ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР

30 09 2023–07.2026 г.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 1: НА КАКВО БОГ ИГРАЕ? ЛЮБИМИЯТ ЦВЯТ НА БОГА? КАК ДА ПРАВИМ НЕЩАТА С ДУМИ? 30.09.2023 г.

ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА

Сияйна: Аз се казвам Сияйна.

– И искам да попитам... (Мария – майката на Сияйна)

– Искам да попитам с въпроси.

– Добре, първият въпрос, мамо, какъв е? (Мария – майката на Сияйна)

– Първият въпрос: „Какво Бог обича да играе?“

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес Елеазар ще отговори на първите седем въпроса на детето-Душа Сияйна Искра. И така: Кой пита в детето и кой ще ѝ отговори? Но първо, нека поздравим тази малка Искра.

Елеазар Хараш: Така. Значи Древното Име искат да го спестим и майката, и дъщеря ѝ – което преди години сме дали. Тази Сияйна Искра е една Висша Душа, и тази Душа пита – Бог в нея пита, Бог в мене отговаря, и ние всички се учим. Започвам. Това е около осем годишно момиченце, доколкото си спомням. Чухме се; тя ме е кръстила Елеазарко – много приятно. Няма значение много. И така, и аз си се чувствам дете. Значи първият въпрос е: „На какво Бог обича да играе? На криеница ли?“

Росиян Панайотов: Да, точно така.

Елеазар Хараш: Бог се е скрил, за да Го търсим и да Го намерим. Когато Го намерим, пак ще Го търсим. Бог е прекрасен магнит, защото всеки, който Го търси, се обожествява. Бог може да бъде толкова Скрит, сякаш, че не съществува, но по-важно е, че Бог съществува, а не Неговото намиране.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос: „Елеазарко, кога ще летиме?“

Елеазар Хараш: Да. Пита Душата: „Кога ще летиме?“ Ние и сега летиме, но когато се слеем с Бога, ще станем Самия Полет. Това се случва в Съзнанието ни и в Душата ни. Душата е Древна Птица – виж Феникса, например: Полет в Полета.

Росиян Панайотов: Третият въпрос: „Елеазаро, какъв е любимият цвят на Бога? Сивият ли?“

Елеазар Хараш: Всички цветове са в Бога и в Бога няма разделително съзнание. Бог е прегърнал всички цветове, всички религии, учения, всички ноти, а Сам Той е Скрит в Свръхбелия Цвят. Тук само да кажа, че този Свръхбял Цвят е Ослепителен и Свръхсияещ, но това е като Мрак за тези, които не могат да го възприемат. Но Скритият Бог е дори и над този Цвят. Той е Тотална Яснота и Прозрачност. Но белият цвят е пожелание за Чист и Сияещ живот, това е знак за Посветеност. Но този живот не е показ. Той повече трябва да се крие, отколкото да се показва. Белият цвят е Осъзнатост, Чиста Прасветлина. Но да се върна на нейния цвят – сивият цвят. Учителят казва, че не черният цвят е цвят на смъртта, а сивият цвят. Но това е за цветовете.

Росиян Панайотов: Благодаря ти. Четвъртият въпрос е: Сияйна пита: „Кога ще може всичко, превсичко да виждаме?“

Елеазар Хараш: Значи Дълбокото Виждане идва от Виждащия, а зад Него е Всевиждащият – Най-Скритият от Скритите. Дълбокото Виждане идва от Безкрая, а Мистичното – от Мистерията. Ние само се приближаваме чрез Единство към Този Върховен Учител. Но Истинското Виждане е само Негово и частично на този, на когото Той го дарява.

Росиян Панайотов: Петият въпрос: „Елеазар, кога ще ни дойдеш на гости?“

Елеазар Хараш: С тези отговори идвам на гости в твоята Душа, в твоя Дом, в Твоята Същност. Това е идване на гости в Духовния свят, в Божествения свят, в Реалния свят. С тази Обмяна ние си гостуваме в Дома на Учителя.

Росиян Панайотов: Прекрасно! Шестият въпрос: „Ще ядем ли въздух при Бога?“

Елеазар Хараш: Ние и сега дишаме Бог. Силата идва от Дълбокото Дишане, от Дълбокото Мислене – те са синоними. Дълбокото Дишане е приемане на Чиста Сила от Висшия свят – Чиста Енергия. В Дълбокият Въздух живеят Висши Същества, а в плиткото дишане живеят нисши същества. Те дишат нечист въздух – те дишат нечист въздух, нечисто мислене. Учителят казва: „Въздухът е един огромен склад на енергията.“ Още по-хубаво е да дишаме Етер, т.е. Любов, Мъдрост и Истина. Всеки ден Дишай Любимата си Дума или Формула с Дълбоко Дишане. Ето ти една от моите Любими Думи; тя е Любима Дума на Феникса: АЙРАРА. Това е Древна Дума, в която има Бог и двойно Слънце. Тази Дума означава „Изначалност“.

Росиян Панайотов: Благодаря ти. И така, седмият въпрос: „Как ще правим нещата с думи, Елеазарко?“

Елеазар Хараш: Думите, Словата – това са Бог, Който извайва нещата. Древните Думи са Скрити Извори. Когато е казал Бог: „Да бъде Светлина“, Истината се е явила. Чрез Него Разбираме и Осмисляме. Като се Слеем с Бога, виждаме всички събития, които се случват като Негово Виждане и като Негова Воля. Той прави най-доброто. Той познава съдбата ни от хиляди и милиони години. Когато повтаряме думата „Любов“, ние вдъхваме Бог в себе си.

Росиян Панайотов: Да. Това е краят на първа част. Ще има продължение?

Елеазар Хараш: Ще има втора част – следващи седем въпроса. Това е една много красива Душа. Даже и да продължат въпросите, те са... Иначе изглеждат детски, но това са естествени въпроси на Душата, на Естеството.

Росиян Панайотов: Много ти благодаря.

Елеазар Хараш: Да, да.

Сияйна: Благодаря, чао-чао, Елеазарко!

Елеазар: Чао, чао.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 2: КАК БОГ ПРАВИ ДУШАТА? ЗА СТАРЦИТЕ, ЗА ХРИСТОС, ЗА ФЕИТЕ. ЗАЩО БОГ СЕ КРИЕ? 25.10.2023 г.

ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА

Сияйна: Аз съм добре.

Елеазар: Е, туй е достатъчно.

Сияйна: Здравей, Елеазарко!

Елеазар: Здрасти, здрасти! Тази вечер ще четем твоите въпроси. Следобед, следобед. Сега, след малко.

Сияйна:  Тази вечер будят моите въпроси, Елеазарко?

Елеазар: Да, да, на твоите сме. Решихме, че са важни. Те са такива, много хубави въпроси и...

Сияйна: Много благодаря!

Елеазар: Добре, добре, добре.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е втората част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Продължаваме с новите седем въпроса на Сияйна. Затрудни ли Сияйна Елеазар със своите въпроси? И кое прави децата толкова Дълбоки? Откъде те долавят своите въпроси?

Елеазар Хараш: Да. Туй са въпроси на същества от Шестата раса. Те влизат в децата Естествено. Децата имат сродство и затова трябва да се отговори така честно, Дълбоко, обмислено – на децата. И защото покрай тези деца ще израснат и възрастни деца.

Росиян Панайотов: Добре, започваме с първия въпрос: „Как ще се поправят лошите хора?“, пита малката Сияйна.

Елеазар Хараш: Да. Как да се справим с лошите хора, с трудните?

Росиян Панайотов: Как ще се поправят лошите хора?

Елеазар Хараш: Значи, когато мислим за тях и ги вкараме в Бога. И хем се справяме с тях, хем на тях помагаме. Значи, мисли много за Бога и дай лошите хора в ръцете на Бога. И Той ще се справи, защото всичко е послушно на Бога. А ти увеличавай Разумността и Любовта си към Бога. Важна формула, тя се знае: „Дето е Бог, там съм и аз“ и „О, Господи, Ти се справи с всички мои видими и невидими врагове“. И когато се молим за лошия човек, той се подобрява. Там, където е Бог, врагове и зло няма. Силата е Единство с Бога, а не единство със силата. Бог работи чрез Единството и Любовта. Любовта е Съюз с Бога.

Росиян Панайотов: Следващият въпрос е: „Как Бог прави мъжката Душа, женската Душа и Душата на детето?“

Елеазар Хараш: Да. Много трудно е да се обясни как, но това е Негово Излъчване и Той влиза в него. И когато трябва, тя става Душа, когато трябва – става майка, когато трябва – става жена, когато трябва – става много фина Душа. Това е силна енергия на Бога в жената. Ако енергията е много силна, тя е мъжка, но Бог използва тази Сила за свои цели. Той я движи във всеки човек. И Душата, и жената, и енергията, и всичко Той го е създал чрез Излъчване. Ако Си отнеме Излъчването, скрива се Душата.

Росиян Панайотов: Следващият въпрос: „Кога Старците ще бъдат млади? Кога ще бъдат бебета на Земята?“

Елеазар Хараш: Значи в Старците няма младост и старост. Те слизат като Осъзнати Духове и се завръщат като Осъзнати. Старците нямат нито детство, нито зряла възраст, Те са Същества преди раждането и смъртта. Те само слизат, явяват се и заминават, никога не умират. Старецът подава Свещена Ръка за тези, които Съкровено го търсят като Истината. Той хем ти подава Ръка, и хем те оставя свободен. Старецът ти отнема времето, за да ти даде Чисто Съкровеното. Старците се хранят с Прасъстоянието – Великата Неродена Пълнота, Неродената храна, Есенцията на Любовта. Ето една Мисъл от Втория Старец: „Скритата Чистота отключва светове“ – като идея само.

