Как чисти Живата Природа

Естественото чистене

Чистотата – както физическата, така и духовната – е необходимо условие за бременната жена. Де ще намери по-голяма чистота от тази в Природата? За тази цел, тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот.

стр. 42

Разумната Природа... Сама тя е здраве, Красота и Чистота. Тя изключва всички болести, всякаква грозота и нечистота. (У77/ с. 80 – 125)

Когато дъждът ви мокри, благодарете на естествената баня, която Природата ви създава. Ако Слънцето грее силно и се изпотявате, благодарете на хубавите потни бани, които правите.

Почерняването не става от Слънцето. Чернотата се дължи на лошото, което се крие в самия човек. Слънцето изтегля нечистото, лошото, което е скрито в човека… Слънцето го лекува. (У13/ с. 26 – 27)

Ако ти искаш да научиш Чистотата, дръж една-две котки вкъщи. Котката си прави тоалета – ближе се, ближе се. Отличен характер има. (У91/ с. 107)

Природата… отсича безплодните дървета и ги хвърля в Огъня. Това наричаме ние процес на чистене. (У54/ с. 63)

Излизайте всред Природата и любувайте се на това, което виждате в нея: нейните картини са чисти, възвишени.

Планината е единственото място, дето хората могат да научат какво нещо е Чистотата.

Планината иска от вас чиста мисъл. Ако мисълта ви не е чиста, ще дойдат бури, ветрове, дъжд, гръмотевици. Планината не търпи нечисти мисли и чувства. Тя не търпи нечист живот. (У144/ с. 257)

стр. 43

Водата

Бог създаде Водата, за да бъдат хората Чисти.

Човек не може да дойде до истинския Живот, ако не е Чист. Водата ще го направи Чист – Водата, която е добър проводник на Живота.

Ако си Чист, Водата е твоя. Само Чистият човек има право да пие Вода.

Напреднала Душа е Душата, която е Чиста. Тя знае защо е създадена Водата.

Пробудените Души трябва да работят и да уповават на Бога, да вярват, че Бог ще им даде оная Чистота, която е скрита в Живата Вода – защото обикновената вода е само една дреха на Живата Вода. (У145/ с. 112 –117)

Водата е в постоянно движение, благодарение на което запазва чистотата си. Докато човек не придобие свойството на водата, той не може да бъде Чист. (У53/ с. 70)

Ако сте сняг, но сте изгубили чистотата си, трябва да ви поставят на огън, да се стопите. Първоначално ще се превърнете във вода, която от действието на топлината се превръща на па̀ра.

Като отиде в пространството, па̀рата се втечнява; тук тя се охлажда – и във вид на дъжд, отново пада на земята, но вече чиста. Част от дъждовната вода прониква в земята, дето се прецежда, и оттам отново извира от земята. Част от нея пък отива в морето.

Следователно, както водата се пречиства чрез прецеждане, изпаряване и дестилация, така и човек може да се освободи от погрешките си и да стане Чист. Това е бавен процес. Има и по-бърз процес, който се определя от бързината на човешката мисъл. Като знаете това, работете върху мисълта си, да увеличите нейната Светлина и бързина.^[1](У54/ с. 283; 284)

стр. 43–44

Човек е подобен на земните пластове, през които минава водата. Чистотата на водата зависи от пластовете, през които тя минава. (У54/ с. 17)

За да пречисти водата от примесените към нея вещества, Природата я прекарва през пясъчни пластове. Същото трябва да прави и човек със своите неестествени мисли и желания, които приема от външния свят. Не ги ли филтрира, той постепенно губи силата и здравето си. (У51/ с. 102)

Луната и среброто в кръвта^[2]

Чрез тази магнетична сила, която има Луната, от Земята се изтеглят всички нечистотии: тя пречиства нашия въздух, нашата вода – затова в нея стават тези пертурбации. Ако не беше Месечината, животът на Земята щеше да бъде сто пъти по-лош. (У88/ с. 194)

Всички онези нечистотии, които хората имат, даже и най-престъпните им замисли и желания, Луната е намалила 75 на сто. (У90/ с. 182)

стр. 45

В Слънчевата система няма друга планета, месечина, в която атмосферата да е така чиста, както на Месечината – идеално. Небето – ясно, чисто, никаква влага, никакви микроби...

