ТОТ: ЧОВЕКЪТ СЪЩЕСТВУВА,
ЗА ДА СТАНЕ БОГ

Всички азбуки в сравнение с йероглифите са бедни, тъй като, загатвал съм: азбуките са от двадесет и две, тридесет, петдесет букви; тука говорим за около хиляда йероглифа. И освен това йероглифите те правят интуитивен и духовен. Там не повтаряш „а, б, в“ и „1, 2, 3“ и ставаш механизъм, ставаш логика. Има Тайна в йероглифите и чрез йероглифите могат да се събуждат Боговете – ако ги научим правилно и ако ги разберем дълбоко, тъй като те са Свещена писменост, не от Ангели, както азбуките, или от Архангели, а от Боговете – разликата е голяма.

Сега за Тот. Тот казва: „Това, което се случва в твоя живот, е твоят Път към Бога. Следвай пътя на Истината и няма да имаш нужда от нищо друго“.

Тук мога само да добавя: говори Истината и няма нужда да помниш какво казваш. Иначе трябва да помниш всяка дума, която си казал, но и да не я помниш, тя е записана вече. Затова ако говориш Истината, няма нужда даже и да си спомняш – ето къде трябва да е концентриран човекът.

Нетер Нетеру, т.е. Върховният – Абсолютът – не съществува. Но Нетерът – Бог – има велика причина да съществува.

И Тот казва: „Аз видях Върховния Разум, Нетер Нетеру, а Той в мен видя скритите неща“.

Нетер Нетеру, или Върховният, е използвал Тайната на Хекау, т.е. Тайната на Словото, като всемогъщ чук – тук Тот обяснява нещо за Словото – използвал е Тайната на Словото, Самият Върховен, като всемогъщ чук и с него издълбал Пустотата, т.е. Безкрайността, в Изначалното пространство. Как? Тот обяснява: чрез вихър. И с могъщия си чук Той превърнал хаоса и тъмнината в порядъчна вселена. Разбира се, тя има да се преустройва, но това е вече порядъчна вселена.

Казва: „Злонамерените хора сами се отклоняват и привличат към себе си отмъстителни духове“.

Страданието е резултат на влюбеността на безсмъртния човек в своята сянка, която е земният човек. Земният човек не е готов да осъзнае своето безсмъртие поради любовта си към сянката. Смъртният човек, т.е. нисшият човек, сянката, се управлява от съдбата; безсмъртният човек, висшият човек се управлява от Бога.

Който познае себе си, се завръща в Бога.

„С Тайната на Своето живо Слово – Тот казва – Върховният е засял живи същества като семена във вселената.“

Казва: „Без Истината няма реално пътуване в отвъдното, в скритото. Но Истината е тайнство. Тя не приема хора, а Духове, освободени от човешкото“.

Само Духът е предназначен за Истината. Който има Истината в себе си, може да влезе в отвъдното, в скритото и може да се върне.

В Истината се влиза с изначалната форма – Духът. Истината превръща духа в птица. Птицата, това е скритият вътрешен човек, това, което липсва на умрелия.

Свещената Тайна за съществуването на човека е тази, че човекът съществува, за да стане Бог.

„Който – казва Тот – умее да слуша, заживява в Истината.“

Заключвайте лошите думи в себе си, така ще контролирате злите същества. Говорете само Чистото Слово, така ще имате връзка с Висшите Същества.

Когато се установиш – казва – в Чистите Слова, в теб ще проникне Истината и нейното разбиране. Ако възлюбиш Чистите Слова, тогава Истината ще те храни.

Говори всякога Чисто и ще привлечеш Бога Изцелител вътре в себе си.

Търсещият Истината е близо до вратата на Тайната и Сам Бог му я отваря.

Този, който не е изпаднал в грехопадение, той е съхранил в себе си Чистото, Древно знание, защото е останал в Единство с Бога.

И казва: „Божественото Откровение е завръщане в истинското Древно знание, в първоначалното знание“.

Умът трябва да бъде постоянно насочен към Нетера, иначе той става зло. Значи: ако нашият ум не бъде постоянно насочен (не два, три часа през деня, а постоянно насочен), той става зло. Умът, отделен от Бога, е зло.

