Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ ЗА ПОТЪНКОСТИТЕ НА НЕЩАТА

Том I

Варна, 2019 г.

Постоянно се вслушвай в Претънкото,

за да чуеш Неизговоримото.

ПРЕДГОВОР

Мистерията на Живота е да си в Близост с Бога.

Животът не принадлежи на световете. Животът диша в Бога, а не в съществуванието. Древността е Обликът на Истинския Живот.

Потънкото, Мистичното и Неразбраното в света е Повей от Древността.

Когато изричаш Древно Име, ти го възкресяваш. Това е Необяснимо, достоверно и Неразбрано.

Само в Неразбраното има Път. Разбереш ли нещо, ти го убиваш.

Мистичното не се явява, за да стане разбрано, а за да дари Живот и да остане Неразбираемо.

Всяко разбиране е бедно. Умението е в това да съумееш да не разбереш. Само така ще се изпълниш с Блаженство.

Незнайното в нас никога не е било подвластно на света, то е всякога Неуловимо.

Древността, Истината, Мистерията са нещо по-живо от нашия свят, а ние мислим, че само тук, на Земята, има живот.

Колко красиво е, Боже мой, че не Те разбирам, защото само така мога да Те съхранявам!

Пази ме, Боже мой, от това да Те разбера. Дари ми Неразбраното!

Пия Бога, защото Го любя, а не защото Го разбирам.

Елеазар Хараш

Слава на Божиите Дълбини!

ДЪЛБОЧИНАТА НА НЕЩАТА

Великият Незнаен

…В Природата има едно Сърце. В Слънцето има един Ум. Във Вселената има една Душа и във Вечността има един Дух. Над всичко това е Един Бог, Който е Незнаен. (книга 69/стр. 259)

…В Любовта имате едно проявление на Абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е– Незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. (70/стр. 32)

…Вечността е един начин, чрез който Господ може да се прояви, но и в тази Вечност пак няма всичките форми, чрез които Господ може да се прояви напълно. То е най-красивото в света. (56/лек. 8: стр. 22)

…Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света… Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете Бога, вие се заблуждавате; още повече ако мислите, че за 10–20 години можете да намерите и да познаете Бога. Ангелите, които са толкова интелигентни, още не Го познават. Познаването на Бога е вечен, непреривен процес… Даже и Боговете, като се приближават към Бога, се чувстват като деца, като че нищо не знаят. (17/стр. 253)

Господ е една величина Безгранична. Щом определиш какво нещо е Господ, Той вече не съществува за тебе. (3/стр. 114)

Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог. Този въпрос е неразрешим…

(43/стр. 327)

…Един от старите светии… искал да научи какво нещо е Господ. Молил се той да изучи естеството на Бога– как може да го обясни на хората. Един ден той бил на брега на морето и гледа: едно дете с една чашка вода иска да прелее водата от морето. Пита го светията: „Какво правиш тук?“. „Искам– казва– да прелея океана от другата страна.“ Казва [светията]: „То е невъзможно“. Това дете било един Ангел, слязъл от Небето, то казва: „Ако това, което аз правя, е невъзможно, също така е невъзможно и твоето разрешение на въпроса, с който ти се занимаваш. Ти искаш да обясниш естеството на Бога“. Колкото повече човек иска да знае какво е Бог, толкова повече той Го изгубва. Като престанеш да мислиш за Бога какво е Той, по-добре ще Го разбереш. (67/стр. 241)

…Мнозина искат да разберат какъв е Вечният живот, какъв е Господ и след туй да познаят живота. Чрез ума си вие никога няма да разберете какво нещо е Господ. (58/стр. 62)

Мислите ли, че един ден може да постигнете Бога? Не, ние можем да се влеем в Бога, но никога няма да Го разберем. Не се изисква от нас да разберем Бога. Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем… Той няма форма, няма тяло, а е един Чист Свят Дух– Чиста Абсолютна Светлина. (55/лек. 18: стр. 6, 7)

Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш Божественото, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее. (55/лек. 18: стр. 7)

…Казано е: „Бога никой никога не е видял“… Бог е Истинската Светлина, няма какво да виждаме. Видимото не може да се види. Светлината не може да се види. Тя разкрива нещата, прави ги видими, но тя самата не може да се види. (26/стр. 117)

Вие никога не можете да се докоснете до Слънцето, да се ръкувате с него, но всякога можете да използвате светлината му. При Бога никога не можете да отидете, направо с Него никога не можете да се разговаряте, но към Духа Му всякога можете да се отправяте. (26/стр. 179)

Вие можете да си представите дъба като един малък жълъд, който постепенно израства… Вие можете умствено да прекарате този жълъд през всички процеси на развитие в дъб и после пак да се върне в жълъд. Значи, в света няма по-голям от Бога, няма и по-малък от Бога. Бог се намира в двете крайности: по-голямо същество от Него няма и по-малко същество от Него няма. Тогава как ще разберете Бога? (1/стр. 103)

Ако може да се говори за Лице на Бога както за лице на човека, ще знаете, че Лицето на Бога е винаги младо като лице на дете. Бог никога не остарява, но същевременно е и най-старият. (35/стр. 55)

„Защото Той заповядва на Слънцето да изгрява и на добрите, и на злите.“* Кой е Този, Който заповядва? Виждали ли сте Го досега? Кажете какъв Му е Образът. Само Любовта може да ни даде един малък оттенък на Божия Образ. (55/лек. 22: стр. 8)

Имате едно понятие за Бога: Бог е Любов. Повече е. (48/стр. 377)

Ние за пример някой път говорим за Бога така несвързано, неразбрано, ние Го уподобяваме на Светлина, на Разум, това-онова. Бог не е нито Светлина, нито Разум, Той не е нищо: ние не можем да Го определим. Ако един критик може да определи художника от неговата картина, ще бъде смешно.

