ГАТАНКАТА НА СФИНКСА

Животът на всеки човек е един сфинкс, т.е. една гатанка. Ако не можеш да отговориш на себе си, ти се саморазрушаваш. Става въпрос, ако не можеш да си отговориш напълно, ако не можеш да си отговориш тотално.

Тайната на Сфинкса е Тайната на Истината. Това е въпрос, който всеки лично трябва да разреши, всеки лично трябва да си отговори какво е Истина. Гатанката на Сфинкса означава да разбереш своя истински Път. В този път не можеш да объркаш Вечното с преходното.

Сфинксът казва: Винаги и всякога ще преуспява само Истината. Всичко друго е обречено на гибел: хора, партии, народи, цивилизации – всичко друго е обречено на гибел.

Сфинксът пита: Що е Истина? Но не отговаря. Той пита безмълвно, защото, както казах, ти сам лично трябва да отговориш на този въпрос.

Какво означава любя? На египетски език любя означава само едно нещо: да дадеш същността си, това означава любя. Всичко друго е общи приказки, защото любя означава да дадеш целия себе си на Истината. Истината те иска целия. А който люби – казва Тот – той вселява Нетера в себе си. Значи, който люби, той вселява Бог в себе си.

Сфинксът пита, но безмълвно, защото той знае, че въпросите са прикрити недъзи и всеки, който не е търсил искрено Истината, е болен и с въпроси, и с отговори. А който е търсил искрено, Тот казва: Сфинксът ще му отговори насаме, интимно, безмълвно. Както знаете: на египетски Сфинкс означава Шешет Анх, т.е. Окото на Мъдростта, това око ще го учи. Още означава Окото на живота, означава, както и подобно на пирамидите, храм на космоса. Значи съвсем друга реалност ще го учи. И то ще го учи безмълвно, защото Сфинксът ще му даде да преживее Истината.

Сфинксът загатва: Посвети се на Истината и тогава ще се превърнеш в спасител на самия себе си. Когато се посветиш на Истината, ще се превърнеш в самия себе си.

В тази връзка Тот казва: Сфинксът пита безмълвно (другият безмълвен въпрос): Ти имаш ли рядката способност? И Тот я изрича с две думи: Непрекъснатото развитие. Значи: оня Устрем, онази огромна устременост за непрекъснато развитие – това е рядката способност, едно от нещата, за което пита Сфинксът.

СФИНКСЪТ – ИЗРАЗИТЕЛ НА АБСОЛЮТНАТА РЕЛИГИЯ

Сфинксът не говори на човешки език. Той говори на чисто Духовен език – езикът на безсмъртието, и затова той вечно мълчи и загадъчно се усмихва.

Великият Древен Бог и Учител Та Кхора, наречен впоследствие Техути, е влязъл вътрешно, и символично, и буквално, в облика на Сфинкса, но е избрал Безмълвието. Той говори вътрешно в Безмълвието само на тези, които са избрали Тотално Пътя към Бога – на тях казва по нещо от Безмълвието, но много малко. Той е обречен да живее, част от духа му, в Тайната на Сфинкса. Ето защо Сфинксът е огромна загадка и ще остане загадка.

Сфинксът съдържа в себе си образа на Мъдростта. Този Бог – Та Кхора, или Техути – е именно един от най-великите Богове, образи на Мъдростта. Той е едновременно Велик хему (хему означава на египетски жрец), Велик жрец и Велик Учител на човечеството, още на древното човечество, Велик Водител. Пак казвам, той е заключил мистично себе си във формата на Сфинкса. Той хем е непривързан, хем една част от него е вътре в Сфинкса. Ето защо Сфинксът е станал Свещена загадка, вечна загадка за цялото човечество.

Сфинксът беседва само с този – казва Тот – който има уши. Говорим за чисто духовни уши. Сфинксът говори Мистично, Духовно. Той не общува със земята, т.е. със земното мислене. Той общува само с Вечността и само с безсмъртието. Той общува с Тайната на Живота. Така е решил да се въплъти и да действа самият Тот, Богът на Мъдростта, това е негов избор. Той разкрива Пътя към Мъдростта на Избраните чрез безмълвие.

Сфинксът умее да чака. Той чака преобразяването на човека. Човекът трябва да се преобрази – това е посланието на Сфинкса, в Богочовек. Той чака човекът сам да прозре пътя на своето преобразяване. Сфинксът загатва, че ако човекът не открие Тайната в себе си, т.е. Тайната на Богочовека, той все ще бъде смъртно същество; той все ще се превъплъщава от смърт в смърт.

