РЕАЛНОСТ И ИСТИНА

Реалността не може да се определи

Това, което не можеш да опишеш, е Реално. Това, което не можеш да определиш, е Реално. Божественият език, Божественият свят само се чувстват.

(2/стр. 7)

Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда. (23/стр. 23)

Този и онзи свят, това са определения, които хората дават за живота. Кой е този свят? Светът, който ние познаваме. Кой е онзи свят? Светът на обезплътените същества, светът, който духовете познават. Обаче и двата свята не са Реални: нито светът на духовете е Реален, нито светът на хората е Реален. Като казвам, че и двата тия свята не са Реални, разбирам, че те са променчиви. А всякога туй, което претърпява промяна, причинява и скръб.

(55/лек. 31: стр. 5)

Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде Реален. И духовният свят не представя още Абсолютна Реалност. Той е наполовина Реален. (42/стр. 187)

Каква е разликата между Реалния и нереалния свят? Реалният свят е без сенки. Той е Божественият свят. Всички останали светове, за да бъдат разбрани, имат сенки. Божественият свят, като Реален, няма сенки, затова остава неразбран. На физичния свят сенките представят противоречията. Чрез тях светът става разбран. (31/стр. 14)

Тази реалност, която образува скръбта, и тази реалност, която образува радостта, не са Реални. Светът на Реалността е със Светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. (18/стр. 39)

Сега се заражда във вас мисълта: „Как ще бъде туй?“. Вие искате да си го обясните. Туй, което можеш да си го обясниш, то не е Реалност. (67/стр. 256)

Има една Реалност, както Бог схваща нещата– това е Абсолютната Реалност, а има една относителна реалност, както най-разумните хора схващат света. (7/стр. 125)

Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на Реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на Природата, такава е дрехата и на човешката Душа. Следователно всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е Реалност. Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е Реалност. (44/стр. 14)

Реално е само това, което човек се стреми да постигне, но не може да го постигне. Да ядеш, без да се наядеш напълно, това значи да живееш. Да ядеш и да се наяждаш напълно, това значи да приготвяш условия за смъртта си. (35/стр. 158)

Докато си в болницата на живота, ти минаваш през всички посоки: напред, назад, надясно, наляво. Остава ти само едно положение– Реалността. Следователно единственото Реално нещо в живота е това, на което ние не знаем посоката. Това, което знаеш, не е Реално. То е проява на Реалността, но не е Реалност. Смисълът на живота е в незнайното.

(16/стр. 176)

Коя е основната мисъл на днешната лекция? Реалността като неизвестна, незнайна посока. Не се стремете да я разрешите. Нека тя остане в ума ви като неизвестна посока, която да ви вдъхновява.

(16/стр. 181)

Разбрахте ли лекцията? „Не я разбрахме.“ Радвам се, че не сте я разбрали. Ако бяхте я разбрали, щяхте да бъдете в областта на знайното. Сега сте в незнайното, т.е. близо до Реалността. (16/стр. 181, 182)

…Всяко нещо, което на физическия свят не може да се докаже, ражда съмнение в умовете на хората. Всъщност Реални са само ония неща, които не могат да се доказват. Всички неща, които се доказват, са сенки на Реалността. (8/стр. 9, 10)

Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до Реалността… Представете си, че вие нямате приятел в живота си. При това положение можете ли да се съмнявате в него? Не можете, разбира се. Обаче, щом имате един приятел, има вече в кого да се съмнявате. Щом приятелят ви съществува като Реалност, вие вече можете да се съмнявате. (8/стр. 10)

Мнозина не разбират какво представя Истината, какво представя Реалността на живота, но казват, че са дошли до Реалността. Да, те са дошли до стъпките на Реалността, но не и до самата нея. Нека бъдат благодарни и за това. Не е малка привилегия за човека да върви по стъпките на Реалността.

(50/стр. 21)

Сенките не представят Реалността

…Съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че Вселената е гранична и конечна, и твърдят, че няма друг свят… Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на Безконечните.

(55/лек. 19: стр. 5)

Съществата, които живеят в Реалността, хвърлят понякога своите сенки към нас. Като изучаваме тия сенки, ние гледаме на тях като на реалност и ги наричаме живот. Значи, сенките на Реалността са наша реалност. (2/стр. 152)

Мнозина запитват какво е Реалност и какво– сянка на живота. Реалността дава сенки, а сенките не могат да представят Реалността. Сянката на предмета не е самият предмет. Значи, сянката не е Реалност, но Реалността хвърля сенки. На същото основание казвам: Любовта ражда безлюбието, но безлюбието не ражда Любовта. (31/стр. 205)

Значи, Реалността създава сенки, а сенките не създават Реалността. Любовта допуща омразата, но омразата не допуща Любовта. Като знаете това, не правете усилия да превръщате сенките в Реалност.

(31/стр. 250)

Реалността има всякога сянка пред себе си. Онези, които не са запознати със същността на живота, всякога отправят погледа си към сенките на живота и вследствие на това произтичат всички разочарования в този свят. Онези, които отправят погледа си към самата Реалност, те познават тази Реалност отблизо и тя пребъдва в тяхното съзнание.

