ДРУГИЯТ ПОГЛЕД

Други ъгли на виждане

Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината… Метафизиците, както и крайните окултисти поддържат мисълта, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато Бог рекъл: „Да бъде виделина!“, с това Той създал първото ограничение. Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. (8/стр. 98)

Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключения, но в Божията Милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром, и това е вярно. Но Божията Милост е друг закон и според него, ако човек е приготвен да възприеме нещата, дава му се и даром. Вярно е и едното, и другото. (3/стр. 48)

Вие сега изхождате всякога от вашето гледище. За пример има един морал– ние считаме, че всяко нещо, което на нас ни е приятно, то е добро. Отчасти, наполовина е така. Но не всички неща, които нам са приятни, са добри… Когато някой крадец бръкне в джоба и задига парите, на него му е приятно, но дали е приятно на онзи, който е обран?

(62/стр. 297)

Моето желание е да имате чисти сърца, да се развивате духовно, да просвещавате умовете си и да укрепвате от знание в знание и от сила в сила. Що се отнася до щастието, не желая да бъдете щастливи. На Земята щастието прави човека нещастен.

(26/стр. 217)

Щастливите са пияни хора, страдащите са трезви. Влизате в някоя кръчма, виждате някого пиян, засмян, весел, но щом се върне вкъщи, не можете да му говорите. „Аз съм щастлив“, си казва той, но на другия ден, когато изтрезнее, главата го боли и започва да размишлява добре ли е направил, или зле. Тогава той е в нормално състояние. Съвременните хора казват: „Страдаме много“, а аз отговарям: „Вие сега сте трезви“. (6/стр. 221)

Туй, което на един обикновен човек се вижда грубо в света, това, което ние, съвременните хора, забелязваме като някаква дисхармония в света, всъщност това са най-хармонични действия. Аз не смея още да ви кажа, че Природата трябва да се изучава от опаката страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя живот от опаката му страна.

(3/стр. 22)

Илюзията привлича внимание
към Реалността

Докато е на Земята, човек се движи в илюзии. На десет илюзии ще срещне едва една Реалност. Ако избягвате илюзиите, нищо няма да ви остане… Докато живее с илюзии, човек все още се държи за Земята. Отнемат ли изведнъж илюзиите му, той ще полети в пространството, без да може да се спре. Страшно е това положение. То е все едно да се качиш на балон и да отрежат връзките на балона. Дълго време ще викаш, но никой не може да ти помогне. (15/стр. 69, 70)

Някои казват, че илюзиите са сенки на живота. Лошо ли е да бъдеш на сянка? Лятно време в големите горещини е добре да бъдеш на сянка, но зимно време сенките са опасни. Значи, илюзията е опасна, когато не е употребена намясто. (15/стр. 70)

…Илюзията привлича вниманието към Реалността. Като седиш известно време под сянката на крушата, най-после ще обърнеш внимание и на самата круша… Като знаете това, не избягвайте илюзиите, но вървете постепенно към Реалността на живота.

(15/стр. 70)

Трябва да има човек един контраст. То е все едно да нарисува един художник една картина без сенки. Що е сянка? Сенките са да изпъкнат светлите места. Страданията в живота са сенки да изпъкне онази Велика Реалност, която съществува в Битието. Ако разбираш живота, страданията ще бъдат сенки на твоята картина. Ти ще се радваш, че имаш сенки.

(66/стр. 209)

Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност. Значи, разглеждането на нещата от една реалност по отношение на друга реалност наричаме илюзия. Сега, за да дойдете до Абсолютната Реалност на нещата, вие трябва да съпоставяте фактите и явленията в живота и в Природата не според положението им във временния живот, но по отношение на Вечното. (50/стр. 7)

Безпорядъкът за глупеца
е порядък за Мъдреца

…Има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“… Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка– и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. (1/стр. 359)

Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в Природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. (1/стр. 359)

Някой път мислиш, че светът се е разрушил и че всичко е отишло напразно, но после виждаш, че това е съграждане. Не можеш току-така да разбереш онзи магически закон, по който нещата се рушат и създават. Трябва да прекараш сто скърби, за да можеш да издържиш една хубава радост и да я разбереш. (18/стр. 474)

