КОЙТО ИМА УШИ, НЕКА СЛУША

Лука 8:8

В живота има съществени и несъществени неща. Несъществените неща са сянка на съществените. Всички разочарования идат все от несъществени неща, все от сенките на нещата. Понякога сянката е толкова реална, че хората я приемат за съществено нещо, но в края на краищата се разочароват. Понякога на небето се явяват две слънца: едното е истинското слънце, а другото – неговото отражение. Като се вгледате внимателно в тия слънца, веднага намирате разлика между тях.

Казвате: съществено нещо ли е науката? Сама по себе си науката е резултат, а процесът на учението е същественото. Човек трябва да знае как да учи. Не знае ли как да учи, той дохожда до пресищане. Значи, както в храненето има пресищане, така и в учението. Като яде много неща, човек се пресища и мисли, че с дни няма да търси никаква храна. Обаче, като минат десетина часа, той отново огладнява и започва да мисли за ядене. Като огладнее отново, човек дохожда до своето нормално състояние. Дойде ли човек до положението да не приема никаква храна в стомаха си, той получава диплом за свършен курс на училището. Той взима диплома си в ръка и заминава за другия свят, в друго училище. Когато някой се оплаква, че животът му е дотегнал, това показва, че той не иска повече да се храни, т.е. не иска да се учи. Като замине в другия свят, човек отива в друго училище, по-горно или по-долно от това, което е следвал на земята. Всяка душа, която напуща земята, отива някъде, но къде – никой не знае. Тя не пише на никого писма, затова никой не знае на коя улица живее, в коя къща и кой е номерът на къщата ѝ. При този неточен адрес, можете ли да намерите някоя душа?

стр. 168

Един неграмотен турчин отишъл при ходжата да му напише едно писмо. Турчинът диктувал, а ходжата писал. Като свършил писмото, ходжата запитал: „Какъв е адресът на писмото?”. – „Ето адресът: гр. Призрен. В този град има една улица, в улицата – къща, на къщата – врата, на вратата – халка. Ще хванеш халката, ще почукаш на вратата. От къщата ще излезе един човек с бяла брада. Този човек е баща ми. На него ще се предаде писмото”. Точен ли е този адрес? В Призрен има много улици, а не само една. И във всяка улица има много къщи.

Следователно всяко знание трябва да бъде точно определено. Знаеш ли нещо, знанието ти трябва да бъде определено. Ако рисувате портрета на някой човек, чертите на лицето му трябва да отговарят на действителността. Ако носът на този човек е четири сантиметра, а вие го нарисувате шест сантиметра, той не отговаря на истинския образ. Нарисувате ли носа, устата, веждите на този човек по-дълги, отколкото са в действителност, вие давате представа за друг човек, а не за този, когото сте рисували. Като рисувате образа на някой човек, вие трябва да предадете дължината на лицето му в абсолютна точност, нито с милиметър по-дълги или по-къси. Всички хора страдат от лъжливи образи. Те си въобразяват това, което не става. Някой си въобразява, че ще стане висок, снажен, ще обръща внимание на хората. Каква височина най-много може да достигне? Най-много 2-2.5 метра. Колкото висок да стане човек, това има значение само на физическия свят. Важно е човек да расте в умствено и в духовно отношение. Да се развива човек добре в умствено и в духовно отношение, това значи да възпитава своите удове, за да се ползва от тях правилно.

стр. 169

„Който има уши да слуша, нека слуша”. Значи, човек има уши, за да слуша и възприема звуковете правилно. Той има очи, за да гледа и възприема красивите образи, и да се ползва от тях. Той има уста, за да приема чиста храна чрез нея и да предава Великото Слово на Бога. За да изпълнят своята задача както трябва, ушите, очите, устата на човека трябва да бъдат възпитавани. Когато слуша, човек трябва да знае как да постави ушите си. Не ги ли постави както трябва, той започва да се дразни. Дразни ли се от светлината, човек не е поставил очите си както трябва. Дразните ли хората с вашето говорене, вие не сте отправили думите си към тях както трябва. Следователно разумен човек е онзи, който може правилно да слуша, да гледа, да говори и т.н.

Днес всички хора говорят за Любовта, без да си дават отчет как обичат, как проявяват чувствата си. Коя е първата проява на Любовта? Като обичаш някого, или като те обича някой, ти се радваш. Щом видиш човека, когото обичаш, ти веднага се зарадваш. Радостта е първата проява на Любовта. Когато видят круши на дървото, децата започват да се радват, и от очите им излиза светлина. Когато в дома ви дойде един обикновен гост, вие запалвате една свещ. Дойде ли в дома ви онзи, когото обичате, вие палите две, три и повече свещи. Тъй щото обича ли ви някой, той се радва. Обичате ли някого, вие се радвате. Вън от радостта всичко друго е второстепенно нещо, на последен план.

стр. 170

Какво ще кажете за похвалата? Може ли тя да се счита за проява на Любовта? Не, да хвалиш човека, това не значи да го обичаш. Има смисъл да похвалите някого, но ако е необходимо. Запример, вие можете да хвалите един художник за картината, която е нарисувал. Вие можете да хвалите скулптора за статуята, която е изваял. Ученият се хвали за придобивките в науката му, поетът – за поезията му, проповедникът – за силната и красива проповед. Няма ли човек нещо, за което заслужава да бъде хвален, трябва или да мълчите, или да го критикувате. Какво придобива човек от похвалата? Като хвалят някого, той се радва, изпитва някаква приятност. Приятността, която човек изпитва при похвалата, е подобна на онази, която жадният усеща, когато задоволи жаждата си. Прекалената похвала не е на място. Тя крие в себе си нещо користолюбиво.

Следователно всичко, с което човек прекалява, не допринася никаква полза. Някои обичат да говорят много – прекаляват в говоренето. Други говорят малко – прекаляват в мълчанието. И едните, и другите дотягат и не допринасят никаква полза нито на себе си, нито на окръжаващите. Какъв смисъл има да говориш на човека с часове, че го обичаш? После той ще ти отговори, че те обича. Какво се придобива от тези обяснения? – Нищо не се придобива. Така постъпват и децата. Като видят една ябълка, натегнала от плодове, едно след друго те се изреждат пред нея, откъсват си по една ябълка и заминават. Като откъснат и последната ябълка от дървото, те не се явяват вече. Защо? – Няма какво да вземат от нея. Докато ябълката имаше плодове, те я обикаляха, казваха ѝ, че я обичат. Значи, когато хората казват, че ви обичат, дървото ви е пълно с плодове. Престанат ли да ви говорят за Любовта, плодовете на вашето дърво са обрани. Не се сърдете на хората, когато говорят лоши неща за вас, нито пък се поддавайте на техните похвали, но проверявайте нещата, да видите доколко думите им са истинни. Трябва ли художникът да се сърди, ако някой му каже, че устата или веждите на портрета, който рисува, са по-големи и не отговарят на действителността? Няма защо да се сърди. Той трябва да измери точно дължината на веждите и устата на човека, когото рисува, и да види отговаря ли на образа, който е сложен на платното.

