ЖЕЛАНИЯТ МИР

Днес, повече от всеки друг път, съвременният свят се нуждае от мир. Защо? Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес, повече от всяко друго време, има разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо днес всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водителите на човечеството са мислили, че светът може да се оправи само чрез война. Впоследствие всички водители на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – расата на братството между народите. Шестата раса е носителка на Любовта между всички хора, както и между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други: големите народи ще бъдат големите братя в семейството, а малките народи – малките братчета. И едните, и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е Волята на Бога, Създателят на света. Кога ще дойде това време? В близкото бъдеще.

Съвременното човечество се намира в предверието на новата епоха, понеже слънчевата система е влязла вече в областта на Божественото зазоряване. Дойде ли това време, за лошите хора няма да има условия за живот. Един след друг те ще измрат и земята ще се освободи от тях. Новите условия, които идат, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще вдигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще дигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе свои банки и кантори. Достатъчно е да четете свещените книги, за да се убедите сами, че бъдещата епоха не е далеч от вас. От всички хора днес се иска разумна, съзнателна вяра. Как ще познаете идването на новата епоха? Както познавате изгряването на слънцето. Трябва ли да се доказва на човека, че след пукването на зората настъпва изгряването на слънцето? Когато зората на новия живот започне да се пропуква, слънцето изгрява вече. В Писанието е казано, че когато тази епоха настане на земята, слънцето ще започне да потъмнява и луната ще изгуби своята светлина. Тогава Син Человечески ще яви своето знание на земята. Под думите „слънцето ще потъмнее” разбираме времето, когато хората престанат да мислят, че един народ може да се наложи на друг със силата си. Под думите „луната ще изгуби светлината си” разбираме времето, когато религиите и религиозните системи престанат да мислят, че могат да оправят света.

стр. 314

И тъй, когато всички народи, всички религии, всички държави престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на земята със своето знание. Без да се доказва това, човек сам ще го види. Как ще докажете на човека, че слънцето изгрява? Изгряването на слънцето не се нуждае от никакво доказателство. Достатъчно е човек да погледне през прозореца или да излезе вън, за да види и да се убеди сам, че наистина слънцето изгрява. Човек трябва да даде път на новото сърце в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материята на милосърдието. Следователно онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново”. Коравите, каменни сърца на хората ще се употребят за павиране на улиците, а меките сърца ще останат да трептят, да изнасят пред света великото и красивото в Божествения живот. За този ден именно, е казано в Писанието, че Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората и ще го познае малко и голямо. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод.

стр. 315

Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират. В живота на човека има хиляди неща, които могат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват. Който разбира великите Божии закони, той трябва да се радва, че срещнал един добър, умен, учен човек; той трябва да се радва, че е срещнал един поет, писател, музикант, художник, земеделец, каменар и т.н. Радвайте се, когато срещнете човек, който работи за подигане на човечеството. Като не разбирате какво представя човекът, вие се отнасяте с пренебрежение към него и казвате: „Земеделец, каменар е този човек”. Който облагородява почвата, той е земеделец; който облагородява камъните, той е каменар; който облагородява човешките лица, той е художник; който изправя погрешките на хората, той е скулптор. Изобщо, всеки човек, който създава нещо ценно, с което облагородява, подига и весели хората, е на мястото си. Мощна сила се крие в словото на всички писатели, поети, учени, философи. Мощно нещо е словото!

стр. 316

Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. Той взел един револвер в джоба си и тръгнал към една гора да изпълни решението си. Без да подозира, една млада мома го последвала. В момента, когато пристъпил към самоубийство, младата мома се приближила до ухото му и тихо му казала една дума. Като чул тази дума, момъкът веднага хвърлил револвера настрана и казал: „Няма да се самоубия. Ще живея за себе си, за ближните си, за цялото човечество. Животът има смисъл, заслужава човек да живее!”.

