Б. Б.: Аз последните месеци, изследвам една моя собствена, така, теория, която намирам все повече доказателства за нея. Че всъщност нещата, които се случват има някакво двукратно извървяване на пътя, който вървим, т.е. нещата, които ние възприемаме, че се случват в момента, те не са продукт толкова от миналото, а едновременно и от бъдещето. Те някъде там са се случили в бъдещето, ние се връщаме към настоящето, и отново извървяваме пътя. В Библията примерно пише: Това, което става сега, е станало вече и всяко нещо, което ще стане, е станало вече. Да приемаме ли, че примерно дори това интервю се случва заради нещо, което вече се е случило в бъдеще?

Елеазар Хараш: Трудно ще повярваш, но ще ти кажа, какво казва Учителя. Това, което става сега, е планирано отпреди, няма да повярваш цифрата, оттогава е създадено човечеството.

Б. Б.: Добре, каква е цифрата?

Елеазар Хараш: Двеста и петдесет милиарда години. Ако искаш вярвай! Аз знам, че е Истина, защото думите на Учителя…

Той казва, още нещо и после, казва: Един човек, който живее за едното оцеляване, не може да ми бъде Ученик. Има само една сигурност – Бог в човека. Вие сте осигурени отпреди двеста и петдесет милиарда години, само трябва да влезете в естествения Древен Път – това е Любовта, Мъдростта и Истината. Накратко само ще кажа с няколко изречения, Учението на Учителя в сгъстен вид. (Значи, не е Правда, не добродетели – това са странични неща, второстепенни, те идват после.) Любов, Мъдрост и Истина. Любов, която не се изкушава; Мъдрост, която не се заблуждава и Истина, която дава Свобода и на себе си, и на другите. Чак после може да разбереш Правдата и добродетелите, и да ги включиш в Мярката. Иначе си въобразяваш, че си справедлив. Истината ще те смачка след време, защото тя има друга Мярка за Справедливост. Човешката мярка е трагедия. Ако… Учителя, дето казва на едно място: Когато хората разсъждават логично, Ангелите и Серафимите се хващат за корема. Разбираш? И аз се смея.

Б. Б.: Да, логиката и интелекта, в крайна сметка…

Елеазар Хараш: Бедна работа, да. Сега, помисли кой преодолява кладата в нас? Това е Бог в действие. Само Той е подготвил верните, в случая, Богомилите. Те затуй се казват бого-мили, на Бога. Презвитер Козма нищо не е разбрал. Фактът, че е критичен към Богомилите, означава, че той не може да ги проучва. И аз много пъти гледам по телевизията говорят за Богомили, книги се пишат много. Много е смешно, защото първо, тез, които говорят за Богомилите не са Богомили. Сега аз няма да ти говоря за себе си. Минал съм през две клади, но ако взема да ти говоря… За себе си, не искам да говоря. Имам право от Учителя да говоря за Богомилите и пак се ограничавам. Имам около осемдесет богомилски книги – бедна работа, едвам, едвам изречение. Но когато Учителя… и когато има тайни молитви, които да ти помогнат да изтръгнеш Истината, виждаш, че всичко това, което е писано… Истината е извън книгите, извън този и оня свят – тя си е записана горе. Трябва да ти се даде – начинът е Откровение. Има и нещо в книгите дребно, но то е бисерче в… Да?

Б. Б.: Как да тълкуваме постоянно съпътстващото зло, което е съпътствало и самата мисия на Богомилите? Да го приемаме ли това зло, което е навсякъде, около нас като някаква необходимост?

Елеазар Хараш: Значи, повече от необходимост. Първо – Бог действа чрез Христос и Сатана. Там, където не може да помогне чрез Христос – това са Негови инструменти. Злото, в Ръцете на Бога, е скрито добро; в ръцете на човека то е трагедия. В ръцете на човека щастието, доброто, здравето е трагедия – той ги разваля. Дай на човека една добра, чиста жена, той ще я развали. Ще я направи робиня, ще я направи…, той всичко разваля. Дай му здраве, ще го превърне в болест; дай му младост; ще остарее; дай му каквото искаш… Той няма Мярка, няма контрол, което означава, че той, и доброто го превръща в зло. Забележи, не злото в зло.

Б. Б.: А всъщност аз много пъти това съм казвал и с други личности, когато правим интервюта, че всъщност не е ли голямата мисия на всеки човек, колкото и да сме в предучилищна, както казахме, дори още не сме в първи клас…

Елеазар Хараш: В яслите сме, в яслите сме. Аз съм също много малък, тъй като ти говоря. Аз не искам да говоря за себе си, но много дребно нещо съм.

Б. Б.: …Не е ли мисията на човек да трансформира именно негативните енергии и злото в добро, и страданието в блаженство? Всъщност и по този начин да проявява Божественото в света.

Елеазар Хараш: Значи, когато говорим за отрицателни мисли негативни и положителни – това е една игра на ума. Човек, който е положителен, с положителни мисли, той не е Духовен човек. Значи, преди години в Русе ме питаха, каква е разликата между оптимиста и духовния човек? Отговарям ти: оптимизмът е провал. Оптимистът при една трагедия: отнемеш му здравето, близките хора, фирмата – той е провален. Духовният човек тържествува – забележи разликата. Затова Учителя казва: Има външна любов, има вътрешна. (Отклонявам се, ама пак ще продължа.) Значи, външната любов е, когато Бог ти даде всичко и си доволен – казва Учителя – благодариш, добра жена, партньорка, сестра да я наречем, тя е повече сестра, отколкото жена; тя е и майка, и Богиня, и Душа – голямо нещо е жената. Аз го изнесох в една от лекциите скоро – както и да е. Духовният човек не се проваля, той е над положителните мисли и чак тогава той може да ги владее правилно и да знае кое е положително, кое е отрицателно. Защото той може да постъпи, някой път, привидно отрицателно и това да има добър резултат. Значи, има лоши постъпки с добър резултат, има добри постъпки с лош резултат. Мога да ти дам примери.

Б. Б.: В този контекст обаче така наречените „погрешения“ на хората, оправдани ли са? В смисъл такъв, човек понякога, той може да направи привидно нещо грешно, и всъщност то да доведе впоследствие до по-добри резултати. В такъв контекст грехът премахва ли се?

Елеазар Хараш: Не. Обикновеният човек първо, той дали ще прави добро, или зло, той не може да прави добро – той може да прави услуги. Той няма такава енергия. Той и добро… и зло… ще бъде наказан, защото той не е осъзнат. Той не знае какво прави – частично е осъзнат, но не е напълно. Означава, че той може да прави добро с користна цел. За какво добро говорим? Човешкото добро е провал. Когато говорим за Духовно Добро – то не е човек да ти помогне примерно да те излекува или нещо, а да ти излекува начина на мислене, и да ти покаже Правия Път. Тука вече ти тръгваш към Вечността и това не е добро, а това е нещо много повече. Човешкото добро може да ти направи една услуга, която да те съсипе. Да ти дам един голям имот и ти да станеш мързелив човек. Защо хората искат да станат богати – казва Учителя – за да станат мързеливи.

Б. Б.: Учителя казва също така: Едно от най-големите престъпления срещу човек е това да му отнемеш Вярата.

Елеазар Хараш: Тогава такива хора знаеш как се прераждат, казва Учителя –когато има в живота кръгли глупаци, кръгли идиоти; цял живот си остава такъв – няма промяна. В друго прераждане може. Защо се е родил кръгъл глупак и си умира такъв? Отнел е Вярата и надеждата на хората в минал живот. И сега го гледаш няма капка поучение. Познавам такива хора. Пак ги обичам, по друга причина.

Б. Б.: И да не ги съдим.

Елеазар Хараш: Не. Съденето, то е… Означава, че няма да познаеш дълбоко нещата. Защото Бог, понеже всичко е Бог на различни нива, на ниските нива е пак Бог. И ти, ако осъждаш нещо, една Велика Воля ръководи всичко. Кой си ти, че да одобряваш едно земетресение, един тероризъм, един паднал самолет – може да е последна дума на техниката, пада по всички правила в блатото. Само Чистият Дух не пада никога, там грешка няма.

Да продължа. Боян казва: „Любовта е по-висша от кладата, Любовта се разцъфтява на кладата“. Забележи, няма падение там. Зун Нун Мисри казва, египетски суфи: „Аз умирам, но Любовта ми към тебе, Господи, остава“. Забележи: тука смъртта не прекъсва стремежа. Това е… Преданите. Богомилството е строго и чисто духовно Първохристиянство. (Без примеси, без ритуали и т. н.) Това е Първосмисъла, това е познаване на Живия Бог в себе си. Наричат го, аз го наричам Жестока Преданост. Не е някакво говорене за Бога, не е някакви цитати. Всеки може да цитира Библията. Е, сега, ако хванем един алкохолик на улицата, той ще ти цитира и той. Нищо не означава. Ако знаеш, приятелю, каква чест е да умреш за Бога, то е, как да ти кажа; това е придобиване на вечното съкровище. Означава да станеш Син – посяване. Жертвата е подготовка. Велико е, разбира се, че оставаш неразбран. Такъв човек не иска да бъде разбран, той даже… в това има нещо красиво. Ако аз исках да бъда разбран от хората, значи аз искам одобрение от хората, не от Бога; значи, аз искам хората да ме критикуват, светът да ме критикува, братството да ме критикува, Бог и Учителя да ме одобрят. Щом те ме одобряват – заповядайте. Те няма как да ме критикуват. Ако ме критикуват и хвалят, това са погрешни неща. Аз следвам своя Път и не признавам похвали. Аз ги изхвърлям като… Славата я смятам за буклук. Директно ти отговарям, ако… Авторитет никога не съм, няма да бъда. Някои ме смятат, но грешат. Защото тоз, който ми помага за лекциите е Учителя. Следващият път ще говорим за Учителя важни неща и дълбоки неща. Сега понеже темата е…

Богомилската Вяра е Тайнство, пазено още от Древността. Апостолите също са я криели. Тези, които я нямат таз Вяра, са избягали от истинския Бог. „Тях – казва Учителя – друг Бог ги учи“. Но пътят им е прекалено бавен. Това е дългата еволюция, при която, казах ти: се раждаш от животно в човек. Никой не те пита искаш ли да станеш животно. Че един човек, който живее като животно, както няколко случая, да кажем в Плевен: измъчва жена си, освен разврата, с нож, какво кара я да лае като куче, да пълзи. И накрая тя скача от четиринайстия етаж. Мислиш ли, че това е човек? Кой живее в него? Това е по-лошо от човек – говорим за тежки животни. Хората са хора външно. В някои хора живеят тежки животни, в някои живеят дяволи, в някои живеят демони, в някои живеят Ангели. А някои живеят в Тайната Система Духовна и Божествена – това са… изглеждат хора.