Туй, дето казват Чистилище – то е Месечината: там ще ви пратят. Ако сте праведни, ще умрете и ще идете на Месечината, ще се пречистите. (У91/ с. 155)

Среброто е най-добрият проводник на енергиите, които идат от Луната. Тия енергии чистят човешкия организъм.

Който иска да се очисти от греховете си, той трябва да се свърже с Луната. Луната пък може да действа само върху онзи човек, който има сребро в кръвта си. (У53/ с. 41)

Който иска да бъде морално Чист, той трябва да има известно количество сребро в себе си. Среброто чисти човека.

Без сребро човек не може да бъде Чист. Среброто чисти човека от непотребни вещества в организма му. (У54/ с. 35)

Буквата С изразява закона на Луната, която в 28 деня се пълни и изпразва. Човек трябва да научи законите как да се пълни и изпразва. Да изпразваш сърцето си от нечистотиите на живота и да го пълниш с плодовете на Духа – това е Велика Наука, до която човек трябва да се домогне. (У85/ с. 51)

стр. 46

Да се възцарят в нас
Божествените Принципи,
съхраняващи Чистотата

Бог

Бог е Един Чист и Свят. (У6/ с. 156)

Но пази се, бъди скромен, смирен и Чистосърдечен, понеже Бог е, Който върши – а ти си, който изпълняваш. (У3/ с. 15)

Ние сме дошли на Земята, за да изявим знанието, че Бог е винаги Благ и Добър, че Той е Чист и Свят, и че и ние трябва да бъдем като Него. (У145/ с. 117)

Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си Го представя като Място, отдето излиза най-чистият и възвишен Живот, най-чистият Морал…

Противоречията и мъчнотиите са резултат на отклоненията на човека от Правия Път на Живота. Като говорим за реката, ние нямаме предвид нейното отбиване от Правия Път. Като се отбие от Пътя си, тя събира ред нечистотии, вследствие на което се каля и размътва. Ние говорим за чистия и кристален Извор, от Който изтича Божественият Живот. (У51/ с. 131)

Като помислиш за Бога, ти трябва да се проникнеш от Благоговение и страхопочитание към Него – да знаеш, че се намираш пред Велика Реалност, в Която не съществуват никакви противоречия. Мисълта за тази Реалност чисти съзнанието на човека, освобождава го от всички облаци – никаква сила в света не е в състояние да помрачи съзнанието.

стр. 46–47

(У3/ с. 109 – 110)

Искате ли да имате ясна представа за Бога, търсете Го в чистите прояви на човека. (У53/ с. 163 – 164)

Понеже ние се движим и живеем в Бога, Той постоянно тайно ни наблюдава доколко сме Чисти. (У145/ с. 116)

Истинският Бог… очиства човека от всички отрови, които отнемат душевното му разположение и го правят недоволен. (У43/ с. 29)

Трябва да се върне Чистотата. Ако не се върнем към Бога, без тази Чистота сме осъдени на смърт – такава смърт, каквато никога не сте си въобразявали.

(У147/ с. 549)

„Не преставай в моление – Духът Ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до Душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто?“ (У3/ с. 28)

Пазете Името Му Свещено

„Бог е Дух“. Какво сте направили за този Дух? От вас се иска едно: да пазите Неговата мисъл Чиста, Свята, Силна и пълна с Любов, в нищо да не я петните. (У102/ с. 183)

Помнете: Един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете Името Му Свещено в ума, в сърцето, в Душата си. Това трябва да бъде Идеалът на човешката Душа. (У43/ с. 31)

стр. 48

При всички условия на живота си, ти трябва да държиш Името на Бога в ума и в сърцето си Чисто и неопетнено. Най-малкото съмнение, най-малкото петно, което хвърляш върху съзнанието на Бога, те довежда до дъното на Ада. Щом изправиш мисълта си и поставиш Името на Бога на най-високото и чисто място в себе си, ти излизаш вече от дъното на Ада и придобиваш всичко, каквото желаеш.

За да придобие благата на Живота, човек трябва Свещено да пази в ума си Името на Бога. Може ли да пази Свещено това Име, той владее Магията на Живота. Не пази ли Името Божие в себе си със Святост и Чистота, човек ще изгуби всичко, което е придобил.

Кога се страхува човек от Бога? Когато изгуби връзката си с Него, когато опорочи Името Му.