…Хората трябва да разчитат на двата велики закона– на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък…

(71/стр. 56)

И затова, когато Разумният човек поставя безпорядъка в себе си в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък…, той се намира под закона на разрушението и казва: „Тежък е моят живот!“. Когато Мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място и в скоро време изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи Мъдрец– от безпорядъка създава ред и порядък. (71/стр. 56)

Следователно порядъкът за Мъдреца е безпорядък за глупеца и безпорядъкът за глупеца е порядък за Мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а Мъдрецът– закона, който нарежда нещата. (71/стр. 56)

Разбирането превръща нещата

Сега вие всички учите какъв е животът вън от Рая. Вие пожелахте да го видите. Отличен живот е той, който го разбира, но който не го разбира, е живот на противоречия. (67/стр. 236)

От какво зависи да бъде човек щастлив или нещастен? Срещате някой беден човек, но той е доволен, щастлив от положението си. Срещате един богат, но той е недоволен, нещастен, нещо му недостига. Значи, разбиранията на човека определят неговото щастие или нещастие. (42/стр. 107, 108)

Неразбраното богатство е мъчение, неразбраната сиромашия е мъчение. Разбраното богатство е благо, разбраната сиромашия е благо. (45/стр. 172)

Ако не разбираме доброто, то се превръща на зло. Ако разбираме злото, то се превръща на добро.

(2/стр. 85)

Що е погрешката? Неразбрана добродетел. Що е добродетел? Разбрана погрешка. (2/стр. 154)

Раят е далече и близо. Когато разбираш една работа, е близо. Щом не я разбираш, е много далече.

(51/стр. 5)

Прикритата страна на нещата

Мъчно се изправят погрешки, особено тия, които не се виждат. Има погрешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите погрешки не са погрешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш.

(43/стр. 128)

Много погрешки ще прави човек, но важно е какви са неговите вътрешни мотиви. Ако вътрешните подбудителни причини са безкористни, погрешките се извиняват. (37/стр. 317, 318)

Като се натъкват на злото, съвременните хора го разглеждат като постъпка, като действие. Не, злото е Сила, Принцип в света, а не постъпка. Постъпките могат да се разглеждат като добри и лоши, но нито добрите постъпки можем да наречем добро, нито лошите постъпки– зло. Представете си, че някой отива да убие един добър, благочестив човек, но на пътя го среща друг, който го удря силно в крака и го счупва. Щом кракът му се счупи, той се отказва вече от намерението си да убива. Лоша ли е постъпката на този, който му е счупил крака? (50/стр. 146)

Като не разбират законите на живота, хората мислят, че всяка лоша постъпка е лоша и външно, и вътрешно… От последствията, т.е. от плода на постъпката, се познава Божествена ли е тя, или човешка. Ако постъпката даде добър плод, и да не е външно добра, тя е Божествена. Ако външно е направена по всички правила на етикециите, а плодът е лош, постъпката не е Божествена. (49/стр. 279)

Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на Светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като Светията. Той работи ден и нощ, почти не почива. (43/стр. 126)

Казват, че съм бил студен. Да, някога съм студен като зимата: навсякъде вятър, студ. Който не е опитал тази зима, той не знае какво съм аз. Зимата е на мястото си; тя е отвън студена, отвътре топла. Лятото отвътре е студено, а отвън– топло.

(25/стр. 275, 276)

Аз казвам: Онзи, Който ме е създал, е чист и аз съм чист, служа на Него. Че отвън са ме каляли, нищо не значи. Калта е благословение отвън, отвътре е една болест. Калта отвън е богатство, а отвътре е сиромашия. (24/стр. 287)

Да живеете външно щастливо, това още не значи вътрешно щастие. Човек, ако живее външно щастливо, ще бъде вътрешно нещастен. Ако живее вътрешно щастливо, външно ще бъде нещастен. Това не можем да го избегнем. (30/стр. 218)

Външната сила и външното богатство не разрешават въпросите. Вместо щастие те носят нещастие.

(37/стр. 274)

Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не седи във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно.

