Елеазар Хараш: Първо, нивото на родителите е такова, че… Значи, има една книга от брат Михаил много хубава…* Възпитанието на детето почва двайсет години преди раждането. Значи, те самите трябва да са възпитани. Няма такива училища, които да ги възпитат. Значи, Единственият, Който възпитава деца, родители, включително шамани, Мъдреци, това е Бог. Ако Той не иска да възпита един човек, значи, да се съберат сто възпитатели, сто Учители – такива като Христос – те не могат да помогнат на човека, защото Бог не иска, нали. Значи, човек трябва да е… Да има в него нещо, което иска искрено да се учи, което да е достойно, да има Душа; да има – не любопитство, любопитството е погребение – да има Любознание. И тогава вече Бог ще изпрати съответен човек, ще го подготви, ще му даде Учител, нали. И този Учител вече, Той може да разкрие неща, които ги няма нито в тоз свят, нито в оня свят.

Да кажа още нещо за децата:

Децата се раждат, за да донесат – казва Учителя – изгубената Любов на майката. Значи, понеже майката… В тоз свят майките, те нямат пряка Любов към Бога – не Го виждат, не Го разбират, ако останат без дете, може да се отчаят и може да тръгнат назад. И като, Бог дава деца, майката да може да възстановява… Въобще всеки човек трябва да обича нещо, в случая майката обича детето – то е вид кукла и Душа. Хем е нещо истинско, хем е … Но тя трябва да го обича, да поддържа тази нишка, след време да се върне при Любовта. Ако няма дете, трябва да си вземе кученце, трябва да си вземе… Ако трябва даже един предмет, все нещо трябва да обича. Когато човек обича нещо, той подхранва таз нишка и някога, когато узрее… Нали, защото ето сега една, какво каза една сестра преди време. Има три деца. Каза: „Ако бях аз истинска ученичка на Учителя, нямаше да имам деца!“. Но от друга страна, тя е натрупала желания за деца. Сега то не означава, че… Детето е нещо красиво – там майката може да развие голяма Любов и после така да се посвети на Бога, че никой да не може да я спре, т.е. да стане Душа, Огън, Пламък, както казва Орфей. Значи, всичко е на място, всичко е на нивото си, Боре. Няма…

Б. Б.: А това, че големите Духовни Учители, изобщо в света са несемейни, нямат деца, израз на тяхната всеотдаденост към призванието за свързване с Бога ли е?

Елеазар Хараш: Не. Те, трябва да са осъзнати много хората, за да… Значи, дали човек ще се ожени, или не, това е посято от минали прераждания. И на едно място Учителя казва: Има хора, които трябва да имат деца и ако не искат да имат – горко им. Има други, които пък не трябва да имат деца, ако искат да имат – горко им. Нали? Значи, нещата са поставени много точно. Въпросът е: не е толкоз важно дали ще имаш деца, или няма да имаш деца, а дали си посвещаваш живота на Бога. Не на детето, първо на Бог, и после вече Той има начин как да помогне и на тебе, и на детето по правилния начин. Детето винаги расте – сега ще ти обясня, според Толтеките – детето винаги расте, защото възприема. Старият не расте, защото не възприема. Той вече има изградени гледни точки, погрешни заблуждения, полуистини – той не възприема. Но тука ще направя едно малко изключение. Ти ми каза, че в момента в Гърция, в Кипър има жени, които четат лекциите ми и ги… в старчески дом и ги превеждат… на гръцки на старите хора.

Б. Б.: Да. Точно така!

Елеазар Хараш: Поздравявам тези Души! Има, старите хора някои път са превръщат в деца, туй исках да кажа. И те в момента, понеже там има възприемчивост. И значи ето виж, има и не е изключения, но има и такива хора. Поздравявам тези жени, поздравявам ви сърдечно, не знам кои сте! Радвам се, че помагате на тези души да разберат Истината, защото те ще се преродят по-леко, по-правилно в другия живот. Така че, ако ти се чуеш с тях, поздрави ги още един път!

Б. Б.: Да.

Елеазар Хараш: Децата са един Таен свят. Искаш нещо да питаш или?

Б. Б.: Не, продължаваме.

Елеазар Хараш: Да.

Детето не се нуждае от твоята философия, а от твоята Любов и Доверие – значи, виж колко е просто! Твоята философия си я запази. Може да е хубава, може да не е. Дай Любовта и Доверието си на детето. Ако след години има условия, кажи му и твоята философия, пък ще видим то дали ще я одобри, или не, защото то може да има по-дълбока Мъдрост. Нали? Ние не знаем.

Б. Б.: В процеса на възпитанието на децата, тъй като всяко семейство е една затворена общност, кои трябва да са ключовете към Свободата и търсенето на Божественото? Трябва ли да запазваме тази семейна общност затворена, или по-скоро трябва да даваме пълна Свобода на децата?

Елеазар Хараш: На хората е много трудно да дадат пълна Свобода, но това е най-хубавото нещо в смисъл такъв: пълната Свобода означава пълно Доверие. Ти вече даваш нещо от Бога, нали. При пълното доверие ще има и пълно приятелство след време, то ще създаде. Но хубаво е, ти пак давай Доверие, както казва Мохамед, но завържи камилата си и пак се моли, нали. В смисъл, нали: Господи, Ти ръководи моето дете в правия път; Ти му бъди Водач; Ти го учи; Ти го обучавай, нали. Даже има една такава формула, която скоро ми даде Учителя: Господи, укрепи Се в моето дете. Защото, ако Той се укрепи, всичко друго вече ще е на място и другото е: Доверие. Значи: и молитви, и Доверие, и правилни разговори. Не някакво лавиране, защото е дете – то е стара Душа. Ти не знаеш, тя може да е много по-опитна. В много отношения тя е по-опитна от твоята Душа в други отношения. Затова между нас има голямо уважение и затова аз тайно обичам и светци, и Мъдреци, но знам кой на какво ниво е, защото има… Нали проучвам към 800 Учители и Мъдреци. И затова уважавам и децата светци, които са светци, светците са деца, но има едни Мъдреци, които…, там те не могат да… Даже и Мъдреци не могат да бъдат мярка, защото Учителя е нещо Върховно. И ние търсим Истинската Мярка, за да знаем точно къде вървим. Нали?

Б. Б.: И може би този призив, за вграждане на Бога вътре в децата е именно ключът за елиминиране на страха? Тъй като голяма част от родителите живеят в постоянен страх и безпокойство за техните деца. Ако щете, дори да не ги блъсне кола на улицата, как ще се представят в училище или пък как ще се реализират след време в живота си…

Елеазар Хараш: Значи, тревоженето е качество на ума. Това е нисшият човек, падналият човек. Той, Боре, той при уреден живот пак се тревожи. Значи, там тревоженето е, то е закон. Той не може да живее без тревожене (умственият човек, елементарният човек и нисшият човек) – той, тревогите са неговият живец. Нали той, няма избор, даже. Но когато се довери човек на детето и го обича, и се моли за него, и мисли правилно по законите на Бога, не по законите на света и на някаква религия. Законите на Бога – те не са закони на религията. Нали? Ще обясним някой път разликата. Значи, когато ти обичаш детето, ти напълно му се доверяваш. Това не е Вяра (искам да кажа разликата), ти може да вярваш в детето и да не му се доверяваш от тез опасения.

Б. Б.: Да.

Елеазар Хараш: Опасенията са стара болест на ума. Тревогата… Човек, който се тревожи, той даже няма Вяра истинска – да не говорим за Доверие. Значи: тревогите трябва да умрат. Истински духовният човек, чуждо му е тревоженето. Той живее в Потока на Бога. Там, там и да искаш не можеш да се тревожиш, защото, не че е забранено – няма го. Но да кажа още някои важни неща за детето.

Най-важното е децата да бъдат научени на особена Любов към Истината. Така са ги обучавали, така са били обучавани в Персия децата по законите на Заратустра. Истината означава Аша на персийски. И още от малки, нали, много се е наблягало детето как да говори, как да мълчи, как да се моли, как да цени Бога. Защо? Защото след време Истината, Истината ще заведе детето право в Ръцете на Бога. Дяволът може да посяга, демоните да…

Б. Б.: Няма право.

Елеазар Хараш: Няма, не, той не може, защото там е Аурата на Бога. Там, където е Бог, няма дявол – там, където е Истината… Да.

Б. Б.: Преди години, пътят към полагането на Духовните основи във възпитанието е бил именно аскетизмът. Днес обаче виждаме около нас забързано ежедневие, много технологии, постоянно децата са под влиянието на умствени ангажименти. Възможно ли е да се спасят от тази слепота и да им осигурим Път към Духовното, чрез някакви конкретни примери да ни дадете за усилия към това?

Елеазар Хараш: Сега, първо, нека да ти кажа за аскетизма и за монашеството. И в миналото, и сега е имало големи заблуждения – това го казва Поп Богомил. Казва: Манастирите са пълни с хора лисици – монаси, скрити лисици, които са избягали от света, защото там е приятно като бягство. Има отделни единици монаси, които се отделят не за да избягат от света и от проблемите, и трудностите, а да си посветят живота на Бога. На сто човека е много трудно да намериш трима. Туй мога да го докажа и по закони на числата, ама няма да тръгнем по таз пътека. Знам че е така, защото там изискванията, летвата, която самият Бог е изрекъл, те не могат да припарят. Но да кажем, има няколко човека.

Какво казва Буда: Кой е монах? Той казва: Ако ти си напълно честен към себе си, и имаш особената Любов към Истината (нали), ти си в манастира – светът е манастир. Ако ти не си честен, в манастира – не си в манастира. Просто, ясно, Буда е… И за него, ако решим, ще говорим, много Дълбока Мъдрост. Тука…

Б. Б.: И да върна все пак към паралела, който е с днешната изключително технократска действителност, т.е. подходът да забраняваме на децата примерно достъпът до технологии. Тъй като голяма част от тях днес са зависими от компютри, от смартфони и т. н. Да разбираме, че не е пътя? Може ли в условията на тази ангажираност на ума и всичките тези технологии, да се намери баланс и път към Истината и Духовното, още в самото начално възпитание на децата?