(54/стр. 346)

От кое пристанище дойде човекът? Вие ще кажете: „Тия въпроси са лесни. Човек е излязъл от Божията уста“. Питам тогава: Господ има ли уста като хората? Какво трябва да се подразбира под думата уста? Казва се в Писанието: „Очите Господни са върху праведните“. Питам ви още: Господ има ли очи като хората? …В старо време Пророкът е казвал: „Онзи, Който направи очите, не вижда ли?“. Вижда, но Господ вижда, без да има очи, и говори, без да има уста. (56/лек. 20: стр. 6)

Бог е Същина, Която не се доказва. Той е вън от всякакви доказателства. Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. (8/стр. 9)

Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в Себе Си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в Себе Си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в Себе Си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа в Себе Си интелигентността. Как ще разберете това? Значи, Бог, Безграничният, не може да се докаже. (8/стр. 9)

Що се отнася до Бога, никога не можете да Го намерите. Защо? Защото Той е навсякъде и никъде. Какво разбирате под думите навсякъде и никъде? Под думата навсякъде разбираме, че Бог изпълва цялото пространство. Под думата никъде разбираме, че Той не е на определено място. (57/стр. 102, 103)

Какво нещо е Бог? Това ще остане от Великите Тайни, която никога няма да разрешите. Ако един ден се разреши, ти ще останеш едно с Бога. И ти няма да се наричаш тогава Иван, Стоян, но ще станеш едно с Бога. Вие искате да знаете всичко, нали? Като знаеш всичко, ще изчезнеш. (13/стр. 541)

Тайни на Божието Действие

Има ад, но Бог не е създал ада. Има и рай, но Бог не е създал и рая. Той е създал нещо много по-велико. (17/стр. 18)

Това, което човек създава, е смъртно; това, което Ангелите създават, е Вечно; а това, което Бог създава, е Вечно и Безконечно. (56/лек. 27: стр. 8)

Има една Велика Тайна: в ада не живеят така, както Бог иска, но светът е направен така, че както и да живеят, всичко се превръща на добро. Там е Непостижимата Божия Мъдрост, че Той всичко превръща на добро. (18/стр. 255)

Бог еднакво се радва и на хубавите, и на лошите неща. Защо е така? Защото Бог може да създаде отлично, прекрасно нещо и от най-глупавото произведение, като размества думите в него. (20/стр. 7)

Бог царува в живота. Каквото става в света, добро или зло, зад него се крие Бог. Той работи и със злото, и с доброто. (12/стр. 93)

Велики са Божиите Пътища, защото има противодействие. Бог се проявява при най-големите противоречия. Там, дето никой не може да работи, там работи Бог. При добрите условия всеки работи, а при лошите условия само Бог работи. Там, дето е Господ, и студът става топлина, а дето Го няма, и топлината става студ. (18/стр. 52)

Помнете: Бог работи по незнайни пътища никой да не Го вижда, никой да не Го забелязва.

(31/стр. 327)

Бог е в малкото, в незабелязаното, в невъзможното. Някой казва: „От мене човек няма да стане“. Именно в тази невъзможност Бог ще се прояви. „Аз съм слаб, хилав човек.“ Именно в тази слабост Бог ще се прояви. (21/стр. 30)

…Бог, като се ограничи, създаде човека. Там, дето има ограничения, всякога има и страдания. Значи, със създаването на човека се създадоха и страданията в Космоса… Ще кажете: „Защо Бог се ограничи?“. По този въпрос нищо няма да ви говоря. Ограничението на Бога е добро нещо. (20/стр. 11)

Бог ще превърне страданията на хората в скъпоценни камъни, които ще постави като венец на главите им. За в бъдеще страданията на човека ще красят неговата глава. (41/стр. 125)

Кому се открива Бог?

…Когато философът от висотата на своето положение започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва, Той се скрива във Вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на Вселената да не може да Го зърне. Обаче Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите, на унижените и на оскърбените– на Чистите по сърце. (50/стр. 19, 20)

Дойде ли някое дете при Бога, Той веднага излиза пред него, започва да го милва, да му говори тихо, като му разкрива красотата в света. Ако същото дете отиде при поета, последният го поглежда отвисоко, казва му, че нищо не знае, и започва да му декламира: „О, Ти, Който владееш над цялата Вселена. Ти, Който изпълваш всичко с ужас и трепет. Ти, Който разклащаш световете и пълниш сърцето на човека с горчивини, а в ума му внасяш мрак и съмнение!“. Детето седи и слуша, но не харесва тия високи думи. То казва: „Слушай, поете, аз видях Този, Когото рисуваш в такива страшни краски. Той ме помилва, зарадва ми се и ми проговори“. „Сън е било това. Един ден и ти ще остарееш като мене и ще разбереш какво е Бог.“ (50/стр. 20)

Наистина Бог е такъв, какъвто човек Го вижда. За поета Бог е далеч, за детето е близо. За поета е страшен, за детето е Благ. Докато Го търси, поетът неизбежно ще минава през бездни, през височини и долини. За детето обаче пътят към Бога е отворен, без никакви препятствия. (50/стр. 20)

Мистерията на Любовта

Величието иде от Големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие… Той носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере Любовта, да я обясни по някакъв начин или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води.

