УСТРЕМЪТ

Има устрем, който пробива световете.

Бог е изоставил човека, за да се роди чистият устрем в него към Бога.

Човекът има далечно минало, което сега е тук в човека и му пречи, но устремът пробива всичко.

Миналото е живо, но Духът е над живота.

ВДЪХНОВЕНИЕТО

Вдъхновението е жива река, която открива своят океан.

Вдъхновението пробива скалата на света.

Предаността е Пътят, а Вдъхновението е Пробивът.

РАДОСТТА

Много същностна енергия има в тайната наречена Чиста Радост.

Когато радостта навлезе в болестта, болестта започва да плаче (тя няма радост в себе си).

Радостта е Древен Чист Огън, излъчил се от Любовта.

В радостта сияе топлината на Любовта.

Радостта е цвете от градината на Любовта.

В рая е имало и дърво на Радостта – то е било на три крачки от дървото на познанието, но то било мълчаливо и скромно дърво.

Болестите са същества, които някога са изоставили радостта и когато сега се срещнат, те се тревожат от радостта, поради стария спомен.

Радостта внася топлина в очите на болестта, защото радостта иска да каже на тези същества: ето, погледни ме!

Който се радва, увеличава красотата на своята болест и тя се облекчава.

Радостта излива своята Лекота в аурата на съществото на болестта, и така болестта отслабва и дори понякога самата тя се усмихва.

Радостта е изливащата се Лекота в Битието на човека.

Радостта е Таен Ръкопис, скрит свитък в нашето сърце.

Ако радостта те обикне, с твоята болест и с тебе, е свършено. Ти ще станеш част от Тайнството ѝ.

Срещу радостта болестта нищо не може да предложи.

ВНИМАНИЕТО

Вниманието е методът на развитието.

Вниманието е първичен Дух.

Вниманието е Дух, тънкост, път, осмисляне и пробив в Невидимия свят.

ВЛАДЕЕНЕТО

Който се владее, се самопросветлява.

Овладееш ли себе си, ставаш Дух, а който е Дух, е творец на себе си и Пътя си – чрез Древния Промисъл.

Този, който се владее, знае неща, които светът не познава.

Този, който се е овладял, има вход навътре, в Дълбокото.

Този, който се е овладял, има друг вид Сърце.

Този, който се е овладял, Бог е слязъл върху него.

Този, който не се владее, други духове ще го овладеят и ще станат негова съдба.

Овладяването е сила в Духа, сила, дарена от Бога поради замисъла Му.

СВОБОДАТА

В Мистерията няма вода, защото в Мистерията е Прасвобода.

Свободата се дава като чуден Дар, тя е част от твоя Път към Истината.

Дарът на свободата е нещо по-дълбоко от пътя на света.

Пътят към Мистерията е тотално освобождение.

Свобода винаги ще има само за развитието. Развитието е Пътят към Нищото.

Човекът е велико творение навътре и велико падение навън.

Адам е поискал свободата, Адам е поискал греха и своята воля и досега се учи, но Пътят е навътре – към Изначалността.

УЕДИНЕНИЕТО

Уединението е еликсирът на живота.

Уединението преодолява Вселената.

Уединението е пробивът над света.

Чистото Божие Уединение е Древният Път, завръщането.

Уединението се случва, когато човек е придобил Божието почитание.

ИЗЧЕЗВАНЕТО

В Словото живеем; в Тишината оживяваме, а в Мистерията изчезваме.

Изчезването е само завръщане в Скритото Начало. Всеки изчезнал е получил миг от Мистерията – и затова се е посветил на изчезването. Този миг е реален, но е по-дълбок от реалността.

Дълбокото изчезване е вложено в нашата Същност.

Изчезването в Бога е отстраняването на света и времето.

Само в изчезването се случва Древният Гносис.

Само изчезналите от себе си имат достъп до Тайното знание.

ВИЖДАНЕТО, ПОГЛЕДЪТ, ОКОТО

В Мистерията има Древно Праоко, което е свръхвиждане.