Коя е думата, която момата казала на момъка? Вие я знаете, няма защо да ви я казвам. Има случаи, когато една дума само е достатъчна, за да освободи човека от тежкото състояние, в което се намира. Не е нужно много да се говори на човека. Достатъчно е една дума да му се каже, но тя трябва да е Божествена. И каквото се каже, трябва да стане. Бог казва: „Да бъде виделина”! – И стана виделина. През шестте дни, когато е създавал света, Бог е казвал само по една дума, но тия думи са били мощни, понеже са думи на Божествения език. Каквото Бог е казал, всичко е станало. На седмия ден Той не е казал нищо, защото почивал.

Време е вече всички хора да се обединят по ум, по сърце и по воля, да работят заедно за въдворяване на мира. Всички хора, вярващи и светски, трябва да се проникнат от тази идея. Казано е в Писанието: „Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде”. С други думи казано: Който спечели войната за мира, той спасен ще бъде. Сегашните вярващи говорят за Любовта, но не я прилагат. Който има Любовта в себе си, той трябва да подига и сваля температурата си, доколкото градуса иска и когато пожелае. Кой може да се противи на човек с десет хиляди градуса? Каквото препятствие срещне на пътя си, той моментално ще го отстрани. По този начин той ще покаже на хората какво представя Божията Любов. Дето мине, пътят му ще бъде отворен. Човекът на Любовта може да увеличи не само топлината, но и светлината си, да стане хиляди пъти по-силна от слънчевата. Тази светлина е в състояние да ослепи и най-многобройната и силна армия. Човек не може да си представи светлина, която е хиляди пъти по-силна от слънчевата. С тази светлина всичко може да се постигне. Всеки, който има топлина, равна на десет хиляди градуса, и светлина, хиляди пъти по-силна от слънчевата, той може да стопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да махне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя си.

стр. 317

Голяма топлина и светлина идат в света. Те са Божествена сила, която ще стопи и просвети човешките сърца и умове. Когато светлината и топлината на Любовта дойдат в света, те ще стопят, ще изгорят всички лоши, престъпни хора, и ще останат да живеят само праведните и добрите, да се разбере, че с Любовта не се играе. Не е позволено на човек да си играе с Любовта. Днес хората се ужасяват от мисълта, че могат да бъдат подложени на десет хиляди градуса температура, а какво ще бъде положението им, когато Христос дойде на земята? Тогава температурата ще бъде много по-голяма от десет хиляди градуса. Христос казва: „Моят мир ви оставям”. Значи, и Христос е за мира. Той е за онзи мир, който е основан на Любовта, на братството между всички народи, общества и хора по лицето на земята. Братската и сестринска любов не са нищо друго, освен клоните на бъдещата култура. Тази любов стои по-високо от майчината. Колкото да е велика майчината любов, в нея все още има малко егоизъм. Запример, вземете любовта на тигрицата към нейните малки. За любовта си към тях, тя всеки момент е готова да отнеме живота на всяко живо същество, което се изпречи на пътя ѝ . В този смисъл майчината любов представя корените на живота, а братската и сестринската – клоните.

стр. 318

Божествената Любов представя плодове на дървото на живота. От корените на майчината любов, от клоните на братската и на сестринската, произлизат плодовете на Божествената Любов. От тези плодове именно, бъдещите хора ще се хранят и ще придобият безсмъртие. Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Дето да отидете по света, навсякъде ще срещнете хора на новия живот. Тези хора се отличават по меката и приятна светлина, която излиза от очите им. Ние наричаме новите хора „братя и сестри на човечеството”, носители на Божественото начало в себе си. Христос е от новите хора. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но Волята на Онзи, Който ме е изпратил. Аз дойдох да донеса мир на света”. До идването на Христа, еврейският народ се придържаше в буквата на Мойсеевия закон. До това време евреите колеха агнета, овце, волове и принасяха жертва на Бога. С идването на Христа обаче животът им коренно се измени. С един замах Христос унищожи стария живот. Те дойдоха до съзнание, че истинската жертва се заключава в добри мисли, чувства и постъпки.

