Елеазар Хараш: Удавената и потопена земя на Атлантида никога не засяга Чистите Духове, които живеят Осъзнато – като Богове без форма. Атлантите наричат потопа „гладната вода“. Според тях потопът е промяна на сътворението, чиято цел е да станеш Осъзнат – Осъзнат Дух. Според Атлантите това, което преодоляваш, става твоя лична сила. Да, Атлантида се е изгубила, потънала е, но Духът и Душата на Атлантида не са потънали, а само тялото ѝ. Според Атлантите всяко трудно и тежко събитие гради в нас Чиста Сила. Чрез потопа в Атлантида се е случило нещо Велико – случил се е Поразяващият Път към Орела, тоест Велико Извисяване в Бога. Те използват всички кризи за Скок.

Туранците казват: „Ще изкривим словото, за да създадем хаоса и различията.“ Толтеките казват: „Ще придобием Безупречност и ще преодолеем хаоса и различията, и потопа.“ Това е „Из Архивите на Атлантида“ – моя неиздадена книга, защото не е цяла. Според Толтеките потопът проваля само тези, които не са търсили Искрено Орела – Бога. А за Толтеките Орелът е бил тяхната Тотална Цел. Истинските Атланти възприемали само Орела и Бога – никакъв свят! Те Възприемали само Истината, а това означава смърт за света – Край на света; смърт за хаоса, различията и сътвореността. Знае се, че възприятията на света са се страхували от Възприятията на Чистите Атланти. Висшите Атланти казват: „Когато Осъзнаеш, че си Чист Дух, разбираш, че никой не може да убие Вятъра.“ Атлантите казват още: „Погледни пеперудата – само за миг можеш да я убиеш, но полетът ѝ остава. Защо? Защото пеперудата е част от Вятъра и част от Духа. Никой не може да докосне полета ѝ. Пеперудата Диша във Вятъра – според тях друго Име на Духа – в Духа, а не в света.“ Падение за Реалните Висши Атланти няма и никога е нямало, а падналите си падат и без падение. Висшите Атланти казват: „Вниманието вижда Невидимото.“ Те казват: „Ние сме Невидими и когато сме родени.“ И още казват: „В моя Дух няма материя и затова аз не умирам.“ – това е Осъзнатост! Висшите Атланти са имали Мъдрост, която прониква дълбоко отвъд Будността, защото са придобили Висша Безупречност. Иначе падението се нарича „земно мислене“. Това е особено умение да се самоограбваш, самоограбваш. Грехът е тъмно дихание в човека – тъмен гроб, но за Чистите Атланти това е Израстване; и всичко е Израстване.

Росиян Панайотов: А какво е мястото на Черните Мъдреци в Израстването на Висшите Атланти?

Елеазар Хараш: Те живеят заради особен род други Мъдреци, които трябва да надраснат Светлината си – защото, останат ли там, ще обеднеят.

Росиян Панайотов: А може ли да кажем, че има Тъмни Мъдреци, които също не са паднали? Има ли такива?

Елеазар Хараш: Да, да. Когато говорихме за Осъзнатите Мъдреци – да. Малцина са били – скрито ниво. Бог е Скрит в тях, Той ги е учил тайно.

Росиян Панайотов: Но те Негови Синове ли са пак?

Елеазар Хараш: Ама Скрити, както е Луцифер.

Росиян Панайотов: Много ме впечатли това, което каза ти – че те никога не са допускали лъжата. Как може един Тъмен Мъдрец да живее в Тъмнината и да не допусне лъжата?

Елеазар Хараш: Както един Светъл, който се е изчистил от лъжата, само че при този е по-явно – при Светлия, а там е скрито. Просто знае какво говори, защото знае, че е пред Бога, защото е Осъзнат.

Росиян Панайотов: Но това идва от Отношението му към Истината?

Елеазар Хараш: Да, да, да. Някога той е избрал твърдо Истината и Бог вече го обучава тайно, защото той е направил Правилен Избор – все едно е избрал Бога.

Росиян Панайотов: А може ли да кажем, че те са по-дълбоки от тези, които са видими – във видимото си Отношение към Истината?

Елеазар Хараш: Едната част са по-дълбоки.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: За Сияйната имахме.

Росиян Панайотов: Имаме един извънреден въпрос. Благодаря ти, че отговори и на него. Той, така, остана скрит. И Сияйна пита: „Може ли да съм талант на Бога?“

Елеазар Хараш: Тя свързва  Атлантите с таланти. Както и да е.

Росиян Панайотов: Да. Нека да го прочета цялото?

Елеазар Хараш: Може. Ама ще ѝ отговоря кратко, иначе. Ама да, ако искаш.

Росиян Панайотов: Майка ѝ, Мария, зададе така въпроса: „Със Сияйна си говорихме за талантите и разбрахме, че в Атлантида са започнали много да обръщат внимание на талантите – тогава не са се казвали таланти. Но след като се появили талантите, са изчезнали Атлантите – според тях. Затова всеки талант е провал, защото е желание за деяние. И тогава в Сияйна се ражда въпросът: Може ли тогава аз да съм талант на Бога?“

Елеазар Хараш: Да. Значи отговарям на тази Душица: Не, не може да си талант на Бога. Ти си Дъщеря на Бога и Душа от Душата на Бога. Остави талантите настрани. Гледай Същественото – да си Дъщеря на Бога. Тогава, ако дойде някой талант, той ще бъде на място и няма да те въведе в падение. Щом си Дъщеря на Бога, това е решението.

Росиян Панайотов: Тоест талантите могат да ограбят Синовността и...?

Елеазар Хараш: Таланти и дарби много хора са ограбили, понеже не са постигнали Високата Степен на Чистота. И оттам вече с този талант си служат други същества – влизат в него и...

Росиян Панайотов: Тоест това е Път след Посвещението или въобще, ако е талант.

Елеазар Хараш: Талант, който не работи Тотално за Бога – Осъзнато, вече не е на място; той е разрушение – скрито. Макар че хората му се радват: „Той, така, еди-какво си“, но всичко е общи приказки.

Росиян Панайотов: Но това може да стане след победа над изкушенията?

Елеазар Хараш: Само тогава.

Росиян Панайотов: И за следващия месец, октомври, ще ни гостува Сияйна с нови свои въпроси. И един от тях е: „Елеазарко, разкажи ни за Бога на пустинята.“

Елеазар Хараш: Да. Тази Душица все задава такива въпроси, които имат си Дълбина. Ще ѝ отговоря.

Росиян Панайотов: Има ли Бог на пустинята?

Елеазар Хараш: Да, да, има.

Росиян Панайотов: Ти беше споделил, че Той е най-строг или как?

Елеазар Хараш: То е нещо като Голгота и затуй там Христос е. И Учителя казва: „Има едно Същество – Кръста, Голготата – което поглъща всичко.“ Погълнало е Христос. Много Могъщо Същество го нарича Учителя – Голгота, обаче за да го преобрази – при Христос е.

Росиян Панайотов: Това е Същество – друго, от Бога?

Елеазар Хараш: Да. Друго Същество, да. Пак е Бог отзад.

Росиян Панайотов: Пак е Бог отзад?

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Добре. Благодаря ти. И отговорът на Елеазар на този и други въпроси – следващия месец, при следващия ни разговор. Благодарим на всички за отделеното време и внимание.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Много ти благодаря.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 14: РАЗКАЖИ НИ ЗА БОГА НА ПУСТИНЯТА? ОТ КАКВО БОГ Е НАПРАВИЛ ДУМИТЕ? ИМА ПРАМАЙКАТА, ПРАТАТКОТО, ПРАСТАРИЦАТА, ПРАСТАРЦИТЕ. КОЕ Е ПРАДЕТЕТО? 26.10.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА

Росиян Панайотов: Да започнем с една формула? Да се оградим?

Елеазар Хараш: Да, може.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е четиринайсетата част от нашата поредица: „Въпроси на децата към Елеазар“. Продължаваме с въпросите на Сияйна, която вече е на седем годинки. Но преди това да попитаме Елеазар: как би обяснил идеята, че всичко съществува и се случва вътре в Учителя? И че всички събития и явления – това е Той, Учителя?

Елеазар Хараш: Думата „Учител“ е Име на Бог, и на по-високо ниво – на Абсолюта. И всъщност това е Източникът.  И просто всичко си съществува в Източника – оттам излиза, там се връща, даже без да има избор. Всичко ще се върне в Бога. Няма тука „живи“, няма „умрели“ – Източникът е Един.

Росиян Панайотов: И така, започваме с въпросите на Сияйна.  Първият: „Разкажи ни за Бога на пустинята.“

Елеазар Хараш: Бог на пустинята е Велик Изпитател. Пустинята е особено място – Родина на Нищото. Пустинята е особена Мисъл на Бога. Пустинята е Нещо в Бога, а не нещо в себе си. Тук важното е дали ти си в Бога. Ако си в Любовта, ако си в Бога, пустинята те прегръща. В пустинята Любовта към Бога е всичко. Пустинята изглежда като физическо място, но тя е Отвъдно Място, тя е част от Нищото. Пустинята е Родина на Духа. Пустинята е част от Нищото – нашият Древен Дом на Духа. Красотата на пустинята е нематериална, а тук водата не се пие – както в онази книга писахме, „Афоризми за пустинята“ – тук водата не се пие, а се целува и прегръща. Пустинята е Рай не заради водата, а заради Свободата. Пустинята е Нищото, което ни лекува от сътворението. Духът на човека се ражда в пустинята – в Нищото. В Нищото, Невидимото, живеем, във видимото умираме. Светът е тяло, пустинята е Нищото, Чист Дух. Пустинята казва: „Водата е Светица, която се жертва, за да даде живот.“ Ибрахим Ал-Кони – един от големите познавачи на пустинята – казва: „Не търси нищо, което го няма в Сърцето ти“.

Росиян Панайотов: Сега ми хрумна, а на какво е символ тогава оазисът, който понякога е като една илюзия?

Елеазар Хараш: Живото Сърце на човека.

Росиян Панайотов: Оазисът в пустинята?

