ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ

ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ

Интервюта с Елеазар Хараш

през 2016 г.

Б. Б.

(Интервюиращ)

Варна, 2020 г.

ПРЕДГОВОР

Словото

Родени сме, за да познаем Бога в себе си.

Без Чисто Сърце няма Храм.

Светът разпъна Истината на кръст, а иска да е устроен.

Вкуси Бога и ще умреш за себе си.

Само Чистото Сърце е свещ.

Чистото Съзнание е нова Земя и ново Небе.

Който умее да слуша Бога, навлиза дълбоко в Словото.

Любовта е единственото Светилище в света.

Днес живите са мъртви, но не го знаят.

Бог е Единственият, Който създава Неизразимото. Сам Той е тази Неизразимост.

В Тишината тече Бяла Вода.

Любовта е живот в Бога, а не в света.

Ние сме по-дълбоки от света, звездите и вселената.

Истинският човек е постигнал Мистерията на сърцето си.

Спасението е въпрос на истинско знание.

Интуицията преживява Истината като спомен.

В Покоя няма време.

Важно е не събитието, а състоянието.

Любовта е мъка по Бога, а не по света.

С Бог имаме взаимност и това е Любовта.

Съединението с Бога е Мистично позволено от Него.

Мъдрецът няма опора и затова стои непоколебимо. Опората на Мъдреца е Нищото.

Суфи е нарисувал Бог в своето сърце.

Гласът на Истината не говори по човешки правила.

Не е важно кръщението, а Посвещението.

Големите страдания са големи водопади – те ще измият сърцето.

Жертвата е Закон за по-висше развитие в следващото прераждане.

Съдбата е Същество, което държи сметка за всяка човешка постъпка.

АУМЪ

Елеазар Хараш
Април 2020 г.

ТЪРСЕНЕТО НА ИСТИНАТА

20 март 2016 г.

Б. Б.: Здравейте г-н Хараш!

През последните няколко години като че ли наблюдаваме едно засилено търсене на хората към Духовното. Как си го обяснявате?

Елеазар Хараш: Търсенето е неизбежно. Търсачи на Истината е едно, търсачи на нещо друго… е друго. Търсачът на Истината си залага живота. По туй се отличава – той е Цялостен, т.е. търси с ума, сърцето и волята заедно, и Душата, и Духът. А тоз, който донякъде търси: той – умът му в една посока, сърцето – в друга, волята – в трета. Значи, но който разбере, че е много важна Истината, той става Цялостен – ум, сърце, воля, Душа и Дух.

Б. Б.: Според Вас възможно ли е в съвременния начин на живот – забързано ежедневие, особено в градовете – човек да намери Истината?

Елеазар Хараш: Значи, ежедневието е без значение, то е въпрос на Преданост на човека, на Отдаденост на Истината. И тя вече го привлича, тя го отделя от света, тя му създава условия.

Б. Б.: Съвременното ежедневие не е ли бариера пред чувствителността на човек да бъде отворен и да развива духовните неща?

Елеазар Хараш: То е бариера за тез, които са влезли в ежедневието и ако са го направили земно много. Но ако те държат на свободното си време, в което да проучват Истината и Духовните неща, тогава ежедневието, онова намалява, Духовното се увеличава – ежедневието става Духовно. И после става Божествено, след време. Ние сме в ежедневието и не сме в него. Ако искаме да сме в него, то може да ни погуби. Обаче, ако знаем как да се отделим, постепенно. Постепенното е метод на Бялото Братство. Както Слънцето изгрява не изведнъж, и така можем бавно да излезем, нали. Зависи от волята.

Б. Б.: Доколко се е запазил автентичният вид на Учението на Беинса Дуно?

Елеазар Хараш: Ами то е много трудно, защото той е казал, че: „Вие ще ме разберете така както трябва, след пет хиляди години“. И малко са хората, които са отдадени концентрирано на Любовта, Мъдростта и Истината. Значи, цитатаджии има много, четящи много, знаещи много… Но тез, които са тръгнали на война срещу себе си, срещу слабостите си, срещу изкушенията – те са малко и затова процесът е бавен, това забавя.

Б. Б.: Аз лично наблюдавам един процес на капсуловане на това Учение, което според мен много рязко се разграничава от идеята, концепцията и философията на Беинса Дуно.

Елеазар Хараш: Ами защото изискванията са страхотни, значи: Любов, която не се изкушава, Мъдрост, която не се заблуждава и Истина, която дава Свобода и на другите, и на себе си. И оттука, понеже това е висока летва, нали, и оттука изискванията – ти трябва да си Душа и Дух, и то овладял ума и сърцето, за да имаш позволение да вървиш по тоз Път. Което много… извоюва се, всеки може, всеки го има. Но трябва много години, аз го наричам Жестока Преданост.

Б. Б.: Да, но това капсуловане, което хората, които следват, и са последователи на философията, която безспорно е едно от големите духовни богатства на България, която е оставил Учителя след себе си, това капсуловане не Ви ли се струва, че противоречи на тази философия?

Елеазар Хараш: Значи, понеже те не са готови за Истината, защото ако я видят и се сблъскат с нея, няма да могат да оцелеят. И те са задържани (как да кажа) като резерва като изчакване… Да може, когато тя се яви, да може да оцелеят, защото тя е нещо безпощадно. Там не може, там няма деветдесет и девет процента. Там е… Там трябва да си Цял.

Б. Б.: Според Вас, няма ли всеки един човек, независимо от степента на своето духовно, личностно развитие, право да пие от Извора, така да се каже?

Елеазар Хараш: Зависи как иска да пие, дали е достоен, защото може да посегне, може да няма Мярката. А когато влезеш в Истината, тя ти дава Мярка. Когато имаш Мярката, няма проблем – всичко ти е дадено. Представи си, че ти е дадена много храна, а ти нямаш Мярката. Нали? Но ако ти си самият контрол над себе си, всичко е овладяно вече.

Б. Б.: Самият Учител дали би подкрепил такъв тип капсулованост?

Елеазар Хараш: Той не би го одобрил, обаче понеже знае, че Пътят е бавен и Духът трябва да се освободи от много минали прераждания, натрупвания, наслоения… Умът обременен, сърцето, волята в друга посока, умът в една… И затуй бавен е тоз процес на очистването, за да ти е позволено да тръгнеш така усилено към Духа, нали. Трябва да ти е позволено.

Б. Б.: От кого?

Елеазар Хараш: От Духа, от Бог. Ако Той не ти позволява да вървиш нагоре към Истината, значи Той те предпазва. Защото ти, ако се сблъскаш с нея, няма да оцелееш. Тя е страшно нещо, ако я видиш пряко.

Б. Б.: Възможно ли е тази Истина да е въпрос на гледна точка?

Елеазар Хараш: Не. Това е Самият Бог в действие, това е така нареченото Самадхи, това е Прасветлина и трябва да си готов да се слееш с нея, да си я обичал, да си се подготвил, за да може при срещата да оцелееш. И после пък ставаш задължително скромен и смирен, защото тя е високата летва.

Б. Б.: Преди няколко години планетата ни и всички хора, и нашите Души сме под влиянието на нови Космически сили от чисто физична, астрономична гледна точка. Какви са Ви очакванията на Вас, като човек, който се занимава с тези неща? Каква промяна да очакваме?

Елеазар Хараш: Човешкият път е много бавен и там за промяна е трудно да се говори, защото Учителя казва, че много хора са кандидати за животни. Други са кандидати за хора – ей така, смесено е. И малко са тези, които ще направят Скок, защото са се посели в това, в Божественото – те са Духове и Души, те не са умове и сърца; те са Душа и Дух, не нисша душа… Има две Души: нисшата е смъртна, Висшата… Висшата трябва да се освободи от всички окови, от желанията. Тя няма желания, тя има Любов, тя има Мъдрост. И това е трудното, и това е бавният процес. Така че повечето хора ги чака разочарование, но пък в бъдеще ще имат шанс, защото изискванията на Истината са много високи. Там няма, няма компромиси.

Б. Б.: През последните години виждаме, че Европа, особено западните държави, са в едно тотално духовно падение. Материалните желания, технологизирането на живота взема превес. Какво е мястото на България в този контекст? Как могат българите да намерят правилния Път към Истината?

Елеазар Хараш: Значи, първо, то не се отнася до България, а тези, които са паднали и имат проблеми със себе си, са около една трета, около двадесет милиарда. Въпросът е не само до България, а до определени хора, които са избрали твърдо Истината. Те са… Във всички народи ги има. Те са Търсачите на Истината, които умират за Истината; не – които я цитират. Които са готови да заложат живота си – те надрастват ума, надрастват сърцето, надрастват нисшата душа и влизат в Духа, в чистия Дух. Те са Търсачите, те са… И особено, когато им е позволено – те вече имат Мярката за нещата, имат тънкостта, нали. Различават кое е Истина, кое е полуистина. Защото там стават големите…

Б. Б.: Кое човек трябва да слуша повече – Интуицията си, сърцето си, разума си?

Елеазар Хараш: Значи, Интуицията е по-дълбока от тез неща, които изреди. Интуицията слиза от Духа, влиза в Душата. По-надолу за нея материята е гъста. Даже Чистото Сърце… Чистото Сърце работи с (да кажем) чисти предчувствия. Разумът, той толкоз много трябва да се пречисти, но пак не е мярка, нали, умът също. Интуицията е преведено – Вътрешният Бог. Тъй се превежда – Ин Тао, Вътрешният Бог. Тя е Мярката, но тя трябва… Не трябва да се смесва с ума и неговите хитрости. Тя слиза от Духа. Когато човек се пречисти, тя слиза от Духа и предава правилно на Чистата Душа, Висшата. Душата пък предава на сърцето правилно. Такъв е Пътят.

Б. Б.: Тоест да приемаме, че умът, като символ на интелекта, е по-скоро дяволската страна на живота?

Елеазар Хараш: Той е опасен, обаче ако бъде овладян, пречистен, той вече не може да пречи – става слуга. Целта е той да стане слуга, да не е господар на Духа и на Душата.

Б. Б.: Най-просто казано: Как?

