Значи: умрелите влизат в живите. Някои от вашите скърби и страдания се дължат на умрелите. Значи, ако влязат много умрели и отчаяни в тебе, понеже имат връзка с тебе, обичали са те, и човек може да се натовари, и да почне да иска да… Може да влязат, като дълбоко отчаяние. Ти мислиш, че отчаянието е твое. И то е тежко. Да?

Б. Б.: А психичните заболявания, свързани ли са с влизането на тези духове?

Елеазар Хараш: Значи, всички психични заболявания, никакви лекарства не помагат, защото това са Духове. Колкото повече лекарства – по-лошо. Колкото повече молитви, пречистване на живота и по-такива лекарства – билки… Има много красиви билки, има много чисти билки, туй е друга дълга тема. Те могат да облекчат човека, но човекът все пак трябва да има някакво отношение към Истината. Ние сме отказвали някои наркомани от пътя. На други не можахме да помогнем, защото зависи как идва, какво ме пита, как ме пита.

Б. Б.: В един от предните разговори споменахте, че постоянно в човек, вътре се бият различни Духове. Едни влизат, побеждават други, други излизат и т. н. А това духове на починали ли са, или друг тип същества?

Елеазар Хараш: Значи, те може да са на живи от тоз свят, които се излъчват и имат връзка с тоз човек и му влизат в съзнанието. Както примерно ти мислиш много за някой човек, който ти е комшия, той… или за… много за някой умрял. И казваш: „Сънувах един умрял“ – то не е сънуване; то е среща там на Душите. Ние го наричаме „сънуване“, защото…

Б. Б.: На практика човешкото тяло и Душата са терен на една борба?

Елеазар Хараш: Точно така, Боре! Значи, първо, влизат много умрели, които самите умрели са тежки същества, тежки болести; някои от тях носят неизлечимото и го предават на сроден човек. И някой път ти говориш с човека, и ако си буден, ще видиш, че ти говориш с Дух, който се е настанил в него, и самата болест е жива, и тя говори с тебе. И той казва: „Аз не искам да ме лекуваш!“. Човешката Душа, ако е разумна, тя иска. Но тоз човек се е настанил, казва: „Какво ще ми говориш! Аз – казва – искам да съм болен“. Има и такива: „Искам да съм нервен!“ – нали, защото той не е осъзнат. И ти говориш с болестта, която не иска да се махне. Но нека тоз човек да обикне Истината и Бога, и тогава ние се обединяваме с молитви (Да не ти говоря за тайни молитви!), и тогава тоз… болест – таз жива тежка болест, живо съзнание, той ще бяга като луд. Ще каже: „Защо ме изгониха!“. Обаче трябва да има насреща едно желание за Чистота, едно желание за промяна.

Значи Учителя казва: Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, се превръща в животно. По-точно има два момента: единият – се преражда в животно, защото е посегнал на дара на живота. Животът ти е даден да се развиваш, как ще посягаш! Второ – малко по-хубав вариант, пак тежък – преражда се изроден: нали, изкривен, изкривена уста, означава изкривена, изкривена Любов; изкривена брада означава изкривена воля; погрешни уши изкривени, означава слуха, нали – дълга история, нали. Много варианти има, но става въпрос, че посегнал си и вече трябва да изплатиш, нали. Този, който… Всъщност човек живее в съзнанието си, а не в тялото си. Но изкривеното съзнание живее в изкривено – изкривено пътуване, изкривено мислене. Има такива на Земята, които не го искат, на Небето не го приемат. Такъв човек, значи: Земята не го иска, и Небето не го иска. И Учителя казва: Той обаче трябва да умре. Къде отива? И казва Учителя: Виси като… много смешно е то.

Б. Б.: А това ли са призраците? Това ли са призраците?

Елеазар Хараш: Много смешно е то. Не, като удавник. Да, призрачните. Той, значи, нито е в рая, нито е в Духовния свят, нито е на Земята. Виси във въздуха и нещо жалко е, защото никой не го иска. И в тоз свят има такива хора. Нали, където и да отиде не е желан, защото той, подходът му изпъжда хората. Той няма подход всъщност, нали, но начинът му, нали… Тежко е положението – казва Учителя – на такъв човек, който никъде не е, нали. Нашите тела – казва Учителя – това са гробищата, с които ние сме свързани. Мъчим се, живеем в тях, пъшкаш някой път, защото си в килията и казваш, нали: „Има ли друг свят?“. Нали? То има, ама дали… в кой свят ще отидеш?

В онзи свят нито мъже, нито жени има. Само Души – там пол няма, нали. По-скоро ще се усъмня – казва Учителя – в съществуването на хората, които ни окръжават, отколкото в съществуването на Бога и в другия свят, нали. Но понеже тука илюзията е силна и ти мислиш, че окръжаващите около тебе, че всичко е, нали… Мъдрецът вижда извън окръжаващата среда. Той приема и таз среда, където може помага, където няма условия – защото какво ще обясняваш на човек, който, Учителя казва, който е затворено шише. Не може да налееш вода в затворено шише – няма… връзка.

Когато човекът е в затвор, той не може да направи много престъпления, макар и да е със силна воля – което говорихме. Но ако той е горе в отвъдното, той е много опасен. Защото той може да улови посредници със слаба воля, да се всели в тях и да направи големи бели. Убитият и екзекутиран човек, който е със силна воля, горе може да прави още по-усърдно пъклените си планове.

Там, където е определено да стане масово бедствие – земетресение, цунами – там действат Ангелите на Съдбата. Събират хората от много краища на света, защото е написана тяхната участ. Освен тези, които са променили хода на своето развитие и събрали Истината. Сега, да ти обясня какво се случва, Боре. Ангелите на Съдбата ги изпращат пак при бомбата, при катастрофата, но на разстояние. Те трябва да участват, да си направят някакви поуки, и да обещаят нещо на Бога и да тръгнат. Другите ги изпращат по-близко да бъдат ранени, защото нито са избрали… такива, нали, и които трябва вече са в застоя тайно в Душата си, те вече бомбата е за тях, нали. Пак е скритата Любов на Бога, шанс в другия свят, нали защото вече си… Ако живееш застоял живот, нали, дълъг, ти ще направиш такава тежка карма в следващите прераждания, че по-хубаво да не се раждаш и Бог ти подава ръка. Ще ти обясня един случай от Учителя, преди да продължа. Има случаи, когато… Учителя може да излекува всякакви болести – неизлечими, излечими, Той е лекувал. Даже такива случаи, че лекарите казват: „Какво направи?“ – но туй е друга тема, няма да се отклонявам. Лекарите се смаяли – парализиран човек и той тръгва, защото Учителя го развързал. „Какво ти каза, какво направи?“ – няма да разберете, защото не знаете как да питате. Но има един случай, един тежко болен ученик на Учителя, на смъртно легло. И майката каза: „Учителю, помогни!“. Учителя казал: „Добре“ – отива, това е единственият случай-изключение. Помага му, тръгва оня и почва да прави много глупости и бели. Нова карма, след време – пак на смъртно легло. Учителя пак отива. Майката каза: „Учителю помогни!“. „Не, тоз път идвам да го изпратим в другия свят. Идвам да му помогнем, нали, защото няма смисъл да живее“. Единственият случай-изключение Учителя иска да даде пример, нали как, как не трябва да лекуваш определени хора. Примерът е толкоз ясен, че… Така.

Ангелите на Съдбата знаят кой е определен за Божия гняв – те знаят мястото, денят и часа. Всичко знаят: катастрофата, как трябва да стане, как Невидимият свят я подготвя, как изпраща човека. Оня казва: „Имам работа в София. Ще пътувам с колата да видя един приятел“. И той има някаква работа отложена, но става съвсем друго.

Ангелите на Съдбата имат голяма власт да влияят и да поведат хората на определеното място на съдбата, на смъртта.

Хората си мислят, че могат да вършат тука, долу на Земята каквото си искат, но горе се пише всичко, абсолютно всичко се записва. И невинните, имат – Учителя казва – стара вина. Светците също имат вина. Те затуй искат да станат Светци, да изкупят. Много малко от тях изкупват. Значи на десет човека един Светец изкупва. Някой път ще ти кажа разликата – другите не могат да изкупят, нали. Но те не са и светци на високо ниво, по-скоро друга пътека…

Само искам да ти кажа, че всички тез теми, дет ги почваме са с много продължения. Всичко туй, дето сме го направили е въведение. Хубаво е така… и приятно ми е, че има хора, които оценяват и аз… Те ме карат да… Е, сега чух за таксиджии в Лондон. То някаква група, и на екран, и гледали много лекциите. Ако няма лекции, гледали старите. Така поздравявам ги много сърдечно, в смисъл, че събрали се и ценят. Те ме карат да работя за тях. Аз, аз ти казах, аз интервютата: за мене са нещо забранено… аз ги отричам. Обаче ти така подходи и от горе така подходиха, че сега не мога да мръдна, нали, но както и да е, в хубавия смисъл. Така!

Значи, има хора, които не трябва да умрат, но трябва да са близко до катастрофата – което ти казах. За всичко е помислено от Ангелите на Съдбата. Има други, които трябва да са възпрепятствани от Ангелите на Съдбата да отидат, но Ангелите имат много начини да ги отстранят. Както оня случай (много методи, даже странни), оня случай с жената, която иска да се качи в самолета, кученцето избягва и тя тръгва да го гони. Самолетът тръгва; самолетът катастрофира, жената е спасена и благодари – тя благодари на кученцето. Ангелите на Съдбата са го подгонили. И то няма избор, то… Като влезе Ангелът и то бяга. Нали, искам да ти кажа многобройни…

Ще ти дам един пример, който се сещам от Учителя. (След време ще говорим пак за животните – тя друга дълга тема. Какви неща има за колибрите, за лястовичката, не можеш да си представиш! Учителя е страшно нещо!) Но за силфите – духовете на въздуха, как си играят някой път с хората красиво, казва Учителя. Понеже има вятър, те живеят във вятъра и събарят шапката на човека и той започва да я гони. Те са, те танцуват от радост, радват се, смеят се. Човекът казва: „Вятърът ми събори шапката“. Нищо не виждат земните хора. Аз ти говоря – туй са елементарни неща в Окултната, (разбирай Окултната Наука – Съкровената Наука.) нищо общо, с което казват църквите – Окултната наука забранена… Скрита за Истинските хора, за които… Защото и в Окултната Наука има много изостанали хора, непречистени и бъркат понятията, и излагат Окултната Наука, както навсякъде ги има. (Да са живи и здрави! Нали?) Но Окултната наука е – Учителя казва – изпреварила бъдещето с милиони години. Нали? Окултната наука на Атлантида и на Египет – ще говорим за… Какво означава, след време, учен човек, Атлант – понятието за учен. Примерно ще говорим (само за малко се отклонявам) какво е Свобода на атлански език. (Хабер нямат земните и религиозни, нали!) Свобода на техен език означава мястото извън Вселената. Никакво устройване, никакво осигуряване, никакви… Както и да е, тя страшна разлика. Атланското мислене, ще говорим за него.