Елеазар Хараш: Да. Имаш ли оазиса, все едно е дали ще го срещнеш външно. Както един Мъдрец, като влезе в пустинята, той си влиза в Бога – в Себе Си: всичко има! Пустинята я няма даже.

Росиян Панайотов: А защо понякога сякаш той е като мираж този оазис, а де факто го няма?

Елеазар Хараш: Защото търсят Сърцето си.

Росиян Панайотов: Следващият въпрос: „От какво Бог е направил думите?“

Елеазар Хараш: Учителят казва: „Буквите, думите, езикът са слезли по особен начин в света. Eзиците не са създадени на Земята. Те са слезли от Невидимия свят.“ И езикът на всеки народ е нареден според неговото развитие. Учителят казва: „Думите, с които си служите, трябва да бъдат Златни. Ако произнасяте често думата „Благост“, за една година във вас ще стане едно голямо преобразяване.“ Учителят казва: „Всяка дума има смисъл, когато е преживяна. При скръб произнесете няколко пъти „Аум“ – Единството. То има Извор това Единство. То има Извор и този Извор те докосва.“ Ще обясня: Древните Думи, Божествените Думи, идват от Скрит Извор. Те са създадени от Източника, те са Негови Дихания. „Аум“ е Дума на Изначалното Единство – Единство с Източника на Живота. В думите има Благодат или отрова. Чистите думи ни пресъздават, а нечистите ни сътворяват и убиват, разболяват ни и така нататък. Защото думите са живи същества – духове, които са се промъкнали във вас поради липса на контрол. Лошите думи са разрушителни духове, защото те са изгубили Любовта и Бога – своя Учител. Погледни своите думи и виж с какви думи и същества си се свързал. И най-малка критика и омраза – ти си вече пленен, говорим и най-малката. А това води и до болести след време, но това е най-малкото, защото ти си неосъзнат. Тук ти вече нямаш право да произнасяш думата „Учителя“, „Бог“ и т.н. – толкова е Отговорно всичко! Чрез думите и чрез самата омраза и критика ти вече си враг на себе си – преди всичко, враг на себе си. И така, първата Практика на сътворените е Очистване на думите, тоест на духовете. И затова хората са изпратени на Земята да учат буквите, думите, словото, азбуката. И затова Учителят дава Думата „Анзохер“ – „Мисли Право“, означава. Аз я превеждам: Завърни се в Бога, в Центъра си, в Същността си, в Изначалната си Чистота. Това е.

Росиян Панайотов: А може ли тази песен „Благост“, която направи ти, тя да внася… да лекува?

Елеазар Хараш: Да. Всички тези песни са лечебни – и тези тринайсетте, които направихме, и особено последната „Бъди Мистерия“, и „Изида“. Всички са лечебни – който ги чуе, ако се настрои на фокус. Ако се настрои на изкуствен интелект или на ума – и да ги хареса, и да не ги хареса – вече изгубва, изгубва смисъла, изгубва...

Росиян Панайотов: Тоест важно е да ги слушаш с Душа?

Елеазар Хараш: Всичко трябва да слушаш с Душа, защото Абсолютно всичко е Глас на Бога, даже и камъкът. Всичко е Глас на Бога.

Росиян Панайотов: Да – „всичко е Глас на Бога“ – Страхотно! Така, третият въпрос на Сияйна: „Има Прамайката, Прататкото, Прастарицата, Прастарците – кое е Прадетето?“

Елеазар Хараш: Прамайката е Любовта, Прататкото е Мъдростта.  Прастарицата е Любомъдрието и затова Тя казва: „Любовта е по-дълбока от всички Чисти Действия“ – Ашера. Прастарците са Велика Премъдрост, която е потопена в Мистерията. А Прадетето е Чистородената Истина и То казва, както Христос: „Ена, Ена, Урха Шерара Хайе.“ Арамейски: „Аз съм, Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Ще обясня, защото не е важен изразът, а дълбокото и скрито значение, тълкуване. И така: Пътят – това означава Пробивът в Бога. Истината е Създателят на Свободата и Правилното Развитие. Това е Пътят към Бездната и към Безкрая. И Животът – това е Мистерията, Изначалната Квинтесенция, Еликсирът. Има и друго тайно, по-дълбоко тълкуване, но ако Учителя ми позволи. И още нещо: говорил съм за „Лахма“ – Хлябът Насъщен (арамейски) в стари лекции – тук само ще спомена. Лахма, или Хлябът Насъщен, означава: „Дай ни Дълбоко Разбиране за нещата.“ Нищо общо с хляб и тесто и така нататък. Дълбокото Разбиране е Покой. А Покоят е друго Име на Лахма, Хлябът Насъщний. Има големи Тайни в думите и в тълкуването. Само ще загатна: „Ихриш Бен Рут“ – външното тълкуване е: „Само Твоята Воля“, а навътре, в Дълбините, е съвсем друго. Цялото Бяло Братство – не само частицата, която е на Земята, и в Невидимия свят – не знаят това тълкуване. Но спирам дотук, защото Дълбините са Страшно Нещо – беда и за духовните хора. Истината може да убива и духовни хора, пък да не говорим – религиозни, светски, богослови, които въобще не знаят. Значи само на Истината и на Чистото Прадете, в есенциалният смисъл на Думата, е дадено да прониква във всички тези неща. И това е много просто, защото Прадетето е родено от Истината.

Росиян Панайотов: Тоест ти, чрез Прадетето в себе си, проникваш тези Дълбоки Истини?

Елеазар Хараш: Да. То е Символ на Изначалната Чистота и на Самата Истинност. И Там нещата се знаят, защото естествено е.

Росиян Панайотов: Една от песните, която направи беше за Христос. Стана много силна: „Господи, Исусе Христе, сияй постоянно в мене.“

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Много мощно!

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: За следващия месец ще ни гостува Пресиан със своите въпроси. Той е на седем годинки. Ще прочетем два от тях, а ти ще отговориш следващия месец: „Кога е живял Бог? – единият въпрос, и: „Откъде Елеазар знае толкова много?“ Освен от Прадетето в себе си?

Елеазар Хараш: Да. Детска красота! Това са въпроси – „детска красота“.

Росиян Панайотов: Но отговорът на Елеазар на този и други въпроси – в следващия ни разговор. И само да те попитам: би ли споделил, от тези песни, които направихме, тринадесетте, имаш ли някоя, която особено така да те впечатли до момента, да ти вибрира?

Елеазар Хараш: Да. Аз като цяло не ги деля – нямам разделително съзнание – и всичките са вид Извисяване на различни видове Души. Но „Изида“ и най-вече последната песен – „Бъди Мистерия“ – те са двете най-така.

Росиян Панайотов: Да открехнем, че правиш нов Албум – подготвяш.

Елеазар Хараш: Бавно, да.

Росиян Панайотов: Да, добре. Много ти благодаря.

Елеазар Хараш: Да, да и аз.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 15: КОГА Е ЖИВЯЛ БОГ? НЕ ИСКАМ ИГРАЧКИ, ИСКАМ ЛЮБОВ. БОГ ГРЕШИ ЛИ? ОТКЪДЕ ЕЛЕАЗАР ЗНАЕ ТОЛКОВА МНОГО? 23.11.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА ПРЕСИАН

Росиян Панайотов: Да си направим една формула преди началото: „Учителя да присъства?“

Елеазар Хараш: Може, да.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е петнайсетата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар". Днес ще ни гостува Пресиан със своите въпроси. Той е на седем години. Но преди това да попитаме Елеазар: ако махнем от речника думата „зло“, как би нарекъл това, което Бог твори чрез него?

Елеазар Хараш: То изглежда, че съществува, но зло няма. Има само Път, Път на Развитие. Даосите казват: „Няма зло, няма добро, има Път.“ От друга страна, Единственият е създал злото – Самият Бог е злото в злото – за да ни освободи от злото, и Той го е допуснал. И когато го е допуснал, това означава, че Той ще го превърне в добро. Злото няма шанс. То не знае какво прави, но Бог знае какво прави. Те действат с различни намерения: злото иска да вреди, а Бог превръща всичко туй в добро. Всъщност няма действащо зло, щото има Бог.

Росиян Панайотов: Тоест има Път, който е...

Елеазар Хараш: Път. Всичко е Път към Него!

Росиян Панайотов: Но това Съзнание изисква ученици. Тоест учениците могат да имат това Съзнание.

Елеазар Хараш: И да нямат, и които нямат Съзнание, след време ще имат, защото те няма да издържат на злото, нали, което е Негова атака – Той проверява Дълбините на хората. Даже лошите мисли не са от дявола, Единственият ги изпраща – проверява Дълбините – какво ще избереш, за да знае дали ще живее в тебе, или няма да живее. Злото няма избор от никаква гледна точка – няма свободен избор, няма власт. Ако то имаше власт, в момента милиони хора може да ги накара да се самоубият, ако имаше власт. Има частична власт от време на време и ако Бог му даде, то действа. Но пак отзад е Бог и пак злото не знае какво прави. Просто действа Страшен Бог навсякъде! И затова всичко ще бъде оправено след време – и тези, които искат, и тези, които не искат. Просто, всичко ще си дойде на място, понеже Един ръководи всичко.

Росиян Панайотов: А когато казваме, че няма добро и зло, а само Път – Път към какво?

Елеазар Хараш: Към Дълбините.

Росиян Панайотов: Дълбините. Ех, че красиво го каза. Така. Започваме с въпросите на Пресиан: „Кога е живял Бог?“

Елеазар Хараш: Първо да ти кажа Формулата или после?

Росиян Панайотов: Да, новата Формула, която ни даде. Когато прецениш.

Елеазар Хараш: Да. Имаме нова Формула на Древен Език Аразума. Значи „АИР АРАЙРА“ – „Аз съм Любов“. „Аз съм Любов“ означава „Моята Древност е без сътворение, без светове. Аз съм Любов, която е наситена с Безкрая, с Древния, с Неговата Мистерия.“ Ще има и песен по този въпрос.  „Аз съм Любов“ е Древното Му Име.

