СТРОГАТА ИСТИНА

Това е велико заблуждение

Въпрос: „Може ли една погрешка да бъде ве-
лика?“.

Всяка погрешка е велика, когато човек помисли, че може да живее без Бога. (9/стр. 120)

Човек, който не е във връзка с Бога… Той може да счита, че мисли, че има мисъл в себе си, но това е една измама в живота. Без Бога никой не може да мисли. Тази измама всички вие сте я чувствали.

(55/лек. 31: стр. 19)

Ние мислим, че светът е създаден само заради нас. Това е най-голямото заблуждение– да мислим, че светът е създаден само заради нас. Не е създаден заради нас. Бог създаде света не заради нас, а за Себе Си, Той да се прояви. (54/стр. 352)

Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора, е следната: те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени; и като са физически силни, едновременно са и духовно силни… Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение: много къщи се събарят и хората, които са мислили, че са осигурени, се намират на пътя без подслон. При една финансова криза големите милионери пропадат и дохождат в положението на последни просяци… Учени, които са разчитали на знанията си, в един ден заболяват така, че изгубват паметта си. С паметта заедно всичкото им знание изчезва. (57/стр. 124)

…Съвременният свят… поставя въпроса, че всеки човек трябва да уреди своя живот, трябва да го урегулира и да се осигури. Обаче сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси Възвишения Идеал. (55/лек. 31: стр. 6)

Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със Себе Си. Той е вложил Великия живот в нас, ние сме осигурени.

(55/лек. 14: стр. 25)

Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен… Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на Земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща… Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот… Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази Велика Истина, която носи Свобода за неговата Душа.

(55/лек. 13: стр. 3, 4)

Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви Любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! …Не трябва да имаш обект, а само една Велика Идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде Идеята. (55/лек. 13: стр. 10, 11)

Престъплението не е, че си взел парите, а че вярваш; турил си вярата в туй, в което не трябва. …Ти, като имаш парите, вярваш в тях– там е заблуждението. В Бога ще вярваш. Вярата си ще вложите там. (62/стр. 272)

Човекът тъне в неразбиране

И ако тялото ти е дадено да ядеш и пиеш за себе си, ето злото в света… И Писанието казва: „Дайте телата си в жертва жива и свята, и благоугодна Богу“. Значи, ти мислиш, че тялото, което имаш, ти е дадено да живееш. И ти казваш: „Трябва да си поживеем малко“. И заради туй тяло ти вече ставаш роб. За да го обличаш, да го храниш. (62/стр. 412)

Ние търсим живота на физическото поле, търсим и знанието на физическото поле. На физическото поле ни живот има, ни знание има, ни свобода има. А вие го търсите тук. На физическото поле има само страдание и противоречие, нищо повече. Спънки има от единия край до другия край… И тогава този свят е даден като задача да се справите с мъчнотиите. (62/стр. 186)

…Това разстояние от един сантиметър съществува и между един и друг човек. Някои от вас искат да разрушат това разстояние и казват: „Да се съединим, да развалим тази граница!“. Всички скарвания, всички недоразумения между хората започват именно когато дойдат наблизо един до други. Докоснат ли се, между тях се явява взрив.

(56/лек. 34: стр. 13)

Срещате някой Христов последовател, дигнал шум, тревога, че му казали една обидна дума, че го засегнали с нещо… Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. (46/стр. 284)

…Ти ще разправяш, че служиш на Бога, но хората не те обичат, не те разбират и т.н. И това е възможно, но ако ти действително си в съгласие с Великия Божи Закон– с Любовта– ти не би се тревожил от това дали хората те обичат, или не.

(46/стр. 279)

Сега казвам на всички хора, на млади и на стари, да търсят Светлия Образ на Любовта. Старите ще кажат, че това не се отнася до тях, че е грях и срам стар човек да се занимава с Любовта. Да се мисли така, това е заблуждение, това е криво разбиране на живота и на Любовта. Човек живее, докато люби и докато мисли за Любовта. Престане ли да люби и да мисли за Любовта, той умира. (49/стр. 261, 262)

Вие още не знаете кой ви обича, кой мисли за вас и затова гледате само да се осигурите. Казвам: Когато майката и бащата имат предвид нуждите на своето дете, то не трябва да се грижи за себе си. Неговата работа е да учи, да придобива знания и да расте. Следователно, когато Бог урежда нашите работи, ние не трябва да се безпокоим и сами да ги уреждаме. От две места работите едновременно не се уреждат. Който не знае това, той върви в крив път. (38/стр. 96)