Сфинксът е мълчаливо и тайно наследство на една изчезнала, древна раса, която всъщност не е изчезнала, а се е скрила. Сфинксът е послание на посветените в Атлантида, които впоследствие са образували ядрото на рмоахали и толтеки. По-късно те се преселват в Египет, защото искали посланието да продължи, то е универсално: Да откриеш Орела, да откриеш истинския Бог – няма по-дълбоко от това. Всички свещени книги ако нямат такова послание, нищо не струват – това е реалното и универсално послание, то ще важи за всички времена, докато има времена и докато изчезнат времената. Рмоахали и толтеки се преселват в Египет, това са всъщност атлантски египтяни, които пожелали това универсално послание да остане за човечеството, понеже обичат човечеството и това послание да продължи.

Сфинксът е загатване за чистата, изчезнала слава на Атлантида. Това е най-дълбокият символ на Атлантида преди пирамидите. Това е славата на безсмъртните посветени, които, макар и малцина от общото човечество, са знаели какво търсят, знаели са какво да намерят и са го намерили: Меркаба. Това е върховното и истинско Учение, което прониква в Тайните на Орела, т.е. в Тайната на всички светове на Бога и отвъд Него; знаели са какво търсят.

Сфинксът е изразител на най-древната и абсолютна религия, религията на прасветлината, религията на самите Богове – това е идеята на Сфинкса.

За Сфинкса времето е без значение, а същественото е в умението да станеш Богочовек, това иска да ни каже Сфинксът. Значи времето няма никакво значение. Ти можеш да решиш след хиляди години да станеш Богочовек, да отлагаш. Както в Индия – има много прераждания, може след хиляди прераждания да станем Буда, защо да ставаме в този живот? И такъв момент има.

Сфинксът е универсален, и то в абсолютен смисъл, защото Сфинксът е самият прикрит чрез Тот Велик Нетер, т.е. самият Бог е скрит чрез Тот в Сфинкса и самият Той използва Тот като Свой любим Бог и Древен Учител и проповядва Безмълвието и Тайната за Себе Си. В този смисъл Сфинксът вечно учи хората на Безмълвната Истина. Някои искат да я изрекат – не, каквото и да кажем, тя е безмълвно явление.

Сфинксът е Тайна на Бога и на Боговете, които са приели идеята от Него. Тайна, скрита в камък, проповед в камък, каменна библия – това е най-голямата каменна тайна на планетата.

За Абсолюта Тот казва: „Нетер Нетеру е Велика Бездна и Велика Безмълвност“ – така е устроен. Същото го казва и Валентин: „Бог е дълбочина и тишина“ – гностиците така казват. Тука само ще ви загатна, че най-висшата Тишина, това е едно от най-дълбоките и Тайни Имена на Бога, но ние Го наричаме просто Тишина. Ти ако можеш да влезеш в тази Тишина – няма светове, остава само Бог; няма време, защото си влязъл в тишината. Всъщност ти си влязъл в Бога.

За Абсолюта Тот казва: „Велика Бездна, Велика Безмълвност!“. И от това видение на Тот се е родила идеята за Сфинкса. Той е искал да направи Сфинкса подобен на Бога. Той е създал – казва Тот за Абсолюта – и Безкрайността, и енергията, и е внесъл в нея (в енергията) седем врати към Себе Си. Още тогава той е говорел за седемте врати, седемте чакри. Преди време ви говорих за Седмата врата от египетска гледна точка, Седмата врата – пак ще ви припомня – символизираше, според него, заключената Тишина.

И казва още Тот: „Само Любовта е дом на Бога. Само там Бог сияе“. А за непорочното зачатие Тот казва: „Самите думи непорочно зачатие означават да се зародиш в своя собствен дух“. Това означава истинският превод на непорочно зачатие: да се зародиш в своя собствен Дух, т.е. да се спасиш от ума. Умът, това е падналата цивилизация. Учителя го нарича „старовременната змия“. А нашият чист Дух е Дървото на живота. Умът е Дървото за познанието, а Дървото на живота е Духът. Да се зародиш в Първичния живот, в своя собствен Дух, в своята пречиста Божественост; не да говориш за нея, не да я одобряваш – да се зародиш в своето собствено Изначалие.

И казва: „Предназначението на живота е само едно – да откриеш Бог в себе си“. Това е посланието на Сфинкса, няма друго послание в света. Това е единственото предназначение на живота. „Ама какво да правя?“ Това е: да откриеш Бог вътре в самия себе си.

И казва още: „Чрез Мъдрото Слово ще бъде спасено словото“. Въобще Тот е нещо голямо. Пак ще говорим след време за него.

СФИНКСЪТ – ОКО НА БОГА

Сфинксът е също Нетленна Тайна; Той е Пазител на Дълбините. Сфинксът е първото творение на Кеми, т.е. на Египет. Той се е смятал от жреците за самото Око на Бога, Окото на Прасветлината.

Сфинксът – това е гледната точка на Бога. Тот казва: „Сфинксът символизира уединението, великия Път навътре в Безмълвието – мястото, където човекът открива своята Тайна, своята Изначална Същност, мястото където човекът става Бог“.