(55/лек. 31: стр. 4)

Истината не може да се понесе

Истината не може да се каже, защото във вашия език няма дума, с която може да се изрази. Изковете си една дума и аз ще ви я кажа. Тази енергия на Истината е толкова силна, че каквато жица да турите, тя ще я изгори и пак няма да остане проявена. Ето защо аз не искам да засягам някои неща, защото, ако ги изнеса, ще стане нещо много лошо, ще изгори мозъкът. Нервната енергия в човека не е в състояние да изнесе Истината. (4/стр. 12)

…Истината със своята Светлина е непоносима за човешките очи. Тя трябва да мине през известна среда, за да се смекчи. (26/стр. 202)

…Хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже– очите им като не са приспособени към тази силна Светлина, каквато представлява Истината– съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. (55/лек. 17: стр. 6)

Няма да изнеса цялата Истина. Опасно е да се говори Истината на хората. Когато прекарваш страхливия през някаква пропаст, завържи очите му да не вижда отде минава. Като не вижда по какъв път го водиш, ще мине благополучно. (26/стр. 79)

Истината не може да се обясни

Като се говори за Истината, казват, че тя трябва да се обясни по окултен начин. По който начин да се обяснява, Истината си остава необяснена. Тя не може да се обясни нито по обикновен, нито по религиозен, нито по окултен начин. (16/стр. 230)

Както и да изучавате една Свещена Истина, не е обяснението, което обяснява. Светлината разкрива света. (62/стр. 71)

…И благодарете, че всички неща не се обясняват. Защото всяко едно обяснение е една спънка. Ти мислиш, че нещата са обяснени, а те не са обяснени. (62/стр. 142)

Онова, което аз ви говоря отвън, в него не седи Истината. В дадения случай трябва да разбирате онова, което е в моето съзнание. Когато аз говоря, ви рисувам една картина; трябва да разбирате картината, която ви рисувам, не отделните думи, от тях да вадите заключението. (33/стр. 122, 123)

…Мнозина искат да говорят за Истината като за нещо външно обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш, не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум.

(55/лек. 15: стр. 14)

…За Истината не може да се философства; тя е нещо, което не може и не трябва да се разбира. Едно трябва да се знае: Истината е необходимост за Душата. (53/стр. 110)

Това, което човек не разбира и не знае, е Истината. В неразбраните неща именно ще намерите Истината, а не в разбраните, обикновените, т.е. всекидневните неща. (57/стр. 93)

Що е Истина?

…Що е Истина? Ние няма да определяме какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина. (20/стр. 3)

Истината създава най-големите противоречия в света, но затова пък и освобождава човека от всички негови заблуждения; човешкото пък само маже и глади отгоре сърцето и ума на човека, с което все повече и повече го заробва. (40/стр. 143)

За пример всеки казва, че търсим Истината. Но като намериш Истината и те направи свободен, и най-малката погрешка, която направиш, Истината ще ти я каже. Няма да остане тъй да мине. Истината ще ти направи забележка. (62/стр. 89)

Мъдреците казват, че всеки, който целуне ръката на Истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е. Но вярно е и това, че който намери Истината и целуне ръката , той е намерил и смисъла на живота. (56/лек. 28: стр. 19, 20)

Любовта сама себе си не може да люби, Любовта може да възлюби Истината. Някой казва: „Направи ме да любя!“. Аз ще ти кажа как можеш да любиш: иди при Истината и тя ще те научи как да любиш. Идете при Истината, възлюбете я и тя ще ви покаже как да любите. (56/лек. 25: стр. 17)

Казват: „Богат е този човек“. Богатството не урежда работите. „Учен е той.“ И учеността не разрешава въпросите на живота. „Силен е.“ И силата не разрешава въпросите. Човек може да е сиромах, неучен, но има ли Истината в себе си, той правилно разрешава всички житейски въпроси. Истината прави човека богат, силен, учен, красив. (35/стр. 200)

Ако първо придобивате благата на живота, а после– Истината, всичко придобито ще се изгуби. Ако първо придобиете Истината, а после– останалите блага, всичко, което сте придобили, ще го запазите. Следователно, за да не губите благата, които придобивате, намерете първо Истината. (63/стр. 348)

Никой не може да хване Истината, но в стъпките всеки може да върви. (50/стр. 21)

Като чуят думата Истина, хората казват, че Истината е горчива. Не, Истината не е горчива. Ако има нещо горчиво, ще знаете, че Истината не е там. Горчивината е в самия човек. (63/стр. 131)

…Човек счита смъртта на своите близки за голяма загуба. Ако жена му или някое от децата му замине за онзи свят, той не може да ги прежали. Той гледа на смъртта като на процес, при който е изгубил нещо безвъзвратно. Който може да предава и да приема Истината, той не знае какво нещо е загуба. За него загуба не съществува. (36/стр. 257)

Истина на лъжата и Абсолютна Истина

Ще кажете, че искате да знаете Истината. Коя Истина искате да знаете? Има два вида Истина: истина на лъжата и Абсолютна Истина. (65/стр. 182)

Докато човек не се роди от Дух и вода, той не може да разбере Истината. Щом не е придобил Истината, той не може да се освободи от противоречията. Днес хората наричат фактите Истина. Истината носи Свобода, а пък фактите не освобождават човека. (63/стр. 168)

Той иска да ми говори един факт, казва, че Истината ще ми говори. Фактът е едно нещо, пък Истината е друго нещо. Истината носи Безсмъртие в себе си. Щом кажа Името на Истината, аз съм Безсмъртен вече. Ти по десет пъти ми говориш истината и пак си смъртен. (33/стр. 222)

Истина и факт са две различни неща. Казваш, че си видял много неща, знаеш Истината. Ти знаеш известни факти, но това не е Истина. Истината не се занимава с взимания и давания, с речено-казано, с дребни неща. Това са факти в живота. Истината освобождава човека и внася живот в него. (22/стр. 88, 89)

…Съществуват два вида хора: едните си служат с истината, когато имат да взимат; другите– когато искат да докажат, че няма да дават… Абсолютната Истина не си служи с взимане и даване. Какво представя Истината? Особено състояние на човешката Душа, когато се намира в Абсолютен Покой, в Хармония с Източника на живота. Истината определя отношенията на човека към Вечното Начало на живота. Когато свалим Истината от нейната Висота и я поставим на уровена на обществения живот, това е нашата истина, а не Абсолютната Вечна Истина.

