Росиян Панайотов: Това беше за този път. За месец декември ще ни гостуват със своите въпроси Сами, Гери, Пресиан и Александър. И сме избрали един от въпросите на Александър: „За какво е дал живота си Елеазар? И как е умирал?“ Ще ни споделиш ми?

Елеазар Хараш: Тези деца...

Росиян Панайотов: Умирал ли си за Учителя?

Елеазар Хараш: Много пъти. Ама и за други идеи, да. Имал съм и малки отклонения от Учителя. В Египет сме имали многобройни прераждания и там съм имал някои дето не ги харесвам, ама мисля, че трябва да се случат, за да оцениш после и да тръгнеш както трябва.

Росиян Панайотов: Но пак Той ли те е водил?

Елеазар Хараш: Да, да – пак Той. Той прощава. Той е Огромна Милост, Учителя.

Росиян Панайотов: Благодаря ти. Благодарим на всички за отделеното време и внимание.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 26: КАК ДА ВЛЯЗА В ДУШАТА? ТРУДЕН ЛИ Е ЖИВОТЪТ НА БОГ? АКО БОГ НИ Е СЪЗДАЛ? ЗА ЕЛЕАЗАР. 20.12.2025 г.

ВЪПРОСИТЕ НА САМИ, ГЕРИ, ПРЕСИАН И АЛЕКСАНДЪР

Росиян Панайотов: Да направим една Формула: „Учителя да е между нас“

Здравейте, приятели! Днес е двадесет и шестата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостуват Сами, Гери, Пресиан, Александър. Но да попитаме нещо преди това Елеазар. Това е един въпрос на наш приятел, Шурд: „Защо е важно да казваме Формулите, да питаме чрез тях за помощ, след като така или иначе всичко е предопределено?

Елеазар Хараш: Всичко е предопределено, но Бог в нас и особено Абсолютът – не са предопределени; Учителят в нас не е предопределен. И когато казваме тези Формули – защото те се равняват на Древните Искри, те са Древни Създания по друга линия – ние усилваме Искрата в себе си и взаимодействието с Висши Светове. Винаги ще бъдат важни Формулите. Милиони и милиарди правят Формули, включително Учителят и Старци даже. Смятай колко е важно!

Росиян Панайотов: Това променя ли предопределението?

Елеазар Хараш: Усилва Прасветлината му и в този смисъл прави всякакви промени.

Росиян Панайотов: Значи това е много важно!

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Това е изключително важно!

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Добре, благодаря ти. Първият въпрос – на Сами: „Как да вляза Душата си и да открия Бог в мен?“

Елеазар Хараш: Нашо дете.

Росиян Панайотов: Да, на Гая – един от синовете.

Елеазар Хараш: Влизането в Душата е влизане в Любовта, а Любовта е Бог. Любовта е нашето Естество. Учителят казва: „Само в Душата Бог може да изяви Своята Пълнота.“ И казва пак Учителят: „Ти си Душа, а не тяло. Ти си Душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов. С Любовта в Душата си, ти всякога и навсякъде си в Бога.“ – в Храма. Всичко, което прави Любовта е чисто, защото Любовта е Бог. Любовта е Методът за влизане в Бога. Който има Любов, има Бог и Учител, който ще го научи постепенно на всичко необходимо за Пътя към Бога. Само в Любовта Бог се разгръща тотално. Душа, изпълнена с Любов, това е Изворът на Божията Сила. Живата Душа е Любов, а мъртвата е знания – информация, знания.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос – Гери: „Труден ли е животът на Бог?“

Елеазар Хараш: Животът на Бог е Лек, без бреме, но животът на човека, който се е отделил, е труден. Разбира се, отделил се е, за да търси и да открие Бог в себе си, защото Бог е, Който отнема товара на човека и го връща в Изначалното Състояние на Лекота, на Несътвореност. Няма как да има бреме Бог, защото не е материален и никога не е бил, и няма да бъде. И затова Христос е казал: „Моето Царство не е от този свят.“ И за бремето си – че той живее в Бога – няма как, каквото и да стане с него. Между другото, Голгота е много красива, като изпитание, като Мрак. Ако може да ги прегърнеш с Любовта, изчезват, преодоляваш ги. За Бог няма трудност, време и хаос, няма смърт. Трудностите са част от материята и земното съзнание. Бог иска да се върнем в Него, в Нищото, в Неговата Цялост и Пълнота. Бог е Лекотата на живота, защото е Нищото, Несътвореност. В Нищото няма тегло, както и Душата – има там едни 33 г., но Духът пък – съвсем. В Нищото няма тегло, няма бреме, няма материя. Ние сме били Духове без материя, без тегло, без тяло, но сме поискали своя воля и свой път. Любовта към Бога ще унищожи нашето бреме, нашите трудности. Колкото повече мислим за Бога, толкова по-леки ставаме и тогава „преместваме планината“ – трудността. Да това е.

Росиян Панайотов: В един от по-следващите Албуми, казва се „Древният е тук“, Вторият Старец казва: „В Ръцете – с мои думи го казвам – в Ръцете на Древния – Древният Хаос е като едно малко листенце.“ Ти си намерил Думите, да го изкажеш така. Какво би казал за това?

Елеазар Хараш: Да. Не се знае даже дали е листенце, защото тази Всемогъща Сила, която – смятай – как крепи нашата Земя само като тегло, слънцата... Сто милиона слънца се водят, ако са толкова, нали, но да кажем – и за Него всичко е Леко. Той е извън. Той е винаги отвъд всичко, но може да прониква всичко. И точно туй, че прониква, означава, че ще завърне всичко в Себе Си. Няма да имат избор – всички ще бъдат спасени! Не зависи от хората. Не зависи от политици, защото ако остане на тях, нали... Но няма как – те също нямат избор.

Росиян Панайотов: А щом като за Бог всичко е огромна Лекота, за Древния какво е?

Елеазар Хараш: Той е винаги отвъд. Значи, каквото е Бог, Той е даже отвъд Единството – по-дълбок е; тоест друга, по-тайна Любов, с по-дълбок Замисъл – преведено.

Росиян Панайотов: Третият въпрос – Пресиан: „Ако Бог ни е създал, защо в енциклопедиите пише, че маймуните са ни създали?“

Елеазар Хараш: Да, енциклопедията не е Божие Писание и не е Мярка. В Библията е казано: „В Шестия ден Бог направи човека, а в Седмия си почина.“ – Трудно Дело – Човекът още да направиш... Няма – Самият Бог се нуждае от почивка. И казано е още: „И направи Бог човека по Образ и Подобие Свое“ – Нищото. Тук няма нищо общо с маймуни, с крокодили, слонове и така нататък. Иначе, животните са провалени хора – но и те си имат свой хубав път, защото са се отклонили от Изначалната Любов към Бога при свободния си избор. Но това е друга дълга тема. Да се върна: Душата е Божественото в човека и тя е Истинската Любов. Но който иска да е маймуна или нахален човек, може да стане и муха и маймуна – това е друг въпрос. И ислямът го казва също. Ще обясня: Душата може да слиза и да се облича във всякакви форми – включително и в маймуна, крокодил, вълк, човек, Ангел – но тя не е всичко това. Тя си е Божество. Тя минава тука като школа, като уроци. И всичко друго може да е – и в котки, и в кучета, в слонове. Всичко, всичко е трупане на уроци и на опит – да може да се върне. Ами Старците? Йоан казва – става въпрос за произхода на маймуни – „И видях на Небето 24 Старци.“ Какъв произход тука? И думата „произход“... Ами споменатите в Библията 144 000, за които Учителят казва: „Които са завършили своето Развитие“. И казва: „Меду тях има китайци, индийци, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи.“ Говорим за Просветлени, дълбоко Същества. Нашият Произход е Велик. Не може да си чул Древния Глас – Гласът, Който е Началото на Произхода – и да си сътворен. Това вече те изважда от сътворението.

Росиян Панайотов: А в какво трябва да е вкопчена тогава Душата през всички тези форми?

Елеазар Хараш: Душата живее най-дълбоко в Мястото на Любовта. Значи, в ума и в сърцето тя е робиня. Дори и донякъде, ако са пречистени, пак е за нея тежък живота. Тялото също е бреме за нея. Нейното Място е Любовта, Пътят към Духа, към Мъдростта и Пътят към Бога. Любов, която е създадена да се посвети на Бога и след време – на Абсолюта.

Росиян Панайотов: А Духът в какво трябва да е вкопчен?

Елеазар Хараш: Той повече – Той върви от Мъдрост към Премъдрост. И затуй връзката Душа и Дух е много силно нещо – Любов и Мъдрост, от което ще се роди Истината.

Росиян Панайотов: А Искрата в какво е вкопчена?

Елеазар Хараш: Искрата е вече нещо като Прасияние. И както казва Майстер Екхарт, тя не държи нито на Отец, нито на Син, нито на Святий Дух, тя иска само Абсолюта. Тя е вкопчена в Абсолюта – Мистерия! Тя е Свръхесенция на Душата и на Духа в едно – концентрат.

Росиян Панайотов: Четвъртият въпрос – на Александър: „За какво е дал живота си Елеазар и как е умирал?“

Елеазар Хараш: Да. Тотално за Бог, за Истината, за Учителя, а в последствие и за Абсолюта. Животът ми е посветен на Любовта, обаче на Скритата Любов към нещата: Души, книги, статуетки, Египет, Атлантида, Божиите Имена, и едно Голямо Отдаване на Тежкия Път на Служенето на Бога и на Душите. Избрах Тежкия Път, но да съм в Бога, отколкото лекия път и в света, и в смъртта. Този път на света си е пропаст, нали, отвсякъде. То е нещо като от гроб в гроб – прераждането. В Тежкия Път е трудно, но е Леко. Такава е Тайната. Минавам през едни нечовешки изпитания, скоро, и мога да кажа: тайно е Леко. Не може да се обясни – някой път са ме питали „Ама, наистина ли?“ – защото то е в Нищото. Но бреме има. Тече някакво бреме. Значи: но е Леко, защото тук е Бог и Учителят. И тука постепенно се открива Смисълът. Моят Път е един много Тежък и Благословен Път, осъзнато избран от много прераждания. Нечовешки Тежък Път – това съм избрал и затова съм се пожертвал. А някои може да одобряват, други – да не одобряват – никакво значение няма. Знам, че след Заминаването си директно и пряко се Завръщам в Бог и в Учителя, и частично в Абсолюта. И то е без коментар, защото то и сега е така. Тоест както е тука – и Горе. Пътят ми е Особено Тежък. И пак щях да го избера заради Душите, които срещнах. Разбрах, че вулканът, в който живея, е ужасен и прекрасен едновременно, и че Той, Учителят, е Върховната Милост. Туй е отговорът.

