ПРОБЛЯСНОВЕНИЯ ОТ ВЪТРЕШНОСТТА

Не се примирявай с живота,
но го разбери

Всеки човек, който е разбрал смисъла на живота, радостта му ще бъде трайна, животът му ще бъде Вечно веселие. Да разбереш живота, не значи да се примириш с него. Някой казва: „Аз се примирих с живота“. Човек нито може да се примирява с живота, нито да го отрича. (29/лек. 7: стр. 9)

Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на живота, тогава нямаше защо да бъдат праведни; тогава нямаше да се говори нито за Правда, нито за Вяра. Животът щеше да тече и да се развива правилно. (59/стр. 3)

…Да разберете вътрешния смисъл на живота. Само така ще схванете Дълбочината на ония чувства, които ви вълнуват. Приятните чувства не представят още живота и неприятните чувства не са признак на лишаване от живота. В живота има много илюзии, от които трябва да се освободите. (26/стр. 243)

Как ще познаете живота? Като се обезсмисли и после отново осмисли. (27/стр. 131)

…За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дълбок вътрешен смисъл. (23/стр. 236)

Само онзи може да се произнася за смисъла на живота, който е обходил и долините, и върховете му. Той има пълна представа за всички негови прояви. (57/стр. 243)

Според идеалистите смисълът на живота се заключава в усъвършенстването на човешката Душа, а на науката– в познаването на Бога. Обаче само онзи, който е дошъл до крайния предел на живота, може да говори за неговия Абсолютен смисъл.

(61/стр. 257)

Правият път не подразбира права линия

Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: „Ами нали е казано, че трябва да вървим по един Прав път?“. Обаче Правият път не подразбира правата линия… В Окултната наука под Прав път разбират онзи път, който има най-много допирни точки с Реалността. Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до Реалността, той е Правият път. (56/лек. 7: стр. 7, 8)

Правата линия… не определя Правия път. Защо? Защото и разбойникът избира най-късия път, без обаче да върви в Правия път. Между правата линия и Правия път има голяма разлика. Правият път се определя от интензивността на силите, които действат в човека. (32/стр. 125)

Съвременните хора търсят правия път, за да стигнат по-скоро на определената цел. Те не знаят, че правият път не е всякога най-добър. (65/стр. 190)

Правият път е най-късото разстояние между две точки. Обаче това е невъзможно за човешкия живот. Прав път има само в умствения живот, но не и в материалния. Докато си на Земята, прави линии не търси. На Земята ще ходиш по криви линии.

(34/стр. 39)

…Трябва умът ви да бъде много гъвкав– и в това седи животът… И ние казваме: „Човек трябва да върви по правия път“. Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път. …Идете да видите как се правят пътеките– защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре.

(62/стр. 155)

Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега… някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде, и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш. (62/стр. 155)

Човек може да криволичи в пътя си и пак да върви по права линия. Той може да върви все направо и пак да е на кривата страна. Криволиченето е неизбежно в живота… Това изкривяване не е връщане назад. То е съзнателно стратегическо избиране на този път с цел да се изразходва по-малко енергия.

(36/стр. 299, 300)

Човек може да криволичи, да извива надясно-наляво, но всякога да държи в съзнанието си Правата насока на своето движение. Докато държи в съзнанието си Правата насока на своето движение, човек е в Правия път. (44/стр. 20)

Изобщо правите и кривите посоки в живота на човека се преплитат. В това кръстосване именно той расте и се развива. (36/стр. 300)

Когато казвам, че някой човек се движи по крива линия, аз подразбирам, че той при известни условия трябва да се огъне, тъй както земята някъде се огъва… Някъде пък трябва да се пречупиш. Да се огънеш, аз разбирам да бъдеш перпендикулярен на своето движение, да измениш първата си посока. И наистина, ако не можеш да постигнеш известна идея по един начин, ще вземеш точно перпендикулярно движение на първото, т.е. ще вземеш точно противоположно положение на първото, ще се движиш по обратна посока на тази, по която си вървял.

(56/лек. 15: стр. 19, 20)

И тогава казвам: Мъжете трябва да се пречупват, а жените трябва да се огъват. Господарите трябва да се пречупват, а слугите трябва да се огъват. Учените и духовните хора трябва да вървят по спирална линия… (56/лек. 15: стр. 20)

Тъй щото ще знаете, че каквито отклонения да правите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път. Мнозина мислят, че като криволичат на една или на друга страна, ще изменят своя път. Не, окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя живот. Не само ученикът, но никое същество не е в състояние да измени посоката на своя път, докато не постигне целта си. (32/стр. 199)

Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. (32/стр. 201)

Тесен е пътят към живота

Истинският път няма пътеки.

Път, който има много пътеки, той е път на света.

Път, който няма никакви пътеки, той е път на Духа. (46/стр. 182)

Докато стигнете върха, ще вървите само по един път– към Учителя си. Щом стигнете при Него, много пътища се отварят и вие свободно можете да правите избор. Докато сте на Земята, няма свобода. Свободата е горе, на Високия връх. (32/стр. 16)

Широкият път е за Мъдреците, за Великите Адепти в света. За грешниците, за слабите е Тесният път. Защо е така? Защото, ако слабият, грешният прави погрешки, той още повече ще се оплете и не може да се оправи. (35/стр. 162)

Христос казва: „Тесен е пътят към живота!“. То значи: само в Тесния път, само в мъчнотиите се намира Истинският живот. (55/лек. 13: стр. 9)

Днес всички питат: „Где е животът? Где е смисълът на живота?“. Животът е в Тесния път, в Тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: Ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път.

