ПОД СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ

Размишление Лука, 10-та гл.

В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т.е. придобива свобода. Обаче светлината и тъмнината имат както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни. Значи, външната светлина е само едно условие за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи. Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени. Външната тъмнина е само едно от условията за почивка. Вътрешната тъмнина обаче ограничава човека.

Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпросът, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си. Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т.е. на човешките чувства. Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т.е. мери нещата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на своите чувства: индивидуални, обществени, общочовешки и морални.

стр. 285

Какво представляват моралните чувства? – Отношения на човека към своя ближен, подобен на него, и отношенията му към по-долните от него – растения и животни. Човек не може да вземе от хората, от животните и от растенията нищо, ако няма правилни отношения към тях. Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи да знае как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна. Тя има една книга, в която са написани имената на всички хора. Срещу всяко име тя е поставила две графи, отгоре на които пише колко е дала и колко има да взима. Този закон се вижда ясно в притчата за талантите. Природата знае на кого колко таланта да даде. На едного е дала един талант, но като не го използвал разумно, тя го взела обратно и го дала на онзи, който имал пет таланта. На втория дала два таланта, а на третия – пет. Тя дава на всеки човек заслужено.

Днес по целия свят се проповядват две учения: материализъм и спиритуализъм. Според материализма всичко в света е материя. Следователно човек е изключително материално същество, което се явява и изчезва. След смъртта на човека всякакъв живот престава да съществува. Вярно е, че зад смъртта няма живот, но трябва да се обясни, кой живот именно престава. Зад смъртта престава физическия живот, но продължава духовният. Що се отнася до духовния живот, тук спиритуалистите имат думата. Значи, духовният живот на човека продължава и зад физическия, т.е. след смъртта на материалния човек.

стр. 286

Какво представя смъртта? – Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Мнозина мислят, че като умрат, ще бъдат свободни. Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения. Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог обаче е свързал човека само с една нишка – с Любовта. Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята. Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето. Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си, той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на Любовта. Само този човек след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре. Някой казва, че докато живее, и слънцето изгрява, и Бог съществува. Щом умре, всичко се свършва за него. И Настрадин Ходжа разсъждавал така. Той казвал: „Ако умре жена ми, половината свят се свършва. Ако умра аз, целия свят се свършва”. Значи, докато човек живее, има някаква реалност. Щом умре, и реалността изчезва.

стр. 287

И тъй, хората свързват реалността на нещата със своя личен живот. Щом те не съществуват, никаква реалност не съществува. Според мене нереалният живот е живот на страдания. Дето има страдания, там стават големи промени. А реалността никога не се мени. Реалният живот се заключава в ония блага, които постоянно слизат от Бога към всички живи същества. Тези блага именно поддържат живота. Като не оценяват тия блага, хората не се спират върху тях, не ги използват разумно, но търсят външно щастие. Те не знаят, че не е време за щастие. Те не могат още да бъдат щастливи. Какво щастие може да им се даде, когато те не могат нито да дишат, нито да се хранят правилно? Като не знае да се храни правилно, човек изгубва и най-доброто си разположение. Който не дъвче храната си добре, той лесно разваля стомаха си, а с това заедно губи и разположението си. Богатият пък не може да бъде щастлив, защото се страхува за живота си, да не го убие някой за богатството му. На земята човек е изложен на ред опасности. Както върви, може да падне на улицата, да счупи крака си, главата си и т.н. Някой, както върви, пада на улицата и умира. После започват да разискват къде е отишъл този човек. Питайте спиритистите. Те знаят тия неща. Спиритистите гледат и на физическия, и на духовния живот с отворени очи. Те признават и будния, и сънния живот на човека. Мнозина не гледат сериозно на сънищата. Какво ще кажете за съня на Иосифа, на когото се яви ангел Господен насън и му каза: „Вземи майката и детето и бягай в Египет!”. За мнозина сънят представя благоприятно условие за предаване на Божиите мисли, за разбиране на Божиите пътища.

стр. 288

На земята човек има условия да придобие вяра, надежда, Любов, но въпреки това пак се чувства нещастен. Защо е нещастен? Защото хората не го разбират. За да ви разбират хората, първо вие трябва да познавате Онзи, Който ви е създал, понеже всички пребъдват в Него, и Той пребъдва във всички. Следователно, каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него. Човек получава от Бога изобилно, а дава оскъдно. За да го научи как да дава, природата държи сметка за всичко онова, което и на него е дадено. Един ден, когато му се отнеме всичко, човек трябва да знае, че причината за това е той сам. Когато му се е давало изобилно, той е задържал всичко само за себе си. Но и при това положение, като му отнемат всичко, Бог пак не го остава съвсем сиромах. В замяна на отнетото му дава нещо ново. Човек трябва да се откаже от лихварството. Невидимият свят държи сметка за всяка напразно изразходвана енергия. Тъй щото, мисли ли човек само да живее, той трябва да знае, че ще го държат отговорен за всички негови действия. За всяка празна дума човек ще дава ответ. Каже ли на някого, че го обича или мрази, ще отговаря за думите си. Не е позволено на човека да изразходва напразно Божествената енергия. И като обича, и като мрази, човек внася нещо в живота си. Като обича, той увеличава щастието си; като мрази, той руши щастието си. Значи, омразата е обратната страна на любовта. Някой казва на някого: „Изяде ме този човек”. – Щом те изяжда, той те обича. Човек яде това, което обича.