Росиян Панайотов: Има хора, които са ми споделяли, че като дойдат при теб и просто им олеква. Кое в тебе отнема тежестта на хората?

Елеазар Хараш: Ами всички, които идват с голямо Доверие, няма как да не им олекне, защото в Доверието тече Нищото. И при мен няма въпроси и отговори, но заради хората има компромиси. И скоро пак идваха такива хора, всякакви – олеква им – всички, които идват с Доверие. Другите, които идват с недоверие, не се получават разговори – пак става нещо хубаво вътрешно и пак тече Любовта. Защото аз не държа да съм разбран или неразбран – тези неща са странични. То туй Бог го решава, не е моя работа.

Росиян Панайотов: А кое в теб осветява мрака на хората? Кое в теб осветява скрития мрак в Душите?

Елеазар Хараш: Не – аз просто искам, като говоря с хората – това от години – да не говоря аз; Бог и Учителят – да не се намеся. И те знаят какво да кажат. Въпросът е отсреща в Доверието. Но ако остана неразбран, пак ми е приятно, защото така е решил Бог.

Росиян Панайотов: А кое в хората не те разбира?

Елеазар Хараш: Ами, обикновено е егото или кармични същества. А има такива същества, които както и да го кажеш, те, понеже са отрекли Бога, и трябва време. И там трябва по-голямо Търпение и Любов, и да се молиш за тези Души, защото им е трудно през лабиринта на много същества да разберат. Единият вариант е Подход с Любов, другият вариант е Подход със Скрита Любов.

Росиян Панайотов: Ти оставаш Неизменен и ги чакаш.

Елеазар Хараш: Ами не – няма право в този Път, нали. Дори когато изглежда, че има измяна, пак няма, защото всичко е... знаеш Неговата Воля.

Росиян Панайотов: През месец януари, да кажем, че ще ни гостуват със своите въпроси Сияйна, Аделина, Изабелла, Александър. Избрахме един от въпросите на Александър. Той е – тъй като той се занимава с бойни изкуства, надяваме се да му отговориш подобаващо – „Как мога да използвам добре моето Чи, моята жизнена енергия?“ Ще му предадеш ли малко уроци по бойни изкуства?

Елеазар Хараш: Да. Ще му кажем нещо важно.

Росиян Панайотов: Добре, благодаря ти. Благодаря на всички за отделеното време и внимание.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 27: НАШИЯТ УЧИТЕЛ ИМА ЛИ ПРАУЧИТЕЛ? КОЙ Е ВТОРИЯТ БОГ? БОГ – БОГ ЛИ СЕ КАЗВА? МОЕТО ЧИ? 24.01.2026.

ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА, АДЕЛИНА, ИЗАБЕЛЛА И АЛЕКСАНДЪР

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е двадесет и седмата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостуват Сияйна, Аделина, Изабелла и Александър. Но да попитаме преди това Елеазар нещо за полуистините – да ни каже Тънкости, Различаване. Полуистината не е ли лъжа? И кога се прибягва до нея? И може ли полуистината да ни отдалечи от Бог и Учителя? Кога полуистината е лъжа и отклонение, и кога полуистината е щадящата Любов?

Елеазар Хараш: Когато Истината е в ръцете на обикновения човек, на земното мислене, каквото и да се каже – и полуистината, и лъжата, даже и Истината – нямат звук. Той няма аура, той не е в Истината. Когато Истината е в Посветените и в Мъдреците, Смирените – тези, които са станали Мяр..., имат Мярката в себе си; които са станали Нищото – те знаят как да използват полуистините, за да спасят хората, да не ги убият. Защото Истина, която убива... не – трябва да има шанс човекът. И когато хората узреят, постигнат Дълбокото Съзнание, Чистото Съзнание, тогава може да им се каже Истината, което може да не е в този живот даже. Но Бог в човека е Мярката. И който е в Единство с Бога, той знае кога какво да каже и какво да премълчи. Сега, пак може да не го разберат, но той има Мярката. Той не се притеснява от това какво ще кажат хората и знае кое да допусне и кое да не допусне. Истината е Голяма Сила. Голяма Сила. И ако Бог я Изрече, и особено Учителя, Абсолюта – на дълбоко ниво, той ще бъде пометен тоя свят, нали? Но това не е целта. Тя е по-голяма Сила и от Древното зло, и от доброто. Доброто нищо не струва. Аз загатнах одена, че добрите постъпки не зависят от доброто, а от Любовта. Отзад ако е Истинската Любов, тогава вече тече добро и добри постъпки. Иначе тече нещо въображаемо, както в земния свят.

Росиян Панайотов: То и във Вторият Старец има една идея – Той казва: „Добрите и разумните не вървят към Мене.“ – като Думи от Древния. „Добрите и разумните не вървят към Мене.“ Понеже доста често споменаваш, че полуистините са, за да не се разстроят хората, душите – ти кога прибягваш до тях? И как правиш така, че да не е лъжа, а полуистината пак да е Истина?

Елеазар Хараш: Не, аз като говоря, искам Бог и Учителя да говорят. Те като го Изричат, аз също се уча. Хората мислят, че аз говоря, че изнасям, нали – това е Голямата Помощ, която Той... и Спонтанното, което Той ми дава. Аз много рядко нещо може да кажа, но гледам да не се меся, за да не стане грешка, защото може да изрека нещо, което да стане Дълбока карма. А в Нищото, Бог и Учителя спокойно си действат. Ти наистина не се смяташ за авторитет, наистина има скромност, наистина има Смирение, наистина няма показ. Който се досеща – досеща; който не... Но Смирението е Страшно качество! Майстер Екхарт казва: „То може да заповядва на Бога.“

Росиян Панайотов: Да заповядва?

Елеазар Хараш: Заповед, защото Смирение и Бог са Едно – няма две. И Смирението е Божественост, и Бог е Божественост. Каквото каже едната Божественост. Дълбока е – аз ще я развия тази тема след време, но тя е нещо страхотно. Да.

Росиян Панайотов: Добре. Благодаря ти.

Елеазар Хараш: Там и Бог няма да има избор, ако Смиреният много дълбоко иска нещо, защото това е Бог в него. Нали? Как Бог ще откаже на Себе Си, нали?

Росиян Панайотов: Но голямата Тънкост е в Различаването.

Елеазар Хараш: Разбира се.

Росиян Панайотов: Много хора имат претенции, но...

Елеазар Хараш: Да, претенции има.

Росиян Панайотов: Как аудиторията да различи Истината?

Елеазар Хараш: Ами, тези неща – трябва да си развил Търпение, Истинска Любов, тайно. Колкото по-тайно – по-хубаво; Смирение – истинско. И колкото по-скрито – по-хубаво. И ти си ги знаеш нещата насаме с Бога и с Учителя. Какво казват хората е толкова без значение. И целият свят да те осъди, ти като си с Учителя – свърши.

Росиян Панайотов: Първият въпрос – на Сияйна: „Дали нашият Учител има Праучител?“

Елеазар Хараш: Сега, винаги има отвътре Учител и Праучител. Зад всичко е Той. Винаги има отзад нещо друго по-дълбоко, зад всяко Дълбоко нещо. Отзад е Върховният! Винаги има Глас в Гласа, Слово в Словото, Присъствие в Присъствието и Дълбока Причина за всичко това. Въпросът е как слуша човека – дали с ушите си или с Дълбините на Духа си. Защото който се е посветил на Учителя си, той е чул в един момент Истината и се е срещнал с Гласа в Гласа – по-навътре, защото е Древният Глас, Който е Безмълвен. И когато реши Той да Говори, Той Говори с Особено Присъствие вътре в Гласа, като излъчва Истината и Мъдростта. И за да си чул Този Древен Глас, Който е Праучител в Учителя, трябва да си имал голяма, продължителна и Огромна Жажда, Огромна Нужда – истинска. Тази Жажда е Несътворена, много Чиста. Тя е Древен Спомен от Живота с Него. Тя винаги Го е търсила в Дълбините. И тогава Този Глас, Който е Безмълвен, се Изрича явно. Пак остава Скрит, обаче има вече Особено Древно Присъствие. И Този Глас е, Който дава Дълбокото Разбиране. Състоянието на Чистото Изначално Разбиране и Увереност. Този Глас Говори само на Съкровеното, но на Съкровеното, което се е пожертвало за Него – не всяко съкровено. Понякога Този Глас повече Дарява, отколкото Говори. Това е.

Росиян Панайотов: Исках да те попитам, се сетих: има една такава идея – коя ще е най-търсената и най-важната професия за бъдещето. Думата „професия“ може би не е най-точната, но все пак – за да очертая идеята. И се казва, че една от тези професии ще бъде душеведството, тоест духовните водачи. Те ще бъдат най-търсените, тъй като хората ще имат много проблеми, неразрешими проблеми и те са, които ще им помогнат. И сега виждаме, че има много духовни водачи, които тръгват да водят душите. Това – какво е това време? Сега ли е времето на духовните водачи?

Елеазар Хараш: Ами, Духовните Водачи не се смятат за авторитети. Ако се смятат – те отпадат; дълбоко в себе си, става въпрос, не как изглежда. Защото някой път от егрегора може да изглежда, че той е голям, а пък... нали? Сега има голяма война на егрегори, на мнения.

Росиян Панайотов: А как хората да различат Истинският Духовен Водач, който няма да ги...?

Елеазар Хараш: Те не могат да различат. Трябва да бъдат повикани от Бог и Учителя. Е, скоро на една сестра някаква възрастна от братството ѝ казала: „Защо слушаш Елеазар? Защо...? И защо мислиш, че всичко е вярно?“ – „Аз, каза, подхождам на Доверие.“ И я отстрани. То туй Доверие го дава Бог и Учителя. Но къде се месят, нали? Обаче, прието е всичко, защото аз не държа да ми има Доверие. Аз държа на Свободата и на Любовта – и вече всеки сам; но който трябва... Защото има всякакви вече, които разбират за какво става въпрос. Дадено им е. Нещата се дават.