стр. 171

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се усъвършенствате. Дали рисувате, пеете или свирите, вие трябва да задоволите първо себе си, а после другите. Ако певецът очаква от публиката одобрение, той не е пял добре. Най-добрият слушател и ценител на изкуството, което даден човек проявява, е той самият. Щом той е доволен от своето пеене, свирене или рисуване, и публиката ще бъде доволна. Най-добрият учител за човека е той сам. Вътрешният учител на човека всеки момент му нашепва дали е постъпил добре, дали е разрешил задачата си правилно.

„Който има уши да слуша, нека слуша”. В този стих Христос не говори за външните уши на човека, но за неговото разбиране. Истинско разбиране е това, което укрепява човека и го води към подмладяване. Каква наука, какво разбиране е това, при което човек се обезсърчава, отслабва и остарява? Много окултни ученици, които изучават духовните и окултни науки, вместо да се подмладяват, все повече остаряват. Защо? Защото не могат да се откажат от своите стари разбирания. Като дойдат до нещо красиво, възвишено, те казват: „Това е детинска работа, това е заблуждение”. По този начин те преждевременно остаряват. Смисълът на живота не е в остаряването, а в подмладяването. Затова и в Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие”. За да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като детето. Такъв е законът на духовния свят. Според този закон, никой художник не може да рисува живи, светли образи, докато не се подготви за тях. Започне ли да рисува един от тях, образът моментално се изгубва. По това може да се познае дали даден художник е велик. Някой човек приема една светла мисъл в ума си, но скоро след това я изгубва. Той сам се чуди какво е станало с него, че тъй лесно я забравил. Всяка мисъл, за реализирането на която човек не е готов, лесно се заличава от паметта му. Той не може да изнесе тази мисъл навън, защото лесно я забравя.

стр. 172

Следователно човек трябва да се занимава само с такива неща, които изпъкват ясно в съзнанието му. Един човек може да изпъкне ясно в съзнанието ви, когато го обичате. Вие разбирате човека тогава, когато имате знание и можете да хвърлите светлина върху него. Вие можете да разберете едно същество, когато го оставите свободно да се проявява. А при какви условия можете да създадете приятелски отношения с един човек? За да си създадеш приятелски отношения с един човек, първо, ти трябва да го обичаш. Второ, ти трябва да мислиш за него добре. Дръж всякога в ума си мисълта, че той е умен човек. И най-после, ти трябва да му дадеш свобода, никога да не го ограничаваш. Не можеш ли да приложиш тия правила към даден човек, ти не можеш да създадеш приятелски отношения с него, нито той може да ти бъде приятел. Същият закон се отнася и към Бога. Човек не може да си създаде връзка с Бога, докато не Го обича, докато не мисли, че е всемъдър и желае свободата на всички същества. При каквито условия да изпадне, човек трябва да знае, че Бог освобождава хората от всичките им противоречия, мъчнотии, страдания. Той воюва за свободата на човека. Желанието на човека да бъде свободен е Божествено. Затова именно, като изгуби свободата си, човек става недоволен. Придобие ли я отново, той става вътрешно доволен. Не само хората, но и животните се стремят към свобода и я ценят.

стр. 173

Едно магаре било впрегнато в една каменовъглена рудница, някъде в Америка, да пренася въглища от една галерия в друга. Там то работило цели четири години, лишено от свобода, без да види ясен, слънчев ден. Един ден решили да пуснат магарето на свобода за няколко часа. Като се видяло свободно без никакъв товар, магарето започнало да гледа към слънцето, да се търкаля на земята, с очи, отправени нагоре, и с рев, който изразявал голяма радост, че може леко, спокойно да диша чистия въздух. Така магарето е приело нещо ново. Когато придобие свободата си, и човекът, и животното приемат нещо ново.

Ще кажете, че магарето е животно, не разбира нещата като човека. Това не е право мислене. Магарето е животно, но има нещо разумно в него. Формата на животното може да се уподоби на проста, работническа дреха на човека. Животното е работник, облечен във всекидневната си дреха. Когато видите аероплан на небето, можете ли да кажете, че аеропланът е птица? Аеропланът е машина, която авиаторът движи. Авиаторът е разумното, което движи машината. Човекът е разумното същество в аероплана. Следователно конят, волът, магарето са аероплани, машини, с които се движи едно разумно същество. Сама по себе си машината не е разумна, но е разумно направена. Много има да се работи върху животното, за да дойде в положението на човека. Като реве, магарето иска да каже, че не е дошло още до своята съвършена форма. То сега се учи да пее. Магарето реве всеки час. По неговия рев вие можете приблизително да определите разстоянието от един час до друг. Макар и животно, магарето има добри черти, които заслужават подражаване. Запример, магарето всякога пие чиста вода. Искате ли да знаете къде има чиста вода, следвайте магарето. Пийте от водата, от която то пие. В това отношение то е специалист. Освен това, магарето никога не се обезсърчава. Каквото и да е положението му, то всякога върви напред и води камилите и овцете. Магарето носи товара на господаря си, но пак върви напред като генерал.

стр. 174

Тъй щото, който иска да води хората, да бъде техен водител, той трябва да върви напред, но и товара им да носи. Не иска ли да носи товара на хората, той трябва да остане назад, на опашката. Първоначално животните, главно млекопитаещите, се отличават с голямо спокойствие. Животът им се заключава в ядене и спане. Те били будни само докато се нахранят. Щом се нахранвали, те заспивали. За да не останат в това лениво състояние, мухите им дошли на помощ. Те постоянно ги хапели, да ги изкарват от голямата леност и пасивност в живота. Заспи ли някое животно, мухите го хапели силно, да проверят будно ли е и колко дълбоко спи. Като дойде някоя муха при него, то започва да върти опашката си, да удря, за да не го безпокои. Позволи ли си да настоява повече, животното скача от мястото си и бяга. За него хапливите мухи не са нищо друго, освен лоши мисли, които минават покрай човека и го безпокоят. Как трябва да се пази човек от тях? – С мисълта си. Какво прави той? Вместо да се пази от лошите мисли, той отива да разправя на близките си, че някакви лоши мисли го нападнали. Лошите мисли са като учените хора, които ходят от едно място на друго да правят научни изследвания.

