Ум, сърце, воля, Душа и Дух

Една от най-трудните задачи на ученика е да превърне змийския ум в себе си в Чиста Светлина.

(Д9/ с. 171)

С ума никога не можеш да намериш Бога: това е процес на Чистотата на сърцето и на Дълбочината на Душата. Тогава умът ще бъде овладян и ще стане слуга – т.е. чистото сърце се слива с Душата и Душата повежда ума, като го овладява естествено. (Д9/ с. 115)

На ума не е дадено да постигне Истината, той е отстранен от Истината – ето защо трябва да се пречиства и овладява, докато стане абсолютно Духовен и изчезне. Тогава се явява нов ум, който е Божествен. (Д9/ с. 218)

Умът трябва така да се пречисти и овладее, че да бъде вътрешен орган на Духа. (Д8/ с. 158)

Когато умът и сърцето се пречистят и хармонизират, волята ще се включи – Духът ще я включи, ще стане много силна и ще се образува равностранният триъгълник. Тогава вече може да говорим за истинско равновесие.

стр. 297–298

Мисълта, когато се одухотвори и пречисти, ще поведе човека към Духа.

Чрез волята човек се приближава по-близко до своето Начало, до Древния, до т.нар. в Библията Отец. Говорим за пречистената, за разумната воля – за тази, която е в хармония с Бога.

(Д7/ с. 18; 102; 84)

Когато умът се пречиства с контрол, с неподвижност и когато утихне в своята крайност, той престава да съществува. Така ученикът започва да живее все повече в своята Душа. (Д9/ с. 128)

Какво означава да си внимателен? Това означава да работиш с Будност и да следиш всички свои желания да са чисти. И ако прилагаш тези чисти желания, следващата фаза е: ставаш и разумен. И тогава, казва Учителя^[24], едно Висше Същество влиза в тебе да те ръководи и да ти помага. (Д9/ с. 204)

Сам Бог разрушава много църкви и много храмове. Това е почнало още от Атлантида, за да намери човекът Храма в себе си и там да се поклони, т.е. в чистото си сърце – на Истинския Бог. (Д4/ с. 103)

В Чистото и Свято Тайнство на своето сърце, ти ще срещнеш своя Учител. (У56/ с. 10)

Слушането е много дълбок процес на пречистеното сърце. (Д7/ с. 56)

стр. 299

Във вътрешността на сърцето има една много силна етерна област. И според Окултната Наука, ако сърцето на човека е пречистено, той постига виждане чрез сърцето. (Д8/ с. 5)

За какво ти е Библията, ако нямаш чисто сърце? За какво ти е разбиране, ако нямаш Истината в себе си? (Д5/ с. 3)

Всичко се съхранява в Храма на чистото сърце, казват Толтеките. В това сърце има скрита памет и трябва само да си спомни.

Чистото сърце има памет, по-дълбока от всяка археология: то не рови – то си спомня, то е Жив Храм. (Д5/ с. 139)

Чистото сърце става Огън, става Слънце и надминава пределите на Земята и на ума: изгаря всичко, което пречи на човека в истинския Път. То е началото.

Без чисто сърце никога не можеш да воюваш с тъмнината, т.е. винаги, малко или много, ще бъдеш обсебен. Тук става въпрос за дълбочината на желанията, намеренията, подхода и т.н. А когато сърцето е чисто, просто не е необходимо да воюваш: самата Истина се грижи за твоите права, нужди и т.н.

Чистотата е единствената сила, чрез която Любовта може да превърне сексуалната енергия в Божествен Живот, т.е. в Дърво на Живота. В сексуалната енергия е скрита Божествената Любов: тази енергия е ключ за постигане на Божествения Живот.

(Д12/ с. 16 – 18)

Когато говорим за абсолютно чисто сърце, тук трябва да знаем, че то се разтваря в Душата и се превръща в своята Същност, която е Душата.