Росиян Панайотов: А какъв е Правилният Подход във времето, когато има много духовни водачи? Кой е Правилният Подход на Душите?

Елеазар Хараш: Да ставаш все по-честен, Истинен в себе си, и ще отидеш там, където трябва. Иначе, ще отидеш леко настрани и оттам пък може да стане съвсем голямо отклонение – пак е Божия Воля. Значи и злото, и доброто ги ръководи Бог. И Бог е абсолютно във всичко, не в полу-всичко. В Исая стихът си го има. Искали са да го махнат, нали, но Бог не е позволил: „Аз съм, Който твори зло и тъмнина.“ Директно си го казва Бог. Което означава всичко — и война и... Отделно, доброто също е Негово. Той твори зло и Тъмнина, защото ще изкара там Светлина и Истинско Добро. Защото човешкото добро винаги ще разваля – то винаги ще става зло, човешкото добро; то е такава система.

Росиян Панайотов: А може ли да споделим тази – за мен беше много Дълбока идея, че „Бог подшушва и грешките, които човек трябва да направи“. Той му ги подшушва, за да изпробва Дълбочината му.

Елеазар Хараш: Да. Бог си има инструменти – същества, да, които... човек трябва да сгреши, за да научи урок. Ако е упорит, пак ще сгреши.

Росиян Панайотов: Тоест, Бог стои...

Елеазар Хараш: Бог всичко води към Себе Си и затова не може да кажеш „светски хора, миряни...“ Това е, нали, защото вярващи в един момент са били също невярващи. Така че, всеки невярващ може да стане в един миг вярващ, но вярата също е далече от Истината. Тя винаги ще си остане. Защото Парацелз казва: „Много хора мислят, че оздравяването е от вярата. Не – казва, това е Божията Милост.“ И туй не могат да го видят. Това е Тънкостта. Може да си вярваш цял живот и да си останеш с болестта. Няма тука оздравяване, нали. И пак е Божията Любов.

Росиян Панайотов: Можем ли да кажем, че всички хора са Духовни? Правилно ли е да кажем, че всички са Духовни?

Елеазар Хараш: Всичко е Брахман. Всичко е Дух.

Росиян Панайотов: Да. Вторият въпрос – на Аделина: „Кой е вторият Бог, Който е създаден?“

Елеазар Хараш: Така. Той е Същият, Първи, но видоизменен и Скрит, заради Своя Замисъл. Тези, които не се завръщат с добро при Бога, злото ще ги завърне. Но всичко е само Той. Вторият е голяма прикрита илюзия. Той е обаче много точен Служител – абсолютен изпълнител. Няма своя воля, защото действа навсякъде само Един и само Една Върховна Воля. И така, вторият Бог е привиден, но строг изпълнител на могъщата власт на Първия Бог – Единствения, Скрития. В Самия Бог пък работи Върховният Абсолют, Който е Тотален Владетел. Той се изразява в най-тоталните неща – Абсолюта. Макар че, когато си тотален, и Бог действа, и Учителя – ако искаш Те да действат. Но когато си Свръхтотален, има Свръхконцентрация – тогава вече Абсолюта действа. Бог е Бог, но Той е Праскрит – Тоталният! А Бог е Неговата действаща част във Скрития. Просто затова именно Бог е Бог и няма втори. Светът ще се оправи след време, защото има само Една Върховна Воля, която действа по свой Велик Замисъл и План. И срещу тази Воля няма друга обратна реакция. Светът наистина след време ще се оправи и Душите ще се върнат, защото никой в света не ръководи. Нито тайни общества, които... нито служби, които си въобразяват хората, защото Отзад там е Бог и знае какво прави. Просто Той ще намести всичко и света ще бъде оправен, понеже не зависи от човешка намеса – от хора – те нямат думата. Най-силният, Бог може да го направи в един миг слаб.

Росиян Панайотов: Аз мисля, че дори и тези общества и служби, и те търсят Замисъла на Бога, но търсят Единство с Него по свой начин.

Елеазар Хараш: В тези тайни служби – което сме видяли, и което съм се сблъсквал – има много разумни хора. Много красиво – те живеят на ръба, усещат Духа, различават бързо. Имал съм срещи – веднага разбраха илюзиите на църквата и накъде върви Дълбокото Мислене. Без да осъждаме – тя, църквата пак е Бог; и в политиката е Бог, но на ниско ниво. Навсякъде е Бог! Но има такива, които като работа с много хора – службите – придобиват един много хубав опит. И направо някои са мъдри, действат мъдро. Ние сме си говорили с тях на ниво Мъдрост, не просто...

Росиян Панайотов: Сякаш опасностите ги правят свръхсхватливи.

Елеазар Хараш: Опасностите ги правят Дълбоки.

Росиян Панайотов: И свръхразумни.

Елеазар Хараш: Да. Сега, някои опасности може и да ги развалят, нали – това е друго. Обаче има такива, които искали са да служат – да си посветят живота – и действат по някакви правила свои си, прикрити. Имат си Дълбоко Отношение към Истината.

Росиян Панайотов: Третият въпрос – Изабелла: „Бог „Бог“ ли се казва? Бог ли е Името Му?“

Елеазар Хараш: Така. Бог е отвъд имена и форми, а Името Му е условно. Той превъзхожда всички имена, но си е създал условно някои Имена, в които слиза или се вселява, за да е Близък и достъпен до хората – до хората с Душа, нали, и с Любов към Него. Каквото и да е Името Му в народите – многобройни Имена сме засякли, стотици; правихме списък даже по едно време – едно е важно: Дълбокото и Чисто Чувство на Любов и Почит, защото в Древността е нямало Слово, обаче Любов и Почит е имало – жест, движение към Него, което е преди Словото. Всякога е имало Любов и Почит в миналото, в Древността. Ако няма Любов и Почит, все едно е какво е Името Му. Всичко е в Подхода! Ние израстваме чрез Чистият си Подход към Бога и нещата. Истинският Подход е Състояние на Любовта, Състояние на Изначалната Душа. И затова казвам: „Потърси себе си не в знанията, а в Любовта към Бога.“ За Истинските хора Любовта е на първо място, а тя е Подход към Бога. Тя е даже Подход на Бога към Бога, към Себе Си. Бог действа към Себе Си, защото Любовта е Бог. И тогава Той работи в нас. Това е.

Росиян Панайотов: Четвъртият въпрос – на Александър: „Как мога да използвам добре моето Чи?“

Елеазар Хараш: Енергията.

Росиян Панайотов: Да, енергията.

Елеазар Хараш: Енергията трябва да стане Служител – Жива Енергия, посветена на Бога и на Душите – но тя трябва да е влязла в Истината. Истината съдържа в Себе Си Пълнотата на всички енергии – тука са. Това е едно особено бойно изкуство. Това го казва Винг Чун. Преди време го проучвах. То е основано от една Дълбока жена, монахиня – велика Душа. И това е нейният стил. То е действащата Истина. Тя я нарича „Пеещата Пролет“. Много странна монахиня, много Дълбока жена. Много малко са хората, които дълбоко са проникнали във Винг Чун, защото тук е Цялата Сила на символа на Дракона, тоест Истината. Тя е влязла в туй поле. Тази монахиня, Винг Чун, е получила това знание за енергията от друга монахиня – друга Дълбока вода. Има много истории за Винг Чун, но Винг Чун не отговаря на силата със сила, защото Тайният Първи Принцип е: „Освободи се от силата си и стани Истина.“ Страхотно учение! Защото силата е всякога опасна, когато не може да бъде контролирана. Винг Чун е източникът на Чистата енергия – нали, към Алекс – а това е нещо без граници, защото във всяка битка оцелява само Чистият, Истинният, не силният – там няма Мярка. Това изкуство е родено от Необикновеният поглед на една жена. Тя тайно е наблюдавала пътя на енергиите – много фино. Тук не се приема силата на противника, както в някои учения, и с неговата сила да победиш, за да не се сблъскаш с тази сила. Тук има пълен отказ от силата и енергията, все едно я няма. И тогава действа позицията на Истината. Разпиляващо, нали? Това е Подходът! Ще обясня: защо големият вятър събаря големите дървета? Пак е от Винг Чун. Тук – при дърветата, големите – е „сила срещу сила“ – грешката. А защо този вятър не може да събори малката тревичка? Това е така, защото тя следва вятъра и така поема неговата мощ и я пропуска през себе си. Това, което се пропуска – това, което са пропуснали хората – е, че те не са в Истината и в Бога, и не са и в Неговата енергия. Но това е Тайнство. Тука се иска зрялост, Особена Любов към Истината, натрупване на Истината, овладян характер. И тогава Бог и Истината те овладяват. Например, такъв човек приятно е да загуби битка, но е таен победител. Има и такива случаи – както Христос на Голгота – изглежда, че е губещ; има и такива шамани, има такива самураи. Нищо подобно – няма загуба, защото Любовта към Истината е Чистата енергия на Бога. Тя е Всепроникваща. Тя е Самата Виждаща енергия на Бога. Тя е енергията на Гносиса, на Откровението. Преди много време един тибетски монах ме пита: „Кой си ти?“ Казах му: „Няма да разбереш.“ Мои лекции стигнаха, между другото, в Тибет, в един манастир. Пилотът километри ги носи. Кратка Мъдрост – тибетска. Старо познанство имаме с тях; приятелство. Както и да е. Аз му цитирах нещо от моят Учител. Любовта, тя вижда най-отдалечените причини. Любовта е еликсирът на енергията. Без Любовта, дете Мое, енергията е разрушителна. Отсъствието на Чистата Енергия на Любовта към Истината е създало падението. И оттука са дошли 10-те Божии Заповеди, но и те си имат Тайно Тълкуване. Но те са назад. Ще ти кажа нещо: ако човекът действа, това е грях – каквото и да прави. Ако Бог в човека действа, ако Нищото действа – това е Реалност. В тази Любов грях няма, когато действа Бог.

