Елеазар Хараш: Така. Дълбок въпрос. Хиляди и милиони години Го търсих и не бързах. И Той ме намери. Бог е, Който умее да ни намира, а ние трябва да умеем да Го търсим. Обикновено Го търсим и се смиряваме след много страдания. Това Търсене е вродено в нас от милиони и милиарди години. Никога не съм Го търсил с вяра и религия, а с Любов, Мъдрост и Истина. Трябва, когато си насаме с Бога, да Му покажеш една Скрита и, без показ, Чистота и Истинност. Това, между другото, е вродено в нашия Дух и той може да го покаже на Бога и да Го... Само насаме! Никакви хора, никакви... Туй го споменавам едвам-едвам, но казвам го. Значи – да Му покажеш Скрита, без показ... Нека хората да си мислят, че правиш грешки. Това е много хубаво и изгодно за Дълбокия Вътрешен свят. И това е Пътят, по който Бог специално те избира, обаче и ти си Го избрал Правилно. И така един ден Той ми каза: „Ела!“

Росиян Панайотов: Да, красива дума. Три букви, а толкова много значат.

Елеазар Хараш: Три букви, да.

Росиян Панайотов: А когато този Път – „насаме“ – свързан ли е със Слова или с Излъчване?

Елеазар Хараш: Някой път може да изричаш нещо, но то най-дълбокото Слово се изрича повече като Неизказаност. Не е точно думи. Може да е облечено в думи, но пак е Неизказаност.

Росиян Панайотов: А може ли да кажем, че Духът общува с Бога чрез Особено Излъчване, не толкова със Словото?

Елеазар Хараш: Да, чрез Особено, специфично – Чисто Излъчване, прикрито от света и от духовете, даже и от ангелите. Много ангели не знаят какво виждат.

Росиян Панайотов: Когато човек се моли, те имат ли понятие?

Елеазар Хараш: Даже Исая има – един път мисли, че е видял едно същество, а то е друго – даже Пророк. Само Бог ако разкрие.

Росиян Панайотов: А ангелите могат ли да доловят молитвите на хората и техните въжделения, и...?

Елеазар Хараш: Да. Те обикновено често работят Заедно с човека и така имат обща аура.

Росиян Панайотов: Но остава нещо скрито и за тях?

Елеазар Хараш: Остава, остава. Има неща Тайни в човешкия живот – те не ги знаят. Знаят много неща, защото хиляди години са били с някой човек приятел, но има неща, които не знаят. И Бог е оставил така да бъде – да може да проучват Бог, Скрит в човека.

Росиян Панайотов: Но те схващат, че има Тайна, неясна за тях?

Елеазар Хараш: Да, схващат.

Росиян Панайотов: И това е магнит сигурно за тях?

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Имаме въпрос от предния път. Аз само ще го прочета така, а ти ще му отговориш по твоя начин: „Когато родителят забелязва у детето отрицателни качества или негативни прояви, какъв следва да бъде Подходът му, за да не се спъне Правилното Развитие на детето, и за да не се изгуби неговото Чисто Доверие?“

Елеазар Хараш: Сега, всяко дете и човекът ще направят определени грешки и негативни прояви, защото за такива същества това е Предопределението за тяхното Израстване. Суфи казва: „Всички събития се ръководят от Бога и се случват както Бог ги иска, а какво е правилно и неправилно за тебе - то е смешно.“ Защото ако не си в Божията Любов, абсолютно всичко е друга посока. Бог е Вселяващият, Всезнаещият – Той знае нещата. Твоята критика – защото има и от София, които питат този въпрос – твоята критика към дете и някого, даже каквото и да е, е към Бога, и е болест. Тя вече е болест. И ако расте, става вече голяма омраза, тя иначе е малка омраза – става голяма омраза, става тежка болест и карма. Сам Бог е предвидил това и е казал: „Не съдете!“ Просто ще бъдеш осъден, то това е срещу Бога. Той е Всеобхватен и Той ръководи всичко. Ние си мислим кое е правилно и си въобразяваме: „Този, защо така кара – катастрофа?“ – смешни работи. Подходът е Любов към тези деца – към непокорните, към трудните... Подходът е Любов, Приемане, Смирение и искане на помощ от Бога как да им помогнем. Критиката е началото на безумието, а омразата е краят – това е път към тежка карма. И не може да подхождаш така към... не само към деца, нямаш право и животинка – нищо! Смиреният... Смиреният, търпеливият, не критикуват. Защото и Смирението, и Търпението са Любов. „Боже мой – формула – Ти бъди Водач на моето дете и само Ти го учи и поучавай. Ти го научи да превръща отрицателното в положително и положителното в Съкровено“. „Господи, Ти бъди Учителят на моето дете и го води към Себе Си“. Това е въпрос – мисля, че от Хасково, от София и от много други хора...

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Значи: „О Господи, Боже мой и Учителю мой, нека Твоята Любов тече към детето ми, дори когато то е в тежко положение“. Защото Любовта прониква през бремето на тежкото състояние и го крепи и пази отвътре. Останалото е голямо Доверие към Бога за всичко, за всеки развой, защото Бог знае кармата и знае кое е най-Скритото Добро. Лао Дзъ казва: „Причината, при която се случва голямото зло върху човека, е голямото его.“ То може да не се вижда. Аз знам кротки хора, които изглеждаха така, така... Туй го оставяме настрани, да не се увличаме. Критиката е болест и карма, а забележката е Любов и дихарма, но трябва да си в Божествената Любов, а не в човешката. Не се тревожи за детето си – люби го, моли се и помагай му с мярка, защото ще се случи това, което Бог иска, а не каквото ти си мислиш, че е правилно. А твоят израз и твоята правда за нещата – те са безсмислени, просто защото ти не си мярка, а Бог е Мярка. И тука, днеска, една формула от Учителя, която ми даде – смятам, че ще помогне на много хора: „Бог в мене ще реши всички въпроси“. Това може да се пренесе така: „Бог в детето ми ще разреши всичките му въпроси“.

Росиян Панайотов: Чудесно!

Елеазар Хараш: Това е.

Росиян Панайотов: А, според тебе, детето – само по себе си – какво би искало да види от родителите си като Подход, така както ти го долавяш?

Елеазар Хараш: Ами...

Росиян Панайотов: За да се успокои, за да добие увереност, то какво би...?

Елеазар Хараш: То не може да знае, защото други сили работят в родителите. Най-хубавото, което би искало, е Любов и Доверие, обаче някой път не се знае дали това е най-доброто. Някой път, може би е необходима Строгост – за промяна.

Росиян Панайотов: Да, да.

Елеазар Хараш: Не се знае, да.

Росиян Панайотов: Благодаря ти.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: И за следващия път отново ще ни гостува Сияйна със своите въпроси. И ще кажем два от тях – останалите два ще ги скрием; те са също много магнетични. И първият ще бъде за Прамайката – Първата Старица.

Елеазар Хараш: Да, кратко ще кажем.

Росиян Панайотов: Ти сподели, че така са я наричали – „Прамайката“.

Елеазар Хараш: Ашера.

Росиян Панайотов: Ашера. И всъщност „Прамайката“ – това е Първата Старица.

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: А тя свързана ли е по някакъв начин със Старците? Има ли нещо...?

Елеазар Хараш: Има връзка, да.

Росиян Панайотов: Има – страхотно! И вторият въпрос: „Коя е Любимата Формула на Бога?“ Да, имаш ли някаква...?

Елеазар Хараш: Да, имам идея – другия път ще е.

Росиян Панайотов: Отговорът на Елеазар на тези и други въпроси – в следващия ни разговор. И благодаря на всички за отделеното време и внимание.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Благодаря ти.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 8: ПЪРВАТА СТАРИЦА. ЖЕНИТЕ СУФИ. БОГ ПРАВИ ЛИ ФОРМУЛИ ЗА НАС? КОЯ Е ЛЮБИМАТА ФОРМУЛА НА БОГ? 21.04.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА

Сияйна: Привет, Елеазар!

Елеазар: Здрасти! Днеска ти си важната – какво ще кажеш?

Сияйна: Благодаря!

Росиян Панайотов: Какво да направим?

Елеазар Хараш: Ами „Учителя да движи!“

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е осмата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Продължаваме отново с въпросите на Сияйна. Но преди това да попитаме Елеазар: ти ми сподели наскоро, че Бог и боговете са се уплашили от Прамайката –Първата Старица – и Бог е заповядал да изгорят книгите ѝ и да разрушат Нейните храмове. Защо са постъпили така? Какво в Нея ги е уплашило?

Елеазар Хараш: Ами, този въпрос е дълбок. Но накратко: Прамайката е Стихийно Същество и друга част от Абсолюта, както Бог е част от Върховната Мистерия – Абсолюта; така и Прамайката, така и Прастарците. Те са нещо изключително, и всички, които се сблъскат с Него, не знаят отзад какво представлява Абсолютът. Просто е пълно Незнание.

Росиян Панайотов: А жената носи ли част от тази Стихия в себе си?

Елеазар Хараш: И самата жена като Любов – която има Божия Любов или Абсолютна Любов – носи, но Прамайката е нещо по-специално.

Росиян Панайотов: От тази Прамайка ли идва Стихията, която носи всяка жена и пред която Стихия благоразумният мъж отстъпва.

Елеазар Хараш: От Нея, но главното е – чрез Абсолюта. И също – Съществата на Божията Любов също имат такава Стихия; и Съществата на Абсолютната Любов – вече там има няколко степени. Все е степени.

Росиян Панайотов: И ето първият въпрос на Сияйна: „Разкажи ни за Прамайката – Първата Старица.“

Елеазар Хараш: Така. Туй дете най-много ме изпотява – така, в хубавият смисъл.

Росиян Панайотов: Днеска си я чухме, да, и я поздравихме.

