ЗДРАВОСЛОВНИ И БОЛЕЗНЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Лука 12:12

В човешкия живот се забелязват две състояния: здравословно и болезнено. По-голямата част от човечеството се намира в болезнено състояние на живота. Тази е причината, поради която, когото срещнете днес, все за болестта си говори. Рядко ще срещнете хора, които говорят за своето здраве. Ако срещнете някой човек, който не говори за някаква болест, непременно ще ви говори за свои погрешки. Следователно и погрешките на хората представят болезнени състояния на живота, през които човешката душа минава. Те са временни състояния, но неизбежни. Докато минава през болезнените състояния на живота, човек не може да се домогне до истинското знание. Какво се ползвате от това, че знаете кой колко прах дигнал, кой колко пъти се разгневил или кой колко болести има? Това са относителни знания, които нищо не допринасят на човека. Разумният обаче се учи и от отрицателните прояви на живота.

В древността един млад ученик отишъл при един от великите Учители на Индия, да му покаже правия път на живота. Учителят не му казал нищо, но му дал следната задача: „Ще отидеш при един военен, при един брамин, при един адепт и ще им удариш по една плесница. След това ще дойдеш при мене, да ми кажеш какво си научил”. Ученикът пристъпил към приложение на задачата. Той срещнал на пътя си един военен и му ударил една плесница. Военният веднага се обърнал към ученика, ударил му две силни плесници, търколил го на земята и заминал. Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си. По-нататък той срещнал един брамин, който се молел. Ученикът му ударил една плесница и продължил пътя си. Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата. Най-после той срещнал един адепт, който бил дълбоко вглъбен в себе си. Ученикът се приближил до адепта и му ударил една плесница. Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика.

стр. 218

Като изпълнил задачата добре, ученикът се върнал при Учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Тогава Учителят му отговорил: „Военният, на когото удари една плесница, а получи две, представя хората, които се движат в своите болезнени състояния. Само такива хора се разправят с плесници. На една плесница те отговарят с две”. Наистина плесницата е велико благословение за човека, но когато излиза от онзи, който го обича. Когато майката удря плесница на детето си, тя го благославя. Браминът, който дигнал ръката си и я свалил, представя човек, който отчасти живее физически, външен живот, а отчасти духовен, т.е. вътрешен живот. Като му удари плесница, той дигна ръка да отговори със същото, по стар навик, но веднага съзнава, че по-добре е да не се занимава с разправии, да не разваля своето молитвено разположение. Адептът представя човек, който е надраснал обикновения живот, вследствие на което не обърнал никакво внимание на плесницата, не се засегнал от нея, и останал в своето дълбоко размишление.

стр. 219

Сега, пренесете тия положения по отношение на вашия умствен живот. Има мисли, които се натрапват на човека, както плесниците. Той веднага скача, удря с ръце, маха, иска да се освободи от тях. Той е недоволен, на всички разправя, че го нападнали лоши мисли. Така се разправя с лошите всеки човек, който живее само физически. Ония, които се стремят към духовен живот, работят върху себе си да не се поддават на влиянието на лошите мисли. Това са така наречените брамини. И най-после, истински духовните хора, адептите, чрез своята висша мисъл, са оградени от влияния. Лошите мисли ги обикалят, нападат ги, но адептите остават чужди за тяхното влияние. Адептът разбира смисъла на лошите мисли и желания в човека, не се бори с тях, не ги пъди, но остава свободно да минават покрай него и да си вземат каквото им е нужно. Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва в желанието му и го задоволява. Щом задоволи желанието му, детето я оставя на спокойствие. Защо не гледате и вие по същия начин на ония мисли и желания, които ви безпокоят? И те са ваши деца, които искат да им дадете нещо. Ученикът трябва да се спира върху мислите и желанията си и да ги възпитава.