стр. 175

Отличително качество на лошите мисли е користолюбието. Всяка лоша мисъл е користолюбива, вследствие на което внася в човека страх, неприятност. Когато човек намисли да заколи една кокошка, тази мисъл е лоша за кокошката, но на човека е приятно, че ще опита нейното месце. Какво трябва да прави кокошката, като разбере, че ще я колят? Трябва ли да чака спокойно ножа? Щом има крила, кокошката трябва да хвръкне и да избегне опасността, която ѝ се готви. Хвърченето е подобно на мисленето. Следователно, когато някоя лоша мисъл нападне човека, той трябва да мисли. Когато някоя скръб го налети, той също трябва да мисли. Някои хора плачат във време на скръб. Има скърби, които се махат с плач, но има скърби, които с плач не се уреждат. Там трябва мисъл, работа. Ако в крака на някой човек влезе трън, плачът ще му помогне ли? Колкото да плаче, болката, страданието си остават. Тук само щипците помагат. Ще вземеш щипците, ще изтеглиш тръна, ще дезинфекцираш мястото, ще го намажеш с дървено масло и болката ще престане.

стр. 176

И тъй, като знаете характера на лошите мисли, пазете се от тях. Как ще се пазите? Като работите върху себе си, като станете неуязвими за тях, както златото е неуязвимо за кислорода. Благодарение на свойството на златото да не се окислява, всички го търсят. Златото се цени повече от желязото и от останалите неблагородни метали. Като срещнете човек, който мисли и чувства правилно, който знае как да яде и пие, вие го наричате благороден, уподобявате го на златото. Срещнете ли човек, който няма тия качества, уподобявате го на желязото, което лесно се окислява, лесно ръждясва. Когато иска да познае дали даден човек е злато или желязо, невидимият свят го поставя на ред изпитания, да види какви свойства има. Ако се окисли и изгуби металния си блясък, той е желязо. Не се ли окисли, той е злато. Хората обичат лесния път, вследствие на което очакват всичко от Бога. Те искат да им се дадат дарби, с които да подобрят положението си. Те не подозират, че във всеки човек се крият дарби и способности, които чакат условия да се развият. Мъчнотиите и трудностите са условия за развиване на човешките дарби. Запример, един човек отива в гората и среща на пътя си една река, широка около метър и половина. Той дойде до реката и веднага отстъпва, връща се назад. – Защо? – Не се решава да прескочи. Обаче, ако същият човек е преследван от разбойници, като дойде до някоя река, и по-широка да е от първата, той я прескача и бяга напред. Значи, мъчнотиите в живота заставят човека да реши задачата си по-лесно, отколкото при спокойни, добри условия.

стр. 177

Един български свещеник, на възраст около 85 години, разправяше една своя опитност. Като стигнал до тази възраст, той се почувствувал вече доста стар, немощен. На всеки две-три стъпки трябвало да почива и все си казвал: „Остаря вече, дядо попе!”. Какво се случило по-нататък? Когато русите бомбардирали Варна, една бомба паднала до църквата и разтърсила околните къщи. Както седял у дома си, свещеникът също се разтърсил и моментално решил да бяга. Огледал се набързо в стаята, сграбчил нещо и хукнал да бяга. Като видял, че е вън от града, успокоил се и седнал да си почине. Каква била изненадата му, когато разбрал, че се намира на два километра разстояние вън от града. Не само това, но в ръката си държал една тиква. Значи, страхът, който преживял, събудил в него скрити сили, които му дали възможност не само да върви на далечен път, но да тича и да носи тиква в ръката си. Той сам се чудел защо му трябвала тази тиква. Значи, мъчнотиите, страданията имат за цел да поставят човека в прогресивно състояние, да събудят в него всички скрити сили за живот, за работа.

Същественото в живота на човека е да пази Любовта, която има в сърцето си. Чрез Любовта човек може да запази ония нормални състояния, с които природата го е надарила. Запример, една от нормалните прояви на природата е вечното обновяване, т.е. вечното подмладяване. Дето Любовта цари, там има вечен, постоянен прилив на енергия. Само Любовта е в състояние да подмлади човека. Тя внася в него живот, енергия. Щом Любовта напусне човека, и животът му се прекратява.

И тъй, дайте широк път на Любовта в себе си. Не затваряйте прозорците на вашия ум за Божествената светлина. Обичайте светлината, понеже тя се влияе от Любовта. Обичайте светлината, за да ви бъде приятна и да се ползвате от нея разумно. Който обича знанието, той може да го използва. Човек може да придобие нещо от науката, само ако я обича.

стр. 178

Като ученици, пазете светлината на ума си, пазете Любовта в сърцето си, пазете и свободата която ви е дадена. Помнете, че Божественото се проявява и при най-лошите и тежки условия на живота. Когато човек има вяра и упование в Божественото, той може и мечка да срещне на пътя си, без да го закачи. Това показва, че Божественото се проявява и в мечката. Щом вярва в Божественото, човек може да го види навсякъде.

Един каракачанин често ходил из Стара планина да събира дърва и да ги носи в близките села за продаване. Пътят, по който влизал в гората, бил една тясна пътека, през която само един човек можел да минава. Един ден, като отивал в гората, тръгнал по същата пътека, но останал малко изненадан, като видял, че срещу него върви една мечка. Той запазил присъствие на духа си и спрял за малко да помисли какво да прави. В същото време и мечката спряла. След това тя се изправила на задните си крака, а с предните се закрепила за камъните. По този начин тя дала възможност на селянина да мине през пътеката. Той минал спокойно край мечката, след което и тя продължила пътя си. Като се разминали, селянинът се обърнал към мечката, да види какво ще прави. И мечката, от своя страна, се спряла да го гледа.