Елеазар Хараш: Да, днеска я чухме. Значи Прамайката, или Първата Старица – Тя е Праобраз на Любовта – Несътворената Любов, Скритата Изначална Любов. Наричали са я „Даващата Живот“, „Прародителница и Майка на боговете“. Ашера е извън историята на света и вселената – останала е Дълбоко скрита. Старците са я наричали „Древноподобната“. Тя има в себе си част от Скрития Поглед на Мистерията. За Ашера няма описание, защото Тя е част от Тоталната Реалност – Отломък от Древното Сърце на Абсолюта – много забулена. Тя е не Сърце, а Сърцевина. Тука всякакви писания увисват, угасват. Тя казва: „Видяла съм неща, които боговете не са виждали, защото в Мистерията има завеса“. Казва: „Аз съм част от Неизречената Мистерия – нямам история“. Била е наричана в Атлантида „Мъдрата Прастарица и Жрица“. Тя е Древно Божество, а не богиня. Тя е Древно излъчена от Прасъществото и Той, Абсолютът, ѝ е дал частица от Себе Си. Тя е дала частица от себе си на Изида и на много други Богини и ги е усилила в техния Път. На Ашера може да влияе само Абсолютът. Ще има по-голямо интервю в Портала за Нея; Учителя ще каже кога. Това е иначе първият въпрос.

Росиян Панайотов: А само жени ли са се прекланяли на Първата Старица в Нейните храмове?

Елеазар Хараш: Не, не – и Жреци.

Росиян Панайотов: И Жреци.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос: „Дали жените Суфи стават Старици и дружат ли със Старците?“

Елеазар Хараш: Така. Друг дълбок въпрос. Жените Суфи стават Старици в духовен и Божествен смисъл – Души с Дълбинен опит – но не стават Старици в Древния Изначален Смисъл. Но има две особени Суфи жени, на които е била дадено една много висока степен – Божествена, но не Абсолютната. А Божествената им е дадена, за да ръководят и помагат на духовните, Съкровените – наречени „великопреданите Души“. Много от тези отдадени Суфи жени имат задача да сътворят с Любовта си Бог в себе си, но само на две е било позволено да сътворят частица от Абсолюта в себе си. Това са различни Позволения. Тези две сa надминали изискванията на Любовта и са успели да влязат частично в Истината за Абсолюта. Тяхната Преданост е била не силна, а Изключителна.

Росиян Панайотов: Да надминеш изискванията за Любовта – в смисъл?

Елеазар Хараш: Друга тема – трябва да се разгледа и да се хване насаме, за да се каже.

Росиян Панайотов: А малката Сияйна – откъде този въпрос за Старицата? Как?

Елеазар Хараш: Ами Бог. Когато Бог влезе, Той знае какво да пита чрез нея и аз какво да отговоря. И това всичкото го прави Бог.

Росиян Панайотов: „Бог прави ли Формули за нас?“ – другият въпрос на Сияйна.

Елеазар Хараш: Бог е Единственият Действащ и Словото е Негово. Словото е Метод на Бога. Словото работи само по Негова Воля. Ако Бог не прави Формули за нас, и ние не може да ги правим. Бог ни учи и Той иска да работим Заедно. Той е Учителят на Словото. Тук по-кратко съм отговорил.

Росиян Панайотов: И четвъртият въпрос: „Коя е Любимата Формула на Бога?“

Елеазар Хараш: За някои хора има Специални Формули, но иначе главната Формула е: „Бог е Любов“. Той иска да знаем, че е Любов и затова Есенцията на живота е – неговата Идея – „Бъди Любов!“ Това Бог го иска най-много. Защото без Любовта ти влизаш в „тъмни ръце“ и в предопределение, но тук пък има уроци. „Бог иска Любов и Чистота“ – казва Ибн Араби. И Ибн Араби обяснява – казва: „Любов, а не критика, завист, гняв, омраза“. И казва: „Който осъжда нещо, веднага става зависим от това нещо и така той сам се осъжда – много хубаво го обяснява – и се предопределя от своето невежество“. Не че има предопределение, но твоят начин на мислене става предопределение. Ибн Араби казва: „Без значение е какво мразиш, ти ще бъдеш осъден от самата омраза, защото си влязъл в нея и тогава тя те предопределя“. Защо? Връщаме се пак на „Бъди Любов!“ Защото в Любовта няма предопределение. Това означава, че Тайната на съдбата е в това, че човекът сам се е осъдил. И така Бог казва: „Бъди Любов!“, защото само когато търсиш Любовта, ти търсиш Волята на Бога и може да се спасиш от Неговия Гняв. Голям е Ибн Араби. Бог е Любовта и Бог е Гневът. И затова: „Бъди Любов!“, за да си в Бога, защото да не влезеш в Неговия Гняв. В Любовта няма предопределение. Това означава: „Бъди Любов и Аз ще те устройвам.“ Другото е бреме и падение. Тук загатнал е Ибн Араби. Учителя – скоро в една мисъл – така, вчера или днеска я четох – казва: „Тоя, когото в даден момент осъждаш, това си ти самият“. Това е в „Мисли за всеки ден“ – двадесета година, двадесет и първа. И затова пак се връщаме: „Бъди Любов!“ – това е Освобождението. В Любовта карма няма. Но тя трябва да се разбере, защото „Бог е Любов“, а не карма, но хората продължават да си правят карма. Ако нямаш Любов, например, и говориш за Любовта, и това е карма, и то тежка. Но е дадена Свобода. Простички неща, обаче...

Росиян Панайотов: Да те попитам така, като слушах: когато някой все пак наруши този закон и влезе във връзка с този егрегор на омразата, на критиката – лесно излиза ли се оттам? Този егрегор ще го пусне ли просто така?

Елеазар Хараш: С Дълбоко Осъзнаване, Разкаяние. И Истинското Разкаяние означава, че не може да повториш тази грешка. Трудно е, обаче много е строга кармата. Просто...

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Самата Божия Любов има Страшни изисквания, за да може хората да се спасят от кармата и от многобройни тежки прераждания. Да не говорим – от тежки по-тежки, но все пак – Свобода.

Росиян Панайотов: А да те попитам: Учителят прави ли Формули за нас? Ти как би отговорил?

Елеазар Хараш: Както и Бог – и Той участва в този процес – и без Тях ние ще си въобразяваме, ще умуваме и ще ги правим някой път механично. Но когато Той ги прави, знакът е, че ние ги правим Осъзнато.

Росиян Панайотов: И това дава допълнителна енергия на Формулите?

Елеазар Хараш: И увереност, и енергия, и стабилизиране, и дълбок Покой, макар че има неща по-дълбоки от Покоя.

Росиян Панайотов: А Абсолютът прави ли Формули за нас?

Елеазар Хараш: Той е отвъд всичко. Той е дал нещата в Ръцете на Бога – вселил е там и Любовта, и много други неща. Но то е даже отвъд Единството. Някой път...

Росиян Панайотов: И една молба: да споделиш за тази Практика „отчет пред Образа на Учителя“, която ти правиш всеки ден – нещо малко да ни кажеш.

Елеазар Хараш: Ами първо: то е много лично. Второ е: Имам Образа на Учителя и така, моя снимка – от години наред. Той е позволил. Формулата е: „Аз съм в Учителя и Учителя е в мен“. И всеки ден ми казва, ако някъде фино съм сгрешил – тънко нещо. Защото, ако не го изтрия, или ако не се поуча – свършено е с мене. Другите нямат такава Отговорност, но моята Отговорност е Страшна и трябва да знам някъде направил ли съм грешка – само за един миг, защото вечерта може да си замина. Просто Страшна Отговорност е! Примерно знам Формули, които никога няма да ги изрека на никого, защото те са – надминават тайни служби, мафии, армии – Страшна работа е! Обаче свързани са с Абсолюта и могат да Го задвижат – не Бога. Нямам право на споделяне! Те могат да се задвижат само ако някой посегне на Съкровеното – на скъпи Души, на... Посегне ли се там, просто по-хубаво е да не си се раждал. Но и това не може... не може да се споделя там. Там е заключено, поради Огромната Отговорност – не е голяма, това е огромна.

Росиян Панайотов: Всъщност тази Отговорност може да се носи само...

Елеазар Хараш: Те са Свръхформули – нямат нищо общо. Никога не можеш да ги измислиш по никакъв начин – ако щеш и цял ден – и да се молиш, не се дават. Те се дават по линия на Абсолюта.

Росиян Панайотов: Но се дават само на Безупречността и този...?

Елеазар Хараш: На Тайната Вътрешна Чистота, която... Защото и те се правят Заедно с Него. Но дълбоко е, дълбоко е.

Росиян Панайотов: И да кажем, че за следващия път ще ни гостува Антони с неговите въпроси. Той е на седем години. И един от неговите въпроси е: „Звуците ми говорят – те винаги ли казват Истината?“ Много, много мистично звучи.

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: И от неговата майка ще имаме един въпрос – от Пресияна. Благодарим ѝ, че ни изпрати въпросчетата на Антони: „От известно време си задавам вътрешно въпроса: достатъчна ли е Абсолютната ми Любов към моето дете, за да внедря Бог в неговия Път?“ Достатъчна ли е?

Елеазар Хараш: Ще отговорим другия път.

Росиян Панайотов: Да, добре. Ами това е от нас. Благодарим за отговорите на Елеазар. Отговорът му на този и на други въпроси – в следващия ни разговор. И благодарим на всички за вниманието. До скоро.

Елеазар Хараш: Да.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 9: КЪДЕ ОТИВА СВЕТЛИНАТА, КОГАТО Е ТЪМНО? ЗАЩО НЕ СЕ РАЗБИРАМЕ С ОЧИ? ЗВУЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ, ТЕ ВИНАГИ ЛИ КАЗВАТ ИСТИНАТА? 19.05.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА АНТОНИ

Елеазар Хараш: ...Всичко, защото е от Сърце. За какво ти е думи? Там се е гледало това – Състоянието – преди думите.