В световете съществуват милиарди видове очи, а зад тях бди само едно Око, което ги обхваща – Праокото.

Праокото е Неродено и затова е Всевиждащо.

Ако Праокото ти е дарило виждането, няма да Го виждаш но Той ще ти е по-близък от собственото ти сърце.

Праокото ти позволява дълбокото виждане не за да разбираш нещата, а за да не можеш да ги разбереш. Щом не си ги разбрал, те вече са съхранени.

Ако твоето око вижда този или онзи свят, или вселената, това означава, че Праокото не ти е дало Себе Си, защото Виждащият не вижда световете, а само Него. Как го вижда? С дълбоко Неведение. Ето кои получават Откровението, а другите, които са получили знанието, са наказани, защото са избрали да гледат със своите очи.

Истинското знание е изпуснало целта, но истинската Любов е уловила Мистичното Око, защото тази Любов е създадена като Око от Праокото.

Само Праокото вижда Мистерията, защото не гледа в нея. Къде гледа? В Себе Си.

Скритото само избраните го следват, то и за тях си остава скрито. Тогава защо избраните са избрани? Защото в бъдеще ще получат нещо от Сърцето на Праокото, което ги е избрало.

Очите са създадени, за да ги надминеш и за да видиш Необятния.

Очите са врати към други Очи, които виждат Безкрая.

Мистерията е Праоко, тя вижда това, което Боговете си мислят, че виждат.

Дълбоките очи виждат отвъд реалността на този свят.

Очите на Мистерията се взират само в Дълбините.

Единението с Древния Бог се дължи на Дълбинно виждане на Бога, без да Го познаваш.

Само във великото Единство се ражда ясното виждане, което е Мистично.

Който е видял Бога, постепенно започва да заличава себе си.

Наблюдението е тайна наука. Наблюдението вижда Тайната.

Ние живеем, за да Го видим… това е Тайната на живота.

Един поглед само може да промени твоите възгледи.

Блажен е този, който е видял Милият Поглед на Бога.

Бог има поглед отвъд Вселената.

Абсолютът има поглед само за Мистерията и Бездната.

Който е срещнал погледът на Безкраят, напуска света.

За Всепроникващия поглед тъмнината е ясен ден.

Божият поглед е проникновен, а погледът на Мистерията е отвъд проникновението и същността.

Не може да видим Абсолютната Ослепителност.

НАБЛЮДЕНИЕТО

Една от най-древните, тайни науки е Наблюдението. Който е овладял Наблюдението, не вижда световете, а само Мистерията.

Съществува Древно Праоко на Наблюдението, то обхваща всички сътворени и несътворени светове.

Древен потаен Разум наблюдава всичко до всяка подробност.

Той е Върховният Наблюдател на всяка точка във Вселената и извън нея. Ако дадеш волята си на Бога, Той ще ти даде нещо по-дълбоко от света.

ИНТУИЦИЯТА

Интуицията създава ясният стремеж.

Всяко истинско виждане е проникнала интуиция.

Висшата интуиция е свръхестествена. Тя е чистият Водач.

БЕЗМЪЛВИЕТО

Безмълвието увеличава Яснотата.

Върховната Мистерия е Изначално Безмълвие.

Мистерията, когато говори, безмълствува, а когато е безмълвна, е в себе си.

Мистерията никога не е била знание, а Безмълвие и затова никога не може да бъде разрушена.

Безмълвието е съставено от Същества които са пожелали да живеят в дълбока Незнайност.

Само Мистикът може да говори чрез Безмълвие.

Безмълвните се обогатяват с Незнайното, то е техният живот.

Мистичната Любов е безмълвен аромат, който се пои от Неизразимото.

Дълбинната Любов е явно изразено Безмълвие – Безмълвие, което е проговорило.

Безмълвието може да разкаже за Любовта това, което Словото не може.

Този свят е съставен от думи, а древният – от Безмълвие.

В Древността няма ценности, а само велико Безмълвие и Безпределност.

Дълбокото Безмълвие произхожда от чисто Единение.

