ВЪТРЕШНА ПРОСВЕТА

Размишление Иоана 10:1-10

Една българска поговорка казва: „Повторението е майка на знанието”. Какво знание се придобива, ако някой певец пее по десет пъти на ден една и съща песен? Какво ще придобие ученикът, ако постоянно повтаря, че не разбира урока си? Колкото и да повтаря това изречение, той нищо няма да разбере. Когато се намери пред някоя трудна задача, ученикът трябва да каже: аз искам да разбера задачата си и да я реша правилно. Не е достатъчно той да желае да реши задачата си, но трябва да пристъпи към решаването ѝ . Да желаеш само да решиш задачата си, без да пристъпиш към решаването ѝ , това значи да удряш по клавишите на пианото, без да чуваш никакъв звук. На пианото, с което ние си служим, това е невъзможно; обаче на духовното пиано е възможно. Духовните пиана са всякога отворени. И детето може да удря на клавишите им, но никакъв звук не се чува. За да се произведе някакъв звук, трябва да се натискат специални бутони. Всеки клавиш е свързан със специален бутон. Щом натиснете клавиша, едновременно трябва да докоснете бутона, който е свързан с него, и след това ще чуете съответен звук. Тези пиана имат около 25 000 клавиши. Следователно за всеки тон имате по няколко хиляди клавиша. Тази е причината, поради която малцина могат да свирят на тия пиана. Ако един певец от земята влезе в духовния свят, ще се види в чудо. Той едва разполага с две октави, а там ще искат да разполага с един регистър от три хиляди октави. Като се намери между певци от духовния свят, едва тогава той ще разбере колко има да учи. Той ще види, че пеенето на земята се намира в своето детинско състояние. Първите хиляда октави имат отношение към физическия свят, вторите – към духовния, а третите – към Божествения. Значи, добър певец на физическия свят е онзи, който разполага поне с хиляда октави.

стр. 30

Това, което ви говоря, е неразбрано за вас. Но неразбраните работи един ден ще станат разбрани. Неразбраното представя подтик за вас. Като вървите от неразбраното към разбраното, вие се приготвяте. Значи, всяка неразбрана работа води човека към разбирането ѝ Той се приготвя да я разбере. Докато не разбере дадена работа, човек не трябва да мръдне нито крачка напред. Щом я разбере, той навлиза в друга, пак неразбрана работа, и започва да се приготвя да я разбере. Какво правят ония хора, които не обичат да работят? Като дойдат до нещо, което не разбират, те го прескачат и вървят напред. После пак спират пред нещо неразбрано и него прескачат. В края на краищата, те дохождат до едно място, отдето не могат да мръднат нито крачка напред и се обезсърчават. При това положение нищо друго не им остава, освен да се върнат назад и да се приготвят да разберат всичко.

Окултните ученици често изпадат в неразбиране на нещата, вследствие на което като им се говори едно, те отговарят друго. Някой човек им говори за Любовта, а те казват, че не живеят добре. В този разговор няма никакво съдържание. Човек не може да казва, че не живее добре, докато животът не е дошъл още до него. Можете ли да кажете, че едно яйце не живее добре, преди да се е измътило? Когато яйцето се измъти и от него излезе пиле, вие можете вече да се произнасяте - какво е пилето, как живее и т.н. Вие не можете да говорите за живота, преди да се е проявил той. Следователно вие не можете да кажете за някой човек, че живее или не живее добре, преди да се е проявил животът в него. Когато казваме, че някой човек не живее добре, ние имаме предвид положението, че той не оценява благата, които Бог му е дал.

стр. 31

Един млад момък, роден някъде във Варненско, се отличавал със своето голямо юначество. Не само в родното си село, но и в съседните села го познавали като здрав и силен момък. Той имал един голям недостатък – обичал да пие. Майка му често го съветвала: „Синко, не пий, ще заболееш, ще загубиш здравето си”. – „Майко, защо ми е това голо здраве? Без него ще ми бъде по-леко. С това здраве и тази сила и момите се страхуват от мен”. Случило се, че той заболял сериозно и лежал цели три години. Болестта го изтощила толкова много, че нищо не останало от него. Като видял, че изгубил силата, здравето си, той се обърнал към майка си с думите: „Майко, да ми помогне Бог да оздравея, да ми се върне здравето и силата, готов съм камъни да нося на гърба си. Готов съм на всякакъв труд, само да оздравея. Сега разбирам какво значи здравето за човека”. Следователно здрав човек е само онзи, който оценява благата, които са му дадени, и разумно ги използва.

И тъй, когато говорим за Любовта в човека, ние подразбираме присъствието на Бога , Който му е дал всички условия да се развива. Влезе ли Любовта в човека, той има всичко на разположение. Чувате ли някой да се оплаква, че пари няма, здраве няма, приятели няма, ще знаете, че Любовта не го е посетила още. Посети ли го Любовта, той всичко има - и здраве, и приятели, и пари. Искате ли Любовта да ви посети поне за един ден, станете слепи за погрешките на хората. Кой какво прави, не се интересувайте от това. Че хората били лоши, че зло съществувало в света, и това да не ви интересува. Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно те влизат в строежа на красиви здания, на хубави статуи и паметници. На същото основание казвам, че и лошите мисли и чувства стават причина за съграждане на красиви, величествени здания и постройки в човека. Оставете тия мисли и чувства в ръцете на Любовта и не мислете повече за тях. Тя ще постави всяка лоша мисъл на съответното за нея място. Дайте на Любовта най-малката лоша мисъл и вижте къде ще я тури. Тя ще я постави за корниз на някой прозорец. Докато се туря този корниз, вие трябва да стоите далеч от него да не падне върху главата ви. Щом се закрепи здраво за мястото си, вие можете да се спрете и да му се любувате.

