БЕЗДНАТА

В Бездната човекът е тайна, а в скритостта си е бездънна Мистерия.

В Мистерията ние си обменяме своята Неизреченост, а в Бездната – своята Несътвореност.

За да се върнеш в Бездната, трябва да умееш да превръщаш трудностите в еликсири.

Ако Бездната те прегърне, вече няма да жадуваш за вечността. Ако Мистерията те прегърне вече няма да жадуваш за Бездната.

БЕЗКРАЯТ

Дълбоко в нас има заровено съкровище и това е Безкраят – великата Свобода.

Мъдрецът е безкраен, а Старецът е Мистерия. Безкраят се покланя на Мистерията.

Пробуденият върви към своята безкрайност, невежият – към своята поредна смърт.

Съществата от Безкраят не се раждат – те само слизат.

Безкраят е само един малък свят, който се подготвя за Пътя към Мистерията.

Безкраят е нещо, което ще се изгуби в Мистерията, както капката в Океана.

Това, което е по-голямо от Безкраят, е сърцето на Абсолюта.

ВЕЧНОСТТА

Докато обичаш Вечността, винаги ще си далече от Мистерията. Вечността никога не е била Царство Божие. Само Безкраят е Царството, а Мистерията е Прадревното Царство.

Бедна е Вечността, но хората не знаят това.

БОГ

Първичната жажда за Бога е истинната жажда – тази жажда никога не ожаднява.

Без Бог твоят висш разум е в падение.

Да проникваш дълбоко в себе си е Божие умение.

Любов към Бога, това е заличаването на кармите и техните следи.

Кармата е своеволният път, който е отказът от Бога.

Могъща сила управлява съдбата… и само твърдият избор на Бога я смекчава.

Няма две реалности. Няма Бог и тъмна сила – има само Бог.

Само Бог е реалност – ние сме само излъчвания.

Ослепителният е Единствен, а лъчите Му са винаги смекчени.

Посветените на Бога са обречени да Го намерят в себе си – и Той е върхът на пирамидата.

В осъзнатостта Той е с тебе всякога. Той ти е дал осъзнатостта заради Любовта към Него.

Той е Ослепителният, който разбулва и светлината, и мрака.

Той ни отделя от света, защото ни иска за себе си, иска да сме Негови, за да избегнем безконечните страдания.

Ал Халладж: Когато го видях никога вече не пожелах нищо друго.

Винаги Бог е бил Единственият храм и винаги се е искало само едно: да умееш да влезеш в Бога. Само Любовта влиза в този Храм.

Чрез всички наши Съкровени мигове Той ни прегръща – така ни подготвя за цялостното поглъщане.

Който действа чрез Бога, ще открие себе си – собствената си Тайна.

Бог е част от Древното Сърце на Абсолюта.

Сътворението е ограничение и затова то никога не може да бъде Богоподобие.

Образът на Богоподобието е Ослепителността. Светът и Вселената са само Божия сянка.

Когато Бог се е изрекъл в тебе, Той постепенно те води към Себе Си.

Ако Бог те е докоснал, ти ще се завърнеш. Ако Древният те е докоснал, ти ще се слееш.

Бог е Всемогъщото действие.

Бог се грижи и помага на милиарди същества. Как Го прави? Той има милиарди очи и ръце. Той ги е създал и Той се движи в тях. Неговата Милост тече в тях.

Скритият Бог е движел действията на Христос и Луцифер, защото Сам Той е Единственият Действащ.

Ако ти е дадено Божествено чувство за нещо, това е Велик Дар.

Близостта е в дълбокото чувство.

Целостта е истинското име на Бога и затова в Древността се е пеело АУМЪ – това хранело Единството и Целостта.

Бог е състояние, а Абсолютът е Мистерия, отвъд състоянието.

Ние се движим към нещо Съвършено и Древно, а Бог е само посоката.

Ако в дълбините си носиш Бога – и в този свят, и в другия си с Него.

Къде се движи усърдният? В Ръцете на Бога, в Сърцето на Бога.

Къде се движи устременият? В Духа на Бога.

Откъде слиза красотата на всичко прекрасно? Всяка красота е капка от Неговия Океан, но и океанът е част от красотата на капката.

Не злото е голямата опасност в света, а Бог – злото е само слуга и изпълнител.

Бог се е явил, за да Му служат и да има развитие. Без Бог развитието е невъзможно.

Ако ти си се слял с Бога, как можеш да имаш видения? Сливането е изчезване, остава само Той, а Той не е видение, теория, образ. Той е Той: АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ.

Бог е Светилището, иначе Светилището не е светилище.

Бог е излязъл от Сърцето на Абсолюта – Върховното Светилище, за което няма говор и реч.

Без Бог никой не може да проучва Бога.

Бог в нас е по-дълбок от всеки подход.

Ще видиш Бога в своята Любов, в своята Изначалност – когато си бил Бог.

Само в Любовта Бог се разгръща.

Той е твоята отреченост и Той е твоята преизпълненост.

Мистерията е най-древният спомен в Него.

Скритият Бог е скрит във финото, потънкото и само там се разбулва.

Бог иска вечно да се обменя с нас, за да ни възраства.

