Елеазар Хараш

ОКУЛТНИЯТ
ЕГИПЕТ

Варна, 2020г.

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

ПРЕДГОВОР

Тайнството Египет

Древният Египет, това е съюз с Невидимия свят.

Точната Истина е меч от Дълбините.

Техути

Дълбоко в тебе е скрито Мястото на Бога.

Техути

Магията е могъщо умножаване на Чистата Сила.

Техути

Свещеното Сърце е Древна Тайна, то има Чиста Памет за Бога.

Техути

Свещеното Сърце е Изворът на Бога.

Техути

Покоят е Древен Извор, очистил сам себе си.

Техути

Премъдрият съвет е загадъчен.

Техути

Истината не е за човешки очи.

Техути

Истината не е дарена на човека – тя е само напътствие.

Техути

Бог поразява света, за да го оправи.

Техути

Тайната на Живота частично се е изказала, но Мистерията не е проговорила.

Техути

Аз направих Истината прекрасна.

Изида

Неговата Воля се изпълнява от Него Самия.

Техути

Пази Тайната на Истината в себе си и ще се домогнеш до още по-голяма Тайна.

Техути

Расата на Мъдрите е преди всяко предопределение.

Техути

Всеки сам създава своя вътрешен свят с това, което най-много обича.

Жива е твоята Душа, а не твоето тяло. Мъртвите се връщат в света на живите.

Любовта е плът от ефир.

При раждането в тяло, Духът става мъртвец.

Чрез Истината всичко се случва правилно.

Сфинксът е Любов към Древното Безмълвие.

Само Любовта може да улови Тайния Глас на Бога.

В Истинската Цивилизация не участвуваха хората, а Боговете и Бог.

Истината е скрита в мрака и само тайни очи могат да я видят.

Техути

Само на Чистия Сърцето му принадлежи.

Скрити Същества са приели образа на котките, за да се справят с народа на мишките.

Истинската Пирамида е извън небето и земята, а долу е само нейната сянка, нейната груба част – втвърдената материя.

Има събития, които се променят само с Гласа. Човекът на Истината има особен глас – такъв глас обикновените хора нямат.

Който е чул Гласът Му, е станал Истинен, той вече е Дух, а не човек.

Гласът означава да си чул Произхода си – Древния Източник.

Чуването на Гласа на Бога е Дълбока, лична Тайна – Тайна на личната Преданост към Истината.

Който е влязъл в Бога, в Истината, е придобил Гласа.

Който служи на Гласа, е станал част от Гласа.

Ако си Го чул, вече нищо друго не искаш да чуеш.

Не може да си чул Гласа и да си сътворен. Който е чул Гласа на Бога, той се е завърнал в своята Дълбочина, а тя е Несътворена.

Който е чул Гласа, е постигнал нещо от Скритостта на Бога и Истината.

Гласът на Истината не е за обикновените хора.

Всеки живее дотолкова, доколкото се взира в Бога.

Той е моята Тайна, защото ме изуми.

Преди Него е нямало майка, която да Го роди, нито баща, само Той е бил. Той Сам се е изрекъл. Той Сам е казал: АЗ СЪМ! Слава на Този: АЗ СЪМ!

Елеазар Хараш

1 юли, 2020 г.,
гр. Варна

ЕГИПЕТ – СТРАНА НА МИСТЕРИИТЕ

Това е страна на мистериите. Разбира се, това е наследство от Атлантида, но това е друг въпрос... Това е Диханието на истинска Древна цивилизация – имало е такъв момент на истинска Древна цивилизация.

В Египет дори и смъртта е жива. Всъщност смъртта въобще означава живот, само че е прикрито название.

В Египет се е смятало, че образованието е нещо самостоятелно. То не зависи от училища. Това е личен избор, лично насочване към себепознание.

В Древен Египет са казвали:

Който истински търси, ще бъде обожествен.

Според Древните египтяни Атлантида е прародината на Тайното Знание. В Атлантида са живели земни Богове. Самият Тот също е живял там и той е бил пряк наследник на Терафима, т.е. на Титана Атлант; Царят на Атлантида – Атлант, едновременно и Бог, и Жрец. Иначе почти всички жреци са били Богове, затова са толкова целеустремени и отвъдни. Всъщност Тот е негов внук, внук на този Цар.

