Част 4
Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е двадесетата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостуват: Изабелла, Виктор, Павел и Лора, и Гери. И да започнем с първия въпрос на Изабелла – на пет годинки. Тя пита Елеазар: „Коя съм аз?“
Елеазар Хараш: На този въпрос, значи, тя трябва да си отговори. Ама, така... Ти си тази, която трябва да познае Себе Си. И след дълбоко познаване на Себе Си, трябва да разбереш, че си Безкрайна и не може да се познаеш. Трябва да разбереш, че си Безкрайна Любов, Безпределна Същност. И тогава ще разбереш, наистина, че не може да се познаеш; не може да се обхванеш. Защото, когато ние се завърнем в Източника, ние ставаме като Него – като Бог и Абсолюта – нито начало, нито край. Ето, това си ти! Прегърни Безкрая и върви по този Път, който е Тайнство и Мистерия. Ти си цялата Безкрайност, а не само част от нея. Но понякога кармата пречи да се види това. Но дали се вижда или не, ти си Изначална. И тази дума „АРАЙРА“ е Изначална; Изначални същности – както е в Дзен. Ти си по-дълбока от живота и безсмъртието. Ето, това си ти! Ти не си нито знание, нито невежество. Ти си Любов – преди живота и смъртта. Ти си без предели. Завърни се в тази Мистерия! Мистерията живее най-дълбоко в нашата Сърцевина. Това е.
Росиян Панайотов: А какво би казал – кое е по-дълбоко от себепознанието?
Елеазар Хараш: Непознаването. Незнанието. И тогава – Абсолютът. Защото Бог навлиза в Истинското Знание. Абсолютът не се нуждае от нашето Истинско Знание. Той е Мистерия и навлиза в нашето Незнание, в нашето Дълбинно Смирение – в Нищото. И там няма нищо. И точно това е Целостта.
Росиян Панайотов: Той е по-дълбоко...
Елеазар Хараш: Всички Посветени, Мъдреци, които познаят себе си на едно дълбоко ниво и се откажат и надраснат туй, стават – Нищо. И вече се познават, но на друго ниво – като Незнайни.
Росиян Панайотов: Може ли да обясниш – какво означава това „да се откажат“? Често си го споменавал в лекциите – да се откажат от себепознанието си?
Елеазар Хараш: Ами, защото себепознанието има граници. Познаваш се донякъде. Оттам нататък няма как да се познаваш, нали – както Бог се познава, нали. Обаче Скритият Бог – Абсолюта – Той не познава Себе Си. Той даже няма Чисто Съзнание. Той е отвъд Съзнанието. Защото, докато има Чисто Съзнание, пак може да има и карми... А като се навлезе в Абсолюта, се навлиза в един Абсолютен Покой. В Покоя няма карма, защото там няма нужда от светли мисли, от никакво познание. Покоят е извън мисленето, извън Съзнанието. То затуй е Покой. И който може да влезе с този Покой... Даже има Древна Дума на 22-рия Старец – като Поздрав. Не съм я изнасял още. Тя е – „Бъди Покой!“; означава: То, Изначалното Здраве. Да си в Покоя: „АЙРАРАР“; АЙРАРАР. И казваш: „Брат еди-кой-си или за сестра си, еди-коя-си – казваш тази Дума – бъди Покой, бъди Изначален!“ – Изначалното Здраве в Чист Смисъл. Не...
Росиян Панайотов: Вторият въпрос на Виктор – на единадесет годинки. Малко... не е много дълъг, но: „Как мога да се реванширам за греховете си? Как Бог ще ме уведоми за греховете ми, за нещо нередно, което съм направил? Бог е видял, но аз не съм разбрал. Как да се пречистя?“
Елеазар Хараш: Най-голямото Пречистване е, когато постоянно мислиш за Божието Име и за Бога, и за Неговата Воля. Това е номер едно. И когато Той се всели в тебе, Той Самият знае кое е Правилното и кое е Неговата Воля. Ти жадуваш за Него, а Той те очиства. Такъв е Законът. Ти сам не може да се очистиш. Може да правиш много техники и методи, но не може да се очистиш. Ти желай Очистването иначе, и в един момент Той ще го пожелае. Ти искай Него и Той ще те поиска. Дълбоко в себе си ние не знаем греховете си. Защото – Учителят на едно място казва, че – тези, които се виждат, не са. Там, онези невидими – скрито зло, Скрити грехове – най-малките. Само Посветените могат да ги видят в хората, но те обикновено не ги казват. Там е опасността. Там е най-голямата опасност. Тези грехове, които... Тези, които се виждат – те са буквари. Те са ясни. Може да вземеш мерки. За онези не може да вземеш никакви мерки, освен ако ти бъде казано. Дълбоко в себе си ние не знаем греховете си, но важното е да бъдем Усърдни и Осъзнати в търсенето на Пречистването. И тогава Бог ще ни научи на Пътя на Осъзнаването. Осъзнаването е нещо, което е над Съзнанието. Много дълбока дума иначе. Бог е по-дълбок от нашите грехове и от нашата Чистота. Същественото е Бог да заживее в нас, иначе греховете винаги ще ни преследват. Самият грях ще ни преследва. Но ако ти заживееш в Любовта, в Бога и в Истината, тогава грехопадението и злото ще умрат. Бог е допуснал грехопадението, за да се извисим в Самия Бог и да заживеем в Него; и да станем Осъзнати в Него. А там, където Бог го няма, винаги ще има змия и падение. А който е чист без Бога, се проваля. Срещнах такива хора, но това е друга тема. Когато си в Бога, в Учителя, в Любовта, в Истината – грехопадение няма. И това е Спасението. Ако не си в Бога, все ще търсиш Спасител. Но казва Учителят: „Бог е Единственият Спасител и Той решава този въпрос.“ Това е казано и в Библията: „Царството Божие е вътре във вас.“ – Самият Бог.
Росиян Панайотов: А иначе Учителят казва – така по спомен го казвам – че човек първо вижда грешките си. Не е нужно дори да му ги казваш. Но, но... това Дълбокото, за което ти говориш – тоест, как Бог показва грешките на хората? Чрез какво? Тоест как Той им ги показва вътрешно?
Елеазар Хараш: Първо, Той тече в начина на живот на човека, който човек трябва да види – накъде върви. Ако има Любов към Бог и Истината ще види. Ако има Искреност към себе си – трябва да има самопроникване. Но така или иначе, в един момент, Бог ще му каже – това и това. И ако той не вземе мерки, ще го остави, защото Бог няма да заповядва. Тихичко ще каже и заминава.
Росиян Панайотов: Тоест това Осъзнаване е всъщност Бог в човека. Да осъзнаеш погрешката си.
Елеазар Хараш: Първо, човек трябва да го иска, защото то е вродено. После и Бог ще го поиска.
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Ти, като си дълго време Предан, няма как Бог да не те поиска. До едно време ще те чака Бог. Ще ти гледа Постоянството, Будността, и Осъзнаването, и работата, и в един момент ще Каже – ще изпрати Висше същество: „Този вече става Мой.“
Росиян Панайотов: Третият въпрос на Павел и Лора, съответно на седем и осем годинки: „Кога Бог ще спре войните и ще вразуми лошите?“
Елеазар Хараш: Когато злото в хората умре напълно. Иначе, между другото, нито оръжията имат значение. Човекът е оръжието. Злото в човека е оръжието. Тези външните неща – те са последствия. Значи, когато злото в хората умре напълно. Войната е нещо в човека, а не в света. Човекът трябва да завоюва, да придобие Бог в себе си – Истинското Воюване. Човек прави войната и затова е станал враг на себе си и на Бога. Войната ще очисти злото в човека. Целта на войната е такава. Войната ще очисти и преодолее войната в човека. Войната е наказание за неразбраната свобода. Войните в света са част от древния бунт, посят в миналото от Сатана. За този бунт няма друго лекарство освен Любовта към Бога. Любовта към Бога е най-голямата и Върховна заплаха за злото и демоните, и за всички войни. От този бунт и от тези семена се е зародило цялото човечество. Войната е лечение на хората, на техните слабости. Във войната е скрита Строгостта на Бога и Милостта на Бога. Туй е.
Росиян Панайотов: А преходът, от един етап в друг, задължително ли минава през война и разруха?
Елеазар Хараш: За определени хора. Други трябва да минат през мира и да видят, че и той не върши работа, нали. Човек трябва да надрасне и да влезе – да се освободи от мира и войната – и да влезе в Любовта. И оттам нататък ще дойде вече съвсем друг Мир. Той не се нарича „Мир“ даже. На по-ниско ниво – Спокойствие; на по-дълбоко – Покой. Там вече войната умира. Защото ако един човек е Дълбоко Осъзнат и дълбоко в Покоя, казва Дзен, той колкото по-дълбок Покой има, толкова по-дълбоки Чисти Действия. Те зависят от този Покой.
Росиян Панайотов: Ти вчера сподели, след срещата ни с Гуру Тан, че най-ниското ниво е Братското Отношение – за бъдещите Отношения, по принцип. Как би ги описал Братските Отношения в най-ниската си степен?
Елеазар Хараш: Братските са начало на Свещените Отношения. После те трябва да се качат в Божествени Отношения. И после има три степени на Абсолютни Отношения – вече там се върви към Старците и към Абсолюта.
Росиян Панайотов: Но те са между Души, или между теб и Старците?
Елеазар Хараш: Между Души, между Духове. И между Души може да са, и между Духове може да са, но на дълбокото ниво... Те са вече най-дълбоките нива и Скрити такива. Да кажем, като Лао Дзъ. Той слиза и никога няма грехопадение. Той слиза. Живее с Любовта. Живее с Дао. Проявява Дао. Дао никога не прави карма. Любовта – Истинската, Божествената Любов – не прави карма, нали. И Покоят – в Покоя също няма карма, нали, защото няма даже семена – няма светли мисли. Но ако сега говорим, то е компромис, и за да знаят хората Пътя. Това е компромисно говорене – всичко туй. Защото Истината е по-дълбока и тя трябва да покаже посоки.
Росиян Панайотов: Представям си като тръгнеш да говориш некомпромисни неща.