стр. 32

Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота. Ще дойде ден, когато всичко, което хората имат, ще им се вземе. Като имат правилно разбиране за законите, които управляват живота и природата, те няма да страдат от това, че са изгубили всичко, но ще знаят, че на мястото на изгубеното ще им се даде нещо ново. Закон е: когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. Ако той е оценил това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бъде по-добро от старото. Ако не го е оценил, новото ще бъде по-просто, от по-долно качество. Този закон се отнася и до храната, и до облеклото, и до знанието. При това, той се прилага еднакво за всички хора. Следователно, ако човек не е преценил храната, облеклото и знанието, които са му били дадени, отнемат му тия неща и му дават по-лоши. Преценил ли е всичко, което му е било дадено, отнемат му се тия неща и му дават нови, по-доброкачествени от старите. Същевременно спазва се и следното положение: на когото много се дава, от него много се иска; на когото малко се дава, от него малко се иска. Ако човек не е оценил малкото, което му е дадено, как ще оцени голямото? Запример, човек има десет пръста на ръцете си и не знае защо му е даден всеки един от тия пръсти, а се занимава с големи работи. Когато сте неразположени, направете един опит с палеца си, да видите какви сили се крият в него. Погладете горната част на палеца си, като започнете от третата фаланга и вървите към нокътя. После погладете палеца си от долната страна, по венерината област, и наблюдавайте дали неразположението ви ще изчезне. Същевременно следете каква мисъл и какво чувство ще минат през ума и сърцето ви. Ако при първото гладене на палеца неразположението ви не изчезне, погладете го още няколко пъти. Това е научен опит, който ще ви доведе до известни познания.

стр. 33

Мнозина правят научни опити, но предварително искат да разберат какво значение има даден опит и какво ще им донесе. Те трябва да направят опита, а после да чакат знанието. Знанието иде отпосле. Да искате предварително да знаете защо се прави известен опит, това значи да имате желание първо да разберете какво нещо е тонът „до”, а после да го чуете. Не, първо ще чуете тона „до”, а после ще разберете значението му и неговия вътрешен смисъл. Всеки ден употребявайте по няколко минути за пеене. Изпейте няколко пъти наред тона „до” по различен начин – високо, ниско, меко, грубо - и наблюдавайте как ще ви се отрази този тон, изпят при различни състояния. Както от ларинкса, така и чрез езика на човека излизат различни тонове и думи, които оказват различно влияние върху ближните му. Ето защо човек трябва да възпитава своя ларинкс, своя език, да излизат от него меки, нежни звуци и тонове. При самовъзпитанието голямо участие взима молитвата. Иска ли да си въздейства, човек трябва да се обърне към Бога със следната кратка молитва: „Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи”. Сладките думи имат отношение към живота, силните – към човешкия ум, а красивите – към човешкия дух и към човешката душа. Сладките, силните и красиви думи представят материал, чрез който човек гради великото и мощното в своя живот. Човек не може да бъде красив, ако от езика му не излизат сладки, силни и красиви думи.

стр. 34

Следователно, като ученици, вие трябва да бъдете като скулпторите, да вземете един неодялан камък и с чука си да го обработите, да изваете от него отлична статуя. За тази цел вие трябва да знаете да чукате. Скулпторът знае къде и как да удари. Във вас има много неодялани камъни, които трябва да обработите. Когато работите съзнателно върху себе си, вие сами се дялате. Не работите ли, роптаете ли против живота си, невидимият свят ще изпрати някой ангел да ви дяла, да обработи неодяланите камъни на вашето естество. При това положение вие викате, кряскате, оплаквате се, че имате големи страдания. Мнозина мислят, че са търпеливи. В какво седи търпението им? Някой казва за себе си, че бил търпелив, защото му извадили няколко зъба, и той не охкал. Това е търпение по неволя. Често болката от зъба е по-голяма, отколкото самото вадене на зъба. Не е важно, че по неволя търпите, но въпрос е какъв смисъл има ваденето на зъбите. Като си извадите един или два зъба, вие оставате без тях. В последно време зъболекарите са дошли до положението да турят изкуствени зъби. И това е известно постижение, но в духовния свят не си служат с изкуствени зъби. Извадят ли на някого зъб, вместо него турят нов, здрав, естествен зъб. Ако окото на някой човек пострада, веднага лекарите го изваждат и вместо него турят стъклено око, с което той нищо не вижда. И след това казват, че този човек оздравял. Не, това не е никаква наука, никакво изкуство. В духовния свят не прилагат това изкуство. Там, на мястото на изваденото око, поставят здраво, с което човек вижда два пъти повече, отколкото по-рано.