Елеазар Хараш: Ами дълъг процес на пречистване, понеже той няма контрол. Това е – Учителя казва – това е падналият Сатана всъщност. И всички умствени игри, даже игри на духовност може да е – той може да играе всичко. Обаче, когато го пречистиш, той залязва и изчезва – когато го овладееш. Той трябва да е овладян, да не му даваш да говори. Висшата Душа да говори, Любовта, Мъдростта да говори, Духът, но не и той. Ако той говори, той трупа точки, и след време може да те отклони.

Б. Б.: Според Вас, как ще реагира широката общественост, не само в България, в глобален мащаб, след няколко години, когато официално се заговори и чрез доказателства, и документи за съществуването на извънземни цивилизации?

Елеазар Хараш: Значи, извънземните, те винаги са съществували, но те не са човечета и такова… Това са Висши Същества, Ангелите даже са ниска степен – говорим за Серафими, говорим за Богове, говорим за Старци… Хората ще ги приемат постепенно, според това, доколко са изчистили съзнанието си. Ако съзнанието е много тренирано и пречистено, ще има правилна връзка с тях. А иначе ще има една въображаема връзка, която разваля всичко. Значи, човек почне ли да си въобразява, че е чист, че е добър, че е…, става опасно. И затова има една Школа на пречистване – освобождение от изкушенията – където Учителя ти позволява правилно да виждаш, да различаваш Ангел от дявол. Даже може да се обърка Ангел и дявол – знам и такива случаи. До такава степен, нали, мислят, че разбират, а тя разликата е голяма, все пак!

Б. Б.: В края на 19 век в Европа идват Учители като Беинса Дуно, личности като Айнщайн, Рудолф Щайнер, Морис Метерлинк… Изобщо едни години наистина на специални хора, които като че ли идват да помогнат за въздигането на човешкия Дух и познание. Задава ли се някакъв нов такъв цикъл в следващите години, или… как мислите?

Елеазар Хараш: Значи, Бог винаги изпраща свои напреднали, според Душите. Но помощта, тя ще дойде, когато човек направи личните си усилия в пречистването, за да може да получи. Защото Мъдрецът може да е до тебе и да не го познаеш. Може да ти е комшия, може да ти е съсед и да се разминавате. Но когато е дошъл часът, става сближаване от горе и вече той става разбираем. И той ще ти каже нещата, които трябва да ти каже; иначе ще ги премълчи. (Аз имам брат, който не знае с какво се занимавам – няма и да разбере. Туй между другото. Нямаме връзка – моите уважения, роден брат. Той не знае с какво се…, няма и да знае!)

Б. Б.: Самото… Пътят за духовното и личностно израстване, как…, на модерния човек, как може да мине основно, чрез промяна в начина на хранене, спортуване, практикуване на медитации, йога, четене на книги? Каква е формулата, има ли формула?

Елеазар Хараш: Мярката е в Чистотата, а не в практиките.* Всички тез неща, които ти ги каза, те са външни. Мярката е: победа на изкушенията. Човек, който се изкушава, Бог не може да живее в него и той не може… Няма значение, дали женски въпрос, дали с пари се изкушава, дали в професии, дали в нещо, в храни, в… Той трябва да надрастне изкушенията, за да… Много е трудно. Но това е Мярката, за да ти е позволено да влизаш във Висши светове.

Б. Б.: В този контекст, не е ли същата логика и за всичките видове Духовни Учения? Човек да ги използва, като някакво стъпало за развитие, но в един определен момент да скъса с всички тях, и самият той да е пример и модел за такова развитие.

Елеазар Хараш: Да, и ако се насочи цялостно към Истината, не донякъде, тогава вече той излиза от тоз кръг, и спасява се. Тоест той вече е повикан, призован от горе. Има право да практикува по-висши Истини и да ги научи, защото той е станал неспособен да злоупотребява, нали, което е много важно.

Б. Б.: Доколко сериозен е рискът на търсещите хора, които следват, учат едно или друго Духовно Учение и практики да станат зависими?

Елеазар Хараш: Значи, всички търсещи, които търсят с ума, ще се провалят. Значи, умът не е търсачът. Висшата Душа в човека е Търсачът и Чистият Дух. Ако човек овладее ума си, умът става вече приятен слуга – той не се меси в Божествените работи и в Духовните, и не може да се меси. Тогава вече Душата, която… Висшата Душа, тя обича Чистия Дух. В ума и сърцето тя е робиня, обаче влезе ли в чистия Дух – това е Царство. И тя се стреми нататъка, а Духът пък вече към самия Бог. Например Душата не може да живее в Безкрая. Тя може да живее във Вечността, тя не може да понесе Безкрая. Обаче, ако се съедини с човешкия Дух, тя може да издържи на Безкрая. И тогава вече става Единно Цяло, и е позволено да влезе…

Б. Б.: Един последен въпрос. Какво казва Учителя и какво е Вашето виждане по въпроса за времето и пространството?

Елеазар Хараш: И времето не съществува, и пространството не съществува. Това, което съществува, е чистият Дух. Но понеже трудно се домогваме до Него, защото въпросът е дали сме победили изкушенията. Чистота позволява да виждаш в другия свят по правилния начин. Не да си въобразяваш, а да виждаш…

Б. Б.: Ако времето и пространството не съществуват, ние къде сме?

Елеазар Хараш: Ние в момента сме в Духовния свят, зависи от съзнанието. Значи, ние сме тука, но не сме тука. Ако сме в ума, сме тука; ако сме в Душата, сме в Духовния свят, ако сме в Духа, сме в Божествения свят. Зависи, ние в момента сме Духове, ако го осъзнаваш. Не говорим, тя устата не може да говори и тялото. Това, което говори е Духът и Душата. А при умствения човек говори умът – той си е тука, той е външен.

Б. Б.: В тази логика, с един учен разговарях наскоро. И той каза, че като цяло, било то на нашата планета, изобщо, в целия Космос, трябва да променим възгледа си, тоест да не гледаме на нещата чисто физически. Защото (ако щете) и звездите, планетите, слънцата имат и друга форма.

Елеазар Хараш: Значи, тоз град го гледаме, мой любим град е, от тука съм – той не е реален, защото утре може да изчезне. Обаче Духът никога не може… Трябва да гледаме с гледната точка на Духа.

Б. Б.: Имат ли материалните обекти (говоря материалните, чисто материалните обекти, като планети и така нататък) според Вас и духовен елемент, съпътстващ физическите елементи?

Елеазар Хараш: Те са една подготовка, една пътека, която… Значи, Ал Халладж казва: Кое е важното? (Да кажем по време на корабокрушение.) Това, което можеш да вземеш със себе си. Какво можеш да вземеш със себе си? Духа си. Всичко друго… И ако ти осъзнаваш Духа си, ти си предварително спасен. Вече то земетресението, наводнението не важи за тебе. Но ако ти си ум, ти си останал там, в падението си. Трябва да станем Духове и Души, каквито сме, за да живеем правилно в тялото, в ума и сърцето, и да ги ръководим. Не те да ни ръководят, защото сърцето е отражение на Душата, а умът е отражение на Духа. И можем да се спасим от ума и сърцето само ако ги пречистим. Тогава вече Душата и Духът явяват се и така освобождават ни. Разбираме ги, виждаме ги, живеем в тях.

Б. Б.: Благодаря Ви за това интервю!

Елеазар Хараш: И аз!

АУМЪ

* Тук няколко изречения са променени, след интервюто, по преценка на Елеазар Хараш (бел. ред.).

ЩАСТИЕТО Е НАКАЗАНИЕ И ПОГРЕШНА ЦЕЛ.
МЪДРОСТТА НА МЕТЕРЛИНК

26 май 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, г-н Хараш!

Все по-малко хора днес четат книги. Обърканите ценности в забързаното ежедневие сякаш направиха така: хората да се задоволяват предимно със заглавия, които да споделят в интернет, предимно в социалните мрежи, без да вникнат в дълбочината на въпросите. Какво означава това?

Елеазар Хараш: Първо – аз знам, че много хора четат книги. Около мене четат много хора, не е болшинство, но… Второ – нищо не може да замени книгата, защото Учителя казва: „Книгите са живи Същества, променят съдби“ – виж колко кратко и ясно, как е… Наистина една книга може да те тласне във Вдъхновение и да забравиш и тоз свят, и оня свят… Книгите са оръжия и който разбере каква дълбочина има в тях, какво нещо, ще разбере, че не става въпрос за книга, а за Дух, който те ръководи и става нещо съвсем друго.

Борислав Борисов: Някак си забързаното ежедневие обаче не отдалечи ли хората от книгите? И какъв е начинът те да се върнат обратно към тях? Какъв е начинът да намалят това темпо, което наистина води до това те само, в повечето случаи публикациите, които са в интернет ги споделят, без да се отдадат на една самота с книгата, каквато преди беше по-възможна?

Елеазар Хараш: Значи, на който не му е позволено да учи, да проучва, който е отделен от Истината, той иска – не иска, ще бъде забързан, защото там други същества работят, понеже не е позволено. Той такъв човек, ако не му е позволено, ако учи, ще направи голяма грешка, защото няма да разбере за какво става въпрос, ще злоупотреби, и без това много хора злоупотребяват… Не за всеки е книгата и не за всеки е да разбере тълкуването или пък смисъла. Някои, като четат пак няма полза. Срещал съм хора, които четат много, и оглупяват, и то истински книги – значи не е до книгата. Важно е да практикуваш първо и после да четеш. Нещо трябва да постигнеш вътрешно, някакъв морал и после да виждаш скрития смисъл.

Б. Б.: Добре, но как е възможно? Нима е възможно въпреки всички литературни произведения, въпреки всички открития в науката, в изкуството, в Духовното развитие, човек въпреки това да остава на повърхността на живота? Как може да се премахне тази скучна материя, с която хората са се забулили?