(26/стр. 109, 110)

Казват за някого, че бил много учен, могъл да снема Истината от Небето. Не, никой не може да снеме Истината от Небето. Който търси Истината, той трябва да отиде при нея. Истината никога не слиза от своето Високо място, за да отиде при човека. (35/стр. 189)

Добре е да се създаде нова религия, но тя не трябва да внася спор между членовете. Започнат ли да спорят помежду си къде е Истината, те са на крив път. Истината е неограничена. Никаква религия, никаква форма не може да я включи. (43/стр. 161)

Когато някой човек ви говори от гледището на земната правда, той ви казва само една трета от Истината; когато ви говори от гледището на духовната Правда, той ви говори две трети от Истината; и най-после, когато ви казва нещо от гледището на Божествената Правда, той ви говори цялата Истина. (59/стр. 15)

…Лъжата… Често тя се скрива така майсторски, че влиза в Истината, без да я познаят. Затова някои хора говорят Истината, без да подозират, че вътре е скрита лъжата. Други пък говорят лъжа, без да подозират, че вътре е скрита Истината. (28/стр. 210)

…Когато се говори Истината, някои ще кажат: „Закон има за това!“. Не, никакъв закон няма за Истината в света. Тя сама е закон. Всички закони са обосновани на Истината. Всички закони съществуват по причина на Великата Истина. (56/лек. 25: стр. 17)

Вярно е, но не е истинно

Човек няма право да казва за себе си, че от него нищо няма да излезе… Веднъж Бог казал, че от вас човек ще стане, и Ангелите пресметнали това… Когато човек говори нещо, той трябва да е проверил фактите да бъдат истинни и положителни. Някои неща могат да бъдат верни, но не истинни. Например вярно е, когато някой каже, че от него човек няма да стане, но не е истинно. Имате една празна стомна и казвате: „Тази стомна не струва нищо“. Това е вярно само за случая, но не е истинно. След време тази стомна може да се напълни с нещо. Тогава стомната има цена. (10/стр. 31, 32)

Някой път ние смесваме верните неща с истинните неща. Ще ви представя едно сравнение. Донасям ви една празна стомна. Вярно е, че тази стомна е празна. Донасям ви после и една пълна стомна с отлично съдържание за вашия живот. Вярно е, че и двете са стомни, но питам: Двете стомни имат ли еднакво съдържание? Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а празната стомна е вярна по форма– по форма само е стомна. Вярно е, че по форма е стомна, но не е истинна и по съдържание, а другата, пълната стомна, е вярна и истинна и по съдържание. Следователно много хора са верни като празната стомна, а други са верни и истинни и по съдържание. (56/лек. 1: стр. 7)

Някой казва: „Аз говоря вярно“. Да, човек може да говори вярно, без да говори Истината. Онзи, който говори вярно, той говори 50% и лъжа. Значи, онзи, който говори вярно, говори и Истината, но говори и лъжа, а онзи, който говори Истината, той всякога говори вярно. В Истината няма никакво изключение. (56/лек. 1: стр. 7)

Човек… трябва да бъде честен пред себе си, да констатира фактите тъй, както са, защото има факти, които са верни по форма, а не и по съдържание; има факти, които са верни по съдържание, а не и по смисъл. Но това са философски въпроси. (19/стр. 29)

Това, което се доказва, е лъжа

Аз ви говоря една Истина, която съм опитал. Казвате: „Докажи!“. Това не е теория, то е опитано нещо. Аз казвам: Това, което се доказва, е лъжа, а това, което не се доказва, е Истина. (56/лек. 16: стр. 18, 19)

…Щастието на човека не седи в богатството. В този Божествен организъм, в който живеем, ние сме осигурени. Ние сме хиляди пъти по-осигурени, отколкото ония, които са вложили влоговете си и в най-сигурните банки… Сега вие ще кажете: „Докажи това!“. Всички неща, които се доказват, са фалшиви, а всички ония, които не се доказват, са реални, истински. (56/лек. 9: стр. 8)

Затова именно тия неща, които са истински, не ги доказвам, защото те сами по себе си съдържат Истината. Аз не доказвам Истината. Защо? Защото съм съгласен с нея. (56/лек. 9: стр. 8, 9)

Всички спорове в света произтичат от това, че ние искаме да доказваме неща, които не се нуждаят от доказателства. (20/стр. 128)

…Аз няма да ви доказвам това, защото всяко нещо, което се доказва, не е вярно… А пък неща, които не се доказват, са верни. Например трябва ли някой учен човек да ви доказва какво нещо е светлината, че тогаз да я виждате? И без да доказва, вие я виждате и си служите с нея. (67/стр. 43)

Всички неща, които не се доказват научно, са истинни, а онези неща, които се доказват научно, не са истинни. Аз мога да ви приведа ред примери от Френската академия на науката от 19 век, дето повече от теориите на това време бяха верни и истинни, но сега се доказа, че не са верни.

(56/лек. 30: стр. 30)

Отричането е потвърждение

Казвате: „От мен човек няма да стане“… Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една Истина е едно потвърждение на тази Истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане.

(9/стр. 142)

Думите „от теб няма да стане човек“ не означават техния абсолютен смисъл, но подразбират, че трябва да преодолеете известни слабости, известни мъчнотии в себе си. И затуй отричането на една Истина всякога показва потвърждаване на тази Велика Истина, която е заложена в Душата ви. (9/стр. 143)

Мнозина отричат съществуването на Душата… Закон е: Не можеш да отричаш това, което не съществува; не можеш да поддържаш това, което не съществува. Отричането и твърдението показват, че говориш за Реални неща. Това, което не съществува, нито се отрича, нито се поддържа. Следователно отричането на Душата показва нейното съществуване. (34/стр. 84)

Колко пъти се усъмнявате в Бога и казвате: „Дали има Господ, или аз сам си Го създавам; дали вярвам, или не вярвам?“… Има Господ! …Не можем да отричаме неща, които не съществуват. Не можеш да мислиш за неща, които нямат никаква Реалност.

(55/лек. 17: стр. 19)

Слава на Божието Поучение!

