АТЛАНТИДА

(Лекция 2 – 07.09.1999 г.)

Първо, ще кажа някои неща и за лемурийците. Лемурийската раса, това са били полухора, полусъщества с много черна кожа и много опасни. Едно от най-силните им качества се е намирало в очите, така наречената мълния, която е хипнотизирала много същества. Тази мълния се дължи на следното. Значи в своите очи те са имали много силна мълния, която е успявала да хипнотизира много същества, включително и зверове. Този поглед в тях, тази мълния се дължи според Окултната наука, на една изключително голяма, огромна и ненаситна страст. Оттам произлиза и днешната болест сифилис, както ви казах преди, като наследство. Но тогава е била в много по-голям размер. Значи една огромна и ненаситна страст. Това ги е довело до много контакти с много животни и полузверове. В тази връзка Окултната наука казва, в архивите даже е записано буквално, че в резултат на всичко това са били родени много човекообразни и маймунообразни, оттам произлиза това. Пак ще повторя: в резултат на всичко това са били родени много човекообразни и маймунообразни същества, които са всъщност прародителите на всички маймуни, като се почне орангутани, шимпанзета и т.н. Това е тяхното отражение. Всичко това след време се е повторило и в Атлантида в по-малък размер.

Както ви обясних преди в лекциите за Атлантида, по време на Атлантида са живели едновременно две раси. Едната Висша, много мъдра, третата раса – толтеките, за които след време пак ще говорим, които са ръководени от Универсалната раса на Всемирното Бяло Братство – Универсалната Слънчева раса. И разбира се, оттам идва голямата култура. Същевременно е живяла изключително нисша раса – туранската, четвъртата подраса на Атлантида. И както и първата, които са били много изостанали и са извървявали пътя на своето съзнание. Значи, в Атлантида тази нисша раса също е влязла в контакт с тези големи тогава образувани маймунообразни. Значи нисшите атланти са влезли в контакт с тези така образувани маймунообразни, от което са се породили така наречените първобитни хора. Значи, от Атлантида произлиза това, което ние знаем като първобитни хора. Разбира се, за тези смешения с животни и зверове невидимият свят е изпратил наказание. Едното е болестта сифилис и другото е в Атлантида – болестта рак. Значи, в Лемурия е изпратена болестта сифилис, а в Атлантида – болестта рак, които и досега продължават в много по-малки размери. Защо? Защото целта на невидимия свят е била да се замислят в търсенето на причини и следствия. Значи, тези същества е трябвало да се научат да мислят, за да правят връзка с нещата, защото, ако те открият причината, последствието се разпада. Такъв е законът и така става на практика.

Както казах, в Атлантида е имало едно изключително слизане на Универсалната Слънчева раса, това е така наречената „непаднала раса“, т.е. никога не е слизала. Тази раса (както казах) не е падала под влиянието нито на светлината, нито на тъмнината, нито на греха, тъй като те никога не са правили погрешен избор.

Тук искам да напомня, че Учителя казва, че всички Души първоначално са създадени съвършени. Някои мислят, че става въпрос, че има създаване на души в друга категория. Учителя е точен – всички Души първоначално са създадени съвършени.

Тук трябва преди да продължа, трябва да припомня нещо. Когато са били създадени всички съвършени Души, в невидимия свят се е наложило да се направи едно изключително събрание, универсално събрание на Всемирното Братство, което да покаже Път на тези Души. Всички са гласували в това Всемирно Братство, макар и някой със задръжки – от Универсалните Братя. Спорът е бил дали да се даде абсолютна Свобода на Душите – абсолютен Свободен Избор. Което означава, че всеки, който наруши законите трябва да извърви своя път на страдание, своите лични страдания, т.е. всеки трябва да изстрада своя път, или да не се даде Свободен Избор. Болшинството гласувало за абсолютна Свобода и най-вече тогава, по него време с друго име Христос, който също участвал като един от най-важните в това събрание. Тогава Отец, Който тогава се е проявявал много близко, тогава Абсолютното Нищо е слязло в полето на невидим глас с много ясна сила и казал: Така да бъде! Абсолютна Свобода за всички същества! Но ако има голямо отклонение Христос трябва да носи отговорност и след време да слезе и да изкупи. Ако станат нарушения, Той се задължава да слезе да изкупи. И както след време става: душите са направили много погрешни избори и то много пъти, многократно, и са стигнали до такива страдания, до такива отклонения, че вече за някои е трудно да се върнат, а някои ще се върнат даже след милиони години. Това е обвързвало Христос и затова Той е слязъл, тъй като Той е длъжен да слезе, тъй като Той е дал тогава обещание.