Б. Б.: Има ли сред нас извънземни, които да изглеждат като хора?

Елеазар Хараш: Ние сме отдавна извънземни. Значи, самото житно зърно е извънземно. Значи, житото е дошло от друго място.

Б. Б.: Учителя дава доста примери не само за житното зърно, но и за доста други неща, с които ние сме свикнали и ги приемаме за даденост, а те всъщност нямат земен произход.

Елеазар Хараш: Преди да продължа ще те питам: Ти извънземен ли си? Как се чувстваш?

Б. Б.: Аз се чувствам…

Елеазар Хараш: Твоят Дух, твоят Дух е… Значи, ти къде беше преди да се родиш, питам?

Б. Б.: Да, да точно така, точно така!

Елеазар Хараш: Да, да не идваш от Земята от… Водата в извора, от къде идва – от земята ли идва, или от Небето? Ще ти разкажа някой път за извора – туй е друга дълбока тема. Водата е голямо Тайнство. Преди тя не е била вода. Била е Свръхсветлина, чак после става енергия. Това, което тече във водата не е водата, това е енергията. Ако енергията се оттегли, казват „изворчето пресъхна“ или реката. Дълга тема – да продължа ли, или?

Б. Б.: Да.

Елеазар Хараш: Да, добре. Богомилите казват: Дай ни хляба свръхестествен. Означава: дай ни Истинско Разбиране за нещата и за себе си. Значи Богомилите искат да се хранят, както Ангелите и Боговете – със Същността. Не този земният хляб, за който стават битки, което е смешно. (Значи, земният хляб, ако го видиш през лупа, няма да искаш да го ядеш.) Грехопадението е изпуснало този хляб и сега се бори за някакво оцеляване, което е жалка история. Когато си видял Тайната на Бога, никаква клада вече не може да те спре. Преди туй Той ти е дал нещо, и ти тръгваш към кладата, иначе ти не можеш да имаш таз Увереност – тя идва от Истината, туй трябва да го… Богомилството е вглъбено в Бога, а не в религията и в църкви. Богомилите са небесни жители, а не църковни. (Да кажа ли плъхове и земни хора, или да премълча? Аз го казах вече, изпуснах се. Пак ги обичам, но това е ниско ниво, доволно, ниско.)

Б. Б.: Хайде една скоба пак да отворя!

Елеазар Хараш: Кажи.

Б. Б.: Аз познавам много хора, които ходят на църква, палят свещи…

Елеазар Хараш: Да.

Б. Б.:… независимо от това после сядат на тежки софри, ядат пържоли и така нататъка. Но тези хора наистина, аз не смея да нарека, че „сляпо“ вярват. Те наистина вярват в определени неща. А и говорихме си преди малко, че не трябва да ги съдим…

Елеазар Хараш: Да, точно така.

Б. Б.: …какво отношение да имаме към това, че те не приемат алтернативни възгледи за Духовното развитие?

Елеазар Хараш: Сега, първо – не им е позволено от Бог. Второ – те са търсили Истината донякъде, а не до края. Най-опасното нещо да търсиш Истината половинчато. Да стигнеш донякъде, както един религиозен, на времето адвентист, ми каза: „Разбрах, че йога и концентрациите са от дявола“. Че молитвата е концентрация бе, човек! Не само молитвата. Ти трябва да си много концентриран в Бога, за да отстраниш света и този, и оня свят, и т. н. Има между тях, аз съм срещал красиви Души направо! Нещо Съкровено има, има част от Душата, обаче те не са отдадени по правилния начин, понеже не им е позволено от Бога. Бог знае, че те не могат, не държат на Истината докрай, а донякъде. Когато такъв човек, който е търсил Истината донякъде, и почне да ръководи другите хора, стават най-големите бели. Той не знае къде е отишъл, не знае къде е, и когато ръководи другите, то е опасно – слепият води слепите. Но тука става въпрос за духовна слепота, която е много по-коварна от онази. Защото тя ще те погребе по няколко начина. Обаче такъв човек, като говори авторитетно, виждал съм такива хора. Аз се радвам и на такава трагедия, аз на всичко се радвам. Такива хора пак ги обичам, но една друга гледна точка имам там, скрита…

Смъртните християни изгониха чистите и безсмъртните от България. Изгониха Бог и Посланиците на Бога. И те говорят за Любов, но те навлизат в карма. Все по-дълбоко в смъртта и в злото. (Не става въпрос да ги осъждаме). Те посегнаха на самия Бог, Който ги изпрати, за да ги повдигне. Това означава, жестока карма и застой за църквите. Оттам дойде и турското робство, казва Учителя. Турското робство е причината, когато изгониш Божествени хора от държавата си. Примерно ти имаш едно дете, което се е посветило, идва на моите лекции и на… при Учителя; то си е посветило живота на Божественото и ти го… ти казваш: „Ако ходиш на тез лекции, ще те изпъдя от къщата си!“. Ти ще плащаш след време, може и хиляди години да плащаш, защото, то търси Истината, и след време може да помогне и на тебе. Помня един такъв от държавна сигурност каза: „Ако моите деца идваха на твоите лекции, щях да ги убия и да те убия! По-скоро щях тебе да те убия!“. Викам: „Съжалявам, че не идват!“. (Както… туй беше отдавна, както и да е.) Имах си големи битки с държавна сигурност. Няма да ти говоря за себе си. Само ще ти кажа, че ме изселиха от Варна, караха ме да скачам от шестия етаж, живях в гората, заключваха ме в стаи, „враг на държавата“, и т. н. Има неща, които съм ги казвал, други никога няма да ги кажа, защото те са между мене и Бога, и Учителя. Туй, което преживях в гората, както и да е. Дребни неща, но важни. Още тогава не ги сметнах за врагове. Тайно в тях Бог работеше, изпитваше ме, за да мога да разбера каква вяра имам, защото има трийсет степени Вяра, Абсолютната Вяра… И да видя туй многото четене на Учителя и практики, какво съм разбрал.

Б. Б.: Като заговорихме за тези неща, възможно ли е…

Елеазар Хараш: Туй между другото ти го казвам. Да?

Б. Б.: …Да, между другото. Възможно ли е тази вълна терористична, която връхлита в Европа всъщност да е кармически логична на база водени войни, в предходните години?

Елеазар Хараш: Разбира се! Всички войни между народите тръгват от Атлантида. Ще говорим за Атлантида, специално ще ти кажа неща, които ги няма в книгите. Помощта на Учителя, нали, да не помислиш, че говоря тъй… да не помислиш, че съм авторитет или нещо особено. Не съм. Ще ти кажа неща за Атлантида много дълбоки, но днеска темата, не съм включил Атлантите.

Имам още някои неща за Богомилите: На кладата човек придобива своята Вечна Опора. Забележи – на кладата. Тука се придобива безсмъртно духовно тяло, т.е. сливаш са с Бога. Той го прави Тайно това пред…, насаме, интимно. Който изгаря за Бога, само той го постига. Значи пеперуда, която се върти около свещта и огъня, тя намирисва Истината, но не може да я познае, защото не си е посветила живота.

Б. Б.: А, Богомилите, като съм си мислел и съм си представял едно такова чувство в гърдите, съм изпитвал сякаш те са изпитвали една мекота и топлина, когато са се саможертвали.

Елеазар Хараш: Ами да, то е, както Ал Халладж на инквизицията. Той танцува, той отива на среща с Бога – той го знае; той знае, че има само една Воля. Другите мислят, че има и сатанинска воля. В света навсякъде ръководи Божията Воля. И ако ти нещо го критикуваш, понеже критикуваш Бога, ти ще навлезеш след време в тъмнина и мрак, в тъмната част на Бога. Забележи критиката колко е опасно нещо. Тя е… затуй трябва да разграничаваш, и затуй тука говорим за истинското и неистинското. Не означава, че критикувам църквите. Аз съм изнасял християнска Мъдрост и афоризми; говорил съм за Истинското Християнство, но това са тез, които са напуснали Църквата – монаси, светци. Защото те там в праволинейното, в коловозите, не могат да станат истински хора. Иван Рилски казва: „Напускам всички тези алчни хора и няма да им служа!“. Той, Боян му казва: „Иване, църквата е мъртвило (те са били Братя по друга линия), църквата е мъртвило, дворецът е мъртвило, светът е мъртвило – в пустинята е разцвета“. Иван Рилски знае кой е Боян Мага, там няма коментари. Той знае, че това е Велик Учител, за него ще ти поговоря след време – може и специално. Да се върна сега на темата.

Значи, кладата е методът, мостът между тебе и Бога. Има древно предание, което показва, когато Бог е измъчвал дявола, дяволът издържал на много изпитания. На изпитанието с огън не е могъл да издържи. Всичко друго е издържал, но огъня не е издържал. Ако Богомилите издържаха кладата, това означава, че те сразяват дявола завинаги и после се прераждат като Мъдреци и Учители. Разбираш ли? Раждат се Духовни. Не, земни, т.е. те се въплъщават, влизат.

Б. Б.: Да разбираме ли, че всички тези все пак личности, които са били Богомилите всъщност чрез това си проявление и саможертва, правят един голям скок напред и повече не се прераждат като хора, а напротив – като по-висши Същества? Тъй като има различни коментари, че сред нас, и най-вече в България има преродени Богомили.

Елеазар Хараш: Учителя казва, че Окултната Школа, Учениците – това са преродените Богомили, отдавна го е казал. Точно така! Първо – те правят голям скок. Но те са го направили още преди да слязат. Както ти казах, това е Духовен Народ, Духовна цивилизация и те показват Пътя, както и Христос на Голгота. Значи, който… Християните искат да възкръснат, но без Голгота – разбираш какво искам да кажа. Няма как! Значи: голямото страдание, е големият Скок. Учителя е минал през девет кръста, но ще говорим за Него защото – много специално нещо. Учителя Петър Дънов – за него говорим; Беинса Дуно има трето име, за което няма да говорим. Ще ти разкажа за Него – значи, за Него мога да ти говоря векове, не преувеличавам!