Елеазар Хараш: Да, да.
Росиян Панайотов: На Гери – десет годинки – последният въпрос: „Кога си роден, Господи? На колко си години, Господи? Кои са твоите Прародители?“
Елеазар Хараш: Той е Древен, а в Скритостта си е Прадревен – няма родители, няма години. Този Абсолют е родил всичко, а Него никой не го ражда. Всички черпят живот от Него, а Той от Себе Си. Той е Върховната Мистерия – Праотец, Единственият Съществуващ. На най-дълбок план не съществува и Бог, и Старците – само Той е бил. Създал е всичко. Но Той е преди всичко и решил е да създаде всичко това – Върховна Мистерия. Бог е Негово ограничение, Негова Скрита Реалност – част от тази Върховна Реалност. Бог е част от този Забулен Абсолют. В Бог действа Забуленият Абсолют. И затова Бог има абсолютна власт – навсякъде и във всичко. Бог е Родителят на нещата, а Абсолютът е Прародител. Този Абсолют може да погълне и Бог и всичко. И тогава остава само Той – Единственият и Незнаен, както го нарича Учителят. Ако обичаш този Абсолют – това е Върховното Нищо – разбрал си Тайната на Живота, която е Пълнотата. Ние сме абсолютно Неродени – и в този момент, ако го осъзнаваме. Той е отвъд всички писания. Те са само Негова сянка. Ако разбереш Тайната на това, което ти казвам, ще разбереш Тайната на всички учения, а тя е Любов към Абсолюта и Поклон към Неговата Велика Мистерия. Ние сме родени от тази Мистерия.
Росиян Панайотов: Може ли да кажем, че Молитвата към Абсолюта е безмълвно... Безмълвен Трепет към Него – Молитва без думи – само излъчване?
Елеазар Хараш: Тя може да се намира и в Безмълвието, и в Изреченост, когато влагаш Дълбокото си Почитание към Него. То е повече от обич. Към Бога е обич. А Велика Почит – към Абсолюта.
Росиян Панайотов: Но как е по-дълбоко да се Изрази – с безмълвно... с Безмълвен Трепет или със Словесен Трепет?
Елеазар Хараш: Ами ние трябва да се стараем да влагаме, но никога не може да изразим. Но ако някой път Той влезе в нашето слово – Сам да изрази Себе Си... Защото и Лао Дзъ казва: „Дао познава само Дао.“
Росиян Панайотов: Но това са неща насаме и между теб и Теб.
Елеазар Хараш: Да, да. Някой път, при много повтаряния с Любов на някои Думи, Той може да влезе, защото тя вече е намагнетизирана – Думата – и може да я запали в тебе и да я видиш в Особен род. Ние трябва да правим усилия. И когато Го изразим, то пак остава Неизразимо. Просто там е... Там е Мистерия. Да.
Росиян Панайотов: За месец май ще ни гостуват със своите въпроси Сияйна, Аделина, Изабелла и Александър. Този път Елеазар предложи да прочетем всичките въпроси. Ще бъда кратък. Така. Въпросът на Сияйна – на седем години – за следващия месец, за май: „Как 11-тият Старец създава гръмотевиците? Сам или с Феите на гръмотевиците?“ Това ще е малка приказка; Аделина: „Можем ли да спрем децата да се обиждат и да си казват лоши думи?“ Ади, това е твоят въпрос. И Александър – на седем години: „Мамо, не мога да говоря свободно, защото внимавам.“ И майка му е написала в скоби: „в смисъл – да говоря Истината“.
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: Запалил си го да говори Истината.
Елеазар Хараш: Да, да. Да, които са така...
Росиян Панайотов: Да, Александър – на осем години е станал. Само това да коментираме. И отговорът на Елеазар на този и другите въпроси – в следващия ни разговор. И благодаря на всички за вниманието и за отделеното време. Благодаря ти.
ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 21: ЗА 11-ИЯТ СТАРЕЦ. ДЕЦАТА И ОБИДИТЕ. МОГА ЛИ ДА ВИДЯ БОГ И ЕЛЕАЗАР? ДА ГОВОРЯ ИСТИНАТА. 28 05 2025 г.
ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА, АДЕЛИНА, ИЗАБЕЛЛА, АЛЕКСАНДЪР
Росиян Панайотов: Да си направим една Формула преди началото.
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е двадесет и първата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостуват Сияйна, Аделина, Изабелла и Александър. И започваме с първия въпрос на Сияйна: „Как 11 ият Старец създава гръмотевиците? Сам или с Феите на гръмотевиците?“ Дай една малка приказка сега.
Елеазар Хараш: Има Богове, които движат гръмотевиците. Те правят силата на гръмотевиците и те ги насочват, и напътват. Те чистят пространството. Тук Старците могат да бъдат само изключения. Старците имат само Чиста Сила – Помагаща Сила. По-важно е гръмотевицата, която е чиста енергия към Древния Път. Тя влиза в Чистия, в Съзнанието му, и мълниеносно го просветлява. Посвещението е нещо мълниеносно – в Чистота и Мълчание. Когато енергията е в такава позиция, няма грях. Идеята на мълнията е да избликне в нас Изначалното и да ни насочи в Древния Път. Това е идеята.
Росиян Панайотов: Какво би ни казал за това, че гръмотевицата и светкавицата са като символ и се асоциират с Истината?
Елеазар Хараш: Външната гръмотевица е едно, а вътрешната е това – мълниеносно да схванеш Замисъла на Бога и Скритата Прасветлина в туй мълниеносно. И тука се изпреварва умът. Скоростта е съвсем друга и човек влиза в Посвещение. Въпрос на Миг в мига. Дълбинен Миг вътре в мига. И умът е изпреварен, защото той се движи бавно.
Росиян Панайотов: Това е нещо като процеп между световете – между твоят Дух и Бога?
Елеазар Хараш: Да, да. Насаме ти го дава, без умът да го види и да разбере за какво става въпрос, и другите.
Росиян Панайотов: Вторият въпрос – Аделина: „Можем ли да спрем децата да се обиждат и да си казват лоши думи?“
Елеазар Хараш: Първо, трябва да спрем себе си и да се научим да ги преодоляваме, защото „лошите думи“ са живи същества, които търсят своите жертви. Ако се учим да се владеем от обидите и лошите думи, ще станем по-силни и Чисти. Те затова идват. Не може да ги спрем, защото те трябва да ни направят Чисти. Но ако се вкопчваме в лошите думи, ние слизаме на ниско ниво и отслабваме. А след време, даже може да се разболеем. Бог допуска това, за да Го търсим все повече и да живеем в Него. Той е Канарата, в която лошите думи умират. Трябва да станем Чисти. Лошите думи се мъчат в Чистотата и умират в нея. Освен това, ние страдаме от лоши мисли, за да се преобразим. И затова те идват. Ако те не идват, ние не може да се преобразим и няма да имаме Дълбоки Правилни избори. Ако ние се поддаваме на лошите мисли, тогава – къде е нашата Дълбочина и нашата Любов? Ако живеем с лоши мисли, те ще ни направят нереални. Падането в лоши мисли е от липса на Будност, а Самоовладяването е Лечение. Прощавай лошите думи и увеличавай своята сила. В неподдаването на лошата дума нейното влияние угасва.
Росиян Панайотов: Какво би посъветвал дете, което обижда другите, и дете, което е обиждано – като Подход, като...? Детето, което обижда другите?
Елеазар Хараш: Ами и двете деца трябва да се стремят към едно – независимо каква е кармата: овладяване на ума. Ако човек овладее ума, той вече не може да го безпокои, нито кармата. Овладеният ум е овладяна карма. И още нещо мога да кажа, което скоро срещнах в древноиндийската Мъдрост – изключително: „Ако целият си Любов – карма няма.“ Обаче става въпрос за: ако овладееш ума си, умът е под контрол. Вече той не може да ти внушава безпокойства и тревоги. Малко – да, трепваш – но ти си вече в Овладяването. Овладяването е Дух. Всички трябва да се стремят към туй. А пък, който трябва да бъде обиден, той пак ще си бъде обиден, за да направи Скок. То е за добро. Тука няма...
Росиян Панайотов: А когато някой тръгне тебе да те обижда, какъв е твоят Подход?
Елеазар Хараш: Даже не се знае вече дали имам Подход. Просто слушам го – не го чувам; тренирано е много. Лесно е! Знам, че не е той. Не слизам на неговото ниво. Мога да се помоля Бог да му даде Светлина и Разумност. Даже може да му кажа – вместо той, аз да му кажа: „Извинявай, може би си прав. Може би...“ Той се разтоварва от тези духове. Той някъде трябва да има одушник. И той, след време, като види, че не може да се захване за нищо, той няма да има смисъл да ме обижда, защото отива на вятъра – заедно с оня дух. И ще търси други жертви, но накрая ще разбере, че това не е път – нито за него, нито за...
Росиян Панайотов: Затова имаш толкова много приятели ти. Ти не умееш да се караш с хората, Петъо.
Елеазар Хараш: Ми то няма... Те даже вече има животни, които се разбират. Смешно е, нали?
Росиян Панайотов: Третият въпрос на Изабелла: „Мога ли да видя Бог? Мога ли да видя Елеазар?“ Е, тя те видя вече в стаята.
Елеазар Хараш: А, да, видяхме се в стаята на Учителя.
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Рано или късно, всеки ще види Бог. Истинското Виждане на Бога се дарява от Бога. Така Той пак си остава Скрит, но вече става близък. Знаеш Го, че е тайно до тебе, чрез Преживяване. Бог е Същността на Живота и ние сме длъжни да видим тази Същност. Между другото, това искат и Дзен учителите. Той не иска последователи – иска да познаеш своята Същност. Той не иска да говориш, да цитираш – иска да вървиш в Чистота, да имаш Чисто Присъствие. Това искат. Много е фин Дзен. Подготвяме там... Както и да е. Любовта е условието за виждане на Бога. Когато Го видим, ние се възраждаме и се отдаваме на Служене. Няма по-голям дар от Служене на Бога. Бог е Кристална Вода. Ако Го познаем, ставаме свободни – друга Мярка. Бог е Съкровено Слово – Чисто излияние на Словото. Ако Бог е решил, ще видиш и Елеазар. Ама ние се видяхме.