Когато един велик Учител даде обещание, дори и да влезе в седмото тяло – тотално разтваряне в Нищото – той си запазва тайно няколко тела, до петото тяло или до четвъртото, ако реши, за да слиза при своите ученици и да им помага.

Затова Христос казва: „Аз съм с вас до края на света“. Това е наистина така. Това ще бъде така докато светът завърши своето развитие, защото това е изказване на шестото тяло, което е, както ще видим после, Синът Божий. Синът Божий няма право да се разтвори обратно във Върховната Пустота, защото трябва да извърви пътя на света, да помогне на всички същества и затова Той казва: „Аз съм с вас до края на света“. През цялото развитие Той винаги ще помага, ние ще имаме това невидимо присъствие, което помага във всеки миг без изключение, но ако се обърнеш към Него с пълна Вяра, с пълно Доверие, иначе законът не работи.

Точно тези непаднали същества, става въпрос за първородната раса, са слезли в третата подраса на толтеките, т.е. Висшите Атланти в Атлантида, говорихме много за тях, и точно така се е образувала духовната цивилизация и истинската култура, която няма нищо общо с тази култура. Значи, от тези невидими Братя, Слънчевата Първа раса, слизайки в толтеките се образува истинската Духовна цивилизация, истинската култура, която после се пренася и в Египет. Слизането на тези Универсални Братя е подготвило много синове човешки и Синове Божии, които да служат на Универсалното Единство. Затова се налага да ви кажа някои разлики за Сина Божий и за сина човешки. Синове Божии има над четиридесет милиона, синовете човешки са много повече. Затова ще ви кажа някои разлики за сина човешки и за Сина Божий. Синът човешки отговаря на петото тяло и на идеята истински ученик. От четвъртото тяло надолу не може да се говори за син човешки, а може да се говори просто за някакво ученичество, което все пак е важно, защото е подготовка. И както следващият път ще ви обясня, четвъртото тяло как трябва да направи преход в петото. Значи: как ученикът трябва да надрасне и оптимизма си, защото след време ще загуби нещо много ценно. От оптимизма си ще загуби своята Душа. Как той трябва да надрасне и положителните мисли, и отрицателните, но първо трябва да стане много силен оптимист, да обича светлите мисли и после с някои методи как да ги надрасне, и да влезе в петото тяло. За това ще говорим другия път.

Синът човешки има стремеж към Духа на Живота. При Синът Божий положението е друго. Значи синът човешки има стремеж към Духа на Живота – това е неговото право – към Бащата, наречен още символично Отец. Тъй като във върховния свят няма Отец, а има абсолютно Нищо, в петото тяло и частично в шестото все още говорим за Отец. Синът Божий има съвсем друг Устрем. Той има Устрем към Върховното Нищо, но същевременно помага на синовете човешки и на цялата човешка еволюция. Значи, той слиза надолу, обаче неговият таен Устрем е нагоре. Tой слиза да помага на синовете човешки, слиза и надолу да помага на пречистени Души, частично да ги просветлява, да ги вдъхновява частично, което има значение, но неговият таен стремеж е Абсолютно Сливане с Върховното Нищо. Но той трябва да извърви този дълъг път на човешката еволюция заедно с хората, той е длъжен да бъде с тях до края на завършека. Затова тук става въпрос за Благородство в най-истинския смисъл на думата. Той се лишава от нещо универсално, от една огромна Пълнота, за да слезе надолу да бъде неразбран, да бъде критикуван, да бъде разпъван, обаче жестът е голям. Тук разбираме думата „благородство“ в най-дълбокия смисъл. Само в шестото тяло, както ще видим по-нататък, само там можем да говорим за дълбочина; в петото тяло не можем да говорим още за дълбочина.