Росиян Панайотов: Благодаря ти и за новата Формула. Ние я споделихме: „Учителю Строгий, смили се“.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: И така: „Кога е живял Бог?“

Елеазар Хараш: Това е нашият Пресианчо от Добрич. Ние се чухме, да, седемгодишен: „Кога е живял Бог?“ Бог и Скритият Абсолют са били всякога. Това е нещо отвъд живота. Те са били в Мистерията, Която е преди раждането на живота. Животът е дошъл по-късно – потекъл. Животът на Бога като Мистерия е Безмълвна Пълнота, Чиста есенция на Любовта, Чист Еликсир. Това е Живот отвъд живота и смъртта. То е, както има Любов извън любовта и омразата – Изначални. Бог има Абсолютен и Неизменен Живот в Мистерията на Прадревния. Така е създаден и Христос, и Учителя, и Мелхиседек и т.н. Това Велико Същество, Бог, е било всякога – тогава, когато е нямало нищо. Но Той тогава е нямал Име. Заради хората е станал Бог по необходимост, иначе е бил Върховният. Само Върховният, преди да слезе като Бог и Акаша, само Той е бил. А тези: въздух, огън, вода и земя, са слезли по-късно; след свободният избор, който се е отделил от Мистерията на Нищото. Това е Древният Живот на духовете – Живот без смърт и без падение. Бог и Абсолютът се срещат в Изначалната и Несподелима Любов, която е без начало и без край – от Изобилие в Свръхизобилие; Праизобилие на Живот, което е отвъд живота и смъртта. Бог всякога е живял в Абсолюта, защото Той е Самият Абсолют, слязъл в Себе Си в самоограничение. Затова Той ръководи всичко и Абсолютно всичко е в Неговата власт – нито злото, нито доброто, нито Луцифер, нито Христос имат власт – Единственият Той. Той е слязъл, за да стане по-достъпен и близък. Разбирането на всичко това за Него идва само от едно правило: Особената Любов към Истината. Това е.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос на Пресиан: „Не искам играчки, искам Любов.“, казва той.

Елеазар Хараш: Това е жаждата на твоята Душа към Бог и Изначалния живот, защото тука Любовта е всичко. Тя е отвъд писания, религии, чудеса, знания. Тя е решението на всичко, защото Любовта е Бог. А играчките могат те заведат в света и в илюзиите. Може да почнеш да мечтаеш и да изпуснеш Реалността. Най-голямото падение на човека е липсата на Любов. Само с Любов се завръщаме в Бога. Между другото, като стана въпрос за злото, ако Бог го проникне, то веднага изчезва. То поначало няма Реалност. Бог го използва за Своите цели, но проникне ли го Бог, напълно изчезва – никакви следи. Но Бог не иска, защото има Замисъл. Само с Любов се завръщаме в Бога и Любовта е Мярката. А в коя религия, учение сме, е без значение. Любовта е Безгранична за разлика от ученията, религиите и писанията. Те ще угаснат и Слънцата ще угаснат, но Любовта – никога. Тя няма тази способност. Туй е вторият въпрос.

Росиян Панайотов: В една от твоите книги на Старците Древният казва: „Всички ще Ми станат близки един ден.“ Кое е онова, което ще направи всички Негови близки?

Елеазар Хараш: Когато се случи Голямото Завръщане, когато се изпълни Замисълът – когато приключат световете – и всички ще се върнат в Него, и на едно високо ниво ще бъдат близки. Но само Той остава Съвършен и Прасъвършен. Всъщност Бог е Съвършен, а Абсолютът е Прасъвършен.

Росиян Панайотов: Третият въпрос на Пресиан: „Бог греши ли?“

Елеазар Хараш: Бог никога не греши, но привидно изглежда, че този свят сякаш е някаква грешка. Но това е Дълбок Замисъл. Бог постоянно Мисли за нас, но ние не сме постоянни като извора. Дето казва: „Постоянно се молете“. Това Същество, Което може да направи всичко за тебе, е Безгрешният Бог, понеже Той е Съвършен. Дълбоко в нас има жажда за Съвършенство. В своето Начало ние сме били Съвършени като Бога, но не като Абсолюта, Който е Прасъвършенство. В Библията затова е казано: „Бъдете съвършени, както е Съвършен Отец.“ Но никой не може да бъде Съвършен както Абсолюта. Имаме дълъг Път към Бога и към Праотеца и затова ние искаме Любовта. Значи, въпросът: „Бог греши ли?“ Бог не греши, защото е Съвършен. Той е Благодетелят на всичко и всичко е Мъдър Замисъл. Ако човек гледа със своя поглед, изглежда, че сякаш Бог е сгрешил. Но ако гледаме с Неговите Очи, ще видим Съвършен Промисъл. Защото всичко се движи от Него заради Развитието. Той ни е създал Дълбоко Божествени и Съвършени, но ние не сме се поверили на Него, а на себе си. Който е поверил себе си на Него, тогава Бог ще излива Своето Съвършенство в него и Своята Пълнота. Когато станем Нищо, ще познаем Съвършенството Му и Цялата Пълнота. Той може да Действа напълно само в нашето Нищо. Само в Нищото, в нищия, Бог оживява в цялата Си Пълнота и Действия. И тука ние Го познаваме като Съвършен. Това означава, че само Нищото е Съвършено, защото е Цялостно.

Росиян Панайотов: И четвъртият въпрос на Пресиан: „Откъде Елеазар знае толкова много?“

Елеазар Хараш: Първо, няма нужда да зная много, достатъчно е да любя – особено Смирението и Нищото. И тогава Той, Знаещият, Скритият Знаещ, идва в мене и говори важни неща. Важното е аз да не му преча и затова обичам Нищото и Смирението, и то – Смирението – знае, без да знае. Нищото е влизане в Бога, в Този, Който знае. Аз съм само малкото Нищо, малкият инструмент на Голямото Нищо, което е Учителят. Учителят в мене знае, а аз само съм се отдал и това се е случило много отдавна – преди хиляди и милиони години. Ние знаем, когато Бог и Учителя се Познава в нас, когато Нищото се  Осъзнава в нас. Нищото е по-дълбока степен от Любовта и от Смирението, то е Произходът. Но засега дотук. То е Произходът, То е Дълбините. В Нищото има много по-дълбоки степени от Любовта. Оттам е произлязла и Любовта.

Росиян Панайотов: Благодаря ти, благодаря ти. И за следващия месец да кажем, че ще ни гостуват Илия, Карла, Дара, Христина на четири годинки и Изабелла на четири годинки, със своите въпроси. Всеки ще има по едно въпросче, на което ти ще ни отговориш. Ние ще бъдем много по-тихи – без въпроси, за да може да се разгърнеш в отговорите на техните въпросчета. И ще прочета само два от тях: „Защо не виждам приятелите си, когато ми кажат, че те са починали?“ – това е единият въпрос. И другият въпрос е: „Защо Бог е важен?“. Ще им отговорим ли?

Елеазар Хараш: Да. Все хубави детски.

Росиян Панайотов: Но отговорът на Елеазар на този и други въпроси в следващия ни разговор. Благодарим на всички за отделеното време и внимание. Благодарим ти.

Елеазар Хараш: Да.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 16: ЗА БУКВИТЕ И ДУМИТЕ. ЗА ПОЧИНАЛИТЕ НИ ПРИЯТЕЛИ. ТОЛКОВА МНОГО ЛЕКЦИИ. НЕЙНАТА СВЕТЛИНА. ЗАЩО БОГ Е ВАЖЕН? 21.12.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА ИЛИЯ, КАРЛА, ДАРА, ХРИСТИНА И ИЗАБЕЛЛА

Елеазар Хараш: Пет деца, пет въпроса.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Или четири беше?

Росиян Панайотов: Пет деца, пет въпроса.

Елеазар Хараш: Пет деца, пет въпроса.

Росиян Панайотов: Да започнем с една ограждаща формула?

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е шестнайсетата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостуват Илия, Карла, Дара, Христина и Изабелла. И ето първият въпрос – на Илия, на пет годинки: „Бог все още си позволява, казва той, да взима някакви букви, думи и да ги слага тук.“ И неговата майка уточнява: „Може ли Елеазар да разясни това детско излияние така, както само той си може? Благодаря! Прегръщаме ви!“

Елеазар Хараш: Буквите, думите, мислите редят и правят нашата съдба. Словото е Живо и то ни води в Пътя ни. Трябва да търсим Чистото Слово, защото то е връзката с Висшите същества. Самите думи са болести или здраве, Път или безпътица. И затова бдете над думите, които излизат от вас и които възприемате, защото това са същества. Всяка Чиста дума е общение с Чист Дух. Бъдещето си тече сега, защото сега се сее. Бог реди наши думи, но и ние трябва да ги редим. Чрез думите и мислите определяме Пътя си. Всички нечисти думи са паднали провалени същества, те са тъмни в себе си и искат да ни провалят. Думите и мислите са Невидим свят, който идва при нас. Древните Чисти Думи и мантри са Еликсирът – те са Пътят към Бог, Учителя и Любовта. Ние трябва да си подредим най-светлите думи, Древните Думи, Чистите думи, за да имаме Път.

Росиян Панайотов: А може ли Бог да ни говори чрез нашите думи, чрез нашето слово?

Елеазар Хараш: Точно там най-много ни говори.

Росиян Панайотов: Чрез нашите думи?

Елеазар Хараш: Той ни ги е дал и Той ще ги сбъдне.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос на Карла, на шест годинки: „Защо не виждам приятелите си, казва тя, когато ми кажат, че те са починали?“

Елеазар Хараш: Така. Те трябва да се скрият в Невидимия свят, за да си починат от нас и от себе си. Много от починалите са обременени от този свят: от погледи, от знания, от отношение, от карма и така нататък. В този смисъл смъртта е облекчител – Блага вест. В смъртта има една Тънкоскрита Красота, защото тя е Завръщане в Свободата. И за Любящите и Мъдрите тя има глас като мед, защото е Завръщане в Същността, а Същността е невидима. Има и една опасност – тя важи и за умрелите, и за живите: Сатана лесно може да се представи вместо умрелите и само различаващият може да види разликата, защото той вижда чрез Бога. В този свят и животът, и смъртта са Божия Любов, а това е Съхранение от Древното зло.

