Първият Прастарец

ИЗРЕЧЕНИЯ

Варна, 2023 г.

Елеазар Хараш, 2023

ПРЕДГОВОР

Прадревен лъч от Абсолюта

Тук изнасяме Божествено-мистичната Мъдрост на Първият Аваромон – Прастарец, но съществува и друга Мистична Мъдрост, тя е заключена.

Той е Неизвестен Приятел на всичко.

В Него храмовете изчезват. В Истината няма храмове.

Същността Му е по-бяла от Прасветлината, а Прасъщността Му – за нея Древното Предание мълчи.

Който е видял Върховния, той вече не се храни – той пие Безкрая и вдъхва неизмеримостта.

Върховната Истина е единствено в Ръцете на Абсолюта – Древния.

Любещите живеят в Душата си. Мъдрите живеят в Духа си, а Абсолютът живее в Мистерията и отвъд нея.

Върховният е Безконечна Непостижимост.

Върховният е допуснал черния разум, Древното зло, за да покаже, че има един път, в който няма развитие – той е път без Истината.

Върховното Нищо е Необитаема Прабездна – тук Върховният Древен е Сам.

Бог е в истинското знание. Абсолютът е отвъд – в незнанието.

Скритостта на Абсолюта е Свръхослепително Сияние, което е над Прасветлината.

Тот

Във Върховното Нищо нищо не може да бъде познато.

Нищото е отвъд живота и смъртта. В Нищото никога е нямало падение в живот и смърт.

Любовта е произлязла от есенцията на Абсолюта и затова Бог е Любов.

Когато станем Любов, в нас няма да има сътворение.

В Словото на Мъдрите израстваме – Те сочат Пътя на завръщането.

Диханието на Мъдрите е Безпределно, то е Дихание на Свободата.

Диханието на Мъдрите е Дихание на Истината.

Истината е еликсирът на Мъдрите – манната на Безкрая.

Еликсирът, това е Безкраят, това е естеството, това е Изначалната Чистота.

Прастарецът казва: Гледай като Истината и ще видиш Мистерията!

Първият Аваромон,
представен от Елеазар Хараш

Варна, септември 2023 г.

ПРАСЪЩЕСТВОТО, НАРЕЧЕНО АБСОЛЮТ

ПРАСЪЩЕСТВОТО (АБСОЛЮТЪТ)

Никой не може да разбере Върховното Съвършенство на Прасъществото.

Прасъществото превъзхожда всяка реалност – и видима, и Невидима.

Всичко реално, рано или късно, може да се разкрие, но Прасъществото си остава отвъд.

Само една стомилионна част от Прасъществото е живот. Другото е Мистерия отвъд живота.

За да се доближим до Прасъществото, трябва да отидем отвъд живота и смъртта – там, където е скрито величието на безмълвното изумление.

Прасъществото живее отвъд всеки живот. Лъчите Му са ослепителни.

Прасъществото е най-древното пребиваване – пребиваване преди Мистерията, която е част от Него.

Прасъществото е Пракорена. Той е този, Който е и Този, Който не е.

Той е Този, Който не е, защото има още много Непроявеност в Себе Си.

Абсолютът съществува без нужда от проявеност.

Върховната Сила е Върховна Непроявеност.

Той дава на избраните особен трепет – трепет от Мистерията.

Той е Сила отвъд Безкрая.

Абсолютът е Всемогъщ Бог над всички Богове.

Съвършенството му никога е нямало Начало и затова Той е АБСОЛЮТ.

Той е Безначално Съвършенство без рождение.

Понеже Абсолютът е Свръхсъвършенство, Той е Непостижим.

Той може да ти бъде близък, но Неговата Непознаваемост си остава.

Той споделя Себе Си с нас и си остава всякога Несподелен.

Когато той ни е докоснал с Любовта си, тази Несподеленост ни става близка.

Никога не вярвай в бъдещето. Бъдещето е Нереално. Реален е само Той, Върховният и затова търси неговата Мистерия.

Само Той е съществувал – никога миналото и никога бъдещето. Само Той е бил всякога.