(У43/ с. 132 – 133)

Когато произнасяме Името на Бога… Там се изисква една Абсолютна Чистота и един Възвишен Морал, а не като обикновения. Онзи, който произнася това Име току-тъй и влезе нечист, на пепел става. (У124:35/ с. 8 – 9)

Искате ли да се развивате правилно, дръжте Името Божие в ума, в сърцето, в Душата си Чисто и Свято. Един Извор съществува в света, от Който изтича Животът. Той е Изворът на Абсолютната Чистота. Каквото става в света, все за Него става. (У48/ с. 76 – 97)

В съвременната култура, според сегашните ѝ схващания, думата Бог е опорочена. Но когато едно Свещено Божие Име се опорочи, Бог обезличава всички форми, цялата култура се заличава от лицето на Земята и се създава нова култура, с ново Име.

стр. 48–49

(У26:10/ с. 3 – 30)

Ако воюва човек, нека воюва с цел да запази Чисто и Свято Името на Божията Любов, Мъдрост и Истина. (У48/ с. 119)

„Освети ги чрез Твоята Истина.“ Когато осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и светли. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене Тялото на Истината, което ще ви направи свободни. В това Тяло живее човешката Душа. (У123/ с. 184)

Връзката с Бога претворява калта

Някои мислят, че религиозният живот е само в молитвите. Не. Животът, във всичките свои форми, които съществуват, всички те са Божествени. Тия форми са окаляни. Всичката кал е от греха – но трябва да видим хубавата страна. (У147/ с. 549)

Калта е грехът в човека. Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш.

Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш. „Обиждате ни.“ Обидата е в самата кал. Снеми калта от гърба си – нищо повече.

Често калта цапа и тялото – и така запушва порите. На това се дължат много болести. Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша. Това запушване се отразява вредно и върху нервната система.

стр. 50

Съществуват два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна. (У128/ с. 218)

Болезнените състояния произтичат от изверженията на тия малки животинки, които живеят в човека… от тинята, от калта, която те оставят вътре в човешкия организъм. (У147/ с. 541)

Кал има навсякъде: и в личния, и в семейния, и в религиозния, и в обществения живот на хората. Тази кал не е създадена днес. Тя съществува от памтивека. (У48/ с. 135 – 136)

Когато се окаляте, не търсете причината за окалянето, но намерете чист, хубав извор и се измийте. Щом калта се махне от тялото, веднага ще се почувствате чист и свободен. (У102/ с. 247)

Чистите Извори ще намерите в Новия Живот, който изтича от Бога. Идете при Бога и Го помолете да ви измие. Единственото нещо, което може да преустрои и обнови човешкия живот – това е Божията Любов. (У48/ с. 135 – 136)

Ако внесеш някакъв нечист елемент в Любовта си към Бога, ти трябва или да го изхвърлиш навън, или да го обработиш по някакъв начин. (У13/ с. 50 – 51)

Махнете преградите, които сте поставили на пътя на Божествените блага, и пуснете Божествения Живот да тече през вас. Той ще ви очисти от греховете, ще махне всички пречки, които са спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напред. (У27/ с. 224)

Човек се каля на Земята, а се чисти на Небето... На Земята ще се каляш, щеш – не щеш; но щом помислиш за Небето, ще се очистиш: там калта се превръща на злато – в нея е вашето богатство.

стр. 50–51

(У128/ с. 301)

Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който той чистил петната от дрехите си. Изцапате ли „дрехата“ си с някакви нечистотии, влезте в областта на Вярата, т.е. в Божествения кръг, пуснете в него силен „електрически ток“ – и ще видите, че в един момент сте придобили Чистотата си: това наричат някои разкаяние. (У141/ с. 44)

Образът на Бога

Казано е, че човек е създаден по Образ и Подобие Божие. Това се отнася само за онзи, който съзнава и зачита както своето право, така и правото на всички същества. От хиляди години насам човек се е отклонил от този Образ, оцапал го е, поради което не познава нито себе си, нито ближния си, нито Бога. Днес той иде на Земята с определена задача: да изчисти този Образ и така да се яви при своя Създател.