Лошите мисли и желания представят локви на пътя, които могат да опръскат и окалят всеки пътник. Минавате ли край тия локви, вървете далеч от тях, на разстояние най-малко 15-20 м, да не се окаляте. Чуете ли, че мъж и жена се карат, не отивайте да ги примирявате. Те се разговарят любовно помежду си и сами ще се споразумеят. Отидете ли да ги помирявате, ще се оплескате. Не се месете в семейни работи. Ако чуете, че някое дете плаче, иска нещо от майка си, не отивайте да морализирате майката, да я съветвате как да укроти детето си. Майката знае това по-добре от вас. Детето плаче, защото майка му дала едно орехче, а на брата му – две. Братът е два пъти по-голям от него, затова майка му дала две орехчета, а на по-малкото – едно. Видите ли, че някой човек се моли на Бога, не отивайте при него да го учите как да се моли. Нека всеки се моли както разбира.

стр. 220

Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на Бога, но по свой начин: слагал тоягата си на земята и я прескачал. Като я прескачал от едната страна, той казвал: „Господи, това правя заради Тебе”. Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата свещена молитва. По едно време един руски параход спрял случайно на острова. Един руски архиепископ слязъл от парахода да разбере защо този човек прескача тоягата ту от едната, ту от другата страна. „Какво правиш, Божи човече? – Моля се на Бога. – Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча една молитва”. Започнал той да го учи молитвата „Отче наш”. Архиепископът чете, овчарят повтаря след него. Като се убедил, че овчарят научил вече молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отпътувал. Щом останал сам, овчарят започнал да чете молитвата, но останал огорчен, като видял, че я забравил. Моментално той съблякъл кожуха си, турил го на водата, седнал на него и заплувал по направление към парахода, да го стигне. Архиепископът видял, че овчарят стигнал парахода и търсил някого с поглед, устремен към хората. „Какво искаш, Божи човече? – Отче, свети, забравих молитвата, искам да ме научиш. – Върни се на острова и бъди доволен от твоята молитва. Това, което ти можеш да направиш, аз не мога да го направя”.

стр. 221

Съвременните хора не успяват в живота си, понеже са много нетърпеливи. Понякога те търпят, но това е търпение по неволя, а не съзнателен процес. Когато началникът се кара на някой свой чиновник, последният мълчи, търпи, макар и да намира, че забележката на началника е несправедлива. Той търпи, защото се намира пред по-силен от себе си. Намери ли се пред по-слаб, той започва да му се кара, да го хока. Не, изкуство е човек да бъде търпелив и пред силния, и пред слабия. Намериш ли се пред някой силен и несправедлив човек, направи бележка за погрешката му, но с Любов. Човек трябва да говори с Любов и на силния, и на слабия.

На времето си еврейският цар Давид направил едно престъпление, което и до днес се споменава. Бог изпратил при него пророк Натан да му обърне внимание, че е постъпил крайно несправедливо. Пророкът не му казал направо за извършеното от него престъпление, но по косвен път:

– Царю, голяма несправедливост е извършена в царството ти.

– Какво е станало?

– На един богат човек, който разполага с хиляди овце и говеда, дошъл гост от странство, негов добър приятел. Богатият решил да угости приятеля си. Той заповядал на слугата си да заколи единствената овца на своя беден съсед, за да нагости с нея приятеля си.

– Смърт за този човек! – извикал царят.

– Този човек си ти – казал спокойно пророкът.

Царят признал погрешката си и се разкаял, след което написал 51-ви Псалом, един от най-хубавите Псалми.

стр. 222

Казвате, че престъплението на Давида било голямо. Колко голямо е било престъплението на Давида, никой не знае, но имайте предвид, че за греховете и престъпленията на хората се съди по техните последствия. Важно е защо хората грешат. Първият човек е създаден праведен. Коя е вътрешната причина за първия грях? Казвате, че причината за грехопадението се крие в Ева, понеже яла от забранения плод. Коя е била подбудителната причини, поради която Ева яла от забранения плод? И да знаете вътрешната причина, вие няма да се ползвате. Има смисъл да знаете нещата само тогава, когато се ползвате от това знание. Какво ще се ползвате, ако знаете кой е убиецът на дадено лице? Мислите ли, че в случая можете да помогнете с нещо? На убития не можете да помогнете с нищо, но и на убиеца не можете да помогнете. Веднъж направено едно престъпление, мъчно можете да го изправите. Сам човек не може да изправи погрешката си. Защо? – Не знае начина и закона, по който може да я изправи. Начините и законите за изправяне на погрешките са в Бога. Следователно само Бог може да ви покаже начин за изправяне на погрешките ви. Като не може сам да изправи погрешките си, човек се обезсърчава и казва: „Има нещо непоправимо в мене”. Не, всичко е поправимо, но човек трябва да работи в съгласие с Божествения Дух. Докато работи сам, докато е в противоречия, човек всякога ще се блъска в своите погрешки, в своите болезнени състояния.