стр. 289

Защо трябва човек да обича? – За да живее. Като обича, човек живее в топлината на живота. Като мрази, той живее в студа на живота. Трябва ли човек да мрази? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, може ли без студ в живота. През лятото, при хубаво време, децата играят по цели дни на двора, забравят да се приберат при майка си и баща си. Обаче зимно време, при големите студове, дето да отидат, те бързат да се върнат у дома си при майка си и баща си. Значи, благодарение на студа, т.е. на омразата в живота, децата се връщат при майка си и при баща си. При щастливия живот на земята хората забравят Бога. Дойде ли нещастният живот, те започват да си спомнят за Него.

Според една източна легенда, един от индуските богове пожелал да слезе на земята, да види как живеят хората. Позволили му да слезе най-много за четири-пет години и след това да се върне, да продължи работата си на небето. Като слязъл на земята, той решил да се въплъти в животинска форма, оттам да изучава живота. Като видял едно прасе, харесала му тази форма и влязъл в нея. С тази форма заедно, той приел и качествата на свинята. Той расъл, удоволствал се в живота и станал голям шопар. После се оженил, родили му се няколко прасенца и се радвал на щастието си. Така изминали десетина години, но той не помислял да се върне на небето, дето го чакали да продължи работата си. Като видели, че доброволно няма да се върне, взели всичките му прасенца. Той пожалил малко, но си казал: „Щом другарката ми е жива, можем да минем и без прасенцата”. За да го накарат да се върне, взели и другарката му. Той потъгувал и за другарката си, понеже останал самотен, но като се утешил, видял, че може и сам да живее. Най-после взели и неговия живот. Като се видял на небето, между своите другари, той се засмял на себе си и разбрал колко безмислено прекарал живота си на земята.

стр. 290

Такова е положението на всеки човек, който мисли само за ядене и пиене, и не намира никакъв смисъл в живота. Не, животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл. Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на Любовта. Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира. Животните, които живеят повече в стадно състояние, и те обичат живота, и са готови да се борят за него до смърт. Опитайте се да хванете една свиня, да видите какво ще стане. Тя ще нададе страшен вик, на който ще се отзоват всички свине от стадото и могат да ви разкъсат. Кой не се бори и не плаче за живота си? Хората плачат, като изгубят свой близък. Те плачат, защото не знаят къде е отишъл. Чрез тях плаче онзи, който е заминал. Почти всички хора умират преждевременно. На всеки човек е определено да живее на земята около 100-120 години. Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята, при един неопределен живот. Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите колко много същества от невидимия свят ви обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. Като не знаят причината за своите страдания, хората са готови да я отдадат на Бога. Той не създава страдания на хората, но употребява всички свои усилия да ги освободи от ненужните им страдания. За да се запази от тези страдания, човек трябва да държи връзката си с Любовта. Само чрез Любовта той може да приема Божествените блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син человечески не дойде да му служат, но да служи”. Същото се отнася и до вас. Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват. Истинско служене е служене от Любов. Това значи да направи човек такива връзки, които да отнесе със себе си. Ако човек не прояви любовта си, с какво може да се похвали?

стр. 291

Кои са отличителните качества на човека? Човек се отличава по три неща: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света; и по свободата, която дава както на себе си, така и на своите ближни. Чрез Любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачите им; а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата. Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи, от една страна, от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него. Без тази Любов човек не може да има външно и вътрешно щастие. Чрез Любовта човек примирява всички противоречия. За любящия, за светия човек и смъртта е благословение.

