ДОБРОТО И ЗЛОТО

Добротата е падение от Мистерията.

Изчезналият се освобождава и от добрите дела, защото те също са карма.

Злото има само един недостатък: то няма криле, път и поради това, няма опора.

Злото е провалено духовно състояние, влязло в материята.

Древното зло е имало очи, които пиели душата, пиели чистата ѝ енергия и затова това зло било заключено.

Древното зло е смразяващ вятър, който е бил поразен от Истината.

Благодарността е надрастване на злото. Тя е заличител.

Най-голямото зло в света е да си лишен от Бога.

Бог иска да Го познаят в Нищото, в Любовта, но когато това не става, трябва да Го търсят в добродетелите, ако и това не се случи, тогава ще Го познаят в злото и в степените на злото, които Той ръководи.

СЛАБОСТТА И ВЛАСТТА

Всяка голяма слабост в човека е голяма катастрофа – тя е голяма пропаст.

Властта е създадена от силно същество в миналото, което се е провалило, защото, се е отделило от своят Създател.

Атлантите

Властта винаги ще се проваля, докато се смири и дочака Божието Докосване.

Всяка власт извън Бога е изначално наказана, защото е изгубила Същността в себе си. Без смирение властта не може да изкупи себе си.

Пълна власт има само Нищото – Целостта.

РАЯТ И АДЪТ

В рая се е случило грехопадението, а падението е било нещо преди раят.

Адът е велик лечител на всяко падение.

ЗМИЯТА

Змията е светлинно дете, обвито в мрак, за да не се узнае тайната ѝ.

Змията, който узнае Тайната ѝ, ще получи Бога и Дълбините си.

НЕЗНАЙНИЯТ И НЕЗНАЙНОТО

Всеки търсач търси това, което не може да се опише, и така той се приближава до Великия Незнаен.

Всякога Незнайният винаги е бил Дълбинно скрит в Себе Си. Той има в Себе Си най-дълбокото Всеглъбяване и там е скрит.

Върховна Истина е, че Незнайният е винаги в нас и с нас, но ние невинаги сме с Него.

От милиарди години сме с Незнайния – сега само трябва да си Го спомним и отново да Го преживеем.

Той е Незнаен, защото е Явен. Най-великото чувство е Близостта с Незнайния.

Човекът трябва да постигне своята Незнайност.

Нашата Незнайност е част от Нищото.

Извисяването е в Незнайното, а падението е в знайното.

Незнайното е всеобхватно.

Завръщането в Незнайното е чисто завръщане. И само тогава ти си обогатен.

Уникалното на човека е, че той може да навлезе в тази Незнайност и да стане част от Великата Всеобхватност.

Навлизането в Бога е навлизане в една чиста Незнайност. Не можеш да кажеш „познавам Бога“.

Търси Незнайното, то е скритият Източник, Който те храни.

Само чрез Незнайното ние ставаме близки и сродни. Незнайното е, което ни сродява.

Всичко специално е от Незнайното, всичко чисто е от Сърцевината.

Само Незнайното е дълбоко и силно, защото е Неизмеримо.

Мъдрият всякога усъвършенствува Незнайното в себе си.

Не отхвърляйте никога Незнайното, защото, чрез Него се узнават Невидимите неща.

Който умее да възприема, ще му се разкрива все повече Незнайното, Неизреченото и Неведомото.

Кои същества от Мистерията са най-близо до Абсолюта? Тези, които могат да се отрекат от най-скъпото, Незнайното, и тогава те получават велик Дар от Върховната Незнайност, получават особена близост.

Незнайното обяснява нещата без думи, защото Присъствието му е фино.

Незнайното води до Неизреченото, а това, което не можеш да изречеш, е Мистерия.

Към Незнайното можеш да се приближиш само с особен род Тишина.

НЕИЗРАЗИМОТО

Днес в Мистерията има една необходимост да се говори все повече за Неизразимото.

Докога трябва да се говори за Неизразимото? Докато То завладее дълбините ти, без да се изясни.

Неизразимото се прекланя на Върховната Неизреченост – Мистерията.

Всяко неизразимо нещо е Мистично.

В Неизразимото си свободен. В Неизразимото водачът е Тишината.

Неизразимото расте в две посоки – Истинна Мъдрост и Истинна Пълнота.

Неизразимото е Прасветлината отвъд.

В изразимото живееш; в Неизразимото се разтваряш и си в Удивление.

Чрез Неизразимото сме най-близо до Мистерията и себе си.

В Неизразимото няма звук – тук тече Изначалното преизобилно Същество.

Който е познал смисъла, е разбрал, че смисълът е Неизразим.

Неизразимото е свободно от сътворяване.

Мистерията е Съвършената Неизразимост, защото тук слово не се ражда.

Неизразимото е Дар от Неизразимия. Този Дар не е от земята.

Неизразимото не Го знаеш, но Го приемаш, защото, То те е приело.

За Неизразимото нямаш знания, а Любов.

Неизразимото е онази Любов, която не е слязла в материята, а само я е докоснала.

Всички Неизразими същества са създадени от Велик Неизразим, Който е зад тях.

Велика Неизразимост прегръща сътворените и несътворените светове. Неизразимото е отвъд творението.

Някога Неизразимостта се срещнала с властта. Властта ѝ казала: „Аз имам власт над всичко“. Само една Усмивка, само един лъч излязъл от Неизразимостта и властта видяла, че никога е нямала реална власт над нищо.

Неизразимото живее в Безименното, но може да слиза в съществата и качествата без да зависи от тях.

Неизразимото никога не губи Себе Си, то е като извор, който постоянно се самообновява.

