Небесните жилища
Небесните жилища
Аз, като вляза в една къща, ако няма големи прозорци и завесите са спуснати, казвам: „Тази къща не е хигиенична“. Прозорците трябва да бъдат големи, трябва да влиза през тях изобилна светлина – тя е необходима за дома.
И Христос казва: „В дома на Отца вашего много жилища има“ – хигиенично направени, първокласни… Няма никакво умиране! То е просто излизане от едно нехигиенично жилище в друго, хигиенично – напущане на един организъм. (У2/ с. 111)
Раят е една земя без нечистотии – земя с най-чисти извори, които съществуват в Божествения свят. (У122/ с. 9 – 10)
Раят е място на Чиста, безкористна, Велика Любов. (У100/ с. 279)
стр. 65
В Небесния Дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една Истина, която сам Бог е произнесъл преди време.
Знаеш ли где са ония славни Същества, които някогаш запълняха преддверията на славното Небе и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища? (У6/ с. 151)
Чистият свят на Любовта
Да се срамуваш от Любовта – това показва, че криво я разбираш. Няма по-чист, по-красив и по-възвишен свят от този на Любовта. Аз говоря за Божията Любов, а не за човешката. (У44/ с. 48)
Любовта е Сила, която се проявява навсякъде по един и същ начин. Тя не може да бъде велика и малка, свята и порочна, чиста и нечиста. Любовта е една и съща – но съществата я възприемат и предават различно.
Любовта превръща грешника в светия, но сама по себе си не е свята. От калта грънчарят прави грънци, но той сам не е гърне.
Любовта е онова Вечно Начало, Което обхваща всичко в себе си. Следователно не говорете за Светостта, за Чистотата на Любовта, защото сами ще се спънете. Кажете си: Аз живея в Божията Любов. Щом живея в Любовта, всичко, каквото пожелая, е постижимо. (У53/ с. 9)
стр. 65–66
Чистота навсякъде е необходима, за да имаме едно влияние. Влиянието е резултат на Божествената Чистота, която се проявява в нас. Чистотата е един резултат на Любовта. „Много несретен, не се държи чист, нацапан е.“ Казвам: Той ще стане чист – нека се влюби… По три, четири пъти ще се мие, ще се чисти, петна да няма, къщата ще си маже, пометено, изчистено. (У147/ с. 545)
Като ученици, вие трябва да се отнасяте със Свещен трепет към Любовта. За да дойдете до това Свещено отнасяне към Любовта, вие трябва да пречистите мисълта си от всички криви разбирания.
Благодарение на вашите криви разбирания, Любовта ту се явява, ту изчезва. Докато гледа Чисто и Свято на Любовта, човек се ползва от нея. В който момент допусне нещо нечисто в мисълта си, Любовта го напуща. (У13/ с. 199)
В Любовта всичко е Чисто. Свещено нещо е Любовта. (У43/ с. 236 – 237)
Дойдете ли до Любовта, не се страхувайте от нея, нито се срамувайте. Ние говорим за онази Любов, която е необходимост за човешката Душа и за човешкото сърце.
Ние не говорим за изопачената любов на младите. Под думата любов те разбират влюбването, настроенията, временните чувства, които водят към разочарования. Това не е Любов. И до днес още хората не са разбрали Любовта.
стр. 67
Следователно разбирайте Любовта в нейната Чистота и Святост. Не хвърляйте петна върху Божествената Любов. Любовта изключва всякакъв грях и престъпление.
Да любиш – това е най-великата работа, която човек може да свърши на Земята. Не се отказвайте от Любовта, на каквато възраст и да ви посети. Не е важна възрастта – важно е да предадете Божественото във всичката Му Чистота. Откажете ли се от Любовта, вие разпъвате Бога в себе си. Не разпъвайте Бога, но кажете си: Както Бог люби, така и аз ще любя. (У43/ с. 246 – 248)
Чистата Любов, отдето и да изтича, представлява Чиста, кристална Вода… Но ако се напиете с мътна, нечиста вода, състоянието ви ще се влоши.
Нечиста любов наричаме онази, в която животинският, човешкият и Божественият елемент са така преплетени, че мъчно могат да се отделят.
(У52/ с. 311 – 312)
Любовта чисти всичко. Тъй щото, и грешният, и нечистият стават Чисти от Любовта. Когато отива при Бога, човек се очиства. Когато се отдалечава от Него, отново става нечист.
Който има Любов в себе си, той е всякога Чист, измит и облечен.