Сфинксът си остава загадка и за самия Египет, но въпреки това Сфинксът си остава символът на Египет, символът на Тайнствените Корени на Живота.

Сфинксът е мястото на Бога, т.е. там, където е избрал Бог да слезе. Затова той се нарича мястото на Бога, мястото на Великия Разум и това е идеята за постигането на Бога. А това е една, както и преди казах, огромна Целеустременост. Много хора питат: „Какво да правя?“ Огромна Целеустременост. И именно този Сфинкс, този Бог е Тайнственото Излъчване на Египет, защото дълбоко в себе си човекът е Бог. Сфинксът ни показва, че този Бог е всичко.

Нетерът е Безименният Съществуващ. Нетерът е времетраенето в живота на човека. Някой път хората питат: „Докога ще живее еди-кой си?“. Докогато Бог живее в него. Значи: Бог е времетраенето на живота, Той решава. Някои казват: „Ама може ли да помогна?“. Когато Бог реши, нищо не можеш да помогнеш; гледай първо да помогнеш на себе си. Значи Нетерът е времетраенето в живота на човека. Нетерът е този, който изпраща Истината.

Тот казва: „Ще дойде време, в което всеки ще има съзнанието на Нетера“.

И така, Сфинксът е свързан с Космическия смисъл на Любовта. Сфинксът е най-дълбокото Древно послание. Той ни разкрива, че съществува една свръхестествена Тайна в човека и човекът трябва да я открие. Тази Тайна – това е самият Бог в човека.

Под Сфинкса е скрита залата на Древните ръкописи. Ако се стигне до тях, цялата история на света и човечеството ще излезе като несъществена, защото тук е Тайната Мъдрост от Атлантида, записана от Тот. Разбира се, йероглифите се четат по таен начин и затова Сфинксът пази Тайната си. В тази зала на Древните ръкописи работи една много могъща енергия – загадъчна, абсолютно неуловима, изключително опасна. (Ще обясня.) Понеже тази енергия се е пожертвала в името на пазителството, тя е направила слизане, дала е изключително обещание за пазителство. И това е изключителна енергия, създадена чрез всемогъщо Хекау, всемогъщо слово. Именно затова тя е станала странна, самодвижеща се сила, сама по себе си. В тази зала обитава не само тази самопожертвала се сила, която е Древно Божество, един от Боговете, който се е самопожертвал, но има и други Древни митични сили и енергии.

Хиляди и милиони хора са ходили близо до Сфинкса – този неземен дар – за да го гледат. Но той, Сфинксът, той всъщност ги гледа. Това Същество, това пожертвало се Божество е това, което гледа и вижда. Мистерията ги гледа и наблюдава, и най-малкия замисъл, защото Сфинксът е прастаро същество и същевременно то е идея. За външните хора е идея, за вътрешните хора е велико, живо Същество. Който може да направи контакт с това Същество, той може да научава постепенно Тайните на истинския Древен Египет.

СФИНКСЪТ – ПАЗИТЕЛЯТ

Първо, нека да ви кажа, че Сфинксът е най-древният символ на думата Пазител. Тези, които обичат символите и Сфинкса – той се намира на много места сега; могат да си го вземат и вътре в него да напишат най-любимите си хора: и той наистина ги пази. И да сложат отгоре Сфинкса. Защото това е най-древният символ и той е по-жив от реалността. Дори и да не вярваш, той е достатъчно жив.

Значи, винаги е означавал Пазителят: той дори пази и пирамидите. Защо? (Ще обясня.) Сфинксът е направен от Бога и в него са участвали много малко Боговете; докато, в пирамидите – малка част от Бога и голяма част от Боговете и Жреците, заедно. Но в Сфинкса най-много е участвал Бог.

Сфинксът е Откровение на Бога; пирамидите са, в по-голям смисъл, Откровение на Боговете.

Сфинксът е Същество, което познава Истината, т.е. Бог познава Себе Си.

Сфинксът е Таен Пазител на пирамидите, но какво пази той? Тайното Знание за Пътя към Бога. Тоест: към Бога има право да върви само този, на който е позволено. Както ще видим накрая – какво казва Тот за Бога (тука само малко ще спомена). Той казва: „Има много хора, които са си посветили живота на Бога – и ще бъдат наказани, защото не са призовани“. По някакви други съображения са се посветили на Бога, но не са Избрани и затова те развалят вярата и след време ще бъдат наказани.

Сфинксът е символ на Древното Знание, което е било изгубено – Знанието за слизането от Бога, съзнателното слизане от Бога. Самият Бог е Безименно, Безмълвно, Древно Същество, Което впоследствие е слязло и приело образа на Сфинкса. Бог Сам е Пазителят и Сам влиза в Сфинкса. Сам Той е Върховната Власт, наречена в Древния Египет Бялата Власт. Той е Върховната Сила, Която пази самата Себе Си и всичко Богоподобно – затова никой не може да проникне там, в Архивите, т.е. в Неговите Архиви и в Архивите на Боговете.

