Сега ще ти разкажа. Първо – цветята са деца на Ангелите, значи те са ги създали. И затова късането на цветя означава посегателство на Ангелите, които Тайно участват. И всеки, който къса цвете – казва Учителя – е престъпник. Няма значение дали го разбира. И казва Учителя: Той ще прилича след време на скъсано цвете. И казва Учителя: В пчелите е скрита Мистична идея за живота на човечеството. Пчелите разказват Древна история. Те разказват Пътя, а Пътят е завръщане в Блаженството, по друг начин казано, в меда – медът е Блаженство. Медът е формирана чиста енергия, Истинско Знание. Само по себе си, Истинското Знание е мед – всеки трябва да открие меда в себе си. Всеки трябва да намери Истинското Знание в себе си. Пчелите са разбрали, че само чрез жертвата има развитие в Духовните светове. (Виж какъв важен, какъв дълбок разум! Ние го наричаме инстинкт – ами, айде постигни!) И Учителя казва, че пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години, за да може да се домогне и произвежда Тайната Наука, наречена мед. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави. Това е изкуство с голяма точност, голямо Духовно изкуство. Пчелата и цветята образуват заедно Цялост – андрогинна изначална основа. Пчелите летят по повеля на Бархишадите. Бархишадите знаеш ли кои е? Това е Първата Слънчева раса – Предците, Боговете. Тяхна повеля е, те са създали пчелите, те работят в тях, съвместно – Боговете от Първата Слънчева раса. Пчелите правят меда чрез Тайнство; чрез Неговата скрита Божия Воля. А обикновените хора говорят само за някакъв „инстинкт“, без да знаят какво е то. Не само разум, а това е Възвишен Разум. Казвал съм ви златната мисъл от Учителя, пак ще я повторя, защото… Обичам много да я повтарям тази мисъл, защото това е Дзен – простота, пък…

Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, пчелата ще извади мед от него. Кой е най-умният? – казвал съм ти го.

И така, пчелите в Египет са били наричани събирачи на Слънцето. Освен това, пчелите са Хранители и Пазители на Тайно знание. Медът е Духовно дело – на друго ниво това е Блаженството. Медът се предава от пчелите като традиция, една Древна, Скрита Мъдрост. А самите пчели са само носители на тази Древна слънчева Мъдрост. Значи, в миналото, те са имали едно събрание, и са се… като Души, като… в известен смисъл Висши Души, имали Тайно Учение и се чудели как да го предадат на хората. И са го… туй Учение са го превърнали в мед.

Б. Б.: Да, но в живота на пчелите, в техния кошер, живеят и търтеи, а и други зловредни насекоми. Каква е логиката и причината за това?

Елеазар Хараш: Търтеите са подобни на мързеливите хора – те нищо не объркват, това е техният харакер. Това е… Тез, които не са разбрали жертвата. Но туй, че не са я разбрали, това е техният застой. Някога и те ще я разберат, защото всичко подлежи на развитие. Докато това не обърква работата на пчелите или работата на работливите хора – те си продължават, нали. За меда трябва да ти кажа, че това е меден хляб, пчелен хляб. Медът е светлина и това е лъчиста енергия, с която ние се храним, Първична енергия. Пчелите се молят пред всяко цвете като пред Храм от Светлина. (Забележи за какъв подход! Мухата има ли такъв подход? Бръмбарът… Какво ще изкара мухата от…, нали. Нито подход, нито представа, нито идея. Някой път ще ти обясня защо мухите са…, и за тях ще говорим. Това са… нахални души. Заключени са там, но и от тях има полза, има и разум, нали.) Значи, пчелите си имат своя Мистичен танц, който е скрит култ към живота, към аромата, към уханието, което е еволюция. В Древния Египет и в Индия пчелите, пчелата не е насекомо (забележи, за биолога е насекомо), тя е свещено Същество – забележи подхода! И затуй, който смята, че е насекомо, биологът ще научи… То е една ограничена гледна точка, нали, докато Мъдрецът, Мистикът – той вижда съвсем друго.

Б. Б.: Оказва се така, че покрай меда има много очевидно струпано съвършенство: от една страна, пчелите; от друга страна, цветята; от трета страна, ароматът на цветята, който вие в един предходен разговор казахте, че не принадлежи на самите цветя, а е на по-висши Същества, оказва се, че покрай самото производство на меда всъщност е концентрирана доста Божествена Енергия.

Елеазар Хараш: Ами, аз ти казах: Това е духовно изкуство, скрито изкуство, концентрирана слънчева светлина подобно… И Душата е такова нещо – Висшата Душа. Много лесно се създава светът, но да създадеш една Душа, това е, разбира се, само творчество на Бога. Там Боговете нямат думата. И този концентрат, нали, говори за дълбоко умение. Мохамед на едно място казва, че Бог е научил пчелите на това изкуство. Всъщност Бог чрез Боговете. Но самите Богове имат таз способност, дадена от Бога, за едно висше творчество, но не за съвършено творчество – това е тънката разлика. Пчелите са част от Тайния План на Битието – те са Духовна Цивилизация, Духовен народ, много труден за разбиране, както Богомилите. Те са се домогнали до Чисто Духовно Знание, без примеси. Разбира се, то им е било позволено. Както ти казах, мухата нищо не може да извади от цветето, за нея цветето е затворена врата. Мухи, бръмбари, пеперуди отиват при цветята с енергия, пчелата отива с Любов, Боре. Разбираш ли разликата – едното отиваш с енергия, нали, другото е с Любов. Но от едното научаваш нещо, от другото действаш дълбоко.

Древните казват: Пчелите са спътници на висши Същества. За жреците в Египет медът не е бил земна храна. Медът е бил храна за неземния, скрития живот в човека, т.е. несътвореният човек се храни с меда. (Другите ядат свинско месо, това е шега от мене. Пак така е. Нали, къде е медът, къде е…) Жреците казват: Ако ги нямаше пчелите, цветята щяха да бъдат много тъжни – защото там има Единство. Пчелите се упоявали от Мистиката на цветето. Те разбирали живота като Жертва и Мистика. За учените пчелите са зоология, биология и загадка. За Мъдреците това е Тайна, защото пчелите са от Духовен род; те си имат тайнствен живот. И те не са загадка, а Тайна – загадката може да бъде разгадана; Тайната – не, то за това е Тайна. Там имаше някакъв въпрос, после ще говорим за яйцето. И то е ясен въпрос и пак неразбран. Ще ти отговоря после. Тайната не е нещо познато, да. Тайната си остава Тайна. Да?

Б. Б.: Като говорим за пчелите, може би заради това Морис Метерлинк, един от най-големите Мистици на миналия век, е посветил над дванайсет години от живота си именно в изследване на пчелния кошер?

Елеазар Хараш: Да. Струва си да си посветиш живота на… Аз харесвам учените в тоз смисъл, значи учените и религиозните хора има нещо много хубаво в тях, ще ти обясня. Иначе те са изостанали. И туй мога да ти обясня, тъй като Бог не е наука, Бог не е религия – Бог е Любов, Мъдрост и Истина. И затова аз ти казвам, че изхвърлил съм науката и религията настрани. Но тука допускаме компромисно, нали. Ученият, който 20 – 30 години наблюдава пчелите, мравки, става въпрос като постоянство, като Любов към животинките, като Любов към науката. Това постоянно издирване, копаене в себе си, в няблюдения, след време, когато този човек бъде повикан за Истината, Боре, той ще има изработени качества, не като мързеливия човек. Защото Учителя казва: Природата се е видяла в чудо да накара мързеливия човек да работи. Има мързеливи, при пожар не стават. Разбираш ли, то е голяма болест – дължи се на изключително натрупани многобройни грехове, мързелът – голям застой. Някога ще го изпратят да се прероди в Африка, където няма избор, ще го гонят животни, от комари нагоре. Ами той трябва да почне да работи нещо… Нали разбираш?

Б. Б.: В крайна сметка обаче Метерлинк след толкова много години на изследване на пчелите, той е получил Откровение за тях.

Елеазар Хараш: Когато си посветиш, особено ако заложиш живота си на една Тайна, част от Тайната ще ти се разкрие и явно, и нещо насаме ще остане, защото все пак всичко не може да се каже. Даже и за животните има неща, които ще засегнат много хора. Учителя отива още по-дълбоко и казва: Пчелата не е направила меда. (Тука отиваме на по-дълбоко ниво.) Цветята го направиха, но има нещо в скритата природа, което е по-дълбоко пък от цветята. А медът съществуваше извън цветята – казва. (Забележи. Учителя е много дълбок и затуй по малко ги изнасяме тез неща.) Медът дойде от едно скрито Духовно ухание. Това е, предшестващо цветята, а по-късно слязоха цветята, и оттам медът. Но първо е било Духовното Дихание, Духовното ухание, то се намира в ръцете на Ангелите. И чак после то слиза в цветята, слиза в пчелите, слиза обучението. И както разбираш, след малко ще ти говоря за пеперудата, но имаш май нещо да питаш?

Б. Б.: Само с едно изречение да направим паралела с осата. Защо пчелата умира, след като направи дори едно ужилване, т.е. един вид тя веднага изкупува своя грях; докато осата – не.

Елеазар Хараш: Понеже пчелата държи много на жертвата и тя… то жилото е като куршум, като метод за предпазване. Да не допуска да посегнеш на това свещено изкуство. Осата няма нужда, то там няма изкуство, нали. Тя дали ще живее, дали ще умре – там животът е без жертвата.

Б. Б.: Защо Бог е създал осите обаче?