Елеазар Хараш: Сега тук не става точно въпрос за баланса. Пак стигаме до Доверието, Боре. Значи, когато детето ти се занимава с компютри, джиесеми, сега къде виждам аз там скритата красота? Първо, там децата стават много схватливи – много схватливи, защото много гледни точки. Не можеш да имаш само една гледна точка, както… Някой казва: „Само моето учение е право“ – ти вече си фалшив човек, свърши! Аз проучвам над 80 учения и много други Мъдреци, и виждам, че всички народи и поговорките на всички народи, всички са прави, но когато се пречистят и влязат в тоз правилен живот и в Единство с Бога. Всички други, които и да говорят правилно, ако няма туй Единство… Но да се върна на въпроса ти. Значи, молитва – детето се занимава с компютри: Господи, Ти ръководи моето дете, имам Ти пълно Доверие. След време то ще… То си има свой път там. Тази схватливост, Боре, след време ще му даде такава гледна точка, че той ще надрасне и Библията, и Корана, и ще влезе в Единство с Бога, защото той ще разбере неписаните закони, а пък те са в Чистото Сърце. За Чистото Сърце може да говорим специално, защото това е Тайна Наука на Египет и Атлантида. И затова Баязид казва: Сто манастира, сто църкви, сто Библии, сто Корана не струват колкото едно Чисто Сърце – нищо не струват! Значи, това Чистото Сърце е такава Тайна наука, че там може да изумиш и самия Бог. Не ти говоря за Ангелите. Говоря ти… Може да посветим някой път, за да видиш за каква наука става въпрос. Това е нещо, което е много рядко нещо в света, защото е много трудоемко, много трудно, нали. Едно е да си въобразяваш, че имаш Чисто Сърце и да мислиш, съвсем друго е да го имаш. Дълбока – казва Учителя – Дълбинна, Тайна наука. Значи, светците го нямат. Мога да ти докажа, няма да го доказвам. Аз не обичам доказателства. Те са тръгнали по тоз път, частично го имат, защото нямат Дълбоката Мъдрост. Но поне са тръгнали по тоз път. Моите уважения, нали, важно е. Но… Така.

Още нещо за децата. Значи те са – наричат ги – цветята на Земята. Днес между родителите и децата има повече умственост, донякъде душевност. А правилното е: трябва да тече между тях Мъдрост. Но когато родителят няма Мъдрост, има знание, информация, за какво говорим, нали. Поне ако се моли, нали. Но (така) ще кажа нещо за постъпките. Ще тръгнем пак от Учителя, тъй като най-високата Мярка за всичко, нали. На физическия свят капиталът на човека са неговите чисти постъпки. Значи: не мислите, не чувствата – неговите чисти постъпки. Добрата постъпка има белег – казва Учителя – тя носи мир и спокойствие на Душата. Значи, получаваш един дълбок Мир, един тих Мир и едно спокойствие. Дето казваме: тревожене няма. Има такава поговорка, Боре, много красива: Значи, аз съм я давал, има хора тревожни, едно упражнение, казваш бавно: В моята душа царува едно Велико Спокойствие. И си представяш море, без никакви вълни – твоето сърце е море, езеро, море, без никакви вълни. Поговорката е: Когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода – виж каква красота! Овладяно, нали, и тогава вече, какво тревожене! Нали?

Постъпките

Сега за постъпките.

Когато Любовта посети човека, тя ще го научи как да постъпва с всички хора. Защото тази Любов – Духовна, Съкровена, Божествена и Тайни три степени много Висши, за които не си струва да говорим, защото човек нека да стигне до Духовната Любов… Нали? И Учителя казва: Много случаи в живота на човека показват, че хората са имали отношения помежду си още от далечното минало. Което ти казах и преди – Доверието, минали животи: живееш двадесет години с един човек, петдесет години – нямаш му Доверие пълно; срещаш един човек за първи път – веднага Доверие за цял живот! Как така? Това е… Доверието за един живот не можеш да го изработиш, да го спечелиш. Можеш да искаш да го спечелиш, но какво казва Учителя на друго място: Ако изгубиш доверието си на един човек, или на българите, после да станеш светец, пак няма да ти вярват. Светец не е достатъчно – туй е друга тема. Но няма да ти вярват, защото то вече е изгубено. Какво като си светец! Ти си показал, че си пукната стомна, нали. Така. Да?

Б. Б.: А в тази логика, тъй като и в предния разговор употребихте метафората „пукната стомна“, във взаимоотношенията между, хората, и в рамките на семейството, когато има „пукване“ на стомната, има ли нещо, което може да я залепи, т.е. осъзнаването на извършени неправилни постъпки, изобщо има ли някакво опрощение, в рамките на същият този живот в същото това семейство?

Елеазар Хараш: Опрощение има, но то не помага. Значи, ако човек не се вземе в ръце и не си посвети живота на Бога, и на Истината; конкретно на Бог и на Истината, по един изключителен начин, необикновен, нали, тогава вече ти да му прощаваш цял живот, нали, тя пукнатата стомна си е пукната. То е като нервния човек – той, нервният човек, значи, таз нервност, тя… може да си милиардер, не можеш да я купиш с пари, не можеш да я излекуваш. Ти трябва да си посветиш живота на Бога, а кога Той ще закърпи стомната, дали в края на живота, дали в другия живот – това не е твоя работа. Но поне направил си жеста: да си посветиш живота на Бога, не на църква, не на религия, не на палене на свещи. Говорим конкретно – Бог, Истината. Това е Мярка, нали.

Б. Б.: Учителя казва: Най-голямата грешка, която правите е да повтаряте греховете си. Поне се осъзнайте и не ги повтаряйте. Това съм го чел в една от книгите преди доста време.

Елеазар Хараш: Да, да. Повтарянето на греховете ги утвърждава. Това е човекът, който не се учи, не се поучава. Точно за туй има ученик (нали), ученикът е, който се учи. Сега, има ученици, които бавно се учат, други – средно, други са работили в миналото и една грешка като направи (нали), той вече няма да я повтори до края на живота си, но може да направи друга. И след време… Някой път самите Висши Същества (забележи), не дяволи, изпращат на човека, така правят, че да се случи някаква грешка между него и някой човек, особено между близки. За да може той да не си мисли, че е безгрешен да запази Смирението си и да го увеличава, и да работи върху себе си, и да не си помисли: „аз съм авторитет“, „аз знам!“. Защото Смирението е друга Тайна Наука, като Чистото Сърце. Някой път може да обединим… Тайните на Смирението, защото може да посветиш живота си на Смирението, и да не го придобиеш. След време ще ти обясня как се върви по този Път, защото той е толкова Велико Учение. Учителя казва: Смирението – Първото Качество на Бялото Братство, оттам се тръгва. Смирение и Чисто Сърце, нямаш ли го туй…

Б. Б.: С удоволствие ще направим още един път тема за Смирението и Метерлинк, който ми е любим автор. Но в тези случаи, в които Духовни Същества предизвикват реализацията на такъв грях примерно в едно семейство, то тогава кармата на чии плещи е?

Елеазар Хараш: Значи, кармата си носи всеки човек, а особено зрялата карма, там вече няма спасение, защото Бог се оттегля. Значи, обикновеният, земният човек, дали ще има семейство, дали няма семейство (нали), дали ще греши, дали няма да греши, той е в системата на… Те ще го атакуват паднали духове, понеже той няма, не е направил Правилния Избор, не е избрал Правилността на нещата, Достойнството на нещата, Дълбокото Благородство. (Достойнството е по-дълбоко от Благородството – туй е друга тема.) И затуй при земния човек, няма голямо значение дали греши, или рядко греши – той е в системата, паднала система. И… Но той пък трябва да узрее нещо там в някакви страдания, за да може да тръгне. Значи: само в Божествения морал се намира Мярката за нещата, не в човешкия (нали). Изкуство е да знаеш как да помагаш. И Учителя казва: Когато правите добро, питахте ли Бога? Ти не знаеш последствията. Може да направиш едно добро и да има такива лоши последствия. А може да направиш едно зло или да кажеш нещо лошо да обиди човека и да има такива хубави последствия. Знам точен пример, давам ти го веднага: Навремето, когато тайно изнасях по апартаменти (защото бяха забранени тез лекции, нали), в един апартамент имаше един йога и той правеше масаж на едно приятно момиче. И една така дебела сестра (пълничка да я наречем, да не я засегнем), каза: „Защо не направиш масаж на мене?“. Той каза: „Ти си дебела!“. Обиди я, тя се засегна и почна да спортува години наред да бяга на стадиона. Познавам я… Бягаше като спортист, години наред. Здравословно, приятно и там някой път се виждахме. И аз побягвах по малко, рядко. И тя спортуваше, така, той помогна. И ето виж лошата дума, даде добри последствия. Някой път купуваш букет цветя, за да излъжеш една жена – лицемерно. И след време ще си понесеш и ти, и тя, и… Значи, хубава постъпка уж…

Искам да кажа: Дълбоките постъпки – Тайната, се намира в Скритото Намерение – там се решава кой е чист. Но Дълбокото Намерение, Майстори на Дълбокото Намерение са Толтеките и Мъдреците; от Мъдрец нагоре.

Б. Б.: А, да, но тук ключът е и в това по какъв начин ние ще посрещнем примерно лошата дума. Защото тази жена можеше и да се обиди, и нищо да не направи?

Елеазар Хараш: Да. Да.

Б. Б.: Тоест тълкуванието е пак в наши ръце?

Елеазар Хараш: Но все пак тя е Духовна. И мисля, че тя ме пита аз и казах, така, нещо (нали). И почна години наред едно красиво спортуване, че чак аз… Значи, има добро, което носи лоши последствия; има зло, което носи добри последствия. Значи, Боре, лошата постъпка, която носи добри последствия, е от Бялото Братство; добрата постъпка, която носи лоши последствия, е от черното братство. Но най-хубавото е – казва Учителя – добра постъпка с добри последствия. Трудно е, има го, нали. Духовните отношения повдигат хората, а физическите, материалните ги събарят – Учителя. Ал Рабия в килията, казвал ли съм ти случая? Една суфи мистичка, персийка – има персийски суфи – страшна Мъдрост! Виж каква красота, това е монахиня, суфи. Суфи… суфи значи голямо пречистване – Същества висока степен, отдадени на Бога (нали). Две и три степени над светците, но както и да е. Какво казва тя, Ал Рабия (около 8-9 век е живяла), заключена в килията, моли се на Бога, царува – блаженство. Един монах, суфи Мъдрец чука на килията и казва: „Рабия, излез вънка да видиш каква красота, каква природа, какви цветя!“. Тя казва: „Остави ги тези (не глупости, ами…), остави ги тез неща. Каква природа, какви цветя? Ела при мене да видиш Твореца!“. Виж, какви цветя, как… Но хората, земните, какво да им обясни. Както ти казах, увехналото цвете е отишло в Свободата, взело си е ароматът, скрило се е при Ангелите. Но човекът вижда увехнало цвете, не може да види красотата му. Той се радва само когато цветето цъфти, което е много ограничена, бедна гледна точка. Затуй ти казвам, ще говорим за Атлантското мислене. Така.

