АРАЙРА – УСМИВКАТА

Смъртта не може да се противи на истинската Усмивка.

Усмивката, която е потайно Слънце, е от друг свят.

Усмивката е потайно изкуство на Духа от Древния свят.

Когато тази усмивка срещне смъртта, смъртта се разпада.

Правилният начин на тази усмивка е тих като зората.

Истинската Усмивка е Лъч от Древния свят.

Истинската Усмивка е образ от Прасветлината.

В истинската Усмивка злото е погълнато.

Има усмивка от света. Има усмивка от рая. Има Усмивка от Древността.

Истинската Усмивка е убиец на смъртта и злото.

Само Мъдрите са си изработили тази Усмивка в себе си.

За тази Усмивка, тези които са я видели, казват: страшна основа, уверени очи.

Има един глас на древната Усмивка , който е покорил всички светове.

Усмивката е Слънчев Жрец. Тайната на усмивката е угроза за тъмния свят.

Усмивката е глас от Дълбините. Тя вселява такава дълбина в трудностите и в смъртта, че ги разрушава.

Древната Усмивка може да се пребори с пет противоположни вятъра.

Древната усмивка е неуловим Мистичен Извор.

Какво са трудностите? Затворени същества в себе си.

Що е усмивката? Освободени същества, докоснати от погледа на Мистерията.

Не са важни твоите знания, а дали имаш тази Древна усмивка в себе си.

Истинската усмивка е писание от един дълбок Мистичен опит.

Усмивката е дълбоко Същество, на което е било позволено да се докосне до Древния Бял поток.

Гласът на усмивката е лъч от най-древния Прабял поток на Скритостта.

Който е видял тази усмивка, изоставя световете.

Дори и Покоят има нужда от тази усмивка – от Прабелият извор.

АЙРАМА – БЛАГОСТТА

Има същества, които са благодарни от хиляди години – така те са си съградили вечността.

Има същества благодарни от милиони години те са в Безкрая, но и едните, и другите са още далече от Благостта.

Благостта е друг ключ: Благостта означава да си прегърнат от Мистерията.

Благостта не е качество, не е добродетел, то е краят на Любовта, то е Мистерия от Сърцето на Мистерията; то е есенция от Свръх Есенцията.

Благостта е сияещият израз на Нищото.

Благостта превъзхожда развитието.

Благостта е Същество от Изначалното Сърце на Прасъществото.

Пред Благостта дори и истинското знание замлъква.

Благостта твори безвремие.

Покоят е виждащ, но пред Благостта той знае, че е сляп.

Благостта е сияние в Сиянието.

Покоят е Тайното знание, но Благостта е отвъд, тя излъчва нещо особено от ядрото на Абсолюта.

Покоят е Дар от Безкрая, а Благостта е изливане на Мистерията.

Тези, които са намерили Покоя, трябва да продължат да търсят по-дълбоко – там е Благостта.

СФИНКСЪТ

Сфинксът е Мъдрото Безмълвие на Древността.

Сфинксът е излъчен от Мистерията, а Пирамидите са от Безкрая.

Сфинксът владее пирамидите. Пирамидите са Пътят към Непознаваемостта на Сфинкса.

ФЕНИКСЪТ

Фениксът е Дихание в Бога.

Фениксът е видим, а Създателят му е Невидим и Невидимо живее в него.

Фениксът е по-дълбок от Тайната на сътворението и несътворението.

Ако си Феникс, ще изгориш света в себе си.

Сърцето на Феникса е от Свещен огън, но е изтъкано от коприна.

Когато Фениксът зърнал с частица от погледа си – Мистерията – той вече знаел, че постоянно ще търси тази Незнайност, защото по-голямата част от Сърцето Му била погълната от Мистерията.

Фениксът винаги търсел това, което не може да обясни и така тръгнал на Път със Сърцето си. Отнело му 4 милиона години само за да види частица от Погледа на Мистерията. Той търсел, защото бил незнайно пленен. Мистерията го призовала на Древния Незнаен Път – и така Фениксът станал птица на Незнайността.

Фениксът видял само миг от Мига, но това сякаш било Древен Зов от някакъв Прадревен, Незабравим глас. Мигът бил Глас. Да видиш мига в Мига – това е най-древното изкуство на Мистичното проникновение.

Фениксът се е вслушвал отвъд живота и затова е чул гласа на Мистерията.