Елеазар Хараш: Значи, има хора, които са заблудени от горе, от Висшия свят, за да не направят по-големи бели. Те няма как да тръгнат по разумния Път, когато не им е позволено. Самият Бог, самият Невидим свят и Висшите Същества отделят това, което… Един човек, ако е много хитър и ако стане много учен, той ще стане десет пъти по-хитър, ако не се пречисти. Опасно е да чете и да разбира. Той ще стане много по-ловък и като престъпник, по-хубаво е да не чете, макар че той пак ще си прави своите си неща. Значи: на който му е позволено, той пък няма избор, а пък, на който му е дадено да разбира – чрез Прозрения и Откровения. При Метерлинк примерно има такова нещо: той рядко има Дълбоки Откровения, но има много чисти Прозрения. Той сам си признава на едно място, че не е истински Мъдрец и че не се е домогнал до книгохранилища. Обаче, пак до туй, което се е домогнал, е Дълбока вода.

Б. Б.: Вие започнахте темата, за Морис Метерлинк, която бих искал да бъде основен фокус на днешния ни разговор. Това е един забележителен автор, който може би не е достатъчно познат в България. Той в своите произведения фокусира вниманието си върху анонимната и смирена роля на всеки отделен човек като носител на някаква мисия и вътрешен пламък. До колко със своите дейности в ежедневието си човек трябва да бъде анонимен или съответно публичен?

Елеазар Хараш: Истинският човек никога не е авторитет и не е показен. Той не търси показ и трудно забележим е, понеже е много скромен и смирен. Ударението и при Метерлинк пада на Смирение.

Виж какво казва той: Нищо не е по-бавно от нравствения развой.

Виж после какво казва: Чистотата е най-Древният Мистичен завет.

Това, което Древните са дали на хората, но тази дума* и Учителя казва: „Тя е много… не е от този свят“ – разбира се, чува се, обаче тя е Тайна Наука. Защото, те, хората, ако бяха Чисти, няма да бъдат нито светски, нито живи, нито мъртви, а щяха да бъдат от Вечни нагоре.

После виж какво казва: Целта на Посвещението никога не е била придобиване на щастието, а Мъдрост и възход на вътрешния човек. (Виж колко просто!)

Б. Б.: Да, в този контекст, искам само да отворя една скоба: в днешното ни ежедневие, особено чрез средствата за масова комуникация, изобщо обществените модели, които се прокламират, се говори как щастието е все едно основен приоритет и ценност. Не е ли това наистина едно подхлъзване по логиката на ценностната система?

Елеазар Хараш: Значи: по-лошо от подхлъзване. Първо – щастието е наказание и второ – е погрешна цел. Целта е Бог и Истината, и ти малко, ако ги разместиш, вече изпускаш всичко. А щастливият човек е вече нещо за съжаление, защото той не е блажен. Блаженият човек означава Единство с Бога, Единство с Волята на Бога. Щастливият човек е своеволие. Той си гледа своите неща и оттам е провалът му. И аз, като видя щастлив човек (честно ти казвам), много го съжалявам.

Б. Б.: Но може би тук визирате това повърхностно изразено щастие чрез различни материални придобивки и социални маски, но в крайна сметка отричате ли щастието, което е свързано с духовните изживявания?

Елеазар Хараш: Ами то вече е Блаженство, не е щастие – то е друга Мярка. И щастливият човек наистина е нещо окаяно. Едно от най-жалките неща в света е щастливият човек, докато блаженият човек – той изпълнява Волята на Бога, той има Пълнота, той има разум, той не се застоява в щастието. Защото, който е избрал щастието, той не е човек на Истината. А пък ако станеш човек на Истината, щастието ще те гони, ама дали ще го искаш вече – това е друга тема.

Но виж какво казва: Древният окултизъм отдавна е надраснал всички науки – Метерлинк. Наистина е така. Всички науки го догонват, но не могат, защото там е вътрешен опит, Мъдрият опит, там не е човешкият опит. Много тънко е доловил Метерлинк. Нали?

Виж друго какво казва: Непознатото става достъпно само на Чистотата, защото, ако не си чист, може да говориш за Ангели, но ти не може да общуваш с тях и става едно цитатаджийство. Той е доловил… интересно е, той е мъдрец, без да е истински Мъдрец, но в следващите прераждания ще стане, понеже той вече се посява. Той вече посяга… той си признава, че не е Посветен и не се е домогнал до истински хранилища на книгите, обаче той върви по този път и носи нещо, което е… Може да се каже, че е Мъдрец, заради тази скромност. Той вече навлиза в туй поле.

И ще ти кажа какви неща казва: Книгата е един инструмент да отидеш много далеч – виж, колко кратко. Голямата тайна на живота не е история, тя е извън историята – пак просто казано, дълбоко нещо.

Смъртта е странна поезия, тя е нещо чудно. Значи: няма смърт за чистия, той се пренася с лекота, с приятно чувство, както лебедът си пее лебедовата песен, защото той се събужда за другия свят, където е Свободата. Искаш нещо да кажеш ли, или да продължа?

Б. Б.: Мисля по въпроса за годините, в които живее и твори Морис Метерлинк. Те съвпадат с времето на Учителя Беинса Дуно, съвпадат с времето на Рудолф Щайнер и редица още други личности от сферата на изкуството, съвременната физика, ако щете, началото на квантовата механика и т.н. Има ли някакъв заряд, нещо общо, което да ги е обединило в персоналните им мисии, тук на нашата Земя?

Елеазар Хараш: Той сам по себе си носи нещо мистично и без да е свързан с Учителя, той върви по този Път, който си е Древният Път, Чистият Път, който… Той сам по себе си е в Единство.

Б. Б.: Имам предвид случайно ли е времето, в което всички те се явяват?

Елеазар Хараш: Не. Той е роден 1862-ра и върви по тоз път. Тогава е било време за мистични неща, за духовни хора. Виж какво казва: Сълзите трябва да станат мълчаливи, духовни, невидими.

Значи Учителя казва: Истинските сълзи нямат нищо общо с егото, с някакви желания. Те са сълзи за Братството, за изпуснатия Бог, за изпуснатата Истина. Нали? За щастие, въобще не говорим, защото то е…

И виж какво казва още: Душите се срещат само в Чистотата. Иначе те пак се срещат, но се разминават, но в Чистотата могат да познаят, защото в Чистотата между тях е Бог, и там вече се устройва животът.

Виж какво казва за Мъдростта: Това е просветлена енергия. Не е просто енергия. Както при обикновения човек има енергия, това е просветлена енергия.

И казва: Чистотата – много важно – е освобождение от житейското бреме. Всичкото това робство, ако се пречистиш, тази система не може да те хване в мрежата си. Нещо се сети?

Б. Б.: Във Вашата книга „Съкровището на смирените“**, едно от нещата, които се посочва в съжденията на Метерлинк е, че мълчанието носи в себе си повече информация и дълбоки чувства, отколкото думите. Бих искал да ви запитам в този контекст, кое е по-близко до Любовта – Словото или Тишината?

Елеазар Хараш: Първо – Тишината, Древната Тишина, е по-дълбока от мълчанието. Тя е едно от Имената на Бога. Второ – Метерлинк казва, че думите са време, а мълчанието е Вечност. И наистина е така. Туй, което е Дълбоко и не можеш да го кажеш, ти го казваш по вътрешен начин, който е много по-Дълбок от думите. Понеже то е Съкровено, то се излъчва и надраства думите, не можеш да го опишеш.

Б. Б.: Може ли Тишината да бъде чута и какви са минималните условия за това?

Елеазар Хараш: Значи, първо – Тишината, за да бъде чута, трябва да е изчезнало говоренето. Трябва да си научил много разумно да говориш, точно. И освен туй, трябва да изчезнат и двата свята: и тебе да те няма, и този свят да го няма, и другият… И освен това, трябва да ти е позволено, защото тя дава най-точните рецепти, най-точните идеи. Тя може да преобразява, обаче тя трябва да те е приела; тя трябва да те е допуснала, трябва да ти е позволила да ти каже нещо, което е отвъд думите, макар че, някой път може да бъде облечена в думи. Нали? Но Тишината е по-дълбока от мълчанието. В мълчанието все още има вътрешен разговор. И това трябва да изчезне. Нали? Тишината е по-висока степен.

Б. Б.: Многократно казвате „трябва да ви е позволено“ или „на човек трябва да му е позволено“, какво да разбираме, че тези бариери, прегради, човек сам поставя пред себе си или от външни, или по-висши сили и светове те му биват, може би, добронамерено поставени?

Елеазар Хараш: Значи, бариерите, които идват отвънка, те са си външни и ако ти си – да го кажем – в правилността, или Древния Път, никаква бариера няма отвънка, и ако ти си в този Път, няма и отвътре. Обаче туй, което… Има една поговорка: „Туй, което човек може да си направи, дяволът няма такова въображение, не може да му го направи“, защото човек е голям майстор сам да се ограничи, сам да се постави в страх, или в някаква позиция, която да го съкруши.

Б. Б.: В този контекст, до каква степен хората днес живеят живота си, а не умират живота си?

Елеазар Хараш: Значи, ако говорим за обикновените хора – те, което го наричат „живот“, то е умиране.

Б. Б.: Именно. Затова така ви попитах.

Елеазар Хараш: То е една имитация, то не е Живот. Защото истинският Живот не е живеене, не е умиране, а то е нещо Вечно, нещо отвъд нещата, то е истинският Живот. Хората са поставени в този живот, за да постигнат истинския Живот.

Виж какво казва пак Метерлинк:

Който познава мълчанието, придобива яснота. Значи: в мълчанието можеш да научиш, ако умееш да спреш този диалог да не говориш много със себе си, защото да можеш, да се домогнеш до Тишината, за която говорихме. Другото важно нещо да влезеш в Тишината, за което стана въпрос.

Смирението помага да уловиш Тайната на своята съдба. Значи, ако нямаш Смирение, няма да разбереш Пътя на съдбата си, Вечния си Път, и да излезеш от съдбата. Ще говориш за съдба, но няма да може да я преодолееш. Обаче имаш ли Смирение, това е пак позволение да влезеш Дълбоко в Божественото и в Неговата Тишина… Защото човешката тишина е шум. Човек може да мълчи, дето казва Учителя, тя и рибата мълчи, но мълчанието не е злато и рибата не е Мъдрец. Нали?