Росиян Панайотов: Третият въпрос ще прочета, както са ни го изпратили: „Дъщеря ми Дара е на пет годинки и иска да попита Елеазар: Как така е направил толкова много лекции?“

Елеазар Хараш: Нито съм ги мислил, нито съм ги планирал, нито съм ги направил. Това е Божие Дело. Аз планирах друго: когато бях изселен от Държавна сигурност в гората, и в която смятах да остана до края на живота си, в близост до един манастир – „Свети Георги“ се казва – който даже ми даваха да живея в него и дори да го ръководя. Но аз отказах – разбрах, че Бог искаше да изнасям Словото. Аз малко спорих с Бога и Му казах: „Боже мой, кой съм аз, че да уча Бог в хората?“ Но Бог настояваше и в един момент аз разбрах, че трябва да отстъпя. И Той създаде условията – градове, села, къщи, гори и така нататък – и така нататък, до сегашните условия. Бог Дълбоко поиска, Заедно с Учителя, и аз разбрах, че трябва да отстъпя. И така вече около 44 години: лекции, разговори, книги. С Бог просто не може да се спори!

Росиян Панайотов: Така. Четвъртият въпрос – Христина, на четири годинки, казва: „Нейната Светлина, на Дядо Бог, и дал в сърцето Светлина.“ Ако може да го разясниш това.

Елеазар Хараш: Това е Изначалната, Вродена, Първична Светлина в нас, в сърцето ни. Това е идеята от Бога в сърцето ни и чистата детска Душа си я спомня – както и тази Душица – защото тя е живяла като Душа в тази Светлина, която иначе е Прасветлината. Чрез тази вродена Светлина рано или късно всяка Душа ще открие Бога в себе си, Който чака да се събудим и самосъбудим и да Осъзнаем себе си. Само така можем да станем водачи на себе си към Бога и чрез Бога, и да искаме Той да е нашият Дълбок Водач, а не ние. Това е.

Росиян Панайотов: Последният въпрос – на Изабелла, на четири годинки. Тя пита: „Защо Бог е важен?“

Елеазар Хараш: Туй е така, най-хубавият въпрос. Малко по-дълго му отговорих, много красив въпрос: Защото ако ние самите станем много важни ще умрем. Ние трябва да поставим Бог на първо място в живота си и тогава постепенно Той ще устройва живота ни и ще видим, че животът е прекрасен, но само когато Неговата Воля работи върху нас и ние я жадуваме. Но когато ние уреждаме живота по своему, Той леко се отделя и ние все се устройваме и осигуряваме. И затова Учителят казва, че гробищата са пълни с осигурени хора. Бог е важен, защото е Любов и само тази Любов – Божествената – може истински да устройва живота, дори и когато той е труден. Бог е важен, защото Той е Началото на Живота. Той тече в нас като живот. Той ни дарява Любовта Си, Себе Си. Той в нас е постепенното Развитие. Той е Блаженството, Покоят. Той ни люби Съвършено. Той ни дава Изначалната Любов и такава е Неговата Първична Воля. Защо още е важен? Защото ако Той ни е дал определени молитви, сам Той ще ги сбъдне, но ние трябва да имаме Голямо Търпение и Огромно Доверие, и Велико Постоянство. Ако Той, Единственият, ти е дал определени молитви, а Той ги дава – Самият Той ги дава – това означава, че тази молитва, тя вече е чута. Той е чул Душата... Душата ти. И затова е казано: „Постоянно се молете!“  Ти хиляди години, хиляди прераждания си се отклонявал и сега искаш за месец-два и година всичко да ти се сбъдне. Не е това начинът. Има молитви, които за минути са се сбъдвали – говоря и за моя живот – за дни, за месеци, за години, за 30-40 години, а някои даже в следващо прераждане. Аз не бързам. Защо ще задължавам Бога? А Той е Всезнаещият. Ако трябва да имам Любов и Постоянство, и едно Велико Търпение – така ме е учил Учителя: Любов, Търпение, Постоянство, а другото е Негова Работа. Смешно е да поставям срокове на Всезнаещия и Единствения Действащ. Той ми е дал Любовта, а тя е Върховното Му Добро. Той изпраща Учителите, Мъдреците и Посветените да улеснят вашите трудности и вашия Път. И така. Той е важен, важен и много важен – за всичко, което прави за нас и за всичко, което не прави. Той е Всезнаещият. Истинските Отношения на Любовта и Разбирателството са в Ръцете на Единствения. И ако Той е Водач, всичко постепенно ще стане – и то ще стане Свещено Красиво. Ето защо още Той е важен: Бог ни е дал Учител, а Предаността към един Истински Учител е спасение от себе си. Няма по-важно нещо от Предаността към един Истински Учител. Истинският Учител е Нищото, а в Нищото няма ум, няма змия, няма карма. Този Път ни води пряко в Учителя. Предаността към Учителя надминава всичките ти знания за Бога, всичката ти философия, даже и себепознанието. Без Преданост към един Истински Учител всичко постепенно ще се изгуби.

Росиян Панайотов: Ако казваме, че Бог е важен, то Учителят какъв е за ученика?

Елеазар Хараш: Той замества Бог. Той е видоизменен Бог.  Просто играе ролята на Бог. И когато Той ти го е избрал, Той знае защо ти го е изпратил, защо ти го е избрал за тебе, защото знае твоя Път и знае твоето Съзнание.

Росиян Панайотов: А Учителят за теб, Го избира Бог или Древния?

Елеазар Хараш: Значи Учителят работи едновременно с Бог и с Древния, и каквато и преценка да направи – ние не знаем някой път дали е от Бог, дали е от Древния, от Абсолюта – но тя е винаги правилна; туй го знаем.

Росиян Панайотов: За месец януари ще ни гостуват със своите въпроси Сияйна, Александър, Аделина и Лоа. И ще прочетем един от въпросите – няма да кажем на кого е: „Какъв е цветът на Вътрешният Огън у човека?“ Добре е, нали?

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Но отговорът на Елеазар на този и други въпроси – в следващия ни разговор. И благодарим на всички за вниманието и отделеното време. Благодаря ти.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 17: КАКЪВ Е ЦВЕТЪТ НА ВЪТРЕШНИЯ ОГЪН У ЧОВЕКА? БОГ ВИДИМ ЛИ Е, ИЛИ НЕВИДИМ? КОЙ Е СЪЗДАТЕЛЯТ НА ЕГИПЕТ? ДЯВОЛЪТ СЪЩЕСТВУВА ЛИ НАИСТИНА?  21.12.2024 г.

ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА, АЛЕКСАНДЪР, АДЕЛИНА И ЛОА

Росиян Панайотов: Да си направим една ограждаща формула.

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е седемнайсетата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостуват Сияйна, Александър, Аделина и Лоа. И първият въпрос на Сияйна: „Какъв е цветът на Вътрешния Огън у човека?“

Елеазар Хараш: Да. Златни деца! Златни въпроси!

Росиян Панайотов: Да, да.

Елеазар Хараш: В Древността е бил Бял, Бял Поток от Прасветлината. После този Поток е слязъл и е станал златист, а по-късно – златисто-червен. Ще кажа някои неща за белият цвят: съвършенство, хармония, чистота. В Египет – великолепие; или Чистото Смирение е бяло, защото то възприема само Любовта – става въпрос за Чистото Смирение. В белотата тебе те няма – ти си нищ, нищо, блажен цвят. Белият цвят е Пътят към Нищото, той се храни от Нищото. Покоят е бял, защото е живот в Нищото, в Центъра, а в Центъра светът е отстранен. Предаността, Истинската Преданост, е също бяла, защото и тя върви към своя Център. Белият цвят е Чист Дух. Ще обясня: Духът израства най-много в белия цвят, в Нищото, тоест в Чистото Действие. Чистото Действие е бяло. Белият цвят е Скрита Дълбина. Бялото не създава карма, защото е Действие на Бога, Всемъдрия. В бялото Сам Бог извира. Белият цвят е Нищото, победата над злото. Това беше.

Росиян Панайотов: Вторият въпрос на Александър: „Бог видим ли е или невидим?“

Елеазар Хараш: За истински Осъзнатият човек на Любовта, Бог е видим. Бог е явно Скрит и когато Го виждаме, и когато не Го виждаме. Той е Скрит в Нищото, но чрез Единството ни е близък. И ако Той реши да ни се разкрие, ние Го преживяваме и знаем чрез Любовта точно, че това е Той. Бог решава за кого да е видим, явен и близък, и за кого да е скрит и отдалечен. Това става чрез силата на илюзията, която Той ръководи. И затова Той може да изглежда далечен, а Той е винаги до тебе. Може да изглежда далечен, а пък да е до тебе, но за Чистия и Осъзнат човек, Той е винаги близо. По-близо, отколкото ние сме близки на себе си. В Истинската Любов към Него Бог ни дава Себе Си и това е Среща на Тайното с Тайното, и това е нещо, което се случва явно и ясно във Вътрешното. Истински преданият Го вижда във всички религии и учения, но най-вече Го вижда в Любовта, Мъдростта и в Истината. Самата Чиста Преданост е Върховно Отношение към Бога. И самата тя Го е видяла, и точно затова е Преданост, но има да Го търси, да Го проучва и да Го види чрез Осъзнаване на по-дълбоко ниво и Измерение, защото Бог е Мистичен.

Росиян Панайотов: Наскоро ти ми сподели, че според Кабала, така аз го разбрах, най-големите страдания за човека идват от неговото его и отношението му към нещата.

Елеазар Хараш: Да. Всички проблеми – това е егото, което е отделеност от Бога. Всички страдания са стара, древна, каква ли не отделеност от Бога. И без страданието няма Завръщане. И Ошо казва: „Щом имаш его, не ти трябва дявол, то е достатъчно.“

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Най-големите проблеми на хората, казва Кабала, зависят и тръгват от едно нещо, от една дума – взаимодействие. Взаимодействие с хора, с предмети, с... И когато не са Правилни Взаимодействията, оттам произлизат вече много последствия.