стр. 35

Като говоря за знанието в духовния свят, искам да обърна вниманието ви върху онзи голям простор, който се открива пред вашия поглед. По този начин само вие ще оценявате всички възможности, които са вложени в душата ви, и ще работите върху тях, да ги развиете. Мислете върху всички блага, които са ви дадени. Мислете за предназначението на всички ваши удове. Запример, какво е предназначението на човешката уста? Ще кажете, че устата е създадена за ядене и говорене. Чрез устата, чрез Словото, Бог създаде света. Следователно чрез устата човек създава бъдещето си. Ако говорите разумно, вие си приготвяте светло бъдеще. Ако не говорите разумно, вие си приготвяте лошо бъдеще. Чрез устата човек изявява своите мисли и чувства. Казват за някого, че езикът му е сладък. Чрез сладките думи се изявява физическият свят, чрез силните думи се изявява духовният свят, а чрез красивите – Божественият свят. Чрез силата си човек помага на по-слабите от него същества. Чрез красотата той се импулсира към велики работи. Когато е доволен от човека, Бог го прави красив. Не е ли доволен от него, Той го лишава от красотата. Ако в духовния свят човек се проявява добре, Бог му дава сила. Не се ли проявява добре в духовно отношение, човек става безсилен. И най-после, ако Бог е доволен от проявите на човека във физическия свят, дава му се сладчина. За такъв човек се казва, че е сладък. Не се ли проявява добре на физическия свят, човек става горчив. Значи, красотата има отношение към човешката душа, силата – към човешкия дух, а сладчината – към човешкото сърце. Ако не се храни със сладки работи, сърцето на човека огрубява.

стр. 36

Като слушате тия работи, някои от вас се обезсърчават, мислят, че нищо не са постигнали. Колкото и каквото да сте постигнали, много работа още ви предстои. Запример, като дойде до Любовта, мнозина считат, че Любовта е някаква илюзия. Други считат Любовта като израз на чувствата. – Не, Любовта е нещо реално. Тя не е нито чувство, нито илюзия. Любовта не се губи, нито се променя. Каква реалност има в чувствата? Днес обичате един човек, но утре чувството ви се изменя, превръща се в омраза, в ненавист. Докато чувствата на човека се променят, това показва, че той живее в нереален свят. Той живее в един непознат, променчив свят, между чужди, неизвестни за него същества. Тези същества постъпват с вас така, както вие с рибите, с кокошките, с агнетата и овцете, с воловете и т.н. Като се домогнете до някоя риба или до някоя кокошка, вие започвате да мислите какво да правите с нея, но рибата избягва от ръката ви и ви оставя с мечтите ви. Понякога успявате да я задържите в себе си, да ѝ се порадвате малко. След това я пущате във водата, свободно да си живее. По същия начин вие ту изпущате благата, които ви са дадени, ту ги задържате, и успеете ли да ги задържите, вие ще се ползвате от тях и ще благодарите на Онзи, Който ги е дал.

стр. 37

Христос казва: „ Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той ще има живот в себе си”. При това положение и Христос живее, и който Го яде също живее. Хората мислят, че като изядат една риба, те живеят, а рибата умира. Не, и рибата живее в човека. Тъй както днес хората се хранят, рибата продължава да живее в тях, а те умират. Това обаче не е правилно хранене. Разумно, истинско хранене е това, при което и човек живее, и рибата в него живее. При това положение човек е доволен и разположен. Ако човек яде и е доволен от яденето си, това показва, че храната, която е приел, му дава условия да живее и да се радва на благата, които са му дадени.

И тъй, за да разберете всички прояви на живота, от вас се иска вътрешна просвета. Вие трябва да започнете с елементарните неща и постепенно да вървите към сложните. По този начин вие ще се домогнете до такова знание, което ще ви послужи не само днес, но и в бъдеще. Стремете се към придобиване на знания, които са живи и могат да се прилагат. Мнозина се запитват защо им е нужно знание. Без знание човек е изложен на големи терзания. Знанието прави човека щастлив. Който не разбира смисъла на знанието, той не разбира смисъла на живота. Щом си дошъл на земята, ще учиш, ще пееш, ще свириш. – „За кого ще пея”? – „За себе си”. Най-добрият слушател сте вие. Ще пеете, ще благодарите, че ви е дадена възможност да отваряте и затваряте устата си. Чрез устата човек изразява Любовта в себе си. Казвате: „ Който пее, той зло не мисли”. Когато Любовта чуе, че пеете, Тя ви посещава. Не пеете ли, Тя започва да търси причината за това и се стреми да създаде у вас подтик, импулс за пеене. Щом има уста, човек трябва да говори, да пее. Ама животът ви бил тежък. От вас зависи да го направите лек. Пейте, сами си съчинявайте песни, да превърнете недоволството си в доволство. Всеки може да стане певец – от него зависи. Като пее с Любов, той ще трансформира всичките си отрицателни състояния в положителни.