Това, което сме изгубили, е Неизразимото. В Неизразимото няма светлина и тъмнина, а само прелест.

Само Неизразимото е живо, то е животът, а не поезията. То не се нуждае от поезия, защото е преди словото.

Неизразим Източник поддържа изворите на живота. Той ги храни със Себе Си.

Истинска близост има само между неизразимите неща. Когато Го зърнеш, всички описания изчезват.

Неизразимото се ражда от Скритото Единство.

Бог е живата красота. Абсолютът е Неизразимото съвършенство.

Ние вярваме само в едно, в Неизразимото.

Който усърдно е търсил, той е получил Неизразимото. Неизразимото крие Незнайното.

Неизразимото се познава чрез неразбиране.

Мелхиседек

Не можеш да осмислиш Неизразимото, То не позволява ограничаване.

Който е вкусил Мистерията, се храни с Неизразимото.

Само чрез Неизразимото в себе си се сближаваме.

Падението е изгубване на Неизразимото, на Чистата Яснота.

Великата Неизразимост е ослепителна, и затова не ни се изявява.

Изразените неща умират. Неизразените са недосегаеми.

Неизразимостта е благословена от Дълбините на Тишината.

Къпеш се, когато потънеш в Неизразимия Океан на Любовта.

Преживяването на Бог винаги е преживяване на Неизразимостта.

Който е видял погледа на Бога, е видял Неизразимото и ще го носи завинаги в себе си. Неизразимото е загатване за Свръхнеизразимото.

Неизразимото и да се роди, и да не се роди, е все Неизразимо, защото е избрало Неизречеността.

НЕИЗРЕЧЕНОТО

Когато говорим за Древния, най-красивото, което можем да кажем, е Неизреченото.

Блаженият човек е влюбен в Неизречени неща.

Любовта е най-древното Свещено Писание, тя е произлязла от Съвършеното Неписание – Съвършената Неизреченост.

Любовта е Мистериозна Неизреченост. Всички, които в миналото са я изрекли, са станали сътворени и са изгубили Тайнството и сега я търсят, но тя се открива само на Мистиците.

Мъдрецът е съсредоточен в Неизреченото, а Старецът – в Неизмеримото.

Мистерията е съществуваща Неизреченост. Каквото и да кажем за Мистерията, тя си остава върховна Неизреченост.

Мистерията е особена Премъдрост, тя е съставена от Неизреченост. Който е разбрал тази Неизреченост, е докоснат.

МИСТИЧНОТО И ДУХОВНОТО

Мъдрец е този, който превръща злото в себе си в светлина. Мистик е този, който превръща светлината в Сияние.

Мъдрият се жертва. Мистикът се слива.

Мистикът се вслушва в чистите, неизречени неща.

Мистиката е Върховният Насъщен хляб.

Истинското развитие е мистично дело, скрито дори и от теб самия.

Словата на Мистичния човек са фини лъчи.

Мистичното съзнание ни дарява Неуловимото.

Мистичното винаги има вкус към Древността.

Само Мистиците познават Любовта, защото тя ги е завела до Свободата. Но какво има зад Свободата? Има нещо друго...

Тайната на живота се разгръща само в Мистичното.

Само Мистичното е Живот, защото е ясно, неизразимо. Целта на Живота е Мистичното състояние.

Извоювай Мистичното си Сърце.

Всеки миг, наблюдаван мистично, ражда сила.

Мистична Вяра означава възприемане на Тайното знание.

Мистичната благодарност, която е при всички условия, е част от Древното Съвършено знание.

Мистикът е Същество от степените на Безмълвието. Мистикът е роден от дълбините на своето Безмълвие.

Мистикът черпи своето тайно знание от Безмълвието – Бялото Безмълвие – чистата Същност на Духа.

Духовните хора не влизат в Мистичното – там е необходим друг вид сърце.

Мистичното вижда отвъд Духовността.

Духовният човек се старае да служи; Мистикът се е слял.

Духовните хора са в мълчанието, а Мистикът е в Безмълвието. Той изхожда от безмълвието.

Мистикът – Сърцевината му е не духовният свят, а Мистерията.

Мистикът е Несътворен в сътвореността, нероден в родеността.

Мистикът живее в потайната си Сърцевина.

Мистикът е Тайнство от Мистерията, тя го е докоснала.

Мистикът е видял нещо от Мистерията и знае, че тя го очаква.

Мистикът – Душата му е от Безкрая. Духът му е от Мистерията. Сърцето му е от диамант.

Мистикът съществува без сътворение, без съществувание.

Всички Мистици са докоснати от чистия ефир на свободата.

Тревичката, която се покланя докрай ще стане Мистична Душа, но сега тя е само тревичка, която се упражнява в Смирение.

В Мистичната Душа няма цветове, а само чиста сияйност.

Мистичното знание е образувано от лъчи на Мистерията.

Към Бога се пътува със сърцето на Смирението и Любовта.

Към Древния се пътува с Мистичното и Прасъкровено съзнание.

СИЯНИЕТО

Сиянието не е доброта, а МИСТЕРИЯ.

Сиянието е родило Покоя, но на по-вътрешен план, то превъзхожда Покоя.

Дори и Безкраят има край...

В Мистерията са Сиянията; в Бездната са духовете.

Пътят от Духа към Сиянието се случва чрез искрени усилия в Тишината и с едно Неочакващо очакване.

Сиянието е неподвижно, защото няма действия и затова, то е всякога като слънце в себе си.

Този, който може да усили сиянието си, докосва нещо от Мистерията на Абсолюта.

Когато един чист Дух е търсил само Мистерията и когато той се разпадне, той се превръща в Сияние.