Кой е бил преди миналото? Кой е след бъдещето? Кой е преди настоящето и е по-дълбок от него? Само Той.

Само Абсолютът може да дарява реалност. Той е дал реалност на Бога.

Абсолютът съществува Безначално. Той е излъчил част от Себе Си, която е станала Начало – Бог, но Самият Той си остава Безначалие.

Абсолютът Никога не може да се въплощава. Никога не може да приеме форма.

Бог е развитието. Абсолютът е Съвършенството.

Абсолютът е Върховната реалност. Тя не може да бъде създадена. Тя създава, Тя е Създаващата.

Абсолютът е дълбинна Неопределеност.

Как ще измериш това, което е по-дълбоко от Дълбините?

Абсолютът е бездънно Начало в Себе Си.

Абсолютът е най-дълбинното вглъбяване, най-близо до него е Мистерията. После следват: Безкраят, Вечността и сътворението. Сътворението е изгубило вглъбяването си и затова е разпръснато.

Абсолютът е отвъд Силата. Тя е Негова и Той я превъзхожда.

Абсолютът е досегаем и Необятен.

Който дълбоко е пожелал да не Го познае, ще Го срещне без да Го познае.

Аз съм Този, Който съм. Аз съм Този, Който съм дори без дълбини, защото съм Бездънна Мистерия.

Образът на Абсолюта е Мистерията и Безкраят. В Мистерията Той живее, в Безкрая си отдъхва, а в Себе Си е Царство – най-древното Царство.

Той ни позволява да Го осъзнаваме в Нищото, което е Негова Древност.

Абсолютът е Мистерия, скрита от всички неща – дори и зад Бога.

Той е Върховна, Бездънна Мистерия – никога е нямал начало. Никой не Го познава, не Го е виждал. Той е над всичко скрито, защото Сам Той е създал скритостите.

Няма Име Безкрайният Абсолют, защото Той е Върховно Нищо и Сам Той не може да се изрече.

Абсолютът е Прасила, абсолютно Неизвестна на никого.

Всички светове черпят своята сила от Прасилата.

Абсолютът е първична, Непознаваема глъбина.

Той е нещо повече от Неизречен.

В реалността виждаш своята безпределност. В Него осъзнаваш своята Мистерия и абсолютна необяснимост.

В Бог има реалност и Нереалност, битие и Небитие; явност и скритост. Абсолютът е съвършената скритост, която е отвъд явността и скритостта.

Лао Дзъ казва: Върховната Прареалност прилича на Нереалност… така както всичко реално изглежда на реално.

Абсолютът е преди Словото и затова за Него няма Слово, няма изричане.

Той е без изричане, без Слово, без ограничение – Абсолютна Свобода, но може частично да се изрече в нас чрез Себе Си.

Някога е съществувал само Той – нито битие, нито Небитие – само Той Единственият.

Някога е съществувала само Великата Изчезналост, Необятност. А по-късно Той изрекъл нещата и се е скрил в своята Прамистерия.

Всичко идва от Неговата Изчезналост, Скритост и пак там се връща.

Който има Същност, съществува вътрешно в Него като лекота и покой.

Абсолютът е свръхестествено Безлично Несъществувание. Той съществува като Върховно Нищо – велика тоталност.

Абсолютът е Върховното Прасъществувание, излъчил е от Себе Си Нищото и се е слял с Него, поради което е наречен Върховното Нищо.

Първото Нетворение е сам Абсолютът. Второто Нетворение е Мистерията; третото Нетворение е Безкраят, четвъртото – е вечността, а оттук надолу са низшите светове. От Вечността надолу са низшите светове.

Абсолютът е излял част от уникалната си сила в Бога и затова Бог е такава висота.

Абсолютът е вселил Любовта в Бога, но Сам Той е Свръх Съвършенство.

Бог е постижим чрез Единството. Абсолютът е Велика Непостижимост. Той е над Единството.

Абсолютът е вътрешна глъбина на Бога.

Първоматерията на Бог е Дух. Абсолютът е Мистерия, която е отвъд първоматерията.

Бог може да бъде преживян – Абсолютът не може.