стр. 38

Какво представлява недоволството? – То е тинята на живота. Тази тиня прави живота тежък, непоносим. Как може да се пречисти животът от тази тиня? Както нечистата вода се пречиства от примесените към нея частици, така и животът може да се освободи от недоволството. Ще вземете два-три филтъра и ще прекарате водата през тях, докато се пречисти съвършено и стане годна за пиене. По същия начин човек може да филтрира всяко нещо. По-добри филтри от човешкия ум и от човешкото сърце не съществуват. Филтрирането показва, че хората разполагат с известен род знания.

стр. 39

И тъй, музиката е метод за трансформиране на човешките състояния. Има състояния, които без музика по никой начин не могат да се сменят. Музиката е средство, което трябва да обхване мислите и чувствата на човека. Следователно първо човек трябва да мисли за музиката, после да я чувства и след това ще се изяви на физическия свят. Същото се отнася и до словото. Първо, човек мисли какво ще говори, после, чувства това, което ще каже, и най-после, трябва да се изяви. Това значи: всяко слово трябва да има мекота, съдържание и красота. Ако не съдържа тези качества, словото не може да постигне своята цел. Докато е на физическия свят, човек все е недоволен. Защо? – Все му липсва нещо. Пее ли, говори ли, липсва му нещо. Говорът му е груб, пеенето – нечисто, вследствие на което винаги остава недоволен. За да бъде доволен, той трябва да влезе в духовния свят, който се отличава с голямо изобилие. Там обаче не се позволява никакво пресищане. Ако яде, трябва да изяде най-много 32 хапки. Изяде ли 33, той се намира вън, в грубия физически свят. Искате ли да живеете добре на физическия свят, никога не пресилвайте нещата. Смисълът на живота не е в многото, но в разбирането на нещата. Малкото, но разбрано, струва повече, отколкото много, но неразбрано. Духовният свят е място на абсолютна отмереност, законност и чистота. Там не се допуща нищо нечисто. Тази е причината, поради която никакви животни не се допущат в духовния свят. И физическият живот, като част от целокупния живот, трябва да бъде абсолютно чист. Дето и да влезете, трябва да пазите чистота.

Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да живеете добре, да не опетнявате природата, която е част от цялото Битие. От всички се искат чисти мисли и чувства, за да не нарушавате хармонията на природата. Най-малкото нарушение води след себе си голямо наказание. Всяка нечистота, всяко недоволство, всяко роптаене и оплакване се отразяват болезнено върху съществата от духовния свят. В тях всичко е красиво, хармонично, пълно с Любов. Днес духовният свят е пълен с оплакванията на хората. Всички се оплакват, че нямат пари, имоти, къщи, дрехи, добри условия и т.н. Обаче на тия оплаквания не се дава никакъв отговор и внимание. Човек има право да се оплаче само един път в живота си, и то след като е живял 120 години. Това се отнася до ония, на които съзнанието е пробудено. За обикновените хора се позволява по едно оплакване на година. Понеже хората се оплакват много често, почти всеки ден, оплакванията им не се приемат. Новият живот изключва всякакви оплаквания. – Ама животът бил груб. – Грубото в живота е материал, който всеки човек трябва да обработва. Напредналите същества работят усилено за превръщане на грубата материя във фина, мека материя. Следователно и вие трябва да работите, да облагородите тази материя. За да превърнете неблагородната материя в благородна, грубата – във фина, вие трябва да си служите с Божествени методи, а не с човешки, изкуствени методи, които не дават никакви резултати. Искате ли да помагате на недоволния, дайте му възможност да влезе в градини, пълни със зрели плодове, да си откъсне колкото иска. Заведете го после всред природата, при красиви, чисти извори, да пие от тяхната вода. Нека диша чистия, планински въздух, да се проникне от великото в света. При това положение недоволството му естествено ще се превърне в доволство.

стр. 41

Казвам: Заслужава човек да мине през всички мъчнотии на живота, за да дойде до мястото на Божието благословение. Зад всяко страдание се крие едно Божие благо. Затова е казано, че каквито страдания да мине човек, не могат да се сравнят с благата, които Бог му дава. Благодарете за хубавото, топло време, което имате тази година. Благодарете за всички блага и работете за превръщане на недоволството в доволство. Недоволството е духовна нечистота, която запушва порите на човешкото тяло. Чистете се от него, както водата чисти тялото ви, отваря всички седем милиона пори, чрез които дишате. Очистете се от духовната кал, за да можете свободно да дишате чрез сърцето, чрез ума и чрез душата си. Започне ли човек да диша така, недоволството му се превръща в доволство.

Нека всеки от вас си състави една песен за доволството със следното съдържание: „Колко съм доволен, че мога да гледам слънцето, което озарява душата ми! Колко съм доволен!”.

15 юли, 5 ч.с.

стр. 42

КАЧЕСТВА НА ЕЗИКА

Размишление Иоана 12:1-12

Съвременните хора не успяват в работите си, защото нямат търпение. Защо трябва да търпят? – За да не дойде неволята. Който търпи, той носи един килограм тежест на гърба си. Който не търпи, той носи сто килограма тежест. Тъй щото искате ли да не ви товарят много, трябва да търпите.