стр. 319

В какво се заключава новата религия? Първият член на новата религия гласи: Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на дървото на Великия живот – животът на Любовта. Вторият член гласи: Аз вярвам, че любовта на сестра ми и на брат ми са клони на дървото на Великия живот – живот на Любовта. Третият член гласи: Аз вярвам, че Божествената Любов е плод на дървото на Великия живот. Всичко, което излиза от моя ум и от моето сърце, се превръща в плодове на Любовта. Който яде от тези плодове, той придобива безсмъртие. Христос казва: „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, той има живот в себе си”. Значи, който яде от дървото на живота, т.е. от братската и сестринска любов, той има живот в себе си.

Сега, като знаете в какво се заключава новото верую, бъдете смели и решителни, да приложите това верую. Мнозина чакат нещо ново. Новото се заключава в примиряването на хората. Новото примирява всички противоречия. Как ще стане примиряването между хората? Много лесно. Който има да взима, да прости дълга на брат си. Който има да дава, да бъде готов да си плати дълга. Като отиде при своя кредитор да плаща, последният да му каже, че в името на братството той прощава дълговете му и го признава за свой брат. Когато двама души се признаят за братя, дълговете им сами по себе си падат, споровете се прекратяват и недоразуменията изчезват. Аз бих желал хората да спорят, но само за едно: кой повече да даде и да помогне на брата си. Когато някой забележи, че брат му е много уморен и не може повече да дига и слага мотиката, нека той я вземе от ръката му и извърши работата вместо него. Когато види, че брат му изнемогва под тежестта на своя товар, нека снеме товара от гърба му, да го тури на своя гръб, и двамата да продължат пътя си и братски да се разговарят. Когато срещне брата си на улицата и разбере, че е гладен, три дена не е ял, нека го покани у дома си, да го нагости добре и да му каже, че когато пожелае, може да го посети пак. Това са братски отношения.

стр. 320

Днес хората очакват Христа втори път да дойде на земята, да оправи света. Не, по външен път света не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Ако поставите милиони железни стърготини една до друга, те няма да се сплотят, да образуват едно цяло. Поставите ли ги обаче под известна температура, те ще се стопят, ще се слеят една с друга и ще образуват течна маса. В случая, огънят представя онази вътрешна сила, която споява железните стърготини и ги превръща в едно цяло. Следователно Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като вътрешна сила, която ще ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е Любовта, която носи живот за човешките души. Само чрез Любовта хората могат да работят в единство. Които не разбират Любовта, те са готови да я критикуват.

Сега, като говоря за Любовта, аз зная какво можете да приложите. Изобщо, аз зная кои неща са приложими за сегашния човек и кои са неприложими. Запример, колкото и да се говори на човека за слънцето, за възможностите му да го посети, днешният човек не може да направи това. Защо? Условията на слънцето са съвсем различни от тия на земята. Човек по никой начин не може да отиде на слънцето със сегашното си тяло. Ако някой човек тежи 60 кг, като отиде на слънцето тялото му ще тежи милиони килограма. Как може да се движи на слънцето с такава грамадна маса на себе си? Красив е животът на слънцето, но той още не е достъпен за хората на земята. Мислено човек може да отиде на слънцето, но не и в действителност. Знаете ли как животът съществува на слънцето? Знаете ли какъв е техният език? За нас е достатъчно, че имаме възможност да се ползваме от слънчевите лъчи. Когато искате да се лекувате, излагайте гърба си на ранните слънчеви лъчи. Когато искате да придобиете вътрешен мир, излагайте гърба си на залязващото слънце, а лицето си отправете към изток. При това положение вие ще изпитате дълбок вътрешен мир и ще разберете, че не трябва да се тревожите за нищо и за никакво. Жителите на слънцето живеят в голямо изобилие, вследствие на което не се тревожат за нищо. Тяхната задача е да изпращат блага по цялата слънчева система. Те определят бюджета на всички същества, на всички хора, на всички държави и народи, на цялото човечество, на всички планети.