(46/стр. 384)

Богат човек е само онзи, който има богата Душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Има ли това вътрешно богатство в себе си, той ще придобие и външно богатство като благословение, като резултат на вътрешното. Няма ли богат ум, богато сърце, богата Душа и силна воля, външното богатство е нещастие за него. (40/стр. 7)

Има съществена разлика
между тия неща

Например всички хора искат да имат удоволствия в живота. Насищане в Природата съществува, но удоволствия не съществуват. Що е удоволствието? Удоволствието е сянка на насищането. Онзи пияница, който пие чаша след чаша, се удоволства… В света съществуват хиляди удоволствия, които разрушават живота. (55/лек. 11: стр. 8, 9)

…Всякога човек трябва да бъде наситен. Насищането е смисълът в живота. Следователно в човека във всяко едно направление трябва да има една жажда, един глад. За какво? Може да е за хранене, може да е за знание, може да е за добро. Жаждата, гладът са един вътрешен процес. Ако вие нямате този глад за знание, бихте ли се учили? Ако вие нямате този глад за Духовен живот, бихте ли го търсили? …Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога. Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда, Божественото Съзнание взима участие– Бог разбира този език. Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. (55/лек. 11: стр. 9, 10)

Седи онзи, бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той; но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна– хляб. Когато обаче онзи, богатият, седи и си мисли какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този, богатия, ще наложите глоба!“.

(55/лек. 11: стр. 10)

Да бъдеш любознателен, е едно нещо, а любопитен– съвсем друго. Любознателният изпитва Свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и понижава. (37/стр. 86)

Най-голямата радост на човека е да говори Истината. Колко е приятно да бъде човек искрен!– не откровен. Кое е по-хубаво, човек да бъде откровен или искрен? Ако човек е откровен, а не искрен, то е едно зло. Откровен и искрен не е едно и също нещо. (19/стр. 174)

Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни… Тъй щото на откровеността произходът е един, а на искреността– друг. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип. За пример аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден; разкривам своите страдания, че жена ми, децата ми са болни, и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровеност има задна цел. Когато искреният човек разкрива всичките свои престъпления, в него няма две мисли, две желания. Та аз желая вие да бъдете искрени… (19/стр. 174, 175)

Искрени ще бъдете, не откровени, а искрени, искрени вътре в Душата си. Искреността е морално качество. (19/стр. 306)

Едно и също нещо
с два различни резултата

…Казват: „Киселото мляко продължава живота“. Действително киселото мляко продължава живота, но ако прекисне, разваля го. Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава. Всяко нещо е вярно до известна степен, а невярно в друго отношение. (58/стр. 221)

Животът като изкуство е най-голямото благо… Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие със себе си. Представете си, [че] по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш, ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш, ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. (48/стр. 254)

Не е лошо да станете богати, но туй богатство да не те затисне… Не е лошо да имаш къща, но трябва да знаеш какво да правиш с къщата. Не е лошо да имаш ниви, слуги, но трябва да знаеш какво да правиш със слугите си. Не е лошо да имаш жена, но трябва да знаеш какво да правиш с жена си. Не е лошо да имаш мъж, но трябва да знаеш какво да правиш с мъжа си. Не е лошо да имаш деца, [но] трябва да знаеш какво да правиш с децата си. Туй е всичкото. Всичко е за добро, ако знаеш; всичко е за зло, ако не знаеш как да го направиш.

(62/стр. 280, 281)

Той мисли, Светия като стане, няма да има жени, няма да има деца. Как ще живее тогава? Да мислите! Мойсей не беше ли един Светия? Не беше ли женен? Авраам не беше ли Светия? Не беше ли женен? Яков не беше ли Светия? Не беше ли женен? …Женените, които знаят как да обичат и как да мислят, и как да прилагат Истината и Доброто– в Рая са; а неженените, които не знаят как да прилагат Любовта, Разумността, Истината и Доброто– в ада са. (62/стр. 285)