(22/стр. 67, 68)

Любовта носи Топлина, Светлина, Разположение, успех във всички работи. Но това е извън нея. Това са нейни качества. Тя е нещо, което не може да се определи. Щом тя се приближава до тебе, животът ти се осмисля, става красив. (67/стр. 88)

Може да кажете, (че) Любовта носи Топлина, но Топлината е само качество, тя не е Любов. Може Светлина да носи, но Любовта не е това, което носи. …Тя е проявление на Бога във всичката Негова Пълнота. Като кажем: „Бог е Любов“, имате вече всичките възможности в себе си; не само за даден момент, но за цялата Вечност имате всичките възможности. (48/стр. 287, 288)

За Любовта не може да кажем, че е Чиста, защото тя е над Чистотата. За Любовта не можем да кажем, че е Светла, защото тя е над Светлината. Любовта произвежда Светлината, но сама не е Светлина. Тя произвежда живота, но тя не е живот. Тя е нещо повече от самия живот. (60/стр. 201)

Щом се говори за Великата Любов, хората казват, че искат да оставят сърцата си за Великата и Свята Любов. Любовта е Сила, която се проявява навсякъде по един и същ начин. Тя не може да бъде Велика и малка, Свята и порочна, Чиста и нечиста. Това са човешки определения. Любовта е една и съща, но различието в Любовта, което хората виждат, показва, че съществата я възприемат и предават различно. (57/стр. 9)

Любовта превръща грешника в Светия, но сама по себе си не е Свята. От калта грънчарят прави грънци, но той сам не е гърне… Любовта е онова Вечно Начало, което обхваща всичко в себе си. Следователно не говорете за Светостта, за Чистотата на Любовта, защото сами ще се спънете. Кажете си: „Аз живея в Божията Любов. Щом живея в Любовта, всичко, каквото пожелая, е постижимо“. (57/стр. 9)

При всички случаи на живота си човек трябва да се държи за Любовта и да знае, че тя не може да бъде нито Свята, нито грешна, нито умна, нито глупава. Тя е над всичко. Тя управлява света. (57/стр. 25)

Сама по себе си Любовта е толкова умна, колкото и глупава. И в най-глупавите прояви според човешкото разбиране тя е по-умна от най-великите философи и по-мъдра от най-големите мъдреци в света. (57/стр. 9)

Любовта трябва да я слушате, както слушате видния цигулар или певец на сцената. За Любовта не се говори; колкото и да се говори за нея, все неразбрана остава. (45/стр. 58)

Стремете се към Необятната Любов, без да говорите за нея. Колкото повече говорите за Любовта, толкова повече изпадате в заблуждения. (37/стр. 193)

Любовта е Велик Необятен свят. На Земята тя не е проявена напълно– едва е във въведението. Как ще я разберете, когато не сте дошли още до началото ? (37/стр. 247)

Любовта не седи в познание на доброто и злото, тя е извън тях. (60/стр. 211)

Дойдете ли до Любовта, трябва да гледате на нея като на Велик Принцип, в който няма никакво зло. Ще знаете, че в Любовта няма никакви форми, никакво съдържание и смисъл. Ако приемете, че в нея има форми, като естествено последствие на тях ще дойдат съдържанието и смисълът. Дето са формите, там е и злото. С други думи казано: когато Вечното се ограничи, ражда се злото. Ето защо на Любовта трябва да се гледа като на Принцип без форми, без съдържание и без смисъл. (37/стр. 182, 183)

Хората пък говорят за Любовта и разбират връзката между мъжа и жената… Любовта е нещо Възвишено, каквото малцина са изпитвали. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Даже майчиното чувство не може да се нарече Любов. (26/стр. 260)

Този човек, който манифестира с Любовта си, е слаб в Любовта. При Божествената Любов много нещо остава непроявено. При човешката любов всичко се проявява, а при Божествената това, което не се проявява, е много повече от онова, което се проявява– тя има Дълбочина. (18/стр. 122)

Истинската Любов е невидима, без образи. За да се види образът на Любовта, трябва да дойдат радостите и страданията. (31/стр. 110)

Сама по себе си Любовта е нищо, т.е. нула, точка, но от нея произлиза всичко. Тя е начало и край на нещата… (31/стр. 110)

Най-разбраното и най-неразбраното нещо в живота е Любовта. Колкото повече я разбираш, толкова повече не я разбираш… Красотата на Любовта се заключава и в разбирането, и в неразбирането .

(2/стр. 66)

…Ако искате да разберете Любовта в най-широкия смисъл, трябва да разбирате водата, трябва да имате познанието на водата. По-слабо същество от водата няма и по-силно същество от водата няма.