Според Сфинкса (Преданието, става въпрос…), Тайната на грехопадението на човека е в това, че човек е убил Бог в себе си. Голямото падение на човека е в това, че той е посегнал на Бога – така казва Древното Предание на Сфинкса. И няма по-голямо престъпление от това да убиеш Бога в себе си – затова хората умират. Дълго ще умират, докато разберат правилата. Ето защо Бог Се е скрил, това означава: отдалечил Се е навътре; скрил Се е навътре и затова човекът все Го търси.

Сфинксът ни говори за един съвсем друг свят, който някога е бил наш Дом. Сфинксът иска да познаеш Древното Знание, което е Безмълвното Знание.

Тот казва: „Сфинксът е Древен ръкопис на Тишината. Сфинксът мълчи, защото е Пазител на тази Несътвореност“.

(Ще обясня.) Самата Тишина е Несътвореност, а Сфинксът – това е Вкусът на Безкрая и Бездънният Покой.

Сфинксът е Древен като Тишината. Той има в себе си и друго послание, а то е, че: Трябва да имаме Постоянен Взор в Бога – Постоянен Взор!

Пак малко отклонение: после ще говорим за Бену – Фениксът. Кое е това Същество, че е станало Бену? Когато се е случило грехопадението, след хората и след грехопадението били повлечени всички животни, но Фениксът казал: Не! Аз съм в друго измерение и друг Път! Единствен Фениксът не потеглил по човешкия път. Но кое е това Същество? Много специално Същество, специален Дух от расата на Боговете, който хиляди години се е взирал в Бога – и това е единствената птица, която получава позволение да познае себе си.

Сфинксът, или на египетски Шеше`т Анх, означава Най-Живият Образ: Древната Реалност на човека – мястото, където човекът се ражда като Бог. Пирамидите подготвят, а Сфинксът възкресява.

Сфинксът – това е доказателството за Древната, истинска цивилизация, за която отдавна е казано: Богове сте!

НЕТЕРИТ АСЕТ – БОГИНЯТА ИЗИДА

За нея ще говорим и друг път. Първо, трябва да се знае, че в Египет е нямало развитие на цивилизация, въобще е нямало еволюция, нямало е развитие. Боговете просто са слезли и това е наречено цивилизация. Боговете – Изида, Озирис, Тот и много други са слезли и са донесли една много велика култура от Сириус. На египетски това е наречено Зеп Те`пи – първото време. Когато са слезли, оставили са една велика култура, постепенно са се оттеглили, останали са после полу-Боговете, жреците, после фараоните и сега е останало само съвременно Кайро. Ясно е какво означава, когато се оттеглят Боговете. Значи тогава вече няма цивилизация, а има стремеж към развитие, но не това е пътят. Пътят е Съкровеност. Нетерите, Боговете просто са слезли. Това е едно слизане и едно показване на една дълбока култура. Както знаете: думата „култура“ произлиза от култ и ра, култ към Слънцето, което не е случайно и има много дълбок смисъл, но Слънцето е съвсем друга тема, за която ще говорим.

Изида има много имена, наричат я: Изет, Изис, Асет и Алсет.

Асет буквално означава стол, но вътрешно означава трон, а думата трон има съвсем друго значение. Буквално означава стол, вътрешно означава трон, а на абсолютно ниво означава Владетелката на Вечността, Прамайката на световете. Тя се отличава много от Дева Мария, имат нещо сродно, но тя е много по-дълбока и работи на много нива. Освен че е неизменна, освен че е дева, тя е и неизменната майка, и вечната майка, Прамайката на Любовта и е велика магьосница в най-чистия смисъл на думата, тъй като тя е обучавана от Та Кхора, т.е. от Тот. А в Древен Египет магията е била едновременно религия и нещо Свещено. Там са се учили как да изпълват думите с Истина и как да живеят по Законите на Истината – и това е било един магически начин на живот. Така че там понятията са съвсем други.

Тя е успяла да открадне тайното име на Слънцето, поради което е успяла да придобие много дълбоко знание. Асет означава: Родената с мъдростта, Тронът на Мъдростта, Майката Богиня. Тронът като идея в Кабала символизира могъществото във вселената. В други лекции ще разгледаме как кабалистите го тълкуват. Означава още: Майката на световете, Майката на Боговете, Майката светлина. Думата трон означава още обиталище и царственост.

Асет означава още Даряващата живот, говорим за всички същества на всички нива. Думата трон означава още славата на Божествеността. В Древен Египет Асет е позната още като Таен Извор, Таен Източник, това се тълкува като мястото, откъдето идват Боговете. А те идват от мястото, което е отвъд вселената. Те посещават определени места във вселената, но те са извън нея.

За Асет е казано, че без нея и Слънцето може да се разболее. Значи и Слънцето няма такава пълнота, каквато пълнота има великата девствена и вечна Любов.

