АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 1 – 07.09.2004 г.)

Пътят на толтека е да въведе твърд ред там, където цари хаос. Толтекът има за цел (това е изключително практически път на Мъдростта, това са истинските атланти, толтеките) да победи напълно злото в себе си. Защо? Защото това напълно променя гледната му точка и образа на живота. Това е начинът Книгата на ада, т.е. съновиденията на света да бъдат умъртвени, т.е. отстранени. Целта на толтеките е, както казах, победа над хаоса, което означава победа над обикновеното човешко съзнание.

При толтеките има седем степени и една особена, последна, осма. Първата е ученик. Втората степен е воин. Воинът има три степени: воин от първото внимание, воин от второто внимание, воин от третото внимание. И накрая – толтек, три степени: първо внимание, второ внимание и трето внимание. Накрая вече орел, последната, специалната степен в тотална служба на Орела и на Неведомото, не на видимия свят, не на вселената, а на Неведомото.

Вие знаете, че обикновеното човешко съзнание е хаос. То е фабрика, „работилница“ за проблеми, затова целта е да бъде овладяно. Победата над този хаос води до Посвещение в, те го наричат, безмълвното знание. Толтеките разбрали, че трябва да се справят с Книгата на ада. Това са нашите погрешни знания и убеждения. Това са паразитите. Защото такъв човек е роден от тези погрешни знания. Те трябва да се преобразят. Ето защо, воинът избира твърдо Свободата. Той препрограмира своите убеждения т.е. той се отказва от погрешните убеждения, от погрешните знания и става търсач на истинско знание; той се посвещава на тази идея. Както ще видим после: толтеките имат четири основни врагове. Това означава, че всеки човек има тези врагове и ние ще говорим за тях, как да се справим с тях. Когато един паразит те напада, значи: чрез лоши мисли, чувства, постъпки, обиди и т.н... Защо те напада? Защото му е нужна енергия. А когато говорим за воина, воинът, както ви казах преди, е ловец на енергия. Значи, той черпи от всичко: нещастие, беда, болест, щастие... Отвсякъде вади висша енергия, защото той знае защо е роден. Той е роден да си увеличи с няколко степени повече будността. Както ще видим по-нататък, той трябва да се спаси от будността като най-коварен враг. Но той знае как да я използва. За това ще говорим по-следващия път, тъй като не е в тази цел и ще ви кажа за какво става въпрос.

Воинът търси енергия, за да постигне едно високо ниво на съзнание. Тука не казвам точно будност или както те го наричат трезвост, а точно съзнание. Има голяма разлика, но по-специално ще говорим другия път по тази тема: ще говорим как да използваме тази будност, а не тя да ни използва и как трябва да се спасим, както ви казах, от нейното ограничение. Защото тя е по-опасна от другите врагове, например от страха. Много е по-коварна. Тук само ще ви загатна, че будността е качество, според толтеките, на чистия ум, но до чистия Дух пътят е още много далечен. Затова будността не стига. После ще видим защо е така и каква е разликата. Значи будността не е достатъчна, има много дълъг път. Будността е ограничена. Толтеките казват защо: защото тя не оставя в себе си място на неочакваното. Тя разсъждава логически. Не оставя място на неочакваното, на Неведомото. И тогава много хора с будност са бивали поразени, понеже не очакват. Изненадата може да поразява.

Воинът е изключително честен към себе си, няма компромиси. И затова той разрушава лъжата напълно, не просто до някъде, а напълно понеже е много честен към себе си. По друг начин казано: за да се спаси от саморазрушението, воинът трансформира всичко, всичките си душевни рани и болки, всичко трансформира. Воинът знае, че трябва да има една изключителна любов към себе си, а който има любов към себе си, става достоен за Любовта към Неведомото, за Любовта на Орела. По друг начин казано е следното: който постигне Себепознание и Орелът ще го познае – такъв е законът. Който има изключителна любов към себе си, той е придобил мощното средство. То е наречено при толтеките правилна независимост. Значи, да знаеш от какво да зависиш, не да казваш: „Аз съм независим!“. Вичко е зависимо, но трябва да знаеш от какво.