Б. Б.: Но споменахте кръста и тъй като говорим за Богомилите и за автентичното християнство, изобщо за Мистерията от Голгота, възможно ли е така чисто метафорично, все пак, че ви задавам въпроса, Христос още да е на кръста?

Елеазар Хараш: Значи, Христос още тогава не беше на кръста, тъй като Той го е надраснал. Значи, Той не е Същество на страданието, той е Същество на Любовта; Той е Същество на Свободата. Няма как един Чист Дух да го разпънеш.

Б. Б.: Аз имам предвид Христос да е на кръста, че един вид Той продължава да изкупува всичките земни грехове и до днес.

Елеазар Хараш: Първо – Христос, да ти кажа нещо важно, което казват Богомилите, значи: Той никога няма да дойде, като земно възраждане в тяло. Тез, които го чакат в тяло, ще бъдат сразени и разочаровани. Той ще дойде като Духовно Възраждане, т.е. Учителя го е казал: Ще влезе в мислите, чувствата и постъпките на хората като Чиста Светлина, не казвам Прасветлина. Значи, Богомилите са Духовна цивилизация, а не Божествена. Когато говорим за Толтеките, и за едни други, ще стане въпрос за Дълбоката степен. Това е… пак е важно, пак е Дълбока цивилизация – после ще се върна, ако ми припомниш. Значи, с изгонването на Богомилите – забележи – църквите изгониха Бог, не кой да е. Това означава, че те са врагове на Бога. Те следователно са застояло старо мислене. Знае се, че страшният съд е за тях отдавна; те треперят тайно. Най-много страшният съд ще удари тях, защото това е религиозна политика. Това не е, даже не е чиста религия. Ако е чиста религия, пак е зле. Ако трябва друг път ще ти го обяснявам, защото не е Духовност. Богомилите са пили от Истината на Бога. Те бяха познавачи на Тайната на Душата и Духа. Оттука името им Богомили – мили на Бога. Туй, което не го е рзбрал, както ти казах, Презвитер Козма, защото той няма… това е свещеник. За невежеството на Презвитер Козма не искам да ти говоря –то е голямо, да не казвам необятно. Познавам го, защото успях да вляза в Духа му, но не си заслужава. Това е… Има нещо хубаво в него, но невежеството си остава. Хубавото е малко, той държи на морала, критикува някой път и православието, но той не е влязъл в тоз морал, което означава, че още не е Ученик. Когато Бог е избрал кладите за Богомилите, Той е знаел, че дяволът не може да издържи на огъня. Както ти казах, има предание, че дяволът не е издържал. Но когато Бог го поставил в огъня, там той се е провалил. Развитието не изисква, казват Богомилите, никаква религия, а Чисто Съзнание, Чисто Сърце – виж колко е просто. Не иска религия, Чисто Съзнание, Чисто Сърце. Понеже българите не приеха Богомилите, не приеха развитието, не приеха в дълбочина Бога. И затова Бог им изпрати турците и робството, т.е. Той им изпрати разрушителен огън, който да ги обучава и учи, и да ги възражда.

Б. Б.: В крайна сметка наистина…

Елеазар Хараш: Към края съм, ама нека те изслушам.

Б. Б.: Наистина 500-те години робство довеждат след това до едно наистина възраждане и запазване на изконните Духовни ценности.

Елеазар Хараш: Точно така, но поуките дълбоко още не са направени. Понеже еволюцията е нещо много бавно, както ти казах. Тя е… Пълзи, еволюцията пълзи, а развитието е крила. Към края съм и после може да питаш. Този разрушителен огън, той доведе до застоя. И сега много се говори за Бога, понятия много. Много е смешно да говориш за Истината и за Бога, и да не си в системата на Бога – туй го казва Майстер Екхарт. Значи, винаги е опасно, понеже това ще бъде поражение и за тебе, и за други хора. Защото ти говориш, но Истината не ти е позволила – много е опасно. Знаеш ли защо изнасям лекциите? Защото не исках да изнасям. Аз търсих Истината за себе си, и я открих. Преживях я, смаях се – както и да е. Не исках, но Бог и Учителя поискаха, и това беше един компромис. И тръгнаха едни лекции, които продължават – не съм аз.

Б. Б.: Заключването, капсуловането на познанието в крайна сметка не е ли един вид грях извън контекста на религиозната…

Елеазар Хараш: Дълбокото Познание?

Б. Б.: Дълбок…

Елеазар Хараш: Ще ти кажа. Не е грях, защото то е скрито от… Учителя ги нарича „ученото невежество“. Значи, ако на един учен му дадеш много повече познания, а той не е пречистен, той ще направи десет пъти повече бели и хитрости. Той ще направи такива неща, че ще се смаеш. Той с ограничено знание ги прави, а когато е много по-знаещ, той ще стане много по-гъвкав и хитър. Хитростта е наследство от Атлантида, от което човечеството още не се е освободило – едно от най-тежките неща. Много е трудно да превърнеш хитростта в чист разум и в честност – това е подвиг. (Към края съм.) Значи, когато дойде турското робство, разрушителният огън, той доведе до застоя. Много просто: щом не приемаш Висшето, идва нисшето. Бог е единственият дом – казват Богомилите – единствената Истина, а не някаква си църква и свят. С това завършвам, защото не исках да бъде дълга лекцията. Пък и може би, поговорихме си. Другият път ще говорим за Учителя важни неща, и дълбоки. Ще спестя някои прекалено дълбоки, защото… Значи, когато говорим за Древната Мъдрост на България, след време може би трябва да ти разкажа за Орфей тайни неща, за Богомилите, други; но когато говорим за най-дълбоката Мъдрост, няма никакво сравнение. Значи, проучвам над осемстотин Учители и Мъдреци, не светци – светците са ниско ниво. Някой път мога да ти кажа къде са пропукани светците. Когато говорим за Учителя, говорим за страшна Мъдрост и страшна Истина, но ще говорим позволените неща, защото…

Б. Б.: Искам обаче в края на този разговор…

Елеазар Хараш: Така, иначе аз свърших. Да?

Б. Б.: …да попитам, понеже доста книги се издават за Учителя, доста хора, така да се каже, заиграват с Неговото Слово. Правят различни комбинации в различни публикации. Адаптират го към съвременния начин на живот. Как човек да се предпази, да не прочете и приеме нещо, което е видоизменено от автентичният му вид, който ни е оставил Учителя?

Елеазар Хараш: Сега виж: първо, е много опасно да нагаждаш Учителя и Истината на себе си. Значи, ти трябва да се нагодиш на Учителя, на Истината и на Неговите закони. Много важно е да се молиш усърдно. Обаче, ако само се молиш, а не наблюдаваш външните си постъпки и тайните си постъпки, и вътрешното си мълчание – това са нещата. Усърдни молитви, голямо наблюдение на себе си, защото, ако допуснеш и най-малкото зло, означава, че в тебе вече има смърт. Защото туй малко зло при натиск, може да стане голямо зло. Малкото зло расте – то е малко, но при един натиск става голямо.

Б. Б.: Има ли риск Рила и Седемте рилски езера да бъдат замърсени?

Елеазар Хараш: Има нещо в Рила, което никога не може да бъде замърсено, това е Духовната Рила. Слава на Бога, че има духовни неща, не можеш да ги пипнеш. Там, където пипне човешки пръст, ние скоро говорехме с… тя знае. Той ме пита за Рила, за красотата, дали ще ходя. Рила няма какво да ми даде. Значи за мен Рила е бедна, Хималаите са бедни. Това, което Учителя ми е дал, съжалявам Рила и Хималаите, но хайде да не тръгваме, пак може да смутим хора. Иначе какво ме питаше? Някой път мисля за много неща…

Б. Б.: Дали има риск, и аз…

Елеазар Хараш: Риск винаги има.

Б. Б.: Правейки, интервюто с Вас, постоянно възникват много въпроси. И може би наистина на следващото интервю ще е добре да бъдат фокусирани по теми, за да не… Въпреки че те самите теми са много взаимосвързани.

Елеазар Хараш: Така е.

Б. Б.: Защото на практика учението на Учителя, изобщо всичко през, което минава България, колкото и малка страна да е, връзката с Древните цивилизации, които са били на Земята, те са безпорни. Смятате ли, че хората, които са живели в Древните цивилизации, на нашата планета преди години са ни оставили някакви кодове и послания за спасение от грешки, които те не са предотвратили?

Елеазар Хараш: Оставили са и ще ги разгърна, когато говорим за Атлантите. Бях събрал, около двеста книги за Атлантида и за тяхната Мъдрост, но пак Мъдростта се оказа, че не е в книгите. Оставили са много дълбоко послание с много кратко изречение. Посланието на Сфинкса, ако трябва следващия път ще го коментирам: Осмисли себе си – виж колко е просто! По късно идва „Познай себе си.“ Познай себе си и осмисли себе си идва от Атлантида. То е прихванато от други, то е Атлантска Мъдрост. Има и други послания.

Б. Б.: И на финала, в крайна сметка, Бог ни изпраща всичко – и доброто, и злото означава ли, че всичките тежки неща, през които минаваме всъщност са нещо предварително избрано и неминуемо?

Елеазар Хараш: Първо – не че са необходимо и не, че са… Безусловно е, това е Воля на Бога, но не знам дали ще ме разбереш, ама питаш ме все пак искрено. Да ти отговоря ли дълбоко, или?

Б. Б.: Аз предпочитам да ми отговорите дълбоко.

Елеазар Хараш: Да. Защото има и средна Истина има и Дълбока. Ако може да разбереш, че голямата трагедия, голямата катастрофа, е голям екстаз, ако ги видиш заедно – те са скрити. От дълбокото страдание ще дойде дълбокото Възкресение, от Голгота идва Възкресението. От дълбокото страдание идва Възраждането и вкореняването в Бога. Означава, че си ме разбрал, обаче е трудно. Защото чак тогава Бог ти дава еликсира и да пиеш нектара, да пиеш от Бога, да пиеш Истината. Истината не може да узрее. Страданието е привилегия – то произвежда Разум, Чист Разум, не някакъв разум. Не знам разбра ли ме, нещо разбра.