(56/лек. 14: стр. 8, 9)

Любовта е достъпна за всички, но не може да се изясни. (35/стр. 158)

Да разбереш Любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш Земята на гърба си. Колкото е възможно да носи човек Земята на гърба си, толкова може да разбере Любовта. (22/стр. 68)

Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за Ангелските очи, и за очите на големите Богове. Много неща са скрити и за Напредналите и Съвършени Същества. Всички трябва да се радват за онова, което е скрито за тях. Това, което се крие от всички същества, е Любовта.

(22/стр. 68, 69)

Най-хубавото и най-страшното нещо

Хората, които се занимават с Любовта, трябва да бъдат много внимателни. Любовта е най-хубавото в света и най-страшното. Няма по-страшно нещо от Любовта и няма по-хубаво нещо от Любовта. Няма по-хубаво нещо, когато дойде в дома; тогава всичко тръгне така, свети, свети. Няма по-страшно нещо, когато напусне дома ти. Тогава смъртта нищо не е.

(60/стр. 433)

…Още преди векове Любовта е дала на всеки човек известни блага. Ако не ги използва разумно, тя си ги взима. Това причинява страдания на хората… Тъй щото вярно е, че Любовта ни причинява най-големите страдания; обаче вярно е, че Любовта ни причинява и най-големи радости. (25/стр. 12)

Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов, защото вие не я разбирате. Като не разбирате Любовта, тя произвежда страдания…

(25/стр. 300)

Без Свобода животът не може да се прояви. Който не е свободен в живота си, и да придобие Любовта, тя ще му причини големи страдания. Защо? Защото Любовта живее в Абсолютна Свобода, а не в ограничения. Всяко ограничаване на мислите и на чувствата на самия човек внася ограничаване и на Любовта му. А Любовта не може да живее в ограничения. (44/стр. 186)

…Има Любов, на чийто огън човек може да се стопи или да обезумее. Обаче има Любов, на огъня на която човек може да изживее най-големите радости. За да се изпита този огън, човек трябва да е Чист. (65/стр. 26)

Любовта… е сладък сок, с който се справят само Мъдреците и Светиите. Попадне ли в устата на обикновения човек, тя първо е сладка, а после го опива. Тоя сок ферментира и действа опивателно. Мъдрецът трансформира силите на Любовта и работи с нея безопасно. Обикновеният човек обаче не може да се справя със силите на Любовта. (22/стр. 177)

Когато Любовта минава от един свят в друг, тя създава страдания на хората. Който не разбира този закон, той може да преживее някаква катастрофа.

(41/стр. 213)

Който не разбира Любовта, попада само в едното лице. Той вижда тъмната, страшната страна на Любовта. Който разбира Любовта, той вижда Светлата страна. (49/стр. 259)

Любовта не се пипа

Като не разбират законите на Любовта, хората искат да я задържат само за себе си, да бъдат щастливи. Те не знаят, че това щастие им носи двойно по-голямо нещастие. Следователно срещнеш ли Любовта, бъди доволен, че си я видял. Усмихни се, поздрави я и продължи пътя си. Ако се опиташ да я хванеш и задържиш при себе си, ще получиш такъв удар, че ще паднеш на земята. Любовта не се пипа. Тя се гледа само отдалеч. Тя не търпи никакво докосване. (64/стр. 53)

Любовта не търпи никаква външна близост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави Любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея– точно на определеното място. (64/стр. 140)

Вие мислите, че ако ти си по-близо до Любовта, ставаш по-възлюбен. Но в Любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. …И ако се отдалечиш [на] една стомилионна част от милиметъра, пак ще си създадеш най-голямото нещастие. Ще бъдеш точно на мястото, няма да се мърдаш.

(62/стр. 448)

Вие в Любовта искате да бъдете много близо. Имате голямо заблуждение. Ти, когото и да обичаш, не можеш да бъдеш по-близо. Ако се опиташ да бъдеш по-близо, ще се отдалечиш. (62/стр. 448)

Мислите ли, че трябва да бъдете близо до Любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до Любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат именно на това, че искат да изменят мястото си, което Природата им определила. Те искат да се приближат до Любовта. (64/стр. 140)

Любовта може да се издържи
за малко време

Сега мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е Сила, която разрушава. Който е добил много Любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации, тя може да се издържи за много малко време. (55/лек. 14: стр. 18)

Любовта идва периодически. Като дойде в нас, не остава, а дава живот и след време, като се върне пак, вижда доколко сме го използвали. Тя всякога оставя преизобилно и си заминава, защото, ако е при нас, ще бъдем винаги в блажено състояние и не ще можем да се сърдим. Тя, като си замине, ни оставя свободни да правим каквото си искаме.