Всичко се изменя – Абсолютът е Абсолютен.

Бог може да Го познаеш с Любов. Абсолютът не можеш да Го познаеш, но с отреченост и ако си призован, можеш да се приближиш.

Абсолютът е дал път на Бога, а сам Той е останал скрит в своята Мистерия.

Само Абсолютът знае какво е Абсолют.

В Абсолюта е скрита съвършено Непознаваема част.

Абсолютът е Праокеан – Праокеан без Брегове.

Бог е Съвършенството в Битието. Абсолютът е Съвършенството в Небитието и отвъд.

Абсолютът е създал Себе Си като Мистерия, а Мистерията е създала Бездната.

Абсолютът е втвърдил Древното Зло с Всемогъществото си.

Абсолютът – Върховната Истина е Лицето Му.

Божественият човек е явление на Бога. Съвършеният човек е явление на Абсолюта.

Божественият човек описва Бога. Съвършеният човек загатва за Абсолюта, защото няма същество, което да опише Прасъществото.

Абсолютът има триединна сърцевина: Бездна, Мистерия и Самият Той.

Върховното Съвършенство е Пречисто.

Прасъществото е Върховният Господар – Той е последната степен на Нищото. Всичко друго е степени на Нищото.

Абсолютът е Силата на Върховното Нищо.

Абсолютът е Мистична Непознаваемост, защото е Чисто Нищо.

Прастарците не познават Абсолюта. Абсолютът се намира в постоянно Свръхсъвършенство.

Избраните от Бога ще вървят към Абсолюта.

Върховният Абсолют е създал в Себе Си Мистерия.

Когато Мистерията изгрява в нас, Той изгрява.

Абсолютът винаги е бил Мистерия без име.

За Абсолюта има само Древни, безмълвни Предания и когато те са изречени, те пак мълчат.

Абсолютът е безмълвна, Древна Свръхсила, тя е заключила Древното Зло и падналите богове в тежък, неосветен мрак.

Абсолютът е Върховната Първопричина, защото всичко е изтекло от Него, но кой може да осъди Върховното Нищо?

НИЩОТО

Никога не можеш да изгубиш Нищото.

Ти си Нищо и затова не можеш да изгубиш себе си.

Нищото е дом без опора.

Нищото е безначалната Безпределност.

Създадената безкрайност заедно със съществата, боговете и божествата има край. Нищото е върховната Безпределност, която е без край, тя е мястото на Абсолюта, а Мистерията е Сърцевината му – първата му близост.

Нищото е Мистерия без подобие, без образ, то е Върховната Прачистота.

Бог е Нищото. Абсолютът е Върховното Нищо.

Ако Нищото се роди в тебе, вече си осветил смъртта си.

Ако си в Нищото и ако То те е приело, няма вече кой да се преражда.

Не вие живеете, а Нищото в сърцето ви.

Сливането с Нищото те прави смирен.

Слях се с Нищото и мракът засия.

Когато си Нищо кой ще се тревожи?

Божият замисъл е да станеш Нищо – Единен с Бога.

В Нищото няма препятствия. Тук те не съществуват.

Който е станал Нищо, е отстранил препятствието свят.

Нищото е великото основание на човека.

Нищото е Пазителят на Бога, защото То е могъщата Скритост.

Нищото е гробът на злото, защото низшето не може да изчезва.

Нищото е Сърцето на Целостта, Сърцето на Единството.

Върховната степен на Нищото е Върховното Съвършенство. Там е само Той – Абсолютът.

Във Върховното Нищо пребивава само Абсолютът.

Ако Върховното Нищо се изяви, световете се поглъщат и изчезват.

Нищото е Могъщата Мистерия на Абсолюта.

В Нищото Абсолютът е Неограничен, свръхесенциален.

Нищото е най-опасната смърт за демоните и за всяко зло. Тук те умират. Тук е мястото на Свръхчистото и Божественото.

Човекът на Нищото – само той може да преживее Бога като реалност, като присъствие.

В Нищото са Божиите качества и сили.

Нищото е Непоклатимата Праоснова.

Нищото е храмът на Абсолютът.