Росиян Панайотов: Следващият въпрос е: „Как е направен Христоса?“

Елеазар Хараш: Христос е създаден от Бога като Подобие на Него, без способност да греши, за разлика от Адам. Бог е излъчен от Абсолюта, но не е създаден. По същия начин Бог е излъчил Сина Христос от Себе Си. Ако Христос беше създаден и сътворен, Той щеше да умре. Христос е създаден Потайно като видимост, но не е сътворен. Но тук нямаме право да обясняваме думата „Потайност“ и знам, че ти, Сияйна, няма да ми се разсърдиш. Христос е Дълбок Вътрешен Израз на Любовта, защото Любовта е нещо Дълбоко вътрешно, а не създадено. А навън е само сянката ѝ и отражението ѝ. Христос внесе Любовта в Развитието, което е Пътят на Бога и целта. Христос е направен от Любов, от Бог, защото Бог е Любов. Тази Любов никога не е личност. Тя е Първообраз на Бога, най-великият Дар от Абсолюта. Христос се сля с Бога, а това е раздялата със света, сътворението и злото. Любовта ни отделя от злото. Христос порази злото, защото не се бореше с него. Той живееше вътре в Бога, а в Бога злото е безпомощно. Христос е направен по Законите на Царството Божие. Светът е нереална действителност и той ще изчезне, и Христос дойде да покаже Царството Божие.

Росиян Панайотов: Благодаря ти. Сияйна пита: „В кой свят живеят Феите? Аз ги виждам тука, но много рядко. В кой свят живеем ние – на горната земя, на долната, или на средната?“

Елеазар Хараш: Значи, Феите са фини същества от отвъдното. Те могат частично да се смесват с някои момичета или жени, защото те търсят сродни по сърце. И като Нимфите, те могат да успокояват или да пречат. Феите могат да станат Духове на водата. Те обичат да стоят близо до извори, чешми, поточета, бързеи. Те пулсират духовно, те са от Тънкия свят и нямат Душа, и затова умират. Но ако се сближат с човека, леко се възкачват. Но и човекът умира, когато е с нисша душа. Виждал съм Нимфи, като малка Фея, вътре в едно цвете, навремето. Виждал съм и Самодиви в една пещера. Силфи не съм виждал, но от Учителя знам, че те живеят скрито във въздуха, влизат във вятъра и събарят шапката на човека, казва Учителя, и той мисли, че вятърът я събаря. Те се радват и си играят. Всеки човек живее в сродната си земя според степента на Съзнание – някои във Висшата, други долу, трети в средата.

Росиян Панайотов: Следващият въпрос: „Кога ще бъдем при Бога, за да видим всичко?“

Елеазар Хараш: Първо, това е Божия Воля и наша усърдна работа. И тогава, когато Бог потече в нас и заживее в нас, Той ще ни даде и Виждането, защото ще ни даде Най-Скъпото, което е Себе Си.

Росиян Панайотов: Последният въпрос на Сияйна: „Защо Той, Бог, се крие, и ние не Го виждаме, Елеазарко?“

Елеазар Хараш: Той се крие, но е тук. Той е в Чистото Сърце, а не в небето. Кой влезе в Сърцето ти и ми зададе тези въпроси? Кой влезе в мен и ти отговаря? Бог работи най-дълбоко в Съкровеното и Той тук е явен, защото само Той е Съкровеното. В това Съкровеното ние сме в Бога, а не в сътворението. Бог е Тотален и толкова Явен, че даже изглежда като Скрит, но Той е навсякъде. Само когато ти, Сияйна, разбереш Бога, всичко друго ще ти стане ясно. Аз се уча от Бог и Учителя, а не от Библията. За мене само Учителят, Бог, е важен и меродавен. И Бог, и аз сме родени преди Библията. За мене изключителната Любов към Бога е по-важна от всички писания, но това не пречи да уважавам и писанията. Но запомни: само тази Изключителна Любов към Бога и Учителя ни прави Цялостни, Тотални, изпълнени с Изначалното Прасъстояние. Завърни се, мое мило дете, в Изначалното и в Бога, и в Учителя, а не в писанията! Това е Виждането.

Росиян Панайотов: О, благодаря ти! Страхотно! Ще си позволя само да кажа нещо от това, което предстои. Един въпрос, който за в бъдеще, ще отговорим: „С какво трябва да започнат децата, тръгвайки, навлизайки в Учението? Кое трябва да изучават най-първо? Книги, навици, практики.“

Елеазар Хараш: Да, ще му отговорим. Иначе може да се каже: най-дълбоката Практика е Словото и Словото като Бог, да се изучава.

Росиян Панайотов: Истината.

Елеазар Хараш: Като Истина, да. Истината е най-висшата Практика, всички други практики са второстепенни. И когато навлезеш в овладяване на Словото, ти ще овладееш духовете, ще овладееш ума си. Докато не е овладян умът, другите практики са като забавления, така, нали. И всичко почва от Словото. Само Словото ще ти позволи след време да влезеш правилно в Мълчанието – не да си го въобразяваш – после правилно в Безмълвието, правилно в Тишината. Но се тръгва от Словото – в този свят е така – то ще те заведе. Човек с нечисто слово няма как да влезе в Правилно Мълчание, в Безмълвие, нали, или пък в Реална Медитация. Първо е овладяването, господството над ума и над... А той пък винаги иска да изкриви Словото, или да даде... Бързо си правиш извод и той иска да сгрешиш, за да те хване. Изчакай, вкарай го в спокойствие, в Покой, тогава мисли какви решения да вземаш. Умът увисва и така. Туй е дълъг въпрос.

Росиян Панайотов: А какво е мястото на родителите в този въпрос с Истината и децата?

Елеазар Хараш: Те също трябва да го тренират, заедно с децата и тяхната обмяна с децата, пак по отношение на Словото, щото от Словото ще се изгради Доверието, от Доверието – Истинското Приятелство, и общуване с Бога, и вече като се влезе в Любовта, вече Бог ще действа, там Бог ще говори. Значи, може да се каже, че най-интензивната Любов създава Бога, но то туй постепенно става, нали, трябва да се гради. И след време, като станеш интензивен в Любовта... То туй всъщност е най-висшето Лечение, даже – Интензивната Любов. И Учителя го дава.

Росиян Панайотов: Много ти благодаря. Само да кажем, че имаме и още едно смело момиченце, което зададе своите въпроси към Елеазар. И това е малката Ади. И само ще кажем един от нейните въпроси за следващия път: „Може ли да попитам: ако Ева не отхапе плода, какво ще се случи?“ – но този и други мъдри въпроси, и техните отговори от Елеазар, ще ги оставим за следващия път.

Елеазар Хараш: Да, да. Децата все повече... въпросите им са все по-красиви и затуй заемаме се, така.

Росиян Панайотов: А кой задава по-дълбоките въпроси? Децата или един окултист, напреднал...?

Елеазар Хараш: Ами, главно е: напреднали Братя вътре в тях, обаче които са в Единство с тези детски Души и искат да си усилят Единството, и искат те да разберат тези въпроси – самите деца, Душата им. Душата иска частично, но те искат по-пълнокръвно, за да създадат приятелство и да поведат Душата към себе си, и към Бога.

Росиян Панайотов: Това са техни съюзници вътре в тях?

Елеазар Хараш: Съюзници, да.

Росиян Панайотов: Да. Много ти благодаря. Много, много.

Калина Георгиева: Разкажи ни как, когато си бил горе в планината, всъщност деца ученици са те намерили и чрез тях си разбрал повика да слезеш при възрастните Души?

Елеазар Хараш: Ами, първо е, да – софийски клас бяха; май осмокласници.

Калина Георгиева: Ученици?

Елеазар Хараш: Ученици, да. И там от тоз клас май беше и Радославчо, и други имаше. И те ме взеха за някакъв йога-отшелник първо. После разбраха, че съм ученик на Учителя и после разнесоха из София: „Тука има някакъв йога-отшелник“. И тръгна тъй като на шега. Взеха да идват на групи. После една група се отдели така, по-сериозни. И бягаха от София с ранни рейсове – техните се чудеха къде ходят – те идваха да ми задават въпроси; и постепенно се разшири всичко, ама дълга история.

Калина Георгиева: Това е семенцето?

Елеазар Хараш: Да, тръгнаха. Забравих даже на другите имената, ама Радославчо го помня.

Росиян Панайотов: Да. Той беше истински вожд, индиански вожд.

Елеазар Хараш: Да, който много отдаден беше, да. И главно той ги поведе, с още едно момче, което не му помня името. Преди около 40 години ли беше...или не помня вече.

Росиян Панайотов: 40 години...

Калина Георгиева: Всъщност тогава не са могли да те намерят, тези, които са те търсили.

Елеазар Хараш: После се пренесе в София туй. Тръгна по апартаменти, по зали така, и после във Варна, и всичко стана естествено. Не го бях планирал, нали, ама...

Калина Георгиева: А Бог изпрати децата в гората, да те намерят?

Елеазар Хараш: Да, да. И в къщата, в която после... Една къща там, изоставена, в Самоков – там се събирахме и...

Калина Георгиева: Те ти задаваха въпроси ли?

Елеазар Хараш: Да. Задаваха въпроси, идваха и... Имаше пък едно поле необрано с картофи и обирахме... Дълга история, тя... много неща са.

Росиян Панайотов: Добре, много ти благодаря. Много благодаря!

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 3: ПРОФЕСИЯТА НА ЕЛЕАЗАР. МОЛИТВА ПРЕДИ ХРАНЕНЕ. БОГ ЛИ СЕ ЯВИ НА ЕЛЕАЗАР? ЗА ЕВА. 18.11.2023 г.

ВЪПРОСИТЕ НА АДЕЛИНА

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е третата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. И днес ще ни гостува малката Ади със своите въпроси. Но преди това да попитаме Елеазар за едно малко уточнение: майка, която следи нашата поредица, сподели, че е докосната от идеята за това как децата имат свои невидими Съюзници, които им помагат и напътстват. Тази идея, че нейното дете има таен Съюзник, дълбоко я е успокоила. Разкажи ни още малко за тези Невидими помагачи. Понякога децата с тях ли си говорят?