От твоите правилни избори ще се зароди твоят Дух.

„Твоята любов – казва Тот – е твоят храм; твоята омраза е твоят гроб – и затова излез от гроба и възроди се в храма.“

Да постоянстваш по законите на Истината, това е Безсмъртие. И казва: „Пречисти сърцето си и ще намериш това, което търсиш“.

Човекът е нещо повече от породената вселена, но всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си. Значи: една от най-важните задачи на човека – всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си.

Истинският човек не извършва постъпки, а деяния от светлина. Тези деяния от светлина внасят в човека Божественото начало – и така човекът започва да съзира Първосъздадения свят, Изначалния свят.

Срещата с Бога става отвъд битието, отвъд сътворения свят.

Който говори Истината, твори и живее във Великия Дом на Бога.

И казва: „Чистото Слово означава да построиш храм в себе си“. Не да ходиш в храмове, а да построиш храм в себе си.

ТОТ: СТРЕМЕЖ КЪМ БОГА И КЪМ ИСТИНАТА

Мъдростта на Тот.

Хората вярват в смъртта, защото познават тялото, а не Духа. Познавайки тялото, което умира, и те самите умират.

Без стремеж към Бога и към Истината, човек ще се изгубва и все повече, и повече – ще се изгубва в хаоса.

Който няма Дълбок Вътрешен Мир, той не може да прониква в Истината, но в него проникват други светове.

За разумността казва: „Разумността е еликсирът на живота. Разумният живее в Боговете и черпи своя еликсир от тях, от Боговете“.

Изследователят съзира познанието, а любещият вижда живота, вижда Същността, вижда скритата Тайна.

Познанията стесняват пространството на Нетера (на Бога), докато Същността, Божествеността в човека е едно велико космическо разширение. Божествеността в човека е тази, която постига Бога и Неговата Безпределност.

Истината величествено мълчи. Защо? Защото ние трябва да я открием в себе си.

Тот казва: „Пчелите са изключително напреднали Духове. Те са Древни Учители и Предци“. В тях живеят нашите Предци и Учители. Ето защо нито Мъдреците, нито светците могат да направят мед. Това е Тайна Наука, Тайно Учение.

Казва: „Обичащият Истината се превръща в нетленна Същност, защото Любовта към Истината създава нетленното, истинския живот“.

Истината е Свещената субстанция, с която се хранят Боговете. (Това е всъщност манната, за която и преди време говорихме и в арамейски смисъл – думата „лахма“ не „дай ни хляб“, а „дай ни същност“, т.е. дай ни дълбоко разбиране за нещата.)

Истината е Божественият хляб, Свещената храна, Източникът на самия живот. И тези, които са в единство с нея, те се хранят с нея.

Когато отидеш в другия свят, единственото, което можеш да предложиш на Бога, е Истината. Който може да предложи Истината в другия свят, той ще надхвърли пределите и на своята Душа и в него ще се влее Бог.

Истината е родината на пробудените. Тези, които не се интересуват от Бог и от Истината, те са мъртви.

„Има едно единствено и непрекъснато послание в живота – Тот казва – и то е: Бъди постоянно пробуден за Истината!“. Разбира се, това не означава, че някой път няма да изпуснеш други думи, но ако ти си буден, продължавай да уточняваш себе си, за да стигнеш дотам вече да не можеш да ги изпускаш.

Само който умее да съхранява Истината в себе си, стига до реално посвещение. Който възкръсне в своята собствена божественост, той ще намери покой. И после казва: „Изпитанията не разрушават човека, който е избрал Истината, защото Истината е негова подкрепа. Защото Истината е градът на Бога, тя е крепостта на Бога“.

Само великата светлина на Истината има право да разбулва Тайната на Живота. Човекът е станал човек, когато е изгубил своята Чиста Божественост. В момента на изгубването, той е станал човек; в момента на възстановяването той се завръща и става отново Първичен човек, или Бог.

Който още тук, на Земята живее в Истината, очаква го живот в Бога, а не просто едно ново настояще.

Този човек, който ясно вижда бъдещето, той отсега започва да живее в Истината. И когато бъдещето се яви, то ще му се изяви като Бог, т.е. като самия истински живот.