стр. 300

Учителя казва, че сърцето е сянка на Душата, а умът е сянка на Духа. Когато напълно се пречистят и одухотворят, те се разтварят в Душата и в Духа. (Д12/ с. 201)

Човек може да има къща – но ако няма чисто сърце, ако няма Душа, той няма Дом. (Д23/ с. 191)

Докато не пречистиш и облагородиш третото си тяло, т.е. своето сърце, ти винаги ще бъдеш опасност за себе си и за другите. В третото тяло има вродено безумие. Докато не ги пречисти, човек ще изживява стари състояния от хиляди години.

Когато третото тяло, т.е. сърцето, е нечисто, тогава то е свързано с нисшата душа и нейните желания, наречена астрална душа.

Но когато човек пречисти сърцето си, желанията си, тогава той започва да се свързва с петото тяло^[25] и влиянията на ума започват да се разпадат.

Когато третото тяло не е пречистено и облагородено, човек има неразумни желания. Неразумните желания водят към неправилно мислене.

Когато четвъртото тяло не е пречистено и озарено, тогава има няколко рода невежество и неразбиране: мисълта се превръща в желание за слава, за богатство, за авторитет и т.н. Когато човек пречисти четвъртото си тяло, т.е. своя ум, своя начин на мислене, тогава към него се насочва шестото тяло – Духът. И тогава човек става сияещ, възвишен и започва да мисли спокойно, блажено и мъдро. (Д12/ с. 212 – 221)

стр. 301

Благородството е глас на Душата и на Чистотата, но Достойнството се намира в Чистия Дух.

Царството Божие е нещо чисто Духовно. Целта на живота е да станеш Чист и ясен Дух в себе си. (Д23/ с. 10; 56)

Чистотата на Живота не е нито щастие, нито нещастие – нито успех, нито неуспех.

Чистотата на Живота е Великият Път на Душата към Духа.

Самата Чистота е Бог. На Даоски език: Самата Пустота е Бог. Чистотата е свързана с Несътвореното, т.е. с Душата и Духа на ученика. (Д9/ с. 137; 138)

Посвещението в седмото тяло – това е крайната цел на Вселената, която е свързана с Върховната Жертва. На по-ниските полета – да кажем, до четвъртия план, до менталния свят – там ученикът трябва да пожертва ума, сърцето и волята си чрез пречистване. Като ги пречисти напълно, той постепенно ги дава в ръцете на своята Душа. Но това не е още истинската Жертва. В по-дълбоките планове Душата също трябва да се пожертва, да се даде в ръцете на Духа.

И най-накрая, много рядко срещано явление през цялата Окултна история: ученикът трябва да се откаже даже и от своя Дух, за да се слее тотално с Тайната на Източника на Живота – Абсолютното Същество, Което не е Бог; Бог е произлязъл от Него.

Бог е произлязъл, за да може хората да станат Божествени като идея, да станат Абсолютна Чистота и да се върнат във Върховното Същество, Което е Нищото. (Д12/ с. 158 – 159)

стр. 302

Съдба и Дух

Чистотата на този, който е познал Себе Си, е вечна и нерушима и не зависи от грешките, които прави съответният човек: грешките се явяват за него, за да го упътят в една по-дълбока Истина. (Д9/ с. 144 – 146)

Духът в човека никога не е предопределен. Когато човек постъпва чисто, той доказва своята Свобода.

Няма такава сила, която да ти попречи да постъпиш чисто – а всеки такъв подход разрушава кармата.

В Чистия Подход е Свободата на човека.

Ако си буден, винаги можеш да постъпваш чисто.

Основният ключ за решаването на всички кармични проблеми е Будността, защото в Будността много тънко работи Духът – а неговият Подход е винаги Чист и необвързан, и неопределим, защото е Божествен, без съдба и без участ. Това е ученикът. (Д12/ с. 129 – 130)

Мъжът и Жената

И мъжът, и жената търсят всъщност есенцията на енергията. Тази есенция, в края на краищата, е Отец. Тези, които са намерили тази чиста енергия и квинтесенция, имат Свещени отношения. (Д7/ с. 37)

Ватанският език се е състоял от 61 букви аркани. Те дават най-дълбока възможност да се тълкуват думите. Например понятието Небесна Жена е с много дълбок смисъл. Част от идеята е: Очистване на Духа чрез самооплодяване. (Д7/ с. 153)

стр. 303

Детето и Мъдрецът

Ако станеш Дете, няма да имаш проблем – тоест, ако си Чист, Духът ще бъде с тебе. (Д7/ с. 53)

Бога можеш да намериш с Любовта, с Душата, с Чистотата. Не с чистотата на детето: няма деца, които да са Чисти, защото те не владеят Чистотата – и затова я изгубват.