Едно време дяволът бил поставен на голям огън. Така прекарал той цели хиляда години. Като издържал с търпение този изпит, той си казал: „И аз съм силен като Бога, не ме е страх от огъня”. Обаче като го поставили на глад, той едва издържал хиляда години и казал: „Не мога повече да търпя, по-слаб съм от Господа”. Следователно, що се отнася до огъня, всички хора минават за търпеливи като дявола, издържат. Но дойде ли до глада, там търпението им се свършва, не могат да издържат. Защо хората издържат на огъня, а на глада не издържат? – Защото, докато са в огъня, те все приемат нещо, но щом се подложат на глад, те започват да дават от себе си, без да приемат нищо отвън. Наистина, докато човек получава нещо отвън, работите му вървят добре. Щом започне да раздава, работите му се объркват.

Сегашните хора са изучавали и изучават търпението при условия на вземане. Всеки човек иска да бъде богат, учен, силен, да придобие нещо. Докато се надява, че ще придобие нещо, той има търпение да работи, да се труди, и казва, че светът е красив, че животът има смисъл и т.н. Започне ли да раздава от себе си, без да получава нищо, той става нетърпелив и работите му постоянно се объркват. Всъщност объркването на работите води към оправяне. Когато човек придобие търпение, всичките му работи се оправят.

стр. 43

Един мисионер отишъл в Мадагаскар да проповядва на езичниците Христовото учение. Той проповядвал цели 20 години, но нямал никакъв резултат. Често се молел на Господа да му покаже коя е причината за неуспеха му. Най-после в ума му дошла идеята, че не само на теория трябва да проповядва, но да приложи учението на практика. За тази цел той събрал своите слушатели и започнал да им проповядва, като казал, че досега той проповядвал Христовото учение на теория, но отсега нататък иска да го приложи тъй, както е писано. Запример, Христос е казал: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си. Който иска да бъде мой ученик и да ме следва, той трябва да продаде всичкото си имане и да го раздаде на сиромасите”. Като чули тази проповед, езичниците започнали да се трупат пред къщата му и всеки от тях да иска нещо: кой дреха, кой маса, кой стол и т.н. Каквото му поискали, той всичко раздавал, докато един ден се намерил в празна къща, с една риза на гърба си. След това проповедникът се обърнал към Бога с думите: „Господи, още какво трябва да направя, за да предам Истината на хората?”. Какво се случило после? Езичниците останали доволни от проповедта на мисионера, но в тях започнала да работи мисълта, че обрали този човек като последни разбойници. Те си казали: „От 20 години насам този човек работи между нас без пари, правил ни е много добрини, а в замяна на това ние го обрахме. Трябва да върнем всичко, каквото сме взели от него. Един по един те започнали да връщат взетите от него неща и в скоро време той дошъл до първото си положение.

стр. 44

Това, което се случило с мисионера, се случва и с вас. Като проповядвате Истината на хората, казвате, че са ви обрали. Не, никой не ви е обрал. Ако вие наистина проповядвате правото учение, никой не може да ви обере. Привидно можете да изгубите всичко, каквото имате, но в скоро време положението ви ще се възстанови. Като работите и помагате на хората, те трябва да ви обичат. Същевременно вие трябва да знаете защо ви обичат. Ако ви обичат за красотата, за силата, за знанието или за богатството ви, ще знаете, че те не ви обичат за самите вас. Човек трябва да бъде обичан за самия него, а не за това, което всеки момент може да изгуби. Вие трябва да обичате както Бог обича. Той обича човека за самия него, а не за богатството, силата, знанието, красотата или добротата му. Как може Бог да ви обича за богатството ви, когато не сте богати, или за силата ви, когато не сте силни, или за знанието ви, когато не сте учени, или за доброто, когато не проявявате онази вътрешна, непреривна доброта?

Какво е доброто на сегашните хора? Те правят добро, но искат да им се плати за доброто. Истинското добро не се нуждае от никакво възмездие. Доброто има предвид една цел – да се бори със злото и да го победи. Следователно добро е само това, което се бори със злото. Добро, което не се бори със злото, не е добро. Някой казва, че иска да бъде добър. Това е най-лесното. Всеки човек може да бъде добър. Кога? Когато се бори със злото. Добър човек е онзи, който се бори със злото. Ако се бори с доброто, той е лош човек. Доброто може да направи човека лош. Кога? Когато той се бори с него. Ако се бори със злото, човек става добър. Значи, от човека зависи да бъде добър или лош. Като казвам, че трябва да се борите със злото, това не значи, че вие сами трябва да се борите, но доброто у вас трябва да се бори. Турете доброто на фронта, да се бори със злото, а вие му бъдете тил и му помагайте. Това подразбира добър човек. Обаче, ако сте тил на злото и му помагате в борбата с доброто, вие сте лош човек. Човек трябва да знае на кого помага: на доброто или на злото. Взима ли страната на злото, той минава за лош, зъл човек. Взима ли страната на доброто, той минава за добър човек.