Елеазар Хараш: Защото противоположното усилва нашето по-дълбоко качество за жертвата, за Любовта. Тъй като туй качество трябва да израсне до своята степен на съвършенство… Не съвършенство подобно на Бога, а както ти казах, да стигне една висока степен, която е Единство с Бога. А Бог знае как да използва после това за Свои цели, нали. Противоположностите увеличават Дълбочината. Примерно, ако ние имаме дълбок враг, много силен враг, можем да станем много дълбока вода. И когато станем в Единство с Бога, Бог ще махне врага. Той просто само ще му каже: „Ти си свърши работата, довиждане!“. Той няма избор, разбираш…

ПЕПЕРУДАТА

Учителя казва: Гъсеницата е религия, пеперудата е Духовност. Пеперудата е изтъкала своята Духовност, нека и човекът да я изтъче. Пашкулът е Тайнство, в него е посято развитието. Гъсеницата, това са земните желания, робството. Знаеш: гъсеницата е много гладна, много се яде – това е робство. А пеперудата – това е Освобождението от капана. Наричат пеперудите летящи цветя – те са такива. Толтеките наричат пеперудите (Атлантите), лекият вятър; Дзен ги нарича финия свят, Освобождението, Лекотата. Учителя казва: Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда – т.е. земният човек, ако не се откаже от земните си желания… Пеперудата показва, че човек трябва да пресътвори себе си. Пашкулът е тайната стаичка, особеният вид Храм. Тука се трупа светлина, Истинолюбие и т.н., което чака раждане. Пеперудата е методът, който преодолява съдбата. Индианците ги наричат пътуващите леко. А Учителя казва: Някой път има Ангели, които влизат във формата на пеперуда и ходят между хората. Те използват пеперудата като аеропланче. Влиза в нея и се разхожда, и наблюдава. Сега, пеперудата какво разбира, какво не разбира, това е друга тема. Но Ангелът вътре работи, и даже аз съм имал случай – пет пеперуди кацнаха на… Те иначе бягат от мене. Кацнаха на ръката ми, стояха дълго време. Дълго, дълго, заради точността: около три, четири минути плюс, минус, защото дълго време ги наблюдавах, чудех се. И накрая викам: някакви пет души, особени има, нали. (Както и да е.)

Б. Б.: Възможно ли е, защото в моето съзнание изникна един много особен спомен за един починал близък човек… На неговото погребение една пеперуда кацна на най-близкия му човек на ръката му и седя там доста време – много голяма красива пеперуда. Възможно ли е душа на починал да се въплъти в пеперуда временно?

Елеазар Хараш: Душа, значи не всяка душа, Висша – Душа на любим починал. Значи, Душите имат фини нишки и фини връзки. Всички, които много си обичал и които много си мразил, ще те намерят. Всички, които ти са безразлични, няма да те намерят. Той може да ти е комшия, безразличният, е така, ще си мине животът. А тез, които много се обичат и много се мразят, те имат друга… Значи, влиза Душа временно, защото няма право да живее дълго време в пеперудата – Душата. Но от време на време, има право да навлезе, да наблюдава. Някой път, когато не владеят това нещо Висшите Души, Ангелите им помагат, нали, и става… Става връзка, става спомен, става подхранване на… – красиво е, ако го видиш, нали. Той, невидимият свят е въобще красив. Значи, пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелът се качва в него и ходи от цвят в цвят, и разхожда се. Значи разхождат се двама – и пеперудата, и Ангелът. И всеки наблюдава свои си неща. Пеперудата е като ангелско дете. Гъсеницата – това е кармата; пеперудата – е Освобождението. Гъсеницата е дадена за промяна, а не за вкореняване в земното, в мъртвото. Аз говоря – казва Учителя – на онези, които съзнават, които имат Душа. Ще кажете, че спасяването на човека е в църквата. Не – казва Учителя – спасяването е в пашкула, спасяването е в пеперудата. Пеперудата – това е способност за преобразяване: от земен човек да станеш Духовен. В това послание е скрита надеждата на човечеството, способността за преобразяване и завръщане у дома.

Стигнах до орела, което е кратко. Кажи нещо, ако…

Б. Б.: Просто бих добавил коментар по отношение на пеперудите, че те са поредният пример сред хиляди, милиони примери, за това: човек да вижда посланията на Божественото в света. Защото и пеперудата, и житното зърно… Сега се сещам: на практика ние сме заобиколени от постоянни примери за действието на Бог навсякъде в живота.

Елеазар Хараш: Точно така! Толкоз много послания, че в един момент вече толкоз е ясно, че няма нужда… и пак продължават посланията. Но нека ти разкажа малко за орела, с което ще завърша и после така…

ОРЕЛЪТ

Учителя казва: Идейни орли трябва да бъдете, орли на високата мисъл. Орелът е стар и древен воин. Той се опиянява от полета, от устрема. Той е скачал много пъти в Бездната, за да изработи… Да скочиш в Бездната с Доверие – също е Тайна наука. Много хора, ако скочат в една пропаст голяма, ще умрат. Малкото орелче веднага скача и изработва, има го вродено, но…

Б. Б.: Първият си полет?

Елеазар Хараш: Да, да – така се ражда. Орелът владее Духовни неща: сила, концентрация, изненада. Това е свързано с нещо недостижимо. Някога в миналото си, той е поискал да достигне до нивото на боговете – не е успял. (Също неуспешен опит на боговете, ще обясня.) Но нещо не му е достигнало, но нещо е останало от този устрем и от неговата осанка – това е остатък от боговете, но не е влязъл в таз раса, защото не му е позволено. Защо? Допуснал е хищническа енергия, не Сила. Той вече от Сила е паднал в енергия – има разлика между енергия и Сила (аз ти обясних преди) и той е станал енергия на убиец. Няма какво да прави при боговете, изпуснал е Любовта, нали. Но има нещо от Изначалното и затова той изглежда още царствена птица. Това е остатък и с това той се подхранва. Бог не му я отнема, и боговете, за да не се отчае, защото може да заприлича на кокошка – шегувам се.

Б. Б.: Точно това щях да попитам. На практика това, че той е станал хищник, е неговото падение?

Елеазар Хараш: Там е неговото падение. В момента, в който е решил да напада, защото Любовта е друг подход, нали. Иначе той е поискал да проникне в Неизследимото, където са боговете. Той знае, че там има Тайна, нали. Но не му е било позволено да се взира в Бога, макар и голяма концентрация, голяма съсредоточеност, Дух, обаче не му е позволено. Той е Същество, докоснато от Древното време, даже епично Същество. И даже той е повече Дух, отколкото птица. Изглежда на птица, но повече е Дух, подобно на котката. В него има Древна мълниеносна енергия. Енергията му е като стрела. Но е допуснал голяма грешка – не е могъл да осмисли енергията на Любовта и да я превърне в Чиста Сила на Любовта, тогава щял да се върне в Боговете, но някога ще се върне. Защото той, както славея, има спомен за Висшия свят, нали. Станал е хищна птица, разрушителна, и бил изпъден. И сега има само полет нависоко, но не там, където трябва. Древно предание казва, че който посегне на орел или на гнездото му, ще осакатее с тежка участ. А орелът никога не прави излишни полети, никога не прави лов без предвидливост. Има могъщо зрение, в очите му има над един милион зрителни клетки. Кажи?

Б. Б.: Може би е добре да вметнем и един коментар за това, че орелът е единственото животно на планетата, което може да гледа слънцето по пладне, без това да увреди зрението му.

Елеазар Хараш: Това е така, защото вътре в него има слънце. И той може да устои, защото, ако нямаше… Обаче той няма цялото слънце в себе си, за което говорихме, нали. Толтеките го наричат своя Бог, Орела, на техния език Куаотли. Говорил съм други неща много по-дълбоки за Орела от Атлантска гледна… Тука не съм ги предвидил, защото повече говорим за достъпния Орел. След време, ако кажеш, ще говорим за… Значи, голямо е Учението за Орела. Даже в лекциите съм говорил за Третото крило на Орела – друга голяма Тайна. То там е, ще ти кажа какво означава: това не е известното и не е неизвестното – а това е Неведомото, това, което не се води с нищо. Известното може да бъде познато, неизвестното донякъде, Неведомото няма никакъв шанс; Бог, т.е. не се води с никой. Бог… там е много Дълбока идеята за Бога. Туй беше първата лекция, Боре**. Ако имаш някакви въпроси, ще минем на тях и после…

ВЪЛКЪТ

Елеазар Хараш: Някакво животно каза, че… Кое е твоето любимо? Искаше нещо да разбереш, или?

Б. Б.: Ами аз чувствам близко, така любимо животно, вълка. Какво ще кажете за вълка?

Елеазар Хараш: Да, аз също много го харесвам. Както се досещаш, той също е изпуснал нещо. Той е убиец – може да удави много овце и без да ги яде. Допуснал е жестокост, но има… Едно от хубавите неща в него е, че той има нещо недостъпно в него, той не е избрал да бъде покорен на хората, нали. Древен род куче, което обича независимостта, за разлика от кучето. Кучето допуска да стане приятел на хората и сега от една гледна точка да си приятел с човека, е тежка работа. Вълкът не прави таз грешка, защото приятел, приятел, ама той така може да те използва… Така може да ти развали и способностите. От друга страна може… Кучетата и котките са спасили много хора от самота, от… помагачи са. Но вълкът, има случаи, когато вълк е помагал на хора. Значи, отива в пещерата, носи храна на една жена. Отделя се от стадото, глутницата, глутницата го вика с древен зов, но той, отделя се. Но Бог прави такива неща, защото подготвя вълка в бъдеще за свой Служител по друга Пътека. Но и… Понеже вълкът е изпуснал нещо съществено, има един вой към луната – древен вой, който е много мощна мъка, заради това изпуснатото. В Древността това е било зов към Великия Дух, към великата Свобода. Но понеже е изпуснал Свободата и сега голяма мъка, голяма тъга, много Мистично Същество. Ако искаш, следващия път – така аз включвам по няколко животни, защото това е тема океан. Ще продължим, нали?

Б. Б.: Добре. Искам един последен общ въпрос преди въпросите на зрителите. Коя е основната причина дадена Душа да приеме конкретна животинска или пък човешка форма?

Елеазар Хараш: Значи, един изключително недоволен човек, защото Учителя казва: Едно от най-лошите неща в света е недоволният човек. Цялата вселена да му дадеш, той не е доволен. Както крокодила, както и да го храниш, ти виждал ли си нахранен крокодил? Значи, той е символ на алчността. Значи той като умрял е гладен, като жив е гладен, като спи е гладен, както и да е… За кой говорехме?

Б. Б.: За в каква форма…

Елеазар Хараш: Да, да. Значи недоволният човек ще се прероди… и болен на тема, сексуален маниак, и недоволен човек, обикновено се прераждат в блатото – жаби. Събират се, крякат, говорят си, нали. Старо недоволство и стар застоял живот. Това е големият, говоря ти за маниашки такива качества. Значи те се раждат, за да научат там… Има и нещо хубаво в туй, и нещо лошо – след време ще ти говоря и за жабата. Всеки човек се ражда там, където може да научи уроци, които ще го спасят след време. И затова попада в такава роля, в такова животно, в такава способност. Обаче може да не си научи уроците. Учителя казва: Един кон, ако го чака, примерно определено е последно прераждане и после да стане човек. Обаче, ако той нещо не израстне в себе си, в съзнанието си, в скритото съзнание, пак може да остане кон. Има и, виж колко е…

Б. Б.: И един болезнен въпрос, може би за всички, които се хранят много с месо. А те ще се преродят ли в животни, за да изстрадат смъртта на животното?