Има тотално сливане с Бога, но няма тотално изчезване в Абсолюта.

Бог е само Алфа – Началото на Пътя, а краят е в Мистерията. Това е край в който никога няма край.

Бог движи вятъра чрез Духовете, но Той е по-бърз от вятъра.

В Най-малките неща – Той е там. Той има очи за тях и само Той ги създава.

Бог е във всичко и навсякъде – потайно Скрит.

Всичко, което е специално, идва от Скрития Център.

Жезълът е потайно създаден да реализира само Бога и Божествените неща.

Там, където е имало особена Любов към Словото, Словото се е превърнало в жезъл и тайна – в Божия сила.

Ако Бог се е заел с тебе, Той е предвидил всичко.

Ако страхът идва при тебе, усили близостта си с Бога.

Бог има тайно действие срещу страха – таен лъч.

Тези, Които са омаловажили Бог, са станали сътворени и все изплащат себе си.

Световете си имат само енергия а Той е Бездънната сила.

Детето е късче Небе. Жената е красива Безкрайност и Бог е Бащата на всичко.

Бог създава събитията, но Той е отвъд всички събития, Той ги решава.

Бог и Любовта Му – това е една чиста и тихо дълбинна свръхатмосфера.

И най-големите бедствия в този свят са блага – дарено изкупление от Вездесъщата Ръка.

Бог е Бог на Тоталното Присъствие.

В тежки времена най-важна е свръхцялостната отдадена Енергия на Бога.

Бог в нас е Велика Сила. Състоянието на тази Велика Сила е Нищото. Бог действа напълно само в чистото Нищо.

Бог живее в твоето Нищо и може милиони години да те чака, да се отмахнеш, да се отделиш от себе си, за да се всели Той.

В Нищото е вродено Единството с Него.

Бог живее и управлява в човека на Нищото, защото Нищото е сродството.

Човекът е излязъл от Нищото, от Целостта на Бога и пак там се завръща.

Единството се случва в Бога и чрез Бога.

Единството означава, че Той е пожелал да потече към Тебе и Неговата Любов е потекла.

Чрез Единството Бог е поискал все повече да Го виждаш.

Единственото нещо, което надминава Единството с Любовта, е Единството с Мистерията на Абсолюта.

Избраните живеят в Единството с Древния Бог.

Всяка раздяла работи за Единството – завръщането, и затова е допуснат духът на раздялата.

В Единството Той ти дава Себе Си и ти Го преживяваш.

Единството е Божий печат.

Няма творение или същество извън Единството. Той те е създал, за да влезеш в Единство с Него.

Древните просветлени от Бога същества могат да пътуват в дълбините на живота, защото са придобили Единството.

Той е Единен с тебе, но ако ти искаш да си независим, се отделяш и ставаш сътворен.

Той храни Единството си с тебе, ако Го приемаш.

Единение с Бога, това е отделяне от света.

В Царството Божие, за да съществуваш, тебе не трябва да те има и тогава ти си изначален – както Бог някога те е създал в своето царство.

Щом съществуваш, Нищото е отдалечено от тебе. Блажени нищите духом.

Щом си личност, изгубил си Единството.

Когато Той те е изоставил Той пак е в Единство с тебе, защото Той е всичко.

Занимавай се само с Бог, за да се занимава и Той с тебе.

Постоянствай докато станеш Бог, а после просто си остани Бог.

Всички, които някога са посегнали на Бога, са ограбили себе си.

Той е Всемогъщо действащият – ние нямаме действия.

Когато Той ни люби, Неговите действия са откровения за нас.

Той действа, за да се учиш в Него, а не в себе си.

Ако Бог те е призовал, Той те е записал в Сърцето Си.

ДУХЪТ

Душата и духа са частици от Абсолюта.

Чистият Дух е непрестанна целеустременост.

Само чисти духове преодоляват света и го преобразуват.

Човекът е създаден от земно възприятие, външността на човека носи в себе си духовното възприятие – своята душа, а Духът в човека е навлизане в свръхвъзприятието за Бога, за Есенцията.

На Чистия и Есенциален дух е позволено да прониква във всички видове трептения и вълни, защото той ги усилва и почита.

Ако чистият Дух е открил една дълбина, Той продължава да търси.

Чистият Дух е реалността на пътят към дълбините.

Много са загубили посоката, защото Той не е посока – Той е дълбината.

Чистият Дух сам по себе си e част от Безкрая.

Чистият Дух е част от Любовта – изначалното трептение. Те са сродни, това е времето, когато Духът се е наричал Бог.

Той е в Мистичното Измерение, а не в човешкото или духовното.

Ако имаш дълбинно убеждение за нещо, ти си Дух и чиста сила.

Всичко е създадено като Дух и безкрайност.

Край в Духа няма. Край се вижда само в сътворените неща, в ограничените неща.

Хората са духове, които са забравили, че са духове.

Усети в Духа си своята безкрайност. Ти си Дух от Безкрая.

ДУШАТА

Душата е древният език на Любовта, тя е по-дълбока от думите.

Висшата Душа е съвършена част от Бога.

Душата осветява светове и съзнания.

Душата е сияйност на Бога.