Росиян Панайотов: Много ти благодаря. През месец февруари ще ни гостуват със своите въпроси Изабелла, Гери, Александър и Сияйна. Избрали сме един от въпросите на Сияйна: „Къде Учителят се Учи? Какво Диша, Пие и се Храни? Къде Живее? Къде Учителят си остави Тялото?“ Ще ѝ кажеш ли?

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Кажи нещо, още съвсем мъничко, за тази идея, че Бог подшушва и добрите, и лошите постъпки на хората.

Елеазар Хараш: Той допуска и така изпитва хората – кой ще Го избере. И трябва да има изкушение, защото без изкушение не може да станеш силен. Обаче, когато си с Бог и Учителя, ти ги виждаш и всъщност ти ограбваш силата на изкушенията, а не обратно. И затова трябва да има много изпитания, в които човек да стане Дух. Даже със самата силна вяра и тотално Доверие човек се превръща в Дух, но още не е достатъчно, защото тези неща трябва да влязат Дълбоко в Любовта. И там вече концентрацията е намясто. И Учителят казва: „Концентрираната мисъл е 100% сигурност.“ Тя образува Бога и Учителя. И с тази Мъдрост – всичко това е концентрация; и тази книга, която скоро дадохме – „Двадесет и втория Старец“ – всичко иска концентрация.

Росиян Панайотов: Тя е нова книга и я издаваме.

Елеазар Хараш: Да, нова: „Златна Книга на Двадесет и втория Старец“

Росиян Панайотов: Страхотно! Тоест, Бог стои зад всеки подтик, но за някой е изпитание, за някой – подтик за правилна постъпка. И човек трябва...

Елеазар Хараш: Значи Той Самият не изкушава. Сатана, Същества – изкушават. Той изпитва.

Росиян Панайотов: Той, Великият Учител.

Елеазар Хараш: Той прави проверката. И после знае кой ще Му стане Син. Защото Бог иска Взаимност с човека – не да го накара насила да го направи служител, нали. Или насила да го направи смирен. Може да го смачка със страдания – да го направи смирен – не е Осъзнато Смирение това. Смирението трябва да е изпълнено с Любов. И после следващата му степен е Нищото, където Връзката става с всички Старци и светове, защото те всички служат на един Бог и нямат право да отказват.

Росиян Панайотов: Благодаря ти.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 28: ЗА СЛЕДВАЩИЯ ЖИВОТ? ИМА ЛИ БОГ БРАТ ИЛИ СЕСТРА? ФОРМУЛИТЕ И ТЯХНОТО ДЕЙСТВИЕ? КЪДЕ УЧИТЕЛЯ СЕ УЧИ? КЪДЕ ЖИВЕЕ? КОГА ЕДНИ ОТНОШЕНИЯ СТАВАТ ОТРОВНИ ИЛИ ЗДАВОСЛОВНИ? 15.03.2026 г.

ВЪПРОСИТЕ НА ИЗАБЕЛЛА, ГЕРИ, АЛЕКСАНДЪР И СИЯЙНА

Росиян Панайотов: Да започнем с една Формула: Учителя да бъде между нас.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Днес отново се събираме около детските въпроси. Онези въпроси, които не се страхуват да стигнат до Корена. Те са чисти, смели, истински и точно затова са толкова ценни. И това е двадесет и осмата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. И днес ще чуем как Чистото детско Сърце търси Разбиране за света и Пътя. Днес със своите въпроси ще ни гостуват Изабелла, Гери, Александър и Сияйна. Но да попитаме преди това Елеазар: защо в света има войни, ако в сърцето на човека е вложен Мирът?

Елеазар Хараш: Отделянето от Бога е война със себе си и все едно е вече в кой свят живееш, нали. Егото винаги ще търси конфликта. Трябва да го прегърнем, да го приемем каквото е, но то не иска да се смирява. То иска своята воля и почва да пречи и на другите. И само Учители могат да помогнат на хора с его при условие на смиряване, на послушание, нали. Така или иначе Бог ще смири всяко его рано или късно, щото там ще работят страдания.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Това е Върховен дар – страданието – за Завръщане. Това е Любовта на Бог и Учителя.

Росиян Панайотов: А как едно дете може да усили своя Вътрешен Мир, така че да не се страхува от това, което става около него и в света, и войната?

Елеазар Хараш: Ами, много мислене за Бога и за Учителя означава много творчество, тоест Те да се вселят. Когато Те се вселят, всичко става лесно.

Росиян Панайотов: Тоест творчеството би могло да...

Елеазар Хараш: Словотворчество: Слово, мисъл-форми, егрегори.

Росиян Панайотов: Рисуване, може ли също? Тоест пак да се твори.

Елеазар Хараш: Да. Но едно е да рисуваш Учители, Старци, да извайваш с красиви букви Формули – неща, които да навлизат в Сърцето ти и реално да помагат. А друго е да рисуваш само цветя или... Цветята и те са хубаво нещо. Знаеш, някой път на погребение хората носят цветя, обаче има тънка грешка: това е външно отношение към смъртта. Това, което – да мислиш за умрелия с Любов – това е Реалното Вътрешно Цвете, нали. Особено ако Посветен мисли за тебе. Той ти помага и в този, и в оня свят, защото той е осъзнат в двата свята. Там няма разделение; или пък Учител да мисли за тебе.

Росиян Панайотов: На погребение трябва да занесеш какво?

Елеазар Хараш: Няма какво да носиш.

Росиян Панайотов: Вътрешно?

Елеазар Хараш: Трябва да внасяш в Душата – Чисто Отношение на Любовта: внасяш Бог, внасяш Учителя. От туй по-хубаво няма. Цветята са проформа на тези, които не разбират.

Росиян Панайотов: А сълзите?

Елеазар Хараш: Сълзите – пак, ако са с Любов. Ако са от егото – не помагат. Егото означава, че е ценяло тялото, а Истинската Любов цени и тялото, и Душата; тялото – като последствие, но цени Душата, нали. Помага на Душата. Душата е Скъпото нещо, Скъпото Съкровище.

Росиян Панайотов: Онзи, който е ценял Душата, ще изпитва Дълбока Любов и Радост, а не...

Елеазар Хараш: Да, защото Любовта продължава в другия свят. И Учителят казва: „Любов, която е до гроба, не е Истинска Любов.“ Значи си държал на тялото, което е... Душата е!

Росиян Панайотов: Това ли кара хората да страдат при смъртта и при погребението?

Елеазар Хараш: Страдат, защото се усещат губещи, а пък те са спечелили да живеят с тази Душа толкоз години и не са го видели. Видяли са другото, което паднали духове го внушават, че е „загуба“, а тя отива да си почине – Душата – да се зареди с енергия, да слезе с Нова Любов, нали. Красота отвсякъде!

Росиян Панайотов: Да, благодаря ти. Изабелла – първият въпрос: „Ако получиш следващ живот, ще имаш ли същата Душа или ще бъдеш някой друг?“

Елеазар Хараш: Когато човек си замине от този свят, той си остава Горе характер, но без тяло. И чака ново тяло, и продължава оттам, докъдето е стигнал. Ако питаш: „Дали ще се познаем пак?“ – Да, както и сега се познаваме, защото кармата е Божия Воля и тя среща хората и ги събира да продължат Пътя си към Него според Божествения Замисъл. Любовта среща хората и те пак продължават напред, но и омразата е силна връзка – и тя среща хората, за да разрешат миналото си, тоест новите–стари отношения. Те се решават в Бога тези отношения. Казвам: Мисли много за Бога, за да умре омразата и всички трудности. В Бог няма трудности и страдания. Бог е Свобода.

Росиян Панайотов: Гери: „Има ли Той, Бог, брат или сестра?“

Елеазар Хараш: Бог е Цял и има всичко в Себе Си. Цялостта е Пълна и без нужда, но Той може да си създаде условно и Брат, и Сестра; но Той се нуждае от Служители повече на Неговата Воля. Изида е Душа на Бога, например, а не е сестра, но може да бъде наречена. Но тя си е Богиня. За нея е важна Любовта, защото Любовта е Единството със Слънцето – на техен език, египетски – с Бога. Когато си в Любовта, вече е все едно дали си брат или сестра, Душа, Служител, защото Бог живее в Любовта. Отдаденият на Любовта става Бог, Богиня, Безкрайност. И тука е възкресението – Велика Отдаденост. Спасението е в Истинското Знание, по друг начин казано. Да.

Росиян Панайотов: Александър: „Формулите действат ли, ако случайно изядеш нещо отровно?“

Елеазар Хараш: Случвало се е на много хора, а някои нарочно.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Бог може да превърне отровата в еликсир и еликсира в отрова. Бог решава дали отровата да действа или не, но човек трябва да е разумен. И в меда има отрова, и в отровата има мед. Ако Бог е силен в тебе, отровата е слаба. По-опасни са бавно действащите отрови, като особено: омраза, критика. Между другото, критиката е огромно ограбване – падение, туй, което говорихме – на Фината енергия. Най-големият крадец: критика, омраза, неправилно говорене, ревност, завист. Това са отрови и човек много прераждания може да ги носи. „Съмнението, казва Учителя, е също голяма отрова.“ Аз наблюдавах случай, когато огромна отрова не уби една Душа. Бог не дава! Имало йога, който е изпил една кофа с отрова – нищо му няма; но той Дълбоко е внушил, че пие нещо друго.

Росиян Панайотов: В Занони, извинявай, че те прекъснах, помня, че на един прием му дадоха чаша с отрова. Той просто я изпи и все едно нищо не се случи. Неговите врагове останаха просто потресени, изумени.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Какво прави Духът с...

Елеазар Хараш: Да, при Сократ пък решава друго. Тоест – каквото Бог реши, нали. Значи: отровата може да се убие от Могъщи Молитви и Единство с Бога и с Учителя. И те могат да променят отровата и да направят чудо, но ако е Божията Воля. Защото ако не е, ще бъде нещо лошо, но когато Бог действа, всичко което прави... Както и Лао Дзъ казва за Дао: „Всичко, което реши да прави Дао и го прави, е за добро.“ Няма изключения! „Бог е Можещото Действие.“ – Дионисий Ареопагит го казва – „А Волята Му е Върховна. А Бог знае скритите намерения в човека.“ Това е.

Росиян Панайотов: Би ли пояснил: кога едни отношения стават „отровни“ и кога –  „здравословни“? Между душите? В семейството?