Росиян Панайотов: А защо децата искат да те видят?
Елеазар Хараш: Ами нещо в тяхната Душа иска да ме види като спомен – да видят Дух, да видят Скритият Бог в мене, Който и аз съм се старал да видя. И те искат да видят също Бог, всъщност, не мене.
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Друга е идеята. И те искат да видят Бог в себе си. Ама уж, че е в мене, пък Той е в тях.
Росиян Панайотов: Ето, днеска даже ни се обадиха от чужбина – един твой последовател, който от десет години те слуша, просто, за да чуе Гласа ти. Защо Душите искат да те видят и да чуят Гласа ти?
Елеазар Хараш: Да, приятен човек беше – възрастен с Отношение. Иска да чуе нещо, което го има Дълбоко в него и така да... Той все едно се обади на себе си. Аз играех само някаква роля – да го поздравя, нали, да се зарадва човекът, но нещата са вътре. Всичко е много вътрешно.
Росиян Панайотов: Последният въпрос на Александър. Той казва на майка си: „Мамо, не мога да говоря свободно, защото внимавам.“ В смисъл, че той иска да съблюдава Истината.
Елеазар Хараш: Който обича Истината, винаги внимава как да говори, как да пита и как да мълчи. Този, който говори Истината и е заживял в нея, винаги говори уравновесено, спокойно и чисто. Но не винаги е разбран. Разбирането на човека идва от Любовта му към Истината. Главният му Приятел е Истината. Аз знам, че само Бог и Учителят могат да просвещават реално човека, а съдбата се определя от Отношението на човека към Бог и Истината. Истината е нектар. Целта на изпитанията е да възкресят Истината в човека. Истината се доказва в Безмълвие. И Истината ще разруши всички илюзии. Това е.
Росиян Панайотов: А могат ли децата да съблюдават Истината?
Елеазар Хараш: Те могат... да им бъде показана посоката. Да бъдат обучавани – и с формули, и с пример. Само с формули – не става; само с личен пример – не става. Много е важно майките да говорят Искрено, да създадат поле на Доверие и там вече Истината може да се внесе постепенно. Обаче, пак зависи и от кармични моменти, които могат да бъдат надмогнати, защото няма оправдание с кармата, нали – каквато и да е кармата на човека. И Учителя казва: „Трябва да си оправиш грешките.“ Няма тука карма, няма оправдание. И оттук нататък... И аз ти казах, нали: ако имаш Любов, кармата ще я погълнеш.
Росиян Панайотов: През месец юни ще ни гостуват със своите въпроси Лоа, Невена, Аделина и отново Александър. Един от въпросите на Александър – ще го прочета – той е за Пентаграма: „Ако нарисуваш Пентаграма върху себе си, пази ли те тогава?“
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: Ще му отговорим ли?
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: И сетих се за нещо, ако е удобно, само да кажеш, с няколко думи. Идеята е следната: „Ако правиш формули без правилни постъпки, формулите могат да се обърнат срещу тебе.“ Може ли това така да се каже?
Елеазар Хараш: Обръщат се. Погрешната постъпка, според Учителя, това е сбор – това са твоите скрити мисли, твоите чувства, и постъпката е плод. И ти показваш. Ти може да се оправдаваш с карма – няма. Ти, ако се владееш – овладеният ум не може да постъпи. Ако Бог е заживял в тебе, ако Учителят... как ще постъпиш? Или Духът ти, нали? Няма как да... Но при туй положение, формулите може и да те накажат в един момент.
Росиян Панайотов: Искаш да кажеш, че е много важно да се съблюдава синхронно.
Елеазар Хараш: Всичко е заедно: мисли, чувства, постъпки и формули. Вървят заедно.
Росиян Панайотов: Благодаря ти.
ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 22: ОТИВАШ ПРИ БОГ, АКО ВЯРВАШ В НЕГО ЛИ? МОЛИТВАТА И ДЯВОЛИТЕ? ОКОТО В ПЕНТАГРАМА? 20.06.2025 г.
ВЪПРОСИТЕ НА ЛОА, НЕВЕНА, АДЕЛИНА, АЛЕКСАНДЪР
Росиян Панайотов: Да си направим една Формула.
Здравейте, приятели! Днес е двадесет и втората част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостуват: Лоа, Невена, Аделина и Александър. И минаваме към първия въпрос – Лоа: „Човек като умре, по една прозрачна стълба ли се качва в другия свят?“
Елеазар Хараш: Смъртта не е умиране, а раждане на Душата в другия свят. А всичко призрачно е свързано с ума. Умирането е въпрос на Разбиране и Осъзнаване. Тези, които призовават Бога, винаги живеят, а които не Го призовават, те не са живи. Тези, които са умрели в Името на Бога и Учителя, ние ги считаме за умрели, но те придобиват участ в Бога и в Учителя – и те живеят. Смъртта настъпва по Волята на Бога. Тя е Освободител от тежкия, обременен земен живот. Нито болестите, нито външните обстоятелства се явяват причина за смъртта. Нито здравето е важно, когато смъртта е определена. А идеята, че „един път живеем“ е огромна глупост. Значи, смъртта се случва, когато си е определена – не зависи от здраве. В този смисъл беше. Мъдрият още отсега си живее в Духа и в Божествения свят. И тука са смешни всякакви видове доказателства. Само дълбоко изостанали и обсебени хора отричат живота след смъртта. Живот без смисъл също е смърт. Който не вярва в задгробния живот, живее в злото и го поддържа. Смъртта за Чистите е Свещена и затова тя е Завръщане. Смъртта е Съкровена Тайна. Красива е смъртта, когато умираш с Любов към Учителя и Бога. Тук смъртта е дар и има Блага природа. Ако нямаш Чист вътрешен живот, къде ще отидеш след смъртта? Въпрос. Убитите са убити, заради стари грехове. Така само се заличава стара карма. За Чистият и Мъдър човек животът е Потайно Скрит в смъртта. А Горе, които са се обичали, се целуват като Души. Смъртта е Приказно Красива, но... до тука.
Росиян Панайотов: А ти, примерно, с каква Формула би си заминал от този свят?
Елеазар Хараш: Някаква сливаща с Учителя. А може и... достатъчно е само Думата „Учителю“. Аз и да не я кажа, знам, че всичко, което си обичал – отиваш при него; всичко, на което си се посветил. Но човек си подготвя някаква Дума, а едната от тях е, примерно, може и: „Учителю, идвам!“ – с Лекота. То е както и сега, защото Той, Духът, го казва, не тялото.
Росиян Панайотов: Ще има ли усмивка?
Елеазар Хараш: Държа на Тайната усмивка аз. На външната – не; не я харесвам. Трябва да е Скрита и особено да се проявява в тежка мъка и скръб. Тогава е Истинска. Иначе външните, показните са подвеждащи.
Росиян Панайотов: Да. Добре.
Елеазар Хараш: Ако нямаш усмивка за голяма мъка, за тежко събитие, означава, че си далече от всички усмивки. Те са някакви роли, такива.
Росиян Панайотов: Вторият въпрос – на Невена: „Отиваш при Бог, ако вярваш в Него ли, или само ако си добър?“
Елеазар Хараш: Не зависи от това дали вярваш, или дали си добър, а дали Го Призоваваш и колко често мислиш за Него. В Новото Мислене за Бога е Истинското Устройване на нашия живот. Само Любовта отива при Бога, тоест при Себе Си. Само чрез Любовта се случва Великото Осъзнаване, че всичко е Бог. Вяра, доброта и добри постъпки още не са Истинска Любов. Вярата и доброто са само пътуване към Бога, но не са Пристигане; не са Сливане и Изчезване в Бога. Любовта е Решаващата Сила. Тя е Символ на Откровението, което е над знанията. Любовта е по-важна от вярата и доброто. Тя е по-дълбока и от живота. Туй е.
Росиян Панайотов: Само да споделя: много хора усетиха, че разговорът с Радо е, така, много динамичен и че той е Истински Търсач.
Елеазар Хараш: Да, да. Търсачите имат право да питат абсолютно всякакви въпроси. И Радо си е Дълбока Душа... Дълбока Душа. Ако не знаят хората, той не питаше от любопитство.
Росиян Панайотов: А от какво?
Елеазар Хараш: Искаше да разбере – Любознание. Това е съвсем друг Подход. И на такива хора се отговаря.
Росиян Панайотов: Разговорът беше към 50 минути и имаше около 46 въпроса и отговора. Ти добре ги отигра на всичките.
Елеазар Хараш: Не ги усетих, да – как мина. То, нали, беше като на шега.
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Уж, така, кратък приятелски разговор, пък се оказа, че... Той е горял. Натрупал е, Радо.
Росиян Панайотов: Да. Даже Ина, която е ученичката на Садгуру, каза, че самата тя е искала да зададе подобни въпроси, но не би се осмелила никога и някак си... Откъде тази смелост в Радо?
Елеазар Хараш: Ами точно – Търсачът може. Той гори. Той си беше Огънче. Аз много си го харесвам. Просто е... Дълбока Душа.
Росиян Панайотов: Аделина – третият въпрос. Нашето Ади: „Може ли една кратка молитва да спаси от дяволите?“
Елеазар Хараш: Има случаи, когато кратка и концентрирана формула-молитва спасява. Но какво правим през другото време? Защото дяволът не почива. „Той няма почивен ден“ – казва Учителя. Дълбокото Спасение е не само молитви, но и живот в Бога. Ако не се научим да живеем в Бога, ще станем врагове на себе си. Трябва да се научим да живеем в Бога, в Божието Присъствие. В това Божие Присъствие Сатана е всякога унищожен – тоест, в смисъл, отстранен. Там, където е влязъл Бог, злото умира.
Росиян Панайотов: А освен кратката молитва, още какво би препоръчал? Кое е важното освен молитвата?