Древният Египет е безвремие – това е страна без време. За Древните египтяни вярата в Бога никога не е била нещо достатъчно. Необходимо е било едно постоянно пробудено поведение; не вяра – постоянно пробудено поведение в живота, което да е угодно на Нетерите, т.е. на Боговете.

Всички книги досега, които са излезли, като история на света, пък и като история на Египет, са „колекция“ от дрипи. Проучил съм към сто и петдесет, двеста книги – нищо съществено, защото не се изхожда от Източника, от изключителната Мъдрост на Древен Египет, която идва от Атлантида, от Тот, за който ще говорим и днес, и друг път... Дълбинната Истина по този въпрос се намира най-вече в Тот, или както ви казах преди, истинското му име е Техути. Някой път ще се спра повече, тъй като името му има огромно значение. Има цяла книга, посветена на неговото име, която се казва „Бог Тот“. Той е също от расата на Боговете, както и Мерлин. Едно от значенията на името му е Баща на Боговете. Това е Велико Същество, още непознато и книгите, които са писани досега, са много оскъдни – става въпрос за истинските неща за него.

Древният Египет е била родина на Мъдростта и истинската цивилизация. И тази цивилизация не е изчезнала, а се е скрила – разликата е голяма. Тя не е разрушена, просто Боговете са се оттеглили, тези, които съставляват истинската цивилизация.

Самият Тот е бил велико Откровение на Бога, на Върховния Разум, а това говори за Велик Учител.

Тот казва: Истината е Тайната Душа на Древния Египет.

Древният Египет преди всичко не е физическо място. То е само отражение. Египет е състояние на съзнанието, както е и водата. (Ще обясня.) Енергията е двойникът на водата и без тази енергия, без този двойник водата не може да тече. Енергията е движещата сила на водата, а зад енергията е движещата сила на Духа. Когато Духът се оттегли, когато енергията се оттегли, хората казват: „Тука имаше река, но пресъхна“. Реката я няма, енергията се е оттеглила и няма вече какво да тече. Това означава, че тази древна енергия е жива, защото Духът я движи. Именно затова водата живее.

Ето защо Нил се е смятал за Божествено излияние. В тази река текат, освен това, и енергиите на Боговете. И те правилно смятали (египтяните), че Нил е дар от Чистия Поток на Божественото Дихание.

И Тот казва:

Египет е подарък на Нил. Нил е Бащата, а Египет е синът; Бащата напоява сина.

Древният Египет – това е било състоянието на една могъща, Древна култура. И пак казвам: тя не е изчезнала, а се е скрила по Волята на Бога. В Древния Египет е слязла цивилизация не на времето, а на безвремието, т.е. много Богове са слезли заедно – Богове, жреци, които също са Богове, една част от тях и велики Учители и Мъдреци. Това е вечната, неразрушима цивилизация, която е построила пирамидите и Сфинкса за спасението на човечеството. А Заветите на Тот се смятат за Тайното Сърце на Египет.

ВЪВЕДЕНИЕ В ТАЙНИТЕ НА ЕГИПЕТ

Светът не познава Тайните на Египет. Много книги са излизали, но светът не познава Тайните на Египет – някъде около три-четири процента налучква, но не ги познава. Радвам се, че Учителя ми помогна да открия Ватанската азбука, една много стара книга за египетския език и въобще Древните езици, включително древносирийски и т.н... Тук между другото ви споделям, че има шест вида египетски език, езици на народа и само един Свещен език, езикът на жреците. Дори и духовните хора не го знаят – само тези, които жреците определят да им кажат нещо от този Свещен език. Това е един от Тайните езици, подобен на Ватанския. Този език се е произнасял в тайните стаи на пирамидите и имало думи, чрез които е ставало излъчването, както после ще видим.

Жреците са ползвали Древен език, съвсем друг от този на народа, и неговите Свещени думи.

