древни места, а не приятни места. Приятните места са създадени от Ангели и напреднали Същества – а тези места, за които говоря, са нито приятни, нито даже свещени: те са Древни. Има голяма разлика между свещената Любов и Древната Любов.

Ану`, Градът на Слънцето, или Хелиопол – това е възкресяване на Древен, свещен град на едно външно поле. Древният свещен град се символизира във външния свят чрез една висока колона, на която горе има един Божествен символ – Бену`, т.е. Фениксът. Този Феникс слиза от време на време върху колоната в този свят, за да си почине.

Времето се състои от повтарящи се цикли – казва Египет – от определени Божествени сили. Първият период, или Първичното време, Зеп Те`пи, се състои от силата на самите Богове, т.е. то е само условно време, то е безвремие. Там няма време, там няма никакви настроения – има състояние, т.е. Вечното Състояние. По-късно това се разрежда и времето става все по-ограничено, от Безкрая слиза надолу и се превръща във Вечност, ограничение; слиза още по-надолу в сътворение и отново, още по-ограничено, все по-ограничено, надолу. Египетската цивилизация не е плод и процес на развитие. Тя е наследена от Боговете. Боговете са царували около 14 хиляди години – като идея… Тогава всичко е било намясто. Малко ще се отклоня. Ръководството, системата – както сега е в Агарта. Тайният ръководител, Жрецът на Атлантида, който ръководи Агарта и който е Мелхиседек, там сега живее това, което е тайната мечта на всички народи: нещо, което никога не е падало в грехопадение, нещо, което не е губило никога Бога. Там живеят над две хиляди Посветени: няма болести, няма полиции, няма войски, няма такава система; никакви земетресения, наводнения, никакви кризи няма в този свят. Много просто: това е Божий Замисъл и тайно, над всичко това, е Бог – и Той го съхранява и ръководи.

Тука Пробудените следвали строго Слънчевия Път и само те познавали Божествения си Произход. По времето на Първия период, Небето и Земята са били в съвършена хармония и затова Тот е казал: Това, което е горе, е така, както това, което е долу. Пълна хармония на Небето и Земята. Казва още: Само придобилият Любовта, може да се домогне до истинското знание за Първото време. (Ще обясня.) Любовта всякога управлява времето. В Любовта няма време.

Връзката между жреците на Египет и Боговете на Сириус е Чистотата. Тази точно Чистота преодолява границите на светлината, тъй като светлината е също заблуждение. Това було също трябва да се махне, защото, където има светлина, има и тъмнина; но където има Прасветлина, няма нито светлина, нито тъмнина.

На Сириус съществува живот, който ни е изпреварил с милиони години. Това се потвърждава и от Учителя. Ето думите на Учителя: „На Сириус има Висша култура. Нашата култура, в сравнение с нея, е в пелени.“ Сириус се е наричал от Древните египтяни Мястото на Любовта. Светът на Земята е един чужд свят за човека, защото свят, в който трябва да се прехранваш и да оцеляваш, е много несъвършен.

Звукът на Древния Египет е отглас от Древното Дихание на Боговете, а то е Вечност, Безсмъртие, Свобода. Древният Египет е страна без време и неслучайно младото семейство с Христос тръгват към Египет – страната на Тайните. И Учителя казва: „Защо Христос отива в Египет? Защото там е бил центърът на Бялото Братство“. Тука е съществувало много силно Братство на жреците, което е държало в ръцете си Древните Тайни, които никога не са били широко известни за обикновените хора. За обикновения човек се е давало това, от което се е нуждаел, т.е. външна, обикновена религия. За пробудения, дълбокия и скрит Окултен Път са се давали други неща: прозрения, откровение и въведение в Духовността. Тя пък после въвежда в Свещеността и оттам нататък – към Божественото.

Тот казва: Има цивилизации на времето и цивилизации на Вечността.

В Древния Египет пирамидите са се смятали за храмове на Боговете и място за тези хора, които са искали да се завърнат в своето Богоподобие – Изначалното състояние. Жреците на Древния Египет никога не са използвали народа, никога е нямало между тях угнетители, а истински Отци, т.е. Бащи. Те са работили абсолютно за Душата, в най-чистия смисъл, за да се завърнат те в т.нар. Саху`, или Чистия Дух. Първите царе на Египет са били Нетери, Богове – тези, които са обучавали и Атлантите в Безупречност. В Древния Египет се е живеело и със Словото на Тот.

ЕГИПЕТ: ДРЕВНАТА СВЕЩЕНА МЪДРОСТ

Египет казва: Само Древността познава Истината.