Елеазар Хараш: Ами старанието на Подхода, Отношенията. Защото Отношенията също са Думи, също са Излъчвания. И ако те не са правилни... Точно там е Силата на Постоянния Зикър. След време се вселява Бог и всичките ти проблеми, всичките ти постъпки – всичко намества, всичко коригира. И като почне да се вселява, и карми заминават, и болести заминават, и проблеми заминават. И няма какво да питаш, нали. Това е силата. Те и Суфите не питат какво да правят. Навсякъде! Те въобще не живеят в света. Те си живеят в Бога и се връщат пак при Него.
Росиян Панайотов: А дяволите пред какво се прекланят и отстъпват?
Елеазар Хараш: Ами на Бог. Пред Бог в човека. Не признават човека.
Росиян Панайотов: А демоните?
Елеазар Хараш: Те също. Същото – нямат! Никаква власт нямат, където е Бог.
Росиян Панайотов: Четвъртият въпрос – на Александър: „На какво е символ окото в Пентаграма? Ако нарисуваш Пентаграма върху себе си, пази ли те тогава?“
Елеазар Хараш: Първо: Окото е Всевиждане. В очите на човека трябва да се вижда, че Бог говори чрез него. Окото в човека, това е Чистото Съзнание, а това е Господарят на злото. В това Око, в това Чисто Съзнание, Бог се образува Отвътре. Окото във висшия смисъл е Виждането на Бога и на Древния Път. Истинските очи са наситени със Светлината на Бога, а не с някаква си наша светлина. Окото е Висша Тайна. То може да поведе човека към Бога. Христос избра своите ученици с Окото на Сърцето си; с Окото на Бога. „Ако нарисуваш Пентаграма в себе си – пази ли?“ За да те пази Пентаграма, ти трябва да си Жива Пентаграма – тоест: Любов, Мъдрост, Истина. Или поне честно да вървиш по този Път и да го Осъзнаваш. Това е Божествен Път, а не човешки. И тук Водач е Бог и Учителя, а ти си служителя на Древния Път.
Между другото, скоро, така непринудено, с един командос от Варна – имало четири по 12 командоса. И аз не знаех – мислех, че са само 12. Той ги напуснал, защото идеалите нещо там... но попаднал на интервютата. И каза: „Някой път такива Дълбоки неща казваш. И когато е придружено, каза, с очи, с концентрация, тази Мисъл така действа.“ Схванал е такива... Много интересно говореше. Даже хвалеше ме, ама аз... Каза: „Ти си изпреварил бъдещето. Какъв човек си?“ Ама много странен разговор беше. Както и да е, нали, не бях срещал тъй... Знаех, че има командоси малко, ама... Случи се, така, една среща. Както и да е.
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Но начинът, по който говореше... Дълбоко е страдал, дълбоко е разбрал нещата – влязъл е. И в начина му на мислене има нещо, което... Това са Истинските хора. Просто...
Росиян Панайотов: Да. Днеска, много ми хареса като каза, че след време може да е като заглавие на някоя книга: „Мъдростта на Безкрая“.
Елеазар Хараш: Мъдростта.
Росиян Панайотов: Много красиво!
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: Това за Дзен. Би ли споделил за Дзен. Какво е Дзен?
Елеазар Хараш: Значи Дзен, защото скоро правя, да – много красиво казано. Много е Тънък Дзен. Не могат да го разберат. Над 40 години го изследвам. Значи, Дзен е: вход без врата; полъх без вятър; море без вълни; учение без писания. И, забележи, Любов без тревожене, без тревоги. Това е, всъщност, което Христос казва: „Моето иго е леко.“ Това е Дзен. Те просто го живеят. Те си живеят тука в Безкрая и Горе. Те не са тука. И християни, и други хора, не могат да разберат такова нещо, щото там кръщения, ритуали, свещи – туй всичко е толкова отпаднало, толкова невалидно. Те са просто Естеството. Изначалният Живот те го живеят и това е Лекотата. Те живеят – всичко приемат с Лекота. Те са в този Изначален Живот и това е Мъдростта на Безкрая, нали. Много Тънък е Дзен – Скрит. Там Бог е в друг вид, нали. Ако не Го приемеш тотално, не може да Го изследваш даже. Не може да Го разбереш. Това е Постоянна Будност и Осъзнаване във всеки миг! Това са Съзнания на високо ниво. Тука какви писания, нали? Те казват, че: „Писанието е самият човек.“ Ти си Библията! Каква друга Библия? И твоето ежедневие е Писанието. Страшен е Дзен!
Росиян Панайотов: Моля те, само накрая, да кажеш нещо за 26-ият Старец. Той ли те повика? Ти ли Го повика? Как се Докоснахте? Кажи нещо за него, моля те?
Елеазар Хараш: Ами Той – чрез Учителя. Ами аз не помня много. Тръгнаха пет страници Страшна Мъдрост и спряха. Има си време, сигурно, но Той надминава – Нещо Дълбоко! Светът не е готов. Той е готов, но светът не е готов.
Росиян Панайотов: За Мъдростта Му?
Елеазар Хараш: Да, да. Много, прекалено Дълбоко! Той е Върховният, Който е минал Голготи.
Росиян Панайотов: Колко?
Елеазар Хараш: Четиридесет Голготи. И каза: „За да почнеш да произнасяш Слово, първото условие е да станеш Неизразим като Безкрая, иначе нямаш право да говориш.“ И много Тънка Мъдрост, която не я помня. Но беше нещо за Древността, което не е за описване. Направо – страхотно! Но ще видим кога, как? Дали ще има условия?
Росиян Панайотов: А как така 25-ият Старец сега се подготвя, а 26-ият вече е?
Елеазар Хараш: Всичко отдавна е подготвено.
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Всичко го има. Просто – кога ще се прояви...? Вече трябва Бог и Абсолюта да натиснат бутона. И тогава Той се излъчва. Всичко го има отдавна. Просто отдавна е направено. Отдавна е Несътворен, нали.
Росиян Панайотов: Значи в Древния има толкова Мистерии, Скрити, които тепърва ще...
Елеазар Хараш: Безконечни! Той ще се изучава в бъдеще. То в Бог има многобройни – и големи, и малки, а там са вече Свръхмистерии, когато се тръгне към Абсолюта.
Росиян Панайотов: Само да кажем, че през месец юли ще ни гостуват със своите въпроси Сияйна, Йордан, Изабелла, Аделина. И сме избрали въпроса на Изабелла: „Защо формулите се казват „формули“? Как така точно „формули“?“ Ще обясниш, нали?
Елеазар Хараш: Да.
ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 23: ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ? КАК БОГ Е СЪЗДАЛ ПЛАНЕТАТА? ЗА ФОРМУЛИТЕ? СЛЪНЦЕТО И ЛУНАТА? 12.09.2025 г.
ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА, ЙОРДАН, ИЗАБЕЛЛА И АДЕЛИНА
Росиян Панайотов: Да си направим една Формула.
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е двадесет и третата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Днес със своите въпроси ще ни гостуват Сияйна, Йордан, Изабелла и Аделина. Но, преди това да споделя нещо: наскоро ти ми каза много дълбока идея – че когато си станал Дух, ти си имал право на Избор: да станеш ти Водач на Душите или да отстъпиш мястото на Учителя, и Той със Своя Древен Опит да помага и да ускорява Пътя на Душите. Ако можем така да кажем – ти избра да избледнееш, а Учителя да Засияе с Душите.
Елеазар Хараш: Ами, това е винаги по-хубаво, защото моят Опит си е от хиляди и милиони години, но на Учителя е от милиарди години – няма как да се сравнява. Опитът му е огромен, Дълбините Му. На едно място казва, че Самият Древен с част от Сърцевината Си – Абсолютът – живее в Него. И казва: „Кой може да обори, кой може да победи, кой може да спори, кой може да преодолее такова нещо?“ И както и да е. Туй е в нови книги, които не сме ги издали още. Той е Избора, да.
Росиян Панайотов: А всеки Посветен ли, когато стане Дух, има право на този Избор?
Елеазар Хараш: То право има, ама вече дали ще иска. Да, лично е. Лично е.
Росиян Панайотов: Но ти си Го избрал да бъде Той.
Елеазар Хараш: Да, да, да.
Росиян Панайотов: И исках да ти споделя – това е нещо от мен – че ти наистина го постигна. И ни научи да обичаме Учителя повече от всичко; от всичко. За това, което си направил Заедно с Учителя – Поклон! Поклон, Поклон и Сяеща Благодарност от името на всички, които са съпричастни към това, което казвам.
И продължаваме със Сияйна: „Когато хората отиват във Висшите светове? Как общуват там – само с Формули и Свещени Думи? Издават ли някакъв Звук?“
Елеазар Хараш: Така. Учителят казва: „Общуването във Висшите светове е Душа с Душа, Топлина с Топлина, Бог с Бог, Дух с Дух, Бог като Мъдрост.“ Истинската Обмяна е – въобще, и на какви ли не нива – е скрито или явно: Бог с Бог. Но това трябва да се заслужи; особено – Бог с Бог. Това е Божественото с Божественото, но то се намира в Любовта. Който избягва тази Божествена Обмяна ще влезе в голямо зло. Дълбоката Обмяна е Божие Дело. Тя е Дълбока Връзка – Дълбоко Сприятеляване от далечното минало с Бога, с Изначалното. Това е нещо от Дълбинното минало и е продължение на по-фино ниво. Поздравите и усмивките на Душите са Свещени – друга Обмяна. Тази Обмяна е определена за Извисяване. Осъзнатата Прегръдка дава. Това е даване на Любов, на Мъдрост. В този свят това дава тази Любов, тази Прегръдка. Заради трудния Път хората се прегръщат. Идеята е – един вид: „Бъди облекчен, има Кой да те цени, има Кой да те обича.“ А в другия свят това е Обмяна на трептения, излъчвания. Прегръщането е проекция на Любовта. Тя иска да те укрепи. Целувката е друга Свещена идея: тя е това, което дава. Тя е вътрешна Духовна връзка между Душите. Пак е вид помощ. Любовта е Съвършена Обмяна и това е Истината – вечното Благо. Без Любов там е смъртта, а без обич там е ада. При Любовта ставаш слуга. Тук служиш и чака те голяма работа. Истинската Любов желае само Доброто на другия. И всички, които се обичат Истински, те дават; те дават Бог от себе си. И това е Обмяната във Висшите светове. И Учителят казва: „На този, който ти помага Чисто, ще отговаряш с Любов.“
Росиян Панайотов: Много ме впечатлява идеята, че за Бог всички са приети и всички са избрани. За тебе така ли е?