Б. Б.: А доколко човек може да модулира тези процеси, или трябва до известна степен да е дошъл с отключени потенциали за тях? Възможно ли е човек в рамките на материалния си живот да отключи тези способности на самовглъбяване, на Духовно развитие, или трябва отпреди това, до сериозна степен, да му е вложено това, още преди явяването му в света?

Елеазар Хараш: Сега, има няколко варианта, единият е: той да е дошъл с такива способности и да си ги заключи. Просто, ако не спазва строгата Правилност, тази Истинност – точно говорене, точно мълчание (разбирам разумно, мъдро мълчание, а не обикновено). Но ако е дошъл със способности и върви по този Път, той, първо, няма да смята, че има способности, защото те не са негови. Това е нещо, което се дава, за да вървиш към центъра си, туй самовглъбяване, това е позволение да вървиш към собствения си център, защото търсиш правилно, търсиш Същността, а не второстепенни неща. Виж какво казва, много е красив Метерлинк! Има нещо в мъдростта му…

Казва: Несправедливата постъпка е човешка слабост, а тази слабост привлича неразумен дух водач – виж колко точно казано. Таз постъпка ти привлича, и ти вече имаш други „водачи“. Ти може да мислиш, че „аз вървя по този път, ще направя туй…“, но ти не си ти, те желанията вече не са твои. И когато стане късно, и те заведат в задънена улица ще кажеш „Абе какво мислих аз…“, нали разбираш?

Б. Б.: Да. В този контекст до каква степен щастието или проблемите, нещастието на човек, е в неговите ръце, или е в ръцете на някакви неизвестни сили? И тук задължително да споменем за елемента на фатализма, който до известна степен присъства в творчеството на Метерлинк?

Елеазар Хараш: Първо – много хубаво е, че нищо не е в човешки ръце. Значи, защото човекът е майстор да разваля всичко. Дай му доброто – ще го развали; дай му хубава жена – ще я направи слугиня, или ще я развали; дай му щастието – ще го развали. Нещастието също не е в негови ръце, но то му се изпраща. И ако трябва да сравняваме: нещастието е по-добро от щастието, защото по-дълбоко може да ти бръкне като скръб, като мъка да те научи и да те поведе в Правия Път. Щастието няма шанс – ти там си заспал. Мислиш, че си щастлив, не се поддаваш, няма развитие, то е голямо сънуване! Докато нещастието може да ти бръкне и да кажеш: „Абе, аз по какъв път вървя, дай да тръгна…“ И ако трябва да избираме – сега хората няма да изберат нещастието – но то ще им се изпрати, защото те вървят неспасяемо.

Виж какво казва нещо много дълбоко пак Метерлинк: Всяка опасност е преодолима, дори и космическата катастрофа. Забележи как е казано! Значи и потопът… По време на Атлантите – те също са сразили потопа. Не той да ги победи, те с Духа си и със съзнанието си, понеже е Чисто Съзнание. Те го възприемат като тържество на Истината, поздравяват го, влизат в него и заминават. Обикновените хора не могат да минат през тази преграда.

Б. Б.: Бих искал да включим в разговора темата за две книги, поне на мен най-любимите ми, на Морис Метерлинк. Едната е „Животът на пчелите“, а другата е „Разумът на цветята“. Те носят много символика и дълбок мистицизъм и така, типично за Метерлинк, в малко страници е заключена изключително много Мъдрост. Какво показва философията му през призмата на кошера и цветната градина?

Елеазар Хараш: Това, което е хубаво в тези книги на Метерлинк е, че той говори за пчелите не както другите хора да ги използват да извадят меда. Той говори от Духовна гледна точка – като Същества. Майката царица като един водач особен – като нещо, което организира нещата. Нека да ти кажа и какво казва Учителя, аз съм го изнасял много пъти на лекциите. Виж колко просто изречение:

„Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, а пчелата ще извади мед – кой е най-умният?“. Виж как е казано, кой е най-умният?

После, цветята – голяма тайна, дълъг въпрос, ако трябва някой път ще говорим надълго по таз тема. Но тук ще ти кажа, че колкото по-голям е ароматът на едно цвете, толкова по-висша Йерархия Същества работят в него. Ароматът не принадлежи на цветята. Той е на тези Същества, които влизат, оставят го като отпечатък. Това са следи на Висши Същества. И ако ароматът е висок, означава, че човекът, ако човек има такъв аромат, ако може да си изработи, и то е… това е Духовно качество, това е Духовна Същност.

Б. Б.: Валидна ли е тази логика и за цветовата гама на цветята?

Елеазар Хараш: Да. Но примерно да кажем лилавият цвят – това е силата на Духа, обаче ти може да носиш лилави дрехи и да нямаш нищо общо с Духа – сега всичко може да стане. Но какво майсторство на пчелата, какъв труд, какво обикаляне, за да се направи примерно един килограм мед. И така да го изпипаш, така да го направиш… защото Мъдрецът и светецът не могат да направят мед, могат само да го ядат. Нали? Досещаш се? Кой я е научил? Мохамед казва: „Аллах я е научил пчелата“. Това е Тайно изкуство от миналото: да го видиш в цветето, да го извадиш и да направиш… Това е изкуство!

Б. Б.: Природата ни дава безброй примери с уникални съвършенства и феномени, които са навсякъде около нас, а сякаш в днешно време повечето хора нямат очи да ги видят. Намира ли се човек между големината на космоса и вселената, и макроскопския квантов свят? Намира ли се човек в една среда, в която всичко му говори всъщност за Бог, единствено той трябва да може така да погледне и да има зрението и способността да възприеме нещата?

Елеазар Хараш: Значи, ти хубаво го каза, че всичко му говори за Бог. Значи, няма нещо, което да не говори за Бог, ако си на таз вълна, ако на таз станция, ако си се настроил… Мога да ти кажа, че ако си дадеш любовта на Бога никога няма да бъдеш разочарован, обаче дадеш ли я на хора, вече е под въпрос.

Б. Б.: В този контекст много често си мисля как повечето от нас в ежедневието си постоянно разочароват Бог!

Елеазар Хараш: Ей това е майсторлъкът на земните хора.

Б. Б.: Има ли граница на Божественото Търпение или лоялност ли (как да го нарека) в това постоянно разочарование, което Той със сигурност усеща?

Елеазар Хараш: Значи, първо – Бог няма Търпение, той има Дълготърпение. Мъдреците имат Търпение. Понеже търпи, затова оцеляват хората, защото Той знае, че е бавен Пътят, Той не бърза. Един глупав човек може да живее няколко хиляди години в глупостта си – Бог не бърза – той сам трябва да стигне до някакво дъно и да каже: „трябва да си променя живота!“. И виж какво казва Метерлинк: „Тази велика справедливост никога не греши“ – значи тя е на всяка крачка, защото всичко, което се въздава, то е според минали прераждания, и няма грешка. Просто тази справедливост работи, но хората виждат несправедливост, защото не признават преражданията, не го приемат както трябва, не могат да го разберат, и те мислят, че в света има несправедливост. Питай един разумен човек, който е устроил себе си или един Мъдрец – той няма критика за нищо, защото той живее в системата на Бога и Бог му дава нещо от Своите очи да вижда. Тогава ти, като виждаш Бог и съвършените неща, как ще виждаш неустроен свят, ако ти си устроен? Човек вижда, което е самият той, нивото му. Ако е един луд човек, ще вижда лудница в света. Ако е един болен човек, ще мисли, че целият свят е болница. Ама не е тъй, нали?

Б. Б.: Като заговорихме за прераждания. Има ли ситуация, в която паднали души да се разпилеят в пространство времето, да не продължат своята еволюция и да не могат да се преродят? Има ли вариант за тотално загубване на Душата, и в контекст към нея – Аз-а, запазва ли се Аз-ът някъде след смъртта?

Елеазар Хараш: Първо – запазва се. Второ – еволюцията може много да се удължи и да се свие, но тя е винаги бавна, каквото и да прави. Истинският Път не се казва „еволюция“, а Развитие – това е съзнателност. Както в Древен Египет казват: образованието не зависи от дипломи, училища, университети – трябва лично да го избереш. Избереш ли го, избереш ли развитието, ти вече без диплома, ставаш човек на културата – „култ Ра“, Култ към Ра, култ към Слънцето, култ към Духа – оттам идва думата. Какво попита иначе?

Б. Б.: Има ли вариант човек да разпилее Душата си от немислене, от отдалечаване, от природните и Божествени закони, от прекалено падане?

Елеазар Хараш: Значи, когато човек обича прекалено много злото или удоволствията, той иска – не иска, се отдалечава. И хората дали вярват, или не вярват, много такива хора се прераждат и в животни. Това не означава, че човешката Душа е животно. Тя не е нито човек, нито животно, нито Ангел. Тя е Богиня, обаче трябва да извърви своите уроци в разни тела да ги научи тези уроци, и бавно да върви напред. Защото Учителя казва: „В момента има много животни, кандидати за хора и много хора, кандидати за животни“.

Б. Б.: Много хора си задават въпроса, какво всъщност се случва с паметта от всеки живот, от всяка житейска опитност? Има ли място, където се запазва цялата тази памет, или се запазва единствено енергийната консистенция на всички преживявания? На практика, хората след смъртта си, има ли някакво място, в което да помнят отделните и групови преживявания?

Елеазар Хараш: Ще ти обясня. Понеже милиони хора се прераждат – слепи, глухи, инвалиди, даровити, много даровити – всичко туй са посети семена. Паметта я има в Духовния Организъм, в една централна Духовна монада. Фиксирана е там и ако човек се пречисти, събуждат се старите му правилни спомени. Но човек, ако не е пречистен примерно, ако е правил глупости, той може да продължи да ги прави, за какво да му разкриваш на такъв човек? После, има хора, които, ако си чувал за Наташа Бекетова, тя знае 120 езика. Тя е рекордьорката в света. Как за един живот ще научиш, и то древни езици някои?

Б. Б.: Може би тези хора имат достъп до някаква информационна субстанция?