стр. 292

Някой си дядо Драган, от Варненско някъде, 85-годишен старец, извикал техния свещеник да поговори с него. В това време дядо Драган поискал да му приготвят някакво вкусно ядене, да си хапне. Свещеникът си помислил, че дядо Драган е болен, затова набързо взел причастието и кадилницата си и тръгнал за дядо Драгановия дом. Влязъл в стаята при него, но останал учуден, като го видял, че седи на леглото си здрав, разположен и сладко яде. „Защо ме викаш, дядо Драгане?” – „Искам да ми прочетеш една молитва, да ме пречистиш, защото съм пътник”. – „Не се шегувай. Както виждам, ти ще изкараш до 120 години. Хайде, сбогом! Пък втори път не си играй с мене, да ме караш да напускам работата си”. – Свещеникът взел шапката си и излязъл. Едва стигнал до пътната врата, когато чул плачове в стаята на дядо Драган. Веднага се върнал назад и заварил дядо Драган в агония. Както виждате, дядо Драган, без да е боледувал, знаел часа на своето заминаване. Свят човек е бил той.

Човек трябва да знае не само часа на своето заминаване, но и всичко друго, което се отнася до неговия живот. Запример, той трябва да знае местата, дето се проявяват неговата мисъл, неговите чувства и неговата воля. Днес мисълта се проявява чрез мозъка; чувствата – чрез симпатична нервна система, в тъй наречения слънчев възел – plexus solaris, който неправилно наричат сърце; волята се проявява чрез ръцете и краката. Сърцето има свой представител в главата, а главата свой представител в сърцето. Когато някой човек ви обича, той помага на сърцето ви; когато някой мисли добре за вас, той помага на мозъка ви, т.е. на главата ви; когато някой желае свободата ви, той помага на ръцете и на краката ви.

стр. 293

И тъй, за да се прояви човек правилно, всичките му удове трябва да бъдат свободни, без никакъв дефект. Всяка болка в очите показва, че в свободата липсва нещо. Ако болката на човека е в ушите, в знанието му липсва нещо. Ако носът го боли, в интелигентността му липсва нещо. Ако в устата си има някакъв дефект, в любовта му има нещо. Ако ръцете го болят, той е нарушил Божията Правда. Ако краката го болят, той е нарушил някаква добродетел. Като служи на Истината, очите му ще бъдат здрави; който служи на Любовта, устата му ще бъде здрава. С други думи казано: служите ли на добродетелите, всички удове в организма ви ще бъдат в изправно положение.

И тъй, дайте път на всички добродетели в себе си, за да бъдете здрави. Любете без страх, за да бъдете здрави. Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима. Като се говори за Любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят. Добре, правилно изявената Любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената Любов изгаря човешкия живот. Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.

Как можете да познаете дали някой човек ви обича? Като ви обича, той може да ви дигне от леглото, ако сте болен. При Любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва. Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на Любов, на светлина и на свобода. Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще започнете да се задушавате. Защо? Въздухът се е свършил. Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т.н. Всяка проява на Любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничения. Само тази Любов изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията. Това значи да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви. Не ограничавайте Божествения Дух в себе си, за да влезете в Царството на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

стр. 294

Днес, както да се говори на съвременните хора, все ще се намери нещо, което не им се харесва. Защо? Защото не отговаря на техните разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си. И момъкът ще каже на момата същото. За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си, той не може да бъде мой ученик. Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа. Христос признава само един Баща и една Майка. Той признава само една Любов, една Мъдрост и една Истина. Истинската Любов е сляпа за погрешките на хората. И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши. Който люби, той преценява и най-малката проява на Любовта. Любовта закриля и най-малките същества.

стр. 295

Един свещеник пътувал от едно село в друго. Като се уморил от пътя, той седнал под една круша да си почине и задрямал. Щом се събудил, той усетил, че под кожухчето му мръднало нещо. Погледнал вътре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонил чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп? Поп или папа означава баща. За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си. Тъй щото намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща.

Всички хора са дошли на земята да се учат. Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата и кажете в себе си: „Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух!”. Щастието на човека е в горната част на главата му. Дайте ход на Божественото в себе си, на своите възвишени и красиви мисли, чувства и постъпки, и не мислете за миналото. Какво ви ползват те, ако чрез тях не можете да подобрите живота си? – Ама беден съм. – Това не е вярно. – Болен съм. – И това не е вярно. – Не мога да живея добре. – И това не е вярно. Вие сте били богати, здрави, живели сте добре, но не сте вършили Волята Божия, вследствие на което сте изпратени на земята да се учите. По стар навик вие искате други да ви служат. Първо, вие ще служите, после, на вас ще служат. Първо, вие ще обичате, после, ще ви обичат. Първо, вие ще цените живота на ближните си, а после, ще оценяват вашия. Нека всеки от вас се опита да утеши и подигне духа на някой нещастник, да опита любовта си. Условия за това са ви дадени. Ако успеете да направите това и на вас ще помогнат.