Елеазар Хараш: Всички без изключение – ама не само хората: и животните, които ще станат Бели Братя; и растенията. Защото всички атоми са живи и всички ще станат Древно Завръщане – цялата Природа. Интересно е, че Айнщайн е доказал научно, че съществува Бог. Но е доказал нещо друго: че целта на света и вселената е да станат Бог. Не е случайно казано.
Росиян Панайотов: Чрез формула?
Елеазар Хараш: Да, да, чрез формула е доказал. Там са доказани... Има учени, честни, които толкова дълбоко са изпреварили религиозните, защото говорят за... проникват дълбоко: там – за тайните на кислорода, на въглерода; доказват, че една частица, ако я няма, не може да има Живот. Един атом отвътре, ако се оттегли – един електрон, частица – не може да има Живот на Земята и във Вселената. Смятай къде проникват някои, които са честни. И Бог им разкрива съвсем друга наука, не тази общоприетата.
Росиян Панайотов: Това е Дзенската идея, че не може да пипнеш нищо, защото всичко е строго определено и на място.
Елеазар Хараш: Да, да.
Росиян Панайотов: Вторият въпрос – Йордан: „Как Бог е създал планетата?“
Елеазар Хараш: Бог създава нещата с Изричане и Висшите сили, които са вътре вложени, Изначално в Словото, се задействат; могат да изпълнят всичко. Бог ако каже „Бъди“ и – край! За Бог да създаде е лесно. Казано е често в Библията: „И рече Бог“ или „И рече Бог чрез пророка и се сбъдна“. Мохамед казва: „Аллах казва „Бъди“ и то става.“ И случаят в Библията е: „Кажи само Реч“. Той трябва да Изрече, защото то е Изначално. Ние се молим дълго, за да стигнем до туй Изначално Слово, в което Той се произнася после. И „Кажи само Реч“, това е Пречистеното Изначално Слово. Това е Речта.
Росиян Панайотов: Третият въпрос на Изабеллка: „Защо се казва „формули“? Защо формулите се казват „формули“?
Елеазар Хараш: Значи формулите са нещо строго формулирано – нещо, което не може да се променя. Строга мисъл-форма със специфична Светлина и Сияния. Формулите са същества от Ефира. Най-силните Формули обикновено са кратки, ясни и пълни със Скрита сила. Думата „Бог“, например, или Думата „Учителю“. Това са Слово, което е концентриран Огън. А тази Формула и концентрация е като – Мелхиседек го казва – „Мълниеносен войн“; концентрираната мисъл – Чистата, говорим. И когато тази Формула е изречена с цяло Сърце, както се случи с оня Брат, ученик на Учителя – там, ако се сещаш за случката с коня: той си говори в една стая.
Росиян Панайотов: Учителя, да.
Елеазар Хараш: Надалече някъде този Брат... влиза един дявол в главата на коня и тръгва към пропастта. Успял да каже само: „Учителю“. Това е Осъзнаване. Той вярва в... Защото идеята „Учител“ е: и Бог и Абсолютът – Заедно. И конят спира пред пропостта. В такива случаи Формулата действа като могъщ войн. Това е Формула като изстреляна ракета. Моят случай с вълците, и други случаи, нали – просто Той ги изпраща, Той изпраща концентрация, Той ги отстранява; ние се учим. Ние не може да правим действие и да... Влагаш Любов, Огън, Доверие – и това е твоят дял. Няма... Просто към Учителя има само един Подход. То, моята идея е такава: тотална Вяра и Доверие до последния миг. И после то си продължава. Няма друг Подход към Учителя; „Защо е така? Защо така е станало?“ Това са...
Росиян Панайотов: А след това Учителя как действа? След това твое Тотално Доверие и Опора?
Елеазар Хараш: Сливане; ти си се слял вече. Ти го осъзнаваш. Защото ако има най-малко раздвояване, злото не е победено.
Росиян Панайотов: Може ли да кажем, че тогава всъщност, при тая точка, Учителят задвижва Скрития Бог в самият тебе?
Елеазар Хараш: Той може, без да го задвижи да я отстрани. Може да Го задвижи, може Той да се задвижи – Той преценява. Но въпросът е, че ти си вложил Тоталното Доверие и не мислиш после как ще стане нещото.
Росиян Панайотов: А Смирението, кога и къде му е мястото после?
Елеазар Хараш: Ами, то всичко е свързано с... Смирението се включва в Искрена Молитва. То се превръща в Дълбок Огън с пълно Доверие, нали. То така действа. Значи и Учителят казва: „Древните Имена – те са по-дълбоки Врати на Бога.“ Но и ново Име да споделиш, и съвременни Имена на Бога да споделиш, ако си Цял като ги казваш, пак действа. Въпросът е дали си Цял.
Росиян Панайотов: Четвъртият въпрос – Аделинка: „Откъде се появиха Слънцето и Луната?“
Елеазар Хараш: Значи всичко се е появило от Нищото чрез Изричане на Изначалното Слово, което е Реална Жива Сила. Това Изричане прави нещата да съществуват. Те ги има, но – в смисъл Бог става видим. Има даже такива действия на някой човек, който може да направи Бог видим, иначе те остават в Невидимото. Изреченото става сътворено и видимо. Ако Изреченото Същество е Дълбоко Осъзнато, то живее видимо като родено, но то осъзнава своята Нероденост. В Невидимото сме Неродени, а във Видимото само слизаме – заради Душите, които са забравили своята Нероденост, своята Дълбина. Ние преди всичко сме Невидими Същества и когато сме видими, пак сме Невидими. Слънцето се вижда, но Невидими сили греят в него. Слънцето се поддържа от Невидими сили. Ако те се оттеглят, ако тези Същества се оттеглят, Слънцето ще угасне, защото то остава без поддръжка. Всичко създадено се крепи на Невидимото. Слънцето ни казва, че и ние трябва да станем Слънце, или да кажем Слънца, и да изпращаме лъчи на помощ от далечно разстояние. Това са лъчи на Любовта. Слънцето ни показва, че Чистата енергия е Древният Път. Туй е така.
Росиян Панайотов: А би ли казал нещо съвсем малко – ние го разгледахме при разговора с Радо – за Първото Слово на всяка Искра, с която тя създава своята съдба?
Елеазар Хараш: Да, да. Туй е дълга тема.
Росиян Панайотов: Нещо съвсем кратко?
Елеазар Хараш: Иначе Думите са: „АЙХАМА АХАР“– но Те са ги произнесли в Древността. Първите Думи са ги произнесли Тези, Които са Тотално изб... Те са имали Свободата и Тотално са избрали Волята на Бога. Не са искали нищо свое. И Те са станали много Дълбинни Същества. Докато Те са произнесли тези Древни Думи, всички са ги имали вродени – тези Думи – но някои са избрали друг Път, всеки според себе си; и оттам нататък е тръгнала съдбата надолу.
Росиян Панайотов: Но това за всички тези Искри е било като въпрос на Бог към тях, като изненада?
Елеазар Хараш: Абсолютът е излъчил Върховно Прасияние, Правзрив – Изначален. Той, другият взрив, после идва – по-късно – който създава Вселената; и тогава това е Началото на времето. А това се случва в Безвремието – и Те безмълно Изричат, с Могъщо Безмълвие. Защото тогава е нямало още Слово, обаче вътре в Себе Си имат всичко – и изричат Древни Думи. Може би Той ги е Казал някъде, или пък Те ги знаят, защото то е вложено всичко, особено в Искрата. И такива са станали Старци, Божества, Велики Учители. Другите са тръгнали надолу до учат уроци. Някои, с опит, пак ще се върнат. Всякакви съдби – милиарди.
Росиян Панайотов: Това е страхотно, което казваш.
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: През месец октомври ще ни гостуват със своите въпроси Сами и брат му Дани, Александър, Гери. И избрал съм един от въпросите, той е на Александър: „Елеазар, Тот ли е?“ Ти Тот ли си? Ще отговориш ли?
Елеазар Хараш: Не, не съм, ама ще има отговора.
Росиян Панайотов: Да. И той пита даже: и дали си го виждал на живо?
Елеазар Хараш: Да, бил съм с Тот, да, да.
Росиян Панайотов: Отговорът на тези въпроси и други – в следващия ни разговор. Благодарим на всички.
ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 24: ЗА ТРЕВОЖНОСТТА И СТРАХА? НАЧАЛОТО НА ЗЕМЯТА? ВИЖДАЛ ЛИ СИ ТОТ? ВОДАТА НА ЗЕМЯТА? 01.11.2025 г.
ВЪПРОСИТЕ НА САМИ, ДАНИ, АЛЕКСАНДЪР И ГЕРИ
Росиян Панайотов: Да си направим една Формула преди началото.
Елеазар Хараш: Винаги е хубаво, да.
Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е двадесет и четвъртата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. Две години направихме неусетно.
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: Значи да започнем с Албума в сряда, който ще пуснем. Ти избра да бъде на Ал Марахия.
Елеазар Хараш: Белият Мрак.
Росиян Панайотов: „Белият Мрак.“ Ще бъде по текстове от Ал Марахия. И какво би посъветвал децата и родителите във връзка с новия предмет, който ще изучават в училище – „религия и добродетели“? Така, да го синтезираме. Някакви насоки? Какво би им дал? Сами да се обучават само по учебник?
Елеазар Хараш: Каквото и да учат, има две неща – главни, които трябва да се научат. Едното е: много да се молят, защото туй, което научат, ще е между другото. Много да се молят! И другото е: все по-дълбоко изследване на себе си и на Любовта. Любовта е най-здравославното състояние, най-дълбокото. Тя може да тълкува Дълбини, всичко; и тя да разбира, а не предметите и преподавателите – каквото и да се преподава. Когато изследваш себе си и придобиеш Дълбините си, това е Пътят. А молитвата ще помогне много на всичките. Винаги ще помогне. Тя си е оръжие.
Росиян Панайотов: Молитвата – родителите, която да правят или самите деца?