Елеазар Хараш: Ами не, тя на 16 години е показала способностите си и е смаяла света. Вторият рекордьор Италианец – 54 езика. Най-много му е отнел китайският – 4 месеца. Те, хората за десет хиляди години не могат да го научат… Имам един приятел, който знае 17 езика. Сега, може да знаеш езици много и пак да имаш проблеми – туй е друг въпрос. Но става въпрос, че „хубавите“ държави, които ги обичаш много. Примерно имаш някои държави – имал си успешни прераждания там. Тези, които не ги обичаш – имал си неуспешни. Аз съм ходил само един път в чужбина – в Одеса. Вървя по една улица за първи път и казвам: „Там, на ъгъла, на втория етаж има кафене“, отивам, завивам, и на ъгъла, на втория етаж е кафенето. Стар спомен… нещата, те са си вътре. Но в края на краищата, дали вярваш в прераждания, или не няма голямо значение, ако не живееш Правилен живот. Какво, като вярваш! Искам да ти кажа, че и това може да не помогне.

Да ти кажа какво казва пак Метерлинк: Няма по-сигурно и по-спокойно място за човека от Дълбините в себе си. Ако ти може да влизаш дълбоко в себе си… но пак стигаме до този въпрос, трябва да ти е позволено, защото ти може да влизаш навътре и да направиш поразии. Може да не знаеш как се влиза. Към Центъра, там е Свещен подход, там не може да имаш две мнения. Ето защо много хора опитват да се вглъбяват, но не могат. Защото това е позволение, това е… Трябва правилно да влизаш в себе си, защото Центърът си е…

Б. Б.: Не заработиха ли през последните години изключително концентрирано негативните енергии, или така използваната дума Ариман, именно чрез удоволствията и дигиталните технологии? Чрез постоянното ангажиране на съзнанието чрез телевизия, интернет, смартфони, таблети и т.н. Не подходи ли злото, интелектът в света да завладее света наистина чрез удоволствията? Защото това, което аз виждам в ежедневието си – деца, възрастни хора – тяхното съзнание е ангажирано на 100 % от всевъзможни неща. Те не могат да проникнат, да обърнат поглед към себе си надълбоко.

Елеазар Хараш: Питам се защо го виждаш, защото аз не го виждам! Аз виждам други неща, аз виждам Духовните и Божествените. Но да се върна на твоя въпрос. Те са ангажирани, защото са позволили. Ако ти не позволиш всичките тези техники, всичките тези негативни неща… ако ти си затворено шише, кой ще ти налее от тез неща? Но ако си отворено шише – всичко нахълтва. Ти решаваш дали негативните енергии да те обсебят, или ти да ги ръководиш. Те нека си витаят, нека се разхождат: „Добре дошли!“.

Б. Б.: Да се върнем на темата Метерлинк. Може би едно от доказателствата за сериозността и ценността на неговите книги е, че през 1914-та година Римо-Католическата църква ги забранява и ги включва в индекса на забранените книги. С какво е уплашил статуквото на църковната институция?

Елеазар Хараш: Значи, първо – много хубаво е, че е забранен и всичко, което отрича Църквата, означава, че там се е родило нещо Истинско. Колко е голяма тази истина, това е друг въпрос. Но самото отлъчване… Когато Поп Богомил казва на Боян: „Църквите ме отлъчиха“, той казва: „Браво, това е благословение“ – да се отървеш от ада. Разбираш ли? Защото църквите… е застой, те са християни, но не са Синове Божии, разликата я разбираш. Метерлинк има вроден Мистицизъм и освен това той е Търсач на – както Сведенборг – Простота и Яснота. (Разбираш ли?) Тези две неща, те са белегът на Мъдростта. Яви ли се Мъдрост, тя е заплаха не само за църквите, тя е заплаха за света, за политиката, за този свят, за онзи свят… Но точно това е хубавото и нека да има повече отлъчени хора и нека да има повече изгорени книги, защото, ако си чувал, Томас Карлайл казва: „Изгорените книги ще спасят света“. Те са…

Б. Б.: Метерлинк живее в години, когато има изключително много различни духовни течения, Мистични, Окултни Школи, особено във Великобритания, Франция, Белгия. В днешно време, в което живеем, също има, особено в България, много различни духовни направления, в които различни части на обществото и изобщо хората, които търсят Духовното, се ориентират. Вие вярвате ли, че в България може да се случи едно обединяване на всички ценности по линия на наследството, което имаме, и изобщо на хората, които в днешно време работят за Духовното възкачване на нацията ни?

Елеазар Хараш: Значи, първо – никой човек или народ не може да обединява нищо. Това е Ръката на Бога, ако Бог реши. Всички хора, които се пречистват във всички народи и държави, образуват Единен Народ и те са обединени и да го знаят, и да не го знаят, и да го съзнават – те са единни. А всички други, никой не може да ги обедини, защото Мярката е една висока степен на Чистота, и от нея нагоре има други степени. А пък като говорим за България, няма България. Тука има определени хора, които са Търсачи на Истината – те са Същността. Народи, държави, човечество – това са едни понятия, които никакво значение нямат за Мъдреца.

Б. Б.: Да… Ние сме облечени в доста готови шаблони, в доста наложени понятия и представи. Възможно ли е човек да се отърси от наложените разбирания, модели? Възможно ли е да премахне социалните маски и да бъде по-свободен да живее по-реално?

Елеазар Хараш: Може да го направи човек, ако тръгне по така наречения… Мъдра Дисциплина. Първо – трябва да стане много честен към себе си и към другите. Туй не означава да говори свободно с всеки искрено, то си има Мярка – докъде да говориш, как да говориш, как да спреш. Поставиш ли много строга дисциплина на себе си – не на другите, на другите прощаваш – на себе си, избереш ли Истинолюбието, за няколко години може да се подготвиш и да се освободиш от таз система, която е заблудена и на тоз свят, и на онзи свят, защото и двата свята са заблудени. Мъдрецът не търси „този, онзи свят“ – той търси Бога. Той не търси бъдещето; той не се вълнува от бъдещето. Защото ти в бъдещето какво ще търсиш? Кое е по-важно, бъдещето или Бога? Бог е важен. Мъдрецът е съсредоточен в Бога и за него тези думи, „социални“… За мен все едно на арабски ми говориш. Не те обиждам така като ти говоря, нали?

Б. Б.: Не, не. Няколко пъти споменавате бъдещето… Начинът, по който възприемаме времето, не е ли ключов изобщо в живота ни? Правилно ли е да възприемаме времето така, както са ни учили още от самото ни раждане – минало, настояще, бъдеще.

Елеазар Хараш: Не.

Б. Б.: Ние не пътуваме ли в различни посоки?

Елеазар Хараш: Тези трите времена са нещо между другото.

Заратустра казва: „Няма време, има Безкрайно време“, т.е. Вечността. Ние сега се движим във Вечността и в Безкрая. Но който си мисли, че има настояще, някой пък си мисли, че има бъдеще… Ако ти нямаш Бог в себе си, ти нямаш бъдеще. Ако ти нямаш Бог в себе си, ти нямаш настояще. А какво минало може да имаш, ако нямаш настояще?

Б. Б.: Възможно ли е някой от процесите в живота ни всъщност да са следствие на неща, които вече са се случили в бъдещето?

Елеазар Хараш: По-скоро, те са нещо от миналото, което трябва да бъде коригирано. Бъдещето не трябва да го очакваш и да го мислиш, трябва да го създадеш – това го казват Атлантите. Ако го създадеш след време като дойде, ти ще влезеш правилно в него, но ти ще бъдеш в Истината, а не в бъдещето. Ще бъдеш в настоящето, което ще бъде за тебе Истина, а другите пак ще търсят бъдещето, защото не са в Истината.

Б. Б.: В краткосрочното бъдеще, очаквате ли нашата Земя да претърпи някакви природни катаклизми, които да са стимул, за осъзнаване на всички грешки, с които очевидно е изпълнен светът?

Елеазар Хараш: Значи, първо – то няма какво да се случва, защото, ако ти живееш в Духа, не те засяга нищо. Нито корабокрушение… Както казват Суфите: „Кое е важно при корабокрушение? Това, което може да вземеш със себе си“. Ако имаш Дух, ще го вземеш със себе си. Ако нямаш Дух, ти вече си катастрофирал без катастрофа. Няма нужда от катастрофа. Преди време говорихме с един приятел за земетресения и стигнахме до извода: ами то в България няма нужда да става земетресение, защото то все едно е станало. Не е както в Япония. В Япония хората го приемат, преработват го, не го критикуват. А тука за какво да става?! Но да кажем, ако стане, то пак е Милостта на Бога, пак е един План разумен, но хората няма да го приемат така, защото не са готови. В Бог няма земетресения. На Бог в тебе нищо не може да му се случи. Ако ти живееш в този Дух, доколкото ти е позволено, няма какво да се случи – вече се е случило това, което преодолява световете.

Б. Б.: В този контекст, възможно ли е реалността, която всеки човек възприема, да е само негова собствена реалност, на база начина му на мислене и пътя, който той върви, и на практика всички останали хора да имат паралелни свои реалности?

Елеазар Хараш: Значи, първо, когато говорим за обикновените хора, полу-религиозните, не говорим, че имат измислена реалност, а илюзия. Не говорим за реалност. Думата Реалност е нещо друго. И те, понеже нямат реалността, измислят – правят нещо като двойник. Само че когато започнеш да живееш в двойник и в отражения… Нали разбираш последствията? Освен това, Бог е по-Дълбок от реалността. И реалният човек трябва да се откаже от Висшето си Аз и да търси Бога, даже от Висшето си Аз, защото и то в сравнение с Бога, е нещо бедно и може да му обърка живота, защото човек може да помисли: „Аз съм Висше Аз, разумен“, и може да помисли, че е по-мъдър от Бога. По-хубаво е да се спаси от Висшето си Аз.

Б. Б.: Благодаря Ви за интервюто!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ

* Думата Чистота (бел. ред.).

** „Съкровището на смирените“, автор Морис Метерлинк – преиздадена 2019 г. (бел. ред.).

БОГ, БОГОМИЛИТЕ И ДРЕВНОСТТА

15 юли 2016 г.