Сиянията са създадени чрез велика концентрация на Абсолюта и са били излъчени от Него.

Сиянието Любов е Сърцевината на скрития Абсолют.

Абсолютът е дал на хората най-есенциалното от Себе Си – Сиянието.

Ако ти е даден сияещ Миг, Бог е дошъл в твоят живот.

Слънцето е светещо; Сиянието е Древно.

Безкраят е пълен с живот; Сиянието е наситено с Мистерия.

Словото е озарителят на световете, а Сиянието е освободителят.

Сиянието е завършекът на световете.

Словото е творец, Словото е творчество – Сиянието е отвъд това.

Слънцето се е научило да сияе от Искрата в човека.

Искрата е по-древна в своето сияние.

ЗОРАТА

Зората е изворът на Мистериите.

Когато Зората погълне изгрева, изгревът ще се прероди в своята Мистична Радост.

Зората не може да разкаже на изгрева своята Дълбина.

Изгревът и залезът имат звук – Зората няма.

Звукът е сътворение; Зората е Безмълвие.

ДРЕВНИЯТ И ДРЕВНОСТТА

Има само Един Велик Древен. Който знае това, Той има душа. Той е Благословен. Той има Свръх реалност.

Древният е Първородителят на Мистерията, Бездната и всичко след това.

Древният е Мистерия без знания.

Древният е всякога в Себе Си и когато присъства, и когато отсъства.

Древният не е позволил да познава Себе Си, защото това би било ограничение.

Когато се изгубваме в Него, Той ни позволява частица Древност.

Древно родените са отвъд живота и смъртта – те са в Мистерията.

На дъното е Той и под дъното е Той, и отвъд дъното е само Той. Създал е живота, за да открием Мистерията.

Накрая Той поглъща всичко, за да остане само Пречистата Му Същност.

Любовта е Пътят към Целостта, а не пътят към света.

Ако Любовта е влязла в търсача, търсачът ще открие Сърцето на Древния. Това е Сърцето, от което са произлезли всички други сърца.

Древният се е разкрил до Безпределност, но не е спрял дотук. Кой може да Го измери?

Нашият Път към Древния е отвъд Вселената и света. Дълбините са отвъд Вселената и света. Те са в Него самия...

Древният е Непознаваем, защото е Дълбини в Себе Си.

Чрез Бог Древният е излязъл навън, в достъпност, в Божественост. Чрез Себе Си е останал в Мистерията, в Непостижимата си Дълбина – Върховната Недостъпност.

Всички степени на изчезване са до предпоследната Дълбина.

Колкото по-близо до Него, толкова по-голяма е Тайната Му, толкова по-голяма е Несподелимостта.

В Мистерията Той е толкова дълбок, че няма дори и възхвала.

Копнежът към Древния е Необятен.

Древните чисти същества са отвъд сътворените светове. Те са Предците – Първоучители.

Когато Той разрушава, Той тайно съхранява, но това е скрито от погледа на света.

Когато Неговата Любов те разрушава, тя увеличава Единството си с тебе, и Те прегръща в сърцето си – такава е Любовта.

Живеем чрез Неговия Дар, защото, Той е течението на живота.

Съществува само Древният и нашето съществувание, и най-ефирното, е Негово.

Самият наш Дух е Древност Бездънна, но ние не се познаваме.

Ако Древният ти е позволил да Го вкусиш, Той вече те изважда от цялото сътворение.

Древният не се разбира, Той се вкусва от твоето Нищо.

Древният ни е създал безпределни и ни очаква.

Има само едно постижение: завръщане в Древния Бог, завръщане в Изначалното.

Само, който има изгаряща Любов, ще засияе отвътре чрез Него.

Аз горях четири милиона години докато Той Ми каза: Ела!

Той гореше в мен и чакаше Себе Си – така се родих.

Милиони души живеят за един само Миг: да влязат в по-дълбоко Единство с Древния… това е Мигът на живота.

Ако Древният ти е позволил да си в Единство с Него, Той ще проникне дълбоко в тебе и ти ще усетиш това Единство.

Тишината му е дълбоко Единство. В нея се случва близостта. Той е Великият Водач. Ние не умеем да водим себе си.

Динозаврите са изгубили водачеството си за милиони години.

На Мистиците е позволено да пътуват дълбоко в Древния Бог. Сам Той им е позволил това.

Древният се е родил когато още е нямало Бездна и Безпределност.

Древният е Съвършената Пълнота.

Древният Глас е дълбинно тих.

Всичко в световете е определени трептения. Само Той, Древният, е над трептенията – Скрит в Своята Изначална неподвижност.

Той е създал Етера и Безкрая като ги е излъчил от Себе Си.

Акаша е вродена дълбоко в нас, трябва да я осъзнаем, да я открием, тя е нашият Древен свят.

Древен разум движи всичко към Себе Си.

Древният Бог е вселен дълбоко в човека и затова много трябва да се търси навътре, в Пракорена.

Древният скрит Бог е Царството Божие, Древната извираща сила, а изворите са само последствия.

Древният те учи, ако те учи на всеобхватност.

Древният Бог е Единственият господар на действията.

В Древния свят хлябът е духовно явление, а това е особено чисто отношение към Истината и Бога. Земният хляб е изгубил това отношение.

Има една Любов към Древния, която е над всички дарби и резултати, защото какви дарби можеш да покажеш на Древния преди времената?

Що е Древният Бог, Най-скритият? Страховита Чистота.

Който умее да не търси, Древният Го открива, а който Го открива, разбира, че Той е по-скрит от Скритото и се влюбва в Него.