Толтекът избира да е зависим от Орела, т.е. само от Божествените, от съкровените, от абсолютно разумните неща. Зависимост, която той допуска. Така, с тази правилна независимост, той вече не зависи от планетата на лъжата, а от своята Божественост. Това вече е промяна на начина на мислене и начина на живот. Да имаш Божественост според толтеките – ето това е великата стратегия на живота. От тази Божественост произлизат само правилни методи. Например: воинът и толтекът никога не приемат обида. Защото да приемеш една обида значи да се съгласиш да бъдеш жертва. Примерно: Ако някой дойде и хвърли една обида в твоя разум, и ако ти си огорчен от тази обида, това означава, че ти имаш в себе си чувство за важност. Тогава ти ставаш уязвим, защото, ако ти беше океан... Бог не се смята за важен, а пък ние се смятаме за важни. Значи, Христос не се смята за съвършен. Той казва: „Как така ме наричате благ?“, а католиците били съвършени. Оттук нататък те стават уязвими в развитието си и изгубват Пътя си. Законът според толтеките гласи: „Щом си толкова важен, законът гласи, че ти нямаш любов“. Нямаш дълбочина, защото дълбокият човек е смирен, изключително дълбоко Смирение – първото качество на Любовта. Казано по другия начин: нуждаеш се от очистване. Ще се намерят много хора да те обиждат, да те оскърбяват... Знаете: „Унижените и оскърбените...“ – тази история ще продължава докато бъдеш излекуван. Иначе няма да бъдеш спасен.

Ако ти имаш обикновено внимание, първото внимание, тогава обидата ще създаде в тебе (според толтеките) своя ад. Тя само това чака. Една обида, обаче ти имаш обикновено първо внимание, най-ниска степен, човешко внимание, начинаещо, тогава тази обида ще създаде в тебе своя ад. Но ако ти имаш второто внимание, ти трансформираш тази обида и се освобождаваш от ограниченията на този ад, т.е. ти разширяваш съзнанието си. Второто внимание променя съновиденията на ада, т.е. променя неразбирането. То води към разбиране, понеже ти посрещаш обидата с Любов, ти я поглъщаш. Както един камък хвърлен в океана, океанът или морето го поглъща. Ако хвърлиш камъка в една локва, локвата се развълнува, тя се смущава – това е егото.

Воинът има четири основни врагове. Той става истински воин и истински толтек когато се справи и с четирите. Не само с единия или двата, и с четирите основни врагове на живота. Първият враг е страхът. С всички тези врагове, и в случая със страха, трябва да се постигне третото внимание. Има много примери дадени как да се справи човек със страха. Тук ще ви дам някои по-обикновени примери, но важни. Примерно: имаш някой човек, който много те мрази и не искаш да го виждаш. Сядаш в медитация. Тези медитации аз ги наричам външни, но те много помагат. Представяш си разходка в една опасна гора, пък и може в хубава гора, в една гора. Срещаш този човек. Представяш си как го срещаш, защото борбата във въображението не е случайна. Въображение означава срещи в тънкия свят, затова ви го казвам. Значи, тръгваш във въображението си в гората и го срещаш в гората. И го поздравяваш с усмивка един път, два пъти, три пъти... Ако правиш това, в продължение на няколко дена или един месец, ако той те срещне, ще бъде видоизменен. И твоят подход ще бъде видоизменен.

Ако срещнеш змия, от която се страхуваш. Можеш да започнеш: да намериш умряла змия, която да галиш. А може да си представяш как я срещаш и я поздравяваш. Срещаш и поздравяваш. След време ще го направиш това и като се видите, може и да се погледате, и всеки ще си тръгне по своя път. Това са едни психически маневри в съзнанието. Така човек може да се справи с много подобни ситуации.

Примерно: този, който има проблеми, болят го краката и не може да върви, трябва да си представя дълго време, че се разхожда. От време на време, че побягва. Той ще внесе тази енергия в краката и заедно с формулите, постепенно ще започне да върви. Ще почне да бяга и ще се случат много подобни неща. Елементарни упражнения, но много важни.

АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ ЗА СТРОГИЯ ПЪТ НА ВОИНА

(Лекция 2 – 07.09.2004 г.)

Аз лично имам материал за три години лекции за толтеките, но мисля, че чак толкова няма да стигнем, тъй като имаме много други неща да говорим. Но паралелно ще следваме, от време на време и често, дори и другия път тази линия, защото това са най-дълбоките атланти, истинските атланти, третата подраса – толтеките. Част от тях и сега са живи. Някои от тях работят на много места. Много от тях са в индианската раса, но има и толтеки на различни места, включително и в Африка.

Толтеките казват: „Нашият разум е живо същество. Ние мислим с разума си, а не с мозъка. Нашият разум се състои от тънка ефирна енергия“. Той не обладава само чистота, както пробуденият ум. Той обладава нещо, което умът го няма. Разумът обладава съзнание. Това е една много тънка разлика. Умът е привързан към материята, а разумът е чисто ефирен, т.е. освободен. След смъртта на човека разумът се отделя от ума. След смъртта умът е лишен от опора. Разумът продължава да съществува и след смъртта. Той съхранява нашия начин на мислене, запечатва го, скрива го и го съхранява. Той всичко това го съхранява в така наречената духовна памет, духовен мозък. Когато енергията спре да тече в тялото, спира и умът, но разумът (пак казвам) продължава да съществува. Воинът воюва именно с разум. Както ще видим по-нататък, той надраства ума, включително и чистия ум. Той се спасява от будността. И както ще разберем, това е най-коварният враг, по-опасен от страха и по-опасен от третия враг – нашата лична сила, с която много често не знаем какво да правим, дори и когато мислим за Божествени неща. Воинът воюва именно с разум. За воина всичко е енергия и то наистина е така. И в камъка има голяма енергия, голяма динамика. За воина всичко е енергия дори и тази, която изглежда угаснала или замръзнала, както е в камъка. Но както ви казах, учените вече доказаха – камъкът също се движи. В него има голямо движение на духовните атоми. Например една идея: Когато един тигър гони воина. Воинът знае, че това, което го гони не е самия тигър, а една много силна, мощна и активна енергия. Той забравя тигъра. Той се изправя срещу енергия. Защото наистина всичко е енергия.

