СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО

Лука 12-та гл.

Много неща са дадени на човека, но всички не са еднакво ценни. Най-ценното нещо за човека, това е животът. Не само човек, но всички живи същества ценят живота по свой начин и се стремят да го запазят. Изгуби ли живота си, човек изгубва всичко и става нещастен. Въпреки това, всички хора, учени или прости, могат да задържат живота си най-много до 120 години. Дойде ли до тия години, с човека става нещо особено и въпреки желанието си, той изгубва своя живот. Къде отива животът му, и той не знае. Животът на човека се топи като снежна топка. Докато мисли, че се е осигурил и го държи в ръката си, сам не забелязва как постепенно се топи и изчезва някъде в пространството.

Двама братя живели добре помежду си, но единият от тях решил да се посвети в служене на Бога. За тази цел той отишъл в една планина, да прекара в пост и молитва, в пълно уединение, далеч от греха и съблазните. Така прекарал той цели 20 години в чистота и святост. Един ден той решил да слезе в града при брата си, който останал да работи между хората, да се учи от тях. За да изкара прехраната си, той станал обущар. Цели 20 години той правил обуща на хората и станал виден обущар. При него дохождали най-знатните хора от града да си поръчват обуща. Като слязъл в града да види брата си, светията взел в ръката си една топка сняг, да му покаже, че снегът не се топи от топлината му. С това той искал да подчертае своята чистота и святост. Както се разговаряли, в магазина на брата му влязла една красива, знатна мома да си поръча обуща. Младата мома събула обувката си, за да ѝ вземе обущарят мярка. Като видял крака на младата мома, красиво изваян, светията се загледал в него и започнал да си мисли, че и в света, дето брат му живее, има красиви неща, които заслужават внимание. Унесен в красивия крак и в размишленията, на които той го навел, светията не забелязал, че снегът в ръката му започнал да се топи. „Братко, снегът ти се топи” - казал обущарят и продължил работата си.

стр. 265

Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията? Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана. От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта. Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му. Ще кажете, че светията се е съблазнил. Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази.

Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целият неорганически свят; в съзнанието – целият органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва защо нещата не стават както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т.н. Всички тия клетки се различават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. Сами по себе си те са неорганизирани и ако не съществуваше тази сила, никакъв човек не би съществувал.

стр. 266

Къде е човекът? Човек се намира в онази първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава различни заповеди и направления. Що се отнася до човека, всички хора имат смътна представа. Те казват, че човек е същество, което се ражда и умира. На пръв поглед те са прави, но какво означава раждането и какво – смъртта? Всяко нещо, което се ражда, върви от периферията към центъра. Тези процеси се превеждат с думите „минаване от смърт в живот и от живот в смърт”. Хората не желаят смъртта, защото губят ония условия, с които са привикнали. Представете си, че някой човек е живял 30 години в затвора. Колкото да е тежък животът му в затвора, той е свикнал с тамошните условия и мисли, че вън от затвора не може да се живее. Обаче дохожда ден, когато трябва да напусне затвора. Предлагат му да излезе, но той не се решава, страхува се да отиде в широкия свят. Като не иска доброволно да излезе от затвора, насила ще го заставят. Като влезе в широкия свят и се окопити, човек вижда, че вън от затвора животът е по-красив и смислен от този в затвора. В този смисъл човешкото тяло представя затвор, с условията на който човек свиква, и не иска да го напусне. Каквито блага да му предлагат, той не иска да напусне затвора. Защо? Защото не знае къде ще отиде и какви условия го чакат. Той не познава нито небето, нито ада.

стр. 267

Следователно човек се страхува от смъртта, защото не познава условията зад нея. Докато е на земята, между хората, той счита, че е осигурен. Щом се отдалечи от хората, от близките си, той се страхува. Докато ножът, сабята висят на тялото на военния, той е осигурен, има на какво да разчита. Отнемат ли му ножа и сабята, той изгубва вярата си. Докато ученият има на масата си перо и хартия, той е спокоен, има на какво да разчита. Отнемат ли му тия пособия, той се обезсърчава. Какво ще бъде положението на военния, на когото ръцете са парализирани? Той иска да посегне към ножа, да го пипне, но не може. Какво ще бъде положението на учения, на когото мисълта е парализирана и нищо не може да роди? Значи, зад силата на военния, зад мисълта на учения, зад чувствата на всеки човек се крие велика реалност, за която хората нямат никакво понятие. Коя е тази реалност? – Любовта. Младите ще кажат, че познават Любовта. Старите пък ще кажат, че Любовта е нещо променчиво: докато е млад, човек може да люби; като остарее, любовта го напуща. Значи, старият отрича Любовта, както болният отрича здравето. Колкото е вярно твърдението на стария, че стар човек не може да люби, толкова е вярно твърдението на болния, че няма здраве за него.