За древноегипетските жреци важното не е било събитието, а състоянието, т.е. начинът на възприятие. Значи: събитието не е важно, а начинът на възприятие – какво възприемаш. Тези жреци са били от Безупречните, те не са допускали никакви човешки действия: Безупречни Атланти преродени, т.е. никаква съдба. Чрез тази Безупречност жреците са възприемали Силата, която отстранява света. Египетските жреци знаели, че Безупречността отстранява човешката природа. Те били наследници на Атлантите и затова знаели, че тази Безупречност ражда Свободата.

Египет е бил крепост на Древната Свещена Мъдрост. Свещената Наука е била скрита в пирамидите и в храмовете, за да се съхрани Душата на Египет – затова е било това Окултно Знание, Херметично. В Египет е било скрито Тайното Учение за Древната Мъдрост – Учение, което не се поддавало на действието на времето.

Сфинксът е бил първият символ, пренесен от Атлантида. Посланието на Сфинкса е било, че Истината е Неизменна, и че тя надживява всичко, без тя самата да се променя.

Сфинксът охранява много дълбока атлантска Тайна. Сфинксът е Същество на Мистерията, а не на Вечността. Той е наречен на египетски Шешет Анх, което означава Живият Образ: мястото, където човекът се ражда като Бог, т.е. Свещеното място на Първото време. Сфинксът е Изначалното Лице на Мистерията. (Става въпрос за неговите скрити качества.) Той се е родил в Древността много преди пирамидите, затова се нарича Пазител. Той е роден от видение отново на същото Божество Техути, или Тот – така нареченият Бог Тот. Техути е познавал Тайната на Бездната, понеже му е било позволено.

Според Тот:

Сфинксът е онзи човек, който е станал Божествен проводник на Истината.

И пак според него: Истината може да бъде овладяна само тогава, когато станеш част от Нея.

Сфинксът още в Атлантида е бил Мистично Учение за Безмълвието – това, което Толтеките са наричали Безмълвното Знание.

Очите на Сфинкса не са от този свят – казва Тот– те гледат към Безкрая и никога – към света. Те гледат само към едно място – Мястото на Истината.

Сфинксът е също Древно предупреждение, че тези, които не се завърнат в Свещеното си Начало, те ще си останат все човеци, т.е. смъртни същества, „скитащи“ души, същества от старите светове. Ако човекът си останел смъртен, той не можел да отговори на гатанката на Сфинкса и оставал в старото си мислене, т.е. в смъртта – продължава да се преражда. Да разкриеш загадката на Сфинкса означавало да родиш Бог в себе си – мястото, в което човек се освобождава от предопределението и от преражданията. В което човек се освобождава от преражданията, т.е. от дългото, безсмислено скитане в смъртта.

Сфинксът предупреждава, че Който живее без Бога, изгубва Древния Език и започва да говори на човешки езици. (Тоест: нищо не можеш да разбереш от такъв човек, какво иска да каже и цял ден да ти говори – това е смъртен език.) Човешките езици са наречени в Египет мъртви неща.

Да познаеш Сфинкса, това означава да се върнеш в расата на Боговете, расата на Нетерите – това, което казва Библията: „Богове сте!“. Но падналите духове са успели да убедят хората, че са хора, а не Богове.

ЕГИПЕТ: МИСТИЧНА СТРАНА

Древният Египет е Мистична страна. Истинското лице на този Египет е било Вдъхновението.

Древните жреци казват:

Винаги трябва да се търси Бог, докато се намери.

Хубав е пътят на този, който е предан на Бога. Който обича Бога, се отделя от човешката природа, от човешката същност.

Великият Дух е Всемирен, Безкраен, Жив Разум. Той е нашият Храм, Той е единственият Храм от милиони години.

Друга сила освен Бога няма, защото не съществува.

Вселената я има, но тя не съществува – и колкото повече навлизаш в Бога, толкова повече разбираш илюзията на Вселената.

Змията и Сатана не съществуват – и Боговете са го разбрали, когато са били концентрирани само в Бога. Те не са признали светлината на Луцифер, вярвали са само в Бога – и те намират Бога. За тях няма Сатана, няма Битие, няма светове; но те са останали верни на Единствения Бог. Те са знаели, те са различавали и не са се поддавали. Така че… Освен това, кой е Змията? Скритият Бог. И понеже те вярват, че Змията е Бог, Змията се изпарява и остава само Бог. Така че това предание на Мойсей в дълбините си е дълбоко погрешно, защото няма Змия, няма Сатана и няма такива неща – но това е в един много дълбок вътрешен смисъл.

В Древния Египет обикновените жилища не са се ценели, защото те са просто временни. Тук се е ценяла гробницата, която е вход към Безкрая – това е нещо съвсем друго – Свещена идея, защото тя води към Бога. Тоест: Как си се подготвял за смъртта? Как ще я приемеш? Как ще я преодолееш? В този смисъл, Двадесет и вторият Старец казва, че Мракът на Голгота е най-великото Тържество в света, най-великата Милост. Мракът е Спасителят на света, Голгота е Спасителят.