Росиян Панайотов: Да започнем с една формула.

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Коя да направим?

Елеазар Хараш: Която идва отвътре.

Росиян Панайотов: „Учителят да движи“?

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е деветата част от нашата поредица: „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес продължаваме с въпросите на Антони, на седем години. Той има три много Mистични въпроса. Но преди това, да попитаме Елеазар: какво трябва да направи една Душа, за да се роди близо до теб и Учителя в следващия си живот, за да следва Истината с ново Усърдие и с ново Вдъхновение?

Елеазар Хараш: Да. Не се знае дали Душата може да направи нещо. Туй, което го прави, е Божията Воля, а Той знае Изначалните Отношения на Душите и Той подтиква. Той отвътре знае коя Душа при коя трябва да отиде – независимо дали е карма, или по дихарма. Бог ръководи.

Росиян Панайотов: А можем ли да кажем, че се движим на ята и когато Учителя ни призове, ние се събираме Заедно?

Елеазар Хараш: На групи се движим. И като сме пръснати, пак сме на групи. Защото всеки, който работи върху себе си, той вече участва в тази Единна група, която... и не е необходимо... Сега всеки трябва да работи главно със себе си и в малък кръг от хора, за да може да е концентриран. Големите групи разпръскват.

Росиян Панайотов: А когато Учителя призове, това как се различава, че има Призив от Учителя?

Елеазар Хараш: Не – то просто тръгваш, просто изпълняваш.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Няма двойственост – няма въпроси, няма „дали“ – направо тръгваш и изпълняваш.

Росиян Панайотов: А когато хората са събрани по Призив от Учителя, има ли някакъв знак, по който може това да се разпознае?

Елеазар Хараш: Ами знакът е, ако са във Велико Единство – хармония.

Росиян Панайотов: Продължаваме с въпросите на Антони. И ето първият негов въпрос: „Къде отива светлината, когато е тъмно?“

Елеазар Хараш: Сега, първо, ние се видяхме с Антони скоро.

Росиян Панайотов: Много красиви очи има малкият.

Елеазар Хараш: Много така, много красива Душа. Майка му е много напреднала Душа и тя туй, което каза: „Аз го обичам и с Божия Любов, и с Абсолютна Любов“ – не преувеличава, защото я познавам. Тя има нещо много предано – силна Душа, такава чудна. Както и да е. И той се така, допря до мене с главичката, така приятелски, така дойде за малко – много фина Душица. Както и да е. Значи: „Къде отива светлината, когато е тъмно?“ Ако сме в Бога, има само Бог и няма светлина и тъмнина – няма двойственост. Бог е казал: „Да бъде светлина!“. Тъмнината вече е била. Тя е съществувала, тя е Древна Скритост на Бога, докато Светлината е ограничена. „Да бъде!“ означава „излизане навън в ограничение, в съществуване“. Тъмнината е Изначална Осветеност и Скритост на Бога. Тя съществува само като идея, иначе я няма, и затова в Тъмнината има Скрит Покой. В Тъмнината има уют и затова, когато лягаш да спиш, угасваш ограничението, наречено „светлина“. В тъмнината има Скритост, има Истина. Истината е в Тъмнината на Скритостта и Уединението. Всеки трябва да освети своята Тъмнина, която е невежеството, всъщност. В Тъмнината Христос възкръсна, защото е Чист Дух. Той възкръсна в Скритостта на Бога и показа, че няма Тъмнина. Дионисий го нарича „Божественият Мрак“. В Божественият Мрак светлината е бедна. Тъмнината има Тайна Вътрешна Мисия. Вторият Старец казва: „Тъмнината е Светилище за Чистите Духове, тя е Древна Скрита Земя“. Христос се извиси в Тъмнината на Голгота – привидната Тъмнина. Дионисий Ареопагит казва: „Истинската Тъмнина е Божествен Мрак, който е неизвестен за хората“. Иначе означава „Ослепителна Светлина“ – този Божествен Мрак – и хората не могат да го понесат, и затова мислят, че е Тъмнина.

Елеазар Хараш: Туй е вторият ли въпрос? – „Защо не се разбираме с очи?“

Росиян Панайотов: Това е вторият въпрос. Значи, искаш да кажеш, че Тъмнината винаги е била, а Светлината е трябвало да бъде призована и създадена.

Елеазар Хараш: Тъмнината означава „Скритостта“. Този Божествен Мрак винаги е бил и Бог е вътре Скрит, и чака да се завърнат хората в Ослепителната Светлина – преведено. Но това е було. Така се нарича, но Словото не може да изрази Истината – то е бедно – в сравнение с Истината е бедно.

Росиян Панайотов: А кой е Подходът?

Елеазар Хараш: Някой път може да преживееш нещо Прасъкровено – отпада всяко Слово, няма... Много неща не са казани, които са преживяни. И аз имам такива преживявания. И той, Николай Райнов, казва: „Никакво перо няма за тези неща“ – извън Библия, извън писание. И Дълбоките неща са точно такива – Неизразими. Тези, дето са изразени в Библията, са обедняли.

Росиян Панайотов: А Подходът, когато срещнеш този Голям Мрак, какъв е, за да може да видиш Ослепителна Светлина зад него?

Елеазар Хараш: Ами Истината в тебе е Подходът.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Това е Подходът на Безкрая, на Духа.

Росиян Панайотов: Страхотно!

Елеазар Хараш: Да. Нещо като Подход без подход – без действие – тоест Пряко Проникване.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос на Антони: „Защо не се разбираме с очи?“

Елеазар Хараш: Защото Бог не е влязъл да живее в нашите очи. Ние гледаме със себе си – чрез кармата си, чрез ограничението си, чрез ограничената светлина. Очите са Жива материя на Слънцето, на Слънчевия Дух. Без Духовна Чистота ние нямаме очи. Да гледаш не е Виждане. „Да виждаш“ означава „да разглеждаш нещата с Очите на Бога и на Учителя, и на Истината“. Очите са прозорци на Съзнанието и Познанието. Хората се гледат, за да открият някаква информация и знание в очите – нещо скрито, но това е само бедно гледане. Защото само Любовта е Виждаща. Чрез Любовта Виждащият е Бог. Малко отклонение ще направя – за Фондацията искам да кажа нещо, защото там също има дълбоко невиждане. Значи тази Фондация се ръководи тотално от Учителя и от мене – главно от Учителя. Ние ще направим три неща, които хората не знаят въобще. Двете никога няма да се изрекат, защото това е дълбока... Значи, ти и сестричката ти, Денито и много други – много съм доволен – в смисъл, че има едно... тече едно Пречистване, едно Смиряване, едно... То е процес – още много работа има, но става въпрос, че много важно нещо е туй. Не да ви хваля – нямам такава идея. Доволен съм, казано накратко. И Учителят е доволен. Той, Учителят, държи на постепенното изправление – не на такива бързи, изхвърлящи неща. Значи: три неща са Абсолютни – двете не се споделят, едното донякъде ще го споделя. Значи: кармите на многобройни души – става въпрос за стотици хиляди – ще бъдат смекчени от 50 до 70%. Това са малките неща, които може да се кажат, и ние с Учителя ги правим Тайно. Другото е, че тези Души, които имат голямо Смирение и Послушание до смърт – има около 15, но те ще дойдат много още; аз знам, че са много – те ще получат нещо по-дълбоко. Ще навлязат – Тайно ще бъдат вкарани в Прасветлината и така нататък. И всичко друго не може да се Изрече. И всичко туй, което го изнасяме, няма идея за рейтинг, за авторитет, защото е страшно невежество. От години наред съм го изхвърлял туй. Понеже, ако искаш рейтинг или да си авторитет, ти си нарушил Свещения Закон на Бог и Учителя. Означава, че ти вече си умрял – просто е свършено! Тези неща са Скрити – между мене и Учителя. Ще се върна за очите. Значи Фондацията ще направи Тайни неща, без показ, и абсолютно не държи на уважение на хората или на неуважение. Ще има такива, които са благодарни за кармите си, други няма да са благодарни. Абсолютно отхвърлени са и двете неща, защото Лао Дзъ казва: „Ако чакаш хората да те уважават, нямаш Дао, нямаш Център.“ Вече ти си... капитална грешка. Както: ако искам рейтинг – аз вече съм поставил Бог и Учителя на второ място; ако искам рейтинг, аз съм обречен. Означава, че в туй Учение една погрешна стъпка – и знам какво коства, защото тези неща ги знам още от ученически години. Славата – още навремето разбрах, че е огромен боклук. Това е... Който иска да се прослави, то е не само его, то е обреченост. Дори и в хубав смисъл да искаш да се прославиш, пак е голяма грешка. Но тези – радвам се, че ги разбрах още в ученически години, и сега да не си губя времето. Така. Значи да се върна за очите. Учителят казва: „Този, Който направи очите, не вижда ли? Вижда. Но Господ вижда без очи и говори без уста, без да има уста.“ Уста – ограничение. Учителят казва: „С Чисти очи трябва да гледаш нещата.“ Тоест с Бог, а не като критика и съдия. Тогава се проваляш и тогава гледаш, без да виждаш. Гледай си с очите, но с Чистото си Съзнание. Темата за очите е дълга. Тук само я загатнах. И затова е важно – критиката пречи на очите. Освен туй, тя често гледа чрез кармата – друга грешка. Гледа се само с Погледа на Бог – Учителя на Любовта – това е Гледането. Другото е трагично.

Росиян Панайотов: Елеазар, би ли споделил: тези сили, които се опитаха да обявят Фондацията за фалшива, че не е реална – те откъде идват?