За какво говори Асет? Тя казва така: „Може да живее само този, който е чул гласа на Душата си“. Казва: „Звездите блестят, слънцето грее, но само Любовта сияе“. Който е открил Любовта, ще живее, това означава едновременно, че ще бъде спасен. По-нататък ще разгледаме на египетски какво означава думата „спасение“, тъй като тя няма нищо общо с християнските приказки, защото в египетския език в спасението не участва никакъв посредник, никакъв Учител, никакво Висше Същество, никакви Богове. Това е лично дело, да не говорим, че свещеници не могат да се намесят там. Лично дело – който придобие Любовта напълно, ще бъде напълно спасен. Другите ще се прераждат с частично спасение, докато стигнат до съвършенството на Прамайката, наречена Изида. Защото само истинската Любов е Пълно Спасение, тя се постига с лични усилия, никога няма посредници. Може временно да си бил упътван от някой Бог, Учител или каквото и да е, но няма посредници в това дело – много лично, много специално, много интимно и всеки трябва да си го постигне.

Изида казва: „В Тайната на Живота има само една велика Любов, която ни обхваща“. Любовта има съвършенство в сърцето си. Човекът има две лица, в смисъл: изгрев и залез, тъмно и светло. Любовта има само едно лице – това е сияещият разум. Когато любовта посети човека, той изгубва едното си лице, остава само сияещото му лице. Така в човека вече няма залез. Който има Любов, има сила да се спаси от земното царство. Щом нямаш Любов, времето ще властва върху твоя живот, а времето означава ограниченията. Значи: един път се оплакваш от топло време, после от студено време, после от лошо време, после от хубаво време, после от ограниченията и т.н.

Асет казва: „Времето изчезва пред облика на Любовта. Само една велика и съкровена Любов може да съхрани вселената. Който диша въздуха на Любовта, той погубва времето“.

Асет казва още: „Твоята Любов е твоят Спасител“ – това означава, че не очакваш спасител отвън, а това си ти. Този, който няма Любов, не може да образува в себе си вечното спасение. Твоят истински Живот е твоят Учител.

Според Майката Богиня, Мер Кхет, или пирамидата, това е видението на Изначалната Вселена, когато е имало само един-единствен връх. На древноегипетски се нарича Нетер Нетеру, или Бог на Боговете, или Върховният. Това е времето, когато е имало само един Господар, това е символ на пирамидата – завръщане при единствения Господар. Тогава всичко е било движение нагоре, нямало е сътворение, нямало е друг свят, нямало е движение надолу, нямало е грехопадение. Тогава имало само един Господар, символизирано е от върха на пирамидата и от специалния камък Бен-Бен, за него ще говорим друг път.

Според Божествената Изида, посланието на Сфинкса – на египетски Шешет Анх – е следното: Човекът е Слънце, което само се създава.

ВЪВЕДЕНИЕ В ХЕКАУ: НАУКА ЗА СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ

Това е едно от нещата, на които египетските жреци са учили своите избраници – на Хекау. Хекау е наука за словото, за Словото Светлина, наука за Свещените думи: как човек да си изработи свещен начин на говорене, свещена реч, свещен начин на мислене и на действие – всичко това върви заедно.

Жреците казват, че в Словото владее могъща Сила, когато е чисто и свято. По този начин са построени пирамидите – със слово. (Никакви колички, никакви релси, никакви глупости.) Учените се опитват да открият, защото са изгубили науката за Боговете и смятат, че камъните са се бутали. Само че и сега не могат да ги бутат. Смята се, че чрез Свещените думи времето и пространството изгубват своето значение.

Хекау е велико изкуство за силата на Свещените думи.

Жреците казват: „В Свещените думи е скрита първичната енергия на Нетерите, на Боговете“. Това са думи, които се движат, т.е. живи същества, думите са живи. Учителя казва, че даже и трудностите са живи, те могат да се местят. Значи изместваш една трудност от човека, тя отива в друг човек, тя обича да живее в човека. В Боговете не може да живее – там, където има Свещено мислене, не може да живее. Разговорите също са живи същества. При разговорите има обмяна на духове, на енергия, на същества. Затова някой казва: „Много ми тежи разговорът с този човек“. Ами, такива духове има. Някой път е хубаво да се натовариш, да го облекчиш. Друг път пък неговият Ангел, който вижда, ще дойде да ти помогне, ти ще се нуждаеш от разтоварване и така нататък, има една верига.

Според Тот: само Истината е въоръжена с Хекау, със Свещени думи. Значи само Съществото на Истината е въоръжено с Хекау, т.е. свещен начин на мислене, на изразяване и на изговаряне. Преди да продължа, само между другото ще ви кажа, че почти всички велики посветени в света са били посветени в Египет, включително и Христос е ходил там не случайно – и Питагор, и Платон, и Мойсей, и т.н. Но те са били частично посветени, жреците никога не са разкривали напълно своята Тайна наука. После ще стане въпрос за водата, как Мойсей я е разделил, като се е домогнал до едно Хекау на Древен език. Но Тот обяснява нещо по-дълбоко.