стр. 296

Христос казва: „Нова заповед ви давам – любете се едни други”. Този закон трябва да се изпълни. Без Любов, без Мъдрост, без Истина, никой не може да пристъпи в Божествения свят. И децата познават кой ги обича, и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки. Те не позволяват даже да се докоснете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И те, от своя страна, ви милват и прегръщат. Ще кажете, че децата нямат разбиранията на възрастните. Кой човек е възрастен? Възрастен е този, който люби, който носи Мъдростта и Истината в себе си. Същото може да се каже и за младия. Млад е онзи, който люби, който носи знанието и свободата в себе си.

Христос казва: „Ако не се роди изново, човек не може да влезе в Царството Божие”. Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад. В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима. Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх. Едно от качествата на Любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го. Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него. Какъвто плод да ви се даде, ценете го, защото той е резултат на Любовта.

стр. 297

Като ученици на Велика Школа, от вас се изисква абсолютна Любов, Мъдрост и Истина. Любов, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Мъдрост, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Истина, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Вашата любов, вашето знание и вашата свобода са на място, но почвата им трябва да се подобри. Човек трябва да знае каква почва е нужна за всяка негова мисъл, за всяко негово чувство и за всяка негова постъпка. Като знаете това, радвайте се, че имената ви са записани на небето, а не за това, че духовете ви се подчиняват. Радвайте се, че пред вас се разкрива велико бъдеще. Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим”. Да се измени човек, това значи да се облече с новата Любов, с новото знание, с новата свобода.

Желая Божието благословение да бъде върху вас. Великият Божи Дух носи всичките блага на живота.

27 август, 5 ч.с.

стр. 298

ПРОЯВА И ПОСТИЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА

Размишление Иоана, 12-та гл.

Съвременните хора казват, че някои неща разбират, а други – не разбират. Защо? Защото в разбирането на нещата има степени. Ако турите една семка в джоба си и от време на време я поглеждате, вие ще имате едно разбиране за нея. Ако я изядете, ще имате друго разбиране. Обаче, ако я посадите в земята и чакате да израсте, да цъфне и плод да даде, вие ще имате трето, и пълно разбиране за семката. Става ли дума за духовни въпроси, мнозина не ги разбират. За разбиране на духовните закони са нужни образи. Без образи те мъчно се разбират. Като не ги разбират, хората започват да страдат. Разберат ли ги, страданията изчезват. Наистина няма по-велико нещо за човека от това, да разбере Любовта, Мъдростта и Истината. Който разбира Любовта, той придобива живота. Който разбира Мъдростта, той придобива знанието. Който разбира Истината, той придобива свободата. Какво по-голямо благо може да очаква човек, ако е придобил живот, знание и свобода?

Ние говорим за свободата в широк смисъл на думата, а не в този ограничен смисъл на думата, както днес се разбира. Някой мисли, че е свободен, а въпреки това страда, умира, осиромашава, боледува и т.н. За него това са ред ограничения, от които той не може да се освободи. Това е относителна свобода, а не абсолютна. При тази свобода, чувате някой да казва, че е господар на себе си. Само онзи е господар на себе си, който разбира Любовта и я прилага. Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото Битие. Когато Любовта се прояви, ние имаме пред себе си живота. Коя е причината за разрушителното действие на гранатите? Енергията, импулсът, който им е даден. Ако всяка граната се пръсне на определено място и убие десетки и стотици хора, войната свършва скоро. Значи, Любовта е импулсът на живота. Без Любов животът не би могъл да се прояви. Ако всеки импулс, т.е. ако всяка най-малка проява на Любовта произвежда живот, човек лесно свършва работата си. Няма ли този импулс и работите му не се уреждат. Когато казваме, че езикът на Любовта е сладък, красноречив, ние имаме предвид думите, с които Тя си служи. Думите на Любовта са подобни на куршумите, на шрапнелите, с които военните си служат във време на война. Когато обичате някого, тия куршуми и шрапнели удрят напразно, във въздуха, само да го поздравят. Не го ли обичате, те удрят на здраво месо и го разкъсват. Тъй щото, ако с думите си поздравявате някого, вие го обичате. Ако го хапете, вие го мразите.

стр. 299

Като изучавате живота, ще видите, че той се изявява в две противоположни посоки: нагоре и надолу; надясно и наляво. Затова именно, навсякъде в живота срещате два вида хора: материалисти, които живеят в долините, и идеалисти, духовни, които живеят по високите върхове. Какво има в долините? Всички блага на живота са в долините. Тия, които живеят в долините, са лишени от чист въздух, от чиста вода, от красиви картини и простор. На високите места пък се явяват големи бури и ветрове, които могат да свалят човека долу. Като се качват по високи планински върхове, духовните хора мислят, че лесно могат да стигнат и на най-високия връх в света – Мон Еверест. От години насам англичаните правят усилия да стигнат този връх, но въпреки големите им жертви, те са далеч още от него. И духовните хора не могат лесно да постигнат духовния връх Еверест. Хиляди години още трябва да работят върху себе си, за да стигнат този връх.