Елеазар Хараш: Не е задължително, защото в един момент те могат да се откажат, за кратко време може да пречистят живота си, може да… При някои хора става голяма промяна, голямо осъзнаване. Но Учителя казва: Всички, които ядат месо, трябва да знаят: Бог не е с вас! Край! Някакво Разумно Същество може малко да ти помага – не е Бог. И Бог няма да дойде там, защото има посегателство на идеята на Бога, на замисъла на Боговете. Ще има наказание при… И много са хубави тез наказания, защото те ще научат хората, защото иначе… Въобще да посегнеш на животно… Даже аз ще ти кажа честно, когато вървя по улиците, често се моля: Господи, научи ме така да стъпвам, да не нараня тези мои малки братя мравките. Защото Бог знае точно как да стъпя… хем да стъпя, и да останат живи, нали имам грайфери. (Не, туй е между другото, обаче то е идея. По-скоро споделям идея, не е… Защото това са наши малки братя. То е родено, има си семейство, има си път, има си… Има си близки и ти го настъпваш. Ами ти за Боговете не си ли мравка, и за Бога? И те ще те настъпят в един момент при една катастрофа. Споделям ти бегли идеи, така ти подхвърлям…)

ВЪПРОСИ ОТ ЗРИТЕЛИ

Б. Б.: Благодаря, за което! И започвам първо с няколко детски въпроса. Душите на животните и Душите на хората от едно място ли идват?

Елеазар Хараш: Душата на човека е едно нещо, идва от Бога, Душите на животните идват от Боговете. И всички се учат, и не се знае кой е по-напреднал, защото някой път животните имат способности, пред които ние трябва да се преклоним, както е било в Египет, особено пред котката. Тя има някой път една поза, Древно Божество. Аз съм говорил … Някой път може да говорим от гледна точка на Египет и Атлантида – котките. Там е много високо. Защото говорили сме и по-външно за котките. Но туй е… туй май ще продължат тез интервюта за животни защото туй е дълга…

Б. Б.: Вие предният път казахте, че котките са се борили дори срещу адепти на черната магия?

Елеазар Хараш: Да, в Атлантида те са били едри, мощни, страшни помагачи на човека. И там казахме, че са го спасили от народа на мишките – нямало е друг. Значи, само да ти кажа: мишката не се страхува от лъва и от тигъра. Обаче види ли малко котенце, край – страхът е голям, разбираш… То е вродено…

Б. Б.: Продължавам с детските въпроси: Кое е първо, яйцето или кокошката?

Елеазар Хараш: Сега, първо, ако говорим, и така трябва да говорим, от света на принципа и на идеята, първа е кокошката, защото яйцето не може да кудкудяка, разбираш ли? Идеята, идеята – тя после влиза в яйце, но първична е кокошката. Освен туй яйцето може нищо да не роди, нали? Туй е друга тема. Да?

Б. Б.: Следващият въпрос е: Колко прераждания; може ли да се определи колко прераждания има едно животно?

Елеазар Хараш: Ами докато научи уроците си. То може за едно прераждане, ако се концентрира. Както един човек може да сгъсти кармата си и да я разреши. И може да каже като много индийци: „А има време, много прераждания – ще станем Буда след време“… Значи, едно животно също може да сгъстява съзнанието си, може да е много работливо и да се прероди; само няколко прераждания да си научи уроците, като си усъвършенства уменията и да стане по-висше. А в другия случай може да отлага, ако е мързеливо. Нали?

Борислав Борисов: И още два от детските въпроси: Защо кучето е определено като животното „приятел на човека“?

Елеазар Хараш: След като в Древността котките са си… Котките са по-древен приятел на човека, след време ще го разберем, като продължим там. И когато котките са се оттеглили и са заминали, а някои котки са отказали да служат на човека – затуй са смалени. В последствие идват кучетата да ги заместват. Сега, не могат напълно, защото Древните котки, ще видиш там, владеят Тайни, които кучетата… И затова в Древен Египет е Храм. Там ако убиеш котка няма съд, веднага те убиват с камъни – няма разтакаване, няма… Това е Същество, Свещен Приятел на човека; кучетата донякъде заместват. Човек се нуждае от приятел, защото… Понеже е изпуснал Бога и самотата му е голяма, и на моменти огромна… И трябва, хубаво е да се върнеш в къщи и да имаш някаква опашка, която подскача, която те радва. Аз срещнах едно такова… Един приятел имах в София, много хубав приятел – Лещански, един астролог. Даже астролог на Бойко Борисов го водеха, ама бяхме приятели. Даже книгата, на Лео Шайа издадахме – той ми я даде, защото нещо там не можеше да я издаде. Нещо му пречеха – както и да е. Имаше едно кученце, само като го видиш, ама то такова поле създава на радост, че не един ден, а няколко дена нямаш избор. То – рядко скачаща опашка, опашка. То малко, беличко беше и излъчваше… Няма значение познат, непознат, влиза, дали има някой. От време на време прави едни завъртвания, които смайващо… Такъв характер е – значи, в него живее… Някой път може да влиза и Ангел и такава душа радостна. Но радостта беше рядка, не бях срещал такова нещо!

Б. Б.: И последният от детските въпроси: Възможно ли е животните да правят чудеса?

Елеазар Хараш: Ами тоз случай, примерно една позната, точно пред самоубийство, така сериозно и каза: „Така ме погледна котката, забравих всичко!“. Значи, Бог може да използва; и се отказа от самоубийство, имахме разговори. Бог може да използва мухи, има един случай един пак човек се е канел да се самоубие. И едно бръмбарче минава рязко покрай ушите му и така изсвирва, и мисълта за самоубийство изчезва. Значи, Бог може да използва – то всичко е… инструменти Негови. И Той в точният момент, всичко Му е под ръка, всичко Му е… Служители. И човекът казва: „Забравих си мисълта!“ – това са малки чудеса. Те са всъщност ежедневни, ако можеш да наблюдаваш, но си остават и скрити. Но ние сме изумени, ежедневно стават тънки фини неща… Ако обичаме повече невидимия свят, ако се откажем да гледаме така външно – пълно е с чудеса. Правят ги по много начини. По… Това са способности, нали.

Б. Б.: И сега дойде ред и на въпросите на зрителите на ***. Започвам с първия: Каква е емоционалната връзка между човека и животното и след смъртта ни продължава ли тази връзка с домашния любимец и в отвъдното? А също така остават ли духовете на животните на Земята, ако са били много привързани към стопаните си? Това малко, така, доста ограничаващо за тях, но все пак.

Елеазар Хараш: Да. Първо, зависи как си напълваш емоцията, доколко си привързан. Но познавам от един град дойде една жена, която умря котката. И каза: „Не мога да живея без нея. Отказвам се от живота!“. Каза: „Ти си имал някои методи да се свържа с духа на котката?“. Викам: „Имам!“. Почнах да разказвам за Тайни молитви, които да прокопае пътека до духа на котката. Но тя, като чу за молитви каза: „Аз не се моля и не вярвам!“. „Довиждане – Довиждане!“ – няма разговор повече, защото той тогава отнема време. После щях да дам и други правила… Но един човек, който не може да разбере, че от тука тръгват нещата, защото Учителя казва: Това е първичният език на Висшия свят – молитвата. И после вече ти се разкриват други по-дълбоки неща (както и да е). Но искам да ти кажа, че тя имаше голяма емоционална връзка, допуснала е, създала е, това е нейна…, защото там живее човешка душа, която влиза в таз котка. И щях да покажа постепенно да направи връзка и с Духа на котката, и с Душата на близки умрели. Но понеже не се получи разговор… Всичко е много лично и зависи колко много си вложил, колко дълбоко чувство си вложил. Някой път е прекалено опасна таз голяма привързаност, защото може да отидеш преждевременно в другия свят, а да имаш тука задачи. Някой път може да говорим отделно за Тайните на смъртта, защото там е друг малък океан, хайде, море да го наречем.

Б. Б.: Следващият въпрос от наш зрител е следният: Когато брадва отдели главата на кокошката от тялото , то продължава да тича до няколко минути. Защо?

Елеазар Хараш: Сега, ще ти отговоря. Първо да ти кажа какво казва Учителя. Той го казва за овцата. Когато ножът – казва Учителя – минава през врата на овцата, вие казвате: „Добре е!“, а когато минава през вашия врат казвате: „Чакай малко!“. Сега, когато е отрязана главата на кокошката, животът още… душата не излиза бързо там. Кокошката е привързано животно, както свинята. Още живее, понеже голяма… То затуй свинята много квичи и вика като луда, защото; (айде да не е луда), така вика яко, защото тя е голяма привързаност към живота и тя го губи. Докато делфинът много лесно се отделя, той с лекота. Той не е привързан, той е по-висше Същество. Подобно е при кокошката: тя е такава птица, изгубила си е крилата, поради туй, че е загубила възвишената мисъл. По необходимост и тя трябва да си учи своите уроци. Те са пак друга дълга тема, но животът още бавно изтича там поради таз привързаност. И трябва да мине малко време и таз душа трепти още, нисшата душа трепти поради старата връзка и стария спомен с тялото. И после успокоява се и тя. И в един момент отива в света на… У Мира; умира значи у Мира, в света на Мира, казва Учителя. Така, че той е много хубав свят, оня свят, ама не е разбран и той.

Б. Б.: Казахте Учителя. С това е свързан и следващия въпрос. Защо Учителя Дънов казва, че ако убивате или се храните със зайци, то не създавате карма?

Елеазар Хараш: Ами заекът няма, казва Учителя, винаги бяга и все ще бяга и от хиляди години бяга – защо? Защото няма Любов. Няма Любов вътре, има страх. Когато Любовта влезе след време в него, ако я приеме той, няма да бяга. И страхът бяга в него. И може би в тази връзка, аз точно тази мисъл не я помня от Учителя, или съм я забравил, но… Как беше точно въпросът?

Б. Б.: Учителя казва, че ако човек убива и се храни със зайци или гризачи, не създава карма.