Така, да продължа. Значи, не всички, които са с тежка и зряла карма, зряла карма, тежка съдба означава – Бог не може да ти помогне; никой не може да ти помогне. Записано е смъртта, всичко – това означава, че Бог се е оттеглил. То затуй, то е… затуй не може да ти помогне Бог, Самият Той се оттегля. И Ангелите на Съдбата знаят какво да правят и вече поразяват, нали. Те ще бъдат заведени да загинат, за да не трупат още по-тежка карма за следващия живот. Виж наистина такава Любов на Бога, аз съм се смаял! Не мога да ти опиша за… И затова на всяка крачка действа Той, защото е Величествена Любов. Любовта е част от Бездната, от Безкрая – нещо грандиозно; тя е Безкрайност, нали. Невидими Същества наблюдават всяко човешко действие и го записват. Ти може да си в пустинята да… Примерно преди години ме преследваха, бръмбари подслушват… Може да ме подслушват колкото искат! Аз знам, че те няма да чуят какво искам да кажа. Могат да увеличат бръмбарите, нали – аз се радвам. Аз знам какво говоря пред Бога. И знам, че от Учителя, че Ангел и дявол записват всичко и го казват на Бога. Туй, което мълча вътрешно и го мисля, аз говоря пред Бога, те пак го записват и всеки го предава. И ако сгреша, аз знам какво говоря пред Бога и бръмбарите, което не са го чули и някъде ги няма, Бог ме е чул вече. За мен е важно какво Бог чува и как говоря пред Бога! Хиляда бръмбара…

Б. Б.: Макар че, малко се отделихме от темата, искам тук, в този контекст да задам следния въпрос: Делата, нещата, които човек прави се записват, за това е ясно, или и мислите, които мисли и разсъждава, защото понякога човек преди да извърши, да реализира дадена мисъл в действие, той мисли? Понякога допуска, че е възможно да мисли погрешно. Понякога не го осъзнава, но самите мисли могат ли да бъдат акумулирани в това място, където всичко се записва, като грях, който да определя също кармата и смъртта?

Елеазар Хараш: Сега, виж, главно две неща ще ти кажа: първо – мислите са дела, Словото е дело, вътре в тебе; то оттам тръгват постъпките ти. Когато направиш погрешна постъпка, тя е плод на мислите ти и на чувствата, тя е резултат. Ти вече… Постъпката означава, че съвсем си се изложил – говоря за лошата.

Б. Б.: Имах предвид за мисли, които обаче реално са само в съзнанието на човека.

Елеазар Хараш: Пак са дело. Ти го мислиш, значи ти го правиш във вътрешния свят, мисловния свят – ще го плащаш там, нали. А постъпката ще я плащаш и на физическия свят вече като тежки здравословни проблеми, нарушения в кръвта, особено лъжата. В момента, в който излъжеш, ти вече… Ти си го мислел преди и това е вече, нарушава се химическият състав на кръвта. Ще имаш здравословни психически проблеми – не може да избягаш. Плащаш и външно, и вътрешно. Въобще все плащаш при погрешните мисли и при погрешните… При хубавите мисли, при чистите мисли, при Чистото Слово, няма какво да плащаш. И затуй: човек, който говори чисто, няма нужда да помни какво говори. Няма какво, защото той говори пред Бога, той е Буден, и няма какво да си записва грешките. Но тез, които не са тренирани в Истината, Истината не ги е обучила, те трябва да записват, ама някой път може по цял ден да записват, защото тя е… Така. Защото изпускат думи, изпускат критика. Не знаят кое е критика, кое е забележка. Както и да е. Така!

По всяко време всичко се наблюдава и записва. Няма значение дали има камери, дали има… Всички земни хора, след смъртта са скитащи сенки, призраци без дом в себе си, защото не познават себе си, не познават Висшата Душа. Те нямат уют в себе си. Без Любов са, без Дълбочина – огромна жалка история. Не знаеш къде отиваш, къде ще отидеш, какво ще стане – не знаеш произхода си. Нали? (То тогава естествено да мислиш, че си… Произходът от маймуни; други мислят, че произходът е от папагали. Дълга история, туй друга, нали…) Значи, за тях Духовната Земя е като пустиня, нали.

Докато Атлантите са изпреварили не само света, Боре, те са изпреварили бъдещето. Виж, само се сещам: А вярата в бъдещето – според Атлантските Мъдреци – голяма грешка, голяма болест, голямо отклонение. Понеже ти като вярваш в бъдещето, ти си в капан, ти си преместваш енергията в бъдещето, тя трябва да работи в настоящето. Ти си изпуснал настоящето, тя вече част от енергията отива да работи за бъдещето, още повече изпускаш настоящето. Иначе говориш, че настоящият миг е важен. Ти си… Умът те е излъгал: той или те праща в бъдещето, или в миналото. И ти нямаш настояще, защото нямаш правилна Любов към Бога. Или църквите: чака възкресение! Той не е възкръснал в себе си, Христос го няма, той го чака отвънка. Ще бъде поразен, защото Христос идва като Светлина в човека, като Чистота голяма, като Подход, не отношение, вътре в Душата. Той работи, Той за много хора отдавна е дошъл. Един Мъдрец чака ли спасение, чака ли възкресение, че той живее в Бога, Учителя! То… Има нещо срамно да чакаш възкресение, нещо болно, това е тежка болест – друга тема. Така, да продължа.

Значи, Чуан Дзъ казва, когато жена му умира: „Много се радвам, че жена ми умря!“ – гледай подход на Мъдрец! Той е Даоски Мъдрец, след Лао Дзъ – това е вторият най-голям Мъдрец. „Жена ми отиде да си почива в другия свят.“ Гледай каква… тя отива на почивка, Боре, разумна жена. Той е рядък Мъдрец, предлагали са му министър. „Какъв министър! – казва – Аз имам свой уют и не искам“, нали… То е, то е наказание, нали. Защо хората избират някой голям политик, Боре? Да бъде наказан от съдбата, защото той голямо его и иска… И те ще го накажат после. Той ще влезе в системата на един голям паразит, който идва от Атлантида, защото властта е голяма зараза. Там и светците не могат да устоят. Има само някои Мъдреци, но и те не искат (забележи), те не искат, защото кого, кого ще учиш, то там… Те са препълнени чаши – тез умствените хора, ти няма…, те не искат даже да учат Мъдростта. Те, ако бяха достойни, нали. Само да ти, ще се отклоня още малко. Представи си, че…, чисти хора донякъде – Кирил и Методий, Иван Рилски, Учителя, Мъдреци, Светци станат министри, президенти и ръководят. Кой ще ги слуша? Какво ще обещае един такъв министър? Ще ти кажа моята гледна точка. Първо – няма да има повишение на заплатите, а намаление, защото вие не умеете да живеете правилно. Второ – никакви обещания няма да има. Знаеш ли, какво невежество е обещанието! Единственият, който може да дава обещания, Боре, е Бог, и да ги изпълнява. Второ, даваш обещания, ти не знаеш, че до утре дали ще си жив. Това е в Ръцете на Бога. Той обещава – страшна простотия! Извинявай за думата. Мога да ти го докажа, ако тръгна по таз посока, не се занимавам с политика. Обичам ги. На тях, те са на тяхното ниво, много ниско ниво. Но, да… Второ, повечето, искам да отидете в манастир да си посветите живота на Бога, не на света, не на калта, не на ума. Ще ви водя по Пътя на Бога, за да станете първо Истински хора, и после ще дойдат такива блага, но вие ще можете да ги управлявате. И египетската поговорка казва: Изобилието е проклятие за неподготвените хора. Е така, ако ти говоря един час, ще настръхнат много хора, но няма да ти говоря, защото… Разбираш посоката, само ти давам посока – страшна работа! Така.

Смъртта присъства в ядрото на живота, в Истината, за да може всеки, който посегне на Истината, да получи смърт, нали. (Ти как ще посягаш на… нали.) И да получи смърт, и таз смърт да го учи, и да го обучава много прераждания, докато човек се завърне в Духа. Отново говорим за Любовта на Бога. Завръщането в Духа е завръщане в състоянието без смърт. Духът и да иска да умре, той не може, Боре, няма условия, нали. Умът и да е жив, е умрял, и да е умрял, пак е умрял. Смъртта не се побеждава със знания, а с Мъдрост и с Безупречност. За Толтеките тука някои неща (към края съм), за Толтеките смъртта е сливане с очарованието на Свободата. Както и Христос, както и Орфей, както Заратустра, Лао Дзъ. Той, защото той живее повече в другия свят и като дойде смъртта, той става още по-свободен и още повече може да помага на хората, които са го обичали правилно, нали. Те казват, Толтеките: Безупречността е скокът над Тескатлипока. Тескатлипока, това е вселената, илюзията, хаоса, човечеството, нали; скок.

Само Безупречността, води до безсмъртие и само безсмъртният човек може да създава истински отношения. (Другите може да искат, може да си въобразяват – те не могат да създадат!)

Какво казва Учителя, виж: За любещия смъртта е потаен Храм.

Ако повярваш, че в смъртта е Бог, ти ще се разцъфтиш.

Смъртта е извора на Свободата.

И нещо кратко според Атлантите, те казват: Човек, който няма правилно понятие за Истината, той е смъртен човек. Тяхното възприятие за Свобода е велико, изключително. Казах ти: Свободата я има само отвъд вселената; в света, всичко е ограничено и смъртно. В отвъдния свят всичко е ограничено. Но за Безупречния човек, влязъл в Истинската Свобода, не в астралния свят, нали, където се чудят какво да правят. Примерно алкохоликът иска да пие, обаче не може да пие, казва Учителя. Той гони бъчвата до него, той иска да я хване, не може да я хване и няма… Той иска да слезе на Земята да се напие.Това беше, защото исках да бъда по-кратък. Да, Боре?

Б. Б.: Присъщо, като в съня, когато искаме да хванем… Както в сънищата, когато искаме да хванем, примерно едно шише, или някакъв предмет, и ръката ни минава през него и не може да го дигнем.

Елеазар Хараш: Да, да, хващат го – то го няма.

Б. Б.: Дойде време, за въпросите на зрителите и започвам с тях. Добре ли е да се кремира тялото и ако да, то след колко време е нужно да се направи, след като човек е починал?