Следователно ще знаете, че всяка мъчнотия, която се изпречва на пътя ви, не е нищо друго, освен мечка, с която лесно можете да се справите. Това показва, че и в мъчнотията има разумност. С други думи казано: зад всяка мъчнотия се крие известна разумност. Така трябва да гледате на мъчнотиите, за да можете лесно да се справяте с тях. Не гледате ли така на мъчнотиите, вие ще се страхувате, ще се обезсърчавате и нищо няма да придобиете.

стр. 179

Едно малко момче често ходело да носи храна на баща си, който работил на нивата. За да отиде до нивата, детето минавало през една гора. Един ден, като се връщало у дома си, то пак минало през същата гора, но срещу него се задала една мечка. Пътеката, през която трябвало да мине момчето, била много тясна. Като видяло мечката пред себе си, то нямало накъде да бяга и се спряло – не знаело какво да прави. В този момент мечката дигнала на ръце детето, завъртяла се и го оставила от другата страна на пътеката, свободно да продължи пътя си. Без никакъв страх, детето продължило пътя си.

И тъй, срещнете ли някаква мъчнотия на пътя си, приемете я спокойно, с пълна вяра в Божествения Промисъл. Мъчнотията ще ви вдигне на ръце, ще се извърти и ще ви остави на пътя свободно да се движите. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Никой човек не е сам. Обаче губи ли вярата си, той се чувства сам, от всички изоставен. Всъщност не е така, но като изгуби вярата си, човек изпуща от ръката си въжето, за което се държи. Хване ли се отново за това въже, той се насърчава и тръгва напред.

Мнозина казват, че са остарели, че краката им не държат вече. Те са остарели, без да са поумнели. Според мене, само онзи има право да остарява, който е поумнял. Който не е поумнял, той няма право да остарява. Остарее ли, без да поумнее, човек е изложен на голям бой. Срещнете ли човек, който се оплаква, че го бият, ще знаете, че той е остарял, без да поумнее. Той казва: „Едно време бях млад, силен, никой не можеше да ме пипне, но като остарях, всички се подиграват с мене. Станах посмешище на младите”. Бият те, защото преждевременно си остарял. Ако беше умен, каквото страдание да ти дойде, щеше да се радваш. Който разбира страданията и радостите, той разбира смисъла на живота.

стр. 180

Какво нещо е животът? – Най-великото изкуство на земята. Да може човек правилно да живее, това значи да владее най-великото изкуство в света. Всичко в живота е създадено за човека. Пред него стои вечността. Той трябва да учи, да дойде до познаване на Бога, на цялата вселена. В Писанието е казано: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за човека”. Когато Любовта дойде в човека, Тя ще отвори очите му да вижда всичко, което е приготвено за него. Без Любов, човек е сляп. Слепият, като срещне своя ближен, не намира никакво съдържание в него. Обаче като прогледа, той вижда красиви неща в човека. Не е достатъчно само човек да има очи, но той трябва да знае да гледа. И в най-грозния човек художникът намира нещо, за което заслужава да го рисува. И като го нарисува, той става знаменит. В грозното художникът намира красиви черти, поради което грозотата се отваря за него и го прави велик. Когато рисува нещо красиво, красотата също се отваря за него и му казва: „Понеже ти вярваш, че можеш да ме нарисуваш, и аз ще те направя велик”. Следователно, който има окото на художника, да вижда великото и в грозотата, и в красотата, той ще стане велик. Грозотата и красотата еднакво прославят човека.

стр. 181

В заключение на това казвам: който разбира смисъла на големите скърби и на големите радости, той велик ще стане; който разбира смисъла на грозотата и на красотата, той велика душа ще стане; който разбира смисъла на ограниченията и противоречията в живота, той свободен ще стане.

Преди години полицията в Лондон успяла да залови един от големите апаши, когото дълго време търсила. Вързали ръцете и краката му с дебело, здраво въже и така го затворили в участъка, докато излезе присъдата му. Стражарят, който надзиравал апашите и престъпниците, влязъл в стаята на този апаш, със запалена свещ в ръка, да му остави хляб и вода. В бързината си обаче той забравил свещта. Като се видял сам, апашът започнал да мисли как да се освободи. Изведнъж му дошла мисълта да дигне краката си на свещта и да прегори въжето, с което били завързани. Както намислил, така направил. После поставил и ръцете си до пламъка на свещта. Щом освободил ръцете и краката си от въжетата, той започнал да мисли как да избяга. На земята, вместо легло, имало един здрав чаршаф. Разкъсал чаршафа на тесни парчета, които завързал едно за друго и направил едно въже, с което се спуснал от прозореца.

Ще кажете: „Имал ли е право този апаш да постъпва така?”. Аз взимам този пример като символ, от който можете да извадите следното заключение: когато дяволът върже ръцете и краката ви и ви затвори, но по невнимание забрави свещта си, бъдете умни да използвате запалената свещ, да прегорите превръзките си и да излезете вън, на свобода. Свободата на човека стои над всичко.

Казано е: „Истината ще ви направи свободни”. Когато Истината дойде в човека, той се освобождава. Естествен е стремежът на човека към свобода. Тъй щото отнемат ли свободата му, той има абсолютно право да воюва заради нея, да я придобие. Ако си ограничен, имаш право да се освободиш. Ако срещнеш някой ограничен човек, помогни му да се освободи. Видиш ли, че някой е вързан за дърво, отрежи въжето и му кажи да пази свободата си. Каже ли някой, че животът няма смисъл, насърчи го, докажи му по някакъв начин, че има смисъл да се живее. Оплаква ли ти се някой, че е неспособен, че не е даровит, намери най-малката дарба в него и му я посочи, да се насърчи. Накарай го да рисува. Започне ли да рисува, той ще се окуражи. – Ама не съм учил. – Вземи четка и почни. Когато мисълта на човека се насочи в прав път, все ще се роди някаква идея в него. Колкото малка да е тази идея, той трябва да ѝ даде ход. Тя ще роди нещо добро от себе си.

стр. 182

„Който има уши да слуша, нека слуша”. Който се вслушва в Божественото в себе си, той може велик да стане. Той може да стане учен, поет, философ, оратор, художник и т.н. Работете върху себе си, да развивате своята интуиция. Правете опити да познавате времето интуитивно. Спирайте се върху своето вътрешно разположение и наблюдавайте, има ли някаква връзка между него и времето отвън. По този начин ще придобиете изкуството да гледате дали времето ще бъде добро или лошо. Когато преживявате голяма скръб, знайте, че животът ви е на оправяне. Когато преживявате голяма радост, животът ви е изложен на голяма опасност. Значи, след всяка радост иде скръб и след всяка скръб иде радост. Радостта представя години на изобилие, на плодородие в човека, а скръбта – гладни, мършави години. Разумният събира от плодородните години, за да издържи, когато дойдат гладни времена. Като знаете това, приемайте с радост скърбите в живота си, защото след тях иде някакво велико благо.