(18/стр. 158, 159)

Добре е понякога Любовта да бъде свободна, да си замине. Отиде ли си, радвайте се; дойде ли, пак се радвайте. Идването на Любовта да ни причинява радост и заминаването на Любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която и като иде, и като си заминава, причинява радост. Не мислете, че в двата случая радостта не е еднакво силна. (2/стр. 79)

И когато иде Любовта, и когато си заминава Любовта, радостта е еднакво силна. Когато Любовта иде при вас, вие сте майка с дете в ръка. Когато Любовта си замине, детето е вече израснало: говори, ходи на училище. Докато носиш детето си, то е невежо. В момента, в който оставиш детето на земята да ходи свободно, то се отдалечава от тебе, просвещава се и почва да разбира. Казвам: Ако Любовта ви държи на ръце, вие никога няма да се просветите, завинаги ще останете малки невежи деца. (2/стр. 79)

Магията на Любовта

Заслужава човек хиляди години да страда, за да опита един момент на Любовта. Дойде ли Любовта в човека, тя заличава всички страдания, всички мъчнотии и нещастия на вековете. Един момент на Любовта заличава вековните страдания. (42/стр. 111)

Някой казва: „Цял ден сърцето ми беше топло от Любов“. Не, това е невъзможно. Едва Мъдрецът може да издържи една минута на Любовта, а що се отнася до обикновения човек, даже една хилядна част от секундата е много за него. Това, което хората наричат Любов, то са последствия на Любовта. Тя ги е засегнала с нокътя си само. Ако Любовта обхване човека изцяло, животът му моментално ще се промени: той ще стане Безсмъртен, всички страдания и нещастия ще го напуснат. (41/стр. 102, 103)

Всеки трябва да каже искрено в себе си: „Моята Любов е в състояние да заличи всичките ми прегрешения“. При какви условия става това? Любовта не се влияе от никакви условия. Тя няма предвид никакви правила. Тя превръща смъртното в Безсмъртно. (37/стр. 190)

Любовта ходи да търси страданието и пари дава. Гледаш, Любовта като хване страданието, то стане на скъпоценен камък. Всичките безобразни работи на скъпоценни камъни обръща. (48/стр. 137)

Любовта ще покаже, че и най-големите страдания на човека са били все Любов, но неразбрана. Любовта ще превърне страданията на миналото във Велика симфония на Душата… (42/стр. 111)

Загадката на живота

Много често хората запитват за произхода на живота как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход… Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши Великата загадка на Битието, не е в състояние. (55/лек. 14: стр. 4)

Някои от вас ще кажат: „Животът е създаден тъй, условията в живота са такива…“. Какво подразбирате вие под думите, че животът е създаден така? Според мене животът никога не е бил създаван, а животът само се проявява от Бога. Животът не може да се създаде, той не е нещо механическо; той излиза от Бога, той е Велико проявление на една Висша Разумност. И всеки от вас, който иска да живее, на първо място трябва да бъде Разумен…

(56/лек. 8: стр. 6, 7)

Някои питат: „Къде е животът?“. Общият живот прониква цялата Природа, той е едно Велико течение, скрито вътре в Природата; но Истинският живот е достъпен само за Висококултурните, за Високоразумните същества. (55/лек. 15: стр. 12)

Чудното е, че съвременните хора говорят за близките неща до живота, а нямат самия живот… Животът е проявление на една от най-великите Сили в света. И следователно по живота ние ще изучаваме тази Велика Сила не само като движение, но като една Разумна проява. (55/лек. 26: стр. 4)

Истински живот е онзи, който изтича от Духа. Има живот, който не изтича от Духа. …Този живот, който произтича от Духа, това е Великото, Разумното Начало в света, към което всички хора се стремят. Човек трябва да бъде много Разумен, за да разбере какво нещо е животът на Духа. Той трябва да бъде не само Разумен, но и много гениален.

(56/лек. 29: стр. 5)

Като казваме, че животът представя Разумен процес, това ни най-малко не означава, че животът има някаква цел. Никаква цел няма животът… Всеки човек има някаква цел, но каквато и да е неговата цел, тя не определя същината на живота. Животът е нещо по-високо от целта. (27/стр. 137)

Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете какво представя Бог в Своята Пълнота. Невъзможно е да разберете Бога във всичката Негова Пълнота.

(32/стр. 58)

…Ние започваме да спорим дали животът е физически, или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми, и то толкова много, че и Ангелите не знаят колко са. (55/лек. 32: стр. 13)

Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е във формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова във всеки живот има само един момент, в който може да се схване Реалността. Щом се схване Реалността, човек минава от едно състояние в друго. Следователно ти ще живееш в една форма дотогава, докато можеш да схванеш онзи Реален лъч на живота, онзи Реален лъч на Светлината. (55/лек. 32: стр. 14)

Някои питат: „Защо живеем?“. За да схванете онзи Реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете Реалността на онзи Велик Божествен живот, който се таи във вас. (55/лек. 32: стр. 14)

…Схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувства… Моментът, в който се проявява животът, е извън времето и пространството. (32/стр. 65)

Само чрез Любовта човек може да разреши загадките на живота… (57/стр. 319)

Неизвестното и незнайното

Окултната наука е наука за неизвестното. И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. (18/стр. 403)

…Всеки ден, всяка минута, всеки момент в живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представя новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно завсякога, за вечни времена.