Вие се безпокоите какво ще стане с вас. Мислите ли, че Господ, Който е създал света, че Той не е обмислил всичко добре? Бог преди да създаде света, Той е мислил… Той Сам е мислил с всичките подробности как да направи света и да предвиди всичките възможности за всяко едно същество. Като те тури в ония условия, във втори, в трети, Той е мислил как ще прекараш първата година, втората и прочее. Но Той е обмислил не само върху годините, но и върху месеците; и не само върху месеците, но и върху седмиците, и върху дните, и върху часовете, минутите, секундите и терците! И всичко това Той го е предвидил. И като направил плана, Той създал света. И вие седите и мислите да коригирате света. И казвате със своя слаб ум: „Чакай да си изправя работите“. Остане ли вие да си оправите работите, отиде конят в реката! Вие искате да коригирате туй, което Той е обмислил. Някой казва: „Защо Господ не ми даде това, което ми е нужно?“. Той ти е дал повече, отколкото можеш да използваш. Не искайте повече от това, което можете да носите. (41/стр. 102)

Мнозина мислят, че като станат верующи, всичко ще им тръгне по мед и масло. То е така, но какво ще правите с дълговете от стари епохи? (30/стр. 234)

Ще кажете: „Това засяга само външния свят, а нас, праведните, не засяга“. Правдата не е монопол. Сега можеш да бъдеш праведен, а след една минута или след една секунда можеш да изгубиш тази Правда. Правдата трябва да се възстановява всеки момент… (55/лек. 19: стр. 8)

Някои хора мислят, че са съвършени. Който е съвършен, не живее на Земята. Всички, които са дошли на Земята, те се доусъвършенстват. (56/лек. 16: стр. 25)

Сега човек трябва да се заеме с възпитанието на своята плът, а не на своето тяло. Тялото не се възпитава, то е по-умно от човека. Клетките също са по-умни от господаря си. Това, което хората наричат плът, представлява безброй желания… Желанията на плътта нищо не ползват човека, те трябва само да се обуздават. (40/стр. 57)

Погрешката в сегашния живот на всички хора е, че те изразходват повече енергия, отколкото трябва, а пък пестят времето. Две неща ни са дадени: време и сила. Време имаме в изобилие… Силата ние трябва да я придобием отнякъде. Времето ни се дава даром. А пък за силата ти трябва да работиш, за да я придобиеш. И ако изразходваш безразборно своята сила и пестиш времето, ти си на крив път.

(30/стр. 162, 163)

Казано е обаче да се пести енергията, а да се харчи времето. Харчим ли Божествената енергия напразно, с това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до времето, може да се дава колкото искаме: 100, 200, 300 и повече години нищо не са за нас; дойде ли до енергията, ние я теглим на везни до една стохилядна част от грама. (39/стр. 124)

За неподготвения всичко е опасно

Мнозина мислят, че ако отидат в рая, ще ги посрещнат с музика и песни, с угощения. Да, ако са готови за това, ако съзнанието им е пробудено, така ще бъде. Ако съзнанието им не е будно, и в рая, и в ада да са, все е страшно. (41/стр. 162)

Не си правете илюзии, че ако влезете в Ангелския свят, ще бъдете щастливи. При сегашното си развитие и в Божествения свят да влезете, пак няма да бъдете щастливи. Има риби, които живеят на дъното на морето при голямо налягане. Ако извадите една от тях и я оставите да живее на повърхността на водата, тя няма да издържи слабото налягане и ще се пръсне. Направихте ли я щастлива? Какво ще придобие тя от тоя красив свят? (26/стр. 245)

И най-големият герой трепва от погледа на красивата мома. Защо? Не може да носи благото, което този поглед съдържа. Всяко благо крие в себе си една малка опасност. За кого? За онзи, който не е готов за това благо. Човек изпитва страх от всяко нещо, за което не е готов. (35/стр. 224)

Когато някое Разумно същество ви каже една Велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи, зад всяка погрешка се крие една Велика мисъл. (46/стр. 331)

По някой път при мен са идвали мнозина и ми казват да ги запозная с някои Адепти… Казвам: Опасни са Адептите. Той разбира да го запозная с Адептите. В мен картината е много ясна. Казва да го запозная с някой Светия. И Светиите са много опасни. Вие имате особено понятие за Светиите… Светията е опасен човек, Адептът е опасен човек. И ученият човек, и той е опасен. Ако не си готов, опасен е този човек. (62/стр. 100, 101)