Елеазар Хараш: Така, кремирането, изгарянето е голяма награда. А огънят, който е част от Духа, той така е създаден, част от Духа е слязла и огънят е създаден. Нестинарите могат да вървят защото, да вървят в огъня, защото те са стари Богомили. Те обичат огъня, имат специална любов към огъня, умирали са в огъня. И той, Духът може да влезе и да направи огъня да гори без да изгаря. За грешникът е друго или за невярващия. Да?

Б. Б.: Защо Учителя казва: „Вие след като умрете или много дълго време червеите ще ви ядат, или огънят ще ви изгори“, а на практика той одобрява и двата типа (как да го кажа) решения: едното е конвенционалното погребване в ковчег, и кремацията?

Елеазар Хараш: Ще ти кажа, Боре. Значи, ще ти кажа какво иска да каже Учителя. Значи, първо, червеите са съмненията в човека. В случая говорим за психически червеи. И няма значение, нали… Те ще те ядат; съмнения, колебания са психически червеи. Значи, какво исках да ти кажа.:. Духът, ако влезе в огъня, и го укроти, ще гори без да изгаря. А, ако усили огъня, защото има случаи един нестинар е повел другите, казва: „Няма опасност!“ – и Духът ги изгорил, даже изгорил тоз нестинар, защото някакво его, той искал да покаже на хората… Има и такъв случай. Аз за нестинарите още не съм изнасял лекции, но … Но част от Духа е в… Голяма награда е, защото огънят е най-големият очистител и прекъсва връзката с привързания, привързаност. Най-хубавата смърт аз съм я имал от личен опит в минали животи. И в края на живота си, като си изпълня задачите, да не казвам мисия, защото е голяма дума, и така да се…, в края на живота от любов към огъня да се хвърля във вулкан. Имам два такива случая. Малкият огън отива при големия огън. Малкото синче, малкото дете отива при Бащата – но голяма красота! Имам приятел, който живее в Еквадор на тридесет метра до един вулкан. И бях го питал един път: „А бе, не искаш ли в края на живота си така да се хвърлиш във вулкана?“. Казва: „Не съм мислил“. Тя сега държавата не му позволява да живее до… Както и да е. Исках да ти кажа, че голяма награда е, нали!

Денят, срока – точно на четвъртия ден, точно на четвъртия ден. Забрави какво казват Писания…

Б. Б.: В момента хората, които не искат да погребат близките си в гробища, а поради това, че няма достатъчно камери за изгаряне, ги държат в хладилници починалите по петнадесет дни; петнадесет, двадесет дни.

Елеазар Хараш: Значи, четвъртият ден е, значи, ще говорим след време за Тайната на числата, защото това са трепети на Древния – те са преди буквите. По-дълбоки са от буквите. След време, когато говорим за Гносиса, Тайното Християнство, там ще… Значи, четири е свързано с Тайното име на Бога, то е от четири букви. И точно четвъртият ден, свързан е с Вечността и Мистерията. И на четвъртия ден трябва да бъдат изгорени – тогава е, има тайно увеличено благословение. Иначе пак има, заради огъня, но то вече не е толкоз силно.

Б. Б.: А, ако бъде оставено тялото на починалия в хладилна камера прекалено дълго време, това тормози ли по някакъв начин душата му?

Елеазар Хараш: Значи, зависи от съзнанието и осъзнаването. Той, земният човек все едно къде е сложен, той все ще се тревожи. Той, ако си разреши въпроса, понеже умът е в него, а умът е нещо като вечна тревога. И тъй че тревоженето, то е почти непрестанен процес при земните хора. И няма значение дали е в гроба, или не, дали е в камера… Той в другия свят пак се тревожи, Боре, само че там го нападат кошмари, но те също го тревожат.

Б. Б.: Продължавам със следващия въпрос. Защо египетските жреци са запазвали мумиите на покойните, ако са знаели, че има прераждане и че тази Душа може отново да се върне в друго тяло? След като може да се ражда неограничен брой пъти на Земята, защо им е било необходимо същото тяло?

Елеазар Хараш: Да, ще ти кажа. Сега, те примерно вземат сърцето на човека, кристализират го, очистват го с молитви, и го правят като…, нещо като паметник, защото човекът на сърцето, може пак да влиза в сърцето. Примерно да кажем направят му статуя – мумия. (Това при тях е голямо изкуство и светът хабер няма, за какво става въпрос, нали. Ще ти обясня. Примерно и Тот има такава статуя, нали.) И сега те правят двойник на тялото да прилича подобно. Обаче с голяма Любов, отношение към Душата и вкарват, с такава Любов изкуството е било тогава правено, те вкарват част от душата на тоз, който е починал във фигурата. И тез, които го обичат, като гледат фигурата имат голяма Любов към фигурата. Част от Душата влиза и общува с тез, които го обичат. И това е живо изкуство, няма ни… Тоест умрелият, особено ако е напреднал, може да помага на тез, които го обичат чрез фигурата. Това – говорим за Тайно изкуство, което не е някакви си картинки, снимки или какво беше там едни…, както и да е. А и след време, той може, тоз напредналият или полунапредналият да се отдели от сърцето си и да помага на тези в другия свят. Но той може и да влиза, и да излиза, както в къщата – не му пречи. Но ако… Ти не можеш да направиш статуя на един глупак. Представи си Древният Тот Хермес, Божество, или Лао Дзъ и ти… Той ти напомня Великия Път, Великата Истина. Имам Лао Дзъ статуя, нали, имам на Поп Богомил статуйка, имам на египетски… Точно зарад туй изкуство – вкарана е част от Душата поради Любовта към тоз човек. Имам на Мелхиседек една рядка… Нямам статуя и така… Страшен Учител, Старец, нали, какви неща… Само да ти кажа, Боре, какво казва той: „Има десет божи заповеди – те са дадени за умрели хора“. Ще ти обясня. Умрели на много нива. Защо? „Не убивай, не кради, не лъжи!“ Ти на един Ангел, на Архангел ще кажеш ли „не убивай“, на чистите? Туй е за паднали, паднали и пропаднали. Има Истински Заповеди, Боре, в Атлантида. Тез заповеди са бедна работа. Как, първата заповед на Атлантите, казва я Мелхиседек и тогава е бил царят на Атлантида – Жрецът, Жрецът Атлант се казва. Една заповед само ще ти кажа. Някой път, като говорим за Атлантите – страшна заповед: (Няма такова нещо в света, както Учителя оназ заповед…) Никога не нарушавай Безкрая в себе си – страшна работа, т.е. никаква грешка за нищо, никаква лоша мисъл, никаква постъпка; Безупречност на високо ниво, осма степен. Никак… ти, ако направиш една погрешна постъпка, изгубваш Безкрая. Учителя казва за Праезика, Ватанския език, Ватанан (Тоз език е изгубен от хората.), той не е правен от някакви светци, беден език. Той е правен от Боговете, Боре, Боговете. Праезикът – Чиста Светлина без примеси, не светлина някаква. На тоз език – казва Учителя – ако произнесеш една лъжа, изгубваш тоз език завинаги. Вече той не е твоя. Учителя е говорил много за…, дал е молитви на тоз език. Той не се знае. Има два езика в света, които учените нямат ги в списъците и ако знаят нещо, то е едно, две изречения, които са смешни. Това е висок Праезик, Богове. И на тоз език, на другите езици може да лъжеш, нали те са и…

Б. Б.: Да, ще говорим някога за силата на Словото и за езиците. Да продължа със зрителските въпроси. Има ли белези, по които можем да съдим като какви и къде ще се преродим в следващия си живот?

Елеазар Хараш: Обикновените хора, както ти казах, примерно да кажем, много мързелив човек, живял в България, много често такива ги изпращат в джунглата, в пустинята – той трябва да се размърда, да го гонят буболечки, мравки да работи нещо. Природата се е видяла в чудо – казва Учителя – да накара мързеливия да работи. Има такива примери, дето той при пожар не става – голям мързел. Но има знаци примерно, ако много обичаш един човек от една държава и ти го… Настройваш са да се преродиш пак там. Значи, къде сме се прераждали ние, като знаци и белези и къде не: всички държави, които ги обичаме много, Боре. Ти да кажем обичаш няколко държави. Аз много обичам Египет, руснаците, нали. Ако ходя някъде в чужбина, ще бъде само в Москва, Египет той е вътре в мене. И обичам въобще народите, но Мъдростта на народите. Като цяло обичам всички народи, защото видях и турската мъдрост – голяма, дълбока; и албанската, руската – руският народ има нещо страшно, нали, като Мъдрост там. Към двеста хиляди афоризма там проучвам – голяма красота! И Древна Индия обичам, и Тибет обичам – дълга история. Но искам да ти кажа: Народи, които по-дълбоко ги обичаме от другите народи, това са нашите успешни прераждания от миналото. Както тоз руснак, тя знае В., той все ходи в Тибет най-вече. Стара любов, стара връзка, но трябва да отиде и в себе си, в своя Тибет, във вътрешния Тибет. А всички, които ги мразиш, не искаш да ходиш там, защото имаш неуспешни прераждания. Но в края на краищата може да те изпратят, ако не си научил уроците и ако любовта ти към определен народ не е много силна, защото ти нямаш избор. И може да те изпратят, родителите ти може да се преродят, които трябва да те приемат по карма, в друга държава. Ще отидеш там, но после ще пътуваш до таз държава, както много хора от чужбина идват тука на Златни Пясъци. И се срещат народи, хора и се запознават. Изведнъж стават близки. И има такива хора, Боре, срещаш го за първи път (и аз имам такива случаи, сигурно и ти.), веднага му имаш доверие, а живееш с човек двайсет години, му нямаш доверие, защото то за един живот не може да се образува истинското Доверие. А на оня човек му имаш доверие завинаги, защото то е старо Доверие от много животи. И там слушаш каквото и да ти каже, а близките си хора не искаш и да ги чуеш.

Б. Б.: Един от най-често задаваните въпроси, които получих във връзка с днешното интервю е: Имаме ли връзка с хората от сегашния ни живот – семейство, приятели в следващо прераждане? И търсим ли по някакъв начин някакви знаци, гаранция в това, че отново ще бъдем заедно? Това е най-фундаменталният въпрос по отношението на смъртта. Всеки може би е малко егоистичен, така, и всеки го гледа от гледна точка на собствения си аз, но… ще бъдем ли заедно?