Древният превъзхожда живота. Той е роден преди живота.

Живите, в Древния, са всякога живи. Живите, в живота, не са.

Някога Древният като изрекъл Любовта ѝ казал: „Обиколи всички светове и говори им за Праизточника, поведи ги към мен“.

Само в Нищото можеш да прозреш Древния. Той е сроден само с Нищото.

В Древността сме били едно велико Несъществувание.

Древният е Пълнотата на Небитието.

Древният е по-дълбок от реалността.

Древният е по-дълбок от всяко истинско знание.

Древният никога е нямал начала. Той е Бездънно Непроявен. Това, което е навън – Вселената – е само капка от тази Бездънност.

Древният е Скрит от Вселената и съществата, поради могъщо забулване, но на избраните Той се разбулва частично.

Не може Бездънният да има лице освен като от було.

Не се е родил език, който да опише Древния – Бездънното Начало – защото в Дълбините словото изчезва и губи себе си, то се сблъсква със стената на Върховната Неизразимост и спира дотук.

Който е видял Древния Бог, се отказва от себе си.

Древният има Битие и Небитие, но ги превъзхожда.

Само Нищото може да служи на Великия Древен.

В Нищото е Древният Божествен Лик.

Върховното Нищо е великата преизпълненост на Мистерията.

Вечността е съставена от красива енергия. Безкраят е съставен от свободна енергия, а Мистерията е съставена от Древност.

Има само една реалност: да изчезнеш в Древния Бог.

Когато сме в Древния, Той е нашето несъществувание, нашатаПреизпълненост.

Христос е изчезнал в Бога и затова е възкръснал.

Древният е по-дълбок от реалността, защото е Прасъщност.

Търсенето на Древния е търсене на Изначалното ни Прасъстояние.

Най-великото постижение в живота е Древният да влезе в тебе и да изрече: Аз Съм! – това е Дарът на даровете, но развитието продължава...

Аз Съм! – означава Нищото да се е изрекло в тебе.

Древният е най-много в Любовта, а не в качествата, но може да влиза и в качествата.

Нищо друго не пътува към Древния Бог, както Любовта. Така Той пътува към Себе Си.

Когато се освободиш от Вселената, Древният изгрява.

Когато твоята цел е Древният Бог, никога няма да се провалиш, защото тази цел е Самият Бог в действие.

Колкото повече мислиш за Древния Бог, толкова повече се увеличава Тайната способност, за да Го възприемеш като Незнаен.

Най-дълбинното ни подобие на Древния е в това, че ние сме Мистерия.

Най-великото пътуване е пътуването към Древния.

Ако Древният те е повел към Себе Си, Той ще премахне всички прегради.

Той поставя преградите и Той ги премахва, а да Го познаем и възлюбим.

Той е влюбен в нашето Нищо, защото, там е следата Му.

Само за един миг, ако си видял Древния, ти вече не си от света.

Древният е отвъд всяка двойственост на добро и зло. Той е Тоталност.

Древният е Абсолютно Неделим. Той е отвъд мига и е по-дълбок от Същността.

Древният е в Изначалното Безименно Състояние. Той нищо не преживява; Той дарява.

Древният всякога живее в Изначалното Състояние – Древният Миг, а извън него са времето, мъчението и събитията.

Само в Древния Миговете са Прасъстояние.

Има мигове на велика близост с Древния, те са ядрото на нашия живот в Нищото.

Най-дълбинните Мигове са Негови присъствия в нашата Сърцевина.

Великото Бяло Единение се случва само между две чисти Същности, между две Несъществувания и това е Древната Връзка.

От Своята Тъкан Древният е създал Съществата на Нищото.

Бездната е Мистичен образ на Древния, а Мистерията е Негова Сърцевина.

Древният присъства само в Учителите и частично – в избраните.

Великото Присъствие е Древна Любов.

Великото Присъствие търси твоята душа, твоят отклик.

Когато Древният идва до една душа, Той идва с велика Любов.

Древният е Велико Превъзходство и над света, и над Прасветлината.

В Древността са Го наричали: АААР – Белият мрак – Неизповедимият.

Той ни е облякъл в Мистерия като Себе Си.

Древният е Всепоглъщащо Нищо. В Нищото всичко е съхранено.

Най-великото доказателство за Древния е Нищото.

Древният чува и най-тихия шепот във Вселената, защото този шепот е Негов.

В този свят злото е благото, но Древният много се е скрил в него.

Голямото зло в света е тайното зло, а не явното зло.

Древното зло е брутална черна воля, то е изгубило контрола и затова е било поразено от смразяващата Божия Сила.

Камъкът е Древен спомен от Древната Праистория, в която той не помни защо е бил вкаменен.

В Древния скрит Бог няма писания, а само Истина. Той е Върховната Истина.

Аз съм Този, Който съм означава: О, Древний, колко е велика Твоята Безименност, твоята Неограниченост, твоята Несподелимост!

Древният тече в чистата река – реката на Любовта.

Историята е история на ума, а Древността е в Духа.

Само в Древността има завръщане – Древността е Диамантеният Бряг.

Древните са се хранили с Мистерията на зората Ако можеш да видиш Древното си Сърце, всички светове щяха да изчезнат и сътворените, и несътворените.

Древното Сърце в човека е Цветето на Мистерията.

Някога в Древността Мистерията ми каза: Заключи ме в Дълбините на Сърцето си и ще дойде време когато Моята Мистерия ще ти се изяви… Така и не усетих как минаха 80 милиарда години... Но въобще дали имаше и време, а дали имаше и безвремие?

Правилността е твоята Древност.

Древно е това, което не можеш да споделиш.

