МЪДРОСТТА

Мъдростта в чист вид е преобразена Любов.

Когато Любовта е преляла, се е превърнала в Мъдрост.

Мъдростта е лъч от Нищото, Несътворен лъч, излязъл навън заради душите.

Мъдростта обича душите от Прадревни времена.

Мъдростта е дълбинна основа, тя предхожда Вселената и света.

Мъдростта невинаги се разбира, но тя се вкусва.

Мъдростта е съставена от Божествени лъчи.

Мъдрецът е друг свят в света.

Мъдрият живее в Невидимото време, а отвън е само гост.

Мъдрият има един господар в живота си, знаещият – много.

Истинската Мъдрост, това е Любовта, която се е сляла с Бога.

Мъдростта е в Единния и затова стани Едно с Него.

Мъдрите произнасят Неговата Воля.

Мъдрият е отворен към Невидимото.

Мъдрият е Сърце на Бога.

Мъдрецът е Бяло Същество в този свят, но Смирението го скрива.

Мъдър е този, който е произлязъл от Любовта, от Сърцето на Любовта.

Мъдреци са тези, които са превърнали змията в себе си във феникс.

Мъдрост, която не е минала през Любовта не може да разбере Бога.

Много са изчезналите, на които е дадена Мъдрост, и те са се завърнали в света заради любещите души, които търсят своят път.

Само истинската Любов към Бога е мярка за Мъдрост.

Голгота е велик лотос – само мъдрите познават това ухание.

Само между Любовта и Мъдростта може да има велико Единение – Единение отвъд света и сътворението.

Мъдростта е Сърцевина на Древния.

Мъдрост е само това, което ни завръща в Древния. Само от Дълбината на Любовта тече Древната Мъдрост.

Благоговението е началото на тънката Мъдрост. Мъдрият е над знанието, защото има в себе си Тайно Съзнание.

Мъдрият не върви в знание, а с Безпределност и Любов.

Мистичната Мъдрост се излъчва чрез миг на докосване от Нищото.

Изворът на Тайната Мъдрост е Нищото.

Степените на Нищото в човека са степени на Мъдростта. Това е Мъдрост, която нищо не изрича, но обогатява.

Ако едно желание е неразумно, но е изпълнение на Божията Воля, то е по-мъдро от всичките ти разумни желания.

Формула: Учителю, дай ни предвечната Мъдрост чрез Прастарците.

ИСТИНАТА

В света жаждата все ожаднява, защото не е истинска жажда. Само истински жадният ще се насити. Тези, които са само жадни, те все ще жадуват.

Който обича Истината, ще се справи със света и Вселената.

Търсете Истината в скритото Вдъхновение.

Служи на Истината, за да се загледа тя в тебе.

Истината не живее в преходни светове.

Истината е друг живот, скрит в живота.

Свободата е дар, за да откриеш дълбоката Истина на своя живот.

Истината е Бог в действие, защото Силата служи на Истината.

Истината е Могъщото оръжие на чистия и само чистият може да я задвижва.

Само Истината оцелява, а не вярата. Ако Христос беше вярващ, Той нямаше да възкръсне. Христос беше Истина – Истинен.

Има потайно обучение, в Пътя към Истината.

Когато потънеш в Истината, тя ще ти се изяви. Когато потънеш в Истината, светът и отвъдното изчезват.

Близостта с Невидимия свят е Истинността.

Мъдрите живеят в Мястото на Истината, но то е прикрито място.

Съществува море от Истина, но светът е отделен от това море. Тук само Избраните я познават.

Нищото е най-дълбоката Истина, то е мястото на Истината.

Без Нищото ти имаш своята собствена Истина, но тя не е неговата – Чистата Истина.

Ако Той е създал Нищото в нас, Той навлиза с Истината в Себе Си.

Манастирът на Истината е Безкрая.

Истината е Началото на Мистерията.

Истината е Независимост, от живота и смъртта, и затова тя е Свобода.

Истината е родена преди живота и смъртта. Преди Вселената и преди Тайната. Тя е част от Мистерията.