Всеки човек има в себе си нещо от енергията, която е била преди сътворението, т.е. преди сътворението значи преди падението на енергията, от висша да стане нисша. Значи, той има в себе си нещо, което е отпреди сътворението на света. Това е чистата енергия на Духа. Воинът умее да я задвижва. Как? С дълбоки, чисти намерения, дълбока Любов. Ще говорим много за намеренията. Тогава тигърът усеща тази енергия и я заобикаля. Той познава Първичната енергия. Знае, че тя е огнена и всепроникваща. Дори и той е създаден от нея, само че от нейното паднало качество. Така както Сатана усети енергията на Христос в пустинята, така и тигърът усеща енергията на воина. Оцеляването на воина зависи от Чистото Намерение. А то според толтеките означава пътешествие на воина в собствения му Орел, т.е. навлизане в собствената си Божественост, Съкровенност. Това е едно мощно вглъбяване. Не е концентрация, а мощно вглъбяване. Самата дума „вглъбяване“ – в глъбините, в дълбините там, където е Орелът. Тогава Орелът изпуска един лъч и тигърът променя посоката си.

Другият важен момент: ако отделиш голямо внимание на тигъра (тука искам да ви кажа,че тигър може да означава много неща – хем тигър, хем голяма трудност, хем голяма опасност), ако отделиш голямо внимание на тигъра или пък и на страха, тогава твоето внимание ще бъде уловено. А щом вниманието ти е уловено, и твоята енергия ще бъде хваната, уловена. Това важи и за проблемите. Значи: най-опасното е ако един проблем ти хване енергията. Той може да стане много голям с въображението. Значи, както знаете, мухата става слон, два слона, динозавър и т.н... Слонът трябва да стане муха, комар и да изчезне – такъв е правилният път.

Ако вниманието ти е уловено, тогава (пак казвам) и твоята енергия ще бъде уловена. Затова воинът използва силата на своята будност. Не будността да го използва, както ще видим по-нататък. Будността е инструмент, който трябва да бъде ползван и надраснат. Той има значение, не трябва да го подценяваме, както една лодка. Значи: умът – това са веслата, те има къде да ни закарат. После веслата ще ги оставим да си почиват. Воинът използва силата на будността, което означава: в миг на опасност той отделя голямо внимание на Орела. Орелът е толтекското име на Бога. Той не отделя голямо внимание на опасността, той я забравя. Примерно: сто човека са ти се заканили. Забравяш. Чуваш, забравяш, не подценяваш. Използваш будността си. Насочваш се, с цялото си внимание към Орела, да се свържеш с Него. В Библията това е изразено така: „Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода. Но разумният човек ще го извади“ – това е казано в Притчи 20:5.

Животът на воина е много строг. Значи, тука за малко ще се отклоня. Ако искаш да станеш воин: воин за Свобода, воин за Истината, да живееш за Истината, за да бъдеш приет от толтеките, са изисквали само едно нещо и това вече означава, че ще бъдеш приет. Тябва да имаш могъщо чувство за самодисциплина. Не някой да те учи, не някой да те възпитава, ти самият... Защото истинската дисциплина произлиза от тебе. Не от правила, не от хора, даже не от учители. Мощно чувство за самодисциплина – сам трябва да го имаш, да го желаеш и да се движиш по него.

Животът на воина е много строг. Никакво разхищение на лична сила. Никакви обикновени неща и обикновени разговори. Защото „разхищение“ означава – обикновени разговори. Като почнеш от клюки, тъй да си поговорим... Нали, в София съм имал такива неща. Казахме си някои неща и после казаха: „Дай сега да си поговорим обикновени неща“. И викам: „Разговорът приключи“. И винаги ще приключва.