Ще продължа: Хекау е жизнената, Вечната Същност на Боговете. Символично Хекау е дошла от Острова на Огъня, това преведено означава Страната на Боговете. В Египет се е смятало, че само този човек, който е въоръжен с Хекау, с магическа, Божествена жизненост (там думата магия означава Истина, но друг път ще говорим за това), с думи, изпълнени с Истина, с магическия огън на Истината, минава уверено през задгробния живот и става свободен човек, става Озирис – той вече е възкресен. Това означава, че Хекау е най-чистата енергия на живота или есенциалната енергия. Чрез Хекау, или Хека, Древните египтяни са притежавали Тайната на Безсмъртието – просто няма нужда от свещеници, от кръщения, хляб, вино, ритуали и т.н. Магическият огън в човека превъзхожда всички тези неща – говорим за Съкровения човек. Този, който не е Съкровен, никакви кръщения не могат да му помогнат, но това е друга тема...

Хекау, от друга страна, е храната на Боговете, значи: свещените думи са храната на Боговете. Египтяните имали закон: От всичко, което ти се случва, изваждай манна, еликсир. Казвам: Ако искаш истинско хранене, ако искаш да се храниш истински, трябва да имаш Свещени отношения към всички неща. Защото, когато се храниш със Свещеното отношение към всички неща, ти се храниш със Съкровената есенция, с Любовта. Истинската храна е от духовна, много фина материя. Учителя казва, че истинският хляб е от много духовна, фина материя – това е Свещеното Слово, Свещените думи, Съкровените неща. Тогава вече вегетарианството има значение някакво, но никога решаващо значение. Не пречи да си вегетарианец и да мразиш, да завиждаш и т.н., да си смъртен и т.н. И хиляди прераждания да си вегетарианец, трябва да разбереш истинската храна, храната на Душата – не на ума, не на сърцето – храната на Душата. Това е Любовта и Свещеният Подход.

Хекау е храната на Боговете и всичко, което ти се случва, е манна – някой те обижда, това е манна, манна Небесна. Хващаш обидата, изваждаш енергията и се зареждаш. Какво ще прави този, който те е обидил, това е негова работа.

Хекау, това е Свещеният език, Свещеният говор, културата на Боговете, която се е изучавала тайно в пирамидите. Чистата Свещена реч е Хекау – свята земя, Обетована земя, девствена земя. Искам да ви кажа нещо за Мойсей, преди да продължа: той е писал Битието на египетски, много малко хора в света са знаели тайната на йероглифите, произношението и изписването. След време се превежда на халдейски, вавилонски, арамейски, древноперсийски, гръцки, римски – латински. Поначало почти никой не може да превежда от египетски, дори и Мойсей. Той само е написал нещо, доколкото жреците са му разкрили нещо от тайната на йероглифите. Това означава, че в момента Библията е така написана, че просто, ако един познавач я чете, не може да я познае. Няма истински превод, ако някой от вас търси – има средни преводи от велики посветени, кабалисти, които познават тайните на превода, но средни преводи – пак е скрит смисълът. Защото в смисъла има нещо, което всеки сам трябва да го намери, разбира се, ако е Търсач на Истината. Така че всички претенции за преводи по-добре ги оставете настрани и по-добре се хванете с търсене на Истината, с живот в Любовта, в чистите действия, за да може после да разберете, че човешкият Дух, Меркаба е Библията и освен това превъзхожда Библията. Човешкият Дух може да напише такива неща, даже не само човешкият Дух, Висшата Душа в човека може да преживее такива неща, които дори и Свещеното Слово не може да ги изкаже. Не говоря само за Библията. Аз имам една книга „Свещената книга на народите“... Значи всички свещени езици не могат да изразят състоянията, дълбините на Висшата съкровена Душа. Идва се до един момент, в който думите, включително и Свещените думи, отпадат. Това е науката за безмълвието. Значи който овладее Хекау – науката за говоренето, за свещеното слово, за контрол на всяка дума – той ще бъде въведен после в Безмълвието; Първичния език, езика на Боговете, езика на Бога, език, който са го разбрали и делфините. Те също владеят този език и владеят много неща. Те живеят на Сириус, оттам идват и там отиват. Те са Същества от Сириус, много напреднали.