Истината сияе само в Безмълвието. Изрече ли се, тя губи нещо от себе си.

Древното Име е степен на Безмълвната почит.

Безмълвието дава друг звук на Словото.

Словото на Бога е Дух. Безмълвието на Абсолюта е Мистерия.

Безмълвието е последното пророчество. Зад него е неизчерпаемата Цялост на Праизточника.

Безмълвието е само началото на великата Неизразимост на Прасъществото.

Който се обменя с Нищото, става безмълвен.

Чудото е безмълвно Свръхдокосване.

Има светове, съставени от думи и светове, съставени от Безмълвие.

Словото е родено от Безмълвието и там се завръща, за да се успокои и обнови.

В Мистичното Сърце на човека е красотата на Безмълвието.

В Безмълвието ще разбереш, това което не чуваш.

В Безмълвието е скрит, изначалният слух.

Който чува, ще се спаси от света.

Никой не може да опетни Безмълвието.

Безмълвието е изначалният говор.

В истинското Слово звучи Безмълвие, а не слово.

ТИШИНАТА

Изгревът се къпе в зората, Тишината се къпе е Мистичната вода на Сиянието.

Истинската Тишина е дълбинно просветлена Същност.

Ако Тишината те познава, тя ще те облива с откровения.

В най-дълбинната Мъдрост няма разум, а само изливаща се Тишина.

Тишината е място, в което гласът не е глас а излъчване.

В Дълбинната Тишина реалността се заличава и остава само Той – Свръхреалността.

Тишината не можеш да я постигнеш, тя се постига в тебе.

Във висшата Тишина се разгръщат Дълбинните същества.

Превърни Тишината в своя крепост.

Тишината е нашият Древен Храм – Храм, преди творението.

Ако Тишината те обича, ти си избран.

Тишината обича любящите.

Тишината е едно от висшите нива на изчезване.

Тишината е нашата Древна природа, то е времето, когато сме били наситени.

В Тишината е нашето изобилие, нашата кръв, нашата наситеност.

Тишината е дом на Съвършенството.

Който се е родил в Тишината, се отделя от сътворението.

Сътворението е Пътят на Словото. Тишината е Пътят на Безмълвието и Мистерията.

Тишината е Изначалност и тя изисква твоята истинска природа.

Най-великите Очи са очите от Тишина.

Тишината е могъща, защото тя е преди думите, преди езиците, преди сътворението. Тя е дълбоката Неизговоримост на нещата.

Тишината показва, че Неизреченото не може да се обяснява. Неизреченото е Истинското.

Тишината съхранява вътрешната красота.

Аз съм Тишина в твоята Тишина – това Бог го изрича в теб или ти го изричаш за Бога.

Ти си Тишина от Тишината и Безмълвието е твоят глас.

Нищото е Бащата на Тишината.

В Тишината има Могъща Сила.

Тишината е завръщане в своята Несътвореност и Нероденост.

От Тишината сме родени и в Тишината ще се върнем.

Благи са тези, които са Посветени в Тишината.

Най-голямата загуба на Сътворените е, че те са изгубили нещо от Чистата Тишина.

В Тишината има по-дълбоки степени от блаженството и покоя.

В Тишината сътворението е отстранено.

Мистикът знае, че Тишината е Извор.

Любовта е най-древният глас на Тишината.

Когато Тишината видяла за първи път Любовта, излъчена от Абсолюта, тя разбрала, че никога няма да може да я изговори.

Любовта е зародила Тишината чрез изначалното си мистериозно влияние.

Когато Любовта се е раждала от Мистерията на Абсолюта, тогава Тишината онемяла и оттогава тя е безмълвна.

Любовта е, която осмисля Дълбините на Тишината.

Когато Любовта влезе в сърцето на Тишината, Тишината засиява – така тя узнава, че Любовта носи в себе си нещо по-древно от Тишината.

Някога в Древността се е случвало Тишината да плаче и то само заради един лъч от Мистерията Любов.

Колкото по-дълбока Тишина има едно същество, толкова по-древна е Любовта му.