Елеазар Хараш: Самите деца. Свикнат ли на Молитвен Дух, след време много неща... Те сами ще си научат уроците, предметите. Ще се случи така нареченият „начин на живот“, който е друг – Скрит – Скрито Чист. Аз много обичам Скритата Чистота. Даже някой път да постъпиш малко кажи-речи неразумно, обаче да станеш още по-скрит. Има и такива. Ние сме винаги пред Бог и Учителя и трябва да Осъзнаваме какво правим пред Тях постоянно. Това е всеки миг! Изгубиш ли един миг? То там е...
Росиян Панайотов: Да. Знаеш ли? Аз си дадох сметка... скоро осъзнах, че хората не ни познават, но Учителят ни познава, и това е Върховно.
Елеазар Хараш: Да, да. Важно е Той да ни Познава, да.
Росиян Панайотов: А добре, практиката къде остава? В, да кажем, този предмет – „религия и добродетели“: молитва, а ти казваш – тези Тайни постъпки...?
Елеазар Хараш: Ударението е в Молитвата и Любовта. Другото ще дойде като последствие.
Росиян Панайотов: И постъпките?
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: А родителите как могат да помагат на децата? Да ги подкрепят в тази...
Елеазар Хараш: Те са също... същите деца, нали. Също трябва да учат туй.
Росиян Панайотов: Да. Добре, благодаря ти.
Елеазар Хараш: Без Любов нито карма може да се... нито промени могат да станат в живота. Учителят каза: „Без молитва няма Развитие.“
Росиян Панайотов: Днеска със своите въпроси ще ни гостуват Сами, Дани, Александър и Гери. И да почнем с първия въпрос. Той е на Сами – на девет годинки: „Как да се справя с тревожността и страха като дойдат? Казвам формули и ми помагат, но има ли Специални Формули за това? И какво друго да правя, като дойде тревожността и паническият страх, че близките ще умрат? Моите близки ще умрат?“
Елеазар Хараш: Да. Формулите и Любовта са Сърцевината на Пътя, защото така постепенно Бог се вселява в нас, докато се роди в нас. В момента се молят над 50 милиарда Души, защото това е Истинското Пътуване към Него, към Бог и Учителя, и към Себе Си. Не се страхувай, защото смъртта е илюзия, а страхът е лъжец. Само Любовта е Истинска. Освен формулите, изучавай и Словото на тези Учители и Посветени, които са постигнали Съкровена и Божествена Реализация. Тяхното Слово е Път и Безмълвна Пълнота. Търси Любовта и стани Любов, докато страхът настръхне, защото Любовта е Бог в действие. Стани Мъдрост, докато заблужденията настръхнат и се разбягат. Страхът е полезен, когато стане Любов, и тогава Бог се вселява. Понякога страхът е предпазител, за да не направим нещо много лошо и тогава Бог да се отдели, отдалечи някак си – да се отдели временно от нас. Страхът има предназначение и затова е допуснат. Защото човек може да стане безумно смел и да поеме риск, който не го е изчислил.
Росиян Панайотов: А Старците молят ли се?
Елеазар Хараш: Молят се. Имат Специални Думи, много Дълбоки. Някои от тях са... Всичко каквото сме казвали избледнява, ама нямам право да ги Изричам. Има някои такива дадени, но към Абсолюта са. Обръщението е към Абсолюта там, не е към Бога.
Росиян Панайотов: А каква е според теб атмосферата около един Старец, когато се Моли, доколкото може да го облечеш в думи?
Елеазар Хараш: Ами, подобно е на Нищото и на Бога. Хем има Присъствие, хем има Отсъствие. И двете са Дълбоки.
Росиян Панайотов: А при тях може ли да кажем, че Молитвата също е ежедневна, или не е точно?
Елеазар Хараш: То там няма ежедневие. В Своето Безмълвие те са наситени с тази Идея за Абсолюта, за Мистерията – пак на степени.
Росиян Панайотов: Тоест „Постоянно се молете!“, но на много по-висока степен?
Елеазар Хараш: На много по-висока.
Росиян Панайотов: Вторият въпрос е на Дани – на седем годинки. И той пита: „А откога съществува Земята? Има ли как да стигнем до Кристала в центъра на Земята?“
Елеазар Хараш: Тези деца... Любовта е създала Земята, Космоса и материалния свят. Велика Разумност седи зад материалния свят, казва Учителя. И Учителят казва още, че Земята е била преди 250 милиарда години като лешник – казва – като орех. И постепенно е растяла. Всичко е почнало от малкото. Земята е велик Жив Организъм, в който живее една Възвишена Душа. И казва Учителят: „Има три земи. Първо – външната; второ – Духовната, ангелската; и трето – Божествената, боговете. Ние сме изпратени на Земята да се учим. Движението на Земята около Слънцето – това е Идея на Бога. Човекът трябва да се движи около своя център. Слънцето е целта, към която Земята се върти. На Земята се случват и много неща.“ И пак Учителят казва: „Има облаци – забележи – които носят 300 000 тона вода.“ Ние туй въобще не го виждаме, нали? И казва: „В земята се намира Душата на Земята. Във въздуха е Разумът – Чистият ум. А водата е Сърцето на Земята.“
Росиян Панайотов: Много красиво! А коя храна или добавка теб най-много те приближава до Учителя?
Елеазар Хараш: Ами Дълбокото Хранене си остава Мисленето.
Росиян Панайотов: Тоест?
Елеазар Хараш: Това, за което мислиш.
Росиян Панайотов: Това, за което трептиш?
Елеазар Хараш: Да. В Истинската квантова психология – не в тази, обичайната – се казва, че едно нещо, за което мислиш, то е Реално. То съществува. Каквото и да е. Ако не го мислиш – няма го.
Росиян Панайотов: Ти за какво трептиш вътрешно?
Елеазар Хараш: Ами в Дълбокият Смисъл почти изцяло за две неща: Абсолюта и Учителя. И за Бог и за други неща, но Бог и другите неща са на много по-заден план.
Росиян Панайотов: Е, ти ще го предадеш на всички това!
Елеазар Хараш: Учителят и Абсолюта, и разбира се, Старците.
Росиян Панайотов: Третият въпрос – на Александър от Холандия: „Елеазар виждал ли е Тот с очите си? Елеазар Тот ли е?“
Елеазар Хараш: Да. Да.
Росиян Панайотов: Ти Тот ли си? – пак да те питаме.
Елеазар Хараш: Да. Превъзнася ме.
Росиян Панайотов: Да не скриеш нещо?
Елеазар Хараш: Така. С него съм живял, споделял три прераждания – много силни; и други, ама три много силни. Тот си е Тот. Тот е Слово на Нетера, на Бога. Той е Жрец от много Дълбоката Древност. Бил ми е Съкровен Учител. Думата „жрец“ означава: „пряко докоснат от Пламъка на Древната Истина“. И затова той отваря Проход към Истината. Той е подал Свещена Ръка на света, особено в Атлантида и Египет. Неговият живот в Атлантида и в Египет е увеличил много Светлината на света – многократно. Тот казва: „Твоят Божествен Разум е Бог-Отец и Сам Той е, Който е внесъл Мъдростта в Атлантида и в Египет.“ Той казва: „Любовта е лекарството от най-висша степен.“ Той ме е обучавал на проникване в Мъдростта чрез Любов, но туй си е между нас. Казва нещо много просто и важно: „Всеки, който не очисти Словото си, не може да усили Пътя си и Светлината си.“ Но аз издадох цяла книга за Тот. Знам точно как е изглеждал, но иначе не съм художник да го нарисувам. Да, това е така...
Росиян Панайотов: Как би описал Вътрешният Образ на Тот за теб? С думи как би го описал? Как изглежда той Отвътре за теб?
Елеазар Хараш: Ами просто Древен Лик, Древно Подобие, понеже е Подобие на Нищото – от най-близките, най-високите степени на Нищото. Нали, последната степен си е на Абсолюта – там никой не може да влезе. Тя е върховната степен. И затова Той е Непознаваем, Абсолюта – абсолютно никой не може да влезе Там. Но оттам надолу степените са такива като Тот; Божествата – Тот, Лао Дзъ, Учители, Старци.
Росиян Панайотов: А като качества, как бих го определил? Да кажем с една дума, ако се опиташ да го определиш? Сърцевината му?
Елеазар Хараш: Ами, той спада към тези Учители, които – както и в Дзен, има такива някои в Дао – може и даже да не те учи на нищо. Само Присъствието му те учи. Излъчва Древност и от туй нямаш... Просто се учиш, попиваш и ставаш Дълбок – без Слово даже; пък ако прибави и Слово, то вече е Чисто. Самият Бог и Учителя искат да живеем тотално само в Чистото Слово – нищо друго! Нали, това е! Те там могат да живеят, нали, защото Чистото Слово после става Съкровено, Божествено, Абсолютно. И там е Пътят на ученика, нали. Другите думи...
Росиян Панайотов: А кой е постигнал да учи другите само с Присъствие? Какво трябва да си направил?
Елеазар Хараш: Ами, минал е през опит, през много Голготи. Да кажем, както Вторият Старец – 14 Голготи. И Те излъчват Върховна Мъдрост. И без думи става, и с думи става. Каквото реши Старецът, все е прав, защото Той си е Мярка в Себе Си.
Росиян Панайотов: Да. благодаря ти. Четвъртият въпрос – на Гери: „Как Бог е пратил водата на Земята?“
Елеазар Хараш: Водата е особен посредник, заместник на Бога на Земята – животът, който трябва да ни върне в другата Вода. Животът трябва да ни върне в другата Вода – това е Любовта, тя е Първата Вода – в Бога. Според Учителя водата е излъчена от Бог. Тя не е образувана. Значи: „Тя не е образувана, казва Учителя, от водород и кислород. Те са само проводници, но не са нейни съставни части. Има друг Елемент във водата. Това е Любовта и Живота.“ Това е нещо, което е от Бога. Водата е излязла от Бога чрез Изричане на четири Букви. И защо водата носи живот? В тази нашата книга, която издадохме за водата – Златна книга – „В Храма на водата“, казва се: „Защо водата носи живот? Защото е живяла в Бога.“ – тази Любов, тази есенция, нали. „Чистата Вода в нас е Виждаща Същност, Лекуваща Същност. Тя лекува дори и лекарствата.“ Особено повечето пиене на вода. „Водата е Древна Дума на Бога. Произлиза от Водач.“ – пак в тази Златна книжка за водата. „Тя е била Дихание на Бога. Първо в Бога тя е била Любов. После става Прасветлина. После слиза надолу като енергия. И накрая като вода.“ Уж вещество, обаче не е вещество, но така изглежда. Не е вещество. Тя е Животът! Пиенето на вода е идея за Завръщане в Живота, Завръщане в Бога. Това е идеята. Бог е станал достъпен по този начин с водата. В Мистерията, водата е Любов и Прасветлина. Но както казах, ние издадохме Златна книжка „В Храма на водата“, нали.
