Елеазар Хараш: Значи, ние пряко търсим Бога чрез Чисти Действия, безупречни действия, и накрая по тази наука, която е Древна наука, която… и там постигаме. Нали? Свещеникът не е мост към Бога, той е преграда – туй го казва Дзен. Наистина, ако чакаш свещеник да ти осигури връзката с Бога, ти ще умреш по всички правила на науката. А туй не означава, че ги критикуваме в момента. Това е забележка, но ти трябва да различаваш. Аз имам приятел свещеник, който ми каза неща за църквата – не искам да ги казвам, да ги произнасям, ще изцапаме тука цялото заведение. Нали, той, защото стар приятел и ми разказа надълго и нашироко. Аз му казах: „Спри!“, в един момент, защото то е… Ние пак ги обичаме. Бог е и там, но на ниско ниво. Но ние говориме тука вече за различаване и за Мъдрост, за да може хората да видят Пътя нали, защото…

Б. Б.: Аз искам да вметна, преди да се върнем в по-дълбоките неща по темата за атлантите и Атлантида: много хора се обезкуражават от това, че всичките тези процеси на себепознание, на Духовно развитие, на връзката с Бог са наистина много бавни и Вие сте го казвали, и в предишни интервюта. Кое да е това, което постоянно да култивира тяхната Вяра, че са в Правилния път?

Елеазар Хараш: Сега. Всички, които са изгубили своите Чисти Действия и Подход към нещата (не отношения, Подходът е първичен; отношенията са вторични), всички, които са изгубили Чистите си Действия, те нямат избор, те ще се отчайват. Те ще губят нещо от себе си, защото Първата наука е Чисти Действия и Подход, после вече постепенно ще почнеш да разбираш нещата. Значи, първо е Чистотата, Боре. Говорим за една Чистота – Духовна; говорим за една Съкровена Чистота. После, имаш право да мислиш и тогава ще мислиш и правилно. А когато мислиш преждевременно, ти вече попадаш в една игра умствена, и накрая всички тез мисли, ще се окаже в един момент, че те не ти трябват (дори и светлите мисли ти говоря), защото тука ти говоря за Вдъхновение, което е отвъд мислите, което е извън света. И за най-ниското ниво, което говорим при Толтеките, е Стремеж и Вдъхновение. Тука въобще не говорим за амбиции, не говорим за копнеж. Накратко ще ти го обясня, както го казва Учителя, аз съм го казвал: Амбициите са от ума; копнежът е от сърцето; стремежът е Душата, Вдъхновението е Духа. (Вдъхнато нещо, нещо голямо вдъхнато. Нали?)

Значи, твоите действия, казват Толтеките, са твоя дом – оттам тръгваш ти. Това е да имаш къща в себе си, да имаш… да имаш атмосфера, да имаш аура. Защото ти, ако нямаш дом в себе си, където и да живееш, нали… Вдъхновението е Сияещият Поток на Чистия Дух.

И казват: Любовта няма съдба, тя има Вечност. Но при земните хора тя се е превърнала в съдба.

ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ: БЕЗУПРЕЧНОСТ

Ще ти кажа някои неща за Атлантите. Великото Учение се нарича Безупречност – много точна дума! И виж сега: Толтеките вярвали, че Безупречността дава допълнително око на човека. (Това е така. Значи, не тез две очи, дава ти се допълнително, за да виждаш в Невидимото и да вървиш още по-дълбоко в истинските неща, което за другите хора остава скрито.) Те вярвали, че наградата за Безупречността е Истинското Знание. Наистина е така. Какво казва един Велик Учител Йешуа Бен Пандир на есеите (при който Христос се е обучавал, когато се е скрил през годините си. Той отива в таз Школа – тя е Школа на Бялото Братство), казва: Той постигна способността да не греши. Безупречност седма и осма степен, високото – ето го… Туй важи за всички видове учения, оттам се тръгва. Може да говориш, колкото си искаш, пак ще повторя нарочно, Учителя казва: Една погрешна постъпка, цялата ти философия свършва – вече нямаш право да говориш за Бога. Ако говориш – карма.

Б. Б.: Тоест целите ни усилия трябва да са насочени към победа над изкушенията?

Елеазар Хараш: Точно така! Оттам… Ти докато се изкушаваш, нещо ако те изкушава, ти нямаш право да говориш вече. Ти… Освен туй, ти си частично обсебен, щом се изкушаваш. Ти не си господар на себе си. Такъв човек, при един натиск от Бога и от голяма трудност, голяма опасност, той става предател на Бога и изменник. За какво говорим, за какво учение говорим, за какви цитати!

Б. Б.: А в тази логика трябва ли да се намери баланс между, между тези неща, по отношение на ценностната система, или човек трябва да се себеотрече, така да се каже?

Елеазар Хараш: Първото нещо, което трябва: човек да се отрече от себе си, да не пречи на Бога, но по правилния начин. Защото един неузрял човек, ако иска да се отрече, ако има в него навици на лъжа, той първо трябва да постигне една – не най-високата, една висока степен на Чистота. Тогава вече ще ти е позволено, ще му бъде позволено да бъде Предан на Бога и да тръгне по Пътя.

Б. Б.: А можем ли да кажем, че тук, на нашата Земя, каквито и усилия човек да прави, има определена (така) летва, бариера, над която човек, дори и да иска, не може да я надскочи по отношение на Духовното развитие?

Елеазар Хараш: Значи: с помощта на Бога, с молитви и с пречистване – те му позволяват да направи скок. И затова най-важното нещо в света е истински Преданият човек – истински Преданият. Но той докато стигне до таз Преданост… Тя е узряла, тя дълго време се е пречиствала, за да се превърне. И затова Рамакришна казва: Блажен е тоз, който е безумен по Бога. Значи, той не говори за други неща странични. И той така е бил отдаден… Някой път, ако трябва и за него ще говорим, но той в момента е по-друга тема.

Значи: Толтеките смятали, че животът е Дар за развитие. Безупречността е изпреварване на човешката природа. Значи, ако човек се посвети на това, той ще надрасне човешката природа, защото човешката природа не е безупречна. Тя има много пукнатини (даже и светците, за което някой път може специално да се спра). Толтеките казват: Безупречността е сигурен съюзник. По пътя на своята Безупречност, Толтеките нарекли Теотъл – се казва – т.е. Обожествяващият; Бог те Го наричат Тоз, Който те обожествява; те Го наричат Обожествяващия нещата. И ти, като вървиш по Пътя на Безупречност, Той почва да те обожествява – не очовечаване (защото това е друга беля, нали). Те забелязали, че чрез Усърдна Безупречност (не донякъде Безупречност, или донякъде да търсиш Истината), чрез Усърдна Безупречност, се случва Йол Теотъл, означава Бог навлиза пряко в чистотата на сърцето ти. И Библията казва: Сине, мой дай ми сърцето си.* Той не ти иска ума – Дай ми сърцето си.

Те открили, че чрез тази Безупречност, възприятието им ставало обожествено. И чрез него, те ставали господари на живота, т.е. придобиват възприятие, което става господар на живота – Правилното Възприятие. Учителя казва (туй дето ти казах): Ако направиш най-малката грешка, не някаква грешка, цялата ти философия свършва. И казва: Ама аз съм християнин, дъновист, будист и т. н… – това няма никакво значение, нали. Защото Учителя казва: Като отидеш в другия свят никой не те пита какъв си, а същественото е: имаш ли Любов, Мъдрост, Истина – всичко друго е някакви етикети: „аз съм дъновист, аз съм мохамеданин – ти като нямаш Чистота, нищо не си! Нали? И значи, Мярката: Имаш ли Любов, Мъдрост, Истина, не обич, не знание, не информация, нали. Когато Христос е бил при есеите, какво казва Учителят – туй, което ще ти го повторя: Той изгуби способността да греши, нали.

Аз съм тренирал Безкритичност и да искам да критикувам, не мога. Но забележки трябва да кажа някой път на хората ще изглежда критика – те ще си понесат, ако не ме разберат. Пак ги обичам тайно, няма какво да показвам, нали. Аз го знам в себе си и Бог го вижда. Бог ме вижда по всяко време – аз го осъзнавам. Затова знам точно какво говоря и какво премълчавам, нали. Искаш да кажеш нещо?

Б. Б.: Аз искам да попитам Исус преди да стане Христос, преди реализацията на Мистерията от Голгота, Той е пример за едно синтезирано, бързо учение ли, щом Самият Той се е учил във времето, когато е бил скрит?

Елеазар Хараш: Значи, Той го носи със себе си; Той идва като Чист Дух. Той е отишъл там да си припомни някои неща и утвърди. Всеки и най-напреднал Дух се нуждае от утвърждение. Да кажем примерно, че аз съм напреднал – не съм, но да кажем, че съм много напреднал – някой път се нуждая от потвърждение, на високо ниво имам метод, как да питам Учителя дали съм прав. Коства свръхенергия, точни Древни думи, както да се обърнеш; рядко се случва, защото е скъпо, и когато Той ми потвърди, аз вече се успокоявам и придобивам онова равновесие, защото Той ми е Мярката. Понеже аз съм си посветил живота на Него, понеже два пъти съм умирал за Него и буквално, и преносно, и Мистично. И Той има право да ми каже Истината, и аз имам право да питам. Но аз много рядко питам, защото трябва да е истински важно, а не полуважно, полуистинно или донякъде важно. (Туй между другото така вмъквам.)

Б. Б.: Случайно ли е, че 2000 години е разликата между Христос и Учителя?

Елеазар Хараш: Значи, освен че няма нищо случайно, Учителя казва: „Истинските Учители – Великите – слизат на 2000 г. един път“. Талантливи, гениални, светци слизат често – те донякъде помагат на хората, но ако трябва много Дълбока Истина да ти кажа, те не са помогнали още на себе си. И затова… все пак помагат. Обаче условно, защото истинската помощ, тя ще дойде от Единствения Бог по един друг начин, чрез правилните хора, а те имат да вървят още няколко степени, за да станат правилните хора. Така.

Според Толтеките: Възприятието е това, което се създава, което те създава. Значи, когато ти вървиш по тоз път, Истината в това възприятие те пресътворява и те създава.

Те казват: Вселената съществува вътре в нас, но ние можем да я преодолеем – и милиони Толтеки са я преодолели през процепа.

Което е най-високото Учение за всички времена, за всички народи – това е Атлантското Учение. След време ще говорим по…, ще навлезем в тез неща. Преодоляването… Защото чрез Безупречност, ние се завръщаме в Тайната на Орела, в Тайната на Бога – няма друга Пътека. (Тука няма връзки, няма подкупи, няма пари, няма доброта, нали с която да се завърнеш. Нали?) Това е Великото Учение за всички времена и за него можем да говорим часове, но сега искам да ти кажа и други неща.