Б. Б.: И това, от което се страхуват най-много хората всъщност, то е най-полезно.

Елеазар Хараш: Най-голямата помощ. Там действа Истината.

Б. Б.: Благодаря Ви за това интервю!

Елеазар Хараш: И аз ти благодаря!

АУМЪ

* Матей 7:1 (бел. ред.).

** Същата година се е провела конференция за Кайлас в гр. Варна (бел. ред.).

ТАЙНАТА НА ЗЛОТО

29 юли 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, господин Хараш!

Темата за злото е във фокуса на този разговор. Трябва ли да противодействаме на злото, или трябва да го приемем, или пък от друга страна, да го неглижираме?

Елеазар Хараш: Значи, сещам се, че Учителя казва, че злото се побеждава без борба, но там където има невежество, злото си расте. Учителя казва, че дяволът не може – и Сатана – не може да помръдне и една сламка, обаче където има невежество… Той е толкова слаб, но където има невежество, неразбиране, то расте, размножава се и затова Учителя казва: Ако разберете злото, то се превръща в добро. Ако не разберете доброто, то се превръща в зло. И затуй сега ще ти говоря за Тайната на злото – един много важен въпрос, защото, ако го разберем как действа, според Учителя, ще разберем как действа Скритият Бог. Защото Доброто е Явният Бог; злото е Скритият Бог – все е Бог. Така! Нарекъл съм я Тайната на злото. Значи: в Исая, 45 гл. 7 ст. в Библията, Сам Бог казва: „Аз творя тъмнината, творя и зло“ – това тука е без коментар, това си е… думи на Бог. Учителя казва: Не говорете за злото, то е по-мъдро от вас. (Забележи за какво говорим!) Значи, то не е някаква ангелска йерархия, паднала – това е висока степен, и когато се произнасяш без да си проучил дълбоко, без да го познаваш… Ти, първо, разбира се, трябва да познаваш Бога. Сега. Що е зло? – казва Учителя. Забележи Дълбоката Мъдрост какво казва, не хората: Прикрито Чисто съзнание; прикрито Чисто съзнание – Учителя. Но то е поставено под особен ъгъл и затова е неразбираемо. Злото е ограничение на всяко нечисто същество. То атакува скрита нечистота в хората, която не я виждат. Ако не разбирате Доброто, то се превръща в зло; ако разбирате злото, то се превръща в Добро. Ако работите за Бога, злото ще работи за вас. Виж как… колко просто говори Учителя!

Б. Б.: Тоест трябва да посрещаме злото с отворени врати – така ли да го разбираме?

Елеазар Хараш: С Правилен Подход, не отношение, не вражески. Примерно: срещу мекотата,то увисва. В Любовта, то е напълно сляпо – казва Учителя – нищо не вижда, нищо не разбира; но в омразата, в слабостите, то е силно. Сега, Учителя казва: Който не разбира Законите на злото, той става на пепел, разрушава се. Който се бори със злото, той сам си е подписал присъдата. И за други прераждания, не само сега.

Б. Б.: Можем ли да кажем, че борбата със злото е подхранване на самото зло?

Елеазар Хараш: Точно така! Първо – ти вярваш, че е зло, защото има зло в тебе. Ако в тебе нямаше, ако ти си един свят, пречистен човек, или истински Добър човек; не добър, а Абсолютно Добър, ти ще видиш скритото Добро в него, което идва да те направи още по-дълбок. Тоест Бог иска да се всели в тебе, чрез туй зло да те направи още по-близко до Себе си. Той затуй ти го изпраща. Но това не е за обикновени хора.

Б. Б.: В тази логика, голямото предизвикателство пред нас е да трансформираме злото в добро?

Елеазар Хараш: Точно така! В злото е Непроявеният, Скритият Бог, а в доброто е Проявеният, Явният Бог. Ако злото е вън от човека – казва Учителя – а вътре го няма, то е безвредно. Искате ли да не срещате злото, молете се преди да е дошло. (Защото като дойде, вече е късно – това са закъснелите хора.) Само Бог може да ни пази от злото – никой друг. Защо не познаваме Бога? Учителя казва: Защото дяволът ви е хипнотизирал. Сещам се на едно място Учителя говори за хипноза четвърта степен – най-трудно, то е голямо заслепение, значи, не само грехове… „Ония, които спъват Пътя Господен… – казва Учителя – (Забележи каква красота!) Ония, които спъват Пътя Господен, това сме ние хората. Дяволите не спъват Пътя Господен – те Му служат. (Забележи колко просто!) Злото, това е нещото, което не съдържа в себе си Любов – то му е отнето. То не познава Любовта, и затуй действа така. Ти се чудиш защо действа така? Ти да придобиеш Любов, ти да имаш Любов. (Остави злото, че няма Любов – това не е твоя работа. Бог го е отнел по дълбоки причини, за да придобият съществата Любов.) Никога не трябва да виждаш злото. Ако ти живееш в Любовта, ти навсякъде ще виждаш Бога. Божията Ръка е навсякъде. Ти в акулата ще видиш скрит служител. Има случаи, не знам дали съм ти казвал, ами акула спасява жена – избутва я на брега. Вярно е: жената се е помолила горещо. Допускам да си е забравила името от страх, но акулата е слуга на Бога; тя е в Неговите Ръце… Бог може да изпрати на акулата такъв ужас, който тя не го познава. Но тя избутва жената на брега, и жената се спасява. А има случаи, когато делфин напада човек, не знам чувал ли си. Някакъв ядосвал делфин, предизвиквал го и делфинът му показал другата си природа, като го нападнал. Много е странен тоз свят, много е красив за проучване! Но говоря от Духовна гледна точка и Божия; Божията е по-дълбока от Духовната. Така!

Учителя казва: Ако нямате Божията Любов, зло ще се случи с вас – значи ти си вече… То те дебне, то се подготвя, има си начини.

Казва: По-трудолюбиво същество от дявола няма. Значи: от сутрин до вечер той работи неуморно. Примерно ти го изпъждаш през комина, той влиза през ключалката – тоест, където има слабост в тебе, дупчица, то влиза. След време като няма слабост, ти ставаш Син на Бога. Разбираш механизма?

Б. Б.: Учителя казва, че отрицателните енергии, злото всъщност обаче са съзидателният елемент във Вселената, т.е. това, което твори, което създава. Докато положителните, респективно – Бог, Любов, те даряват, те дават; в този смисъл, ние при всички положения се нуждаем от зло?

Елеазар Хараш: Сега ще ти обясня защо си прав. Туй, което щастието ще ти даде, то е невежество и подобни неща; туй, което скръбта ще ти даде… Значи: скръбта ще ти бръкне много Дълбоко, и ще те насочи към Истинския живот. И да търсиш нещо, скръбта ти бърка Дълбоко. Щастието не може да ти бръкне, и не може да те преобрази да тръгнеш по един Дълбок Път. Така че, тез отрицателни неща са много дълбоко скрито положителни. Но те са и по-дълбоки от положителни, значи те са Духовни. Защото, ако вървиш по пътя на положително, отрицателно– това е земният път: „Аз съм отрицателен, аз съм лош човек; аз съм добър…“ – и двете са зле.

Бог не се нуждае – казва Учителя – от добри хора, а от любящи хора. Добрият човек… Представи си, Боре, един добър човек да отиде в Ангелския свят, или при Серафимите. Какво добро ще направи там? Учителя казва: (и Айнщайн даже) там става общ работник, ще носи вода на Ангелите, и то, ако му позволят. Нищо не става горе. Трябва да… Но който влезе с Любов, Мъдрост и Истина, вече говорим за… Аз ти казвам и някои шеги, ама… Така!

Лошите мисли – казва Учителя – ако не ги подхранвате, те загиват, ако не ги поливате. Лошата мисъл може да ти дойде в главата, Боре, но ти защо трябва да я възприемаш? Кой си ти, защо ще я възприемаш?

Б. Б.: Страхът подхранва ли злото?

Елеазар Хараш: Значи: страхът първо е враг на самия човек и той показва, че Любовта не е вътре.

Казва Учителя: Когато Любовта влезе отвътре, страхът излиза отвън. Но понеже човек няма Любов, страхът е вътре, за да го предпази. Страхът е вид предпазител, вид… предпазител.

Б. Б.: Да, но страхът подхранва тези негативни мисли, за които казваме, че не трябва да се подхранват.

Елеазар Хараш: Да, но той поддържа и съвестта. Той поддържа и съвестта човек да не направи много по-големи престъпления. Защото все пак като се страхува малко от Бога… Не говоря, ако вече е съвсем зъл човек, който нито страха, нито съвестта… Но говоря ти за един обикновен човек. В страха ще влезе съвест, и той заради обществено мнение, заради нещо, няма да направи едно по-голямо зло, отколкото…

Б. Б.: Като казахте „обикновен човек“, и като говорим в контекста на злото, какво ще кажете за чувството за мъст, което е у много хора?

Елеазар Хараш: Ами ти одеве каза нещо за заслепяването. Значи, омразата е точно заслепяване; когато ти си заслепен, ти си изместен. Ти, понеже не си търсил Бога, и в тебе няма Душа, няма Дух, няма Разумност. И вече тез духове се настаняват. Всъщност едни духове влизат в тебе, убиват други духове, и ти се заканваш после на врага си – той съвсем не е той… Това е друг дух в него, ще трябва да го търсиш. Ако имаш голяма Любов, ще ги стопиш нещата. Но точно това е изгубил човекът и говори. Те иначе хората говорят, че „Бог е Любов“, но трябва много Дълбоко да разбереш това, че Той е Любов при всички условия, а не само при някои условия, но…

Казва Учителя: Вие всеки ден правите грешки и търсите причина в дявола. Виж, значи, човекът прави грешката и търси виновник, и се оправдава. Това означава, че той се обвързва с дявола и ще бъде наказан, защото той осъжда дявола в случая. Не казва: „Аз сгреших“.