Ние живеем, за да си спомним Древността.

Всички ние сме изгубили своята Древност – и това е, което търсим.

Древността е Мистерия, освободена от живота. Тази Мистерия е най-висшата свобода.

Нашето Древно Състояние предхожда Вселената и сътворението.

В Древното си Състояние придобиваме своето Изначалие.

Ако ние преживеем Древното си Състояние и то ще ни преживее – така се ражда Единството.

Древното ни Състояние – това е нашият Изначален свят. Свят, който е отвъд всичко сътворено и несътворено.

Който е преживял Древното Състояние е отмахнал булото на материята.

И да преживееш Древния, Мистерията си остава. Той живее в Непознаваемост Бездънна.

Пирамидите и Сфинксът са гости от Безкрая. Негови малки външни следи, но Любовта е върховната Следа и Път към Неговата Непознаваемост.

Великият Замисъл е родил Непознаваемост.

Древната велика Любов е създадена като единствената Чиста Сила, способна да се приближава към Него.

Древността отдавна е изпреварила всички науки и религии, защото Древните са станали Богове, Божества и потайни мистериозни създания, а не учения и религии, не учени и религиозни – те са изоставили всичко това.

Древността е Мистерията – тя се е родила от Абсолюта.

В Древността истинските воини са губили битката със себе си, за да придобият себе си – така са израствали в Духа

Съществува само Древният свят. Всички други светове са преходи.

ДРЕВНИТЕ ДУМИ

Древните думи са Мистични сили на Белия Мрак.

Древните думи са създадени от Белия Мрак.

Древните думи се натрупват докато изгрее Прасветлината в тях, и тогава се случва Неизразимото – Завръщането.

Древният е скрит в Древните думи, в Изначалните Думи.

Древните думи увеличават Нищото в нас, нашата свобода и Изначалие.

Древните думи са Водители към Себепознанието – Изначалното състояние.

Древните думи даряват ПЪТ, СЪЩНОСТ, РАЗВИТИЕ.

Търсете Древно чистите думи, защото думите в света са се провалили.

Само Древните думи са преобразяващи Духове.

Всяка Древна Дума има Сърце, което те прегръща.

Всяка Дълбинна Древна Дума има 140 хиляди степени на Сърце в Сърце... Последното Сърце е абсолютно несъществуващо.

Древните думи са действия и покой едновременно.

Взирайте се в Тайната на Древните думи – те са живот преди живота. Те първо са били неизречени, неизговорени, а после решили да се облекат в думи, за да напомнят за Неизговоримото в себе си и за Древния си произход.

Древната Дума е чиста обновяваща и обогатяваща незнайност, защото тя идва от Прабял Извор.

Древната Дума е Мистична храна. Само една такава дума може да ви превърне в извор.

Има Древни думи, които те прегръщат, те са Изначално чисти и съхранени. Те никога не са могли да бъдат опетнени, защото са имали в себе си Абсолютен Център.

Древните Думи са Пазители в този и в онзи свят.

Мъдрите живеят в Древните и Тайни Думи.

Всеки трябва да открие поне три Древни думи, които го прегръщат.

ААРА – е осветяваща дума в пътя – Само Ти ме води.

Белият мрак е тоталната защита.

Мракът всякога е бил осветен, светещ, но Неизповедимостта винаги се е криела в Себе Си.

Белият Мрак – това е името на най-сияйното Присъствие.

Велика чест е да знаеш дарът, слязъл от древните думи. Това означава че те са слезли при тебе.

Белият Мрак е част от скритата, безкрайна Тънкост, Есенцията на Акаша. Тук се намират най-дълбинните Истини.

Белият Мрак е Абсолютна реалност, скрита в реалността.

Белият Мрак е следата към Прасъществото.

В твоята дълбока реалност Мракът е Бял.

Белият Мрак за обикновените хора е мрак, за пробудените е осветен Път, Неизразим Път.

Неизповедимостта е скрита в Дълбините на Сърцето и затова Сърцето е Тайната на човека.

Белият Мрак е Древната и Тотална Цялост – Всепроникновението.

Белият Мрак е Дълбинната Тънкост, в която е скрита и Любовта, и Мъдростта.

Скритата реалност е Всепроникваща – тотална. Тя е тотално осветена, защото е Чист Дух – изначално осветена. Смешно е да те осветява човек, който не е Чист Изначален Дух.

Белият Мрак е върховно качество на Всепроникване.

Белият Мрак е Мистерия, на Нищото – скрита от света и Несътвореността.

В Белия Мрак има нещо скрито, което е по-дълбоко от реалността.

Белият Мрак е реалност, скрита в нещата. Абсолютът е Свръхреалността – Върховната степен на Нищото.

Реалността на Чистия Дух, който е в Белият Мрак, е сияеща.

Белият Мрак е тотално проникване, но само Абсолютът е върховно проникване.

В Белия Мрак няма нищо двойно. Тук Любовта е Любов без омраза. Мъдростта е без заблуждения. Свободата е Чиста Свобода.

Всички изчезват в Белия Мрак. Само Абсолютът присъства и е скрит.

Белият Мрак е Дарът за Великата Преданост.

Белият Мрак е всякога съществуваща есенция, излязла от Върховното Нищо.

Първо – тази Есенция е била в Абсолюта, после – е слязла в Мистерия, после – в Безпределност, после – във Вечност и накрая – се е скрила в сътворението, в Тайната на Сърцето.

Белият Мрак е най-фина енергия, скрита в Сърцевината на нещата.

Чрез Белия Мрак Древният ни дава Себе Си.

Белият Мрак е Дар – отвъд опита. Дар на Източника.