Посятата Истина ще бъде твоят Водител и твоята светлина, и тя ще стане твоят живот. А посятата лъжа ще бъде твоята тъмница, твоят мрак и твоите заблудени пътища, т.е. омагьосаният кръг.

Който обича Истината, има радост, която не е от този свят.

И Тот казва: „Посвети се на Истината и Бог ще расте все повече в тебе!“.

Да живееш по законите на Истината, означава да правиш това, което Бог най-много обича, защото Истината е Сърцето на Бога.

Истината тайнствено вдъхва светлина и живот на Вселената и Боговете. Който има Истината, т.е. Изначалното в себе си, той вижда Бога, той вижда Великия.

Никой не е по-силен от Истината – ето защо трябва да я търсим. Трябва да търсим нейната помощ, защото тя е Бог в действие.

Тот казва: „Аз слязох по Волята на Бога, Великата Светлина, и събудих Адам от гроба. И той ще се отдели от гроба, т.е. от сътворения свят, и ще дойде ден – ще се завърне“. Думата „гроб“ означава целия сътворен свят.

ДРЕВНИЯТ ТОТ – ХЕРМЕС – БОЖЕСТВО, ЖРЕЦ, ЧОВЕК, ЦАР И ПОВЕЛИТЕЛ, ВЕЛИЧЕСТВЕН ПОСВЕТЕН

Тот е едновременно: Божество, жрец, човек, цар и Повелител, Величествен Посветен. Наистина за него много мога да ви говоря – много ми костваше, докато се домогна до тайни египетски книги; но макар че днеска ще бъдем по-кратки, ще кажем някои важни неща за едно от най-Великите Божества и Древни Учители във Вселената и преди Вселената. Иначе е живял в последното си прераждане около 142 години.

Тот казва: „Нито един език не може да каже нищо съществено за Нетера (т.е. за Бога). Нито една мисъл не е в състояние да Го разбере. Бог може да бъде разбран и познат само от Своите Избрани, защото Сам Той ги обучава; но те също не намират слова, чрез които да Го преведат на човешки език“.

Той е един от Тайнствените Богоноси (Тот); той е Божествено творяща Мъдрост; той е създал чисто Свещени книги – наука, която е Свещена: не умствена, не някаква наука – чисто Свещена Божествена Наука. Но той ги е скрил в подземия и някои от тези книги са намерени от така наречения Балнос, т.е. Аполоний Тиански. На много малко хора е било позволено да ги намерят – ще обясня защо. Понеже Тот е бащата на йероглифите, а те са нещо много по-дълбоко от азбуките, той е направил могъщо, Божествено заклинание – само достойни хора да разбият кръга и да влязат в тези книги. Всички други и да попаднат, и да четат, е все едно: нищо няма да разберат, тъй като Бог трябва да ги ръководи и Бог трябва да позволи тези неща.

Тот е наречен Баща на Окултните науки, въобще – на Свещената Мъдрост. Името му иначе означава даже, в по-дълбок смисъл, Баща на Боговете. Въобще, говорим за изключително Същество и Божество. Тот символизира Разума на Твореца; той е притежавал особена сила, чрез която можел да разкрива Същността, т.е. Сърцето на нещата.

Тот казва още:

Отдели тънкото от грубото. Това е една Велика идея, която решава Тайната на Живота. Казано по друг начин: отдели Духа си от тялото; отдели тънкото, Вечното мислене от земното мислене; отдели се от грубото и от смъртното мислене – това е тънкостта. Когато овладееш това тънко изкуство, ще си отиде от тебе всяка тъмнина.

Материята не е вещество. Тя е само една видимост, тя е едно взаимодействие: изглежда видима, но това не е вещество – това е Тайнство в скрито движение. Знанието може да ти донесе някаква помощ, но това не е реална помощ: това не е Реалност, това не е Пътят. Само Любовта е Реалност. Любовта е над Космоса. Когато Космосът е в унищожение, Любовта е недосегаема и процъфтява.

Според Тот, формулите контролират събитията навсякъде.

Казва: „Любовта е Висша мярка за Чиста Духовност и Божественост. Тази неизкушаема Любов е Духът на Божествеността, а Божествеността е зад пределите на всичко сътворено. Търс Мъдростта в неизкушените Същества – това са истинските Мъдреци, истинските хора“.