стр. 321

Като говоря за слънцето, аз не искам непременно да ми вярвате. Дали вярвате или не, това не ме интересува. Аз се интересувам само от едно: вярно ли е това, което говоря, или не е вярно. Вярвайте в това, което Бог е създал. Щом вярвате, че Бог е създал небето и земята, с всички светила, с всички живи същества, вярвайте и в техния Създател. Щом вярва в тия неща, човек трябва да изучава и небето, и земята. Той трябва да изучава и слънцето, и луната, и всички звезди на небето, както астрономите и учените постъпват. За да разбере живота на слънцето, човек първо трябва да намери своето слънце. Всеки човек има в себе си едно малко слънце, което се намира в центъра на човешкия мозък. Големината на това слънце за всеки човек е различно, в зависимост от големината на планетите в него. Чрез това слънце именно, душата придобива знания. Между външното слънце и планетите на небето и вътрешното слънце и планетите в човека има нещо общо – в изгряването, в залязването им и т.н. Ако вътрешното слънце на човека престане да изгрява и външното изгубва смисъл за него. Значи, между външното и вътрешното слънце на човека има известна зависимост. Ако тази зависимост се прекъсне, човек няма да има никаква вътрешна светлина. Когато вътрешното и външното слънце едновременно светят, човек има условия да вижда. Ако вътрешното слънце загасне, човек ослепява. Той се лишава от условията да вижда, да възприема Божественото знание.

стр. 322

И тъй, Божественото знание, към което мнозина се стремят, има за цел да научи хората да ценят вътрешното слънце в себе си, чрез което тяхната душа се учи и развива. Когато някой казва, че е тъмно в душата му, това показва, че вътрешното слънце в този човек е престанало да свети. Докато вътрешното слънце в човека свети, той мисли и чувства правилно. Престане ли това слънце да свети, с него заедно и умът, и сърцето му се помрачават. Ето защо, за да не се помрачи това слънце, човек трябва да живее добре. Лошият живот, изразен в лоши мисли, чувства и постъпки, предизвиква големи изпитания, които помрачават небето, на което свети вътрешното слънце на човека.

Мнозина, учени и прости, не разбират какво грамадно влияние имат мислите и чувствата върху вътрешния живот на човека, а оттам и върху неговото здраве, вследствие на което търсят щастието си по неестествен път. Те искат да станат богати, да се оженят за красива жена, да придобият много знания, без да подозират, че по този начин те сами си приготвят своето нещастие. Не е лошо човек да придобие знание, сила, красота, богатство, но той трябва да знае как да се справя с тях. Турците казват: „Благословение е за човека да гледа красиви неща”. Наистина, естествено е човек да се стреми към красотата, да се вдъхновява от нея, но не и да я обсебва. В природата и красотата, и грозотата имат свое място, както и светлината и тъмнината. Светлината царува, докато слънцето грее. Щом слънцето залезе, тъмнината иде. Обаче без тъмнина звездите нямаше да светят. Значи, в човешкия живот тъмнината е необходима, за да се проявят добродетелите – звездите.

стр. 323

Сега, като говоря за Божественото в света, някои се обезсърчават, мислят, че не могат да го постигнат. За да не се обезсърчават, Бог им е обещал да влезе вътре в тях. Бъдещото царство ще се създаде отвътре, а не отвън. Чрез любовта на цялото човечество ще се реализират всички Божии планове. За да се постигне това, нужни са работници. Днес всички хора трябва да работят в това направление, да бъдат носители на Божествените идеи, че като влезе Бог в тяхното слънце, да се прояви навън. На всеки човек е дадена специална мисия, да бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и светлина, на Божията Истина и свобода, по свой специфичен начин. Само при това положение човек може да постигне всички свои желания. Всички несгоди, всички мъчнотии и страдания, които човек днес преживява, ще бъдат условия за познаване на Бога, на великото в света. Бог ще бъде с вас във всичките ви пътища. Тогава ще кажете: „Радваме се, че живеем в епоха, когато можем да опитаме и познаем Божията Любов, да станем работници на Неговата нива”.