…Истината е опасна за всеки, който отива при нея неприготвен. Защо? Защото тя ще го лиши от това, от което той се нуждае. Казвам: Страшна е Истината за неподготвения човек! (53/стр. 113, 114)

…Аз казвам: Понеже вие не можете да използвате тази Светлина и Топлина, затова ще туря малко облаци над вас, та да я използвате съобразно вашите сили. Един ден ще можете да използвате всичката Светлина. (55/лек. 30: стр. 35)

Казвам: Страданията не са нищо друго освен съсредоточаване на Божествените лъчи върху нас. Ако ние не сме готови да ги приемем, те ни причиняват болка, страдание. (46/стр. 257)

Да лежиш в гроба, подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам… По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. (46/стр. 372)

…От всички се изисква Висок Идеал. Нямате ли този Идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. (46/стр. 373)

…Бог държи съзнанието на много хора непробудено да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни. (41/стр. 252)

Какво означава пробуждане на съзнанието? Представете си, че вие имате няколко деца, които спят. Докато децата спят, те нищо не искат, защото нищо не ги смущава. Те представят човек със заспало, непробудено още съзнание. Щом се събудят, децата веднага започват да викат: „Мамо, дай хляб!“. Ако хлябът не е готов, трябва ли да се събуждат? По-добре нека поспят още малко, до обяд, докато хлябът се приготви… Някой казва: „Време е вече и моето съзнание да се пробуди“. Питам: „Като се пробуди съзнанието ти, хляб ще искаш ли?“. „Ще искам.“ „Имаш ли?“ „Нямам.“ „Тогава нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвиш хляба.“ Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трябва да имаме необходимата за него храна. Нямаме ли нужната храна, страдания ни очакват.

(23/стр. 83)

Да събуди човек Божественото в себе си, това значи да намери Възлюбения на своята Душа. Обаче човек трябва да се събуди навреме, а не преждевременно. Бутнете ли мястото на неговия зенит преждевременно, когато той не е готов за този момент, това значи да му причините най-голямото нещастие. Щом не е готов, оставете го да спи. (49/стр. 303, 304)

…Вие не налагайте своите убеждения на хора, които не са готови. Ако им се наложите, вие ги излагате на опасност. Всяко пиле трябва да излезе от черупката точно на времето си. (12/стр. 233)

Говори на хората това, което е позволено; има неща, които не са позволени. Не говори на хората за неща, за които не са готови, това е светотатство… За Мистичните неща трябва да се мълчи. (18/стр. 380)

…Казвате: „Няма ли някой, който да ни отвори очите?“. Има, но ако ви отвори очите, вие ще бъдете десет пъти по-нещастни. Няма по-голямо нещастие от това– да видиш Любовта, а да я нямаш. (58/стр. 11)

Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар. …Същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги. Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.

(57/стр. 281)

Кракът на много от съвременните хора няма да стъпи на другия бряг на океана. Ако влязат в Новата култура, те ще бъдат по-нещастни, отколкото са сега. Те ще влязат в Новия живот в бъдеще, когато Земята се реформира. (27/стр. 20)

Тези Истини не са за всеки

Онези, които слушат, казват: „Туй Учение е страшно!“. Защо? „Е, всичко трябва да изгубим.“ Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие Новото!

(55/лек. 13: стр. 31)

От това, което е говорил Христос, е написано само една микроскопическа част… Там се казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха“. „Е, та дотам не сме достигнали!“ На друго място: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата“. „Дотам още не сме достигнали!“ Това са малките работи, но има много по-големи, по-страшни. Страшни, но благородни работи! Те са за безстрашния човек, за героя. (72/стр. 65)

Онези, които се решат да приложат Божията Любов, трябва да знаят, че не ги очаква щастие. Да живеете с Великата Любов, това значи да живеете на Небето. Който отива на Небето, той не може да бъде щастлив. Защо? Защото трябва да съблече старите си дрехи, които са здраво сраснали за кожата му. Щом съблича тия дрехи, той неизбежно ще изпита големи болки. (43/стр. 248)

Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен? В това именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред Дървото на Живота и още тук, на Земята, ще разрешат Великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на Небето, но на Земята. (20/стр. 204)

Човек може да обиколи Земята, може да посети всички Слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие. (41/стр. 270)