Трябва да я изгубят, за да придобият Посвещението, Мъдростта, където ще придобият нова Чистота, ново Детство – Вечно Детство, където е Мъдрата, Неизменната Чистота. (Д9/ с. 115)

Чистотата на детето не е ценна, защото тя се изгубва: тя е изменчива, не е Вечна.

Има изключения – Посветени Мъдреци в миналото, които още от деца са живели абсолютно чисто. Например Питагор – буден, старателен, наблюдателен; при Учителя^[26] – също изключителна Будност.

Чистотата на Мъдреца е ценна, защото минава през опит и после придобива Вечност и Неизменност. Тя минава през Второто раждане, през Дева Мария, т.е. раждане в Духа.

Чистотата, която е минала през опит, е много дълбока и цялостна, тя е тотална.

Мъдрецът също е грешил, вървейки по своя път. Накрая е постигнал Чистота, която е богата, неизменна и Вечна… За Бог е важен краят.

Привидно грешният път не е кривият път – но трябва да бъдете много искрени и будни, ако искате Бог да ви помага да победите изкушенията, а не вие самите, защото няма да ви стигнат силата и волята. Новата Чистота, която е Вечна, оправдава всичко: това е целта на Бога.

стр. 303–304

По този път, Мъдрецът отново става Дете, но вече два пъти роден... Невинност, която е зряла: Дете Чисто, невинно, неопетнено и затова то може да стане Син на Бога.

Второто раждане е Алхимия. Старата чистота се е трансформирала в нова и постоянна Чистота.

Мъдрецът се е върнал при своята Истина, при своя Отец. Това е символ на т.нар. блуден син, който накрая става Мъдрец, става Чист. Той вече не е двойствен, не е разделен, няма вече даже полове, защото вече е цялостен, единица, абсолютно непривързан.

Това е Законът на Божествената Любов: има всичко в себе си. Той е роден от Дева Мария, т.е. от Най-Чистата Духовност. (Д9/ с. 134 – 135)

Мъдростта може да се зароди само от Чистотата. Чистотата, в най-дълбокия смисъл, е пак Нищото. Това е Абсолютно Чистата Божественост на човека, неговата Дълбочина.

Трябва да разбираме Чистотата, нейния краен предел, като образ на Нищото. (Д12/ с. 84 – 85)

Удоволствията и Блаженството

Ученици, които обичат много удоволствията... По този път никога не можеш да тълкуваш оригинално Словото на Учителя, никога не можеш да имаш Чист Подход. Просто няма да имате шанс, ако Чистотата не се възстанови.

Блаженството е обратният път на удоволствията – пътят навътре. То освобождава от зависимост, от привързаност, и води човека към своя Център. (Д12/ с. 99 – 100)

стр. 304–305

Чистият Живот – това е угаждането на Бога.

(Д23/ с. 53)

Пътят на истинското ученичество –
истинското осигуряване

Ако искате да бъдете наистина осигурени… Важното е следното: Във всеки миг да имаш чисти постъпки и желания, благородни чувства, чисти мисли. (Д12/ с. 106)

Чистата енергия на ученика е сбор на различните видове Добродетели. (Д33/ с. 13)

Истинското ученичество не е въпрос на учене и практики, а на един много тънък вътрешен Подход – абсолютно Чист, Божествен Подход.

С този Подход ученикът има сила да отвори Съкровеното вътрешно пространство и тогава той може да влезе в своята Душа. След време тя ще го заведе при Духа – тъй като Душата не обича да живее в ума и сърцето дори и когато са пречистени. (Д12/ с. 149)

Вътрешното търсене може да се ускорява, може и много да се забавя – това зависи от тази чиста искреност, която е без показ.