Синът човешки, това е сътворената природа, а Синът Божий това е Духът на Несътворената област. Синът човешки е Божествен служител във времето, а Синът Божий е Невидим служител във Вечността. Синът човешки е носител на изключителни духовни енергии. Синът Божий е в областта на Божествените енергии и на Незнайното, така наречено Неведомото. Значи, Синът Божий е носител на Божествени енергии от много по-висока област – това е областта Кетер, Хокма и Бина – първата тройка от сефиротите, в които енергията е нематериална и абсолютна субстанция, по-точно есенция.

Синът човешки, както казах, който отговаря на идеята истински ученик има в себе си скрит Устрем към Сина Божий, но и той има задача да слиза надолу към Душите, които се намират в третото и четвъртото тяло. Значи, той има в себе си скрит Устрем към Сина Божий, т.е. към шестото тяло, но и той трябва да прави компромис и да слиза, а при Любовта този компромис е естествен, да слиза надолу да помага на тези, които се намират в третото и четвъртото тяло.

Когато синът човешки се обръща към Източника на живота, той очаква Откровения. При Синът Божий положението е различно. Значи: когато синът човешки се обръща към Тайната на Живота, или към Източника на живота, той очаква Откровения. Разбира се, за петото тяло това е красотата на живота, тъй като истинската красота се намира само в петото тяло. Значи: той очаква Откровения, т.е. той живее в разцвета на Душата си и тази Душа води с Тайната на Живота, с Източника Свещен диалог и тя има абсолютен Свещен трепет. Затова тя има право да очаква и получава истински Откровения. Тук не говоря за прозрения и за временни просветления – те са частично нещо. (Следващият път ще говорим и за трите вида Самадхи, трите вида Самадхи, които са истинският Път на ученика.)

Когато Синът Божий се насочва към Източника на живота, той става абсолютно Безмълвие и се превръща в Чиста Същност. Когато Синът Божий се насочва към Източника, той не иска никакви Откровения, той се превръща в абсолютно Безмълвие и в истинската, в Чистата си Същност. Той не иска контакт със Словото, а той иска нещо по-дълбоко. Той иска Присъствието не Словото, а Тайната на Присъствието – това е много по-дълбока обмяна. Ако трябва след време, ще се спра повече на този въпрос. Това е един много тънък момент, защото Синът Божий не иска Великото Безмълвие да се превръща в Слово, не иска да го ограничава. Значи, защото Синът Божий не иска Великото Безмълвие, Великата Пустота, да се превръща в Слово. Ето защо Окултната наука казва, че Абсолютът е там, където няма никакво Слово. Да не говорим за глупавото ясновидство, което е объркало повече хората, отколкото да им помогне... Включително и някои, които са почти истински ясновидци, защото истински няма, защото истински са само Синовете Божии, а те никога не са ясновидци, даже и пророци, а нещо много по-дълбоко.

Значи Абсолютът е там, където свършва всяко Слово, даже и всеки шепот. Това е мярка, че Синът Божий може реално да помага на хората, това е мярката в шестото тяло; ясновидците живеят в четвъртото тяло. Шестото тяло е мярката, че можеш да помагаш реално на хората и шестото тяло е мярката, че си овладял напълно всички свои желания, даже и разумни. Пак ще повторя, шестото тяло е мярката, че си овладял напълно всички свои желания, не само неразумни, но и разумни. Останало е само едно единствено желание – това е тоталното сливане с Върховното Нищо, което е вродено във всеки човек в неговия дух, това е вроден Устрем, който се намира в човешкия дух във всеки човек и това е една част от Тайната на живота, която води към седмото тяло.