Идеалът на Тишината е сиянието.

ЛЕКОТАТА

Срещу всяка сила има друга сила; срещу лекотата няма.

Лекотата е велика, защото е проста. Лекотата е преживяла зората.

Лекотата се постига трудно, а когато се постигне, трудностите вече я заобикалят.

Лекотата не е в книгите и света, а в сърцето. Лекотата е Лъч от Източника.

Лекотата познава само Източника.

Лекотата е образ и подобие на ефира.

В Лекотата злото губи силата си и умира.

Лекотата принадлежи на Древния, на Бог.

Лекотата винаги има крила, без нужда от крила, защото е осъществила себе си.

Каквото и да се случи, Лекотата винаги танцува.

Лекотата принадлежи на Мъдреците.

Истинният човек е в Лекотата.

Лекотата има Божествен поглед за нещата. Лекотата е ефирна Несътвореност.

Лекотата е чисто ефирно пространство.

Мъдрецът е преобразувал тежката земна енергия, в Лекота.

Там, където човекът вижда трудност, Лекотата вижда Свобода и Простота.

Лекотата е създадена от най-тихия шепот, но тя успяла да го чуе.

Защо Лекотата е лекота? Защото е Несътвореност.

На Лекотата и тъмнината, и светлината ѝ се чудят.

Изчезването от сътворението е постигане на Лекотата.

ПОКОЯТ

Покоят е Царство отвъд света.

Щом си в Покоя, познаваш Същността.

Древните воини са побеждавали с Покоя си – с вътрешната си сила.

Покоят е бил тяхното тайно знание. С Покоя си те поразявали и Битката, и смъртта.

Покоят е невероятен Дар.

Покоят не може да бъде отнет, спокойствието може да бъде отнето и безпокойството може да бъде отнето.

Спокойствието трябва да те заведе в Покоя… тогава то е изпълнило Мисията си.

Покоят е по-дълбок от разума на света и човека.

Покоят превъзхожда реалността.

Покоят идва при нас от Древната Нероденост.

Покоят, това е твоята собствена Несътвореност.

Покоят е вроден в нас, но ние сме го изгубили и сега дълго трябва да пътуваме към него и да го преоткрием в себе си.

Покоят е част от Неговата Благост.

Покоят се ражда само в твоята Нероденост.

Търсенето на Покоя е търсене на своята собствена Нероденост.

Без Покоя Мистерията е абсолютно недостъпна.

Покоят е част от Мистичния Път.

Тези, които търсят Покоя, сам Покоят ги е потърсил.

Ние винаги търсим това, което ни търси, което ни призовава.

Покоят е роден преди съществуванието. Той е Несъществуващ и самосияещ в своята Нероденост.

В Покоя съществуванието умира – ражда се свободата.

Покоят не вижда себе си, а само Него.

Покоят е Древната следа от Него, който е върховният Покой.

Покоят е повече от чудо.

Покоят е устроеният живот, защото, Покоят е блажена есенция.

Покоят е Сърцевината на Любовта.

Пределът е докоснал Безкрая.

Покоят е като Истината – идва отвътре.

Покоят означава, че човека има дълбока Сърцевина.

Покоя покорява енергията.

Що е Покоя? Покоят е несъкрушимост.

Съществата на Покоят имат могъщо знание.

В Покоя живеят Древните същества – тези, които са постигнали Истината.

ТАЙНАТА

В Чистото Сърце има тайни архиви, за които дори и Древната История нищо не знае.

Когато всички тайни умрат, ще се роди Мистерията и тогава тя ще породи нови тайни.

Твоята цялост е твоята Тайна.

Велико е Тайнството неподвижност.

Състоянието на Единство и близост е в осъзнаването на Тайната в себе си.

Когато видиш Тайната на Живота, виждаш нещо от собствената си Тайна.

Върховната Тайна на Живота е да вселиш Мистерията в тези, които обичаш.

Да се потопиш в Безкрая и в Мистерията е голяма Тайна…

ХРАМЪТ

Има само един Храм и това е Истината.