Елеазар Хараш: Да, защото туй същество няма дълбока връзка с човека, подобно както и комарът. И Учителя на едно място казва: Може да убивате и комари, и там няма карма, защото това е един крадец на кръв (нали, стар убиец, нали, смален такъв…). Обаче той… Нямаме дълбока връзка с тез същества. Ние пак ги обичаме. Обичаме нещо приятно в тях, но…

Б. Б.: Следващият ми въпрос е по отношение на това за пропорцията между животните в света, които се хранят с месо и тези, които се хранят с растения. Какво значение има това съотношение в природата?

Елеазар Хараш: Ами то пак е един такъв допуснат Божий план. Тези, които се хранят с животните, вярват, че оттам ще им дойде енергията, което е подвеждащо, защото много силните животни – слонът, носорогът, който събаря дървета, са си вегетарианци. И в миналото гълъбът е бил вегетарианец, но сега не е. Съществата се хранят със съответна храна, която те вярват, че тя усилва съответната им способност. Дали ще се окаже тъй след време, не се знае, защото човек, който яде месо – специално хората – там е, може да се окаже, че той ще развие жестокост и други неща и ще се спъне повече в развитието си. Но айде, да кажем при животните е по-простимо, нали, макар че вълкът, който дави овцете, пък не ги яде, пак многостранен е тоз отговор.

Б. Б.: Следващият въпрос е кратък: Животните могат ли да четат и да разбират мислите ни?

Елеазар Хараш: Пример: делфинът и котката още като ни погледнат, много бързо ни преценяват и забравят даже; докато човекът още гледа, размишлява, докато има… Мравката, колкото и да ни гледа – казва Учителя – нищо няма да разбере. Значи, пак е различно, пак е въпрос на скорост, но при делфина и при котката е… Има нещо Древно в тях – част от Дух, който много бързо преценява, вижда, претегля и после забравя, докато човекът е бавен. Той си мисли, че е видял, нали, но туй, което те са видели…

Б. Б.: Какво ще кажете и какво символизира според вас ленивецът? Това е животно, което предимно спи, виси надолу с тялото и пести енергия от всичко.

Елеазар Хараш: Първо, това същество е… отдавна обича мързела, разчита на него и казва един вид самостоятелност – неправилната зависимост. То казва: „Ще живея, както си мисля“ и след време ще бъде поставено при условие, че няма да бъде мързеливо, защото няма да му хареса мързела. Защото мързелът е лоша наука. И след време, ще – не ще, ще го подгонят някои същества, така наречени „противоположности“. Както имаше, нали говорихме, оси и търтеи. Ще измисли Бог някое същество, което така ще го гони, че мързелът ще отпадне.

Б. Б.: Между другото, смъртността при ленивците е най-вече от хората. Доста бракониери ги убиват.

Елеазар Хараш: Да, да те… да, човек е доста опасен за животните, но има и животни, опасни за хората.

Б. Б.: Какво означава бръмченето на котките и полезно ли е да ги слагаме на гърдите си?

Елеазар Хараш: По-скоро мъркането или…

Б. Б.: Мъркането, да.

Елеазар Хараш: Да, ами мъркането означава, че котката ти дава нещо от своята интимност. Не външната си енергия, а означава, че има някакво сродство с Душата ти, споделя нещо по тоз начин. И по тоз начин го предава. По-фин интимен момент, не само да се погали – там е частично – тука ти дава нещо повече от таз интимност, оценява те повече. Но пак не трябва да я задържаш по-дълго, отколкото трябва, защото то си има мярка, тя си има мярка.

Б. Б.: И последен въпрос от наш читател, който е от Италия. Той казва, че на италиански, всъщност както и на английски, думата животно е animale, както animal на английски. Но думата анимал означава Душа на италиански. На български „животно“ съдържа ключовата дума „живот“ в себе си. Как ще го коментирате това?

Елеазар Хараш: Да, животно произлиза от „живот“. И точно затуй нямаш право на посегателство към което и да е същество, защото, един вид, ти посягаш на живота, който Бог, боговете и всичко… е създадено. И затуй нямаш право да посегнеш на… Даже и билки, когато се берат, трябва да искаш разрешение от Висши Същества. Иначе, ако счупиш един клон от едно дърво, ами ти посягаш на цялостната енергия, която работи вътре. И след време, някой твой клон, твоя ръка… А пък да не говорим за животно! Да не говорим пък да посегнеш на човек! И даже, и кармата да е такава: той да те е убил в минал живот, и ти сега да убиваш. Ако ти се развиваш правилно, ще го срещнеш, малко може да ти стане неприятно, но ще кажеш: „Заради Бога аз продължавам!“. И Учителя казва: Не можете да се оправдавате с кармата си!

Б. Б.: И в края на това интервю, ще Ви дам един пример от моето детство: когато живеех на едното ми село, баба ми, си спомням, тя не беше учен или религиозен човек, но беше доста свързана с природата. Когато се налагаше да заколи кокошка или някакво животно, тя преди това се отделяше в усамотение и отправяше някаква молитва или някакви мисли. Възможно ли е това да изчисти кармата, или просто я намалява до известна степен?

Елеазар Хараш: Да, тя може би се моли, може би преживява нещо от туй, може би осъзнава частично, че това е някаква грешка. Но Истината е много строга – няма прошка! Просто законът е строг, защото всеки трябва да научи уроците в дълбок смисъл. И след време да стане неспособен да посяга и на най-малкото същество, защото, както казва Учителя: Те са нашите малки братя. Няма… Таз способност за убиване на каквото и да е, трябва да изчезне, включително след време и на хищни животни. Даже и на комара, и на заека на по-дълбоко ниво, след време и туй трябва да отпадне.

Б. Б.: Много Ви благодаря за това интервю!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ

* „Животът на пчелите“ и „Животът на термитите“ – две книги на Метерлинк, събрани в една през 2016 г. (бел. ред.)

** На тази дата са се записали две интервюта (бел. ред.).

УЧИТЕЛЯ:
ВАЖНИ НЕЩА В ЖИВОТА

16 септември 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, господин Хараш!

Темата на нашия разговор е по отношение на важните неща в живота. В днешно време човек бива атакуван информационно или пък чрез различни послания, било то религиозни или някакви други – и в крайна сметка неговата ценностна система и приоритети много често са доста разбъркани. Кое всъщност обаче е важното в живота?

Елеазар Хараш: То е вродено – важното е вродено в сърцето на човека. И затуй няма нужда даже от десет божи заповеди. Те са, десетте заповеди са дадени за хора, които са ги нарушили – те иначе нямаше да бъдат дадени. Дълбоко в сърцето на човека е записано, че важен е Бог и Истината, и Правилността на нещата. Това го знае всеки човек и доста животни. Сега ще ти кажа важни неща от Учителя.

Учителя казва: Там, където няма Бог, работите са винаги оплетени.

И казва Учителя: Родих се в Бога, живях в Него и се завърнах в Него.

(Не да питаш дали си произлязъл от маймуните, защото Ислямът казва: „Ако вярваш, че си произлязъл от маймуните, ще станеш маймуна“. Пък като вярваш в Бога…)

Б. Б.: Между другото, будизма казва, че в мига на смъртта, за което вярва и мисли човек, в това става.

Елеазар Хараш: Да. Вярваш – ти влагаш енергията си в туй. Някакъв писател български вярва, че ще се преродиш в куче. Що да не полаеш, да научиш уроци и после пак.

Значи, Учителя казва: Има външна Любов, има и вътрешна Любов към Бога. Ако Бог всичко ви е дал – казва Учителя – и сте доволни, вие имате външна Любов. Ако Бог всичко ви е взел (говоря ти за скъпи, даже и здравето, скъпи хора), всичко ви е взел и вие сте доволни, имате вътрешна Любов – ето я истинската Любов, висока летва е!

И Учителя казва: Съвременното човечество съществува от 250 милиарда години. Което означава, че може да забравиш мненията на учените: и Айнщайн, и туй всичко е общи приказки, защото тука говорим за Мярка. Тука няма така, или така. И нашият план е определен отпреди 250 милиарда години. Избраниците на Бога са хора на Мъдростта, а не на Любовта. (Гледай, тука говорим и за тънкости, освен важни неща.)

Всеки, който се е пожертвал за Истината, без да е готов за нея, той ще умре. Ще има подготвителен… пречистване.

Който не приема страданията, той отрича Любовта – ето друго важно нещо! Който е избрал Любовта, той е избран.

Някои казват: „Да си уредя живота!“ – не си ти, който го уреждаш. Може да го уреждаш, колкото си искаш, но не си ти.

Каквото и да говори човек, както и да се представя, докато не е намерил Истината, нищо не е.

И Учителя казва: За мен бъдещето не съществува. То го няма – ще обясня. Бог и Истината са важни, а не бъдещето.

Който се съмнява в Мен – казва Учителя – нито може да вярва в Истината, нито може да я намери. (Много специални неща казва Учителя, тука има такива и от книгата на храма.)

Ако разберете Истината, блажен сте. Ако не я разберете, ще учите, докато я разберете.

Защо не разбирам? Защото не ти е дадено.

Ако човек не се е научил да мисли правилно, всяка наука е безполезна – ето колко важно правило! Учението на Учителя е в сгъстен вид Любов, Мъдрост и Истина. Правда и Добродетел – те идват по-късно. И те са важни, но те идват след Любовта и Мъдростта. Те идват по-късно, и по правилния начин. Сега да обясня: Това е Любов, която не се изкушава; Мъдрост, която не се заблуждава и Истина, която дава Свобода на себе си и на другите.

Докато не обикнеш – Учителя казва – Истината, никога не можеш да бъдеш здрав. Може да оздравееш, но пак ще се разболееш и става игра на ума, една умствена игра. И хората повтарят: „Важно е да си здрав“. Те не казват: „Важно е да обичаш Истината и да вървиш в Правилния Път“. Да?

Б. Б.: А възможно ли е Истината, Любовта, Мъдростта, човек да ги придобие в условията на съвременния живот? Защото на мен, лично поне ми се струва, че е нужна така по-дълбока самота или пък някакви сериозни страдания, за да стигне човек до тези изживявания и осъзнаване.

Елеазар Хараш: При всякакви условия: и тежки, и леки, и второстепенни, каквито и да са, човек може да придобие Любовта, Мъдростта и Истината. Няма условия за Бог в човека, няма неблагоприятни условия. Ако човек е избрал Любовта, Мъдростта и Истината… Както в Древен Египет казват: „Ако човек е избрал образованието…“ той трябва лично да избере образованието. То не зависи от дипломи и от училища.