Елеазар Хараш: Децата, които са Същност, които са Душа – Душата говори с тези Съюзници. Които са умствени, говорят смесено – и със Съюзници, които им помагат, и със скрити врагове. Обаче тези, които имат Любов към Истината, те ще се освободят и ще останат само Съюзниците, и ще слушат... Тези, които Правилно са избрали Пътя си, Съюзниците ще станат все по-силни в тях. Тези, които не са избрали Пътя си, другите ще станат силни. Туй са просто закони.

Росиян Панайотов: Благодаря ти за това уточнение. И би ли се съгласил в някое от по-следващите ни предавания и разговори, които имаме, да разгледаме въпроса: „Как родителите да ограждат с молитви своите деца? Три важни формули, които родителите да казват за децата си?“ Това е за по-нататък.

Елеазар Хараш: Да. И това ще го разгледаме, и много въпроси, свързани с децата. След време, може би частично – може би накрая майки и родители, но главно децата. Нека ударението да падне на децата.

Росиян Панайотов: Добре. И така, започваме с въпросите на Ади: „Каква е професията на Елеазар? Учител по хора ли?“

Елеазар Хараш: Така. Значи Адито е седем годишна, разбрах. По-голяма от Сияйната Искра с цяла година – Душа, да. Разбрах, че обича Египет, че обича Мъдростта, чувствителна. Всичко туй са... Дълбокия Път. Значи отговаряме на Адито: нямам професия, имам Отдаденост на Бога, на Учителя и на Истината. Много исках Той да ме учи. Исках Неговата Воля, защото само тя води на Правилното Място. Иначе съм антиквар, но това е професия, която е нещо по-дълбоко от професия. Това е проучване на Древни неща, на Тънкости. Води се професия, но иначе съм антиквар – голяма тръпка от хиляди години, а може би и от милиони. Туй е първият – да.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос на Ади: „Защо да казваме молитва преди хранене? Бог ли ще направи тази храна вкусна?“

Елеазар Хараш: Така. Бог е Вкусът на всички неща. Той е Есенцията. Без Него нещата са бедни, и най-хубавата, и най-здравословна храна става бедна. Суфи ядат и пият Бога. Ще кажа нещо за храната: Главната храна е Бог. Храната се осмисля, когато ядеш с човек, когото обичаш, или с Бог насаме. Учителят казва: „Най-необходимото е яденето, най-приятното е музиката, най-великото е молитвата. Яденето ще донесе здраве, музиката – щастие, а молитвата – Блаженство.“ И Учителят казва: „Храненето е разговор с Бога, с елементите, с Тънкото.“ Например: чистият мед е Древен, той е връзка с Финото, връзка с Предците. В малки количества той е еликсир. В меда има фина Истина. Но въпросът за храната е голям. Това е Тайна Наука. Тук въпросът е: как храниш тялото си, ума си, сърцето си, Душата си, Духа си и т.н.? Това е цялостен въпрос, защото ако не храниш чувствата си правилно, ако не храниш ума си... Въпросът е цялостен и много Дълбок. Тука кратко му отговаряме.

Росиян Панайотов: Следващият въпрос на Ади: „Ако Ева не отхапе плода, какво ще се случи?“

Елеазар Хараш: Ако Ева не отхапе плода, нямаше да има Развитие, воля, израстване и Завръщане в Бога. Сещам се, че Адам не е наказан, както си мислят хората и църквите, нито с грехопадение, нито с нищо. Той е изпратен да се учи и да стане постепенно Син – Син Божий. Както и да е. Грехопадението е благо за Ева, поучение за Ева. Опит, който ще даде Различаването. Никакво наказание няма. Грехопадението е падение за девата, но за Ева... Ако девата падне, е падение, но за Ева е Спасение. То е творец на малкото зло, което ни спасява от голямото зло. Грехопадението е вид криза, но криза, която е лечима. Докато в Древното зло няма лечение. Но и то не иска лечение, самото Древно... Грехопадението е Скрито Избавление, то е дадено, за да се Пресътворим. Грехопадението е Тъмнина, в която има Светлина, за разлика от Древното зло. В Древното зло няма Светлина. В грехопадението на Адам и Ева е позволен Пътя на Пречистването. В Древното Зло няма такъв Път. То е тотално отричане на Бога и на Развитието. Само в Чистотата може да влезе Силата, която да отстрани грехопадението. Ева трябваше да отхапе плода и да влезе в грехопадението, за да запали изгубената си Любов към Бога. Не грехопадението е катастрофата, а невежеството, нежеланието да търсим Бога. Това е катастрофата. И то голямата катастрофа. Грехопадението, Ади, ще стане Завръщане и затова то е Спасение. Грехопадението е създаденото Скрито Спасение на Бога, но трябва да търсиш Бога целеустремено. Грехопадението е Замисъл на Скритата Божия Любов, защото Сам Бог иска да се завърнем. Това е.

Росиян Панайотов: Благодаря ти. И последният въпрос на Ади: „Като се роди Елеазар, дали той беше, както го наричаха Петко? И после го нарекоха Елеазар, значи Бог ли се е явил пред него, или се е явил пред родителите му?“

Елеазар Хараш: Като се роди Елеазар, той трябваше да се прероди отново с много усилия и работа. Родителите ми не знаеха моя Път. Аз съм казвал: те са глухонеми и даже се чудя как съм проговорил. Както и да е. Значи родителите ми не знаеха моя Път. Той беше Скрит вътре в мен. Около 7–8 години главно имаше огромна борба за сразяване на ума и на всички видове изкушения, без изключение. Борбата беше жестока, тиха, скрита, стратегическа. И в един прекрасен ден Бог и Учителят се явиха. Не знаех кога ще се явят. Те се явиха, случи се Тайнството Самадхи – Абсолютно Неизговоримо. Сега всичко е от съвсем друга гледна точка, от друго Измерение – Измерението на Истината. Сега вече може да се каже: не гледай змията, тя е прах. Не гледай фактите, защото те... ще оглупееш и ще ослепееш. Гледай Истината! Истината е по-дълбока от фактите. А Пътят от усърден, стана Тотален. А Смирението е нещо Дълбоко и Естествено в този Път. Защото, когато си видял Бога пряко и си оцелял, то е Велик Дар – Смирението. И това е Дар да Му служиш. И така, Замисълът на Бога е по-дълбок и от грехопадението, и от Чистотата. Името е „Завръщане в Изначалното“ – Древното Име, Духовното Име. Туй е, да.

Росиян Панайотов: Благодаря ти. Е, прекрасно! И имаме един въпрос от предния път, на една майка, и той е: „С какво трябва да започнат децата, тръгвайки, навлизайки в Учението? Кое трябва да изучават най-първо? Книги, навици, практики?“ Какво би посъветвал?

Елеазар Хараш: Да, много неща са. Но тука, преди да прочета туй, се сещам. В „Диамантената Книга“ Учителя казва: „Бог е създал Любовта за Неизразими Отношения.“ И защо хората търсят Любовта? Защото тя е свят без материя и само Посветените осъзнават Дълбоко това, защото те живеят Осъзнато в тази идея. Но иначе трябва да се започне с... Любовта е Основата. И тя ще направи всичко друго. Тя ще направи Чистотата Правилна. Значи, с Чистотата в мисли, думи, дела и постъпки. От Чистотата ще се случи всяко друго осмисляне – Чистота, която изхожда от Любовта, не от ума – всяко друго осмисляне. А после ще дойде и Правилната и Различаваща Любов, т.е. Любовта ще се завърне в Себе Си. И както казват Атлантите: „Любовта може да изгрее в тебе и без слънцето. Слънцето те грее, но Любовта те обожествява.“ Затова е създадена Любовта. И затова Учителят казва: „Отговорът на всички въпроси, на проблемите, е в Любовта.“ Дори и когато Любовта не помага отвън, тя е помогнала отвътре. Любовта е Потайна. Да, туй е.

Росиян Панайотов: И би ли уточнил за детския дневник: на колко годинки е добре да започнат да си водят дневник децата и с какво трябва да започнат? Може би с думите, със Словото?

Елеазар Хараш: Ами то вече зависи от самото дете, от нагласи, дали иска. Но някъде от 4 до 8–9 години. Трябва да го усети майката. Започва с овладяване на думите, защото овладяването на думите е овладяване на духовете, овладяване на съдбата. И който овладее думите, той ще овладее ума, който е кармата. Овладееш ли думите, вече няма влияние, т.е. влияеш се само от Бога и от висши неща. Нищо не може да ти повлияе. Главното ударение е тука, защото думите са духове.

Росиян Панайотов: Значи от думите.

Елеазар Хараш: От думите, да. Изпусната дума може да съсипе живота и да направи жестока карма. Овладяна дума – имал съм случаи, когато ти идва, и с Държавна сигурност, и с други тежки случаи, които са... идва ти да прокълнеш всичко, дълбоко и то. И точно тогава вкарвам Благословението, и тъмните сили в мене увисват и просто изчезват. Те са очаквали другото. Да изненадаш изненадата.

Росиян Панайотов: Децата имат ли тази способност да практикуват?

Елеазар Хараш: Всички имат. Те са Души, Същности. Дълбоко в себе си всички имат и така сразяват миналото си.

Росиян Панайотов: Да. А как? Би ли казал? Ти през годините много си говорил за Духовния дневник. Как изглежда дневникът, за който говориш? Колко е голям? Постоянно ли трябва да е с нас?

Елеазар Хараш: Ами туй ще трябва отделна тема, защото то е...

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Става въпрос за голям дисциплина над себе си, над главния враг – ума. И когато умът се овладее, той става вече приятел и слуга и не може да се меси в нищо Божествено, в нищо Съкровено. Просто ще изчезне, ще стане слуга. Не може да го убиеш. Това е... това е злото, скрито. Учителят казва: „Древната змия.“ Никой от Боговете, нито Учители, нито Старци, са могли да се справят със злото. Щото това е Скритият Бог, Който има План и Мисия да очисти всичко. И когато се очисти всичко, Бог ще го отстрани. Имаш право да овладееш злото в себе си и това е Пътят, не да го убиеш. Ако го убиеш, то ще се усили в тебе. Убиваш един престъпник, щото не ти харесва, както Сталин: „Няма човек, няма проблем“, което е глупаво; След време, в другото прераждане, не само ще има човек, а ще има човек и много проблеми.