Б. Б.: Малко черен хумор, но ние говорихме, че човек постоянно разочарова Бог, то май ще се окаже, че човек постоянно разочарова и дявола?

Елеазар Хараш: Някой път има такива случаи, има една такава поговорка, че човек може да направи такива глупости и бели, че дяволът няма такова въображение. Значи то е… „класика“ – аз му викам „класика“, нали. Сетих се за един бисер: За да станеш светия, трябва да ти светят маслото. Хем е шега, хем е Истина. Значи, мъчението изработва…; страданието е като загрявка. (После, може би, ще ти кажа нещо по този въпрос, така.)

Ти не можеш да направиш – казва Учителя – дявола добър, но поне можеш да го направиш безвреден.

Сещам се за Айша, която – жената на Мохамед – тя го пита: „Даже и в тебе ли има дявол, Иблис?“. Мохамед казва: „Имаше, но аз го направих мюсюлманин, покорник – покорих го!“. Значи, във всеки има дявол, но (целта е…) доколко ще го покориш… Покориш ли го, става безвреден.

Докато не вържеш злото в себе си – казва Учителя – всякога ще слугуваш на дявола. Ти можеш да вържеш злото в себе си само когато станеш едно с Бога. Сам по себе си, с някакъв си измислен морал – забрави!

Щом си в противоречие с Бога – казва Учителя – дяволът ще те върже по всички правила. Щом си в противоречие с Бога…

Ако ти мислиш Чисто и Божествено, ако ти мислиш Чисто и Божествено, дяволът не я пие тази вода – Чистата вода.

Б. Б.: Можем ли кажем, че злото е всъщност самоотрова за човека?

Елеазар Хараш: Да. Значи: особено лъжата. Ако трябва някой път ще ти говоря специално. Учителя я нарича двоен грях – не грях. Другите са грехове, но лъжата е двоен грях, и казва: Всичко друго може, малко или много, да ви се прости – лъжата никога.

Ти вече, още… Само да ти обясня: още, като я изричаш, тя е построена от такива букви, че химическият състав на кръвта вече е нарушен. Ще имаш здравословни проблеми – това е малката страна. След време ще имаш изкривяване на пътя си и постъпките си, защото дяволът има да взима. Ти си произнесъл лъжа, а той е бащата на лъжата, той ще те изкриви – нямаш избор, щом лъжеш, това е…

Б. Б.: В един от предните разговори казахте, че лъжата, изобщо, нечистите мисли водят до лош дух водач.

Елеазар Хараш: Точно така – Метерлинк. В момента, в който направиш погрешна постъпка, ти вече имаш друг водач. При лъжата (вече) той се вкоренява, защото той (вече) има право да те изкривява, понеже ти си я допуснал. Тя е много по-лоша от лоша дума. Лошата дума е…

Казва Учителя: Мъчението е дадено за извисяване, а страданието е само за очистване – виж колко красиво, колко точно! В мъчението ще станем… Това е последната подадена ръка на Бога – мъчението. Защото има едно пропадане на човека, ако не беше мъчението. Значи човек, ако стане дявол не е голямо падение. Ако стане демон… Някой път мога да ти разкажа, може да говорим специално за демоните. Тука говоря по-общо за злото. И понеже не искам да смущавам хората, това е вече голяма празнота, голямо падение на човека.

Б. Б.: Самото говорене за тези неща подхранва ли ги?

Елеазар Хараш: Не, защото то обяснява, за да знае човек от какво да се пази, поне да има някаква идея. Иначе…

Бог не се интересува – казва Учителя – от твоето щастие, то – казва Учителя – то е за умрелите. Но Бог живо се интересува от твоята Голгота, защото Голгота е оживяване вътре в Него. (Ето защо Голгота е важна, страданието е важно).

Дяволът е силен – казва Учителя – в религията, но Той е слаб в Любовта. Забележи отново, забележи колко просто и ясно! Няма тука термини и сложни неща, не ти трябват речници. Да?

Б. Б.: Но искам да върна на предното изречение: Ако „Бог се интересува от твоята Голгота“ всъщност Той се интересува от саможертвата на всеки човек.

Елеазар Хараш: Точно така! Обаче не тази измислената, защото умът може да имитира. Отиваш в манастир, казваш: „Аз съм монах“. Ти може да си избягал от света, това не е жертва. Ти не си отишъл да си посветиш живота на Бога, конкретно на Истината.

Б. Б.: Коя саможертва? Тази за другите ли, или?

Елеазар Хараш: Не! Първо е за Бога и после, Той ти дава правилен начин да се жертваш за хората, но вече Той ти дава Мярката. Иначе ти си въобразяваш: „Аз живея за Бога“ – нищо подобно! Много е дълбок… Значи, въпросът за…

Когато говорим за Дълбоката Жертва – Майстер Екхарт казва: Тази Дълбока Отреченост, тя е шеста степен (надминава), тя е по-дълбока от Любовта. Защото има хора на Любовта, отдадени на Бога, но не са пожертвали (Пълна Отреченост) всичко. Нещо им липсва, на таз Любов нещо… Когато стане Пълна Отреченост, това надминава (Забележи!) и Любовта. Много висока степен е!

Б. Б.: Като говорим за високи степени: кога става трансформацията на злото от зло в добро?

Елеазар Хараш: Значи, при пълно Посвещение на Бога. От време на време, може да имаш изпитания от злото – Бог ги изпраща, но те са вече изчислени за твоето израстване. Може да правиш малки грешки, но те са грешки, при които ти растеш, те те упътват в Светлината. Земният човек повтаря много грешките си. Той не се учи от тях. Както казах: има разлика между Ученик и човек.

Виж, какво казва Учителя: Малцина знаят, че (забележи) вероучението е създадено от дявола – ще обясня. Малцина знаят, че вероучението е създадено от дявола, а Любовта е създадена от Бога. И обяснява Учителя – Казвам: защо тогава тези вероучени хора се провалят? Любов нямат. Отговорът е ясен, обяснен и прост. Или го разбираш, или не го разбираш. Няма тука… Да?

Б. Б.: Ако трябва да синтезираме, кое е било най-голямото зло, с което се е сблъскал Христос?

Елеазар Хараш: Първо – за Христос няма зло, защото Той вижда Бог навсякъде; Той Го вижда и на Голгота. И там казва страшна формула, много дълбока: В Твоите Ръце предавам Духа си! И Той вече се вкоренява в Бога – Единствения Господар на всичко. Значи, Той вижда Бог и на Голгота, както Ал Халладж. Аз ти казах: Ал Халладж го водят с вериги, на инквизиция да го режат, да го… Те после го режат, той танцува, той отива на среща с Бога; той знае, че има само Една Воля; той се е подготвил за това, дал е Обет още в Невидимия свят. И Той умира за Единствения Бог и влиза в едно по-дълбоко ниво на суфизма, и смущава даже и Мъдреци. Някой път ще ти говоря, защото има едни Мъдреци, които са над Мъдреците. Те също са надраснали святост и грях – много висока степен са, но няма да разберат много хора. Малко е опасно, но някой път може да говорим за опасни неща, ако ти кажеш.

Б. Б.: Голямата Истина сякаш смущава, дори хората, които вярват в собствените си сили и израстване.

Елеазар Хараш: Значи, ще ти кажа: Най-големият Смутител в Света е Истината. Значи, аз ти казах: Тя е по-опасна от атомна бомба. Още нещо ще ти кажа, понеже ме питаш, не знам как ще ме разбереш (или хората); смятам, че разбираш, така както съм те усетил, значи: Истината е убиец, страхотен убиец! Значи, ще ти обясня какво искам да кажа – по Учителя (Той ми ги разкрива тез неща), тя не е убиец само на нечистите; (Забележи!) – казва Учителя: тя убива и Чистите. Значи ти дълго време трябва да се пречистиш, после тя ще те убие, обаче ще те Възкреси. И ще ти даде нещо, което го няма нито в този свят, нито в оня. Тя ще ти унищожи и светлото его, и Висшето Аз – страшен убиец е. И ще ти даде нещо такова… Ще ти даде Бог. Ще ти даде такова съкровище, такова нещо от себе си, което е, което е смайващо! Нито око е виждало, нито ухо… – страшна работа! Когато убива нечистите, тя ги убива – там няма Възкресение. Затова хората не са подготвени и затова… Аз избягвам да говоря, тука ти вмъквам нещо. Ако взема да ти говоря, ще стане много опасно.

Б. Б.: И заради това, в тази логика, тази Истина не можем да я отъждествим като зло?

Елеазар Хараш: Няма как да е зло. Това е Върховно Добро, но само за подготвени хора, които са жадували за Бога, плакали са за Него, умирали са, стремяли са се, отчайвали са се, ставали… Иван Рилски се е отчайвал много. Даже в един момент казва: „Абе, Бог ли ме изпрати тука в тази пустина, дявола ли?“. Ще ти обясня красотата на Иван Рилски и пукнатините му, защото той е едно дете. Светците са в Чистотата, но не са в Мъдростта. Значи, много са далече от Мъдростта. Ще ти го обясня: Мъдростта е много тесен Път. Те от време на време казват малко Мъдрост, полумъдрост; казват нещо, защото Чистотата се докосва, но тя не е Мъдростта. Тя е само една подготовка за бъдеща Мъдрост. Но ако трябва някой път ще посветим живот на Дълбоката Мъдрост, на Мистичната Мъдрост, която е…

Б. Б.: И на финала на това интервю, искам да попитам: можем ли да тълкуваме, че злото е необходимо стъпало в развитието ни?

Елеазар Хараш: Значи: без злото, Доброто – казва Учителя – щеше да стане зло. И то е, доброто е болно – човешкото добро.

Сега, казва Учителя: Дяволът върви след вашата лоша мисъл. Лошата мисъл е самооплитане.