(55/лек. 13: стр. 20)

Какво е Тесният път? …Та казвам: В пътя, в който вие сте тръгнали, другар не може да имате. И разговор не може да имате. Щом се разговаряте [с] всички по пътя, вие сте по широкия път. И никаква работа не може да излезне. А пък щом тръгнете по един път, никой да няма подир вас. Човек за да се опита колко е силен, той сам да тръгне. (30/стр. 42, 43)

…Когато човек тръгне по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“. „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! (47/стр. 52)

Пътят на страха е пътят на Боговете

И тъй, иска ли да води морален живот, човек трябва да има или страх от Бога, или Любов към Бога… Чрез страха човек ще придобие Мъдрост, която ще го спаси. Чрез Любовта пък той ще влезе в закона на Благодатта. (44/стр. 162, 163)

Любовта е път на най-малките съпротивления. По този път и децата вървят. Обаче пътят на страха е път за гениалните хора, за Адептите, за Боговете. Божествата никога не вървят по пътя на Любовта. Ако нямаха страх от Бога, със силата си те биха разрушили света. Но понеже имат страх, те вървят по пътя на Мъдростта. (44/стр. 163)

С Любовта работят малките, слабите същества, а със страха– Великите същества, Боговете. Само страхът от Бога е в състояние да смири, да укроти силните хора. Нямат ли този страх, те щяха да проявяват силата си навсякъде, но с това щяха да предизвикват силите на Природата. (44/стр. 163)

Да предизвикаш силите на Природата срещу себе си, това значи да бъдеш тъпкан на общо основание. Ето защо силните същества, Адептите и Боговете са предпочели да имат страх от Господа и Той да ги тъпче, отколкото хората. (44/стр. 163)

Някой иска да е силен, че каквото [ще] да става с него. Не е така. Силният трябва да има страх от Бога. Не се ли страхува, той сам ще се разруши.

(44/стр. 164)

За да не правите големи грешки в живота си, препоръчвам ви да вървите по пътя на Любовта. Който иска да ходи по пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че този път е мъчен. Като грешите, Бог ще ви тъпче. Благословение е за човека Бог да го тъпче, но това не става често. Малцина са хората, които се ползват от тая привилегия. (44/стр. 164)

Как ще работите? Или по пътя на Любовта, или по пътя на Мъдростта. Обичайте Бога и страхувайте се от Него, за да изпълнявате Волята Му и свещено да пазите Неговите Закони. (44/стр. 167, 168)

Лесните работи са мъчни,
а мъчните – лесни

Днес повечето хора търсят лесен път за постигане на своите стремежи. Вие трябва да знаете, че лесният път е труден път… (38/стр. 98)

И този, който избира най-лекия път, избира всъщност най-опасния път. (55/лек. 27: стр. 20)

Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият Път с големите постижения и успех е Божественият Път, който всъщност е истински лесният Път. (18/стр. 354)

И тъй, най-лесното учение е служене на Бога. Влезеш ли в Божествения свят, там всичко е уредено. Щом служиш на Бога, ти ще имаш на разположение един ключ, с който ще отваряш всички затворени врати. По-трудно учение е служене на ближния, а най-трудно учение е служене на себе си. Да служиш на себе си, подразбира да влезеш в един напълно неуреден свят, дето ти минаваш за господар, който поема всички грижи за уреждане на този свят. (38/стр. 136)

…Сегашните хора. …Те казват: „Лесните работи се постигат лесно, а мъчните работи– мъчно“. В Истинската философия е точно обратно: лесните работи се постигат мъчно, а мъчните работи– лесно; малките работи се нареждат мъчно, а големите работи– лесно. Ако някой постави една игла на Витоша, може ли да я намерите? Това е мъчна работа. Обаче накарат ли ви да намерите Черния връх, лесно ще го намерите. Значи, игла на Витоша мъчно се намира, но Черния връх лесно се намира.

(13/стр. 684, 685)

Религиозните мислят, че разбират Словото… Защо мислят така? Защото намират, че Словото било проста работа, никаква наука нямало в него. Те се заблуждават. Понякога елементарните работи крият в себе си по-голяма наука от сложните. Понякога те са по-мъчни за разбиране и приложение от по-сложните. (49/стр. 330)

Помнете следното: мъчните неща са непостижими за човека, но понеже Бог присъства в тях, затова стават леснопостижими. Дето Бог взима участие, и най-мъчните неща се постигат лесно. Понеже в лесните неща Бог не присъства, човек сам се заема с уреждането им и затова в края на краищата ще забърка някаква каша. (38/стр. 20)

И тъй, ще знаете: най-мъчните работи са най-лесни. Ако не вършите тях, ще дойдат още по-трудни, които непременно трябва да изпълните. (38/стр. 22)

От голямото очаквайте малко,
а от малките неща – много

Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви обърна внимание на следното: не очаквайте от големите работи големи плодове… Един закон има в Природата: От големите работи очаквайте малко. Този, големият орех, ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не, тя ще ви даде един много малък плод! Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. (7/стр. 31)

Сега всички хора мислят за грандиозното, за великото, но то никога не иде. Най-великите неща в света се дават все в микроскопически величини.