стр. 300

Като слушат да се говори така, мнозина се обезсърчават. Те мислят, че малко им трябва, за да стигнат върха Еверест. По-добре е човек да се обезсърчи, но да знае истината, отколкото да се насърчи, и да бъде в заблуждение. По-добре е човек да знае, че не го обичат, отколкото да живее в заблуждение, че е обичан. По-добре е да се обезсърчи, че не го обичат, а всъщност да го обичат. Днес много хора казват, че обичат, а всъщност не обичат. Други пък казват, че не обичат, а всъщност обичат. Който казва, че не обича, а всъщност обича, той е страхлив човек. Той крие любовта си, защото се страхува от хората. Който свободно изказва любовта си, той се намира при благоприятни условия на живота, вследствие на което свободно рекламира чувствата си. Дойдат ли до Любовта, всички хора изпадат в заблуждения, понеже всеки излиза от лично гледище. Хората имат високо мнение за своята любов. Каквото мнение да имат, любовта им е човешка: днес се очароват, на другия ден се разочароват. Не само хората обичат, но и растенията, и животните, и птиците, и насекомите. Всяко живо същество изказва любовта си по особен начин, чрез специален език и специални отношения. В човешките езици коренът на думата „любов” е един и същ.

стр. 301

Какво представя Любовта? – Стремежът на човек към една нова, непозната област, която го води към освобождаване. Който живее в тъмнина, той се стреми да вземе посока към светлината. Който живее в смъртта, той се стреми към посоката на живота. Това са все прояви на Любовта. След големи усилия човечеството е дошло до посоката на светлината. Причината за излизането му от областта на тъмнината и влизането му в областта на светлината е Любовта. Следователно, с други думи казано: Любовта представя усилената деятелност не само на хората, но и на всички напреднали същества, а главно на Бога. Чрез своя подтик, т.е. чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, и най-после и човека. Чрез Любовта Бог е създал света.

Казано е в Битието, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Къде е този човек днес? Ако го срещнете някъде, ще видите, че той коренно се различава от всички хора на земята. Той има светло лице, чист поглед, чисти мисли и чувства. Животът му е осмислен. Той има една идея в живота си – да служи на Бога. Който е изгубил първоначалния си образ, той живее с идея за своето минало величие. Той иска Бог да мисли само за него. Права е тази идея и това желание на човека. Бог мисли за човека, но ако и човекът мисли за Него. Обаче, ако човек мисли за Бога и Го вижда само в отделни лица, т.е. само в частите Му, той не е прав. Мислете за Бога като за нещо цяло. Мислете за всички части на цялото, а не само за няколко. Бог се проявява и в най-малките същества, като части от Него, но същевременно Той се проявява и в Цялото, което наричаме закон за единство, или велик закон на Любовта. Като мисли за Цялото, човек трябва да обхваща в себе си всички Негови части. Дойде ли до това положение, човек е дошъл до постижение на Любовта. Той трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението Ѝ .

стр. 302

Казано е, че Бог е Любов. Ние виждаме тази Любов проявена на земята. Питаме тогава: Кое е накарало Любовта да дойде на земята? За човешкото съзнание този въпрос е неразрешим. Новороденото дете знае ли защо и как майка му го е родила? Цели девет месеца детето прекарва в спящо, подсъзнателно състояние в утробата на майка си, но нито един човек досега не е описал състоянието си и фазите, през които е минал там. Също така човек е прекарал хиляди години в утробата на своята Велика Майка – Любовта, но никой нищо не помни за това време. След като Бог е вдъхнал през ноздрите на човека и го е одухотворил, човек е започнал да живее самостоятелно, да диша и да мисли. Като не помни своето минало, т.е. времето, когато е бил в утробата на Любовта, човек признава за майка и баща ония, които вижда около себе си. То е все едно да познавате само външната природа. Ако изучавате само външната природа, вие ще имате едно разбиране за нея. Каква представа имате за картината на някой художник, ако вместо очи, вежди, нос и уста, той е турил няколко прави линии? Искате ли да имате ясна представа за целия човек, на мястото на тези линии турете две очи, две вежди, нос, уста със съответните им размери и форми.