Учителя казва: Сегашните училища, университети, влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет. Не си започнал още истинския живот, нали. Имаш диплома, нямаш характер, което означава, че въобще не говорим за училища. Няма училища, защото… Някога в килийните училища, между другото се сещам, е имало нещо много красиво, защото учителя е бил нещо като баща. И в туй приятелство, можеш да предадеш Дълбоките Истини, доколкото ти е нивото – туй между другото го казвам.

В Древен Египет казват: Образованието трябва лично да го избереш – не зависи от училища, от дипломи. Ти лично трябва да решиш, да избереш образованието – образ на Бога – оттам идва думата. Да избереш, думата култура означава култ към Слънцето (култ към ра, бел. ред.), Слънцето е скрито Лице на Бога. Трябва така да го избереш, тази Безупречност, туй себеразвитие, за да можеш след време някога да станеш истински образован човек, а не туй, което Учителя го нарича ученото невежество. Значи то е… Така. Това е лично дело, този избор. Не зависи от училища, не зависи от дипломи. И тогава вече ти като го избереш, след време Бог ще се слее с тебе, защото и Той ще те избере – то е взаимно, Той ти ги е вродил нещата, но ти трябва да ги разгърнеш. Той ти е дал ум, сърце, воля, Душа и Дух – Той ти ги е дал – и разработвайки ги, ти си избрал Бога и след време Той ще те избере на едно високо ниво. Как ще те избере – не трябва да се тревожим.

Ще ти кажа някои атлантски пословици и поговорки**. Подготвям книга по тоз въпрос, но тука така по…

Туй е поговорка на Рмоахали:

Добрата птица лети уверено в мъглата.

Кратък превод: всеки може да лети в ясното време. Всеки може да лети, като му е леко в живота, като върви гладко. Когато имаш трудност да летиш – ето това е ученикът, не човекът. Това е този, който се развива, който знае какво се иска, нали.

Мъдрият умее да принадлежи на Невидимото.

Когато не знаеш как да постъпиш, постъпи мъдро – виж, каква красота, Боре, прости неща! Тук някой ще пита: „Ама как?“, щом питаш… Нали?

Ако искаш да опазиш една Тайна, никога не я узнавай напълно.

Коренът отвън е цвете, а вътрешно е Тайна.

Когато водата стигне над главата, горе ръцете – гледай каква красота! Наистина така подхожда човек, който е Дух. Умственият човек той на плитко ще се удави, той без вода е удавен, не искам да коментирам.

Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да те унищожи. Значи, няма смисъл да обяснявам, че навикът може да е чудовище. Лошият навик, нали той… Така.

Чистото Сърце е свободна птица.

Всички явни подвизи, не струват колкото едно листо. Тези герои, явните герои… Истинският герой не воюва с други и не побеждава, побеждава себе си. Лао Дзъ отрича напълно героите. Нали, там има нещо погрешно. Туй е друга тема, но след време, ако говорим за Учението на Дао и специално за Лао Дзъ, там ще ти обясня такива неща.

Нито злият човек живее правилно, нито добрият човек – и двамата не са в Истината.

Всичко вредно е полезно за неразумните хора.

Добрият човек също твори зло около себе си, защото той не живее вътре в Истината. Забележи: не само злият човек, той няма аурата, той си въобразява, че прави добро. Това е услуги, но той ги бърка нещата.

Не можеш да покажеш омразата си – това е туранска поговорка, на туранците – не можеш да покажеш омразата си на недостойния човек. Не можеш да му бъдеш враг, той не може да я оцени. Значи: Бог изпраща врагове на хората, които трябва да станат Дълбоки Синове и Бог да заживее в тях. После Бог ще изпъди врага, защото Бог расте в нас. И хората не разбират защо имаме врагове – това е голям Дар. Толтеките казват, но го наричат големия тиранин. Има голям тиранин и малък тиранин – малко се отклонявам, Боре. Малкият тиранин, това са дяволи, близки хора, полудяволи, които те мъчат. Големият тиранин е голямо мъчение. Означава голямо израстване там, ако използваш… и ако имаш тайна Любов: без критика, без омраза, нищо лошо нямаш право да кажеш. Бог ти го изпраща, за да израсне Бог в тебе и да станеш Богоподобен. Когато станеш Богоподобен, той, врагът се стопява, както Слънцето стопява леда. Да?

Б. Б.: Искам да попитам, тъй като ние засегнахме тази тема и в Тайната на злото – в предното интервю – а няма ли едно противоречие в това, че човек може да израства, чрез злото? Може ли човек да израсне без злото, а на база своето изчистване?

Елеазар Хараш: Значи, злото проверява Чистотата. И не могат да израснат хората само от Доброто, защото то е доказано и в миналото, даже още в египетските времена, постепенно Доброто става зло. Защото хората не знаят как да боравят с него и те го бъркат с истинското Добро. Истинското Добро не е да помогнеш на някой. Примерно хора, които идват на лекциите или на лекциите на Учителя, за да оздравеят, за да получат някои положителни мисли, оптимизъм, те не идват по правилната причина и те не са Истински Ученици. Който идва, за да разбере Дълбоко Истината и Учителя, и да се посвети на Бог и на Истината, моите поздрави! Той е дошъл правилно, той ще расте. Другите се разхождат. Добре дошли, нали. Няма да ги изпъдим. Но те, са бавният път, могат да го скъсят, може да го разредят, но това е друга тема. Така!

Не осъждай лъжеца, защото той вече е осъден. – значи няма нужда. Той просто се самоосъжда с този живот и чака го… Значи, лъжата привлича, Учителя я нарича двоен грях, освен че… Тя е много жестока присъда върху човека. Задължително тежки неизлечими болести. Не че са неизлечими. Той Бог, ако влезе… Но там, там се настаняват неизлечимите болести, най-тежките болести. Най-коварното нещо в света е лъжата. Някой път мога да ти посветя цяла лекция за лъжата, ако ти ми кажеш. Да.

Атлантите са живели на Атлантическия океан, когато тогава той е бил остров. И Египет е бил колония, има и други места от Африка, но главното място е било самият океан. Днешните научни открития са нищо в сравнение с това, което са постигнали Атлантите, специално Толтеките; те са постигнали Тайната на процепа, Изхода извън Вселената. Не света, както говорехме. Тяхната Безупречност се е срещнала с Орела, и те са могли да понесат Силата на Безкрая. Умът не може, той… за него има граници. Аз съм обяснявал, Душата не може да понесе, даже и тя – в книгите за Старците – тя не може да понесе Безкрая, тя може да понесе Вечността. Ако тя влезе в Безкрая, също ще полудее. Обаче, когато тя се съедини с Чистия Дух, тогава вече тя може да издържи. Чистият Дух е истинският Адам; Чистата Душа е Богиня, част от Бога. И това Единство е първично, това е Мистичният Брак – е наречено при розенкройцерите и при Учителя, нали.

Пътят е Древен, а пътищата са млади – казват Атлантите. Пътищата отклоняват човека. Волята да вървиш по този Древен Път е Тайна на Духа, а не Тайна на човека и на ума.

Своеволието е падение, то е размътено съзнание. Истинската воля е пробив в чистото виждане.

Толтеките казват: Волята може да бъде страшна армия, от един човек – има такива примери. Сега тука мога да ти кажа (сещам се) има една египетска техника, само ще я загатна, защото тя също е опасна. Един човек може да се справи с цяла армия. Няма значение колко е голяма таз армия, дали се състои от сто човека, от хиляда или от десет хиляди. То има техника, чрез древни думи, да задвижи Божията Сила в себе си, което означава: няма значение кой е насреща. Знам я таз техника. Не мога да я произнеса, не мога да я кажа, защото тя е огромна отговорност – което означава, че трябва да стана предател. Както и да е. Искам да ти кажа, че такива неща ги има. Те са скрити, ще останат скрити. Нали? Те няма как…, защото Древните езици са изгубени, много е хубаво, че са изгубени! И съвременните езици, които – английски, френски, немски – са толкова далече от Истината, че чак не искам да обяснявам. Значи… Искаш да питаш?

Б. Б.: Като засегнахме темата, че днешната съвременна наука е нищо в сравнение с това, до което са достигнали Атлантите, все пак да засегнем: те били ли са развили дейности в областта на квантовата механика, ядрената физика?

Елеазар Хараш: Значи, те са на такова високо ниво, защото Безупречност значи Единство с Боговете. Значи: може ли Същества, единни с Боговете и със Самия Бог, нали, да не постигнат нещо, което някакви учени… Значи, разликата е огромна, но те, има открития, които те не са ги желали. Защото то, откритието е… примерно Нютон открива ябълката – какво откритие? Тя пада въобще, винаги пада, нали. Или открили някаква планета, че тя планетата си е там отдавна. На този човек му е било позволено да я открие, чрез едно Същество Висше, но тя си е там отдавна. За Атлантите, те тез неща са ги виждали толкоз ясно. Те даже не са се нуждаели от откритие, защото има само едно откритие, Боре: да откриеш себе си, да познаеш себе си и да откриеш Бога! Всички други открития са второстепенни и затова те, не че са смешни, нали. Да окриеш Слънцето, нали – то си е в тебе, то си е. Да откриеш Бог в себе си, нали – това е вече върховното Откритие. Оттам нататък почват всички други, но ти ще решаваш дали… какво да откриеш, кое ще е полезно на хората, защото то може и да не е полезно. Да?

Б. Б.: Да, но тук говорим за Откровения, а не за външно търсене на причините за нещата.

Елеазар Хараш: Да. Да стигнеш до Гносис, до правото да получиш Откровения от Бога, това е Тайна на Безупречността и на Чистотата, нали. И затова човек по този Път постига пряка връзка с Бога. Той не чака някакъв „спасител“. Ти си спасител на себе си, нали, и затова светът продължава да не е спасен, защото хората чакат нещо, а то е в тях, нали.

Значи, Волята е сила – казват Атлантите – скрита в самата Сила, т.е. в Бога. И тази Воля, когато се съедини с Божията Сила (дето ти казах), става страшна армия, нещо, нещо голямо става там. Да?

Б. Б.: Може би съединяването на тази сила с Божественото е всъщност сигнала, който ние изпращаме към Бога и който олицетворява края на Неговото разочарование за нас?