стр. 324

Бъдете радостни и весели, за да постигнете идеалите на вашата душа. Кога ще ги постигнете, това зависи от вас. Още днес можете да ги постигнете. Един божествен ден се равнява на хиляди години. Значи, след хиляда години вие можете да постигнете това, което днес желаете. Съзнателна работа се изисква от човека! Божественото е вече пред прага на вашия дом. Отворете вратите на вашите сърца и умове, да влезе в тях Божествената светлина и топлина.

28 август, 10 ч. пр. об. София, Изгрев

стр. 325

ОТЧЕ НАШ

Каква е разликата между хора, които работят и тия, които не работят? Като работи и като се труди, човек изразходва известно количество енергия, след което усеща нужда да си почине. Който цял ден се е трудил и работил, той вечер благува: яде сладко, почива си с приятност и джобът му е пълен. Който през деня е почивал, той вечер се мъчи: няма какво да яде, няма пари, за да си купи нещо, вследствие на което и сънят му не е спокоен.

Днес ние празнуваме деня 22 септември, който наричаме ден на работата, на труда. Какво значение има този ден? Астрономически този ден е свързан с движението на слънцето, което отива към южното полушарие. Този ден слънцето минава през нашата граница, вследствие на което ние го изпращаме тържествено. Като минава през нашата граница, слънцето взима нещо от нас и го занася в южното полушарие. Значи, на 22 март слънцето иде при нас от северното полушарие и носи нещо, а на 22 септември взима нещо от нас и го занася в южното полушарие. Понеже на 22 март слънцето иде при нас и ни носи нещо, ние го уподобяваме на млада мома. На 22 септември обаче слънцето ни напуща. Тогава ние го уподобяваме на стар човек, който взима нещо от нас и го отнася със себе си. От 22 март тревите и цветята започват да никнат, да цъфтят, а птиците радостно цвъртят и пеят. Весела е пролетта! На 22 септември цялата растителност повяхва, листата на дърветата пожълтяват и окапват. Като погледнете градините, полетата и горите – всичко е посърнало и пожълтяло. Онази веселост, която пролетта носи, сега е изчезнала. Всички казват: „Тъжна е природата! Есента е дошла”.

стр. 326

„Отче наш”. Докато казва в себе си „Отче наш”, човек ще има всичко на разположение: живот, храна, вода, въздух, мисъл, чувства. Забрави ли думите „Отче наш”, той всичко губи: и живот, и храна, и въздух, и вода, и светлина. Докато „Отче наш” съществува, човек е богат, разполага с имоти, с къщи, с пари. Той е в пролетта на живота. Тогава няма бедни, няма нещастни хора по света. Можете ли да наречете беден човек онзи, който има тяло, очи, уши, нос, уста? Какво по голямо богатство можете да очаквате от това? Щом има тяло, човек има къща, която никой не може да му отнеме. Как ще бъде облечен човек, с богати или прости дрехи, с бели или цветни, това е второстепенен въпрос. Дрехата е нещо променчиво, което зависи от модата. Обаче това, което човек носи със себе си, своите мисли и чувства, представят неговото реално богатство, което може да занесе със себе си и на другия свят.

Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи на търпение, в което да изучава себе си и своите ближни. Дойде някой при вас и с часове седи да ви разправя своите работи. Вие трябва да се приготвите, да го изслушате с търпение. След това ще се изредят десетина души да хлопат на вратата ви. Вие трябва да понасяте тяхното хлопане с търпение. Така хлопат на вашия ум и на вашето сърце, да ви заставят да мислите и чувствате право. Който не мисли право, който няма светлина в ума си, той не може да бъде свободен. Който не чувства право, който няма топлина в сърцето си, той не може да бъде свободен. Също така, не може да бъде свободен онзи, който не е здрав. Най-малката болка на ръцете, на краката, на очите, на ушите на човека разваля разположението му и го лишава от възможност да работи и да разбира добре нещата. Как ще ви разбере онзи, който има слабо развит слух? Като недочува добре, вие ще му говорите едно, той ще разбира друго.

стр. 327

Един млад момък срещнал един познат от селото си и му казал: „Синко, ходих на пазар”. – „Къде отиваш сега, дядо?” – „Купих си нов калпак.” – „Ела тук да си починем.” – „Добър, лош, купих го вече, ще го нося.” – Защо тези хора не се разбират? Младият пита едно, старият отговаря друго. Старият не чува добре, вследствие на което дава криви отговори. И двамата мислят право, но ушите на дядото са малко затъпяли, поради което не може да отговаря правилно на зададените въпроси.

И тъй, иска ли да разбира добре нещата, да стане учен, религиозен, силен, човек трябва да изучава великата наука за живота. За да има добри отношения към всички живи същества, човек трябва да възпитава чувствата си, да разполага с тях така, както добрият музикант разполага с тоновете, както ученият – с езика, на който предава мислите си, както певецът – с гласа си. Докато не е постигнал това, човек ще се блъска от едно свое желание на друго, без да постигне нещо. Така и глупавият човек се блъска с години, докато реализира едно свое желание. Това, което глупавият постига за хиляда години, обикновеният го постига за сто години, талантливият – за десет години, гениалният – само за една година. Това зависи от бързината на тяхното движение. Гениалният се движи най-бързо, талантливият – по-бавно, обикновеният – още по-бавно, а глупавият – извънредно бавно.

стр. 328

„Отче наш”. Добре е всеки да каже в себе си „Отче наш”, но да съзнава, че има Баща, Когото трябва да слуша и на Когото всякога да разчита. Добре е синът да каже на баща си „отче мой” и да се изпълни с благодарност и уважение към него. Приятно е на човека да го нарекат „отче наш”, но синът и дъщерята трябва да го обичат и почитат. Какъв отец е този, който не се ползва от обичта и уважението на своите синове и дъщери?

Виждам един щурец, който ту излиза от дупката си, ту се крие в нея. Подаде главата си навън, погледне към слънцето, запее своята еднообразна песен и скоро пак се скрива в дупката си. Какво прави този щурец, като влиза и излиза от дупката си? Някой ще каже, че щурецът прави научни изследвания. Научните изследвания на щуреца са толкова големи и важни, колкото и тия на обикновения човек, който с един поглед иска да обхване цялата вселена. Ще кажете, че с молитва всичко се постига. Ако това е вярно, защо, след като се молят, хората пак не успяват? Защо, след като слуша урока си, ученикът не го разбира? – Две причини има за това: или ученикът не внимава и не може да разбира, или учителят не обяснява добре. За да разберете къде е грешката, вие трябва да намерите повече от онзи, който греши. С микроскоп човек вижда нещата по-ясно, отколкото с просто око. Това показва, че при обикновени условия някои неща се разбират мъчно. При специални условия обаче същите неща стават лесно разбираеми. Запример, за обикновения певец или музикант богатият не отваря сърцето си. За великия певец и музикант същият богаташ широко отваря сърцето си и дава изобилно.