Като изучавате човешкото лице, виждате, че между всички негови удове има определени математически и геометрически съотношения. Запример, веждите на човека трябва да бъдат толкова дълги, колкото е дълъг носът. Устата му трябва да е толкова голяма, колкото са дълги веждите. Такава трябва да бъде и дължината на ушите. Това са мерки, взети от природата. При това, всички линии на човешкото тяло, които се образуват от действието на мисълта, обикновено биват прави. Линии, които се образуват от действието на чувствата, биват криви. Какво представя правата линия и какво – кривата? По този въпрос са дадени различни определения. Някой ще каже, че правата линия представя най-късото разстояние между две точки. Друг ще каже, че правата линия е тази, която не може да стане крива. Крива линия е тази, която не може да стане права. Трети пък ще започне да разглежда смисъла на правата и на кривата линия в духовно отношение. Като мисли по един или по друг начин върху този въпрос, човек може да дойде до забъркване на ума. Защо? Защото е вложил своя малък ум в голямо предприятие. Затова именно не влагай малкия си ум, т.е. малкия си капитал, при разрешаване на големи, велики въпроси или предприятия. Вложите ли го там, целият ви капитал ще пропадне.

стр. 303

Едно от великите предприятия в човешкия живот е въпросът за Бога. Всички се запитвате какво нещо е Бог. Преди да отговорите на този въпрос, отговорете на въпроса какво представя човек. Лесно може да се отговори на този въпрос. Човек е същество, което мисли. А какво представя мисълта? Мисълта е област на светлината. Значи, човек е същество, което живее в светлина. Някога човек е живял в тъмнина, но като се стремил към ново положение, той изменил посоката на своето движение и влязъл в областта на светлината. Всяко същество, което се движи от тъмнина към светлина, е човек. Всяко същество, което се движи от светлина към тъмнина, не е човек. Всяко нещо, което е посадено в земята и отива в тъмнина, е семе. Всяко нещо, което излиза от земята и отива към светлината, е растение. Всички недоволни хора отиват от светлина в тъмнина, за да разберат какво нещо е свободата. Които умират, също така отиват в тъмнина, за да разберат какво представя животът. Недоволният, безверникът, сиромахът, богатият, малодушният, болният са все кандидати за светлината. Като влязат в тъмнината, те ще научат урока си. За да излезе човек от тъмнината, от ограничението, в помощ трябва да му дойде Бог. Само великата, мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината, от робството, в което е попаднал. Той е употребил велика творческа сила, за да разбие този мрак, да освободи заробените от него същества и да им даде условия за нов живот – живот на светлина и свобода. Не е лесно да се създаде един такъв свят. Не е лесно да се освободи животът от оковите на ограничението и мрака. Човешкият ум не може да си представи каква мощна, гигантска сила, какъв свръхгениален ум е работил при създаването на света. С човешкия език нещата стават лесно. Бог казал да бъде виделина и се явила виделина. Какви усилия се искат, докато дойде тази виделина!

стр. 304

Съвременните хора търсят лесния път. Те искат, като кажат нещо, да стане както са казали. Те искат да станат красиви, но нека се опитат да придобият красотата, да видят лесно ли се придобива. Те искат да бъдат силни, учени, здрави, но усилие е нужно, за да се постигне това. Каквото пожелаете, можете да го постигнете, но знание се иска. На всяко действие има и противодействие. Следователно пожелае ли човек да постигне нещо красиво, той ще срещне на пътя си големи противодействия. За да се справи с тия противодействия, той трябва да разполага с голяма сила. Ако не може да преодолее тия препятствия, човек се лишава от благата, които му се падат. Казано е в Писанието: „Който победи докрай, той спасен ще бъде”. Оттук вадим заключението: Който не победи, той роб ще бъде.

стр. 305

Тъй както ви говоря сега, вижда се, че вие сте големи ученици, а не деца от първо отделение. На деца от първо отделение се преподават само буквите: А, Б, В, Г, Д и т.н. Някои от тия букви са взети от египетските йероглифи. Буквата „А” означава натоварена камила, т.е. семе, което е още в хамбара. Буквата „Б” означава посято семе. Буквата „В” – разпукване на семето, от което се образуват стъбълце и коренчета. Тази буква може да се напише във вид на котвичка. Буквата „Г” е закон на безконечността. Тя показва, че с единия си край растението се е закачило за слънцето, отдето приема енергия, която предава на земята. Тълкованията на буквите не се предават на деца от първо отделение. На вас обаче могат да се дадат. За да се развивате добре, вие трябва да знаете значението на буквите. Като знаете вътрешния им смисъл, вие ще ги пишете правилно, и по този начин ще се ползвате от тях. Като пишете буквата „Г” красиво и със съзнание, вие се свързвате с енергиите, които се съдържат в тази буква. Същото се отнася до всички останали букви. Упражнявайте се в писане на буквите, за да изправите характера си. Красивият почерк се отразява върху характера на човека.