Може много да се упражняваш в Чистота – и да останеш нечист, защото Бог познава твоята дълбочина; но ако много искрено се стараеш, в един момент Бог ти дава нещо от Своята Чистота.

стр. 306

Чистотата е повече от практика. (Д23/ с. 152 – 169)

Чистотата е изградена от истински усилия.

(Д36/ с. 23)

Ученикът трябва ежедневно да практикува вътрешна Чистота – само така се премахва завесата.

(Д33/ с. 42)

Тесният Път е ускоряване на Чистата Духовност.

Истинският човек никога не е християнин или мюсюлманин – той е чисто съзнание. Чрез Чистото Си Съзнание, Христос живее в Бога – и това е цялото обяснение на въпроса кои сме, от къде идваме и къде трябва да отидем.

Човешкият Дух в чист вид – това е Христос: Абсолютно Чисто Съзнание… Това е да се родиш в Сина, в Чистия си Дух: това е Подобието на Бога.

Самото съзнание става Олтар, става Чист Храм – и Бог влиза.

Чистото съзнание – това е Великото Учение.

Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете – защото всеки сам, лично си ги изкупва. Той е слязъл да покаже Пътя към Себепознанието и Чистия Път към Бога. (Д23/ с. 18; 115 – 118)

Христос е Храм – Чисто Съзнание. (Д26)

Ако в едно учение липсва тази основа – Чистотата, не се заблуждавайте, че то е истински Път.

По Пътя на пречистването, ученикът се домогва до Тайната на Бога. (Д33/ с. 43; 14)

стр. 307

Сияещият Път никога не идва от знания, а от Пречистеност. (Д36/ с. 5)

Трябва да развиеш Чистотата си, но има нещо в нея, в нейната дълбочина, което може да смае Бога… и Той да се загледа за дълго време в тебе… Ей такава Чистота ви желая: тайна, тайно благородство, абсолютно неуловима, без показ.

Чистотата е важна, но не е Същностна. Чистотата е важна като подготовка, за да може след време да ти даде позволение да влезеш в Любовта – а Любовта е вече Същностна. (Д4/ с. 21)

Христос действа като Бога и казва: „Както Отец Ме е научил“. Няма нужда от земни училища – но все пак, човек трябва да се подготви с Чистота, за да може Бог и Истината да искат да го учат. (Д4/ с. 24)

Чистият човек се подготвя с голямо пречистване, за да бъде унищожен от Истината; после Тя го възкресява и му дарява Себе Си. (Д5/ с. 56)

Докато търсиш Бога, още не си Чист. Когато Го намериш, вече си Чист. Това не означава, че който Го намери, няма да продължи да Го търси. Казвам това, защото някои могат да тръгнат в тази посока преждевременно и да се отклонят. (Д8/ с. 23 – 24)

Най-чистата храна в Битието

Любовта към Бога… Тази неизменна Любов е най-чистата храна в Битието. (Д8/ с. 27)

стр. 308

Истинското хранене започва, когато човек се погълне от идеята за Истината. И тогава човек се храни не само с хляб, но с Тайните на Словото, вътрешните излъчвания на Словото. Тези вътрешни излъчвания на Словото са най-чистият вид храна. (Д9/ с. 31)

Важни неща

Навсякъде владее Божията Воля – и тя винаги знае какво прави и защо го прави. Той винаги прави нещата Чисто, защото Той е виждащият, Той вижда отвътре. (Д5/ с. 172)

Ако обичаш без очакване – Духовен човек си, Чист си.

Важен е онзи искрен момент, онзи искрен лъч, който излиза от сърцето – всъщност той е поздравът. Това е чистата енергия, чистата Духовна субстанция. (Д9/ с. 202)

Ако някой е болен – кой е белегът, че ще бъде излекуван? Зависи от това огромно желание да живее и разбира се, от избора на Пътя на пречистването. (Д5/ с. 70)

Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез Жертвата. (Д23/ с. 7)

Без Чистота, науката е разрушителна, а религията е илюзорна.

Пречистването е излизане от света.