В Белия Мрак злото е унищожено.

Белият Мрак е преизобилие от Любов, която е била изгубена за сътворените, и затова на сътворените е даден Дух и душа, за да се върнат в Древния свят.

Белият Мрак е Древното Велико Царство, защото всичко е Единно, а основата му е Единната Воля.

Белият Мрак е предпоследната степен на Съвършенството, зад което стои Прасъвършенството – Абсолютът.

Белият Мрак е Нероденост – място без светове, ограничения, без сгъстяване.

Тук Преизобилната Любов е Древната и Изначална Манна – Първичната храна.

В Белият Мрак сътвореността е унищожена, несъществуваща.

Скрит в Белият Мрак, Древният наблюдава всички събития.

В Белият Мрак е истинският живот, но ти не си открил себе си.

Белият Мрак е най-фината есенциална тънкост на нещата.

Белият Мрак е Учителят на Потънкостите...

Създаването на извора от Извора е дело на Белия Мрак, излъчена Есенция на Прасветлината във водата.

Никой не е Господар на Белия Мрак, защото, Той е съставен от чиста Свобода.

Белият Мрак е Древно Име на Бога – Спотаеният в Потънкото действие.

Чрез Потънкостта Той ни позволява да Го познаем без да Го виждаме.

Няма пряко виждане на Скрития Древен, защото то е смърт и физическа, и Духовна.

Тънкото е Неговият свят. Грубото е външният свят – отделеният свят, падналият.

Тънкото е спасението от грубото.

Тот казва: Отдели тънкото от грубото!

Тънкото и Претънкото надминават всяко слово и всички слова.

Древните думи са произлезли от Претънкото и там ни водят.

Тот казва: Отдели тънкото от грубото! – Отдели Духът от Материята много внимателно.

Тънкото е Излияние на Белия Мрак в нас.

Белият Мрак се движи по замисъла на Великият Скрит Разум.

Белият Мрак е, който дарява на човека Пътят към Дълбините.

Белият Мрак е Изначалната Същност – отвъд живота и смъртта.

Белият Мрак е състоянието на Древната Нероденост.

Белият Мрак е Мистично Сливане с Древния Безмълвен Дух.

Белият Мрак е Древният свят на Свободата и Пълнотата.

Безмълвието е изтъкано от Белия Мрак.

Белият Мрак е Праматерията на Изначалния живот, който е бил без смърт и ограничения.

Белият Мрак е Неизразимото, а То не позволява понятия, То само споделя Себе Си.

Белият Мрак е състоянието на Древната Працивилизация.

Акаша – Белият Мрак – прегръща Безкрайното, защото, то има Сърце.

Белият Мрак е състояние отвъд сътворението.

Белият Мрак е Скритост на Прасъстоянието.

В Белия Мрак всичко е Единно, защото е Изначално.

Когато се слееш със своята Безкрайност, заживял си в Белия Мрак.

Тук, в Белия Мрак птицата лети без крила и без сърце. Тук тя е Чист Дух, Чист Полет… Полет преди сътворението.

Белият Мрак обича най-много Древното Царство на Тишината.

Акаша – Белият Мрак – е потокът на Древния свят, Белият поток, ослепителния свят.

Белият Мрак е свят, скрит в своите Дълбини.

В Белия Мрак обмяната е на Древния с Древния – Чистият поток на изначалните Божествени Духове.

Белият Мрак е произлязъл от Дълбините на Абсолюта.

Белият Мрак е роден преди живота. Той е част от Прасъщността на Абсолюта.

Ако Белият Мрак те търси, Древният те призовава към Себе Си. Това е зов на Древното Праединство.

Световете са откъслеци от реалността на Белият Мрак.

Изначалният завет е: завърни се в Белият Мрак!

Ние сме родени от Велико Праединство с Белия Мрак.

Белият Мрак в нас е преди всяко сътворение. Ние сме предвечни.

Всичко сътворено е отделено от Белия Мрак, за да се случи завръщането в Праединството.

Белият Мрак е Предвечната Скритост.

Белият Мрак е Сърцевината на нашият живот. Той е скрит дълбоко в нас.

Сътворението ни учи, а Белият Мрак ни очаква.

Изначалното Единство е съществувало в Белият Мрак и после чак в Безкраят.

Мъдрите и Премъдрите са отсъстващи и в Белия Мрак, и в сътворението.

В Белият Мрак е Древното Единство и Единното Преклонение пред Абсолюта, Върховната степен на Нищото.

В Белия Мрак е стаена Великата Неизменност към Абсолюта – Прапроизхода.

Великото Преклонение е Великата Неизменност – Изначалното Състояние.

Великата Неизменност е била нещо извън сътворението и е била всякога, и винаги ще ни очаква.

Едно същество, което има Белия Мрак в себе си, е над света и Вселената, то е в Изначален, Дълбинен, вътрешен свят.

Всяко същество на Белия Мрак е част от Великата Мистерия.

Белият Мрак е основата на Древното, Мистично Единство – Безвремието, в което е нямало светове.

Белият Мрак е дълбоко в нас, в Дълбината ни, но ние го търсим навън.

Белият Мрак е дълбинен, вътрешен Прасвят, изтъкан от свобода.

Бялото слово има способност да посочи Пътя към тази Мистерия.

Белият Мрак в нас, това е Животът на Безкраят.

Всичко е пътуване към Белия Мрак, който е в дълбините ни.

Белият Мрак е Древно съществувание, което е без живот и смърт.

Всички Дълбинно Отдадени съществуват в Белия Мрак.

В Белия Мрак ние сме свободи в своето несъществувание, защото, сме Изначални.