Съкровените думи са Свещеното време на човека. Това е времето, когато човек се намира в Душата на Боговете и в Душата на Бога. Според жреците... (След време ще говорим и за тях, какво означава думата жрец и какво са били те в Египет – те въобще не са се занимавали с проповеди, това не е било тяхна длъжност; правили са го като компромис по време на някои празници или по стечение на обстоятелствата, но те имат много по-дълбока Мисия от това.) Според жреците: Свещеното Слово е винаги по-бързо от светлината. И Учителя обяснява това: Мисълта е по-бърза от светлината – светлината е около 300 000 км в секунда, мисълта е около 500 000 км в секунда, а Духът няма скорост, там понятието скорост изчезва, затова се казва, че Духът е навсякъде. Затова Учителя казва, че светлината в сравнение с Духа е нещо като биволска каруца… Значи винаги по-бързо от светлината. Това Слово не се съобразява с времето и пространството. Ето защо молитвата е много важна, едно от най-важните неща в този свят. Човек с молитвата натрупва Хекау, бяла енергия. След време тя ще избухне в него, ще стане преврат, малко или много, човек ще стане Светлина. После вече няма да има проблеми с времето, т.е. с ограниченията. Препятствията за него и в този свят, и в другия свят ще отпаднат. Те няма да съществуват, защото той ще има Меркаба.

Свещените думи въздействат върху Сърцето на Боговете. Между другото, аз съм започнал една нова книга с формули, ще има 1 000 формули, между тях ще има много сгъстени. Например сещам се: Господи, посвети ме в тайния смисъл на нещата – за тези, които искат да разберат нещо по-дълбоко в Библията, навсякъде, за всичко в живота. Господи, въведи ме в корените на праезика – за този, който иска да разбере Праезика, а това е езикът на Истината, езикът на Любовта, езикът на светлината, езикът на Безмълвието – то е на степени и т.н., всичко идва постепенно.

Тот казва: „Съкровеното Хекау, съкровената енергия в човека погубва смъртта – и физическата, и духовната. Който има Хекау, минава през всички времена и пространства, през всички светове“. Тук не говоря за глупостите на екстрасенсите и ясновидците, а говоря за тези, които са постигнали Меркаба, истинското светлинно тяло – посветените, жреците, Адептите, Учителите и пробудените Души. Те никога не говорят общи приказки. Един такъв посветен никога няма да те занимава със звезди и с глупости... Той ще те учи на Принципи. Никога няма да ти казва какво те чака и какво трябва да правиш. Той първо ще те научи на начин на живот; ще те научи на Принципите Любов, Мъдрост и Истина, и ако ти умееш да слушаш, след време няма да се занимаваш със звезди, напротив – звездите ще се учат от тебе. И не те ще те греят, а ти ще ги грееш. Защото Учителя казва: „Когато застана до Слънцето, то угасва“. В човека има нещо, което надминава 10 милиона слънца, някои го наричат това кундалини, но при Учителя и в Египет има нещо по-дълбоко от кундалини, то се намира в 13 чакра.

Дори самите Нетери, Боговете, живеят в убежището на Свещените думи, защото те искат да имат връзка с хората, да помагат. Има такива Нетери, които не обичат Свещените думи, живеят в Безмълвие. Има и такива Учители, срещал съм се с тях – една дума не иска да каже, дори и мъдър съвет, дори и в името на помощта на хората, нищо. Същества на не-говора. Има такива Старци – от 24-те Старци има такива двама. Абсолютно не-говорене, надминали са и мълчанието, и словото, нещо по-дълбоко. Но все пак за тях Учителя казва: В бъдеще, след милиони години ще кажат няколко неща, обаче те ще бъдат нещо повече от светлината. Това е друга тема...

Който е изгубил Свещеното си Слово, е изгубил и Хекау – бялата си енергия, т.е. своята Божествена жизненост. Вие знаете, сега е много модерно да се говори: „Аз съм изморен“. Аз се чудя на тези думи, каква е тази умора, откъде идва, какви са тези неща… Но хората често го казват, някои даже много често. Просто енергията се е изгубила във взаимните неща, привързаности и не знам къде, много дълъг списък, не знам къде е изгубена.

Хекау е Водителят в Духовната земя, Свещената земя. Според Тот: Първата Слънчева Раса е Тайната родина на Прастарите хора, Боговете. Тот казва: „Боговете са били хора и хората са били Богове“. Тези Прастари хора били господари на Хекау, на енергията. С тази енергия построили пирамидите. Така е построен и Стоунхендж, с така наречения на египетски магически вихър. Той първо не е бил там, където е сега, бил е на едно място в Англия, после се премества на друго място – бил е в Ирландия и после с магически вихър го пренасят там, където е сега – това е магически храм. Слънцето е изгрявало по такъв начин, че е възвишавало Духа на човека. Те са били господари на Хекау, което означава още господари на светлината – такива, каквито са и в Агарта – господари на светлината. Именно тези Прастари хора Богове са родили Същества с Хекау в Атлантида, в Египет и в Лемурия, откъдето произлизат великите строители на пирамиди и цивилизации. Там, където има Хекау, има цивилизации, там има пирамиди, там има Свещени места. Свещените места са места на Хекау, на голяма сила – магнетични, чисти места.