Чистотата е Принцип и затова тя никога не се нуждае от послания. (Д4/ с. 183 – 188)

стр. 309

Чистотата е създателят на Вътрешния Мир.

Човекът на Вътрешния Мир е господар на чистите действия.

Вътрешният Мир е мярка за Чиста Духовност и Божественост. (У156/ с. 7; 10; 14)

Неизразимото е Чиста Вода. (Д9/ с. 6)

Ако човекът е Чист, тогава животът е Свята Вода.

Само Чистотата строи бъдеще, само Чистотата изпълнява Замисъла на Бога.

Вътрешната Чистота е могъщо оръжие в света. Никой не може да препятства на Чистотата, защото в Чистотата вибрира Духът, вибрира Животът.

Чрез Чистотата ние ставаме проводници на Висшия Живот – това е Огнена сфера, в която злото изгаря.

Чистотата разлива Живот, тя е Духовно ухание. От Чистотата тече една Висша енергия: естествена, невидима и покоряваща. (У140/ с. 3; 7 – 8)

Чистият привлича сили от всички неща. (У33/ с. 14)

Когато Чистият умира, той свети тихо.

Мъдър е не този, който знае, а който е Чист.

Чистият човек е по-мъдър от събитията.

Чистотата на Мъдреца е по-дълбока от неговите действия.

В чистото действие е скрит Мъдрият Покой.

стр. 310

Само чистото действие урежда живота.

Само Чистият умее да чака.

Чистотата е умение да се самосъздаваш – тука вече почва развитието.

Чистотата е сърцевината на Любовта.

Чистотата е звукът на Душата.

Тайната на Живота е в Скритата Чистота.

Чистотата е Пазител на Свещеното.

Чистият е подобен на Слънчевата енергия.

Чистият човек е сътворен от роса – означава тънка енергия.

Стани Чист, за да станеш Божия собственост.

Чистотата е част от Сърцето на Бога.

Чистотата означава, че Бог се движи в нас.

Щом си Чист, Бог те е прегърнал.

Чистият има право на дълбоко съсредоточаване в Бога.

Когато имаш Чистота, можеш да общуваш с Дълбините си.

Чистотата е дълбоко вродена в нас, защото сме били в Бога.

стр. 311

Чистият знае, че е създаден като Дух, а не като човек.

Чистият човек носи Лекота.

Чистият винаги има много силно Вдъхновение – Вдъхнат Дух.

Чистият говори правилно и в мълчанието.

Чистият човек спасява Вечността.

Чистотата е Дарителят на Вечния Живот.

Чистотата е Дом на Покоя.

Да уловиш Чистотата значи да станеш Тайна.

Бог се нуждае единствено от Чисти и Живи Храмове. (Д42)

Числата и Чистотата

Петицата – Чистота и позволение за пътуване към Любовта. Тука вече се заражда Духовен, изчистен стремеж.

Деветката – тука медитацията е чиста и тя не е само в Тишината, тя е нещо като музика сред шума.

Чистотата отговаря, казва Учителя, на числото 71. Това число е Тайната на Чистотата, която позволява след време да виждаш. Това е човекът, който впоследствие започва да вижда Истината правилно. (Д23/ с. 23 – 30)

стр. 312

Диамантът

Диамантът е Древен спомен от стария Космос. Тогава той се е наричал на Древния език Дехарон. Дехарон означава сгъстена, пречистена вода.

(Д23/ с. 7)

Белият кон

Да сънуваш, че яздиш бял кон, е един от най-важните символи – защото белият кон е облагородената, чиста енергия, чрез която човек се връща в своя Център. Белият кон символизира Чистотата и динамиката на енергията. (Д8/ с. 146)

Пчелите, медът и осите

Стремежът към аромата на цветята, според Окултната Наука, е стремеж към скритите Духовни сили на Природата – един разумен и чист стремеж.

Осите са свързани с развитието на ума и на егото, с други раси, които произлизат от Лемурия и Атлантида: имат друг произход и затова не могат да произвеждат мед, т.е. Духовен Живот, Чиста Духовност. (Д12/ с. 13; 12)

Медът е формирана, чиста енергия. Истинското Знание, само̀ по себе си, е чист мед. Всеки трябва да намери меда в себе си.