Б. Б.: Здравейте отново, господин Хараш. В края на последното ни интервю, което беше доста интересно, казахте, че Бог е по-Дълбок от Реалността. Значи ли това, че нашата действителност всъщност е тъкан единствено на макроскопския свят? И ако това е така, то, кое е тъканта на останалите възможни вселени?

Елеазар Хараш: Значи, Бог е по-Дълбок от Реалността. Реалността, световете, създанията, вселената са външни неща за Чистия Дух. Това, върху което трябва да се наблегне, не е вселената, не е света, не е съществата, а нещо по-дълбоко, което Той е създал. Значи, главното нещо, това е Той и Древността. Не миналото, не историята, за туй ще разкажа сега. Древността е по-Дълбока от Вселената.

Б. Б.: Чия Древност?

Елеазар Хараш: Неговата, Той я излъчва от себе си. Значи, това е… нарича се още Пустотата, Безкраят, Пълнотата.

Б. Б.: Много хора казват, че Бог е създал физическите светове с цел да се огледа Самия Себе Си. Малко така звучи…

Елеазар Хараш: Не. Значи, Бог няма нужда да се оглежда, защото Той си е Той. Той е всичкото. Падналите светове, физическите светове, означават – както ще видим после – катастрофирало мислене. За разлика от тез… значи, тез, които имат история, които имат създаване, те са пропаднали дълбоко в мисленето и в Духа си – изгубили са Духа си. Всъщност това е грехопадение, те са изгубили Бога. Докато Древността, тя е без минало (сега след малко почвам, по-дълбоките неща) тя няма нужда от минало. Значи, Учителя на едно място казва, скоро ми каза в един разговор: Който люби Бога, е изпреварил бъдещето. Значи, там няма минало, няма… Фактът, че има минало и бъдеще, означава, че нещата са далече от Истината. Ще ти го кажа по друг начин. Тибетската Мъдрост казва: Ако една религия вярва в миналото или в бъдещето, тя няма живо настояще. Тя няма стойност, защото тя изпуска. Всички, които вярват в бъдещето, те са изпуснали Същността. Защото бъдещето не е важно, Бог е важен. Сега ще ти разкажа, в таз посока тръгваме: Древността е без минало и бъдеще, тя винаги ги е превъзхождала, защото тя е съхранила Бог и Истината. А тези, които имат минало и бъдеще, те са изпуснали Бог и Истината. Те затуй вярват в бъдещето, пренасят си енергията.

Б. Б.: Един вид: нашият физически свят, неговата реализация е именно заради това падение?

Елеазар Хараш: Именно. Това е този свят, другия свят, Вселената – това е все Школа. Тоест трябва да изкупим нещо, да възстановим нещо, да пречистим нещо дълбоко и да се върнем при Него. Там вече няма… даже няма и Вечност. (И затуй ще стане въпрос.) Той е по-дълбок от Вечността. Древността е преди световете и сътворението. Тя е преди Вечността. Във Вечността си Душа (забележи), а в Древността си Дух. Обяснявал съм в по-стари лекции, че Душата не може да живее в Древността и в Безкрая. Тя не може да ги понесе, не може да ги издържи. Тя може да понесе Вечността и да живее във Вечността. Ако иска да живее в Безкрая, тя трябва да се съедини с Чистия Дух, и чак тогава може да стане Цялостна, да има правилен Водач и да понесе. Чистият Дух е Древният Път. Само Той познава Безкрая – Чистият Дух в нас. Той е Същността, той надминава реалностите: и физически, и невидими. Астралният свят е илюзорна реалност. Пак е невидим, но е беден свят. Истинският Невидим свят е нещо друго – от Ангелите нагоре, но пак има степени. Нашият Чист Дух е Древен. За Него Вселената е нещо външно и второстепенно – значи тя няма голямо значение. Той влиза в нея, излиза. Но тя е бедна, тя няма какво да му даде. Висшата Душа е безсмъртна, нисшата е смъртна, а чистият Дух е Древен (това са разликите). Този Чист Дух в нас е преди безсмъртието и смъртта – Той даже няма нужда от безсмъртието. Отдавна ги е изпреварил. То е дошло по-късно, по-късно идва смъртта. Истинската цивилизация живее в Древността, не във Вечността. Във Вечността живее Духовната цивилизация, в Древността живее Божествена. Примерно Богомилите (после ще говорим за тях), това е Духовна цивилизация. Никаква религия, религията е психика. Това е нещо… Духовен народ, дал обет на Бога да си посвети живота на Него, да изгори в Него. И на кладата показват какво е Вяра, какво е… Истината слиза и възлиза. Никакво разрушение не я докосва Истинската цивилизация. Докато падналите светове са катастрофирало мислене, провалено мислене. Всичко, което е загубило Духа си, е в грехопадение. Просто няма Дух, няма Същността. Когато Древността се е ограничила, се е родила Вечността; когато Вечността се е ограничила, се е родило времето. (Това са степени надолу.) Злото е това, което е отстранено и от Древността, и от Вечността. Смисълът не е в този свят, нито в отвъдния свят, нито във Вселената. Смисълът е Мистичен – той е отчасти във Вечността и цялостно в Древността. Във Вечността се намира Любовта, която не се изкушава.

Б. Б.: За да избегнем риска от това, хората да разтълкуват по различен начин терминът „Древност“, влезте повече в дълбочина, какво визирате под „Древност“? Защото когато в днешно време се каже „Древност“, се има пред вид предходните цивилизации, които на Земята и т.н… Очевидно Вие влагате много по-дълбок смисъл в понятието „Древност“?

Елеазар Хараш: Думата „Древност“ много трудно се тълкува, но ще ти кажа нещо. Значи, тя не е част от Бога, тя е част от Абсолюта. Понеже Абсолютът – казва Учителя – никъде не може да се побере. Нито във Вселената, нито извън нея, той трябва да се ограничи. Ограничава се и става Бог. Бог вече… за Бог е достъпна… това е същият Бог, който е част от Абсолюта. След време Той ще поведе чрез Любов съществата в Истината. Значи: Вечността и Любовта, Древността и Истината. Значи, смисълът е отчасти във Вечността и цялостно в Древността. Който е чул Древния Глас на Бога, върви към Древността.

И затова Учителя казва: Мога да ти дам нещо, което го няма и във Вечността. (Забележи какво казва Учителя!) Мога да ти дам нещо, което го няма и във Вечността. Когато не си преживял Истината, ти имаш за нея само понятия и заблуждения. Говориш за вселени, цивилизации, човечества, маймунки… – смешна работа. Смятам, че внасям шега малко, обаче Истинската цивилизация няма нищо общо с тез неща. Това са Боговете.

Б. Б.: Една скоба да отворя.

Елеазар Хараш: Отваряй!

Б. Б.: Във времето, което живеем сега, учени, астрофизици обявяват постоянно нови открития: какво намерили в орбитата на Сатурн, какво намерили на повърхността на Марс и т. н. Всъщност на мен лично винаги ми се е струвало обаче, че те изпускат нещо много фундаментално, на фона на всички тези обявявания на открития. А нещо много по-фундаментално, което всъщност обаче е било приемано за нещо нормално при Древните цивилизации, които са били на Земята преди хиляди години. Кое е то?

Елеазар Хараш: Те винаги са изпускали, ще продължат да изпускат, ще ти обясня защо. Научната истина е теории, които се заместват с нови теории. Което означава, тя ако има… Значи, Мъдрецът, Великият Учител не с занимават с теории – той е познал Истината и край! Когато научната истина се сблъска с Божията Истина, става на прах. (Това е ясно нали? Елементарно е). Което означава, че научната истина никога не е Мярка. Никога няма да бъде Мярка. Мярката е Бог и Истината. Всичко друго е последствие. Затова Учителя казва: Бъди Истинен, а не религиозен, или добър. Онова е… странични неща. Първо: бъди Истинен! Вечността е Тайна, а Древността е Мистерия, това са различни неща, само да ти обясня. Значи: има загадка, Тайна и Мистерия. Загадката е за учените хора да се забавляват – въобще загадките. Тайната е за Духовни хора – Богомили, подобни духовни, не религиозни. Мистерията е за Божествени хора. Там човешки крак не може да припари, това е нещо… Древният, това е в най-дълбокия смисъл – защото ме питаш – е Абсолютът. Нямал е име тогава, и сега няма име. Тогава още е нямало Слово. Защото в Начало е било Безмълвието, а Словото идва много по-късно. Даже числата са преди Словото.

Б. Б.: Понеже вкарваме в разговора все повече понятия: „Абсолют“, „Истина“, „време“ и т. н. Не ни ли ограничава самото Слово, което, както казахте, се е появило много по-късно? Но не ни ли ограничава то в търсенето и обяснението на Бог?

Елеазар Хараш: Значи, Истината – Дълбоката не може да се изрече със Слово. Тя може приблизително да се каже, за да упъти към Словото, към Тайното Слово, Безмълвното. Истината е Безмълвие, но ние трябва да кажем посоки. Освен туй има определени Истини, които аз не ги изнасям нито на лекции, нито тука. Значи, наистина са по-опасни от атомна бомба. Значи, атомната бомба е детска игра – нещо… Както и да е! Числата са били преди Словото и затова в Древността Бог е бил наречен Първото Същество – няма име, няма Слово. По-късно е бил наречен Бог. Човечеството още не е устояло на Неговата Истина, и затова то е отделено от Древните цивилизации. Говори за тях, спомня си нещо, но не ги познава. Древната цивилизация живее в ядрото на Истината. Древността е съставена от две неща: Дух и Истина; Безкрайност и Истина – тука няма Вечност, за време да не говорим. Вечността е друго нещо – тя е съставена от Душа и от Любов, това е Вечността.

Б. Б.: А време? Има ли при нея време?

Елеазар Хараш: Няма време, защото Висшата Душа, тя живее в Бога. Нисшата Душа, човекът е създал втора Душа, понеже е допуснал порока – тя е смъртна. За нея има време – то пак е условно – но има време, има сътворение, за да научи уроци и да се освободи. Древните знаят, че Истината не може да се вмести в Словото, защото Истината е преди Словото. Каквото и да кажем за Истината, е приблизително. Обаче Духът може да каже неща, които да помогнат на хората. Затова правим компромис и казваме неща, близки до Истината. Затова казах: Истината е Безмълвие. Едната част трябва да я разбереш вътрешно.