Елеазар Хараш: Не, те не ни интересуват. Те са... даже не мога да ги нарека „тъмни сили“. Те си вървят по някакъв свой път, който си е кармичен. Но не ни интересуват, защото ние сме концентрирани да направим Тайно Добро и Дълбинно Добро. Туй, което казах, е Тайно Добро – то е донякъде само. Онуй Дълбинно Добро е Страхотно. То е между мене и Учителя. Затуй Фондацията е ценна, иначе за мен нямаше да има цена. И то е – не е даже безвъзмездно, даже не е Чисто. То спада към Свръхчистота, която пак не може да се обясни.

Росиян Панайотов: Това, което тя дарява?

Елеазар Хараш: Да, да – което ще даде на Душите.

Росиян Панайотов: И така, последният въпрос на Антони: „Звуците ми говорят – те винаги ли казват Истината?“

Елеазар Хараш: Когато Бог влезе в тебе, звукът се изяснява, защото всички звуци са Негови. Те излизат от Него, от Неговата Скритост. Въпросът е: Къде сме ние – в себе си или в Него? Когато сме в себе си, си въобразяваме. Един път чух един особен звук на гълъб и видях, че той плаче. И огледах се, ослушах се. И той беше попаднал – в блоковете нали има едни тръби, ей така – и той беше влязъл отгоре вътре, незнайно как, и застанал хоризонтално. Той трябва или надолу да падне и да се удари, или нагоре. Пущаш формула. И не знам как – излезе, изчезна, излетя. Но нашата работа е ние да направим своето си. И винаги се тръгва със Словото, защото Бог е в Словото. И чрез Словото Той вече влиза в крилата, влиза във... успокоява го първо, защото той се тревожеше там. Както и да е.

Росиян Панайотов: А каква подходяща формула може да се каже в такъв момент?

Елеазар Хараш: Тя идва в момента, спонтанно нали, но: „Господи, помогни на – елементарно може да е – помогни на този гълъб по най-хубавият начин.“ Случвало се е и врабчета да падат там. И даваш им част от енергията си, която е Божия Енергия на Словото, и Словото ги упътва.

Росиян Панайотов: А трябва ли да се тревожиш за тях? Ти изпитваш ли тревога за тях в такъв момент?

Елеазар Хараш: Не – правиш формула, защото формула с тревога не е формула. Значи Истинската вяра – тя прави формули, но няма безпокойство, защото Библията казва: „Ти, като вярваш, трябва да вярваш така, че все едно нещата са станали, а не ще стават.“ Предварително са станали и после те се оформят като процес.

Росиян Панайотов: Тоест формулите не предполагат да се влага тревожност в тях?

Елеазар Хараш: Който кара формули, трябва да ги изключи. Защото умът се опитва чрез тревога да потиска и да пречи – да забавя нещата.

Росиян Панайотов: Това беше за звуците.

Елеазар Хараш: Четвъртият – на Пресияна?

Росиян Панайотов: Да, на Пресияна. Имаме въпрос от разговора ни през април от майката Пресияна. Аз ще го прочета: „От известно време си задавам вътрешно въпроса: достатъчна ли е Абсолютната ми Любов към моето дете, за да внедря Бог в неговия Път?“.

Елеазар Хараш: Да. Значи аз ти казах: познавам я тази Душа. Тя скоро даже пак идва. Това е дълбока Душа и скрито е много Чиста. Отговорът е: ако Любовта е Абсолютна – това е всичко; ако е Божия – това е достатъчно; ако е полудуховна – не е достатъчно. Но тя е силна Душа. В първите два случая действат Абсолютът и Бог. Към Пресияна: познавам те, не се безпокой за кармата – ти правиш Скок в Развитието. За тебе не се тревожа, ти си чудна Душа. Туй е.

Росиян Панайотов: Прекрасно! И следващия месец, да кажем, че ще ни гостува отново Сияйна със своите въпроси. Те ще бъдат четири – ти ги одобри.

Елеазар Хараш: Да, да – „Безкрайната Сияйна“.

Росиян Панайотов: Безкрайната Сияйна, да. И един от тях е: „Как Бог или Абсолютът направиха Първия Старец?“

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Ще отговорим ли?

Елеазар Хараш: Да, да, да.

Росиян Панайотов: Но отговорът на Елеазар на този и други въпроси – в следващия ни разговор. Благодарим на всички за вниманието и до скоро.

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Благодаря ти.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 10: СТАРЦИТЕ И СТАРИЦИТЕ СА НАШИТЕ ПРЕДЦИ. А КОИ НЕ СА НАШИТЕ ПРЕДЦИ? КОЯ Е МАЙКАТА НА ЕВАТА? КАК БОГ ИЛИ АБСОЛЮТЪТ НАПРАВИХА ПЪРВИЯ СТАРЕЦ? КОЙ РАЖДА СТАРЦИТЕ? ТЕ ИМАТ ЛИ МАЙКА? 23.06.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА

Росиян Панайотов: Да започнем с една формула?

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: „Учителя да Присъства“

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е десетата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Продължаваме с въпросите на Сияйна, която е вече на седем години. Но преди това да попитаме Елеазар: кой може да различава вътрешните гласове в себе си? Ти си споделял, че чак след Новораждане човек може да различава кой му говори отвътре. Би ли споделил нещо?

Елеазар Хараш: Гласовете са навсякъде във вид на трептения, на шепот – и в хората, и в животните, и в предметите, даже и в камъка има гласове и може да разказва камъкът история. Да се домогне човек до Чистия Глас, означава да води един Дълбоко Истинен, Правилен живот – туй иначе е голяма тема – и само тогава ще може да чува Гласа в гласа; тоест Този, Който е създал Гласа, ще влезе, и тогава вече Той говори Истинното, а другите може да си въобразяват, че са прави, че чуват. Обаче този, който наистина чува, той става Мъдрец, Посветен, Учител и същевременно изключително скромен и смирен. Един от методите за Пряко Общуване с Бог и Учителя – това е Абсолютното Смирение. Смирението е Методът на Чуването, Методът на Виждането, Методът на Прякото Общение. Изключително качество, което на милиони е трудно да се каже, че има един човек. Просто е изключително качество – висотата му е такава. И когато Бог иска да общува с някой човек и да му даде Гласа Си, Окото Си – както и Учителя дава Гласа и Окото Си – първо го прави Смирен, Дълбоко Смирен, за да го направи Своя Врата. Но голяма тема е тази.

Росиян Панайотов: Ти сподели, че дори и камъкът чува глас, дори и растението чува глас, дори и животните чуват гласове.

Елеазар Хараш: Да. Влизат ангелите и могат да разкажат в растенията, в цветето – каква е билката, как да се използва – при Чистото Общуване, Съкровеното, не както учените. Ученият вижда физика, химия, атоми. Чистият вижда Незнайното, Неизмеримото, Любовта в цветето. И аз съм имал случай: камък ти разказва директно история, нали.

Росиян Панайотов: А този Вътрешен Глас ли кара, да кажем, билката да се разкрие на някой, който има Любов, особена Любов към цветята?

Елеазар Хараш: Той прави връзката – и с билката, и с човека. Влиза в Душата на билката, в Душата на човека – и Той Самият внася Душа – и човек просто разбира за какво става въпрос, а другите просто гледат.

Росиян Панайотов: И тогава просто билката проговаря на човека.

Елеазар Хараш: Да, да, да. Казва му каквото трябва, а другите си въобразяват.

Росиян Панайотов: А, какво би посъветвал всички, които чуват разни гласове в себе си? Как те да се отнасят към всички тези шепоти, видения, за да не бъдат подведени и да не подвеждат и околните?

Елеазар Хараш: Само по Пътя на Любов към Истината. Истината ще уточнява и накрая ще даде Различаването.

Росиян Панайотов: Но дотогава човек не трябва да бърза да излиза навън, да разказва, да...

Елеазар Хараш: Тогава, каквото и да разказва – губи; каквото и да чува, мисли, че това е символи, че това е изпратено от Бога. Примерно: да кажем, среща черна котка. Той, Бог, Той не зависи от тази черна котка. Бог в тебе как може да зависи от символи? Той е над. И когато Този Глас те води към Себе Си, ще се откажеш от всички символи, от видения. Докато виждаш още – означава, че не виждаш. Прякото Общение е Нищото – то изключва всичко. И тогава Нищото говори в тебе, и тогава Гласът на Учителя е Чист – говори ти ясно, говори ти разбираемо.

Росиян Панайотов: И така, първият въпрос на Сияйна: „Старците и Стариците са нашите Предци, а кои не са нашите Предци?“

Елеазар Хараш: Първо: Предците, това са Старците и Божествата. Те са Древни. Те са Древната Истина в нас. Те са Великото и Дълбокото Единство в нас самите, а Адам и Ева са друга школа – разделението – изгубеното учение. Предците са Древният Път, Изначалният Път, а Адам и Ева са изгонени, за да се Завърнат. Старците са Тайнства, преди да съществува Пътят. Старците са нашата Основа. Те са Древният ни Корен. Те са Истинските Предци.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос: „Коя е Майката на Евата?“

Елеазар Хараш: Така. Скрита е Майката. Когато Ева избира света, тази Майка е строга, а когато избира Бога и Божията Воля, тази Майка е поучаваща. Тя води Ева към Дева и Ева става постепенно Чиста Изначална Душа, Чисто Съзнание. Велико е, когато Ева привлече Истинската Майка на Любовта. Тогава тя ще се завърне един ден в Силата на Любовта и в Прамайката. Тогава Любовта става Осъзната. И мога да кажа – самата тази Любов, Осъзнатата – това е Върховното Служене. Както Чистият Извор служи. Тази Любов е Съвършенството на Служенето. Само тази Божествена Любов работи за Всеобщото Спасение, защото трябва да бъдат спасени тези, които са изгубили Любовта си; защото те са изгубили Душата си. Живата Душа е Любов, а мъртвата е знания. Проблемът на вярващите и невярващите е, че те знаят, и затова воюват с дявола или със себе си, а Любовта – познава. Защо? Защото любящият се слива с Бога и е блажен – няма с кого да воюва. Любовта е... Любовта няма врагове, няма противници. Любовта е Последното Слово във Вселената и отвъд нея. Майката на Евата е Изначалната Любов. И ако ти станеш Любов, и ако ти си Любов, ти си в Бога и в Любовта, а не в религията и знанията. Какво значение има за Любовта от коя религия си, ако нямаш Любов. Любовта е Бог. Любовта е Майката на Живота.