Особената Любов към Истината позволява да видиш реално Бога, не като видение, а пряка среща.

За земните Царството Божие, Истината е опасно явление – тежък удар. Те тук нямат обмяна.

За Истината трябва да си Божествен, а не духовен.

В Древния свят Истината е духовна, в Божествения свят Истината е Божествена; в Абсолютния свят Истината е Мистична.

Бог е велика Истина, Абсолютът е съвършена Истина.

Бог е скрит най-дълбоко в Истината.

Той слиза в Нищото, в своята собствена реалност.

В Нищото Той дава Истината на Себе Си.

Нищото в нас е което може да прозре Истината.

Древните винаги са избирали ядрото на Истината.

В Истината оцелява само Истината, защото Истината е Духът на Древния. Истината е Духът на Древността.

Истината е острие. Истината е пробила енергията и я превърнала в материя, за да се учат духовете.

Динозаврите са дълбоко изродени хора. Те са избрали голямата алчност и жестокост. Те са били поразени от ядрото на Истината. Те са човешки духове от пратуранската раса. Те са живели като динозаври, за да могат да изстрадат себе си. Те били същества с черно сърце.

Разбирането на Истината изисква специфична енергия (тънкост), или най-голяма тънкост на енергията.

Истината е повече от всяко разбиране. Тя е дадена, за да се завърнеш.

Истината не е духовна, а Божествена и Мистериозна.

Истината праща родените отново в света – да са свободни от живота и смъртта, и в пътя си, защото Бог е с тях.

За ума Истината е страшно явление, лошо явление, а Истината е освободителят от ума.

Истината е родена преди живота и смъртта.

Завърни се в Истината, а не в живота и смъртта, не при умрелите.

Истината е най-скритото Същество в Мистерията.

Само Истината е Път към Истината, а Любовта е основата на Истината.

Самата Истина не може да ти помогне да разбереш Мистерията – и това е най-красивото.

Истината принадлежи на Нищото. Така тя е неопетнена.

Който може да навлиза дълбоко в Чистото Нищо, получава Истината. Пътят към Истината е винаги навътре в Нищото, ако Нищото те е приело.

Когато Истината ни се изяви, ще разберем нейната неизразимост, нейната тънкост.

Истината е друго име на Пътя.

Истината ще те научи на Истината.

Любовта към Истината образува Пътя към Истината.

Истината е отнета от хората, заради злоупотребата с нея.

Истинската Благодарност, това е да овладееш един висш свят в себе си.

За да проучиш Истината, трябва да си станал част от Истината.

За да постигнеш нещо от Сърцето на Истината, тя трябва да те е приела.

Истината е облечена в образа на Нищото и който може да влезе в Нищото, може да я осмисля.

Истината следва този, който правилно е изоставил себе си.

Ако не си в Реалността, няма как да чуеш и разбираш Истината.

Лошо е когато Истината идва при тебе и си заминава.

Единство с Истината – това е великият Дар на живота.

Истината се саморазкрива на нищият като Дар.

Истината е създадена за тези, които я търсят. Истината иска да стане центърът на това търсене, което се явява освобождението от живота и смъртта.

Има чисти съзнания, които не познават Истината, дълбината на Мистерията.

Истината е Реалност, а не света.

Истината се предава зад пределите на света и писанията – от Дух в Дух.

Истината се движи в себе си, в своя Дух, а не в света и човекът, и само човешкият Дух се свързва с нея.

Истината е Дух и обича чистият Дух.

Истината е изгубеният възглед в света за Безпределието.

Само Истинният човек е в Бога и в Неговата Истина.

Истинското знание не е вяра, а опит с Мъдростта – то е в Бога.

Истинно Мъдрият не вярва в Бога, той Го познава.

Истинно Мъдрият не вярва в безсмъртието, той го е преживял.

Истинно Мъдрият не иска възкресение, той е възкръснал, защото го е създал.

Истинската Мъдрост е Откровение от Нищото, от Безкрая, а не от книги.

В Мистерията няма практика, а само живот в Истината.

Само, който познава Истината, познава Безмълвието.