Росиян Панайотов: Тоест отвън няма причини?

Елеазар Хараш: Не. Твоето взаимодействие, което си изработил, което трябва да преработваш. И тука важи – и към враговете, и към туй, защото Учителя, скоро срещнах, казва: „Критиката е анормален свят.“ Просто там нещо не е наред и така ще си остане. С прости думи – скоро – в „Мисли за всеки ден“.

Росиян Панайотов: Добре. Третият въпрос – на Аделина; много хубав въпрос: „Кой е Създателят на Египет?“

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Малката Ади.

Елеазар Хараш: Замисълът на Единствения. Египет е Говор на Мистерията, част от Самия Бог. Това е страна – тогава, както е била – без време. Тука дори и смъртта е жива. Това е Дихание на Древна, Невидима цивилизация, която е слязла и е излязла навън във времето, без да е време. За да разберете Тайните на Египет, е необходимо Умение. Трябва да съумееш да влезеш в техния Начин на Мислене. Означава: Трябва да си Древен или част от Древността, и само тогава ще имаш погледа, необходим за Египет. Древните египтяни не познавали делението на материално и духовно. Между другото, и даосите – и при тях е така: няма разделение, няма разделително съзнание. Значи Древните египтяни не познавали делението на материално и духовно, и затова това не е религия, а Свещена религия, Съкровена, която е Цялостна. Тук всичко е Свещено – и животните, и растенията, и смъртта, и животът, и реката, и Любовта... И затова Тот казва... Преданието казва за Тот, че той е Велико Откровение на Праразума – самият Тот – на Върховния Разум. И се казва, че светът е бил сътворен от една-единствена Дума „Хекау“ – Древна Дума – произнесена от Тот.

Росиян Панайотов: Светът.

Елеазар Хараш: Да. Това е Страшно Същество от Древните Божества, слят със Самия Абсолют – Върховния. Тот казва, че Истината е Тайната Душа на Древния. В Древен Египет чувствата, Божествените чувства, се смятали за Врата, за канали за общуване с Боговете и Висшите същества – Измерения. Тоест тези чувства правят връзка с други светове. И за Свещените хора това е било нещо толкова естествено, толкова простовато. Но аз съм говорил за Египет.

Росиян Панайотов: Хората, които ни звънят показва, че живеят много трудни, усилни времена, с много изпитания. Би ли казал нещо на тези хора като Подход, който да имат, за да решат тези трудности, в които се намират?

Елеазар Хараш: Ами светът се преустройва. Учителят казва, че най-хубавото нещо в света – втори път скоро го срещнах пак – е страданието. Казва: „Новото се ражда“; „Къде се ражда Новото?“ – Учителя задава въпрос и отговаря: „В противоречията.“ Те са много скъпи сега за учениците, да направят Скок. Между другото, много интересно, скоро за войната – Страшен е Учителят като Простота, Съвършен е! – казва: „Хората питат кой ще победи?“ – виж, още тогава го е казал. Сега, нали, дали Украйна... – „Нас това не ни интересува. Нас ни интересува кой народ ще придобие Божествената Любов.“ Това е Мярката, за да може да се спаси от следващата карма и тъй нататък. Виж – страшен стил с Простота! Това е дзен стил. Това е Дзен: да кажеш Дълбоки неща – същественото; не – „Кой ще победи?“ Какво значение има. Лао Дзъ отрича победите и героизма – създават съпротива, създават врагове, нови карми. Героизмът е нещо обречено. Победи себе си! Обаче как ще разбереш Лао Дзъ и Учителя лесно, ако ти не тренираш всеки ден: въздържание на себе си, владеене на себе си, за да Различаваш, нали.

Росиян Панайотов: Когато Учителя казва „Нас“, има предвид Великото Братство, Небето, Самият Бог?

Елеазар Хараш: Истинското Братство, да.

Росиян Панайотов: Значи съпротивата не е препоръчителна в ситуация на усилена...

Елеазар Хараш: Тя увеличава злото. Това иска дяволът – борба.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Борба, война. После стават спорове, спорове...

Росиян Панайотов: А Учителят какво иска в такъв момент?

Елеазар Хараш: Любов, Смирение, приемственост. И когато влезеш в тази Любов – Божията – ти вече, само тогава, може да знаеш кое е Правда и кое не. И никога няма да тръгнеш да защитаваш Правда, защото е смешно, нали. Ти, като си в Любовта, тя сама по себе си е защитена Любовта. Как ще защитаваш Учителя, Бог или Истината, след като те не се нуждаят от тебе – те са Мярката.

Росиян Панайотов: Четвъртият въпрос – на Лоа; много е забавен малкият. Лоа от Швеция: „Дяволът съществува ли наистина?“ – пита той майка си. И майка му му отговаря: „Да, защото той е бащата на всичко лошо, но Бог го е допуснал, за да ни изпита.“ И Лоа сам си отговаря и си прави извод: „Аха – казва Лоа – значи дяволът е силен, но Бог може да го победи на канадска борба.“

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Как ще коментираш това?

Елеазар Хараш: Така: „Съществува ли наистина?“ Дяволът е нереална реалност и той съществува – затова привидно. Ако беше реална реалност, щеше да е вечен, безкраен и събитията щяха да бъдат съвсем други. Бог е Реалната Реалност, но Скрита, а за когото трябва – е явна. Дяволът е във всички смъртни хора и те образуват свършека на света. Дяволът има толкова власт в света, колкото човек му позволява в себе си – няма по-голяма власт. Бог ръководи всичко към Развитие и Съвършенство. Дяволът задържа това движение към Развитие, за да се образува Истинският Стремеж на пробудения. Дяволът е илюзия, която не съществува, но влияе. Всъщност илюзията влияе на илюзията. Дяволът е извънчовешко явление, но той може да се отразява и въобще да се отрази в човека. Бог използва силата на дявола, за да ни върне от нереалната реалност в Реалната Реалност, която е Той. Дяволът не познава Истината и Бога, Реалната Реалност. Бог е създал илюзията, за да Го търсим, и затова илюзията е важна. Например, сещам се: в ангелския свят я няма. Те не могат да имат контраст и да Го търсят. На нас ни е дадено да Го търсим, да Го открием, да се слеем, да заживеем в Него. Ангелите нямат шанс да станат Богове. Простичко.

Росиян Панайотов: Благодаря ти. През месец февруари ще ни гостуват със своите въпроси Дани, Изабелла, Александър, Пресиян и Янислав, и неговата майка. И аз ще прочета въпроса, който майката задава от името на двамата. И така: „Как може една майка да помогне на детето си, което е родено с епилепсия и на седем години то още не я познава? Какво може майката да направи за такова дете и какво детето може да направи за себе си, макар и да не разбира собственото си състояние?“

Елеазар Хараш: Да, да. Ще отговорим.

Росиян Панайотов: Добре. Благодаря ти.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 18: ЗАЩО ИСУС ХРИСТОС НЕ ИДВА НА ЗЕМЯТА ПАК? КАК СЕ КАЗВА БОГ? КАК ИЗГЛЕЖДА МОЯТ ДУХ? НАЛИ БОГ Е НАПРАВИЛ ВСИЧКО ЗА НАС? ЗА ЕПИЛЕПСИЯТА. 22.02.2025 г.

ВЪПРОСИТЕ НА ДАНИ, ИЗАБЕЛЛА, АЛЕКСАНДЪР, ПРЕСИАН И ЯНИСЛАВ

Росиян Панайотов: Да си направим формула Учителя да присъства.

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е осемнайсетата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. И днес със своите въпроси ще ни гостуват Дани, Изабелла, Александър, Пресиан и Янислав, и неговата майка. И преминаваме към първия въпрос на Дани, на шест години: „Защо Исус Христос не идва на Земята пак?“

Елеазар Хараш: Така. Христос е пак тук и работи за Душите, но не е тук физически, а чисто Духовно и Божествено. Той е в Словото като Чистота и Въздействие. И Христос, и Бог, и Учителя всякога са тук, но ние не сме всякога на разположение. Сещам се – и Буда е казал: „Ще остана на Земята, докато се спаси и последният човек.“ – също подобен Закон.

Росиян Панайотов: Христос пак ли има същия Подход?

Елеазар Хараш: Същото е, да. Христос е Любовта. Не може да погребеш Любовта – тя винаги възкръсва. Тя винаги е Жива, защото тя е Бог, но ние понякога изоставяме Любовта и търсим нещо друго. Къде да търсим Христос, Бог, Учителя? В Цялостната Любов. Бог е в Целостта. Ако ние сме в Чистото Единно Съзнание, ние сме в Христос и в Бога, и в Учителя. Между другото, Тайната на живота е Тотално Сливане с Учителя и всичко друго ще бъде разрешено, защото в Учителя работи и Бог, и Абсолютът – това е върхът на всички постижения. Но тук малко само се отклоних. Значи: защо Христос пак да слиза на Земята и да повтаря „Любете Бога“? Освен това, много хора го чакат тука пак да го разпънат. Това е.

Росиян Панайотов: Следващият въпрос – на Изабелла, на пет годинки: „Как се казва Бог?“

Елеазар Хараш: Изричаме Го в най-дълбокото си чувство на Любовта, без значение от думите. Това, Древното ни Изначално чувство, е Чувството на най-наситената Любов. Там живее Името, което е без Име. В Тоталното Чувство, в цялата енергия, е Целият Бог. Това е Изначалният Език. Чувство без Слово е Неродено Чувство, Безкрайно Чувство, което е над всички езици, азбуки и говор, защото всичките Му Имена ни казват, че Той е Безименен. Но има и такава идея за изричане – например: „О, Господи, Боже мой и Учителю мой“ – и пак всичко се свежда до Чувството. Но дълго трябва тези Думи да ги настояваме, да ги упражняваме с Любов, докато се случи туй Изначално Първично Чувство. На първо място е Любовта – Праначалното, Първичното Чувство, а после може и с думи, и без думи – по свой избор.