Росиян Панайотов: И армия.

Елеазар Хараш: Да, армия.

Росиян Панайотов: Това е наистина въпрос за... Но искам да кажа: това е нещо, което се носи постоянно със себе си като тефтерче?

Елеазар Хараш: Всеки ден го тренираш: подходяща риза с джоб и с тефтерче, и малко химикалче, и веднага записваш грешката. След време правиш други грешки, не тази. „Усъвършенстваш грешките си – както казва Ошо – докато изчезнат.“ Да.

Росиян Панайотов: Благодаря ти.

Калина Георгиева: С всички тези Постоянни Усилия, които полагат децата и родителите, те създават един егрегор в Тънкия свят, който ги различава от всички обикновени хора. Всъщност, те попадат обикновените хора много лесно под влияния. Този егрегор, всъщност, е защитник и закрилник.

Елеазар Хараш: Точно тъй, да.

Калина Георгиева: Можеш ли да разясниш малко повече за егрегора, който се създава, когато ние се устремяваме към Учителя? И в какво се отличава Неговият Егрегор от егрегора на другите учители?

Елеазар Хараш: Значи голяма тема. Накратко ще кажа, че даже нашите навици са егрегори. И влизаш в навика, той е... Навиците са ти от миналите животи, те сега продължават. Много лошо е ако слезеш с миналия си живот и останеш в миналия си живот, без да направиш промяна на прераждането си. Навикът е голяма сила, обаче нашата Любов и нашата воля чрез тези дневници е по-голямата сила. И ние, ако влезем в този ритъм, ние създаваме нов егрегор, който маха навиците и кармата, и ума. Обаче ще говорим за егрегорите, защото тя е огромна тема. Но ние сме Благословени, че сме в Егрегора на Учителя и там тече Неговата Помощ към нас. Половината ни карма Той казва, че е взел и т.н. Огромна тема – за егрегорите – много хубава тема, много дълбока.

Калина Георгиева: Обясни този случай, когато най-дълбоката карма на едно дете е свързана с Духовен Учител, и въобще на цялото семейство е свързана с Духовния Учител. Това ли е бялата карма?

Елеазар Хараш: Трябва да се проучи лично от Душата, чрез Учителя, чрез Неговия Егрегор – записите, на Свръхниво. Става със Свръхенергия, проникване, за да можеш да се произнесеш, щото... Сега каквото и да кажа, ще е общо, а като конкретно се влезе в една Същност, и може да се...

Калина Георгиева: А какво е бялата карма?

Елеазар Хараш: Ами бялата карма е излизане от миналото.

Калина Георгиева: Пътят на Преобразяването.

Елеазар Хараш: Да, да. Дневниците са Помагачите.

Калина Георгиева: А всичките тези деца, които ти задават въпроси, те са една Духовна група?

Елеазар Хараш: Те са стари нишки, старо Приятелство, старо Доверие. И сега просто се допълваме.

Калина Георгиева: А ние сега къде разговаряме? Във времето и пространството, или?

Елеазар Хараш: Ние никога не сме във времето и пространството, ако го Осъзнаваме. Нито сме на Земята, нито сме в космоса – в Бога сме. Движим се в Бога.

Калина Георгиева: И когато разговаряме, Душите на децата присъстват ли?

Елеазар Хараш: Присъстват. Зависи колко ще ги усили Бог и Учителя, но присъстват. Да, да.

Росиян Панайотов: Много ти благодаря. За следващия път имаме едно въпросче, което искаме да разгледаме и вярваме, че ще е важно и за малки, и за големи: „Как се отразява работата с дигитални устройства на Духовния Път и Духовното Развитие, и как да се предпазим? Влияния върху децата, профилактика, формули, мярка за работа с телефон, таблет и компютър?“ Ще го разгледаш този въпрос, нали?

Елеазар Хараш: Да, ще го разглеждаме. Ще го вмъкнем кратко, така.

Росиян Панайотов: Да, колкото прецениш.

Елеазар Хараш: Като някои важни правила. Да, да.

Росиян Панайотов: Ами добре, това е. И за следващия път ще чуем въпросите на Асен, първото момченце от поредицата.

Елеазар Хараш: Той откъде беше?

Росиян Панайотов: В момента... може би… София.

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: И един от неговите въпроси, само така да кажем, е: „Елеазар, как срещна Господ?“

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Значи той не те пита: „Как срещна Бог?“, а „Как срещна Господ?“ Сигурно е някаква тънкост този въпрос?

Елеазар Хараш: Е, да, да.

Елеазар Хараш: Бог е едно, Господ е друго. Но двете Заедно, да.

Росиян Панайотов: Да, благодаря ти. Отговорите на Елеазар на този и на други въпроси ще чуем в следващия ни разговор. И благодарим на всички за отделеното време и внимание. И една снимка Елеазар искаше да покаже на малката Ади.

Елеазар Хараш: За Адито, да, дето обича Египет. Вижда ли се така?

Калина Георгиева: Да, да. Безмълвен поздрав.

Елеазар Хараш: Египет. Древен Жрец, скрит в тоз символ.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 4: КАК СРЕЩНА ГОСПОД? НА КОЛКО ГОДИНИ СРЕЩНА БОГ? ЛЮБИМАТА ТИ ХРАНА? ФЕНИКСЪТ В НАС. 22.12.2023 г.

ВЪПРОСИТЕ НА АСЕН

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е четвърта част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. И ще продължим с въпросите на Асен. Но преди това: може ли да кажем, че децата, които ни задават своите въпроси и участват в нашата поредица, са една духовна група Души, ученици на Учителя?

Елеазар Хараш: Ами според мен Учителя ги подбира. Той влиза в Душите им, имат някакво старо Единство, така че... И освен туй, децата не са деца. Това са стари Души и отговаряме на Души, които се нуждаят от съответен отговор като Храна.

Росиян Панайотов: Да, добре. Започваме с въпросите на Асен. Първият въпрос е: „Елеазар, как срещна Господ?“

Елеазар Хараш: Така. Господ – това е Любовта. Бог – това е Мъдростта. А когато кажем: „О, Господи, Боже мой и Учителю мой“, това вече е включване на Истината, на Цялата Истина. А пък Абсолютът – това е вече Върховната Истина, която е друг род. Значи: Как срещнах Любовта? Любовта е в нас. Любовта е нашата Нероденост. Трябва да си я открием в себе си. Тя е Неродена, тя е нашето Царство Божие, тя е нашата Изначалност. Даже можем да кажем: не я срещаме, не я търсим, а я Преоткриваме и я Осъзнаваме. Спокойно можем да живеем без религия и без ритуали, но Учителя казва: „Но без Любов не можем.“ Запомни, дете мое: Любовта е, която обединява, а не религията. Бъди Любов, а не религия и вяра! Господ живее най-дълбоко в Любовта, в Съкровеността, в Ядрото – там е връзката. За да влезеш в Любовта, трябва да си Любов, а не вярващ. Любовта е била преди вярата, преди религиите, даже преди Словото, преди вселената. Търси Изначалността, дете мое! Като казвам „дете мое“, това не означава, че ти си малък, а аз съм голям. И двамата сме Изначални. Да.

Росиян Панайотов: Страхотно! Вторият въпрос: „Елеазар, на колко години срещна Бог?“

Елеазар Хараш: Срещата на Любов и Любов е естествена и неизбежна. Това е нещо вътрешно, това е нещо, което го носиш в себе си. Това не е среща във времето. И това означава, че Срещата отдавна се е случила, а тука само слиза. Тази Среща е извън света. Никога съм нямал чувство за разделеност от Бога, от Учителя и от Безкрая. Всичко е тука и е там, и всичко е едновременно, защото всичко е Вътре. През 1987 г. влязох в Самадхи, в Изначалност. Но това е нещо, което е било всякога и се случва в Тишината. То не е нищо особено, нищо дълбоко – то е нещо Естествено, нещо Изначално и всеки ще го постигне. Тишината е умение на Дълбините. Тишината е по-дълбока от опита, тя знае Древни неща. Тишината е като Истината. Човекът на Истината има действие, което е над доброто и над света.

Росиян Панайотов: Третият въпрос: „Елеазар, коя е любимата ти храна?“ Разбрах, че този въпрос най те е затруднил.

Елеазар Хараш: Да. Храната въобще е голям въпрос. Има физическа, има на сърцето, на ума – всичко трябва да се храни: Душата, Духа, и даже Искрата. Тя вече се храни с Мистерията. Значи Изначалната Храна е Прасветлината – Сиянието на Любовта, Хляба Насъщен. Външна такава храна, съответстваща, е гроздето и медът. Гроздето е светлина, а медът е сияние. Но трябва да ги намериш – в меда работят Предците. Вегетарианската храна е на място, ако е съчетана с изпълнение на Волята на Бога. Който е в Учителя, се храни с Божията Воля. Изначалният човек се е хранил с течна храна – Прасветлината, Неродеността. Това е манната. Ние сме били Прасветлина. Истинската храна е Сияйна, но в този свят тя е изгубила нещо от своята Изначалност. Истинският човек, казва Заратустра, пие Светлина и яде Огън. Основната храна е Бог. Нека Той да се храни в нас, когато се храним. Формула: „О, Господи, нека всяка хапка да гради в мен Храма на Любоовта.“ – отдавна съм я казвал. Има и друго Тайно Истинско Хранене – то е в Дълбокото Разбиране. То е Себепознанието. В Евангелието на Тома Христос казва: „Който е познал всичко, но не е познал себе си, е пропуснал всичко.“ Ако ти не си Любов, все едно е каква е храната ти. Да.