Каже ли някой, че е нечист, това показва, че има малко Любов в себе си. Каже ли, че е Чист, Любовта му е по-голяма. Дръжте прозорците си всякога отворени, за да не губите Любовта си, да възприемате Божията Любов и да я предавате. (У71/ с. 289; 270 – 271)
стр. 68
Ако в един месец една обида не можете с вашата любов да я превърнете, вие не сте ученик, вашата любов е слаба, не е Божествена Любов. В Божествената Любов, която имате, в този Огън, трябва да се топят всички елементи. (У42/ с. 13)
Какви страдания може да има онзи, който люби безкористно и чисто? (У43/ с. 309)
Любовта е сила, която чисти всичко. Тя не търпи никакви нечистотии.
Любовта изисква от човека Чист, Божествен Живот. Това не значи, че Чистотата е нужна само за момент. Любещият трябва да бъде всякога Чист и доволен. (У38/ с. 99)
Когато говоря за Любовта, Аз имам предвид най-съвършената хигиена, която може да се препоръча на съвременния свят.
Любовта – това е хигиена, това е Висок Идеал, към който човешката Душа се стреми. (У15/ с. 176 – 177)
Всички трябва да станете проводници на Любовта! И когато тя влезе в човека като Вода, която постоянно мие и чисти, казва се: „Наближило е вече идването на Царството Божие“.
Само Любовта може да очисти дъното на живота. (У104/ с. 298)
Влезе ли Любовта в човека, всичко нечисто и вредно излиза навън. (У40/ с. 124)
стр. 69
Божията Любов е силна струя, силно течение, което трябва да пуснете през вас да тече, да отнесе всички мътилки и нечистотии на миналото, да ви окъпе, да ви изчисти и приготви за Новия Живот. (У15/ с. 97)
Възвишената, чистата поезия и музика могат да изразят Любовта на човека. Възпявайте Любовта, без да я поставяте на лична основа. (У70/ с. 158)
Когато се говори за Любовта, някой изпитва срам, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания – и Любовта, като минава през тази чиста среда, не ще добива никакви примеси. (У166/ с. 150)
Искате ли да разберете Любовта, идете при Децата. С други думи казано: Искате ли да разберете Любовта, живейте в Чистота.
Какво трябва да прави човек, за да не губи Любовта? Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В Любовта има едно Свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там. (У70/ с. 170 – 171)
Любовта е снизходителна към грешките, към слабостите, към нечистотата на човека.
Истината обаче е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавост, нечистота – и в това именно се състои Нейната Красота. Да обичате Истината – това означава цялото ви същество да е ангажирано с Нея. Слабата страна на хората се дължи не толкова на отсъствието на Любовта в тях, колкото на това, че нямат Любов към Истината. (У110/ с. 209; 210)
стр. 70
Прилагане на Чистотата
в нашия живот
Чист Живот
Мнозина мислят, че само Бог живее Чист и Свят Живот, защото е Съвършен, и затова казват: „Ние сме слаби, не можем да живеем като Бога, но Той ще уреди нашия живот“. Казвам: както Бог живее, по същия начин и ние можем да се ръководим от Неговите Закони и да ги изпълняваме. (У14/ с. 7)
Дошло е време сегашните хора да приложат Божествената хигиена. Тя изисква от всички нов, Чист Живот. (У85/ с. 323)
Съвременните хора трябва да се върнат към Първичния Живот, към Чистотата на Живота, дето всяка форма има свое Велико предназначение. (У43/ с. 56)
Ако искате да знаете какво значи Чист Живот, идете при Бога: Той ще ви научи на това. (У43/ с. 290)
Чист Живот може да води само онзи, който живее по Бога. Единственото Същество, Което може да ни направи Чисти, това е Бог. (У84/ с. 8)
Стремете се към Чист Живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия Глас. (У43/ с. 29)
Като ученици, вие трябва да схващате Живота в неговата Чистота, като основна буква на Божествената Азбука.
стр. 71
В Живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава: Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е Абсолютно Чист.
Нужна ви е Чиста Вода, която носи хубав, Чист Живот. Тази Вода, която не може да се опорочи – това е твоят Чист Живот.
Ти не можеш да опорочиш целия океан; не можеш да поквариш целия въздух… Следователно на нас е нужна Божествената мисъл на съзнанието; нужен ни е Божественият Живот. (У44/ с. 214)
Животът, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни, и животът му не се изменя; измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си, и животът му се изменя – в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. (У141/ с. 35 – 38)
Съвременните хора трябва да пречистят мислите, чувствата, желанията си, да ги освободят от всички наслоявания на миналото. Те трябва да пречистят съзнанието си, да светне. Това значи Чист Живот.
Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става Чист.
Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно. (У43/ с. 26)
Чистотата подразбира еднакъв живот: и външно, и вътрешно.
стр. 72
Животът, сам по себе си, е Чист и Възвишен. Дръжте се за този Живот, а не за човешкия. (У43/ с. 23 – 24)
Вие трябва да живеете Абсолютно Чист Живот. Само Чистият човек може да познае Чистотата, може да познае Чистия човек.
Чудни са някои хора, които запитват какъв е Учителя. Ако си Чист, ще Ме познаеш. Всеки познава подобния си. Това е закон в света! (У124:28/ с. 27)
Когато човек се занимава изключително с погрешките на хората, той дохожда до състояние да привлича към себе си астрални бактерии, които разстройват неговия организъм. Лошите мисли и чувства у човека представляват мърша, около която се събират орли да се хранят. Ето защо всички религиозни общества, пък и самото християнство, от най-стари времена още, е препоръчвало на хората Чист Живот. И досега, навсякъде се говори за хигиена на ума, на сърцето и на душата.
Христос казва: „Пази окото си чисто, за да бъде чисто цялото ти тяло“. Чистотата – това е хигиена на душата. Светостта – това е хигиена на душата. (У15/ с. 176)
Чистотата, това е качество само на Разумния Живот. Тя представлява една дреха, броня, която пази от всички опасности, от всички сили в Разумния Живот. (У124:1/ с. 8 – 9)
Днес всеки човек иска да бъде физически, органически и психически свободен. За да се домогне до тази свобода, човек трябва да води Чист и Свят Живот.
стр. 73
Разумност, Чистота и Святост се иска от всички хора, за да се освободят от външните и вътрешните ограничения, от външното и вътрешно робство. (У43/ с. 242 – 243)
За да бъдеш свободен, трябва да живееш в Чистота. Без Чистота, ти всякога ще бъдеш под влиянието на чужди мисли и желания. (У40/ с. 124)
Човек трябва да се пази и от двойниците на някои умрели, които са като паразити: хванат ли нещо, изсмукват го и тогава го оставят. Когато усетите около вас една гъста материя, която ви обвива и смуче, това са именно тия двойници. За да избягвате тия влияния, първото необходимо условие е Чистота. Аз не говоря за обикновената чистота, която в хигиенично отношение е мярка против болестите, но говоря за Духовната Чистота, която е необходима за здравето. (У60:18/ с. 11 – 12)
Не е въпрос отвън да поучавате хората, да ги съветвате да бъдат добри, да водят Чист и Свят Живот. С думи това не се постига. Човек трябва да се е проникнал с Любов към Истината, да е готов всякога да Я прилага. Носи ли този стремеж към Истината в себе си, той има сили да изправи живота си. (У13/ с. 222)
Не може да се развие у вас Разум, ако вие нямате един Чист Живот. Чистотата – това е едно условие за развиване на Разума. (У84/ с. 20)
Когато честността, справедливостта, милосърдието у човека са силно развити, и да попадне в лоши условия, в края на краищата той ще излезе от тях и ще заживее Чист, Добър Живот… По нямане на развити висши мозъчни центрове в себе си, той не може да разбере Духовния Живот. Органите, апаратите, с които човек възприема мисли на Същества от Висшите светове, трябва да бъдат добре устроени и по-съвършени от най-съвършеното радио в света.
стр. 73–74
Когато едно качество или една Добродетел у човека е добре развита, този човек благоухае. Лошите хора са подобни на замътени яйца – миришат лошо.
Който има Любов към Бога, той носи живо пиле в себе си, а не размътено яйце. Само онзи човек може да има Любов към Бога, у когото всички органи са правилно развити.
Човек... като се освобождава от недъзите си, може правилно да развива мозъчните си центрове, а оттам – и органите, свързани с тях. (У39/ с. 27 –38)
Ние трябва да живеем Чисто и Свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини. (У11/ с. 142 – 143)
Когато Любовта преобрази човека, той живее вече Чист и Свят Живот.