Като ученици, за да дойдете до вътрешното познаване на нещата, вие трябва да развивате интуицията си, да си служите с нея. За да дойдете до вътрешно познаване на нещата, вие трябва да съгласувате мислите и чувствата си. За да реализирате своите мисли и чувства, волята ви трябва да бъде възпитана. Иска ли човек да успява в живота си, любовта му трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Като обича, човек не трябва да мисли, че неговата любов е по-голяма от любовта на другите. Любовта по количество не се мери. Ако някой носи една кофа вода, а друг – една чаша, това още не значи, че първият има по-голяма любов. По форма той е по-голям от втория, затова и съдържанието му е по-голямо. По качество обаче водата в чашата и в кофата са еднакви. Чашата, в която се налива вода, представя човешкото сърце, което постоянно се пълни и празни. Сам, по своята воля, човек не може да пълни и празни сърцето си. Друг е, Който пълни и празни сърцето на човека. Каквото да правите, вие никога не можете да подкупите Любовта. Любовта е неподкупна. Тя не се интересува нито от богати, нито от сиромаси. Тя не се интересува и от учени и прости. Никой не може да я застави насила да отиде при някого. Любовта се интересува само от едно нещо: разбират ли я хората и могат ли да я приложат. И като я приложат, важно е да подобрят живота си. И като го подобрят, важно е да бъдат доволни от него. Любовта крие в себе си магическа тояжка, която окултните ученици и в миналото, и сега още търсят.

стр. 306

Магическата тояжка не е нищо друго, освен силата на Любовта. Тя няма определена форма и големина, но въпреки това с нея се измерват всички неща в света. Който притежава тази тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладен, ще тропне с магическата пръчица, и пред него ще се яви трапеза, с всякакви ястия и плодове. Щом се нахрани, пак ще тропне с пръчицата си, и трапезата се скрива. Ако е в пустинята, където няма капка вода, той пак ще тропне с пръчицата си, и пред него се открива извор с чиста, кристална вода. Мойсей разполагаше с магическата тояжка. Той направи с нея ред чудеса пред Фараона и пред еврейския народ в пустинята. Докато не беше придобил тази тояжка, той минаваше за обикновен човек. Щом я придоби, той стана силен, велик. Тогава той се натовари с мисията да освободи израилския народ от египетското робство и да го изведе през пустинята.

стр. 307

Някога, в далечното минало, всички хора са притежавали магическата тояжка. Днес е останало от нея само едно бледо копие. Това копие е човешкият език. Ако знае как да огъва езика си, колко трептения да произвежда при всяка дума, човек би направил чудеса с тази магическа тояжка. При изговаряне всяка дума произвежда известен брой трептения. Ако езикът може да възприема и предава тези трептения правилно, думата би предизвикала в човека красиви и възвишени мисли и чувства. В този смисъл, всеки език, на който хората днес говорят, ще бъде красив. Само красивият език възпроизвежда нужното въздействие върху човека. За да говори добре един език, човек трябва да има светъл ум. Всички хора не са еднакво способни за изучаване на езици. Хора, на които очите са изпъкнали, лесно учат езици. Същевременно те имат дарба да говорят добре – красноречиво. Ония пък, които не са способни към изучаване на езици, имат вдлъбнати очи. Вдлъбването на очите се дължи на голямо безпокойство. Жизнерадостните хора обикновено имат изпъкнали очи. Като говоря за изпъкнали и за вдлъбнати очи, имам предвид известна мярка. Има изпъкнали очи, които са приятни, красиви. Има изпъкнали очи, които са неприятни за гледане. Същото се отнася и за вдлъбнатите очи. Изобщо, вдлъбнатите очи приемат по-малко, дават повече, а изпъкналите – обратно: приемат повече, дават по-малко. Хора с изпъкнали очи са щедри, сприхави, но с добро сърце.

стр. 308

И тъй, магическата тояжка в човека е неговият език. Учете, работете върху себе си, да владеете тази тояжка. Молете се на Бога да благослови езика ви, че всяка дума, която излиза от него, да бъде балсам за страдащите души. Човешкият език може да превърне всеки метал в злато, а всеки обикновен камък в скъпоценен. Както в езика на човека се крие силата на магическата тояжка, така и в душата му се крие Божествена сила.

При един богат банкер в Америка се явила една комисия от няколко възрастни, почтени дами, да искат помощ за някакво благотворително дружество. Като ги изслушал, той извадил от касата си сто долара и казал: „Заповядайте, вземете тази сума. Повече не мога да дам”. Те излезли от кантората му недоволни, с общо впечатление, че е голям скъперник. Една млада, красива мома, от същото дружество, решила да посети този банкер, да види колко може да пожертва от себе си. Тя влязла в кантората му, вежливо се поклонила, усмихнала се свободно, с отворено сърце и душа, разказала какво иска. Като я погледнал, банкерът моментално отворил сърцето си за нея и без да я изслуша докрай, предложил ѝ голяма сума. На излизане от кантората му, банкерът я поканил и втори път да го посети. Той ѝ казал, че е готов да ѝ служи, че на всяко време е на нейно разположение. Като останал сам в кантората си, той въздъхнал дълбоко и си казал: „Дано пак ме посети!”.