Росиян Панайотов: Четвъртият въпрос: „Елеазар, защо избра Бог?“

Елеазар Хараш: Когато Бог те избере, и ти Го избираш. Бог е избрал отдавна всички, но хората са забравили. Бог познава отвътре Скритата ни Любов. Любовта обича Любовта. Така Бог обича Себе Си. Без Любов човекът няма Реалност. Сещам се: Брат Михаил казва на едно място: „Човек без Любов е като кола без бензин.“ За къде си тръгнал? Много така... идея. И аз отдавна съм избрал Бога – от милиони години, защото Бог е Цялост. Например, разбрах, че когато си в Нищото, когато си в Цялостта, Бог върши нещата. Едно от най-хубавите, от най-дълбоките Закони. Значи „даващият Цялост на хората дава Бог“ – това ми каза Учителя. Само в Цялостта, Бог преживява Себе Си и дарява Себе Си. В Пълнотата на Любовта, ние и Бог сме Едно Цяло – няма нищо друго. В Пълнотата на Любовта, Бог се реализира в човека още тука, на Земята. Няма възкресение, няма очакване – тука. Такъв човек е познал Реалността. Той е осъзнат Дух в тяло. В тази Пълнота Бог раздава Себе Си. Любовта реализира Бога. Точно това е Учението на Учителя, а всичко друго е второстепенно. Бог е Тотален – не може да Го обичаш 99%. В тази Тоталност и Цялост е и Тоталното Сливане – възкресението отпада. И затова не очаквам възкресението, защото Бог е Любов, а не очакване. И още много мога да ти кажа, но дотука.

Росиян Панайотов: Страхотни отговори. И имаме един въпрос от предния път. Аз ще го прочета: „Как се отразява работата с дигитални устройства на Духовния Път и Духовното Развитие и как да се предпазим? Влияние върху децата, профилактика, формули. Мярка за работа с телефон, таблет и компютър.“ Нещо, което прецениш да ни кажеш, което трябва.

Елеазар Хараш: Значи главното е, че всеки трябва да си пипне Мярката, защото в Мярката има Разум и Лекота. Мярката е Съхранител. Който търси Мярката във всичко, ще намери Бог и ще разбере, че Бог е Мярката. Сега, много е различно кой как да работи с тези неща, но примерно: телефон от 10 до 25 мин., обаче за тоз човек, който е свободен. Има такива професии, които не могат да позволят туй. С компютъра от 2 до 3, до 4 часа, нали. И то има едно правило: на всеки час – 20 мин. почивка. Но има хора, които са наказани да работят по 8, по 9, по 10 часа. Трябва да е на 4-дневна или най-много на 5, но на 4... И ако може пак на всеки час по 20 мин., за да могат да имат време за себе си, да има да се отпуснат тези клетки. Но пак казвам: всеки трябва да си пипне Мярката, защото... Както е с храната. Едрият човек ще яде по един начин, младежът по друг, детето по друг – мерките са различни. И ще кажа една шега в тази връзка с работата. Значи, „Знам всичко!“ – похвалила се Уикипедия. „Благодарение на мен, всичко може да се намери!“ – рекъл Гугъл. „Аз съм най-важният в света!“ – заявил Интернет. „Я по-спокойно и по-скромно!“ – обадило се електричеството. Шега, ама така, нека.

Росиян Панайотов: Като казваш по 20 минути почивка, имаш предвид някакъв тип  отпускане, релаксация?

Елеазар Хараш: Работиш 40 мин. и 20 мин. размишляваш за свои неща, казваш няколко формули, мислиш в друга посока, работят други клетки – онези си отпочиват. С няколко формули: „Бог е Моят Покой.“ Каквито и формули да са, променяш ритъма, нали. Влизаш в друго. И те се облекчават, обновяват се, нали, щото иначе се претоварват, изнасилват човека и накрая човек става прекалено умствен. И знае много неща, но ето – дърпаш му шалтера, електричеството и – всичко увисва.

Росиян Панайотов: Добре, благодаря ти за тези отговори. И за следващия месец януари, ще ни гостува Борислав, на 5 годинки, със своите въпроси. И бихме те помолили да отговориш тогава: „Как родителите да ограждат с молитви своите деца? Три важни формули, които родителите да казват за децата си? И важни напътствия за родителите и техните молитви за техните деца?“ Много майки ни изпращат въпроси – ще трябва да изчакат, да минат така, въпросите на децата. Ще ги уважим и тях по-нататък.

Елеазар Хараш: Да, да. Майките вървят след децата. Да, другия път ще вмъкнем това за ограждането на децата.

Росиян Панайотов: Три важни формули.

Елеазар Хараш: И така ще отговорим и на туй детенце.

Росиян Панайотов: И Борислав, на пет годинки, само ще загатнем един от неговите въпроси: „Защо Зарко си говори с Дядо Боже, а аз не мога?“ Оказа се, че и много големи деца искат да знаят: „Как така?“

Елеазар Хараш: Защото тези разговори са били Изначални, с Бога, и са Естествени, нали? Но в света, да, някой път Божия... Човешката воля е избрала и други разговори. Както и да е. Ще говорим, да.

Росиян Панайотов: Ами добре, благодаря ти. Отговорът на този и на други въпроси ще останат за следващия ни разговор. Благодаря на всички за отделеното време и внимание.

Елеазар Хараш: Да, да.

Калина Георгиева: Може ли само да задам един въпрос: Елеазар, когато сподели за Самадхи, ти имаш предвид, че Духът напълно и всецяло е проникнал в теб?

Елеазар Хараш: То винаги се случва при Самадхи – ставаш Нищо, ставаш Лекота, ставаш Цялост. И вече смъртта е погълната, няма нужда от възкресение. Това са...

Калина Георгиева: А това означава, че си се завърнал в Най-Древното си Състояние?

Елеазар Хараш: Да, да.

Калина Георгиева: Как би го нарекъл?

Елеазар Хараш: Обаче продължаваш да работиш, щото има няколко вида Самадхи. Това е тема, която… Може някой път, особено ако я зададе дете, ама и майка да е.

Елеазар Хараш: Не, можем да... Обаче аз по този въпрос имам 1 – 2 часа.

Росиян Панайотов: А може ли да кажеш само някаква идея – когато каза, че „Искрата се храни с Мистерия“, кажи още нещо мъничко за това?

Елеазар Хараш: Ами всичко за нея друго е ограничение. Значи – включително Безкраят. Личността – въобще не говорим, сътворението – въобще не говорим. Но примерно, тя може да влезе във Феникса и да се храни с неговия Огън, щото те са в Единство. Фениксът е Мистерия. Сега правим изключителна книга за Феникса. Другите летят във въздуха – той лети в Огъня, в Изначалното. Другите се прераждат – той се обновява. И така, много… там е… цяла книга.

Калина Георгиева: А какво има в нашите Дълбини?

Елеазар Хараш: Ами също има Феникс. Нашият Изначален Дух е Фениксът, който трябва... Както Христос – също е станал Феникс и се е върнал. Само че птицата Феникс е Водачът на птиците–Души, а Христос е Водач – и Учителя – на хората–Души.

Калина Георгиева: А защо е важно да слизаме в този материален свят – в ролята на майки, деца, на братя, сестри?

Елеазар Хараш: Ами различни школи, различни уроци. Като майка ще научиш един урок, като дете – друг, и след време ще имаш опит за всичко.

Елеазар Хараш: Отново голямо...

Калина Георгиева: А кого обичат майките в децата?

Елеазар Хараш: Да. Ами Скритият Бог – ако Го видят. Ако не Го видят, обичат себе си или Душата. Но трябва да видят Бог, иначе... Да.

Росиян Панайотов: Много ти благодаря!

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 5: КАК Е НАПРАВЕНО МОРЕТО? ДЯДО БОЖЕ КАКЪВ ЧОВЕК Е? ПРЕДИ ДА СМЕ СТАНАЛИ ХОРА. ГОВОР С БОГА. 04.01.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА БОРИСЛАВ

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е петата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Продължаваме с въпросите на Борислав, на пет годинки. Но преди това да попитаме: Защо въпросите на децата са толкова магнетични и предизвикват усмивка и възхита? Те редят думите като майстори на Словото.

Елеазар Хараш: Защото Душата говори и умът още го няма. Туй дете е пет годишно, доколкото знам – от Варна. Просто Душата му е… тече си – Естество. Това е Естеството. Естеството умее да пита. Умът не може да пита, умът имитира; Душата...

Росиян Панайотов: Но, въпросите на всички деца, когато дойдат и при мене, просто не мога да не се усмихна и да не се почудя как, как са се родили в тях.

Елеазар Хараш: Това е атмосферата на Душата, няма как да не се отпуснеш и да не се зарадваш. Това е естествената атмосфера.

Росиян Панайотов: Ето въпросите на Борислав. Първият въпрос: „Зарко – той така те нарича – как е направено морето?“

Елеазар Хараш: Така. Морето е слязло от водата, а водата – от Прасветлината. Първо е била Прасветлината, после тя слиза и се преобразува в енергия. А после енергията слиза и се превръща във вода, във вещество – течна материя. И ние от тази материя трябва да се върнем в енергията, и от енергията – в Морето от Прасветлина. Защото водата произлиза от „Водач“, „Водя“. Водата ни води и завръща в Спомена за Древното Море от Прасветлина. Бог е Създателят на морето по Мистичен начин. Суфи казват, че само Бог знае колко капки има в дъжда, защото Той ги движи и събира. В Атлантида се е случвало лист да потъва, а камък да плува. Морето е започнало от капка – така, както и най-страшната буря – от лек ветрец. Виждащ е не този, който вижда морето, а който вижда зад морето. Водата е Мистична, тя е Тайнство. Една поговорка: „Ако морето се запали, с каква вода ще го угасиш?“ Има такава Вода и това е Силата на Истината.

Росиян Панайотов: Да, благодаря ти. Вторият въпрос: „Зарко, Дядо Боже какъв човек е?“ Разбрах, че този въпрос е...

Елеазар Хараш: Дълбок въпрос. Няколко дена минаха докато вляза в Сърцето на този въпрос, но както и да е. Така. Значи: „Дядо Боже какъв човек е?“ Първо е Велика Любов. Учителят казва: „Ако разрешите въпроса за Бога, за Любовта, всички други въпроси ще се решат, като последствия.“ Бог е Изначалният Човек в нас и затова ние сме Образ и Подобие на Древността. А нашето Изначално Лице е Любовта. Бог е Изначално в нас и затова сме Древни. Дядо Боже в нас е Истинският Човек – Мярката. Майстер Екхарт казва: „Божието Естество е моето Естество, нито повече, нито по-малко.“ Дядо Боже е Образ на Изначалния Човек в нас, Образ на Същността, и това е Любовта, Изначалният Образ. А Върховният Абсолют е Не-Образ, Необятност, Без Предели, Прасъщност.