Когато душата намери своята чиста взаимност с Бога, тя се успокоява.

Тази Душа може да живее и в тяло, и без тяло – тя никога не умира, защото няма тази способност.

Тази Душа е качество на Бога – Несъздаденият Създател.

Душата не може да умре, защото е вътрешен свят.

Когато Душата е изпразнена от света, в нея тече Мъдростта.

Така сърце и Мъдрост пътуват към своята Изначалност.

Мистичната душа е отвъд светлината и тъмнината, отвъд доброто и злото.

СЛОВОТО

Вселената е съставена, създадена от Вихъра на Словото на Древния Бог. Словото в Вихрова сфера. Словото е стихийна сфера.

Древно е Учението за думите. Там, където думите се извисяват, там е развитието. Там, където думите се провалят и човекът се проваля, и дори изгубва пътя си.

Абсолютно точната дума създава поле, за да можеш по-късно да чуеш Гласът на гласовете.

Думите са свобода или робство.

Чистото Слово ще преобрази хаоса, наречен светове.

Словата са изменения – те променят светове, те са същества.

Има думи, които даряват дълбини.

Чистите думи са дълбоки тайни на Духа. Те са измерения на Духа.

Този, който е овладял Словото, става говор на Бога и Мистерията.

Праизточникът винаги говори вярно.

Словото е умение на Тайното Учение.

Особени думи творят Тайната в човека.

ГЛАСЪТ

Замисълът е скрит в Тихия Глас.

Чистото Сърце и Тихият Глас са сродни.

Тихият Глас води сърцето към Неговата Любов.

Това, към което имаш най-голяма любов, е винаги призивът на Тихия Глас.

Всяка Истина, която звучи, е слязла от Тихия Глас.

Тихият Глас говори само на Неродените.

Само Тихият глас дарява същностно слово

Тихият Глас ни води към Безкрая.

Древният Глас ни води към Мистерията.

Абсолютът ни води към Прамистерията – Себе Си.

Тихият Глас в нас е Пътят. Древният глас в нас е Сливането. Абсолютният глас в нас е Празавръщането.

Тихият Глас ни позволява да Го възприемаме. Древният Глас ни позволява дълбини. Абсолютният Глас ни дарява да зърнем Прадълбината, за да разберем, че никога не можем да го изречем.

Тихият Глас е Началото на Древният Път.

Има много видове възприятия. Чистият Глас ни дарява чистото възприятие. Тихият Глас е Учителят на Правилните възприятия.

Тихият Глас е движение в Чистото Слово, което образува Пътя на човека към Същността Му.

Тихият Глас създава правилните стремежи.

Земните възприятия винаги ще ограбват човека. Те са водачите към безпътицата. Ако тук Тихият Глас подаде ръка, човекът променя пътя си.

Тихият Глас е любимият Глас, защото е Глас на Любовта. Древният Глас е носител на Мистериозната Мъдрост, а Гласът на Абсолюта е Премъдрост и Върховни дълбини, които водят към Зората – Древния Праизточник.

Тихият Глас говори на твоята Душа, а Душата, чрез него, осмисля сърцето.

Когато сме се отделили от Тихия Глас, земни гласове са ни повели към земята и сътворението.

Ние сме родени, за да си върнем Тихия Глас – Чистия Път. Тихият глас е родил Тайната на потока. Тихият Глас е нашата родина.

Ако Тихият Глас те води в пустинята, ти се разцъфтяваш.

В самата пустиня има Таен Глас, който ръководи съществата и пътя им.

Гласът може да подава ръка.

Абсолютният Глас говори на Искрата – есенцията на твоя Дух. Този Глас е наречен Изначалният – Върховното Докосновение.

Изначалният Глас е създал гласовете, но се е скрил зад тях.

Студеният Глас е от Скрития Бог. Топлият, тих Глас е от Явния Бог, а Благият Глас е лъч от Мистерията, от най-скрития Праизточник.

Трябва много да търсите в себе си Древния Глас. Древният Глас е винаги извисяващ. Древният Глас може да се извисява във всеки Глас, който си избере.

Ако Древният Глас те е изрекъл, ти си от Несъздадените, от Древен род.

Древният глас – цялата Древност го познава. Древен Глас води световете към Себе Си.

Древният Глас е изрекъл свещените писания на народите, но Той ги превъзхожда.

Древният Глас е Всепокоряващ.

Древният Глас говори на твоя Дух, от който се заражда естествено Мъдростта.

Велик Глас е създал Древността – като е изрекъл само седем букви.

ЛЮБОВТА

Любовта е излязла от АААР – Белият мрак – Неизповедимостта.

Любовта е Тронът – мястото на освобождението.

Любовта е двигателят към Мистерията.

Любовта унищожава смъртта и сътворението. Любовта е извисяване над живота и смъртта.

Любовта е тази, която осмисля Тишината.

Любовта е Единство с Мистерията.

Завръщането на Любовта в Мистерията е докосване до съвършенството.

Любовта се покланя на Върховното Нищо, на Великата Цялост.

Човекът на Любовта е явление от друг свят – свят извън света.

Любовта е родена преди битието и Небитието. Любовта е, която остава след Битието и Небитието.