стр. 268

Какво нещо е Любовта? Каквито определения да се дават за Любовта, тя всякога ще остане неразбрана. Когато човек мине през Любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за Любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е Любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. Това, което прави хората щастливи, е Любовта. Това, което прави хората нещастни, е безлюбието. Коя е причината, която кара хората да живеят? – Любовта. Коя е причината, която ги заставя да умират? – Безлюбието. Значи, един трябва да живее, а друг – да умре. Защо трябва да страда и да умира човек? – Законът е такъв. При сегашните условия на живота не може другояче. – Ние искаме да живеем братски. – Знаете ли, какво изисква братския живот, в широк смисъл на думата? Да живееш братски с всички същества, това значи на никого да не причиняваш и най-малкото страдание. Какво ще правиш тогава без жито, без мляко, без яйца, без плодове, без кокошки, без агънца? Като живее, човек все ще смели няколко житни зърна, все ще изяде няколко плода, няколко яйца и т.н. Живее ли по този начин, той е нарушил вече принципа на великия братски живот.

стр. 269

След всичко това хората търсят живот без страдания. Това е невъзможно. Ако някой мисли, че има такава възможност, нека даде свой модел за създаване на нов свят. Само онзи може да не страда, който свързва всички неща в едно цяло. Бог може да направи това. Той живее във всички форми, които съществуват в природата. Той се жертва заради нас, да живеем и да Го познаем. Затова е казано в Писанието: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, той ще има живот в себе си”. На Бога е приятно да Го ядат, да се жертва; на хората обаче не е приятно да се жертват.

Това е положителната, опитна философия на живота, между фактите на която съществува пълна последователност. В тази философия нещата растат и се осмислят, без да губят своята красота. Това става с всеки човек, който живее правилно. Първоначално той е дете, постепенно той става юноша, възрастен и най-после стар човек, без да губи своята красота. Стар човек не подразбира с бяла коса. Бялата коса, т.е. белият цвят, е символ на щедрост, на даване. Значи, старият човек е щедър, всичко дава. От стария човек изтича Божествена енергия. Млад човек не е само този, който има черна коса. Човек с черна коса е касиер, който постоянно взима. Старият дава, младият взима. Старият празни хамбара си, а младият го пълни. Когато искат да кажат за някого, че е стар, българите казват, че е празна глава. Празната глава подразбира бяла глава, а бялата глава винаги дава. Пълната глава подразбира млад човек, косата на когото е още черна. За да уравновеси своите енергии, природата си служи с точни везни. Тя поставя младия на високи планински върхове, там да складира богатствата си. Ако започне преждевременно да раздава и той ще побелее. Тя поставя стария в долината на живота, да раздава от своите блага. Щом раздаде всичко, старият започва отново да събира, докато главата му почернее. Кой е по-добър: старият или младият? – И двамата са добри. Дали косата на човека е черна или бяла, това е все един човек – една идея в различни форми.

стр. 270

Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла. Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро. Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. За кого? – За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието. Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справи със своите мъчнотии. Много хора днес страдат, защото са научили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучават закона на смаляването, да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде. Големият обаче се спъва и от най-малкото препятствие.

стр. 271

Съвременните хора се стремят към външни неща: към външна сила, външно богатство и знание. Те не се спират да пресметнат какви грамадни богатства се крият във всеки човек. Всеки носи в себе си музикално чувство, което може да разработи и да се осигури в цял живот. Човек може да стане гениален музикант и певец – от него зависи. Възможно ли е това? – Възможно е. Ако преди 50-60 години някой би се осмелил да каже, че ще дойде ден, когато хората ще хвърчат с машини из въздуха или ще могат да слушат какво става и в най-отдалечените страни на света, щяха да го нарекат луд. Днес обаче всичко това се реализира. В бъдеще се очакват още по-големи открития. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали на другия свят. Те ще знаят последните новини от онзи свят. Засега съобщенията с онзи свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат.