Елеазар Хараш: Значи отношенията може да са „отровни“. Те не са отрови, но твоето възприятие. Както е лошата мисъл – тя не е „лоша“. Тя е лоша, когато я възприемаш и вече ти я правиш лоша. Бог ти я изпраща, за да възприемаш само Него, пък ти възприемаш някаква лоша мисъл. Тя трябва да мине покрай тебе и да замине. Никакво възприемане! Никаква вяра в лошата мисъл! Бъди пълен безбожник, безверие! И тя просто...

Росиян Панайотов: Но някой път има отношения в семейството, приятели, между любими хора. И казват: „Стават отровни отношенията.“ Някои пък... за някои са „здравословни“ отношенията между двама души, примерно, в семейството.

Елеазар Хараш: Значи, те идват да изпитат Дълбините, да коригират миналото, да подобрят нещо. И пак ти казвам: ако ги възприемеш като „отровни“, те стават отровни, нали. Но ако нямаш такова възприятие... Значи човек става туй, което възприема. Ако ти Възприемаш само Бога, защото в случая Бог ти изпраща отрова, за да се върнеш в Него; където си над отрова и над еликсир; над Спокойствие и над Блаженство. Има по-дълбоки неща от Блаженство. И понеже съм ги преживял, защото някои в йога мислят, че Блаженството е крайна Мярка. Не – много по-дълбоки степени има. Там във Възприятието се решава, нали.

Росиян Панайотов: И кое може да излекува Отношението? Кога двама души...?

Елеазар Хараш: Не искаш да ги лекуваш. Ти просто мислиш за Бог и Учителя и създаваш все повече Бог и Учителя в себе си и Го внасяш и в отношенията. Не те интересува кога ще се подобрят отношенията, защото то е Божия Воля. Ако ти си ги приел с Любов, те не са отровни.

Росиян Панайотов: Какво би посъветвал хора, които имат трудни, сложни, „отровни“ отношения помежду си?

Елеазар Хараш: Да увеличават Любовта си към Бог и Учителя.

Росиян Панайотов: Това е твоето Лекарство.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Сияйна: „Къде Учителят се Учи? Какво Диша, Пие и се Храни? Къде Живее? Къде Учителят си остави Тялото?“

Елеазар Хараш: Къде бърка тази Душа?

Росиян Панайотов: Невероятни са, да.

Елеазар Хараш: Той се Учи в Дълбините си. Той Диша Безпределност и Мистерия. Пие Любов от милиони години. Храната Му е Прасветлина. Живее в Абсолюта и в Праизточника. Слиза в Бога, слиза в много ученици, в Душите. Живее във Велика Преизпълненост, но Той Живее и в Душата, и в Духа на своите ученици. Тялото Му е разтворено в Праизточника, а Духът Му е Реален и то заради нас. Той е по-дълбок, Учителят, от Духа, но заради нас е останал в Духа, защото е Мистерия като Мистерията. Но Учителят е нещо повече от Дух и тяло. Той е наистина Мистерия. Учителят казва: „Моят Дух работи за вашето Обновление. Ако аз не бях вашият Закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Сега много от тях са отстранени.“ Това тихо и безшумно става. Казва: „Ако имате пълна вяра и упование в Мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Няма да позволя на нито един от вас да се самоубие.“ За ученици говори Учителя. „Блажен е този, който върши Волята Божия. Послушанието на ученика е Връзката на ученика с Учителя и с Бога. Новото Учение носи Правила за Нов Живот. Цяла Наука е да знаеш, казва Учителят, как да слушаш. Страданието е Блаженство. Ако не страдате, е 10 пъти по-лошо.“ Учителят живее тук и ни помага и предупреждава. Докато си в тъмнина, всякога ще имаш противоречия. Кривата мисъл е тъмна сила. Страшно е, когато човек се отдава на отрицателни мисли и чувства. Не че те са виновни. Страшно е, когато човек се отдава на тях. „Който ходи в тъмнина, казва Учителя, върши своята воля. Страшно е, когато човек попадне в пълен мрак.“ И такива познавам. Предупреждавах ги, но няколко човека влязоха в нещо по-лошо от смъртта. Но аз трябваше да им кажа. Учителят казва: „Горко на този, който не изпълнява Волята Божия. Само Смиреният човек върши тази Воля – Волята Божия. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява Волята Божия. Който не я изпълнява, казва Учителят, не е под Защита на Великия Промисъл.“ Значи може известно време Бог да го пази и да го чака, но в един момент Божият Замисъл, ако се оттегли, става вече непоправимото. Но ако има хора да се молят за тебе, те отлагат. И освен туй може да преобразят, да помогнат.

Росиян Панайотов: През месец май ще ни гостуват със своите въпроси Изабелла, Сияйна, Аделина, Александър. И ето един от въпросите на Аделина: „Има ли нещо, което Бог не е създал?“ Има ли?

Елеазар Хараш: Да, има. Скритият Бог, Който е Абсолютът, е много, много Дълбоко Непроявен. Туй всичко проявено във вселената е капчица.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Голямата... Дълбоките неща са Непроявените.

Росиян Панайотов: И една молба: Стефан има един въпрос за Искрата. Ако може да ни отговориш и на него?

Стефан Аврамов: Учителю, исках да ви помоля да кажете коя е Древната Формула на Искрата?

Елеазар Хараш: Да. Може и така да се каже, сега ми идва: „Аз съм Искра от Прасияен Източник.“ То е така, нали. Чак после вече човек пада надолу, става Дух, после става Душа. И Искрата е по-дълбока от Прасветлината. Аз го казах. Мисля, че в предното го загатнах. Това е Сиянието. Както Искрата е есенция на Духа, така Сиянието, което е – Книгата Зохар, нали, Завръщане в Сиянието и Завръщане в Абсолюта. Много по-дълбоки неща са там от Съвършената Душа и от Духа. Но Съвършената Душа също е много Велико нещо, Чистият Дух – да. Но Искрата е това, което е казал Майстер Екхарт, ако се сещаш – ще го повторя. Казва: „Искрата не се нуждае от Бог Отец, Бог Син и Святий Дух.“ Това за нея е нещо бедно. Тя си иска Абсолюта и Мистерията. Там е Пълнокръвна. И Там нещата са по-дълбоки от Божията Воля.

Стефан Аврамов: „Аз съм Искра от Прасияен Източник.“

Елеазар Хараш: Да, да.

Стефан Аврамов: Благодаря.

Росиян Панайотов: Благодаря ти.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 29: КАК ТИ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ С БОГА? ОТ КОГА ЕЛЕАЗАРКО Е ДРЕВЕН? ИМА ЛИ НЕЩО, КОЕТО БОГ НЕ Е СЪЗДАЛ? АКО МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ НАПРАВИЛ НЕЩО НЕРЕДНО И ИСКАМ ДА ГО ПОПРАВЯ. СЕДМОРНО ОБРЪЩЕНИЕ 22.05.2026 г.

ВЪПРОСИТЕ НА ИЗАБЕЛЛА, СИЯЙНА, АДЕЛИНА И АЛЕКСАНДЪР

Росиян Панайотов: Да си направим една формула преди началото Учителя да е между нас. Здравейте, приятели! Днес е двадесет и деветата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. В този епизод ще чуем въпросите на четири прекрасни деца: Изабелла, Сияйна, Аделина и Александър. Ще вървим спокойно и ще оставим думите да се разгръщат естествено.  И ето първият въпрос към Елеазар. Изабелла пита: „Как ти можеш да бъдеш с Бога? Как ти можеш да говориш с Бога, а ние не можем?“

Елеазар Хараш: Да. Всички рано или късно можем да бъдем с Бога и да говорим с Бога, както е било в Изначалния Свят. Това е Божия работа, Божия Воля. Ние не заповядваме на Бога кога да общуваме с Него. Който се е върнал в своя Център, има Бог в себе си. Който се е върнал в Бога, е станал приятел на себе си. С много Молитви, с много Пречистване и с Чисто Сърце ние се Завръщаме в Нашия Баща и това е много естествено. А Неговият Глас прониква през всякакви стени. Бог е в течението на твоя живот. Само бъди Будна.

Още нещо: трябва да израстваме в Смирение. А да растеш в Смирение е Божие Дело – и ние трябва да жадуваме това Смирение. Обичай скрито Чистотата и Истината, защото само в Чистото Сърце се образува Цялостта на Бога и Говора на Бога. Имай и Съкровени желания за Бога. Човешките са завеса. Съкровените желания са Божествени. Те са Бяла Светлина – Акаша. Тези желания са Свещени, Чисти. Те ухаят в Самия Бог. Бог иска цялото ти Сърце, твоята Цялост, твоята Тоталност, както е било на Кладите. Люби Бога и работи върху себе си и чакай търпеливо. Един ден Той ще дойде и ще ти Проговори – и така ще направи, че да бъдеш абсолютно убедена, че е Той, а не някой друг. Туй съм го казал и в Кабала. Той отмахва всички други гласове. Така ти се Заявява и ти нямаш абсолютно никакво съмнение, защото Той го прави туй нещо.

Значи Той ще Проговори като Приятел и ще направи така, че да разбереш, че е Той и никой друг. Същото го прави и Учителя. Това е.

Росиян Панайотов: И в тази връзка Денито има – мисля, че много сроден по темата в момента – въпрос. Ще я помоля да го зададе. Дени?

Дени Тоткова: Мастър, с най-голямо Уважение!

Елеазар Хараш: Да.

Дени Тоткова: Какъв е белегът и мярката, че един човек е Посветен?