И казва Учителя: Бъдете като паяка – оплетете дявола в мрежата си, а не да се самооплитате. В лошите действия оживява вашето собствено падение. Злото признава за Господар само Бог. Злото е произлязло от Дълбината на Бога, то е лишено от Любовта, за да възстанови Любовта в съществата. Бог не е във вас, т.е. Бог не е във вас, когато искаш; когато хората искат да оправят света. Забележи, какво казва Учителя: Оправянето на света е Божие Дело, а ти трябва да оправиш себе си. Значи, почнеш ли да оправяш другите – казва Учителя – и косата ти ще побелее, и нищо няма да оправиш. (Имам още около три странички, така.) Ако се тревожите – казва Учителя – низше същество е проникнало във вас. (Това не си ти.) Това е от света на умрелите, прониква във вас лесно. Грешните са грешни, защото не са се мъчили достатъчно; а праведните са праведни, защото са се мъчили, те са осветили своето мъчение – това е разликата. Доброто и злото е обширна и дълбока област на Тайното Знание. (Тука, в таз лекция съм кратък, в туй интервю.) Злото е неорганизирана мисъл, чувство и постъпки.

Суфи казват: Сатана е враг на човека, а не на Бога. Сатана е символ на непослушанието в човека. Човекът е своеволен…

Учителя казва: Някой ми казал лоша дума, виновен съм аз, че съм я възприел. Съвременният човек не живее според Истината, а според своя интерес.

И тука няколко малки неща за злото, мои проучвания.

Истината е ужас и за дявола, и за злото, включително, и за добрия човек. Дяволът много често се прави на религиозен, защото това е много добро скривалище. Не е възможно дяволът да действа без позволение на Бога. Бог знае кой какво е правил в миналите си прераждания и позволява дяволът да действа. Дяволът приема всякакви форми, но има две, в които не може да се побере, не може да ги възприеме; те са много неудобни за него: Първо – гълъба, второ – агнето. (Там не може да влезе и да се „скъса“.)

Б. Б.: И заради това трябва да си поговорим отново в някой следващ разговор за Метерлинк, за гълъбите, и за животните.

Елеазар Хараш: За животните – дълга тема. Да. Да – друга голяма тема за животните. Пък за славея какви неща казва Учителя… Аз съм към края, ако искаш да ти кажа накратко? Славеят не е човешко същество – това е паднал Ангел, от ангелския свят в миналото. Знаеш ли причината? За една обидна дума на друг Ангел. Значи, в тоз свят може да обиждаш, колкото си искаш, там е забранено – говоря ти за една обидна дума. Той е допуснал, наказан е, според Учителя: 10 хиляди години да живее в тяло. Той пее, защото това е спомен от Духовния свят; той пее, защото възстановява пътя; чрез Духовна музика създава Духовна Светлина и пътека, някога да се върне. Ще си научи уроците, след време, ще се откаже да обижда завинаги. И това ще бъде урок за… Но той е допуснал грешка.

Б. Б.: Много сериозен поправителен изпит!

Елеазар Хараш: Сериозен е, защото в него свят – там, малката погрешка е огромна. В тоз свят може да обиждаш, да правиш грешки колкото искаш; в другия свят също. Но когато говорим от Ангелски свят нагоре… Сега към края. Нека ти кажа нещо, ако… Понякога, има и такава идея: Ако дяволът иска да стане много близък с човека, много често влиза в два вида животни, други – кучето и котката.

Б. Б.: Които са навсякъде, около нас.

Елеазар Хараш: Навсякъде около нас. Те са и стари приятели на човека от милиони години. Говорил съм и много хубави неща за тях, но понеже тука не е тема. Но някой път може да влезе, и кучето, и котката да ги хване бяса, да ухапят човек. Те не искат да ухапят човека, или някого, или дете, обаче, когато той има силна воля, може да ги изкриви. После кучето съжалява. Аз съм имал цели лекции по тез въпроси. Между другото: кучето е боец, котката е Мъдрец. Котката е много по-дълбока, много по-стар приятел на човека. (Тука само, имам няколко изречения, но само за малко ще се отклоня.) В Древността, в Атлантида, когато мишките са били страшна опасност за човека – те са били едри като зайци, и са били – човекът е нямал методи – много коварни същества. Народът на мишките е бил страшна заплаха и Бог се вижда в чудо как да… Хората се виждат в чудо; те не могат да се справят, човечеството… Бог изпраща котките. Тайната на котката е, че тя може да се превръща… За мишката всичко е движение, живот. Котката може да се превръща в статуя. Има египетска поговорка: Мишката се страхува даже от статуя на котка. (Туй между другото.) Значи, и котката може да застане пред дупката на мишката като статуя – изчезва. Тя, защото е много вглъбено същество, тя може да става нула, неподвижност. И мишката мисли, че няма никой, излиза и изчезва, защото… Котките са спасили човечеството, те са по-дълбок приятел, но понеже не са изпълнили в последствие дълга си към хората, и сега, ако чуваш около казаните някой път котките плачат. Те са и смалени, те тогава са били едри като лъва и тигъра; те са били страшни… Даже са воювали срещу черни адепти на черната магия. Но много дълъг разговор, ще…

Б. Б.: Специално ще направим разговор за животните, защото аз тука се сещам да си говорим и за орли, и за кукумявки, и за слонове, и за лебеда. Добре, да продължим с края на темата за злото.

Елеазар Хараш: И за лебеда мога да ти кажа тънкости. Да. Дълга тема. (Към края, завършвам.) Да!

Дяволът е – казва Учителя – Реална Нереалност (Забележи!), действаща илюзия, защото Бог гони свои цели. Това е влияние, с което иска да променя за добро. Чрез тази илюзия Бог действа. А – казва Учителя – Бог е Реална Реалност. Значи дяволът е нереална реалност, илюзорна, но влияние, действащо, а Бог е Реална Реалност. Исках да бъда кратък, защото забелязахме…

Б. Б.: Благодаря Ви за това интервю. Искам обаче да Ви задам няколко въпроса, тъй като и в предходните интервюта, и в това последното, на няколко пъти казвате, че Ангелите са паднали същества и че едва ли не, са – директно го казахте – по-нисше ниво от човека. В обществото сме свикнали да възприемаме, че Ангелите, напротив, помагат на хората – по-висша Йерархия са. Какво имате на предвид, като казвате „паднали същества“?

Елеазар Хараш: Сега, не в този смисъл на човека грехопадение. Значи, първо – Ангелите не им е дадено да познаят Бога.

Б. Б.: Защо, къде е причината в това ограничение?

Елеазар Хараш: Далече са. Значи, те нямат… Значи на човека е даден Свободен Избор, Ангелите го нямат. Те само служат на светлината и на светлата мисъл. И се сливат със светлата мисъл на човека. И някой път човек не знае негова ли е. Само Мъдреците знаят негова ли е светлата мисъл, или на ангелите. Някой път те се сливат. Мъдрецът знае.

Б. Б.: Тоест те са някакъв тип проводници ли?

Елеазар Хараш: Те са проводници, Служители и помагат на човека, където има условия, защото човек може да е затворено шише, да обича злото. И Учителя казва: Не може да налееш вода в затворено шише. Ангелите желаят, жадуват за прераждане в страдание, защото Пътят на човека е в страданието. Колкото по-дълбоко е страданието, по-дълбоко ще познаят Бога. И те някой път жадуват, но Бог не им дава прераждане. Голяма чест е да се родиш като човек и особено да вървиш съзнателно по този Път!

Б. Б.: Това, че те са лишени от право на Свободна Воля не е ли прекалено жестоко?

Елеазар Хараш: Някога ще им бъде дадено, защото Бог е Любов. Но в момента хората са… на хората е дадено.

Б. Б.: Тоест, Ангелите са ограничени единствено от времето?

Елеазар Хараш: Ограничени са. Даже Дълбоки Тайни в човека не ги… Те не знаят, те не знаят Тайно Бог как работи в човека, Серафимите как работят. Примерно, не съм ти казвал, когато говорихме за Богомилите – Учителя казва – Поп Богомил и Боян Мага не са Ангели. Те са двама Архангели. Те затуй вдъхновяват Ангели и чисти съзнания. Те са много Висока Степен. След време, аз ти предлагам, защото онуй беше само въвеждащо… Страшно е Учението на Богомилите, помитащо и този свят, и оня свят – дълбока вода. Особено конкретно Учението на Боян и на Поп Богомил. Боян е главният, Поп Богомил е разпространителят. Боян е направил голяма услуга на Поп Богомил и той си посвещава живота да го разпространи. Туй е друга тема…

Б. Б.: Мерси много! Благодаря още веднъж!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ

ЗА ЖИВОТНИТЕ:
ДЕЛФИНИТЕ, РУСАЛКИТЕ, ПЧЕЛИТЕ, ПЕПЕРУДАТА,
ОРЕЛЪТ, ВЪЛКЪТ.
ВЪПРОСИ ОТ ЗРИТЕЛИ

16 септември 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, г-н Хараш!

Да започнем днешната тема за животните с въпроса: Как така на Земята има толкова голямо разнообразие от животни? Толкова различни са те, а всеки вид е толкова перфектно обособен за нуждите на цялото; сякаш никой не може да бъде изключение или случайност. Животните днес само резултат на еволюцията ли са, или са привнесени така, както човека, от другаде?

Елеазар Хараш: Голямото разнообразие на животните произлиза от Единството на Бога. Всичко туй са Негови скрити способности, качества. И Бог се грижи и за лошите, и за добрите животни – и в тях израстват качества, които в бъдеще… Това са… Неговият план, това е Неговият план. И в бъдеще тези качества ще служат пак на Бога, но те и сега служат на Бога. И затова Бог се грижи едновременно и за змията, и за вълка, и за агнето. Въобще… Тези качества ще Му трябват на Бога, когато станат… Те са вид преданост, вид способности. Ние ги казваме… примерно котето го наричаме игра, или кучето, но то развива Тайни способности, които в бъдеще ще влязат в Плана на Бялото Братство. И туй многообразие е много красиво, и няма нито едно излишно животно. Всичко е в този план.

Б. Б.: Можем ли да разсъждаваме по темата, че устройството на самите органи на животните, както и на човека, е основната предпоставка за това дали в тях, и до каква степен, може да се проникне Духът на Бога?