На Чистата Любов Бог дарява Покой – на истинската Любов. Един от белезите, че имаш Истинска Любов… (Значи, не е спокойствие, Боре, да обясня разликата.) Има Мир, Спокойствие и Покой. Значи: Мирът е, когато си овладял ума си. Тука не… Но хората подписват договори в света – „мир“ – няма такова нещо! Тука договорите не важат. Ти трябва да си подписал мир в себе си. Мирът е овладян ум. Спокойствието е дадено на Душата. Висшата Душа има Спокойствие. Покоят е най-висока степен – това е Чистият Дух. Там е Вдъхновение голямо и Покой (нали), който е неразрушим. Не можеш да пипнеш… Там атомната бомба (нали) не може да докосне.

Бог е Дарителят на Истинската Любов. Значи, хората търсят Истинска Любов. Ако те не намерят Бога, ще бъдат разочаровани. Ще я търсят, но няма да я получат. Или ще получат някаква частица от нея, защото много са я търсили. Но Бог е Мярката – Той е Самият Дарител, Той е самата Истинска Любов. Как без Него? (Нали?) Така. Тази Любов е нещо, на което никога не можеш да се наситиш – Истинската Любов – няма насищане, няма край. Това е твоята изначална Пълнота. Не може да се наситиш. Аполоний Тиански казва, един от големите Учители: Аз пия само един еликсир, еликсирът на Истинската Любов. Той я е постигнал в себе си. (Той няма нужда от сестра, от жена. Но той, ако се ожени, той ще има Божествена жена. Ще живее пак в Пълнота, защото той вече я има в себе си. Там и с жена, и без жена, той е в Царството Божие.) Пълнотата е Царство Божие, Покоят – то не е някакъв свят (нали).

Така, няколко неща от Толтеките. Всички образовани хора в света (да кажем те са пет милиона, истински образовани) не струват колкото един Толтек. Значи, образованите: той не знае как да мине през смъртта, не познава Истинската Любов; ако го обидиш, той се засяга вместо… Мъдрецът пие еликсир, когато го обиждат, разбираш ли – той, той има друг подход. Образованият човек… Освен туй той може да е образован, няма възпитание. Ако има възпитание, той не владее себе си. Значи, образованият човек отвсякъде е невежество. И тука говорим от Мъдрец нагоре – Мярката – не светец (нали). Значи, направо ти го казвам по моя начин: Образованието е невежество! Голямо, много голямо, средно – няма значение (нали). Туй от един Толтек говорим (нали), говорим за Толтек Трета степен, която е страшно висока. А има Осма степен, т.е. да го наречем условно четвърта степен на внимание се нарича – там вече въобще образованието… Не само че не важи, ами то е някакво огромно падение (нали). Въобще не може да помогне. Няма значение дали имаш четири висши, те са четири нисши. Има хора… Има един с четири висши, който е станал ученик на Учителя. И ученик все едно почва от пелените, почва да учи елементарни неща, защото всички висши са го объркали, нали. Ще обясня.

Лао Дзъ казва: Дао, т.е Бог, Истината, Дао не е образовано. Самият Бог, Той не е образован, Той е Съвършен – Той е друга Мярка, Той няма образование, това е… А Толтеките от Седма и Осма степен, са се спасили от всички видове образование (нали), всички видове (нали) – те са се слели с Бога. А в Седма и Осма степен, значи, те са станали, Боре, Богове. Ето, къде води Истинският Път: не към образование, не към света (нали), а вътре, в Осмата степен има нещо, което още по-дълбоко. Те са се отказали от Блаженството (забележи), Осма степен, и от Пълнотата, и от Пълнотата (нали). Защо?

Виж какво казват те: Орелът, Бог превъзхожда всяка Пълнота. Ние искаме Бог, Орела. Не, не искаме нашата… Не искаме нашето висше Аз. (Забележи за какво говорим! След време ще говорим…) И затова Учителя казва: Любовта има по-дълбока Мисия от Блаженството. Някои мислят, че това е крайната цел. Не, Учителя казва: Любовта е по-дълбока, има по-дълбока Мисия. Ще ме извиниш, но това прави образованието на пух и прах. В целия свят, без изключение (нали): и на човека, и на човечеството. Съвсем друго нещо е Любовта към Бога. Значи, оттам се тръгва, малката Мярка, докато станеш правилен човек. В Бога, в Истината – както казах – няма човешка природа, там е Царство Божие. Това беше, така, ако имаш някакви въпроси…

Б. Б.: И след като нашето конвенционално, стандартно, така, еднотипно образование, не е ключът към истинските неща, то в кое трябва да се взира човек, за да… за да му въздейства възпитателно, особено децата?

Елеазар Хараш: Значи, децата без изключение, трябва да бъдат научени от малки да се молят. Много наши, така, наши хора въобще… Това е – Учителя казва –първата крачка, която след време ще отстрани и тежката карма, и леката карма, и ще помогне на децата да почнат да мислят по един правилен начин. И когато влязат в правилния начин и в правилната Любов, там карма няма, защото Любовта няма карма – Любовта няма съдба. Съдба – както казах – означава осъдени. То оттам произлиза. И оттам се тръгва. Това е първият език, по пътя към… Молитвата – това е първото нещо в Божествения език, началото. И аз, ако знам, че един човек не приема молитвите, аз знам, че ако на него много му върви в живота, той ще заплати скъпо и след време ще пострада, и ще бъде късно – той ще бъде провален. А когато ти е трудно, обаче вървиш по този Път, ти ще осмислиш трудностите. Значи: глупакът не може да осмисли нищо; Мъдрецът осмисля и трудностите, и ги прави бисери – това е разликата.

Б. Б.: Да. Освен възпитанието на децата в молитви и общуване с Бога, с Невидимия свят, какви други Водачи могат да имат те?

Елеазар Хараш: Да, значи молитвата не е… тя е началото само (нали) на дългия Път, нали.

Б. Б.: Да.

Елеазар Хараш: Другото важно нещо е ти самият да говориш много внимателно и правилно и да не подценяваш, че това е дете. Пред тебе е Стара Душа, Древна Душа, нещо дълбоко. В много отношения те превъзхожда. Аз съм говорил с много деца, частично с детска градина, и говорехме като равни с равни – ние сме равни. Дълбоко в своята Същност ние сме равни. Веднага станахме приятели. (Имах покани и в други детски градини, ама отказах, но даже и тука в таз европейската, както и да е.) И така създаваме приятелство, Доверие. От Доверието вече можеш да изхождаш. И когато говориш правилно на детето, то почва да изработва една гледна точка, която е неразрушима. Подходът му вече става правилен, и когато няколко години така говориш… Но пак казвам: ти трябва да си правилният човек. Значи, ти може да искаш или поне да тръгнеш по този Път. Тогава вече…

Въпроси от зрители

Б. Б.: Започвам със зрителските въпроси.

Елеазар Хараш: Безкрайни ли са, Боре?

Б. Б.: А, подбрал съм само няколко. Благодаря все пак на всички зрители, които продължават да ни изпращат въпроси. И тези, които не са включени, ще ги включим в следващи интервюта по конкретните други теми. Да започнем с един зрителски въпрос, който е свързан с нещо, което вие споменавате в няколко от предходните интервюта: да внесете яснота каква е разликата между критика и забележка в междуличностните отношения? Особено между мъжа и жената, както и при възпитанието на децата.

Елеазар Хараш: Първо, ще си призная аз, някога и аз критикувах. Не знаех разликата, но тренирах две години, тъй като Бог казва – не кой да е – в Евангелие на Матея: „Не съдете да не бъдете съдени!“. Ти не знаеш дълбоките причини – как така ще се изказваш. Мнения, мнения и видях, че има разлика между мнения и Мъдрост. Мнението е глупост. Тя самата дума „мнение“, означава „с мнение“, но не с Мъдрост, нали – няма осъзнаване. Когато тренирах, Боре, отначало допусках и аз критика. Почнах външно да не критикувам, обаче вътрешно мърморя: „Чакай! Пак е критика, ще плащам вътрешно“. Отначало имах успехи два дена, четири дена, девет дена, доколкото си спомням, защото отдавна беше. Много други тренировки съм правил, ама в случая говорим за критиката. Първата година постигнах рекорд 58 дена. И на 58-я ден виж как се изпуснах: един приятел арменец, той се ожени в Англия, замина и ме пита за държавна сигурност: „Ти не говориш ли с тез хора за Любов, Мъдрост и Истина, за Великото Учение?“. Викам: „Аз с камъни не говоря!“. Малее, край! Пак наново тренировки. И после втората година, цялата година без критика – ставаш неспособен. Какво е забележка? Забележка, забележката е по закона на Любовта. Там говориш точно Слово – меко, правилно. Няма карма, вече не пишеш съдба, не можеш да пишеш. Критиката означава – казва Учителя – хвърляш камъни отгоре си. Критика означава нещо подобно на политика: „крие“, думата, „крие“ и „тика“. Криеш нещо и тикаш нещо друго да изпъкне нещо друго, което е болест, както думата политика. Учителя казва: Политиката води към черногледство. Искаш – не искаш, тя не води към святост и те, ако ръководят там светци, най-малкото, те… и те не могат да помогнат. Други могат да помогнат – наричат се правилните хора. Бог ще спаси човечеството след време чрез правилни хора – те са от светец нагоре. Най-ниското ниво е светци, но докато узреят хората да заслужат такова правителство, такива ръководители, много пъти ще им побелее косата, Боре. И моята ще побелее дотогава.

Б. Б.: Да тестваме дали аз съм разбрал каква е разликата между критика и забележка? Дали забележката е… са тези слова и мисли, които целят нещо да се подобри?

Елеазар Хараш: Изказана забележката по закона на Любовта, с мек и правилен глас, и понякога със строг глас, за да събудиш нещо в човека – и двата случая са правилни. Мъдрецът има Мярката, няма проблем. И тогава вече ти помагаш. Но това няма нищо общо с критиката. Това е законът на Любовта и човекът го… Има удобен момент. Той е спокоен, възприемчив, той възприема това. Сега дали ще го изпълни (нали) свещено, това е свобода. Но ти го казваш като жест към Душата и към човека, защото обичаш Душите. Значи, не говоря за умовете на хората. С ума на хората не искам да имам нищо общо, даже и тез, които са овладели ума си. Аз говоря за Души и където има условия да помогнеш. Сега, където няма уши, където няма сърце, каквото и да говориш, но там пък тайно можеш да се помолиш Бог да му… Пак има начин…

Б. Б.: Да. Може ли мъж и жена, които са живели в преден живот заедно, отново да се срещнат и в смисъл това задължително ли е отново да живеят и под някаква форма заедно да са в този си живот?