Само в Любовта е великата Безпределност. Името на Реалността е името на Любовта.

Любовта е самопреобразяваща тайна.

Тайната на Любовта е прекалено голяма, за да бъде разбрана от световете – и сътворени, и несътворени.

Когато сме в Любовта, сме реални – извън нея, сме извън реалността. Извън нея се утвърждава сътворението и смъртта.

Земната любов увеличава сътвореността. Божествената Любов увеличава Несътвореността и свободата.

Тези, които не са познали Любовта, са се отрекли от Незнайното и сега живеят в един беден външен свят.

Истинският опит идва само от Любовта, защото само тя съзира Тайната.

Могъщото изцеление се случва в Любовта – могъщото място.

Ако Любовта в тебе е Неговата Любов, ще Го видиш.

Обичай Незабелязаните неща.

Любовта е Божие Единство, защото Бог е цял в нея.

Човекът на Любовта живее в Бога, а не в света. Той живее в акаша.

Любовта е Древната Реалност – Абсолютът е Върховната.

Древната Любов е състояние на Безкрая и Мистерията.

Любовта е Бог, Неродеността. Желанието е светът, родеността.

Любовта е послание от Неродеността.

Любовта е съвършената природа на Бог и Мистерията.

Любовта е Съвършенство, което трябва да те заведе в Съвършенството на Бездната и Безкрая.

Когато Любовта ни спаси от безсмъртието и смъртта, вече сме се завърнали.

Любовта в нас не е облечена в тяло, а в Душа и Мистерия, в Пълнота и Безмълвие.

Любовта има светлинно тяло, в което Древният Бог слиза.

В Неродения свят Любовта е най-красивото проявление, а в Мистерията, тя е най-съвършеното проявление.

Във вечността Любовта е Божествена, но не е съвършена. Само в Безкрая и Мистерията тя е съвършена, както е Съвършен Той.

В Мистерията Любовта е изначална. Тук тя е Дихание без дихание. Сърце без сърце. Тук е Неродеността – Първичната Любов. Тук е Прасъстоянието, Изначалната слятост. Това е Любовта без корени – чиста Първична вода.

Тук Любовта е чисто единно Прасъзнание и осъзнаване. Това е изначалната несътворената Любов.

Тук Любовта е великото Праединение – състоянието на погълнатост – Древният дом.

Тук Любовта е в Единното си сияние – без нужда от висши и низши тела, без Дух и Душа. Тук Любовта е всичко и няма нищо друго.

Тук Любовта е съвършеното дърво на Изначалието, на съвършенството. Това е състоянието преди живота. Това е прасъстоянието преди раждането на дух и душа, на сърце и тяло.

Това е древно сияещата Любов. Неродената в световете Любов – всички нея търсят, но тя е достояние само на Мистерията.

О, човеко, ти си Мистерия.

Това е Любов в Любовта. Това е Прасъстоянието, преди още да се родят душите като сродни души. Това е говорът на Мистерията. Това ще го разберат само Неродените.

Тази Любов е над извисяването и падението. Тя е Недосегаема. Тя е Мистериозна працялост, родена от Неведомото Сърце на Абсолюта като сияние, преди още да бъдат духът и душата – те са последствия.

Тази Любов е част от Мистериозната Премъдрост на Върховния Абсолют, Създателят на Мистерията.

Тази Мистериозна Любов е без обяснения, тя не спада към Словото, тя е език на Мистерията.

Това е Любов отвъд отвъдните неща. Това съвършено дърво е липсвало в рая. То е част от Великата Неразбираемост. Само мистиците познават тази Любов.

Мистиците изгаряли в тази Любов без да изгарят, защото огънят още не е бил роден.

Любовта в Мистерията се излъчва цялата, а в света е неизречена. Само докосва леко душите и хората.

Любовта се ражда само между две Неродени Души, а в сътворението, това е само среща, но Любовта е повече от среща, тя е Път и Дълбини.

Срещата на Любовта с Любовта не е среща в сътворението, а в Неизреченото.

Сътворението е Любов, която е изгубила себе си, а Вечността е Любов, която не е успяла да се превърне в Безпределност.

Любовта е Пазителят на чистите енергии и Чистия път.

Любовта е виждащата част в нас: имаме ли я, ще видим и Мистерията.

Само Любовта позволява виждане на частица от Древната Мистерия, но тази частица се превръща в безкрайно търсене на това, което не може да се открие , но само търсене е истинско.

Любовта е тайната на живота, защото е превъзходството над живота.

Когато Любовта срещне смъртта, смъртта умира.

Любовта е Нашата велика Несътворена близост.

Любовта винаги ни обича несътворено, за да ни води към себе си. Любовта е прелестният Път, защото е Цялост.

Ако обичаш истинно една душа, дай ѝ нищото, целостта си.

Този, който те люби, те освобождава от преходното.

Тези, които се любят дълбоко, все ще се срещат, защото, Бог ги е срещнал в Любовта и ги е обвързал със Себе Си.

Мигът на Любовта е по-дълбок от тайните на света.

Любовта дарява Бога на другия.

Без Любовта и слънцето е мрачна земя.

Любовта е безмълвната красота на живота.