Ще кажете, че Бог е Любов и прощава на всички. Бог е Любов, но за Разумните. Бог е Мъдрост за Мъдрите. Бог е Истина за Истинолюбивите. Какво е Бог за грешните, те сами знаят. Ако аз отговоря на този въпрос, ще предизвикам изгаряне в съзнанието ви. (44/стр. 95)

Има страшни неща в света, но ще ги минеш в тъмнина, за да не виждаш нищо. Вие сега казвате: „Да видим какво има, да знаем всичко“, но щом ви се отвори картината и я видите, ще кажете: „Е, по-хубаво да не бяхме видели тази картина“. (4/стр. 13)

Неизповедими са Божиите Тайни! Те са толкова страшни, че и Ангелите, които говорят за Божията Любов, когато дойде въпрос за Божиите Тайни, и в тях трепва сърцето. (4/стр. 13)

Това е предупреждение

Човек не трябва да си служи с йезуитското правило, че целта оправдава средствата. Не, не е така. Насилието всякога ражда насилие. Любовта всякога ражда Любов. (56/лек. 30: стр. 19)

Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез Любовта, то носи смърт и проказа. (55/лек. 7: стр. 23, 24)

Христос обичаше Бога… Като обичаше Безсмъртния, и Той стана Безсмъртен. Вие мислите, че ако обикнете света, ще се повдигнете. Не е било и няма да бъде да обичаш света и той да не те изяде.

(31/стр. 137)

Любовта към Бога ражда живот, а любовта към хората ражда смърт. (31/стр. 140)

Ако ти се влюбиш в една форма, ще остарееш. Светът на формите е свят на старостта. Щом човек се влюби в каква и да е форма, тази форма има вече магическо въздействие върху човека и предизвиква в него старост. Ако обикнеш един кон или един човек, какъвто предмет или каквото живо същество и да обикнеш, веднага те имат сила да те направят стар. И затова Окултните науки казват: „Не се привързвай към нищо в света, понеже тези неща не можеш да ги имаш“. И те ще ти вземат нещо, но нищо не могат да ти дадат. (13/стр. 165)

Всяко едно желание в мене за пари носи друга проказа в себе си. В онези благородни нишки на моя мозък става вече едно натрупване. Аз отварям вече прозорците на моята Душа и там се натрупва един тънък пласт от една материя, много фина, но много отровна и вредна за този свят. (56/лек. 3: стр. 15)

Умът на човека може да се развива и да расте извън материята. Затова човек не трябва да обременява своя ум. Ако искаш твоят ум да мисли правилно, не трябва да му туряш никаква тежест от материята. Туриш ли му един грам само, ти ще го осакатиш. Следователно не трябва да туряш в ума си никаква материя, която тежи… Мислиш ли за материални неща, всяка подобна мисъл ще привлече съответни сили, които ще предизвикат известно давление върху тебе, и с това ще се спре твоето развитие. (56/лек. 30: стр. 20)

Ще ядеш точно толкова, колкото ти е математически определено, или позволено, защото, ако внесеш една милионна част от грама повече, отколкото Природата предвижда, тя ще произведе окисляване, което ще докара отравяне на твоя организъм. Де ще стане това отравяне? В твоя ум. (56/лек. 31: стр. 8)

Мнозина избягват правата линия съзнателно като живот на еднообразието. Те търсят кривата линия като живот на разнообразието. Наистина голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. (63/стр. 206)

Да се занимаваш с дребни работи в живота си, това е една велика опасност. Тази опасност не е в сила да ни повреди, но тя по причина на неразбиране основния закон в живота усилва нашите страдания и ги превръща в мъчения. (55/лек. 30: стр. 13)

Престанете да се съмнявате! Съмнението, това е една временна игра на безсъзнателния живот.

(56/лек. 18: стр. 15)

В Истината не се допуща нито за миг абсолютно никакво колебание. Всяко поколебаване е грях, защото твоето движение е свързано с друго движение, може да попаднеш в някоя катастрофа: пресичане има на тия пътища във Вселената. (54/стр. 152)

Няма нищо по-опасно в света от онези хора, които казват, че знаят всичко. Такъв човек знае за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Кротостта, за Милосърдието, а всъщност нищо не може да приложи от това свое знание. (56/лек. 10: стр. 4, 5)

Аз, като мисля, като говоря, зная в дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всеки един от вас знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте пред себе си, че не знаете дали това, което мислите, е право или криво.