Елеазар Хараш: Тогава вече Бог може да каже: Ето това исках! (Нали); или: Ето, сине мой! Нали, не някакво друго обръщение, което… „Човек“ е, като думата „история“, както казахме падение, нали. Да станеш човек, човечност, много смешно, Боре. Самата дума човек означава век, да живееш век. Че ние за един век ли сме, нали? И Учителя дето казва: Истинската Любов, която продължава до гроба не е истинска. Истинската Любов продължава след гроба. Ако ти обичаш един човек до гроба, значи ти нищо не си разбрал. Даже не си, още не си почнал, нали.

Волята не е от света на мисленето. Ти имаш Воля, когато си овладял своята Древност, своя Дух, нали. Защото Духът е замисъл на Древността.

Волята утвърждава Древността и Безсмъртието, а своеволието утвърждава света и ада. Видиш ли своеволие, ще знаеш, че това е човек на… Разбираш нали? А може и пъкъла, нали, туй е друга степен, по-ниска.

Когато човек тръгне в Истинския Път, той започва да разбира, че знанието е нещо страшно – Истинското Знание – огромна отговорност. Там не можеш с нищо да злоупотребиш. Защото знаеш, че Бог постоянно те следи; ти Го виждаш и Го осъзнаваш. Няма как да кажеш нещо и да не носиш отговорност. И затова бдиш над всяка дума като орел, както над зеницата си. Нали? (Към края съм.) Защото тук има Огромна Отговорност. Когато волята стане Чиста Сила, тя може да улавя всичко, но няма право да злоупотребява с нищо. И нека да ти кажа за разрушената акаша, с което ще завърша. Значи, хората казват, че нищо не изчезва в природата, защото хабер нямат и учените. По времето на Атлантида много акашови записи с позволението на Бога – понеже се развила безумна жестокост, не просто жестокост – и трябвало да бъде заличено, и изтрито да не останат и най-малки частици в съзнанието на човека, защото таз жестокост ще се възпроизвежда. И става въпрос за нещо, което преди години бях загатнал нещо на държавна сигурност. Пак не мога да го обясня, но викам: „Най-лошото, което вие можете да ми направите, нали, е да ме насечете на парчета, нали. Аз през туй време ще хваля Бога. Вие няма да разберете даже, за какво става въпрос!“. Но ако аз имам право да правя зло – затова нас ни изпитват в голямо Търпение, голяма Любов, голямо Постоянство, победа на изкушенията – години наред тренировки! Няма да ти казвам колко съм тренирал, както и не искам за себе си въобще… Значи, става въпрос, ако такъв човек да кажем познава древната жестокост. Туй, което той може да направи, аз им го загатнах частично и спрях – думата жестокост избледнява. Защото то е съвместно проклятие с Бога, понеже те посягат на Съкровеното, на Истината – безумно посягане, има право на изключение. Значи, ще ти го кажа приблизително, защото е опасно. Значи, има древно заклинание, което може да направи така, че човек да се преражда, таванът е 64 хиляди прераждания като изрод, всяко прераждане изрод – жестока работа; думата жестокост бледнее. Има по-лошо нещо, не мога да го кажа. И затова нас ни изпитват в Любов, Мъдрост и Истина. Жестоки изпитания, ставаш неспособен на зло, неспособен на омраза, неспособен на критика. И затова ние казваме: С всеки изминат ден става все по-добре, все по-красиво, все по-хубаво! Наистина е така! Но това е таз гледна точка, която Бог ти позволява. Разбираш защо, ако кажа няколко неща на глас, те ще тръгнат, духовете ще ги поемат. Туй, което казвам е мекия вариант, позволеното. Нали?

Б. Б.: Няколко въпроса по отношение на Атлантида. Кои са наследниците в днешно време на Атлантите? И има ли връзка с българската земя, тъй като се появиха подобни твърдения? В този контекст Учителя казва: Дето се говори, че на Олимп обитавали Боговете, това не е било сегашната планина Олимп, а рилският масив. Запомнете, има връзка между Хималаите и Рила – това казва Учителя. Каква е връзката и води ли тя до Атлантида?

Елеазар Хараш: Сега, между Хималаите и Рила има дълбока връзка. И Учителя казва: „Велики Адепти от Индия, от други държави, от Бялото Братство идват да се учат в Тайните Школи на Рила“. На Рила има тайно място, което е вход към Агарта – под едно от езерата, както и да е. Дълбок вход, подземни градове, но няма пряка връзка с Атлантида; има друга връзка с Атлантида. Ще ти го обясня. Бил съм там за малко, но пак не може да се говори много, но… Има връзка с Египет. А Египет пък има връзка с Атлантида. И оттам… Примерно древните траки имат много Дълбока връзка с Египет, те са между другото, нека ти кажа: коренът им тръгва, малка частица от Рмоахали и в по-голяма частица от марсианците.

Б. Б.: На траките?

Елеазар Хараш: Да, има неща, които и те не са разбрали. Но аз имам там техни поговорки и тяхна Мъдрост, която пък е много Дълбока. Съхранили са едно частично ядро от Мъдреци. Те са безписмен народ нарочно, защото смятат, че Истината не трябва да се пише. Правилно е. Пък и Дълбоките Истини те не се пишат, защото ти трябва да ги преживееш, но в нашите книги се дават посоки. Но за какво говорихме, да за… Значи пряка връзка няма. Има Атланти пръснати из… Теун Марес, неговите книги, нали, той си замина скоро… Дълбок мой Брат и негови хора идваха и на моите лекции. Много дълбоко познава атланските… Той си е прероден атлант. Както Малявин е прероден китайски мъдрец. Той знае двата вида китайски и говори за китайската култура така… Хем е академик, учен – изненадва ме. Но има и такива учени, които… Те са, продължават да търсят Истината. И понеже продължават, не остават на академично ниво или учени, недоучени. И той може всяка година да ти превежда книга на Лао Дзъ една и съща с нови варианти, с ново обогатяване, защото Лао Дзъ е дал простор. Неговата книга е… необятно тълкуване има все в чист смисъл обаче не…

Б. Б.: Един от съвременните ни историци Елица Димова, която е известна с разкритията си по отношение на розетата от Плиска си позволи да въведе един нов термин: трако-атлантска цивилизация. Можем ли да кажем, че по нашите земи имаме достатъчно основания за това?

Елеазар Хараш: Значи поздравявам я! Не я познавам; Душата нещо, явно има нещо в Душата , щом е стигнала, усетила. Значи, ядрото от траки, едно голямо ядро от траки почита един единствен Бог, древният Тот – египетският. Той пък е прероден Атлант, внук на Царя на Атлантида. Значи, специално можем да говорим за Тот, Мъдростта му е страхотна! И този закон, който Той изнася, аз много го харесвам: Търсете Мъдростта в неизкушените хора. Значи, всички, които се изкушават, те или полумъдрост, или някакво си нещо, някакво знание, някаква информация, което е беля. Нали, но както и да е. Аз нямам напротив и такива хора да се слушат, нека се слушат. Някой път и аз ги слушам за малко, но като наблюдение. Но искам да ти кажа къде е Мъдростта, нали. И Древният Тот е… Освен, че е Божество, освен че, той е бил в Храма на Заратустра, нали, и много голяма Мъдрост, трябва да му отделим време, и за египетската отделно. На мен много ми костваше да разбера истинската история на Египет. Плюс-минус 200 книги, плюс помощта на Учителя, но най-вече от закони на Тот и на Учителя. Но когато кажеш, не знам коя ще е подред таз лекция, специално на него, защото той заслужава. Иначе името му не е Тот, а Техути. Техути означава Великият Бял, Баща на Боговете. Има цяла книга за името Му, но има и такива тълкувания. Голямо, Древно Същество, не от миналото. Слязло Божество, без начало и без край, без история. Слиза, връща се и затова Той е неразгадан напълно, несътворен, нали. Слиза като сътворен, но той пак си остава несътворен, като Лао Дзъ, както му се чудят: живял ли е, не е живял ли… Той е слязъл, но е живял в Дао и в Бога, а не в света. Но и те за туй спорят, той е живял и в света. Но той не го брои света, защото той не е същество от света. И затова имаше преди години един спор между учени академици реална личност ли е? Той е по-реална от Реалността, обаче не таз реалност и затова… И ще има спорове още, но той е… Самото Дао слиза чрез Него, Бог живее чрез Него, показва Мъдростта. Той затуй Конфуций като го видял се уплашил от таз Мъдрост. Защото Мъдростта на Конфуций е полуумствена, полуинтелигентна. И като видял Бездната в очите му и казал: По-хубаво е да срещнеш тигър, нали, защото не може да понесе такива очи и такава Мъдрост. Лао Дзъ – и за него може да говорим много Дълбоки неща, защото това е, това са Истински Учители. Няма тука…

Б. Б.: Оказва се така, въпреки всичко, че нашата земя наистина изобщо животът е много интересна сцена на събития между различни нива, души, духове и т. н.

Елеазар Хараш: Не бих казал, и туй е вярно, интересна, но някои казват: Учението на Учителя… Не е интересно – то е Дълбоко, то е Дълбини, то е нещо по-хубаво от красивото! Затова казваме: С всеки изминат ден става все по-добре. Но как да обясниш на земните хора, които имат външен поглед, и не виждат, че на всяка крачка, във всеки миг действа един Бог. И таз Воля наистина работи за добро. Във всички условия, във всеки миг, без изключение. Той не може да изпусне миг, защото Той е царят на миговете; Той изпреварва мига. Как може да мислиш, че… Наистина всичко е за добро! Но трябва дълбоко… Не, като ти се случи някакво нещастие да кажеш: Туй не е за добро – няма такова нещо.

Б. Б.: Вие казахте много добро изречение, добра мисъл предния път, че Бог е Любов при всички условия, а не само при някои условия!

Елеазар Хараш: Ако Бог за тебе не е Любов при всички условия, значи ти не говориш за тоз Бог, а за някакъв друг. Щом един път е добър, друг път е лош… Ако ти върви, е добър… значи условно. Ти тогава не говориш за Бог, играеш със себе си!

Б. Б.: Като засегнахме темата за Египет преди малко, нека с няколко изречения да… така, да споделите мисли по отношение на това, че в съседна Босна има пирамиди. И по отношение на това, че все по-усилено се отваря една нова врата на (може би) познанието, че на дъното на Черно Море също има пирамиди.