стр. 329

Можете ли да наречете този богат човек скъперник? От вас зависи да получите от него повече или по-малко. Ако отидете при извора с шише от един килограм вместимост, ще получите само един килограм вода. Ако занесете голям съд, ще получите повече вода. От вас зависи да получите повече или по-малко вода. Причината за нещастията в света се дължи 75% на самия човек, а 25% - на външни условия. Малката рекичка не може да кара воденица, но голямата река – може. Ако от малката река искате много работа, погрешката е във вас. – Ама тя трябва да намери от някъде повече вода и да я остави на наше разположение. – Какво да прави, като няма отде да вземе вода? Който е поставил воденицата си на водата на тази рекичка, той трябва да се съобразява с големината ѝ. В природата всеки момент е забележителен със специални условия. Пролетта носи едни условия и блага; лятото – други; есента – трети, а зимата – четвърти. Следователно искате ли да се ползвате от благата на пролетта, трябва да бъдете будни, да чакате времето, когато тези блага идат. Пропуснете ли това време, ще се ползвате от благата, които новите условия носят.

И тъй, искате ли да се ползвате от благата на съответното за тях време, вие трябва да бъдете умни. Това значи постепенно да увеличавате светлината си, да виждате по-ясно. Ако имате една свещ, светлината ви няма да бъде достатъчна. Увеличите ли светлината си с две, с три, с четири и с повече свещи, вие ще имате по-ярка, по-силна светлина. При силната светлина ще виждате на далечно разстояние. Обикновеният човек си служи с една свещ, талантливият – с две, гениалният – с три, светията – с четири, а божествата – с пет. При това, свещите трябва да бъдат доброкачествени, да горят без дим. Умният вижда по-далеч, понеже има по-голяма светлина. Едно се иска от човека: каквото знае, да го осветява. Същото се иска и от певеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоновете „до” и „ми” образуват терца. Когато заболее, с тази терца той може да се лекува. Добрият, гениалният певец може да взима с гласа си едновременно по две, три, четири, пет и шест тона. Засега това не е възможно. Обаче гласните струни могат едновременно да се свиват и разпущат различно, да произвеждат няколко тона, както е постигнато вече с някои инструменти: пиано, цигулка. Това са постижения на бъдещето.

стр. 330

Днес, понеже хората, религиозни или светски, още не са постигнали това, към което се стремят, вие трябва да бъдете снизходителни към тях. Бъдете снизходителни не само към обикновените хора, но и към учените, към музикантите, поетите, певците. Всеки човек има възможност да греши. Детето греши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрешките му, без да го съди. Старият, болният правят погрешки, но близките им не ги съдят. Тъй щото не бързайте и вие да критикувате, но помагайте дето имате възможност.

Влизам в кантората на един познат адвокат и намирам там един проповедник. Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види какво ще излезе от написаното. „Какво правите?” – „Пиша едно заявление. Един млад човек ни изигра, искаме да го дадем под съд, да получи един добър урок. Той взе от проповедника 20 лева на заем, срещу които обеща да му донесе жито. От мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното”. – „Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземете 20 лева вместо него”. – Давам 20 лева на проповедника. После се обръщам към адвоката и предлагам на него сто лева. – „Не искам нищо. Нека мине от мене”. – Той скъса заявлението и въпросът се разреши. Всъщност, аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне грешката на моя ближен. Всички хора четат „Отче наш”. Значи този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга? Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам на заем. Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си. Какво показва това? – Че като се жени, човек все ще направи погрешки.

стр. 331

Следователно, в пътя на реализиране на желанията си, човек неизбежно греши. Една млада мома се оженила, но постоянно искала от своя възлюбен да ѝ направи едно кюркче, с лисича кожа на врата. Тя му се сърдила, карала се с него за това кюркче, но кюркчето не дохождало. Те живели 25 години заедно, но кюркчето още не се реализирало. Жената казвала: „С отворени очи ще отида на онзи свят за това кюркче”. Най-после кюркчето дошло. Макар и късно, желанието на жената се реализирало. Така постъпват всички хора. Като имат някакво желание, по цели дни се молят на Господа да изпълни желанието им, да им изпрати едно кюркче. Все-таки някой ден желанието ще се реализира. И като се реализира, те ще видят, че нищо особено не са придобили. Обаче има желания в човешката душа, за реализирането на които сам Бог се грижи. Реализирането им допринася много за тяхното растене и развиване.