(55/лек. 28: стр. 22)

Пазете се себе си да не излъгвате. Бог живее в нас. Следователно Той не може да бъде лъган. Каквото и да правиш, както и да говориш, Той мълчи, нищо не казва. Ти мислиш, че Той е съгласен с тебе, но един ден ще видиш Истината. (25/стр. 356)

Бог е Същество, крайно Разумно. И… Той търпи всичко, но Той не обича противоречията. Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе.

(62/стр. 34)

Ада всякога ние го образуваме, когато искаме да се освободим от Реалността. Всякога си създаваме един ад, когато искаме да създадем един живот, противоречив на онзи живот, който Бог е създал в нас. (60/стр. 89)

…Писанието казва: „Блажен е онзи, когото Господ наказва“. То значи: блажен е онзи, на когото Господ показва грешките още отначало. Дойде при тебе някой твой приятел, покаже ти някоя погрешка– благодари му. Природата го е пратила при тебе, той е неин посланик. Ако се откажеш да го приемеш, един ден тя сама ще дойде, ще те вземе без всякакви церемонии и хоп– в ретортата си вътре. И от тебе само пара ще остане. (1/стр. 89)

Загдето Мойсей хвърли Скрижалите, затова Господ не го допусна в Ханаанската земя; не го допусна и за чудото, което направил, като изкарал вода, без да прослави Бога. (18/стр. 422)

Пази се от своята воля

Не всяка молитва ще се изпълни. Ще се изпълни тази, която е по Волята Божия. А щом не е по Волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро. Да благодарим, че някои работи не стават по нашата воля. (18/стр. 54, 55)

Ако всичко ставаше по нашата воля, ние щяхме да бъдем най-големите нещастници. Хората страдат, защото много работи стават по тяхна воля. Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля. (18/стр. 55)

Човек не подозира, че мислите и чувствата му са преплетени с мислите и чувствата на други същества, и при известни условия той върши това, което някога му е било внушено. След всичко това човек казва, че е свободен да прави каквото иска, т.е. има свободна воля. Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява Нейната Воля, човек не може да говори за свобода. (61/стр. 302)

Някой казва: „Аз мога да правя избор между доброто и злото и да постъпвам, както искам“. Можеш, но това е относителна свободна воля; при тази свободна воля човек още по-ясно вижда своето несъвършенство. Дойде ли Любовта в човека, той се намира в Абсолютния, в Съвършения живот. Значи, да живееш в Любовта, е по-велико, отколкото да живееш в относителната свобода. (38/стр. 183)

Воля без Любов не може да се прояви. Дето има Любов, там може да има воля; дето няма Любов, никаква воля не може да има. Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. (57/стр. 167)

Воля в широк смисъл на думата имат само най-възвишените хора, най-великите Учители. Когато казват за някой обикновен човек, че има силна воля, това са силни желания, но не и воля. Волята не подразбира да направиш това, което пожелаеш… Това, което съвременните хора наричат воля, не е нищо друго освен своеволие. (20/стр. 86)

…В гостилниците… влизането е свободно, но при излизане ще плащаш. Та когато изпълняваме Волята Божия, свободни сме на влизане и на излизане, а когато изпълняваме другата воля, свободни сме само като влизаме, но не сме свободни на излизане. (18/стр. 287)

…Силната воля изисква Разумност. Без Разумност волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на човека. (27/стр. 231)

Така не се говори Истината

Много от учениците си позволяват голяма свобода… Те казват: „Ние сме рицари, доблестни хора, ще говорим истината право в очите“. Не, докато си вкъщи, говори каквото искаш, но щом излезеш вън, мълчи. Да изобличиш брата си, това не е казване на Истината. (39/стр. 77)

„Нали трябва да се каже истината на човека?“ В какво седи Истината? Истината се заключава само в положителното. Сенките на живота не влизат в Истината. (42/стр. 175)

Да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Истината възкресява. Това, което внася горчивина и смърт, не е Истина. (17/стр. 238)

Да кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е Истина. Да кажете за човека, че вярва в Бога, че обича Правдата, че обича хората, това е Истината. В естеството на човека е вложено Доброто, Истината, Любовта и т.н. (42/стр. 49)

Не съдете, защото изпадате в грешка

За предпочитане е човек да си служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието. Той не знае защо един човек е лош, а друг– добър, нито знае всъщност кой човек е добър и кой– лош. (42/стр. 49)

Ние казваме, че ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората. Защо не трябва да се занимавате с погрешките на хората? Представете си, че ви дадат задача да наблюдавате живота на някой човек за един ден и през това време да отбелязвате всички погрешки, които той ще направи. Вие едва ли ще отбележите една или две погрешки, които той е направил през деня, когато Невидимият свят за същото време ще регистрира стотици, а може би и хиляди погрешки, които този човек е направил. Вие считате погрешка това, което всъщност не е, а истинските погрешки не виждате. Това показва, че вашето съзнание още не е будно, не можете да виждате и да разбирате дълбокия смисъл на нещата. Щом е така, човек не трябва да се занимава с погрешките на хората, защото не ги разбира.