Росиян Панайотов: Третият въпрос на Сияйна: „Как Бог или Абсолютът направиха Първия Старец?“

Елеазар Хараш: Абсолютът е създал Първия Старец по Древен Начин – не чрез Слово, а чрез Изречено Безмълвие. Тука само малко ще се отклоня и ще продължа. Значи: Учителят е Изречено Безмълвие и затова, както и да искаш да Го изразиш, не можеш. Той не е като другите, нали, Той изпреварва. Значи, Абсолютът е създал Първия Старец по Древен Начин – не чрез Слово, а чрез Изречено Безмълвие. И затова Първият Старец казва: „Преди милиони години там, в далечното минало, Аз бях.“ И казва: „Аз научих Слънцето да свети.“ Учителят е Древен. В лекциите си Той казва: „Аз съм преди Вечността и ще бъда след нея.“ И още: „Когато преминете през 100 милиона слънца, през 100 милиона слънчеви системи, и дойдете при Мене, Аз ще ви поздравя.“ Виж къде е Учителя? Учителят казва: „Казвате, че съм Дънов, но Аз съм без дъно. И вие сте Бездна – „без дъно“ означава – но трябва да я откриете.“ Въобще, Учителят даже е преди бъдещето – Той е Древен – там няма такива неща. Всички тези неща – какви послания, какви, нали? Древността е над всичко. Той е Източникът.

Росиян Панайотов: Ти сподели че, Той е дошъл, за да може целият български народ да Го избере, а са Го избрали едва само Неговите ученици.

Елеазар Хараш: Да. Хората са избрали света и винаги ще имат проблеми, а учениците постепенно заличават – заличават карма, заличават бреме и вървят в Правия Път. И след време всичко ще им бъде дадено, защото Учителят е Избрал, а Той не прави грешка.

Росиян Панайотов: Четвъртият въпрос на Сияйна: „Кой ражда Старците? Те имат ли Майка?“

Елеазар Хараш: Старците не са родени, а Неродени. Те са Древни Дълбини, излезли от Мистерията на Абсолюта. Те само изглеждат като родени, за да се сближат с нас. Старците са Истина в действие, както Учителя – Божия Воля в действие. И Старците са Божия Воля в действие. Те имат Любовта в Себе Си и това е Тяхната Майка, Тяхното Единство. Те имат Мъдрост – и това е Техният Баща, а Истината е Тяхната Дълбина, Тяхната Мистерия. Те са Образ и Подобие на Безкрая и Мистерията, и затова Те не говорят за Истината – Те са Истината; и затова Творят Истината – Неродеността. Старците са Движения на Благия Покой – Морето от Прасветлина. Понеже са Неродени, те се хранят с Прасъстоянието – Великата Несътворена Пълнота, Манната. Манната – това е Неродената Храна. Никое Мъдро Същество не иска да разбере Абсолюта, а само да е Докоснато от Него. Ал Мотихара, 25-ият Независим Старец от Първия Кръг, казва: „Величествено е само Неразбираемото“. Това е.

Росиян Панайотов: Ти имаше нещо за Смирението, което ни беше приготвил, или?

Елеазар Хараш: Не, не.

Росиян Панайотов: Значи за следващия път ти се съгласи да ни разкажеш нещо за мястото на талантите и дарбите в Пътя на децата – тяхното развитие и реализация. И ако нашите дарби и таланти са това, което обичаме да правим, може ли да ги развиваме и израстваме духовно, без това да ни отдалечава от Пътя към Бога?

Елеазар Хараш: Да. Ще отговорим, да. Но пак: една дарба, ако не е посветена на Учителя, тя ще изгуби себе си. Те са Същества, дарбите, които работят в човека и искат да го тласнат, но ако той не разбере Служенето – Осъзнато Служене на Бога – след време ще губи дарби и сили, и всичко ще губи.

Росиян Панайотов: А ако дарбата съвпада с това, което човек обича да прави? Или това не е достатъчно?

Елеазар Хараш: Ами ще бъде някакъв път, но няма гаранция къде ще го изведе, защото абсолютно на всичко Основата и Коренът е Учителя. Всичко, което правиш без Учителя и ако не е в Негово Име... Защото Учителя е Страшна Дума – Страшното Съвършенство. Това е... Значи Върховният Учител – Абсолютът – е създал Учителя и затова Бог търси Учителя.

Росиян Панайотов: И Бог търси Учителя?

Елеазар Хараш: Да. Търси Го, защото без Него не може да стане Достъпен. И то така Достъпен, че просто... толкоз Ясен. И ако някои не разбират Учителя, то е от Прекалената Яснота – аз съм стигнал до този извод – а пък тя е Дълбина.

Росиян Панайотов: Значи може да кажем, че Учителят трябва да стане Център на живота, около Който всичко да се завихри.

Елеазар Хараш: Абсолютно всичко в Него е – и събития, и явления, и малки подробности. Въобще, всичко е Той.

Росиян Панайотов: Следващият месец ще ни гостува Аделина отново, за втори път, със своите въпроси. И ще прочетем два от тях, останалите ще ги запазим: „Откъде се появи Тъмното?“ И още: „Кои са животните на демоните – нито от земята, нито от пръста, нито от небето, а от техния свят?“

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Ще ѝ отговорим ли?

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Отговорът на Елеазар на този и други въпроси – в следващия ни разговор. А може ли да кажем, че Пробуждане, Просветление, Посвещение – това е Пътят на ученика към своя Учител? 

Елеазар Хараш: Пробуждането е само началото, а реалното вече Пробуждане става в Посвещението. Случва се в Самадхи. В Самадхи, мога да кажа, става Тотално Сливане на Учител и ученик. И вече няма Учител и ученик – няма двама – стават Едно.  И всичко Учителят си Го върши – ученикът осъзнава това. Някои мислят, че той действа, само че действа само Учителя.

Росиян Панайотов: Да и тогава ученикът става Син?

Елеазар Хараш: Ами става Син. Даже може да се каже, че не става ученик – става Мистерия. Истинските ученици стават Мистици.

Росиян Панайотов: Мистици.

Елеазар Хараш: Дълбока – друга Вода.

Росиян Панайотов: Добре. И искаме да поздравим всички приятели с един откъс от новата ни предстояща книга: „Учителя за Себе Си“. Там ще бъде вкарана и Диамантената Книга, която подготвяш.

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Да. Ето един фрагмент: „Упованието ви да е Огън. Пътят към Мен е като река към море. Пътят към Мен е като Огън към Огън. Пътят към Мен е Усърдие и Упование. Който е усърден към Мен, ще Ме види. Който уповава на Мен, ще Ме узнае. Аз съм всякога Верен за уповаващия. „Верен и Неизменен“ е Името Ми, но искам да сте Усърдни и Упованието ви да е Огън.“ – Първият Старец, Учителя.

Елеазар Хараш: Да.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 11: ОТКЪДЕ СЕ ПОЯВИ ТЪМНОТО? КАКВА СВЕТЛИНА Е БОГ – СМЕСЕНА, ЗЛАТНА И БЯЛА ЛИ? КАК ИЗГЛЕЖДА БОГ? КОИ СА ЖИВОТНИТЕ НА ДЕМОНИТЕ: НИТО ОТ ЗЕМЯТА, НИТО ОТ ПРЪСТТА, НИТО ОТ НЕБЕТО, А ОТ ТЕХНИЯ СВЯТ? 24.07.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА АДЕЛИНА

Росиян Панайотов: Да направим една формула за начало:

„Учителю, присъствай постоянно помежду ни“

Елеазар Хараш: Можем, да.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е единадесетата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Продължаваме с въпросите на Аделина. Но преди това да попитаме Елеазар: наскоро ти ми сподели нещо от Мелхиседек – една нова идея от него: „Истината не е красноречие, Истината е Мълния“ Би ли допълнил нещо за тази идея?

Елеазар Хараш: Ако Истината беше красноречие, нямаше да издигне хората в Развитие и да ги вкара в Развитие – да ги всели. А Истината е Мълния, която прониква много Дълбоко в Чистия Дух, защото те са сродни. Чистият Дух също е Мълния – тоест Изначален, силен. И той може да приеме Истината по правилният начин – умът не може; в ума тя ще се приеме като заблуждение, халюцинация, илюзия, нали, и затова тя не се дава на умовете. И на земните хора не се разкриват Дълбоките неща – за войната, даже за тези пожари, които имат много Скрит, Дълбок Замисъл, който не е за обикновени хора. Той даже някой път не е и за религиозни, и даже някой път може да засегне и духовни хора. Въобще, Истината е много Дълбоко нещо и само за подготвените. Тя се дава на подготвените хора, и тук-там се казва, някой път, хората да чуят нещо, за в бъдеще да разберат.

Росиян Панайотов: Може ли да кажем, че в Чистия Дух Истината се превръща в Мълния, а в ума се превръща в халюцинация, в мъгла? И тогава човек казва: „Това е секта, това...“

Елеазар Хараш: Да. В Чистият Дух тя се съхранява – тя си е у дома, а в другият случай се разваля и... Умът винаги може да измисли оправдания – той е майстор на заблужденията и оправданията – и да изтълкува съвсем друго. И затуй обикновено тя не се казва на ума.