ПОТЪНКОСТИ НА УЧЕНИЕТО

Потънкости на нещата

Големи потънкости има в живота. (38/стр. 92)

Не е гладът, който мъчи човека. Не е жаждата, която мъчи човека. Има нещо в глада и в жаждата, което мъчи човека, но то не е нито гладът, нито жаждата. Ние търсим знанието, но не самото знание. Друго нещо има в знанието, което търсим. Ние се стремим към живота, но не към самия живот, а към онова, което е скрито в него. Има нещо по-дълбоко, по-велико от самия живот. Към него именно се стреми човек. (65/стр. 152)

Има Тайни вътре в Битието за онзи, който разбира… Казвам, има нещо тайно вътре в живота и човек трябва да разбере вътрешния смисъл на нещата. (13/стр. 185, 186)

…Невсякога пее Природата, невсякога свири, невсякога говори; и тя мълчи, но понякога има гробно мълчание и в туй мълчание се разбира един Велик вътрешен смисъл, един смисъл, който се заражда в нейните недра… (54/стр. 347)

Има обикновени разбирания за повседневния живот, има и необикновени разбирания. Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот. (55/лек. 14: стр. 4)

…За глупавите хора всички работи са обикновени, а за умните хора всички неща са необикновени.

(54/стр. 66)

Да, има тайни неща, има тайнствени неща, но за Разумните хора; за неразумните няма тайни. За Разумните хора, за Чистите хора, за Възвишените хора, за Благородните хора има Велики Идеи в света, а за глупавите хора няма никакви Идеи…

(56/лек. 2: стр. 7)

Бог обича Неговите деца да бъдат прилежни, да се учат. Бог се услаждава от онези, които учат. Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма. Той се услаждава с онези, които учат. По-учен от Него няма… Аз не искам да бъда учен човек, но да се уча. Учението е един непреривен процес.

(62/стр. 452)

Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. (43/стр. 25)

…Мнозина се заблуждават с Окултната наука. С Окултната наука не се разрешават Мистични работи. Защото методите при Мистичните работи са съвсем други– човек трябва да влезе в света на Любовта и да се успокои. И този Мир да дойде не изкуствено, но естествено. (18/стр. 413)

Както на високите места на Месечината става голям студ поради нейната рядка атмосфера, така и в духовния живот има голям студ. Духовните хора трябва да знаят това нещо. Те ще станат студени като Месечината, затова трябва да придобият голяма дълбочина– по-голяма от тази, която съществува в земята. Духовният човек трябва да бъде дълбок, понеже има опасност всичко в него да замръзне.

(65/стр. 43, 44)

…Свободата се гради върху Истината. Знанието се гради върху Светлината, а животът се гради върху Любовта. Ние не трябва да ги разместваме, да мислим, че като намерим Светлината, ще намерим и живота. Не, всяко нещо е на своето място. Любовта носи живота. Мъдростта носи Светлината, а Истината носи Свободата. (56/лек. 24: стр. 18)

…Ние се спираме и казваме: „Ти не мислиш като мене“. Че ти не мислиш като мене, това е красивото! Аз като зная, че ти не си едно огледало, което да ме отразява, а си едно Разумно същество, това ме радва… Красивото в света е не да има ехо на нещата, но да имаш насреща си един Разумен отговор.

(56/лек. 5: стр. 21)

Аз бих желал да имам един неприятел, но поне да е Разумен! Казва Писанието: „Един Разумен неприятел струва повече, отколкото десет глупави приятели…“. (56/лек. 19: стр. 30)

Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът на тях. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. Кога човек може да стане господар на закона? Когато престане да греши. (57/стр. 188)

Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: „Знаеш ли кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа?“. Праведният отговаря: „Ти си закон, аз съм Разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш“. Законът отстъпва пред Разумността. Дето е Разумността, там няма закон. И обратно: дето е законът, там Разумността отсъства. (57/стр. 188)

В сегашния живот хората… някой път си мислят, че всичко знаят. Хубаво е човек да мисли, че всичко знае. Именно човек всичко знае– знае всичко, когато греши. Всичко знае до косъм. Няма нещо, което не знае. Всичко знае. Когато яде горчиво, знае го, че е горчиво, и никой не може да го разубеди. Всичко да знаеш, значи да знаеш нещата, както са, а не както не са. (67/стр. 126)

…Ако вярваш в туй, което е, ще имаш туй, което е; ако вярваш в туй, което не е, ще имаш туй, което не е. Сега желая всички да вярвате в туй, което е, за да имате туй, което е. Вярвайте в Любовта, вярвайте в нейната Топлина. Вярвайте в Бога. (62/стр. 330, 331)

Вие търсите добрите условия. Предпочитание са лошите условия на Божественото, отколкото добрите условия на човешкото. (18/стр. 379, 380)

Предпочитай най-малките възможности в Божественото, отколкото най-големите възможности в човешкото. (18/стр. 380)

Казвам: Изкуство е, когато богатството се увеличава, сърцето да не се свързва с него; когато знанието се увеличава, умът ти да не се възвеличава; когато силата ти се увеличава, ти да не се забравяш. Каквото и да придобиеш– богатство, сила, знание– това са обикновени неща, които не разрешават въпросите. От временните придобивки нищо не остава.