Елеазар Хараш: Значи, Духът на Бога е изначално проникнал. Той, човешкият Дух, също има таз способност, когато се пречисти да прониква във всичко. Но тука искам да ти кажа, че животните не са създадени от Бога. (Само да ти уточня.) Значи, те са създадени от Боговете. Някои са успешен опит на Боговете пример: делфините и китовете са успешен опит; русалки и кентаври – неуспешен. Обаче Боговете също се учат – те имат творческа способност, дадена от Бога. Отзад пак е Бог, обаче не е целият Бог, защото… Примерно Боговете не могат да създадат човешката Душа, Висшата Душа, но Бог създава Висшата Душа. Те творят вторично и се учат, също умъдряват, също се чудят. Примерно те са искали с русалките нещо хубаво да направят, но се оказва, че русалката има проблеми: на сушата врагове, във водата врагове (после ще ти разкажа за русалките). И таз красота, с която са искали да покажат Боговете, се оказва, че нещо… Но те после ще я… Тя сега е във въздуха русалката.

Б. Б.: Но за да не изпаднем в неразбиране на самата лексика, нека да дефинираме какво визирате под Богове и Бог – йерархично?

Елеазар Хараш: Да. Значи: Бог е създал Боговете. Той не може да бъде създаден от нищо – Той е Създателят. Те имат част от Неговата творческа способност и могат да създават много неща, да правят опити. Но това, което Той създава, те не могат да пипнат там, нали. Като говорим Висшата Душа, Тайната на Духа, която е… Те си остават ограничени, но същевременно творчески.

Б. Б.: Но в процеса на творчеството, те имат и възможността да правят грешки. И цената на тези грешки…

Елеазар Хараш: Е поучение.

Б. Б.: Щом е… Да? Какво е?

Елеазар Хараш: Цената е поучение. Те умъдряват постепенно и след време ще направят най-точните Същества, в най-точното време, които ще могат най-точно да служат на Бога, а сега е смесено. Но всичко е пак на мястото си, понеже обхватът е на скрития Бог. Той обхваща всичко.

Б. Б.: Нека и още един, така, въвеждащ въпрос: Какво трябва да ни е схващането за животните като присъствие тук на Земята? Носят ли те Душа? Имат ли способността да развиват памет (още повече пък) и мислене? Или пък, от друга страна, разсъдъчната дейност е привилегия само на човека?

Елеазар Хараш: Някои животни Висша Душа нямат. Част от Душа имат някои животни, която е много близка до Висшата, но е много скрита при тях. Но тука искам да ти кажа примерно нещо за делфините: те си говорят по два различни начина – много странно. Единият е бърз начин на говорене, което означава, че си говорят важни неща. Понеже скоростта е голяма, думите почти се губят. Остават тънкости на звуци – скоростта е голяма и си предават важни неща. Когато си говорят свръхбързо, тогава не са важни неща, а си предават Тайни. И никой не може да разбере, защото прекалено голяма скорост. И те имат в себе си и част от Душата, но тя остава леко скрита настрани – Висшата Душа. Но само да ти кажа нещо важно, което го изнесох скоро в последната лекция. Всичките тези удавници в морето, които водата ги изхвърля, и хората казват… Сутринта отиват, умрелият там, нали, удавеният, изхвърлен на брега. И те, хората казват: „Водата ги изхвърли“ – не е водата, а делфините ги изхвърлят. Само ще ти кажа защо: делфините изхвърлят, умрелите, защото обичат човешката форма, обичат човешката Душа, искат хората да си ги погребат, защото много обичат човека. И туй отношение, те нямат информация за човека и знания – имат усет. Голяма Тайна е Усетът, някой път мога да се спра подробно. Той е подобен на Интуицията. Не на предчувствието, предчувствието е друго нещо. Предчувствието може да подвежда, Интуицията – не. Дълбок усет имат за човека и за човешката форма и затова го изхвърлят на брега. Те даже го пазят някой път от акули. И го изхвърлят на брега, за да може човека да си го почетат и да си го… Отношение към Душата в човека.

Б. Б.: Мозъкът на делфините прилича изключително много на мозъка на човека: малко по-голям е, по-развит, чисто физиологично. Според някои хора делфините са на по-високо еволюционно ниво от човека. Вие как мислите?

Елеазар Хараш: Значи, и между много хора има такава разлика – и между хора, и животни. В някои способностите са по-развити, в други – не са. Оттам идва уважението един към друг – и между хора, и между животни, защото таз способност може да ти свърши нещо, да ти помогне в развитието. Примерно котката – способност на концентрация. Една позната каза: „Канех се да се самоубия, така ме погледна котката, забравих всичко!“ – ето го помагачът, тя умее… Концентрация значи сгъстяване на Духа, поглед – изтрива мисълта. Виж какъв Подход (нали) и то в точния момент (нали).

Б. Б.: В тази логика на мисли, могат ли… Първоначално въпросът ми щеше да бъде всъщност, дали могат хората да вливат мисли в животните? Но всъщност вливат ли и мисли животните към хората?

Елеазар Хараш: Значи, взаимно е. Учителя казва: Защо могат да си предават – защото животните са създадени чрез Слово и затуй чрез Слово им се въздейства. Ако искаш да почна да ти казвам какво казва Учителя и…

Значи:

Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.

И виж сега какво казва Учителя: Кога човекът е пеперуда? Когато дава място на Духа в себе си.

Всяко животно си има своя специалност, дарба. А човекът казва: „Това е инстинкт“. Ще обясня: на Окултен език „инстинкт“ означава Древен Разум. Те сега, животните (прекъсвам се малко) пътуват от инстинкт към този Древен Разум, и той си го има, нали. Примерно, както пчелата: това, което върши пчелата, ние казваме „инстинкт“ – това е Древен Разум. Значи, Мъдрецът и светецът не могат да направят мед (аз съм ти казвал), могат само да го ядат.

Б. Б.: Да, но искам тук да вметна нещо. Т.е. Интуицията, за която по-рано стана въпрос, тя фактически е връзката с този Древен Разум?

Елеазар Хараш: Значи, точно Интуицията – не е предчувствието. Интуицията се равнява на Дълбокия Усет при делфините, Усет. Те не се нуждаят от информация, обаче имат Тайно дълбоко разбиране. Подобно в човека това е, Интуицията – отговаря равнозначно на дълбокото чувство в човека. Учителя казва: Дълбокото чувство в човека винаги е вярно. Говорим за много дълбокото, особено на пречистения човек. Но даже и на другия човек, то някъде в дълбочината го има. А Интуиция означава Ин-Тао, вътрешният Бог – няма грешка.

Интуицията винаги те води по точния Път, предчувствието – не.

Животните са велика идея на Бога и на боговете.

„Всички народи, животни и растения – казва Учителя – изпълняват Божия план.“ И растенията… (Някой път ще говорим за растения и цветя, ако трябва.)

Бог се грижи едновременно и за змията, и за гълъба; за вълка, и за овцата.

Животните – казва Учителя – аз ги наричам нашите „малки братя“. От много гледни точки, това са наши малки братя. И затуй посегателството е… То не е невежество; то е малко по-лошо от невежество, защото ти там посягаш на… Животно произлиза от живот, ти посягаш на самия живот. Преди години обяснявах на един пастор на адвентистите, убиваше мухите с една палка, викам: „Нямаш право! Викам: Първо, ако кухнята ти е чиста, какво ще прави мухата там? И второ, ти посягаш, убиваш самия живот. Не мухата, в мухата тече живот – ти посягаш“. Не ме разбра: „Довиждане – довиждане“ (нали), няма проблем!

Б. Б.: Един въпрос обаче: при убийството на животните, особено за да се използват за храна, те ли се саможертват, или те са жертва на нашата неразумност?

Елеазар Хараш: Първо – една част от животните се жертват, други не искат да се жертват, а по принуда. Сега, Учителя казва, че за животните тази смърт, малко или много, е добра, защото те ще израснат от тази жертва, но за хората е лошо. И затова туй примерно посегателство на делфините, е голяма грешка. За делфина е леко, защото той не е привързан към тялото и много лесно се отделя; той се връща на Сириус, той е Същество Високо (нали), напреднало. За тях мога да ти разкажа много и после ще ти разкажа, но има много неща, които ще ги премълча, защото е дълга история – то тръгва от Атлантида. Когато за първи път са видели водата, водопадите – Рмоахали, ако си чувал, (това е Първата Подраса на Атлантида) и тогава са били тез хора, които после стават делфини – като са видели водата, са се смаяли. Казали: „Това е нашето царство, не е сушата!“. И Той, после, Бог ги превръща, но ще ти разкажа други неща после за делфините.

Значи: „Всички животни са – казва Учителя (забележи) – деградирали хора“. Значи, тука е много дълбок въпросът.

Б. Б.: Без изключение?

Елеазар Хараш: Без изключение, защото Душата може да се смалява, може да стане мушица; може да заеме голямо, широко пространство, нали. Сега: хората няма… туй трудно ще го разберат, но ние го казваме, защото е Дълбока Истина. И туй не означава, че Висшата Душа в човека е животно или расте; тя пада назад да си учи уроци. Тя не е човешка Душа, не е Ангел; значи, Висшата Душа е Богиня, обаче тя минава през уроци. И се преражда, за да научи тез уроци, които после ще трябват, за да стане пълна Богиня да стане Служител на Бога. Туй хората ще смути. Аз, има неща, премълчавам ги, защото съвсем ще ги смутим; ще ги смутим малко, с Мярка. Знам, че някои хора ще ми критикуват лекциите (да са живи и здрави!), други ще ги хвалят – не ме интересуват тези неща. За мене е важно да се запалят хората по Бог и Истината, пък след време… Но благославям ги тези, които ме критикуват! Обаче, които критикуват, си правят карма. Знаеш ли какво означава критика, Боре? Неустроен свят. И колкото повече критика… Той, Бог е предупредил: Не съдете! (Но дай да не се отклонявам, да ти продължа.)

Б. Б.: Но, извинявам се много! След като казахте, че всички животни са паднали хора, не мога да не попитам един от може би основните въпроси, които и в конвенционалното образование (за мита и абсурда, според мен), че човек е бил произлязъл от маймуната? Не е ли точно маймуната примерът, че е деградирал и обратно инволюирал човекът?