Следователно искате ли да бъдете здрави, с чист, ясен поглед, с мек характер и с дълбок вътрешен мир, дайте път на Божественото в себе си. Напусне ли ви Божественото – болестите, страданията и мъчнотиите започват да ви следват. Като не разбирате защо идат страданията в живота, вие започвате да роптаете против Бога, против съдбата си. Държите ли в ума си мисълта, че само вие страдате, че сте голям грешник, вие не сте на прав път. От една страна казвате, че всичко иде от Бога, добро и зло, а от друга страна, роптаете против злото. Това е неразбиране на живота. Хората са нещастни по единствената причина, че търсят щастието, както и смисъла на живота вън от себе си. Щастието и смисълът на живота са в човека вътре, а вън от него са само условията на живота. Виждате, че някой човек греши, и искате да го изправите. Налагате му ред наказания, но той не се изправя. Външно човек не може да се изправи. Изправянето на човека е вътрешен процес, а не външен. Виждате един вълк с верига, лишен от възможността да яде овце. Като го развържете, ще видите, отказал ли се е да яде овце. При първа възможност той ще се нахвърли върху овцата и ще я задуши. Значи, изправянето на човека подразбира изправяне на човешкото естество.

стр. 223

И тъй, искате ли да изправите, да постигнете своите желания, турете Любовта за основа на живота си. Любовта е в човека вътре, а не вън от него. Докато Любовта е във вас, не търсете човек вън от себе си да го обичате и да ви обича. Външните отношения на хората се дължат на Любовта, която те носят в себе си. Това, че майката целува, милва и прегръща детето си, още не показва силата на нейната любов. Силата на Любовта в човека се определя от любовта му към Бога. Виждате, че някоя майка обича детето си много, но ако се случи нещастие с детето ѝ, тя веднага упреква Бога. Тя казва: „Защо Бог ми даде това дете, и защо го взима?”. Тази майка мисли криво. Бог, най-съвършеният в света, не благоволява в страданията и в смъртта на човека. Причината за страданията се дължи на самия човек. Следователно, когато се произнасяте за нещо, първо трябва да мислите, да разглеждате нещата добре, и тогава да кажете мнението си.

стр. 224

Като ученици, вие не трябва да се спирате върху външната страна на живота, но да се вглеждате и във вътрешната му страна. Вътрешното е същественото. В него се крие смисълът на живота. Някой казва, че е Син Божий. Да съзнаваш, че си Син Божий, това подразбира външната страна на живота. Да любиш Бога, да любиш ближния си, това е вътрешната страна на живота. Ако при това положение обичате някого, той ще живее във вас, и вие – в него. Има ли нужда да убеждавате този човек, че го обичате? Ако той не живее във вас, и вие го обичате, трябва да го убедите в това по някакъв външен начин: чрез подаръци, чрез нежности и т.н. Обаче външните неща са условия, които днес съществуват, а утре ги няма, изчезват. Животът, който е осмислен от истинската Любов, никога не се мени. Всички блага и условия, които този живот дава на човека, са постоянни и неизменни. Който е влязъл в Божествения живот, той постоянно се подмладява.

Следователно каже ли някой, че е остарял, ще знаете, че той живее в света на промените, във външните условия на живота. Като не различавате външния от вътрешния живот на хората, вие се огорчавате, че някой не ви погледнал както трябва, не ви обърнал внимание. Няма защо да се сърдите – толкова разбира човекът. Ама еди-кой си прави различни движения с мускулите на лицето си. Какво лошо има в това? Той ви дава възможност да правите фотографии, да развивате своята наблюдателност. Наистина тия образи ще бъдат окарикатурени, но ще се упражнявате. Мнозина се възхищават от някой карикатурист. Да бъдеш карикатурист, това не е голямо изкуство. Децата са големи карикатуристи. С няколко черти те дават образ за известен предмет. Без да искат, хората често представят карикатурни образи. Защо? – Защото още не са придобили самообладание. Каквото им кажете, лицето им веднага приема израз на недоволство, на огорчение, на обида и т.н. Лице, което не може да запази черти, изразяващи вътрешен мир, любов и разположение на духа, е окарикатурено.