Елеазар Хараш: Първо – не е задължително. Второ – да кажем имаме два случая: едните трябва да се срещнат, задължително да довършат нещо от миналите си животи, неизгладени отношения, събрани са. Дали се търпят, или не се търпят, е друг въпрос. Но те трябва да си подадат ръка и особено, ако единият е тръгнал по Правия Път – може да се моли Бог да е между тях: Господи, направи нашите отношения свещени, правилни, помагай ни. И когато това е усърдно, ще има смекчаване и подобрение. Другият случай е: няма да се срещнат. Ще се срещнат след няколко живота, защото няма подходящи родители, които да ги приемат. Няма условия, духовни условия няма. Думата „условия“ какво казва Учителя – самата дума какво означава: Това са Висшите Същества, които участват. (Това не е просто дума.) Когато има условия, има точни родители. Тогава може пак да се срещнат, но когато ги няма тез условия, може да се срещнат след сто, след двеста години, след триста и по-дългият срок е около две хиляди години.

Б. Б.: Ошо споделя за динамична медитация, която се състои в това човек от време на време да премахва от живота си определени хора. Например изживява хубавата, сладка част или както се казва „медения месец“ на една връзка, после хората си омръзват и прекратяват. Какво ви е мнението по повод тази медитация?

Елеазар Хараш: Да, ще ти кажа. Първо – като чуя „меден месец“ ми става много смешно, защото истинският живот е „меден месец“ цял живот. Значи: цял живот си блажен, цял живот си отдаден на Бога. И тука няма „меден месец“, защото това е едно огромно ограничение и то е… Ако животът ти е само един „меден месец“… (нали). Иначе какъв по-точно, защото мисля за много неща, Боре?

Б. Б.: Да, в смисъл за хората, които си омръзват и прекратяват скоро връзката, след като са попили нектара на „медения месец“.

Елеазар Хараш: Да. Да. Сега, има случаи… Туй пак води до Мъдростта и тънкото различаване на нещата. Има случаи, когато трябва да търпиш човека, колкото и да ти е тежко. Защото Търпението – казва Учителя – е Силата на Любовта. Изтърпявайки злото и злия човек и тежкия човек, да не казвам точно злия, ти преодоляваш злото в него и в себе си; преодоляваш ума си, преодоляваш… Да го кажем и тъй: отвращението, омразата или пък тежките качества.

Б. Б.: Тука много хора, ще са шокирани направо.

Елеазар Хараш: Те ще са шокирани от мене, защото аз не съм почнал да говоря още. Това е „прегледът“, нали; филмът не е почнал. Друго ти казвам: има случаи… Когато и другия момент, нали, когато трябва да се разделят. Защото той е доказал, че има голямо Търпение, обаче вече няма развитие. Има тягост; ако човекът иска да работи върху себе си, да изгради Духовна основа, Съкровена основа, Божествена основа – тогава се разделят и почва да работи върху себе си. И когато стане Духовно Същество, Божествено Същество, след време може да се съединява с такива хора, с такава карма. И вече никой не може да го размъти в съзнанието, защото има изграденост. Не може да те обиди, не може да те засегне, защото ти вече си стабилен, духовно устойчив. Има нещо неизменно в тебе. „Заповядай – казва – ако искаш, обиждай ме ето, цял ден“ (нали). Но то няма значение вече, защото тебе те няма, ти си смирен. Как ще обидиш смирения човек? Той е Нищото. Ти можеш ли да обидиш вятъра? Нали, няма…

Б. Б.: Какво мисли господин Хараш по отношение на гей-връзките и отглеждането на деца от хомосексуалисти?

Елеазар Хараш: Сега.

Б. Б.: Доста разпространено особено на запад. Вече и в България започва.

Елеазар Хараш: Значи, когато преди време големият удар пада в Помпей, изпепелява… главната причина са гей-връзките. Гей-връзките са тежка болест. Промяна не само на човешката природа, промяна на Духовната природа. Но, има едни такива случаи. Двама гей, да кажем двама мъже са се събрали, разбират се, уважават се, а „прекрасни“ мъж и жена се бият по цял ден и се карат – кое е по-хубаво, нали? Сега, те и двете неща са отклонения, но кое е по-хубаво? (Нали?) Нека да ги оставим свободни, тъй като Бог е дал голяма Свобода, хората… Нека да не им се караме, нека да не ги осъждаме. Защото те там може бавно да станат разумни. И след време мъжът да си намери жената, другият мъж да му е добре със себе си. Може да израснат от това, а от другата връзка да не израснат. А пък при самота може да се отчаят и да се самоубият, и да тръгнат назад. Нека – казвам – да не осъждаме (нали). И едните, и другите – казвам – да са живи и здрави, но да търсят Разумността и Правилността на нещата; не Достойнството, а Благородството, защото Достойнството е много висока летва.

Б. Б.: Да, децата, които израстват в такива връзки, не получават ли някакво ощетяване да наричат двама мъже единият „мамо“, другият „тате“?

Елеазар Хараш: Значи, в човека живеят двете енергии – мъжът и жената. Проблемът не е в това, проблемът е… Какво може да се случи? Една такава връзка може да провали и тримата; може и тримата да израснат в Разумност и Духовност, ако има разбирателство. Тогава къде е Мярката? Затова казвам: Аз имам абсолютно неосъждане! Моята гледна…

Б. Б.: Ама Вие наистина не критикувате!

Елеазар Хараш: Ама, няма критика, защото там може да… така да израснат хората, както не могат да израснат в едно усмихнато, радостно семейство, което затъва поради някакви земни причини. Радват се, че… имат деца, че имат къща, че имат кола (нали), което е трагедия…

Б. Б.: Кражбата, изневярата, лъжата, насилието, в междуличностните отношения, как да ги степенуваме като грехове и как да се очистим от тях? Ако трябва още един път ще ги повторя: кражба, изневяра, лъжа и насилие?

Елеазар Хараш: Първо е лъжата – най-тежкото. Двоен грях – казва Учителя. Излъжеш ли, няма изкупване в тоз живот. Правиш дупка и здравословни проблеми в следващия си живот. А в тоз живот можеш да кажеш: Господи, прости ми, сгреших пред Великата Истина! – такова е правилото, но пак няма да ти е простено. Ти вече си изпуснал… Лъжата е недопустима. Учителя казва: Всички други грехове, малко или много, може да се простят, лъжата – никога. Кражбата има два момента там. Тя може да физическа. На един приятел му откраднаха телевизора. Казва: „Абе, май не трябва да гледам телевизия, много се увличам!“. Правилно, това е жест. Обаче, когато крадеш чувства на човека, когато крадеш развитието му, това е Духовна кражба – няма прошка. Строгостта на Бога ще се изсипе безпощадно. Бог е, Бог е Безусловен. Там никой не може да се подиграва с човека, с Душата. И изневярата – когато изневеряваш, ти изневеряваш преди всичко на себе си. Ти вече си посял нещо, което ще го плащаш и като болести, и като физически проблеми, и като духовни… Четвъртото кое беше?

Б. Б.: Насилието.

Елеазар Хараш: Насилието, казах предния път: особено комбинация лъжа и насилие, нали. Умрелите дълго време не могат да излязат не само от ковчега, те са заковани в тялото, привързани. Очаква ги тежко следващо прераждане. Затова го казах, за да могат някои да си направят поуки, докато е рано, поне да смекчат някои степени, защото после няма да има прошка. Има случаи, когато самият Бог е казвал: Няма да има пощада! – Не някой, не Богове, не… – Самият Бог има такова изказване. Там един случай в Тайната Библия, Той го казва на Енох. Нали, както и да е.

Б. Б.: Аз съм сигурен, че поне някаква част от хората, които са гледали предното видео „Тайната на смъртта“, ще се замислят дълбоко над нещата и над грешките, които човек прави в живота си. Но тези, които гледат това видео в момента и съзнават греховете, които са зад гърба им, какво трябва да направят?

Елеазар Хараш: Първо се почва с Молитва, с Истинолюбие и с опазване, и съхраняване на думите. Как говориш, начинът на говорене, начинът на мислене, показва какво сееш. Когато почнеш оттука, и си сериозен, по нататък вече, ако… Такъв човек ще попадне или на моите лекции, или на точни лекции на Учителя и ще ги чете правилно, и той… Аз имам хора, които нямат нужда даже и да се срещаме. Една позната в Италия каза: „Имам дъщеря, разведох се, радвам се, че нямам мъж! Живея с твоите лекции пълноценно!“. Значи, те са… Има там – аз съм отговорил на почти всички важни въпроси, Боре, около 35 години изнасям лекции. Затова вече спрях и градове, и чужбина отказах. Ако исках да печеля, някои в Англия ми предлагаха 3000 долара на час на лекции. Никога няма да отида за пари, никога! То всъщност няма как. Ще отида скромно, тихо, честно, тайно честно, и знам как Бог и Учителя ще ми уредят живота. Но аз ги отказах тез неща, защото първо е Истината и после е ползата. Размениш ли нещата и местата, поставиш ли ползата на първо място в живота си, ти си погребан човек, ти си… (То по-лошо е, ама аз тука го казвам мекия вариант.) Ти си вече от погребаните. Първа е Истината и тогава вече тя и ползата идва. Бог ти помага, но ти имаш Мярка. Аз съм живял с 250 лева на година. Не знам дали ме разбираш. И можех да стигна до 130 лева, но не отидох в крайност. Защото ти като се храниш с Любов, с Мъдрост, с чист въздух, с Любовта към Учителя, към Словото, към Бога, те така те насищат, че много малко остава за храна, много малко. Самият чист въздух, нали – както и да е.

Б. Б.: Нека повече хора да се замислят над всички тези неща, които споделяте с нас. И завършвайки темата за жената, мъжа и детето, искам да ви попитам: Възможно ли е срещите между жена и мъж, които след време имат деца всъщност да са причина, която е в резултат на това конкретно дете или конкретни деца да трябва да се родят при тях? Изобщо срещите между мъжа и жената да са причинени от събития, които вече са се случили в бъдещето?