(39/стр. 7, 8)

…От вкуса на корените и кората на дърветата можете ли да съдите за вкуса на самите плодове? Какъв е вкусът на листата, на кората и на корените на дърветата? Горчив. Какви са плодовете им? Сладки. Тогава как е възможно от горчивото да излезе нещо сладко? На същото основание и ние не можем да съдим за човека от ежедневния му живот, от неговите листа и корени… Искаме ли да познаем човека, трябва да го чакаме да цъфне, да завърже плод и после плодът му да узрее. Искаме ли да го познаем от неговите листа и корени, нищо няма да разберем. (38/стр. 88)

И за себе си ще знаете същото: корените на вашето дърво са горчиви. Искате ли да се познаете, ще чакате, докато узреете като плод, и тогава ще вкусите от този плод. (38/стр. 89)

Защо не трябва човек да критикува? Защото всяко нещо е в процес на развитие. Как ще критикуваш пъпката, че не е цъфнала? Тя чака момента на своето разпукване. Как ще критикуваш плода, че не е узрял? …Когато Слънцето го грее определено време, плодът узрява. Следователно не критикувайте художника, че не рисува добре. Той не е завършил още учението си. Не критикувайте музиканта, че не свири добре. Той не е завършил още развитието си. (61/стр. 201, 202)

Няма лоши хора в света. Хората сами се делят на добри и на лоши, но всъщност за Бога лоши хора не съществуват. Който не е приятен за нас, той не е неприятен и за Бога. (65/стр. 179)

Кажеш ли, че някой е лош, ти не живееш по закона на Любовта. От гледището на Любовта няма лоши неща в света. (45/стр. 54)

Някой одумва приятеля си и казва: „Аз правя това от любов към него да се изправи“. Не, по този начин Любовта не постъпва. Тя не вижда злото. За нея всичко е красиво, добро. Грях за нея не съществува. (41/стр. 104)

Сега някои хора казват: „Ние трябва да бъдем много прями“. Много християни вземат положението на Пророците. Някой Пророк казва: „Горко вам“. Пророкът има право да каже, но ти нямаш право. Той е пратен от Господа, законът е такъв… Мнозина от вас нямате право да съдите никого. Вие нямате право да съдите, тя не е ваша работа.

(60/стр. 411)

Не говорете лошо за някой човек, Бог го е създал. За тези думи след два-три дни може да платите с живота си… Всеки човек е една картина, която Господ рисува. Картината не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива.

(18/стр. 450)

Защо трябва да бързате с мнението си за картината на някой художник? Той едва е сложил няколко черти и точици върху платното и вие веднага се произнасяте… И тъй, когато се произнасяте за живота, казвам: Не бързайте да давате мнението си. Не мислете, че разбирате живота. Той едва сега се рисува. (42/стр. 127)

Една сестра сподели: „Аз съм импулсивна и когато някой върши нещо лошо, произнасям думи, за които съжалявам“.

Най-първо се постави на неговото място, за да видиш какво трябва да се направи. Един Ангел видял, че някой човек греши, и казал на Господа: „Как го търпиш?“. Господ го пратил на мястото на човека и Ангелът направил два пъти повече погрешки.

(18/стр. 456)

Това не е живот по Бога

Е, представете си, че имате едно златно шише… Може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави– от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната им форма. Може вие да сте християни по съображения.

(62/стр. 147, 148)

…Много духовни хора не са духовни и много религиозни хора не са религиозни. Много религиозни хора, които се молят по три пъти на ден, не са религиозни. Те се молят, но за какво? За хляб, за пари или за друго нещо материално. Никой не се моли идеално. Някой се моли, понеже дъщеря му е болна; друг– синът му е болен; трети, защото се намира в затвор. Повечето хора днес се молят Господ да уреди материалните им работи. (56/лек. 28: стр. 13)

Сега някой казва: „Да се помолим“. Молитвата не помага; молитвата помага само тогава, когато работиш за Бога; [и] Той ще работи заради тебе.