стр. 225

Съвременните хора не са дошли още до онова дълбоко, вътрешно самообладание, при което да запазят естествените черти на лицето си. Вие виждате как еди-кой криви лицето си, друг се почесва по главата, трети маха с ръце, четвърти тропа с крака и т.н. Това са ред неправилни, неестествени движения, които нарушават красотата на човешкото лице. Сегашният човек е изгубил своята първична красота, която трябва да възстанови. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, всеки съзнава, че е изгубил този образ и се стреми отново да го придобие. Колкото по съзнателно работи човек върху себе си и изправя погрешките си, толкова по-лесно ще се върне към своя първичен образ. За да придобиете този образ, от всички се изисква самообладание, справедливост, милосърдие. Това са условия, необходими за здравословното състояние на човека.

„Дух Светий ще ви научи в истия час, що трябва да речете”. В какво седи истинското знание: в изучаване на погрешките ли, или на добродетелите на човека? – В изучаване на човешките добродетели. Само силният може да изучава погрешките на хората. Ако слабият ги изучава, ще се намери пред опасността да направи същите погрешки, каквито хората правят. Това не значи, че човек трябва да бъде сляп за погрешките на хората, но като се вглежда в тях, погледът му трябва да бъде насочен навътре, а не към външния свят. Гледате ли само към външния свят, вие ще изпадате в ред погрешки и противоречия. Запример, като срещнете някой богат човек, ще мислите, че той е щастлив. Това е криво разбиране. Ако една река е голяма, това още не значи, че тя може да бъде плавателна. Тази река може да се пресуши и нищо да не остане от нея. Колко пъти цели континенти са се снишавали и въздигали! Защо стават такива промени в природата и учените не знаят. Такива промени на подигане и на понижаване на състоянията стават във всеки човек. Днес сте весели, разположени, обичате всички хора, а на другия ден състоянието ви се сменя: никого не обичате, на никого нищо не давате.

стр. 226

В какво се крие силата на човека? – Във вътрешната му връзка с Бога. Докато е свързан с Бога, човек може да учи, да работи, да обича. Прекъсне ли се тази връзка, той всичко изгубва. И тогава, колкото повече животът му се разширява и развива, толкова повече той разбира Божиите пътища и блага, и се ползва от тях. Който не разбира Божиите пътища, той иска да стане голям човек, министър на една държава. Този човек не знае, че ако свърши училището, в което Бог го е изпратил, не само министър ще стане, но ще му дадат да управлява цяла планета. Пък и днес човек управлява повече хора, отколкото би управлявал като министър. Само в главата си човек има около два милиарда и шестстотин милиона жители – мозъчни клетки, а в цялото тяло – около триста милиарда жители. Много от тия поданици са учени, големи капацитети. Вие не се познавате с тях, не можете да ги подчините на себе си, а искате да управлявате хората отвън. Някой казва: „Да стана веднъж министър, ще накажа този-онзи, ще туря ред и порядък в страната”. Той мисли, че светът се оправя с наказания. То е все едно да счита, че като унищожи своите мисли и желания и остане без тях, ще се оправи. Не е лошо човек да има много мисли и желания, но те трябва да бъдат на местата си. Дадено желание е добро за едного, а лошо за другиго. За човека топлата храна е добра, но за пчелите не е добра. Тази храна може да ги умори. И ако човек се храни изключително със сладкия сок, който пчелите ядат, няма да се чувствува добре.