За Тот, който е един от върховните притежатели на Хекау, т.е. притежател на Свещената жизненост на всички времена, жреците казват за него: „Той притежава силата да разкрие всяко нещо и да го обясни“. Значи, всяка дума, всеки език, всяка Тайна, всяка загадка – той има такова Хекау, което може да прониква навсякъде и да обясни всеки свещен език на разбираем език.

Всички свещени места по света са дело на хора, Същества, Богове с Хекау, т.е. там има тяхно присъствие – места със Свещена аура. Значи и Сфинксът, и пирамидите са дело на хора и Същества с Хекау. Те символизират тези места – символизират цивилизациите на Боговете. Имам предвид: и маите, и инките, и много други племена – догоните и т.н. В Етиопия живеят много дълбоки племена, които имат такава Мъдрост, че доволно и достатъчно можем да се смущаваме в хубавия, в благородния смисъл.

Според Тот: Който говори Истината, има Хекау Който иска да трупа Хекау, трябва да говори Истината – това е метод. Освен молитвите, освен Свещения Подход към нещата, трябва да говориш Хекау. Няма значение дали насреща някое дете ти задава въпрос, ако не можеш да отговаряш дълбоко, говори искрено, просто: „не знам“. Аз така казвам, питат ме някой път нещо, казвам: „не знам“. Мога да го науча, ако трябва, но зависи кога, ако има естество… Така че много неща не знам. Аз още преди години съм се определил пред Невидимия свят като много голям невежа, чак не мога да го опиша и така ще си остане.

За Хекау е казано: Словото е по-силно от битката. Значи имаш някой път среща с по-трудни хора, битка. Преди да отидеш, атакувай с Божествено Слово. Какво искам да кажа: Господи, бъди постоянно между нас; Господи, Ти разреши този въпрос. И когато Бог е там, по друг начин се развиват нещата. Не да се чудиш какво ще говориш, а поискай Бог да е там и Бог да говори. Той може да проговори обаче и чрез така наречения враг. Но той не е враг, той също е Бог. Ако умееш да слушаш, ще разрешиш въпроса за битката предварително. По-нататък ще говорим за тайните на бойните изкуства. Един от големите майстори – Такуан Сохо – казва: „Ти трябва да си изработиш (само за малко се отклонявам) вътрешна сабя. Ако вадиш външна сабя, ти вече си загубил битката“. – Какво е вътрешна сабя? Това е една способност в човека. Каква е тази способност? Това е твоят Дух. Защото всички са воини и всички воюват, но само този побеждава, който абсолютно овладее в себе си злото и дявола. Ти може да си много голям боец на сабята, но дяволът да е в тебе. Значи със сабята нищо не можеш да решиш. Решаващото е да победиш и да изкорениш дявола в себе си. Когато Бог заживее в теб напълно, ще видиш, че няма дявол. То наистина няма.

Хекау е дълбоко скритата в човека Слънчева Същност. Това е наречено още Древната духовност. Според Тот: водата тече по закона на (водата сега в реките, в морето, въобще) Ур-хекау. Ур-хекау означава едно древно заклинание, ще обясня. Значи водата в момента тече по закона на Ур-хекау – тя няма избор. Тече. Това е особено заклинание. И Тот казва (това заклинание той го е създал): ако това заклинание се оттегли, водата спира да тече, реката пресъхва. Има такива реки, които са изчезнали, просто там е оттеглено Хекау. Това заклинание е спряло, изтеглена е енергията, защото водата е движеща се енергия. Зад водата тече енергия, както змията се движи с енергия, не се движи с крака. Това заклинание изтегля енергията и водата потъва, изчезва. Има и такива изворчета. Учителят ми е обяснявал преди, като ходех по горите: изворчето не излиза от земята, не идва от небето, не идва от дъжда, то е тайна. Малко изворче, чиста вода. То е създадено от Същества с Хекау и от Ангели. Те постоянно обновяват водата вътре, това е нещо като тяхно тяло, живеят в тази вода и се радват. Обаче знаете, минават овце, говеда, хора, тъпчат, хвърлят кал, не благодарят. Аз съм виждал такива изворчета, на които отивам, после – няма го. Учителя ми обясни: Ангелите си го взели, просто си го преместват на друго място – там, където ще бъде оценено.

Хекау – това са думите, които се движат и отварят врати. За този, който има Хекау, т.е. Свещена енергия, за него категорията време не съществува. Той си има врата в безвремието. Привидно живее във времето. Думата врата е много дълбока, на атлантски език се нарича арамон – врата, означава да имаш отворени врати, т.е. отворени светове. Където искаш да можеш да отидеш, защото вратата означава преход. Минаваш от една стая в друга, малкият преход, т.е. в друго измерение, в друга стая, в друг живот. На Духовен език означава: минаваш в друг свят, а на Божествен език означава: в света на Боговете, в света на Бога.

Хекау е езикът, говорът на Слънцето.