Фениксът е Същество от расата на Боговете – това Същество имало вродено Вдъхновение, но то поискало нещо друго. Вдъхновението виждало Безкрая, но Фениксът искал да види нещо по-дълбоко от Безкрая – и призовал Правдъхновението от Древния, а Правдъховението впоследствие видяло Мистерията.

Фениксът не е крила, а Безпределност, защото е познал Скрития си Път.

Фениксът е изречен Огън.

Фениксът е Мистично творение на Нищото. Само Нищото може да извайва нещата.

Фениксът съществува, защото е изчезнал.

Фениксът е Дихание на полъха, дихание на Нищото, а на Нищото защо му е дихание...

Фениксът е капка чист огън от Мистерията.

Родината на капката е Океанът.

Фениксът е узнал, че истинският живот се движи в Неизвестното и само там се обогатява.

Фениксът има участ в Бога, защото Бог се е кристализирал в него.

Фениксът е имал велика търсеща Същност и затова Бог му е позволил Древния Път.

Фениксът не е търсил Древния Бог, за да Го намери, а за да се слее с Него и когато се е слял, той е разбрал, че е намерил себе си.

Фениксът е преживял нещо, което е могъл да разкаже само на Безмълвието и Безмълвието го е разбрало.

Любовта е осветила Феникса. Без Любов няма осветяване.

Да пиеш от Извор, то е да получиш виждането на Извора – така Фениксът е пиел водата от Бога.

Лебедът има бял стремеж. Соколът има полет, а Фениксът има Правдъхновението.

Силата на Феникса е в това, че когато той е бил на Голгота, той е преживял нов възглед, който дълго е търсил и така полетял с нов пулс.

Дълбоко в нас живее силата на Скрития Глас.

Фениксът изчезна от себе си, изгуби себе си и придоби свободата си.

Фениксът е бил наричан изчезналата птица, защото е от Древен род. Тя няма свят в себе си. Тя има само Древният в себе си. Тя има само Дара на своята изчезналост, затова е жадувала за Древния.

Фениксът е постигнал Мистичната цел.

Фениксът е роден от Мистичния Огън, от Изначалния огън.

Фениксът е направил Мистичен пробив във възвишената си природа.

ПРЕДАНИЕ ЗА ФЕНИКСА

Някога, в далечното минало Древният попитал Феникса:

– Какво искаш най-много?

– Да стана Нищото.

Древният пак го попитал като му казал:

– Но там няма нищо…

Фениксът казал:

– Да, но това е образът на Мистерията.

Тогава Древният му казал:

– Но за тази Мистерия ти трябва Сърце от Бял диамант.

Фениксът казал:

– Ти ще ми го дадеш.

После Древният отключил Нищото в Себе Си, потопил се дълбоко в Прасъщността си и дал нещо от Прасърцето Си, а то било чист Бял Огън. Фениксът и досега живее с този скрит Бял огън в себе си. Белият огън е скрит – той е роден преди червения огън. Червеният огън е роден в борбата, а Белият – от Свободата на Прасъщността, Древният Бял Поток. Така Фениксът извоювал сърцето си, което му принадлежало от Мистерията. Когато Фениксът се самоизгаря и самоизпепелява, това е послание, което казва: Изгори себе си в Мистерията, изостави живота, защото Мистерията е по-дълбока от живота. Мистерията има Древно Сърце, което никога не спира. Така Фениксът се отказал от вкуса на живота, за да придобие Мистерията на Нищото – Древната Свобода. После Фениксът казал: Ако наистина си видял Древния, как можеш да живееш? Стани безпределен, полети в себе си – ти имаш Дълбини, които животът не познава. Посланието на Феникса: Не твори живот, а Мистерия в себе си.

Фениксът попитал Древния:

– Ти ли си звукът в мен, в моя Дух?

Древният казал:

– Какво наричаш звук?

Фениксът казал:

– Нищото, което ме преизпълва.

Древният казал:

– Нищото не звучи, а сияе.

Фениксът казал:

– Тогава дай ми това, което е по-дълбоко от звука.

Древният казал:

– Значи искаш Сиянието.

Фениксът казал:

– Да.

Древният му казал:

– Но сиянието не трябва да е за показ.

Тогава Фениксът казал:

– Ще се явявам и ще изчезвам, и ще се показвам само на Жреците и Боговете, и достойните.