В Любовта се съдържа най-могъщото действие. Любовта е най-могъщото действие на живота, защото зад нея е Бог.

Любовта е по-дълбока от живота и смъртта, защото е преди тях. Те са родени, тя е неродена.

Любовта е Мистичен Път, а не земен. Любовта продължава и отвъд Безкрая.

Ако имаш Любов към Безкрая, световете ще отпаднат.

Ако имаш Любов към света, Безкраят ще се скрие.

Само Любовта може да изцели грехопадението, защото тя ти отнема създадеността.

В Любовта е Целостта на Бога, тя е Древна Есенция, вселена в Бога.

Любовта е Богоподобието на Бога.

Да си в Любовта е Дар. Да си в знанието е наказание. Любовта има знанието в себе си, но знанието няма Любовта.

Когато Любов и Любов се слеят, Бог се е завърнал в Себе Си, в Своята Безкрайност.

Само Любовта умее да призовава Бога, защото Любовта е Сърцето на Бога.

Когато Любовта е изчезваща, тя става Цялост, става сливане с Прасъстоянието.

Целостта дарява Себе Си само на Любовта.

Любовта е, която позволява виждането, а не практиките.

Любовта, а не практиките, формира Бога в човека и го води към Древността. Ако Любовта не те заведе във Древността, никой друг не може, дори и Бог.

Познаеш ли Любовта си към Древният, зародила се е твоята Изначална Целеустременост.

Любовта е най-висшата Целеустременост. В Древността, по този Път, дори Мъдростта се е проваляла.

Любовта е Древният Жезъл. Дори Абсолютът се заглежда, когато тя Го призове в цялата си Мощ.

Само Любовта познава Дълбинната Концентрация, защото самата тя е създадена от Висша есенциялна сила.

Концентрираната Любов е воин от Древността. Никой не е устоял срещу тази сила. Яростни воини от Древността са били поразявани от концентрираната Любов.

Любовта винаги ще търси своята Несътвореност.

Любовта идва, за да събуди Древността и Чистия Път.

Ако Бог движи твоята Любов, ти ще се освободиш от Себе Си и човешкия си път.

Любовта и Истината са Древният Път. Без Любов, търсенето на Древния Път, е обречено.

Тихият Глас образува Любовта в човека.

Древният Глас образува сияещата Мъдрост.

Абсолютният Глас образува дълбините на Истината.

Когато Любовта се образува в нас, Бог е пристъпил към нас, навлязъл е в сърцето ни.

Любовта е Всеблагата Изначална река – тя твори всички други неща.

Любовта е чиста Необятност. Любовта идва при нас от Древната Несътвореност.

Любовта е Безкрайна Тайна. Тези, който имат Любов, имат Тайна в себе си.

Има една скрита Дълбинна част в Любовта, която е тайна дори и за Бога.

Любовта е вечен живот в Бога и безконечно Несъществувание в Абсолюта.

Любовта в сътворението е само среща на сродното минало.

Любовта е движение в Неговото Сърце. И от милиарди години Любовта търси Неговият Глас – Гласът, от който е била изречена като Любов.

Любовта съществува заради завръщането в Нищото – реалната Реалност.

Любовта е родена, за да се посвети на Нищото, на Бога. Няма друго послание за Пътя към Мистерията.

Когато Любовта се завръща в Нищото, тя осветява собственото си нищо, собствената си освободеност.

Любовта към Нищото заличава сътворението и ни завръща в Изначалното състояние на Покой.

Любовта постига, защото знае, че Нищото не може да се постигне, то само трябва да се приеме. Приемането превъзхожда разбирането и постижимото, защото, в приемането Той те приема.

Дълбокото приемане се превръща в дълбоко разбиране.

Ако Любовта е заживяла в тебе, тя те пресътворява.

Без Любовта не може да завърнеш себе си в себе си – в Изначалността, в Нищото.

Ако имаш Дълбинна Любов и Преданост, Нищото се заглежда в тебе.

Който има Любов в сърцето си, носи тайно съкровище в себе си, носи друг свят.

Любовта си има специално място в Сърцето, което ангелите не знаят. Там влиза само Бог и Учителите.

Има Любов, която е над всички Усещания.

Само Любовта умее да се завърне в Древното, в собствения си дом.

Любовта – Древността е нейният дом. Любовта не се побира във Вечността. Тя се чувства приятно в Безкрая, но нейният дом е Върховната Мистерия и Безкрайно Скритият Абсолют.

Древна е Любовта, тя е толкова дълбинна, че е Несподелима споделимост. Това е Изначалното благосъстояние, блажената Неведомост.

Любовта е Древно Неродено Същество, но вие сте родени. Ако не бяхте родени, пак нямаше да познаете любовта.

Жезълът, това е Изначалната Любов, Древната духовност, защото Любовта е Древната власт, власт, която реално променя.

Любовта върви от сътворение към Несътворение, от Неизразимост към Неизреченост и от Неизреченост към Мистерия.

Когато си срещнал Любовта, ще си кажеш: Къде потъна времето? Къде изчезна света и кое е това, което съществува реално?

Само Любовта може да спаси живота и да го завърне в Изначалното Му състояние на сиянието.