стр. 183

Като ученици на Великата Школа, благодарете и за радостите, и за скърбите. Благодарете за всички предмети, които ви се преподават в Школата. От тях вие изучавате земята, камъните, растенията, животните. За разумния ученик цветята представят методи за примиряване на човека с мъчнотиите, несгодите и противоречията в живота му. Синьото цвете казва на човека, че вяра му е нужна; жълтото цвете му казва, че трябва да мисли; червеното цвете му казва, че трябва да има Любов в сърцето си, да обича хората. Всички цветя говорят с хората, казват им какво трябва да развиват в себе си. Всички цветя, от най-малкото до най-голямото, имат своето велико предназначение. Всичко, което Бог е създал, има велико предназначение. Цялата природа представя сбор от същества, които са живели в съгласие с Божиите закони. Днес те се проявяват в различни форми и раздават от изобилието, в което живеят, на всички нуждаещи. Кой каквото няма, да го търси в природата. Вслушайте се в гласа, в езика на цветята, на тревите, на дърветата, на птиците и на животните. Вслушайте се най-после и във вътрешния глас на Духа, Който ви ръководи към красивото и великото, към всичко онова, което Бог е създал.

„Който има уши да слуша, нека слуша”. Блажени сте, че имате уши да слушате за всичко онова, което Великият е създал. Блажени сте, че имате възможност да се ползвате от благата, които днес ви се дават, както и от тия, които в бъдеще ще ви се дадат.

3 август, 5 ч.с.

стр. 184

ТРУДНИ ЗАДАЧИ

Лука 20: 20-42

Всички съвременни хора, духовни или светски, се намират пред въпроси, трудни за решаване. И на Христа са задавали трудни въпроси. Запример, някои са Го питали: „Право ли е да даваме дан Кесарю, или не?”. Някои от садукеите, които отричали възкресението, Го запитали: „Учителю, Мойсей написа нам: „Ако умре безчаден на някого брат му, който има жена, да вземе брат му жената на брата си”. А имаше седмина братя: и първият взе жена и умря безчаден. И взе вторият жената, но умря и той безчаден. И третият я взе, също така и седмината, и не оставиха чада и умряха. А подир всичките умря и жената. И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена?”. На този въпрос може да се отговори по следния начин: Седем гъсеници били на едно дърво. Като се превърнали на пеперуди, на коя от тях принадлежи дървото? Докато са гъсеници, те се нуждаят от листата на дървото, но щом се превърнат в пеперуди, те не се нуждаят вече от листа – друга храна е нужна за тях. Като пеперуди, те няма да лазят по дървото и да ядат листа, но ще хвъркат по широкия свят. Тъй щото ще знаете, че мъчните въпроси за гъсениците, не са мъчни за пеперудите. При сегашния живот на хората, кой мъж или коя жена биха желали във възкресението да имат същата жена или същия мъж? С други думи казано: кой би желал във възкресението да облече същите дрехи, които цял живот са го стягали?

стр. 185

Съвременните хора трябва да си зададат следните въпроси: Живеят ли както трябва? Учени ли са, както те разбират? Имат ли свобода, каквато търсят? Освен тези въпроси, има още редица материални въпроси, на които, не само трябва да се отговори, но трябва да се разрешат. Материалните въпроси, които имат временен характер, създават най-големи безпокойства и противоречия на човека. Освен от материални въпроси, човек се интересува още от духовни и от Божествени. Значи, има въпроси, които са от значение за отношенията на човека към самия себе си, към ближните му, към природата и към Бога. За човека е важно отношението му към светлината, към въздуха, към водата и към храната. С очите си той приема светлината, с ушите си – трептенията на звука, с устата си – водата, въздуха и храната. Той приема въздуха главно чрез носа си. С носа си човек приема и миризмите, били те приятни или неприятни. Обаче не е достатъчно човек само да гледа, да чува, да мирише, да се храни, да пие вода и да диша, но да знае как да извършва тия процеси и какво да възприема.

Сегашните хора гледат, чуват, миришат, дишат, хранят се, но са изгубили способността си да извършват тия процеси правилно. Вместо да гледат красиви образи, те често се натъкват на грозни, неприятни образи и картини, вследствие на което изгубват навика си да гледат и възприемат само красивото в света. Като срещнат някой здрав, жизнерадостен човек, те се радват. Не се минава много време, те срещат някой болен, измъчен човек и се наскърбяват. Здравият произвежда приятно впечатление на човека, а болният – неприятно. Светият, чистият човек произвежда приятно впечатление, а грешникът, нечистият – неприятно. Ако седите зимно време около огъня, вие сте доволни, усещате една приятност. Ако лятно време, при голяма горещина, се приближите при същия огън, вие изпитвате неприятно чувство и бягате далеч от него.

стр. 186

Като говорим за здрав и болен човек, за умен и глупав, за добър и лош, явява се въпрос - по какво се различава здравият от болния, умният от глупавия, добрият от лошия. Здрав човек е този, който работи, без да се уморява. Умен човек е този, който мисли право. Добър човек е този, който чувства нещата. Когото срещне, той влиза в положението му, за всичко му съчувства. Като чувства и своите, и чуждите болки и страдания, човек се облагородява и избягва да причинява страдания, както на себе си, така и на своите ближни. Достатъчно е един път човек да мине бос през нива, обрасла с цигански тръни, за да не помисли втори път за същото място. Като е минал през чувства, които причиняват болки, подобни на циганските тръни, човек се стреми по какъвто и да е начин да се освободи от тях. Ако мъжът минава през нива, обрасла с цигански тръни, и набоде крака си, трябва ли да се оплаква на жена си, на приятелите си, че е пострадал от тръните? Какво ще му кажат те? Всички ще започнат да го учат какво да прави. Всички ще се чудят как е допуснал да се нарани толкова много. Те ще кажат: „Как е възможно, възрастен човек да не предвиди какво го очаква!”. За него е важно в дадения момент да извади тръните от крака си, да намаже болното си място с дървено масло и втори път да не отива бос в такава нива. Ще дойде някой да го убеждава, че циганските тръни помагали против ревматизъм. Наистина те съдържат известна лечебна сила, но достатъчни са само два-три тръна. Влязат ли стотина тръна в краката на човека, това е извънредно много. Ако две пчели ужилят човека, те ще му помогнат против ревматизма, но ако сто пчели го ужилят, те могат да го умъртвят.