стр. 309

Следователно, когато хората въздъхват след вас и пожелават пак да ги посетите, ще знаете, че вие сте влезли вече в реалния живот. Казват ли след вас: „Дано пак дойде!” – знайте, че Бог е във вас. Само Великото, Божественото Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворени сърца. Само тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост. Когато дадете път на Божественото в себе си, вие няма да бъдете облечени с черни дрехи, но ще се облечете с дреха, съставена от седемте цвята на спектъра. Червеният цвят е проява на живота; оранжевият означава индивидуализиране на живота; зеленият – стремеж към растене; жълтият – проява на интелигентността в живота; ясносиният – проява на вярата; тъмносиният – придобивка в живота; виолетовият – проява на силата в живота. Цветовете на спектъра, събрани заедно, показват, че всички спорове и недоразумения между хората изчезват. Белият цвят на светлината показва, че човек трябва да бъде готов да служи на Господа с всичката си душа, без никакви външни правила и методи. Всеки трябва да служи на Бога както разбира, по вътрешен път, като децата. Красивото в децата е това, че определят отношенията си към хората по вътрешното си разположение. Днес хората се страхуват един от друг, изгубили са доверието си. Едни други се убеждават в нещо, но не си вярват. Когато иска да сподели убежденията си с хората, човек трябва да каже само това, което знае, което е опитал и в което вярва.

стр. 310

Сега, благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете и за богатството, и за сиромашията, в които живеете. За предпочитане е човек да бъде сиромах, но да знае защо живее, отколкото да бъде богат и да не знае защо живее. И като богат, и като сиромах, човек трябва да знае защо живее. Сиромашията и богатството са две състояния в човешкия живот, които се сменят. Сиромашията може да се уподоби на изгряващото слънце, при което човек става от сън и отива на нивата да работи. Богатството е подобно на залязващото слънце, при което човек се е прибрал от нивата и отива да спи, да почине от дневната работа. И като работи, и като почива, човек непременно трябва да благодари.

Сега ще ви дам няколко напътствия за работа върху себе си, за да се свържете с разумните сили в природата. Всяка сутрин прекарвайте показалеца си по дължината на носа, отгоре надолу, и мислено си кажете: „Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми, благослови пътя, през който животът влезе”. После прекарайте пръста си над веждите и кажете: „Господи, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога правилно да минавам от единия в другия”. Веждите са граница между тия два свята. След това със същия пръст обиколете ухото си и кажете: „Господи, дай ми възможност да чувам ясно Твоите думи, да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран”. Като прекарвате пръста си по дължината на ухото, вие събуждате в себе си чувството на честност и на справедливост. От време навреме допирайте двата си пръста до меката част на ухото, за да придобиете нежност и мекота. Ако майката знае как да хване ухото на детето си, тя би му подействала благоприятно. Това може да се приложи като добър метод при възпитанието на детето. Обаче дърпането на уши, както някои майки и учители правят, не дава резултати. Най-после при леко докосване на пръстите до устата си, кажете: „Господи, вложи Любовта си в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да изразя Твоята Любов”.

стр. 311

Същевременно вие трябва да изучавате и ръката си. Тя е свидетелството на човека. Благородството на човека се крие в първия пръст, в показалеца; справедливостта в средния пръст; стремежът към красивото, великото, изящното – в безименния пръст; практичността – в малкия пръст. В палеца е вложен Божественият принцип в човека. Той управлява човешката воля. Следователно, ако волята на човека по известни причини отслабне, от време на време той трябва да глади палеца си, като се обръща с мисълта си към Бога, да му даде сила и светлина, да разбира волята Му и да я прилага. Когато палецът пострада, с него заедно и волята се парализира. В далечното минало, когато са искали да накажат някой престъпник, отрязвали са палците на ръцете му. По този начин той загубвал волята си, ставал безвреден. На палеца е написана цялата история за създаването на света: на горната, мека част е написано как е създаден светът; на средната е написано как е организиран, а на долната – материалното положение на света, т.е. какъв е материалният или физическият свят.

Радвайте се на лицето си, на главата си и на всички техни удове. Радвайте се на краката и на ръцете си и на службата, която те извършват. Радвайте се на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Слушайте гласа на вашия небесен Баща, Който ви е пратил на земята да учите и Който всеки ден ви говори! Великият Божи Дух носи всичките блага на живота.

стр. 312

28 август, 5 ч.с. София, Изгрев

стр. 313