Само в Любовта се заражда нещо от изначалната Необикновена енергия.

Дълбинното истинно чувство на Любовта е без страст, защото е Любов и Истина.

Любовта е единение с Древното Сияещо Съзнание, което е било преди сътворението.

Когато някога в Древността Любовта за пръв път се е разплакала, тя е родила от себе си сърцето и така сърцето станало нейното чувство.

Само Любов, която умира за Него, оживява. Любов, която живее за себе си, е смърт, тя не може да служи.

Чрез Любовта някога ще се потопим в Безкрая и Мистерията. Любовта е създадена, за да няма край обновлението.

Любовта към Нищото е Върховната практика.

Любовта може да работи само в изчезналите, в отсъстващите. Тогава тя е на трона си.

Любовта е Несътворена Тайна и затова тя пази самата себе си чрез живот в Тайнството.

Всички извори в сътворените и несътворените светове пият от Любовта, защото тя е животът, който тече.

Нашето древно състояние е Наситеност, изобилна пълнота, чист извор – това е Любовта.

Намери си цел в живота, която никога да не можеш да постигнеш и която да обичаш повече от себе си. Люби Бога повече от себе си. Люби Бога повече дори и от своето несъществувание.

Ако на един Старец се даде време за 4 милиона години да опише Любовта, той няма да може да я опише, накрая Той ще каже, че тя си остава Неописуема.

Съществува само една Любов – тази, която вижда своя Създател, своя Път.

Любовта разрушава всичко, което не е Бог, за да остане само Той – Създателят, Съвършеният Върховното Нищо.

Любовта, в своя най-чист вид, е Мистерия отвъд Вечността и Безкрая.

Ако една Любов не води към Тайната или Мистерията, тя ще се изгуби.

Любовта означава да получиш в живота си нещо от Бога.

Любовта е състоянието на Бога и състоянието на Мистерията. Любовта към Бога унищожава времето и сътворението. Любов, която е забравила своя Създател, е станала сътворена.

Да съзреш Бог в Любовта е голяма Тайна.

Когато Бог е в тебе, и Любовта е в тебе.

Ако Любовта беше постижима, тя щеше да бъде вкаменено сътворение.

Любовта е отвъд сътворените светове, защото е Висша реалност.

Любовта е създадена от Мистерията на Сиянието.

Любовта е изначалното познание – чистата Мъдрост.

Любовта е изречена Мистерия.

Само Любовта може да се завърне в Любовта като Мистерия.

Любовта свети и в пълен мрак – и мракът никога не може да я обхване.

Любовта ако я разбереш, може да те храни безкрайно.

Любовта е Любов когато създава Мистерия или Божественост.

Любовта е Храмът на Бога – тя Го вижда, защото е Негово око.

Любовта е свят в себе си, а не свят в света.

Любовта е най-древният служител на Бога, а после са се родили съществата.

Любовта е наситена с Мистерия.

Любовта е Пазителят на аромата – на тайните в живота.

Само Любовта увеличава реалността, но ако си я търсил чисто.

Любовта, търсейки Истината, се превръща в Истина, а Истината – в Древност.

Ако Любовта беше сътворена, щеше да изгуби и живота си, и Мистерията си.

Любовта може да съществува само в съкровено мистичното познание.

Ние сме това, което любим, ние сме Изначалната Безпределност.

Който не може да опише Любовта, я познава като близка. Тези, които са познали Любовта, се отделят от сътворението.

Люби Неизмеримото, за да станеш Безкраен. Любовта е жажда за Произхода.

Любовта е Бялата Река на живота, чистата есенциална енергия.

Любовта се ражда от скритото Единство.

Любовта се влива в Бога, както реката – в океана.

Любовта е успяваща, когато е изчезваща. Любовта е дарена, за да отстрани света.

Любовта е реална. Светът не е реален. Любовта е само гост в нереалният свят.

Само, който има Същност, има Любов.

Любовта е само в Съвършения Човек.

Истинската Любов не е от този свят. Който е преживял Истинската Любов, е осветил света и мрака на Вселената.

Истинската Любов идва за да събуди Несътворения ни Път към Древния Бог. В Истинската Любов Той действа и учи.

В Истинската Любов Сам Бог се въздига, защото тя е Негова. Истинската Любов е съкровеният дом на Бога.

Истинската Любов е отстранителят на света.

Само Истинската Любов има око за Мистерията.

Истинската Любов е пречистена Божественост.

Истинската Любов е свят без сътвореност. Тя принадлежи на Тишината.

Истинската Любов е в Ръцете на Бога. Бог поглъща само съществата на истинската Любов и Преданост

Истинската Любов те сближава с Незнайното, за да разбереш Неговата Несътвореност и Свобода.

Истинската Любов е дошла от Несътвореността и твори Несътвореност в човека.

Истинската Любов се преживява само в Нищото.

Истинската Любов ражда Пълнотата и тя е завръщането в Мистерията – мястото от което е излязла.

Само Истинската Любов възприема Неземното, Нероденото. Само Истинската Любов може да насити човека.

Само в Истинската Любов се заражда Истинското Ръководство.

Само Истинската Любов е Пазител, защото в Нея е Божията Сила.