Чистият Рай вечно се намира в твоята Божественост.

Знанията са обрекли човека на робство, защото те са ограбили Божествеността – това е големият проблем на знанията. Той казва: „Те са ограбили Божествеността, обезличили са и Любовта, и Бог, макар че говорят за Бог“. Без тази Божественост, знанията все ще въртят човека в колелото на живота, т.е. робството винаги ще тече в теб. И затова Тот казва: „Ако твоята Любов не е погълнала твоето знание, ти се намираш в опасност“.

Тази Божественост е квинтесенцията на Бога: Тя е нерушима, Тя е Тайна за Себе Си и Тя е Изход и от най-дълбокия мрак. Тази Божественост освобождава от космическото знание на Змията. Придобиването на тази Божественост означава да тръгнеш от времето към Вечната Цивилизация. (Т.е. всеки, който тръгне към своята Божественост, тръгва към Вечната Цивилизация. Божествеността е съществувала всякога извън разрушенията на всички земни цивилизации. В нея се намира Цивилизацията, която никога не е била разрушавана – просто не може да бъде разрушена. За нея няма руини и няма такива неща. Няма такова велико унищожение, което да докосне тази несътворена Божественост – никога не е съществувало такова унищожение и разрушение.) Тази Божественост е твоята истинска Същност и тя е Еликсирът на Живота. Знанията никога не могат да те пречистят: те нямат тази способност, защото те са Змия. Змията е страстта, която е преобразила Любовта в смърт. Превръщането на страстта в Любов е превръщане на смъртта в Живот. Чрез Любовта Бог е формирал Себе Си в човека. Любовта в теб е единствената плодородна земя. Любовта към Истината е изтръгване от слепотата на света. Истината е Тази, Която пролива Светлина върху невидимите неща.

Молитвата е Свещено Духовно творчество. Тайната на Любовта е в това, че Тя създава твоята Вечност.

Непорочното зачатие означава да се зародиш в своя собствен Дух, в своята Божественост – това означава непорочно зачатие: това е Изначалното състояние, откъдето си излязъл. Свободата е дадена, защото е подобна на Бога – защото Бог иска в своята Свобода да станеш Божественост, да станеш Божествено Същество. Дадена е, защото е Богоподобна – това е идеята на Бога. Който е познал Истината, той може да посещава Скритото, той може да посещава световете реално, той може да посещава Царството на Боговете.

ШЕШЕТ АНХ – СФИНКСЪТ

Сфинксът е пратеник на Първата Слънчева Раса. Той е построен от жреците на Атлантида, които се прераждат в Египет. Значи: една част от чистото общество на Атлантида се преражда в Египет и те са го построили. Шешет Анх носи в себе си посланието на древната, Първата Слънчева Раса. Това е културата на хората Богове, наричани още Прастарите хора или Предците, когато хората са били Богове. (Ще обясня.) Истинското послание не е слово, то е самата Слънчева култура. Не е слово, не е думи, макар че думата „култура“ означава култ-към-Ра, култ към Слънцето. Но то не е послание, което е в думи. Това е самата Слънчева култура, самата Божественост. Това няма нищо общо с философия, цитати и научни трудове по култура. Това е самата Божественост. Ето защо Шешет Анх, или Сфинксът, мълчи.

Слънчевата култура изисква да извървиш Пътя на Любовта. В тази връзка Сфинксът е едно безмълвно въведение в Тайната на Живота. От друга страна, Шешет Анх, или Сфинксът, символизира скрития ключ към истинската Мъдрост, което е съкровеното знание на тази култура, на Нетерите или Боговете. Според Тот: Сфинксът символизира един вечен завет, завет с Духа на човека и че този човек трябва да се завърне, човекът Дух да се завърне в културата на Боговете. Не случайно Сфинксът вечно гледа в посоката на изгрева, той очаква в човека да изгрее Духът. Самият Сфинкс е едно прастаро Същество, идея от милиони години. Тази идея е съществувала в астралния свят. Според Тот посланието на Сфинкса е целта на живота. А тази цел е разтваряне в Нетера, разтваряне в най-висшата Божественост, което е началото на най-древната Слънчева култура, културата на Първата Слънчева Раса.