(32/стр. 248)

…Новото иде всеки момент. Никой учен, никой Светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че Първоначалната, Божествената Сила е безгранична и непостижима. (32/стр. 248, 249)

Има неща, които трябва да знаем; има неща, които не трябва да знаем. Незнайните неща правят човека доволен. (31/стр. 220)

Кое е онова нещо, което никога не се губи? Онова, което никога не се губи, то е това, което не знаем. В даден случай ти съзнаваш, че не знаеш нещо. Това, което в даден случай не знаеш, то е Реалното, понеже ти не го губиш, нито печелиш. (13/стр. 150)

Това, което още не разбирате докрай, внася радост. А това, което сте разбрали, е само опаковка на незнайното. Не е невежа този, който не знае, а онзи, който не изучава незнайното. Като изучавате незнайното, то ще остане пак незнайно за вас.

(17/стр. 17)

…Друга противоречива мисъл е следната: От знайното излиза незнайното и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното– големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. (43/стр. 128)

Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от Реалното към относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното. (43/стр. 128)

Неразбраното и неразрешеното

Знайте, че Природата си служи само със загадки, за да застави хората да мислят. Ако им обясни всички явления, те няма да мислят. На същото основание и ние загатваме нещата, без да ги обясняваме докрай. (44/стр. 155)

Има една страна красива в живота. Красивата страна е неразбраната страна. Красивото е и неразбрано. (62/стр. 89)

Красотата на живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите.

(17/стр. 253)

Да се свърже човек с Първата Причина, това не значи, че напълно е разбрал нейните прояви. Достатъчно е човек да върви напред, а въпросът за разбиране и познаване на Божественото е въпрос на бъдещето. (35/стр. 158, 159)

И като се раждаш, и като умираш, и каквото и да правиш, все ще те запитва каква е крайната цел на всичко това. Едновременно на една цел може да се отговори, но целта всякога остава неразбрана. Все постигаш и всякога остава нещо непостигнато. Това е закон на мисълта. Ако ти мислиш, че когато се отговаря на един въпрос, може да се даде пълен отговор, ще може да се разбере Битието, ти се лъжеш. (13/стр. 109)

…Разбрахте ли тази мисъл? Ако не сте я разбрали, по-добре. Защо? Защото често разбраните неща се изопачават. Според Окултната наука разбраните неща са неразбрани, а неразбраните са разбрани. Когато мислите, че сте разбрали нещо, вие не сте го разбрали; когато мислите, че не сте го разбрали, тогава сте го разбрали. (8/стр. 35, 36)

Като изучават известни въпроси, някои се оплакват, че срещат неразбрани неща… Според мене неразбраните неща са разбрани, а разбраните са неразбрани. Какво означава тази мисъл? Когато казвам, че неразбраните неща са разбрани, имам предвид следното: те са неразбрани отвън, а разбрани отвътре. Разбраните неща пък са разбрани отвън, а неразбрани отвътре. Кое от двете неща е за предпочитане: да разбираш отвътре или отвън? Най-добре е човек да разбира отвън и отвътре, но това е достъпно само за съвършените хора. Обикновените хора разбират или отвън, или отвътре. Следователно, както и да разбират, все ще остане нещо неразбрано. (49/стр. 177)

Много работи ще учите, без да ги разбирате.

(62/стр. 164)

Сега вие ще кажете: „Тази работа не е ясна“. И за мене не е ясна. Аз винаги се радвам на неясните неща. Защо? …Това, което аз не разбирам, много, най-много обяснявам. Това, което най-много разбирам, най-малко го обяснявам. (13/стр. 566)

Сега във вашия ум остана една неразрешена идея. Красивото в живота седи в неразрешените идеи. Непосятата нива има бъдеща деятелност, а посятата е изтощена вече. С разрешените въпроси е свършено вече, а това, с което има да се занимаваме, то е бъдещата основа, то е полето, върху което трябва да се работи. (1/стр. 108)

Ученик… прочел само една страница от зададените уроци и предварително отишъл на черква да се помоли, дано му се падне тази страница, която прочел. Помолил се, но работата не излязла, както очаквал… И вие всеки ден вадите страницата, която сте прочели, но работите ви не вървят напред. Защо? Животът не се състои само в една страница. Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното. (65/стр. 14)

Ще знаете, че когато попаднете пред някой неразрешен въпрос…, вие сте в областта на многократните процеси. Тогава казвам: Не съжалявайте, когато не можете да решите някой въпрос правилно. Красиво е понякога човек да се натъкне на някоя трудна задача, която не може да реши. (63/стр. 174)

…Вие трябва да знаете, че има Велики въпроси, с които трябва да се занимавате и да решавате; да се радвате, че знаете, че има неразрешени въпроси, в които седи щастието на Земята. (55/лек. 21: стр. 14, 15)

Христос казва: „Който има Божието Благословение, той ще има слава и почести и каквото Душата му пожелае, ще има“. Който спазва този Божествен закон, той всичко ще придобие… Това не значи още, че ще дойде ден, когато всички въпроси ще се разрешат. Не, това никога няма да стане. Едно трябва да знаете: в сегашната еволюция на Космоса нещата нямат край. (27/стр. 134)

Непостижимото и невъзможното

Трябва ли всяко нещо, което човек мисли, да го постигне? Не, защото радостта седи в непостигането на нещата. Скръбта седи в постиженията. Радостта седи в това, че не си постигнал някои работи… (7/стр. 244)

Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи животът ви. (28/стр. 84)