Росиян Панайотов: Така. Първият въпрос на Аделина: „Откъде се появи Тъмното?“

Елеазар Хараш: Така. В Библията – в Исая – Бог казва: „Аз творя тъмнина“. Това означава, че всичко е от Бога. Бог допуска злото, но не го желае. Много важно е да се разбере. Бог допуска Тъмното, за да открием Светлото. И ако продължим да търсим, ще открием извън Светлото – Прасветлината. Тя е Единна и Цяла. Когато Бог превърна Луцифер в Сатана, Сатана каза: “Моята светлина стана сянка“. Когато Тъмнината е в Бога, тя свети. Но въпросът е: дали ние сме в Бога? Това, че Бог изпраща Сатана в ада, в Тъмното, показва кой е княз и кой е Господар. Даже скоро имаше един такъв въпрос: „Защо има зло, като има Бог?“. Ами злото съществува точно защото има Бог и защото Той го владее. То ако имаше власт, щеше да разпилява. Туй е първият въпрос.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос на Ади: „Каква Светлина е Бог – смесена, златна и бяла ли?“

Елеазар Хараш: Първо: Бог е Несмесена Чиста Прасветлина и в друг смисъл е Бяла, когато е в Абсолюта. Значи Абсолютът е Свръхослепителна Бяла Изначална Прасияйност – много над Светлината. Който търси Бога, ще превърне Тъмнината в Светлина и Светлината в – Прасветлина. Както Истинският Мъдрец превръща говора в Мълчание – това е умение – и Мълчанието в Тишина. Въобще, който може да влиза в Тишината, там е Изцеление, Покой – няма ум. Всяко Истинско Търсене на Бога е от Бога, Който търси Себе Си в човека. Търсенето е по-важно и от Светлината, и от Тъмнината. Когато си в Тъмнината, не вярваш. Когато си в Светлината, вярваш. Но когато си в Любовта, Го познаваш. Това е разликата. Бог е Свръхестествена Светлина. Това е Цялостна, Единна Свръхестествена Светлина, която е Неразделима, Несмесена. И затова я наричаме „Бяла“, защото е Чиста, а Чистото не е смесено със света. И затова е казано: „Моето Царство не е от този свят“. Туй е вторият въпрос.

Росиян Панайотов: „Как изглежда Бог?"– това е третият въпрос на Аделина.

Елеазар Хараш: Първо: Бог е Велико Излъчване от Абсолюта – Подобие – от Върховното Нищо. И затова Той е Подобие на Бездната и на Безкрая, и на Мистерията. Всички, които имат в себе си Безкрая и Мистерията, са подобни на тази Велика Необятност. Те са в Нищото. Бог изглежда като Божията Любов. Ликът Му е Необятна Любов и все едно е в коя религия си – и дали вярваш, или не. Нищото е Ликът на Бога, а Върховното Нищо е Единственият Абсолют, Който е излъчил Бога като Себе Си. Тук малко ще се отклоня. Значи да кажа, че Бог е направен абсолютно Неразрушим. Защото, ако беше разрушим, хората щяха да Го разрушат. Те са се опитали навремето – боговете – и затова са станали хора. Но Той е... Те са се сблъскали с Нищото, а пък зад Него е Абсолютът – Върховното Нищо. Тоест Бог е Нищо от Нищото, Цялост от Целостта, Безкрайност от Безкрая, Пълнота от Върховната Пълнота. Бог действа не в хората, а в тяхното Нищо, в тяхното Изначално Състояние, защото тук е Неговият Образ, Неговото Неизразимо Излъчване. Нищото е Единственият Храм на Бога. Бог действа в нищите духом – те са Неговата Цялост, те са Вратата Му. Тук се случва срещата с Неговия Образ, Който е Чист Дух и Безпределност, в която няма заповеди и ограничения – те са за сътворения свят. Това е част от Тайната – за Адито – Бог е създаден от Нищото. Създаването от Нищото е Чудо на чудесата. Например, гледаш една стена и мислиш, че тя е нещо, а тя е Сгъстено Нищо, Сгъстена Празнота. Това учените вече го откриват, но то отдавна Атлантите са го открили – от милиони години. Великият Изглед на Бога е Чиста Безпределност – не е Образ. Значи, не е Образ, защото образът е ограничение.

Росиян Панайотов: Ти сподели за Древните богове, които са искали да посегнат на Самия Бог. Откъде тази дързост в тях?

Елеазар Хараш: Ами, след като е била дадена Свободата и тe са знаели, че Той държи Голямата Власт. И те са искали да придобият власт, а който иска да придобие власт, винаги увеличава тъмнината в себе си. Човек, който владее себе си – това е друго нещо. Но който иска да владее другите, той всякога ще увеличава кармата си.

Росиян Панайотов: А на такива хора, които търсят власт, Истината като каква им се разкрива?

Елеазар Хараш: Ами тя ги държи известно време – вкарва ги в заблуждение или ги унищожава, за да не си направят съвсем голяма карма. Истината е убиец на всичко нечисто.

Росиян Панайотов: Много е силна тази идея, че Истината в Духа става Мълния, а в ума става мъгла, заблуждение и смърт.

Елеазар Хараш: Става Мълния. Един вид осветява човека – Чисто Осветяване, което няма нищо общо с църковните.

Росиян Панайотов: А защо се изрича Истината пред ума? Каква е идеята да се изричат Истините пред него?

Елеазар Хараш: По изключение се казват на ума, за да има едно на ум след време, защото той ще преживее неща, които... туй ще му дойде на помощ и оттам може да направи корекция.

Росиян Панайотов: Но това след голяма криза, катастрофа?

Елеазар Хараш: Само след страдания. „Най-красивото нещо в живота – казва Учителя – това са страданията.“ Няма сравнение с нищо. Оттам ще се родят Истински хора. Нищо друго няма да помогне.

Росиян Панайотов: Благодаря ти. Четвъртият въпрос на Аделина: „Кои са животните на демоните – нито от земята, нито от пръстта, нито от небето, а от техния свят?“. Майка ѝ каза, че тя точно така искала да си зададе въпроса, с тези думи.

Елеазар Хараш: Първо: животните в демоните са жестоки сили от Древното зло и от Древният свят. Тези жестоки сили са се вселили в така наречените „демони“ и са ги обсебили. Този свят на жестоките сили, който е зад демоните, е Дълбоко Скрит, защото хората няма да могат да го понесат, защото те не познават Нищото. Много животни на демоните са техни врати. Примерно – вълци, мечки, акули, крокодили, но това са само имена и условни форми, но зад тях са скрити жестоки сили, остатъци от Древното зло. Ще загатна нещо: в това зло има нещо по-лошо от ада, защото в ада страдаш и в тебе може да се пробуди някакъв разум, а това жестоко зло не иска да има разум. То е отричане на Разума. А Древното зло пък е пълно отричане. Туй е.

Росиян Панайотов: Може ли да кажем, че Древното зло е Пазителят на Прага към Абсолюта?

Елеазар Хараш: Да, но то вече в бъдеще ще се разбере. Тези, които издържат Изпитанието, които влязат в Посвещение – станат Чисти Духове, те ще направят Скок и над Древнотo зло и ще се качат вече в Измеренията на Божествата, на Старците, на Независимите. Това е Изпитание за в бъдеще, нали, защото хората не са готови сега и за тези, нали. Онова е нещо като Двойна Голгота, много по-тежко.

Росиян Панайотов: Да, но той пак е Пазител на Прага?

Елеазар Хараш: Абсолютно всичко е Разум, зад който стои Върховният Разум.

Росиян Панайотов: Разбрах, че следващият ни въпрос е нещо, което иска повече време да бъде разгледано и да му се отдели повече време и внимание, но аз ще го прочета, а ти ще ми споделиш нещичко – така, бегло. Все пак обещахме на хората това от предходния ни месец. Аз ще го прочета: „Ако нашите дарби и таланти са това, което обичаме да правим, може ли да ги развиваме и израстваме духовно, без това да ни отдалечава от Пътя към Бога?“ Може това да помогне на някои дечица, а и на родителите по някакъв начин.

Елеазар Хараш: Да. Всички дарби и способности са опасни, защото ако човек не е постигнал Нищото, там ще влязат тъмни сили или светли сили – и двата вида ще го заблудят. И той ще бъде зависим. И може да си помисли, примерно, поради светлите сили, че е авторитет – владее някаква дарба. И изпусне ли Смирението и Дълбините, Нищото, вече всичко се разваля. И трябва да си постигнал нещо като Тройна Чистота, за да е дарбата на място, да не може да мръдне. Физическа, Духовна, Божествена Чистота. И тогава дарбата е намясто, защото е Чист Служител – без примеси, без его.

Росиян Панайотов: А ако това се посвети изключително на Бога? Ако човек е съзнателен, че тази дарба му е дадена от Бога като дар – да се развива, да работи, да помага на другите – това може ли да помогне?

Елеазар Хараш: Пак има опасност, защото умът може да имитира.

Росиян Панайотов: А как да различи човек, че умът имитира?

Елеазар Хараш: Дълбоката Мярка е в Смирението и в Нищото. И такъв човек, който е преживял, той го вижда в другите и знае кое е правилно, кое не. И всеки Учител го знае – а той може да прикрива, но...

Росиян Панайотов: Смирението може да управлява?

Елеазар Хараш: Смирението е Висша Мярка. Покоят е друга Мярка, важна за Духовен ръст. Другото е вече... И Смирението вече е съвсем, като навлезе в Нищото.

Росиян Панайотов: Е, дълбок въпрос е и се иска повече време.

Елеазар Хараш: Дълбок е, дълбок е.