Елеазар Хараш: Това, което си обичал, както египтяните – при мумията поставят всички предмети, които е обичал, защото той продължава да живее в другия свят с тях, както и на Земята. Но там горе то не е предмети, а излъчвания, фини, духовни неща. И те са си при него, те са в Душата му. Но примерно сега да кажем аз имам брат, който си го уважавам, но той няма нищо, не знае с какво се занимавам, няма да разбере, докато е жив. И аз за какво ми е да се прераждам с него, като, нали, ако Бог реши, но аз пробвах да му помогна. Няма уши, да е жив и здрав пак, обичам си го тайно, за други животи ще му помогна. Хората, които много обичаме, ще бъдем около тях, но може кармата да е такава, че той да се роди в друга държава. Пак ще се срещнете, Боре. Ще пътува, ще дойде на екскурзия тука, ще се видите. Изведнъж – сближаване, защото то ще стане естествено, нали, защото влизат Ангелите и напомнят кармата. Така че, всички които си ги обичал, ще ги срещнеш, които си ги мразил, щеш – не щеш, ще трябва да ги срешнеш за да им простиш, или да кажеш: „Абе, враг мой, да си жив и здрав, желая ти успех!“ – примерно.

Б. Б.: Има ли чести преплитания между съпруг, съпруга, деца, хората, които са най-близки в родствените кръгове?

Елеазар Хараш: Ще ти обясня. Сега виж какво казва Учителя. В едно семейство се раждат много близки хора помежду и древни врагове. И някой от тях е опасен враг. Има такива, които забраняват, да кажем братът, сестрата тръгнал много да обича лекциите ми, Учителя, Словото, Майката и бащата: „Не, това е секта!“ – те ще изкарат и слънцето секта, и Истината, но нямаш право да четеш. На едната не дават даже да чете примерно „Синовете на великата мечка“ – индиански. Те трябва да проверят дали това е секта и тогава да дадат. Тя… Но много мои хора тайно четат и крият книгите. Ако четат любовни романи, няма да има проблем, но ако четат моите лекции и Учителя – става опасно, защото… Обаче един човек, който обича Истината, той ще разбере какво говоря и ще разбере, даже може и да си помогне сам, ако, ако въобще разбере за какво говорим.

Б. Б.: Макар преди малко да засегнахме темата за самоубийството, какво става с Душите на тези, които са посегнали в живота си? Вие казахте, че се прераждат в животни. Има ли и други обременяващи неща?

Елеазар Хараш: Не винаги, не винаги. Значи: първо – се прераждат в животни понеже са посегнали на Дара на Живота; второ – се прераждат изродени, понеже са посегнали; трето – може да се преродят без дефекти, като хора, но с тежка психика. Понеже прераждането е голяма обремененост и тез духове те продължават да гонят човека. Но самият той е условия и макар че, като дете е странно, егоцентрично, те навлизат постепенно в него. Защото до седмата година Душата е много силна и те не могат да го хванат много като дете, то обича игрите и те, те какво ще играят. Те са… там им тежат детските игри. Обаче след време, нали, вече и училищата са много опасни след седмата година, защото стават много смесвания и влияния. И понеже образованието е далече от Истината, нали, и тогава вече те нахлуват постепенно, и след…

Б. Б.: Да, някога ще говорим и за темата за алтернативните форми на образование, но сега със следващия въпрос: В Библията се казва: Любовта е крепка като смъртта. Може ли да повдигнете завесата над тази метафора?

Елеазар Хараш: Значи, Любовта е силна, знам, че е крепка, иначе. Любовта е силна като Свободата – друг превод. И понеже смъртта дава Свобода, Любовта (говорим за висшия смисъл на Любовта) дава Свобода. Тя е силна като Свободата и силна като Великата Отговорност. И затова тя е… Любовта трябва да бъде устойчива в нас, за да изпълним този стих, неизменна. Тогава вече тя се равнява на смъртта, защото смъртта е, смъртта е много висок Ангел, който, ако го видиш, както Толтеките, когато са побеждавали смъртта с Безупречност и те се поздравяват, нали. Смъртта не може да го хване. Тя вижда, че тука е застанал… една светлина. Как ще хванеш светлината? Нали?

Б. Б.: Кое е това същественото, което смъртта отнема, и кое е това същественото, което животът дава? Понятието смърт го разбираме, че е все едно нещо, което вече не съществува. Кое е най-същественото, което престава да съществува?

Елеазар Хараш: Най-хубавото на смъртта – то е голяма красота – че ти отнема кармата, за да не правиш по-голяма карма и че ти отнема егото. Самото его е смъртта на човека, самият ум е смъртта на човека. Но ако умът бъде пречистен и овладян, той вече ще стане един хубав слуга, но това е тежка задача. Това е задача за тез, които тренират Брахмачария – едно от най-великите Учения в света е Брахмачария – въздържание, това е истинският пост. Ти там постиш (става въпрос за обикновения пост, бел.ред.) от храна примерно, пък не постиш от лоши мисли, чувства и постъпки. Какъв пост правиш? Това е голяма заблуда. Значи, истинското въздържание е пост от лоши мисли, от лоши чувства, от лоши постъпки, нали, да не говорим за лъжа и критика, и от храна.

Б. Б.: А следващият зрителски въпрос е: Има ли начин човек да разбере кои са точните, или поне приблизителни причини, за да се роди в този си живот и да следва хода на живота си; респективно и който ще го доведе до конкретен тип завършек, смърт?

Елеазар Хараш: Да. Познавах една позната, не мога да я нарека сестра, но така все пак обичаше Учителя, но така малко от разстояние. Тя се беше оженила за негър. И казва пред хората, пред света, аз видях, че не е тъй, но тя така го: „Ожених се за негър да покажа на българите, че нямам предразсъдъци!“ – Нищо подобно! Видях и проверих (вътрешно, дълбоко), че този негър се е пожертвал за нея в предния живот и тя сега има психически дълг. И тя се оженва за него, и живеят с него. Те отидоха в чужбина в последствие, както и да е. Нали, значи, има… Когато някой човек се е пожертвал за тебе, вече има дълг. Това може да е пожертване в хубав смисъл, може да е в среден смисъл, може да е в лош смисъл, но това е кармичен дълг, който те обвързва. Трябва да сте заедно, или на близко. Може да не ти е точно дете, в семейството, може да е комшия. Може да е някакъв роднина по-далечен, нали, макар че обикновените хора казват: „Някой път роднините не са приятели, приятелите са приятели. Обичаме роднините си, ама да живеем на голямо разстояние от тях“.

Б. Б.: С риск да задам един личен въпрос, обаче ще си го позволя. В едно от най-първите интервюта, казахте че два пъти сте се жертвали и сте умирали за Учителя?

Елеазар Хараш: Ами, трудно се говори по такъв въпрос. Все едно, ако ме питаш: Кой съм аз? Няма да… няма да се получи разговор.

Б. Б.: Добре, ако искате няма да, ще го прескоча.

Елеазар Хараш: Ами то е лично между мене и Него. Нали и физическа смърт, и Духовна смърт, и Мистична смърт – на всякакви нива. Защото на Него си посветих живота, на Него и на Бога, то е и на Истината, нали. Но долу-горе дотука свършваме, защото… Да.

Б. Б.: Добре, благодаря! Продължавам със следващия въпрос от зрители: Запазват ли се семейните връзки след смъртта? Явяването във всеки нов живот обвързано ли е със семейните връзки от предходните животи? И човек изкупува ли чрез смъртта си грехове и на негови предшественици? Тоест примерно на баба, на дядо, на прабаба, на прадядо, ние чрез нашата собствена смърт да им изкупуваме техни грехове?

Елеазар Хараш: Така. Тука по тоз въпрос има много заблуждения и хубаво, че ме питаш. Нищо подобно – никой не носи грехове на друг човек, ама никой! Всеки носи свои собствени грехове, но понеже понякога, Боре, има съвпад – греховете си приличат. Както един музикант, прероден при голям музикант, гениален. И двамата са гениални музиканти и хората казват: „По наследство!“. Купища други музиканти синовете им са некадърници. Няма тука наследство, няма кръв, няма баби и дядовци! Тез, които са се обичали искрено, любящата душа в другия свят, при истинска връзка… Значи чел ли си романа „Безсмъртна любов“?

Б. Б.: Не съм.

Елеазар Хараш: Окултен роман, много красив френски роман. Значи, жена му умира. Той се оженва за друга, обаче там няма пълнота. Излиза на терасата и общува с Душата на умрялата си, има голяма пълнота. Той продължава живота… Аз имам точен човек от Братството, който по тоз начин живее със съпругата си. Тя замина; чете моите лекции, Учителя, вдъхновява я, както тя се радваше като беше жива, нали. Нещата продължават, красивите неща. Тез които много се обичат, майката да кажем, майката е напуснала семейството, по някакви причини е карма, отишла е в другия свят. Тя продължава тайно да обича душата и мъжът си, ако ги е обичала духовно и някак си пречистено. Даже на по-ниско ниво, религиозно все пак го обича. И тя им изпраща лъчи захранва, и ги чака. Но тя, понеже, да кажем много обича децата, на физическия свят не може да го гледа чисто, но Ангелите правят така, че тя отглежда духовни деца, защото децата са Духовни Същества, Души. Тя продължава да гледа деца в другия свят в духовен смисъл. Там човек, който е обичал много книгите, също продължава да чете в другия свят книги. И аз ги чета, аз съм антиквар и туй ми е професия от хиляди и милиони години се занимавам с антикварни, редки книги, специални книги. Как чета, Боре, в другия свят, защото съм чел. Помня ставам и чета духовни книги – буквално. Даже изкупувам книги по време на, като сънувам – уж сънуване. Ще ти кажа как чета. Там не отваряш страници така, Боре. Там проникваш в книгата и на която страница искаш да спреш – искам на 33 страница, спирам и чета. Но който прекалено много е обичал книгите, но в името на Любовта, на Вдъхновението, а не който. И чета такива книги, които ги няма в света, даже изгорени книги. Това е специална Любов към книгите, която не мога да ти я опиша. Всички приятели, които са ми помагали с пари, защото ми помагат много, аз все книги купувам. Преди години имах към 180 000 книги. Сега са към 60 000 може би вече. Но аз чета и Духовни книги. Специална Любов към книгите – няма спиране за хиляди години и занапред. Това е професия, която не може да ми омръзне милиони години. Това е нещо страшно!

Б. Б.: Да, Вие казахте в едно от интервютата: Книгите са живи Същества.

Елеазар Хараш: То е такъв бизнес, така… смешен, обаче тръпка. Тази тръпка Боре такава храна. Човек трябва да работи това, което има тръпка. Аз така ще си отида, нали, защото книгите, никой не може да ме спре.

Б. Б.: Възможно ли е починал близък или познат, или враг най-вече да вреди на човек, който е жив в нашия материалния свят?