Всяка форма, която можете да възприемете, е едновременно носителка и на добро, и на зло. От знанието може да се създаде и злото, и доброто. То може да стане слуга и на доброто, и на злото. При богатството ти можеш да станеш господар и на злото, и на доброто. Всичко онова, което имаш в себе си, ти можеш да го употребиш и за зло, и за добро. А умният, добрият човек е онзи, който употребява всичко за Любовта Божия, т.е. който служи на Любовта. (62/стр. 415)

Ако не знаем как да използваме Светлината, тя ще донесе най-големите злини в живота ни; ако знаем как да я използваме, тя ще донесе най-големите благословения. (56/лек. 34: стр. 20)

Ако има знания, човек се разширява от Живата Топлина; ако няма знания, Топлината го стопява… Живата Светлина също има две качества: от една страна, осветява Пътя на човека, а от друга, го ослепява. Който познава законите , той е намерил Пътя си; открил е възможностите, които са вложени в него. Срещне ли човек, който не познава законите , Светлината го ослепява. Той изпада в тъмнина и загубва Пътя си. (57/стр. 196)

Добри сили с лошо приложение

Съвременните хора говорят, че у човека съществува зло, и затова някои се стремят да изкоренят от себе си това зло. По какъв начин могат да го изкоренят? Злото седи само в постъпките на хората. Ето защо всяка лоша постъпка може да се премахне, но онази сила, която е извършила престъплението, е нужна. (1/стр. 324)

Ще обясня това нещо: да допуснем, че вие вземате едно малко въгленче и с него запалите една къща. После, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: „За да нямам подобни изкушения, ще унищожа огъня“. Питам ви: Можете ли да унищожите огъня? Лошото деяние е от огъня наистина, но самия огън вие не можете да унищожите. Друг случай: да допуснем, че вие имате нужда от хляб, гладни сте и за да си го доставите, вие извършвате някакво престъпление, с което се подхлъзвате. След това казвате: „Аз ще унищожа глада, няма повече да ям“. Мислите ли, че вие можете да унищожите по този начин вашия глад? Не… Всички сили в Природата по същество са добри, злото е само в тяхното приложение– нищо повече. (1/стр. 324, 330)

Докато е на огнището, огънят е потребен. Щом излезе от огнището, той става опасен, може да обхване цялата къща. Когато излезе от своето огнище, и Любовта става опасна. Когато излезе от своето корито, и животът става опасен. Животът е река, която, дето минава, напоява, освежава, изчиства. Дойде ли наводнение и изкара живота от бреговете му, той става опасен– завлича растения, животни и хора.

(42/стр. 139)

Злините са неизползвани Добродетели

…Някой ме запита що е грехът, що е престъплението. Казвам: Грехът, престъплението, това са неизползвани Добродетели. Що е омразата? Неосъществена Любов. Що е лъжата? Неизявена Истина.

(56/лек. 16: стр. 8)

Когато Любовта отсъства, омразата заема нейното място. Когато Истината в човека отсъства, лъжата присъства. Значи, злото, омразата, лъжата запълват големите празнини в живота. Природата не търпи празни пространства. (63/стр. 360)

Когато ти не искаш да кажеш Истината, на нейно място непременно ще дойде лъжата. Когато не искаш да приемеш Мъдростта, непременно невежеството ще те огради. Ако се откажеш от Светлината, непременно тъмнината ще дойде.

(56/лек. 16: стр. 8)

Хората страдат от туй, което имат. Сега ви обяснявам страданието в света. Хората страдат от туй, което имат и не го прилагат… Човек страда от своята Разумност, която има и не я прилага. (62/стр. 279)

И ако имаш един отличен ум, който Господ ти е дал, и ако не го впрегнеш на работа, той ще създаде зло на себе си. Ако Истината не я прилагаш, тя ще създаде зло на себе си. И ако разбираш Любовта и не я прилагаш, пак ще създадеш зло. (62/стр. 282)

Всеки човек, който закъснее в своя път на развитие, става лош. (56/лек. 17: стр. 13)

Според моите схващания злините, които сега съществуват в света и у нас, са неизползвани Добродетели на миналото. Следователно сега трябва да се навлезе в един нов период, дето Добродетелите имат условия да растат. Те са взели обратно движение в нас. (56/лек. 17: стр. 12, 13)

Всяко зло, разумно използвано, се превръща в Добродетел; всяка неизползвана Добродетел се превръща в зло. (25/стр. 296)

Всяка мисъл, дори и добра, ако не може да се употреби разумно, е лоша мисъл. И обратното.