(25/стр. 381)

…За да се осмисли животът ви, пазете следните правила: имайте характера на твърдата материя, без да се втвърдявате; имайте характера на водата, без да се изпарявате; имайте характера на въздуха, без да се люлеете на различни страни; имайте характера на светлината, без да се страхувате, че някой може да ви помрачи. (14/стр. 162)

Като се казва, че човек трябва да стане като дете, това подразбира да има сърце, чисто като на детето, да вярва във всичко… За предпочитане е човек да бъде лъган, но да има вътрешен Мир, отколкото да не вярва на никого и да бъде постоянно смутен и разтревожен. (35/стр. 177, 178)

Когото лъжат, той всякога печели. Когато Праведният се лъже, той трупа капитали в своята банка. Ако някой го излъже и вземе от него хиляда лева, от друга страна той ще получи повече от това, което е дал. (35/стр. 178)

Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. (43/стр. 129)

Рационалните числа се отнасят към физическия свят. В духовния свят числата са ирационални… И тъй, ако живее само физически живот, човек няма да среща никакви противоречия. Живее ли и физически, и духовно, противоречията ще го следват. Защо? Изчисленията са други. (42/стр. 198)

Казвам: Има много противоречия, на които мнозина се смеят. Кога се смее човек? …Когато се натъква на някакъв контраст в живота. Значи, ако не разбира даден въпрос, човек се смее; ако го разбира както трябва, той става радостен и весел; ако го разбира издълбоко, той става сериозен. (25/стр. 259)

Сега вие искате да бъдете щастливи. …Не може цял ден да бъдете щастливи– ще развалите живота си. Едва три минути можеш да издържиш щастието. (31/стр. 86)

Вие искате изведнъж да станете радостни– това е невъзможно. Голямата радост не показва още, че сте на Правия Път. Радостта, която иде и изчезва, не показва, че сте на Правия Път. (13/стр. 270)

Радостта ви трябва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сенки, но радостта не трябва никога да се прекъсва. Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват радостта. (13/стр. 270, 271)

В живота на човека има такива желания, които, ако се реализират, причиняват един род страдания; ако не се реализират, причиняват друг род страдания. Обаче има и такива желания, които и като се реализират, и като не се реализират, причиняват радост. (42/стр. 213)

…Ученикът… да не се поддава на никакви настроения. Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева, а Идейният живот е планинско място с хубави градини и извори…

(40/стр. 155)

Всеки човек трябва да има поне една Основна Идея в себе си, която да му служи като огледало на живота, да представлява Великата Истина, в която да се отразява Небето… Тази Идея трябва да бъде като нашите очи. Нека гледаме през нея, макар и да не разбираме всичко. (29/лек. 6: стр. 14)

Чувате някой да казва: „Искам да разреша въпросите си само за един ден“. Той не знае, че ако ги разреши само за един ден, разрешил ги е завинаги.

(57/стр. 362)

…Когато Слънцето се завърти сто милиона пъти около себе си, забелязва се само едно изключение. Същото нещо се забелязва и в движението на Земята, както и в движението на човека: когато Земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около себе си, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение. Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека. (59/стр. 32)

Ще кажете, че това са отвлечени работи. Кои работи са отвлечени? Отвлечени неща са само тези, които са далеч от нашето съзнание… Близките неща, близките работи правят човека нещастен. Това, което може да направи човека щастлив, не са близките работи. Близките работи всякога създават едно уточнение в човека. Всяка мисъл, която влиза в съзнанието ви, колкото и да е малка, най-после ще ви причини едно нещастие. (13/стр. 151, 152)

…Идеалното, Неизменното, Постоянното трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го. Бъдете уверени, че всяко нещо, което ние можем да докоснем с нашия ум, и то се разваля. (54/стр. 222)

Божественото не може да се контролира. Светлината не може да се контролира. Тя отива навсякъде, вие не можете да я хванете. Ако престанете да мислите за нея, тя ще дойде. Мислите ли за нея и я преследвате, тя ще се изгуби. (13/стр. 569)

Когато човек се отдели от Бога, тогава той започва да мисли за Него правилно. Защо човек не може да мисли за себе си? Кога ще може да мисли за себе си? Когато човек излезе от своето тяло, той ще мисли по-добре за себе си, ще се опознае по-добре. Следователно, за да мислим за някого, ние трябва да се отдалечим от него на известна дистанция и да го разглеждаме от друго положение. (1/стр. 102)

Който живее във водата, ограничава се от нея, а който живее извън нея, влада водата. Следователно, за да владаме известна реалност, трябва да сме извън нея. (55/лек. 18: стр. 10)

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, без да се спирате върху мисълта доколко сте напреднали или дали сте вече към края на развитието си. В който момент помислите, че сте напреднали, че сте станали добри, вие ще се спънете. (42/стр. 136)

Истински способни ученици са ония, които даже не съзнават това, а не ония, които се мислят за способни. За способния ученик е толкова естествено да бъде такъв, колкото естествено е за ябълката да бъде сладка. (41/стр. 81)

Доброто носи всичко в себе си– ако имате доброто в себе си, а не как го разбирате. Какво хората разбират, това е друг въпрос– какво имате в себе си, това е важно. Ако имате доброто в себе си, вие всичко имате. А като разбираш доброто, ти не можеш да имаш всичко. Разбирането е едно, а това, което имаш, е друго. (62/стр. 420)

Какво се казва в Писанието? Че Адам познал доброто и злото. Това е познание отвън. Той не е имал доброто в себе си, но то е познание отвън. И тогава мнозина питат: „Какво трябваше да направи Адам? Не трябваше ли да яде от Дървото?“. Той имаше право да яде само тогава, когато придобие доброто. Но понеже Бог знаеше, че Адам нямаше още доброто в себе си, каза му: „Няма да ядеш от Дървото за познаване на доброто и на злото“. Докога няма да ядеш? Докато станеш добър. (62/стр. 420)

Мъдростта е най-високият връх. Тя разрешава противоречията между доброто и злото. Тя впряга и двете на работа. (17/стр. 379)

Най-трудно се учи Мъдростта на Бога. И Адепти, и Ангели, и Богове падат, като стигнат до изпитите на Мъдростта. (17/стр. 379)

Когато се създал светът с всичко велико и красиво в него, спящите до това време Богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от Боговете казал: „Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна?“. Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне. Като се разговаряли, Боговете си въздъхнали и казали: „И ние изгубихме най-красивото в себе си“. По едно време те чули как звездите се разговаряли. Една от тях казала: „Наистина най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но Вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея“. В този случай звездите знаят повече, отколкото Боговете.