стр. 45

Всички хора искат да бъдат обичани и да обичат, т.е. да придобият Любовта. За да придобият Любовта, те трябва да ѝ помагат в борбата, която тя води в света. С кого се бори Любовта? – С омразата. Колкото слаби да сте, вие можете да помагате на всички, които воюват с отрицателните сили в природата. Ще кажете, че не можете да вземете участие в неравните борби на живота. Наистина, доброто и злото, любовта и омразата са неравни сили по количество, но успехът на една страна не се определя само от количеството на воюващите. От голямо значение е и качеството на тия, които воюват. Обикновено срещу един добър човек се опълчват хиляда лоши. Като се види сам срещу хиляда лоши хора, добрият ще се уплаши, но лесно ще се справи с тях. Качествено неговата сила е равна на силата на хилядата души. В края на краищата, тия сили ще се уравновесят. Доброто е умно, знае как да се справя със злото. Като срещне лошите хора, добрият ги раздвоява. Щом се раздвоят, те отслабват. По този начин добрият се бие с отделни части на лошите хора, които постепенно удрят на бяг. Като се види отново сам, добрият човек казва, както някога е казал пророк Илия: „Господи, останах сам в живота си, могат да ме убият”. Господ му отговорил: „Не се страхувай, защото в Израил има още седем хиляди като тебе, които не са се поклонили пред Ваала”. Силата на тия седем хиляди е равна на силата на един велик, мощен дух. При това положение тия седем хиляди стават седем милиона. Това вече не са обикновени хора, но седем милиона войници, готови за бой, екипирани по модерен начин, с всички бойни оръжия. Ако силата на един добър човек е равна на силата на хиляда лоши, на колко ще бъде равна силата на един ангел? Силата на един ангел се уравновесява със силата на 150 000 лоши хора.

стр. 46

И тъй, знайте, че силата на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство и на всяка добра постъпка е равна на хиляда лоши мисли, чувства и постъпки. Значи, една добра мисъл е в състояние да се бори с хиляда лоши мисли. Едно добро чувство се уравновесява с хиляда лоши чувства. Една добра постъпка може да победи около хиляда лоши постъпки. Доброто е в състояние да превърне злото в пух и прах. Види ли доброто срещу себе си, злото удря в бяг. Всяка добра мисъл е Божи посланик. Зад нея се крие великият Божествен свят, който воюва заради хората и всякога им помага.

Като говоря за силата на доброто, мнозина се съмняват в това. Фактът, че всеки се стреми към доброто, показва, че думите ми са истинни. Обаче не е достатъчно само човек да се стреми към доброто, но той трябва да знае как да го прилага. Знае ли да го прилага, той ще знае истината по отношение на него.

стр. 47

Едно малко дете видяло в избата една кошница с яйца. То запитало майка си:

– Мамо, отде дойдоха тези яйца?

– Кокошката ги снесе.

– За какво се употребяват?

– За ядене. Те се варят, пържат, пекат.

След тези обяснения майката забелязала, че яйцата започнали да намаляват, докато един ден кошницата съвсем се изпразнила. Къде отишли яйцата? Детето всеки ден си взимало по едно яйце, докато в кошницата нищо не останало. Докато детето не знаело нищо за службата на яйцата, кошницата била пълна с яйца. Щом научило тяхната служба, в скоро време кошницата се изпразнила. Какво показва това? Това показва, че детето се е домогнало до известна истина, но не я приложило както трябва. Щом детето е пожелало да опита тази истина, трябвало е да се обърне към майка си, тя да му даде яйца и да му покаже как да ги приготви. Всеки се стреми към красивите работи, но трябва да знае как да ги приложи. Всеки иска да бъде красноречив, сладкодумен, но трябва да придобие ония качества, които могат да го направят такъв.

Какви качества трябва да притежава човешкият език? Езикът трябва да бъде твърд като камък, подвижен като водата, услужлив като вятъра и благотворен като светлината. Това са четирите качества на езика. Твърдостта подразбира устойчивост. За да разбирате тия качества, вие трябва да изучавате свойствата на твърдата, на течната, на въздухообразната и на светлинната материя. Значи, от езика на човека трябва да изтичат четири струи. Като казвам, че езикът на човека трябва да бъде твърд като камъка и подвижен като водата, имам предвид човешките убеждения. В убежденията си човек трябва да бъде твърд, устойчив, непоколебим като камъка, но и подвижен като водата. Водата минава през пусти и населени места, през чисти и нечисти места, но дето мине, тя всичко чисти. Човек трябва да има свойствата на въздуха и на светлината. В която къща влезе, въздухът веднага внася проветряване: нечистото изкарва навън, а чистото внася вътре. Същото прави и светлината. Тя не чака да я канят. Щом намери отворен прозорец, тя влиза вътре и носи Божиите благословения на хората.

стр. 48

Съвременните учени говорят за светлината, но трябва да знаят, че слънчевата светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в дадения момент, но кога е излязла тази светлина от слънцето, какво е претърпяла, не знаем. Същото се отнася и до светлината на звездите. Чрез очите си ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко години е излязла тя от звездата, какви пречупвания и промени е претърпяла, докато стигне до нас, не ни е известно. За да възприемат светлината на някоя звезда, астрономите си служат с различни телескопи. Що се отнася до обикновените хора, които гледат звездите направо с очите си, без никакви телескопи, те нищо не могат да възприемат от тяхната светлина. Същите тия хора искат да се домогнат до Божествената светлина, до Божествената Мъдрост. Те не могат да възприемат физическата светлина на звездите, а искат да възприемат Божествената. Не, светлината на Божествената Мъдрост не е достъпна още за човешките умове. Единственото нещо, което е достъпно за сегашния човек, това е топлината на Любовта. Щом възприеме топлината на Любовта, човек ще се домогне и до светлината ѝ. С други думи казано: първо човек трябва да чувства нещата, а после да дойде до мисълта. Възвишените чувства са подготовка за красиви и светли мисли. Ето защо, усилията на невидимия свят са отправени към сърцето. Човешкото сърце още не е готово да възприеме Божията Любов в нейния дълбок, вътрешен смисъл.