Значи: никакво разхищение на лична сила. Защо? Защото, когато кармата се стовари срещу тебе, когато трябва да помагаш на много твои близки, няма значение в кой свят живеят, на тебе ти трябва лична сила, натрупана. Трябват ти запаси. Трябва ти лична енергия. Когато ти си я изхарчил, ти ще станеш уязвим. И тогава, с тези, които си говорил, не само че няма да ти помогнат, но те ще забравят, пък и няма полза и да те помнят. Защото такива хора не могат да ти помогнат. За да се справиш с кармата, ти трябва много мощна, натрупана енергия. Когато тя дойде, ти ще я преобразиш. Не тя да те съсипе, същата тази енергия, а ти ще я съсипеш.

Воинът, пак повтарям, има могъщо чувство за самодисциплина. Това е метод за съхранение на изключителната енергия в човека. Воинът възпитава тази енергия и я съхранява, като я владее без излишни разходи. Толтеките си позволяват много неща в името на владеенето. Примерно: Един толтек може да си купи телевизор, за да го управлява. Да гледа съвсем малко, което е нужно с мярка и да го изхвърли. Той си позволява алкохол, за да го овладее тотално. Не бяга. Той си позволява месо, да яде месо за да изтръгне тайна сила, която да преобрази. Всичко може да си позволи, но когато постигне една определена степен. После с лекота може да се откаже от тях, но искам да кажа, на пробудения воин, от третото внимание, абсолютно нищо не му пречи. Всичко използва за енергия и за растеж, включително даже и месото. Да не говорим, че един учен казва, от пробудените: „Ами вие сте вегетарианци, обаче с една вдишка вдишвате толкова много микроби, милиони микроби, че вашето вегетарианство няма да ви помогне“. Ако нямате онази велика будност, която е именно третото внимание. Не искам да кажа да тръгнете да ядете месо.

Воинът не прави никакви разходи. Така той превръща енергията си в меч, превръща енергията си и словото си в меч, в оръжие. Този меч е именно ключът, не само срещу тигъра, не само срещу всяка опасност, но той поразява и смъртта. Това е меч включително и срещу смъртта. Воинът побеждава с Изначална енергия. Понеже я пази, понеже бди над чистота на всяка дума, той я съхранява, събира я и тя се превръща в изначално оръжие. Горе, в световете, в Дълбините, ангелите и другите същества и падналите воюват с енергия... Който има по-силна енергия, има по-чиста енергия, пробиваща, проникновена енергия. Тя се дължи на чистотата. Затова Архангел Михаил е изхвърлил демоните в долен и паднал свят поради силата на тази енергия.

Енергията на обикновения човек е хаотична и затова той няма слово. Дори и да каже нещо хубаво, няма Дух, няма сърце, няма слово, няма меч, няма контрол. А без контрол, човек разпилява себе си. Този, който няма контрол, разпилява себе си. Не може да се справи с болестите си, с кармата си, с трудностите. И да не говорим, че някой път е смешно, иска да помага и на другите. Без контрол енергията се притъпява, казват толтеките, и се изтощава. Първо се притъпява и после се изтощава.

Пътят на воина е чисто практически Път, по който постепенно енергията се овладява и все повече се изостря. Колкото е по-чиста, повече е остра и проникваща. Значи, изостря се. А знае се, че енергията е най-могъщото оръжие. За толтеките енергията е най-могъщото оръжие. Но при едно условие – когато е овладяна. Това е условието – когато е овладяна. Кога се овладява най-хубаво? Като се почне от малките неща: някой те обижда, грубо или фино. Веднага трябва да я уловиш. Трябва да изтръгнеш енергията, да се зарадваш, да се усмихнеш, да благодариш, че те е посетила една обида. Да я преглътнеш с радост. Не просто да те мъчи и да те върти години наред, както някои хора, обикновените, а ти малко да я измъчиш с радостта, със спокойствието, с търпението, с любовта и т.н.

Толтеките отделят голямо внимание на използването на думите. Правилното използване на думите увеличава тънката огнена енергия. Някои казват: „Искам да ти кажа нещо, ама няма как, нямам думи, не мога да го изразя“. Не си се упражнявал, не си вървял по този път, не си търсил. Ако обичаше Истината, тя постепенно ще те научи как да се изразяваш и няма да се чудиш как да казваш: „Абе така, така, ама...“ и няколко общи приказки.

За воина борбата със страха е сражение за една по-висша енергия, по-голяма будност. Той не казва: „Защо дойде този страх, защо дойде тази опасност?“, или: „Откъде дойде този тигър?“ – никакви излишни думи. Ако си спомняте, когато говорихме за Лао Дзъ, за разходката му с един комшия, той казал че ще го приеме на разходка, ако мълчат през цялото време. Вървяли, разхождали се, хубаво време, прекрасен изгрев, прекрасна природа и накрая, той казал (комшията, бел. ред.), не си спомням, но нещо от рода: „Колко прекрасно Слънце или колко прекрасна природа, колко хубаво беше!“... Лао Дзъ му казал, че друг път няма да излиза с него на разходка, защото е много бъбрив. Едно изречение! Че той не вижда ли, че това е прекрасно Слънце и има ли нужда думите да развалят красотата на невидимото възприемане, което води към Неведомото.