Елеазар Хараш: Значи, не в бъдещето, а събития, които са се случили във Вътрешния план, в Скритостта на Бога, в Замисъла на Бога. И… Защото в Бог няма бъдеще. Значи, тез, които вярват в бъдеще – погрешна цел е самото бъдеще. Трябва да вярваш в Бог, в Истината (нали), в замисъла на Бога. Не ти трябва бъдеще. Бъдеще показва, че хората са подведени от ума си: той вярва в бъдеще или в минало, защото ги изпуска – той не може да живее в настоящето. Бог е винаги в настоящето. Той е тука и сега е тука, всякога е тука. Казва Мохамед: Ако ти вярваш, че Бог е до тебе, Той е до тебе; ако не вярваш, Той пак е до тебе. Дали Го виждаш – както и да е… Идеята каква ти беше точно – дали ще се съберат, поради бъдещи… поради причина на детето?

Б. Б.: Да, за да се роди, един вид те могат да си мислят: „Аз харесвам теб, ти харесваш мен“, но всъщност всичко това да се случва, за да се създадат условията там след време да се появят конкретни деца.

Елеазар Хараш: Така, значи, не говорим, че те се харесват – кармата ги е харесала. Те трябва да се съберат, тя ги е обикнала. Съдбата ги е събрала и когато има едно, може да е многолюдно, семейство (нали), може да е цяла детска градина да стане – няма значение… Това са събрани стари приятели и врагове – казва Учителя – да си разрешат миналите отношения в името на развитието. Дали ще го осъзнаят, дали ще търсят Истината, Мъдростта, това е Свобода. Въпросът е, че те са събрани по закони на Божия Замисъл, и вече Ангелите на Съдбата правят кармата, действат. Преди обяснихме как действат Ангелите на Съдбата. Те ги събират всички тези души в името на развитието и вече всеки по своему, защото, човек е различно скроен. И всеки тръгва по своя път в тоз колектив.

Б. Б.: И финалният ми въпрос, за тези хора, които са решили да следват Дълбокото Духовно Развитие и посветеността на Бог, но имат семейство, имат деца, трябва ли към края на живота си да се оттеглят и да живеят в самота?

Елеазар Хараш: Този, който е избрал развитието истински, нищо не му пречи. Значи, той може да отиде в манастир и да закъса там. Въпросът е вътрешен, сега манастирът е вътрешен в новото време. Ти може да използваш отношенията, за да видиш как говориш, честно ли говориш със своите деца, дълбок приятел ли си с тях… Подценяваш ли ги, защото нямаш право на подценяване. Всъщност твоята любов, към тез неща, твоят подход, и вече ти си… Няма нужда да се отделяш, защото Бог иска тез… Няма къде да бягаш, нали. Е, ако кажем условно трябва да избягаш някъде, аз казвам: Избягай в Бога!

Б. Б.: Много Ви благодаря за това интервю!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ

* „Възпитание, което започва преди раждането“ (бел.ред.).

ГНОСИС Е ЛИЧНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА БОГА

16 декември 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, г-н Хараш. Няколко дни преди Коледа темата ни е за автентичното Християнство, за Тайното Християнство, за Гносиса и ми се иска да започна с въвеждащия въпрос за това как днес, в света, в който живеем, сякаш е загубена връзката между това истинското, автентично Християнство и сякаш съвременното общество все повече се отдалечава от Христос?

Елеазар Хараш: Съвременното християнство не е Християнство. Празниците не са празници. Не само Коледа и Великден, въобще празниците са между трагедия и комедия. Ще ти кажа, значи, при истинското Християнство, Древното, празнуваш Бог в себе си, нали, това е (значи)… А сегашната Коледа е голяма трагедия, защото е изгубено Чистото Сърце, което означава, че без Чисто Сърце тебе те няма, кой ще празнува? Тебе те няма (нали).

Б. Б.: Все повече самите (тези празници) се превърнаха в някаква абстракция и хората освен че са затънали масово в материалното на тези празници, сякаш забравят кое е в дълбочината, коренното послание, което Христос остави след Голгота…

Елеазар Хараш: Значи, идеята за празника – да празнуваш Бог, да празнуваш Царството Божие – понеже я няма и всъщност няма празници. Значи, не говорим за празници, станало е нещо друго, заменено (нали), но кой може да замени Бог в себе си с нещо друго. Който Го е заменил, той вече… Няма празници! Значи, примерно, ако ме питаш мене аз какви празници празнувам, значи, признавам два празника: единият е Рожденият Ден на Учителя – нещо, което е огромно! И другото е: Нова Година, когато тайно обещаваш пред Бога нови, тайни тренировки, работа върху себе си, тайни очиствания, които са извън погледа – туй може да се нарече като Ново Начало, Новата Година, защото е важен ден, от 12 часа (0:00 часа – бел. ред.) – като Идея. Празникът е идея! То не е ядене, пиене или пък по-лоши неща (нали)… Няма празници!

Б. Б.: Гностикът Ангелиус Силезиус, XVI век, казва: „И хиляда пъти да се роди Исус във Витлеем, но не в теб, печална е твоята съдба!“.

Елеазар Хараш: Значи, ако Христос не се е родил в тебе, по-лошо е от печално. Ти продължаваш да говориш, минаваш за знаещ, разказваш неща, а тебе те няма и Христос Го няма. И наистина, ако Tой не се е родил, каквото и да кажеш… Значи, аз ще ти го кажа така: Ако един човек е преживял Бога, той преодолява даже всички Свещени книги. Който има особена Любов към Истината; той вече превъзхожда Свещените Писания. Той може да ги ползва, може да не ги ползва. Обаче той вече… Той вече е преживял същественото, тука вече говорим за нещо повече от празник и това е Откровение. Гносисът е пряко Откровение, пряко преживяване на Бога; Това е Гносис, без посредници. Но трябва така да тренираш себе си, че да станеш достоен (нали) това е…

Б. Б.: Гносис означава знание, но според първите Гностици това знание трябва да дойде до всеки под формата на сила, излъчване и най-вече на Откровение. Днес може ли това знание да бъде споделено като частично разкрити тайни, които да отворят възможности пред хората, които търсят Истината?

Елеазар Хараш: Значи, Гносисът може да се споделя само частично, защото това е лично преживяване на Бога и пътят е всеки лично да преживее Бога. А да стигнеш до там: лично да преживееш Бога, това е, ще го кажа тъй, по един обикновен начин, естествен – милиони усилия. Значи, тука не става така, просто някакви усилия, някакви молитви – не върши работа! А пък, за да търсиш Гносиса, то е подобно да търсиш Истината, означава, според Учителя, да заложиш целия си живот! И пак става бавно, обаче вече си в таз система, това е…

Б. Б.: В процеса на това търсене, съвременният човек изпада в, така, дуалистичната ситуация, че трябва, трябва ли да жертва всичко в името на това? И навика, с привичките от материалния свят, нещата, които, с които всеки е свикнал, трябва ли да ги… и до каква степен да ги жертва?

Елеазар Хараш: Ако човекът избере твърдо Бог и Истината, туй отстраняване на ежедневието ще стане постепенно (става въпрос за второстепенните неща…), едно по едно те ще почнат да отпадат, не трябва изведнъж да е рязко, защото егото, то е… бунт, може да уплаши човека, може да се съберат много сили срещу него, а когато тренираш стратегически и постепенно, едно по едно всичко отпада – излишни приятели, излишни хора, излишни покупки, излишни храни, излишни дрехи, излишни разговори и всичко туй става много тънко и просто се случва. Така. Да започваме ли?

Сега, преди да започна за така, красивата Християнска Мъдрост – има нещо в нея наистина много красиво, говоря за монаси светци, тез, които са се отделили (нали). Всъщност, Той Бог ги е отделил, защото е видял в тях дълбокото, честното и ги отделя в манастири. Но първо искам да ти кажа, знаеш ли за Христос и умрелия кон случката?

Б. Б.: Не, разкажете я!

Елеазар Хараш: Тя е много простичка:

Вървят Христос и учениците и виждат един умрял кон, и учениците казват „Колко лошо мирише!“, Христос поглежда и казва „Какви прекрасни бели зъби има!“. Погледът – значи, къде е насочен Чистият Поглед? Без изключение вижда навсякъде Бога, няма изключение, нали.

Сега почвам с красивата Християнска Мъдрост да видиш, така, наистина… После ще говорим пък за Тайната Християнска – тя е друга дълбочина.

Значи:

Христос живее в тези, които са победили страстите.

Да говориш за Бога и да не вървиш в Неговия път, не е ли това предателство? (Това са идеи на монаси и светци, отдадени на Бога.)

Този, който не владее езика си, не може да има добродетели.

Значи, тука, ако изпуснеш една дума (примерно), не можеш да кажеш „извинявайте“. Че ти с една дума може да убиеш човек! Нали?

Който пребивава в Истината, той е Богоугоден.

(Значи, тука само малко: не трябва да угаждаш на хората и на света; кой какво иска… Само на Бога. И тогава ще имаш Благословението.)

Истината не е дело на говорещия човек, а на самия Бог. (Някой път хората мислят, че като говорят Истината, че са те.)

Без Любов добродетелите са безполезни. (И затуй на едно място Учителя казва, че Любовта се равнява на, ако ги сложим на кантар: 25 добродетели и Любовта – еднакво тежат. Любовта се равнява на всичките, все едно ги имаш.)

Любовта Божия е по-прекрасна от всякакви аромати!

Любовта към враговете е подражание на Бога. (Ти знаеш, обикновените хора, религиозните, лесно обичат приятелите си, но това не е изкуство. Да обичаш врага си, тайно, честно, пред Бога, и тогава вече почваш да подражаваш на Бога, защото това е Негово качество. И тогава вече имаш право да говориш за Бога, иначе…)

Ако любиш враговете си, това означава, че се покоряваш на Бога. Това е Негова заповед: „Любете враговете си!“.

Тези, които не се страхуват от Бога, винаги се провалят.

Страхът Божий, това е очистването на човека.

Добро, което се прави за похвала пред човеците, е равно на неправда и грабеж. (Забележи! Което е, да кажат хората „Ние направихме…“ – вече е провалено, няма… Тайно пред Бога, Той вижда по-дълбоко от всяко виждане.)

Който е придобил Търпение, той е придобил Упование. (И даже, сещам се, Мохамед казва: Търпението е половината религия; другата половина е Чистотата, нали, но…)

Този, който потъпква земните удоволствия, демоните треперят пред него. (Това е блаженият човек, той…)

Бедствията – виж какво казват светците – са Милост Божия; те са скрито Избавление.

Ако Бог поставя хората в бедност, то е за да се изправи Душата им.