Като говоря за Любовта, Аз не я разглеждам като еднократен процес, но като многократен. Христос помагаше на болни, лекуваше ги със силата на Любовта, но после казваше: „Иди сега и повече не греши“. Значи, Любовта може да ви подмлади – но ако не живеете в Чистота, пак ще остареете. (У53/ с. 320)
Доброто е ключ, който отваря всички врати към Чистия, Светъл и Възвишен Живот. Да познава човек Доброто в света – това значи да знае, че има Основа в живота си, върху която може да стъпва. (У13/ с. 10 – 11; 3)
стр. 75
Новия Живот няма да го смесвате с вашия стар живот. (У24/ с. 145)
Какви са условията за Духовния Живот? Чистота, абсолютна хигиена и проветряване. (У74/ с. 194)
Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете. (У105/ с. 12)
Опитвал ли си да живееш за Бога? Ще дишаш, ще мислиш и чувстваш, ще работиш, ще ядеш и пиеш, но всяко нещо да бъде на своето място.
Не влагай нищо непотребно в мислите и в чувствата си. Всичко непотребно внася смут и нечистота в човека. (У40/ с. 107 – 108)
Мнозина се стремят към Чист и Свят Живот. Щом се стремят искрено към Чист Живот, Господ изпраща един Ангел, Адепт или светия, който да им помага. (У44/ с. 42)
Иска ли да продължи живота си, човек трябва да води прост, Чист Живот, без никакви чужди влияния, без никакви външни примеси. (У43/ с. 37)
Някой овчар казва: „От 30 години вече паса овце, но нито една овца не е пострадала от вълк“. Защо? Защото води Чист Живот. (У44/ с. 93)
Чистият Живот изключва всичко онова, което скъсява живота. (У49/ с. 60 – 61)
Като ученици, вие трябва да се откажете от глупостта, от пороците си. Щом се очистите веднъж, пазете се пак да не се окаляте.
стр. 76
Като ученици, вие трябва да водите Чист, непокварен Живот. Никаква нечистота не се позволява на ученика! Ние имаме предвид вътрешната Чистота.
Когато човек е вътрешно Чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е Чист, а външно – чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо.
Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано: Всяка погрешка трябва да се изправя навреме. Не се ли изправи навреме и намясто, тя води към лоши последствия. (У54/ с. 138; 140)
Докато човек не стане на Земята Чист и Свят, на никаква планета не може да отиде.
Задачата на всеки човек, дошъл на Земята, е да води Чист и Свят Живот, да съдейства за изправяне на оста на Земята. (У61/ с. 150 – 151)
Чисто съзнание
Съзнанието – това е Бог, Който озарява всички светове със Своята Светлина. Постоянно чистете съзнанието си, да не го замъглите и да се лишите от възможността да виждате Божествената Светлина. (У43/ с. 122)
Казвам: Време е вече всички хора да изчистят съзнанието си, да бъдат готови да потърсят Бога с всичкото си сърце, да научат Името Му. Щом намерите Господа, Той ще ви се изяви във всичката пълнота. (У94/ с. 17)
Когато огледалото на нашето съзнание е чисто, всички предмети ще се отразят в техния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота. Противоречията, които съществуват в ума на съвременните хора, зависят от чистотата на това огледало.
стр. 76–77
Цели 8 000 години грехът е въздействал и върху човешкото съзнание, но пак не е могъл напълно да го помрачи. Той е успял само да помрачи неговата чистота и ясност, но тази мрежа лесно може да се премахне. Когато някой човек съгреши пред Бога, той веднага отива при Него и Му казва: Господи, помогни ми! Паднах, окалях се. Помогни ми да стана и да се очистя! Господ го поглежда снизходително – и грехът изчезва.
Сегашното младо поколение трябва да си създаде една възвишена идея за Бога: като най-доброто Същество, с будно съзнание всякога и с пълна готовност да помага, да внася в нас Добър, Чист и Възвишен Живот. (У28:4/ с. 7 – 17)
Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смесвайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща: всеки даден момент да различавате в кой свят живеете. (У27/ с. 35)
Стремете се към Великото Съзнание, към Великия планински Извор, който чисти всичко.
Нищо не е в състояние да запуши източниците на Великия Извор. Малките извори обаче могат да се размътват, да хващат тиня, жабуняци.
Човек представлява малък извор, който постоянно трябва да се чисти. Той може да се чисти, като прилага Словото на Христа. (У39/ с. 32)
стр. 78
Вашият извор трябва да бъде чист всякога!