Росиян Панайотов: Третият въпрос – Александър, на седем години: „Как изглежда моят Дух?“

Елеазар Хараш: Като Образ на Бога, като Безкрая, а Искрата е като Подобие на Абсолюта, на Мистерията. Истинският човек е Дух.  Когато човек стане Дух, той преодолява света. Който овладее ума, змията, той ще вижда Духа пряко. Духът общува с Духа. Човешкият Дух общува естествено с Божия Дух. Духът е дошъл в този свят да разгърне Своята Божественост. Това е всеобщо послание: „Блажени са нищите духом.“ Ако заживееш в Чистия Дух, той ще те направи нищ и спокоен. Новото Разбиране идва, когато си докоснат от Духа. Нещата са Цялостни само в Чистия Дух. Умът никога не е цялостен. За да постигнеш Цялостното Виждане, трябва да си отдаден Цялостно и Истинно. Туй беше.

Росиян Панайотов: А как би коментирал идеята: „Учителят няма заместници, има само Синове и Дъщери. И Синовете и Дъщерите никога не могат да заместят своя Учител, а те искат само да Му служат.“ Имал съм срещи с хора, казват: „Мен ме подготвят за – нали, те споделят – мен ме подготвят за наследник на Елеазар. Аз ще изнасям лекции.“ Ти какво би казал на всички онези, които се подготвят за твои наследници?

Елеазар Хараш: Трябва винаги да са скромни и да не искат да са нито наследници, нито заместници, нито да са авторитети, ако искат да... защото ще им бъде отнето нещо от Истинското Знание. Тотално Смирение, Тотално Сливане с Нищото. Махарадж казва: „В момента, в който кажеш „аз съм“ някой – това е инцидент, това е бедствие.“ Абсолютът е „Аз не съм“. И Тоталната Свобода е само там – даже не е в Бога.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Минава се през Бога. Дълбок въпрос – за Истинската Свобода.

Росиян Панайотов: Учителят има Синове и Дъщери, но няма наследници.

Елеазар Хараш: Не може да има. Той Си е Той. Кабала казва: „Всяко същество е уникално, никога не може да има заместник, двойник.“

Росиян Панайотов: Ами кой е най-дълбокият и Съкровен Подход към Учителя тогава?

Елеазар Хараш: Ами Служене до дъно, до смърт. И точно тогава пък е Животът. То тогава не може да се случи смърт, защото там няма смърт – в Учителя, в Мистерията.

Росиян Панайотов: Пресиан, на седем годинки: „Нали Бог е направил всичко за нас?“

Елеазар Хараш: Той е направил всичко, но ние не сме Го разбрали като Любов, Мъдрост, Истина. Ние не сме разбрали Служенето. Бог иска Взаимност с нас, Той излива Себе Си в нас и ние живеем, но как се отплащаме за Дара на живота? Целта на човека разкрива Пътя му към Бога. Бог се разкрива в степента на нашата Любов. Степента на Чистото Служене определя Развитието в Бога. Посвети се на Бога, за да може и Той да ти се посвети. Велик е Бог, но кармата понякога не ни позволява да Го видим и да Го разберем. Туй беше.

Росиян Панайотов: Кажи ми още малко за Синовното Отношение към Учителя – как ти го разбираш?

Елеазар Хараш: Ами в дълбок план не може да се нарече никакво Отношение, защото се случва Изчезване, Сливане.

Росиян Панайотов: А Пътят към...?

Елеазар Хараш: Освен Служенето: дълго време трябва да си бил Син, тоест Преданоотдаден. Туй винаги се отнася до – както при Суфите – Жестоката Преданост. То не е думи, не е понятия. Не може даже да кажеш „Аз се отдадох!“ и „Дали това е правилно?“ – то просто се случва. И когато е работило туй дълго време, много прераждания, то просто е Естество. И няма какво да се каже, защото е Естество. То е като Изначалното Състояние, нали: преживяваме всички, но в Изначалното Състояние даже и Бог Го няма. Абсолютът – това е Абсолютното Съзнание преди Бога. И всички вървят към тази Свобода на Изначалното Прасъстояние, в което е Абсолютът. И там нищо не може да се случи, защото няма светове, няма събития – отвъд. Там си извън всички понятия и там е Тоталната Свобода, но туй не е лесно да бъде разбрано. Защото в туй състояние Го е нямало и Бог. И Майстерът го казва: „Господи, освободи ме! Искам да се върна в Нищото. Освободи ме от Себе Си.“ Страшно Прасъстояние, което е върхът на... извън Посвещенията – по-дълбоко е.

Росиян Панайотов: А какво може да направим, за да може всички, които трептят Правилно към Учителя за Истината, да си подадат ръка и да работят Заедно?

Елеазар Хараш: Ами, не се знае дали много може да се направи, защото – въпрос на Осъзнаване, а Осъзнаването иска много Дълбока Чистота, която трябва да е Скрита. Аз много обичам Скритата Чистота. На показ може да се покаже нещо, което сякаш не е наред, обаче точно там – Скритата Чистота, където Бог, Учителят те вижда, Абсолютът тотално те знае – там се случват най-дълбоките неща.

Росиян Панайотов: И допълнителният ни въпрос от Янислав и неговата майка – аз ще чета само част от него, че той е така, по-дълъг: „Как може една майка да помогне на детето си, което е родено с епилепсия и на седем години то още не я познава? Какво може да направи майката и детето – един за друг?“

Елеазар Хараш: Така. Аз ще почна. Целта на болестта е да излекува – въобще на болестите – да излекуват неправилното здраве. Здравето е нещо много неправилно, когато целта не е Бог и Любовта, Мъдростта, Истината. То вече е болест, ако няма такава посока. Учителят казва: „Целта на болестта е възстановяване и Завръщане в Бога, а не в себе си.“ Зад всяка болест стоят същества, скрити – силни, слаби, добри, лоши – всякакви. Човек боледува, за да се научи да живее Правилно. Епилепсията е нападение от нисши тъмни духове и тогава детето има припадък. „Така тези тъмни същества – казва Учителят – вадят енергия, изсмукват я и после отиват в горите за известно време. През това време болният е без припадък. След време пак идват – имат да вземат.“ Учителят казва: Първо: дълбоко дишане – универсално за почти всичко. В дълбокото дишане плитките духове умират, нисшите. То е универсално, защото в него живеят Висши същества; чиста жизненост – дълбокият въздух. Второ: растителна храна – важна. Трето: 40 дена да се разтрива пъпът, казва Учителят, под лъжичката и малко над пъпа, с дървено масло. То се знае – с формули. Четвърто: всяка вечер измиване на слабините с топла вода и търкане на диафрагмата до 25 см над коленете. Четири месеца го дава Учителя. Добавям: да се прави с думите: „Бог ще помогне!“ или с формулата: „Едно с Бога и Божията Сила.“, когато се правят тези неща. Иначе епилепсията е отделяне на Душата от тялото за определено време и ако Душата е постоянно в тялото, тя може да бъде уловена от нисши същества и затова формулите са важни. Те са Пазители! При Учителя има едно Върховно правило: „Мисли постоянно за Бога, докато Го образуваш в себе си.“ И пак може да ти е трудно, защото някои карми са тежки и бавно се изплащат, но съдбата на детето ще бъде смекчена, а в другото прераждане ще стане Скок. Тук се сещам за детето от Ботевград – семейство, които дойдоха при мене – мисля, че болестта беше пак такава: епилепсия. И срещу мене, така, погледна ме, и каза: „Какво като съм болен, Бог е важен!“

Росиян Панайотов: Това детето го каза?

Елеазар Хараш: Да. Те и втори път идваха, така – прегърнахме се. Много красиво детенце, както и въобще семейството – вървят в този Път. Той вече е оздравял в Душата си, в Духа си – психическото здраве. Той вече е постигнал. И това е номер едно. Ако на туй дете се помогне, както църквите – там ръкополагане, лекуване – и го отклонят от този Път, да изпусне Бога; щото хората страдат, щото Бог иска да Го познаят и затуй боледуват. И представи си да излекуваш много хора, които тръгват в обикновения си път, това е наказание и от двете страни; и който лекува. Бог допуска – да ги накаже, защото Той иска помощ, но с Различаване – понеже те нямат представа кого лекуват. А някой път може да стане толкоз тежко, че последствията... Както и да е. Защото човек там има да научи уроци – в тези страдания, в тези болести. И без тях той не може да направи Скок в Развитието си. И ти му отнемаш Развитието. Но туй е невежеството, то е огромно – не е само в тази област. Значи Бог е важен! Това е Пътят. Не да оздравееш и да живееш старият си живот. Бог е важен! Това е Ключът. Той вече навлиза в Бога и Бог е в него. Той не иска здраве, а Бог. Помня как се прегърнахме и този момент напълни Душата ми. Още нещо: как страда Истинският човек? Тихо, скромно, Божествено – никакъв шум. Той е приел всичко с Любов и ще научи правилно своите уроци и ще се върне в Пътя. Това е нещо велико, обаче когато е Осъзнато. Шумното страдане има его в него, има някой път показ – какво ли няма, но тихият човек страда даже с някаква лека усмивка, фина, с приятно чувство. Това е подвигът, това е Душата, това е Духовното начало.

Росиян Панайотов: А би ли препоръчал на такива деца, които да кажем, не може да се говори с тях, те не разбират – да им се напише с големи букви формулата; или с големи букви много силна идея, която те да възприемат чрез очите си?

Елеазар Хараш: И това може да се направи, но то като говориш на Душата му, тя попива.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: И нашата Аида, и тя имаше епилепсия, и след много години старания почти я разтопи. Много рядко се явява, без припадъци, с... Много се старае тази Душа и тя постигна много.

Росиян Панайотов: Какво е направила, за да го преодолее?