Има нещо в Скритата Природа, което е по-дълбоко и от цветята – защото Учителя^[27] казва: „Медът съществуваше извън цветята, извън пчелите. Медът дойде от едно скрито Духовно ухание – Тайното ухание на Духовния свят, на Чистия свят“. (Д5/ с. 21 – 25)

стр. 313

Мистичната Роза и другите цветя

Ароматът на розата е скрит в сърцето на човека – и когато сърцето е чисто, Душата ухае.

Розата във вазата: това е чистото сърце в тялото на човека – Мистичната Роза, която изпълва тялото с хармония и благоухание. (Д12/ с. 16 – 18)

Розата е символ на Чистата и Тайнствена Любов във Вселената.

Да дишаш розата, то е контакт с тази Древна Любов – следата, която води към Бога – защото розата е говор тих, дълбок, чист и мистичен.

Кокичето е кристалът на Ангелския свят.

В цветята тече Висша медитация, а тя е Чиста Духовност и безмълвие, Чиста красота и ухание.

Цветята са като чистите думи – Еликсир на Живота. (Д38/ с. 3 – 6)

Чистият смях

Чистият смях е посланик на Истината и няма нищо общо с тъмния, подигравателен смях. Чистият смях може да помогне на човека дори и при тежки условия за оцеляване. (Д4/ с. 54)

Чистият въпрос

Чистият въпрос е свещено условие за среща с Реалността.

стр. 314

Когато зададеш истински и съкровен въпрос, той те въвежда в Нищото, т.е. в Духа. (Д9/ с. 125)

Приказното

Приказката е Духовност, слязла във времето; в приказката е скрит Чистият Духовен Път. Тука твори Истинността. Чистият носи в Душата си нещо приказно. (Д5/ с. 223)

Атлантида

Древните Толтеки,
или Третата подраса на Атлантида –
Мъдреците

Човек първо трябва да започне от сърцето, от своите намерения. Ако може да проникне в тайната на своите намерения – ако там може да е благороден, изчистен, тогава вече така наречената „голяма сила на злото“ отпада. По този начин умът ще се пречисти, колкото и да е хитър. После сърцето и умът ще се хармонизират – тогава Душата ще се яви. После ще се яви и Духът. Ще се породи Единството на квадрата. Тогава тези четири големи окултни сили ще се възпламенят, ще тръгнат към върха, към центъра, който е горе на пирамидата и който символизира самото Древно Божество, Древния Незнаен. Овладявайки своите скрити намерения, Толтеките са се поглъщали в Единство с Духа на Истината. (Д12/ с. 41; 60)

стр. 315

Думата Атл (Вода) означава, че Атлантите са били носители на Истинския Живот. Всеки Толтек е Древно Сърце, слязло от Водата – Неопетнената Светлина.

Има и друга вода: застоялата, болната, омърсената – блатото. Потопът е спасил развитието, защото застоят е растял много застрашително: човекът е натрупвал зло, което е трябвало да бъде прекъснато.

Толтеките казват: „Дарбата на нечистия човек е тежко проклятие“.

В нечистите думи са вложени неправилни възгледи. И така нечистите думи, или паразитите, ги предават на хората, за да ги провалят.

Нечистите думи са образи на старото човечество, наречено Тескатлипока, по друг начин [казано] – Дяволът, илюзията, падението: Дървото за познание на Доброто и Злото.

Нечистите думи ограбват, изкривяват намеренията – и човекът става външно същество, оплетено в заблуждения...

Нечистите думи са паднали учители. Когато се натрупват, те придобиват власт да изменят поведението на човека.

Нечистите думи са големи разсейватели на енергията, грабители на енергията – ето защо е важна една голяма самодисциплина. Човек трябва да знае как да се справя с тези думи, да не им дава ход.

Очистването от паразитите е постоянно бдение над думите.

стр. 316

Толтеките носят най-мощната Духовна традиция на човечеството: това е Учението за Безупречност – нещо истинско, към което се стремят само Пречистените, само тези, които имат истинска цел и осъзнаване.