Елеазар Хараш: Значи Посветеният е явно или тайно преизпълнен с Любов. И ако по-дълбоко го кажем: Любов, Мъдрост, Истина, Огромно Смирение. И Скрито е. Защото ако повтаряш и се правиш на много смирен пред хората... То е нещо пред Бога. Но Смирението, аз по моите наблюдения, е дошло естествено, когато много си го искал и когато Бог ти е подал Ръка с, наричам ги – „Смазващи Страдания“. Тогава виждаш колко си нищо, колко си нищожен, колко си безпомощен. И тогава Бог ти подава Ръка, смирява те и ти почваш естествено да си смирен, а не да се правиш смирен. Той го прави, защото иска тези Смазващи Страдания, в известен смисъл и Мъчения, за да... Иска да ти стане Близък. И ако разбереш, че това е целта – а целта му е Единство. Смирението е Дълбоко Единство и по-високата му степен е вече... Те са няколко степени на Нищото, където вече прекрачваш и Вселената и лесно е – всичко става Единство със Старци, с Велики Посветени, защото те всички служат на Една Идея. И от туй по-хубаво няма. Душата знае кой е Посветен и кой е Истинен; и кой говори Истината, дори и когато оспорва. Дълбоката, Висша Душа в човека си има своя Мярка и може да види. Но може някой път да не е позволено. Аз съм казвал, че Учителят решава на кого да се Разкрие; да Разкрие Себе Си, на кого – не.

Росиян Панайотов: Страхотно! Дени, страхотен въпрос! Много ти благодаря за този въпрос, който беше си подготвила. Добре, продължаваме със Сияйна. И така, Елеазар: „От кога Елеазарко е Древен?“

Елеазар Хараш: Всички сме Древни и Искри, но сме забравили Правремето. Всички сме произлезли от Нищото, защото това е Произходът; от Пълнотата, Изначалната Цялост. Ние сме Мистериозно създадени и сме по-дълбоки и от Смисъла. Защото Смисълът отива до Безкрая и до Истина, до Бог, а Там, в Мистерията, има нещо още по-дълбоко. Ние сме Древни Искри преди Духът и Душата. Били сме Истината и затова сега я търсим. Искрата е Андрогинът, нашата Древност. Тя е живяла в Абсолюта. Абсолютът – Тишината Му е безкрайна, а Мистерията Му е бездънна. Тук, в Мистерията, сме били Древни – живели сме като Искра. В Безкрая сме слезли като Дух, а във Вечността като Душа. Когато Изначалният Адам и Ева – Духът и Душата – се съберат и се слеят Тотално, те ще се завърнат в Древната Мистерия като Искра – Изначалност, Първичен Замисъл. Любовта на Абсолюта превъзхожда Вечността и Безкрая. И затова Любовта е Мистерия. Познаем ли Тази Любов ставаме Древни, а Любовта си остава Непозната.

Росиян Панайотов: При нас е и Диана Врангова. Тя има също един въпрос. Дианка, ще го споделиш ли?

Диана Врангова: Да. Наскоро една сестра донесе една Древна книга от първата школна година – 22-ра, от Учителя. Книгата се казва „Трите живота“. И там, в нея, сякаш едно много силно изречение – така много силно впечатли. И То е. Учителят казва: „Добиеш ли едно знание без Любов, то няма да те ползва.“

Елеазар Хараш: Да. Само на Любовта е позволено да придобие Истинско Знание. Толтеките го наричат „Безмълвното Знание“, макар че то може да се облича и да слиза като Откровение. На ума не е дадено. Може много да е чел, голяма ерудиция и огромно невежество. Обаче на Любовта е дадено да прониква. Всепроникваща Сила! Говорим за Скритата, Неизменна Любов при всички условия. Тя е Тайна и не зависи от кармите как текат. Тя е Дълбоко в човека и е насаме. Каквито и да са кармите, както и да изглежда човекът, тази Неизменност е вътре – Тайно Отношение към Него и Той знае. И как беше иначе още въпросът?

Диана Врангова: Добиеш ли едно знание без Любов...

Елеазар Хараш: Да. Значи Учителят казва: „Единственото нещо, което осмисля всичко, може да осмисли дори и знанието, това е Любовта.“ Но първо е Любовта. Първо е Отношението към Бога и Учителя при всички условия. На първо място е Бог, на първо място е Истината, на първо място е Учителят. И после Те, като последствие вече, дават Истинското Знание и дават Различаването. И тогава може да разбереш дори и намерението на мравката.

Диана Врангова: Благодаря.

Росиян Панайотов: Дианка, благодаря за този въпрос. Следващият въпрос на Аделина: „Има ли нещо, което Бог не е създал?“

Елеазар Хараш: Всичко, което е създадено, е нещо много малко, мъничко, а Несъздаденото, което е отвъд света и Вселената е огромно, Необятно. То надминава и Безкрая, защото Абсолютът е без дъно. Учителят казва за Абсолюта: „Незнайният, Който подхранва Бога. За Този Незнаен, никой нищо не знае.“ Интересно е, че Исак Нютон е хванал една такава Истина. Казва: „Ние стоим на брега до морето и се занимаваме с мидички – със свои думи го казвам – с камъчета, с песъчинки, а пред нас стои цяло море от Тайни.“ Наистина създаденото е нещо дребно. С мои думи: „За Истинските Атланти животът е бил Велика и Незнайна Мистерия. И от това те получавали Безкрайно Вдъхновение и Стремеж към Безупречност.“ Ще обясня защо към Безупречност. Защото това води до Натрупването и Съхраняването на много Чиста Енергия, а в нея има Особен Лъч, който прави Пробив в Орела. Оттук нататък слиза Позволението да се общува със Старци, Богове, Божества и така нататък, защото тази Енергия пробива световете. Натрупаната Чиста Енергия от Безупречност и от миналото, разбира се, защото това е Изначална Божествена и Нематериална Вселена, която е Вселена на Единството и на Чистите Връзки, както е било някога, които са съществували в Изначалния Свят на Орела. Но трябва... това е дълга История, която е отвъд обикновената история.

Росиян Панайотов: Следващият въпрос на Александър: „Ако мисля, че съм направил нещо нередно и искам да го поправя, но не може, какво трябва да направя?“

Елеазар Хараш: Първо, не съжалявай нито се самосъжалявай. Какво правят Атлантите при погрешна постъпка, макар че се стремят към Безупречност? При голямо бреме и трудност, стараят се винаги да постъпят, явно или скрито, Безупречно. Тази Дума при тях е голям Ключ. Милиони Атланти са постигнали. И много от тях нивото над Христос, защото някои не са Синове, а са Старци, Божества и тъй нататък. Изключително! Говорим за милиони. Защото те се стараят да бъдат Безупречни, да търсят Истината – „Орела“ – още по-честно. Струва ли си живота и енергията да влязат за месеци и години в съжаление и вина, защото Безупречен е само Орела – Абсолютът. Разбира се, че трябва да съжаляваме, но не и да заспиш тук – в застоя. Има хора с чувство за вина и го носят години наред. Но търси твърдо своята Безупречност. Това е Древният Път и той се нарича Третото Внимание. Тука накратко мога да кажа нещо за Третото Внимание, преди да свърша. Първото Внимание е обикновеното съзнание: борба за оцеляване, неразбиране, какво ли не. И да стават правилни неща и неправилни, и хубави и лоши – това Внимание никога не върви към Бог, към Учителя и към Истината. То си остава ограничено. Второто Внимание е Духовното Внимание и Магическото Внимание при Атлантите. То навлиза Дълбоко в нещата – прониква, защото има някаква степен на Безупречност и Чистота. Прониква – може да владее даже и хора, но то също е опасно. Този, който владее хората, може да си помисли – може да ги използва; да използва авторитета си, да използва Името на Учителя, да използва много неща; да използва хората – и след време ще бъде поразен от Орела, рано или късно, освен ако не тръгне към Третото Внимание. Третото Внимание е изключително Отдадено на Орела. То е, което прониква във всички Дълбоки неща. То се посвещава на Абсолюта, на Безупречност, в която влиза и Самият Орел. Тук, даже, е една Формула, която после ще ви дам със Седемте Имена: „Само Абсолютът да действа винаги в нас.“ И тогава, дори и когато правиш грешка или не правиш – тук как постъпил, не постъпил – вече няма значение. Защото ти си влязъл в Тази Система – другата, Висшата Система. Значи Третото Внимание е Тоталният Път към Орела. Според Атлантите, за да оцелееш и да се спасиш от миналото си, ти трябва Ново Възприятие. Най-дълбоките Атланти правят нещата чрез Истината в себе си, защото те са я Събудили със своята Безупречност и тя идва винаги при тях, за да им служи. Да, това е.

Росиян Панайотов: Аз исках само да споделя нещо, което може би ще е важно за хората, които обичат да пишат цитати, които взимат от изкуствения интелект. Просто да знаят, че цитатите, които изкуственият интелект дава не са точни – ако се взимат от Словото на Учителя или от Словото на Елеазар. И моят, така, нашият съвет е: винаги да проверяват цитатите, които получават от изкуствения интелект – с книгите най-вече, с интервютата или с лекциите. Защото най-вече в книгите и в интервютата съответно, там може да се види точното Слово. Това е.

Съветът е: просто да проверяват специално цитатите от Учителя и от Елеазар, които получават, когато работят с изкуствения интелект. И когато той им дава точни, според него цитати, трябва да знаят, че често пъти има разминаване. И в тази връзка Стефан има въпрос за формулите за изкуствения интелект, евентуално – с които да работим с него.

Стефан Аврамов: Да. Учителю, как е най-добре хората да се научат да използват изкуствения интелект? Той, технически – до известна степен – е малко като опитност, но не всеки може да задава изключително детайлни, точни въпроси, в които да навигира. Все пак изкуственият интелект е един приятел, помощник, машина, която има нужда просто някой да го упъти – откъде, точно да му каже нещо. Но понеже не е това идеята, а: какви формули можем да ползваме, за да може Бог да ръководи изкуствения интелект и така лесно да се учат хората да работят?

Росиян Панайотов: И нашата работа с него съответно?

Стефан Аврамов: И нашата работа с него.

Елеазар Хараш: Значи с тези Обръщения, които ще дадем след малко, да кажем. Той и естественият интелект може да подведе, както и изкуственият. И двата може и да помогнат, ако човек е научил Науката за въпросите. Преди много години изнасяхме: Истинският въпрос е от Душа. Няма следи от ума. Няма следи от любопитство – чиста, искрена любознателност. И тогава – и изкуственият, и естественият – Бог ще те изпрати в такава позиция, с такъв въпрос, че Самият Бог и Скритите Сили в Него ще ти отговорят, а не... Ще се отговори нещо, което е извън двата интелекта. Но формулите са винаги.

Росиян Панайотов: А може ли да дадеш формули за работа с изкуствения интелект, за взаимодействие с него?