Само, който има Нищото, може да променя другите чрез Нищото.

В Нищото няма хармония на сферите, защото тук сферите са пречка.

Ако основата ти е Нищото, ти си Неразрушим.

В Нищото Писанията са Мъртви. Тук е жива само Истината.

Който е влязъл в Нищото, никога не строи храмове.

Никога е нямало образ и подобие на Нищото.

Върховното Нищо е запечатана тайна и Мистерия.

Върховното Нищо – никой не знае какво се крие там, То е Мистерия.

Върховното Нищо е умение да присъства като отсъствие, да се вижда скрито.

Върховното Нищо е излъчило великото Несъществувание и там е създало Духът и Душата на нещата.

Бог е Нищото и това е прелестната Цялост, а когото Бог е сътворил, то значи, че Цялостта (Нищото) си е отишла и човекът е станал двоен мъж и жена, падението е роденост ден и нощ.

Да се превърнеш в осъзнато Нищо е Тайна на живота, а да станеш роден или нещо, е погубено тайнство.

Който е познал Нищото, съществува правилно, защото е в своето изначално състояние.

Ако човекът на Нищото е роден, той е роден като Нищото. Ако човекът на нещото е роден, той е живо страдание.

За да усещаш Нищото, допускай Нищото да те владее.

Лао Дзъ

Дълбоките мистични мигове винаги слизат от тънкостта на Нищото.

Погледни Нищото, колко ясно не се вижда, но е тук.

В Нищото не може да влезе заблуждение, защото Нищото е необитаемо.

Когато сме придобили себе си, сме изгубили Нищото.

Нищото е началото на дълбините. Каквото е твоето Нищо, такива са и твоите дълбини и твоето Единство.

Нищото е Царството на пълнотата. Желанията са Царството на смъртта.

В Нищото светът е изгорен.

Никой не може да влияе на Нищото.

Никой не може да превземе и завоюва Нищото. Нищото е върховна свобода.

Дълбоките преживявания се случват само в Нищото.

Нищото е Върховният лечител, Тоталната Възможност.

Нищото е пълнотата на Благословението.

Когато Нищото се задвижи, всичко отстъпва.

Нищото е подобието на Истината. Нищото е Неродената Реалност.

Нищото е отделяне от света и Вселената, то е отделяне от външната илюзия, голямото було. Човешкият дух е реален само извън булото на илюзията.

Само в Нищото сме спасени.

В Нищото никога е нямало илюзия, време, сътвореност, а само изначална Пълнота и Безмълвие – живот в Истината.

В Нищото могат да си общуват само духовни същности, изначалия.

В Нищото е Цялото осъзнаване и разбиране.

Истинският човек е подобие на Нищото и затова той е трудно разбираем. На Голгота Христос стана Нищо, защото беше нищ – цялостен.

Нищото е преди света и Вселената и е след тях – То предшества всичко.

Там, където се яви Нищото, Бог заявява своето сродство, явява се богоподобието.

Нищото е Безусловната древна същност и на Бога, и на Боговете, и на човека.

Бог е Нищото – отвъд тъмнината и светлината.

И в тъмнината, и в светлината съществуваш, защото си ограничен. В Нищото си свободен – изначален.

Нищото е Реалността. Светлината и тъмнината, доброто и злото са изпъдени навън да се учат.

Тези, които се завръщат в Светлината, не са се завърнали. Само в Нищото има завръщане.

Нищото е най-наситената Реалност – преизобилие, което не може да се понесе.

В Нищото Бог сам разбулва Себе Си, защото чрез Нищото Той те е приел.

Само Нищото е Реална реалност. И само тук сме себе си, защото сме изначални.

Когато екстазът те докосва, когато покоят те докосва, когато пълнотата те докосва, то е част от тази Реалност.

Ние сме създадени за велико преклонение към Нищото – Абсолютната Неуязвимост.

Само в Нищото сме сърдечно сродни с Него.

За да съществува бреме, ти трябва да си нещо, трябва да съществуваш. Ако Бог или Нищото е в тебе, къде тогава е бремето?