В Истинската Любов винаги има една част Неизказаност, това съхранява Любовта.

Истинската Любов е преживяване в Бога, а не в света.

Истинската Любов сияе отвътре.

Истинската Любов е неродена и затова е неумираща.

Истинската Любов е Божествена Реалност, а не сътворена.

Истинската Любов е свободна от форма, защото е Неродена Безкрайност.

За да влезеш в Любовта, трябва да си Нищо. Само нищият, Нищото, разбира замисъла на Целостта.

Любовта е Древна Извисеност над света и светлината.

Любовта е Дарът за завръщането в Несътвореността.

Любовта е служителят на стремежа. Ти си, който извисява себе си, а Любовта само те подкрепя.

Любовта е Единение не от света.

Любовта е създадена, за да завърне всичко в Източника.

Любовта е Божие съвършенство – Древно съвършенство. Тя ще изцели световете

Който има Любовта, ще получи Целостта си – Изначалното си състояние.

От Любовта започва великото изчезване, завръщане. Изчезването на Любовта в Бога не е изчезване, а завръщане на Изначалното в Скритото.

Който е заживял в Любовта, е заживял в своето изначално състояние, което е преди живота и смъртта.

Мистерията на Любовта е в това, че в нея има нещо по-дълбоко и от пълнотата.

Когато си преизпълнен с Любов, Това е Неговата Преизпълненост и твоята Изначалност.

Любовта е слязла в живота, но тя е по-древна.

Само Любовта те изважда от времето. Само Любовта променя времето. Бог живее цялостно само в Любовта. Тя е Неговата Древност… и затова Любовта все Го търси.

Великата Любов е потопена в своята Древност – в Източника. Великата Любов трябва да заведе всички в Праизточника – това е нейната Мисия.

Любовта е порталът към Праизточника.

От Любовта е великият произход. Древният скрит произход, който ни чака.

Без Любовта всеки изгубва своята реалност.

Любовта е Богоподобна и затова тя е океан без предели.

Любов, която обича Древния Бог, забравя себе си и света.

Любовта е дадена за пробив в света. Само с Любовта можеш да прекосиш света и да се завърнеш в Бога и в своя Учител.

Любовта е живият свят. Светът не е живият свят. Любовта е живият свят, защото утвърждава Бога, а не света.

И след този свят, и след отвъдното само Любовта продължава да живее, защото тя е Есенцията.

Любовта живее несътворено в сътворение, защото е свободна от смърт.

Любовта, това е реалността, която те търси, за да се завърнеш в своята несътвореност.

В истинската Любов има Душа, а не свят и творение, и затова Любовта ни вади от света.

Любовта идва от Бога – в света няма Любов. – Любовта иска да ни извади от сътворението.

Когато твоята Любов отмахне света и вселената ще види Неговото лице, и няма да го разбере, но изумлението ще се всели в душата за хиляди години.

Свръхестветсвеното е дълбоко скрито в нас.

Любовта е създадена от Абсолютната скритост и само тя може да открие скритостта.

По какво се познава Любовта? Тя има очите на Покоя, очите на Древното Царство.

Любовта е Повелителят на мощното действие. Любовта е единствената, която може да задвижи могъщата Древна Сила.

Страхът е стара пропаст, отделена от Бога и Неговата Любов.

Всички, които са грешили против тази Любов, трябва да получат страха и те са го получили – той ги предпазва от Древното Зло.

Кладата никога не е била за човешката способност. На нея се изявява Любовта – Божията способност, която я преодолява.

Само Любовта може да направи дълбоко проникване в Бога.

Любовта е изцеляващата Сила на Бога – Силата отвътре.

Любовта в сърцето е Еликсирът на всяко лекарство.

Ако Любовта не те превърне в Мистерия, значи си я изгубил.

Никой не може да познае Любовта, защото тя е Мистерия от по-голяма Мистерия.

Любовта е сияеща тайна отвъд живота, но тя идва като гост в живота.

Само Любовта обладава тънкото виждане на Древния Бог. Само Любовта дава велика Яснота за Неизразимостта.

Любовта е най-древното осветено излияние.

Сборът от всички слънца е само частица светлина, излъчена от Древната Любов.

Изначалната Любов, Изначалната сияеща праматерия – това е била Първородната храна, храната, която ни насища.

Любовта е Древният, течащ Бял поток, който храни и отглежда съществата. Без тази Любов всяка друга храна се обезсмисля.

Любовта е произлязла от Върховно Съвършенство, тя е сияещо светилище пред което и Боговете немеят.

Този, който е постигнал Съвършенство, няма качества. Той има Любов, превъзхождаща всичко…, защото тази Любов е потопена в Нищото.

В Любовта няма светове, няма сътвореност. Тя само докосва светът като гост, но тя търси само Едно: Абсолютът – Върховната Мистерия – от която е излязла.

Не ставай ангел, стани Любов, Мистерия… затова си човек. Ангелите не познават Мистерията.

Окончателното изцеление от този свят, от онзи свят и от Вечността се нарича Любов към Безкрая и Любов към Мистерията.

Само в Истинската Любов се увеличава Мистерията. Ако Мистерията те облъхне, с най-малкия си полъх, тя те люби.