Елеазар Хараш: Значи, пирамидите са навлезли… Ще се учудя, ако в някоя държава няма пирамида, или в някое море. И в много къщи, аз също имам пирамиди, орли в къщи, нали, защото те са ми любими. Това е, за което стана въпрос, значи централната идея, нали: все едно да имаш Бог в себе си и да зачиташ само един връх. И когато поставиш Бог на първо място в живота си – казва Учителя – ти вече много правилно ще виждаш хората, как всеки е на своето място; ще го обичаш по един специфичен начин. Разбира се, колкото по-тайно, по-хубаво, защото някой път една показност не е…, показва, че нещо липсва на…

Б. Б.: А, като мислим за Атлантида, все пак не може да не попитам има ли сред нас в днешно време хора, които са наследници на атлантите, но реално?

Елеазар Хараш: Така! Сега, има малко Атланти на високо ниво в света. Има един варненец, не му знам името, преди пътувахме във влака. Така се случи, че аз се връщах от София от лекции или отивах, не мога да се сетя и се запознахме. И така отначало разговора не вървеше, но после тръгна. И после той каза: „Аз съм от Атлантите и имам приятел варненец, който е от Атлантида“. Аз помислих, че се шегува, обаче разговора, така се задълбочи. Явно бяха ни събрали от горе. Казах му някои неща за Атлантида и той така даже се сепна. И после разбрах, че някои неща и той ми каза. И разбрах, че наистина не го е казал така, като някакво его. Не го помня човека, нито името му. Ние не си казахме имената, то беше среща от горе. Така, както една друга среща имах с един финландец и така много красива – там за Норвегия, норвежец май, българин живее там. И каза: „В нашето министерство има, в министерството няколко Мъдреци, които не приемат никаква зависимост от американско правителство, други да ни влияят, те решават всичко“. Както и да е. Искам да ти кажа, че един Мъдрец нищо не може да му влияе, но има такива хора, но те са от този тип. Няма, както Истинските Учители, те са много скромни и смирени – няма да дойде да каже: „Аз съм“. Може да каже нещо междинно между другото, то пак ще е в името на скромността, в името на нещо друго. Той ще иска съвсем друго да каже – може да остане неразбран. Някой път се казват някои думи, но тез хора не са показ. Има ги, има ги, както и Теун Марес, който си замина преди няколко години. Има ги, но няма да покажат.

Б. Б.: Ако счетем, че материалната опаковка на телата ни е до известна степен израз на вътрешните състояния и натрупани опитности през преражданията, то има ли някакви отличителни белези, които да носят атлантите?

Елеазар Хараш: Значи, отличителните белези на човек, който носи определени минали животи, той има специална Любов, към определени народи. Значи във всички народи, в които е имал успешни преживявания (прераждания, бел.ред.), те са в кръвта му. А там, където има неуспешни, казва: „Абе таз държава малко не обичам, таз не я обичам“ – изрежда народи, които обича, защото там са му успешните. И всеки човек…

Б. Б.: Външни белези дали има?

Елеазар Хараш: Не, не, не.

Б. Б.: А само така една…

Елеазар Хараш: Чертите не са черти – има невидими черти. Значи, ако се сещаш за, само малко отклонение, Борис Георгиев – художника, чувал ли си го? Голям художник. И едни хироманти са гледали, но те не познават истинската хиромантия, защото линиите са писани от Ангели – дълбока наука е. Но трябва да имаш, не трябва да имаш нищо общо с пари, с … Нали тука се развива Интуиция, Духовност. Ако чисто гледаш (нали), това е голяма наука. Значи и Учителя, и хироманти са гледали на линиите на ръцете на Борис Георгиев и казват: „Абе, тоз човек няма да стане нищо от него“. Гледа Учителя ръката му и казва: „Гениален художник ще стане!“. След време той става гениален художник. И питат Учителя: „Какво видя?“. И Учителя казва: „Има невидими линии на ръцете“. Край! Няма… Учителя отдавна, Той за Него невидимото е, както… както ние виждаме предмети, аз така виждам духовете и аз… (Той ме е научил, ама не искам сега да… Навсякъде са, и в хората – духовете. Те са като буквари и то елементарно е. Пак сме на ниско ниво, но ги виждаме, нали. Аз съм на ниско ниво и пред Бога съм се определил, че невежеството е безкрайно и даже няколко пъти съм го повтарял, ама спрях нали, защото Той знае. Няма какво да се… Всички сме на някаква ниска степен, Боре, колкото и да напредваме.)

Б. Б.: Щом сме тук на Земята?

Елеазар Хараш: Щом сме тука на Земята, все имаме да учим нещо, да напредваме. И ако напреднем много, туй означава друго ниско ниво, тоест безкрайно е развитието, нали. Само Бог е Съвършен.

Б. Б.: Много ще се отчаят пак. Слизаме в същата, в същото изречение.

Елеазар Хараш: Значи, моята цел е да казвам Истината, значи моята цел е да казвам Истината! Кой се отчайва? То, който ще се отчайва, той и без мене ще се отчае и… Той и да познава нещата пак… А пък, който е Търсач на Истината… Аз казах, че Търсачът на Истината, той ще расте; той винаги ще расте.

Б. Б.: Понеже темата за Атлантида е голяма, искам да си позволя да задам още един въпрос: Има ли връзка, между падналите атлански цивилизации и наследството в магията, което е запазено и до ден днешен в някои държави в Африка?

Елеазар Хараш: Има връзка. Има шамани и в хубав смисъл, и в лош смисъл. Има чисти шамани, има черни шамани – да ги нарека бели и черни. Има непокорни паднали раси, остатъци от Атланските цивилизации, но те са загубили Древния език, загубили са истинската магия, загубили са понятията. Такива са от падналите, далечно отражение обаче: чеченци, татари – непокорници. Не признават такова, обаче са изгубили … Има шамани два вида, и преди около да кажем плюс-минус сто години, защото проучвам дълбоко индианската Мъдрост, ако искаш някой път… Имам там към сто и десет книги и така много дълбока е индианската Мъдрост, много чиста. Когато се случи преди време и бяха натикани в резервати от американците, имаше два вида шамани: Едните бяха от остатъци от бялата Атлантида, други от черната. И едните казаха: „Ще направим три дена жестоки проклятия на…“ – затуй дето са ги натикали. Другите казаха: „Ние се отказваме, няма да правим проклятия!“. Високите Атланти, наследници се отделиха, не направиха никакво проклятие, не искаха да правят зло. Другите направиха жестоко проклятие, събрани, група, създадоха елементал. Знаеш какво е елементал, нали? Могъща мисъл форма, егрегор, нали, сила, силна мисъл… Представи си тежък облак, нали, ядро, от километри говорим. И таз мисъл трябваше някой да я поеме след време и да я изпълни – проклятието. Поеха терористите и туй с терористичния… небостъргачите. То е само малка част, туй е предговора, защото те посегнаха на хора, които обичат природата, обичат развитието, те ги натикаха… Те се намесват, докато има жив американец – са казали някои шамани, от черната Атлантида, остатъци в индианските – винаги ще има война, докато има жив американец, защото те посягат на развитието. Обаче, както ти казах, някои прощават, нали, защото това е високото ниво вече. Нали? Това да ти е тежко и да простиш – ето я Любовта. Но това е друго съзнание, Боре.

Б. Б.: Освен чисто на повърхността на това, което се случва, войни, тероризъм и т. н., можем ли да кажем, че и в днешно време американците виждаме във всички краища на света, как голяма част от тях, те имат едно, една сляпа, заблудена, то даже не е и вяра по отношение на търсенията, на наченките, които правят в областта на различни източни било то религиозни, философски или йога учения. Просто навсякъде, където ги виждаме, виждаме една, една фалшивост.

Елеазар Хараш: Сега. Първо – те уж така дават свобода на разни учения, на йоги, на религии, нали. Има нещо хубаво в таз свобода, но тя не поражда Истината. Второ – има около тридесет вида Вяра, те нямат нищо общо с последните степени – истинската Вяра. Има някои американци, определени хора, които са така постигнали Чистота. Както ние издадохме една книга на Прентис Мълфорд „Нашите скрити сили“; Емерсон донякъде… Не са в Мъдростта, обаче има нещо много красиво. Но и сигурно и много други подобни изключения, но като цяло, това е така една… Да. Това е проклятието, защото те са го извикали, то си е дошло, то си действа и истинското развитие там… Като даваш свобода на другите, но ти не избираш истинския Път, нали… Но иначе какъв ти беше въпроса? Мисля за много неща някой път.

Б. Б.: Да, аз също и доста въпроси спестявам, тъй като наистина в много посоки. Но така са интересни пък интервютата с Вас. Но аз искам да попитам, ако искаме да тръгнем по Пътя на Древното Знание, на Атлантите, на Високите Атланти, накъде трябва да се отправим и да търсим? И ние, българите имаме ли, така да се каже, някакво преимущество. Някои от изследователите примерно казват, че нещо е заключено и заложено в нашето ДНК, от което пряко се повлиява от висшите светове.

Елеазар Хараш: Значи: забрави го туй ДНК, защото… Значи, или има Чистота, или няма Чистота; или има твърд избор на Чистотата. Значи, чистите във всички народи са Един Народ. Но един човек, който е на колебания, на граница, ако избере твърдо Истинолюбието, Усърден Молитвен Дух, и почне да наблюдава начина си на говорене; как говори, как мълчи и вътрешните си думи; защото ти външно може да не критикуваш, вътрешно да мърмориш, нали къде е? Или вътрешно мълчиш, вътре лъжеш – ще плащаш по вътрешен път, щом вътрешно лъжеш. Така или иначе, ще плащаш. Но, ако тръгнеш по Пътя на това пречистване много честно към себе си, ти вече тръгваш в този Път, който е толкоз Истинен, че не ти трябват амулети. Защото, как ще те спаси амулет и талисман, като ти не си избрал? А когато си избрал Истината, тя вече Истината е повече от талисман, което означава, че отпадат талисманите. Ето защо Пътят е да се изправиш честно срещу себе си, срещу егото си. Да кажеш: „От днес нататък аз избирам!“. И той пътят пак е бавен, обаче ти вече си благословен, ако можеш да се изправиш. Ако не, моли се, старай се, и до една, две години ще узрее нещо или до три. Ако си честен, крайният срок е три години; в много краен случай четири. Ти вече… Бог ще види тез усилия, ще ти изпрати напреднало Същество; Той ще те обучи и ти ще се изправиш, ще се опълчиш срещу себе си: най-големия враг. Ти си си най-големият враг! И тогава вече…

Б. Б.: Ще си позволя да го повторим още един път, т.е. ако човек каже: „От утре се променям“ или „от днес се променям“, отваря прозореца и вече Бог го прониква.