Христос казва: „Търсете първо Царството Божие”. Превеждам този стих: търсете първо онова, което е ценно за вас – живота. Христос дава правила и закони, по които може да се живее, т.е. да се запази живота. Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите – от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. Когато Любовта дойде, тя ще примири тъмнината със светлината. С други думи казано: животът ще примири човек със страданията. Когато човек се убеди, че страданието е обвивка на радостта, невежеството – на знанието, безсилието – на силата, неговият живот ще се изпълни с радост и щастие. Влезе ли човек в Любовта на свръхсъзнанието, щастието ще го преследва. Като не разбират това, хората търсят Бога вън от себе си. Не, Бог е в Любовта. Кой дава живот на човека? Кой го утешава? Кой освобождава народите от робството, в което се намират?

стр. 272

Следователно познайте Бога, познайте Любовта във всички форми, в които се проявява. Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно. Търсете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. Защо? – Живот имат в себе си – най ценното в света.

Търсете първо Царството Божие. Търсете Божията Любов, Мъдрост и Истина. Любовта ще внесе във вас ценната топлина, Мъдростта – ценното знание и светлина, Истината – ценната свобода – необходими условия за живота на земята.

21 август, 5. ч.с.

стр. 273

ВЕЛИКИЯТ ПОДТИК

Иоана, 10-та гл.

Кое е великото в живота? Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав не може да се каже? Защо? – Защото всички пътища, по които човек търси Истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери Истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото. Затова не си приписвайте качества, които нямате. Грехът, както и светостта, са незавършени процеси. Следователно не говорете за незавършените процеси. Ние не делим хората на грешни и на свети, но на способни и неспособни, в смисъл, способни да учат и неспособни да учат.

Казано е в Битието: „В началото Бог създаде небето и земята”. Небето представя велик, организиран свят, а земята – непроявен свят, който продължава да се устройва. Казано е: „А земята беше неустроена и пуста”. Бог сътвори света в шест дена. Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си. Не, щастието не се губи. Това, което човек е изгубил, не е било реално. Реалното никога не се губи. Да изгуби човек дрехите, обущата, шапката, парите си, това не представя никаква реалност.

стр. 274

Съвременните хора се делят на благородни и на прости, по произхождение. Това деление не е реално, защото човек може да изгуби положението си. И царят умира, и последният просяк умира. В природата и двамата минават под един закон. Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст. Обаче има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст. То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи. Много неща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видяно и чуто? Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета. Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го. Защо? – Сцената се е сменила, ново действие се дава. Това, което минава и заминава, не е реално.

И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Какво именно остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? – В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – Истината, а в духа – Любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т.е. реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг. Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.

стр. 275

Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви светлината, те се радват. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината. – Не може ли без страдания? – И без страдания може, но ще се намерите в живот без сенки, дето владее голямо еднообразие.

Запитали един ден Паганини, след един от концертите му: „На три струни можеш ли да свириш?”. – „Мога”. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. „На две струни можеш ли да свириш?” – „Мога”. – Той свирил на две струни. – „На една струна?” – „И на една мога”. –„ Ами без струни?” – На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Този е отговорът на въпроса: Може ли без страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – Истината, а четирите – Любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до Истината. Що се отнася до Любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея. Какво означава това? Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира. След раждането си детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре. При това положение, и като умира, и като живее, човек се движи все в Любовта.

стр. 276

Какво представя раждането и какво смъртта? Раждането е свързано с бременността на човека. Само онзи може да роди, който е бил бременен. Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен. Цяла нощ той се мъчил да роди нещо. Гледал около себе си, никакво дете не видял. Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания. Хората се страхуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма. Същото се отнася и до добродетелите. Страшен е животът без Любовта, но велик е животът с Любовта. Страшен е животът без Мъдростта и без Истината. Велик е животът с Мъдростта и Истината. Какво ще кажем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина. Велик е животът със светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината? – Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява.

стр. 277

Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройните звезди на небето. Добре е да изучавате звездите на небето. Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди. Всъщност те са една и съща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности, и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1-12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръга на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява цял кръг – кръга на 12-те зодии – на деня и на нощта. Какво означава шесторката? – Семе, посадено в земята, за да изникне. Семето трябва да се пукне, да мине през известни страдания и тогава да поникне и да израсте.

Има известна аналогия между поникване на семето и явяване, или раждане, на една идея. За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, връзване, узряване. Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия. Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смъртта? – Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат. – Не, това не е Любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за Любовта. Те мислят, че Любовта се изразява чрез целувки и прегръдки. Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злато. – Не, това не е Любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е Любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към Любовта. За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи. Иначе няма къде да сипят тия блага. За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна. Пълна ли е със стари възгледи за любов, за щастие, нищо не можете да сипете в нея. А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.