Буда се е върнал в Нирвана, в Нищото, в мястото, в което е всяко завръщане на Неродеността.

В Нищото забравяш себе си, а в света забравяш Бога, но ако Бог те събуди, забравяш света.

Нищото е скрито вложено в цялото творение.

Нищото е стражът на върховните тайни, които са скрити от Боговете.

Само Нищото е сплотяващо.

Съвършенството е степен на Нищото.

В Нищото е тайната на великото съхранение.

В Нищото нищо не погива, но всичко оживява.

Ние сме богати с Нищото, със собствената си Древност.

Само това, което е в твоето Нищо можеш да го съхраниш и да го имаш. Това, което не е в твоето Нищо е изгубено (в твоята цялост).

Само в Нищото е подобието – тук сме сродни със своя Несъздаден Създател.

Човекът Нищо може да види реалния Бог, Нероденият, защото в Нищото те са сродни.

Нищото позволява да Го виждаш без да узнаваш Неговият Замисъл. Но понякога Той може да реши да ти открие нещо от своя замисъл.

Нищото е реалното Мистично Единство с Древния Бог.

В Нищото няма сътворение, а само чист дух.

Нищото не е реалност, а Свръхреалност.

Реалността е само частица от тази Свръхреалност.

Реалност е само Нищото – Изначалното – всичко друго е вторична реалност.

Нищото само по себе си е Блаженство, защото то е Велика освободеност.

Великото постижение е разтвореност в изначалното Нищо.

Съвършеното човешко същество е нищо в Нищото – съвършенство в Прасъществото.

В Нищото има само Бог и Древен Път.

В Нищото може да съществува само Бог и нашата изначалност, и нищо друго.

Нищото е Древният Завет. То е срещата на изначалното с Древния Бог.

Нищото е предвечната Реалност – това, което Боговете са изгубили. Те са изгубили своята изначалност, своята свобода и сега живеят в илюзорен свят, а реалността е, която винаги ни очаква.

Ако придобиеш Нищото, Бог не може да избяга от тебе, защото, това е същността му, това е Единородството му.

МИСТЕРИЯТА

Мистерията е смисълът, който надминава разума.

Мистерията превъзхожда Висшия разум.

Мистерията е първото състояние на Древния. Безкраят е второто.

Когато Мистерията е сгъстила една частица от своята енергия в точка, тя вече е създала начало.

Когато точката е изригнала, създало се е друго начало – времето… и неуловимата материя на хаоса се е облякла в сътворение.

Дълбоката тайна на живота не се е изказала, а Мистерията никога няма да се изкаже, защото, кой може да изкаже Абсолютното неизречимо.

Съществуват светове в световете, а Мистерията е отвъд.

Мистерията е създадена неразбираема.

Да не разбираш Мистерията, това изисква едно дълбоко съкровено чувство на неразбиране. Само така можеш да бъдеш облъхнат.

Мистерията е Бездънност.

В Мистерията е съкрушена и илюзията за Вечността.

Тук в Мистерията думите „грехопадение“ и „извисяване“ не могат да бъдат, те не могат да съществуват.

Съвършената Мистерия е Тотално Безмълвие. Тук никой не може да разруши Древния Покой, защото, който докосне Покоя, изчезва.

Само от Мистерията се учим, защото тя е съвършената Незнайност.

Животът в Мистерията е древен, прасветлинен, мистичен поток, а не форми, ограничени от сътворение.

Мистерията е върховно осъзнаване на Свободата и изначалността.

Съществата от Мистерията ни саморазкриват изначалието, което е съществувание без живот и смърт.

Мистерията е Несътворена Немислимост – тук ниското ниво са лъчите от пречисти откровения на съществата едно към друго, а другото е преизобилна пълнота без откровения.

Тук в Мистерията знания не проникват. Тук живот имат само чистите откровения, които са всякога отвъд знанията.

Всички светове някога ще се упътят към тази Дивна Мистерия.

В Мистерията всичко, което е, е безименно.

В Мистерията са родени Безимените неща.

Мистерията е Всеобхващаща, свръхизобилна пълнота.