(У24/ с. 119)
Чистият извор всякога си е чист – и нечистият извор всякога си е нечист. Нечистото иде от долу, а Чистото иде от Горе. Под думата Чисто ние разбираме една по-фина материя, рядка до своята максимална степен на разредяване. А под нечисто разбирам една гъста материя, в която Животът най-мъчно може да функционира. (У84/ с. 282 – 283)
Само Първичната Причина е Съвършена в Своите прояви. Следователно всеки човек, който иска да разбере Първичната Причина, трябва да има чисто съзнание, да е ограден с чиста възвишена мисъл, която да пази връзката на своето съзнание с тази на Първичната мисъл. (У28:2/ с. 4 – 5)
Всички трябва да се стремите, щото съзнанието ви да се хармонизира, т.е. в съзнанието ви да стане едно правилно отражение на всички Божествени мисли, на всички Божествени чувствания, на всички Божествени действия. Туй е едно спасение за човека – или, Аз го наричам другояче: обистряне на човешкото съзнание. Съзнанието е като една бистра вода, в която всичко може да се отрази. И в туй отражение ние виждаме как светът е създаден. (У42/ с. 5)
„Ако е окото ти чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде. Ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде.“[6] Думата око означава съзнанието на човека: ако съзнанието на човека е чисто, всичкото му тяло чисто ще бъде. (У13/ с. 276)
стр. 79
Не питай дали хората са чисти – важно е ти да си Чист! (У145/ с. 115)
Докато в човека няма условия за влизане на нещо нечисто, то не може да го обсеби. (У54/ с. 201)
Когато и Аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че досега не съм срещал хора, на които съзнанието да е чисто, като Слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят, или както са в Разумната Природа.
Следователно, като ученици на Окултна Школа, вие така трябва да изчистите съзнанието си, че всичко, каквото приемете, да се отпечата. Всички „телефонни съобщения“ с външния свят трябва да затворите и да кажете: „Ние приемаме само отвътре, а не отвън“. (У29/ с. 105 – 107)
Ако някой се оплаче от своя ближен, Аз не търся причината за оцапването, но взимам чиста вода, сапун и измивам петното. Щом изчистя петното му, изпращам го спокоен, като му казвам да бъде внимателен, да не се натъква на хора, които цапат.
Изчисти ли ви Бог от вашите пороци, или от петната, които други са хвърлили върху вас, благодарете Му и затворете този лист на книгата. Не си спомняйте за стари грехове, които Бог е заличил от съзнанието ви. (У43/ с. 142)
Прътът, като права линия, завлича всичко, каквото срещне на пътя си. Щом проявите една мисъл като права линия, за да не завлече всичко, вие трябва да имате чисто съзнание, да сте свързани с Бога. (У43/ с. 108)
стр. 80
Колкото и тънки и невидими да са нашите погрешки, щом се турят в съзнанието ни, те образуват цял меридиан, който често спъва хората. Ето защо нашето съзнание трябва абсолютно да се пречисти.
Първото нещо, към което човек трябва да се стреми, е да очисти съзнанието си от всякакви погрешки. Той не трябва да държи в съзнанието си нито една користолюбива мисъл.
Очистите ли съзнанието си от користолюбието, ще придобиете Светлина в ума, Мекота в сърцето и подем на Духа си. И тогава в съзнанието ви ще останат само Божиите мисли, вложени във вашия Първичен Живот. (У31/ с. 209 – 210)
Задача на ученика е да освободи съзнанието си от мисли и желания, които спъват неговото развитие. За тази цел той трябва да ги анализира, да знае към коя категория се отнасят: към категорията на низходящите или към категорията на възходящите. (У41/ с. 177 – 178)
Колкото и да е високо съзнанието на даден човек, то трябва да се освободи, да се очисти от наслояванията на миналото.
Чистото съзнание вижда ясно нещата и не пита има ли например Любов, или няма. (У44/ с. 113)
Когато съзнанието е чисто, човек има вътрешен мир в себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вътрешен мир; ако го има, не може да го запази. (У43/ с. 120 – 121)
стр. 81
Като се натъква на своите успехи и неуспехи, човек дохожда до големи морални сътресения, в които чисти съзнанието си. (У48/ с. 62)
Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни. (У35/ с. 136)
Отслабването на паметта е резултат на гъстата материя, която е наслоила съзнанието. Когато умът се товари с ненужни неща, с тревоги и смущения, паметта също отслабва. За да възстановиш паметта си, работѝ върху облагородяване на сърцето си. Очистѝ сърцето си от всичко отрицателно. (У36/ с. 42; 48; 99)
Някой се оплаква, че сънувал лоши сънища. Нечисто е било съзнанието ти! Изчистѝ съзнанието си, изчистѝ сърцето си от лоши чувства и желания.
Псалмопевецът казва: „Сърце чисто сътвори Ти в мене, Боже!“. Чисто съзнание, чисто сърце се изисква от човека. Това е Велика Наука… За тази цел, Любовта трябва да се приложи в живота. (У87/ с. 205 – 206)
Време е вече човек да ликвидира със своите стари възгледи. Как може да постигне това? Като отвори всички вентилатори в стаята си, да влезе от вън чист въздух. Физическият свят се проветрява чрез едни вентилатори, духовният – чрез други, Божественият – чрез съвършено различни от тия на другите два свята.