Кой е здрав? – казва Учителя, дава Мярка – Този, който има приятно разположение, при най-големите трудности – ето, не зависи. Ако една трудност идва, ти знаеш, че пак тя е от Тайната на Бога, приемаш я с разположение – това е здравият човек. Другото е… При най-големите трудности, защото той знае кой стои зад таз трудност и какво се иска.

В света има само един лекар – казва Учителя – всички други са само асистенти. Лекуването става от Господа, а не от хората. Тука още нещо ще добавя: Лекарят лекува, а Бог изцелява. Лекарят прави нещо второстепенно, той не знае какво ще стане. А решението, главното решение е в Бога. Ако в болестта няма Божий пръст, хората не могат да бъдат изцелени. (Каквито и пари да имат, каквито и лекарства, каквито и специалисти – последната дума е на Бога.) Който не вярва в Любовта и в Бога, няма полза да разсъждава за каквото и да е – ето, оттука тръгва. Иначе, да: философски игри, нали, умствени игри, но края е… За да не пропадне човек в голяма пропаст, Бог му изпраща страдания. Те спасяват, защото има една пропаст на демонизиране. Там после ще трябват милиони години за възстановяване, а не хиляди. Както е при дяволизирането. Да?

Б. Б.: Искам обаче да попитам това, много хора съзнават тези неща, за които говорим. Всъщност малко хора, но все пак…

Елеазар Хараш: Една част.

Б. Б.: Една част съзнават. Но в същото време, всички живеем в среда, в която, така, влиянията на Ариман, на дявола са изключително силни, и усилията, които са нужни човек да се задържи в областта на духовното са много по-големи, от условията, в които се намираме. В смисъл: много е лесно човек да се откъсне и да падне от наченките, които го водят към Истината, Мъдростта, Свободата, Любовта.

Елеазар Хараш: Когато човек, осъзнатият човек, когато е избрал Бога и Истината, той има една подкрепа невидима от Невидимия свят, от напреднали Същества, Бели Братя, които са извървели този път – висши Същества и Самият Бог – и този тежък път постепенно става все по-лек. А неосъзнатият човек, той и леките неща му са тежки, и тежките му са тежки… Значи: тука говорим за осъзнати хора, които имат някаква Свещена Цел в живота, някаква Разумност. А не говорим за обикновените хора, защото за тях и тежкото, и лекото не носи…

Учителя казва: Който мисли, че много знае, е на опасен път. Колкото и да знаеш, нали…

Прав е само онзи, у когото Бог живее – пак Мярка важна за нещата.

Любовта е жива и реална. Тя премахва всички прегради – тя е Бог в действие.

Сега ще ти кажа някои неща за Христос от Учителя.

Когато Исус възкръсна, тогава Той стана Христос. До това време Той беше Исус.

Някой казва:

– Аз съм християнин.

Учителя казва:

– Ти възкръсна ли?

– Не съм.

– Тогава си исусянин.

Христос е нещо голямо – казва Учителя – Той идва (забележи!) от Алфиола – централно Слънце на галактиката, Тайно Слънце. И се е смалил (забележи какво казва Учителя!) 75 милиона пъти, за да стане достъпен за хората и да не ги изгори, да не ги изпепели. (Забележи какво казва Учителя, нямат представа, нали!)

Христос се намира в Духовното Възраждане, а не в телесното. Тези, които го чакат телесно, ще бъдат поразени, защото това е… (Те чакат възкресение на телата. Знаеш ли, колко глупаци и престъпници ще възкръснат!) Поп Богомил казва: Това е не само нелепа идея, то няма такова нещо!

Б. Б.: Преди 2000 години, Христос се появи чрез Мистерията от Голгота, но в днешно време все повече хора казват, че Той няма да се появи по същия начин, а напротив, чрез Духа Си ще се проникне там, където има създадените условия за това. Така ли да Го чакаме днес Христос?

Елеазар Хараш: Точно така! Значи: Христос ще се роди вътре в светлите мисли, благородни чувства и чисти постъпки на човека като Светлина. Няма физическо идване. Учителя казва: Един път дойде и Той видя хората как Го обичат.

Посланието на Христос е ясно: Реализирай Бог в себе си. Тука няма църкви, няма свещи, няма тамяни, няма религия. Аз съм казал: Христос не е палил свещи, не се е занимавал с церемонии – Той живее правилен живот в Бога, възвишен живот в Бога.

Б. Б.: Човечеството сякаш продължава да чака спасение отвън, бягайки от личната си отговорност за делата и за бездействията си. И стои ли още Христос на кръста, защото все пак не свършват нашите грехове, изкушения и грехопадения. Макар и метафорично, но седи ли все още Христос на кръста?

Елеазар Хараш: Христос и тогава не беше на кръста, защото Той е свободен Дух. Той няма как да бъде вързан за някакво дърво или… – свободният Дух си е свободен Дух. Тука в таз връзка виж какво казва Учителя… Страшно нещо е Учителя, страшна Мъдрост! (Аз… Има едни книги, които Премъдрост – още не ти ги препоръчвам, там, които… Както и да е.)

Учителя казва: Христос не е сътворен от Бога, а е роден от Бога. Значи, тука не говорим за сътворение – раждане, директно образуване от Бога. И Той не идва, не е роден от Мария, а чрез Мария. Но виж сега: хората ровят в Библията, а Христос живее в Бога – разликата е огромна. Без Чиста Духовност, Чиста Духовност, Библията е затворена книга. Чети, упражнявай се… (Като онази американка чела 99 пъти Библията. Много неща мога да ти кажа за Христос и за неизвестната Библия, но това е друга по-дълбока тема.) Учителя казва, както и преди съм ти го казвал: Бъди Истинен, а не религиозен. Има две думи в българския език – „любов“ и „обич“, само да ти ги кажа, значи: Любовта е дадена за Бога, а обичта към хората. Значи, ти не можеш да имаш Любов към хората, Любовта е към Центъра. Тя е… Тоз, който ти е дал Дара на живота, Любовта е към Бога, а към хората ще имаш обич.

И Учителя казва: Всяко благо съдържа в себе си една опасност.

Египтяните казват: Изобилието е проклятие за неподготвения човек.

Но нека първо да ти кажа някои неща за Христос, за непорочното зачатие.

Първо – Христос се ражда чрез Мария, а не от Мария. Когато Бог сътворява, Той само казва: „Бъди!“ – Неговото Слово е Съвършено, Неговото – и това става. Това е раждане, независимо от земните сили. Тука Бог няма нужда от мъж и жена, Той ги образува нещата, те са в Него. Докато Адам също е създаден по особен начин. Той е нямал баща, нито майка – първият Адам. Той има само един Велик Баща и това е Бог. И велика е Божията Сила. Преди време обясних, че дори русалката е научена да ражда от себе си – няма мъжки русалки. Щом една русалка може да ражда, как този Велик Бог не може да ражда, нали, както си иска. Бог Му дава името Христос, а не родителите. Той е Слово, роден от Универсално Слово, което произнася Името Му. Това е чисто зачатие, което не черпи сили от мъж и жена, защото черпи от Бога (няма нужда от ограничение), от Самия Бог, това е Неговата Първична Сила. Когато Бог си даде` Словото – зачатие има. (Ако не го даде, може да са мъж и жена, нямат дете – разбираш ли? Няма зачатие, няма позволение от Слово. Нали са мъж и жена, само те уж раждат…) Няма изреченост от Бога, Той ръководи. Бог работи в Свой Таен свят и там ражда всички неща от Себе Си. Всичко е родено от Него, само Той не е роден. Например Мелхиседек – друга Тайна Дълбока Мъдрост, която след време, ако трябва ще говорим – Той е роден без родители, направо е образуван от Бога. Вечен Свещеник на Бога, за Вечни времена, много Високо Същество. (Съжалявам, че тука не ти нося една древна картинка, която е много, най-близко до Неговия образ – нещо много дълбоко.)

Бог сътворява нещата чрез изричане.

Той е Слово в Първичен вид. И самото това Слово е Месия – това е Месия.

И Учителя казва: Що е Словото? То е Дух, то е от Бога – излъчване на Божията Сила. Това не е енергия, а Сила, Неговата Сила. (Казах ти за египтяните.)

Задачата на човека е да оправи себе си, а оправянето на света, е работа на Бога. Искам да ти кажа, значи, всички хора, които искат да оправят света и хората, ще пострадат. Не само че нищо няма да оправят, нали, но и те ще пострадат, защото това не е тяхна цел. Това не е цел даже и на Христос. Христос слезе, но не ги спаси, не ги оправи. Това е работа на Бога след време, когато хората извървят Пътя на Христос, на Чистото Съзнание, когато се подготвят, тогава Бог ще слезе и… Значи: светът ще се оправи чрез правилните хора. Не чрез тероризъм и борби, не чрез войни, но тоз път трябва да бъде извървян, старият път, защото там има карма, има неразбиране. Трябва да се изстрада и когато хората станат правилни, Бог ще влезе в тях, и Той ще оправи света.

И казва Учителя: Когато намериш Бог в себе си, ще Го намериш навсякъде, във всяко Учение, но по правилния начин. Затова ще говорим за Истинско Християнство, което е, в сравнение с това е, както калта и небето. Защото всички, включително всички Учения реки, са реки от едно и също Учение. Всяка Мъдрост е от Един Източник, нали. Не само твоята Мъдрост е правилна.

И казва Учителя: Що е Истина? Това, което прави нещата разбираеми – виж колко пак… Словото на Учителя. Така.

Тука ще ти кажа някои неща от Учителя, специални неща, които Той казва за Себе Си – от Неговите книги. Сега, слушай внимателно, защото Учителя не е Мъдрец, или Светец – това са деца. Тука става въпрос за…

Казва: Аз съм преди Вечността и ще бъда след нея.

Ако си на една сто милионна част под нормата, ти не можеш да ме разбереш.

Смъртта се страхува от моята Безпределност.

Бог е Единственият, за Kогото трябва да пожертвате живота си.

Гледай сега: Моето малко разположение, към когото и да е, има повече цена, отколкото Любовта на целия свят, събрана вкупом.