стр. 227

Някои мислят, че ако се хранят само със сладка храна, ще бъдат по-добри, по-духовни. Пчелата, която се храни със сладък сок, добра ли е? Достатъчно е да ви ужили един път, за да опитате нейната отрова. Как се образува тази отрова, щом тя се храни изключително със сладък сок? Значи, не само външно сладките сокове, но и светлите и благородни човешки мисли, чувства и постъпки представят неговата сладка храна. Добрите мисли, чувства и постъпки представят условия за здравословно състояние на човека. Като здрав, човек има условия да расте и да се развива, да принесе плод. Само здравият човек може да влезе в Царството Божие. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие”. Значи, детето, в широк смисъл на думата, е здрав човек. Следователно, докато мисли, че е дете на Бога, човек е на прав път. Докато мисли, че е учен, силен, добър, той е на крив път. С какво може човек да привлече вниманието на Бога: с учеността, с добротата или със силата си? Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на Бога, това е любовта му към Него. Как трябва да изявявате любовта си към Бога, това сами знаете. Питате ли ме как аз проявявам любовта си, ще ви кажа да дойдете при мен и да гледате какво правя. Правете това, което и аз правя. Какви ще бъдат резултатите? – Като тия при военния, при брамина, или при адепта.

стр. 228

Сега, като ученици, приложете Любовта в живота си. Радвайте се на придобивките на всеки човек, за да се радват и на вашите придобивки. Ако срещнете някой здрав, учен, силен човек, радвайте се за благото, което му е дадено. Като срещнете някой човек, намерете доброто в него, а не погрешките му. Не бутайте човек, който носи оръжие. Не бутайте човек, който е пълен с избухливи вещества. Дойдете ли до въоръжения, или до човека с избухливите вещества, стойте далеч от него. Приближавайте се към доброто на човека, но отдалечавайте се от неговото зло. Затова е казано в Писанието: „Не противи се на злото!”. С други думи казано: не се бори със своите лоши мисли, чувства и постъпки. Защо? – Те представят болезнени състояния в човека. Дръж се за своите добри мисли, чувства и постъпки, както и за тия в другите хора. Те представят здравословни състояния в живота.

10 август, 5 ч.с.

стр. 229

МИЛОСЪРДИЕ

Матея 12:1-10

В живота на човека има важни и съществени неща, но има и много несъществени. Едно от важните неща за човека е въпросът за здравето му. Всеки човек трябва да бъде здрав. Обаче здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце. За да придобие тия неща, човек трябва да има знания. Всеки може да разглежда цигулката на Страдивариус, да я пипа, да обтяга лъка ѝ, даже и да си я купи, но всеки не може да свири на нея. За да свири на цигулка, човек трябва да е работил, с години да се е упражнявал. Следователно всеки има дух, душа, ум и сърце, но всеки не е могъл да развие такива качества в себе си, които да го направят здрав. Всеки се стреми да се домогне до здравето, но това още не значи, че той го е придобил. Ама близо съм до него. Близостта на нещата още не показва, че те са постигнати. Слънцето е далеч от нас, неговата светлина и топлина ни докосват, но самото слънце не сме постигнали. То стои далеч от нас и ни осветява. Свещите са близо до нас, но те не осветяват така, както слънцето. Слънцето осветява големи пространства, а свещите – малки.

Тъй щото когато някои неща не са ясни за човека, това показва, че са слабо осветени. Щом нещата са ясни, те са силно осветени. Слънцето осветява най-силно нещата. Когато слънцето грее, всички работи се нареждат добре: цветята и тревите никнат и цъфтят, плодовете зреят. Слънцето е причина за приготвяне на много блага, но то само не ги използва. И земята, от своя страна, дава много блага на човека, но и тя не ги използва за себе си. Човек се ползва от благата, които земята и слънцето дават. Ако той не използва тия блага, те ще гният, ще се развалят. Също така в човешкия ум са вложени светли, красиви мисли, а в човешкото сърце - благородни и възвишени чувства, които той непременно трябва да използва. Не ги ли използва, те ще се развалят. В благата на живота трябва да има постоянно движение. Какво става с човека, ако не яде? Или какво става с него, ако яде? Ако човек не яде никак или ако яде чрезмерно, това са две крайности на живота. Ако не яде никак, той ще умре. Ако яде много, той ще задлъжнее. Човек трябва да яде умерено, колкото да поддържа функциите на своя организъм.