Росиян Панайотов: Третият въпрос: „Зарко, преди да сме станали хора, какви сме били?“

Елеазар Хараш: Били сме Естество, Чисти Духове, потопени в Източника. Същества, но без своя воля. Велико Единство с Източника, Велика Потопеност. Тук се е Осъзнавал само Източникът и Безкраят, и Покоят. Но имало е още нещо, защото ние сме били преди това. Майстер Екхарт го обяснява: „Там, в Изначалността – Мястото, от което съм произлязъл – в мене нямаше Бог, защото аз съм Изначален и сам по себе си. Тук аз бях Нищо и моето Нищо не е зависило от Бога. Тук нямах никакви нужди, но когато се отказах от свободната воля и станах сътворен, поради нужда се появи Бог и поради многото ми нужди се появи Бог. Допреди да се появи Бог, Той не беше Бог.“ Той е бил Велико Нищо. Но после Той се ограничава и слиза по необходимост, и е станал Бог. Нещо с друг Облик, като част от Върховното Нищо и Абсолюта. В това Върховно Нищо ние сме били Изначални, Мистерия. Тук сме пребивавали в Покой, в Пълнота, в Тотална Цялост, в Изначалния Хляб, Прахляб Насъщен. Ние сме Древни, а целта на Божия Път е да се върнем във Великата Мистерия на Нищото. Това е отвъд Бога, отвъд Словото, отвъд Писанията. Даже на едно място, се сещам, Майстер Екхарт казва: „Моля Бога да ме освободи от Бога, за да се завърна в Своето Изначалие.“ Мистик – дълбоко Християнство, което не е разбрано, щото той го изпреварва понеже е Посветен с Мистично Посвещение, а не с някаква благодат и някакви прозрения, които... Както и да е. Туй е.

Росиян Панайотов: Наскоро, само да вметна – видях, ти си изнесъл една лекция от него, по него: „Качеството, което превъзхожда Любовта“.

Елеазар Хараш: Да, да. За Великата Отреченост.

Росиян Панайотов: Да, да.

Елеазар Хараш: Но първо се минава през Любовта и тогава тази Отреченост става Правилна. Трябва да си извървял Пътя на Любовта. Свързано е. После Отречеността е Рравилна. И вече самата Отреченост превъзхожда, щото вече прекъсва всички привързаности, даже и с Вечността, и навлиза вече в Дълбоки нива на Абсолютната Родина.

Росиян Панайотов: А ако човек измести нещата и почне първо с Предаността, а после...?

Елеазар Хараш: Ами…

Росиян Панайотов: С Отречеността и после с Любовта, това докъде може да доведе?

Елеазар Хараш: По който и път да върви, ако е честен със себе си, той ще скочи в по-дълбоки качества и...

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Всички Мистици, които постигат своите Учения, се сливат във върха, в Едно Цяло. И Буда, и Лао Дзъ, и Христос, нали. При Буда например, и при Лао Дзъ, няма разпятие, щото няма его. Там е смешен въпрос. И няма възкресение, щото те живеят в Безкрая. Буда е Учение за Просветлението – да преживееш Безкрая. Отпадат всички... В Лао Дзъ пък е още по-дълбоко, но туй по-нататък ще го изнасяме.

Росиян Панайотов: А защо понякога точно последователите някак си трудно долавят Тънкостите в Учението?

Елеазар Хараш: Ами първо щото са последователи – още не са станали ученици. После, от ученици пък трябва да влязат в Посвещение и чак тогава... И то пак постепенно. Пътят е дълъг.

Росиян Панайотов: Да, да.

Елеазар Хараш: Но трябва да има последователи. В начало трябва да са последователи.

Росиян Панайотов: Много ти благодаря. И последният въпрос: „Защо Зарко си говори с Дядо Боже, а аз не мога?“

Елеазар Хараш: Много рядко съм разговарял пряко с Бога. Бог ни изпраща Велики Учители, напреднали Духове и Братя, Посветени, Мъдреци и т.н. Истинският Учител е Същество, което е разговаряло и с Бога, и с Абсолюта. Учителите в света са Велик Дар и ти вече, търсейки Учителя, ти търсиш Сливането с Божия Глас в Него, щото Той го е придобил. И така всеки Учител те подготвя за Себе Си и за Дълбините. Да, туй е по-кратък отговор.

Росиян Панайотов: И само да кажа, че Петя, майката на Борислав, споделя, че Борислав пита: „Може ли някой път да се видим със Зарко?“

Елеазар Хараш: Ами, ние с тези въпроси, които си обменяме, вече сме се видяли в Същността, в Душата си. А физическото, ако стане, Бог ще го реши, но Същностно сме се видяли вече – в Реалния свят.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: А във физическия – той не е реален; и да се видим, и да не се видим – може да е приятно, но не е... Не е това Същественото.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Въпросът е да се виждаме в Душата и в Духа.

Росиян Панайотов: Да. И имаме един въпрос от предния път, от разговора ни през декември. Аз ще го прочета, а ти ще кажеш каквото си преценил: „Как родителите да ограждат с молитви своите деца? Три важни формули, които родителите да казват за децата си? И важни напътствия за родителите?“ Нещо кратко.

Елеазар Хараш: Трите формули са: едната, например: „Бог е Абослютният Водач на моето дете.“ И това вече – майката изпълнява дълга си в най-важния смисъл, защото тя иска то да има само Един Водач и когато това е казано така, щото това е казано и в Божието Име... Другата формула е: „Господи, Боже мой, Учителю мой, пази детето ми от всяко зло и го поучавай.“ Не само да го пази, и да го поучава, за да може да направи Скок. Третата формула е: „Господи, Боже мой и Учителю мой, винаги побеждавай злото във всички мои пътища.“ И това ще се превърне в Увереност в детето, и в Път. Какво трябва да съблюдават: Значи да учат децата, и самите майки, родители... да съблюдават Истинолюбието, което е свързано с Правилното Говорене. Това води до най-важното, до овладяването на ума и на постъпките. Защото който се владее, Бог го овладява. И как го овладява? Дава му Покой, равновесие – овладява го с увереност. Равновесието е Дух, а не е ум.

Росиян Панайотов: И за следващия ни разговор през февруари сме подготвили един въпрос, който и ти одобри. Само ще го прочета: „Пътят към Смирението и най-вече разликата между Смирението и овчедушието.“ Мисля, че тоя въпрос ще е важен за децата в Пътя на изграждане на техния характер. Но ще изчакаме следващия път да ни кажеш нещо повече.

Елеазар Хараш: Да, да. И за децата е важен, и за възрастните.

Росиян Панайотов: И да кажем, че следващия месец отново ще ни гостува Сияйна – която все още е на шест годинки, скоро ще стане на седем – със своите въпроси. И ще споделим един от тях, който е: „В Агарта има ли ги книгите на Елеазарко? Ако ги няма, искам да ги изпратим!“ Може би чрез Феникса?

Елеазар Хараш: Всичките ѝ въпроси, да...

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Златни! Златна Душа, златна Душа!

Росиян Панайотов: Но отговорът на Елеазар на този и други въпроси – в следващия ни разговор. А сега Елеазар иска нещо кратко да ни сподели.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: За което, много благодарим за вниманието.

Елеазар Хараш: Значи, искам да поздравя четящите аудиокнигите: Петя, Денито, Диана Врангова, Мария – майката на Сияйна, Георги, който чете Атлантските, Стефан, който – Древните Отломъци, Даниелка, Зорница, Мила, Мария, Фани, Елена и т.н. То ще има и още, така. Поздравявам ги за туй хубаво, Дълбинно чувство, щото то е... то е светлина и влагат нещо в книгите, което и аз не съм го вложил, нали. Аз съм вложил някакъв Дух, ама те усилват и ставаме взаимна Светлина, която взаимно се усилва. И на всички им благодаря.

Росиян Панайотов: Наскоро пуснахме и твоето участие „Учителя за Себе Си“.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Стана прекрасно!

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Благодаря за отделеното време и внимание на всички. Това е от нас за днес.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 6: АГАРТА И АЗИРА. ЗАЩО СТАРЦИТЕ СА 24? ИМА ЛИ НУЛЕВ СТАРЕЦ? НЕЗАВИСИМИТЕ СТАРЦИ. СМИРЕНИЕ. 21.02.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е шестата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Продължаваме с въпросите на Сияйна, но преди това да попитаме: Би ли ни споделил, защо децата избраха твоята Фондация, за да зададат своите въпроси?

Елеазар Хараш: Значи ние нищо не избираме. Има Един Действащ Бог и Учител. Той избира. Той чрез тях задава въпросите, щото обича Душите им – сродни въпроси, които са сродни с тях. Той отговаря. И тях ги няма, и мене ме няма, обаче ние сме тука и т.н. Интересно е.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Присъстваме, обаче отстъстваме и Бог си върши Делото, щото Той знае как.

Росиян Панайотов: А защо Учителя избра тук те да открият своите отговори?

Елеазар Хараш: Ами, защото Той знае къде е удобно мястото да ги даде. Щото Той действа и в нас се чувства добре. При нас е станало естествено. Такива въпроси и отговори – години, вече около 42 години, да не говорим, че преди туй се занимавах.

Росиян Панайотов: Ти ми сподели, че Учителят, може би още от времето, когато е бил тук на Земята, е започнало тази поредица да се загатва.

Елеазар Хараш: Имало е идея за деца, за майките, за сестрите – събирал ги е. Но сега е дошло по-гъсто време и въпросите са по-гъсти. И пак Учителя си продължава Делото и си го върши – Той непрекъснато... не спира да работи, въобще...