Какво означава Свещени думи на Древен език? Означава ключове за вътрешни светове. Не просто думи, защото, според Учителя, думите са духове. Въпросът е дали имаш ключа да завъртиш съответната сила. Дълбочината на думата е Дух, не е просто нещо буквално или някаква астрална сила, а е Чист Дух.

Хермес казва: Човекът се страхува от времето; времето се страхува от пирамидите; пирамидите се страхуват от Мистерията.

Знае се, че Свещените думи отварят вратите на Вътрешната Вселена. Има три вида вселени, според Учителя: външна, Духовна и Божествена. Свещените думи отварят вратите на Вътрешната Вселена. И ако отидем още по-навътре, на Божествената.

Централното Слънце в галактиката, според Учителя, Алфиола спада към Духовната Вселена, а не към Божествената, докато Мистерията (за която ще споменем нещо) засяга Божествената Вселена. Това е едно от нещата, които са се случвали в тайните стаи на пирамидите.

Една от големите Тайни в пирамидите е, че вътре в тях е имало специфични стаи, където жреците изговаряли на закрити врата думи от своя Свещен език. Този език е подобен на Ватанския, той се нарича Залихир. За този език ще говорим малко, доколкото позволява да се каже. Тук накратко ще кажа, че например в този език има тридесет думи за думата очи – няма такъв език в света, който така да обхваща тайните на идеята за очи. Първите десет очи са специални, свързани с Истината, другите двадесет – второстепенни, отделени от Истината, свързани със световете. Този език се познава от някои хора от Бялото Братство и висши адепти от Черното братство. Накратко да ви кажа нещо, преди да продължа, за висшите адепти: има черни адепти, има висши черни адепти. Висшите черни адепти също са извървели пътя на злото, но не го обичат. Те са имали Тайни Намерения на Светлината и в един момент са се отказали напълно от злото, не са привързани към него и поради това остават висши черни адепти: черни – защото са минали по този път, а висши – защото са освободени. Докато обикновените черни адепти, колкото и да изглеждат могъщи, си остават свързани със злото и понякога се сблъскват с Божията Воля и нищо не остава от тях. Или ако остане нещо, аз го наричам: „останки от разбит кораб“.

Изговорената Тайна дума, в строго определено време, е отключвала вратата към т. нар. Велико черно Слънце. Тук думата черно има съвсем друго значение. Това Слънце е Бащата на слънцата и то не е Алфиола. Наречено е черно, защото е прекалено ослепително, както и самият Абсолют. Толкова ослепителна светлина, че се възприема като мрак и под тази идея – Великото черно слънце – се крие съвсем друга идея, посветените и жреците знаят това. Насаме помежду си го наричат Морето от светлина, имат съвсем друг израз, а външно се изразява като Великото черно слънце. Именно от това Велико черно слънце произлиза Древната Мъдрост и силата на Свещените езици.

Думите придобиват Дух именно когато стане контакт с това Велико черно слънце. В случая говорим за този Древен език, който го няма упоменат в света, макар че излезе книга с около пет хиляди азбуки и шрифтове; азбуките са много повече и шрифтовете са също много повече... Да не говорим, че преди Атлантида е имало съвсем други народи и цивилизации, за които почти нищо не се знае. Айнщайн казва, че нещата са започнали отпреди петнадесет милиарда години – напълно погрешно изчисление. Учителя на две места говори за двеста и петдесет милиарда години – двеста и петдесет, а не петнадесет, разликата е голяма. Разбира се, Айнщайн не случайно казва, че светът се прекланя пред него, а той се прекланя пред Учителя, но това са други неща. Той, разбира се, някога ще израсне. Красивото при него е стремежът му да търси; не е намерил, но търсачеството е нещо хубаво. Защо казвам това? Защото в Залихир едни от десетте очи са очите на Търсача. Там има: очите на Търсача, очите на Благостта, очи на Дълбините, очи на Тайната – тези спадат към първостепенните очи. Едните от тях са очите на търсача, а те издирват на много дълбоко ниво нещата.

Учителя казва, че В Египет по онова време беше центърът на Бялото Братство. И казва: Защо Христос не отиде в Персия, във Вавилон или в Асирия, а в Египет? Именно там отиде Христос? Жреците трябваше да го подготвят за неговата Мисия и трябваше да го свържат с Великото черно слънце – именно за това отиде в Египет.