(1/стр. 263)

…Всеки учител, който ви каже, че може да имате някакви грандиозни резултати, не ви казва Истината. Истинският Учител ще ви покаже малката Светлинка. И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на тази малка Светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. (1/стр. 265)

Мнозина от светиите, мнозина отшелници в Индия, много учени хора са изгубили своя живот в търсене на Божественото Съзнание. Напразно са изгубили живота си– те трябвало да търсят малката Светлинка в себе си, която би им допринесла много по-голяма радост, отколкото всичките радости, които са имали до това време. (1/стр. 265)

Слабото в Природата е съединителна нишка. Когато хората казват за нещо, че е маловажно, че нищо не струва, те трябва да знаят, че тъкмо от това слабо, маловажно нещо зависи техният живот. То е съединителната нишка в живота им. Без тази съединителна връзка за големи работи даже не може да се мисли. (46/стр. 267)

…Често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората мязат на такъв силен кон. Срещате един силен, умен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява. Тя туря гема си върху този човек и го върти, накъдето иска и както иска. Де остава силата на този човек? (46/стр. 341, 342)

Идеята за малките неща у вас е свързана с нещо слабо. Действително в практическия живот, в обикновения живот е така– малките неща са слаби. Не е тъй обаче в Духовния живот. Имате една малка запалка например; …но я турете тази малка запалка, тази микроскопическа искрица под някое взривно вещество, от което сте взели цял тон; какво ще произведе тя, слаба ли е тази запалка сега? Тук тя ще предаде своята енергия на взривното вещество и ще предизвика страшна експлозия, голям взрив. Малката искрица в този случай произвежда много нещо, а един голям камък, хвърлен всред това взривно вещество, нищо не причинява. Следователно малките, микроскопическите неща в света са силни. Тъй че смисълът на живота не е във великите идеи, но в малките… (1/стр. 103)

Радвай се на най-малките си придобивки, за да видиш, че там е скрито великото. (14/стр. 134)

Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, а малките неща в Любовта стават велики. (17/стр. 160)

Най-голямо внимание
към най-малките неща

По някой път ние мислим, че вършим неща големи в света, за да извършим Волята Божия. Волята Божия седи в малките неща, които се проявяват в нас. Може някой път да се прояви някое много деликатно чувство, на което ти трябва да дадеш ход.

(67/стр. 266)

Решаващите работи са много прости, но се изисква внимание, понеже са малки. За да видиш малките работи и за да ги познаеш, че са важни, изисква се много будно съзнание. (18/стр. 382)

Сега този, Новият живот, е вътрешен… Той е живот, който започва с най-малките величини. Най-малките величини в света господстват над другите величини. (19/стр. 29, 30)

Представете си, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрънце, като ви казва: „Посейте туй зрънце!“. Ако сте човек, свършил висше образование, ще кажете: „Нима съм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрънце?“. Не, в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрънце се посее, в една година ще даде 10, после 100 зрънца, а в десет години ще посееш цялата Земя с него… Светът ще се оправи само с житното зърно. (19/стр. 30)

Най-малкото изменя съдбата ви

В Природата съществува един закон. Има течения. Някой път се изисква съвсем малко да се мръднеш, на една десетохилядна от милиметъра, за да се измени твоето състояние. Малко се изисква, за да се измени състоянието на човека. (13/стр. 293)

Казвам, вие можете да измените състоянието си и при най-малкото колебание. Най-малкото колебание, което се явява във вашия ум, изменя съдбата ви. (13/стр. 563)

В Природата съществува голяма закономерност, голяма точност. Хората губят своето щастие по единствената причина, че не спазват законите на Природата. Достатъчно е да се успи човек с една секунда повече от определеното време, за да изгуби щастието си. (5/стр. 16)

Следователно, ако човек изгуби само една секунда в годината, изискват се след това години, за да набави изгубеното. Правилното използване на една секунда от времето носи придобивките на цели векове. Единствената сила, която работи с абсолютна точност, е Любовта. Който е изпълнен с Божията Любов, той става на време и ляга точно на време.

(5/стр. 16)

Улавяне на най-важния момент

…Да извършим Волята Божия още сега. И при това този е най-важният момент в нашия живот. По-важен момент от сегашния може да има, но бъдещето се определя от сегашното, от него зависи.

(55/лек. 30: стр. 39)

Всеки ден носи със себе си един важен момент. Кой е този момент, човек сам трябва да го намери. Не намери ли този момент, животът му става еднообразен и безсмислен. (49/стр. 144, 145)

…Има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката Душа. Бъдете будни да чуете тази дума. (26/стр. 240)

Който иска да се домогне до щастието, той трябва да има будно съзнание, да издебне момента, когато щастието почива и спира движението си. Ако в този момент човек успее да се качи на гърба на щастието, последното ще го носи през целия му живот. (42/стр. 242)

Щастието е плод, който зрее на Великото Дърво на живота. Ако човек успее да хване този плод в момента, когато е узрял и пада на земята, той ще бъде щастлив през целия си живот. (42/стр. 242)

Когато се говори за развитието на индивида, на обществото или на народа, ние подразбираме именно момента на съприкосновение с Бога, или тъй наречения възел в историята на човешкото развитие. Някои наричат този момент вътрешна точка на съприкосновение. Ако при това съприкосновение съзнанието на човека е будно, неговият живот непременно ще се преобрази. (29/лек. 7: стр. 21)

Първо човек трябва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великият, Който е създал целия свят… Това Посещение ще трае само една секунда, но никога няма да се забрави. Ехото му ще продължава във Вечността. (27/стр. 197)

Достатъчно е Бог да ви посети само за една секунда, за да ви остави Живот от хиляди години. Ако вие задържите в себе си богатството, което Той ви е оставил само в една секунда, ще се ползвате от това богатство хиляди години. (27/стр. 197)

Свободата всякога носи ограничение

…Великата свобода… изисква абсолютно задължение– задължение от Любов, а не чрез насилие.