Росиян Панайотов: Може би да го оставим за някога, за някога после. Добре. Следващият месец, да кажем, че ще ни гостува Лоа от Швеция със своите въпроси. Той е на осем годинки и особено при него е, че той задава въпросите към тебе, но и сам си отговаря. Така че....

Елеазар Хараш: Да и ще го допълвам малко.

Росиян Панайотов: Той е особен, да, да. Та, ето един от неговите въпроси: „Ами кой е създал звездите, дърветата? Те сами ли са се създали?“ И сам си отговаря: „Много ясно, че Бог ги е създал.“ И има още няколко негови въпроса – ще ги оставим за следващия път. И отговорът на Елеазар на този и други въпроси ще ги оставим за следващия ни разговор. Накрая бих искал още един път да ни кажеш нещо от Духа си за тази идея: „Истината не е красноречие, Истината е Мълния“ – нещо малко.

Елеазар Хараш: Ами мога да кажа, че Истината е най-големият убиец и на злото, и на доброто, защото тя иска Безпределност. Нито добрини, нито злини – всичко туй е ниско ниво. И Дълбока тема е Истината. Смущаваща е.

Росиян Панайотов: Благодаря ти.

Елеазар Хараш: Дълбините, Дълбините винаги смущават, като Дълбоката Вода.

Росиян Панайотов: Да, благодаря.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 12: НАЛИ ЧОВЕК КАТО УМРЕ НЕ СЕ СЪБУЖДА? НЯКОИ ДЕЦА НЕ ВЯРВАТ В БОГА! КОЙ Е СЪЗДАЛ ЗВЕЗДИТЕ? КОЙ Е СЪЗДАЛ САМИЯ БОГ? 25.08.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА ЛОА

Росиян Панайотов: Да започнем с една формула?

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Да се оградим? Ти кажи?

Елеазар Хараш: „Господи, пази ни всемогъщо всеки миг.“

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е дванайсетата част на нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Правим една година с това предаване. Продължаваме с въпросите на Лоа, който, като му разместим двете буквички, прави Лао. И така: Лоа от Швеция. Да попитаме преди това Елеазар, да ни каже малко повече за идеята, която ми сподели предния път, че: Истината е Истинската имунна система на човека. И как имунитетът зависи от Любовта и Отношението към Истината? Би ли допълнил тази идея?

Елеазар Хараш: Така. Значи, всяко говорене на Истината, правилно изричане – Душата го знае – усилва силата и имунната система. Има и такива формули: „Бог е моята съвършена имунна система.“ – аз я карам. Другата е: „Господи и Боже мой, и Учителю мой, дай ми съвършената имунна система“. Важни са. Не знам дали съм ги казвал преди, но това е идеята: бди страшно над всяка дума. И туй означава, че най-малкото осъждане и вече ти се отделяш. Говоря ти: дали критикуваш мравка или животно, което е много трудно за постижение – обаче, който го тренира и който го осъзнава, няма да осъди нищо. Защото и в туй, което осъждаш, е Бог. И всъщност не знаеш Неговият План. Мислиш си, обаче какво си въобразяваш? Може да мислиш, че някой е враг, друг – че е приятел. То може след време да се окаже обратното. Така че всяка дума – почнем ли да бдим – почва... изцеляваме Словото и изцеляваме всички, които пречат на имунната система. Имунната система е нашето Скрито Оръжие, всъщност Скритата ни Любов към Истината и към Бога.

Росиян Панайотов: Тоест може ли да кажем, че здравето тече от Истината в тялото?

Елеазар Хараш: Да. Ако човек има Пълнота, има Любов, тогава има Цялост. Пък Любовта винаги е насочена към Истината. То е тясно свързано – те не могат едно без друго. Не може да си в Истината, пък да нямаш Любов. Или пък да си в Любовта, пък да не търсиш Истината. Означава, че не си ги разбрал.

Росиян Панайотов: А Истината има егрегор, както и лъжата има егрегор?

Елеазар Хараш: Да. Накрая Истината винаги побеждава. Питали Буда – Той, в тоя свят, казват, много са Го питали, че лъжата побеждава в тоя свят. Не! Никога не побеждава лъжата. Може да изглежда, но не – винаги побеждава Истината!

Росиян Панайотов: Каква е Идеята на Бога да остави тази илюзия така да се разпространява?

Елеазар Хараш: Ами да могат да си платят лъжите и след време да оценят лъжата и... В Будизма на едно място се казва, че в света има само един Спасител и това е Истината. Не имена, не е някой... Някои го наричат: Буда, Мохамед, Христос, нали. Не! Истината е. Онези неща са второстепенни. Истината! Може да е в някаква пещера човекът, да не е чувал нищо за Христос или за Буда, или за Мохамед, и просто, съблюдавайки Истината, това е достатъчно.

Росиян Панайотов: Истината като Практика, като Подход?

Елеазар Хараш: Да. Тя си я има вътре, човек си я носи. Няма Душа, която да не знае, като постъпва, как постъпва. Няма как, нали. И то, освен туй, то се напомня. Да. Така че тези постъпки – правилните – те градят имунната система, те са Отношение към Истината.

Росиян Панайотов: И така, първият въпрос на Лоа – аз само ще напомня: характерното при него е, че той сам си отговаря, и Елеазар ще го допълни. И така, първият въпрос: „Нали човек, като умре, не се събужда?“ И сам си отговаря: „Но се събужда в другия свят“.

Елеазар Хараш: Така. Ако човек няма Душа, няма Същност, тогава той спи и тука, и в другия свят. Тогава други го събуждат, защото той няма съзнание. Дълго време трябва да го събуждат, докато той започне да си спомня. Тези, които са любили Бога, се събуждат в себе си, както са били събудени и на Земята. Събуждането е въпрос на Осъзнаване и не зависи от това в кой свят си. Красива е смъртта, когато умираш с Любов към Бога и към Учителя. Нашата Скрита Същност е Бог и затова няма как да умрем. Ние само се преселваме и се скриваме. Много по-хубаво е тялото да е мъртво, отколкото Душата. Който вярва само в този свят и в този живот тук, на Земята, той не може да се развива. Той е ухапан от змията. Истинският човек е нещо по-дълбоко от онзи свят. Ние ще умираме, докато родим Бог и Учителя в себе си. Това е отговорът.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос на Лоа: „Някои деца не вярват в Бога!“ И сам си отговаря: „Как така да не вярват в Бога?“

Елеазар Хараш: Ако Бог поиска, може да им изпрати Себе Си и преживяване за Себе Си, и тогава всичко се променя. Но те в миналите си прераждания са Го отричали и не са готови за Среща сега с Него. Но Бог умее да чака. Ако те не вярват в Реалността на Бога, те ще живеят един друг живот, объркан живот, и ще осъзнаят своята илюзия.

Росиян Панайотов: Третият въпрос: „Ами кой е създал звездите, дърветата? Те сами ли са се създали?“ И си отговаря: „Много ясно, че Бог ги е създал.“

Елеазар Хараш: Всяко дърво може да разкаже много тайни. То си има Сърцевина, в която са Висшите същества, които са го създали. Бог е създал Висшите Същества, а Висшите Същества – дървета и така нататък, макар че Тайно отзад пак е Бог, но Той е дал и на други да творят – те са го създали с енергията, с която се е разцъфтяло. Тази енергия е разумна и говореща. Съществата си говорят чрез енергиите си и затова Друидите са разговаряли с дърветата. Дъбът вдълбочава енергията на човека. Дърветата са Тайнства. В корените, енергиите текат надолу, в клоните – нагоре, а в плода – отвътре. Клонът, който се извисява, това е извисената енергия. Енергията на корена е заставена да тече надолу, за да имат клоните основа. Един истински и чист плод е резултат от зряла енергия. И Учителят казва: „Има дървета, които са по-религиозни даже от хората. Какво ще кажете за Дървото на Живота?“ – Учителя. И Учителят казва още: „Дърветата са отлични Мъдреци на Мълчанието. Те мълчат дълбоко, но чуват и разбират“. Става въпрос за Сърцевината в енергията им – в Скритият атом. Те чуват и разбират нещата в Сърцевинната си енергия. И казва Учителя: „Ако един човек го заровиш с главата надолу, той ще изсъхне, ще умре, а дървото процъфтява“. Дъбът не се появява от жълъда и от семката. Ако разрежеш жълъда, няма да видиш нито дървото, нито клоните. Дърветата се раждат от Невидими сили, които са извън Земята и които са извън семката. Дървото изчезва в жълъда, а жълъдът изчезва в Невидимото. „И Невидимото също може да изчезне – казва Учителя – в Нищото, в Своя Баща.“ В дъбът има Огнена Сърцевина – ядро от Чиста, Фина енергия. Това ядро може да говори, да шепне и да дава реални мъдри съвети. Същото се отнася и за звездите. Издадох книга за Тайните на Друидите. Там има ценни неща за дърветата. Нашият Чист Дух може да влезе във връзка с тънките вибрации на дървото. И някога Мъдреците и дърветата са били приятели и са си разговаряли като същества, като енергии, като братя. Едно дърво може да те научи как да се разцъфтиш и да дадеш плодове. Едно дърво много може да ти даде и дори да стане част от Пътя ти. В енергийното поле на дървото има нещо от Великото и Неизразимо Начало. В дървото има Покой, а Покоят е Чистота. И още много мога да разкажа, но стига. Дълга тема.

Росиян Панайотов: Това, Което говори, да кажем, в котките – аз си ги имам като мой народ – пак Сърцевината ли е в тях? Без думи, но те шепнат – като мисли, като образи – и разбираш какво искат да ти кажат.

Елеазар Хараш: Те имат дълбоко Чиста Сърцевина – така са родени. Те са същества на Нищото и в тях други Същества на Нищото – Заедно. Някой път самият Дух на котката, някой път съществото, което е истински близко. Все са от Нищото и затова са Дълбоки същества. Не могат кучетата да ги заместят. Те са дошли много по-късно. Котките са Изначални.