В Меду Нетер – има една такава книга – т.е. Божествената реч, Съкровената реч, е казано: Отдавай себе си на Бога ежедневно. Посвещавай себе си на Бога непрестанно. И направи утре същото, което и днес правиш. Това означава, че отдаването на Нетер не трябва да има край. Там, където в Библията е казано: „Непрестанно се молете“, тук е казано, че отдаването на Нетер не трябва да има край.

Посланието на Сфинкса е човек да познае своята слънчева Същност, своето слънчево Аз. Ето защо Сфинксът е наречен още Душата на Египет. От друга страна, Сфинксът е построен на древна земя. Преданието на Тот казва, че Сфинксът е построен на свещена земя. По време на потопа, когато всичко е било наводнено, по време на него и после, след него, когато всичко е било във вода, нямало е нищо. Изведнъж се явява хълм, той се издига, подобен на пирамида. После той става образец. Върхът на този хълм, точно там е започнало зараждането на света. На този хълм е бил построен Сфинксът и после около него постепенно са се зародили държавите, народите и т.н. Но това е първото място, което е излязло от водата. Затова Сфинксът има много Древен произход. И понеже е произлязъл като връх, после той е дал идеята за пирамидите. Пирамидите са построени в негова чест, в чест на Сфинкса, в чест на появата. Затова е казано, че е построена Свещена земя, което означава още Духовна земя. И в човека има външна земя и Духовна земя; има външна пирамида и Духовна пирамида. Това е мястото на Сфинкса, където са живели, където са стъпвали Боговете – Свещено място, Свещена земя.

Сфинксът гледа постоянно на изток, мястото, откъдето са родени Боговете. Това е посоката на Истината. Погледът на Сфинкса е насочен към великото и звездно безсмъртие на човека. Както казах: това е посоката, откъдето са слезли Боговете и това е посоката на самия човек и на неговия произход. Значи: това е посоката на произхода. Сфинксът е построен от жреци на Атлантида. Друго негово име е Хара хиф, други го превеждат Хара хис – това символизира идеята за възкресение на Безкрая. От друга страна, Шешет Анх се превежда като Окото на живота, Окото на Мъдростта и Окото на Прасветлината. Има и друго име – Хор ем Ахет – преведено означава Окото на Хоризонта, което символизира тънкостта, неуловимостта... Шешет Анх означава още Живият образ, или както казах: Окото на живота. От друга страна, Сфинксът символизира Неземния Покой или Тишината, изгубената Родина на човека. Но само който има Мъдрост, или Мъдро Око, може да се завърне в тази родина, наречена Неземен Покой.