стр. 49

Какво представя Любовта? – Любовта е онази неразбрана сила в света, която е достъпна за всички същества, от най-малки до най-големи. За да дойдете до разбиране на Любовта, вие трябва да изучавате най-елементарните ѝ прояви и постепенно да отивате към великите ѝ прояви. Не разберете ли елементарните прояви на Любовта, по никой начин не можете да разберете великите ѝ прояви.

И тъй, в каквато и форма да ви посети Любовта, благодарете, защото Тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне на пътя си. Благодарете на водата, която тече, защото измива пътя, по който вървите. Ще кажете, че тази вода носи кал в себе си. Благодарете и за калта. На някои места водата каля, но на други – чисти. Водата, която тече, се предпочита повече от замръзналата, т.е. от леда. Ледът не причинява толкова пакости, колкото течащата вода, но последната донася такива блага, каквито ледът не може да донесе. Страданието може да се уподоби на течаща вода, която е в постоянно движение. Каквито пакости и нещастия да носи страданието в себе си, едновременно с това, то носи и ред благословения. Пакостите ще се изправят, нечистото ще се изчисти и ще остане само чиста, благородна материя.

стр. 50

Днес всички хора говорят за Любовта, всички искат да бъдат обичани и те сами да обичат. Това е естествено. Желанието на човека да бъде обичан и да го обичат е Божествено. Въпреки това, хората едни други се месят в работите си и се критикуват, защо еди-кой си обичал някого. Да питате защо един човек обича друг, то е все едно да питате пощаджията защо носи писма на даден човек. Пощаджията ще ви отговори:

- Да нося писма на този или на онзи, това е моя длъжност.

- Защо не носиш на други хора?

- Това не зависи от мене. Аз съм длъжен да занеса любовното писмо на онзи, за когото е предназначено. Някой писал любовно писмо на някого, аз трябва да му го занеса.

Да обичате някого, това значи да му занесете любовното писмо, изпратено от неговия ближен. Какво е съдържанието на това писмо, вие не знаете. Всеки пощаджия, който се осмели да разпечата любовното писмо на някого, изпратено от невидимия свят, подлежи на отговорност. Само получателят на писмото има право да отвори плика и да прочете от писмото си два-три реда от най-красивите. На кого? – На когото той пожелае.

Сега и аз мога да ви прочета няколко реда от беседите „Крадец и пастир”. От вас ще искам да посочите една страница, която да бъде одобрена от всички. Коя страница искате? „14” – Числото 14 е число на жертва. – „Тогава 67”. – Числото 67 показва, че ще ви бият за сухите клечки, които си позволявате да събирате в събота. Това е значението на числото 67, но според Мойсеевия закон. – „12?” – Ще станете роб на един мъж. – „15?” – Каквото имате, ще го изгубите. – „90?” – Цял живот ще слугувате, без да ви плащат. Като казвам, че ще станете роб на един мъж, имам предвид отрицателното значение на това число – ще станете роб на един изопачен ум, който не може да управлява добре. Добрият ум подига човека. – „95?” – На 95-та страница е заглавието на беседата „Духът Господен”.

стр. 51

Желая ви Духът Господен да дойде върху вас, за да благовестувате на сиромасите. Да благовествувате на сиромасите, това значи да благовествувате на вашите мисли, чувства и постъпки.

Дето е Духът Господен, там е животът. Дето Духът отсъства, там е смъртта. Докога човек ще умира? – Докато смъртта е по-силна от него. Щом стане по-силен от смъртта, той няма да умира. Днес всички хора се борят със смъртта и при всяка борба те придобиват нещо, каляват се. –Защо се бори човек със смъртта? –Да я победи. – Кога ще стане това? – Още днес. От човека зависи да може по-скоро да победи смъртта. Достатъчно е човек да възприеме Бог в душата си с Любов и да чувства тази Любов, за да победи смъртта. Достатъчно е човек да служи на доброто и на разумността в живота, за да победи смъртта. Усъмни ли се в Любовта, смъртта взима надмощие над него и той умира. Следователно искате ли да живеете, не трябва да се съмнявате в Любовта, в Бога.