Елеазар Хараш: Сега. В Древността се е случило нещо, което, някои Души… Значи, била е дадена Висша Душа, маймуните са се отказали да я ползват. И тогава Бог ги превръща в маймуни, а другите стават хора. А маймуните са деградирали, понеже не са приели Висшата Душа. Но същевременно, те са предпазени като маймуни да не слязат още по-надолу. И сега те се забавляват, играят си. Не се знае кой повече напредва, дали човекът, или маймуната. Нека ти кажа и туй, защото човек, който убива, който е жесток, който развива жестокост; а маймуната, която си играе, която е по-безобидна и научава неща, и после ще стане човешка Душа. Много е странен Божият замисъл. Но маймуните са пропаднали хора в известен смисъл, а в друг смисъл са предпазени, и след време те ще си получат шанса. А всичко ще върви, понеже е в ръцете на Божията Любов. И Бог наистина прави най-доброто. Туй, че ние не го разбираме, това е друга тема.

Някои мислят – казва Учителя – че Господ не може да връща хората назад. Но ако Той е превърнал някои Ангели на змии и на животни с рога, и да му израснат копита, значи Бог може да изменя всяка форма и Той я изменя. Сега, дали хората приемат…

Учителя казва: Ако Бог те заключи в риба, ти ще живееш със съзнанието на риба – какъв избор имаш? И кой те пита дали вярваш, те нещата просто стават, нали? Това може да внесе – казва Учителя – смут в ума ви, но формата е самоограничение, което заставя съществата да мислят и да се развиват.

Сега, чуй нещо за Душата: Тя може да се смалява и да се разширява; може да влезе във всяко животно и в животинка, в човек, в Ангел. Но тя не е нито животно, нито човек, нито Ангел – тя е Богиня, но тя има да учи уроци. И когато стане Висша Душа, тя вече ще има само желанията на Бога. Ще е извървяла този голям опит – през животните, през човека, през Ангела.

Душите на кои животни – казва Учителя – са най-близко до човешко въплъщение? Изрежда основните: Най-първо – слонът, волът, конят, овцата, маймуната и т. н. Ако затворите човешкото съзнание във формата на птица – казва Учителя – то ще живее и ще мисли като птицата – то няма избор. (Просто там ще си учи уроците.)

Във всяко животно има по една човешка Душа, на която е определено да живее само кратко, определено време – не може цял живот. Тя влиза като в хижа, като в стаичка, като нещо, в което се успокоява. Понеже безкрайното пространство тя не го е заслужила, тя няма достъп до Безкрая и там за нея е ужас, смут. И като влезе в някоя животинка, тя се успокоява.

Казва Учителя: Кой организира мравките, кой организира пчелите? (Да не е така случайно те да са… Нали?) Играта на животни не е само игра, а придобиване на умения. Така животните трупат един скрит опит в света, за бъдещия замисъл на Бога. И в този смисъл няма лоши животни, няма добри. Всичко е замисъл на Бога. Лошо и добро е…

Почвам с делфините. Имаш ли въпроси, или, защото… За няколко животни ще ти кажа някои неща, определени. Да.

ДЕЛФИНИТЕ

По времето на рмоахали в Атлантида, делфините са били хора (така наречено символично хора в панталони – човеци), но като видели чудото на водата, обезумели – направо се изумили, защото това е… Тогава водата е била по друг начин поставена: много излъчваща, много жива, и в сравнение със сушата, досещаш се – сушата си е суша. Те били смаяни и Великият Бог… те пожелали дълбоко живот в това Царство на водата. И Великият Бог, още оттогава, Той ги преобразил и още оттогава ги наричат морски хора. Те не възприемат Слънцето примерно като светло тяло, а като Велика Енергия. Те не мислят с понятия, а с Усет. За тях Усетът е по-дълбок от понятия. (Веднага ти казвам: хората имат понятие. Ако нямаш Дълбок Усет, какво ще правиш с туй понятие? Някакви определения, играеш си на игри.) Усетът е по важен от понятието. Те обичат човека заради самия човек, и заради древния спомен, когато са били хора и Души. Те имат радост от съществуването. Бог ги е преобразил, но те не са създадени от Бога, а от боговете; Той участва Тайно, но те са творчество на боговете – успешен опит, заедно с китовете. Но има неуспешни опити примерно – кентавърът и русалките. Ако трябва ще обясним защо, но не са се оказали годни за развитието в по-висш смисъл. Делфините нямат писменост, защото водата не я позволява. Те си предават Мъдростта устно, нямат външна библиотека. Имат вътрешна – това е тяхната памет, скрита памет. Съзнанието на човека се опира на думи, съзнанието на делфина на звуци и на вибрации. За делфина водата е дом и къща, той си живее там. Тези Същества са Разумът на океана и има много точни предания за много удавени хора, което ти казах, че делфините ги носят на брега, а не водата ги е изхвърлила. Това е старата любов към техния спомен – човешкото тяло, човешката душа, човешката форма, за да си ги вземат хората и да си ги погребат. За делфините – те си говорят, както ти казах, по два начина: бързо, така скриват думите си, не искат да ги чуят другите същества – единият начин, тогава си говорят важни неща. Когато говорят свръхбързо, вече не е важни неща, а Духовни Тайни. Някой път може да се спрем на въпроса точно какви Тайни крият от хората, но туй е друга тема. Сега ще ти разкажа някои неща за русалките, ако нямаш въпроси.

Б. Б.: Имам въпрос за делфините, относно вибрациите и този специфичен звук, който те издават. А всъщност понякога малките бебета, сред хората, издават такъв звук, когато са щастливи и се радват.

Елеазар Хараш: Тези звуци са вибрации на Душата. Те са насочени точно към близки и сродни същества, към делфините. И веднага разбират на голямо разстояние, защото водата е голям приемник. Водата е най-приемственото Същество; тя е живо Същество. И веднага звукът отива на далечно разстояние. И знае се веднага дали делфинът иска помощ, или иска да предаде нещо; или скрива нещо, което само тоз точен делфин го знае. Много скоростно, много точно, нали, и същевременно, скрито.

Б. Б.: И един по-така приземен въпрос, но все пак, в някои държави в света има много лоши практики за ритуали, убийства на делфини. Наблюдаваме в последните години особено в Япония, а и също и на други места се очертава, така и доста пророци говорят – ще заплати ли човек за тези убийства?

Елеазар Хараш: Първо, няма нещо, за което човек няма да плати. Значи, едно докосване, непознат човек да го докоснеш по ризата даже, не по ръката, следващото прераждане ще се случи обратното – той ще те докосне. Смятай, значи, до какво… Никой не може да се измъкне. По време на войните в миналото американците са обучавали делфини (и руснаците) да пренасят бомби и да ги залепват на корабите. Жестока работа – също жестоко ще се плати. И използват ги като оръжия, нали. Да ти кажа още нещо за делфините. Има един случай, един рибар влязъл с лодката си дълбоко в морето. И с едно куче да хваща риба, но кучето лаело много нервно, много недоволно. Той му писнало на рибарина и го хвърля във водата. Взима го един делфин и го избутва на брега, спасява го – кучето продължава да лае недоволно. Делфинът го хваща обратно и го закарва надълбоко, и го хвърля да се удави. Преведено: недоволството трябва да бъде удавено! Сега, дали ще го одобрят хората, рядък случай, мисля, че в Холандия ли се беше случило – забравих точно. Няма значение, но поуката е…

За русалките да ти разкажа?

Б. Б.: Да.

РУСАЛКИТЕ

Елеазар Хараш: Русалката не е нито човек, нито риба, защото не е приела напълно нито човешкото, нито водното – по средата. Боговете са създали водната жена като особен род красота, но се е оказало, че тя е в затруднение, има проблеми. На сушата – врагове, във водата – акули. И те са еднополови същества, винаги са женски. Раждат се по особен начин, зародишът е вътре в тях. (Казвам туй, защото някои се чудят как се е родил Христос без родители. После във второто интервю ще говорим за туй. Това е много… Бог Го образува направо, както Мелхиседек.) Бог може да образува Съществата, Той няма нужда от мъж и жена – то е смешно. Ами това е, раждането чрез жена – то е един от последните опити на човечеството и то е изостанал начин. Те мислят хората, че Бог няма други начини на раждане, а Той има милиони начини на раждане – както и да е. Значи, този метод Бог Го е разкрил на Боговете – за русалките. Те са били много миролюбиви, не са обичали хищниците и въобще борбата. Те нямат… Русалката не може да плаче – едно от нещата за нея – и затова страданията са големи. Освен това, тя не може да осмисля страданието. Делфините може да научат нещо от страданието и да произведат разум там, да произлезе нещо разумно. На русалките това е отнето, нямат истинска Душа – затова търсят човека, защото искат да се докоснат до Душата му и получават нещо от Душата на човека.

Б. Б.: А съществуват ли днес русалки?

Елеазар Хараш: Днеска живеят във въздуха. Иначе в 14 век е погребана русалка. Живяли са много пъти, много случаи има. Даже някакъв ритуал е правен… Даже един рибарин я взел в къщата си и я обучавал на някои неща, но това е било в миналото. И понеже е неуспешен опит, и не е Благоразумно и Богоразумно да живее, и сега те са във въздуха, и чакат след време нови условия, благоприятни условия, защото не са били оценени и освен трудностите, които са имали.

ПЧЕЛИТЕ

За пчелата е голям въпросът. Аз тука пак съкратено ти го изнасям.

Б. Б.: За пчелите имам един въпрос, с който искам да започна. Още повече в контекста на това, че прочетох Вашата книга по Морис Метерлинк* „Животът на пчелите“, която за мене е един от най-дълбоките философски, изобщо психологически духовни, литературни произведения. Как така пчелата се подчинява в рамките на целия си живот, на ежедневния си труд, на една по-висша Мъдрост? И безрезервно служи на тази Мъдрост без, така да се каже, да постави дори за миг под съмнение смисъла на това, което прави? И освен това, пчелата умира, когато извърши само един-единствен грях – когато ужили. Защо, ако можете да направите паралел, това не е така с осата?

Елеазар Хараш: Първо – пчелите са от слънчев род и те са разбрали дълбоко един въпрос – въпросът за жертвата. Тоз въпрос при тях е решен, той не се обмисля, което е качество на Висшата Душа. Ние го наричаме инстинкт, обаче ако ти нямаш този инстинкт – Древен Разум да се пожертваш… Не казвам, че жертвата е най-високата степен; има по-високи степени от жертвата. Но в случая за света това е доста дълбок въпрос и важен. Значи, след като е разбрала тоз въпрос, тя вече е подчинена на законите на жертвата и върви по таз пътека.