Казва се, че днес е Краят на Века – Съдният Ден, когато Бог ще съди хората. Бог ще извика всеки едного при Себе Си и ще го пита: „Защо оцапа Моя Образ? Защо не го изчисти? Защо не използва условията, които ти се дадоха?“. (У53/ с. 263 – 264)

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.“^[3] Днес Христос обръща внимание на всички хора, да съзнаят, че в тях е Образът на Бога, и да се заемат да Го очистят, да възстановят първоначалното съчетание в себе си, с което са родени.

стр. 51–52

Който е работил и продължава да работи върху себе си, той е запазил своята Чистота, като естествена дреха, дадена му от Бога. Срещнете ли такъв човек, в неговото лице вие виждате Бога и се радвате, че сте Го видели. (У17/ с. 159)

Нека и ние станем тихи и спокойни, като тихата огледална повърхност на водата, за да може и Бог да се оглежда в нас. Той иска да бъдем Чисти и Добри, за да се проектира Неговият Образ в нас. Това значи да станем като Бога. Ако Бог се проектира в нас, и ние ще бъдем като Него. Това подразбира Писанието под думите: „Чисти бъдете!“.

„Ако не се родите Изново“ – ако не се родите от Вода и Дух. Водата трябва да бъде Чиста, а Духът – Светъл. Светлината трябва да се отрази в Чистотата, за да се отрази Божият Образ в нас. Тогава ще бъдем направени по Образ и Подобие Божие; тогава ще бъдем родени от Бога. (У97/ с. 74)

„Сине Мой, дай Ми сърцето си!“

Всеки за себе си трябва да обича Бога – и то не със сметка да получи нещо, но с Чиста, Свята, безкористна Любов. (У13/ с. 94 – 95)

Отворѝ сърцето си и дай място на Господа да влезе и да Се въдвори напълно в твоята Душа... Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо. Земята е Господня – и всичко, което е по нея. (У5/ с. 145 – 146)

стр. 53

Сърцето е представител на Божественото Начало в човека. Обаче, в желанието си да завладее сърцето си, човек се е отклонил от своя нормален път на развитие. Всеки, който се е опитал да завладее сърцето, т.е. Божественото в човека, се е разрушил и развратил.

Казано е в Писанието: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“. Дайте сърцата си на разположение на Бога, Той да се занимава с тях. Оставете сърцето си свободно! Не се месете в Божиите работи! Бог държи сърцето на човека в ръцете Си. В сърцето се крият източниците на Живота. Той държи източниците на Живота в ръцете Си, защото в тях се крият Тайните на Битието.

За да се оправдаят, хората казват: „Човек трябва да има чисто сърце“. Оставете този въпрос настрана. Чистотата е Божествено качество. Само Бог може да чисти човешките сърца. Кой чисти извора? Сам се чисти.

Ще кажете, че сърцето ви е нечисто. Не говорете против Божественото.

Само̀ по себе си, по произход, сърцето е чисто, но от усилията на човешкия ум да го завладее, сърцето се е наслоило. Сега то трябва да се освободи от тия външни наслоявания и примеси.

Бог каза на човека да не яде от плодовете на Дървото за познаване на Доброто и Злото… Защото в него имаше нещо нечисто, което се предава на кръвта, която пък петни сърцето.

Първите хора ядоха от плодовете на Забраненото дърво и опетниха сърцето си. Каквато е храната на човека, такива ще бъдат и резултатите. Затова е казано на човека да се храни с чисти мисли и чисти чувства, за да не поквари ума и сърцето си, а оттам – и цялото си тяло. (У13/ с. 59 – 68)

стр. 54

Небето и Земята са наследство на Кротките и Чистосърдечните. Не са думите, които скланят Небето, но е Доброто и Чисто сърце.

И ако вашите сърца принадлежат на света, с какво остава да Ме привлечете към себе си? С нищо. На двама господари е трудно да се служи. (У8/ с. 204 – 205)

Ако сърцата на хората бяха чисти и възвишени, те нямаше да се страхуват да срещнат Бога. Аз бих желал да срещнете Христа и да изпитате не страх в душата си, но Свещен трепет! (У94/ с. 67)

Щом помислиш за Истината, щом сърцето ти е чисто, веднага скърбите ще изчезнат. Щом остават скърбите, знай, че има някаква нечистота у тебе. (У10/ с. 26)

Какво трябва да правите, ако сърцето ви е стегнато и не се отваря? Ще се свържете със Сърцето на Бога и ще се движите по Неговия пулс. Тогава ще се освободите от болестите на сърцето. Много болести се дължат на сърцето, на нечистата кръв.