Истината е Тайната справедливост в света и извън него. Само който е в Истината, разбира това.

Истината потича само в чистото съзнание. Истината е преживяване извън Вселената.

Истината е висш Дух, който слиза в духа на човека.

Истината е най-дълбокото преживяване на себе си.

Природата на Истината не е блаженство, а скритост.

Истината е скрита в неопетнен мрак.

Абсолютната Истина е излъчване на Древния. Древната Истина е излъчване на Абсолюта.

Истината е съществувала преди Словото, и затова винаги е трудно изразима.

Всичко умира или оживява – Истината остава. Истината е била, когато животът не е бил.

Истината е най-дълбокият служител на Древния.

Истинският човек е мост към Мистерията.

И светлината, и тъмнината не виждат Истината – тя е родена преди тях.

Със светлината отиваш при Светлината; с Бога отиваш при Бога.

Истината е по-дълбока от Реалността.

Само Истината във вас може да овладява събитията.

Говореното на Истината е освобождение от света. Освобождението е отвъд всичко сътворено.

Има Истини, които не са за сътворените същества. Тези Истини могат да убиват.

Истината е облекчител.

Искай Истината да те учи на Истината.

ВЯРАТА

Вярата е Дихание на Духовете, а не на природата.

Вярата не е близост с Древния Бог. Само Истинската Любов е близост.

Вярата е слязла от Вечността, а Доверието – от Безкрая.

Вярата в Бога не е сливане и Единство с Бога. Вярата в Бога е само приближаване.

Вярата е падение в Мистерията. Тя е изпъдена и затова е в света.

Ако ти беше Истина, нямаше да имаш нужда от вяра. Вярваш, защото в миналото си се провалил.

ДОВЕРИЕТО

Великото доверие в Нищото, преодолява всичко. Пълното доверие е Тайната на Живота.

Доверието превъзхожда света, то е Тайна от дълбините, Тайна, която змията не познава.

Доверието е създателят на Бога в тебе. Доверието е доверие, то никога не е разсъждение.

В Древния свят, в Царството Божие съществува Бездна от доверие.

Истинският живот е пълно доверие в Древния Богозамисъл.

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

Не добродетелите служат на скритият Бог, а Любовта.

Добродетелите служат на Душата, а Учителят служи на Древния Бог с Любовта си.

Да служиш на добродетелите и да служиш на Любовта, са степени на служене.

Учителят е по-дълбок от всяко родено и неродено благочестие. Той е изпреварил делата си, защото е в Любовта.

Добродетелите служат на Любовта, но Любовта невинаги ги подкрепя.

Любовта никога не е подвеждала човека, но добродетелите са подвеждащи.

Любовта е истинската част от Бога.

Любовта слиза в добродетелите, но тя е над тях и ги превъзхожда.

Чрез добродетелите се случва красивото изчезване в Бога, а чрез Любовта се осъществява Мистичното сливане.

Любовта е тронът, който стои над всяка добродетел.

СМИРЕНИЕТО

Смирението е изтегляне и отделяне от сътворението.

Смирението е външното лице на Нищото.

Да се учиш е умение на Смирението, а не умение на ума света.

ПРАВИЛНОСТТА

Някой търсят пътя си, посоката на живота – Правилността е посоката, тя е Водачът.

Правилното възприятие, което идва от Тихият глас, ни отделя от възприятията на света.

Правилната война е със себе си; неправилната – е с другите.

БЛАГОРОДСТВОТО

Истинското благородство се нуждае от скритост.

Да станеш Нищо е тайна степен на Благородството.

Само Нищото е благородно.

БЛАГОДАРНОСТТА

Пълната благодарност води в Безкрая. Чистата Благост е началото на Мистерията.

Благодарността е по-силна от бремето на света.

Благодарността е част от Съвършенството на слънцето.

За да станеш извор в себе си, дълго трябва да си живял в благодарност.

Древните казват: Благодарността е по-дълбока дори и от реалността.

Благодарният ще узнае Тайната на своя живот. Благодарността отключва дълбини.

Благодарността е опасност за злото, тя го осветява.