Бдителност и Безупречност е това, което отстранява паразитите, защото тази бдителност и Будност те водят в Истината – мястото, от което паразитите бягат.

Има много нечисти думи паразити. Много е просто: написваш си на стената пред тебе думата ИЗКЛЮЧВАНЕ – и ако почнат да те нападат, натискаш туй копче... Или пък, пишеш си: КОНТРОЛ, АБСОЛЮТЕН КОНТРОЛ; или думата БОГ: почваш да си мислиш все повече за Бога – и тези натрапчиви думи ще почнат да те напускат.

Вътре в чистото намерение има ядро от Сила, ядро от Чист Разум, който може да управлява Пътя на човека, и затова човек трябва да съхранява чистите думи.

С всяка правилна дума се улавя чиста енергия.

Когато Безупречността и голямата Пречистеност се сблъскат с Истината, те се сливат с Нея и Тя ги възкресява, въздига ги в Себе Си.

Третото Крило на Орела е (според Толтеките) най-страшният Източник – Неведомостта, Абсолютната Истина. За да Я видиш и да можеш да оцелееш, без да умреш, вътре в Духа си, трябва много дълго време да си се подготвял – това се нарича Пречистване, Смирение, Истинолюбие и така нататък: интензивен духовен труд, многобройни молитви.

стр. 317

Третото Крило е ослепителният Източник – и тука Чистият бива унищожен. Дълго време се е пречиствал, за да бъде унищожен, т.е. тотално изчезва неговото его и той възкръсва в Духа. (Д5/ с. 136 – 159)

Ор Ахал, Атлантски Жрец: Озари очите си! – това е методът на чистото действие, никога не искаш резултати. Чрез чистото действие светът се променя.

Космическите Братя са разкрили на Толтеките всички източници на чиста вода под земята. Те са имали особен начин за общуване с нея.

Водата, от окултна гледна точка, няма нищо общо с кислород и водород. Във водата има Духовен агент – една Чиста Първична Духовна Сила. (Д12/ с. 45 – 66)

Дълбоко вътре във водата – но не в нейните елементи, а в нейната Тайна – се намира Пустотата. Това е седмият план… И с тази Пустота никой не може да се бори. (Д12/ с. 155)

Царете Толтеки правели многобройни физически и духовни очиствания и упражнения и пиели чиста вода от символични златни съдове с образа на Слънцето. Водата насищали с много цветен прах и чрез святите им молитви тази вода повишавала живота и била наречена Напитката на Бога, или Еликсирът на Живота.

Водата е едно от най-тайните Древни Същества. Тя е Абсолютно Божество.

Според Учителя, в Невидимия свят Водата – това е Есенцията на Живота, Етерът… Древно Същество, скрито на Земята под думата вода – неизразимо дълбока, чисто Божествена по своя произход. (Д12/ с. 89 – 91)

стр. 318

За Воина всяка нечиста постъпка е обезсилване, докато Чистотата извисява енергията в посока към Всевиждащия Орел.

Да изчистиш ума си от всяка излишна дума значи да го освободиш от хаоса.

Постоянно трябва да се бди над всяка дума и постъпка, за да може да има реална връзка с дълбочината на намерението – иначе неговата чистота ще бъде привидна и ще бъде наказана от Орела.

Чистото Слово е Жрец и Пазител.

Стратегията на Атлантите не е в някакви си умения, а в чисто, безупречно действие.

Според Толтеките, Безупречността е най-важна, защото тя отваря Арамон – вратата към едно особено възприятие, което води до дълбокото скрито Тайно Знание.

Безупречността е майстор. Тя изработва Чистото Огледало, т.е. чистото съзнание – защото, ако искаш да познаеш себе си, трябва да си изработил Чисто Огледало.

Безупречността отстранява старите възгледи за света и за Вселената; и така Толтеките узнавали своя Чист и Тесен Път към Орела. (Д22/ с. 27 – 44)

Туранците – атлантска подраса,
свързана с изостаналите лемурийци

Някои от Толтеките се отклонили... Постепенно се свързали с една раса (туранците), която била тясно свързана с ядрото на най-изостаналите лемурийци, които били потопени точно поради алчността и материалното мислене.