В Природата има скрити сили, които са опасни за човешкия организъм. Със своето изопачено сърце, човек се домогва именно до тези сили, влага ги в сърцето си и заразява не само своята кръв, но и кръвта на ред поколения след себе си. Така се явяват опасни, неизлечими болести, които тровят кръвта на съвременното човечество.

За да се освободи от това зло, човек трябва да възлюби Господа с всичкото си сърце, да употреби сърцето си за градеж на своето тяло, а същевременно – да помага в градежа и на своя ближен.

стр. 54–55

Който гради така, той е неуязвим за всички болести. Страдате ли от някаква опасна болест, кажете: Благодаря Ти, Господи, че си решил да ме очистиш! От Божествено гледище, микробите, бацилите са метли, с които Разумните Същества чистят нечистите дворове и къщи на хората. (У85/ с. 322 – 323)

Любовта към Бога не е нищо друго освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвта съществуват не само в тялото, но и в чувствата, и в мислите на човека. Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в себе си в положителни, а нечистата кръв – в чиста. Като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговите Дробове, в Неговото Сърце, да се пречистиш. Така пречистен и вдълбочен в себе си, ти излизаш навън, да разнесеш кръвта по най-отдалечените клетки на тялото – своите ближни, да ги нахраниш. Като разнасяте благото между хората, вие ще се уморите и ще почувствате нужда да се върнете отново към оня Център на Живота, Който пречиства и внася енергия. След всеки 24 часа човек отива при Бога да се обнови и пречисти. (У154/ с. 7 – 8)

Не чакайте да залезе Слънцето, че тогава да се оправят работите ви. Не – работите ви ще се оправят, докато грее Слънцето. Използвайте този момент. Очистете сърцата си според Свободата, която Бог ви е дал. (У45/ с. 8)

стр. 56

Божествените Принципи и Закони

Нашия живот трябва да го пресеем, за да остане Божественото – да останат в нас Чистите Божествени Принципи. Сегашният живот трябва да бъде резултат на ония Велики трептения!

„Някога ще се освободя от този грях.“ Сега можеш да се освободиш! Моментално може да се освободиш, моментално! (У2/ с. 100)

Отхвърлѝ двоумието и упорството в пътя на твоя живот, за да благоволява Истината в теб. Защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в Правота и Чистота. (У7/ с. 180)

Чистият човек е свободен. Казано е, че Истината прави човека свободен. (У53/ с. 159)

Вие трябва да разрешавате въпросите принципално, да се ръководите от Божествения Принцип на нещата. Божественото е всякога Чисто. Ако нещо не е Божествено, в него има примеси. Примесите трябва да се изхвърлят навън. (У53/ с. 100)

Чистотата трябва да бъде Идеал. Всички сили в тялото трябва да се подчинят на този Идеал.

(У131/ с. 207)

Ако намериш най-хубавия Извор и отидеш да пиеш от Центъра, от там, дето извира най-чистата Вода – ти си човек с Висок Идеал. (У124:1/ с. 6)

Като говоря за Чистота, имам предвид Живата Чистота. Тази Чистота е подвижна, както са подвижни цветовете на спектъра. Ако вземете стъклена призма и я поставите върху бял плат, платът ще се оцвети според цветовете на спектъра, но само докато призмата е изложена на слънчевите лъчи.

стр. 56–57

Живата Чистота е свързана със Закона на Любовта и Закона на Мъдростта. Докато се съобразяваш с тия два закона, ти си Чист. Щом направиш най-малкото отклонение, ти изгубваш Чистотата си. Човек не се ражда Чист – впоследствие става Чист.

Живата Чистота е качество на Разумната Любов. Който иска да има тази Чистота, той непременно трябва да е свързан с Любовта. Любовта изключва нечистотата.

Желая ви да имате тази Жива Чистота. Когато тя присъства в ума и в сърцето ви, вие сте радостни и весели. (У32/ с. 12; 20 – 22)

Морал е онова положение в човека, което не го отклонява от Божественото. Истинският Морал на храненето изисква от човека да яде чиста храна – нищо повече. Моралният, Духовният човек е Чист и външно, и вътрешно.

Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате Живот в себе си“. Плътта и кръвта на Христа представляват най-чистата храна. Ако не употребявате тази чиста храна, нямате Живот в себе си.