Когато съществуваш в сърцето на благодарността, един ден ще станеш себе си – Божествен.

Благодарността ни пречиства от света.

Благодарността от сърце ни завръща в Душата, в лекото начало.

Постоянната благодарност е заличител на злото.

ПЪТЯТ, ПЪТУВАНЕТО, ТЪРСЕНЕТО

Бог е паднал в нас, за да ни изведе е в Себе Си и да ни подари Безкрая – Древния Път.

Пътят е от Бога към скрития Древен.

Дълбинният Път е не сливане с Бога, а с Абсолюта – нещо отвъд Свободата.

Пътят на Истинската Любов, това е Неговата Древна Воля.

Изгубването на Любовта е изгубване на Древния Път.

Вътре, в теб е Древният Път, защото Той е в вътре в теб.

Твоят Път, това е начинът, по който разбираш нещата.

Истинският търсач има специално отношение към Скритостта, към Неразбираемото.

Всеки търсач търси нещо Незнайно, чрез което се обогатява.

Само Истинският търсач ще бъде опиянен от прякото виждане на Незнайния.

Хората търсят скъпоценния камък на живота, а не познават сърцето си.

Пътят е по-дълбок от търсенето. Пътят е велика трансформация.

Любовта е създателят на Пътя към Древния Бог.

Когато чистият се превърне в Любов, Пътят се умъдрява.

Ако обичаш човека със Несътвореността си, ти го издигаш в Пътя му.

Дълбоко навътре е Изходът от света и Вселената, и затова трябва да търсиш себе си и да се откриеш в Духа.

Пътуването към Бога е подготовка за скритото пътуване към Древния.

Пътуването е от Чистота към Същност и от Същност към Мистерия.

Всеки истински търсач ще стане някога Мистерия.

Пътят към Бога е чисто съзнание, а Пътят към Абсолюта е Мистичен опит.

Чистите пътеки са нашето външно пътуване. Мистичните Пътеки са поглед навътре към Източника.

Най-великият Път е Пътят от Мистерията към Древният. Този Път не може да бъде извървян.

Пътят е отвъд света. Мистерията е отвъд Пътя.

От света към Вечността – това е Чистият Път. От Безкрая към Мистерията, това е Древният Път.

Сътворените не могат да служат на Древния. Само Несътворените могат да учат на Пътя към Мистерията.

Неземният водач не знае Пътя. Той знае Същността – ядрото.

Наблюдавай тънкостите в своят живот, за да разбереш скрития си Път.

Всички имат пътешествие към себе си, а не пътешествие някъде.

Истинският Път е изчезване в Безкрая и Мистерията. Ако ти не изчезваш всеки ден по-малко, значи не знаеш за къде си тръгнал.

Тесен е Пътят, толкова е тесен, че само Нищото може да го премине. (Никакво его и свят няма тук.)

В Тесния Път не може да съществува и най-малката отрицателна мисъл.

Любовта е Прадревният Лъч – той е, който видоизменя Пътя на човека.

Любовта е първичната Древна Земя. Тя е излъчена от Сърцето на Абсолюта като върховен Дар. Тя е Посочителят на Древния Път.

Бог събужда Пътя в нас и Бог го извървява. Ние растем само чрез Отеца.

Истинският Път е открито Тайнство.

Който много е търсил и не е открил, той е намерил, защото е търсил.

Истински търсещият е посветен на Истината и Мъдростта.

Само в Древната Воля има Път.

Който търси Нищото и Нищото го търси.

Степените на Смирение са пътуване към степените на Нищото. Това, което търсиш, то те е приело.

Човекът само се движи, а Същността пътува чрез проникване.

За кого живееш? За кого работиш? Това е твоят Път.

Бог работи там, където пътят е труден, за да се отмахне миналото на човека.

Силата на търсача е в това, че Нищото издирва Нищото.

Целта на истинския търсач е по-дълбока от реалността.

Прасъществото реши да остане Неразбрано – така ще да има вечен Път и вечно търсене.

ОТДАВАНЕТО

Отдаден на Пътя означава да си погребал света.