стр. 187

Сега, като влезете в новите условия на живота, вие трябва да мислите по нов начин. Днес сиромахът мисли по един начин, а богатият – по друг. Мислите ли право, и като сиромах, и като богат, вие трябва да мислите по един начин. Когато осиромашее, човек започва да обикаля пазарите на стари, на евтини дрехи. Като забогатее, той обикаля най-модерните и богати магазини. Той иска да си купи хубава, модерна дреха, а колко струва, това не го интересува. Като се разочароват от някоя религия, хората тръгват от едно религиозно общество на друго, да изучават тяхното верую, дано по-лесно, т.е. по-евтино, го купят. Те казват: „Трябва да се върнем към старото”. Питам: трябва ли възрастният човек да си спомня със съжаление за своето детство, когато са го возили в количка, и да иска да се върне към него? – Не, веднъж минал през една фаза на живота, човек трябва да върви напред. Някои религиозни хора се придържат строго в Писанието. Те казват, че само това е вярно, което е писано в Евангелието. Те са прави, но едно трябва да имат предвид: човек може да се ползва от Словото дотолкова, доколкото Духът го осветява. Всеки ден Духът изяснява Словото и внася в него нови елементи.

Сега да се върнем към въпроса, който зададоха на Христа: „Трябва ли да се дава данък на Кесаря?”. Този въпрос може да се представи в друга форма: Трябва ли синът да дава данък на баща си? Трябва ли дъщерята да дава данък на майка си? Следователно, преди да отговори на зададения въпрос, Христос зададе друг, приблизително в следната форма: От кого вземат царете данък – от синовете си или от чуждите? – От чуждите, разбира се. Но за да не се съблазнят, Христос каза на Петра да хвърли мрежата си във водата, дето ще улови една риба, която в устата си има една златна монета. Като извади монетата, нека я даде като данък за себе си и за Него. Питам: Какъв данък трябва да платите за уроците, за проповедите, които някой ви държи? По колко плащате на някой учител по музика? – Различно. Има уроци по музика от 20 – 10 000 лева – зависи от учителя. Един млад момък, любител на музиката, отишъл при един виден учител, да взима уроци. Като взел един урок, учителят го запитал: „Искаш ли още един урок?” – „Не, достатъчно ми е един, всичко научих”. Учителят му взел толкова много пари, че ученикът не могъл да помисли за втори урок. Ако за един урок по музика се плаща толкова скъпо, можете да си представите колко трябва да платите за един урок по Божията Любов.

стр. 188

Днес е опасно да се говори за вярата, за Любовта. Ако някой те пита: „Вярваш ли в Бога” - и отговориш, че вярваш, веднага ще ти зададе друг въпрос: „Като вярваш, защо не вървиш в стъпките му?”. „Обичаш ли мъжа си?” – „Обичам го.” – „Като го обичаш, защо му причиняваш толкова много безпокойства и страдания?”. Като се съберат двама души, които се обичат, те изпадат в положението на певци или на музиканти, всеки иска да изпее или да изсвири нещо, а другият да слуша. И вторият обаче иска да свири или да пее и да бъде изслушан. Понеже всеки иска да се чуе неговия глас, между тях се заражда недоволство, неразположение. Щом се обичат, хората трябва да си отстъпват: един ден ще свири единият, на другия ден – вторият. Така именно и двамата ще бъдат доволни.

стр. 189

Както светските хора обичат да се хвалят, да имат предимство един над друг, същото обичат и религиозните. Като се съберат няколко религиозни заедно, те започват да се хвалят. Един от тях казва, че преди години съвсем западнал материално, но като се помолил на Бога, в скоро време положението му се подобрило. Друг разправя, че говедата му измрели от някаква болест, но като се помолил, всичко дошло в първото си положение. Трети разказва, че бил млад, но самотен момък. Като се помолил, скоро срещнал добра, знатна мома и се оженил за нея. Колкото и да се хвалят, това са пресилени работи. Женитбата не подразбира щастие, както мнозина мислят. Да се ожениш, това значи да минеш през посвещение. Жената, децата ти ще те опитват по различни начини, да видят колко си добър. Мъжът пък ще опитва жена си. Голям курс, голяма наука е женитбата. Сиромашията и богатството също така са условия за посвещение. Човек минава през сиромашията и богатството, през знанието и невежеството, за да опита какво може да направи с тях. Когато свърши гимназия и университет, човек се поставя на изпит да се провери каква работа може да му се даде. Животът на земята е велико училище, в което ученикът постоянно се подлага на изпити. Като се поставя на ред изпитания, човек постепенно развива надеждата, вярата и любовта си. Без надежда той не може да разбере човешкото сърце. Без вяра той не може да разбере ангелите. Без любов той не може да разбере Божествения свят, т.е. Духът Божий. Казано е в Писанието, че Любовта е плод на духа. Който се храни с плода на Духа, той може да се запознае с Божествения свят. Като обича, човек сам се храни, а щом се храни, той прави добро, първо, на себе си, а после, на ближните си. Любовта се изявява в две направления: в даване и във взимане. Всеки дава от себе си най-хубавото. Ако музикантът ви обича, той ще изсвири най-любимото си парче. Ако градинарят ви обича, той ще ви даде от най-хубавите си плодове. Ако шивачът ви обича, той ще ви скрои и ушие дреха, по всички правила на изкуството си.

стр. 190

Сега, като изучавам хората от Божествено гледище, виждам, че те представят музикални парчета. Трябва да дойде някой велик музикант в света, който да чете написаното върху тях и да свири по него. Само при това положение човек може да познае истинската си стойност. Докато не изсвирите това, което е написано върху човека, вие не можете да го познаете. Сегашните хора се срещат, но нито се познават, нито се разбират. – Защо? – Защото не могат да четат какво е написано върху тях. Има хора, които внасят в ума ви някаква идея, в сърцето ви приятно чувство или радост, а във волята ви подтик за една добра постъпка. Значи, всички добри разположения, които придобивате, се дължат на срещата ви с хората. Тази е причината, поради която трябва да обичате хората. Всеки човек е носител на известно благо в себе си. За да получите това благо, вие трябва да знаете да свирите написаното върху човека. Същият закон има значение и при познаване на Бога. Човек не може да познае Бога, докато не дойде до положение да чете и да свири всичко онова, което Той е създал. За да разбере красотата на Божия свят, човек трябва да знае да чете, да свири и да пее. Яденето, от своя страна, е особен род музика, в която има такт, ритъм и темпо. Да ядеш музикално, това значи да не бързаш. Животните ядат много бързо, вследствие на което са лишени от музика. Когато волът преживя храната си, и това представя до известна степен музика. Добре е, когато човек се храни да слуша музика. Във време на ядене, човек се нуждае от весела, но не игрива музика. Игривата и тъжна музика еднакво нарушават ритъма на яденето.