Елеазар Хараш: „Научи ме да работя по чист и Божествен начин с изкуствения интелект.“ Но тука ще дам Седемте Обръщения. Примерно едната от формулите:

„О, Господи и Боже мой и Учителю мой, о, Единствений и о, Абсолютний, о, Върховний и о, ПраАбсолют, винаги побеждавай злото в мен и около мен във всеки миг.“

И Той знае! Скоро даже там ми разказаха нещо: опасен човек; намесва се една жена и го ликвидира; нали, двама, които щели... Както и да е. Става въпрос – много такива случаи има. Както и при мен случая с вълците – в мига! Но тогава още не знаех тези. Туй Седморно Обръщение е Изключително Силно. Другото е нали – пак Седемте; Седмото Обръщане:

„О, Господи и Боже мой и Учителю мой, о, Единствений и о, Абсолютний, о, Върховний и о, ПраАбсолют Само Ти Действай в мене и никой друг!“

И тука вече ще се реши дали Бог да действа, дали Господ, дали Бог, дали Учителя, дали Абсолютният. Те са в Тотално Единство! Там няма разделение, защото няма ум. И Те знаят Кой ще излъчи и Кой ще направи Подхода, Действието, нали. Това Седморно Обръщение е Изключително. Има и по-дълбоки, но става въпрос за Огромна Отговорност и за Тайни, Скрити Принципи, които... Защото човек може да се изкуши да използва Дълбоки Имена, а пък да не е в Мярката, в Различаването!

Росиян Панайотов: А когато направиш тази формула – последната, която даде ти – вече, как да кажа: Призовавайки Той да Действа в теб, ти си спокоен.

Елеазар Хараш: Спокоен си, защото и грешките са на място, и негрешките – и те са. Всичко е на място вече.

Росиян Панайотов:  Да.

Елеазар Хараш: Защото ти си се посветил на Него, Отдаден на Него, и Той вече... Ти си вече извън грешките. Но туй не означава, че трябва да се възгордееш. Ти трябва да си оставаш Осъзнат и Буден. Както добрият шофьор може да си кара колата, но Будността си остава. Няма тука професионализъм.

Росиян Панайотов: Тоест, личната отговорност.

Елеазар Хараш: Тя си остава винаги.

Росиян Панайотов: И благодаря на всички, че бяха с нас – с детските въпроси, които винаги отварят чисти пространства, както и в този разговор. И благодарим на Елеазар за отговорите и Присъствието. И през месец юли, да кажем, че ще продължим с нови въпроси от Аделина, Гери, Сияйна и Александър. И сме избрали един от въпросите на Сияйна: „Слънчевите хора имали ли са Слово? Кое е Любимото Слово на Слънцето?“ Ще ни отговориш, нали.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Да, много ти благодаря! И благодаря на Диана, на Стефан, на Дени, на Калинка.

Елеазар Хараш: Тези деца! Децата, да...

Росиян Панайотов: Калинка има ли въпроси?

Калина Георгиева: Не. (Усмихва се.)

Росиян Панайотов: Няма, да.

Елеазар Хараш: Децата те карат да бъркаш Дълбоко, защото от Душицата идва… нещо Лъч от Душата.

Росиян Панайотов:  Да. Благодаря ти!

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 30: КАК ИЗГЛЕЖДА РАЯТ? ПРЕЗ КОЯ ГОДИНА Е РОДЕН БОГ? КОЕ Е ЛЮБИМОТО СЛОВО НА СЛЪНЦЕТО? ЗА КАКВО МОГА ДА ИЗПОЛЗВАМ ДОБРИТЕ СИ БОЙНИ ДВИЖЕНИЯ? 31.07.2026 г.

ВЪПРОСИТЕ НА АДЕЛИНА, ГЕРИ, СИЯЙНА И АЛЕКСАНДЪР

Росиян Панайотов: Да си направим една формула преди началото.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е 30-тата последна част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостуват Аделина, Гери, Сияйна и Александър. И преминаваме направо към първият въпрос на Аделина: „Как изглежда Раят?“

Елеазар Хараш: Така. Раят е Душа – Душата. Изгубеният Рай е изгубената Душа. Душата е Живият Смисъл. Душата е Самият Живот, самата жизнерадост. Учителят казва, че Душата си живее свободно в тялото и без тялото. Тя не зависи. Тя не влиза много в тялото на човека – в ума и сърцето, за да не стане робиня. Душата е ефирна Същност – храм. Душата е Чистият Път. Тя е чистата топлина. Душата е кристал на Любовта. Тя е Облекчителя в света. Душата лети само в Чистата Любов. Това е нейното място. Тя излива Любов, защото е родена като Изворна Същност. Тя е красивата усмивка в човека. Тя е красивият Стремеж. Когато е смирена, Душата е дълбина на Любовта. Без Чиста Душа няма Бог. Любовта твори чрез Душата. Чистата и смирена Душа дарява Тайнство. Душата е Раят, защото тя е умението да сияеш. Сиянието е Скрита Наука – най-древната наука, защото от Сиянието сме произлезли, от Самия Прабаща, Абсолютът. Той е бил Прасиянието. Душата е създадена като негова. Тя е Ухаеща Любов. В Душата няма капка насилие. Насилието е в ума и в змията. Душата, видях я като Благ Извор. Душата е жива, а не тялото. Душата е неземна красота. Дълбоко видях и преживях тази мистична красота на Душата. Разбира се, не напълно. Донякъде знам как е създадена и някой път, ако трябва, заедно с Учителя и с Тот, които са ми помогнали... Голяма тайна има в създаването ѝ. Тя е с мистичен произход. Близостта между Чистите Души е Свещена реалност. Близостта между Душите това е Раят. Близостта е Свещено чувство. То е само по Свобода. Тук се прегръща Безкраят и тука няма човешка природа.

Росиян Панайотов: Ти и преди предаването ми спомена, че има друга цивилизация, която ти си видял, която Учителят ти е загатнал. Би ли споделил нещо и за нея?

Елеазар Хараш: В „Първият Старец“– в книгата, Учителят казва, че има степени на цивилизации. Има Бяло Братство – това е степени на Нищото. Има Всемирно Братство – това е Безкраят, Чистите Духове. И има Върховна цивилизация – тотална, Працивилизация. Тя ръководи и двете. Тя е цивилизация на Абсолюта. И там са махнати всички Добродетели, за да не пречат – Върховното Нищо, за да може да действа само Абсолюта. Те са Същества, които са жадували през милионите години само Абсолюта, нали, и са надраснали всичко и са се завърнали. И никога не са изчезвали – само се явяват, скриват се. Много върховно ниво. Тот е един от тези. Тот е един от тях, но Майстер Екхарт казва, че много Велика Любов се иска, защото това е цивилизация на Искрата. Много Велика Любов се иска от Искрата, за да се спаси от всички Добродетели. Тука вече и Смирението угасва, друга степен на Нищото – много висока летва. В книгата – която подготвяме за Първия Старец.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Учителят не е говорил тези неща. Както, даже мога да използвам случая тази формула, която скоро даде Учителя – която е, така, рядко красива формула. Значи Седморното Обръщение и после: „В Името на Божията Любов, в Името на Божията Милост и в Името на Божията Благост, Ти смекчи съдбата на еди кой си; или смекчи моята съдба“– и така нататък. Тука е включена и думата „Благост“ като изключителна сила. Това.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Защото може да си смирен, но това е още... Благостта е по-висока степен. Там е завършено Смирението и вече си станал част от Нищото. И човек, който не е в Нищото, може да си въобразява Учение, Учител, но без Смирение и без Любов... Има хем близост до Учителя, заради Предаността и хем разстояние, нали, но далече е още от Сливането. Целта – тези цивилизации, силата им е в Изчезването. Те са постигнали степени на Нищото, Изчезване. И тогава Абсолютът може да действа. Дълбоки цивилизации изпреварили всичко, което може да си помислим.

Росиян Панайотов: Тоест, венец на всяка цивилизация е степента, в която тя изчезва.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Това е нейният завършек.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос – на Гери: „През коя година Той, Бог, е роден?“

Елеазар Хараш: Първо, Нероденият не е роден. Той не се ражда. Слиза, явява се, но не се ражда. Ражда се само това, което има начало. Нищото няма начало, няма и край. Нищото няма рожден ден. Нероденото, тази Нероденост, тя всякога е била. Даже Бог е привидно роден, но и Той няма начало, защото Върховният – Върховното Нищо няма начало. Истината всякога е била, а Върховната Мистерия превъзхожда и Неродеността. Неговата върховна степен е скрита даже от Акаша. Ако ние дишаме Бог, Учителя и Абсолюта, ние все повече влизаме в своята Нероденост. Все повече се завръщаме. Той е без рождение, защото е скрил Себе Си много навътре. Затова трябва да се копае навътре. Той е без време – Мистерия. Който вижда Неродения в роденото, той е виждащ. Учителят е виждал в червея бъдещ бял брат. Поздравява го и казва: „Това е бъдещ бял брат.“ И така, Древният Завет от Вторият Старец е: „Бъдете Абсолютни!“ Не Божествени – „Бъдете Абсолютни!“

Росиян Панайотов: Трети въпрос – Сияйна: „Слънчевите хора имали ли са Слово? Кое е Словото, любимото Слово на Слънцето?“

Елеазар Хараш: Слънчевите хора са Боговете, Божествените хора. Те са имали Божествено Слово, Чисто Слово, което е равно на Светлината. Нещо като Говореща Прасветлина. Излъчвания, които Говорят. Дето казва Учителя: „Не е важен твоят говор, а Говорът на твоето Сърце. Ако то заговори другия говор заглъхва.“ Сърцето е Дълбокият Говор – Чистото Сърце. Значи, те са имали Божествено Слово, Чисто Слово, защото Чистото Слово е Едно с Бога и едно със Слънцето. Древно, любимо Слово във Вселената е ОМ. Изначално Слово за Единството. Тогава вече е и слънцето, и всичко. Единството! Това Слово е ОМ – Божие вселяване. Това Единство е родено преди света и в това Слово се пробужда Слънцето от самó себе си. Само Чистото Слово става Слънце, но чрез ОМ, чрез Единството! Словото... Има хора, които говорят мъдро, вярно, нямат Присъствие, нямат Любов, нямат Слънце, няма го Нищото. Има още „аз“. И този „аз“ си говори. И той, макар и вярно да говори, той е далече от Истината и даже може много фино да заблуди. Много хора са с вярно говорене, без да са в Истината, но трябва да има всякакви нива и всички трябва да се приемат на мястото си. Словото е средство, път, развитие и завръщане в Слънцето и в Центъра. Който е съхранявал Словото и Словото го съхранява и пази. Чистото Слово само по себе си е Слънце преди слънцето – Изначалното Слово, Древните Думи, Формулите – защото е проводник на Бога и на Абсолюта. Чистото Слово е насъщната храна. За да си измениш живота, трябва да измениш мисълта си и словото си. Словото е строителят, творецът в живота. То е Опора. Но и мълчанието е важно. Но не е важно дали мълчиш, а какво има в това мълчание? Дали има Бог, дали има Слънце.