Най-малкият полъх от Любовта носи Тайнства.

Най-малкият шепот от Мистерията носи Неизреченост.

Когато Любовта е изгубила своята мистериозност, тя е станала свят, сътворение и смърт.

Само Любовта ще спаси света, защото е Несътворена – тя е част от Нищото.

Ако търсиш Бог с Любовта си, ще Го откриеш, защото Той те е потърсил.

Без Любов няма служене.

Любовта е тотално неотделима от своя Източник.

И затова Любовта може да понесе и пустинята, и цялата празнота на живота, която съществува само в ума.

Любещите Бог ще ги погълне, защото, те са Негови. Той е Любовта в тях.

Дълбинната Любов не е известна на света.

Любовта е реалността на Древния Лик – Лик от Благост, но това не са външни неща. Това са Мистични блага.

Любовта е освободена от сътворения – тя е дълбинен вътрешен свят.

Любовта е, която открива смисъла, скрит в Древния Бог.

Само чрез Любовта можеш да видиш и разбереш какъв е Древния Бог.

Мистерията не е позволила на Боговете да познаят Любовта. Боговете са само деца на Любовта.

Любовта е течащ Бог в твоят живот, за да течеш и ти към Него.

Само Завръщането в Нищото е Любов.

Който има специална Любов към Бога, Бог е насочен към него по специален начин.

Любовта е Божията Древна Сила, която всякога е поразявала злото.

Любовта винаги е поглъщала злото, но злото никога не е успявало срещу нея, защото Любовта е скрита от злото.

В Сърцето на Бога, в Сърцето на Любовта злото винаги е умирало. Така е и с Христос: Синът живя в Сърцето на Бога, защото е бил избран от Любовта.

Любовта е Лицето на Бога и това е Лицето на Безкрая.

Светлината не може да преобрази Мрака – само Любовта, Зората го преобразява.

Само един поглед на Любовта, Бога – и Пътят ти се променя завинаги.

Любовта е Древно сияещо Същество, родено в Сърцето на Бездънния, излъчено от Него, за да движи световете.

Когато има Любов в Любовта – Бог е в Любовта.

Любовта е Древната реалност. После са се случили други неща.

Без Любовта кой може да се завърне в Абсолютната родина?

Когато Любовта е изчезнала, тя се е завърнала, защото Нищото е родено от „Нищото“.

В Любовта Той е пълнотата, Той е извиращият. Ако имаш цялостната Любов на сърцето, ще проникнеш в Бога. Само в Неговата Любов сме цялостни.

Любов, която не е видяла Създателя си, е изгубила себе си, посоката си.

Любовта е цяла само в своето дълбинно Несъществувание.

Когато Той е в Любовта, това е Древната Чистота на Любовта.

Търсете Любовта в нейната Несътвореност, в нейната Свобода.

Когато в твоят живот остане само Той ще имаш Любовта Му.

Който търси Истинската Любов, заражда Дълбинното в себе си, заражда Бога в себе си.

Предаността е друго име на Любовта към Бога.

Любовта е истинно насочвана мисъл към Древния.

Дълбинно Неизречен Глас е изрекъл Любовта като Мистерия.

Любовта е себе си в Мистерията.

Абсолютът е излял една сто милионна част сърцето си в Любовта, за да имат Боговете развитие.

Любовта е откривателят на Древния чрез Древния.

Душата диша само в Любовта, а Любовта живее само в Необятността – мястото, в което е родена като Нероденост.

Любовта е родила Душата, Душата е пожелала сърце, за да има в какво да се излива.

Любовта има Велика Душа – мистична Необятност.

В световете Любовта е знайна. В Мистерията Любовта е Незнайно лъчиста.

Любовта е била, когато космосът не е бил.

Любовта е по-дълбока от писанията, тя е Древна, писанията са стари.

Писанието е дадено, за да отидеш отвъд Него.

Когато Любовта се е родила, е нямало още Безпределност и Вселена.

Любовта е родена като опора в самата себе си, защото не се опира на световете.

Любовта иска да се завърне само на едно място – в Мистерията, близо до своя Праизвор – Абсолюта.

Съществува Любов, която търси Мъдростта, съществува Любов, която търси Пълнотата. Съществува Любов, която търси само Мистерията.

Само Истинската Любов създава мистични връзки, неизречими връзки. Само тези връзки могат да пътуват към своя Неизречен Праизточник.

Древно Безмълвие е изрекло Мистичната Любов.

Всяка Мистична Любов е печат от Древно Единство – Древно споразумение.

Мистичната Любов е живяла някога в Древното Праединство, в Праизточника.

Мистичната Любов е по-дълбока от Вечната Любов.

Мистичната Любов се храни от потънкостите на Безмълвието.

Мистичната Любов е частица от Мистерията. Мистичната Любов е излияние от Прасърцето на Абсолюта.

Сам Абсолютът е изрекъл Мистичната Любов.

Древността е водачът на мистичната Любов. Мистичната Любов е произлязла от Древен глас – особено изричане.

Мистичната Любов е излизане от миналото и насочване към Древността.

Мистичната Любов винаги е била Несътворена, защото тя може да живее само в свободата.