стр. 191

Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава живота, да го разглежда като музика. Всяка дума, всяко движение крие в себе си особен род музика. Коя е първата дума, с която посрещате някой ваш гост? Вие му казвате: „Добър ден или добре дошъл”. С каква дума ще ви посрещнат, като отидете на онзи свят? Вие говорите за раждане и прераждане. Като сте заминавали за онзи свят, спомнете си, как са ви посрещали и какво са ви казвали. Вижда се, че нищо не помните. Какъв е първият звук, с който новороденото дете заплаква? Лесно можете да имитирате този звук, защото не е сложен. Щом детето излезе на бял свят, ангелът му стои близо до него и му дава тон. Детето чува този тон и го произвежда. Щом чуят този тон, всички окръжаващи се радват, че се е родил човек на света. Не само при раждането си човек се нуждае от основен тон, но през целия си живот. Когато човек намисли да направи някое добро дело, ангелът на доброто веднага му дава основния тон. Не вземе ли правилно този тон, доброто дело не излиза както трябва. Обикне ли човек някого, ангелът на Любовта му дава основен тон. Не вземе ли правилно основния тон на Любовта, човек изгубва любовта си и не може да пее както трябва. Не е лесно човек да обича, т.е. не е лесно да попадне в основния тон на Любовта. Всички добродетели – Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто имат свои основни тонове, които, не се ли вземат правилно, и добродетелите не се изявяват правилно.

стр. 192

Като ученици на Велика Школа, вие се намирате пред велики задачи. За решаването на тия задачи се иска голямо смирение и чистота. Един способен американски студент по богословие решил да прекара лятото в чифлика на един богат земевладелец, да работи и да проповядва Словото. Той прекарал лятото в усилена физическа и духовна работа и като тръгнал за дома си, земевладелецът му дал само половин долар. Ще кажете, че това е несправедливо. Колко плащате вие за работата на една пчела? Не само, че нищо не ѝ плащате, но вземате всичкия ѝ мед. Понякога една дума, казана на място, струва хиляди левове. И ако не могат да ви платят за труда с пари, за предпочитане е да получите едно добро пожелание. Някой беден човек не може да възнагради труда ви, но казва: „Бог да ви благослови вместо мене”. Божието благословение струва хиляди и милиони пъти повече от благото, което хората могат да ви дадат. Няма по-голямо благо за човека от това, да има за приятел някой цар или Бога. С каквато молба да се обърне към приятеля си, той ще му услужи във всичко. В ръцете на Бога е изобилието на света. Рече ли човек да се оплаква от сиромашия, от невежество, това показва, че той няма такъв приятел, който да му помогне в онази липса, от която се оплаква.

стр. 193

Бедният трябва да има за приятел поне един богат човек. Богатият трябва да има за приятел поне един беден човек. Ученият трябва да има за приятел поне един невежа, а невежият трябва да има за приятел поне един учен човек. Следователно, ако човек не може да събере на едно място в себе си бедния и богатия, невежата и учения, той нищо не може да постигне. Бедният представя човешкото сърце, а богатият – човешкият ум. Работата на ума е лесна, но работата на сърцето е мъчна. Човек страда от сърцето си, а не от ума си. Бедният, т.е. сърцето, страда, когато няма един богат ум. Богатият, т.е. умът, страда, когато няма едно бедно сърце. Бедното сърце представя поле, върху което умът работи. Ако богатият ум не е свързан с едно бедно сърце, той няма къде да вложи капитала си. Бедният няма на разположение материални неща, но той е способен, умен, може да се учи. Следователно богатият използва богатството си, само когато има един беден приятел. Като дойде при богатия, бедният носи хубави книги за четене. Щом прочете книгата, той започва да пее и да свири. Мощна сила се крие в книги, писани под диктовката на Духа. Такива са Свещените книги и Евангелието. Евангелието съдържа цяр за всички болести, за всички накърнени чувства, за безверието, за обезнадеждаването, за безлюбието и т.н. Евангелието дава цяр за примиряването на хората. Обаче човек трябва да знае как да употребява тия цярове. Може ли музикантът или певецът да свири или да пее, след като се е нахранил добре? Трябва да мине най-малко половин час след яденето, за да може човек да пее или да свири.

И тъй, за да разбира Божиите пътища, човек трябва да е смлял материалните работи в сърцето си. Той трябва да е разрешил материалните въпроси. Това не значи, че той трябва да се откъсне от физическия живот, но не трябва да се товари с работи, които не са по неговите сили. Ако вие живеете при приятел, когото обичате и който ви обича, трябва ли да се смущавате за утрешния ден? Щом е богат, той има грижа за вас. Ако баща ви е богат и е решил да ви издържа да учите в странство, трябва ли да се безпокоите за материалното си положение? Всяко безпокойство и смущение има за основа нещо материално. Трябва ли да се смущавате, щом живеете в свят, създаден от Бога? “Ама как ще прекарам живота си?” – Баща ви е богат, няма защо да се тревожите. Той ще ви поддържа да свършите гимназия, университет и ще вземете добра служба. „Не зная как да се моля на баща си?” – Това е друг въпрос. Добрият син знае как да се моли на баща си. Щом е отишъл в странство, между чужди хора, той знае как и какво да пише. Той ще вземе перо и мастило и ще пише: „Татко, свърших първия семестър успешно. Сега ми трябват пари за такси, за наем, за храна и облекло. Животът стана по-скъп. Прати ми по-голяма сума от тази, която досега ми пращаше. Благодаря за грижите, които имаш към мене. Моята длъжност е да уча, да работя, да оправдая всичко, което правиш за мене. Добре съм, доволен съм от лекциите на професорите”. Рече ли да се оплаква на баща си, той не го познава. Болният има право да се оплаква, но здравият – никога. Здравият трябва само да благодари на баща си за грижите, които полага за него. Като се върне от странство, той трябва да покаже на родителите си каква наука или какво изкуство е придобил, да познаят те, че синът им е учил добре и оправдал техните грижи и средства. Ако е художник, той трябва да вземе четката и набързо да нарисува портрета на баща си, на майка си, на братята и на сестрите си; да видят, че той наистина е учил и придобил нещо. Гледам, някой художник взима молив и лист, туря черни точки на хартията, изведнъж виждам, че е нарисувал нещо: вода, която тече, или сняг. Това са сенки на водата и на снега, но дават ясна представа за тях. Всеки човек може да бъде художник, да рисува живи картини. Запример, как бихте нарисували картината на Любовта? Как бихте нарисували картината на вярващия и на безверника? Изобщо, човек може да рисува всичко, каквото преживява.