стр. 230

Които не разбират законите на храненето, казват, че смисълът на човешкия живот се заключава в ядене и пиене. Други пък казват, че смисълът на живота е в учението. Както при яденето, така и при ученето, трябва да се спазват известни правила и закони, за да могат процесите в човека да стават правилно. За да може да учи, човек първо трябва да познава добре своя език. Щом познава езика си добре, той може да върви напред, да учи всички предмети, които го интересуват. Следователно, за да разбере смисъла на живота, първо човек трябва да познава неговите елементи, да ги съчетава, да ги съпоставя, да образува от тях срички, думи и изречения и така да чете и да го изучава. Първите елементи, с които детето се запознава, това са неговите майка и баща. Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най-благоприятните условия на живота. Майката предава мекота на сърцето, а бащата – светлина на ума и сила на волята. Без майка детето би било твърдо, като камък, а без баща, то би се намирало в положението на лист, носен от вятъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бъде лист, който се държи здраво за дървото и се ползва от неговите блага. Мекото и милостиво сърце на човека се дължи на майката, а знанието и светлината на ума – на бащата. Аз взимам думите баща и майка в техния широк смисъл.

стр. 231

Христос казва: „Ако бяхте знаяли що е „милост искам, а не жертва”, не бихте осъждали невинните”. Значи, милостта стои по-горе от жертвата. Жертвата е външна страна на нещата. Какво може да жертва човек? Той ще пожертва една овца, една кокошка, плодове и т.н.; човек жертва нещо, което е вън от него, а в милостта, в милосърдието, той дава от себе си онова, което е научил и опитал. Като жертва кокошка, овца или агне, човек не взима във внимание страданията, които причинява на тия същества. Като проявява мисълта, милосърдието си, човек опитва нещата и ако намери, че са добри, ще ги даде и на другите; не са ли добри за него, той не ги дава на никого. Милосърдието има отношение към човешкия дух и към човешката душа, а жертвоприношението – към човешкия ум и към човешкото сърце. В този смисъл, човекът на жертвата не означава високо издигнат човек. Какъв човек е този, който дава неща, които са вън от него? Има смисъл човек да дава само онова, което е вътре в него. И в Писанието е казано, че Бог не иска жертвоприношения, но сърце чисто и светъл ум. Сърце чисто и светъл ум трябва да бъдат олтар за служене на Бога. Бог не се нуждае от ръкотворни храмове. Той се нуждае от светлите човешки умове и от техните чисти сърца.

стр. 232

Какво представя чистото сърце? – Чистото сърце е това, което не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуща да влязат в него. Чистото сърце е всякога тихо и спокойно, не се вълнува. То е подобно на дълбока вода, която не се размътва. Сърце, което се размътва, е плитка вода. Дъното на това сърце е покрито с кал. Човешкото сърце се размътва лесно, а Божественото – никога. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам сърце чисто, на което ще напиша закона на своята Любов”. Чисто сърце подразбира разумното сърце на човека.

Като ученици, вие трябва да се стремите към разумен живот, в който всяко нещо става на своето време и място. Когато иде на своето време, дъждът носи благословение на човека. Закъснее ли да дойде на времето си, човек се лишава от това благословение. В Писанието е казано: „Ще им дам ранен и късен дъжд навреме”. Когато добрите мисли и чувства идат навреме, те носят своето благословение за човека. Бъдете будни да не изпуснете времето, когато тия мисли и чувства ни посещават. Който губи добрите случаи в живота, той се ожесточава и започва да спори с ближните си, да се сърди за нищо и никакво. Днес всички хора спорят за първото място, кой да бъде глава. Този въпрос лесно се разрешава. Пръв е онзи, който прилага милосърдието в живота си. Последен е онзи, който жертва. Някой жертва големи суми и мисли, че заради тези благодеяния трябва да заеме първо място в обществото. Преди всичко той не жертва нищо от себе си. Златото, с което разполага, не е негово. То принадлежи на природата. Някои хора бягат от такова богатство. Те знаят, че чуждото всякога чуждо остава.