Според толтеките Учението, което е над всички учения, е Устремът към Абсолюта.

Учителя казва, че Абсолютът и на друго място той го нарича Нищото – това е Абсолютната Реалност или го нарича Свръхреалното. Точно това е Абсолютната Реалност или Свръхреалното. От тази област са произлезли всички други висши и нисши светове. Това означава, че Върховната Истина може да се намери само чрез седмото тяло. До петото тяло, до Себепознанието още не можем да говорим, това е още Път. Само в седмото тяло имаме право да кажем, но то вече не с глас и не с думи, да кажем нещо за Върховната Истина, но по съвсем друг начин. Но петото и шестото тяло са важна и необходима подготовка, за което ще говорим повече другият път.

ТА КХОРА

(Лекция 2 – 06.05.2003 г.)

Ще говорим за тайния живот на едно древно братство. Първо, да обясня името Та Кхора. Понякога го наричат съкратено Та Кху, това е името на Техути, Тот или Хермес, но когато е бил в Атлантида, там са му викали и по друг начин, но това е друг въпрос, няма да се спирам. Но по принцип са му викали Арамон. Думата Арамон е атлантска и означава врата. Но думата „врата“ е много дълбока, тук няма да се спирам. Това приблизително означава, че за такъв човек във всички светове е отворено – значи, за него няма затворени пространства, всичко е врата, Арамон. Той е бил велик жрец в Атлантида. Има 42 книги писани, седем апокрифа и освен това, над 36 000 книги, писани от жреци чрез него и посветени на него.

Днес ще говорим за един от апокрифите. Това е разбира се, един откъс, но важен, защото трябва да разберем нещо за тайния живот на едно древно братство. В човешкия свят това братство е наречено „пчелите“, значи, ще говорим за тайния живот на пчелите. Пчелите са същества от тънкия свят. Те общуват с Тайната Душа на цветята и имат с тях една много фина интимност в тънкото измерение. Тук участват: Душата на пчелите, Душата на цветята и Душата на Бога. В древноста пчелите са ги наричали „сари“. Ще говорим за „сари“. „Сари“ – това са онези, които събират мъдростта. Наричат ги още „събирачи на слънцето“. Според Та Кхора сари са братство от напреднали, просветлени Души не просто пчели, защото и мъдрецът не може да направи мед, нито ученият, нито никой. Това е много особена способност, която се дължи на едно качество в тях.

Значи: сари са братство от просветлени души. Те са хранители на древна мъдрост. На едно тяхно събрание в Атлантида, те се чудели как да скрият и да опазят своята най-чиста Мъдрост, своята традиция – и са я превърнали в мед. Това означава, че в меда е съхранена мъдростта на определени същества – Мъдрост, която ще дойде в бъдеще. Тази Мъдрост е включена в меда. И нещо повече: медът е особен род хляб, свещен хляб. Освен това, той е скритото предание на първата слънчева раса, за която след време ще говорим. (След време, ако трябва, ще ви дам много богомилски рецепти, повечето са с мед. Това е друг въпрос.) Значи, това е предание от древната слънчева раса.

Медът се предава и продължава да се предава като една тайна традиция на тази скрита мъдрост именно на тази древна раса, за която и Сфинксът загатва нещо, но по друг начин. Значи, пчелите си имат свой начин на изразяване, а сфинксът си има друг начин. Пчелите са носители и хранители на тази вечна и слънчева мъдрост. Значи, хем са хранители и са носители на тази вечна слънчева мъдрост. Това означава, че който се храни съзнателно с този мед, с чистия мед като храна, не го наричам „лечебен“, защото той е лечебно лекарство покрай другото, това е второстепенно. Това е нещо свещено, свещена храна, това е просто сгъстена слънчева енергия, най-чистата форма на енергията.