Има само едно отдаване, то е цялостното отдаване на Древния.

Само Чисто отдадената Любов получава мистично знание от Него.

Любовта е умеещата в отдаването. Тя е владеещата в отдаването.

ДЪЛБИНИТЕ

Само Любовта може да посочи Пътя към Дълбините – Пътя към Древния Източник.

Истинският Път, това е твоята близост със собствените ти Дълбини.

Когато Пътят се превърне в Дълбини, тръгнал си към себе си, към своя център.

В Истината са Дълбините, отвъд нея е само Прадълбината – Мистерията.

Висшите Същества са степени на Дълбини.

Има Дълбини, в които действа твоето висше съзнание, а има Дълбини, в които действащият е само Той.

И Бог да станеш, развитието продължава: чакат те нови Дълбини.

Ти си, който извисява себе си, а Дълбините само те подкрепят.

И най-дълбокият гносис стига само до предверието на Мистерията, защото Дълбината е безмълвна.

Абсолютът е съставен от Незнайни Дълбини.

В дълбините няма история, а само Древност, превъзхождаща всичко.

Бъди зает с това да откриеш Дълбините си.

В твоите Дълбини е твоята реалност. Ако няма дълбина, нямаш реалност.

Без Любов към Древния Бог, в човека израстват мрачни дълбини. Разбери Дълбините си, а не този свят.

Мъдрият никога не показва силата си. Тя седи в Тайната на Дълбините му – в Нищото.

В Дълбините има нещо по-дълбоко от смисъла, но трябва да Го преживееш. Тотално.

Прадълбината е Мистерия, познала Бога и освободила се от Него.

Еликсирът е лекарството на живота, но той е скрит е Дълбините и трябва да го открием.

Само миговете от Дълбините са истинският живот, несътвореният живот.

Дълбината в тебе няма сътворения и тези звезди. Дълбината е Мистерия: тих, бликащ извор, който сам се храни в себе си.

Ако ти имаш Дълбини, ще бъдеш в Бога и отвъд Бога.

Ако ти имаш Дълбини, къде е тогава светът?

Който е изгубил дълбините си е в света.

В Дълбините си ние сме погълнати от Бога и Бог е погълнат от нас – това е Великото Единство.

Ако имаш Любов към Истината, ще имаш и дълбини, иначе света все ще се заглежда в тебе.

Мъдрост и Премъдрост идват от Дълбините.

В Дълбините няма свят, няма робство: Духът на Дълбините е Свобода.

Бог търси не религия в човека, а чистите му Дълбини.

Съществуват само повърхностните неща. Дълбините не съществуват – те живеят в Покой и Свобода.

Дълбините са в Любовта, а не в доброто и злото. Само човекът на Дълбините има какво да даде.

Ние сме родени от Дълбините си, от Древната си вроденост.

Ние сме Дълбини, родени преди Вселената и света. Вселената е млада, ние сме стари.

Само в Дълбините сме преизпълнени. В повърхностното сме шумни и ограбени. Виж Дълбините на тихия, чист поток.

Без Нищото няма Дълбини.

Само в Дълбините си можеш да се срещнеш с Тайната на живота.

ЗНАНИЕТО

Знанието е така създадено, че не може да разбира нещата. Само на Любовта е дадено разбиране, защото ѝ е дадено възприемане.

Знанието забулва Пътя; Любовта го открива.

Знанието нищо не може да каже за Пътя към Мистерията, защото Мистерията никога не е била знание, нито Път, а Бездънна Дълбина. Това е нещо без начало в самото си начало.

Има мрачни мъдреци с големи знания. Те живеят в своя несътворен ад, за да видят знанията си.

И като сътворени и като несътворени черните мъдреци не са търсили Нищото, а себе си и са се обезличили.

Смиреният практикува Нищото и придобива тънкото знание.

Чрез Нищото Бог знае в нас.

Наблюдавайте думите, мислите и знанията – те са събития.

В Мистерията цялото ти духовно знание умира, то е безмислено.

НЕЗНАНИЕТО

Лекотата е Незнаеща.