(6/стр. 104)

…Ако изобилието на живот, на жизнена енергия в човека не се тури в действие, тя произвежда противоречия в неговия живот. (36/стр. 185, 186)

Всяка енергия в света, която не може да се превърне, която не може да влезе в полза на живота, действа вредно. (56/лек. 24: стр. 3)

Човек търси правото, но не го разбира

Казвате: „Това не е право“… Това е ваша философия, ваше разбиране за право. Обаче, ако знаехте какво нещо е правото, вие не бихте дошли на Земята да го учите. (46/стр. 184)

Отличителното качество на човека пък е това, че той всякога и навсякъде търси правото… Обаче въпросът за правото днес е неразрешим. Той представя ирационално число. Колкото и да делите това число, все ще се получи остатък. Дойдете ли до остатъка, турете точка и кажете: „От мене да мине“.

(44/стр. 144)

Който издирва нещата в тяхната точност, той не разбира живота. Животът постоянно сменя числата, с които работи: днес работи с някое рационално число, утре– с ирационално. (44/стр. 144)

Хората искат да знаят кое е право и кое не, затова се занимават с проявите на другите и ги критикуват. В Абсолютното право има само едно задължение: всеки момент човек да внася в себе си нещо ново. Ново е само доброто. (37/стр. 50)

Та казвам: Всички вие искате правото в света. Но знаете ли кое е правото? На вас ще ви кажа– да имате едно понятие за правото. Всеки човек, който е работил за Бога, има право. Като стане сутрин, първата идея е да работи за Бога. Всеки човек, за когото Бог работи, и той има право… Ако ти за Бог не си работил, ти нямаш никакво право. Ако Бог не е работил за тебе, ти нямаш никакво право. (60/стр. 32)

Нашата логика не е логика на Небето

Туй, което е вярно за физическия живот, не е вярно за Духовния живот. Благото на Земята не е благо и за Небето. Щастието на Земята не е щастие и за Небето. Там резултатите са обратни. (55/лек. 28: стр. 17)

…Жителите на Небето нямат понятие какво нещо е скръб. Какво нещо е радостта, и за нея те нямат понятие. Слепи са те в това отношение, невежи са. Обаче какво нещо е Блаженството, те го знаят. Нашите радости са чужди за тях и нашите скърби и нещастия са чужди за тях. Те нищо не виждат. Например, когато един човек скърби, че… банка „Гирдап“ фалирала, или пък когато този човек се радва, че банка „Гирдап“ не е фалирала, те нищо не разбират от това. (55/лек. 28: стр. 17)

Има много заключения, които са верни за Земята, но не са верни за самата Истина. Нашата логика не е логика на Небето. (55/лек. 30: стр. 19)

Законите на физическия свят са точно обратни на законите в Божествения свят. Защо е така, днес не може да се обясни. (35/стр. 169)

Това, което не е в съгласие с живота на Земята, е в съгласие с живота на Небето. Това, което хората наричат безумие, Ангелите го наричат Мъдрост. Това, което хората считат за нелогично, на Небето го приемат за смислено и разумно. Реч, от която хората се възхищават, Ангелите не обръщат никакво внимание. (35/стр. 23, 24)

Лошите хора на Земята са добри на Небето. За пример, като дойде един Светия между хората, всички се нахвърлят върху него, считат го лош, смахнат човек. Смахнат е Светията, но като се моли, Бог го слуша. Друг някой не е смахнат, моли се, но Бог не го слуша. (65/стр. 179)

От Божествено гледище човешкият порядък минава за безпорядък. И обратно: човешкият безпорядък е Божествен порядък. Как разбира човек кога се намира в порядъка или в безпорядъка на живота? …Когато придобие вътрешен Мир и Спокойствие, човек е влязъл в Божествения порядък на нещата.