Както пчелите са свидетели на отминали цивилизации, също медът е един свидетел. Разбира се, има и други свидетели, например металите, те също пазят тайните на съответните планети. Например: в желязото е скрита тайната на Марс, в среброто е скрита тайната на Луната, друг път, ако трябва, ще говорим по тези въпроси. Златото, например, пази тайната на Слънцето. Там пък по друг начин е скрита тяхната мъдрост. Но да се върна на меда. Според Окултната наука истинската храна е чиста, сияеща и слънчева енергия, а това е единствено универсалната субстанция. Значи, чиста сияеща и слънчева енергия, това е истинската храна, а това е именно универсалната субстанция. Въобще човекът се храни с енергия, каквото и да яде, това е все енергия. Всички видове храна са нещо като вторична енергия, докато Слънцето е първична енергия. Според брат Михаил Свещената Любов към Слънцето, тази специалната Любов, специалното чувство, побеждава чувството за глад все повече и все повече. Говоря за тези, които имат вътрешна връзка със Слънцето, а не които просто се греят. Значи, тези, които имат вътрешен, таен контакт, тъй като Слънцето е тяло на Божество. Гладът е дошъл много по-късно, след като е било изгубено Слънцето, универсалната субстанция, наречена още Дървото на живота.

Според сари на съществата не им трябва Учител, а истински живот – Истинолюбие. Защо? Защото без Истинолюбие, Учителят е напълно излишен, може цял живот да стои до тебе, той е излишен. Според сари Истинолюбието е Съкровенолюбие, то може да те ръководи само по себе си и да те заведе при Единствения Учител. Както виждате: даже пчелите са разбрали нещо много дълбоко, те имат свои правила, другия път ще продължим с тях.

Според Та Кхора или Хермес, Тот: Истинолюбието е единственият Път към съвършенството и според него съвършеният човек е съвършената религия. Мъдростта на Нетер е създала пчелите. Нетер, това е древната египетска дума за Бог, за нея след време ще говорим повече. Тя е малко по-дълбока от идеята Бог, както и думата ДАО, но това е друг въпрос, съдържа много по-дълбоки тайни. Значи мъдростта на Нетер е създала пчелите.

Когато сар или пчелата посещава цветята, тя прониква в тяхната Душа, чрез Сетивото на сетивата. На техния език, на езика на сари, сетивото на сетивата е просто Съкровеното. Между другото, една пчела посещава на ден между 4 и 6 хиляди цвята. Това е едно огромно трудолюбие, една изключителна работоспособност. И най-вече тя работи с едно специално сетиво, наречено „сетиво на сетивата“, всъщност това е Съкровеното. Нещо, което в известен смисъл е по-дълбоко от шестото чувство. Понякога се приравнява към шестото чувство, но понякога е нещо по-дълбоко. И така, пчелата прониква в Душата на цветята и изважда есенцията. Тя прониква от Вечността във времето, и после прави кръг от времето към Вечността. Ето защо медът е храна, чрез която се влиза във Вечността. Разбира се, става ясно, че ако човек яде мед, няма да влезе така лесно във Вечността.

Учителя казва, че цветята са деца на Ангелите, говорили сме за това. Значи, никой ученик няма право да къса цветя. Ако някой скъса цвете, според Учителя, някога и той ще заприлича на скъсано цвете, понеже е посегнал на децата на Ангелите. Ще дойде време, той ще заприлича на скъсано цвете, това е неизбежен закон. Казвал съм ви, ако някой много иска да подарява цветя на някого – в саксийка, ако въобще много иска и не може да избегне това, това е начинът. Цветята са деца на Ангелите, а това означава, че те символизират добродетелите. А добродетелите са това, което дава винаги най-хубавото от себе си. Пчелите могат да го видят, могат да го извадят, човекът не може, човекът няма тази способност. И затова ви казах и пак ще го повторя, Учителя казва:

Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, а пчелата ще извади от него мед. Кой е най-умният? Това говори, че сари са много напреднали духовно и това е наистина така, след време ще говорим пак за тях. Затова цветята дават себе си само на сари, на пчелите, на просветлените Души, само на тях те дават своята есенция. Има, както казах, много тънка интимност между Душата на сари и Душата на цветята. И от тази тънка интимност се е родило нещо свещено, това е медът. (Другият път ще продължа по този въпрос.)