(Примерно: в бедност трябва да докажеш честност, нали. А пък в богатство трябва да докажеш Разумност.)

Неразумният човек не получава полза даже от Доброто.

Има много християни, които уж желаят Доброто – светците го казват – а то излиза зло. Уж търсят Спасение, а намират гибел.

Болестта не е нещастие, а Поучение и Божие Посещение. Тя е училището по Смирение. – Значи, има тежки болести, ако и те не те смирят, значи, безнадеждно положението. Има болести, на които Бог налага забрана да бъдат излекувани. Защо? Защото Бог вижда, че болестта е по-нужна за Спасението, отколкото здравето. (Ти знаеш, Боре, със здравето хората са направили много бели, привлекли са много болести – умеят да го развалят, както умеят да остаряват, умеят да боледуват, умеят да… Какво ли не, докато обратното, е изкуството.)

Ако страданията не облагородяват, тогава те се превръщат в двойно зло. (Страданието е изпратено, за да придобиеш разум – то произвежда разум. Обаче ти ако не го разбереш, ще дойде последната Божия Ръка – мъчението. Там вече голямо извисяване. Ако и туй не разбереш, има вече нещо неспасяемо, т.е. някога след милиони години.)

Търпението над скърбите е нещо по-дълбоко от всички добродетели. (Значи, говорим за голяма мъка, голяма скръб. Ако имаш Търпение тогава… То тогава ти трябва Търпение, а не при други случаи – това вече е нещо много дълбоко!)

Когато Бог види, че не желаем земни блага – забележи – тогава Той ни позволява да се ползваме от тях, защото тогава ние ги владеем вече; те не ни правят роби.

Бог можеш да Го почетеш само по един начин – с чист духовен живот.

(Както виждаш, тука тамянът е смешно нещо, значи не можеш да Го почетеш, нали.) Да?

Б. Б.: Преди малко казахте, че човек трябва да се страхува, трябва да има страх от Бог. Във времената, в които живеем, така поне на мен ми се струва, че по-голямата част от хората тайничко се крият в една анонимност на своите грехове и си правят така, сякаш наистина няма никаква Разумност, няма Бог и, че няма да бъдат възмездени, така да се каже. Защо е ценна, защо е ценен страхът от Бог?

Елеазар Хараш: Значи, който има страх от Бога, вижда на всяка крачка Бога и знае, че всичко – и скрито, и съвсем скрито, и явно – е все явно. Значи, няма как, няма какво да скриеш, няма пред Божието Око, защото Той вижда чрез проникване (нали) и страхът от Бога те предпазва. Дава нещо на съвестта ти, което те предпазва да допуснеш и най-малкото зло в себе си, защото ти допуснеш ли и най-малкото зло, не само срещу човек, животно, даже предмет, Боре, допуснеш ли и най-малкото зло, означава, че в тебе има смърт. А туй малко зло, може да стане голямо зло, т.е. смъртта е в тебе вече, ти си смъртен. Там е Силата на Ученика, че той не може да го допусне (нали) и най-малкото зло. Той преценява, претегля.

Докато няма – казват монасите и светците – докато няма Любов и Смирение, нищо Духовно не може да има. (Значи, тез неща – Любов и Смирение, вървят заедно.)

Чистият живот е угаждането на Бога.

И казват монасите: Има мир, много по-лош от войната. (Аз не знам дали съм ти казвал за Хераклит в тази връзка?)

Б. Б.: Не.

Елеазар Хараш: Ще ти кажа. Значи Хераклит е от редките Мъдреци в… Значи: Питагор, Сократ, Платон не са Мъдреци – вървят към Мъдростта. Хераклит е Мъдрец, а пък Аполоний Тиански, вече е по-дълбоко… (Както и да е.) Хераклит казва… (Той от жречески род иначе, истински Мъдрец, той обичал само децата и природата. Политици, хора – настрани!) Казва: Войната е по-добра от мира. Защо? Защото мирът ражда застой, застоят ражда демони и на помощ идва войната да научи хората да мислят и да се обнови мисълта им. (Забележи как е казано, нали.) Значи, войната си има свое място, тя ще намести – Учителя казва – главите на хората. (На някой, като му изчезне главата, как няма да се научи да мисли в другия живот, нали.)

Значи: Има мир, по-лош от войната.

Ако ние се съблазняваме, то злото се намира не вън от нас, а вътре в нас.

Казва един светец монах, много, така, красив, обаче смирен, защото и… Значи, казва: Много се молих Бог да ме изцели, но Той не чу молитвата ми и аз разбрах, че изцелението няма да е в моя полза. (Виж как го вижда мъдрият човек… защото някои хора, ако оздравеят примерно, ще направят много по-тежка карма, много повече престъпления, а пък така, нали, даже и Светец, нали, няма да се спаси на дълбоко ниво, и Бог е преценил, обаче той със Смирението си го вижда това…)

Ако не можем да понесем скръбта, означава, че не сме се предали на Божията Воля! (Значи, ние ставаме вече по-слаби от скръбта.)

На когото не е дадено да учи, а той учи, той оскърбява Божията Воля и той ще пострада. (Забележи!)

Най-голямата ни Мисия е да осветим себе си. (Значи, въобще, когато говорим за мисия, Боре, искам да ти кажа, че хората нямат Мисия. Забрави! Значи, те имат задачи. Мисия има само Истината. Няма хора, които да имат Мисия. И всички тез, дето са големи мисионери… така, някой път ще ти разкажа за тях.)

Б. Б.: Да, има много хора в днешно време, които…

Елеазар Хараш: Много мисионери и „спасители“ има, не са спасили себе си…

Б. Б.: Такива, които казват: „Аз съм прероденият този, прероденият онзи“… Но пък, от друга страна, и голяма част от хората, които търсят някакво личностно или пък към Духовно Развитие, постоянно търсят такъв тип „спасители“.

Елеазар Хараш: Те ще си намерят!

Б. Б.: Човек само единствен и сам ли може да се спасява?

Елеазар Хараш: Значи, то Спасението е заложено в тебе, защото Бог е в тебе. И когато ти очакваш, означава, че очакваш отвън, а пък то вътре трябва да се изработи. И твоята Любов, твоята Мъдрост, твоята Истина, твоята Духовност – те са Царството и Бог в тебе е Царството, пък ти търсиш някъде навън, а пък Той вътре те чакa. И всички, които очакват, ще бъдат разочаровани. Интересно нещо е Спасението, но тез, които го чакат, ще бъдат разочаровани, защото няма да дочакат, понеже то ги чака отвътре. Христос е вътре, Царството е вътре. Да?

Б. Б.: Е, поне, все пак да не отчаем или разочароваме, въпреки че казвате, че те така или иначе ще се разочароват… Все пак, Бог изпраща регулярно Учители, които да помагат…

Елеазар Хараш: Значи, помощта на Учителите не е да се спасят хората, защото и Христос не е спасил хората и няма да ги спаси. Само Бог ще ги спаси, но когато първо… Значи: Бог не може да помогне на хората, ако те не са помогнали на себе си, ако те не са променили мисълта си. И Христос дойде да покаже на хората, според Гностиците, Пътя към себепознанието, т.е. те сами да тръгнат по Пътя, по който и Той е вървял, а не да чакат нещо, което ей така като подарък ще дойде.

Б. Б.: Има една метафора, която последните месеци започна все повече да циркулира в общественото пространство, че всъщност Христос, символично, метафорично, още е на кръста и чака всеки от нас, също да мине по Неговия Път.

Елеазар Хараш: Значи, за някои хора, Христос продължава да е на кръста, за други хора Tой е исторически – някъде в историята, а Христос е тука, действа и работи. И да ти кажа защо е бил на кръста – защото Той е нямал избор, Tой е трябвало… Значи, в Древността е имало събрание на Бялото Братство, Старците и Боговете. (Старците са по-дълбока степен от Боговете и Синовете… Kакто и да е, туй е друга тема.), имало е събрание, където Бог е казал: „Дали трябва да гласуваме за Свободен Избор?“. Христос е един от първите, които гласува да има Свободен Избор, защото това ще доведе до Богоподобие. (Това и Тот го казва.) И понеже е гласувал, трябва да слезе после на кръста и да изкупи туй, за което е гласувал, да го види, да го преживее и да стане дълбока вода, защото Tой се подготвя за Старец. Учителя казва, Tой се подготвя за 25-ия Старец. Трябва още много неща да преживее, за да стане Старец и Tой е… ще дойде такъв момент, но след много тежки събития. Ще стане Старец и се подготвя за 25-ия Старец.

Сега.

Казват: Който е видял себе си, е по-добър от този, който е видял Ангели.

Трябва да имаш грешна представа за Божията Слава, за да искаш да се задоволиш с една посредствена святост. (Виж какво казват светци и монаси!) Значи, трябва голяма грешка да си допуснал в себе си, за… за Божията Слава, за да искаш да се задоволиш с една посредствена святост.

Какво казва Ал Халладж: Ако ти си истински светец – истински – ти ще се отречеш от нея и ще кажеш „само Бог е Свят, аз напълно се отричам!“ (Но трябва си честен докрай, иначе може да си въобразиш, че си светец, но ще пострадаш, защото…)

А какво казва Мохамед за Светците? Има светци, които искат да покажат на хората колко са храбри и смели – не от любов към Бога. И те показват едно мъченичество, и стават пример за хората, и подвеждат хората. Обаче какво казва Мохамед: Аллах ще дойде при тоз човек и ще каже: „Ти лъжеш!“ (Оттук нататък следва жестока присъда, защото такива светци, а те са над 70%… ще говорим някой път за тях).

Б. Б.: Само една скоба, това самоотричане и саможертвеност, в крайна сметка, не е ли опит приживе да се реализира унищожаването на егото, смъртта на егото, преди смъртта да го е направила – физическата смърт?

Елеазар Хараш: Значи, Мохамед казва, че трябва да умреш преди да си умрял, т.е. твоето его, за да не… Защото после е късно (нали), а пък то, егото, все умира и все ще се преражда. И чак когато умреш в себе си и умъртвиш егото и злото, тогава вече имаш право да се посветиш на Бога. По друг начин ще ти го кажа, значи: Когато човек е познал Любовта дълбоко, тогава вече има право и позволение да върви към Истината. Дотогава той може да си въобразява, да търси, но трябва да е постигнал една степен на Любовта, не Абсолютната, тогава вече той може да тръгне.