Росиян Панайотов: Защото те умеят да шептят, и ако имаш Отношение към тях, да разбереш какво искат – какво искат да ти кажат.

Елеазар Хараш: Много Дълбоки същества са и могат да разкрият, включително и Тайни.

Росиян Панайотов: Така, последният въпрос на Лоа: „Ами кой е създал Самия Бог?“ И сам си отговаря: „Аааа, Той, Бог, е толкова голям, че не може да се роди.“

Елеазар Хараш: Да. Бог не е Създание –  Бог не е създаден, Бог е Излъчен. Абсолютът се е самоограничил, самосъздал като Бог, за да стане по-близък, по-достъпен и по-познат. Бог е Излъчен от Върховното Нищо и е подобие на Нищото и Неограничеността, и Безкрая. Бог е Тайна от Велика Мистерия. И така, Абсолютът е самосъздал Себе Си като Бог и така се е изявил и се е скрил. Бог е самоограничение на Абсолюта, Който, според Учителя, не може да се побере нито във вселената, нито извън нея. Той е отвъд всяко създаване. Той е Самият Произход – няма никакво начало – Абсолютно Безначален, без произход. И затова Учителят казва: „Животът има начало, но няма произход“. Като Бог, се поставя Начало – Алфа и Омега, но то е условно. Защо? Защото това е Мистерия на Върховното Нищо – Произходът. Оттук е слязло всичко в милиарди форми. Това е Самосъздаване, Самослизане на Прапроизхода, Който е преди всичко, преди Алфа и Омега. Поклон пред Върховната Мистерия!

Росиян Панайотов: Има една идея, която аз ти споделих. Сега пак ще я прочета. Ще те помоля нещо, ако искаш, да допълниш. Нещо за – аз си го наричам – „етноса на Душата и на Духа“, който е етноса на Новото човечество, етносът на любящите Истината, обединени от Любовта си към Бога. Те са отвъд всички нации и религии. И за мен това е Новият етнос, който ще обедини Синовете и Дъщерите Божии. Това е етносът на Бога, който е бил всякога. Този етнос има свой егрегор и основната черта на този егрегор е Любов към Бога.

Елеазар Хараш: Да. Етнос е ограничено понятие, както народите – различни лъчи. Всичко се събира в едно Слънце, което е Расата на Боговете и съвсем Скритата Раса на Божествата вече, което е Изначално. Но то не може да се нарече етнос. То е Свръхпрацивилизация.

Росиян Панайотов: Следващият месец ще ни гостува Матей със своите въпроси – това е за през септември. И два от неговите въпроси ще прочетем: „Кога ще дойде Апокалипсисът?“ – това е единият. И другият: „Как падна Атлантида?“ Ще му отговорим?

Елеазар Хараш: Детски въпроси – хубави, да. Все хубави.

Росиян Панайотов: Отговорът, естествено, на този и на други въпроси в следващия ни разговор с Елеазар.

Елеазар Хараш: Да.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 13: СЪНУВАМ БЪДЕЩЕТО? КОГА ЩЕ ДОЙДЕ АПОКАЛИПСИСЪТ? КРАЯТ НА СВЕТА? КАК ПАДНА АТЛАНТИДА? 21.09.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА МАТЕЙ

Росиян Панайотов: Да започнем с една формула – ограждаща?

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е тринадесетата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостува Матей. Но преди това да попитаме Елеазар как би коментирал: в какви времена живеем?

Елеазар Хараш: Времената, в които живеем, са тежки, трудни, мрачни и тотално благословени. Защото, казва Учителя, изплаща се карма и оттуй по-хубаво няма – разплащането, за да може хората след време... А пък тези трудни времена ще родят Истински хора. Никаква философия, никаква религия не помага – само страданията бъркат Дълбоко, а пък страдания подготвят за Голгота. На Голгота умира тотално злото и страданията завинаги – много Велик Замисъл! на Голгота нещо изключително Бог е замислил, което хората не знаят. Да.

Росиян Панайотов: Това ли са времената, в които човек да стане Истина или да се приближи?

Елеазар Хараш: Ако в трудните времена не стане, никога няма да стане. В леките времена изгубва себе си.

Росиян Панайотов: И кой е Подходът в тези трудни времена, независимо от случая?

Елеазар Хараш: Един Подход има: Дълбинна Любов към Бога. И това е Подходът – той се знае.

Росиян Панайотов: Тотално Доверие към случващото се.

Елеазар Хараш: Да, да – Пълно Приемане.

Росиян Панайотов: А къде е мястото на молитвата в тези трудни времена?

Елеазар Хараш: Молитвата – тя не трябва да спира.

Росиян Панайотов: И ето въпросите на Матей. Първият въпрос: „Защо, като спя, сънувам бъдещето?“

Елеазар Хараш: Така. Тука има два момента. Матей – десет годишен, нали?

Росиян Панайотов: Да. Беше на десет, като ни зададе въпросите.

Елеазар Хараш: Долу-горе сме набори. Значи, първо: сънуваш бъдещето, защото искаш светло бъдеще и се нуждаеш от Лекота. Второ: ако сънуваш бъдещето, духовете искат да изпуснеш настоящето и Бог, Който е тук и сега. Тези духове ти изпращат бъдещето, а Бог е тук! Ако сънуваш Бога, бъдещето ще избяга. Не сънувай, а Осъзнай, че Бог е тук! Бог е всякога тук и когато Го осъзнаем, Го придобиваме и се спасяваме и от миналото, и от бъдещето. Бог работи в нас за нашето Осъзнаване. Ето защо Го търсим, за да Го Осъзнаем. Това е първият отговор.

Росиян Панайотов: А може ли да се каже, че някои, които сънуват, виждат нещо в бъдещето; че това е някаква особена способност или дарба, или е подвеждане?

Елеазар Хараш: Не. Няма дарби, няма способности – просто зависи какво Духът е решил да даде. Ако Духът даде нещо Дълбоко, Той ще го разкрие, ще го обясни, ще го изпрати. Ако Духът не е решил, твоите дарби увисват.

Росиян Панайотов: А как може да разбереш в съня дали е влязъл Духът и Неговото Послание?

Елеазар Хараш: Ами самият начин на изразяване на Посланието показва какъв Дух е участвал и дали е Истинско, или не.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос на Матей: „Кога ще дойде апокалипсисът?“

Елеазар Хараш: Така. Истинският Край на света ще дойде, когато Осъзнаем Бога и заживеем в Него. В Бог няма свят. Познаването на Бога е Краят на света – и това е, според Учителя, ликвидацията на кармата. Краят на света е, когато в тебе няма време – а това означава: когато Бог е в тебе, когато Учителят е в тебе, Любовта е в тебе, Покоят е в тебе, Истината е в тебе и така нататък. Умът е времето.

Например: Учителят знае деня и часа на апокалипсиса, както е знаел смъртта на много ученици – и на двама е казал, макар че съжалява. Той казва, че знае деня и часа на апокалипсиса, но не го казва. Има причини. Знаел е кога ще умрат негови ученици. Казал го е само на двама – и много е съжалявал за това. Защото те не посрещнали Леко смъртта и я обременили, и е трябвало да ходи да им помогне по-леко да минат през астралния и менталния свят. Краят на света се случва в Чистото Съзнание, когато земното мислене си е отишло. Туй е вторият.

Росиян Панайотов: Тоест, когато Учителят разкрие една Истина, Той поема огромна отговорност, щом като ги е намерил в Невидимия свят?

Елеазар Хараш: Винаги Истината е Голяма Отговорност – по всяко време.

Росиян Панайотов: Третият въпрос: „Когато дойде краят на света, в коя държава ще живеем?“

Елеазар Хараш: Така. Първо: Същественото е, че ние винаги живеем в Бога и в себе си, в Учителя и в себе си. Важното е да Осъзнаем Бог и Учителя в себе си. Краят на света идва, когато ликвидираме себе си. Учителят казва: „Нов континент ще изникне от дъното на Тихия океан. Това ще бъде континент на Шестата раса, но дълго време ще мине, докато се уреди всичко това.“ Европа я чака тежък удар, казва Учителя, но важното е дали живеем Осъзнато в Бог и в Учителя. Туй е третият.

Росиян Панайотов: А този нов континент – той ще има ли нов егрегор, който над него ще бди?

Елеазар Хараш: Всичкото Ново Мислене ще влезе там. Той поначало е с нов егрегор, защото прави тотална промяна. Туй е Стихия, която очиства старото, за да влязат тези с Новото Мислене.

Росиян Панайотов: А тези хора, които сега работят върху себе си, следват Учителя изключително Съкровено – те градят ли нишка по нишка този егрегор по някакъв начин?

Елеазар Хараш: Да. То е с малки усилия, ежедневно. Не се искат големи усилия. Той, Бог, знае, че нещата са – „бавно и трудно“. Тези, които са влязли в Този Път – свършено е! За тях е всичко.

Росиян Панайотов: Може ли да кажем, че този егрегор дава една Особена лекота в тези особено трудни времена? Примерно, една от...

Елеазар Хараш: Той, егрегорът на Лекотата, не е спирал да съществува. Въпросът е кой... Даже Даосите казват, че във всяка трудност винаги има Лекота. Въпросът е ти дали ще я видиш, дали я търсиш  – тя е там.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Но има и такъв вариант: лекото може да създаде много трудни неща, както лекият живот например. Всичко е в човека.

Росиян Панайотов: Може ли да кажем, че Учителя – Ръката на Учителя – се характеризира с това, че в особено трудните времена, ти имаш една лекота?

Елеазар Хараш: Ами, това е Той.

Росиян Панайотов: Това е Той в теб?

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Четвъртият въпрос: „Как падна Атлантида?“