(49/стр. 247)

В Разумния свят отдават по-голяма почит и уважение на по-долните служби, отколкото на по-горните. Там на слугата се отдава по-голяма почит, отколкото на господаря. Защо? За да се установи нужното равновесие. Господарят съзнава това и е доволен от положението си. (28/стр. 54, 55)

Думата „служене“ е Свещено звание… Ще кажете, че на Земята званието „слуга“ е презряно. На Земята е така, но не и на Небето. Презрените неща на Земята са почтени на Небето. Хората са изопачили понятието „слуга“ и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да е бил слуга… Истинският живот се изразява в служене. (35/стр. 137, 138)

Когато се ражда един човек, в Небето скърбят. Когато ние се радваме, Небето скърби, а когато ние скърбим, Небето се радва. Е, как ще разберете? Как ще примирите това? Щом една душа слиза и се въплътява в материята, тя се губи за Небето, няма я. И следователно, понашему като я няма, те слизат да вземат тази душа, която се е въплътила, която страда… При това, като умре, ние, които сме запознати с тоя човек, скърбим за него, а в Небето се радват, че той се е върнал. (62/стр. 10)

Човек не знае какво иска

Че един ден, ако отидат някои в Невидимия свят, ще намерят толкова молитви и толкова писма, че ако биха ни дали писмата така, както ние ги искаме, ние щяхме да бъдем най-нещастните хора в света. Ти искаш да бъдеш богат човек, но знаеш ли какво нещо се крие в богатството? Ти не искаш да бъдеш сиромах. Но знаеш ли, че като се отказваш от сиромашията, какво нещастие те очаква?

(67/стр. 50)

Вие всички искате да бъдете щастливи, да не страдате. То е най-голямото нещастие. Ако човек не страда, ще бъде два пъти по-нещастен, отколкото ако страда. (67/стр. 235)

…Ако някоя майка даде на своето новородено дете твърда храна, то непременно ще умре. Това дете се нуждае само от рядка храна. Следователно щастието и блаженството, които вие търсите, още не са заради вас. Затова най-подходящата храна за съвременния свят, това са скърбите и страданията. От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили. (1/стр. 229)

Когато слонът върви, да му мислят ония, които попаднат под краката му… Искаш да имаш силна мисъл. Добре е това, но силната мисъл причинява големи пакости. Силната Любов също причинява големи пакости. (22/стр. 110)

Някой път у вас се заражда желание да изучите нещата. Има неща, които не трябва да изучиш. Да кажем, че има една златна форма с отровно съдържание… Много пъти в Природата има такива затворени шишета. Отвън формата е златна, но съдържанието е отровно. (13/стр. 426, 427)

Казваш: „Защо съм бил толкова невежа?“. Радвай се, че си бил невежа. Ако всичко знаеш, това ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети. Адът е създаден от мисълта на хората, че всичко знаят. Раят е създаден от мисълта на хората, че малко знаят. (2/стр. 76)

Ти си в противоречие със сама[та] Природа. Искаш да бъдеш учен човек, но мозъкът ти не е направен за учен човек; …малко учен може да бъдеш, но много учен не можеш. Не е работата в многото. Тази идея не зная откъде е дошла в света. „Много– казва– ни трябва.“ Изобилието съдържа всичките нещастия, изобилната храна създава всичките болести. От недояждане хората страдат по-малко, отколкото от ядене. (66/стр. 42)

Случва се това, което човек не е очаквал

Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат“. Щом си направил този избор, ти ще срещнеш големи противоречия в живота си. (41/стр. 99)

Ти искаш да те обичат хората. Щом искаш Любовта на хората, ти трябва да имаш гръбнак да понесеш тяхното оплюване. Законът е такъв. (41/стр. 102)

Ученик, който отива на училище и желае да бъде обичан от учителите и от другарите си, ще срещне големи противоречия. Вместо да бъде обичан, той ще бъде от всички подиграван, осмиван; вместо да бъде пръв ученик, той ще бъде последен… Значи, който влезе в училището, той трябва да знае, че главната му задача е да учи, а дали ще го обичат, или не, това не е негова работа. (41/стр. 99, 100)

Кой ще ни причини страдания? На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени… Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. (64/стр. 139)

Слава на Божията Строгост!