Елеазар Хараш: Ами, много молитви, много четене, сериозна е в молитвите, сериозна е в Отношенията, тренира години наред безкритичност, нали, и всичко туй. Каза: „Не можах да постигна пълна безкритичност.“ – То не е лесно. То това си е вид подвиг, то ако беше лесно... Всички критици ги чака болест, без изключение, дори и някой път уж благородна критика. Не говорим за забележка, в забележката няма критика.

Росиян Панайотов: Дори и да имат право?

Елеазар Хараш: И да имат право, нямат право, защото действа Тотален Бог – кой си ти, че да осъждаш плана на Бога? Във всеки детайл, в най-малката дреболия е Бог и затуй трябва да наблюдаваш по странен начин – така, дълбоко, скрито, непривързано, за да си Правилно привързан. Сещам се за един Учител, какво казва – много тънка идея. Казва: „Идва болката и те удря веднага, пряко, директно те удря болката. Отиваш при доктор и ти изписва мехлем.“ И той казва: „Кой е клиентът? – Болката е клиентът. Болката е пациентът, не си ти.“ Той го няма в тялото. Той боледува, но той живее в Духа си. Съвсем друг Подход.

Росиян Панайотов: Само ако можеш така, за кратко да уточниш, ако някой не одобрява нещо, да кажем не резонира с него в хармония, кой е най-правилният Подход?

Елеазар Хараш: Ами... Дълбока Приемственост. И ако виждаш някъде грешка, ти трябва да видиш грешките в човека, но като Забелязване. Не да ги храниш – да я забележиш, за да знаеш точно с каква формула да помагаш. Затова на Посветените се дава проникване във всичко, защото той не влиза критично, той влиза с Любов. И той има право да вижда Реално нещата, а не тези, които си... другите си въобразяват. Защото без Тотална, Чиста, Неизменна Любов – забрави, нали.

Росиян Панайотов: Тоест не коментар на това, което не одобряваш, а съдействие чрез молитва.

Елеазар Хараш: Действа Тотален Бог! Как ще коментираш Бога. Но ако Той чрез тебе – това да. Обаче иначе всичките... твоят коментар е карма, дори и да е светъл – светла карма; пак е карма. Ще си платиш.

Росиян Панайотов: А Учителите имат ли право да коментират, да критикуват?

Елеазар Хараш: Те имат право, но тяхното е Закон на Любовта – и изказаното като критика е Любов, и изказаното като забележка е Любов. Както и да е изказано, той е в Потока на Бога – няма как да критикува, той не може. Бог е в него.

Росиян Панайотов: Защо? Какво преплитат те в думите?

Елеазар Хараш: То е, както някои мислят, че кармата е наказание – тя е изправление, никога не е наказание. Обаче ние виждаме, което не трябва да видим.

Росиян Панайотов: Благодаря ти.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: За месец март, само да споменем, ще ни гостуват със своите въпроси Дани, Филип, Александър, Сияйна. И един въпрос само ще прочетем на Филип, който е на пет години – досега не е участвал. Той е по-скоро утвърждение. И той казва така, Филип: „Дядо Хараш, Бог е добричък и само помага.“ Ще му отговорим?

Елеазар Хараш: Тотална Помощ на всяка крачка!

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Включително при жестоко престъпление. Обаче много е Скрито там. Ако трябва ще го кажа, ако трябва ще го скрия, нали – Той действа безпощадно, защото знае кармата и знае, че ще даде шанс.

Росиян Панайотов: А Подходът на човека, когато види нещо жестоко и трудно за понасяне?

Елеазар Хараш: Той му липсва Приемане и не може да разбере, да обхване Замисъла на Бога. А той дали приема, или не – Бог действа. Бог не се съобразява.

Росиян Панайотов: Но кой е Подходът?

Елеазар Хараш: Той прави промени и разплаща карми; и повдига и едните, и другите – влиза и в едните, и в другите прониква. Но тези неща не могат дълбоко да се обясняват. Тука само ги споделям, защото хората ще кажат: „Какво става?“, нали. Защото нищо не може да стане без Бога. Няма такава карма, няма такава подробност, детайл, в което да не участва скрито Бог. И Посветените – това е силата им – че те Го виждат абсолютно навсякъде, а не 99% в туй или в онуй – във всичко, без изключение. Това е Тоталната Изначална Религия, която е без религия, защото това е Любовта – без религия. Не ти трябва религия.

Росиян Панайотов: А ти полагаш ли усилия, за да Го виждаш навсякъде?

Елеазар Хараш: Той се разкрива като си си посветил живота, включително и като Абсолют, не само като Бог.

Росиян Панайотов: Тоест Бог е Преобразител на всичко?

Елеазар Хараш: Той по този начин или Лекува или Възражда. И само Той има Право. Самият човек няма право да убива – той ще си понесе наказанието, ще си плаща яко, защото той няма право, той не е създал живота, нали. Докато Бог – всичко в Неговите Ръце е Голяма Чистота, обаче Скрита Чистота.

Росиян Панайотов: Да, да.

Елеазар Хараш: Но ако тръгнем – цяло интервю – ще настръхнат хората, и църквите, и братството, нали. И ще кажат... може да помислят, че има грешка и че...

Росиян Панайотов: Ти си специалист в настръхващите Истини.

Елеазар Хараш: И има Опасни Истини, затуй ги премълчаваме. Поне десетина са такива, че и повече. Ще ги премълчаваме, щото...

Росиян Панайотов: Хората долавят с Душата си Дълбоките неща.

Елеазар Хараш: Не, не – разумните – за тях да. Обаче много други, които гледат, пък не са подготвени още да гледат и да слушат, нали.

Росиян Панайотов: И в следващият ни разговор ще получим отговорите на детските въпроси. Благодарим на всички за отделеното време и внимание.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 19: РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДУШАТА И ДУХА. БОГ Е ДОБРИЧЪК И САМО ПОМАГА. ДАЛИ ВИНАГИ ЛЪЖАТА Е ЛОШО НЕЩО? ЗА ДУШИТЕ СЛЕД СМЪРТТА. 22.03.2025 г.

ВЪПРОСИТЕ НА ДАНИ, ФИЛИП, АЛЕКСАНДЪР, СИЯЙНА

Росиян Панайотов: Да си направим една формула.

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Здравейте,приятели! Днес е деветнайсетата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостуват Дани, Филип, Александър и Сияйна. И преминаваме към първия въпрос на Дани, на шест години: „Каква е разликата между Душата и Духа?“

Елеазар Хараш: Нисшата душа – това е его. Висшата Душа е Любов. Чистият Дух е Мъдрост и Истина. Искрата е изцяло Истина. Душата е Древен Език, който е по-дълбок от думите. Душата е Сияйност на Бога, тя е напоена с Любов. Душата може да живее и в тяло, и без тяло. Тя не умира, тя няма тази способност – Висшата Душа. Учителят казва: „Душата тежи 33 грама.“ И казва: „Умирането не е страшно.“ Душата прилича на балонче от много фина материя и се държи за тялото с тънка нишка, вързана със синкав конец под лъжичката. „Като умира човекът, казва Учителят, балончето се скъсва и отлита.“ Подразбира се: с Лекота. Душата не е създадена за света и сътворението – за ограничения свят, а за Безкрая. Душата идва тук само на гости. Душата е родена като Същност и Любов и затова никога не умира. Ако беше сътворена, ако беше тяло, тя щеше да умира. Душата и Духът са Древносъздадени преди историята и отвъд историята по много Дълбок начин. Душата и тялото все се събират и разделят, докато Душата познае Нищото, Бог – своя Източник. При човека, който е господар на себе си, повече работи Духът, а човек, който има Любов, при него повече работи Душата. Ние сме Духове от Безкрая. И Учителят казва: „Духът слиза в Истината, а Истината – в Словото“. Духът е най-великата Реалност. Той е невидим, но от гледище на Божествения свят, той е така Реален, както тялото във физическия свят, и както Душата в духовния свят. Осъзнатият и Чист Дух винаги върши Волята Божия. Това е първият.

Росиян Панайотов: Ако трябва с няколко думи да кажеш: изпитанието на Душата – как би го определил? За да станеш Душа?

Елеазар Хараш: За да станеш Душа, трябва да си явно и тайно Неизменен на Любовта; специално – на Любовта на Бога. Тази Неизменност, за предпочитане, е да е скрита, но някой път може и да не е скрита. Тя решава Душата да се Завърне, да е в Дълбините си, да вижда ясно без примеси.

Росиян Панайотов: А изпитанието на Духа? За да станеш Дух?

Елеазар Хараш: Изпитанието на Духа е, че той трябва да е много концентриран в Мъдростта и в Истината, след като е извървял Любовта – минал е през нея; и когато издържи, той прави Скок. Между другото, после може би ще го споменем – за туй, интервюто за Цветница: суровата зима – тежка, жестока – не може да убие кокичето. То е направило Скок във Фината енергия. Там има големи Тънкости. Иначе ще говорим други неща за цветята, но туй – така, между другото – много тънка идея.

Росиян Панайотов: А може ли да се каже нещо и за Скока в Искрата? Тоест, преходът да станеш Искра – там какво изпитание?

Елеазар Хараш: Там вече по-ниското ниво е Премъдрост – на дълбоко ниво, а другото е вече свързано с Мистичната Истина, не с Божествената. Много е дълбоко там.

Росиян Панайотов: А какво изпитание трябва да се изпрати на един Дух, за да стане Искра?

Елеазар Хараш: Не – тя, Искрата, не се нуждае от изпитание – тя е над всичко. Само някога трябва да се Осъзнае.

Росиян Панайотов: Въпрос на Завръщане.

Елеазар Хараш: Тя е отвъд изпитание, Тя е отвъд Бога, Святия Дух, отвъд сътворение, отвъд Духовния свят, отвъд – на по-дълбокото ниво – и от Божествения. Много дълбоко нещо.

Росиян Панайотов: Значи това не е личен подвиг, а е допускане от Бог за теб?

Елеазар Хараш: Тя си е винаги, но Скрита.