И тъй, първият Основен Морал на Живота е храненето, вторият – дишането, третият – чувстването, четвъртият – мисленето, петият – служенето на Бога. Само онзи може да се домогне до приложението на тия Принципи, който е придобил вътрешна и външна Чистота. (У13/ с. 210 – 215)

стр. 58

Ако играеш на хорото и се обличаш с нови, чисти дрехи, прави това за Господа – за никой друг.

(У13/ с. 217)

Разчитайте на Чистотата на своята Душа. В Чистотата, в Любовта и във вашите неизменни отношения към Бога се крият методите за подмладяване, възкресение, оживяване, освобождаване и примиряване с Бога. (У53/ с. 26)

Единственото стяжение^[4] на човека – това е неговата Чистота. Цялата Вселена, самата Природа, Бог – това е неговата Чистота.

Нечисти са само малките реки. Великите води, онзи Океан, онзи, големият Извор – могат ли да бъдат нечисти? Где е тази кал, която може да ги окаля? Няма толкова кал в света.

Чистотата – това е едно наследство на човешката Душа.

Благородството – то е една дума: трябва да бъдеш Абсолютно Чист. (У84/ с. 63)

Сам по себе си, Божественият свят е хармоничен – но със своето неразбиране и невежество, човек внася в този свят дисхармония.

Дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съ̀дба, да види своите погрешки. (У43/ с. 18)

стр. 59

Две неща се искат от човека: да обича и да му благодарят; да го обичат и да благодари. Това са два Велики Принципа… Божественият и Човешкият Принцип… Като работите с тях, вие ще станете красиви, ще се подмладите и животът ви ще бъде светъл и чист. (У13/ с. 151 – 159)

Нещата на Земята са хубави сами по себе си, но трябва да ги прекарате през сто води, за да ги очистите от тяхната кир и да ги видите в тяхната първоначална Чистота. Не само на думи да бъде човек брат и сестра. Брат и сестра подразбира преди всичко Чистота. В какво? Чистота в помисли, в желания и в действия.

Когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата Душа и Дух, ще станете сестри и братя, и майка.

Първият принцип за ученика е: За да станеш брат и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, Душата и Духа ти... (У9/ с. 1 – 2; 9; 10; 30)

Второто нещо, за един ученик, като влезе в Училището, е да заплаче. Не заплаче ли, Учителят няма да му предаде нищо. Това е символ. Аз зная само един Човек в света, Който е плакал: Христос. Той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души. И още плаче Христос. Да изпълниш Волята Божия, то е да любиш – и със своята Любов да изчистиш… (У9/ с. 30 – 36)

Сега всички хора трябва да пожелаят, дълбоко в Душата си, да придобият вътрешни Добродетели, които да ги освободят от греха. Аз не говоря за обикновения грях, но за онзи префинен грях, който се таи дълбоко в човека, че и той сам не го подозира.

стр. 59–60

Когато реката излезе от своя извор, тя е чиста, но в пътуването си, тя се опетнява. Влезе ли в морето, започва се борба между вълните на морето и новия живот на реката, докато най-после нечистотиите, които по-рано тя е съдържала, се утаяват и тя отново става чиста. Следователно и човек, като реката, в началото и в края на своя живот е чист, а в средата е ка̀лен, защото ограниченията в живота му внасят тази кал. (У14/ с. 80 – 81)

Не е все едно да получиш Любовта направо от източника ѝ – или от странични извори.

Колкото повече отклонения прави Любовта, през колкото повече мозъци минава, толкова по-нечиста е. Тя трябва да се филтрира, да мине през неколкократно чистене, докато придобие естествената си Чистота.

И животът на хората не иде направо от своя Първоизточник, затова те умират преждевременно. И съдовете, в които се налива животът, не са чисти. „Ново вино – в нови мехове“, е казал Христос. Чист Живот – в чисти съдове, казвам Аз.