стр. 319

Туранските жреци на злото започнали да постъпват само в хармония със злото и разрушението. Черната магия е привлякла много черни и зловещи мисъл-форми и ги е превърнала в тирани и мъчителни халюцинации за безбройни същества. Черната магия е насочвала тези мисъл-форми към хората и хората невинаги са устоявали – особено тези, които са нямали идея за Истина, за Чистота, за Божествена Любов. (Д12/ с. 92 – 98)

Светата Дева в Атлантида

Оригиналът на така наречената Дева с Младенеца, или Светата Дева, се намира в Атлантида. Майката Богиня е живяла в Атлантида на физическо поле.

Тя е била наречена Майката на Боговете, защото само Девата, т.е. само чистото съзнание, девственото съзнание, абсолютно овладяното съзнание може да ражда Богове.

И всяко девствено съзнание означава, че може да стане независимо и от материята – и от астралната, и от менталната.

Независимо от ограниченията, когато тази Майка е живяла в тяло в Атлантида, тя е била вечно сияеща и на физическото поле, и в невидимото поле, тъй като Нейната Любов е неопетнена. (Д12/ с. 70 – 75)

Египет

В чистото съзнание има отдих и непреходност.

(Евангелие от Египет)

Чистото съзнание е Жива Вода, Мистична Вода, а Водата е Блага дума на Твореца.

стр. 320

Само с чисти слова можеш да построиш Бог в себе си. (Евангелие от Египет)

Колкото повече обичаш Истината, толкова повече се пречиства и одухотворява енергията. (Д12/ с. 3 – 5)

Връзката между Жреците на Египет и Боговете на Сириус е Чистотата. Тази точно Чистота преодолява границите на светлината, тъй като светлината е също заблуждение. Това було също трябва да се махне; защото, където има светлина, има и тъмнина – но където има Прасветлина, няма нито светлина, нито тъмнина.

Всеки, който твори с Бога в себе си, т.е. Чисто, той може да се освободи от Змията и света.

Само безумците мислят, че няма Истина и Справедливост – но на Чистите, Тя се открива ясно и в ежедневието. (Д22/ с. 13; 17; 24)

Древният Тот

Хермес казва: Бог е пожелал да бъде невидим за очите, но видим за сърцето – става въпрос за чистото сърце.

Според Хермес Благоговението е Знание за Бога – става въпрос за чисто, Духовно Знание.

Според Хермес единствената защита срещу демоните е Благоговението. Тук става въпрос за това чистосърдечно, топло и искрено чувство… Тази Истинска, Чиста Любов – цялата тя е свързана с това Благоговение. (Д9/ с. 188)

стр. 321

Не всеки има Душа, с която да се придвижва към Истината. За да имаш Душа, трябва да си я заслужил чрез многобройни усилия, от много прераждания, т.е. трябва да си се стремил към Чистота, към Духовност и към Божественост.

Жрецът е същество на абсолютното чисто служене на Бога. Ако изгуби и най-малката чистота, той вече губи магическата мощ на Бога в себе си, изпуска Бога и подлежи на дълго обучение.

Жрецът знае, че извън Чистотата няма никакъв начин да служиш на Бога. Само Чистотата може да пренася енергията на Бога.

Покой е постигнал само този, който се е устремил към Чистата Бездна на сърцето.

Само чистото сърце стига до Покоя, защото то бива Богонаучено.

Чистият не живее във външното време; той живее във времето на Бога, т.е. във Вечността и в Безкрая.

Който чисто се е посветил на Бога, той принадлежи на Бога.

Спасението е в Чистата Божествена Природа. Тя е Душата на Бога, Тя е Душата на Любовта. Тази Душа е Безсмъртието, Древната Вода на Живота… Живата Вода, Която реално ни очиства. (Д22/ с. 11 – 19; 126 – 129)

Чистият Рай вечно се намира в твоята Божественост.

Свещената Роза на Душата – това е нейното чисто сърце. Чиста преданост, отвъд гроба – това е Пътят на истинската Душа. (Д23/ с. 74 – 78)

стр. 322