(23/стр. 145)

Вие ще кажете: „Аз съм свободен“. Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. (48/стр. 315)

Свободен е онзи, който прави каквото иска; свободен е и онзи, който не прави каквото иска. Защото, ако човек всякога прави това, което иска, той става роб на своите желания… Силата на свободата седи в нейното ограничаване. (7/стр. 160, 161)

Отде произлиза думата ограничение? От граница. Всъщност не всяка граница е ограничение. Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи, бреговете са граници, без да ограничават. И обратно: не всяка свобода е истинска. Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намира за добре, това не подразбира свобода. Свободата е Разумен, Съзнателен акт.

(61/стр. 173)

От гледище на свободата всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. определена форма. (61/стр. 173)

Когато се ограничаваме, ние влизаме в четириизмерното съзнание, в света на щастието и благото, в света на Ангелите. (21/стр. 45)

Когато Бог чрез Истината ограничава нещата, т.е. когато един човек се ограничава, то е, за да се подигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение. Свобода без ограничение не съществува. (56/лек. 12: стр. 7)

…Свободата в пълния смисъл на думата подразбира ограничение. Следователно всеки, който се ограничава, крие свободата в себе си. (56/лек. 12: стр. 7, 8)

Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш какво нещо е свободата. Следователно, ако се ограничаваш при злото, то е да разбереш какво нещо е доброто.

(56/лек. 12: стр. 9)

Някой пита: „Какво нещо е ограничението?“. Ограничението е необходимо, за да познаеш какво нещо е безграничното. Защо е потребно безграничното? За да разбереш граничното. Като разбереш безграничното, ще се яви и свободата. (56/лек. 12: стр. 9)

…Още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение. Нас сега ни ограничават, но как? Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата– ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек, като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: „Слушай, знаеш ли какво нещо е свободата?“. Ти доброволно ще се ограничаваш: ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш и разпрягаш; ще работиш колкото искаш, …но ще работиш както трябва. Ще вярваш в каквото искаш, защото и вярването е едно ограничение. Ще мислиш, както искаш; ще любиш, както искаш. И мисленето, и Любовта са ограничения. …Вие, когато залюбите някого, трябва да се ограничите. (56/лек. 12: стр. 10, 11)

Не трябва да бъдеш
нито мъж, нито жена

Човек, който иска да се домогне до тази Велика Истина, …той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тяло, да няма никакви съблазни. (55/лек. 15: стр. 24)

Силата на човека се крие в Истината, на която той служи. …Такъв човек съдържа всичко в себе си. Той е и мъж, и жена, и дете. Тогава какво може да го изкушава отвън? (29/лек. 2: стр. 15, 16)

Докато вие търсите красивата жена или красивия мъж отвън, вие сте на крив път. Докато търсите приятеля си отвън, вие сте на крив път. Докато търсите богатството отвън, вие сте на крив път. Щом влезете в себе си, там ще намерите своята възлюбена или своя възлюбен; там ще намерите своя истински приятел, там ще намерите и богатството. Търсите ли тия неща отвън, цял живот ще се лутате и няма да ги намерите. (29/лек. 2: стр. 16)

Човек не е нито само мъж, нито само жена. Ако на физичния свят си мъж, в Духовния си жена; ако на физичния свят си жена, в Духовния си мъж.

(22/стр. 99)

…Истинският човек не е нито мъж, нито жена. Ако мъжът включва в себе си жената и ако жената включва в себе си мъжа, те могат да носят името човек. (28/стр. 6)

Истински човек е онзи, в когото едновременно живеят и мъжът, и жената като два полюса. Докато човек не носи в себе си и мъжа, и жената, той не е Истински човек, той минава като безименно същество. (50/стр. 148, 149)

Минало, настояще и бъдеще няма

Човек трябва да различава Истинската Реалност от преходната. Който живее в преходната реалност на нещата, казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н. …Който живее в Абсолютната Реалност, той не говори за тези неща… За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният– в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. (37/стр. 212)

За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ, той говори за изгрев и залез на Слънцето, той говори за раждане и умиране… (37/стр. 212)

…Минало, настояще и бъдеще няма, това са само отделни аспекти на нещата. Някой казва: „Това вече е минало“. Що е миналото? Например аз съм сега тук и тръгвам за друг град– сега съм в София, а след малко мога да бъда в Пловдив. Но София не е минало нещо, тя съществува едновременно с Пловдив; и Пловдив не е бъдеще, а съществува заедно със София, т.е. и двата града съществуват в настоящо време. Ако се кача на една планина, ще видя и миналото, и бъдещето, а планината е настоящето.

(6/стр. 187)

…За бъдещето като се опитаме да говорим, то е едва като някоя сянка; така си представляваме какво ще бъде бъдещето. Бъдещето ще бъде точно каквото е било миналото, а пък миналото и бъдещето заедно ще бъдат такива, каквото е настоящето. Човек, за да разбере настоящето, трябва да събере миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето, събрани заедно, това е настоящето. (67/стр. 109)

Сега свободата не принадлежи на нашия триизмерен свят. Тя няма три измерения. Някой казва: „Аз едно време бях свободен“. Не, тя не е минала свобода. „Ама за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма свобода. Свободата е в настоящето. А настоящето няма измерение. То не принадлежи към настоящия свят. Настоящето, това е Вечността, това е Безграничният свят. (62/стр. 185, 186)

Слава на Божията Проникновеност!