(23/стр. 295, 296)

Светът всякога ще остане една загадка неразгадана. От една страна, ще я разгадават, а от друга, ще се загатва пак; от една страна, ще разплитаме, а от друга, ще заплитаме. Това ще мяза на един параход, който отпред разцепва водата, а отзад тя пак се слива. И тъй ще ходим. (54/стр. 68)

Потънкости на мисълта

Вие считате, че някои мисли са лоши, а някои– добри. Обаче лошите мисли за вас за Природата са добри и потребни. Ако не се нуждаеше от тях, Природата не би ги допуснала. Щом ги допуща, тя намира, че те съдържат в себе си елементи, нужни за общия живот. (11/стр. 122)

…Каквито мисли и да минават през ума ви, не се сърдете, не се плашете, не казвайте, че са ужасни. И най-лошите, и най-страшните мисли могат да ви принесат някаква полза. (27/стр. 62)

Едно трябва да помните: каквато мисъл и да ви дойде на ума, тя крие в себе си нещо хубаво. Някои мисли са лоши по причина на това, че са окаляни, дълъг път са минали; изчистите ли ги, във всяка от тия мисли ще намерите по един скъпоценен камък, дълбоко някъде скрит. (59/стр. 134)

Смисълът на живота не се заключава в това да избягвате лошите мисли, чувства и желания и да се стремите да се освободите от тях, но трябва грижливо да ги чистите, както майката чисти малкото си дете. Кроткият човек е силен, защото постъпва така. (59/стр. 134, 135)

Като живее на Земята, човек неизбежно ще се натъква на лоши мисли, които идат от вън или пък се зараждат в самия него… Не е въпрос да пъди нечистите мисли от себе си, но да им даде нещо, с което да ги задоволи. Щом ги задоволи, те сами ще си отидат. Христос изпъждаше лошите духове от хората с Любов… (43/стр. 278)

Често някоя мисъл иде във вас. Вижте откъде иде, не отхвърляйте нещата. Като отхвърлиш някое желание, то е, както когато хвърлиш камък. Като хвърлиш някоя лоша мисъл, може да удариш някого. Тази мисъл ще хванеш и нежно ще се разговаряш с нея. Всяко нещо в света си има свое предназначение. (66/стр. 124)

В лошата мисъл се крие едно добро. Как ще намериш това добро? …Лошите мисли и чувства служат за запазване на богатството в човека– неговото малко добро. Само Адептите и Светиите се домогват до малкото добро. То се пази от голямото зло.

(13/стр. 712)

Освободете се от статическите неща. Една мисъл може да бъде лоша или добра, важно е какво ударение има тя. Някога лошата мисъл има добри резултати. И обратно: добрата мисъл има лоши резултати. (25/стр. 245)

Всяка мисъл, колкото и да е добра, щом се проектира във вас, ще хвърли сянка. …Каквато и да е вашата мисъл, все ще произведе обратна реакция. И законът е обратен: ако намислите нещо лошо, тази лоша мисъл ще роди нещо обратно във вас, ще роди една добра мисъл. Силите в Природата всякога се балансират… (1/стр. 331)

Всички трябва да се научите да мислите. …Методите за правата мисъл постоянно се менят. Ти една права мисъл не можеш към всички хора еднакво да я приложиш. (62/стр. 268)

Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си мисълта не е права, нито крива. Важно е какво си вложил в нея и как си я пипнал. (22/стр. 34)

Потънкости на знанието

…Сега у вас може да се яви желание час по-скоро да придобиете това знание. Казвам: Вие трябва да придобиете живота, който носи знанието, а не самото знание. (21/стр. 244)

Животът, знанието са дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие. Това значи: ако иска да задържи, да развие живота и знанието, човек трябва да работи. (27/стр. 66)

Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни Тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в Тайните. (37/стр. 217)

И всичките Тайни да знае, човек пак ще бъде недоволен. В този смисъл се казва, че знанието не задоволява, защото то е от двуизмерния свят; то е същество, което има широчина и дължина, но няма дълбочина. (21/стр. 43, 44)

…Цитират стиха: „Многото знание възгордява“… Знание без Любов възгордява, а знание с Любов прави човека целомъдрен. Знание без Любов произвежда зло, знание с Любов произвежда добро. Днес човек се нуждае от знание повече, отколкото всеки друг път… (59/стр. 36)

Не мислете, че духовните хора не се нуждаят от наука. Няма по-опасен човек от духовния, който не носи знанието в себе си. (26/стр. 260)

Знаете ли какво е знание? Знание се добива само с живот; ако живееш в света без живот, знание няма. И знанието, което има Бог, се дължи на милиарди години, в които Бог е живял и е добил едно знание от опит. …И вие можете да знаете, но само когато живеете. Следователно знанието е резултат на Съзнателния живот. (58/стр. 212, 213)

Човек познава външната страна на живота, Ангелът познава вътрешната страна на живота. Искате ли да разбирате живота външно и вътрешно, съединете в себе си човека и Ангела да имате пълно знание. Това не се постига лесно. Това е задача на вековете, но тази задача е постижима. (49/стр. 248)

Между знанието на ума и знанието на сърцето има голяма разлика. Ще кажете, че не разбирате това. Трябва да мислите. (25/стр. 365)

Има едно знание, което иде от Бога. То е Новото знание, което всеки момент се открива. Казвате: „Учителя знае всичко“. Миналото зная, но не и Новото, което иде сега. То е в Бога и от Него излиза.

(25/стр. 299)

Потънкости на кротостта

Човек може да говори тихо, едва да се чува, без да е кротък. Друг някой говори високо, а всъщност е кротък човек. (49/стр. 169)

Например някои искат да бъдат кротки. Кроткият човек нищо не струва. Кротък човек е онзи, който може да укроти вълните на морето. Кротък човек е онзи, който може да изгаси пламъците на някоя къща. Не е достатъчно само да си мислиш, че си кротък човек, а нищо да не можеш да направиш.