Росиян Панайотов: Ами започваме с вълшебните въпроси на Сияйна. Ето и първия въпрос: „В Агарта има ли ги книгите на Елеазарко? Ако ги няма, искам да ги изпратим!“

Елеазар Хараш: Да. Тази Душа... Първо ще кажа някои други неща – за Агарта въобще: няма реалност, която да не е дълбоко в човека – Агарта, Безкрая, Мистерията. Някои мислят, че Агарта е далече, но концентрираната Божия Мисъл унищожава време, пространство, света и влиза в Агарта с лекота. Концентрираната Мисъл е действие на Самия Бог. Цяла наука – тука няма да я обяснявам. Но това става с позволение на Бога и Учителя. Концентрираната Божия Мисъл Атлантите я наричат „Белия вихър“. Нещо още, малко: Концентрацията е Ключ за проникване във всички светове и в Агарта – т.е. Бог прониква в Себе Си. Когато си реално в Бога, Той ти дава концентрацията. Самата Концентрация е Бог в действие, но има важно условие – да си овладял ума, змията. Въпросът ѝ – дали има книгите: имам четири много близки същества от Агарта. Те знаят за моите книги и участват в тях. Единият е Азира – Посветен от Агарта. Нещо ще кажа за Агарта: това е Скритата Прародина, част от Скритата Прародина. Това е Херметичен Център с Велико Сияние отвътре. Тук живеят Проникновени Духове с Дълбока Божия Природа. Те пазят Древните Предания. Една част съм ги изнесъл в Старците. Тези Духове са се освободили от Тъмнината и особено от капана на Светлината. Те са Образ на Древната Същност на Бога. Тука Дълбоко Извисените учат другите Избрани в Дълбините на Себепознанието. В Кабала това е наречено „Първичното Знание.“ Тук Бог е направил жилище в тях – в Себе Си. И те са Едно. Говорил съм за Агарта много. Това е много дълга тема. Тука се сещам нещо друго, че: в Агарта има едно правило – „Очисти себе си напълно и ще постигнеш всички желания.“ В смисъл такъв: желанията вече ще бъдат желания на твоята Висша Душа, означава – желания на Бога. И тогава всички тези контакти са Правилни, Чисти, Естествени. И примерно, казвам ти: „Днеска тръгваме за Сириус“ – тръгваме, няма „ама утре“, няма „защо“. Но въпросът е тези неща да са изпълнени. Не е лесно. От друга страна пък е лесно, като вървиш постепенно по този Път. То накрая става Естество. Така че туй всеки ще може след време, но не с ума и с въображението си – с Духа. Но има условия, както казах. Туй е.

Росиян Панайотов: А за децата това постижимо ли е, което казваш ти?

Елеазар Хараш: За деца е още по-лесно, докато не са обременени. Обаче пак – ако Учителя ръководи и пази телата, и позволи – тогава е лесно.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос на Сияйна: „Защо Старците са 24-ма? А аз от 25-ия ли съм?“

Елеазар Хараш: Да. Значи, това са 24 Велики Епохи на човечеството – после ще видим какво тя влага – когато то се е Погубвало и Завръщало в Прародината. Като след всяко Погубване и Разрушение се е извисявал по един Тотално Чист Дух, който е ставал Старец. Това е била Есенцията на съответната Епоха, Концентратът. Така Старците са нещо над Боговете. Има много Същества, между другото, над Боговете, нали, които не знаят хората. Значи – нещо над Боговете. Това нещо е Тотално Завръщане в Безкрая и в Древността. Тя казва: „А защо аз 25-ият? – Това означава, че тя има силна връзка с Христос, който се подготвя за 25-ия Старец. Според Учителя, тя, Сияйна, влиза в аурата на Христос, но има и отношение и към другите Старци. Такава е – тя е широко скроена. Това е.

Росиян Панайотов: Това е според Учителя за нея?

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Третия въпрос: „А има ли Нулев Старец?“

Елеазар Хараш: Да. Поредният Дълбок въпрос на тази Душа. Върховната Нула е Върховното Нищо, Самият Абсолют. Това е Негова Идея. Върховен Старец, Самият Абсолют. Тука Той е само Идея, защото Той надминава Абсолютно всичко – и Неизреченото. Тук, във Върховната Нула, изчезват всички пророчества, защото в Него няма пророчества, няма събития, няма явления. В човекът има три Дълбинни Присъствия и едно Велико Върховно Отстъствие: Безкрая, Мистерията, Абсолютът. Абсолютът – като Отстъствие, като Нула. Към Абсолюта се приближаваме само с Отстъствие (при Бога е друго) – само с Отстъствие, с Нулата! И така – Нулата ще се завърне някога в Нулата. Тука, между другото, се сещам: тука ставаш Нищо. На Нищото нищо не може да влияе – нито лоши мисли, нито положителни мисли, нито духовни мисли. Но това е висока степен. Това Върховно Нищо – Нулата – е Прапроизходът. Само условно може да го наречем „Нулев Старец“, защото Той надминава понятията. И затова Учителят казва: „Животът няма произход. Той има Начало, но няма произход.“ В Абсолютът няма начало и край. Бог е Създаден като Алфа и Омега, като условно Начало, но Прасъществото – Абсолютът – е Безначалие, Абсолютна Неизречимост. В известен смисъл – Върховен Прастарец, но туй понятие не Му подхожда съвсем. Върховното Нищо е Най... – Абсолютът, Прасъществото.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Туй е по този.

Росиян Панайотов: А 24-та Старци тогава, те са като Изрази на Негови Същности, които носи Той в Себе Си ли?

Елеазар Хараш: Той е узрял в тях чрез това, че те са Го приели Тотално.

Росиян Панайотов: Той е узрял в тях.

Елеазар Хараш: Да. Другите са приемали Бога, но примерно има разлика. Както Тот казва: има жреци – 50%, има жреци – 75%, има Жреци, както самия Тот – 100%. Това са степени на работа върху себе си и затуй има такива разлики.

Росиян Панайотов: В тяхната Мъдрост?

Елеазар Хараш: И в Мъдрост, в Развитие, степени – степени на Мъдрост.

Росиян Панайотов: А в Присъствието им има ли разлика?

Елеазар Хараш: И в Присъствието им има. И при шаманите има друг вид Старци, и те са много интересни. Между другото, може би не си чувал, че има чакра „елен“, „костенурка“, „мечка“?

Росиян Панайотов: Четвъртият въпрос на Сияйна: „Колко са Независимите Старци? Колко? От какво не зависят? Какво означава „да зависиш“?

Елеазар Хараш: Първо, много са. Те са постигнали ниво над Божията Воля и не зависят от Бога. Но има едно изключение – ако Бог поиска чрез Абсолюта в Себе Си, тогава те, заради тази Любов – защото там е Едно на туй ниво – те слизат, вселяват се и учат хората и съществата. Но те слизат без прераждане. Те са Тотално Освободени от сътворението – вселяват се. Понеже са Същества на Велика Любов, те не зависят от Любовта – по-дълбоко. И при Майстер Екхарт има по-дълбока степен от Любовта – това е Тоталната Отреченост. Но трябва да си минал през Любовта. Както и да е. Тези Старци не служат нито на Бога, нито на дявола, а само на Самата Свобода и на Великата Мистерия. Те са Самата Свобода и от видимото, и от невидимото. Но когато Сърцевината на Любовта ги призове, те знаят, че това е един Особен Лъч от Абсолюта, и те слизат да Му служат. Както казах: чрез вселяване, а не чрез прераждане. И от милиони години те са отвъд материята. Дори не ценят и диаманта, защото е заключен – заключено същество. „Какво Същество е Независимият Старец?“ – пита тя. Това е Същество, което е успяло да види вътре в Битието на Бога нещо от Великата Мистерия на Абсолюта. Надраснало е Погледа на Бога. Това е пряко и Дълбинно Видение в Бога и отвъд Бога. Оттука идва понятието и названието „Старец“. Старците са Велика Прасвобода. И едно уточнение: не Истината ги е направила Свободни, а Абсолюта. И може би да стигнем до Смирението...

Росиян Панайотов: Да, да, ще прочета. Исках да те попитам – ако може да кажеш нещо: А в какви моменти Бог може да Ги призове? Да си позволи да ги призове – в какви?

Елеазар Хараш: Старците?

Росиян Панайотов: Да, да. Чрез Абсолюта в Себе Си.

Елеазар Хараш: Чрез Абсолюта в Себе Си. Там никой не може да...

Росиян Панайотов: А в какви моменти това може да стане?

Елеазар Хараш: Той избира.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: То Там е по-бързо от моменти, по-бързо от мига, по-бързо от светлината, по-бързо от мисълта.

Росиян Панайотов: И те откликват мигновено?

Елеазар Хараш: Те решават веднага, защото знаят Сърцевината какво означава.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Те са излязли от Там.

Росиян Панайотов: Благодаря ти. И искам да ти споделя – да споделя и пред нашите приятели – един коментар от Сияйна по случай Рождения ти ден, твоята годишнина. Майка ѝ споделя: „Гледаме видеото и чета: „За 70-годишнината“. И казвам: Елеазарко е роден преди 70 години. Сияйна се обръща с учуден поглед и пита: Но как же? Он Мудрец! Мъдреците не се раждат!“ – Раждат ли се Мъдреците?

Елеазар Хараш: Ами привидно – изглеждат Мъдреци, действат. Всъщност, те знаят Дълбоко, че Той им помага, Той действа.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Бог ги прави мъдри да изглеждат, Бог ги прави да изглеждат силни, някой път ги прави слаби – аз съм споделял туй. И двата варианта са Бог. Слабостта в нас е Бог, където изпитва слабостта ни: как мислим за другия човек когато сме слаби, дали сме благородни. Когато сме силни – пък какво правим със силата – все е Той. И ако във всеки миг виждаш Бога във всяка ситуация, Той ще ти се открива и ще те издига, защото Той е във всяка ситуация. То няма ситуация, която да не е отзад Той – няма миг. Сега ще издаваме Книга за Мига – страхотна книга!