СКРИТОМЪДЪР ПОРЯДЪК

Животът на хората не е случаен

Животът на съвременните хора не е случаен и трябва да се знае, че случайните неща са Разумни, а обикновените– неразумни. Това, което постоянно става, е човешко; това, което случайно става, е Разумно, следователно– Божествено. …Случайните неща именно са Божествени. (65/стр. 5, 6)

…Зад всяко случайно явление се крие Разумно, Съзнателно същество. Всяко случайно явление е предизвикано от Разумни същества, които живеят извън физическия свят. (63/стр. 42)

Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на Земята. (21/стр. 35)

Казвате: „Кой създаде тази илюзия?“. Илюзията е закон на случайността и затова, понеже не спада към земния живот, тя е Реалност на един Възвишен живот. (21/стр. 36)

Разумен е сегашният порядък

В света, в който сега живеете, съществува пълен ред и порядък, който вие поради непознаване на Божествения план не разбирате. За неразумните хора по-лош свят от този, в който живеят, не съществува. За Разумните обаче по-добър свят от сегашния няма. (27/стр. 105)

Светът не е лош. Лошо е нашето разбиране за нещата, ние сме лоши в себе си, а светът е много добър. (6/стр. 91)

За добрия ученик всичко е добро: и учителите, и програмата, и училището, и приятелите му. За лошия и неспособен ученик всичко е лошо. (57/стр. 152)

…Противоречия съществуват само за неразумните хора, а за Разумните хора всичко, което става в света, е една симфония. Противоречия в света няма. Туй, което за едного е противоречие, за Разумния човек е едно благоприятно условие за работа. То за него е едно удоволствие. (56/лек. 19: стр. 6, 7)

Сега ще оставите противоречията на живота. За мене те са сенки… Всяка една сянка, която седи над една черта, осмисля я. Ако няма една сянка под очите на един образ в една картина, очите не са изразителни. Ако има сянка под и около носа, той става изразителен. Ако около устата има сянка, тя става изразителна. Всичко онова, което имаме, е хубаво. Сенките придават изразителност на нещата. Малките погрешки в живота да бъдат като сенки, да придобият онази вътрешна опитност… (67/стр. 232)

…Вие тръгнете в този Път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят. И това, дето казваме, че вятърът е лош, че студът, че времето е лошо. Не, не, студът си е намясто, той е отличен, вятърът е намясто. (54/стр. 218)

Идвали са много майки и казват: „Ангелче имах, отиде си, умря“. Рекох, да благодарите на него, Ангелчето, внесло в дома ви благословение. Че то замина за другия свят, във вас се събуди Духовното да търсите Любовта. Ако беше останало на Земята, вие нямаше да бъдете посветени. Всичките съвременни лоши условия са създали този Разумен свят.

(33/стр. 139)

Законът на контрастите е неизбежен

Омразата и обичта, това са двете страни на Любовта. Туй е закон на поляризиране. Любовта не може да се прояви по един и същ начин.

(56/лек. 26: стр. 21)

Сиромашията и богатството са временни състояния… Човек трябва да мине и през двете състояния, да научи нещо от тях. Сиромашията дава едни уроци, а богатството– други. (41/стр. 199)

Някой казва: „Трябва ли да бъда богат?“. Трябва да бъдеш богат. „Трябва ли да бъда сиромах?“ И сиромах трябва да бъдеш. „Трябва ли да бъда учен?“ Трябва да бъдеш учен. „Трябва ли да бъда невежа?“ И невежа трябва да бъдеш. Учението е богатство, невежеството е сиромашия. „Трябва ли да бъда праведен, добър човек?“ Трябва да бъдеш праведен. „Трябва ли да бъда грешник?“ Трябва да бъдеш грешник. Добротата е богатство, греховността, лошавината е сиромашия. Това е Правата философия в живота. (41/стр. 199, 200)

Дойдем ли до Абсолютното Разбиране на живота, ще видим, че там съществува и добро, и зло, които взаимно се координират. Там, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава; дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болестите се увеличават; дето здравето се намалява, и болестите се намаляват. (50/стр. 145)

Всеки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен човек. Приеме ли човек богатството, той трябва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трябва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия неща вървят паралелно. Такъв е законът. (23/стр. 92)

Срещнеш един човек, който е красив, радвай му се. Срещнеш един грозен човек, пак му се радвай, и на него се радвай. Защото красотата и грозотата са два полюса. Ако няма грозота, не може да има и красота. (60/стр. 223)

Грозотата е сянка на красотата. При грозотата красотата изпъква. То е философия сега. Злото е сянка на доброто. Доброто без злото не може да се прояви. Ти не можеш да разбереш това добро, ако нямаш сенките. (60/стр. 223)

Ето коя е Тайната на живота: вярата черпи своята материя от безверието. Всички безверници са работници в кариери и трошат камъни. И като натрупат камари, пренасят ги и хората на вярата почват да градят. (18/стр. 435)

Престани да се тревожиш за малките неща, от които се създават скъпоценни камъни. Престани да се тревожиш за мътната река, от която животът се наторява. Престани да се смущаваш от тъмнината, от която животът се ограничава. Тъмнина и светлина, това са приятели на Любовта. Знание и невежество, това са приятели на Мъдростта; робство и свобода, това са приятели на Истината. Тъмнината– това е Старият Завет, а пък светлината– това е Новият Завет. (24/стр. 296)

Какъв е краят на радостта? Скръбта. Какъв е краят на скръбта? Радостта. Какъв е краят на знанието? Невежеството. Какъв е краят на невежеството? Знанието. Следователно, щом дойдете до някакво противоречие в живота, ще знаете, че следния момент минавате във възходящо състояние.