Хермес казва: Ти се усъвършенстваш единствено, когато търсиш Истината – това е начинът. Казва още: Тялото е твоята съдба (говорим за външната съдба); Душата е твоето предопределение, (това означава: твоята Божествена съдба); а Духът е твоята Истина.

И казва още Хермес: Не се тревожи за тялото си – съдбата ще си го вземе; не се тревожи за предопределението – то принадлежи на Божествения разум; и не се тревожи за Духа си – той принадлежи на Истината, той е син на Истината. Човешкият Дух е син на Истината.

Мистерията, това е самото черно слънце, Морето от светлина. Защо в Хеопсовата пирамида беше открита една тайнствена врата и проучванията бяха спрени? Кой повели забраната? Много учени изведнъж разбраха, че там е забранено и се спусна заповед, че тази врата не трябва да се отваря. В тази врата има канали вътре, в стените; като ги изучават учените с техника, откриват, че тези канали не стигат доникъде, само че тук има нещо друго. В строго определено време на годината, в строго определен час, когато жреците знаят и влизат, по тези канали потичат енергиите от Орион и Сириус. Там живеят Озирис и Изида – велики Същности, велики Същества, Същества от Небитието – те изпращат своите послания, своята Тайна Мъдрост по тези канали. Те са символично външни, но вътрешно са Духовни и жреците приемат по този символичен път и буквалната Мъдрост, но те знаят кой е часът и знаят Свещения език.

В това прастаро Море от светлина са заключени тайните на съвсем други народи и времена – както казах – много преди Атлантида. Според Учителя: е имало четири подобни големи потопа преди Атлантида, които са се случили на съвсем други същества. Учителя казва: „Съвременното човечество съществува отпреди двеста и петдесет милиарда години“ – два пъти използва Учителя това число.

Пирамидата (после ще се спрем и на думата, защото тя не е реална дума, има някакъв гръцки произход, преводът почти нищо не означава, докато египетското значение е съвсем друго) външно символизира грандиозност, величие и възход на Божествената природа към Тайната на Живота – това е външната страна. Но вътрешно възходът не е насочен към тази посока, дори не е насочен към Алфиола – което се води централно Слънце в галактиката. За това Слънце Учителя казва, че Христос е дошъл оттам. Учителя буквално казва, че той е слязъл от Алфиола и е смалил силата си седемдесет милиона пъти, за да стане достъпен за света, светът да може да понесе неговото слизане. Ако вземем да говорим за Изначалните Старци, които са свързани с Великото черно слънце, мерките са страхотни, но после ще кажем за тази идея, за числото на безкрайността...

Жреците от Египет са били насочени към Мистерията именно на черното Слънце. Оттам идва дълбоката култура и затова Учителя казва, че най-дълбоката Мъдрост е била в Египет и Египет е била образцова държава, имало е такъв период по време на фараоните. Но фараоните едва-едва са знаели нещо от този Свещен език, понеже жреците почти нищо не им казвали, а какво остава за чуждоземците, такива като: гърци, сирийци, вавилонци, които са ходили да научават Мъдростта – те въобще нищо не знаели за този език, понеже жреците са го скривали. Давали са посвещение на някои, но не са разкривали Истината – посвещение донякъде, защото там изискванията са много големи – по-големи от изискванията на Духовния живот, говорим за Чистия и свят Живот.

Тук на това Слънце, за което говорим, става въпрос за третата Вселена – Божествената Вселена – това е мястото на Изначалните Двадесет и четири Старци. В тази връзка искам да ви кажа, че има три вида Двадесет и четири Старци: Изначални, които принадлежат на Божествената Вселена; други, които принадлежат на Духовната Вселена – Двадесет и четири, и Двадесет и четири на външната, физическата вселена, които са придобили главно Мъдрост от нея. Тези Старци се преплитат и взаимно си помагат. Но има още едни, за които е много трудно да се говори, те се наричат Независимите. След време това число ще се промени, те ще станат четиридесет, както ще видим по-нататък, числото на Светлинния Мрак. Думата четиридесет на езика на посветените означава числото на Светлинния мрак.