Елеазар Хараш: Ами, ако много го мрази и ако отиде горе, може да му направи такива бели, дето като е жив не може да му ги направи. Защо? Ще ти кажа защо. Защото в тоз свят, той: „Абе неговите хора може да ме убият; обществото какво ще каже?“ – някакъв полуморал. Той е далече от Чистотата, ама, т.е. от опасения, тука няма да му направи. Но горе като отиде, нали, той мисли че никой не го вижда. То е така ясно, той е такъв буквар, ама той не го знае, защото не е осъзнат. И може да му направи големи бели, може даже и да го парализира. Но пак, ако позволи Бог. Защото, ако тоз човек, ако е тръгнал в Пътя на развитието, Бог и Ангелите на Съдбата, ще кажат: „Чакай, тука нямаш власт!“ – вече (нали, виж) зависи от…

Б. Б.: Да, а следващият въпрос е свързан с така дългогодишни традиции, обреди и култове. И може би много хора ги интересува: Как трябва да постъпваме с дрехите и принадлежностите на заминалите? Следва ли да се употребяват, изгарят, изхвърлят, перат, подаряват? Първо този, а също има още и няколко по отношение на обредите, но нека с дрехите и принадлежностите, първо.

Елеазар Хараш: То е елементарен въпрос, Боре, ама… Да, ще ти отговоря. Дрехите трябва да се горят. Огънят ги освобождава от психизма и от напоените същества. Но трябва да подаряваш на хората само чисто нови дрехи, по изключение дреха, която е хубава и която си я носил само един, два пъти човека и още не е напоена. И ако се изпере, и така е хубава дрехата, тогава можеш. Но носени дълго дрехи, заразени, особено от психическо, тежки болни хора, от неизлечими болести. Обаче пък да носиш… аз имам ризата на Учителя, нали, страшна работа е, значи! То е да ме извинят музеите и изкуствата…

Б. Б.: Имате истинска негова риза?

Елеазар Хараш: Да, да, той я е носил. И даже часовникът подарен от баща му, там един косъм, и шалчето. Така се случи, дойдоха при мене. Но то е нещо, което … няма коментари. Няма пари, няма цена, няма продажба там, няма… няма цена, няма… Но то тука не говорим за дреха. Тука говорим за Дух, който е Космическа връзка, Космическо Съзнание. И ако знаеш как да докоснеш…

Б. Б.: По отношение на обредите, като периодичните помени, четене, заупокой, раздаване на храна, всички тези неща помагат ли на мъртвите?

Елеазар Хараш: Огромна илюзия, необятна, нали! Помага на умрелия единствено човек, който има специална Духовна Любов към него. Любовта не признава разстояние, както оня, стотникът казва на Христос: „Кажи само реч!“. Няма какво да идваш в къщи, какво ще си губиш времето, ще пътуваш. Значи, Чисто Слово помага. Той е в съзнание, той не е в ковчега. Не говоря за наказаните, те на тях и да искаш не можеш да помогнеш, нали. Защото те трябва Ангелите на Съдбата да ги разтоварят от веригите. Какво се случва такъв човек като умре, среден човек, на средно ниво? Той дълго време, Боре, не знае, че е умрял. Той продължава да говори с живите, влиза в стаята, влиза в къщата. Някой път говори и мисли, че го чуват, защото те донякъде го чуват, донякъде. Изпълняват нещо и той помисли, че го чуват. Друг път говори и не го чуват, и се чуди защо не го чуват. И Ангелът, Ангелите на Съдбата дълго време го убеждават, че е умрял – той не вярва. Защото той е Душа в Другия свят, както тука е бил Душа в тялото. Знаеш ли какво се случва? След няколко месеца той казва: „Абе, май наистина съм умрял“ – виж. Защото вече разбира, че не го чуват. И вече в един подходящ момент, той разбира, че тука става нещо. И както и да е, защото то няма смърт, както ти казах.

Б. Б.: А по отношение на сънищата, има ли някакъв код за поведение, който трябва да съблюдаваме ние живите с оглед еволюцията на Душите на мъртвите? И например има поверие, че не е хубаво да се прегръщаш, целуваш, или докосваш с мъртви на сън. А, аз тука бих добавил и елемент от моя въпрос. Аз лично много често сънувам починали близки приятели и т. н. Какво трябва да ни е отношението по време на сън. Трябва ли да се мъчим да се събудим, или нещо да им предадем, да им кажем?

Елеазар Хараш: Понякога се случва събуждане в неподходящо време, да го наречем, три часа. Учителя казва: Това е психическо докосване от Душа от Другия свят. Може да е твоя близка Душа. След време, като различаваш, ще знаеш точно кой е той. Но може да не знаеш кой е той. Но таз Душа се нуждае от помощ. Прочети – казва Учителя – нещо от Словото, нещо от Библията, светли мисли. Ти ще се успокоиш, той ще се успокои. Защото той търси, ти си му близък. Той търси (или може да са няколко умрели)… Те не могат да влизат във всеки човек, защото кармата не позволява, не могат да отидат при непознати, няма какво да получат. Тебе те обичат, обичат твоята Душа; и те влизат в твоята Душа, докосват я, прегръщат я, защото получават утеха. Понеже Висшият свят не ги приема – високите светове от Ангелите нагоре; в нисшия свят се чувстват зле, и търсят, Учителя го нарича хижичка, къщичка. (Човешката душа е като малка хижичка, къщичка – човешко тяло.) Влизат в него, успокояват се, после те ще си заминат успокоени. Трябва да ги приемеш с Любов. Ако е кошмарно, пак почети някои мисли на Учителя на таз душа – няма значение дали ти е враг, пак подходи с Любов – Подход. И тя ще се успокои.

Б. Б.: А има ли значение дали наум трябва да изпращаме мисли към Душата на починалия, или трябва да изричаме някои думи чрез Слово, на глас?

Елеазар Хараш: Значи, ти като го изричаш на глас, ти вкарваш и Душата си. (И пак е… То е на глас и на ум.) Важно е да вкараш красиво дълбоко чувство, съкровено, фино чувство, душевно. И душата ще го приеме с Любов и ще олекне. И тя идва затуй в таз хижичка, при тебе да се успокои. Нуждае се, защото не може да си намери място в Другия свят.

Б. Б.: Знаем, че след смъртта на тялото някои осъзнават какво е станало, други (както говорихте преди малко) го осъзнават по-късно. С нас ли обаче носим отговорите, или Бог ще ни отговори за невежеството, в което сме израствали и изкушенията, чрез които сме напътствани?

Елеазар Хараш: Значи: Дълбокото Знание, Дълбокото Царство Божие е в нас. Но трябва да… С големи усилия, човек трябва да е предизвикал Бога и Бог да му е казал: „Позволявам ти да вървиш в себепознанието и в пътя към Мене!“. И когато човек е познал себе си, като Дух и Душа (Душа е на едно ниво, Дух е на по-високо ниво – Свръхсъзнание.); и ако си познал себе си, ти вече знаеш Подхода си към нещата. Ако не си познал, трябва да се молиш, нали. И пак е вид помощ или поне светли мисли, ако няма молитви, поне светли мисли…

Б. Б.: Преди малко споменахте, че не е добре хората да практикуват медиумството. Но все пак тука има въпрос: Има ли начин да се свързваме с нашите близки, без да сме медиуми? И това чрез специални молитви ли става, или изобщо човек трябва ли да се занимава с… да има такъв подход?

Елеазар Хараш: Хората трябва да бягат от тоз въпрос. Нещо като подобно, както при пожар, както при чума. Дълбоко пречистените и които са победили изкушенията имат право, но те също избягват, освен ако някакво голямо изключение. Те ще усетят дали Бог иска, и тогава няма проблеми. Но… какво исках да ти кажа? А, в медиумизма, при медиумите има една опасност, че в медиума може покрай умрелите да влезе умрял, който имитира умрелия (защото оня е със слаба воля, а пък тоз е със силна) и така може бавно да обсеби, да предаде подобни знания сродни, да каже частични истини, и после може да подведе хората, и става нещо опасно. И Учителя казва: Другият свят е пълен с капани във вид на цветя. И само Мъдреци (не светци), тез, които са минали през Любовта, надраснали са Светостта, Бог им е дал Тайна Мъдрост, те могат, но обикновено те не искат или пък поне знаят тайно как да помогнат, или знаят тайните молитви, не обичайните. Но те са друга Мярка! Но не трябва да се занимават хората, но могат да изпращат молитви, нали, каквито и да е, които им идват от сърце и спонтанно, защото молитвата тя е винаги помощ, дори и когато е много бавна. Но поне да натрупват, бавна помощ с молитви.

Б. Б.: А по отношение на внезапно починалите, има ли начин за получаване на послание от тях, както и обратно, от нас към тях, предвид, че са починали внезапно и ако трябва да им се предаде някаква информация, или пък да се изпълни някакво тяхно последно желание?

Елеазар Хараш: На такъв човек близките трябва да се молят, аз го наричам Усърдие – много силна дума е тя, но тука сега ще отидем много надалече, ако ти кажа, че има едно Усърдие… в пречистването, което може даже да смае и Бога. То… Учителя го препоръчва – голяма Чистота. Но да кажем, хайде, хората не вървят много по тоз път, да кажем по-обикновени са. Значи, трябва много усърдна молитва да поискаш от Бог, примерно формула, която е точна: Господи, пази всемогъщо тази Душа (или брат еди-кой си, или сестра еди-коя си) и направи най-доброто за нея, според както е Твоята Воля – това е чиста формула, без примеси. Означава: Бог знае кое е най-доброто, защото може да няма нужда от никакво послание. Някой път, ако е много важно, Ангелите ще влязат в тоз, внезапно умрелия; ще отидат при техни близки хора, ще покажат, че това е той и ще внесат точното желание на умрелия. Той не може да го прави, защото не е осъзнат. Обаче Ангелите, но това коства на умрелия много енергия и се случва рядко, защото е изморително. И той не е осъзнат и те като изключение имат право. Ангелите нямат много право да го правят. Но по изключение да покажат, че той се явява, че той е някак си жив, и все пак да помогнат на – така да ги наречем земните или бедните съзнания или пък добрите съзнания.

Б. Б.: Има някои хора, които се уговарят приживе със своите близки, когато почине, който първи почине от тях да даде някакъв знак, че реално съществува отвъдният свят.

Елеазар Хараш: Да.

Б. Б.: Възможно ли е на практика да се дадат такива знаци?

Елеазар Хараш: Да, има такива случаи. Да.

Б. Б.: Може ли някакъв пример?

Елеазар Хараш: Знакът е такъв: правиш между силна и могъща Концентрация на приятеля си, с който си дал като обет, така, и си го представяш него. И той получава (говоря за Свръхконцентрация, или поне много силна Концентрация. То е нещо като изчезване, излъчване, сгъстяване) и той ще усети, защото имат между тях има поначало стара връзка; има врата отворена, канал има.

Б. Б.: А под каква форма от Отвъдния свят към нашия материалния може да се получи знак?