стр. 82
Ако не отваряте прозорците на стаите си, да влиза чист въздух, вие ще бъдете недоволни, ще изпадате в песимизъм.
За да диша свободно, човек трябва да знае законите – как да излезе от херметически затворените условия и да поеме чист въздух отвън. (У50/ с. 312)
За да бъдете физически, сърдечно и умствено здрави, пазете следното правило: Дишайте всякога чист въздух.
Проветрявайте мислите и чувствата, с които се храните. Отваряйте широко прозорците на вашия ум, на вашето сърце и на вашето тяло – да влезе чиста, нова струя въздух, да ви преобрази.
Въздухът, който влиза в човешките дробове, в човешкия ум и в човешкото сърце, трябва да бъде чист. Само чистият въздух е в състояние да произведе коренен преврат в човека. (У13/ с. 167 – 168)
Човек трябва да бъде искрен пред себе си, да се изповяда, да признае погрешката си. По този начин той ще освободи съзнанието си от излишен товар. Това значи: Не подпушвайте съзнанието си! (У32/ с. 152 – 159)
Чист и Свят човек е онзи, който е минал през Закона на самовъзпитанието: и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си – докато е научил Великите Закони на Битието. Такъв човек вече не се блазни от външните прояви на живота: той разграничава същественото от несъщественото. (У118/ с. 109 – 110)
стр. 83
Трите състояния на съзнанието: S, R и T
Когато съзнанието ти е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област. (У166/ с. 150)
Да пресявате нещата значи така да ги прекарвате през филтър, че непотребните от тях да преминат през филтъра, да паднат долу, а върху филтъра да останат само чистите и възвишените.
Като казвам нечисти мисли и желания, подразбирам чуждите мисли и желания, които се натрапват на човека.
Съзнанието на по-напредналите хора обхваща съзнанията на другите същества. Ако съзнанието, което прониква другите, внесе най-малката дисхармония в тях, то се обвързва кармически с дадените съзнания. Всеки крив образ, всяка крива мисъл, всяко криво заключение в човека опетнява неговото съзнание.
Индусите различават в човека три състояния. Те са следните: Саттва – S, Раджас – R, и Тамас – T.
Думата Саттва означава състояние, което ние можем да преведем с думите Любов към Истината.
Хората от второто състояние, Раджас, са волеви, деятелни във всяко отношение. Те правят добрини, но ако не им отдадат заслуженото, се озлобяват. Това показва, че нейде в съзнанието им има тъмнина. Повечето от тях са месоядци.
стр. 84
Истинският вегетарианец трябва да се е родил такъв и месото да не го съблазнява никак. Погледне ли към месото и му се прияде, той се е съблазнил вече, а с това опетнява съзнанието си.
Хората от състоянието Тамас са по-лакоми – ядат каквото им падне. Те са подобни на кучетата, на котките. Котката… се приближава до стаята на господаря си, очиства краката си и започва да мърка, да се умилква около него, с което иска да каже: „Както виждаш, чиста съм“. Нека ѝ падне само една мишка между краката, и нейната чистота ще се провери. Тя я сграбчва и цяла я изяжда. Де остава нейната чистота?
Някой от вас е гладен, не е ял три деня. Някой ви дава изкалян хляб. Ако се откажете да ядете хляба, вие сте в състоянието S; ако го изчистите отгоре и ядете, вие сте в състоянието R; ако го ядете изкалян, както ви го дават, вие сте в състоянието T.
Работата на физическия свят е свързана с изцапване. Дойдете ли до това положение, обърнете се за помощ към другите два вида енергии и постоянно правете съединения (синтези).
Чистотата трябва да проникне цялото съзнание на човека! (У30/ с. 46 – 56)
Законът на внушението
На вас предстои да се борите с ред противоположни сили в света, но трябва да бъдете разумни, т.е. трябва да разбирате Закона на внушението. Този закон изисква Чистота на мисълта.
стр. 85
Всякога трябва да имате чиста и ясна мисъл. Никакво раздвояване на ума! Раздвояването ще дойде, но не го допущайте да вземе място у вас.
Първото нещо: Не се борете със себе си! Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Отде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум… Човек, на когото лицето е очернено… Огледалото никога няма да очисти черното ви лице. Ако се оглеждате само, вие по никой начин не можете да го очистите. И тъй, като станете сутрин, ще си кажете следното: Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в хармония с Природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога.