ОКУЛТНАТА МЪДРОСТ НА АТЛАНТИТЕ

(Лекция 1 – 06.07.2004 г.)

Единствената истинска наука е Свещената наука – така казват те, техните жреци. Тя е по-религиозна от самата религия. Въобще говорим за толтеките. Толтеките казват: Ти произлизаш от това, на което се прекланяш. Всеки човек произлиза от това, на което се прекланя.

Истинските атланти имат свещено минало, както казах, това са най-вече толтеките. Но тяхната четвърта подраса – туранците – за които преди време говорихме, те са от съвсем друго измерение, друго явление. Тези туранци с начина си на мислене създадоха мисловни, астрални чудовища. И тези чудовища се вплетоха по-късно в цялата история. Но днес ще говорим специално за толтеките.

За толтеките най-важното нещо било да чуват безсмъртния глас на Истината, там те се концентрирали. Те казват така: Да имаш Любов, на атлантски език означава сваляне на Слънцето. За толтеките решението на живота е било Свещеният Подход към всичко, всичко което се случва. Няма значение дали е добро, или зло – това е решението на въпроса, Свещеният Подход към всичко, всичко, което се случва.

Толтеките казват: Свещеният Подход превъзхожда всички събития, всички трудности и всички изпитания.

Те казват още: Свещеният Подход към нещата означава Смирение. Смирението е виждане, а виждането е спасение. Значи това са три етапа: първо е смирение; после смирението е виждане, а виждането е спасение.

За преклонението казват така: Преклонението е отношение към мястото, от което сме дошли. Тоест: ако имаш Преклонение, Благоговение към нещата, ти се завръщаш в своя произход – мястото, откъдето си дошъл.

И после казват: Този, който има Преклонение, може да се развива; този, който няма Преклонение, той ще се учи и ще се труди, докато дойде Преклонението. Дотогава той няма да се развива. Ще работи, ще учи, ще се труди, но реално развитие няма да има, ще има въображаемо развитие.

Според един техен жрец, казва се Ор Азама – велик Атлантски Жрец – той казва така: Мъдростта идва от ядрото на Истината, от ядрото на Тишината. Именно оттам е произлязла Тайната на Орела – за което ще говорим другия път. Между другото, Орелът означава Висшата пробудена Същност – това е Бог в човека, това е тяхното название за Бог, те Го наричат Орела.

Той казва още: Всичко се съхранява в Храма на Чистото Сърце. Значи: древното минало на човека, сътворението, всички неща се съхраняват именно там – в Храма на Чистото Сърце. Според него древните култури са скрити в паметта на посветените, така наречена „живата памет“. Има хора с жива памет, има хора с отнета памет. Тези, които имат жива памет, могат да възстановяват миналото.

Преди много хиляди години в Атлантида се е случило нещо много голямо, велика драма. При тази драма е станала голяма промяна върху нашата реалност – става въпрос за съзнанието. Изменил се е образът на нашето съзнание. Днешният свят продължава да е свързан с това древно събитие, която причина е била посята от четвъртата подраса, най-опасната раса – туранците. Те са посяли именно тези кошмари, тези чудовища, които продължават и сега да работят в астралния свят, понякога и във физическия. Тези туранци и техните кошмари сега продължават да действат и във вид на демони във вътрешните тела на човека. Те са неуморими и няма да спрат да работят, докато ние не постигнем нашата си цел – Единение с Орела.