Елеазар Хараш: Да! „Избирам твърдо Истината, Истинолюбието! Ще се моля!“ – туй не означава, да искаш Бог да ти отговаря. То е работа на Бога. Някой път, ако ти отговори по… Някой път Бог отговаря на молитвите бързо, мълниеносно, имал съм – от опит ти говоря; бавно и много бавно. Някой път ще ти отговори следващото прераждане, защото човек не е узрял морално. И ислямът казва: „Тез молитви се отлагат и стават запас“, ако ти не си постигнал що-годе един добър морал. Висок, не абсолютен, висок, Духовен. Нали? Значи, избереш ли честно този Път, вече не се трвожи от всичко: нито от черна магия, нито от проклятия, защото, откакто е дошъл – казва Учителя – Христос, проклятията вече не важат. Нали, те не могат… те ще хванат вниманието на нечистите, но то и без проклятия там е зле, нали. Но докато чистият човек, Той, Бог ще му помогне да се справи с влиянията. И ние издадохме „Книга за влиянията“ – за всякакви видове влияния. Но той, Чистият се влияе от Бога и от разумните неща; той може да се обедини с брат, който да му усили Вярата. Въпросът е, че ти да се изправиш срещу себе си, срещу своята лъжа, своето его и да си признаеш, че нали, не да хитруваш, да се представяш за Истинен, защото лицемерието е тежка работа. Ако имаш лицемерие, нямаш нужда от проклятие. Ако си лицемерен, няма нужда, то вече…

Б. Б.: Много благодаря за споделените мисли!

Елеазар Хараш: И аз съм благодарен!

АУМЪ

* Притчи 23:26 (бел. ред.).

** „Атлантски афоризми“, излезли от печат в три тома на издателство „Светът на книгите“ (бел.ред.).

ТАЙНАТА НА СМЪРТТА

11 ноември 2016 г.

Б. Б.: Здравейте, господин Хараш!

В днешното интервю темата е за смъртта – „Тайната на смъртта“. Да започнем с този въпрос: възприемането ни като индувидуалности в този свят, въпросът за Аз-а, той ли е разковничето в страха ни от смъртта? Загубата на Аз-а, на собствената идентичност всъщност след смъртта запазва ли се тази идентичност?

Елеазар Хараш: Първо, има индивидуалност, има и личност; има висше Аз и нисше аз. Нисшето аз винаги ще умира, личността винаги ще умира – туй е красивото на смъртта, че тя постоянно погребва егото, докато изчезне. Но някога трябва да изчезне и висшето Аз и да отстъпи на Бога, даже и то. Човекът като се слее с Бога и изчезне в Него, той си запазва висшето Аз, но вече по един специален начин – по Божият начин, а не по друг начин. И макар че висшето Аз е висока летва, дълбока вода е, но то…, но в сравнение с Бога, то пак е нисше. Един човек с висше Аз, ако мисли, че е всичко, може да изпъди Бога. И според Атлантите, трябва да се спаси човек и колкото и да е напреднал, трябва да се спаси от своето високо Аз, за да може да отстъпи на Орела, който е, който като го погълне, ще му даде вече не Вечен Живот, а Безкраен Живот.

Б. Б.: Може би страхът, при хората от смъртта е във връзка с това, че се загубват връзките с роднини, с хората, които обичаме. Има едно чувство, един елемент на тъга, че всичко може просто да изчезне и никъде да не бъде запазено, било то в отвъдния свят, било то вътре в Бог. Има ли такава опасност?

Елеазар Хараш: Няма изчезване, има скриване. А, някой като умре, може да се скрие за дълго време. Но хората, които много се обичат и които много се мразят, все ще се срещат в животите, защото силна омраза и силна Любов – означава връзка. Безразличие – означава няма да се срещнат и в тоз живот, и в другия. Тез, които много се обичат, продължават да се срещат и от всяко прераждане, ако са много близки, растат към Съвършенство. Пре-ра – преработват миналото си и връзката става, обаче ако са Търсачи на Истината, нали, защото… За другите Пътят е дълъг, нали.

Б. Б.: А самите прераждания имат ли край? И ако е така този край също е своеобразна смърт? Всичко изживяно в тези хиляди опитности запазва ли се под някаква форма на съзнание или изживявания?

Елеазар Хараш: Сега. Първо – преражданията имат край, когато човек постигне Сливането си с Бога на Високо ниво; когато изчезне в Него – той вече е постигнал Единството. Тъй наречено условно: Бъдете съвършени, както е Съвършен Отец*, защото за едно прераждане не може да постигнеш Дълбоко Сливане. (Даже и светците го нямат.) И тогава вече човек може доброволно да се оттегли, да прекъсне, защото е постигнал, но може доброволно, ако реши и да слезе заради определени души или заради Душите, но той вече е Свободен. И той, ако слиза, няма раждане – той слиза и се връща, той е осъзнат дълбоко. Както Лао Дзъ, нали, той е слязъл и се… Той не живее и на Земята, не живее в тоз свят; той живее в Дао, той живее в Истината.

Б. Б.: Това е свързано и със следващия ми въпрос: за някои хора не им е дадено сами да избират прераждането си, т.е. биват „спущани“, а за други е в техни ръце, т.е. те имат волята да изберат кога, къде и при какви условия да се прераждат, така ли е?

Елеазар Хараш: Сега. Много малко хора имат право да избират родители, където си искат, която държава искат. Това са много напреднали Духовно, окултни, Съкровени Хора. Понеже те слизат не да… „живуркат“, да правят нещо, или да са някакви музиканти, или нещо… Те слизат, за да служат на Бога. Имат право да си изберат даже и богати родители, ако искат, защото да не работят за едното оцеляване, а да си посветят живота на по-дълбоко нещо от оцеляването, което е Служене, Жертва, нали, и в тоз смисъл, те имат Свобода. Но това са много напреднали хора, които си избират родителите. А другите хора нищо не избират – където ги изпратят. А пък има и такива, които ги изпращат при определени родители и те усещат, че тез родители са стари врагове от минали прераждания – тогава става абортът, защото Душата бяга, не иска да влезе в туй семейство. Но вторият път я „натикват“ от горе, защото тя има отношения от миналото да се разрешават и не може да избяга – затова е така.

Б. Б.: Преди няколко дни аз сънувах един сън, който може би е свързан по някакъв начин с това интервю, че когато Душите напускат телата – не само на хората, изобщо на живите същества на нашата планета – има някакви пазачи. Какви са тези пазачи, които пазят Душите? Има ли такива пазачи?

Елеазар Хараш: Пазачи има. Сега. Първо – самата Душа и Духът на човека е Пазач, в Чистия смисъл – говорим за висшата Душа. Пазачи са Ангел-хранителите; някой път самата Душа играе такава роля на напреднала Душа Ангел Хранител. Пазачи са всички невидими, които ни обичат – напреднали Братя Духовни, Мъдреци, с които имаме… Обаче ние може да имаме и силни врагове. Затова е – после може би ще споменем – че много лошо е да убиеш да кажем затворник, който ти е голям враг, защото той става в другия свят развързан звяр. Говоря за враг, който е с много силна воля. Той така може да прониква в хората и да те гони, и да те мрази чрез хората, даже, Боре, той може да влезе в змия и змията да те ухапе. И змиите някой път хапят човека под тайно човешко въздействие със силна воля. Туй не го виждат хората, но който обича Невидимия свят повече от видимия и който се е посветил, вижда тез неща ясно, не ги казва обикновено, ама така споделям ти.

Б. Б.: Възможно ли е при напускането на Душата от тялото, тя да бъде, така да се каже, заграбена от външни Висши Същества? Защото има и такива теории.

Елеазар Хараш: Заграбена от Висши или нисши?

Б. Б.: Да, от Невидимия свят същества, които обаче имат (така) нечисти намерения. Може ли да бъде завзета Душата?

Елеазар Хараш: Разбира се! Престъпници, алкохолици… Значи, първо – те пият много, защото изостанали същества от другия свят, които не могат да пият там (защото там няма, хранопровод, няма…), те пият чрез него, карат го да пие и Учителя казва: Той плаща сметката, те пият. След време целта е те да му вземат енергията, защото те се хранят с енергия, и в тоз смисъл, те го ограбват. Но най-тежкото ограбване, така, заради Истината, то донякъде е за премълчаване, ама айде ще го кажем: най-тежките хора (жестока работа е там даже), комбинацията между лъжец и насилник – който много лъже и насилва хората. Тогава е по-дълбоко от ограбване, освен, че ще го грабят, той често е забит в ковчега, не може да мърда; затуй растат нокти, коси, дълго… Той просто е тежка, обречена… Един от най-тежките… (по-тежко е от самоубийци. И там е тежко, и престъпници е тежко), но това е свръхтежко. Той е, той е връщат го в килията му, в тялото му, в затвора – тежка работа. По-хубаво е да не чуват такива хора, но от друга страна, искам да го чуят, защото някои може да се откажат от лъжа и насилие, защото наистина, ако разберат какво ги очаква – тежка работа.

Б. Б.: А според някои, така, мислители, човек оставя части от Душата си в най-съществените мигове по време на живота си. Наистина ли е така, Душата остава ли разделена на части, на порции в миговете на нашия живот, и преди смъртта ние да имаме задачата да съберем отново Душата си, за да може да напуснем света?

Елеазар Хараш: Значи, който умее да се концентрира и да се събира (защото концентрация значи сгъстяване на Духа и на Душата), и той си припомня всички ценни неща, и спомня си, и грешките, така, тънки, дълбоки грешки, които е допуснал, за да може да не ги допуска после. Говорим за пробудения човек, нали? И в Другия свят се събира той, за да обмисли всичко и да може другото прераждане да изхожда от тез грешки и от тез положителни неща, и да си усилва… да си усилва Пътя.

Б. Б.: Има ли ситуации, в които; има ли ситуации, в които човек да не успее да събере Душата си и до какво води това?

Елеазар Хараш: Ами, значи, разсеяният човек е разпръсната Душа. Нисшият човек, нали, той мисли за толкоз много неща: че умът му в една посока, сърцето във втора, волята в трета, Душата… И той не знае, и той в Другия свят продължава да е разпръснат. И затова е хубаво да се тренира концентрация, за да може като имаш важен проблем да се събереш, да се концентрираш в Бога, нали – много е важно! Туй съм го правил даже с часове, като упражнение – аз ти говоря практика, нали. Трябва да се събереш, да събереш… Примерно: като съм имал тежки атаки, да ги наречем – кметски сили, полицаи, държавна сигурност – правил съм по 11 часа концентрации. И само… И аз никога не се боря с тях и никога не ги мразя, никога не ги критикувам. Господи, покажи им правдата! – нищо друго не искам. И да не ти казвам какви неща се случват, нали, защото…

Б. Б.: Как е най-добре да умре човек: внезапно, в сън или в насочената мисъл за нещо?