Значи, за воинът борбата със страха е едно сражение за една по-висша енергия, по-висша будност, защото силата, която ни предизвиква и ни призовава, тя ни призовава нарочно, тази сила излиза от Орела, тя ни призовава нарочно. Тя ни предизвиква да израстваме в още по-голяма будност. Затова нямаме право да кажем: „Защо това ми се случи? Защо така се случва?“ Значи: тя ни призовава да растем.

Целта на страха е да увеличим нашата будност и нашата внимателност. Значи, тези неща... Трябва да използваме страха за да увеличим нашата будност и нашата внимателност. Другият път ще продължим във връзка със толтеките.

АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ – ЧЕТИРИТЕ ВРАГОВЕ

(Лекция 1 – 05.10.2004 г.)

Първо – трябва да кажа някои общи неща. Ще започна с думата толтек. На техния език (той се казва нахуатъл толи) тази дума е следната: акулюаке, това означава „толтек“ на техния език. Накратко ще ви кажа какво означава... Всяка дума в един език, такъв език като толтекския, имат три предложения, три нива, които не си пречат. Както при разумния човек: тяло, душа и дух. Първото значение на думата, външното значение, означава „високите“, „силните“; вътрешното значение е – „изкусните“, „вещите“; и най-дълбокото значение, божественото, е „майсторите“, „учителите“.

Друга много важна дума в езика на толтеките е думата нелтилитцтли – означава „Истина“. Толтеките казват, че който обича свободата, е предан именно на тази идея, тази дума, тази сила – Истината. Който обича свободата, е предан на Истината.

По времето на Атлантида Братството на толтеките се оказало разделено на две части: първо – това са тези, които са се посветили на нелтилитцтли – на Истината и разбира се, на нейния плод – Свободата, т.е. те са се посветили на развитието не на еволюцията (има голяма разлика), а на развитието. Второ – тези, които са се посветили на своите цели, те са се посветили на еволюцията, това е много дългият път, бавният път, при който няма гаранция, че ще станеш даже човек, да не говорим за нещо повече. Значи, това е дългият път – там може да има религия, може да има проповеди, но няма идея за Себепознание. Да не говорим, че Себепознанието е също една степен, която трябва да бъде, както ще видим по-нататък, надрасната.

Тези, които не обичат нелтилитцтли, т.е. Истината, те са избрали времето. На толтекски език думата време е следната нахуитл, т.е. как тълкуват те идеята за времето – това, което оставя следи след себе си: биография, данни и т.н., дълга история. Толтеките имат един израз, ще го кажа на толтекски език. По принцип много няма да ви занимавам с техния език, но има някои неща, които все пак трябва да ги кажем. Гласи следното: Ин тлал титик пак кам мач ти итлитиу? Което означава: Има ли нещо на Земята, което да търсиш и то да ти донесе Великата Пълнота, да те удовлетвори? Има ли нещо на Земята, което да търсиш и да те удовлетвори? (Макар че след време, когато ще говорим за толтеките от третото внимание, те се разделят и с Пълнотата в името на Орела, но това е друга тема.) Значи: и то да удовлетвори – в смисъл твоето сърце. Думата за „сърце“ има две думи. Тука съм избрал едната, по-важната – моййойо – тя означава следното: Твоята цялост. Значи: там думата „сърце“ означава цялост, цялостно същество. Да имаш сърце означава да си цялостно същество. По друг начин казано: Без търсене на Истината, ти не можеш да излезеш от ада, от робството в каквато и да е форма.

Четирите вида врагове

Казах ви предния път, че толтеките имат четири вида врагове. Те ги наричат четири естествени природни врагове. Тук ще ви ги изредя и ще говорим за някои от тях, след време ще се връщаме, за да намерим методите как да се справим с всички тези четири естествени врагове. Първият враг е страха. Вторият враг е будността, трезвостта, най-тънкият, най-коварният. Третият враг е личната сила, голямата енергия – също опасен враг. Човек с такава енергия почва да си въобразява, че може да постигне всичко и изпуска да разбере предназначението на тази сила – а тя е да служиш на другите. Малко сгрешиш ли и вече стават големи отклонения. И четвъртият враг естествен – старостта, която е сродна със смъртта. Тези четири врагове не само че толтеките ги побеждават и преодоляват, но и воинът от трета степен също ги преодолява.