стр. 332

„Отче наш”. Желая на всички да изпълнявате Волята Божия, всеки според разбирането си. Аз вярвам, че всеки човек знае как да изпълни Волята Божия, но отлага нещата. На физическия свят нещата могат да се отлагат, но Божественият свят не търпи никакво отлагане. На физическия свят има промени и измени; в духовния свят има изявление на нещата, а в Божествения свят съществува абсолютно единство. Божественият свят е подобен на центъра на кръга, поради което в него не стават никакви промени. В този център е прекарана ос, която играе ролята на радиус. При движението на радиуса около центъра се образува крива линия, наречена окръжност. Който се движи по периферията, по окръжността, той се намира в света на постоянните промени. Който не иска да се движи в света на промените, той трябва да живее в центъра. Обаче за живота в центъра се изисква велико разбиране.

И тъй, за да живее в центъра, в Божествения свят, човек трябва да развива всички свои способности и чувства. Божественият свят е разнообразен. Той обединява всички способности и чувства на човека в едно цяло. Затова казваме, че в този живот владее пълно единство. Развива ли се в едно направление само, човек влиза в света на еднообразието. Не, като е дошъл на земята, човек ще работи за развиване на всички свои чувства: музикалното чувство, което се намира отстрана на челото, милосърдието – отпред на главата, вярата и висшите морални чувства – отгоре на главата, надеждата, въображението и т.н. Човек има повече от 40 центъра на главата си, които еднакво трябва да развива. В това отношение човек представя богат инструмент, който чака времето на своето развитие. След като притежава такова богатство, трябва ли той да бъде недоволен? Недоволството е резултат на личния живот на човека. За да излезе от това недоволство, човек трябва да работи, да се разширява, да влезе във висшите области на живота. Не мислете, че само едно нещо ви е нужно. Някой казва, че имал една памет, но музикалното му чувство не било развито в него. Щом музикалното чувство в човека не е добре развито, той трябва да пее и да свири, да го упражнява. Докато не е разбрал всички свои центрове, чувства и способности, човек е едностранчиво развит, не е още пълен човек. При това развитие той е изложен на големи страдания и противоречия.

стр. 333

Много от страданията и противоречията на хората се дължат на недоверието, което имат един към друг. Запример, днес вие сте събрани тук, но нито доверие имате помежду си, нито се цените един друг. Мнозина не могат да се търпят, но един ден ще съжаляват. Когато Бог види, че хората в едно общество не живеят задружно, Той започва да ги разредява. Постепенно чувате, че този или онзи заминал за другия свят, за небето. Радвайте се едни на други, докато сте заедно. Като се разделите, ще съжалявате, защото в тази форма, в която сте днес, никога повече няма да се срещнете. Всеки човек е на мястото си. Никой никого не може да махне и да замести. Ако сте недоволни от някого, вие искате да го махнете. За предпочитане е този човек да остане на мястото си, каквито да са недостатъците му, отколкото да отидат напразно всички разходи, направени за него, отначало на живота му досега. Ако наистина трябва да се махне нещо от живота на човека, първо недоволството му трябва да се махне. Ще дойде ден, когато недоволството ще се замести с доволство. Няма нещо в живота на човека, което да не се задоволи. Щом желае нещо, това желание все ще се реализира. Ако не се задоволи днес, утре ще се задоволи.

стр. 334

„Отче наш”. Това са две думи, които крият в себе си магията на живота. При думите „Отче наш” всичко е възможно. Без тези думи нещата са непостижими. Дръжте в себе си тия думи като магическа пръчица, с която да разрешавате всичко. Кажете „Отче наш” и вярвайте във възможностите на живота. И аз казвам „Отче наш” и ви желая да постигнете всичко, към което душата ви се стреми.

„Отче наш”

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго,

Истиннаго Бога. 22 септември, 1938 г. 5 ч.с. София. Изгрев