Истинският храм никога не е бил роден, той не се ражда.

Само Мъдрият и Чистият са в храма. Знаещият е отвън, в сътвореността.

Любящият човек е Храм и Път към Безкрая.

Който има Дълбини, има Храм.

СЪРЦЕТО И СЪРЦЕВИНАТА

Да имаш сърце означава да умреш за Бога.

Сърцето на търсача търси Сърцето на Бога.

Сърцето е великата Любов, което е създадено по образа на Бога.

Истинският човек има Бяло Сърце, просветлено от Мъдростта.

Чистото Сърце е Извор на Душата.

Благословено е сърцето, в което се вселява Душа. Така Душата узнава себе си и Пътя си.

Само Бог (Мистерията) знае какво е скрито в сърцето на камъка и в сърцето на мравката.

В Тайната на сърцето има Древност, която вселената не познава.

В сърцето има Древна Светлина, която може да освети цялата вселена и света.

Древното Сърце на човека е отвъд вселената.

Древното Сърце е Ваятелят на Неизразимостта и Неразбирането, и така то ни предпазва от вселената и света.

Древното Сърце е светлина на славата.

Древното Сърце е входът към Мистерията.

Може да имаш Душа и Дух, но ако нямаш Древното Сърце – Сърцевината – ти не може да се завърнеш в Бездънния Океан на Мистерията.

Сърце, докоснало Покоя, се е завърнало.

Сърцето е птица, която може да лети само в Любовта.

Сърцето на Любовта е чист Нектар, защото нещо дълбоко живее в Него.

Звукът на сърцето определя Пътя на човека.

Който е сял подход, сега има Сърце изпълнено с Любов.

Величествено постижение в света е Чистото Сърце.

Чистото Сърце е Сърце от Прасветлина.

В Дълбините на Сърцето си виж своето бъдеще.

Древното познание изисква Древно Сърце.

Храмът на живота е твоята Сърцевина. Много същества са изгубили Сърцевината си.

Мистерията говори само на Сърцевината – Древното Сърце.

Древното Бяло Сърце е създадено по-образа и Праподобието на Бога.

Абсолютът е скрит в Древното Сърце на човека – в МЯСТО, по-скрито от тайната стаичка.

ЕНЕРГИЯТА, ТРЕПТЕНИЯТА, ВЪЛНИТЕ

Великият Дух е взривил енергията и я превърнал в материя.

Това изригване е създало начало и Път, и време.

Когато Божественият свят е слязъл надолу, случила се е енергията и Вселената е станала енергия, а енергията, по-надолу, е станала материя.

Мълнията е остра енергия, остър меч.

Истинският хляб е съставен от особен род чиста енергия.

Сириус се състои от особени тънки вълни. Всяка вълна и трептене са тънко знание, излъчващо самото себе си. Тези вълни пътуват на огромни разстояния.

Чистият Есенциален Дух в човека улавя скритите вълни. Този Дух е сроден с Духовете на Сириус.

Еднородните Духове са със сродни вълни още преди сътворението. Те всякога си помагат и се усилват.

Има само една степен която е над трептенията, над Безкрая като вълни. Там вече е Мистерията и Абсолютно Скритият, Който превъзхожда всички трептения и Вълни. Той е Бащата и Праотеца над всички вълни.

СЪТВОРЕНОСТТА И НЕСЪТВОРЕНОСТТА

Дълбоко в нас няма време и творение.

В Древния живот няма никаква илюзия и затова няма сътвореност.

Сътворението е велико ограничение.

Смисълът е освобождение от материята, от сътвореността.

Що е сътворението? Унищожен свят и затова този свят винаги ще умира, докато потърси своята Незнайност.

Понеже има сътворение, има и смърт. Понеже има Несътвореност, има и живот.

Без сътворението ние не можем да осъзнаем своята Нероденост и Пътят към Мистерията.

Сътворената материя е мъртва; Несътворената е чиста и свободна.

За да живееш в сътворението, трябва да си умрял.