Росиян Панайотов: Да. Това? Благодаря ти.
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: Само да кажем, че през месец ноември ще ни гостуват със своите въпроси Сияйна, Изабелла, Аделина и Виктор. И ще прочетем единият от въпросите на Изабелла: „Ние сме в Бог, нали? Той чувства, усеща ли ни, че ходим по Него?“
Елеазар Хараш: Да. Няма как, защото Той Самият ходи в Себе Си.
Росиян Панайотов: Да. И една молба: една малка Молитвичка да ни прочетеш накрая, която е подготвена.
Елеазар Хараш: Да, да. Учителят преди време я даде. Така, ще я кажа:
„О, Всевишний,
само Ти имаш Величието и Могъществото!
Моля Те, в Името на Любовта,
направи Невъзможното,
позволи Чудото,
защото Ти Си Цялото Име на Съвършенството.
Само Ти можеш да направиш всичко!
В Теб е Съвършеното Качество.“
И виждал съм как Учителят може да направи всичко, иначе. Но когато Старци бръкнат Дълбоко в Себе Си, могат да задвижат и Бог и Абсолюта. Въпросът е да има Дълбока Причина.
Росиян Панайотов: Благодаря ти.
ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 25: КОЕ Е ПЪРВОТО СЛОВО? НИЕ СМЕ В БОГ? ХОРАТА ПРЕДИ ХРИСТОС? ЗАЩО ДЕЦАТА СЕ БИЯТ? 22.11.2025 г.
ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА, ИЗАБЕЛЛА, ВИКТОР И АДЕЛИНА
Росиян Панайотов: Да си направим една Формула в началото?
Елеазар Хараш: Да.
Росиян Панайотов: Здравейте, приятели! Днес е двадесет и петата част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар“. И днес със своите въпроси ще ни гостуват Сияйна, Изабелла, Виктор и Аделина. Преди началото бих искал накратко, ако може, да ни кажеш за тази идея: във вселената има около 100 милиарда галактики с техните планети, и слънца, и луни. И защо при такова огромно многообразие от планети Христос е пратен именно на Земята, за да премине през изпитанието наречено „Голгота“?
Елеазар Хараш: Е, въпросът „защо“ отпада. Защото решава Върховният Замисъл, Който е създал всичко. И Бог, и Христос, и Луцифер – всичко е предвидил като Зародиши. Още преди вселената е Замисълът.
Росиян Панайотов: А влиянието на Христос е върху всички тези милиарди галактики?
Елеазар Хараш: Не само на Христос. Най-много влияят Старците. А има Един, Който... Така ще го кажа: Христос е Божий Син и Богочовек. От една скрита, дълбока гледна точка – сега подготвяме там едни книги – това е много ниско ниво. Направо ниско! Защото не спада към Съвършеният Човек. А над Съвършеният Човек има Един, Който е Абсолютният. И Той се оказва Прастарец, Който е родил Първите Си Прастарци. Той е за бъдещето. Той извън вселената ще остане. Той е, Който ще разкрие най-дълбоките Мистерии на Абсолюта. Той е сега във вид на Прасияние. Подобен е на Прамистерията. Много далече от всички тези неща тук: Буда, Мохамед, Лао Дзъ. Нещо Страшно! Имам малко откъси от Него. Той има Ученици, които са Страшни! Алдамор се казва единия. Малко неща каза. Той е жадувал само за Мрака и Тъмнина, и за най-черните неща, за да познае Абсолюта на Върховно Ниво – не Бога! Той е жадувал не за страдания – за мъчения, и за най-големите Тайни на Мрака, и на страданията, и на мъченията, и на Самият Мрак и на Тъмнините, нали. Както Ал Халладж е жадувал за Голгота, но туй е Друго Ниво. Туй ще се разкрива след време, защото са много Опасни Неща и много хора не са подготвени.
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Там човекът не е Богочовек, а е Абсолютен Човек – съвсем Друго Измерение – Степени над. Включително и Степени над Бога.
Росиян Панайотов: Значи тогава можем да кажем, че Луцифер е изпитание за всички планети в тези галактики? Или само за Земята?
Елеазар Хараш: Той за будистите никакво изпитание не е. За Лао Дзъ е една шега. Той си е Дао. Няма Голгота за Дао. Как ще разпънеш Безкрая? Христос важи за милиони хора. Изключително Същество! Той не му е разкрита още Красотата. Аз сега подготвям „Неизвестни Изречения на Христос“ – интервю. Там казва Дълбоки неща. И казва кой може да общува с Бога на дълбоко ниво, което означава, че почти – апостолите и почти всичко... Мярката, която дава...
Росиян Панайотов: Но можем ли да кажем, че Христос е Вдъхновение само за Земята, и Душите на Земята?
Елеазар Хараш: И за много други.
Росиян Панайотов: А във вселената?
Елеазар Хараш: Да, да. Както е и Учителя. Учителите и те имат милиони ученици от различни...
Росиян Панайотов: Галактики, вселени.
Елеазар Хараш: Да, да.
Росиян Панайотов: Това е голяма Красота!
Елеазар Хараш: И извън вселената, защото тя си е ограничение.
Росиян Панайотов: А този Старец, за Който говориш, Той може ли да се каже, че е Тайно Вдъхновение за Старци и Ученици на Старците?
Елеазар Хараш: Точно – за Старци, за Божества, за Независими Старци. Съвсем други Мерки, нали. Там такива като Божии Синове и Посветени няма да бъдат приети.
Росиян Панайотов: А кои? Откъде нагоре ще бъдат приети? От кои?
Елеазар Хараш: Божества.
Росиян Панайотов: Божества? Те са повече от...
Елеазар Хараш: Те ще се подготвят – Синове и Посветени и Истински Мъдреци – ще се подготвят бавно. Но то спада към Свръхмистерия.
Росиян Панайотов: Но Христос като стане Старец и Той ще бъде приет в този Кръг?
Елеазар Хараш: Да. Той затуй Работи, Служи, нали.
Росиян Панайотов: И го чакат още колко? Два Кръста беше споменал – мисля, че ти и Учителя?
Елеазар Хараш: Един голям Кръст го чака още. Той ще е Вътрешен този път. И после вече... Смята се, че ще издържи, защото който е тръгнал в този Път, то е предопределено да издържи.
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Той тука на едно място, мисля, че казва – в „Неизвестните Изречения“: „Бог ми даде Допълнително Сърце и Той в мене победи Голгота, и Той устоя – не аз.“ Нещо от този род имаше.
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Подготвя се това интервю.
Росиян Панайотов: Ще бъде и много добре за Душите, като го изнесеш. Добре, първият въпрос – на Сияйна: „Кое е Първото Слово, което Първият Човек е казал на Земята?“
Елеазар Хараш: „ОМ“ е Мантрата на Бога и Той я е произнесъл в Първият Човек. „ОМ“ е Първичният Звук на вселената. „ОМ“ е едно от Имената на Въплотената Истина на Божият Дух в Звук. Така се е облякъл. Чрез „ОМ“ човекът може да познае Тайните на вселената и живота. „АУМ“ е също. „АУМ“ изглежда Слово и Звук, но това е звучене на Тишината. Така изглежда, но То се носи като Трепет и е нещо повече. „ОМ“ е Гласът на Изначалното Единство, Източникът на звуците – Майката. „ОМ“ е Чисто Състояние и Прасъстояние, нещо от Скритата Реалност. „ОМ“ е Името на Словото, Лъчът на Бога. „ОМ“ е Небесна Вода – Гласът на Единството вътре в Тишината. „ОМ“ е част от Древното Минало на човека, част от Дълбините на човека.
Росиян Панайотов: А ако би могъл да кажеш: кой е Първият Звук, който един Старец е казал?
Елеазар Хараш: Старците са произнасяли „АЙХАМА“ и едно Друго Име, което не може да се каже – спада към Забранените. То е около 11 Букви. Това може да се каже само.
Росиян Панайотов: А символично какво означава?
Елеазар Хараш: И те, 10-те Букви... Ами ПраАбсолюта означава. 10-те Букви са „А“. Повторения на Буквата „А“ – наслагване на Сияние върху Свръхсияние.
Росиян Панайотов: А може ли тогава да кажем, че „АЙХАМА“ е по-дълбока от „ОМ“, или не е правилно?
Елеазар Хараш: В известен смисъл е по-дълбока, но въпреки всичко не трябва да се сравняват. На едно място Учителят казва: „Всяко сравнение е погрешно, защото всичко си е на мястото.“
Росиян Панайотов: Добре, вторият въпрос – на Изабелла: „Ние сме в Бог, нали? Той чувства, усеща ли ни, че ходим по Него?“
Елеазар Хараш: Така. Въпросът е: дали ние го усещаме в своите мисли, чувства и постъпки. Той е Скрит, но ние можем да Го Осъзнаваме. На едно място един Учител казва – Страхотен Учител: „Аз съм Абсолют“. Не казва: „Аз съм Бог“ – „Ахам Брахма Асми“ – минал е тези. „Аз съм Абсолют. Разликата между мен и вас е, казва, че аз го осъзнавам тотално.“ Но той е извървял Страхотен Път, за да заличи... Нещо голямо е, нали. Така. Значи въпросът е: дали ние Го усещаме в своите мисли, чувства и постъпки. Той е Скрит, но ние можем да Го Осъзнаваме. В Него са всички мисли, чувства и усещания. Дори и Празнотата, която ни изпраща е от Него, за да Го търсим и Той да я изпълни със Себе Си, с Пълнотата Си. Всичко се дарява от Бога, за да се научим да Възприемаме само Него и Той да стане Единственото ни Усещане, а това е Усещането на Андрогинността, Цялостта. Нашите Истински Усещания са, когато сме в Любовта, в Потока на Бога. Тот казва: „В нас текат Неговите Благи Излияния – винаги!“ Когато усещаме само Него, времето спира, светът умира, защото просто в Него няма време – нито време, нито смърт, нито творение. Ако Дълбоко Го Усещаме и Осъзнаваме, тогава Разбираме, че между Бог и нас няма разстояние. Бог е Кристална Вода.