Росиян Панайотов: А когато ти каза: „Когато си слаб, Бог гледа какво ще направиш, какво ще избереш.“

Елеазар Хараш: Как мислиш в слабостта си – как се смиряваш, например; как ставаш по-кротък; как приемаш. Защото Той те прави, за да се видиш колко... За да може после пък да оцениш силата по-мъдро и да оцениш Бога, и да почнеш да... Всичко, което ти дава, е Той. И един вид: как Го приемаш? Туй всичко... Ние тука сме слязли, за да изработим Отношение към Него и Учителя – номер едно задача!

Росиян Панайотов: Тоест, когато сме в сила, на нас ни е лесно да постъпим добре, но когато сме в слабост...

Елеазар Хараш: Може да злоупотребим – както много хора със силата злоупотребяват и тя ще се обърне срещу тях, и...

Росиян Панайотов: А когато си в слабост, за да постъпиш добре, какво се иска?

Елеазар Хараш: Ами да я приемеш със Смирение и да благодариш – и Той после ти я маха, и те възкачва.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: И двете са ценни, и все е Той.

Росиян Панайотов: Но е Тънкост, когато си в слабост… че Бог отново те наблюдава.

Елеазар Хараш: Е, Тънкост е! Тънко е, Тънко е – не е за всеки.

Росиян Панайотов: И имаме въпрос от предния път, от януари: „Пътят към Смирението и най-вече разликата между Смирението и овчедушието?

Елеазар Хараш: Значи, дълга тема. Тука съм кратък. Значи, Смирението е сила, овчедушието е слабост. До Смирението се е стигало с воля и по Божия Воля. Овчедушието е покорност без разбиране. Смирението е дълбинно Вътрешно Отношение към Бога – Осъзнато. „И Христос слезе да учи, казва Учителя, Смирението.“ Смирението изпълнява Божията Воля и затова е Ключ към Мъдростта. А овчедушието е от ума – то е неразбиране. Мярката на Смирения човек е, че той никога не прави зло и никога не допуска лошите мисли. Има и други Мерки, но едната от тях е – той е неспособен. Отделно, дето не е способен да се ядосва – туй е друго. Но става въпрос, че той не може да направи зло. В него не съществува, поради Смирението, щото постигнал е Дълбоко Единство. Ако човекът е Реално Смирен, той никога не търси почит и уважение от другите – друга Мярка. Той е в Бога, а овчедушието е в света. Той като знае, че е одобрен от Бога, как може да искаш друг да те одобри. Освен туй – одобрение от Бога – пак трябва да си скромен и смирен. И даже има една такава Тънкост, ако смиреният каже: „Аз съм смирен“ – нещо вече е изгубено. Както ако кажеш на някого: „Аз те обичам, аз те приемам напълно.“ - произнесъл си, Бог ще те постави на изпит. Пък Той е Приемащият, Той е Любящият, Той е Смиреният в тебе. Много Тънкости имат нещата. Но туй – Смирението – цяла книга сме издали и след време пак ще... Имам какво да допълня. Но така, между другото.

Росиян Панайотов: Ти Дълбоките въпроси ги разглеждаш при нашите приятели от Портал 12, които работят всеотдайно за Душите и Учителя вече повече от осем години и... Поздравяваме ги от сърце!

Елеазар Хараш: Да, да. Аз за тях и други дълбоки неща – те даже не знаят какво подготвям. И по принцип решихме да не казвам какви интервюта, но подготвям нещо много Дълбоко. Както и да е.

Росиян Панайотов: Ами, благодаря ти за този отговор. И имаме въпрос за следващия път, който ти одобри и аз ще го прочета сега: „Когато родителят забелязва у детето отрицателни качества или негативни прояви, какъв следва да бъде Подходът му, за да не се спъне Правилното Развитие на детето, и за да не се изгуби неговото Чисто Доверие?“ Ще можеш ли да ни кажеш нещо следващият път по този въпрос?

Елеазар Хараш: Иначе, никакво осъждане, никакво... Да. Дълбоко Приемане и в един момент Любовта пробива, Приемането пробива. Някой път пък може да е съвсем друг метод. Другият път ще го докоснем.

Росиян Панайотов: Добре, добре. И следващият месец, да споменем, че ще ни гостува Александър, на шест години, от Холандия, със своите въпроси. И ще прочетем един от тях: „Какво е Бог? Той скала ли е? Или камък?“

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Има и други въпроси. Но отговорът на Елеазар на този и други въпроси – в следващия ни разговор. И благодаря на всички за отделеното внимание и време. Благодарим,  до скоро.

Елеазар Хараш: Интересно е, да. Камъкът – той е втвърдено Нищо пак, да. Всичко е в Нищото. Да, ще му отговорим.

Росиян Панайотов: Мъдростта пробива навсякъде и може да видим Скрития Бог във всичко.

Елеазар Хараш: Да, да, навсякъде. Има такива Мъдреци – канара, скала. Но Бог ги е направил, нали. Всичко е Негово.

Росиян Панайотов: А те какво учат в тази канара и скала?

Елеазар Хараш: Ами Устоя. Устоят – Тайната Неизменност, която е без показ, нали, защото тя не трябва да е с показ. Тя, ако е с показ, ще се наруши. Оня, Скритият Устой, който при всички условия ти си верен на Бога. Хората нека си говорят – ти го знаеш насаме. Но ще му отговорим на детенцето. Може би на трите въпроса, плюс този.

Росиян Панайотов: Ами благодаря ти!

Елеазар Хараш: И аз.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 7: ИМАЛО ЛИ Е ГОДИНА ЕДНО? КАКВО Е БОГ? ТОЙ СКАЛА ЛИ Е, ИЛИ КАМЪК? КАК ЕЛЕАЗАР Е НАМЕРИЛ БОГ? 23.03.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е седмата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Продължаваме с въпросите на Александър, на шест години, от Холандия – първите негови три въпроса. Но преди това, да попитаме Елеазар: Защо е толкова важен Духовният Учител в живота на едно дете?

Елеазар Хараш: Значи все едно ме питаш: „Защо е важно Божието ръководство?“ Защото иначе ще има полудуховно ръководство, полусветско, полу... Духовното – чисто Божието ръководство, извежда от света и от отвъдния свят, и те води в Божествения свят, даже не в Духовния. Винаги е необходим Божествен Учител.

Росиян Панайотов: А защо е важен Духовният Учител и в живота на родителите? И важен ли е Той?

Елеазар Хараш: Винаги е важен, защото скъсява Пътя.

Росиян Панайотов: Скъсява Пътя.

Елеазар Хараш: Скъсява Развитието.

Росиян Панайотов: И първият въпрос на Александър: „Мамо, имало ли е Година Едно – в смисъл Начало?“

Елеазар Хараш: Така. Времето е възникнало, светът е възникнал, годините са възникнали и затова те не съществуват. Безкраят е бил винаги, защото не е възникнал. Не годините, не времето са важни – важни са Миговете, които ни водят към Бога – тези Мигове, които те водят към Бога и към Безкрая. Времето е илюзия, само Бог е Реален и Пътят към Него. Тридесет, петдесет, сто години, може да са един празен живот, но един Миг с Бога – изчезва време, изчезва светът и този Миг е по-скъп. Това е Реалност извън времето. Живот, който е посветен на Бога, се измерва с Любовта към Бога, а не с години. Това е живот в Безвремие, Пълнота, Безмълвие, Покой и т.н. Бог и Любовта са Безвремие. И ние живеем и се движим в Бога, а не във времето, в годините и в света. Нашият Дух не е възникнал – в него няма години, а само Безкрайност и Изначалие.

Росиян Панайотов: Ти ми сподели, че децата са като един Светъл Лъч в Мрака, ако мога така да перифразирам това, което ми каза. И че могат да преобразят много сили, които са заспали и застояли.

Елеазар Хараш: Да, децата са... Тези деца, особено мистичните, те са Чисти Извори. Те осветяват Пътя и на родителите си – избраните деца, говорим, които Бог изпраща.

Росиян Панайотов: А може ли да се каже, че те са едно Благословение – и за България, и за света въобще – такива деца?

Елеазар Хараш: Те са Благословение за Пътя към Бога. Обаче строго предопределено е кой ще ги разбере – тези деца.

Росиян Панайотов: Добре, вторият въпрос е: „Какво е Бог? Той скала ли е, или камък?“

Елеазар Хараш: Значи, първо: скалата, това са групирани атоми от Бога и символът е „и ние да станем Скала“ – концентрирани, групирани и фокусирани в Бога. Скалата първо е Духовна, а после е материална. Скалата е Повикът на Сродството, а Повикът на Сродството е Могъщ, защото Сродството е от света на Единството. Ако ти си Скала и Канара, ще бъдеш в Единство с Бога и със себе си, и мисълта ти ще бъде единна. Учителят казва: „Дяволът влиза в човека чрез грешките на мисълта. Всяка мисъл, която е хванала корен в тебе, ще стане скала и ще се реализира в бъдеще.“ Постоянните молитви ще бъдат след време твоят егрегор, твоята жътва, и те ще станат Скала, защото Учителя казва: „Ти ръководиш кармата си, а не тя тебе.“ Човекът Скала е Чист Живот. И ако трябва да кажа: какво избираш – Чист живот или религия? Примерно, сещам се: Библията ли избираш, или преодоляване на нисшата природа? Веднага става ясно, нали? Значи какво избираш: религия, философия, психология, или Бог и Истината? Трябва да сме много пряко. Всички лоши влияния и мисли се разбиват в Скалата на Спокойствието, на Нищото. Защо? Защото Спокоен означава друга дума – Пречистен. Това е наука. Дълбокият Вътрешен Мир е свързан с могъща Скрита Енергия, която е Канарата. За да се родиш в Бога, или в Скалата, трябва да си победил злото в себе си.

Росиян Панайотов: А можеш ли да опиташ, така, да ни кажеш, дали в миналото е имало случай, когато Феникс да е избирал дете за Жрец, за Посветен – да го е посочвал?

Елеазар Хараш: Туй трябва да се провери.

Росиян Панайотов: Третият въпрос: „Как той, Елеазар, е намерил Бог?“