Елеазар Хараш: Сега. Първо – най-хубаво е да умре, казва се на японски кан-агара – да е влязъл в Потока на Бога – значи, там вече си в Лекотата, в Осъзнаването, в Единството, и смъртта има нещо красиво, приятно, така, вглъбено. Има друг красив начин, който хората не го разбират: когато човек живее към края, последните години, много мъчително и Бог може да го вземе, обаче две-три години той не може да ходи, не може да говори – тежко положение. Познавам такива, наблюдавах един път в един старчески дом около 61 човека с увреждания, без крака. Спомням си там, че там подарих им десетина чувала книги, защото те забравят тялото, като четат и много се радваха, така. И те е хубаво да живеят мъчително няколко години, за да обещаят на Бога, че в другия живот и то продължително да обещаят, че… Както и майка ми: че ще си посвети живота на Бога, ще стане монахиня, че няма вече да е глухоняма. Тя вярваше и така узряваше, защото, ако умре за кратко време, тя няма да може да натрупа туй желание за Бога. И много е красиво туй мъчително… Накрая тя умря с молитва, в сън, спокойно, приятно – знаеше, че ще умре, красива работа! Искам да ти кажа, различен подход има към това, различни гледни точки и те са… Да. Да почваме.

Сега, преди да почна Тайните на смъртта, искам да ти кажа нещо, което е Дълбока Истина: значи, ние сме безсмъртни и нищо не може да направим по въпроса, ама нищо! То е! Край! Свършен факт, при свършен факт, нали. Въпросът е в това, дали сме осъзнати, че сме Духове. Ние не сме умове, не сме сърца, ние сме Духове. Ние сме дори, Боре, преди безсмъртието – то е дошло много късно; още по-късно е дошла смъртта, нали. Туй означава, ние сме Духове, ние сме Древни, много Древни сме, въпросът е дали го осъзнаваме, нали. Ние даже не сме от миналото, ние сме от Древността. Но така, главните неща, които ще ти кажа, са пак по Учителя, защото Той е моята Мярка. И това е Мярка, която е по-дълбока от света, от Вселената и от Отвъдния свят. И затова тръгваме с Него, защото…

Учителя казва: Човек живее именно след смъртта. (Значи, преди бях ти казал, че думата умира означава У мира – отиваш в света на мира.) Животът не умира, но временно спира своята дейност и се пренася на друго съзнание. Тоест: когато времето на човека е изтекло, той е посял в предните си колко ще живее, ако е направил някои големи бели, престъпления, глупости… Освен това, той умира, защото развитието му е изтекло – той вече няма условия за развитие. (Те… даже, между другото, и затуй някои хора се развеждат, защото между тях няма развитие вече и търсят друг човек. Сега, някои го наричат изневяра…, но той търси някакво друго развитие.) Но има едно неразбиране, защото човек, който обича Бога, той се развива при всички условия и няма такъв момент. Нали?

Смъртта – казва Учителя – е освобождаване от човешката природа, от егото, най-вече от егото.

Какво е положението на умрелите? Учителя казва: Няма умрели, умрелите са живи. Задгробният живот не е живот на умрелите – това е живот на Свободата, но тука вече въпросът е, ако го тълкуваме, е относителен, защото свободата на алкохолика, на престъпника, той пак е затворен в другия свят, нали, и относителна свобода. Сега там не можеш да го убиеш, защото той няма физическо тяло. Но може да го нападат кошмари, както по време на сън. И той преживява едни напрежения, едни такива тежки състояния. Те не може да му навредят, но тормоз има. Което означава, че той не е свободен.

Смъртта е един начин на пречистване на всички стари разбирания, с които ние трябва да ликвидираме. Живот след гроба няма, защото гроб няма. Хората ходят на гроба. Умрелите влизат в съзнанието на човека. Някои казват: „Умрелите не говорят и не пишат писма“. Учителя казва: Всеки ден пишат писма. Тоест влизат в съзнанието на човека; те не го пишат на ръка (защото то няма нужда), те влизат в съзнанието. и аз знам хора, които не вярваха, като умря (мой познат учител), като умря, тя казва: „Аз не вярвам в задгробния живот“. Обаче някакви важни документи се губеха. И след време той влезе в главата , каза къде са документите, тя ги откри. И тя дойде и каза: „Ела, имаме да говорим, да ти разкажа, нали, че вече вярвам“… Както виждаш… Значи, умрелите могат много да помагат (после ще говорим), могат много да пречат, ако имат много силна воля и ако те мразят много.

Значи, тогава могат, има такъв случай в Германия. Бащата вика духове… (Медиумизмът е много опасен. Трябва да си много пречистен, за да не станат бели. И тогава даже рядко разговаряш с умрели, знаеш точно какво да разбереш, какво да не разбереш.) Но само да ти кажа: Той го призовава умрелия, умрелият идва при бащата – и говорят си нещо, и после той не може да го изпъди, защото оня има силна воля. Първо – полудява бащата, верижно полудяват още десет човека, негови близки и роднини – близките му, защото той не може да го изпъди, оня е с по-силна воля. Искам да ти кажа колко е опасно за земните хора, които не са победили изкушенията, нали. Чистият може да призове Бога и да го изпъди (призования дух – бел. ред.) с лекота – призоваваш Бога, явява се Силата (не енергията), Силата и… няма избор. Обаче обикновеният човек е… Най-хубаво е да не пипа тез Дълбоки въпроси, докато не се пречисти на едно много Дълбоко Духовно ниво, не да постигне Абсолютна Чистота, защото то е много специално нещо. Става въпрос за Духовна Чистота. Така.

Сега. Казва Учителя: вие мислите, че живеете – това е под въпрос. Значи, много живи има, които са умрели: хората на лъжата, на омразата, на насилието – те се движат и хората мислят, че като се движи, той живее. Един будист в медитация може да кажеш: „Тоз нищо не прави, той е умрял“ – нищо подобно! Той е жив, онези са умрели, само че те се разхождат. И пълно е с умрели в тоз свят. Освен туй, че самите те са умрели, влизат и умрели в тях. И дълга история…

Б. Б.: А самото мислене за починалите, най-вече за близки, то по какъв начин влияе на тях, на техните Души, и на нас самите, самото мислене за тях?

Елеазар Хараш: Когато мислиш с хубаво, Дълбоко чувство към умрелия, който си го обичал да кажем… Дълбокото чувство – казва Учителя – е винаги вярно. Второ, то е голяма стихия на природата – Дълбокото Чисто чувство, любящото без примеси. И тогава ти помагаш много, но ти помагаш така и на живия. И представи си, че имаш приятел в Египет. Ако ти го обичаш и ако вие се обичате, ти реално му изпращаш, защото Любовта е Реална Сила. Тя, за нея време няма, разстояние няма. Изпращаш му таз сила и той расте. Представи си, Боре, двама човека ръка за ръка, обаче имат различни цели в живота, различни пътеки, различна Духовност; те са ръка за ръка, но са на голямо разстояние – нищо общо нямат. Те и след време ще се разделят, ще се разделят, като отидат и в Другия свят. И няма да се търсят повече, защото Тайните им Намерения, Пътеките им са различни; те нямат Единство, имат различни пътища. Нали? Така.

За човека, който е свързан с Бога, смърт няма – и сега, и после, и въобще няма смърт. Той слиза, заминава, пак се връща – той е осъзнат. Но обикновените хора, които са загубили част от съзнанието си още в Атлантида, тука се сещам, Атлантите казват (ще говорим за тях, аз сега подготвям едни лекции за Атлантското мислене): хората умират, защото не познават Истината. Понеже нямат пълно съзнание за нея, те говорят, но винаги изпускат думи, не знаят какво искат да кажат. Като говорят правилно, много от хората (забележи) пак грешат, защото той не го е преживял. Цитира нещо, той не е преживял – означава че той пак е извън Истината. И въобще: Атлантското мислене е нещо страхотно! Само да ти загатна какво казват Атлантите за думата „пътешествие“. (Хората пътешестват по света и мислят, че е пътешествие – нищо подобно!) Думата „пътешествие“ означава да тръгнеш от обикновения човек в себе си и да стигнеш до Посветения Човек в себе си. По друг начин казано: да тръгнеш от периферията и да стигнеш до Центъра си – това е пътешествие, всичко друго е някакви разходки. Страшно мислене – Атлантското мислене, ще говорим за него, то ние предният път само… Това е предговор, въведение. Така.

Без тяло – казва Учителя – може да се живее, както може да излезеш от своята къща. Учителя казва: аз като изляза от къщата си, умрял ли съм? Нали, смешно. То е… нали?

Дадена е власт на нечестивите да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора. Те имат право да убиват само зли хора и само изостанали в развитието, които са засекли… и хората казват…

Първо – голяма илюзия е, когато убиеца мисли, че е убил. Духът и Душата ти не можеш да ги убиеш никога, каквото и да направиш. Никаква бомба не важи там. Все едно да убиеш вятъра. Те Толтеките наричат Духа Свободен вятър (между другото) – Еекатъл означава Свободен вятър… Все едно да се бориш с водата. Какво ще направиш на водата? Какво ще направиш на Духа? Какво ще направиш на Слънцето? Нали?

Смъртта освобождава праведния, но не освобождава грешния – той влиза от един затвор в друг, от една килия в друга. Той влиза в астралния свят, а не в Духовния свят. И чака да се прероди. Но може да има (минат – бел. ред.) 2000 години, казва Учителя, родители които не го искат и не искат да го приемат. Може да престои, обикновеното прераждане е на 45 години. Може да се случи, може да се случи, Боре, и на шест месеца. Може да се случи и на три месеца, когато има условия, когато бързо трябва да се роди да изкупи и когато пак да попадне при близки хора. Да?

Б. Б.: А в случай, че имаме наши починали близки и те се преродят преди нашата собствена смърт, означава ли това, че ние няма да се срещнем?