Б. Б.: Да приемаме ли, че тези от нас, които са Търсачи на Истината в този живот всъщност могат да се докосват до нея именно в усамотението, в безмълвието. В един по-скоро Мистичен Път, отколкото чрез някакво научаване и т.н., словото и…

Елеазар Хараш: Ще ти обясня точните думи. Значи, Мистичен Път е точна дума, усамотение – не; Уединение – да. Значи, в усамотението има все още его – няма самота, има цял вътрешен космос. Уединение значи У Единния – влизаш в Единния и там, в туй безмълвие, Той насаме ти дава Откровение за Истината. Не прозрения. Прозрения са за Душата, Откровения – за Духа. Това са…

Б. Б.: В този път е задължителен и с плащането на една цена. И, е ли е тя отричането от материалния свят?

Елеазар Хараш: Значи, веднага ти казвам цената: Ако искаш да познаеш Бог и Истината, залагаш целия си живот тотално. Няма материя, няма религия, даже няма духовност. Търсиш само Бог и Истината. Залагаш целия живот. Дали ще го постигнеш в тоз живот, това е друг въпрос. Залагаш го и чакаш. Огромно Търпение, голямо Постоянство, голямо пречистване; много молитви, но не само молитви. Съблюдаваш всяка своя дума и постъпка. И Той започва да те въвежда в Себе Си, и ти дава Гносис, Откровения.

Б. Б.: Възможно ли е голямата Истина за живота, за света всъщност към наша гледна точка в момента да е нелогична на база тълкуването и възприятията, които имаме за време, пространство и себеразбиране?

Елеазар Хараш: Сега, тоз свят е място на неистината. Което означава, че когато Истината дойде, тя идва нелогично, защото е много Дълбока. Значи, животът, самият живот е по-дълбок от логиката; логиката е нещо повърхностно. Може да мислиш логически и да си катастрофираш по десет пъти на ден, защото логиката е… Истината е над логиката. Истината е над логиката и всички, които са идвали Носители на Истината: Богомили, Гностици, Христос, една малка част ги приема – Търсачите на Истината, които са хора на Душата и Духа, Висшата Душа – всичко друго одобрява, уважава и умира по всички правила на науката. Значи, Истинската цивилизация е извън еволюцията. Тя няма общо с еволюцията. Това са Бели Братя – казва Учителя – които са завършили отдавна своята еволюция. Там няма…

Б. Б.: За много хора всички тия неща, които говорим могат да прозвучат някак си обезкуражаващо, защото реално се вижда, че летвата е много високо вдигната. И на фона на целия този живот, тази въртележка, която е завъртяла повечето хора, изглежда, че тук целта е прекалено високо и отчасти абстрактна. Но все пак ние сме тук на тази Земя и имаме Мисия. Как…

Елеазар Хараш: Така, радваш ме, радваш ме с въпросите – затова изнасям с тебе интервюта! Има нещо искрено и честно, което харесах и оттам тръгна. Иначе аз не обичам въобще интервюта въобще!

Б. Б.: Добре, човек как да извърви този Път?

Елеазар Хараш: Ще ти кажа.

Б. Б.: В крайна сметка ние сме тук.

Елеазар Хараш: Сега, първо – аз въобще не говоря за хора и за човеци. (Значи, ако говорех за хора, нямаше да говорим.) Говоря за Духове, Души, пробудени Същества. Значи, има една идея, Окултен Закон: Ако човечеството се състои от хора, нещата никога няма да се оправят. Просто е, нали? Разбира се, човечеството трябва да се състои от чисти Души, чисти Духове, чисти Духовни Търсачи и Създания – не хора; не човеци. Думата „човек“ – „век, живее век“. Той нито познава Вечността, той е ограничен, както и да е. Значи, ако говорех за хора и за обикновени хора, пък за земни да не говорим, разбра – нямаше да говорим. Еволюцията е дълъг път на падналите същества – човешкият път. В едно прераждане може да си човек, в друго – животно, защото живееш и животински, смесено. Боговете никога не се забавляват с вяра (Забележи!), те живеят в Безупречността. След време ще ти разкажа за Атлантида, тука само ще ти кажа нещо: знаеш ли защо е паднала Атлантида?

Б. Б.: Защото са, според мен, защото са…

Елеазар Хараш: Кажи си твоето…

Б. Б.: Ами моето мнение е, че понеже са достигнали до определено ниво на развитие, което е надхвърлило до определена степен, земните, чисто природни физически закони и се е отклонило от, от Бог, така да се каже.

Елеазар Хараш: Сега, четири причини, по които пада пратуранската раса, четвъртата. Четири жестоки причини. Тя се сгромолясва и в момента е завързана на дъното на Атлантическия океан – както казва Учителя. Душите са заключени, чакат някога спасение, заключени дълбоко. Другите – Толтеките, Мъдреците, те са надраснали всичко туй, те са Истинска Цивилизация на Безупречността, обучени от Боговете – то е друга тема. Говорим за падението, четири причини – чуй ги: Секс с животни – жесток секс.

Б. Б.: Секс с животни?

Елеазар Хараш: Жесток секс – първата причина. Втората – тежко, мрачно човекоядство, жестоко. Говоря ти за високо ниво на… Сърца, дробове, хранене с хора.

Б. Б.: Чисто физическо ли говорим?

Елеазар Хараш: Чисто, чисто, слушай какво ти казвам. Трето – пълно отричане на Истината и на Бог – не частично. Тук не става въпрос за дяволи, става въпрос за демони. Енох ги описва – това са паднали Богове преди това – дълбока е причината. Аз ще ти говоря за Атлантида отделно; четири причини.

Б. Б.: Звучи, звучи изключително примитивно, така да се каже и шокиращо!

Елеазар Хараш: Да.

Б. Б.: Но хайде да направим паралел с времената, в които ние се намираме.

Елеазар Хараш: Да ти кажа ли и четвъртата причина, или после.

Б. Б.: Да, кажете.

Елеазар Хараш: Значи, третата – пълно отричане на Истината и на Бог на високо ниво. Казах: Не са дяволи, а демони, пропаднали Богове – туй е друг разговор, ще говорим за Атлантида. Проучвал съм, жестоко е атлантите…

Б. Б.: Четвъртата?

Елеазар Хараш: Четвъртата е, че когато умрелите са отивали в другия свят, те са ги връщали в телата им, не са им давали покой. Нямат право на покой в другия свят.

Б. Б.: Имали са това умение?

Елеазар Хараш: Имали са, защото магията им е била много дълбока и силна, много черна. И тялото тогава е било свързано много силно с астралния свят и с другия свят, почти залепнало. Когато направят жестокото заклинание, много е хубаво, че сега хората са изгубили древния език. Аз проучвам Атлантския език, но за атлантите ще ти говоря специално.

Б. Б.: Добре, те като върнат астралното тяло, но все пак за да има функция на физическото, трябва да върнат и функциите на етерното?

Елеазар Хараш: Връщат всичките неща, даже някой път ги карат, да воюват срещу друга армия. Успяват да ги задвижат и понеже там няма какво да убиеш… Това са призраци, обаче духовни, които движат тялото и докато станат на парчета. Жестока работа – четири причини. Ще говорим за атлантите специално по-нататък, защото голяма тема, голяма тема.

Б. Б.: Добре, информацията, която обаче в днешно време е, че това е била една много напреднала цивилизация и то във всякакъв аспект.

Елеазар Хараш: Това е другата Атлантида. Говорим за Толтеките, които са Третата подраса на Атлантида, които са обучавани хиляди години в Безупречност от Боговете. Те постигат шеста, седма и осма степен Безупречност, което означава Христос Съзнание, Буда Съзнание, Кришна Съзнание – страшни нива – Орфей, Мелхиседек, говорим за… говорим от Мъдрост нагоре.

Б. Б.: Да, добре, дадохте няколко примера за четирите причини, заради които се стигнало до там, но можем ли да направим паралел с днешно време всъщност не сме ли свидетели не толкова на чисто физическо самоизяждане на хората, но благодарение на новите технологии и средствата за масова комуникация има едно самоизяждане, още по-страшно от физическото в психически, душевен план?

Елеазар Хараш: Сетих се за една шега – бисер: Не се самоизяждай, защото си много токсичен. (Както и да е, между другото.)

Сега, значи, човек се изяжда в момента, в който няма особена Любов към Истината, говоря за специална Любов, изключителна Любов – той вече се самоизяжда и да не иска. Дали ще има завист, дали ще има критика, той не знае кое е критика и кое е забележка. Аз туй нещо съм го тренирал две години, тренировки, за да разбера кое е критика, кое е забележка. Някои може да помислят, че критично се изказвам за туй-онуй. Нищо подобно – оставам скрит, защото съм го тренирал. Пък и Библията казва: Не съдете, за да не бъдете съдени!* Не съдете, защото… Бог го казва. Кой си ти, че като не знаеш дълбоките причини… Трябва много да искаш гледната точка на Бога, за да си позволиш да кажеш някои неща. Те изглеждат някой път критика – нищо подобно. Ти имаше ли въпроси, или да продължавам?

Б. Б.: Аз имам въпроси. Искам да продължа с това, което говорихме за самоизяждането, за дигиталните технологии, средствата за масова комуникация: наблюдаваме един много силно проявен вербален, чисто в лексиката, и също така обаче и мисловен автоматизъм – по един и същ начин реакции, типове на мислене, поведение и т. н. … Как може човек да осветли мислите си?

Елеазар Хараш: Сега, това е… това се нарича не еволюция, развитие и Учителя го нарича: Интензивен Духовен труд, т.е. захвърляш света (в част от деня си), захвърляш религии, хващаш се с Истината, с постъпките си, с наблюдения на себе си. Това може да отнеме и години, векове (забележи), векове и хиляди години. Не е важно това, това е процес. Важно е да влезеш в тоз Път.