(21/стр. 249)

…Казвам тъй: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате… Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие, бедните, ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете… Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скръбен, за да опита тези две форми на живота. (55/лек. 32: стр. 25, 26)

Човек минава през скърби и радости, за да разбере живота в неговата целокупност. Ако не мине през смъртта, той не може да разбере живота; и ако не мине през живота, той не може да разбере смъртта. (49/стр. 154)

Като не разбират законите на живота, хората се запитват защо страдат. Човек страда, за да намери щастието. Човек умира, за да намери живота. Човек е невежа, за да придобие знание. Защо хората мразят? За да намерят Любовта. Защо лъжат? За да намерят Истината. Защо хората са недоволни? За да намерят доволството. Следователно, за да дойде до положителното в живота, човек неизбежно ще мине през отрицателното. (35/стр. 159)

Хората се страхуват да не попаднат под влиянието на отрицателните сили. Няма защо да се страхуват. Положителните и отрицателните сили се редуват. Няма случай в живота, дето човек да бъде само под влиянието на едните сили. Невъзможно е едновременно да те сполетят две злини или две добрини. Ако злото те сполети, след него ще дойде доброто; ако доброто те сполети, след него ще дойде злото.

(34/стр. 87)

Злото и доброто се сменят както деня и нощта. Казваш, че злото продължило много. Колкото е продължило злото, толкова ще продължи и доброто. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голяма е и радостта. Колкото по-малко е страданието, толкова по-малка е и радостта. Това е закон, от който никой не може да се освободи. (34/стр. 87)

…Между две злини, между две нещастия или между две противоречия всякога се ражда една добрина. Между две добрини пък се ражда една злина. Затова именно се казва: „Две добрини не могат да седят на едно място“. Този закон има сила само за Земята. (32/стр. 191)

Мнозина очакват радостите в живота им да следват една подир друга. За физическия свят обаче това е невъзможно. Само в Божествения свят, който включва всичко в себе си, радостите могат да бъдат непреривни. В човешкия живот скърбите и радостите се намират в отношение 2:1, на две скърби една радост, на две злини една добрина. (42/стр. 213)

Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбите и радостите е обратно. На една скръб се падат две радости: 1:2. (42/стр. 213)

Ще каже някой, че е материалист, че признава само материята. Друг казва, че е идеалист, разглежда живота от идейна страна и признава съществуването само на Духа. …Нито материя без Дух съществува, нито Дух без материя. Тъй щото материализмът сам за себе си не съществува. Като говорим за материята, подразбираме Духа; като говорим за Духа, подразбираме материята. Как ще говорите за светлината, ако тя няма противоположно на себе си? Как ще говорите за живота, ако не подразбирате смъртта? (57/стр. 307)

Каже ли някой, че всичко в света е материя или всичко е Дух, той е на крив път. Нито всичко е само материя, нито само Дух. Светът е съставен от Дух и от материя. Те се събират на едно място и разделят работата си наполовина. (57/стр. 316)

Смяната на състоянията е необходимост

Не е лошо, когато човек мени състоянията си, това го обогатява вътрешно, но той трябва да е над всички състояния в себе си, да се разбира. (38/стр. 43)

Ти можеш да бъдеш днес в добро разположение на Духа, но утре можеш да изгубиш това разположение. Тези постоянни смени не са нищо друго освен обновяване на Духа. (65/стр. 145)

На физическия свят разположението и неразположението представят закон на обнова. За да стане вътрешна обнова в човека, той трябва да бъде поставен на две противоположни състояния.

(65/стр. 145, 146)

Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. Когато дойдат страданията, човек се огъва; при радостите той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човек развива в себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа.

(50/стр. 147, 148)

…Дойде ли до страданието, не желайте времето да се съкрати. Защо? Защото на всяко страдание отговаря радост. Следователно, колкото време е траело страданието, толкова време ще трае и радостта. Щом страданието се продължи по-дълго време, и радостта ще трае същото време. Законът е такъв.

(53/стр. 79)

Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. В това отношение съществува един закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен. След всяка радост иде скръб. Скръбта и радостта са две различни състояния, през които човешката Душа неизбежно трябва да мине. (32/стр. 171)

И тъй, след всеки щастлив случай в живота иде един нещастен. На всяка планина съответства долина. Това е закон в Природата… Изкачването по планината изисква подем на човешкия Дух. Слизането в долината изисква от човека внимание. (32/стр. 171)

Щом се качите на върха, вие знаете, че непременно ще слезете. Затова от вас се иска да бъдете внимателни, да бъдете всякога готови, да сте нащрек. И тогава, ако сте били внимателни, ще слезете от върха бавно, спокойно. Иначе рискувате да паднете. (32/стр. 174)