Светът – това не си ти; това не е твоята реалност. Ти си реален, светът не е.

Ти си Несътворен, но си слязъл да научиш урока на Несътворението.

Умът си играе на свят, а умът е безпределен, когато стане разум.

Светът е забрава на Истината.

Някога Боговете са атакували Нищото и са станали сътворени – заключени.

Тези, които не са могли да оцелеят в Несътвореното, са си сътворили свят.

В най-дълбоките си глъбини, човекът е отвъд Бога и несътвореността.

Дълбоко навътре ние сме Несътворени. Без начало. Ние сме Мистерия – дълбока вътрешна реалност, част от Свръхреалността.

СЪЩЕСТВУВАНИЕТО И НЕСЪЩЕСТВУВАНИЕТО

Ние сме дълбоко Несъществувание и затова съществуваме отвъд живота.

Върховното Нищо е излъчило великото Несъществувание и там е създало Духа и Душата на нещата.

Всяко съществувание е ограничение на Нищото, за да търси човек своята Свобода.

Съществуващото е нарушило Искреността на Единството с Нищото.

Още преди да сме съществували, е имало Промисъл за нас.

Човечеството е тези същества, които са поискали да съществуват и така те изгубили своето Несъществувание, своята опора, своята Мистерия.

Гъсеницата съществува, а пеперудата е летящо Несъществувание.

Само Любовта умее да създава Несъществувание – и така тя се завръща в извора.

Съвършеният човек е разкритие на целостта на несъществуванието на етерния свят.

Съществуванието и сътворението е дошло отвътре и затова изходът е навътре.

В своето Несъществувание ние съществуваме като прасветлина.

ХАОСЪТ

Адам е създаден от хаоса, защото някога се е отрекъл от Бога, и затова сега умира.

Дървото за познанието е хаосът в света.

Хаосът е произлязъл от особено проклятие на Бога, за да спаси Адам от по-голямо проклятие.

Човешкият Адам ще бъде спасен поради Тайната на Божието проклятие, но демоничният Адам ще се върне е тежкия хаос.

Мъдрият живее в мелодията на хаоса.

Вътре, в хаоса има скрит ред. Трябва само да го откриеш.

ИЗНАЧАЛНОСТТА

Ние всички сме родени, за да пресъздадем в себе си Изначалното си състояние – Белият поток.

Белият поток е Живот – без живот и смърт. Единен живот.

По Пътят към Нищото си се завръщаме в своята Изначалност – Чистата Свобода, Царството.

Бог обича твоята реалност. Абсолютът – твоята скрита Изначалност, която е преди реалността.

Само Изначалното може да общува с Прасъществото. Те си говорят на Древния обетован език – Праединството.

Сътворените са изгубили Нищото, своята Изначалност, за която е казано: Богове сте!

Богове сте, станете Нищо – това е Изначалният завет.

Когато се разтвориш и изчезнеш, ставаш реален – Изначален.

Изначалното състояние е преди всички други състояния.

Когато открием своята Изначалност, ще се завърнем в Мистерията на Нищото.

Изначалният е, Който ни дарява Изначалното. Изначалното в нас трябва да открие Древното.

Човекът трябва да се разбули, за да засияе неговата Изначалност. Изначалното ни състояние е нашата дълбока вътрешна реалност.

Изначалното състояние е Изначалното Откровение.

Изначалното ни състояние е отвъд всичко ограничено – Древната ни свобода.

В изначалното си състояние ние нямаме познание, а Древност.

Изначалното в Душата я насочва към Мъдростта.

Който е познал себе си, никога не е човек, той става Изначален. Само в Изначалното виждаме себе си.

Абсолютът е Върховната скрита Изначална Прареалност.

В Нищото придобиваш своята Изначалност.

НЕРОДЕНОСТТА

Твоята Изначалност превъзхожда световете, защото те са родени, а ти си част от Великата Нероденост.

Твоето Изначално състояние е Бог – Безначалната Велика Нероденост. Бъди Нероден, за да познаеш дълбините си.