За жреците Свещените думи са имали Божествена власт, затова отговорността е голяма. Те не са дали на египетския народ Тайната на тези Свещени думи на Залихир. Дали са нещо малко на фараоните, но то е толкова малко, че ако сложим високата Мярка, означава, че почти нищо не са им дали. Колкото донякъде да управляват, да владеят нещо в себе си, но фараоните не са били същества от съсловието на жреците и затова много малко на тях им е разкрито.

За жреците пирамидата символизира хармонията със Свещеното място, т.е. мястото, при което се осъществява сливането с Морето от светлина. За обикновените египтяни пирамидите са свидетели на Вечността, но всъщност това е Пътят към Третата Вселена. Реалността е съвсем друга – не само свидетели на Вечността, а нещо, което излиза отвъд Вечността – Третата Вселена. Някога го наричат Третата светлина.

Думата „пирамида“ не е египетска. В гръцкия език тя означава доста общи приказки, а единият от преводите даже е много смешен – нещо като островърх сладкиш, което няма нищо общо, и други някакви значения, които са далече от реалността. Египетската дума е Мер – означава Водител. По-късно се прибавя още една дума, също египетска, с много дълбок произход, думата е Кхет – и е станало нещо съществено: Мер Кхет – което означава Водител към Съкровената Мъдрост. Както виждате: няма нищо общо с гръцките сладкиши и там разни подобни истории. Поначало в гръцката азбука – казва Учителя – са влезли две букви, които са развалили много неща, почти целия гръцки народ. Тези две букви са влезли и в тяхната музика, и са развалили и музиката, понеже тези хора са изгубили владеенето на себе си и тези две букви поразяват като цяло гръцкия народ; не всички, говорим като цяло.

Всъщност Тайната Свещена дума е Водителят. За тези, които са знаели Тайната дума на Свещения език, тази дума е Ключът, т.е. на човешки език казано – паролата, за да влезеш в тази трета Вселена, малко грубо е казано, но това е парола. На вътрешен език е Свещена дума; на още по-вътрешен – самата дума. Още можем да го наречем пропуск. Но човешкият език е толкова беден, че на тези думи, които са изгубили Свещеното и не могат да възродят езика, е много трудно да бъде обяснено. Например на езика Залихир, както ви казах, има тридесет думи за думата очи и няма такива думи като сини очи, кафяви очи, зелени очи. Просто има десет вида специални очи, изтичащи от Истината, като се започне от Авор Хара – очите на Търсача – и се стигне до десетите очи, специалните очи. По-нататък може да говорим повече по този въпрос, а двадесетте вида очи са второстепенни – очи на заблужденията, очи на лъжата и т.н. – тези, които са се отделили от Истината. Има и очи на мъглите, те са много специфични неща и всяко означава нещо специфично.

Мер Кхет означава още Великият дом на Мъдростта – пирамидата напомня за Великия дом на Мъдростта, на Свещената Мъдрост, който всъщност се намира в третата Вселена, Божествената Вселена.

ТАЙНИТЕ НА ЕГИПЕТ

Ще продължим да говорим за Мер Кхет – египетската дума за пирамида.

Мер Кхет е мястото на Вечността. Това не е някаква тайна камера, която учените търсят, това е състояние на Съкровеност. Библията го нарича тайната стаичка.

Според Древните египтяни: Съкровеното е началото на Вечността.

Трябва да мислиш със сърцето си и да чувстваш с ума си.

Древното египетско име на Хермес: Хермес е по-външното име, старото му египетско име е Тот, а по-старото му е Техути; понякога се превежда като Дехути, но по-правилното е Техути. То означава Бог на Мъдростта, има и други значения – означава още Господар на Свещените думи. (После ще кажа нещо като идея за Свещените думи, които изменят времето.) Все пак в Египет най-прието е да се нарича Тот, това още означава Великият Бял.

Според Тот: откриването и проучването на свещените книги, е означавало завръщането на Боговете.