Мистерията ни дарява нещо, което не общува с никакви разбирания.

Мистерията е отвъд покоя. Тя се обляга на покоя, но живее в Абсолюта.

Мистерията е зародена от есенция на Абсолюта.

Абсолютът е вкусът на Мистерията.

Само един миг може да те отпрати в мистерията.

В Мистерията не текат векове, нито събития.

Докато си дух можеш да пропаднеш, но когато си Мистерия, ти си древен, ти си част от Абсолюта.

Мистерията означава да се откажеш от своят Дух, за да влезеш в сиянието. Отказът от Духа е последната жертва в Небитието.

В Мистерията няма живот, защото това означава да има начало – сиянието е Безначално.

Мистерията е над всяко Съществувание. Всичко съществуващо е частица от Мистерията.

В Мистерията няма природа, няма стихии, няма вода – Тук ти си мистичната вода.

Мистерията е Върховната Преизпълненост – над нея е само Абсолютът. Той Превъзхожда и тази Преизпълненост. Тя е само част от Сърцевината Му.

Мистерията е Върховната Причина и кой може да каже „одобрявам“ или „не одобрявам“?

За да разбереш дълбоко Мистерията, в тебе трябва да има една дълбока. способност на Неизричане.

Ако Мистерията ти открие нещо от себе си, тя ще си остане още по-скрита.

Смисълът е по-тънък от Мисълта, а Мистерията превъзхожда смисъла.

Кой извира в извора? Частица от Мистерията.

Древният завет е: ТИ СИ МИСТЕРИЯ.

Вселената можеш да избродиш, себе си не можеш – Мистерията е Неизбродима.

Когато Мистерията докосне Безкрая, всичко в него красиво се оживява, защото е получил мистични лъчи.

Ако на същество от Мистерията се даде мрак, мракът няма да понесе лъчите му.

Мистерията е над всяко преживяване, защото, кой може да преживее Абсолюта?

Не можеш да проникваш в Мистерията – Тя прониква в Тебе.

Върховните дарове на Скритостта са Безкраят и Мистерията.

Очаквай Безкрая, но търси Мистерията.

Върховното знание е Мистерия.

Древните се движат от Безкрая към Мистерията.

Във Върховната Мистерия изгубваш думите. Те изгубват своят израз.

При Бог виждаш и разбираш, в Мистерията онемяваш.

Светът и Вселената не са твоята родина, нито Вечността.

Ти не си образ на Вселената, Ти си образ на Мистерията и Безкрая.

Реалността се нарича Дух, а Свръхреалността е Мистерия.

Това, което продължаваме да търсим е нашият истински Дар. Мистерията е Върховният Дар за човека, най-скритият дар.

Мистерията всякога ще си остане Непознаваема.

Безкраят може много да ни се разкрие, но Мистерията никога не може да ни се разкрие изцяло.

Мистерията може да ни позволи да я узнаем без да я познаваме.

В Мистерията може да се узнае нещо, но без познаване, без понятия.

В Мистерията знание не съществува; слово няма, защото, какво ще кажеш на Невъобразимата Необятност?

Да не познаваш Мистерията, това е толкова съкровено.

Животът е изчезване и завръщане. Мистерията е потайно пребиваване в Нищото. Мистерията превъзхожда живота.

В Мистерията на Върховното Нищо има дълбини, в които само Абсолютът влиза.

Всяко Божествено съществуване е само подготовка за частично влизане в Мистерията на Нищото.

Мистерията превъзхожда Единството ни с Бога.

Във Вечността и сътворението живееш; в Безкрая съществуваш; в Мистерията си отвъд и над нещата.

Мистерията е древната свобода – свобода и от живота, и от смъртта. Истината ще ви направи свободни.

Има само едно бъдеще и то е вътре в нас, то е сияние, защото всички сме произлезли от Върховната Мистерия. Нашият Корен е Мистерията.

В Мистерията съществата са свободни дори от свободата.

Един малък лъч от Мистерията – мракът от хиляди години си отива. Лъчът го изгаря...

Мистерията е по-дълбока и от най-чистото съзнание.