В Атлантида хората са променили своето съзнание. Ето защо сега тук живеят много хора с най-различен уровен, с най-различни степени на съзнание, многобройни степени на съзнание. Оттогава до сега е имало много нива на падение на съзнанието, докато стигнем до нивото трето измерение. В Библията това е наречено с простите думи „грехопадението“. По пътя на падението ние сме изгубили хекау, за което говорихме, т.е. святото Слово – жизнената същност на нещата. Ние сме изгубили своята Божественост и сме стигнали до там, че сега се храним с паднали енергии, наречени въздух, вода, храна и така нататък. Но от друга страна, чрез тях можем да се завърнем. Ако ги пречистим в себе си, ако ги приемем правилно, можем да се завърнем. Ако човек диша хекау, т.е. своята чиста същност, според атлантите, тогава той ще има съвсем други възприятия за реалността. И тогава, според толтеките, реалността ще го отглежда, тя ще го видоизмени, ще го завърне.

Хекау е живият хляб, който е бил изпуснат в Атлантида. Ще го кажа по друг начин: Когато човек е изгубил връзката с хекау, т.е. връзката с Бога, той е изменил и дишането си, и мисленето си. А това означава, че възприема съвсем друга реалност. Щом е паднал от чистото Слово, той вече диша съвсем друг въздух и има съвсем друг начин на мислене. Това означава, че възприема друга, втора реалност. Човек е забравил как е бил сътворен – като реалност, след падението. И след падението си, той е започнал да диша чрез носа и устата, вместо както дишат делфините – с Душата си. Делфините дишат по истинския, първичен начин. Дишането с носа и устата означава, че ти не можеш да намериш реалността. Това е плитко дишане, това е и друг начин на мислене. Тези, които дишат така, атлантите ги наричат „хора с поразено съзнание“, което е наследство от Атлантида, но от четвъртата подраса – туранците, от съгласието на човека с тях, с тази раса. Още оттогава той е подписал договор с тях да им служи и това го е отклонило.

ОКУЛТНАТА МЪДРОСТ НА ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 1 – 03.08.2004 г.)

Толтеките казват: „В ума на човека има много живи същества с безбройни мнения и гласове“. Умът чува много гласове. Те идват от много други светове (става въпрос за съзнания) и реалности. Ето защо толтеките решили, че умът е трябвало да бъде напълно пречистен и овладян, за разлика от две други опасни раси в Атлантида – туранците и монголите. Между другото, това е най-опасният враг, най-опасната болест – неовладеният ум. Дори и да се излекуваш от тежка болест, ако умът ти е нечист, ако не е пречистен напълно, очаквай нови проблеми и болести. Това е основното, което трябва да се постигне, трябва да се изцели.

Ако умът е пречистен и човекът пробуден, тогава тези, които обикновено му говорят, са свързани с боговете и с всички разумни и висши същества. Едно от най-важните условия е пречистеният и овладян ум, тогава му говорят боговете и въобще всички разумни или висши същества – докато нечистият ум много лесно улавя намеренията на ада, т.е. на падналите същества. Това става просто естествено, те вибрират заедно.

В толтекската традиция Бог се нарича Орел, което означава най-чистият Дух; наричат го още Вечно Извисеният. Що се отнася до Нагуала или Учителя, смята се че Учителят е същество, което обладава специална енергия, една специфична енергия, която може да помага на другите. Нагуалът е човек, който има способност да направлява хората към собствения им Орел. Техните учители, които се наричат Нагуали, имат способност да направляват хората към собствения им Орел, към собствения им Дух, собствената им извисеност. Нагуалът учи човека на това, че самият той обладава могъща сила, която го свързва с Орела в самия него. Тази сила е вътре в самия човек и тя е една специфична енергия. Това е чистата енергия. Значи: чистата енергия е специфична енергия, има друго качество, има друг лъч. Тази могъща и специфична енергия, която свързва човека с Орела е наречена от толтеките Чистото Намерение. Именно затова Нагуалът помага на ученика да постигне тази енергия и тази извисеност, т.е. да постигне своя Орел, своя собствен Дух, което означава своята Свобода, а още – своята Любов. Всички същества всъщност са този Орел, тази извисеност, но когато познаят себе си.