Дори в Атлантида е имало празник на мрака, т.е. Преярката Светлина, по друг начин казано: Преизобилната, непоносимата Светлина. Тя е, която изважда хората от света; и без тази Голгота и без този Мрак – скрит, който е Мистичен Мрак – това означава, че хората ще се лутат в смъртта, в заблужденията и в преражданията... Това е най-великият замисъл, който Бог е направил: Голгота и скрития Мистичен Мрак. Той изважда съществата от там и наистина ги спасява завинаги.

В Египет смъртта е била много важна, защото тя е преход – преходът към Безкрая. Те знаели, че никой никога не може да избегне великия и скрит Закон. Важно е как ще влезеш в смъртта, с каква Любов, с какъв Подход. Те знаели, че Законът е винаги в действие и че никаква случайност не съществува. За тях Истината била Изначалният Порядък.

Те вярвали, че има много мъртви, които искат да вземат формата на птица, на животно, на змия, на риба и т.н., според любовта си към идеите. Те вярвали, че слюнката има дълбоки, магически свойства. Слюнката прогонва невидими същества. Дори се сещам за една древна самурайска рецепта: когато човек е разгневен, трябва да си наплюнчи този пръст (палеца) със слюнка – така (пръста на Божията Воля), и да си разтрие челото, и гневът изчезва – който го изпълни така, както трябва. Има много такива Древни рецепти, които показват тайната на слюнката, защото слюнката означава Вътрешни Небеса, според Жреците. Те вярвали, че сърцето е най-дълбоко осведомено място за човека. И това е вярно. Там има скрита, искряща клетка, която е есенциална – тя държи в себе си всичко преживяно. (Тук за малко ще се отклоня.)

Затова се правят мумиите; голяма тайна има в мумиите и специално в сърцето. Със специални смоли и аромати – сърцето – подобно на този, който си е заминал… за да може той от време на време да влиза, да отдъхва вътре, да си припомня и да се поучава на друго ниво и в друго измерение. Но след време ще говорим специално за този въпрос, защото той е друга скрита Тайна, и то – много забулена. Те вярвали в сърцето, че има тази есенциална клетка и че тази клетка държи в себе си всичко, което е преживяно: всичко е записано. И Душата обича често да се връща в сърцето, да си преживява, да си спомня… То е като изображение, като статуя, като храм – и дори да влезе някой и да го вдъхнови, ако някой има специално, свещено отношение към това сърце и към този, който си е заминал. А той може да е от Боговете, от Жреците и т.н.

Те вярвали в Свещеното Слово и насищали всяко лекарство със Слово (ако се случи да се ползва лекарство), като се молели така: то да им даде най-важното, най-хубавото, най-чистото от себе си. Казвали така: О, Ра, излекувай ме, докато спя. Подмладявай ме, докато спя. Учи ме, докато спя. И Учителя казва подобни неща. Клетките иначе стоят безмълвни, не работят; но когато им бъде изречено Слово, вечер те тихо и малко по малко работят за това, което им е казано.

Те вярвали, че най-жизнената енергия се намира в Любовта и че който диша въздуха на Любовта, погребва времето. И наистина: там, където е истинската Любов, времето е изместено, сътворението е изместено. За тях човекът на Любовта има чистия звук на живота.

В това Древно време, Истината е била Душата на Египет. Затова много Мъдреци са ходили там, в това число и Христос, защото – казва Учителя – там е бил центърът на Бялото Братство. А както знаете, говорили сме: Египет е бил колония на Атлантида. И след време Атлантите просто се прераждат там, стават египтяни и продължават Тайната на Сфинкса и на пирамидите.

Те вярвали, че името на човека, това е звукът на неговата Душа; и когато повтаряш нещата, те оживяват. Така можеш да помагаш и на умрели, и на живи; защото повторение означава оживяване. Разбира се, със свещено чувство…

Те вярвали, че Любовта е Свещеният Спасител на човешката Душа. Значи, те не чакат Спасител: те създават Спасението в себе си, вярват в Дълбините си и се завръщат там.

Казват: Ако нямаш Любов, не очаквай Спасителя. (Това са думи на Изида.) Спасението е изначално вложено в Любовта. Който е извън Любовта, е заживял в света.

Според Древните египтяни: Любовта е великата способност в човека, която създава Безсмъртното тяло. Без тази Любов, ти нямаш енергийно свободно поле в Космоса.

Древният Египет е нещо, което е надживяло своето време. В Египет дори и смъртта е жизнерадостна – останала е неразбрана за много учени, но тя е жизнерадостна, защото е жива, защото е Свобода и защото е Тържество. Тя е врата към един по-дълбок Живот. (Разбира се, ако си се подготвил.) Смъртта е била Живот, устремен към Бога. За тях стремежът към Бога и Истината побеждавал света – и те се завръщали.