Ако изоставя света, ще настане голям мрак. Това не могат да го разберат хората. Тука само ще ти кажа нещо, което и варненци хабер нямат: 2008-ма година трябваше да стане тука много голямо наводнение. Учителя навремето е отменил едно земетресение, там в Пловдив, в Чирпан. Той го уговаря със Серафимите и Херувимите; по скоро с Херувимите, които ръководят. Казва: След време пак ще дойде това земетресение, но с по-малко жертви за България. Тука 2008-ма трябваше да стане наводнение, което да не ти казвам до къде ще стигне, и Той ми даде метод, така, начертахме древни думи на брега, на древния език, които учените хабер нямат, Ватанан се казва, Праезика – което спира водата, ограничава я, както и да е. Хората може да помислят, че това е… Те не знаят какво… Аз говоря за Учителя! Главното: Той такива неща е направил за България, пък и за човечеството. Защото сега в момента се превежда все повече и в Москва, и в много държави чрез брат Михаил. Нещо огромно, но Той, понеже e прекалено смирен и скромен, и… такава е Мъдростта. Няма да разберат хората за какво става въпрос, даже и учениците. Те знаят, че Той прави Тайни дълбоки неща, нали, но както и да е – туй са…

Б. Б.: А нещата, които са правени като дела, не като… – не визирам Учението – те обхващат ли някакъв времеви период?

Елеазар Хараш: Той действа и чрез Ученици и не действа, защото, за да действа, трябва да е позволено от Бога. Значи, Учителя се съобразява, когато ги прави нещата, дълбоките; правил е дълбоки неща, нали, включително и Христос. Ако помниш случая, когато Йоан Кръстител изпраща свой любим човек при Христос да го извика, за да му помогне, защото, нали, е затворен в затвора и ще му отрежат главата там. Нали, и Христос отговаря съвсем друго нещо и не отива да му помогне. Защото Той се съобразява с Бога, винаги Бог е важен. Защото, Йоан е прероденият Илия, който е рязал глави. Макар и в името на Бога, макар ревностен, той трябва да си плати, за да може след време да се развива по правилния начин, а не да бъде отсечен. Както и да е, искам да ти кажа, така се съобразява и Учителя.

Казва Учителя: Ако Аз замлъкна, в света ще дойде нещо много страшно.

Мойсей говори – казва Учителя – за сътворението на света. Виж какво казва Учителя: Аз бях там! По време на сътворението – нещо страшно е Учителя!

Казва: Аз съм бил всякога!

Знам неща, които безсмъртните не знаят, но Бог ме е облякъл в дълбоко Смирение и там съм скрит.

Ако ти си се посветил на Истината, за тебе имам скрита Врата.

Любовта към Бога превъзхожда всички методи и Учения.

Този, който се учи от Бога, светът не може да го ръководи.

Истинската Любов е даряване, Бог дарява Себе Си.

Любовта е най-древният ръкопис, зароден преди Вечността.

Истината в човека може да се справи с всичко.

Бъди Истинен, за да имаш Бог на своя страна. (Не държавата, нали разбираш, че е смешно?)

Моето Учение се корени в Бога, а не в света и религията.

Моето Слово е движение на Бога. (Все Негови неща!)

Ако нямате Бог в себе си, всички храмове са безсмислени. (Какво ще правиш, какви поклонения!)

Аз Съм Извор отпреди милиарди години. (Думи на Учителя конкретни!)

Аз слушам Бога и Той Ме слуша.

Когато познаете Бога ще Ме видите и ще Ме разберете.

Който има велика Любов, открива своя Учител.

Аз живея живот в Бога, а не живот в себе си.

Аз никога не уреждам себе си, но Бог ме урежда.

Моята Истина е по-дълбока от Вечността.

(Забележи за какви неща! Чудех се дали да ги казваме, има и други, но тука съм ограничил.)

Аз съм Врата за вас, но ако не ме разберете, аз ставам стена.

Това, което се нарича „Страшният Съд“ е за тези, за които ще настъпи нощ за 12 милиарда години, докато дойде Божественият ден за тях.

И казва Учителя: С нищо друго не може да ме подмамите, освен с вашата Любов.

И тука една случка само от Учителя да видиш красотата на Бога, обхвата, нещо грандиозно:

Бог, Архангелът и вдовицата

Значи, Бог изпраща един Архангел да отиде и да вземе една вдовица, една жена, която… детето ще остане само. И Архангелът отива, но понеже, нали, има милост и връща се, и казва: „Господи, не мога, детето ще остане само, няма кой да го гледа“. И Бог казва: „Така ли? Иди на дъното на океана и там има един камък и ми го донеси!“. И Архангелът отива; Архангелът, взима камъка, донася го пред Бога и Бог му казва: „Счупи камъка!“. И вътре в камъка една буболечка и Бог му казва: „Тоз, който се грижи за таз буболечка, той ще се грижи и за детето“. Пример от Учителя, да се види какво е, къде вижда Бог. Ние мислим, че… нищо не може да остане скрито. Ако имаш някакви въпроси ще завършим, така.

Б. Б.: Искам да попитам: Всеки от нас ли ще се срещне с Христос? И ако да, в каква форма?

Елеазар Хараш: Ами понеже всички сме в Дълбокия смисъл Синове на Бога (и Учителя го е казал: „Не трябва да бъдете християни, а Синове“), и дълбоко в нас Синът си работи, ние трябва да му дадем условия. Синът – това е Чистото Слово, Чистият Дух в нас е една Същност. В Дълбините ние сме едно Същество, единни сме. Така че, Бог няма да остави човек, който да не познае самия Бог и самия Христос. И Учителя, и Истината – това всичко е нещо единно. Нямат избор хората – просто е въпрос на време; някои ще отлагат, други ще сгъстяват. Но няма човек, който след време да не може да познава Бог на дълбоко ниво – до това ниво, доколкото е позволено, нали, но високо ниво.

Б. Б.: Тук на Земята, на практика, всеки има грехове зад гърба си. И утехата, която много хора търсят за техните грехове, които са извършили, или пък за техни страхове, които се усилват с приближаването им към смъртта, може ли да бъде търсена в проявлението на Христовия импулс или човек трябва да изстрада в самота заслуженото си страдание, за да осветли душевните си разбирания?

Елеазар Хараш: Че човек трябва да изстрада и че няма да остане без страдание, е ясно. Зависи каква степен и каква интензивност страдание ще му се даде. Каквато и да е степен, тя е благословена. Христовият импулс е запалил Вдъхновението, но Истината е личен избор, Бог и защото ти, ако не осъзнаеш, че това е твой личен път. И затуй… А някои ще използват този импулс, и ще станат стремящи и вдъхновени, а другите ще си останат амбициозни и с копнежи, т.е. на заден план, нали. Но този, който е избрал, нали, той вече е … Христос е вдъхновил, той е преобърнал нещата, но как ще… И Буда е вдъхновил, Буда е също нещо много голямо. Мисля, че съм ти казвал и за разликата, дето християните казват, че нали, че Бог е свят. Буда казва: Не, Бог е Безпределен. Святостта е ограничение. Буда вижда по-надълбоко, както и да е. Но пък ако стигнем до Истинското Християнство, за което ще говорим и за неизвестната Библия, там онези Християни, които са от Мъдрец нагоре, не светци, даже има някои монаси, но те говорят по подобен начин на високо ниво.

Б. Б.: И на финала на този разговор, искам съвсем с няколко думи да разясните, понеже многократно ставаше въпрос и в този, и в предни разговори за Духовната структура и Йерархия на Ангелите, Архангелите, Серафимите… Разкажете повече за техните роли в света, защото за много хора, те не знаят какво седят зад тези определения, думи.

Елеазар Хараш: Да, туй може би така пак е една друга тема, но аз тука накратко ще ти кажа само така няколко основни неща. Значи: Ангелите работят с цветята, с децата. Те са създали цветята и се грижат.

Архангелите ръководят животните, те са техни деца. И вече отиваме към Власти, Престоли и т. н., но ще ти кажа високата…

Б. Б.: Какви са техните роли?

Елеазар Хараш: Ами, някои ръководят скъпоценните камъни, някои ръководят и определени органи на човека. Точно не се сещам, защото има много подробности и тънкости. Но мога да ти кажа за херувимите и серафимите. Херувимите ръководят земетресения, тежки събития – те са Мъдростта, голямата Мъдрост в света е свързана с тях и от тях тече. Освен при Великите Учители, тя вече идва пряко от Бога; и от Херувимите, и от Бога. Докато Серафимите са пламтяща Любов, такава, голямата Любов, нали, която пак е Пътят на човека. Но все пак, по-дълбокият Път е не Любовта и Доброто – те са по-лесен път, пак разумен път и пак благословен – а Мъдростта и Истината са Тесният, Дълбинният Път. Но след време може да се спрем специално на йерархиите, но… Но над йерархиите е винаги Бог, Който пък коригира, движи, нали…

Б. Б.: Добре. Благодаря Ви за това интервю!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ

АТЛАНТИДА И ИЗГУБЕНОТО ПОЗНАНИЕ.
ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ: БЕЗУПРЕЧНОСТ

14 октомври 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, г-н Хараш!

Днес темата е Атлантида. Но Атлантида не тази, която се опитват така напоследък да ни я представят, като една легенда, обгърната от някаква мъгла, мистерия, а истинската Атлантида. И защо днес се действа така, че Атлантида всякаш умишлено се прави да изглежда като легенда като измислица, като нещо нереално, сякаш с цел да бъде потопена още по-дълбоко и скрита от човечеството.

Елеазар Хараш: Много същества са „загрижени“ да изглежда легенда, измислица, понеже, ако Учението на Атлантите, което е върховно (в света няма такова Учение, после ще разберем), ако то навлезе в света, означава всички училища, университети, религии да признаят, че са умрели, мъртви, те са мъртви, нали? И тука става въпрос за Учението на най-високите степени на Безупречност – това е тяхното Учение; осем степени Безупречност: седма и осма степен са… Представи си такива като: Буда, Христос, Рамакришна, нали, Мелхиседек, Древният Тот. И туй Учение всъщност е Същността, защото и Учителя казва: Една погрешна постъпка, цялата ти философия свършва. Така че, ударението пада на трениране на Безупречност, а не на цитати, понятия (нали, като идея). И затова не искат хората тя да навлиза. Туй, което Платон е казал е много слаба работа, то едвам, едвам; то не засяга дълбоките неща на Атлантида. Външни неща още, там не е… Мъдростта я няма там.

Б. Б.: Но като казахте „света“, имате предвид нещо отвъд нашето човечество?