(56/лек. 24: стр. 5)

Ако ти се намираш в онова бурно, развълнувано море, то е, защото си поставен от онази Първична Причина да опиташ своята кротост. Всички вълни в това море говорят на един Разумен език…

(56/лек. 24: стр. 5, 6)

Който се стреми към Свобода, той трябва да се бунтува в себе си, да храни Свещен бунт, Свещен гняв в Душата си, за да разкъса връзките на старото. „Нали е казано, че кротките ще наследят Земята?“ Силният човек е кротък, а не слабият, мекушавият.

(12/стр. 176)

Потънкости на съвършенството

Думата съвършенство представлява един незавършен акт, т.е. акт, който сам по себе си не може да се завърши. Съвършенството, това е един Вечен Идеал не само на хората, но и на всички Разумни същества. (56/лек. 15: стр. 3)

…Това, което не се свършва, то е Идеал на човека. Това, което се свършва, това не е Идеал. …Не искай да станеш съвсем съвършен. Щом станеш Светия, до последната стъпка на Земята не можеш да бъдеш. Или щом покажеш последната си гениалност, пак няма да бъдеш вече на Земята. Ти, докато си невежа, може да седиш на Земята, а пък щом станеш вече съвършен, Земята не те търпи. Защото, като станеш по-учен от Земята, тя казва: „Няма какво да ти проповядвам“. Дава ти твоето свидетелство, диплома. Ръкува се и ти, искаш– не искаш, трябва да напуснеш училището. (13/стр. 596)

И тъй, ще имате предвид, че думата съвършенство означава един вътрешен последователен процес. Човек може да бъде съвършен в даден момент, но не може да бъде съвършен във всички моменти.

(56/лек. 15: стр. 4)

Има моменти, когато всеки от вас е съвършен– съвършен е само за миг, но не и завинаги. Вие не можете завинаги да запазите това съвършенство. Благодарете, че не можете да го запазите завинаги! Защо? Ако вие можете да запазите туй състояние завинаги, не зная какво би станало с вас. Да мислим човека за съвършен и да не може да покаже това свое съвършенство, това е едно вътрешно тежнение на човешкия Дух. (56/лек. 15: стр. 4, 5)

Вие казвате: „Аз не мога да помагам, аз не съм съвършен“. Това е самоизмама. Когато някой казва, че не е съвършен, питам: Постъпваш ли съобразно Волята Божия? Несъвършен си, ако не постъпваш съобразно Волята Божия. Съвършен си, ако постъпваш съобразно Волята Божия. (56/лек. 15: стр. 28, 29)

Съвършеният не прави нито зло, нито добро. Той е съработник на Бога, т.е. той работи съгласно Великите закони на Природата, на Битието. Несъвършеният обаче прави и добро, и зло и по този начин греши. (23/стр. 323)

Да обичаш тези, които те обичат, то е в реда на нещата. А да обичаш тези, които не те обичат, то е съвършенство. Да обичаш този, който обича другиго, там е съвършенството. (18/стр. 134)

Потънкости на средния път

Нито голямата дипломация, нито голямата прямота са намясто. (12/стр. 40)

Докато си на Земята, ще се държиш и за човешкото, и за Божественото. Всяко от тях е на мястото си. Така се държи човек на двата си крака. Остане ли с един крак, той губи равновесие. (31/стр. 250, 251)

…В човека има място и за старите идеи, и за Новите… Това не трябва да ви смущава. Турете Новия живот на една страна, стария– на друга и не се безпокойте. Важно е да не смесвате двата живота в себе си. Нека всеки живот си тече по свой път. Това е в реда на нещата. (49/стр. 137)

В някои случаи силната воля е за предпочитане пред слабата, а в някои– обратно. Следователно човек не трябва да дава предимство на волята си, но на Разумността. (61/стр. 98, 99)

Има опасност силната воля да се превърне в упоритост, а слабата– в мекушавост. Затова именно казваме, че човек трябва да прояви Разумната си воля, която дава представа за среден, или нормално проявен тип, в когото силите на ума, на сърцето и на волята са напълно уравновесени и хармонизирани. (61/стр. 99)

Големият страх не е намясто, но и малкият страх не е намясто. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на Благоразумието.

(31/стр. 221)

Новото Учение обединява и примирява страха със смелостта, от които се ражда Разумността. Новото Учение обединява и примирява Любовта с омразата и вместо тях създава Благостта. (28/стр. 19)

Ако проявява само Разумността си без Доброта, човек става горделив; ако проявява Добротата си без Разумност, той става фанатик. Обаче, ако проявява и Добротата, и Разумността си заедно, човек се разширява, проявява Душата си. (61/стр. 241)

Потънкости на действието

Едни твърдят, че човек трябва първо да мисли, а после да действа, други– точно обратното: първо трябва да действа, а после да мисли… Според Божествената логика и двете положения са прави, но при известни условия, а именно: когато вършиш една човешка работа, първо трябва да мислиш, а после да действаш; когато вършиш Божествена работа, първо трябва да действаш, а после да мислиш. Ти действаш, Бог мисли. (37/стр. 263)

Всяко нещо, което започва с действие и свършва с мисъл, е Божествено. Всяко нещо, което започва с мисъл и свършва с действие, е човешко.

(37/стр. 273, 274)

Някой казва: „Аз трябва първо да мисля и после да правя добро“. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш… Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. (55/лек. 32: стр. 23)

Седиш, недоволен си, слез още по-долу. Недоволен си, нали? Изгубил си 1000 лева. Аз ще ви дам един цяр: 1000 лева си изгубил и се тревожиш, но имаш още 1000 лева в касата си; раздай ги на бедните, нищо да не ти остане и ще изчезне всичката ти тревога. Докато човек не изгуби всичко, Бог нищо не му дава. (19/стр. 16)

Трябва да бъдеш щедър, толкова щедър, че 10 лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш– нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се, твоята празна кесия Господ ще я напълни. (19/стр. 92)

Някой казва: „Ще направя това и това, след като добия Любовта“. Не, важното е какво можеш да направиш сега, като я няма. Друг казва: „Ще направя еди-какво си, след като спечеля много пари“. Да, като спечелиш много пари, лесно е. Важното е какво можеш да направиш в този момент още.