Има неща, които се разбират само при една вътрешна Чистота на съзнанието.
Ако искате да развиете ума си, непременно трябва да имате Чистота.
Какво се подразбира под думата Чистота? Всички сили във вас трябва да бъдат Първични, а не смесени.
Сега ще работите със Закона на внушението в себе си. Ще си изберете една дума за понеделник. Понеделник е ден на Месечината. Ако Аз правя упражнението, в понеделник ще повтарям думата: Ще чистя – 100 пъти. Природата обича точността. (У33:11/ с. 24 – 38)
стр. 86
Злото, грехът, Дяволът, будността на
съзнанието и Божията Любов
Нечистата материя, която прониква телата на хората, не е нищо друго освен грехът.
Казано е за Христа, че чрез кръвта Си е измил човечеството от греха. И до днес още Христос продължава да го мие. Това показва, че в цялото човечество е влязло нещо нечисто, от което трябва да се освободи и очисти. (У43/ с. 262 – 263)
Грехът не е нищо друго – наричат ги духове: това са микроби, нисши същества, които влизат. И нечистите мисли са същества, и нечистите желания са такъв нисш живот, който влиза в живота. Ще напуснеш нисшия живот, ще се свържеш с Висшия. (У147/ с. 541)
Ако човек не знае как да гледа, т.е. как да възприема светлината, неизбежно ще греши. А грехът нарушава Чистотата. (У97/ с. 326 – 327)
Гледайте на греха и на злото като на неща неизбежни засега. Като ходите вечер по кални и тъмни улици, все ще паднете някъде и ще се окаляте.
Не се смущавайте, че сте се окаляли – ще се изчистите. Като живее на Земята, човек все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга. Важно е за човека да има будно съзнание, да пази своята Чистота и своя вътрешен мир. (У43/ с. 121 – 122)
стр. 87
Ако една капка вода е кална, трябва ли да се предполага, че всичката вода в морето или в океана е кална? Отде може да се намерят толкова грехове, които да опетнят цялото Небе и цялата Земя, за да се убедят жителите на Небето и на Земята, че грехът съществува навсякъде?
Грехът съществува само като извержение на онези микроби, които влизат в човешкото тяло и намират условия за размножаване. Разумността на човека се заключава именно в това: че знае как да изкара тия микроби вън от себе си и да ги впрегне на работа. (У53/ с. 359; 364 – 372)
Лошото в човека е кал, която може да се изчисти. За да не се каляте, не се спирайте върху нечистото в човека. Влезе ли Животът в него, той всичко ще изчисти. (У57/ с. 233)
Едно от качествата на Божията Любов е всепрощаването. Любовта прощава всичко. Тя не се занимава с греховете на хората. Тя изключва греха от Космоса. Грехът е кал, която, колкото много да е, не може да опетни Космоса.
Грехът може да предизвика само частично опетняване на нещата. Той може да изцапа една чиния, един човек, един бряг – но в никой случай не може да опетни Цялото.
При това, ако вярвате в силата на греха, опетняването ще бъде по-голямо. Колкото по-малко вярвате в греха, толкова по-малко ще се опетните. Човек може моментално да се освободи от калта на греха: това зависи от неговите мисли и чувства.
стр. 88
Грехът и злото съществуват от началото на Битието. Щом живее, човек непременно ще греши. Грехът е естествено последствие на живота. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които не са в съгласие с Великия Закон на Битието, опетняват човека.
Както се храни човек физически, така се храни и с чувствата, с мислите и с постъпките си. Каквато храна и да употребява, докато е на Земята, човек неизбежно греши. За да греши по-малко, човек трябва да яде по-малко. Колкото повече яде, толкова повече греши.
Неразположението, недоволството в човека са паразити. Щом се извадят паразитите, всички работи се нареждат добре. Паразитите не са присъщи на човешкото естество, нито имат нещо общо с неговия характер. (У13/ с. 190 – 193)
Дяволското гърне, в което често бъркате… Отгоре в гърнето има нещо сладко, но вътре е пълно с нечистотии. (У146/ с. 115)
Когато живееш Чист и Добър Живот, Ангелът е вътре, Дяволът – отвън. Дяволът трябва да бъде отвън!