Тогава Древният му казал:

– Но ти знаеш ли кой са достойните?

Фениксът казал:

– Не, не ги знам, но Ти ги знаеш, а аз ще ги узная от Теб.

Тогава Древният му казал:

– Аз ще те изпращам при тях, но ти няма да говориш за Мен.

Фениксът казал:

– Аз не мога да говоря за Теб. Ти си Единственият, Който може да говори за Себе Си – и фениксът продължил – Ако Аз говоря за Тебе и Те възхвалявам, ще изгубя себе си и Мистерията.

Древният му казал:

– Понеже правилно мислиш, ще носиш винаги Печата на Мистерията в сърцето си.

Фениксът казал:

– Не искам Мистерията, а Тебе Самият.

Древният отговорил:

– Не, защото, ще изчезнеш напълно, а кой ще вдъхновява Боговете и съществата.

Фениксът казал:

– Ти Си ми по-скъп от другите.

Древният казал:

– Другите са ми по-скъпи, когато са вдъхновени и Ме търсят като тебе.

Тогава Фениксът отстъпил и така свършил Първият им Мистичен разговор. Изчезналата птица от света не могла напълно да изчезне в Праизточника, в Древния, но си останала Птица Мистерия.

Древният попитал Феникса:

– Каква е твоята цел?

Фениксът казал:

– Искам Мистичната цел на живота.

Древният му казал:

– Коя е тази цел?

Фениксът отговорил:

– Тя е написана в моето безмълвно Сърце, а Ти, Древний, я знаеш ясно.

Древният казал на Феникса:

– Целта ли е важна или това, което е над целта?

Фениксът казал:

– Само това е важно, което иска Твоята Воля.

Древният казал:

– Ти си моята воля.

Фениксът казал:

– Затова и аз живея. Ти ме научи да живея и като умирам. – Фениксът продължил – Ти, Древний, Ти умирал ли си някога?

Древният му казал:

– Да, например в тебе, за да мога да се възродя. Ако не бях умрял в тебе, как щеше да живееш? Когато умирам (когато се ограничавам), съществата живеят. Когато живея с Диханието и съществата живеят. Когато живея без Диханието, съществата са Безпределни.

Фениксът попитал:

– А къде живеят Безпределните?

Древният казал:

– Тези, които са в Диханието без дихание, са в Сърцето Ми без сърцата си, защото те са станали Моето Сърце. Сърцето, от което всичко е излязло.

АЗАРИ МЕРАЙРА –
СИЯНИЕТО Е ВОДАЧ

Азари Мерайра – Сиянието е Водач (на Обетования език).

Обетованият език е Дълбини в Дълбини. Има думи, които могат да пробият всяка Дълбина, без Върховната Дълбина, която е Абсолютът. Тук всички думи спират пред Вратата на Прасъществото – последната Дълбина и се оттеглят.

Откровението на втория Аваромон:

Това е Мъдрост отвъд този и онзи свят, отвъд Духовния и Свещения свят, отвъд Божествения свят.

Някога, извън времената – там, в Сърцето на Безмълвието, Древният ми каза: Всички някога ще бъдат близо до Мен, но няма да Ме познават, защото ще съм близо до тях.

АУМРАА

НИЩОТО, МИСТЕРИЯТА, БЕЗДНАТА, БЕЗКРАЯТ, ВЕЧНОСТТА

ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО, СЛАБОСТТА, ВЛАСТТА, РАЯТ И АДЪТ, ЗМИЯТА

НЕЗНАЙНИЯТ, НЕЗНАЙНОТО, НЕИЗРАЗИМОТО, НЕИЗРЕЧЕНОТО, МИСТИЧНОТО И ДУХОВНОТО

СИЯНИЕТО И ЗОРАТА

ДРЕВНИЯТ, ДРЕВНОСТТА, ДРЕВНИТЕ ДУМИ

БЕЛИЯТ МРАК (АААР), НЕИЗПОВЕДИМОСТТА

БЕЛИЯТ (ИСТИНСКИЯТ) МИГ

УСМИВКАТА (АРАЙРА) И БЛАГОСТТА (АЙРАМА)

СФИНКСЪТ И ФЕНИКСЪТ

МИСТИЧНИ РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ФЕНИКСА И ДРЕВНИЯ

Първият Прастарец

ИЗРЕЧЕНИЯ