Казват (Християнската красива Мъдрост, както казахме): Душа, живееща в Бога, живее в събития, които тя е изпреварила. (Ако ти си в Бога – както е Лао Дзъ, той няма какво да предвижда – Бог в него и Дао е предвидило всичко. Няма бъдеще, няма предсказание. Да предсказваш на Лао Дзъ, е трагедия. Той… Той е надминал… Той и Настрадин Ходжа ги е надминал, нали… Някой път, ако трябва ще говорим за него.)

Душа, живееща реално в Бога, е отвъд всичко това, което се случва. (Тя го е… предварително, защото тя е вътре в Бога.)

Всички неща в света не струват колкото един поглед на Бога.

И Учителя казва: Струва си цял живот да работиш така за Бога, само да заслужиш една Негова усмивка! (Не на Ангели – на Бога.) Оттука нататък вече всичко се осмисля.

Дръзновението е следствие от много молитви. (От милиони молитви и тогава придобиваш едно дръзновение, което вече е… Едно Вдъхновение, което никой не може да те спре!)

Как може – казват светците – да си Християнин, ако не обичаш нехристияните? (Виж колко просто! Въобще как може да говориш, не само за Бога, въобще да говориш за смисъла, за… Пък да не говорим, че ти – казват Старците – ако влезеш в Нищото, в Бога, в Тайната на Бога, там няма Смисъл, там си Безкраен. Там не търсиш смисъл, то е…)

Напускаме този свят – казват монасите и светците – и отиваме да цъфтим в другия свят. (Ето, виж какво посрещане, каква Лекота и какъв Подход!)

Когато Любовта ни напусне, ние вече сме трупове.

Не се труди повече, отколкото е мярката.

Тука Учителя е казал в таз връзка нещо (аз ти казах Учителя е Мярка): Има много работливи хора, които дяволът не може да ги направи мързеливи, Обаче може да ги накара да работят прекалено много, за да ги излъже, да ги изтощава и да ги… (Защото те, изтощени стават уязвими и той може да им забие тежки и коварни болести и какво ли не. Значи, трябва да работим с мярка, колкото и да си обичаме работата – стратегически.)

Истинската Добродетел никога не търси човешки похвали. (Никога! Няма изключения!)

Този, у когото живее Христос, е задължително много търпелив човек. (Много… Нетърпението разваля всичко, даже и хубави неща.)

Човек, завладян от дявола, е винаги нетърпелив. (Една от диагнозите, нетърпеливият човек: нервен, раздразнителен, има-няма причина, той е раздразнителен. Познавах един човек, пък, сещам се – подозрителен. Почти всичко подозира, обаче каза „Аз вярвам в Левски и в Ботев!“. Викам: „Че ти не си ги виждал!“. Както и да е, каза: „Вярвам в тях!“. „Ами в Учителя вярваш ли?“. „Ами ти и него не си го виждал!“. „Не вярвам!“ – каза. Какво да… на такъв човек, нали, аз казвам да е жив и здрав и му се радвам! Така…)

Чудно е Търпението, ако е придружено със Смирение! (Вече тез двете неща заедно, това е нещо…) Да?

Б. Б.: Ето, че… ето, че пак нещата, до които се е докоснал Метерлинк: Смирението и анонимността в действията, в ежедневието на човек, значи, той се е докосвал до едни от най-красивите неща, които са в Християнството?

Елеазар Хараш: Разбира се, но той е вървял честно по своя път и тез неща ги постига към края на живота си, но… Постига ги, защото е имал такава нагласа и таз нагласа накрая тя ги изработва, защото тя ги извайва – Смирението, Търпението…

Търпеливият човек е заключил лъв в клетка. (Тоест егото е в клетка, не може да… не може да мърда.)

Беден е всеки човек, у когото няма Търпение. (Искам да кажа: Търпението е богатство. Имаш ли го, ти можеш да изтърпиш и други мнения. И можеш да обичаш враговете си, имаш Любов към Бога. Търпението – казва Учителя – е силата на Любовта. Изключително качество! Нали?)

Ако нямаш Търпение към своя враг, как Бог ще те търпи? (Това го казва Християнската Мъдрост, не кой да е, нали – по Закони на Бога.)

Виж сега каква красота: Целта на Търпението не е в това да се гневиш справедливо, а в това въобще да не се гневиш. (Дори, когато ти си справедлив, ако ти се гневиш пак е… Ще ти го обясня: тука няма обяснение, но аз ще ти го обясня. Истината е по-дълбока от справедливостта – това е казано от Учителя. Значи, ако ти влезеш в Истината, вече ти си над Справедливостта и имаш мярка, и знаеш наистина кое е справедливо и кое хората си въобразяват, че е справедливо. Защото човешката справедливост, тя не е справедливост. Те не я разбират, защото те не са вътре в Любовта, в Мъдростта и в Истината.)

Б. Б.: А какво да кажем за хората, които са от праведната страна на справедливостта? Нали имат право и искат възмездие за тези, които са нарушили тази справедливост?

Елеазар Хараш: Значи, има два типа хора. Има… Едната част имат право да искат възмездие, защото от минали прераждания трябва да връщат и Бог е казал, обаче те трябва да се съобразяват с Бога. Бог е казал: Оставете отмъщението на Мене.Той самият Го казва, Той действа. И Той тогава, дали тоз иска, или не иска, то възмездието ще стане. А там, където няма възмездие, защото се изравнява стара правда, те нямат право да искат. Тука пак стигаме до различаване. Трябва да питаш Бога, защото може да нанесеш възмездие и после то да се обърне срещу тебе и да стане… Тоест Бог може да стане към тебе много строг и жесток даже, не жесток – строг.

Б. Б.: И в този контекст, това търсене на този тип справедливост е един вид грях?

Елеазар Хараш: Да, в тоз смисъл е грях. Но ако Бог го иска… Той, Бог раздава Правдата и там кой може да оспорва на Бога? Примерно едно земетресение, един терористичен акт, той става, защото Бог е позволил, но хората не могат да разберат защо е позволил. Ако обясня Дълбоката Истина за това, ще стане опасно, защото хората не са готови да разберат Дълбоката Истина. И затуй трябва да слушат хиляди глупости, случки, тълкувания, които са далеч.

Б. Б.: Да, виждаме повърхността на тълкованията, на… защото все пак тази тема…

Елеазар Хараш: И ще продължават!

Б. Б.: …е актуална, но все пак, искам да си позволя, с няколко изречения, хората, които са в зоната на конкретен терористичен акт, предният път говорихме за Ангели на Съдбата…

Елеазар Хараш: Да.

Б. Б.: Никой не е случайно там, нали?

Елеазар Хараш: Няма случайна крачка, няма, даже и животните не са случайно там, ако има животни, не само хора. Кой колко да е близко – Ангелите на Съдбата изчисляват всичко, след като Бог е позволил, защото Ангелите на Съдбата знаят какво се иска и какво е записано. А там, където не е позволено…

Б. Б.: Въпросът, който лично аз си задавам обаче, е: когато има жертви деца, те заслужили ли са такова развитие, или от преден живот е връзката?

Елеазар Хараш: Значи: първо – децата не са деца, това са стари Души. Второ – много деца, които тайно, вътрешно са спрели развитието си и много от тях имат скрити престъпления, които не се виждат, обаче за Бог няма скрито. И Той им прави жест като ги поразява, за да им даде следващия живот, ново тяло, освободено от таз, старата карма и те да тръгнат на чисто. Много е Велика Божията Любов, но тя е, както казахме, Любов при всички условия. Значи, ако ти не Го виждаш и включително в таз Строгост, и в туй раздаване на Неговата Правда, ти ще почнеш да се отдалечаваш от Бога и след време Той ще те порази, защото ти Го отричаш. Значи, най-малкото недоволство, Боре, най-малката критика… Да кажем аз, някой ме обиди да допуснем, че аз съм се обидил. Аз не мога да се обидя, защото нещо загубих, ама туй ти казвам като идея. Няма кой да ме обиди, говоря ти, няма такова нещо, но… Ако аз допусна най-малка обида или най-малка критика, не забележка, аз веднага искам да кажа на Бога „Господи, Ти май нещо не си прав, нещо си объркал!“ – разбираш ли къде отивам аз вече? Аз вече съм тръгнал по наклона, няма спиране. Говоря ти за минимална критика, даже и забележка. Не мога на Бог, защото, то кой е… Той е Мярката, нали? Така!

Който е намерил Дълготърпението, е намерил Пътя на своя живот.

За човека на Вярата е недопустимо лошо настроение. (Значи, Боре, ако говорим, човек, който има Истинска Вяра – Любовта е по-дълбоко нещо – той няма право на лошо настроение. А човекът на Любовта, той пък там въобще лошото настроение или средно – той няма настроения там. Значи, той живее в… нарича се Вечното състояние, там въобще думата „настроение“ я забравяме. Вечното състояние, това е: винаги си в прилив. Има някой път по-малки приливи, други… Все си Вдъхновен! Като ти е мъчно, пак ти е приятно, но туй не можеш да го обясниш на хора, защото те, някой път и като им е радостно, пак им е мъчно, нали.

Когато ти се съобразяваш със света, ти се обезобразяваш. (Значи, ако аз трябва да се съобразявам с общественото мнение… Примерно на времето какво ми предложиха Държавна Сигурност: „Ако се откажеш от Учителя, няма да те преследваме!“. Аз не изревах, ама на висок глас, леко, така, казах, сега… сега нямаше да действам тъй… „Значи: да се откажа от Любовта, Мъдростта, Истината и да тръгна по вашия глупав път!“… Ама го казах така… Те се чудят, и аз се чудя, много интересно беше.)

Всички молитви са чути, но не всички са изпълнени.

Б. Б.: Едни от първите Гностици, от периода на II-III век, ликуват, казвайки, че Евангелието на Истината е Радост. Какво скрива църквата от всички; защо нарича гностиците „вълци в овча кожа“?

Елеазар Хараш: Те са ги наричали и „прекалени светци“… Значи, когато не можеш да разбереш едно нещо, ти го критикуваш, обаче ако го приемеш – то няма приемане там – а Бог изпраща по-дълбоки Мъдреци, и ако ги приемеш, те ще ти разкрият неща, които, ако имаха Чисто Съзнание, те щяха да… Чисто Съзнание значи да имат Христос в себе си – Чистото Съзнание е Христос, Буда е Чисто Съзнание (нали), Рамакришна е Чисто Съзнание, Мелхиседек е Чисто Съзнание… Нямаш ли Чисто Съзнание, ти си в съдбата и говориш като ей тез хора. Какво казаха те? Значи, „овце във вълча кожа, лисици…“ Поп Богомил пък казва, ама той вече е Мярка: „Калугерите са лисици, скрити в манастирите и мислят, че ще излъжат Бога“. (Защото те не са отишли от Любов към Бога, а са избягали от света, защото е тежичко, нали.)