стр. 233

В древността, някога, на една планина живели двама светии. В подножието на тази планина се намирал един град. Те често слизали в града да продават плетени кошници, които сами изработвали за собствената си прехрана. Един ден, като се движел по пътеките на гората, единият от светиите видял една голяма дупка, отворена от проливните дъждове. Като погледнал в дупката, той се уплашил от нещо и хукнал да бяга. Какво го уплашило? В дупката имало едно голямо гърне, пълно със злато. Значи, златото, със своя блясък, уплашило светията и го заставило да бяга. Като видял, че другарят му подскочил като ужилен от нещо и ударил на бяг, вторият светия отишъл да види коя е причината за това. Той се приближил до дупката и що да види? – Гърне, пълно със злато. Той си казал: „Чудно нещо, защо трябва да бяга човек от златото? То може да се употреби за полезни работи”. Той се навел, извадил гърнето със злато и слязъл с него в града, да помисли как и за какво да го употреби. Тук той предприел направата на училища, на болници, на църкви. Като употребил всичкото злато изключително за благотворителни цели, той се върнал на планината, при своя другар, и започнал усилено да се моли на Бога, да му отговори дали е постъпил добре. Една вечер му се явил един ангел на сън и му казал: „Всичките благотворителни дела, които направи, не струват колкото избягването на другаря ти от гърнето със злато”.

Следователно много от човешките благотворителни дела са по-малко ценни от отказването им от някакво земно благо. Защо? Защото тия дела са лишени от милосърдие. С други думи казано: всяко добро, в което милосърдието отсъства, не е истинско добро. Милосърдието е една от красивите страни на Любовта. Казано е, че Бог е милосърд и дълготърпелив. Велико нещо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество. Милосърдието е приложение на Любовта в живота. Милосърдието е лишено от всякакво користолюбие. И най-малките неща, проникнати от милосърдие, стават велики. Вижте, запример, колко малко изглежда слънцето. Въпреки това то изпраща грамадни количества светлинна и топлинна енергия, чрез която осветява и отоплява цялата земя.

стр. 234

Сега аз ви навеждам на мисълта за милосърдието и за слънцето, за да не се смущавате, че не разбирате някои неща. Причината за неразбиране на нещата е двояка: или тия неща са много далече от вас, или са много близо. Ако поставите близо до очите си една златна монета, тя ще закрие всичко пред вас, вследствие на което нищо няма да виждате. Отдалечите ли монетата от очите си, просторът на вашия поглед веднага се разширява. Обратно, ако много отдалечите един предмет от очите си, вие можете да го виждате само с телескоп. Следователно искате ли да виждате някой предмет ясно, турете го на такова разстояние от себе си, че да бъде добре осветен от всички страни. Това се отнася за физическите предмети, но има значение за мислите и чувствата на човека. Искате ли да развивате своите мисли и чувства, дръжте ги на такова разстояние от своя ум и от своето сърце, че светлината на мислите ви да не помрачава светлината на вашия ум, нито топлината на чувствата ви да намалява топлината на вашето сърце.

стр. 235

Като се натъкват на някои неразбрани неща, хората се запитват кои неща са реални и кои – нереални. Реално е само това, което носи живот. Всяка мисъл, която внася светлина в човешкия ум, разширява неговите възгледи и помага за растенето му, е реална. Всяко чувство, което внася топлина и мекота в човешкото сърце, е реално. Всяка постъпка, която усилва човешката воля, е реална. Реалните мисли, чувства и постъпки наричаме Божествени. Тъй щото искате ли да знаете дали мислите, чувствата и постъпките ви са Божествени, ще ги опитвате по следния начин: мислите ще познавате по светлината, която носят; чувствата – по топлината; а постъпките – по силата. Това е положително знание на живота, което се придобива от външния свят чрез външните сетива, а от вътрешния – чрез вътрешните сетива. Ако очите ви са здрави и силни, вие схващате ясно очертанията на предметите. Очите на човека са в услуга на неговия ум. Докато умът му функционира правилно, и очите му ще бъдат здрави. Започне ли умът да отслабва, и физическите очи на човека постепенно отслабват. Значи, между очите и ума на човека има известна зависимост. По-точно определено: човек, в когото милосърдието работи, винаги има здрави очи и уши. Когато човек не вижда и не чува добре, това показва, че в мислите, в чувствата и в постъпките му има кал, нечистотии, които му препятстват. Какво трябва да направи, за да вижда и да чува ясно? Той трябва да вземе чиста вода и да измие прозорците на своя ум и на своето сърце. – Мих ги, но пак не виждам. – Мил си ги с вода, която не може да изчиства калта. Вземи от Божествената вода и с нея измий прозорците си. Всички мисли, чувства и постъпки, които не могат да измиват калта на вашите прозорци, са човешки. Всички мисли, чувства и постъпки, които измиват калта на вашите прозорци, са Божествени. Те представят онази Божествена вода, която мие, чисти всичко, каквото срещне на пътя си.