СЕБЕПОЗНАНИЕТО

Бъди ученик на Бога, за да познаеш себе си.

Познай Бога, за да се познаваш.

Когато познаеш Бога, започва друго познание – по-дълбоко и скрито.

Само в Нищото ставаш себе си – и това е себепознанието.

Бог е допуснал познание за Себе Си. Абсолютът е извън всяко познаване.

В Мистерията няма себепознание, защото тук изгубваш своите предели.

Който върви от себепознание към великото Незнание, Мистерията го е повикала.

ГНОСИСЪТ

Гносисът премахва булата и осветява пътя.

Гносисът освобождава свободата.

Гносисът е навлизане в сърцето на Мъдростта, защото е пробив отвъд знанието.

Гносисът е знакът за пътуване навътре.

Гносисът е пътуване към Древния Център.

Гносисът е навлизане в степените на несъществувание.

Осъзнаването расте чрез Любов и гносис.

Има гносис, при който булото на света пада.

Гносисът изгрява в човека чрез тънко излияние.

Гносисът слиза от Висши Същества, а Дълбинният Гносис е от Учителя и от Бога.

Само Любовта и Гносисът остават – другото се изтрива.

УЧЕНИЕТО, УЧИТЕЛИТЕ И УЧЕНИЦИТЕ

Великото Учение е фино като роса.

Който се учи само от Бога, той реално се учи, усъвършенствува.

Нищото е потаен Учител – Истински Учител.

Който е видял своя Учител, има Път към себе си.

Учителят е Същество, изчезнало в Нищото. Ученикът е същество, което се подготвя да изчезне в своя Учител.

Ученикът е същество, което събужда Същността си.

Тесният Път е цялостното отдаване в Пътя на своя Учител, който е Нищото. Затова се изпращат Учителите.

Древният Учител е Един-единствен, а лъчите му са много.

Древният Учител е отвъд Писанията. Той работи отвътре: чрез гносис, когато иска да се открие.

Всички Учители, които слизат са Негови лъчи. Той ги води, за да водят те другите.

В човека има Дълбок Усет, но Учителят превъзхожда това.

Учителят е Същество, което те освобождава от тебе самия и от бремето на твоето минало.

Учителят не служи на добродетелите, а на Скрития Бог – на Древния.

Учителите отвън напомнят за Учителя отвътре.

Всички Учители се завръщат в Единствения Учител, защото няма друг.

Понеже Истинският Учител е изчезнал в Бога, Този Учител ще подготви и ученика за подобно изчезване.

ВОДАЧИТЕ

Благословен е Този, който има водач Неземен, от чист вид.

Древният някога е бил наш Водач, но ние сме Го изгубили.

Ако придобием Нищото, Бог става наш Водач и приятел.

Някога Мъдростта е била Учител и Водач на човека, но когато той е изгубил Любовта си, Мъдростта го оставила в ръцете на знанието.

СТАРЦИТЕ

Старците са търсили Нищото и са го открили.

Старците се обменят със световете и сътворението чрез проникване.

В Стареца всички слънца са угаснали – сияе само Мистерията.

Всички Старци работят за Бога, но те са от йерархията на Праотеца – Прабащата.

Аваромонът не принадлежи на тези слезли светове.

ЧИСТОТАТА

Съществува само една велика стихия на живота и тя е Чистотата.

Само чистото е живо: виж извора.

Чистият не допуска света в себе си.

Светът се отстранява с чистотата на скрития подход.

Очистването води до изчезването в океана на Чистия Праизточник.

Без чистота кой може да се обогати?

Само в чистотата може да потече Древната река – Прасветлината.

Чистият е зает само с Него, защото така иска Той.

Търсим Тайната на живота, когато търсим чистотата.

Любовта е извисен Път на Силата на Чистотата.

В чистото съзнание са скрити всички свещени писания.

Чистият е прегърнат от Тишината.

Чистото Слово пречиства световете.

Чистата наука започва, когато ти самият станеш чист есенциален Дух, и тогава може да влизаш и проникваш в океана на вълните (трептенията).