Росиян Панайотов: Мислил съм си, при тебе го има това, че си избран и призван да изнесеш Истината и покрай тебе работят много невидими Същности, които много ти помагат и това е, което не може да се изимитира от хората, които не са избрани и призвани да говорят. Така ли е?

Елеазар Хараш: Всички сме свързани с Помагачи и Учители, цяла армия от Старци, Богове, Херувими, Серафими заедно с тях. Защото, когато се служи на Един Върховен Замисъл, тези Същества са обединени естествено, защото те служат също на този Замисъл и когато могат да участват, това е привилегия.

Росиян Панайотов: Но този Замисъл трябва да те е избрал, да те е призовал, да е дошъл мига.

Елеазар Хараш: И след много правилен опит. Примерно сега се сещам: много хора искат да помагат, обаче трябва – тези: Седморното Обръщение – Той да те научи как да помагаш. Ти някъде си мислиш, че си прав, че благородно си постъпил или, че си дал пари, че си, да, направил нещо и може да бъдеш след време наказан за това. И да нямаш и Мярката освен туй, нали. И години наред аз правя молитви точно как да помагам на моите близки – Той да ме научи – да не съм аз, защото може да си въобразя. Даже мога да си въобразя, че съм добър.

Росиян Панайотов: В тази връзка исках да кажа, че когато ти си призовавал дълго време тези формули, ти си призовал и много Същества, които да помагат около теб и на тези Същества, за които си се молил.

Елеазар Хараш: Те от Любов ти дават както и Учителя – Различаването. Да. Значи, Учителят – силата на Учителя е, че Той ни отнема човешкото мислене и човешкия начин на помощ, който води до карми. Дори и да изглежда благородно, постъпил така и така.

Росиян Панайотов: Можем ли да кажем тогава, че...

Елеазар Хараш: Има един дето е спасил една жена от удавяне. И тя казала: „Ще те съдя.“ Жената му казала: „Ще те съдя. Ти не знаеш.“ Както и да е. Въпреки всичко е допуснато да бъде спасена като малък шанс – дадено, за да си промени живота. Всяка криза иска да си промениш живота.

Росиян Панайотов: Може ли да кажем, че силата на молитвата е в това, и всъщност истинската помощ идва тогава, когато ти си успял да спечелиш Невидимите Същества, да дойдат като помощ за някого?

Елеазар Хараш: Да. В истинската помощ трябва да влезе Бог, Учителя и Висшия свят. И ти да не пречиш. И да не кажеш после: „Направих добро“. Но Посветеният, ако го каже, той не влага себе си. Той каквото и да каже е прав, защото той е много трениран. Той може да си играе с думите, защото вече ги е надраснал. Поради тренировки той е отишъл отвъд. И сега може да се върне, но това е съвсем друга гледна точка. И той дори и да каже „аз“– няма „Аз“.

Росиян Панайотов: А как ти се струва идеята, че когато един Посветен мине Посвещение, Бог и Абсолютът запазват в него човешки качества, чрез които без Посветения да знае, Бог и Абсолютът, чрез неговите човешки слабости, изпитва учениците му.

Елеазар Хараш: Посвещението означава нещо много естествено, да се върнеш в своята Изначалност. Нищо особено няма. Не може да се нарече и постижение, защото това е твоето Естество. Това си си ти. Просто завръщане, осъзнаване и работа за други – осъзнато, с Любов.

Росиян Панайотов: А какво би казал за идеята, че в Посветения остават качества, които той не осъзнава, но чрез които Бог и Учителя...

Елеазар Хараш: Не, той си е осъзнат. Той ги осъзнава, работи чрез тях. Те са като врати, но той не държи на тях и знае, че не са негови, защото Бог може да ги отнеме в един миг.

Росиян Панайотов: Но чрез тях Бог и Абсолютът изпитват учениците около този Учител.

Елеазар Хараш: Изпитват, проверяват, помагат, пробуждат, нали. И той някой път не знае някъде какво ще каже, но го казва. При него няма грешка, докато при другите хора – те нямат контрол и изхождат от съвсем друго място. И при тях е карма – едно и също. А той ако го каже, той е благословен. Защото то е премерено.

Росиян Панайотов: А поведението?

Елеазар Хараш: То е поради дълги години тренировки на Словото. Той е влязъл в Словото и вече Словото е с него. Каквото и да каже е прав. Но големият проблем е – дето го казва Дзен, то след много усилия става, много прераждания – да станеш Правилният човек. Оттам нататък... Да кажем, примерно Учителя – каквото и да направи – е винаги прав. Както и да го каже е винаги прав. Туй не пречи, че църкви, служби са го осъждали. Той си е прав, защото Той си е вътре в Бога и в Абсолюта. Няма как да направи нещо, което да не е правилно, защото е станал Правилният човек. Неправилните неща също ги прави правилни. Докато, казва Дзен, неправилният човек и правилните разваля, и неправилните ги доразваля. Съвсем друга...

Росиян Панайотов: А един Посветен винаги ли осъзнава, когато неговите действия или думи изпитват хората около него?

Елеазар Хараш: Посветеният осъзнава и като спи, защото той е толкова с Формули, толкова Същества около него, че просто и да направи грешка, той я вижда, но той тънко вижда, че тя не е грешка, а за някакви други същества. Даже някой път може да не е за човека отсреща, а за умрели в него.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Поуката е за тях, ако въобще те разберат за какво става въпрос, и човекът, който...

Росиян Панайотов: Последният въпрос – на Александър: „За какво мога да използвам добрите си бойни движения? Ако ударя стената с юмрук например, удрям ли Бог?“

Елеазар Хараш: Страхотни деца! Алекс! Истинският удар е в истинската мисъл. Истинската мисъл е да уцелиш Бог – Центъра си. Попитали Буда: „Истинският удар с меч, как е? Какво трябва да удари?“ Той казва: „Не да уцелиш мишената, а да уцелиш Центъра, ядрото, Пустотата. Това е прекият път.“ Питали го: „А ти как постигна това?“ Буда: „Станах Нищо. Търсех Нищото, Пустотата и не исках никакви резултати.“ Мусаши казва: „Този, който е постигнал Центъра си, себе си, неговият враг се самоубива – както е Сатана на Голгота. Атака срещу Христос. Христос възкръсва, Сатана умира. Не знаеш срещу кого си тръгнал, нали. Неговият враг се самоубива, както е на Голгота.“ И така, Алекс, Великата Стратегия на живота е ударът срещу злото в себе си. Злото е стената, която хората трябва да съборят. Ние трябва да се борим. Воинът в нас е Истината. „Истинският войн не се занимава с религия, казва Мусаши, а само с Пътя на самоусъвършенстването – ежедневно, и то самоусъвършенстване в Истината.“ Няма тука Бог и общи приказки, религии, ритуали – самоусъвършенстване в Истината. Точно затова Атлантида е страшно изпреварила – тези степени на Безупречност, цивилизация на Абсолюта. Войнът променя себе си и с това променя човечеството и вселената. Войнът в Атлантида винаги е търсил най-правилното действие. Това е така в общи линия. Другото е, че той като говори, може да не го разберат, но той много точно изразява Истината. Дори да... Той трупа тайна сила. Не държи даже дали ще го разберат. Ако го разберат е хубаво, ако го оценят е хубаво, но той прави таен ход към себе си. Той трупа тайна сила... Смиреният е в Нищото. И смиреният може да я понесе. Той ще я прегърне даже. Тя може да е тежка. Той няма да каже тя е горчива. Той понеже обича Истината, той е част от Истината и тя го досъгражда на все по-високи нива. И затуй смиреният... Дълбоките Истини се казват на смирените и на подготвените, които могат да оцелеят. Защото на много хора аз знам, ако им кажа Истината, щото знам неща за преражданията, но това не е Истина, която убива. Истина, която убива... И аз знам, че са неподготвени. И затова на такива хора – полуподготвените – се казват полуистини, полуистини, докато някога постепенно Бог позволи. Такъв е методът, нали, на постепенното, да може да оцеляват.

Росиян Панайотов: А важността на Смирението пред Учителя?

Елеазар Хараш: Той е пряката връзка. Значи без Любов и без Смирение няма Път, няма развитие. Въобразяваш си Учителя, играеш Паневритмия, ядеш ангелски супи – нищо няма да ти помогне. Даже ще стане по-лошо. И ще мислиш, че си ученик. Е, Учителят ще те чака, щото Той те е избрал. Той има търпение хиляди години да те чака да станеш. Но в Дълбокият смисъл Учителят иска ученици сега – поне да го посяват туй Смирение. Не да го постигнат, защото то е много висока летва. То унищожава света. Смиреният човек няма как болестта да му влияе или злото. Влизат в Нищото там. В Нищото как ще влезе зло и болест? В Нищото няма нищо. Затова е голяма сила. Когато казали на Махарадж диагнозата за болест, то няма... такава радост изпитал, нали, защото първо болестта... Той казва: „Аз не живея в тялото, аз не живея в ума и аз не живея в съзнанието.“ Той е осъзнат за Абсолюта. Е, къде отива тази болест? Тя е разбита. Срещнала е враг, който не познава. И около пет години или повече той си проповядва с тежката болест, заради Душите – Любов към Душите. Тя не го засяга.

Росиян Панайотов: Може ли това Учение, което ти изнасяш и Учителя, да помогне на хората още в този живот? И какво трябва да направят, за да проработи Учението в този живот?