Б. Б.: А като стана, като споменахте поп Богомил, Богомилите изключително много използват символиката на вълка.

Елеазар Хараш: Ами вълкът е много по-дълбок от кучето, значи, от много гледни точки. Първо – кучето, то е едно напрегнато същество и то затуй трябва да го разхождаш, защото туй напрежение трябва да… Котката разхождаш ли я? А вълкът, той пък не прави грешката да стане приятел с човека, защото има една поговорка: „Кучето стана приятел на човека – горко му на кучето“ (нали).

Б. Б.: Мисълта ми беше, че дори в това определение на църквата, че гностиците са вълци в овча кожа…

Елеазар Хараш: Не, те хвалят вълка в случая, без да знаят.

Б. Б.: Да… Днес милиони хора се наричат „християни“, но ако имахме всъщност приложена Христовата енергия в живота си, светът нямаше да е затънал в това, което виждаме в момента и материално, и морално падение. Безвъзвратен ли е според вас и според разбирането за Гносиса, краят на това човечество и как трябва да подхождат хората, които търсят Мъдростта, Истината, Свободата, по отношение на това все по-разпространяващото се чувство на отчаяние?

Елеазар Хараш: Какво означава „краят на човечеството“ – ами, краят на тъмнината. Значи краят на глупостта – то това е краят на света. И докато има глупост, той светът си продължава (той, дяволът, обича глупостите), това са неговите хора. Той си ги захранва (нали, да е жив и здрав). Аз не го мразя дявола (нали) – туй трябва да уточним. Гносисът, това е дълбокото в него, той не се занимава, Боре, с време и сътвореност (нали). Няма… Тайната там е голяма съсредоточеност в Бога, затуй ги наричат „прекалени светци“. Единият от тях, наречен е Василид – това е страшен Учител, сирийски монах, толкова дълбок, има от него Наука за Бездната. Не за Вечността, Вечността е, там избледнява! Говори подобно на Старците. Има около 24 книги, горени от християни. Те, ако не бяха горени, значи, християните не са християни. И оцелели са само около 3 книги и половина, от които след време ще говорим за него, после малко ще го споменем, но той е нещо, което надминава и Светци, и монаси, и Мъдреци. Това е Учител на много високо ниво и който толкова е отдаден, че те са го бъркали и са казали, че е „прекален светец“, понеже не могат да го разберат. Но той не е „прекален светец“, той е рядък Учител и Мъдрец.

Б. Б.: Казахте, че Гностиците нямат отношение към времето, и на мен (така) лично ми се струва, че това, което говорихме по темата за Атлантида, че Бог е извън нашата Вселена всъщност това е централен фокус в разбирането на Гностиците и че един вид Вселената е продукт на по-паднали йерархии, така ли е?

Елеазар Хараш: Точно така! Значи, Вселената е вторична, Бог е над нея. Гностиците се концентрират в Бездната, в Безкрая, наречена още Пустотата. Един Гностик на дълбоко ниво, той така е преживял Бога, че той няма нужда от Свещени книги. Той може да ги ползва, може да не ги ползва, но той е над тях, защото ти, ако си преживял Бога, Бог е по-дълбок от Свещените книги (нали) – от които и да е, говоря за всички народи. И тогава вече ти си извън времето и затова има Наука за Бездната, която пак е смущаваща, обаче пък е красива и някой път ще почнем да говорим за нея, но все пак тя е специална тема. А туй, Евангелието на Истината, за него се казва, че то е за един човек на хиляда. Значи, то не е като тез евангелия, в които така нещо се казва (нали). А самият Василид казва: „Аз изчезнах в Христос“. Както Павел… Имаше май един въпрос, какъв беше, за Павел? (въпрос от зрител – бел. ред.)

Б. Б.: Въпросът е: Как да тълкуваме думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен“?

Елеазар Хараш: Значи, много хубаво, че не е Павел, защото Павел ще пречи на Христос. Значи, той иска да каже „Аз изчезнах в Христос, в Чистото Съзнание, аз се слях“. И тогава вече Христос може да действа, и много хубаво, че Христос може да действа свободно, т.е. вратата му е отворена, защото Павел е пречка. Той, знаеш, е гонел християните, и хубаво, че Христос му разкрива там една светлина, която го смайва и той казва „Къде съм тръгнал аз (нали) срещу Бога!“. И понеже Бог го обича от предни прераждания, той знае, той окултист е бил, и то напреднал, и Бог го преобръща и той става вече отдаден по правилния начин.

Б. Б.: В евангелията се говори предимно чрез притчи. Има ли вариант Христовото познание, изобщо човечеството в следващите години или векове да започне да разбира нещата, Дълбоките Духовни неща, не чрез притчи, а по друг начин?

Елеазар Хараш: Ако Христос не говори с притчи, означава… Ако каже пряко Истината, ще бъде унищожителна! Той затуй е казал „Не хвърляйте бисери на свинете!“ – знаеш, свинята какво ще разбере от бисера (нали). Ще каже „За какво ми е тази Истина?“. Има и друго – идея за бисера – понеже бисерът е Чиста Истина и ако говориш Чиста Истина на неподготвени хора, един кабалист казва: все едно ги заблуждаваш, то за него е халюцинация. И най-хубаво с такъв човек, слез му на нивото, уважи му донякъде земните неща, кажи му нещо на по-ниско ниво, защото, защо да го смущаваш, той човекът, тясно е там, съзнанието е тясно (нали).

Да почна с Гностиците? Така.

Гносисът е много по-дълбока степен вече от монасите, от светците. Има два вида Гносис, тука ще ти изнеса Мъдрия Гносис. Има и Премъдър, който след време може специално за него да се спрем, макар че леко смущава. В Гносиса има и Мъдрост, и Премъдрост, тука ще говорим за Мъдростта.

Всичко се изкупва – казват Гностиците – не с жертвоприношение, с чисто поведение. (Значи, тез, които правят жертвоприношения, той Учителя, на едно място, казва: Като искаш жертвоприношения, дай си главата да ти я отрежат (нали). Защо режеш главата на овцата и казваш „това е добре“, пък ножът като минава през твоята глава, казваш „не е добре“?)

Б. Б.: Сега, покрай Коледа, реки от кръв ще тръгнат по хиляди селски дворове.

Елеазар Хараш: Тез празници, дето ти казах, че са трагедия или комедия. Значи, хиляди, милиони животни ще пострадат и хората… Отделно, нали, алкохолът… и други неща, което… За какъв „празник“ говорим, нали? Не можем да го наречем и „непразник“, то до такава степен е… Аз го наричам „класика“. Така.

Развитието на Истината в човека е най-голямата Тайна на живота – казват Гностиците.

Словото е Древно Учение. Жреците са го познавали като Бог, като Божия Дейност. Атлантите го наричали Трона на Орела; те го наричали Образувателя – образуващата сила, не с… (Когато говорим, Словото, което носим в себе си, ние образуваме съдбата си и от туй зависи дали ще образуваме човешка съдба, или Божествена. Божествената е Свобода.)

Б. Б.: Можем да кажем, че всяка думичка, която изричаме, е посято семе?

Елеазар Хараш: Най-малката дума е семе, а пък тирадата, нали, семена, само че плевели.

Който служи на Бога, има меч, т.е. има Тайно Слово.

Вътре в Словото е заложено всичко.

Царят на Атлантида казва: Словото е Жрец (виж как са го…). Самото Слово е Жрец. И Атлантите казват: Думите са ръце – виж как го обясняват, самите думи са ръце – ръце на същества, и чрез думите тези същества те улавят. Ти като говориш определени думи, тез същества, които ти ги изпращат, те те улавят с тез думи и ти правиш някаква съдба или вървиш по правилния път, зависи какви думи (нали). Това означава, че думите са ключове – те отключват духове, отварят врати за най-различни влияния и за най-различни същества. Пък вече настани ли се едно тъмно същество в тебе и почне ли да става господар, ти може да си говориш за Бог, колкото си искаш, но ти вече имаш…

Думите показват с какви същества общуваш. (Ако са нечисти думи, нали…)

Бог също е дума – ключ. Тази дума е по-дълбока от всякакви думи и от твоя опит.

Думите са оръжия на духовете; те са – на атлантски език „Арамон“ значи, означава врати, посеви, семена, посявания, както казахме, които в последствие стават съдбата на човека. Значи, продължителните думи са направили навици, съдбата на човека, посели са го и той казва „съдбата е такава“. (Ами, такава е ами, нали ти си я посял!)

Б. Б.: А вътрешното говорене същата ли сила има?

Елеазар Хараш: Вътрешното говорене, то е като външното и то от вътрешното, почва външното. Почваш да си умуваш и то после се пренася, но и вътрешно, и външно говорене, е все говорене. Важно е да не е нечисто говорене и да не е бъбривост, защото бъбривият човек, той вече е загазил – самата бъбривост е болест. Вече туй означава частична обсебеност, по-късно вече отива към психиатрия и така. Не го желая, обаче ти изпускаш много думи…

Има Таен Свидетел – казват Толтеките – който следи всяка наша дума.

В Библията това е казано така: „Ще плащате за всяка дума!“ (Не за цяло изречение, вече е късно – за всяка думичка.)

Една дума – казва Учителя – може да отнеме развитието за 20 години, има случаи, може да отнеме развитието за 20 000 години. (Значи, може да си градил много, обаче една изпусната дума, нали, влязъл дух вече, който прекъсва развитието ти. А има думи, които пък за много хиляди години, по-хубаво да не смутим…)

Дружбата с думите е дружба със Същества. (Хората не могат да разберат като си играят с разни думи, какво става и затуй е много важно една голяма Будност да си подбираш думите. Не, не разни думи да ти влияят и внушения – ти да си ги подбираш и ти да си влияеш. И затуй Учителя препоръчва самовнушението като изключителен метод ти да си избираш влиянията, а не… това е древен метод.)

Гносисът казва: Ако Бог беше изпратил Христос в Райската градина, вместо Адам, змията нямаше да има никакъв шанс. (Това означава, че самият Бог е искал грехопадението. Защо го иска и защо го допуска? Защото след време ще има голямо извисяване. Искам да кажа, никой не може да упрекне Бога. Ако някой казва „Защо Бог така действа?“ – значи той се отдалечава.) Да?

Б. Б.: Означава ли това, че греховете, които хората правят, до известна степен им служат за тяхното израстване, ако си вземат поука от тях?