Росиян Панайотов: Ще остане нещо недоизказано и за нея. Добре, благодаря ти. Така. Минаваме към въпроса на Филип, на пет годинки. Малко ще прочета, за да стане ясно встъплението от майката: „Здравейте! Имам малко момченце на име Филип, на пет годинки. Той, от малко бебе, на няколко месеца, слуша лекции и интервюта на Елеазар Хараш. Вместо четене на приказки, той заспиваше с неговото Слово. Много ми харесва вашата поредица с въпроси на дечицата и реших тази сутрин да го попитам дали иска да пита въпрос „Дядо Хараш“ – той така си му казва. По-скоро неговият въпрос е като констатация и негово вътрешно убеждение, но ще се радваме да го споделите на Елеазар, ако е възможно.“  И така, Филип казва: „Дядо Хараш, Бог е добричък и само помага.“

Елеазар Хараш: Така. Учителят казва: „Има само Едно Същество в света Абсолютно Добро, в пълния смисъл на думата, и това е Бог.“ Да помним постоянно Бог, е най-голямото Съкровище на Божественото Единство. Когато Бог иска да се слеем с Него, ни кара постоянно да Го помним. Когато Бог иска да Му служиш, те кара постоянно да Го помниш. Само който е изчезнал в Него, наистина Го е обичал. Той всякога ни помага, но ние невинаги си помагаме. Бог иска постоянно да се Изрича в нас и да Му станем Храм. Учителят казва: „Доброто е основа на живота. Без Добро животът на човека е без основа, но човекът трябва да върви към Любовта и към Бога.“

Росиян Панайотов: Изчезналият в Бога има ли ежедневни задачи? Да кажем: дълг към семейство, дълг към близки хора? Защото някои сякаш леко залитат в това „изчезване“ и забравят естествените си задачи в живота, които имат.

Елеазар Хараш: Значи тези, които правилно са изчезнали са два вида. Едните са изчезнали и се завръщат заради Душите. Другите – просто са изчезнали в Бога и са освободени. Такива: полуизчезнали, средноизчезнали или неразбрали Изчезването – те не влизат в тази категория, защото могат да станат фанатици. Може да си помислят – чувал съм: „аз изчезнах“. Изчезналият има Особен Говор, Особен Звук.

Росиян Панайотов: Той си има естествени житейски задачи, които разрешава отговорно.

Елеазар Хараш: Да, и много е скромен, много е смирен. Много белези има истински Изчезналият.

Росиян Панайотов: Следващият въпрос на Александър, на седем години: „Дали винаги лъжата е лошо нещо?“ Това е много интересно. Ще ни го обясниш?

Елеазар Хараш: Човекът е можел да каже: „Аз поемам децата“ – нали, там имаше някаква случка.

Росиян Панайотов: Имаше една случка, да. Аз не съм я записал. Всъщност ще я преразкажа.

Елеазар Хараш: Да, да.

Росиян Панайотов: Идеята на въпроса на Александър е, че когато един човек трябва да заведе хора в концлагер – казва, че ще ги вземе, ще ги заведе, но всъщност по пътя решава да ги пусне, като по този начин ги спасява. И Александър, всъщност, неговият въпрос е: „Дали като е излъгал – тъй като той ги е спасил – това е нещо лошо? Може ли винаги лъжата да е нещо лошо?“

Елеазар Хараш: Да. Значи човекът е можел да каже: „Аз поемам децата.“ Не казва дали ще ги пусне, или не.

Росиян Панайотов: Да.

Елеазар Хараш: Не казва лъжа. Този, който е в Бога, Бог му казва как да работи и как да постъпва. Ако се сещаш случая от Учителя с партизаните – само накратко ще го припомня.

Росиян Панайотов: Да, да, кажи го.

Елеазар Хараш: Отива един партизанин при приятел и се скрива там да не го убият. Ако дойдат опасните и го питат: „Къде е той?“, пък той е в апартамента – ако той го издаде, те ще го убият и това приятелство виси, нали. Обаче, когато човек е в Бога, просто Бог в него предвижда случката. И той казва на приятеля си: „Заминавай! Ще дойдат скоро за тебе.“ И те идват, и той казва на опасните: „Беше тука и замина.“ Значи Божественият човек е винаги в такава ситуация, че Бог е с него и той няма как да излъже. Да, може да премълчи нещо, но не може да излъже. Има много случаи, когато Истината – Дълбоката Истина – не трябва да се казва. Тя е убиец на неподготвените. Има Дълбоки Истини, свързани с кармата – те не могат да се разискват в света, а само пред Бог и Учителя и пред определени хора, ако има условия. И благородната лъжа има последствия, а осъзнатата лъжа е двоен грях – от най-тежките грехове. Тя винаги е с тежки последствия. Но човек може да се разкае пред Бога и да промени курса на живота си благодарение на една тежка лъжа. Тя може да се окаже промяна на Пътя. Пред хората могат да се премълчават Дълбоките Истини, но пред Бог и Учителя – не. Там трябва да си ги кажеш, ако си си посветил живота на тях. Особено ако си си посветил живота на тях. Учителят казва: „Лъжата спъва целия организъм и психичното развитие.“ Най-тежко неизлечимите болести са свързани с осъзнатата лъжа. И Учителят казва: „Всичко може да се прости, но лъжата – не.“ Но човек, както казах, може да се разкае, да промени Пътя на живота си, но пак ще изкупва. Според Учителят лъжата е майка на всички престъпления в света. И казва: „Каквато и да е лъжа, тя обезсилва човека.“ И религиозните хора, и духовните хора не са готови за Дълбоката и Абсолютна Истина. И затова аз имам много премълчани Истини. Но който наистина е подготвен и му се каже, вече тази Истина не е горчива – той ще ахне и ще каже: „Колко е Дълбока тази Истина и наистина не трябва да се споделя.“ И така. Или говори Истината, или я премълчавай, но лъжа не изговаряй! Това го правят само Посветените и тези, които бавно се обучават в този Път.

Росиян Панайотов: Да, страхотно! Благодаря ти. Четвъртият въпрос на Сияйна, на седем години: „Къде отиват душите след смъртта – на хората и на животните? На едно място ли отиват техните души?“

Елеазар Хараш: Там, където има силна Любов, човекът и животните се срещат – и в този свят, и в другия свят. Тоест, както се срещат Горе, така и тука. Но Горе срещата е като Души без форма. Срещата е винаги в Любовта, а не в безразличието. В безразличието няма Реална среща. И Учителят казва: „Животните са превозни средства за човешки души, изостанали в развитието си.“ Животните са изостанали в развитието си души. Те не са изпълнили Волята Божия както трябва, но те носят нещо много хубаво за човека и много помагат на човека. И в тях работи една Скрита, често Съкровена природа, защото тези души влизат там, успокояват се и помагат на близките. „Ако не се отнасяме добре с животните, значи че не сме създадени от Бога.“ – казва Учителят. Тук мога да разширя въпроса даже с растенията и цветята, но после може да стане въпрос. Лошите отношения на хората към животните са причина за многобройни болести. Животните се отличават от хората по това, че имат повече чувства, отколкото трябва, а в човека има повече ум, отколкото му трябва. Някога растения, хора и животни са живеели в Единство. В Библията, в Исая, се казва: „Който убива вол е също, като че убива човек“. Много често хората се учат да обичат чрез Любовта си към животните. И Учителят казва: „Животните се стремят да станат човеци, а хората трябва да се стремят да станат Ангели. Но и днес, казал е Учителят, има много хора, кандидати за животни – да се преродят, и много животни кандидати за хора.“ Това отдавна сме го казвали, знае се. „Може ли да влезете – казва Учителят – в положението на всяка буболечица, да разберете как живее и нейните нужди? Това е Наука“. Учителят казва: „Възлюби всички същества – от най-малките до най-големите“. И после Учителят обяснява: „Болестите са резултат от мислите на учени и философи, които са вървели по пътя на черното братство, и те са паднали в развитието си. Станали са паразити, вируси и т.н.“ И затова борбата с тези същества не е лесна, но тя може да ни предпази от дяволи, от демони и от огромно падение. Всичко е на мястото си.

Росиян Панайотов: А когато си замине, да кажем, домашен любимец на някого, той може ли да го подкрепя с формула в Невидимия свят?

Елеазар Хараш: Ами, когато нещата са по Закона на Любовта, да. А пък ако човек мисли, че има смърт – земното съзнание – той мисли, че връзката прекъсва, пък тя продължава още по-хубаво. Въпрос на Осъзнатост, на Будност.

Росиян Панайотов: И каква формула ти би казал – спонтанно?

Елеазар Хараш: Както за живите. Те са си живи, само че са по-живи Горе без тялото. Няма разлика – живи и умрели. Живият си е жив и в двата свята. Умрелият и тука е умрял, и там.

Росиян Панайотов: А ти, ако трябва да избираш да имаш домашен любимец, какъв би избрал? Какво би избрал?

Елеазар Хараш: Ами, единствено ми се живее с Феникс, обаче трудно е...

Росиян Панайотов: И така, през април ще ни гостуват със своите въпроси Изабелла, Виктор, Павела и Лора – те имат един общ въпрос – и Гери. Избрали сме един от въпросите. Той е на Виктор, на единадесет години. Само ще го прочетем: „Как мога да се реванширам за греховете си? Как Бог ще ме уведоми за греховете ми – за нещо нередно, което съм направил? Бог е видял, но аз не съм Го разбрал. И накрая: Как да се пречистя?“ Отговорът на Елеазар на този и други въпроси – в следващия ни разговор.

Елеазар Хараш: Да.

Росиян Панайотов: Благодаря ти.

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 20: КОЯ СЪМ АЗ? КАК ДА СЕ ПРЕЧИСТЯ? КОГА БОГ ЩЕ ВРАЗУМИ ЛОШИТЕ? КОГА СИ РОДЕН, ГОСПОДИ? 04.05.2025 г.

ВЪПРОСИТЕ НА ИЗАБЕЛЛА, ВИКТОР, ПАВЕЛА И ЛОРА, И ГЕРИ

Росиян Панайотов: Да си направим една формула преди началото: „Учителят да присъства.“

Елеазар Хараш: Да, да. Всеки по своему.