Росиян Панайотов: Третият въпрос – на Виктор: „Как хората преди Христос са знаели за Бог?“
Елеазар Хараш: За да знаеш Бога зависи от Бога – няма „преди“ или „след“. Когато Бог ти се разкрие, ти Го знаеш. Както когато се е разкрил и на Христос, и на милиони, и всъщност на милиарди Същества – става въпрос за около 40 милиалда – там се е Разкрил. Той е, Който ни дава Себе Си и чрез Него ти самият Го познаваш. Освен това, много хора и чрез Христос не Го познаха. Не може да помогне Христос, защото... Не познаха Бога! Защо? Защото това го решава само Бог, а Той е Всезнаещият. Всичко се решава от Бог. Може да имаш голяма вяра и да не познаваш Бога, защото вярата не е още Любов. И не всяка любов е Любов. Не всяка любов е Неговата Любов. Той знае коя Любов е Дълбинно Чиста и коя се представя за Любов. Той е Любов и познава всяка любов чрез проникване, просто защото Любовта е Негова. Когато Бог влезе в Единство с човека, човекът влиза в Бога. И преди Христос е имало хора в Бога, защото сам Бог решава в кого да се вселява, и да го учи, и да го води към Себе Си. Но и Христос беше изпратен от Бога и то във важен момент в историята, защото човечеството беше тръгнало много силно към Тъмнината, към Тъмната страна. И Бог искаше да промени посоката.
Христос показа, че Връзката на човека с Бога е Любов. Тука няма знания, познания, видения. Номер едно Мярката е Любов. Бог е Нещо, Което е всякога, но трябва да имаме Любов към Него и тогава Той става нашият Път и нашият Живот. Христос показа Силата на Любовта и Послушанието до смърт. Казвал съм го: не донякъде, не 90%, не 99%. Там е Тайната на Смирението и Нищото. Послушание до смърт. Само тогава Бог може да се роди – в нищото. Любовта е, която постига Бога. Без Любовта никога е нямало Развитие, понеже и защото Бог е Любов.
Росиян Панайотов: Може ли да кажем: Христос мина ли през Мрака?
Елеазар Хараш: През Мрака?
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Да. И преди е минавал, но е Скрито. Това е задължително, за да станеш Истински човек.
Росиян Панайотов: Това е наградата, че си Избран, че си призван?
Елеазар Хараш: Да. Без Ситото... Лао Дзъ казва: „Небесното Сито е много голямо, но не пропуска нищо.“ Учителят защо знае такива неща? Той знае Изхода от света и от вселената. И на мен е казал нещо по този въпрос, ама туй е друга тема. Той знае Изхода – светът, Слънчевата система, вселената – и Там е Истинският Живот. Не вътре в... вселената е във времето.
Росиян Панайотов: Тоест, Мракът е Вратата – Изходът.
Елеазар Хараш: Мракът, да. Той е всъщност Скритата... Прасияние. Но понеже няма способност за Възприятие, се нарича „Мрак“.
Росиян Панайотов: В една от твоите книги, когато питат един от Старците: „Що е Мракът?“ и Старецът отговаря: „Божествената Любов“.
Елеазар Хараш: Да. Той иначе носи и друго Име, знаеш, от Музиката там – „Белият Мрак“. Белият Мряк е.
Росиян Панайотов: Последният въпрос – на Аделина: „Защо децата се бият по между си?“
Елеазар Хараш: Тот казва: „Думите са ръце, които улавят хората.“ – съществата и децата. Отделянето от Бога е загуба на контрол, загуба на себе си. И тук ти вече си в конфликт със себе си. И това излиза навънка естествено. Този конфликт трябва някъде..., щото трябва да се спасиш. В рая са се разделили, а в ада се карат и бият. Целта на всеки конфликт и бой е Помирение и Поучение. Самият адски огън е Метод за Духовно преобразяване. От много борби и конфликти хората ще искат мир, защото това ще им натежи. Този адски огън е Особено Скрита Божествена Светлина, която ще изгори всичко нечисто в хората.
Някъде казва Учителя: „С жесток човек не можеш да говориш меко. Не е уместно.“ И някъде там действат други сили, които Бог ги включва. Така че аз съм го казвал: „На всяка акула има по-голяма акула.“ Силен може да победи силен. Слаб може да победи двама силни, ако реши Бог. В ада съществува забрана за доброто. Враговете на човека живеят в ума му и тука е адът. Когато мразиш някого, ти ограбваш себе си и си усилваш ада. Ум, който не е овладян, носи в себе си своя ад и своите врагове. И всички тези конфликти – те са естествени. Пречистият и овладян ум е освободен от ада в себе си, и от скритите врагове в ума. Те са вътре в ума, не са отвънка. Злото обича да си прави крепости в ума на човека – и например, когато не иска да прощава. Когато простиш, крепостта рухва, разрушава се – конфликтът изчезва; ръката към Висшия свят е подадена. Лошата мисъл е дяволско явление, обаче съчетано с човека, а яростната отрицателна мисъл е силно демонично явление – тя гони човека, докато го излъже да направи тежко престъпление. И затова много важен е Зикр. Демоните често се мразят един друг и ако се срещнат в двама подходящи човека, настава безумен бой. Там, където няма Зикр, последствията са страшни. Куршумите на тези демони са думи. Те използват думи за куршуми, използват мисли, използват внушения. Да те обсеби паразит, и даже дявол е щастие, в сравнение да те обсеби демон. Усърдните и Постоянни Молитви са изработване на власт върху дявола и демоните, а обидите на паразитите са просто благодат – да се закали човекът, ако почне да ги приема. Те са предназначени и са предпазване от всяко зло. Една мисъл скоро от Учителя много ми хареса. Изпълнявам я, ама знам колко ми коства – направо... „Значи да те обиждат, и за всяка обида да имаш по една усмивка.“ Това е знак, че Бог е в тебе. И това е много важно да го тренираш всеки път – не донякъде, не през път – ако можеш, нали. Изключителен... Знакът, че Бог е в тебе! Просто.... Сега, не е казано някой път усмивката да е явна – може да не е хубаво за...
Така. Значи паразитите са благодат – обидите им. Те са предпазване от много по-голямо зло, защото отзад чакат дяволите. Още по-нататък чакат демоните. Човек с чисто Духовно и Божествено Развитие може да ги вижда. Този, който е под Божия Закрила, може да ги вижда. Ключът е Усилени Молитви и за себе си, и за близките. Тъмните сили се бият в децата. Те са силни, когато ги слушаш, когато ги пускаш в себе си, когато не се владееш. Така те нахлуват чрез съмнението. На едно място Учителят казва: „Най-голямото чудовище – съмнението.“ Значи – чрез съмнението в човека и понякога правят тежки престъпления, от които произлизат големи уроци и падения. Иска се Ново Мислене, Ново Разбиране, упражнения в Овладяване и много Зикр. Разбира се, злото много мрази Зикр, защото там влизат Висши същества.
Омраам казва – Брат Михаил: „Винаги от вас зависи дали да приемете едно влияние или не. Дори и духовете на ада не могат да ви принудят.“ А Учителят казва: „Ако ти дойде отрицателна мисъл, кажи: Ти не съществуваш. Ти нямаш власт над мене. Ти си илюзия.“ Тя е илюзия, обаче може да влезе и да стане полудействителност. Пак не е реалност, обаче може да влезе и да нанесе големи поразии.
Примерно, тука между другото мога да кажа – то не е много за казване, но: аз имам един Таен Ритуал от Учителя. Цялото братство – и в България, и в света – не го знае. То е около 8 минути. Никога не съм го ползвал, нали. Дано да не го ползвам! Но ако нападнат Бялото братство – държава, църкви, тези, които не знаят за какво... – Съкровените Души, които са тръгнали в Истинско Развитие, няма да има пощада. Независимо дали съм в тяло, без тяло. Аз го знам този... аз и сега си живея без тяло. Няма да има пощада! Защото там могат да се правят на ден до 300 000 Формули отделно. Но това е Ритуал, който... Ако турската армия иска да превземе България, този Ритуал ликвидира и връща. Или руснаци, примерно, защото те както са приятели, могат да станат врагове в един... поради преобръщане на съзнанието и на духовете. Този Ритуал ги отстранява, но Учителя само трябва да каже „Да“. Това е Знак! Защото може да не каже – както турското робство. И трябваше да си научат уроците като тръгнаха срещу Богомилите, нали. Но робството нищо не струва при сегашните грешки, ако човек направи грешки. Сега се плащат много по-скъпо грешките. Туй е между другото, така. Никога не искам да го ползвам този Ритуал.
Росиян Панайотов: А какви ще са последствията ако го направиш – за хората, които тръгнат срещу Съкровените Души?
Елеазар Хараш: Ще направи Голяма Защита тайно в Душите им – ще влезе като Крепост в Съкровените Души.
Росиян Панайотов: А срещу онези, които посягат?
Елеазар Хараш: Ами там Той решава. Но щом има право, щом даде Правото, Той решава после какво да ги направи, къде да ги заключи. То и сега са заключени, нали.
Росиян Панайотов: Да.
Елеазар Хараш: Главно демоните са в пъкъла. Дяволите са в ада. Паразитите са в света.
Росиян Панайотов: Докато те слушах, се сетих едни Думи, които Древният е казал на Учителя. Той Му е казал: „И онзи, който се Възхищава от всичко, направи го Свой Син.“
Елеазар Хараш: Да.