Има само един обет: завръщане в изначалието – това е Древният завет.

Съществуванието е вторично състояние, то е и отделяне от Изначалието – Прасъстоянието – Белият Мрак.

Белият Мрак е Скрит в твоята дълбока реалност, която е отвъд света и вселената.

Белият Мрак е тънката реалност в реалността – есенцията.

Чрез Белия Мрак в себе си ние надрастваме света и Вселената, за да се завърнем в своята чиста Изначалност.

Когато разбулиш себе си, ще видиш Белият Мрак, своя произход.

Белият Мрак отстранява в нас Светлината и тъмнината. Остава само чистата Изначалност.

Белият Мрак е Изначалната ни природа. Изначалното никога не може да бъде заробено.

Човекът на Белия Мрак е говор на Древния Бог.

Белият Мрак е най-сияйното явление в Древността и най-скритото от света.

Белият мрак, това е великата Божествена, Древна Наситеност на Изначалния живот.

В Белия Мрак Сам Древният вижда Себе Си.

Белият Мрак е велик служител на световете, които са в сътворение.

Белият Мрак дарява на сърцето едно топло сияние.

Белият цвят е нашият Прапроизход. Този цвят е Праослепителен поради голяма наситеност.

Дори и Премъдростта не може да обясни Дълбините на Нищото, Дълбините на Белия Мрак.

Има мигове, които ни завръщат в себе си – те са отвъд света. Те са белите мигове в нашият живот.

Има Миг, в който ставаме едно с Нищото, с Прапроизхода.

Истинският Миг е вътрешно виждане на Древния скрит.

В истинския Миг Той се излива в тебе.

Истинският Миг е Древно Докосване от Скрития.

Истинският Миг е водител към Неговата Прасъщност.

Мигът с Него е най-големия Дар на живота. Той е знак, че те очаква. Той оживява в истинския Миг заради тебе.

Истинският Миг е скритият Миг на живота.

Истинският Миг е велико Докосновение. Истинските Мигове ни изваждат отвъд света и сътворението.

Истинският Миг променя съзнанието и Пътя – той е повик към Дълбините.

Истинският Миг е ефирно проникновение.

Истинският Миг може да бъде велик Пазител.

Древният дава истинския Миг, за да Го търсиш навътре.

Истинският Миг действа отвъд света – той е призоваване към вътрешната реалност. Истинският Миг разкъсва света на парчета.

Един само истински Миг мълниеносно може да освети целият ти живот.

Белият Миг е Всевиждащ той знае кого да дари със себе си.

В Истинския Бял Миг времето е Безмълвно.

Всеки Бял Истински Миг вселява Прасветлина.

В един Истински Миг може да видиш Водача на своят живот.

Ако си си посветил Живота на Бога, ти вървиш на среща с Тайнството на Всемогъщия Миг.

Всички хора пътуват към своя Бял Миг. Белият миг е Дар за завръщане в произхода.

Белият Миг е несъществувание и ни повежда в произхода.

Има пътуващи към Древния. Има Търсещи Древния. Има и Любещи Древният – те срещат Белият Миг.

Човекът, който получава Белия миг, дълго е чакал с Любов, с преданост от Древността си.

Белият Миг е част от Древното себепознание.

Белият миг осветява скрития Път.

Белият миг е Древен Гносис – пречисто Откровение.

Истинският Миг е придобиване на Същност, на есенция от Висшия свят.

Белият Миг е извисяване в Дълбините.

В Белият Миг действа Скрития Учител.

Ние сме родени от ослепителния Бял цвят. Белият Миг разбулва Пътя към Единствения.

Белият Миг всякога заражда потайно Вдъхновение. Белият Миг е Царството в сърцето.

Белият Миг е Дар от Нищото за Нищото, от Дълбина за Дълбина.

Белият Миг прегръща твоята Искреност.

Белият Миг е Несътворен Миг. Белият Миг е спасител от илюзиите.

Белият Миг е несъществувание, което е част от твоето древно несъществувание.

Белият и Чист Миг винаги изгрява като Истина в твоя живот.

Белият Миг е чист лъч от Истината.

Белият Миг осмисля Мистичния Път.

Белият Миг умиротворява света, като го отделя от себе си.

Белият Миг е разбулване на Несъществуванието – Древното Единство.

В дълбокото Несъществувание, което е в Безкрая и в Мистерията, има само Бели мигове и влияния.

Белият Миг е Истина, която отделя сътворението от нас.

Белият Миг е разбулваща сила, той разбулва Пътя.

Само Любещият, Преданият ще види Лъча на Белия Миг.

Белият Миг е придобиването на Неродеността.

Белият Миг е придобиване на Великата Любов.

Белият Миг е потайно съкровище.

Белият Миг е винаги Мистичен Водител.

Белият Миг идва от Безвремието и води към Безмълвието.

Белият Миг е чистото състояние – Дух и Свобода.

След много усилия в живота ни идва великият Дар: Белият Миг – завръщането.

Белият Миг поражда дълбока възприемчивост за Пътя към Единството с Древния.

Белият Миг е завръщане в Изначалното състояние.

Белият Миг е спасителната ръка на Милостта. Белият миг изтича от Източника.

Белият Миг превъзхожда света и затова е освобождение.

Белият Миг е роден преди Вселената и света. То е нещо, което имаш в себе си.

Белият миг е Древното състояние на Единение.

Белият Миг те видоизменя, защото е реалност от Извора.

Ние принадлежим на Бялата Реалност, а отвън сме само видимост.

Белият Миг съгражда нашето Безкрайно подобие.

Белият Миг отстранява космоса.