(56/лек. 31: стр. 35)

…Когато се натъкнете на някаква Божествена идея, вие не я прилагате навреме, вследствие на което вместо добро излиза зло. Следователно всякога, когато правим добро не навреме, ражда се зло; когато правим зло навреме, ражда се добро. (65/стр. 141)

После някои казват: „Да разберем нещата“. Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал. (62/стр. 163)

Обясняват, но и като обяснят нещата, [те] остават такива, каквито са… И кога можеш да си обясниш? Онова, което можеш да си обясниш, е онова, което ти можеш да направиш. Обяснение е само това, което може да направиш в себе си. (62/стр. 308, 309)

Потънкости на поведението

Мене ме интересува аз как се обхождам. Как се обхождат хората, това е тяхна работа. Мене ме интересува аз да бъда внимателен, аз да се обхождам тъй, както Бог се обхожда. (48/стр. 392)

Имайте обхода като между близки. Ако някой не може да ти даде мил поглед, ти ще му го дадеш!

(18/стр. 46)

…В дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе… Не туряй, че ти си на правата линия, той– на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. (48/стр. 367)

Когато обиждат някого пред тебе, кажи на обидения: „Не му се сърди, погрешките на хората са наши погрешки“. (17/стр. 341)

Че някой те нарекъл невежа, ти се сърдиш и на всички разказваш за това. Не се сърди на този човек, но си кажи: „Днес съм невежа, утре ще стана учен. Имам всички условия да уча и да придобия знания“. (16/стр. 336)

Когато вие сте при някой водопад, какво ще му кажеш? Той кряска повече от теб. Колкото повече кряска и пляска, колкото повече се пени, толкова по-тихо ще му говориш, ще дойдеш до противоположното. Твоето тихо говорене съответства на високото му говорене, понеже водопадът е величествен отвън, а пък ти ще бъдеш величествен отвътре.

(18/стр. 49)

Значи, кротостта е оръжие. Казвате: „Как е възможно кротостта да бъде оръжие?“. Като духовно качество, кротостта е оръжие, с което човек побеждава. (46/стр. 64)

Ако си сприхав, и християнин да бъдеш, пак сприхав ще си останеш. Понеже си умен, като дойде някой, няма да му казваш, че си сприхав, но ще му кажеш: „Реката ми е доста дълбока. Не влизай вътре да не се удавиш. Ако знаеш да плаваш, влез вътре. Ако не знаеш, стой настрана“. „Защо не направи реката си по-плитка?“ „Такава е реката ми– дълбока, не мога да я изменя. Едно време беше по-плитка, имаше много тиня, но след като я изчистих, стана по-дълбока. Сега е чиста и дълбока. […] Корабите свободно плават, няма опасност за тях, но хората могат да се удавят.“ (13/стр. 274, 275)

Какво нещо е доброто? Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва… Добрият човек винаги отстъпва. Силният отстъпва. Той отстъпва, отстъпва и ти, като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш. Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш. (33/стр. 226)

Не можеш да приложиш Учението на Бялото Братство, докато не кажеш: „От мен да мине“ и да отстъпиш. (18/стр. 395)

Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. (18/стр. 358)

…Като направиш една грешка и обидиш приятеля си, повикай го и му дай едно угощение. Ако всички хора даваха угощение за своите грешки, светът щеше да се оправи… Парите, които си дал за угощението, представят добро условие за твоето бъдеще. Може би след година, две или десет те ще ви допринесат десет пъти повече блага, отколкото сте загубили. (16/стр. 319)

Имаш да вземаш хиляда лева – ще ликвидираш с това вземане. Ще кажеш на човека, който има да ти дава: „Толкова те мъчих за тия хиляда лева!“– и ще му дадеш още хиляда лева. И като му даваш хиляда лева, ще му се извиниш, че си го мъчил. Който има да взема, нека да дава! (17/стр. 126)

Някой те приема студено. Като излезеш, помоли се за този човек, тогава той ще си каже: „Аз приех този човек студено, но ще променя своето отношение, следващия път ще го приема добре“. (17/стр. 341)

Как познава студентът, че професорът му не е разположен? Той започва да къса студентите, мрачен е, навъсен. Трябва… да се измени състоянието му. Как ще стане това? Ще го погледнеш право в очите, ще му се усмихнеш едва забелязано. Това ще се отрази приятно на професора. Той е намусен, а студентът му отговаря с усмивка. Доброто трябва да излезе срещу лошото. На лоши мисли и желания не отговаряйте с лошо. Поставяйте контрастни положения. Срещу злото поставяйте доброто. (16/стр. 244)

Когато някой се отнася зле с тебе, ти се отнеси с него добре. Тогава ще се трансформира неговото състояние, доброто в него ще победи злото и той ще се измени. (17/стр. 341)

Една сестра дойде при мен и се оплака, че са я били; казах : „Ти, като окултна ученичка, не трябваше да казваш никому, трябваше да премълчиш това, а аз да го узная от другите, не от теб. И ти си виновна, защото си имала лошо мнение за него– мислиш, че е лош, и затова лошото в него се проявява. И занапред, когато стане въпрос за този човек, ти трябва да казваш винаги хубавото и доброто за него…“. (18/стр. 350)

Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава, или не, това ще го оставиш настрана; за Бога ще го обичаш. Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен. (18/стр. 100)

Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да Те видя“. Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен. (18/стр. 62)

Слава на Божията Светлина!