Елеазар Хараш: Да. Значи, става въпрос най-вече за черното братство, тъмните сили, които внушават на хората, на посредниците – и оттам да може да изглежда някаква легенда, нещо отнесено, нещо, което го няма. А тя, Атлантида е тука и винаги е била тука; Древна прародина, истинската прародина, защото самите Толтеки са обучавани от Боговете – има връзка с Бялото Братство, нали. Но Всемирното Бяло Братство е нещо друго, нещо много по-високо. Но Атлантите са обучавани от Боговете и са постигнали нещо грандиозно, което в света има остатъци.

Б. Б.: Ние по-нататък в разговора ще засегнем връзките с Бялото Братство, с България. Но в самото начало искам да внесем яснота в някои понятия, които са важни и съществени за нашия разговор. В една Ваша лекция казвате, че Атлантите не са част от историята и миналото, а са част от Древността. Защо е важно да можем да направим разлика между тези две понятия?

Елеазар Хараш: Значи думата „история“ на Древния език означава падение – това означава нещо, което има начало, има и край. Всичко, което има начало и край не спада към Дълбоката Истина, към Древността. Древните неща нямат начало, нямат край: Боговете, Старците, Истината, нали, самият Бог, нали. И затова трябва да се спасим от историята, каквато и да е тя. Дори да е приятна, да изглежда, нали… Защото онова е нещо Древно, не минало. Аз преди обяснявах разлика между Древност и минало. Ние търсим Древността, защото тя е нашето… тя е нашата Безкрайност. Какво начало има в Безкрайността? Какъв край може да има въобще?

Б. Б.: И нека да навлезем вече в разговора. Като за начало, колко са подрасите на Атлантида и как те са се развивали в Древността?

Елеазар Хараш: Значи, всяка раса има седем подраси. Сега тука няма да ти ги изреждам. Някой път ще се спра подробно, но ще говорим за основните, значи, основните са първа и трета – това означава Рмоахали се казват първата, ядро от Мъдреци. И най-вече третата, върха на Мъдростта – Толтеките. И втора и четвърта: втора се казват Тлаватли – те също са пропаднали, защото са приели марсианците, обаче не са най-опасните. Най-опасната е четвъртата подраса – Пратуранците. За нея някой път може да говорим специално. Там е върхът на черната магия, върхът на злото; няма такова зло и такава раса в света, която, нали, цели дни да прави могъщи древни заклинания и да обрича хората. Там е и човекоядството, мрачното, за което говорехме. И голямото падение тръгва най-вече от таз подраса плюс едни паднали Богове. Това е…

Б. Б.: Споменахте в един от предните ни разговори, че те освен, че са правели черни магии и различни, така, негативни неща в областта на злото, но те дори са изтрили част от акашовите записи.

Елеазар Хараш: Точно тъй, да. Смятах накрая да ти го кажа, но пак ще ти кажа някои неща. Значи, много хора казват, и учени, нищо в природата не изчезва, понеже не разбират законите. Тогава самият Бог е позволил да се изтрият, защото таз раса е направила… Значи аз казах преди време четирите причини – ще ги повторя накратко, поради което пада Атлантида. Значи: секс с животни – разврат голям; мрачно човекоядство, тежко, което там, има неща, които не мога да ги изрека, защото ще увелича жестокостта в света наистина – много е опасно; третото е пълно отричане на Бог и на Истината – тотално, не е така някакво, нали, както при дяволите е полу, при демоните то е на високо ниво отричане; и четвъртото е, че умрелите не са могли да почиват, защото магията е била силна и ги е връщала в гробовете и в телата, и те са призрачно… Тежка работа, нали. И поради тези, има и други причини по-малки.

Б. Б.: А добре, случайна ли е била тази цикличност между първа, втора, трета и четвърта раса? И защо първа, ако са били, ако е била съставена от Мъдреци, след това се е стигнало до падение във втора; след това оново до въздигане в трета и отново до падение в четвърта?

Елеазар Хараш: Да, ще ти обясня накратко, така, и преди да започна. Първата раса е имала някакво ядро и когато марсианците ги посещават и им предлагат да станат войнствени, убийци, те отказват. И после марсианците пробват във втората подраса – там били приети. А в четвъртата вече са…, няма нужда от марсианци, защото там опасността е много по-голяма и те носят ядро от демони, които вече разгръщат злото, нали, но то е допуснато. И на едно място Учителя казва: В Древността, Бялото Братство е загубило борбата с Черното Братство два пъти. (Смятай за каква сила става въпрос!) След Христос вече се преобръщат нещата, и сега вече тръгват в друга посока. Но тогава, дори методите на Бялото Братство и помощта, нали, не са могли да се справят. Смятай за каква сила в Древността е ставало въпрос!

Б. Б.: А да считаме ли, че тези процеси в Древността са причина за изчезването на цивилизацията на марсианците?

Елеазар Хараш: Оттам, главно пратуранската причина е привлякла четири големи потопа. Защото Великото Бяло Братство вече, не Бялото, решава да се намеси, защото вече жестокостта е минала мерките. (Съжалявам, че не мога да произнеса някои неща, защото опасна работа е!) И понеже е минало мерките, няма вече кой да разреши въпроса. И Невидимият свят прави четири големи потопа, от което така наречено сегашно човечество, което и там е било, е изгубило голяма част от съзнанието. И затова хората сега не знаят какъв път, какво да правят, нали. Има частично обсебване, за радост, не е цялостно. Но нека да почна, така, основно.

Сега, думата „Атл“ означава праводата, означава носители на истинския живот. И те са били носители – говоря за бялата Атлантида, говоря за Толтеките тука, най вече за Толтеките. Думата Атл за жреците е древна дума, Древен Говор на Орела, послание (Орелът – те Бог Го наричат Орела.), посланието: бъдете вода за другите, бъдете живот, за да текат те към своя Източник – посланието. Рмоахали – първата подраса – казват, че да застанеш срещу водата, значи да застанеш срещу Незнайното. Те са ценили водата и животът е произлязъл от Първичния Океан. (Но нека да ти обясня тука, защото хората мислят, че става въпрос за водния океан, което е друго заблуждение. Само накратко се отклонявам за малко.) Значи, първо, водата не е била вода; не е била даже енергия. Значи, това е Прасветлината на Бога, това е Първичният Океан. После той слиза надолу и се превръща в енергия; енергията слиза надолу и става вода; и в таз вода се потапят съществата, откъдето тръгват, нали. Така че не е от това, което… Както и да е!

Сега, Учителя казва: Вода произлиза от думата водач, водя, водител – Древна дума. По времето на Първата подраса делфинът е бил човек, „пешеходец“, но като видял водата, се смаял (и преди малко говорихме), опиянил се от тази чудна стихия. По-късно Бог го преобразил; и още оттогава делфините се наричали морски хора – това е специфична, особена Любов.

Поначало, искам да ти кажа, Боре, че туй интервю не е за хора, които донякъде търсят Истината, значи, за тях не говорим. Това е за хора, които изключително търсят Истината; и я търсят цял живот, а не донякъде и после се отказват и казват: няма Истина, няма Бог! Такива хора… И затова туй някои хора, ще го разберат, някои няма да го разберат. Макар че е въвеждаща лекция, аз съм внесъл някои дълбоки неща, но тя, след време, ще се задълбочи.

В скрития свят, водата е течаща светлина. Но тука, на Земята, водата е течаща енергия и тялото на тази енергия е водата. Значи водата е тяло на енергията. Не тече водата, тече енергията. Ако енергията се оттегли, изворът пресъхва, реката пресъхва, хората казват: „Абе, тука имаше река, тука имаше извор“ – енергията се е оттеглила. Водата – това е способността на енергията.

Потопът е поразил нечистите Атланти и е извисил Чистите.

Ще обясня. За нечистите потопът е бил допълнително нещастие, понеже те са нечисти, нямат Безупречност и те имат паднало възприятие. Те приемат нещата като трагедия, това е естествено, грешният човек приема, нали… Защото те нямат подход, нямат подход към потопа, нали, изгубили са го. Обаче туй означава, че те са нямали подход и към себе си – то оттам тръгва – ти, като нямаш към себе си, вече нямаш и към… Те били наричани Митоте, Митоте означава кошмарното човечество, пропадналото човечество. Библията го нарича грехопадение. Да?

Б. Б.: Една скоба: Нима е имало по-пропаднало човечество от нашето?

Елеазар Хараш: Ами много по-пропаднало, което после е заразило тез, които са се поддали. Значи, това са двеста демона плюс пратуранци, откъдето тръгва пропадането. Но то е дълбоко допуснато от Бога, защото след време пък ще стане пропорционално обратно – огромно извисяване. Нали? Така че пак всичко е замисъл на Бога и без Него няма как, нали. И досега това човечество е тук, но с изгубена част от съзнанието. И затова то не знае своя път и своята цел. Но Мъдрите Толтеки приели потопа като прегръдката на водата – виж какъв подход. Те не казват, нали, това е… и те го приели, като часа на извисяването, триумф, тържество, но те дълго се обучавали в Безупречност. Както Богомилите на кладата: няма стенания, няма оплакване; както Христос на кръста: В Твоите ръце… – то е подготвено, подготвеното съзнание – Безупречното. И виж какво казва Учителя: Ако Христос не беше направил подвиг на кръста и не беше се извисил, на нас такива Богове не ни трябват. Но – казва Учителя – Христос показа Истина, характер, Любов към Бога. И показа, и Пътя, нали. Искаш нещо да питаш?

Б. Б.: Те получавали ли са, и в какъв период от време, информация за този идващ потоп? Защото на мен, така и на много хора, ни се струва, че съвременната ни цивилизация е на същия праг.