Елеазар Хараш: Аз знам такива хора. На една позната, синчето беше много тихичко, но беше наркоман. И така тихо си замина. После се прероди в дъщеря . И сега го познавам момчето. Но те не трябва да знаят. И аз не съм им казал, няма да им кажа. Той не трябва да знае, че е бил наркоман. То затуй се заличават на обикновените хора миналите прераждания, за да не тръгне пак по тоз път. Бог му дава нов шанс, чист лист, отново е дете (приятно момче, забравих му името), но след време той, ако не търси Бога и Истината, пак ще се върне към подобни неща. Но това е Величието на Бога, Той е Любов и му дава нов шанс. Защото, ако той продължеше така да живее дълго време, щеше да натрупа тежки състояния, тежки мисли. И хората не ги различават такива, не ги виждат. Даже някои ще кажат: „Какви неща говори тоз човек, той е…“ Те тез, които не виждат в Невидимия свят, ще кажат, могат да ме изкарат луд. Аз ще им се радвам, нали, защото аз няма да му разправям… на всеки човек да му разправям Истината. То даже е забранено.

Б. Б.: Но основното нещо, което вълнува хората е дали с хората, които обичат най-вече, ще бъдат отново заедно някога?

Елеазар Хараш: Значи, всички, които се обичат по един по-духовен начин, винаги ще се срещат, винаги ще продължават отношенията си на все по-високо ниво. Условието е първо да обичат Бога и после Той ще бъде третият между тях; и Той ще се развива и таз Любов ще расте. От пре-ра да преработиш миналото си от прераждане в прераждане към все по-високо Съвършенство, докато се слеят все повече с Бога. Неосъзнатите, има такива хора, които пак са заедно – не могат да се търпят, мразят се, бият се почти през ден. Обаче не могат да се разделят, защото кармата не дава. Те са събрани стари врагове да си разрешат миналите животи. Обаче няма, понеже няма Любов, хем се обичат, хем се мразят, хем се карат, хем не могат един без друг, знам такъв случай. Мъжът почина, тя не можеше да живее с него, не може и без него. После идва да ме пита: „Какво да правя?“. Какъв съвет ще дадеш на такъв човек? Както и да е.

Б. Б.: А остава ли някъде нещо, може би най-същественото, което е било между хората в отделните им прераждания и животи? Съхранява ли се то някъде?

Елеазар Хараш: Значи, в Скритата Монада, Тайния Атом в Душата, където всичко е концентрирано, човек си носи там всички способности и качества. И там – най-съкровените мигове, които са направили реалната връзка, кармичната връзка, продължението на старите отношения. Защото знаеш ли какво се случва, когато… Значи, човек не може да си избира, Боре, приятели и казва: „Тоз ще ми е приятел, тоз ще ми е жена, тоз ще ми е близък“ – няма такова нещо. Всичко е посято от миналото. Какво правят Ангелите? Те влизат в хората, които имат карма – Бог позволява – Ангелите на съдбата влизат в хората и те се влюбват. И жената казва: „Това е моят човек!“. Кармата иска тез да се срещнат пак. И той казва: „Много е красива, много е приятна!“. Учителя обяснява: Ангелите си изпълняват… И докато Ангелите са вътре, той казва: „Не мога да живея без нея!“. Когато Ангелите излязат и минат една, две години, човекът казва: „Туй е дявол!“. Обаче, ако се развиват Духовно, честно, ако обичат Истината, защото при една Духовна Любов, с всеки изминат ден става все по-хубаво. А там участва Бог, участва развитието, те са си посветили живота на Бога. И наистина такава Душа, ти живееш с Бог в нея. И всеки ден става все по-хубав, защото връзката е Духовна, Съкровена, Божествена, или има и още едни по-високи връзки… Да не говорим за тях!

Б. Б.: И в ядрото на тази Монада всъщност се запазват най-съкровените, най-чистите и Висши изживявания?

Елеазар Хараш: Всичко най-висше остава там като архива, никой не може да посегне.

Б. Б.: От отделните прераждания?

Елеазар Хараш: Да. Обаче в следващия живот, ако човек тръгне по кривия път: лъжата, насилието, измамата, особено лъжата и насилието, там е… Тез неща остават замразени, Боре. Те не са, няма…

Б. Б.: А Бог ли има единствен достъп до тях?

Елеазар Хараш: Ами човек, ако обича Истината, Бог постепено ще му разкрие. Защото, дарби човек може да развие много силни дарби. Ако той няма особена Любов към Истината и към Бога, Атлантите казват: тези дарби са голямо зло. Човекът ще стане авторитет, ще злоупотреби, той няма да има високата честота на Чистата Духовна Мъдрост и тез дарби са нещо като погребение. Те дарбите влизат в съществата, вселяват се и служат на Бога, те искат да служат на Бога. Но човек, който няма много висок морал, това е провал. И почти всички хора даровити са (някой път ще ти обясня), много зле като развитие. Те изглеждат гениални примерно в тоз свят им се покланят. Казват: „Айнщайн е голяма работа!“ – Айнщайн, като отиде в другия свят при Боговете, при Духовете, при Ангелите той даже не става за общ работник, може да носи само вода – носач. Не, не, много е зле! Мога да ти разкажа много неща, но… Така!

Да живее човек, или да умре, това не зависи от него – казва Учителя – цял колектив решава този въпрос. Последната дума е на Бога, и ако Бог даде съгласието Си, тогава се изпълнява присъдата. И Ангелите на Съдбата устройват как да стане точно.

Смъртта е резултат на неправилното приложение на Любовта – отново думи на Учителя – златни думи, за който ги разбере!

Сега виж какво казва: Нашите хубави мисли за заминалите хора, това е храна за тях, и молитвите. Това е енергия, ти му изпращаш енергия в подсъзнанието, в касата. Както в тоз свят на един, на любим човек му събираш пари. Даваш му пари малко по малко в касичката и го подхранваш да си купи разумни неща, ако… В Другия свят енергията е касата – пълниш и това е, това помага; все едно умрелият, ти… Душата е жива. Ти помагаш на живата Душа и натрупани мисли. И Бог ще реши кога да я видоизмени и да и покаже правия Път в Другия свят.

Б. Б.: А един такъв уточняващ въпрос. Ако наш близък е починал примерно преди двадесет години, ние изпращаме мисли към неговата Душа, междувременно на него му е било отредено да се прероди, той вече е прероден всъщност тези мисли къде отиват, ако той се е преродил?

Елеазар Хараш: Те са натрупани в Душата му, той си ги носи със себе си.

Б. Б.: В централната…

Елеазар Хараш: Точно така! Но дали ще ги разгърне, пак зависи от така наречено Маат – Правилността. Ако той влезе в Правилността, в Истината, в Истиността, тез неща постепенно се събуждат, както Слънцето не изгрява изведнъж – постепенно. Той почва да ги осъзнава, нали и при Любов към Бога, той вече… те се събуждат и те ще служат на Бога.

Б. Б.: А добре, ако Душата на отдавна починалият вече се е реинкарнирала в ново тяло, при нови условия, то всъщност остава част от тази Душа и в Невидимия свят ли?

Елеазар Хараш: Сега, има два момента, виж каква е Истината: първо – когато човек умре, той остава със същия характер горе без тяло. И обработва натрупаните си опити от… от преживявания, от събития – той там ги асимилира; там няма такова развитие, както тука на Земята. Значи, Учителя казва, че в тоз свят една грешка може да я оправиш за двайсет години – тежък навик. В другият свят отнема двеста години, нали, освен ако си много развит, нали, и по някаква причина си отишъл, но тука е мястото, където да се събереш и да се освободиш от… Даден ти е шанс. Но исках да ти кажа, че част от Душата му тя вече е в тялото, обаче не цялата. Защо? Кога белегът е, че цялата Душа е в тялото? Ако той има изключително силен и могъщ стремеж към Бога – това е белег. Стремежът е Душата; Вдъхновението е от Духа – аз обясних преди – амбицията е умът, то е беля; копнежът е сърцето, донякъде е хубаво, донякъде е приятно, нали. Силният стремеж – казват Атлантите – може да пробие Вселената. Той е много силно нещо – тогава Душата действа, Висшата Душа.

Б. Б.: Преди малко дадохте пример, че човек, Душата му като излезе е все едно да си излязъл от къщата, и нали, продължаваш да живееш. Обаче…

Елеазар Хараш: Влизаш и излизаш в къщата. Влизаш…

Б. Б.: …възможно ли е, възможно ли е Душата да живее едновременно в много къщи, в паралелни светове, така да се каже? И по този начин да е едно наистина предизвикателство човек да събира отделните си души от различните места, където съществува. Изобщо подкрепяте ли тази теория?

Елеазар Хараш: Сега ще ти кажа. Значи, няма теории тука! С теории се занимават знаеш кои.

Б. Б.: Просто импровизирах с въпроса, това ми дойде като мисъл.

Елеазар Хараш: Да. В истинското Знание няма теории, туй исках да ти кажа. Значи, Висшата Душа в човека е нещо много широко, много просторно, много Дълбоко; тя може да влиза в много Души. Всички Души, които обичаме, са част от таз наша Висша Душа. Като умре близък човек, част от нашата Душа е. И ние може да влизаме да помагаме: може да влизаме в себе си, може да влизаме в него, може да влизаме във Великата Душа на Бога, която пък, обхвата там е, нали, толкоз е Дълбок, че чак Боговете се смайват, нали. Боговете още не знаят още напълно Тайната на Душата. Да не говорим за Ангелите. Другият път, като ще говорим там имаме за жената, мъжа, отношенията – ще видиш какви неща и Боговете не знаят. Какво велико нещо е жената, такава Мистерия! Мъдреците, посветените не я знаят дълбоко, обикновените хора хабер нямат, Боговете не я знаят напълно. Но ще говорим!

Б. Б.: Да приемем ли, че след смъртта на наш близък, до известна степен, той раздава част от Душата си на близките?

Елеазар Хараш: С всички, които е свързан, той ги подкрепя, както в тоз свят, така и в другия, защото той е Свободна Душа, свободен вятър – той не е ограничен. Той и в тоз свят е свободен. Той може да помага и на живи, и на умрели. Нали? Въпросът е: кой колко е жив, колко е умрял – въпрос на осъзнаване. Ти ако си осъзнат, ти общуваш с умрелите естествено. Но Осъзнаването, пълното осъзнаване, то е Свръхсъзнание – то е Духа. Сега.

Умрелите не само живеят, но те живеят много по-интензивно, отколкото по-рано. И те имат големи възможности или да помагат – казва Учителя – или много да пакостят. Ако те са били ваши големи врагове, значи, то е много по-хубаво да е в затвора, там не може да ти направи голяма беля, защото той му е тясно. Хем е в килия външно, хем е в своята килия, в тялото, и хем няма простор, защото той не е осъзнат да пътува в други светове. Частично може да излиза, но той… Но ако той бъде убит, както ти казах, той може да стане освободен звяр, ако… Ако е с тежка воля, мрачна – тогава може да направи, както ти казах големи… Той може да влезе в куче, да направи кучето бясно, кучето може да не иска, но силната воля… И само, и само да ухапе човека да го…, да си изрази омразата по много начини. Може да влиза в хора, които въобще не ги познаваш и оня действа като враг. Но ако имаш силна концентрация и молитва, ще дойде до тебе и ще избяга.