СТРЕМЕЖЪТ

Стремежът никога не може да бъде прекъснат, защото Древният Бог не може да бъде постигнат. Ето защо стремежът е безпределен.

Стремежът към Безкрая е пробивът отвъд света и сътворението.

Само стремежът към чистота може да стане Вдъхновение и само Вдъхновението може да докосне лъчите на Истината.

Стремежът към Древния Бог е отделянето от света и сътворението.

Стремежът е силен, когато Древният е излял Частица от Сърцето си в стремежа.

Стремежът към Древния е над добрите дела.

И смъртта, и животът се прекланят пред истинския стремеж.

Стремежът е велика Несътворена Сила.

Истинският стремеж е влюбен в Бога, а не в живота.

Той е дал стремежа за несътворено Единство с Него.

Най-висшият стремеж надминава и Безкрая. Той е завръщане в Мистерията.

Само човекът на стремежа придобива Окото на Истината.

Древният е дал стремежа, за да Го възлюбим завинаги, а не за да Го познаем.

Що е стремежът? Древният образ на човека; образът на непрекъснатата Любов.

Бог съзира Себе Си в сърцето на стремежа.

Стремежът постига това, което го няма в света.

В стремежа няма свят и затова стремежът го преодолява.

Краят на стремежа завършва в Аз и Отец Ми едно сме – после започва Вдъхновението и после идва един друг Път – още по-дълбок...

Стремежът е роден преди сътворението.

Бог вижда Себе Си в изключителния стремеж, защото Сам Той го е създал.

Пътят към света е убиване на стремежа.

Човекът на истинския стремеж вижда само Пътя си към Бога.

Истинския стремеж, това е Бог в действие.

В Пътя на стремежа ставаме съвършено Нищо, в което се излива Изначалната Любов.

В стремежа има Тайно Сърце – Сърце от друг род, Сърце, даряващо себе си на Бога.

Истинският стремеж към Древния е самото чисто познание и самото естество на живота.

Истинският стремеж очиства света и Вселената.

Чрез стремежа Бог прониква в Себе Си и Се саморазкрива.

Истинският стремеж пребивава в Бога, а не в себе си.

Истинският стремеж е Дар от Бога, за да откриеш Бога като Близост и Непознаваемост.

Мъдрите се стремят към Бога без да Го познават – така Той всякога им дава откровения.

Ако Някой познае Бога, стремежът му ще умре и дълго ще бъде в изгнание.

Стреми се към Бога не за да Го познаеш, а за да се сближиш с Него и да си в Единство с Него.

За теб е Единството, а за Него е съвършенството.

Истинският стремеж не означава да познаеш Неведомото, а да се сприятелиш с Него.

За да влезеш в Бога, стремежът трябва да е станал цялостен.

Когато Бог стане цялостен в стремежа, Той прониква в Себе Си и се разкрива като Незнаен, но близък.

Що е стремежът? Сърце, наситено с Божията Любов, която трепти за самата себе си.

Истинският стремеж към Бога е чисто знание за Пътя към Незнайното.

Стремежът към Бога е красивата ръка, подадена от Самия Него.

В стремежа към Себе Си само Той действа и съществува.

Пътят не път, но стремежът към Бога е Път.

Стремежът е духовен; Вдъхновението е Божествено; стремежът е слизане, а Вдъхновението е възхода.

В стремежа Бог те е погледнал; във Вдъхновението те е възлюбил.

Стремежът е даден, за да очистиш своето минало и да се върнеш в Древността.

Стремежът е позволение да вървиш към истинската Реалност, която ще ти разкрие своята Непознаваемост.

Стремежът увеличава красотата на Незнайното.

Стремежът ще те отдели от всичко знайно, защото съкровището е Незнайно.

Истинският стремеж винаги те отделя от света, защото Царството Божие не е сътворено Царство.

Стремежът означава, че ти си приятел на Бога, а Вдъхновението означава, че си възлюбен на Бога. Стремежът постепенно се превръща във Вдъхновение.

Стремежът е полет, а вдъхновението е изчезване в Небесата на Незнайното.