Гатанката на Сфинкса може да бъде разгадана само когато човек стане Нетер, или Бог, пълна Божественост, когато се завърне с Меркаба в Древната Слънчева Раса. Значи когато се завърне със своето светлинно тяло в Древната Слънчева Раса, расата на Боговете. Който познае Тайната на Сфинкса, както и Тайната на пирамидите, той изгубва родството си с този свят. Той пак помага на този свят, но изгубва своето родство, вече не е от този свят. Да познаеш Тайната на Сфинкса и да познаеш Тайната на Мер Кхет (пирамида на египетски означава Дом на Съкровеното), означава да познаеш своята собствена Съкровена, Изначална Същност. Тяхната Тайна – и на пирамидите, и на Сфинкса – е и нашата тайна: да познаем своята собствена Изначална, Съкровена Същност, това е тяхното послание. Тогава – казват Древните египтяни – Тот ще се яви и ще ти разкрие Древната Мъдрост, която по времето на Атлантида е била изтрита от Акаша. Някои смятат, че всичко е записано в Акаша и се пази. Не, Тот казва, че Древната Мъдрост наистина е изтрита от Акаша, става дума за една много дълбока Мъдрост. В тази връзка ще кажа: в Древния Египет жреците, Тот и посветените са познавали два вида памет – вертикална и хоризонтална памет. Вертикалната е живата памет, такива като Тот и жреците имат такава памет. При нея живееш хиляди, милиони години и прераждания и по време на смъртта си никога не губиш съзнанието си и паметта си. Паметта е жива, нямаш страхове, защото си победил. Малко ще вмъкна: в пирамидата е имало такива изпитания: когато някой иска да бъде посветен, жреците го хвърлят в една кална яма. Той става и около себе си изведнъж вижда крокодили. Ако победи страха, ще бъде посветен, жреците наблюдават. Крокодилите са така нахранени, че никога не посягат на човека. Макар че изпитанието е изкуствено, то работи. Тези, които показват любовта си и смелостта си, а смелост има там, където има Истина, те биват въвеждани в подобни, по-дълбоки изпитания. Такива изпитания са правели по 12 години и след време човек навлиза във вертикалната памет – никога, когато умира, не си губи паметта. Има живи спомени, живи видения, живи неща. Ето защо Тот познава тайната история на планетата Земя преди Атлантида, по времето на Атлантида и след нея. И в Сфинкса това е скрито, архивите са там, но са писани на Древен език. И аз в момента проучвам около 3000 езика и някои от Древните езици на Египет, но все още напълно не мога да се домогна. Но радвам се, че ми попаднаха и в момента ги проучвам, и малко по малко, постепенно ще се домогнем до един от тези, които носят най-голямата мъдрост на света. Тот е въвел на планетата първата писменост, това изключително Същество – свещената писменост, свещените йероглифи. А тези йероглифи са думи на Боговете и те са около 700 йероглифа. Ако започнем, трябва една година да се занимаваме само с тях. Аз съм проучил само около 500 йероглифа и всичките ги нямам. Но те всички разкриват много дълбоки тайни, дълбоки думи на самите Богове. Това е нещо повече от азбука, тъй като азбуките малко унищожават човека, докато Свещената писменост те прави духовен, интуитивен. Тя те кара да разсъждаваш, да проникваш и накрая да намериш своя Дух. Затова се нарича Свещена писменост, но това е друга тема.

ШЕШЕТ АНХ – СФИНКСЪТ: БОГОВЕ СТЕ!

Сфинксът е атлантска Тайна. В това каменно същество наистина има велика Тайна, защото в него е заключено живо същество. Това същество е един от Нетерите, свръхестествено и всепроникващо за тези, които направят контакт с него. Той се е пожертвал и се е сродил с материята, за да предаде древно послание. Сфинксът е универсално послание, което е секрет на Атлантида и продължава да се предава. Посланието е, че ние непременно ще възкръснем. Никой няма избор, никой не може да се спаси от това, въпросът е само във времето, но и времето е илюзия. Но все пак то съществува по някакъв начин като един поток.

Шешет Анх, или Сфинксът, показва, че човек не принадлежи на този изменчив свят, а принадлежи на Вечността по простата причина, че в нас самите живее Нетер, т.е. самият Бог. Ние нямаме никакъв избор, понеже Бог живее тайно в нас. Това означава, че смъртта е голяма илюзия. Учителя казва, че това е най-голямата лъжа, внесена в света, че има смърт. Смърт няма, това са го разбрали даже и децата.

Шешет Анх, или Сфинксът, е послание на атлантските жреци. То е едно загатване, едно напомняне за славата на Древния човек, който е бил Нетер, т.е. Бог. Това е послание на посланията. Това означава, че твоята Душа не може да умре, защото ти просто си вечен. Нищо не може да се направи по въпроса – просто не можеш да умреш. Ето защо е казано: „Познай себе си“. Казано е така: „Познай себе си, о, смъртний, който не си смъртен...“. Учителя казва, че смъртта е голям театър: умрелият имитира, че е умрял, другите имитират, че плачат и му дават цветя, когато пък въобще не му трябват цветя. „…Който не си смъртен, защото в тебе живее Този, Който е вечен.“

Защо ви разказвам тези неща? Защото, като изключим Учителя и Духа, Египет е моята родина. Не се чувствам българин, макар че от друга страна, се чувствам, но всички народи са ограничения. Затова си позволявам по-често да ви говоря за Египет. Много от нещата няма да ги намерите в книгите. Това са мои медитации с Учителя, макар че ползвам буквално (не преносно, а буквално) хиляди източници и оттам намирам зрънца. Затова от време на време ще ви говоря за Египет.