Сега, не искам да говорим и да мислим за Дявола, защото се свързваме с всички нечистотии, които съществуват от памтивека. Колкото по-малко говорим за него, толкова по-добре. (У40/ с. 120 – 121)
Лошите, злите хора са канал, през който минават нечистотиите. Докато има нечистотии в света, трябва да има канали, през които тия нечистотии да минават. (У32/ с. 3 – 4)
стр. 89
От вас се иска Чистота и будно съзнание. За да не ви нападат апаши, бъдете всякога будни. Дойде ли една нечиста мисъл в съзнанието ви, веднага трябва да проверите отде иде и защо е дошла. Пълен контрол на чуждите мисли и желания! (У40/ с. 120 – 121)
Някои движения внасят лошо разположение в човека. Съзнанието ви трябва да бъде будно, да контролира движенията. Видиш една жена – и мускулите ти трепват. Ще се пазиш! Това трепване замъглява ума. Това е особен род пиянство. Знае се, че пиянството, блудството и престъплението вървят заедно. Ти ще държиш образа на момата в ума си като нещо свещено и ще ѝ услужиш. (У40/ с. 120 – 121)
Искате ли да се домогнете до положителната мисъл в живота, вие трябва да пречиствате мислите си. Много начини има за пречистване на мисълта: чрез филтриране, чрез дестилация и т.н. Човек трябва постоянно да чисти мислите и чувствата си, защото в тях се таи грехът на хилядите поколения.
Човек е дошъл на Земята да учи и да се чисти. Лошите и нечисти мисли и желания непрекъснато минават през неговия ум и през неговото сърце, но той трябва геройски да устоява. Трябва да знаете, че нечистите мисли и желания не са само ваши. Те представляват тор, останала от векове. Вашата задача е да се чистите, без да се самоосъждате. Торта̀ не е нищо друго освен нечистотии, в които поставяте растението да се развива. В живота ние наричаме нечистотиите грях. Когато торите растенията, вие се радвате, че ще виреят добре, ще дават по-добри плодове. Щом е така, защо плачете и се сърдите, когато съществата от Невидимия свят ви наторяват?
стр. 90
Разумният човек наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя ѝ и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си – и като се оцапа, изхвърлят я навън. Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа.
Въздухът, водата, светлината са пратени на Земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли. Те лесно се чистят. Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти. Окаля ли се, той трябва да приложи един от методите за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.[7]
Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото – дето мине, да не се каля, т.е. да не се окислява.
Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло именно се крие човешката Душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея.
За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази Чистотата на своя ум и на своето сърце.
стр. 91
Грехът представлява нечистотата в живота.
Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира. Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате от вън.
Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират.
Ако хлябът, който си взел[8] от фурнаджията, е даден направо от Бога, без човешки труд, защо го криеш под дрехата си? Божиите работи са Чисти и открити. Криеш ли, ти си се оцапал вече. За да вземеш хляба, ти трябваше да свършиш някаква работа на фурнаджията, да го заслужиш, свободно да го носиш, без да криеш.
Как може човек да се справи с изкушението?... Възприемайте такава храна, такива мисли и чувства, които ви повдигат. Ние ги наричаме Божествени. (У96/ с. 106 – 116)
„Роденият от Бога грях не прави.“ Това значи: Роденият от Бога не допуща греха до къщата си. Какво представлява погрешката? Голо дете. Роденият от Бога веднага го облича с нови, чисти дрехи и го пуща на свобода. (У115/ с. 332)
стр. 91–92
Чрез разкаянието човек се чисти: отделя чистото от нечистото, положителното от отрицателното. (У50/ с. 22)
Душата е всякога Чиста. Никаква сила не е в състояние да опетни човешката Душа. Като знаете това, разчитайте на Чистотата на Душата си и престанете да говорите за вашите грехове. (У49/ с. 229)
Любовта вирее само в Чистота. Наруши ли човек Чистотата на своите мисли, чувства и действия, Любовта моментално го напуща. Дойде ли някакво изкушение, за да запазите Любовта си, изговорете тихо в себе си формулата: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм Добро. Аз съм Истина.
Дръжте тази формула в ума си като Добро Оръжие, с което можете да се защитавате. Ако държите Оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви.
Натъкнете ли се на някой свой недъг, извадете Оръжието си, ударете недъга в сърцето, повалете го на земята и започнете да мушкате с ножа си. Мушкайте, режете, извадете вътрешността му и след това измийте всичките му части с чиста вода. Съберете частите му, турете ги на местата им, намажете ги отгоре с масло, духнете един път – и всичко ще се преобрази: недъгът ще се превърне в нещо ново, годно за работа и живот. Той е бил недъг, докато имал чужди вещества, нечистотии в себе си. Щом се изчисти, той се превръща в Добро. (У13/ с. 12 –16; 87 – 88)
стр. 93