Елеазар Хараш: Ако е напреднал духовно, той може да се сгъсти, да се яви и да му каже точните думи и той ще ги попие. Но ако не е напреднал, трябва да се моли усърдно и докато се натрупа нещо и след време да се случи чрез Бог и Ангелите на съдбата те да го уредят. Ако трябва да има такава помощ.

Б. Б.: Какво ви е мнението за практиките за свързване с Акашовите записи и прилагане на Атлантско лечение? Вредят ли опитите на нас живите за проникване в Акаша?

Елеазар Хараш: Ами, щом по-нисшият свят на умрелите астралния има много опасности, Акашовите имат още по-големи опасности. Защото може да се домогнеш до знание, с което да злоупотребиш и да не си достоен за него. И затова примерно да кажем Древният Тот – Божеството, Неговите книги, Свещена Наука. Значи, много малко хора в света са влезли в таз Тайна библиотека на Атлантида под Сфинкса дълбоко. Той е направил могъщо заклинание, никой да не влиза при тез книги – само достойните. Само няколко човека са успели да проникнат. Няма да изреждам имена, но едното ще ти кажа – истински Учител, още оттогава е бил Учител в Атлантида – Аполоний Тиански се казва. Това е върха на Древногръцката Мъдрост – подобен е на Христос като съзнание. Той е влязъл в тез библиотеки и е прочел неща, които са му трябвали, за да вдъхнови Душите. При туй положение, нали, можеш да влезеш, имаш право да влезеш, нали. Няма да казвам за себе си, да не кажат хората…

Б. Б.: В края на разговора ни за Тайната на смъртта, дайте практически съвет, когато някой от нас, човек, загуби близък и почине, първите дни след смъртта на близкия какви мисли, като послания трябва да му изпращаме?

Елеазар Хараш: От рода: Господи, Ти бъди Покоя на тази Душа. Ти бъди защитата на тази Душа. Ти бъди Водачът на тази Душа – туй е напълно достатъчно. И накрая само с прибавката – според както е Твоята Воля. И той вече знае Мярката и в случая нямаш карма, защото е чисто. Като прибавиш „според както е Твоята Воля“… допълнение. Според както е Твоята Воля или за да Ти служа, но в случая не е, за да Ти служа, а според както е Твоята Воля.

Б. Б.: Погрешно ли е да изпращаме молитва: „Помогни му за следващо прераждане“ и т. н.?

Елеазар Хараш: Значи, тя всяка молитва е такъв вид помощ, че тя след време образува главната помощ. Всички родове молитва, но когато кажеш: Господи, Ти ръководи тази Душа в Другия свят, ти и да не го кажеш, Бог е грижата за Душите в другия свят, защото ние там много неща не ги знаеме. Но Той понеже е Велика Любов, Той продължава да се грижи, даже и без ние да искаме. Но по-хубаво е да искаме, защото така е казано: Искайте! – нали. Но става въпрос за искайте разумно, нали, защото безумното…

Б. Б.: До каква степен спазването на различните практики и обичаи за четиридесетия ден има важност за починалите?

Елеазар Хараш: Туй е друго невежество за четиридесетия ден, няма да го коментираме много, но… Има хора, които се отделят от тялото си на четиридесетия ден, други още на първия ден. И какво ще правиш на гроба, и ще ходиш… Други се отделят след две години, три, защото са били натрапчиви лъжата и насилието. Може да стоят и много по-дълго – те са наказани, жестоко наказание. Дано да го чуят тези хората на лъжата и на насилието, защото наистина, ако ме разберат какво казвам, ще им побелее косата. Днеска, не утре, ако разберат. По-хубаво е някои много да не ми вярват, защото да не им побелее косата за един ден или в мига. И така бавно да ми вярват, нали, защото аз съм смутител. Нали, ако си забелязал, макар че Истината помага, обаче не можеш да помогнеш, както ти казах, на затворено шише да налееш вода.

Б. Б.: Има ли шанс, или по-скоро не за невежите хора, точно в мига преди физическата си смърт да получат някакво просветление свише? Защото доста хора го казват, че независимо как си живял, абсолютно последният миг преди смъртта, можеш да получиш някакво проясняване на картината на живота?

Елеазар Хараш: Значи, Боре, има няколко вида невежи хора. Има туй което го наричаме кръгъл идиот. Цял живот така, няма поуки, няма… Нищо не можеш да предадеш там. Бог ще се погрижи за него след време, в други прераждания, защото той е слязъл да изкупува, както преди обясних. Това е човек, който целият живот така му минава, понеже в минали прераждания отнемал Вярата и Надеждата на хората. Не е знаел какво говори, нападал ги е, агресия и т. н. Няма там… Ако му се изпрати прозрение, той ще го приеме за халюционация, защото той е в тъмнината. Невежество – значи тъмнина. Най-големият враг на човека е невежеството. Но има по-голям враг – да не искаш да се учиш. Това е вече пък съвсем, нали. Но такъв невежа, който иска да се учи може да му бъде дадено прозрение, като успокоение, като отношение на Божията Любов към Душата му. Той малко ще се успокои, дали ще разберат близките му, туй няма значение, нали. Но той ще получи да го наречем, Атлантите го наричат Дарът на Орела – малък подарък, Духовен подарък.

Б. Б.: Всеки ли, в мига преди смъртта вижда като на филм изтеклия си живот?

Елеазар Хараш: Някой са вцепенени и почти нищо не виждат. И няма полза да виждат, нали, защото той не може да осмисля. Но в другия свят малко по малко ще го събуждат Ангелите на Съдбата, и ще му дават тез неща, които е изпуснал. Друг вижда нещо, а един осъзнат човек вижда много неща, защото той иска да ги подобри. Иска като слезе, нали, да… наистина да ги подобри. Степени на съзнание, Боре, много…

Б. Б.: В мига преди смъртта, човек дали вижда Помагачи, вече починали свои близки, които идват да го поемат?

Елеазар Хараш: Значи, средният човек вижда Помагачи, обикновеният човек – той все едно заспива и няма сънища, няма виждане. Напредналият човек вижда своя Учител и Бога, той е посветил живота си на Тях, отива при Тях, Те му дават да ги осъзнае и той го осъзнава, и Те го осъзнават. И става едно направо прехвърляне в Потока. Той заминава съзнателно и после докъдето е стигнал, в следващото прераждане продължава на още по-високо ниво. А другите трябва да си припомнят, те даже умуват има ли прераждане, няма ли прераждане. То в Библията има повече от десет стиха, нали, които… Но който не иска да го разбере и да ги тълкува – няма значение. Пак е степени на съзнание, степени на Мъдрост.

Б. Б.: И ако трябва да завършим този разговор с метафора и даже бих казал, известна доза Мистерия, смъртта повече Светлина ли е, или повече мрак?

Елеазар Хараш: За Мъдреца – тя е скок в Свободата; за разумния човек – е скок в Светлината; за Премъдрия човек, Учителя – е скок в Бога и в Мистерията; за обикновения човек – е скок в астралния свят, в нови ограничения, но малко по-разхлабени, т.е. от железни окови и вериги отиваш в златни и пак чакаш. И това, и таз тема, Боре, ще има продължения, защото усещам го, както за животните, за всичко…

Б. Б.: Благодаря Ви много за интервюто!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ

* Матей 5:48 (бел. ред.).

ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

25 ноември 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, господин Хараш!

След дълбоките теми за Атлантида, за Тайната на смъртта, Тайната на злото, които до момента говорихме, днес ще засегнем една тема, която е малко по, така, на повърхността на живота, но все пак е свързана с определени връзки и с по-дълбоките неща, а именно ще е за взаимоотношенията между жената, мъжът и детето. И да започнем от това: кое е това по-дълбокото, което кара хората да се търсят един друг и да създават семейства?

Елеазар Хараш: Търсенето е много важно нещо, но Учителя на едно място казва: Преди такова търсене, преди да търсиш другите, трябва да си търсил Бога и защото Той дава вече Мярката. И значи: ако човек не се е научил първо да обича Бога правилно, няма да може и другите – и за това търсенето е хубаво да е пренасочено. Значи, защото, който е намерил Бога, ще обича хората по правилен начин, ще обича себе си по правилен начин. Даже ще има отношение със сърцето си, има и… Атлантите казват: Човек трябва да вкара Мъдрец в сърцето си, да разговаря с него. Туй търсене на таз Безупречност, на… оттам вече тръгват съвсем други подходи.

Б. Б.: И в тази логика, може би човек може да реализира една между човешка истинска дълбока Любов, от която да произтече едно наистина качествено семейство и деца, ако е живял преди това в самота, уединение и търсене на Бога?

Елеазар Хараш: Да, истинската Любов, това е участие на Бога. Значи, ако Бог не е между хората… и затова пак стигаме до това: Първо е Бог и после вече Той е третият между двамата. И… Значи, няма как да има истинска Любов без Него, защото Той Самият е истинската Любов. Така, че долу-горе и затуй първо ще обясним тука подхода, ще почна след малко. И после ще видим какво нещо е жената, какво е мъжът, защото трябва да имаме, трябва да знаем към какво се отнасяме – това е към… Тайна на Бога, нали?

Б. Б.: Да. Преди да навлезем в дълбочина, в разговора, контрапункта на това, което дадох за примери, за което вие говорите, това, което виждаме масово днес: как хората имат множество, бързо менящи се междуличностни връзки. Това не изхабява ли някакъв резерв от чувства и емоции, което да води до абсолютна невъзможност те да намерят правилния човек до себе си след определен период от време?

Елеазар Хараш: Значи, когато самият човек не е станал правилният човек, то вече не е само изтощение, той разваля себе си, разваля другите. Всички, които са изпъдили Бога… Ние говорихме. Следващият път ще говорим за Дълбоката Християнска Мъдрост и за Тайната Християнска Мъдрост, има разлика, нали, която още по-дълбока. И там ще видим каква Дълбока Вода е онуй, Първично Християнство, което е изгубено сега, нали, но все пак хората и към това се стремят, защото там става въпрос за… живот в Бога, а живот в Бога няма как да не е истински. Голямата грешка на хората е, че са поискали да живеят без Бога и да уреждат някакви отношения – те вече не могат да бъдат истински без Него, защото Той е основата, Той е фундамента. Така.