стр. 278

Двама млади селяни, мома и момък, се обичали. Един ден отишли в близката гора да се разходят. Момъкът започнал да говори на момата за любовта си. Той и казвал: „Калинке, герой съм аз. Като мене юнак няма да намериш. Каквото ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер”. В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се престорила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттук-оттам и си заминала. След това момъкът слязъл от дървото и я запитал: „Калинке, какво ти каза мечката?”. – „ Да не дружа повече с човека, който се е качил на крушата, да се спаси”.

стр. 279

И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата? Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: „Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга”. – Не, умът всякога трябва да подкрепя сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепя ума. С други думи казано: мъжът трябва да подкрепя жената, а жената трябва да подкрепя мъжа. Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи да роптаеш против Онзи, Който те е създал. Мъжът иска да бъде жена, за да не отива на бойното поле да воюва.

Щом е дошъл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно. Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция. Има смисъл да ходиш на училище, да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби. Обаче да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл. – Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тялото му има постоянна температура от 36-37 градуса. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 до 41 градуса. Дойде ли до 41 градуса температура, организмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41 градуса температура, това показва, че не разбира Божиите пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вървят добре. – Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време? Тя пак ще се поправи. Може би тренът е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците. Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път. Понякога и земята спира движението си за 1/300 000 част от секундата и после пак продължава движението си. Като спре движението си, някои пътници слизат на различни станции. Нови пътници се качват и започват да се движат заедно със земята.

стр. 281

Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бъдете изпитвани. Ще ви изпитват по различни предмети: по търпение, по Любов, по обхода, по деликатност, по вяра и т.н. Какви са вашите бележки по тия предмети? Ще каже някой, че умира от любов. Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у” запетая, ще излезе „у, мира”. Значи, този човек отива в света, там да търси Любовта. Когато човек не е доволен от Любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Някой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света, да търси вяра. Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другите. Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра!”. Който дава, вярата му се увеличава; който взима, вярата му се отнема. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безверник и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: „Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам”. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: „Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл, като моят ум”. Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота. Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли. Сърцето е син на ума, а умът – син на душата. В тази мисъл се крие нещо отвлечено, нещо мистично, което се нуждае от дълбоко разбиране.

От всичко казано досега, запомнете следните четири неща: в духа ви да владее Любовта, в душата ви – Истината, в ума ви – светлината, а в сърцето ви – тъмнината. Светлината подразбира знание и Мъдрост, а тъмнината – почивка. Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление. Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината? – Тъмнината, т.е. нощта, спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават. Вечер човек почива, а денем работи. Ако човек има светлина да вижда всичко, косата му би побеляла от страх.

стр. 282

През една тъмна нощ един пиян човек се връщал у дома си. В тъмнината той не виждал къде върви, вследствие на което бил спокоен. Дето краката му го водели, там стъпвал. По едно време трябвало да мине през една греда. Без да я забележи, той минал по нея благополучно. Сутринта, като минавал по същия път, той дошъл до гредата, но се ужасил. Тя била поставена над една грамадна пропаст. Като си помислил само как е минал през нея, той изтръпнал от страх. В един момент косата му побеляла от ужаса, който изживял.

Като ученици на новото учение, вие трябва да знаете, че всичко, което става в личния, в семейния, в обществения, в народния живот, както и в живота на цялото човечество, е строго определено. Нищо в света не е произволно и случайно. Който разбира това, само той ще се ползва. Който не го разбира, той постоянно ще се лута.

Христос казва: „Аз съм вратата на овцете”. Всички хора са минали вече през тази врата. Когато Христос дойде на земята, ще гледа какви са бележките на хората по различните предмети. Не е въпрос колко е страдал човек, но важно е какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих”. С други думи казано: добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища. Всичко, което се случва в живота ви, представя Ръката на вашия Велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.

стр. 283

Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила”. Това значи: да възлюбиш Господа при всичките условия на живота си - когато си в тъмнина, когато си в светлина, когато си в душата си и когато си в духа си. Да възлюбиш всичко онова, което Бог е вложил в твоето сърце, в твоя ум, в твоята душа и в твоя дух.

Желая ви сега да възлюбите Господа така, както Той ви е възлюбил в началото. Великият Божи Дух носи всичките блага на живота.

26 август, 5 ч.с. София, Изгрев.

стр. 284