стр. 195

Следователно, както храната се отразява върху човека, така и неговите мисли и чувства хвърлят известен отпечатък върху лицето му. Колкото по-чиста и здрава храна употребява човек, толкова е по-чиста неговата кръв. Чистата кръв пък е първото условие за здравето. Много хора, особено българите, ядат люти чушки. Лютите чушки помагат против треска, но за здрав човек те не се препоръчват. Също така не се препоръчват много кисели и сладки храни. Ако човек прекара целия си живот в охолност и безгрижие, той ще придобие голяма мекота, която не е на място. Това е мекота без пластичност. Такава мекота разваля човека. Ако пък употребява много кисели храни, човек придобива повече енергия, отколкото му трябва, вследствие на което става много остър. Всяка храна трябва да се употребява в такова количество, каквото е нужно за организма. Всеки трябва да познава организма си и да го храни със съответна храна, както във физическо, така и в психическо отношение.

стр. 196

Добрата психическа храна подразбира добри чувства и мисли към всички хора. Говори ли ви някой човек, изслушайте го внимателно. Той има предвид нещо добро. „Ама много силно говори”. – Силният говор показва, че в този човек има голям напор на енергия. Той е подобен на водопад. За да го слушате спокойно, отдалечете се малко, идете настрана, да не ви засяга водата. Щом сте далеч от него, говорът му ще ви бъде приятен. Срещнете ли един човек, намерете в него една добра черта, която всякога да държите в ума си. Мислете добре за човека. Който мисли добре за другите, той мисли добре и за себе си. Всяка лоша мисъл по отношение на кого-да-е, се връща към този, който я е изпратил вън от себе си. Какво изисква Любовта от човека? – Да обича всички, без те да знаят. Да вярва във всички без те да подозират. Кажете ли на човека, че го обичате, вие искате да ви плати нещо за това. И тази любов е добра, но за предпочитане е човек да обича, без да знае някой за неговата любов. Щом обичате някого, само Бог и вие трябва да знаете това. Докато сте на земята, никой не трябва да знае за вашата любов. Щом напуснете земята, хората могат вече да знаят каква е била любовта ви. Знаят ли преди това, вие се излагате на големи спънки и изпитания.

Запитаха Христа: „Трябва ли да плащаме данък на Кесаря?”. Христос отговори: „Отдайте кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога”. Подобното трябва да отиде при подобното си. Човешката любов носи страдания, а Божествената – радост. Когато любовта ви към даден човек произвежда радост, тя е правилна. Не произвежда ли радост, тя не е правилна. Божията Любов произвежда в човека вътрешна радост, вътрешен мир и вътрешно веселие. Това е резултат на Божия глас, който говори: „Не губи вяра в ближните си и в своите приятели. Не си създавай ненужни страдания. Бог работи във всички хора и ги подтиква към Любов, вяра, знание и свобода. Той ще изкара всичко на добър край. Той ще победи”.

стр. 197

Следователно, на каквито изпитания и страдания да се натъквате, благодарете на Бога. Дойде ли сиромашията в дома ви, попейте ѝ малко. Дойде ли ви някаква болест, попейте и на нея. Сгрешите ли някъде, веднага изправете погрешката си. Някои ваши погрешки се дължат на това, че сте се приближили или отдалечили от някой човек повече, отколкото трябва. От вас зависи да грешите или да не грешите. „ Ама отдалеч не чувам”. – Приближи се тогава до човека, когото искаш да слушаш. „Отблизо много силно говори”. – Отдалечи се от него. „Не зная кое е същественото в живота и него да търся”. – Същественото за всеки човек е да бъде естествен и да изявява Божествената Любов. Кой не желае да слуша такъв човек? Когато музикантът свири естествено, чисто, както е написано в нотите, всеки е готов да го слуша. И той е доволен от себе си и критиката е доволна от него. – Защо? – Защото е правилно предадено от него и правилно възприето от другите. Не е ли предадено и прието нещо добре, това показва, че и който предава, и който приема, им липсва нещо. Съвременните хора не предават и не приемат добре Божията Любов, защото им липсва нещо. Някой казва, че човек не трябва да обича. Друг казва, че човек не трябва да бъде обичан. Какво е нужно за човека, ако не трябва да обича и не трябва да го обичат? – Не, като е дошъл на земята, човек, и ще обича, и ще го обичат. Като го обичат и като обича, той ще бъде по-учен, по-силен, по-свободен, по-здрав. Кой е Този, Който обича? – Бог обича. – Кого обичат в човека? – Бога обичат. Следователно обичайте Бога в себе си и в ближния си и желайте да обичат Бога във вас.

стр. 198

Сега, като ученици, научете се не само да четете нотите, но да свирите добре. Научете се да изявявате Любовта, без да говорите за нея. Що се отнася до Любовта, всички сте специалисти по нея. Че сте специалисти по Любовта, това значи, че вие разбирате Любовта в другите хора по-добре, отколкото в себе си. И хората разбират Любовта във вас по-добре, отколкото вие в себе си. Следователно човек има ясна представа за Любовта само тогава, когато разбира, както своята любов, така и любовта на своите ближни. Ако вие разбирате Любовта по-добре от мене, вие сте в мене. И ако аз разбирам Любовта по-добре от вас, аз съм във вас.

Сега, желая ви да разбирате Любовта по-добре от мене, в едно отношение. Желая и аз да разбирам Любовта по-добре от вас, в друго отношение. С други думи казано: Бог да бъде във вас и в мене.

5 август, 5 ч.с.

стр. 199