стр. 236

Как постъпи Христос с жената, хваната в прелюбодеяние? Доведоха тази жена при Христа и казаха: „Учителю, според закона на Мойсея такива трябва да се убиват с камъни, защото развалят дома и обществото. Ти какво ще кажеш?”. Наведе се Христос на земята и пишеше с пръст. След това дигна главата си и отговори: „Който се счита праведен, нека той пръв хвърли камък върху нея”. С други думи казано: ако праведният хвърли камък върху тази грешница, и тя ще стане праведна. Обаче ако грешникът хвърли камък върху нея, тя ще стане още по-голяма грешница. След тези думи на Христа, един по един всички се разотидоха. Христос погледна към жената и я запита: „Никой ли не те осъди жено?” – „Никой, Господи”. – „Нито аз те осъждам. Иди дома си и не греши повече. Иди да служиш на Бога. Не прави повече престъпления за прехраната си.” Човек може да изкарва прехраната си по честен начин, а не чрез престъпления. Човек греши понякога, защото търси лесен начин за живеене. Не, много начини има за изкарване на прехраната. Много изкуства и занаяти са дадени на хората за прехрана. Има ли желание и любов към труда и работата, човек всякога ще бъде облечен и нахранен.

Като ученици, вие трябва да влизате в положението на страдащите и да ги облекчавате. Един ден Настрадин Ходжа се качил на къщата си да я покрива с керемиди. Той стъпил на една керемида несполучливо, паднал на земята и счупил крака си. Всеки, който чул за нещастието на Настрадин Ходжа, отишъл да го посети и го запитвал: „Как падна, че счупи крака си? Не можа ли да бъдеш по-внимателен?”. Той разправял цялата случка на един, на втори, на трети и най-после се отегчил да разправя. Като продължавали още да го питат за случилото се, Настрадин Ходжа казал: „Не се ли намери досега един човек да е падал като мене, че да знае как се пада?”. Следователно, като срещнеш една страдаща душа, не я питай как е паднала, не я морализирай, но влез в положението ѝ и я облекчи. Добре е човек да има един учител, да го учи, но този учител трябва да бъде майстор, да се е учил от Божествената книга на живота. Ако не намерите такъв учител, потърсете книгата, от която той се е учил. Там ще се запознаете с буквите, с правилата и законите на тази книга. Като научите добре буквите, ще ги нареждате в срички. От срички ще образувате думи, а от думите – цели изречения.

стр. 237

Като казвам, че човек може и без учител да учи, имам предвид онази жива, Божествена граматика на живота, по която са учили всички велики Учители. Онзи, който е обичал буквите от тази книга, той може вече свободно да чете. Който е научил и познал Божията Любов, той знае буквите и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо. Който е придобил само човешката любов, той живее в относителната възможност на нещата. Който е придобил Божията Любов, той живее в абсолютната възможност на нещата. Наистина, който люби Бога, той има помощта на всички добри хора, на всички светии и на Бога. Който люби Бога, той има помощта на слънцето и на дъжда. Неговата работа е само да довърши това, което слънцето и дъждът са започнали. Бог повелява на слънцето да грее и да възраства нещата, на дъжда – да полива и съживява израсналото, на почвата – да го храни, а на човека – да довърши започнатата от тях работа. Може ли да не успява в работата си онзи, на когото и земята, и небето са в услуга и в помощ? Този човек се ползва от благословението на всички добри сили на небето и на земята. Те започват работа, а човек я довършва.

стр. 238

Днес всички хора са изпратени на земята да довършат онази работа, която слънцето и дъждът не могат сами да свършат. Има една работа, която принадлежи изключително на човека. Коя е тази работа? – Да обича баща си и майка си така, както никога досега не е обичал. Да обича брата си и сестра си, приятеля си, слугата си, господаря си, учителя си, ученика си така, както никога досега не е обичал.

12 август, 5 ч.с.

стр. 239