Елеазар Хараш: Тя върви към старата, към черната Атлантида и така бавно и сигурно, защото прогрес не означава развитие, това е нещо съвсем друго. Но, значи, Атлантите винаги са били предупреждавани от Боговете, понеже те имат тясна връзка, пряка връзка и със Самия Бог, разбира се, и когато са били предупредени, те се преселват. По него време Египет е бил колония на Атлантида. И те се преселват там, продължават си пирамидите и Сфинкса – това си е тяхно дело. После, ако трябва ще ти кажа точно как тръгва Пирамидата, как са… Защото съвременните… Няма нищо общо със съвременните изследвания, но както и да е. Искам да ти кажа, че те се преселват, преродените Атланти стават египтяни и продължават Мъдростта, египетската Мъдрост. Затова е била голяма египетската Мъдрост, защото голямо ядро от Атланти – истинските Толтеки – са преродени там. И Пирамидата пък е единственият символ, който е даден (направо да ти го кажа) на Древния Тот – Учител и Божество, който създава йероглифите и египетската култура. Има тайни Свещени книги по Свещена Наука, не наука, а Свещена Наука. И Той е получил видение от Самия Бог за Пирамидата. И оттам тръгва, и после Той го материализира с Жреците, нали, събират се и отгоре (защото всичко е слязло от лекото), със силата на мисълта Жреците, пречистените Богове и Толтеки (няма тука носене, няма робство, туй са отнесени неща, които хората не могат да си представят, нали)… И пирамидата означава, че има само един връх и само Един Бог. И който не се съобразява, и който не разбере, че всички учения са от един Източник, както всички клони са от едно дърво…

Б. Б.: Аз ще си позволя едно леко отклонение: станаха ясни данни за заснети от НАСА пирамиди на една от малките планети Церера. Също и на Луната има изтекли такива снимки?

Елеазар Хараш: Значи, пирамидата идва от Древността. И всички, които са възприели тази идея за един център, за Един Бог, за Една Истина (то си е така), то няма и никога спор, нали.

Виж какво казват Атлантите: Дълбокото виждане не вижда противоположности и противоречия – една идея тяхна. Означава и после тез пирамиди, които тръгват, то първо, туй видение тръгва от Сириус; тръгва от Бога към Древния Тот, Божеството. И после вече в много народи, на много планети, то се пренася, защото идеята е всеобща. Което означава, че има Един Единен Народ, Пранарод, от който тръгва всичко, както има Праокеан.

Б. Б.: Тоест пирамидите представляват, символизират това разбиране за Единството, за Бога. А не, че има чисто някаква на физическо ниво връзка, между самите тях?

Елеазар Хараш: Точно така! Не, не, то няма нищо общо с гробниците. Те са го превърнали после в гробници, както сега Египет е туризъм, нали, защото Мъдреците са скрити. Винаги има Мъдреци скрити, но за да ги откриеш, трябва специална Пътека да си прокараш, нали. Значи, понеже потопът е отнел част от съзнанието, затова земните не помнят Атлантида и нейното послание. Първата подраса Рмоахали наричали Потопа (забележи) Безжалостна Прелест, не е, нали… Толтеките го наричат Тържество на Духа, а за земните, то е просто бедствие (те… това им е възприятието, то… естествено), какъвто е и живота им. Значи: понеже живота им е бедствие, те виждат бедствие. Ако те живееха в Духа, щяха да видят другото. Тука Орелът им дал страшни уроци. Искал да им каже за земните, като бедствие: Вижте пътя си! (Обаче то… който не му е дадено да вижда…)

Развитието на ума и на интелекта, е винаги развитие на безумието – казват Атлантите. Защото това не е Дух, не е Душа, не е честност, не е сърце; това е друга Пътека – съвсем друго нещо е Чистото сърце и Душата. Когато Потопът е дошъл за Чистите, той е бил Златното време. Разбираш ли? Златното време – времето да надраснеш себе си. (Виж какъв подход!) И времето да влезеш в друго съзнание – съзнанието на Духа (а не свръхсъзнание или подсъзнание; или, самосъзнание) – това е вече Високото Съзнание. Потопът е спасил развитието, това което казват Атлантите. Той е слязъл, защото застоят се е разраснал застрашително. Той за това по-късно идва и Христос, защото и проклятията са действали. Застоя е вече… думата блато избледнява, то е нещо огромно. И затова идва на помощ да даде тласък на развитието и който възприеме Новата идея, нали…

Толтеките казват: Добивай безжалостно своята дисциплина! Дисциплина към себе си. Воинът, който има Любов към Истината (значи, добивай дисциплината, но меко. Не по груб начин, а стратегически.), но Воинът, който има Любов към Истината, натрупва в себе си, така наречения, магически кристал. (И Учителя говори много за кристали.) Това е огромна Сила, която се превръща в Ключ към Орела и Свободата. Тази Сила чиста от Безупречността, тя постига процепа: пробиват света, те го наричат звездната скала. Първо, пробиват света и зодиака (те въобще отричат зодиака, защото това е едно смешно ограничение. Тука въобще хороскопи не важат, таз дума… Трябва да вярваш в Бога, какви звезди! Както и да е.). Значи: пробиват… после, пробиват Вселената, понеже са Безупречни и се връщат извън Вселената, където е Христос, Боговете, Старците, Безупречните. За другите Вселената е затворен свят, като училище, в който трябва да си учат уроците.

Б. Б.: А означава ли това, че Атлантите в нашата Вселена, така, сравнително с други цивилизации, е на едно високо, да не кажа най-високо ниво?

Елеазар Хараш: Сега. Първо – Рмоахали, Толтеките, и Боговете, не живеят на Земята. Отделни единици има хора, с много напреднало Тайно Съзнание, но те са скрити. Те се вселяват и вършат работата си потайно, и от време на време се оттеглят. И затова човек малко така е като почти отлив… Не говоря за истински вдъхновения човек – там няма отлив; там е постоянен прилив. Някой път приливът е по-малък, друг път е по-голям, но все е в прилив. Но тия действат чрез вселяване. Този Кристал е специална и чиста енергия. Той е Ключ за разбиране на неизвестните и невидими неща. Сега ще ти кажа, какво казва Учителят Мелхория, атлански Учител, кратко. Много неща има от Него, но това е, което ще ти изнеса така по-концентрирано и… Казва: Когато изгубиш опората на живота си, придобий увереност. Виж каква Мъдрост! Тука няма обяснения, ако имаш Интуиция, ще го разбереш. Ако почнеш да питаш: „Ама как?“, щом трябва много да ти се обясняват нещата, нещо не е наред, значи… Казва: Научи се да светиш в скръбта. Ти ако не светиш в скръбта, каква радост ще придобиеш после истинска? (Това са все мерки, диагнози.)

Скритата Истина в човека е богоподобна.

Невежеството улавя смъртта; Мъдростта улавя Безкрая.

Ако Бог можеше да бъде познат, Той нямаше да бъде оценен, ценен и близък. Затуй в Бог винаги има и нещо непознато, то си остава в Тайна. Част от Тайната може да я разгадаеш. Значи: Бог може да Го преживееш, може да преживееш Истината, но не може да ги познаеш. Но ако ги преживееш, вече си посвещаваш живота на много високо ниво – значи, говорим за от Пето измерение нагоре, не е четвърто. Четвърто е Чистият Духовен свят (който в сравнение с тез светове, което ти говоря, пак е изостанал), но той е Началото на истинския Път и е много важен. Говорим за Чиста Духовност – нищо общо с религии, с църкви или пък с учения. Тука говорим за нещо… Така.

Бог е сътворил човека, но човекът още не е сътворил Бог в себе си – казват Атлантите.

Извикай Бог в себе си, за да виждаш в невидимото.

Безупречният човек може да призовава Бога и да вижда чрез Него. Той си дава очите на Бога, Бог да вижда в него.

Защото нашите очи са бедни (колкото и да изглеждат… както и да изглеждат), и ако ние не виждаме чрез Него, ще си въобразяваме, че виждаме – и тогава става вече опасно. Почваме да говорим за онези цивилизации, дето: човечета, маймунки, няма нищо общо. Тука говорим за…

Б. Б.: А коя е причината Бог да има нуждата да вижда през нашите очи?

Елеазар Хараш: Защото така ние Му позволяваме Той да израства в нас и когато ние станем богоподобни, след време, Той ни позволява да постигнем истинска Независимост, но тя е вече Божествена. Защото някои казват: „Аз съм независим!“, обаче той не знае, че е зависим от дявола. Ти трябва да си зависим от Съкровени неща, от Духовни неща, от Божествени неща и от Самия Бог, ако искаш да се развиваш… Ако пък се смяташ за независим, ще бъдеш роб. Нали? Туй е едно неразбиране пак на съзнанието.

Значи:

Вдъхновението е Древна Сила, отнета от света.

Орелът споделя себе си в чистото Безмълвие.

Мистерията няма произход, но тя е родила всичко от Себе Си: тайната, загадките, но в Началото е Мистерията.

Няма нужда от никакви тайнства, защото Тайнството е самият живот.

Който живее в Истината, е по-дълбок от всяка цел – виж какво казват. (Може да имаш всякакви цели – те са хубави за дисциплина, за изработване на Безупречност, на правилно Уединение, нали, тоест да бъдеш сам, но не самотен, нали, защото…)

Човекът е спасен, когато се спаси от себе си.

(Значи, първата задача на човека не е да чака Спасител, защото човекът е голям враг на себе си. Той е изгубил нещо от себе си и затова той трябва да спаси първо себе си, и после вече ще дойде в него, който трябва.)

Думите са същества и състояния, и затова внимавай с какви думи се храниш. (Аз не искам да ти обяснявам тез, които критикуват тез лекции и Учителя, каква съдба ги чака, защото наистина ще замръзнат – нямам право. Защото критиката означава неустроен свят. То е предупредено от Бог в Библията, не от кой да е: „Не съдете да не бъдете съдени!“. Не знаете дълбоките причини, пък се изказваш. Аз имам много неща, които ги знам и не смея да се изкажа пак, освен ако ме питат. Искам да ти кажа колко е отговорно Словото и затова пак ще го повторя: Думите са същества и състояния, и затова внимавай с какви думи се храниш. Значи тез, които ми хвалят лекциите или Учителя, или критикуват – и двата са на погрешен път. Но които изберат строго Истината и Бог – това са нашите хора. Строго по своя Път, лично. Направят избор: Бог (не църкви, не религии, не учения, не цитати, не понятия), Бог и Истината конкретно и Учителя – тез неща са в единство. Тогава вече… Това е компромисът, който правя за интервютата, заради такива хора. Скоро дойде един от Търново и каза: „Извинявай, искам само да се запознаем. Слушах интервютата, не искам да говорим. Искам да вървя по този Път!“ – това е, напълни ми Душата! Няма тука излишни разговори… те, защото аз не съм по разговори. Тез, които идват за дълги разговори скоро и от чужбина бяха разочаровани, тука от Италия, от Франция ли беше – както и да е, нали.

Б. Б.: Тоест ние трябва да сме отворени за Съкровената директна пряка връзка с Божественото?