Подходът

Сега. Първо, искам да кажа, че когато хората са изгубили Подхода – Подходът е първичен – са дошли отношенията. Каква е разликата? Подходът е от Духа, Чистият Дух и от Душата, а отношенията са от ума. Умът е падение, отношенията те учат, Подходът те променя. При отношенията, при ума, човек казва: „Да, да“, обаче той не се поучава, не се променя. Подходът е нещо друго – Подходът е промяна. Подходът е Древен и е Несътворен. Тези, които са имали Подхода, са чували Древния Глас, а тези, които са изгубили Подхода, са станали съдба. Значи думата „съдба“ произлиза от „съд“, „осъдени“ – осъдено човечество, т.е. човечеството. Подходът е нещо по-дълбоко от опита – забележи даже от опита, нали. Той е по-дълбок от света, той е любов към Древния, Обожествяващия. Подходът е Окултна Мъдрост, а опитът е нещо, което дълго време трябва да узрява, и ако стане Духовен и Мъдър опит, тогава вече се докосваме до… Да?

Б. Б.: А можем ли да кажем, че подходът е свързан и с чувстване за Интуиция и да направим тук връзката в избора на правилния човек с гласа на Интуицията в нас?

Елеазар Хараш: Значи, свързано е с Интуицията – Ин-Тао означава, нали, Вътрешният Бог. И когато ние сме избрали Бога, ние сме избрали нещо повече от правилното – и тогава Той ще избере вече нашия път, нашата съдба. И тогава даже няма значение дали ще имаш човек до себе си, или няма – ти ще имаш Бог. Който има за приятел Бога, вече той е над нещата, нали.

Подходът е сияещ Водач – в тази връзка. (Докато човекът не знае къде води себе си, обикновеният човек.)

Чистият Подход превъзхожда всички методи и техники, защото той е Любов, не е някаква техника, нали. Когато духовете са изгубили Подхода, те са станали хора. (Виж: падането от Духа да станеш човек, нали…)

Жената според Древните Мъдреци

И така, тука искам да обясня нещо за жената, понеже това е огромен въпрос. Въобще няма да говорим какво казват земните хора и учените за жената. Те дори и като я хвалят, не знаят за какво става въпрос. Нито знаят какво е жена, нито са виждали Душата. Иначе може да цитират за нея, но не знаят. И затова искам да видим какво казват Древни Учители, Мъдреци, защото те са Мярка. Какво е тя?

Значи, да чуем Мъдрите:

Древният Тот казва: Жената е Древен пламък от Любов, слязъл от Великия Разум. Когато този пламък е слязъл надолу, се е превърнал в жена.

Жената е друго име на Душата Богиня.

Жената е трепет от Древния Огън, от Самия Бог.

Изначалната Жена е създадена като безкраен Възторг. (Значи, тука няма нищо обикновено.)

Тя е Велика Душа, слязла Богиня; тя е Велика Мистерия.

Има няколко вида жени: Духовна жена, Обожествена – най-високата степен; и земна жена – обикновена.

Да кажем разликите.

Духовната жена – живее чрез Силата на Мистичния Огън.

Най-висшата – Обожествената жена – тя се е завърнала в Бога, тя нищо друго не търси. За нея светът е беден, Отвъдният свят е беден.

А обикновената жена – тя чрез земните си желания, тя е разпиляла огъня си, тя е разпръсната. И тя не може да се събере, защото тя мисли за оцеляване, за деца, за проблеми със себе си – тя е изпуснала нещо съществено.

Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън. (Тука вече става въпрос за мистериозни връзки на Любовта на дълбоко ниво.)

Жената е Храм, слязла от Древния Храм на Самия Бог. (Виж за какво говорим!)

Значи: Тя е Мистерия, създадена е за Боговете, не за хората. (Затуй хората нямат подход към нея.)

Първичната Жена е Висша Душа, съставена е от Слънце.

(Тука за малко ще се отклоня.)

Значи, за Бог е много по-лесно да създаде света. Но когато е създавал Душата – има Тайно Сътворение на Душата – значи, тя е съставена от много сгъстени специални слънчеви лъчи. (Значи, виж откъде тръгва.) Затова Боговете са смаяни, нали. Хората нещо усещат, че има там, но… Говорим за Боговете и за Мъдреци, и Учители, нали. Когато Боговете я видели за първи път, те били изумени, защото тя била нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Възпламеняване и те се смаяли. (Значи, не кой и да е, нали?) В тази Древност срещата на Душите е била среща на Слънца. (Значи, тука няма човек с човек… Нали? Исках да ти кажа накъде водят тез отношения. И ако човек няма тоз поглед, този възглед за света, всичките му други възгледи…)

И Учителя казва:

Душата е от Висши светове, за които нямаме понятие.

Най-великият израз на Любовта е Вечната Душа.

Душата разкрива Безкрайността на Любовта, а Любовта разкрива Този, Който Сам по Себе си е Величествена Любов – Самият Бог, Създателят.

Само Посветените познават Душата, другите я търсят или говорят нещо за Нея. (Сега, ако ме питаш, аз съм виждал, вече повече от шест пъти Душата. Два пъти на заминали хора, четири пъти на живи, така, което е смайващо, но няма обяснение, нали. Донякъде нещо може да се обясни.) Между другото тя не е напълно нематериална. Значи… Тя е… Тя тежи 33 грама, казва Учителя, много фина и когато… в момента, в който човек умира, тези 33 грама фина енергия и нещо по-дълбоко от енергия, се отделя, докато Чистият Дух е абсолютно нематериален. Но понеже Той е прекалено фин, и той е… Създадена е Душата като посредник и чрез Интуицията, Той влиза в Душата и по-надолу не може. И оттам Душата предава на Чистото Сърце, което трябва да се предаде. (Така.)

Какво казва Орфей:

Любовта е химн на Древността.

И казва: Моите чувства са цветя. (Виж какъв Подход! Значи, тука не говорим за емоции, нали, тука говорим за…)

Любовта превръща Сърцето – казва той – в блага река.

Любовта е могъща Богиня и – казва Орфей – който не я разбере, тя му внушава смърт (Който има посегателство и…); а който я разбере, придобива Вечен Устрем, Вечен Полет към Бога. В тоз смисъл, Любовта е създадена като Врата към Самия Бог и жената може да запали тоз Стремеж към Бога. Жената не е робиня, не е създадена за нисши цели. Тя е Врата към Самия Бог – за тоз, който оцени и разбере правилно.

Твоята Любов е пламък – казва Орфей – по-страшен от всяко оръжие.

Тя разрязва (за Любовта), тя разрязва и мрака, и светлината. (Забележи за какъв Устрем става въпрос!)

Дори и най-древния и тъмен хаос, не знае нищо за произхода на Любовта. Говоря за Любовта, защото тя е Подходът. Но всеки, който злоупотребява с Любовта, тогава вече се явява Строгостта – другото Лице на Бога – някои го наричат жестокост. Не е жестокост, това е Строгост. А е Строгост, защото е Справедливост (нали).

Мистерията на Мъжа

Мъжът е друга Мистерия. Но ако той познава себе си като Чист Дух, защото той пък вече не е Чиста Душа, а е Чист Дух. Тука говорим за Посветения, за Истинския Човек (нали). Този Дух е Велика Разумност. Значи думата Дух, казва Учителя, означава, като най-близък превод до хората, Абсолютна Разумност. Не донякъде разумност, това означава Чист Дух – Абсолютна Разумност, а не някаква си разумност. Само на него е дадено да проучва Тайните на Бога – това го казва Библията. Той може да прониква в Тайните на Бога, то му е позволено Изначално (нали) и може да ги узнава. Душата не може. Тя може да се слива, да преживява Любов, но тя не може да узнае Дълбоките неща.

Някои неща за децата. Но ако имаш въпроси, защото май имаш?

Б. Б.: Можем ли да кажем, че има или пък по-скоро няма (по последните изречения) баланс между мъжът и жената по пътя им от това материално ниво и падналост в степента на развитие обратно към Духовното Развитие? Има ли, по-висока степен на отговорност при мъжа, или респективно при жената в процеса на възвръщане към Божественото?

Елеазар Хараш: Значи, голямата отговорност е навсякъде. Мъжът има към жената огромна отговорност. Жената трябва да има голяма отговорност и Будност. Детето също има отговорност, а според Учителя, отговорност имат и животните. Животни, които нападат други животни, растения, които нападат – всичко се записва и всичко носи отговорност и няма такова нещо като „безнаказаност“, нали. Няма нещо, което да не се записва.

Б. Б.: Преди малко, като разяснявахте за Душата как е създадена, ще си позволя да направя една скоба: Кога всъщност слиза Душата, при зачеването, или при раждането?

Елеазар Хараш: Значи, в самия процес на раждане, Душата вече участва. Невидимо (така) слиза, навлиза. Тука нека да кажа нещо, което някои хора ще го помислят интересно, но то не е интересно, то е Дълбоко. Думи на Учителя – Учителя е най-високата Мярка. Значи: Той надминава и Свещени книги, и всичко, каквото можеш да се сетиш, ама туй е друга тема. Даже може някой път, ако трябва ще го обясним. Значи казва: Жената не ражда детето. Обяснява го, както трябва. Жената не може да създаде нито един косъм, нито един нокът; не може да създаде окото. Ако създаде детето, ако детето е сляпо, тя не знае защо е сляпо. Ако е глухо, не знае защо е глухо. Тука има друга пък Тайна Мистерия: Откъде идват очите? Такава материя няма на Земята. Няма, никъде не можеш да откриеш. (Ще ти кажа без да… защото друга дълга тема.) Очите идват от Слънцето, Духовното Слънце. И след смъртта се връщат на Слънцето – тяхната скрита част, виждащата част. И самите очи приличат на слънца. И за очите пък има друга Тайна наука, която тука, няма да тръгваме по таз пътека. Дясното око е мъжко – казва Учителя – лявото е женско. Дясното е на ума, лявото е на сърцето; дясното е на Слънцето, лявото е на Луната. И двете очи събрани, ако се пречистят, може да родят Третото око, което пък вече вижда. А пък така, както виждат Атлантите, значи, това е… (Нали подготвям, казах ти, лекции за Атлантското мислене. Тука само ще ти кажа, за какво става въпрос да видиш колко е Дълбоко Атлантското мислене! Значи, не може да си представим!) Примерно земните хора, ако видят увехнало цвете, не мога да видят красотата му – там е скрита огромна красота. Ако видят пресъхнал извор (нали)… Примерно представи си, че ти си в пустинята и най-накрая намираш извор, обаче той е пресъхнал. Земният човек (да не казвам ти, да не те засегна), земният човек може да се отчае и ще каже… Той не може да разбере, че това е замисълът на Бога и че това е… Той трябва да благодари, да умре достойно, ако трябва да умре. Какво виждат Атлантите, Боре, значи, това е нещо нечувано! Ще ти кажа: Прекрасно нещо е пресъхналият извор – той се е завърнал в Свободата си. Виж, забележи, за какво говорим! Той се е… Първо – изворите (само ще се отклоня за малко) са създадени от Висши Същества. Защото изворчето, земята, малкото да кажем, то не черпи от земята вода, не черпи от небето – пожертвало се е Висше Същество, то обновява с водата… Ако хората не го оценят, ако овцете го газят, и след време, виждал съм такова нещо, изворчето го няма и хората казват: „Изчезна“. Учителя казва: Не, Висшето Същество си го е взело обратно, нали. А между другото водовъртежите в морето са от дяволите, големите мъртви течения са от демоните. Изворчетата, особено топлите и правилните, особено правилните, те са от Висши Същества, пожертвали се. Виж колко… навсякъде – това са идеи на Учителя и Атлантското мислене, което… Значи, ако ги изнеса, хората ще забравят всички Свещени Писания, нали. Защото тука… Той, Бог не е ограничен от Свещени книги – Той не се намира само в Корана, в Зенд-Авеста, или в индианската Библия, или Библията (нали), Той не е ограничен. Хората са ограничени, тълкуването им е ограничено. Да не се отклонявам. Да?