Днес ще ви поговоря за втория враг – будността, трезвостта. Будността е качество на чистия ум. Тя не е качество на чистия Дух, а на чистия ум. Именно затова е опасна, защото будният човек може да си помисли, че всичко може да узнае за Бога. Но понеже е качество на чистия ум, това е една диагноза, една мярка, че на тази будност ѝ липсва най-важното нещо – Мъдрост. Защото едно е да имаш будност, съвсем друго е да имаш Мъдрост. И затова именно тя е най-коварният враг, защото е полузнание, полусветлина. Подобно на третия враг – личната сила и увереност може да подведе човека, и както е подвела много хора. Човек, който има голяма лична сила, може да си помисли, че може да постигне всичко, защото нещата се постигат с много енергия. И такъв човек може да постигне много желания. Само че дали ще постигне и едно съществено, което е много важно, иначе всичко ще бъде напразно. Защо? Защото тази лична сила му дава увереност – другият капан. Увереността е хубаво нещо, но се иска голяма любов, голяма мъдрост, за да я използваш правилно, а не тя да те отклони. Такива хора изпускат предназначението на силата. И пак казвам, тя е дадена за да служиш с нея на хората, за да служиш с нея на Орела.

При втория враг – будността – пак ще кажа, голямата опасност е в това, че като си буден, мислиш, че можеш да узнаеш тайните на Бога, тайните на толтекския език, т.е. тайните на Орела. Но това не може да се случи, защото Писанието казва: „Само на чистия Дух е дадено да узнава дълбините на Бога“. Именно затова Луцифер не е могъл да се домогне до тайните на Любовта и той в Любовта, и в Мъдростта е сляп. Има знания, огромни знания, но не му е дадена по-дълбоката област. Това ще стане ясно особено когато говорим за толтеките от второто и третото внимание. В пророк Данаил е казано: „Само Бог открива дълбоките и скритите неща. Само Той познава онова, което е в тъмнината“.

В Исаия, VІІ гл. 11 стих е казано за Бога: „Търсете Го, искайте Го в дълбините...“ – това означава не в ума, а в чистия Дух. Значи: търсете го в дълбините, искайте го в дълбините. Апостол Павел казва: „Понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии издирва“. 4 Значи тук отново има потвърждение, че на Него е дадено. Значи: понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии издирва, узнава...

Има Будност, която освобождава човека от митоте. Предният път говорихме за митоте, т.е. това е човешкото съзнание, наречено по друг начин „хаосът“, т.е. обикновеното човешко съзнание. Тази Будност е полезна. Има Будност, която прави човека господар на съдбата си и му дава чувство за отговорност. И тази Будност е полезна. Но при толтеките търсим нещо по-дълбоко. Търсим третото внимание. Нещо, което се освобождава от тези две илюзии.

ТРИТЕ ВНИМАНИЯ НА ВОИНА

(Лекция 2 – 05.10.2004 г.)

Това е една дълга тема. Ще се наложи няколко пъти да говорим, за да можем да разберем потънкостите на трите внимания. Първото и второто внимание са еволюция. Има най-различни системи. Има (при толтеките) осем, девет степени, както при чакрите – най-различни, но аз съм избрал най-подходящата, тази, която най-хубаво може да се обясни: осем степени.

Не ви говоря въобще за Кастанеда, тъй като той е воин от втората степен. Говоря ви от името на един толтек, който е толтек трета степен, а това означава много неща.

Първото и второто внимание (пак повтарям) са еволюция, т.е. илюзии – дългият път, който може да стане много дълъг, после още по-дълъг и дали човек ще стане разумен, няма гаранция. Но воинът преминава през тези места, опасни зони, заради своя опит – той трябва да има опит. Но той продължава, докато стигне до истинското знание и истинското внимание, което е наречено третото внимание. Сега, преди да навлезем в тайственото трето внимание трябва да минем през илюзиите на първото и на второто внимание – това са степени.

Първото внимание – това е обикновеното човешко съзнание, на техния език – митоте, т.е. хаос. Много проекти, много мечти. Толтеките не се занимават с мечти. Нещо друго по-дълбоко, но не и мечти. Казва се, че съдбата е предопределена. Говорим за първото внимание, те така казват обикновено: „Съдбата е предопределена“. Даже някои хора това ги устройва много, защото може да използват други и предопределено е примерно „да си ми слуга“, или пък много подобни неща, или „да ми служиш“, „да ми работиш“ и т.н. – „така било писано“. И при този избор, при това убеждение тяхното съзнание си остава заключено, а съзнанието никога не е предопределено. Умът може да се предопределя, но тука говорим за съзнанието – грешката, която правят обикновените хора и първото внимание. Съзнанието никога не е предопределено, но ако той избере пътя на ума, ще стане ограничено. При такъв избор и при такива убеждения ти вече се предопределяш. Да си убеден, че съдбата ти е предопределена, това е митоте, т.е. хаос и другата дума – глупост. Защото това означава, да отдадеш съдбата си в чужди ръце, които много често са безумни ръце...