Б. Б.: А за Душите на починалите времето по различен начин ли тече?

Елеазар Хараш: Значи, там време няма, защото няма го ума. Умът е сътворението, времето, илюзията – там умът е отстранен. Той даже по време на сън е отстранен, защото сънят е… частична смърт. И затуй много е хубаво да се помага на хора, които… Твой близък, син, който искаш много да му помогнеш, има някакви проблеми. Когато спи, когато е заспал, понеже умът го няма, той е, умът пречи на възприемането, той е противоречие. И когато му изпращаш мисли: „Ще успееш, сине, ще оздравееш, ще намериш пътя в живота си!“. Една майка казах, и тя така прави, и той, промени се много момчето, и сега стана един работник. Защото по време на сън Душата възприема и той става вдъхновен. Не знае откъде му е дошло… съвета, но тя много си го обичаше и естествено – майка да обича детето си. Така.

Ако в този свят не си имал Любов към Истината, в Онзи свят ще бъдеш затворен.

Ако Любовта е само до гроба, това показва слабост на характера. Ако ти не можеш да обичаш един човек след гроба, нали…

Когато смъртта действа, няма случайност. Значи, раждането и смъртта се ръководят от Бога и от Ангелите на Съдбата съвместно. Няма, случайностите са предопределени. Няма такова нещо като „случайност“.

Човекът умира, не като отиде в Другия свят, а като греши и лъже още в този свят. Както ти казах, той се движи, хората мислят, че той е умрял. Преди време казах, на един, понеже голяма лъжа, аз пак го обичам тайно, като нямам омраза, но… „А ти знаеш ли – викам – че си от умрелите?“ – той така ме гледа, нали. „Не знам“ – каза. Викам: „Мога да ти обясня, че си умрял, но няма да ти обяснявам. Ти си живееш като, ти живееш, но ти си умрял! След време, като отидеш, ще разбереш, но…“ Той не може да разбере, нали, защото той се движи и мисли, че движението е живот. Покоят е живот, Дълбините са живот, Любовта е живот – както и да е. Това са елементарни, в Окултната Наука са… Нали?

Казва: Ако убиеш врага си, това не означава да си се освободил от него. Той може да ти се качи на главата по десетки начини.

Който живее в Бога, той заминава точно навреме, и той не умира, а заминава. Заминава осъзнато, взима си сбогом с близките хора. Има такива ученици на Учителя, има такива Дзен-Учители и будисти. Прощават се с близките си и след половин час навлизат в медитация и наистина заминават. И е естествено, красиво. Нали някой път, Учителя е казал на един ученик, точно кога ще умре – стегнал си багажа, даже влязъл в ковчега и след малко умира, но не искал да го казва на други, защото пак не е правилно. Умрял е ученикът, заминал е, нали, както по правилата. Други са го питали, казал: „Не!“. Има изключения – иска да даде пример, нали.

Който не живее по Бога, заминава преждевременно.

И Учителя, казва: В този свят мога да се усъмня по-лесно, отколкото в Онзи, Другия свят. Другият свят е по-реален от физическия свят. Ние, Боре, мислим, че това е Реалността, нали?

И казва: Тоз град, тез хора утре могат да изчезнат. Това, което не изчезва, то е реално. Духът никога не изчезва. И ако познаваш Духа, както ти казах: Ти, ние сме безсмъртни, нищо не може… Ние не можем да изчезнем и да искаме. Не могат, никой не може да ни убие. Обаче тоз, който убива, той мисли, че е убил – голяма илюзия, но той си е направил карма. Или пък е убил, защото бил убит от предния живот, разрешил е, изравнил е правдата. И затуй невидимата полиция, Ангелите на съдбата, не позволяват тоз убиец да бъде открит, понеже правдата е изравнена. И таз Невидима Полиция… И те казват: „Няма правда!“ – земните хора, те… за тях все ще има; те и Правда да има, те пак няма да я разберат, защото… На всяка крачка има Правда. След време може да говорим за Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата по Учителя, по Дълбоките Закони, защото земният човек, той и да види Правдата, не може да я види, не може да я осмисли, той няма…

Б. Б.: А то така се оказва в това интервю до момента, че си говорим за смъртта, а всъщност най-често употребяваната дума в този разговор за смъртта е Любовта. Какво става с Любовта при смъртта?

Елеазар Хараш: Значи: Духовната Любов, Съкровената Любов, Божествената Любов, има и три степени по-високи, да не говорим за тях, тя е недокосната от нищо. Значи, тя и като умре живее, и като живее – живее; тя всякога е живот, защото Любовта, Любовта дава живота. Нали? Знанието няма живот, знаещите хора… Голямото бедствие в тоз свят са знаещите хора, учените хора – казва Учителя – и защото те са… Те не са Любов, те не са Мъдрост – те са знаещи хора. И познавам много знаещи хора, които иначе претенции има, нали. Ако му ги обясня, ще стане лошо, ако не му ги обясня, пак е лошо. Но някъде… Сега имам такива хора, които… Има такива знаещи, които ги, така… стана хубава връзка. Те са от Академия на науките, идваха на лекциите ми, така, ядрен физик – много хубаво момче. Той разбра Мъдростта на Учителя. Другата, жената, от много години, хубава Душа, красива Душа, идва на лекциите – тя също разбра: обикна молитвите, обикна Истинолюбието – това са хора, които надраснаха туй елементарно знание. Академия на науките, то е необятно невежество, те го знаят, те ми го казаха. Не, не то е, не вечно, по-скоро вечно, но не безкрайно – да се уточня, нали. Но те разбраха и се спасиха от тоз капан. И той, единият, той ми каза: „Ако знаеш какво его, не мога да търпя повече да работя тука!“. Даже ме пита: „Кажи ми, само на тебе вярвам, казва, да напусна ли, защото то е… такива хора!“. Нали, и той… Знаеш ли какво му казах аз, Боре? (Много приятно момче наистина даже мисля, че и той се казва Борко, адаш ти е, няма значение, забравих му името, ама, май така се казваше.) Каза: „Кажи ми честно, не мога с тез хора повече, да напусна ли академията и какво да правя?“. Казах му едно две изречения: „Ти за кой искаш да живееш? Като умреш, къде искаш да отидеш; при академията ли, или при Учителя?“. Веднага разбра разликата. Че ти, ако живееш за обществото… Христос, ако живееше за обществото, ще отиде при обществото – от туй по-голямо наказание няма. Той живее за Бога, не за обществото; Той първо служи на Бога. Атлантите – те не са същества на народа, на обществото, те са Същества на Истината. И по тоз начин те помагат на народа правилно. Разбираш ли Мярката? Те първо са в Бога – разбра какво исках да ти кажа. Така.

Умрелите – казва Учителя – влизат в живите така лесно, както вятърът влиза. Сега дали ще осъзнаеш… Аз съм имал случай, на една майка казах в стаята; сина беше се самоубил, понеже не ме послуша там. Както и да е… Така, имаше много приятно момче, но имаше голямо его – така, изглежда християнин, така почти като Христос, като излъчване. Вътрешно аз видях, че е пукната стомна, но го обичах като, така, като момче, като приятел. И той ми се довери. Казах му… Той като върви по улиците мисли, че всички него гледат. Викам: „Първо, не те гледат всички, защото някой си имат такива проблеми… Второ, и като те гледат може да не те виждат, защото зависи за какво мисли човек. И трето, туй не трябва да те вълнува и… Много неща му казах, но след време той се удави с тежести. На тринайстия ден го откриха, както и да е. И майка му вярваше в прераждането, после отиде в църквите, взе да не вярва в прераждането, то… както и да е. Един път бяхме в стаята и викам: „В момента той е тука до завесата. Виждаш ли го?“. „Не“ – каза. „Там е, ей къде е!“. Той наистина беше там и искаше да я успокои, но тя дълги години нямаше успокояване, както и да е. Те умрелите хора… Той (обикновеният човек, бел.ред.) и като види факт или нещо явно, той пак не може да го разбере. Да не говорим за духовните факти. Така е устроен земният човек, той наистина не вижда. Гледа упорито, даже може, ще кажеш, че наистина вижда, но той не може да различава. Нали, различаването е вече, то е Духовност, нали – на най-ниската степен е Духовност.

Б. Б.: Пълно ли е, пълно ли е в момента тук в това помещение с духове?

Елеазар Хараш: Винаги има, винаги има Същества. Учителя казва на една от лекциите, питали са го, имал ли е, познавал ли е Щайнер така отблизо, Сведенборг, Той казва: Те постоянно присъстват на лекциите. Защо? Защото Щайнер и Сведенборг… Щайнер много неща знае, много неща хабер няма, макар че е Мъдрец и Посветен, Той (Учителя, бел.ред.) казва: той е прероденият Питагор, знае много неща. Това е Посветен, но това не означава, че знае дълбоки тънкости, но да не се спирам на тоз въпрос. Учителя казва: Той присъства. Защо? Защото Учителя… Той се възхищава на Учителя, че Учителя говори Дълбоки небесни неща, казани много просто. А той някой път пише цели книги и страници, говори, говори. И аз му викам: „Абе, човек, кажи едно изречение – Мъдрост, не информация“. Пак го обичам, обичам го, ценя го. Сведенборг общува с Ангели, с напреднали Същества, с Архангели; пише дълбоки книги, тълкува дълбоко Библията, много дълбоко. Но той някой път, Боре, бърка възвишените неща и виденията с… Мисли, че някой път му ги е казал Архангел, а това е неговата Душа. И някой път бърка висши неща, не може да ги различи. Даже пророк Исая има грешка в едно от виденията. Казва, че Ангел огнен му е проговорил, а то е Серафим. И това го казва истински Мъдрец – Дионисий Ареопагит, който различава нещата. Искам да ти кажа, има много степени на Мъдрост, много степени. Аз проучвам към 800 Мъдреци и Учители и такива разлики има, че даже има Мъдреци, които не са в Правия път. Ако трябва след време… Но даден им кредит да помагат на хората, защото имат Любов към хората, имат някакво Смирение. И Бог им е дал да помагат, избрал ги е, защото намерението им е много сърдечно, чисто е. Както и да е, но туй са други, така.