Според толтеките хората страдат от липсата на Орела в себе си – основната причина – липсата на Орела, т.е. от липса на пробуденост, възвишеност, извисеност и т.н. А това означава и от притока на нова енергия. Щом няма будност, няма приток на нова енергия. Толтеките казват, че човек се освобождава от страха, ако умее да странства в дълбините на своя собствен Орел, т.е. в своя чист Дух, който познава само Свободата. Значи: чистият Дух в човека познава само свободата.

Толтеките казват, че Любовта заражда в човека благословената енергия и казват: „Любовта е тази енергия, която се превръща в здраве, в духовност, в истински Път“. Тя е самото здраве, самата духовност, самият Водач, самият Път. В Атлантида и по-специално за толтеките се смята, че всички човешки убеждения са система, която толтеките наричали Книгата на ада. Там, където има човешки убеждения, т.е там, където работи ума, те го наричали Книгата на ада. Книгата на ада е съставена от паразити на съзнанието, т.е. лоши мисли, лоши чувства и лоши убеждения – това са паразити на съзнанието, свързани с тази книга. Обясняват за паразита: „Паразитът е живо същество, което се състои от ефирна, тънка енергия. За да живее паразитът трябва да се храни. Ето защо той се старае да създаде погрешни убеждения, т.е. погрешни мисли, погрешни чувства – погрешни убеждения“. Те го наричат всичко това съновидения. Толтеките са го нарекли съновидения. В тази област спадат страха, омразата, депресиите, кошмарите, които изработват съответни емоции, т.е. храна. Значи: всеки, който има такива мисли, има и такива неща в себе си – или страх, или омраза, или депресии, или кошмари – паразитите много обичат тези неща, защото те изработват точно съответни емоции, т.е. храна.

Всяко съзнание, което се саморазрушава, се контролира от паразити. Толтеките знаели, че за да се справиш с паразитите, трябва да им обявиш война. Ще обясним какво означава. От една страна, това означава да обявиш свободата си – свой собствен начин на мислене. Значи, няма значение как мисли светът, няма значение как мислят паразитите и обществото въобще, ти трябва да обявиш свой собствен начин на мислене, трябва да обявиш война.

Толтеките избрали пътя на бунта, защото другия път означавал да се предадат на паразитите и да станат хора на света, както другите раси. Те избрали бунта и затова нарекли себе си воини. Другият път ще говоря повече за воините, но и тук ще кажа нещо. Воинът е човек, който напълно осъзнава присъствието на паризитите. Той не казва дали ги има, дали ги няма, той не гадае. Той напълно осъзнава, че те съществуват, това е много важно, за да им обявиш война. Той осъзнава присъствието на паразитите вътре, в своя ум не някъде – вътре, в своя собствен ум, там се обявява войната.

Борбата с паразитите е изходът от Книгата на ада. За толтеките воини Пътят към свободата означава преодоляване на (тяхната дума, те говорят на един особен език – нахуатъл толи – един от атлантските езици, останал и впоследствие в някои народи) тяхната дума е митоте. Митоте означава хаоса, т.е. обикновеното човешко съзнание. Това е хаоса, това е митоте – обикновеното човешко съзнание. Те му обявяват тотална война, никакво съгласие с него. Воинът означава да започнеш стратегически постепенна и постоянна война. Защото става въпрос за много хитър враг, той е ефирен, той е без тяло, той внушава, той отклонява, разубеждава. И те му обявяват тотална война, но стратегически, постепенно и с постоянство, т.е. те обявяват война срещу злото и всички паразити в себе си, не в света – в себе си. А това означава да имаш правилна любов към себе си – според толтеките. Това е мярка, това означава да не изневериш на себе си, а да имаш правилна любов към себе си и въобще към живота. Другият път ще говорим специално за толтека воин. Те се наричат още ловци на енергия. Примерно, ако го гони тигър, тигърът няма да му вземе енергията чрез страх или нещо (друго), напротив, толтекът ограбва енергията на тигъра. Но за тези неща ще говорим другия път, когато ще говорим за толтеките воини.