Тот казва: „Всеки, който е докоснат от Тайната на Сфинкса, придобива магически възход“. Ако с това Същество, скрития Нетер в Сфинкса, ако някой направи връзка, ако съумее продължително да има свещено отношение, в един момент се явява запалката: това Същество ще го докосне, даже се знае неговото име, това е друг въпрос... То ще го докосне и човек навлиза във Вечен Магически Възход. Няма значение дали насреща му се явяват препятствия, смъртта, или някакво друго прераждане: Възходът е Вечен. Шешет Анх, или Сфинксът, изразява съвършено безстрастие към човешките съдби и суета, към всички превратности, защото той умее да чака.

В лъвското си тяло той символизира могъщ звяр, но в главата си той символизира Древния Разум. Това е нещо, което превъзхожда и звяра, и човека. Именно това загатване няма нищо общо с „Хеопс“, на египетски „Хуфу“, тъй като фараоните, малко или много, са паднали, слезли надолу от жреците, и никога такова велико нещо не може да бъде посветено на някакъв фараон; превъзхожда и звяра, и човека.

Сфинксът няма никакво ухо за земната суета. Тот казва: „Животът, това е време, дадено ти, за да станеш Нетер, Божествена същност“.

Зад Сфинкса е скрито Божество, което се е пожертвало. Неговото име на египетски е ХЕРУ ХУТ, това е неговото Древно име, името на неговия Дух. Той се е слял с идеята за Сфинкса, за да може посланието да е живо за тези, които са пробудени. Той е станал същевременно Древен наблюдател на всичко, което се случва в цялата човешка история. И той знае нейните тайни, както и самият Тот. Те знаят истинската, тайната история на човечеството.

Сфинксът е послание от Атлантида, пренесено в Египет. „Пренесено“ послание означава още „съхранено“ послание. След като пробудените Атланти разбрали, че Атлантида ще бъде потопена, защото те винаги получават знаци за това, видели едно място, което щяло да оцелее. Едно малко островче и това било новоизбраното място на Сфинкса. Наистина тази скала и това малко островче останали недокоснати. Сфинксът е една нерушима връзка между външното човечество и Нетерите, Боговете. И затова той е трябвало да бъде съхранен. Макар че са се опитвали много пъти силите на Сет, на тъмнината, които са се превърнали във врагове, във вражески стихии, да го затрупат, имам предвид тайните на пясъка: когато много песъчинки тръгнат на война, в някои времена са успели да го затрупат донякъде, но после Сфинксът отново е бил разчистван. Това е друга тема, цяла история за пясъка и как той може да се превърне в най-опасния враг. Той е потопявал цели градове и същества.

За спящите хора Сфинксът не е послание, а някаква архитектура и забавления, някакви изчисления и някакви загатвания. Но Сфинксът е завет, послание за завръщане в Началото, в Древния произход, за който Библията казва: Богове сте! Това е нашият произход, нямаме нищо общо с маймуната. И Сфинксът го доказва.

Сфинксът е най-древното послание. То се е намирало в центъра на Атлантида. А когато едно послание се намира в центъра, това означа, че то е от самия Бог, Върховния Бог. Това означава, че това послание е абсолютно Божествено.

Новата страна на Атлантида – Кеми, другото име на Египет – е трябвало да има главен символ. И те отново го построили чрез мистериите на Хекау – Тайната на Свещените думи. Няма никакви релси, камъни, мъкнати на гръб, с кранове и т.н., не съществуват такива глупости. Тот казва: „Мистериите са построили Сфинкса и пирамидите“. И обяснява що е Мистерия: „Там, където на едно място са събрани Боговете, там са Мистериите, там е най-великата енергия.“

Сфинксът символизира изначалното послание. Именно затова погледът му винаги трябва да гледа към Истината, откъдето изгрява Слънцето, откъдето изгрява Истината. Всеки човек трябва да гледа в тази посока, това е другото послание. А до него трябвало да има храмове, посветени на Слънцето, така както е било и в самата Атлантида, по повелението на главния цар, който се е наричал Атлант. Както ви казах, Тот е негов внук.

Сфинксът отразява още нещо: дълбокото спокойствие на Нетера, дълбокия Покой на Бога. Бог умее спокойно да чака, докато хората станат Богове, за Него времето е без значение.