След всяка силна мисъл иде слаба проява в характера на човека. След всяко благородно чувство се проявява някаква слабост. Като знаете това, вие всякога трябва да бъдете готови да посрещате тия неща със Спокойствие. (32/стр. 174)

След всяко лошо чувство или след всяка лоша мисъл вие ще проявите някаква силна възвишена мисъл или благородно чувство. По този начин Природата внася равновесие във всички прояви на живота. (32/стр. 174)

Страданията в живота се сменят с радости като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. (50/стр. 61)

Скръбта е пасивно състояние, а радостта– активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват Мира– здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта– ден, роденото дете от тях, Мирът, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. (50/стр. 147)

Дисонансите трябва да съществуват

…Трябва да се направи превод на дисонансите, да се разбере какво представят те в живота, както и в човешкия организъм. Дисонансът трябва да съществува, защото и човешкият мозък е създаден по начин, по който е създадена музиката. (52/стр. 93)

Както в музиката се допущат дисонанси, така и в живота се допущат грешки. За умния те са в реда на нещата. Глупавият се спъва от тях. За учения грешките и дисонансите са привилегия. (25/стр. 113)

Нервната система на съвременния човек не може да издържа абсолютна хармония в тоновете, в звуковете, вследствие на което и в речта, и в музиката се допуща поне един дисонанс. (41/стр. 207)

Всички поети и музиканти, които са писали произведения, издържани в хармонично отношение, млади са умрели. Животът може да се продължи благодарение на дисонансите. В този смисъл страданията не са нищо друго освен дисонанси. При страдания, при дисонанси животът е по-устойчив, а материята– по-издръжлива. (41/стр. 207, 208)

Абсолютната хармония създава голямо напрежение върху нервната система на човека, а дисонансът е почивка, той е необходим за смяна на състоянията. (41/стр. 208)

Така е мъдро поставено в живота

…Тия неща са предвидени: и войни ще има, и кражби, и женитби, и умирания, и т.н. Всичко туй в тоя живот ще го има. И вие ме питате: „Защо стават тия работи така?“. Защото, ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо. Следователно сега е 10 пъти по-добре… (58/стр. 91)

Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ. В древността в Гърция се е случило това: качил се е някой зидар майстор да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли [у] дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог Зевс и му казал: „Според моето разсъждение ти не си направил света много умно. Аз мислех, че си умен бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата?“. „Какво искаш?“– го попитал Зевс. „Искам да премахнеш този закон.“ „Добре, ще стане, както искаш.“ След няколко дена краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука; чукал, чукал– нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Взел той, че хвърлил чука, но и той увиснал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетя[ла] същата участ– увисва във въздуха. Седем дена висял горе– от една беля в друга. „Ама така ли трябваше да бъде светът?“ „Първия закон, по който ти си счупи краката, аз го суспендирах***. Ти може да седиш спокоен и без счупени крака.“ Тогава този майстор казал: „Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания“. И сега вие искате един свят във въздуха горе, тази е философията– горе, във въздуха. Казвате: „Защо е това така?“. По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. (58/стр. 91, 92)

Казвам: Когато говоря за Бога, разбирам туй, което може да измени в нас живота. Пък ние не можем да изменим живота. По някой път ние искаме да изменим живота. Благодарете, че нямаме тази сила да изменим живота… (60/стр. 393)

…От гледището на Природата няма нещо в света, което става, да е без съдържание– зло или добро, омраза или любов, надежда или безнадеждност, скръб или радост и пр. Може ние да не го одобряваме, но това е наш морал. (67/стр. 41)

Сега дръжте в ума си мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви Природата с всичките Разумни сили и закони. Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос. (35/стр. 127)

И да виждате кривите неща, не ги критикувайте. Знайте, че Природата е Разумна. Защо някои неща изглеждат несъответни на тази Разумност, това не е ваша работа. Един ден, когато завършите развитието си на Земята, ще разберете защо някои неща са криви, защо съществуват отрицателни сили в Природата. (63/стр. 183)

Една вътрешна Разумна Сила урежда отношенията и местата на живите същества. Къде ще се постави една нота, това зависи от самия музикант, а не от вас. Като знаете това, вие нямате право да роптаете защо сте турени на едно или на друго място. Дали сте горе, или долу, като цяла или половина нота, като осмина или четвъртина, това не е важно; дали участвате в нотите на цигуларя, или барабанчика, и това не е важно. Вие трябва да се слеете в общата хармония, да не се чувате отделно. (37/стр. 361)

В програмата на всеки човек е поставено какъв трябва да бъде… Каквото е предвидено за човека, това ще стане. Ако не е определено нещо в програмата му, каквито усилия да прави, няма да го постигне. (28/стр. 269)

В живота има закони, според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим. Туй, което вие никога не сте мислили, става; туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават, според както ги очаквате. Не, нещата не стават, както вие мислите. (59/стр. 99)

Човек да благодари и за това, което ще стане, и за това, което не ще стане. И когато станат нещата, и когато не станат, всяко си има своята добра страна. Човек трябва да вярва, че в Природата има нещо по-разумно, отколкото сам разбира. (18/стр. 432)

…Когато Разумната Природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели. (14/стр. 195)

В Природата всичко не ни се дава наведнъж. Дават ни се малки условия, за да правим усилие. Като задоволиш човека с всичко, ще остане чужд на хората; за да не става това, трябва да му липсва нещо. Вие искате да не ви липсва нищо, но тогава ще бъдете нещастни хора. (18/стр. 252)

Сега повечето хора бързат, те искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им погрешка. Има закон, който определя бързината на движението. Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено. Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предизвика цяла катастрофа в себе си. (46/стр. 216)

При сегашното си развитие човек не може да схваща всичко, което става на Земята, защото не може да го издържи. Ето защо, когато човек минава през опасни места, съзнанието му се помрачава; щом мине опасната зона и излезе на красиво място, съзнанието му отново се просветлява. (11/стр. 124)

През много светли и тъмни места ще мине човек, докато научи уроците си. „Не може ли без тъмните места?“ Не може. Както сенките са необходими в картините на художниците, така и в пътя на човешкото развитие са необходими тъмните места.