(60/стр. 33)

Щом не работиш заради Господа, и Господ не работи заради вас; ни любовта помага, ни вярата помага, ни знанието помага. (60/стр. 33)

Причината на греха е много малка. В Духовния свят само като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил. И като си обърнеш лицето към него, ти вече си се разкаял и си се поправил. Ще държиш лицето си към Бога. Появи се една мъчнотия за някого и той престане да мисли за Бога; че тогава той вече е обърнал гърба си към Господа. Това е причината на греха. (18/стр. 87)

Някой казва, че Духът Божий живее в него, а след малко се оплаква, че еди-кой си го обидил. Как е възможно Бог да живее в някой човек, а той да се обижда? Обижда ли се, Бог не живее в него.

(38/стр. 95)

Някой път вие мислите, че обичате Бога. Но ако който и да е може да ви раздразни, вие трябва да знаете, че любовта ви не е такава, както трябва.

(13/стр. 176)

Тази философия не е меродавна

Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което като влезеш, трябва да излезеш необикновен. Тя не е здание, направено от камъни… Аз не съм от онези християни на камъните, не вярвам в никакви камъни. Ще кажат: „Ето един извеян човек“. Е, хубаво, вие, най-разумните, най-духовните хора, покажете ми вашата култура, аз съм готов да я приема и да се откажа от своята. Но ако моята извеяност стои по-горе от вашия разум, аз не се отказвам от нея. Павел казва: „Безумното в Бога стои по-високо от разумното в човеците“. Аз бих предпочел да се свържа с безумното в Бога, отколкото с философията на човеците. (3/стр. 64)

Вчера говоря с една сестра, тя има едно богословско верую за Бога и ми казва: „Аз искам да изпълня Волята Божия, но зная, че и добрите, и лошите неща все Бог ги е поставил, тъй че аз не съм виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда в мене“. Не само тя, но и много други мислят, че Господ вършил греховете и престъпленията чрез тях, а те са светии… Ако мислите, че Господ прави грехове и убива хората, той не е Господ. Аз за Бога имам друго мнение. Бог е Този, Който дава живот на хората. Бог е Този, Който дава Разум на хората.

(55/лек. 28: стр. 22, 23)

Почитание към Абсолютните неща

За Бога не можем да имаме абсолютно никаква представа. Речем ли да си създадем някаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, невярна. Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла… Туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за Абсолютното. Какво е Абсолютното, те не знаят. (55/лек. 22: стр. 9)

Философите… Те желаят да проникнат не само в мислите на хората, но даже и в Мисълта на Бога. Обаче те не подозират, че ако проникнат в Мисълта на Бога, от тях нищо няма да остане. Мисълта на Бога е огън, който изгаря. Има ли смисъл да пипа човек в този огън? Ще кажете, че Божията Мисъл е богатство, което трябва да се извади от този огън. Ако се опитате да го извадите, ще видите какво ви чака. Влезете ли в този огън, повече няма да излезете. (28/стр. 261)

Казано е в Писанието: „Бог е огън всепояждащ“. В какъв смисъл се казва, че Бог е огън всепояждащ? Като Абсолютна Чистота и Светлина. Следователно от две неща трябва да се пази човек и две неща трябва да пази. Ще пазиш Абсолютно Чистото и ще се пазиш от Абсолютно нечистото. Ако само с око зърнеш или само с ръка пипнеш Абсолютно Чистото, така ще се изгориш, че с години няма да зарасте раната ти. Ако само погледнеш или пипнеш Абсолютно нечистото, така ще се изцапаш, че с години няма да се изчистиш. (25/стр. 42, 43)

Силата сама по себе си може да се употреби и за зло, и за добро. При това дали ще се употреби за зло, или за добро, тя не се опорочава. Същото нещо се отнася и до Любовта. За каквото и да се употреби тя, за омраза или за Любов, за престъпления или за добрини, сама по себе си тя не се опорочава, но винаги остава девствена. Ако някой употреби енергията на Любовта за омраза или за престъпление, той сам ще се опорочи, но не и Любовта. И Силата сама по себе си не може да изгуби смисъла си, нито да се опорочи, но всеки човек, който злоупотреби с нея, може да се опорочи. (29/лек. 7: стр. 4)

…Човек нито може да възприеме Любовта, нито да я отрича. Няма човек в света, който да се е борил с Любовта и да е придобил нещо добро. Няма човек в света, който да се е борил със Силата и да е придобил нещо добро. Любовта, Силата са Абсолютни неща, с които не можете да се борите. (29/лек. 7: стр. 9)

Неща, за които човек не трябва да знае

Мнозина не успяват в живота си, защото искат да знаят всичко. Има неща, които човек трябва да знае, но има неща, които не трябва да знае. (35/стр. 179)

Има неща, които хората… не трябва да знаят. За пример какво се ползваш, ако знаеш как се увеличава и намалява сянката на едно дърво? Какво се ползва човек, ако знае кой го обича и кой го мрази?