Пазете се от едно – да не се задоволят всичките ви желания; тогава човек погрознява и огрубява. Една десета от постигнатите желания е достатъчно, а другото да остане непостигнато. Ние ще се стремим към непостигнатото. (18/стр. 191)

Вие искате някой път да разберете вашия Идеал. Вашия Идеал вие никога не можете да го разберете. То е нещо непостижимо. Вие може да имате съприкосновение с Идеала си, но да го постигнете, не можете. Който ден постигнете Идеала си на Земята, то животът ви ще се обезсмисли. (13/стр. 602)

Любовта е плод на Вечността. Вие всякога може да бъдете близо до нея, но никога в самата нея, никога не можете да я достигнете… Любовта, Мъдростта и Истината са непостижими неща. Те представляват Вечният Стремеж на човешката Душа. Вечно се стремете към Любовта, но никога в нея! Вечно се стремете към Мъдростта, но никога в нея! Вечно се стремете към Истината, но никога в нея! Който иска да влезе в Любовта, ще попадне в мрежа, както рибата попада в мрежата на рибаря. (20/стр. 68)

Туй, което не се хваща, е Светлина.

Туй, което не се разбира, е Любов.

Туй, което не се постига, е Свобода.

Неуловимото е Светлината, неразбраното е Любовта, непостижимото е Свободата. (46/стр. 40)

…Непостижимите неща са Абсолютно Реални, а постижимите са относително реални. (14/стр. 123)

Какво представят мъчнотиите и страданията? Нищо друго освен граница между възможното и невъзможното… И тъй, страданията и мъчнотиите са предвестници за идване на непостижимото. Всички дарби и способности се дължат на стремежа на човека към невъзможното. (14/стр. 124)

Човек се стреми към познаване на Бога като Велика Реалност. Значи, Бог, Който минава за непостижим, е Абсолютно Реален. Отде идат благата в живота? От Онзи, Който е непостижим, неизвестен, далечен. (14/стр. 124)

Мнозина мислят, че благата идат от постижимите неща. Всъщност благата идат от непостижимите неща. Всички хора страдат все от постигнати желания. Вижте какво е положението на младия момък, който се е влюбил в някоя мома. Докато не я постигнал, той мисли за нея, мечтае си, рисува златни палати във въображението си. Щом я постигне, той става нещастен. (14/стр. 124, 125)

Следователно дръжте в ума си мисълта, че щастието и силата на човека се крият в невъзможното и непостижимото, а не във възможното и постижимото. За мнозина това е парадокс, но в него се крие Истината. (14/стр. 125)

Дайте нова насока на мисълта си и вярвайте в невъзможните и непостижими неща. (14/стр. 126)

„Болен съм, невъзможно е да оздравея.“ Повярвай в невъзможното и ще бъдеш здрав. Ще кажете, че това е метафизическа идея. Никаква метафизика не е това. Човек трябва да отрече лъжата, за да възприеме Истината. Трябва да отрече омразата, за да възприеме Любовта. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и доволни. (14/стр. 126, 127)

Целта на Природата не е само да създава форми, но и да ги усъвършенства. Тя ги води в нов път– към вяра в непостижимото и невъзможното. Кое е непостижимото и невъзможното? Бог. Тъй щото, ако някой ви пита вярвате ли в Бога, в Духовния свят, вие можете да отговорите: „Вярвам само в непостижимото и невъзможното“. (14/стр. 128)

С други думи казано: „Аз вярвам в неща, които не съществуват“. Кои неща не съществуват? Които не са се проявили. Мислите ли, че непроявилите се още неща не оказват влияние върху проявения свят? (14/стр. 128)

Ще кажете, че [не]проявилите се неща не са Реални. Те не са Реални за един свят, но са Реални за друг. От Нереалните неща произлизат Реалните, от Реалните– временните, от временните– сенките, от сенките– развлеченията, а от развлеченията– скърбите и страданията. (14/стр. 128)

Истински богати хора са тези, които никога не осиромашават. Това са хора, които никога не умират. Те носят в себе си Вечния Живот. Ще кажете, че е невъзможно човек да не умре. Щом е дошъл на Земята, той ще живее известно време и след това ще умре. Има хора, които никога не умират. Това са ония, които вярват в непостижимото и невъзможното. Ония, които умират, вярват в постижимото и възможното. (14/стр. 129)

За да се освободи от мъчнотиите и страданията, човек трябва да се отрече. От какво? От всичко нереално, от всичко възможно и постижимо. (14/стр. 130)

Съзнава или не, всеки човек търси Реалността в живота, т.е. непостижимото и невъзможното. Каква е идеята на сегашните хора за непостижимото? Постижим ли е Вечният Живот според тях? Не е постижим. Въпреки това всички се стремят към Вечния Живот. (14/стр. 130)

Любовта е непостижимото в света, но въпреки това вярвате в нея. Тя е Реалното в живота, а човек не може да не вярва в Реалността. (14/стр. 131)

Стремете се към пътя на непостижимото, дето не е влязъл обикновен човешки крак. (14/стр. 132)

Задача. За десет дена мислете върху непостижимото и невъзможното в живота като Ново верую, което трябва да възприемете и приложите. Всяка сутрин ще взимате по една бучка захар и ще си казвате: „Тази бучка е в състояние да подслади моя живот“. Вие мислите, че това е невъзможно, глупаво, безсмислено. В невъзможното се крие възможното, в глупавото– Мъдростта, а в безсмислието– смисълът на нещата. Научете се да превеждате нещата, да ги разглеждате в обратната им страна, да видите какво се крие в тях. (14/стр. 132)

Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш Реалността на живота. Бог е в непостижимото и невъзможното. Който търси възможното, той иска да бъде в общение с хората; който търси невъзможното, той иска да бъде в общение с Бога. В това се крие смисълът на живота. (14/стр. 134, 135)

Реални блага са тия, които идат по Пътя на невъзможното и непостижимото. Това е Пътят на Единия, това е Пътят на Съвършения. Това е Пътят на Любовта, която ражда живота. Това е Пътят на Мъдростта, която носи Виделината. Това е Пътят на Истината, която носи Свободата. И тъй, Любовта е за непостижимия живот, Мъдростта– за непостижимата Виделина, а Истината– за необятната Свобода. (14/стр. 135)

Страданията и мъчнотиите са граница** между постижимото и непостижимото. Радостите и дарбите са плодове на непостижимото и невъзможното. (14/стр. 135)

Вярвай в невъзможните неща. То е вяра. Ако вярваш във възможните неща, то е знание. Вярвай в невъзможното и ще го опиташ. (18/стр. 434)

Силата на вярата седи в това да вярваш в невъзможното. Всеки един човек, който вярва във възможното, той има слаба вяра. А всеки, който вярва в невъзможното, има вяра… Ако ще вярваш в неразбраното, има вяра. Ако вярваш в разбраното само, това не е вяра. (13/стр. 57)

Неопределеното и неизказаното

Има един закон в света, който гласи: Всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. (68/стр. 183)

Някой казва, че иска да стане учен за народа си, да го повдигне. Не… Всеки учен, всеки поет, всеки музикант, всеки художник, всеки философ иска да стане велик само за Едного! Всички хора се трудят, работят, учат, пишат и пеят само за Едного, а не за много. Кой е този, Единият? Той не може да се определи. За Него не може да се говори. (20/стр. 160)

За Бога ще знаете, че Той… създава света, без да зависи от него. Бог е извън всички неща и от нищо не зависи, от нищо и с нищо не може да се определи. (39/стр. 67)

Красивото, Великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. (23/стр. 24)

Казва се, че човекът е същество, което мисли. Не, той е нещо повече от това, което мисли. Следователно Великото в света не може да се определи напълно. (55/лек. 33: стр. 5)

„Ама моят живот е строго определен.“ Според мене по-строго определени величини от костите на умрелите няма. Животът е неопределена величина. Съзнанието е неопределена величина. Умът, сърцето са също така неопределени величини. В неопределените величини промените стават бързо, но тия промени се хармонират една с друга. (65/стр. 119)

…Вземете една книга… Авторът започва много добре, но като го прочетете, остава нещо недоизказано. Казвате: „Този автор ме приготовлява за друг“. Вземете втори автор, обърнете книгата, той започва с гръмки слова и пак остава нещо недоизказано. Вземете трети автор– същото. Туй, което е недоизказано, то е вътре във вашата Душа, там ще го намерите. Последното, което е недоизказано, то е във вашата Душа. (19/стр. 85, 86)

…Онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. (55/лек. 2: стр. 13)

Любовта не се изразява в целувки, в прегръдки, в подаръци, в писане на писма и т.н. Любовта се изразява чрез неизказаните неща, чрез ненаписаното и чрез нещата, които се чувстват, но не се изказват.

(21/стр. 103)

Като обичам някого, няма да го безпокоя, няма да му говоря за своята Любов, но ще отида да му помогна, да му направя някоя услуга. Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш дума, без да му дадеш вид, че го обичаш, в това стои Новото в света. (18/стр. 106)

Има Велики неща в Божията Любов и когато ги правиш, ти ще ги изнесеш само пред себе си и ще считаш, че това е едно Благословение.

(55/лек. 12: стр. 23)

Ако мома дойде при някой момък, той веднага ще откъсне парче хартия и ще напише: „Откак те видях, сърцето ми се запали, без тебе не мога да живея“. Питам: Любовта може ли да се изрази на книга? Любовта няма външен израз, тя се изразява само по вътрешен път. …Срещнеш ли човека, който те обича, ти ще почувстваш в себе си вътрешна промяна, която напълно ще осмисли живота ти.

(38/стр. 137)

Някой пита някого: „Ти обичаш ли ме?“. Аз наричам това едно механическо питане. То значи, като запаля вечерно време своята свещ, да я питам: „Ти светиш ли ми?“. Туй, което свети, не говори. Туй, което люби, не говори. Защо? Ами че Любовта не е един механически процес да каже, че „аз те любя“. В Любовта има Светлина, в Любовта има Радост, в Любовта има Разширение, в Любовта има Живот, в Любовта има условия за растене и възможности да опиташ и да използваш всички блага…

(56/лек. 9: стр. 18, 19)

Духовният свят има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате в него, не се поддава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свят, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате се, но ако се опитате да я изнесете пред външния свят, да представите вън нейната красота, вие ще я изгубите. (55/лек. 31: стр. 14)

Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. (28/стр. 90)

Слава на Божията Истина!