Когато Нероденият е в света, той е извън света, той си остава в своята Нероденост.

Любовта е Божия Нероденост. Кой може да я роди? Тя е над рожденията. Загледай се в своята Безкрайност, защото ти си Нероден.

Върховното Нищо е родило Чистото Нищо – Бог. Бог е роден като Нероденост и затова Той ни е скъп.

Нищото е тронът на Същностите – Неродените.

ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА

Само един миг може да стане водачът и царят на твоя живот.

Животът се е излъчил от един миг на Любовта.

В Бог има живот. В Бога е най-добрият живот. В Абсолюта Мистерията е над живота.

Преди Животът да е бил, Мистерията е била.

Животът се е родил, когато Мистерията е била изгубена.

Животът в Мистерията е бил живот в цялост, а не живот и смърт. Тук е нямало разделение на живот и смърт, а живот на Пълнота и Безмълвие.

Когато Животът е излязъл от Мистерията, той е изгубил своята Същност, своята Цялост.

Животът е началото на смъртта. Живият е окован от смъртта, но кой може да улови Нищото и да го вкара в живота? Нищото е без смърт, защото в него няма живот. Нищото превъзхожда живота.

Мистерията е над живота. Може ли Върховният Абсолют да бъде ограничен от живот и съществувание? Изначалният живот е бил без сянка, без смърт.

Животът е бил еликсир и когато еликсирът е бил изгубен, родила се е смъртта.

Смъртта в този свят е потайна прелест. Прекрасна е смъртта. Тя е създадена да унищожи злото, тя е силен дух, пред който злото умира.

Смъртта е духовно явление на чистото завръщане.

Който разбере смъртта, ще си върне еликсира.

Който е в себе си, умира; който е в Него, оживява.

За да живееш, трябва да си умрял за световете.

Живот, който можеш да изразиш, е смърт и ограничение.

Безсмъртието е също ограничение на живота, защото е Несътворено, а Несътвореното още не познава Мистерията.

Животът е свещицата, трептяща пред Тайната на Слънцето. Слънцето е свещицата пред Океана на Мистерията.

И свещицата, и слънцето не съществуват – те временно заместват нещо от Тайната на Пътя към Мистерията.

Когато се посветиш на Бога и Истината, сътворението умира, а ти живееш като Дух в света.

Живеещите в себе си, в своята воля, умират. Живеещите в Него, оживяват, защото Той е Живот преди живота. Той е слязъл в Живота, но го превъзхожда.

Царството Божие е неуловимо от живота и смъртта.

Върховният живот е Същност без форма – свободен от живот и смърт, това е Чистото Царство, Древното Царство.

Истинският живот е Тайнознание, скрито от света.

Животът е изчезване и завръщане, докато се завърнеш.

Животът се е зародил от скрит лъч на Любовта, в тайно място.

Живот в Бога – това е решението и излизането от света, лобното място.

Животът е зароден в скритото място. Той е тръгнал от една Бяла точка в Безкрая и е слязъл в низините на световете.

Животът е произлязъл от Неуловимия Йероглиф.

Тот

Животът е Богатство само ако се завърнеш в Бога.

Смъртта е родена като лекота, а животът като тежест.

Смъртта е живот в Тайния свят, защото, това, което е живяло в тялото, е душата.

Своеволието е самонаказание, то обезличава Бога в човека, то е родило смъртта.

Всяко своеволие търси своята смърт и я намира. В този външен свят живите са мъртви… те са дошли тук да се съживят.

Дълбинният живот тече в златната нишка: в сърцето е душата, в душата е Любовта, в Любовта е Бог, в Бог е Преизпълнеността.

Живот има само в Дълбините, но не под формата на живот, а като Дух и Мистерия.

Живееш живота само когато си го разбрал като Незнаен.

Без Пътя към Нищото смъртта, се увеличава. Земната действителност не е реалност, и затова тя е временна.

Човекът на земните възприятия все ще умира. В чистото възприятие е освобождението.

Ние сме по-дълбоки от живота и смъртта; от изгрева и залеза.