Така мисли първото внимание, т.е. по друг начин ще го кажа:

Ако вие решите, че съдбата е предопределена, вие се съгласявате, че нищо не може да промените. Казвате така: „Съдбата е предопределена“ – и вече изчезва нещо от волята на човека, от съзнанието, от неговата работоспособност, от Духа се отстранява. Затова е наречено „глупост“. Значи вие се съгласявате, че нищо не може да промените и щом сте убедени в това, така ще стане. Защо? Защото това е убеждение и то е силно убеждение, т.е. това е определен начин на живот, определен начин на избор, но това не означава, че човекът е прав. Той е убеден, той ще си изстрада този път, но това не означава, според толтеките, че е прав. Той просто е убеден в своята илюзия. В известен смисъл е прав, но когато го разгледаме дълбоко, той не е прав, че съдбата е предопределена.

Сега да минем към второто внимание: тук има будност, за разлика от хаоса. И тук илюзията обаче е много по-тънка и почти неуловима. Тук има и будност, даже и вяра; даже има и молитви, и някакво познаване на духовните сили. Тук има и черна, и бяла магия – две странни заблуждения, и двете са заблуди. И черна, и бяла магия – те са тук, във второто внимание.

Второто внимание работи с по-тънки сили, с по-тънки енергии. Научава се да ги владее и затова то може да използва хората от първото внимание, които не знаят за тези неща. При второто внимание работи убеждението, че ти управляваш своята съдба и че носиш отговорност, което звучи много приятно. Тук ти се наричаш творец на съдбата си. Тук ти си избрал това убеждение и това е твоят избор. А знае се, че това, което стане твой избор, това винаги се реализира, това ще се сбъдне. Значи, както и при първото внимание се сбъдват нещата, така и при второто внимание: щом си го направил този избор, то винаги ще се реализира.

Както при първото внимание така и при второто внимание, това което избираш, това ще получиш. Избираш го, вярваш в него, влагаш си енергията, то почва да се образува, да се материализира, даже в известен смисъл си творец и това ще получиш. И двете внимания, за себе си, са някак си прави, но това не пречи да са заблудени и да са много далече от, както ви казах Свещената дума на толтекски език – нелтилитцтли – Истината.

Във второто внимание е пълно с илюзии и заблуди. Например, една общоприета заблуда, тя е известна в света, казана ясно: Като хвърлиш ябълката, тя пада, защото имало гравитация. И почти целият свят е приел, че това е вярно. Но за второто внимание е така, така изглежда и е така. Но воинът от третото внимание, който има почти всеобхватно виждане, за разлика от толтека, който има всеобхватно виждане, но воинът от третото внимание казва друго и много по-дълбоко, и много по-вярно, че ябълките падат в Небето. Никаква земя, ябълките падат в Небето. Разбира се, че земните ябълки, т.е. земните мисли се превръщат в затвор. И такива хора падат в този затвор. Техните ябълки падат в затвора. Те са привързани към земята и всичките им ябълки падат на земята. И така човек въобще е паднал на земята, като ябълка. Но който има Първичната ябълка, т.е. чистата мисъл, чистото съзнание, той е непривързан.

Воинът казва: той „пада“ нагоре; той пада в Небето. Но за да разберем дълбоко това, трябва да имаме трето внимание, за което ще имаме няколко лекции, тъй като това се разбира само с трето внимание.

Друго голямо заблуждение, също общоприето (те са много, няма да ги изреждам) е изразът: „Не чакай от умрял писмо“. А умрелите всеки ден пишат. Къде? В нашите съзнания. Всеки ден, даже според мене са неуморни. Всеки ден пишат в нашето съзнание, управляват... Някой път някой чете някаква книга, авторът го няма отдавна, той е в другия свят. Този човек му повлияе и му променя целия му живот. По всякакъв начин, чрез мисли, внушения, желания, постъпки умрелите говорят и не спират да говорят ежедневно. Така че, ще се учудя, ако има някой умрял да не пише писма. Пишат ги в нашето съзнание. Не ги пишат на листи, но някой път може да накарат някой да си понапише нещо за разнообразие и може и да го завържат. Може да го изкарат голям философ даже.

Без третото внимание, т.е. без истинско знание... (Аз другият път ще ви кажа и още някои неща за ябълките, но все пак това е тема, която не заслужава дълго обсъждане, но ще отделим още малко време.)

Значи: без третото внимание, без истинско знание всички хора ги очакват големи беди, разочарования и страдания. Защото първото и второто внимание са пътят на провала, влючително и бялата магия – човек си мисли, че влияе благотворно на хората. Даже някои не подозират, че ще бъдат наказани за доброто, ненавременното добро. Не само за злото, но ще бъдат наказани и за ненавременното и неточното добро. Ти може да си си въобразил, че е добро, но не му виждаш последствията – те може да се окажат много лоши. А пък някой път една лоша постъпка може да даде златни последствия. Това воините от третото внимание го знаят и го различават.