Б. Б.: За много от хората, те губят вътрешния си, така, импулс и мотивация, защото не получават от отсрещната страна, ако трябва да кажа „от другия свят“ някакви доказателства, че си струва да преминат през всички борби в живота. И дали някъде това ще се запази запечатано, така да се каже? Дали има някаква „банка“, която съхранява всичките тея борби, усилия, стремежи и саможертви?

Елеазар Хараш: Разбира се, че има. Абсолютно всичко се записва, но първо – на неподготвения човек не може да му се даде Откровение на Духовния свят и специално преживяване на Истината. „Неподготвен“ означава той ще го приеме като халюцинации, ще го подцени. Понеже Бог не прави грешка, Той не дава на неподготвени хора Откровение. Някой път може да му даде прозрение, ако той продължи да се пречиства.

Б. Б.: Но как човек да не загуби, мотивацията си, вярата в това, че трябва постепенно да надгражда, да вярва в доброто, да не се отдава на злото, така да се каже?

Елеазар Хараш: Значи, виж сега: докато той е човек, той не е Ученик. Има разлика между човек и Ученик. Ученикът е нещо, което постоянно се учи. Човекът някой път се поучава, някой път, както виждаш: земетресения, наводнения, тероризъм… Какво означава това? Това означава, че хората са елементарни и умствени. Ако те бяха Духовни, те изпреварват бъдещето, защото те са в системата на Бога. Ако ти влезеш в системата на Истината, той, тероризмът е сразен. Но ти си в системата на човека. Затуй ти казах, че аз не говоря за човеци и за хора. Това е бедна… Значи, можем да говорим за хора и за животни след време, ако искаш ти, защото животните има неща, така изпреварват човека, че… Но има и хора пък, които има нещо, нещо красиво в тях – Търсачите, Учениците. Значи, дълго време трябва да мине човек да стане Ученик, защото човекът е нещо упорито, което означава: упорит в удоволствия, в злото, в злоупотреби… В човека има зло. Ученикът е вече тръгнал да се спасява и от най-малкото зло в себе си – една от разликите. Да?

Б. Б.: Значи това, което е доста популярно да казваме, че ние тук на Земята сме в първи клас, ние всъщност даже не сме и в първи клас?

Елеазар Хараш: Много точно, първи клас е много напред. Значи, говорим за детска градина, предучилищна възраст. Говоря ти за тъй наречена човешка цивилизация – то не е цивилизация, значи човечество… Сега, Безупречността е силата, която отстранява еволюцията – това го казват Атлантите, Толтеките. Еволюцията е пътят на съдбата – дълъг път, тежък път, сътворен път. От конференцията** казах нещо, което не знам дали помниш – първата лекция. Тука няколко неща ще ги повторя, защото са важни и после ще мина за Богомилите.

Древните цивилизации нямат минало, имат само Древност. Нямат история, нямат начало. Те имат само Безупречност. Никога не са падали в грехопадение – забележи – никога. Не са човечество. Те са преди Вечността, те са от Безкрая. И Учителя казва: Те са първата раса, Всемирното Бяло Братство. Те са реалните наистина реалните, не Ангелите. Ангелите не са напълно реални. Те не знаят тайни за човека, след време ще ти разкажа. Нещо знаят, но има неща, които не знаят. Човекът е по-дълбок от Ангелите. Те са Боговете, те живеят във Волята Божия и спазват само Негови закони. Не спазват закони на никакви светове. (Да не говорим за общества и…) Спазват само законите на Божията Воля. И Учителя казва: Лемурийците, които са се отклонили от Пътя, са заключени на дъното на Червено море – чакат някога спасение. А падналите атланти са заключени на дъното на атлантическия океан и чакат някога спасение.

Б. Б.: Това метафорично ли да го тълкувам?

Елеазар Хараш: Това е и буквално, и мистично, и в преносен смисъл, и в точен смисъл. Няма грешка, защото тука не говори някакъв учен, който копае – археолог. Тука говорим за Учителя, Който прониква – няма нужда от лопати. (Шегувам се някой път, обаче ти казвам…) Сега искам да ти разкажа въвеждаща лекция за Богомилите, защото хората и там нямат понятие.

Б. Б.: Преди да започнем разговорът за Богомилите, аз обаче имам в самото начало един въпрос. Така, хората, които изследват автентичната история, на практика истинската история на България, казват, че кръвта, която е саможертвана от Богомилите служи като някакъв резерв, България в момента да преминава през много трудности и тепърва тези, които ще се случват, но без да бъде засегната. Можем ли така да го тълкуваме?

Елеазар Хараш: Жертвата на Богомилите е… Значи, те са изпратени от Бога, напреднали Духове. Още в невидимия свят са дали обет на Бога да слязат, да се подготвят, да изгорят за Него, и на кладата показват какво е истинска Вяра. Няма стенания, няма викове, аз съм го обяснявал. Един обикновен свещеник, ако го вкараш, той ще вмирише идеята и ще я развали – той не е достоен. Кладата е привилегия. Сега искам да ти кажа първо какво казва Учителя. Изнасял съм го на мои лекции и после тръгваме да чуеш някои важни неща за Богомилите.

Учителя казва: „Не трябва да бъдете християни, а Синове Божии. Да си християнин – това е една емблема, невежество“. Голямо невежество, огромно (сега няма да го обяснявам). „Трябва да сте Синове Божии. Не трябва да сте религиозни, трябва да сте Духовни.“ (Отново разликата е огромна.) Религията е психика. Чистата Духовност не само е Душа, това е Душа, която се е посветила на Бога. И Чистата Духовност е най-ниската степен на Истинското развитие. Нагоре има пет степени. Сега ти предлагам да не говорим за тях, защото нека да стигнем до Чистата Духовност, защото това е страшна…

Б. Б.: Само едно уточнение: когато казваме, че християнството, нали, е дълга тема, но все пак проявлението и Мистерията на Христос не я отричаме като обективен фактор, нали?

Елеазар Хараш: Христос е по-реален и от християнството, и от църквата. Той (ще видиш), Той не се занимава с палене на свещи, защото не можеш да излъжеш Бог със свещи. Той живее правилен живот в Бога. Всичко друго за Него е… Кой се нарича „християнин“, как се нарича, как използва името Божие – това е друга тема. Христос е нещо чисто, християнството го оставяме настрани – то е като човечеството. Така. Сега, Богомилството искам да разбереш, че не е религия, а Духовна Цивилизация и Духовен Народ. Те не държат на сътворението. Сътворението е погребение. Нали? Кладата беше велика привилегия и на нея, те показаха своята Вяра (забележи), която пак си остана неразбрана, както и Вярата на Апостолите. Вярата на древните траки – дълбоко нещо. Поглъща смъртта и кладата. Любов, която не поглъща кладата каква Любов е? Която не поглъща трудностите, не ги превъзхожда, за каква любов говорим – човешка. Богомилството е било просто истинското Християнство, на което Църквата не е могла да издържи (забележи), истинското Християнство. Религията е психика; Духовността е Душа, Любов и Чистота – това са три Дълбоки Закона, ако трябва някой път ще ги обясним. Бог не държи на религии и църкви, а на Чистота. (Забележи как просто говори Учителя!) Значи, няма термини като Блаватска да ти трябва цял речник и пак не може да разбереш Истината. Защото тя е оплетена; знае някои неща… Но туй, което не знае? Защото Мъдростта говори просто. Значи, Учителя на едно място казва: Що е Истина? Това, което говори разбираемо. Виж, нали, колко… Не може да бъде по-просто!

Б. Б.: Е, да, но има други, така, „пратеници“ да ги нарека, които говорят също за Истината, но с по-закодирани послания, т.е. за да направят това, което и с Вас сме говорили, че тя трябва да е достъпна не на всеослушание, а на хората, които са подготвени.

Елеазар Хараш: Аз туй, което ще кажа не са Дълбоките Истини, така че… Но те говорят закодирано, защото не могат да говорят, както Учителя – дълбоко и просто, защото има една Дълбока Премъдрост, която може да ги обясни просто нещата. Виж какво казва Айнщайн за теорията си: Аз моята теория, когато я обясняват математиците – казва – и аз не мога да я разбера. Учените… Истинската теория е така да обясниш нещата, че една проста баба да може да го разбере. Нали?

Б. Б.: Да.

Елеазар Хараш: Ако не можеш да обясниш просто, ще говориш закодирано. Какво искаш да кажеш не се знае дали и ти знаеш. Аз мога да ти говоря закодирано, но няма да харесаш интервютата. Така.

Поп Богомил казва: „Имай вяра в Бога, а не в Църквата и религията. Църквата не търси Истината, тя е заспала в ритуала“. Той говори просто, също. Поп Богомил е нещо страшно. Поп Богомил отрича свещите и казва: Ти трябва да си запалената свещ. Ти си свещта, ти си Вдъхновението. Какво ще палиш свещи! Казах ти: Христос не е палил свещи, а е живял вътре в Бога и в Истината, което означава – никой не може да излъже Бог със свещи. Няма… Или с тамян. Ти знаеш ли, че сега дяволът пали тамян? Не съм ти казвал – той също участва и той се шегува с тях. Той вижда, че те искат да го излъжат с тамян, а то се иска Правилен Живот, Истинен. Какъв тамян! Който може да излъже Бог с палене на свещи, значи няма нито виждане, нито представа, нито въображение, нито Истина. Кладата беше сразена от великата Вяра и от Любовта. Само Любовта устоява – всичко друго се руши. Кладата е ужас за земните и привилегия за Избраните. На тях тя не може нищо да им даде. Обикновеният човек в кладата – това е трагедия; това е катастрофа, той умира. Няма Възкресение, за него няма Възкресение.

Б. Б.: Знаем, че Богомилите са били хванати за ръце и са пеели, когато са били на кладата.

Елеазар Хараш: Включително заедно с деца и жени. И децата – това е обучение от минали животи и тука само се показва, показваш какво е Вяра. Това е Завет с Бога – на Земята се изпълнява. Нещата се случват много преди това.

Б. Б.: Само една скоба да отворим, че нещата…

Елеазар Хараш: Ако ти кажа това интервю от колко години е планирано, няма да повярваш!