(64/стр. 47)

Ако избегнеш едно нещастие,
ще дойде по-голямо

Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избегнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът… Знайте, че това, което Бог е определил за човека, не може да се измени.

(42/стр. 181)

Човек може да знае какво ще му се случи утрешния ден, но правилно е той да не прави никакъв опит да избягва от това, което Бог е отредил за него. В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо за самия него.

(38/стр. 190)

Ние знаем тия закони, които определят изпитите в живота. Като зная законите, според тях аз зная какво ще ми се случи всеки ден, но никога не правя опити да го отклоня или избегна. Никога досега не съм правил опит да изменя своята съдба. Защо? Ако изменя своята съдба, ще ми се случат неща, сто пъти по-лоши. (1/стр. 51)

Не мислете, че ако имате знания, ще избегнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по-леко, но не и да го избегнете. (42/стр. 181)

…Според законите на Живата Природа, когато успеем да избегнем дадено страдание, след известно време това страдание пак дохожда до нас, само че на друго място и в друга форма. Казвам: Всеки ще понесе страданията, които Природата е определила за него. (10/стр. 19, 20)

Предпазване на човека от голямото зло

…Казва Бог, да не би Адам да яде от Дървото на доброто и злото и да стане като един от нас, да познава доброто и злото. И после: да не би да простре ръката си и да яде от Дървото на Живота– тогава злото няма да може да се поправи. …Затова туй Дърво на Живота е за онзи, Божествения Живот. И забранява се на такъв човек– той не може да се ожени за Истинския Живот. (13/стр. 337)

…Адам… Той, както престъпи единия закон и яде от Дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън Рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из Рая. Да не направят втора погрешка. (60/стр. 312)

Сега по някой път вие питате: „Защо изгубих богатството си?“. Отговорът е: За да не направиш и втора погрешка. (60/стр. 312)

…Великият Учител мълчи. Ако Той намери, че ти трябва да минеш през тази опитност, ще те остави да минеш; погрешка ли ще направиш, ще паднеш ли, Той ще предпочете ти да паднеш, отколкото да те лиши от тази опитност. Ще опиташ това малко падение. Един ден, ако ти се повдигнеш без тази опитност, ще се яви много по-голямо падение от сегашното. За предпочитане е следователно малкото падение пред голямото. Ако Той по някой път те оставя, има си дълбоки причини вътре в самото Битие, в естеството на самите неща, отдето иде падението. (54/стр. 409, 410)

Ако ви обещаят някакво благо и не ви го дадат, радвайте се. Може би в това благо се крие вашето нещастие. Когато Бог отлага да ви даде някакво благо, с това Той ви предпазва от опасностите, които се крият в него. (37/стр. 366)

Ще дойде един ден, когато Любовта ще те направи отличен, гениален певец, ще ти даде Ангелски глас. И като дойдеш, всички хора ще те посрещнат. Но може Любовта да ти вземе това благо. Знаете ли защо? Тя като види, че ще направиш една малка погрешка, тя ти взема благото, за да не те сполети голямото зло. (67/стр. 86)

Щом работата ви не върви, това показва, че Невидимият свят ви препятства, за да ви избави от едно голямо зло. (63/стр. 261)

Питам: Коя е причината за съществуването на злото в света? Що е злото? Злото е спирачка в живота. Когато човек се намира пред голям наклон, Господ му туря спирачка, за да не падне. В такъв случай злото е особен род търкане, което предпазва човека от падане. Това е философията за злото, с която всички съвременни хора трябва да се справят. (20/стр. 52, 53)

Какво ще бъде положението на пътниците, ако тренът****, с който пътуват, няма спирачка? Те неминуемо ще претърпят някаква катастрофа. Значи, всеки трен трябва да има спирачка! …Следователно злото е влязло в света тогава, когато не са съществували никакви спирачки. (20/стр. 53)

Човек трябва да знае, че болестите в живота му са спирачки в неговия път. И ако лекарите при сегашните условия на живота успеят да премахнат болестите, с това те ще създадат най-голямото зло за човечеството. (20/стр. 55)

При сегашното разбиране на човека отслабването и остаряването са на мястото си. Човек живее и греши. Какво ще стане при това положение, ако той не остарява и отслабва? Погрешките му щяха да се увеличат толкова много, че никога не би могъл да ги изправи. (45/стр. 130)

Преди 2000 години Христос е дошъл, обаче тогава имаше едно кармическо съчетание на планетите– злокобно съчетание; това бе един кармически закон, дето евреите не бяха в състояние да разберат Христа. Някои има, сърдят се на евреите, че не са Го разбрали. Много по-добре е, че не са Го разбрали, защото, ако те биха Го разбрали, светът щеше да бъде 100 пъти по-лош… (58/стр. 94)

Слава на Божието Всезнание!