Преди да продължа, ще ви кажа няколко неща.

Учителя казва, че Египет е имал образцова култура, нещо, което го е нямало в другите народи. Там се е стигнало до много висока степен на култура. Вие знаете, думата „култ-у-ра“ – „култ“, „у“ и „ра“ – култ към Слънцето. В Древния Египет всички науки са били Свещени: Свещена химия, Свещена алхимия, Свещена геометрия, Свещена астрономия, Свещена астрология – всичко е Свещено. Училищата са били „дом на живота“.

За Тот се казва, че поставя Истината над всичко останало – значи, всичко друго е последствие и няма голямо значение. Според него: Животът изисква Пълно Посвещаване на Истината. Значи: не можеш да се посветиш само с ума си и да искаш да разбереш Тайните на Живота, Тайните на Бога или пък даже своя собствен Път – ум, сърце, воля, Душа, Дух – всичко, целият. Животът изисква Пълно Посвещаване на Истината.

Мер Кхет не е просто архитектура или изчисление. Между другото, много пирамиди са посветени на Хермес и на Озирис, също и на Изида. Изида е нещо много специално, тя е Великата Прамайка, Праосновата на световете, нещо много специално и много дълбоко. По-дълбоко, отколкото това, което Блаватска е писала за „разбулената Изида“ – общи приказки. Самата Изида казва: Никой не ме е разбулил и никой няма да ме разбули – тези, които я разбулват, я забулват повече.

Мер Кхет е Свещен Храм за Посвещение, където най-ниската степен е Космическо съзнание, посвещение в Космически живот – значи вървим от тук на горе. Да не говорим, че има Път (и Учителя го потвърждава) отвъд Космоса, но това е непонятно за ума.

Мер Кхет е израз на една Велика и Свещена Наука, не просто наука – Велика и Свещена Наука.

Тот казва: Съкровеното общуване с Истината се нарича безмълвие. После казва: Истината, това е Божественото познание на безмълвния език. Това означава, че Мер Кхет е Съкровеният Път към Истината, а Истината, според него, е езикът на Боговете.

„Книга на мъртвите“ – египетската – в по-дълбоката си част е писана от Тот, Техути. Един от преводите е „Книга на живите“. Има и други преводи, тъй като човек е по-жив, когато знае как да мине през смъртта и да управлява отвъдния свят. Превели са я „Книга на мъртвите“.

Според Хермес: Мер Кхет е портата към Великия отвъден свят. Не говорим за астралния свят, където блуждаят екстрасенси, ясновидци, паранормални и т.н. Тук говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, а не за астрални или ментални светове.

Мер Кхет е мястото, в което твоят живот е реален, т.е. твоето Съкровено състояние. На древноегипетски език това е наречено: първото време, още е наречено: времето на Озирис. Легендите, които досега са известни за Озирис, са съвсем странични и не са истински, не са дадени на света неговите истински легенди.

Озирис казва така: Само Любовта отваря пътища и пътеки за съвършените Души и те ме узнават.

Преди да продължа: Озирис е живял реално на Земята като Върховен жрец, заедно с Великата Майка, наречена още Неизменната Богиня Изида – те са били и мъж, и жена; жрец и жрица; и брат и сестра на най-високо ниво, Посветени в най-дълбоките Мистерии. Те са основателите на Египет. По-късно идва Тот, по-късно идва детето на Изида, което е също посветено в тайните и на Хермес, и на Озирис.

Мер Кхет означава още мястото на възвисяването или извисяването.

Според Тот: Себепознание означава да се превърнеш в Божествено Същество.

Първата Слънчева Раса – това е първото време, когато Боговете са живели на Земята. Това важи за Изначалните Старци. На Древния египетски език това е наречено: Зеп Те`пи, нарича се още: Златния век на Боговете. Именно от тях идват пирамидите и по-вътрешните неща, тази Универсална Култура, не просто култура.

В тази връзка Озирис казва: Подчиняваш ли се на Истината, тръгваш по пътеките на Боговете.

Според Тот: Целта на живота е в търсенето на Истината – не в намирането, това и Учителя го потвърждава, а вечното търсене.