Толтеките казват, че този който се е отдал на света, той разваля себе си. Той разваля и сърцето си, и много често той, особено второто внимание, изпада в магически практики. Това означава, според толтеките, че той няма самоуважение към себе си. Той не е изключително честен към себе си, т.е. той няма самоуважение към себе си. Той няма Любов към Орела.

Воинът на третото внимание е безупречно същество. Той живее и работи за Орела, и Орелът го въвежда в своята Мистерия. Значи: той работи за Орела, за Истината и Орелът го въвежда в своята Мистерия. Воинът от третото внимание умее, знае как да острани будността. Значи: първо, знае как да я използва, не тя да го използва, а той умее да я използва, понеже обича с една по-висока степен Истината. И после, знае как да я отстрани в своя Път, за да постигне нещо по-дълбоко, т.е. той умее да я използва правилно, той не я отрича. Той умее да я използва правилно. Защото той знае, че тази будност строи замъци върху пясък. Значи: тази будност е построила милиони замъци върху пясък.

Този, който обича Истината, той различава Пътя на Свободата от пътя на приключенията – това са различни пътища.

Воинът от третото внимание показва на хората Пътя към Свободата. Той знае, че свободата е освобождение от многобройни илюзии. Пак ще повторя: Свободата е освобождение не от една или от няколко илюзии, а от многобройни илюзии.

Воинът от третото внимание знае от опит, че будността, в сравнение с чистия Дух, е тъмнина. (Пак ще повторя.) Воинът от третото внимание знае от опит, че будността, в сравнение с чистия Дух, искрата, която е произлязла от Бога, е тъмнина. И той знае, че рано или късно, будността води до заробване и падение. Будността, която в известен смисъл е помагала, но не е била разбрана дълбоко, води до падение. Например такива неща има и при болестта: ако не я обикнеш, ако не подходиш правилно към нея, тя може да се превърне във враг. Тя не е враг, но от твоя погрешен подход (после ще говорим за здравето) тя може да стане враг. От враг – нататък, следващата крачка вече е смъртта.

Воинът от третото внимание знае, че това, което дарява истинския живот, не е будността. Будността няма това качество, това свойство да дари човека с истински живот. Само чистият Дух може да дари този живот, чистия живот на човека.

Воинът от третото внимание е само началото на истинския живот, защото Пътят до толтеките от третото внимание е много дълъг, много труден, много истински и много дълбок. Значи: третото внимание е само начало, истинският живот е само едно начало по този изключителен и прекрасен път на древните мъдреци, древните толтеки. Защото по този път воинът от третото внимание познава своята Висша Душа и той заживява с нея. После, оттам нататък, той ще пътува към своя Дух. (Така.)

Воинът от третото внимание знае, че твоята съдба не се намира в ябълките, които падат на земята, т.е. твоята съдба не се намира в твоето ограничено съзнание.

Като казвам, че този учен Нютон е казал така за ябълките, аз не го критикувам. Той си е невежа, но аз не го критикувам. Аз обичам много неговото трудолюбие. Той се е занимавал 30 години с алхимия, има книга за тълкуване на Откровението, за религията и много други научни неща. Това не му пречи да е далеч от Истината. И при Айнщайн има големи заблуждения: това, че Вселената се била разширявала... Но тук нямам такава идея, тъй като ще следвам посоката на толтеките...

Значи: твоята съдба не се намира в твоето ограничено съзнание, т.е. в твоя ум. Твоята съдба се намира в твоето Чисто Съзнание. Това вече е Божествената съдба, не човешка, даже не духовна. Това е твоята Божествена съдба – Чистото Съзнание. А това съзнание е неограничено и просто няма как да е предопределено, и никога не е било; то е неограничено и безпределно. Така че: ние имаме Божествена съдба. Тук ябълките падат в Небето, т.е. велик е Пътят на воина от третото внимание нататък, защото той вече е пред прага на така наречената Тлама тилитцтли, т.е. на езика на толтеките, той е във въведението на Пътя на Мъдростта. Истинският живот – първо, той трябва да се постигне и после вече имаме въведение в Пътя на Мъдростта.

Другия път ще говорим пак за трите внимания и може би няколко пъти, защото те трябва много дълбоко да се разберат, защото има много тънкости и ние трябва да ги разберем много дълбоко, за да можем после да усетим за каква древна и велика Мъдрост става въпрос, особено при вниманието, третото внимание на толтеките, което е Древната Мъдрост, наречена Мъдрост на драконите. Ще говорим за знанието на драконите, но те са от съвсем друг свят, съвсем друго измерение, съвсем друга дълбочина. По-нататък ще говорим и за тях, но първо трябва да разберем преди това много други неща.