Днес всички хора говорят за Любов, но въпреки това се запитват коя е истинската Любов. Любовта е една и неделима. Тя не може да се сравнява с нищо. Дойде ли Любовта при вас, заедно с нея идат Мъдростта и Истината. С Любовта иде и цялото небе. Любовта носи всичко със себе си. Тя е носителка на блага и радости в живота. Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. Който люби едного само, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели Любовта. Обичайте всичко, което Бог е създал. Някой казва, че не може да обича еди-кого си, че не му е симпатичен, не може да го търпи. Чудно нещо! Същият човек обича кучета, милва ги, радва им се. Ако той може да обича и да се радва на едно куче, което често е по-лошо от най-лошия човек, защо да не обича човека? Човек седи много по-високо от кучето. Ако едно куче може да ви бъде обично, колко повече човек заслужава да бъде обичан. Ако ученият посвещава десетки години за изследване на микробите, той прави това от любов. Благодарение на любовта си към изследване на низшите същества, т.е. микробите, той е открил нещо ново от техния живот. Благодарение на новото, което е открил, той е спасил човечеството от явна смърт. Ще кажете, че това е задача на учения. Не, той прави тези нови открития, изучава живота им благодарение на любовта, която има към тях. След усилена работа в областта на микробите, този учен дава начини на хората как да се пазят от бацилите на туберкулозата, на чумата, на холерата и т.н. Искате ли да се освободите от вредните влияния на тия бацили, пречистете кръвта си. Ако кръвта ви е нечиста, бацилите на различните болести намират условия във вас да се размножават и растат. Чиста ли е кръвта ви, те умират. Чистата кръв е бич за бацилите на болестите. Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки. Нечистите мисли, чувства и постъпки правят кръвта нечиста и създават условия за разни болести в човешкия организъм.

стр. 53

Следователно искате ли да победите смъртта, вие трябва да дойдете до правата мисъл, до правите разбирания и чувства. Срещнете ли един човек, потърсете красивото в него. Той е подобен на орех и за да го разберете и познаете, вие трябва да снемете горните му черупки, да дойдете до сладкото в него. Кой яде ореха със зелената му обвивка? Дават ли ви такъв орех, вие веднага го обелвате, хвърляте зелената му обвивка. После го чукате, за да счупите горната, твърда черупка. Дойдете ли до ядката, първо я очиствате от нежната ципица върху нея и най-после пристъпвате към чистата, сладка ядка. Тъй щото, за да имате представа за човека, вие трябва да го очистите от външните му обвивки и да опитате ядката му. От ядката ще познаете неговия вкус, т.е. истинското му естество. Привилегия е за човека да опита своя ближен. Достойнството на черешата се заключава в нейния вкус. Вие ядете черешата, защото я обичате. Щом ядете една храна, вие я обичате. Не я ли ядете, не я обичате. Следователно искате ли хората да ви обичат, трябва да бъдете готови да ви ядат. Христос казва: „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, той има живот в себе си”. Същото се отнася и до вас. Обичаш ли някого, ти трябва да го изядеш. Обича ли те някой, той ще те изяде.

Съвременните хора обаче искат да бъдат обичани, без да ги ядат. Щом обичат, те считат за нужно да изядат своя възлюбен. Не, както едното е неизбежно, така е неизбежно и другото. Чрез Любовта хората изучават закона на яденето като благословение в живота. Яденето е на място, когато във всяка хапка човек чувства присъствието на Бога. Ако в храната, във водата, във въздуха, в светлината, които приема в себе си, човек чувства Божието присъствие, той е разбрал смисъла на тия неща и ползва от благословенията, които те крият в себе си. Ако в процеса на мисълта и на чувстването човек вижда Божието присъствие, той може разумно да се ползва от благословенията, които те носят в себе си. Това е велика наука, която, съзнателно или несъзнателно, сте изучавали досега. Още хиляди години ще изучавате тази наука, докато се домогнете до нейния вътрешен смисъл.

стр. 54

Сега, желая ви да станете красиви, всички хора да ви обичат. Като отворите устата си и проговорите, всички да останат учудени от сладките думи на езика ви. И змията си отваря устата, но от езика ѝ излиза отрова, а не сладка дума. Кога отваря змията устата си? – Когато я настъпят. Щом я настъпи някой, тя отваря устата си и хапе. Докато никой не я е настъпил, тя не хапе. Когато настъпите змията, тя разбира, че не я обичате. Не я ли настъпвате, вие я обичате. Същото се отнася и до човека. Когато обичате някой човек, вие не го настъпвате. Щом не го обичате, настъпвате го. Като ви настъпят, непременно ще хапете. Като настъпите, непременно ще ви хапят. Като знаете това, бъдете внимателни, да не настъпвате нито хората, нито змиите. Спазвате ли това правило, никой няма да ви хапе. Обичайте се едни други, за да не се настъпвате и да не се хапете. Защо трябва да се обичате? – Заради присъствието на Бога в себе си. Защо обичате огъня? – Заради топлината, която носи в себе си. Защо обичате слънцето? – Заради светлината, която ви изпраща. Защо обичате цветята? – Заради благоуханието, което излиза от тях. Защо обичате водата? – Заради благата, които носи, както, и за жертвата, на която ви учи.

стр. 55

Желая ви да бъдете твърди и устойчиви като камъка, подвижни като водата, услужливи като въздуха и благотворителни като светлината. Желая ви да придобиете твърдостта и лъчепречупването на диаманта, подвижността и чистотата на водата от планинските извори, чистотата и свежестта на въздуха по високите места и благотворителността на светлината, която слиза от небесните пространства.

17 юли, 5 ч.с.

стр. 56