(49/стр. 37)

Ако знаете своите минали животи, вие ще се спънете. И бъдещето може да спъне човека, както и миналото. И в бъдещето на човека има положителни и отрицателни възможности и условия.

(42/стр. 141)

Вас ви занимава въпросът, искате да знаете защо Господ направил света така. Защо допуснал злото? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, които може да се обяснят, и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. И следователно ние в сегашния живот трябва да се занимаем с неща, които са близки, които може да разберем и които може да приложим. (62/стр. 313)

Има неща, които, колкото и да се обясняват, все необяснени ще останат. Има неща, за които човек не трябва да пита. Ако пита, няма да получи никакъв отговор. (35/стр. 169)

При известни условия на живота човек може да пита защо нещата стават така, а не иначе. При известни условия обаче той не трябва да пита. Представете си, че хващат един човек за врата и го потопяват във водата. Може ли той да пита защо го потопяват във водата? Докато е във водата, нищо друго не му остава, освен да рита и да се брани. Щом излезе от водата, той е свободен вече да пита защо го потопиха във водата. Ако беше си отворил устата още във водата да пита защо го потопяват, смърт го очакваше. Значи, има известни страдания, които човек трябва да носи, без да пита защо идат.

(35/стр. 169)

Защо страдате, не питайте. Колкото да питате, никакъв отговор няма да получите. Вие можете само да си изберете начин, по който да страдате: по закона на Любовта, по закона на задължението или по закона на необходимостта… Приемете страданията по закона на Любовта, за да изпълните Великата задача на живота си и да научите много неща.

(35/стр. 181)

Невъзможности в живота

…В Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или, като се върнеш, тук да ти се даде?“. И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш… Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени. (62/стр. 153)

Не разрешавайте противоречията на Земята. Земните противоречия по никой начин не могат да се разрешат. Както и да ги разрешавате, ще останат неразрешени. (62/стр. 178)

…Мнозина от съвременните хора искат да живеят в Нирвана, т.е. да не мислят, да не чувстват, да не страдат– искат невъзможното. Те искат да бъдат радостни, без да бъдат скръбни; искат да мислят, без да чувстват. Това са две невъзможни неща.

(55/лек. 29: стр. 7)

Всеки човек, който иска да направи това, което е невъзможно, създава злото в себе си. (60/стр. 137)

Духът… изпада в заблуждение да мисли, че е разширил материята, и затова казва: „Аз владея живота“. Всички мислят, че могат да изменят материята, но каквото и да правят с нея, тя все си остава същата материя, все ще се изхлъзне от ръцете ви. Следователно човек не може да стане господар на великото в себе си, на материята, която не се разширява. Разширението е качество на Духа. Само Духът може да се разширява… (21/стр. 61)

…Двата живота не са нищо друго освен живот на плътта и живот на Духа в човека. Първият живот казва: „Аз имам право на този човек“. Вторият живот казва: „Аз имам по-голямо право на него“. Когато двата живота в човека се борят, той трябва да стои настрана и да наблюдава как ще се свърши борбата. Мнозина си въобразяват, че са разрешили този въпрос, но когато най-малко очакват, те се изненадват от себе си и виждат, че не са го още разрешили. Той е един от неразрешените въпроси. И най-великите Мъдреци на миналото не са могли да го разрешат. (36/стр. 207)

Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност. (28/стр. 262, 263)

Както и да разглеждате нещата в Природата, вие не можете да дойдете до техния Абсолютен смисъл. Докато е на Земята, човек не може да има Абсолютни познания. На Земята всичко е относително, преходно. (35/стр. 26)

* Матея – 5: 45.

** Граница – възможност за преминаване.

*** Суспендирам – отменям действието на закон за известно време.

**** Трен – влак.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ ЗА ПОТЪНКОСТИТЕ НА НЕЩАТА

Том I