Б. Б.: Разумни и съзнателни процеси или умишлени, очевидно сме заобиколени навсякъде и във всичко, но само да довършим темата с Душата, т.е. Душата влиза ли изведнъж при раждането или на порции през годините се запълва, така да се каже?

Елеазар Хараш: Значи, Душата влиза постепенно, но не заживява цялостно в детето. Нали, тази естествена радост, лекотата, това са все знаци на Душата… Замисленост, приятно излъчване, но нейната Висша Мярка е изключителен Стремеж към Бога. Има такива деца примерно в случая с Баязид Бистами… За което ще говорим по-нататък, за Суфите: Суфите надминават светците с три степени – три степени… Значи, какво казва Баязид на 5-годишна възраст. (Той има много прераждания, опит в Бога, но туй е друга тема.) Какво казва той на пет години на майка си: „Майко, освободи ме от себе си! Искам да си посветя живота на Аллах!“ – Персийски Мъдрец, страшен. (Ще говорим за него и за Ал Халладж. Ал Халладж е още по-дълбок.) Тя казва: „Освобождавам те от себе си – служи на Аллах!“. И той се посвещава на Аллах и после постига едни степени, които наистина светците могат да мечтаят. (Но да ги оставим тях настрани.)

Б. Б.: Да. Означава ли това (преди да се върнем към съществото на темата), означава ли, че голяма част хората днес, не живеят живота си изцяло изпълнени с Душа в тях?

Елеазар Хараш: По начало, даже и при (така) силно стремящите хора, Душата не е напълно в човека – даже и тогава. Защото някой път тя трябва да си отдъхне в Другия свят, защото, ако човек напълно овладее… Значи, има един закон: Ако овладееш себе си, светът става безопасен. Владеене – Господар на себе си, Цар на себе си. Но тука става въпрос, че ако умът и сърцето са овладени, Душата вече може да влиза и да живее почти изцяло в човека, защото тя вече няма да е робиня. Значи, сърцето е отражение на Душата, Умът е отражение на Духа. Ако сърцето е много чисто, то става светло отражение на Душата. Ако е нечисто, то е тъмно отражение на Душата. Същото е за ума.

Б. Б.: Да.

Елеазар Хараш: Ако умът е овладян, той е слуга на Духа и не може да се бърка в Свещени неща и да казва: „Само моето учение е правилно, само моята религия е правилна!“ – нали? Защото само за…

Б. Б.: Да.

Елеазар Хараш: Кое е падението на църквите примерно? Ами те не могат да обичат враговете си. И какво казва Учителя (забележи) – ще говорим след време за Тайната Библия. Ако ти… Туй го е дал Бог, не някой си: „Любете враговете си!“ – Край. Или го разбираш, или не го разбираш, и влизаш в блатото. „Любете враговете си“ означава: Ако не обичаш врага си, ти ще станеш враг на себе си – няма коментари – или го разбираш, или затъваш. Няма значение, че сега някои може да кажат… Някои даже мислят, че аз говоря срещу Църквата, някой път. Никога. Това е различаване. Затуй ще говорим за Християнската Мъдрост да видиш каква красота, каква Дълбочина, каква Божественост! Ще говорим за Скрити Християни, и за някои известни монаси, които… Толкоз е красиво там, че там е смайващо!

Б. Б.: Като заговорихме за Душите и в контекста на темата за междуличностните взаимоотношения, съществуват ли Сродни Души и има ли начин да разпознаем Сродна Душа?

Елеазар Хараш: Душите – казва Учителя – са излезли още в Древността по двойки, заедно. На Земята почти не се срещат (ще ти кажа защо), защото те са толкова единни, каквото мисли единият – другият го прави. Пълнотата е огромна и там има нещо по-дълбоко от щастието – те са Блажени. Обаче на Земята не е място даже и за Блаженство. Ще видим после какво казват Атлантите и Учителя. Любовта има по-дълбока Мисия от Блаженството. На високо ниво трябва да захвърлим и Блаженството, забележи. Както и да е. (А, за какво говорихме иначе?)

Б. Б.: За Сродните Души, т.е. хората, които в чисто между човешките връзки; между мъж и жена казват: „Ти си ми Сродна Душа“. Или пък други казват: „Ти не си ми Сродна Душа, друг ми е Сродна Душа“ – това заблуждение ли е?

Елеазар Хараш: Сега, хората бъркат Сродна с полусродна. Значи, те като кажат „сродна“ искат да кажат: „Много си ми близка, ти ми помагаш“. Да, така е. Висшата Сродна Душа е, ако ти се даде в тоз свят напълно, хората ще си изгубят развитието. Не еволюцията, защото те ще бъдат погълнати – то е много Висока Любов. Много Преизпълненост, Блаженство и в известен смисъл нещо повече – няма да го обяснявам. И затова те на Земята се докосват, срещат се донякъде, за да си дадат тласък една на друга. Но обикновено живеят, тя може да е в другия свят. Има такъв случай с една възрастна сестра от Братството. Братството малко я критикуваха, тя се отдели така, но един път ми сподели. Нямаше подкрепа, нямаше близки и ми каза едно преживяване, в което е преживяла Сродната си Душа. Преживяването беше истинско, аз го претеглих вътрешно, има кантар психически, такъв Духовен, и там се виждат нещата ясно. И тя наистина го е преживяла – Бог е дал подарък. И това беше нейно Вдъхновение за цял живот, до края на живота . Тя го видя и вече никой не може да отнеме Стремежа. Говоря ти на възрастни години, до края на живота. Защото това е нещо изключително! Трябва да имаш огромна заслуга, за да ти се даде. И ако имаш заслуга, говоря за Духовни заслуги (никакви човешки), тогава пак може да не ти се даде, защото тоз свят е даден за развитие на високи степени на Духовност, нали, които са включително и над Душата. А има едни Дълбоки степени – там вече говорим за Тайното Християнство – те са по-дълбоки от жертвата. Жертвата е въведение, има още две степени и три – както и да е. Да не смутим…

Б. Б.: Като заговорихме за тези по-дълбоки неща, все пак да споделите какво мислите за тайната и мълчалива Любов между дадени Души?

Елеазар Хараш: Значи, има такива дълбоки преживявания се случват между Души и преживявания, които са свързани с Духовната Любов, другата по-висока, Съкровената Любов, другата още по-висока – Божествената Любов, че там Словото е напълно излишно. То не върши никаква работа. Това е преживяване, което Словото не може да го обясни, макар че аз имам Тайни думи даже да обясняваме такива неща… Но пак избягвам, защото Духът може да обяснява. Той има точните думи, точното Слово, но то пак не спада за обяснение, защото то е извън мерките и от друга страна, пък не трябва да се обяснява, защото е толкоз съкровено, че трябва да остане в обмяната между тях. А аз съм ти казвал, че дълбоките чувства са – Учителя казва – стихия на природата. Затуй жената може да тласне мъжа в Дълбоко Развитие към Бога.

Б. Б.: Можем ли да кажем, че тази чисто между човешката – между жената и мъжа трябва да бъде такава, че да е Пътеката, която да проправя Пътя към по-висшите степени на Любов, за които говорите?

Елеазар Хараш: Това е точно така, но не говорим за човешка Любов, защото тука човеци няма. Значи, в самата Любов, високата, в самата Истина, няма човешка природа. Забрави! Значи, тука говорим за Духовни Същества, за пробудени Същества, за Висша Душа, Чист Дух, и нещо дълбоко в Духа, което е Тайната Искра, там… то е още по-дълбоко. Така че, говорим за Дълбока Осъзнатост. И тогава вече, туй може да се случи в човешката природа, но не означава, че това е човешка природа. Нещо за децата да ти кажа?

Б. Б.: Добре.

Детето

Елеазар Хараш: Значи, майката, казах ти, само отглежда децата, тя не ги ражда. Както ти казах, тя не може да създаде нито косъм, нито нокът; ухото как става, сърцето как се образува – Мистерия на Бога. И ако Бог… После… едно дете може да съсипе родителите. Пример само се сещам за малко. Представи си, че Бог изпрати едно осакатено дете, сляпо и глухо. Сега ще ти обясня скритата красота, защото аз я виждам навсякъде – без изключение, няма изключение. Какво искам да кажа: ако детето е сакато, изродено – тези родители имат стара жестокост в себе си и Бог иска да ги смекчи, да превърне тяхната жестокост. Даже догодина ще правим една книга за Милостта на Бога – това е скритата Милост на Бога. Туй, че хората може да не разберат и че може да смутим – няма значение. Истината ми е много скъпа! Значи, това дете може толкоз да помогне на родителите, така да ги смекчи, за да могат те в следващо прераждане… Защото за едно прераждане не можеш да изпълниш закона: Бъдете съвършени, както е съвършен Бог – Библията. Че той светецът не е съвършен, нали има много да се учи. И наистина, ако ти кажа някои неща ще смутим и светците, нали. Но аз ги обичам, нали, наистина. Това са деца на Ангелите, нали. Нямат мъдрост, имат чистота, имат полумъдрост. Нямат Мъдрост, но те са нещо много красиво по този път. Но те са пак в дългия път на развитието.

Но да ти кажа нещо за децата.

Значи, Бог ражда децата, а майката ги отглежда. Това означава, че майката и бащата нямат право да въвеждат своите амбиции в децата. Обичаш го, доверяваш му се и даваш му Свобода, то да върви по своя път. Представи си Моцарт е роден и майката иска да го прави художник, пък той е роден за музикант. Тя може да го изкриви, но после ще плати скъпо – детето ще отмъсти. Други духове, които са свързани с него ще отмъстят на майката и на родителите. И може и да ги погребат, нали, защото те посягат на неговата естествена природа. То ще си покаже характера от миналото, то го носи в себе си.

Б. Б.: А има ли начин и родителите по някакъв метод да узнават какво е призванието на децата, за да не им пречат?