За физическия свят е нужно физическо тяло, а за Духовния – духовно. Приготвили ли сте духовното си тяло? Онзи свят, който наричаме Духовен, е свят на Вечна Хармония, на Абсолютна Чистота, на пълен Ред и Порядък. (У48/ с. 106 – 108)

Вашето възраждане има голяма нужда от Чисти Добродетели, които липсват. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от Святи и Богоугодни Начала, нужни за неговото успевание. Тия Начала ги е определил отдавна още Бог – и тия Начала са всадени във вашата Душа. (У4/ с. 6)

стр. 60–61

Кротост и смирение, както и стремеж към Абсолютна Чистота – това е смисълът на живота. Без тази Чистота, вие не може да пристъпите нито крачка напред. (У69/ с. 19)

Може ли човек да се освободи от нечистотиите на физическия и духовния свят? Може, но той трябва да се преобрази, да стане кротък и смирен. Ако искате да преобразите земния си живот, да изчистите отношенията си, вложете Кротостта за основа на вашите постъпки. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към Чист, Божествен Живот. (У146/ с. 116; 120)

Като живее, човек трябва да носи своята Свещена идея със себе си. Пазете своята Свещена идея като зеницата на окото си и за нищо не я продавайте. (У13/ с. 160 – 161)

Нашите крака трябва да стъпят, като Добродетелите, само на чисто. Когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова – там мястото е нечисто... Ако послушаш, ти си опетнил крака си.

Трябва да имаме един Морал висок, който да не се сломява от никоя сила в този свят. Той трябва да издържа всичко! Грешил си – хубаво, казвам: От днес нататък започни да тургаш^[5] крака си на чисто място – ще заличим миналото.

(У9/ с. 27 – 28)

стр. 62

Бог е изпратил в света Велики и силни хора – да очистят Пътищата ви. Стъпите ли на Чисти Пътища, вие трябва да поддържате Чистотата им. (У49/ с. 77)

Всякога търсете Чистите Пътища! (У100/ с. 288)

Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата вън… Слугинята е Съдбата, която хвърля човека при лошите условия. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.

(У54/ с. 98 – 99)

Всяко нещо трябва да запази своята Първична Чистота, своя вътрешен Смисъл. Приложите ли Божественото, в Своя Първичен Произход, всичко останало се развива правилно. (У43/ с. 219)

Голи дойдохте в света, голи ще се явите и пред Бога. Това, което се срамува в човека, е животното, животинската кожа, която ви дадоха да облечете, за да слезете на Земята. Ще съблечете животинските си дрехи… Нищо нечисто няма в дрехите, които Божественото е изработило. С тези дрехи ще се явите пред Господа. (У12/ с. 148)

Колкото по-праведен и добър е човек, толкова по-красива е дрехата на неговата Душа. Срещнете ли човек, на когото дрехата на Душата е скъсана, парцалива, ще знаете, че той сам е опетнил живота си.

Красотата на облеклото не седи в модата, но в Чистотата. Човек трябва да бъде Чист – външно и вътрешно. Той трябва да се вслушва в гласа на Душата си, т.е. на Божественото в себе си. (У43/ с. 322 – 323)

стр. 63

Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към Закона на Жертвата. Чрез този закон те трябваше да дойдат до понятието на Абсолютната Чистота – Жертва в най-чиста форма. Обаче евреите приложиха Закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм. (У53/ с. 169 – 170)

Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез Закона за Жертвата.

В съзнанието всякога има едно жило на горчивини – те са процеси на чистене. В съзнанието и самосъзнанието спада Законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото.

Самопожертвуванието е само Закон да възстановим своята Първоначална Чистота. С Чистотата се туря основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на Душата, нейният Живот.

Когато вие се жертвате, не казвайте, че се жертвате за Господа. Не се жертвате за Господа, а за вас. Господ се пожертва за Себе Си, та, като очисти Себе Си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в Него. Той се жертва за Себе Си, за да възстанови Първата Хармония.

И Давид в един от своите Псалми казва: „Жертви бих Ти принесъл, но Ти не искаш жертви: жертви за Тебе са сърце чисто и смирено, и дух съкрушен“.

Щом си Чист, не трябва да се жениш; щом си нечист, жени се колкото искаш. Женитбата е Закон на самопожертване, за да добиеш своята Чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш Чистота – законът на жененето и раждането вече ще се измени.

стр. 63–64

Трябва голяма жертва, за да очистите тия ваши чувства. Има големи наслоения – трябва да очистите всичко това, за да разберете Любовта.

Не считайте, че жертвата е Любов. Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само примирение, само Закон за изкупление на нашите грехове. Чистотата в нея е Основа. (У9/ с. 278 – 293)