Хермес казва за Мер Кхет, най-общо казано Съкровеното, Тот нарича Съкровеното Виждащи очи, т.е. единствените очи, които виждат. Наистина Съкровенознанието само по себе си е Виждащи очи.

Наричат още Мер Кхет: наблюдателят на звездите и световете. Който може да се изкачи до това Съзнание – Съкровеното Съзнание – той става „наблюдателят на звездите и световете“.

За жреците и за Тот Мер Кхет е мястото, откъдето е произлязъл човекът, светът и вселената. За много от днешните учени човекът е произлязъл от маймуната.

Ще ви кажа едно стихотворение за трите маймуни, то е Окултно:

Трите чудни маймуни

Трите маймуни в кокосовата гора

разговаряха мъдро за това, онова.

Каза едната: „Братя, наскоро дочух

ужасен, предателски слух:

Човекът бил произлязъл от нашата раса!

Каква подигравка с маймунската раса!

Маймуната никога не бие своята жена,

не проваля живота и няма вина.

И друго няма да видите вие:

пияна маймуна децата си да бие.

Да размахва нож, пистолет или сопа,

за да отнеме на друга маймуна живота!“.

„Да, човекът е произлязъл –

извикаха и двете маймуни тогаз –

но, братко, не е произлязъл от нас!“.

И още една случка за учените:

В Небраска големите учени откриват един много стар, древен зъб. Започват големите разкрития. Зъбът се носи на специалист, доктор на историческите науки, на природата и т.н., големи титли. Той вика трима експерти и започват голямото изследване. И се оказва голямо откритие: този зъб е много древен и понеже няма с какво да го сравнят, смятат, че това е изгубеното звено от еволюцията, преходът между маймуната и човека – най-накрая е намерен ключът! Пишат се много публикации, хората се радват, вярват и се възпламеняват. Скоро други намират същия зъб, и то сто и петдесет зъба. Те били на една свиня. Както виждате, големи открития…

Тук не искам да омаловажавам учените, защото например Нютон е бил от истинските учени. Той има тълкуване на Откровението и тридесет години се занимава с алхимия, но нищо не пише, само за себе си. Учителя казва, че има учени, които са скрити Адепти, не изнасят откритията си за другите. Изнесъл там нещо за гравитацията – и без него ябълката пада, нещо казал, но своите истински открития въобще не ги е изнасял, умеел е да пази тайна. Значи има учени и учени.

Тези зъби се оказали на едно животно, наречено „пекари“, подобно на питомна свиня. И така следва: ученият направи прасето на човек, а прасето направи учения на маймуна. Това е изводът.

На едно място Учителя казва, че който вярва, че е произлязъл от маймуна, ще стане на маймуна, просто такъв е законът. Хермес казва, че който вярва, че е произлязъл от живота, ще отиде в живота. Който вярва, че е произлязъл от маймуна, ще отиде при маймуните.

Понеже съм на тази вълна, ще ви кажа още една случка за един учен. Аз обичам в учените тяхната упоритост, защото това ще им помогне много, много са търпеливи. Случката е за Айнщайн и шофьора му. Айнщайн и неговият шофьор обикаляли много градове да изнасят лекции. Шофьорът му толкова много лекции слушал, че тази „Теория на относителността“ я научил наизуст, просто я знаел. И често ходели в такива градове, където Айнщайн въобще не го познавали. Отишли един път в такъв град, никой не знаел кой е Айнщайн. И той бил много изморен, а шофьорът му казал: „Аз ти знам цялата лекция наизуст, сядай там отзад; днес ти си шофьорът, аз съм лекторът – ще я изнеса перфектно“. Застанал на трибуната и започнал да говори с вдъхновение, с хъс. Изнесъл цялата лекция, бурни ръкопляскания, голямо вдъхновение, но след малко един става и му задава въпрос: „Какво ще ми кажете, как да приложим на практика „Теорията на относителността?“. Първо, много се смутил, после се изпотил, после придобил хладнокръвие и казал: „Това е много елементарен въпрос, ей там отзад седи шофьорът ми, той ще ви разкаже“. И разбира се, Айнщайн им разказал.