Всички Бели Мигове са лъчи от нашата Безкрайност.

Чрез Белия Миг разбираш едно друго, по-дълбоко измерение.

Белият Миг е най-чистата Милост на Скритостта.

Ако Белият Миг се даде на недостойния, той ще усили тъмнината му.

Белият Миг има безгранична природа. Белият Миг работи за Дълбините на човека.

Белият Миг е Същност, която призовава Същност. Чрез Белият Миг Древният търси Единството си с тебе.

Белият Миг ти напомня за Древното Единство.

Белият миг ти напомня за Древното несъществувание – тогава когато си бил цялостна жива Искра, Древен Лъч.

Белият Миг идва от твоето Древно Уединение.

Белият Миг иска да мислиш за своята Древност, за да си я спомниш.

Белият Миг иска да придобиеш себе си, Изначалното си състояние – Древността.

Белият Миг казва: Помни своят произход!

Белият Миг е нашата Неделимост от Произхода.

Белият Миг е Скритото Око, насочено към тебе, за да Го видиш.

В Белия Миг Скритият ти дава Себе Си, Своята Любов.

Белият Миг е есенциален Миг на Чистотата.

Белият Миг е Тайна Искра в съзнанието, в чистото съзнание.

Скритият ни докосва чрез Белия Миг.

Белият Миг е частица от Лицето на Скрития Древен.

Белият Миг е тънкост от Древния свят.

Белият Миг е яснота в трудния Път.

Белият Миг очиства Тайната на Сърцето за Пътя към Древния.

Белият Миг създава Ясното Сърце.

Белият Миг е знак, че принадлежиш на Древния Бог.

Белият Миг е скрито осветяване.

Белият Миг е скрито действие в действието.

Белият Миг ти позволява да виждаш Пътя си.

Белият Миг напомня за твоята вътрешна реалност.

Белият Миг увеличава Истинността в нас.

Белият Миг вижда твоя Път и го уточнява.

Има степени на съвършенство в Белия Миг.

Белият Миг може да стане пълен господар на твоят Живот.

Белият Миг е сближаване с Центъра.

Белият Миг е част от нашата Сияйна природа.

Белият Миг е есенция от Неродеността.

Белият Миг е отвъд цветовете, той е чистата прозрачна Истина, слязла от произхода.

Белият Миг е част от Древния Лик.

Белият Миг е част от скритото съвършенство на Любовта.

Белият Миг е нещо от скритата реалност.

Белите мигове са подготовка за великото и пълно Откровение на Древния върху тебе.

Белият Миг означава, че твоята Нероденост те люби и призовава.

Белият Миг заличава тъмнината.

Белият Миг е преживяване на Недокосваемото.

Белият Миг идва от Древното Бяло Прасърце.

Белият Миг е Съвършенство, скрито в Сърцето на Великото Съвършенство.

Дарът на Истинския Миг превъзхожда света.

Белият Миг иска да излезеш от себе си и да тръгнеш към Великия.

Белите Мигове ни правят Истинни същества.

Белият Миг ни води към Лика на Безподобието.

Белият Миг е Етерен Лъч.

Белият Миг е извисяване в извисяването.

Белият Миг твори сияещо Древно съзнание в нас.

Белият Миг се самопреживява в човека.

Белият Миг е Древен спомен – Древно Откровение за тебе.

Белият Миг е Глас на Древното Единство.

Белият Миг разрушава празнотата и смъртта.

Чрез Белите Мигове ние постигаме Дълбините си.

Белият Миг е част от нашата Изначална Същност, която е отвъд света.

Белият Миг идва от Дълбинен Неизразим свят, който превъзхожда и външното, и вътрешното.

Чрез Белият Миг Същността ти казва: Аз съм с тебе!

Белият Миг ни казва, че Истинският Път е дълбоко навътре, че този Път е Дълбини, а не нещо навън. Царството е в Дълбините.

Няма зло в Дълбините. Злото е нереален свят, който действа само в Нереалността.

Слънцето, което наистина грее е нещо, което е дълбоко отвътре, а не нещо отвън.

Белият Миг казва: Отвън е само това, което грее, а отвътре е това, което топли.

Белият Миг е чисто качество на Безкрая – Древността, когато хората са общували като Богове.

Само Белият Миг изрича реално: Събуди се!

Белият Миг те събужда за твоята Безпределност, за твоето несъществувание, за твоята Свобода.

В Белия Миг няма свят, а само Изначалност.

Белият Миг няма облик, но има лице...

В Белият Миг е скрита Любовта, която ни отделя от света.

Белият Миг е частица от красотата на Древния свят.

Белият Миг е Духовен Изгрев в човека.

Белият Миг е част от красотата на Съвършенството – Неуловимостта.

Белият Миг е частица от Древния Океан на Абсолюта.

Белият Миг е частица от Древната ослепителна Прасветлина.

Белият Миг разкъсва булото на сътворението и ни повежда към Собствената ни Древност.

Белият Миг е Лицето на свещената красота.

Древността те съзерцава с Белия си Миг.

Когато навлизаш в Белия Миг и Бог навлиза в тебе.

Белият Миг иска да избереш Чистия, Божествен Път.

Белият Миг пробива нашата действителност, за да ни даде реалността.

В най-висшата си точка Белият Миг е Той, Който ни тласка към Мистерията.

В Белият Миг Той ни казва: Аз съм реалният!

Белият Миг се вглежда в твоята Безпределност.

Животът в Безкрая и Мистерията е създаден от Наситени, Бели, Сияещи Мигове.

Белият Миг е облечен в своята Неизразимост, защото такава е Същността Му.