Чистото съзнание е пътуване към Мистерията, но то не може да я обясни.

Мистерията е великата близост с Нищото.

Мистерията е без произход – от Нея надолу са Безкраят, Вечността, сътворението – всичко е с произход, излъчен от Непроизхода, Нищото.

Мистерията е съставена от четири степени на Нищото:

1. Богове – Старци

2. Независими Старци

3. Божества

4. Абсолютът.

Има едно велико нещо в живота и то е: да носиш Мистерията в себе си, това е Древен печат.

В Мистерията съществуваш без да живееш, ако беше оживял, щеше да зародиш смъртта.

В Мистерията пребъдваме, не живеем.

От Мистерията съществата слизат в Безкраят… и оттам надолу.

И Мистерията, и Безкраят са върховни реалности. Само Абсолютът е Свръхреалност.

В Безкрая си Дух. В Мистерията си Искра.

Истинският човек – човекът Мистерия – е тънка свръхматерия, праматерия.

Ти си роден, за да поразиш всички човешки тревоги. Трябва да изчезне и паметта ти за тревоги, защото си мистерия.

Мистерията превъзхожда мига, но тя може да го дари с полъха си.

Мистерията не иска да уповаваш на Нея. Тя доброволно ти дава себе си, ако е дошло твоето Безвремие.

Ако Мистерията те разбира, ти няма нужда да я разбираш.

Който не може да улови Мистерията, ще бъде докоснат. Който я улови, ще я изпусне.

Мистерията може да съществува без Космос и звезди, но те са изгубени без Мистерията.

Не можеш да преживееш Мистерията, но тя може да ти даде нещо от Своето сърце.

Когато човекът стигне до идеята АЗ СЪМ МИСТЕРИЯ – всички светове ще се разпаднат, и всяко добро и зло, ще остане само Безкраят.

Никой не може да обхване Мистерията. Мистерията е отвъд хоризонта на всяко разбиране.

В Мистерията и Безкраят не може да се вмести никакво писание – там всеки е живо писание.

Мистерията чува световете и съзнанията, и всеки шепот.

Мистерията е явна Тайна.

Мистерията всякога работи в света незабележимо, а Тайната работи неуловимо. Никога не можеш да забележиш Мистерията и никога не можеш да уловиш Тайната – Те те забелязват и улавят.

Мистерията е дълбоко вродена в нас.

Древното Сърце знае всичко, защото е живяло в Мистерията.

Ухото е Мистерия, то е създадено, за да чуеш древна дума и да се освободиш от сътворените светове.

Ако Мистерията те погледне, само за миг, ти ще се откажеш и от своето безсмъртие.

Ако възлюбиш Мистерията тотално, тя ще ти отнеме диханието и ще ти даде себе си, но първо ще те подготви.

Мистерията е Всеприсъстваща Неуловимост.

Най-великият подвиг е завръщането в Мистерията, в Древния.

Нашият Дух е част от Древността и Безкрая, но нашата Искра (есенция) е част от Мистерията.

И най-възвишената Божествена красота се прекланя пред Мистерията. Тя знае защо. Защото е част от тази Непостижимост.

Мистерията е Древност без история, начало без начало, а край не съществува.

Мистерията е Неведомост Несътвореност – в нея няма светове, ограничения. Тя е великата Свобода.

Мистерията е Прадревна, тя няма нито минало, нито история, а само споделяне.

Мистерията е скрита и от Мъдростта, но на Любовта тя дава лъч от себе си.

Мистерията е първото слизане на Върховното Нищо.

Любовта може да се назове. Бог може да се назове, но Върховната Мистерия не може – Словото не я определя. Тя е отвъд всичко – немислимо и мислимо.

Мистерията ни познава преди да сме били неродени и родени.

Мистерията е всякога състояние на Изчезналост. Нито живота, нито смъртта я улавят – Мистерията е свобода.

Докоснатият от Мистерията е Дух, пътуващ към Сиянието.

Прастарците са отвъд Безкрая – те са в Мистерията, но слизат в Безкрая и докосват световете.

Ако Абсолютът те е докоснал, ти вече не си Бог, а Мистерия.