ТЕСКАТЛИПОКА – ВСЕЛЕНСКАТА ИЛЮЗИЯ

(Лекция 3 – 06.09.2005 г.)

Една дума на толтеките, атлантите – тескатлипока. Толтеките казват, че човекът е тайна, която превъзхожда тескатлипока или вселенската илюзия.

Учителя го казва същото по друг начин: В човека има тайна, която е по-дълбока от Бога. Значи: в този дух се намира тайна, която е по-дълбока от Бога и тя е Пустотата.

Толтеките забелязали, че след отделянето си от Истината, човекът започнал да образува в себе си всякакви илюзии – за живота, за света. Така човек навлязъл в тескатлипока – всеобща, космическа, човешка, социална, всякаква илюзия, казано накратко: тескатлипока.

В нашия свят ние бихме нарекли тескатлипока дявола, за да прехвърляме отговорността на него. Като стане нещо, дяволът е виновен; нас ни няма, даже ние може да направим престъплението… „Ама нещо ми внуши“ – само че той дяволът без тебе не може. Значи ти трябва да си съгласен, трябва да свършиш и тогава той ще ти „удари“ едно рамо. Той е лесен, обаче първо си ти. И така много лесно бягаме от отговорност, нали, обаче това води до тежки последствия. Наричаме го някой път „зло“ или „интелигентно зло“. Обаче в илюзията, казват толтеките, няма никакъв разум, никаква интелигентност. Каква интелигентност има в дявола или в така наречената илюзия, не може да има интелигентност. Но ние му придаваме разни качества.

Толтеките казват, че човек трябва да се въоръжи с Безупречност, а това означава, да обяви война на вселенската илюзия – това е тиха, вътрешна война. Толтеките никога не воюват срещу хора, те воюват срещу недостатъците си – това е истинската война. Как воюват? Чрез чист и правилен Подход. Това е техният Подход – чист и правилен Подход. А не например някаква глупава борба срещу своето его, защото да се бориш със своето его, това означава да увеличаваш глупостта. Който се бори, той увеличава глупостта.

Според толтеките: човекът не е вселена, никакъв макрокосмос, никакъв микрокосмос, нито голяма вселена, нито малка – той е отвъд. Човекът е тайна вътре във вселената. Той е тайна и извън нея, той си остава тайна.

Човекът е велика и Мистична Безкрайност, според толтеките, той е Мистична Безкрайност. Тескатлипока, т.е. Вселената и вселенската илюзия, има предел, както всичко създадено, както всеки свят има предел, както всяка илюзия. Както всяка звезда също си има предел. Например: какво става с много от звездите? Както си пътуват, явява се една черна дупка от пространството и разлага звездата и цялата илюзия на всичките ѝ съставни части.

Накратко ще ви кажа нещо за черните дупки. В тях има огромна красота, те са голяма тайна. Черната дупка поглъща звездата илюзия и я освобождава, превръща я в чиста енергия. Настанало е, на Окултен език, време за почивка. Както смъртта прибира човека, така черната дупка някои звезди ги преобразява. Черната дупка иска да каже: „Стига толкова илюзии!“ – и после звездата обаче се заражда отново. В черната дупка има вход и изход: през входа изчезваш, през изхода се раждаш съвсем нова, обновена звезда и тръгваш по своя път в пространството. Въобще невидимото е, което създава формите. Видимото е самата форма, обаче енергията е невидима, а черната дупка е именно една огромна енергия. Тази енергия е голям майстор на преобразяването. Пак казвам: в черната дупка има вход и изход, входът е поглъщащ – изходът е прекрасен.

Сега да се върна на... Всяка илюзия си има предел, толтекът воин няма предел. Той е една велика Безкрайност, едно вечно пътешествие, едно вечно търсене, което означава постоянно обогатяване. Такъв е човешкият Дух: нищо не можеш да направиш – просто няма смърт. Никой човек не може да направи нищо по въпроса, просто смърт няма. Няма даже и живот, има истински живот, но той е друга мярка, той е в Духа – нещо много по-дълбоко от полюсите.

При толтеките такива неща като „познай себе си“ са излишни, излишни думи – интелигентни, хубави, но излишни. Един човек не може да познае себе си, нито може да познае другия. Не можеш да познаеш човека до тебе – той е Велика Безкрайност. Човекът е Бездна, подобен на Любовта. Да познаеш другия означава да го ограничиш, да го определиш и да развалиш всичко – така, както действа умът. Като познае казва: „Това го знам“ – и оттам нататък вече няма развитие. А да определиш човека значи да го изгубиш. Но ако обичаш неговата Безкрайност, тогава се заражда истинският живот, Духовният живот.

Да познаеш себе си не е въпрос на себепознание, а на това да заживееш (според толтеките) във Великата Безкрайност. Ако така се тълкува идеята, тогава те смятат, че тя е правилна. Да заживееш във великата Безкрайност.

Когато навлезеш дълбоко в себе си – там няма его, няма кого да опознаваш; още по-надълбоко няма и „аз“... Все по-надълбоко – Пустота, абсолютна Чистота, абсолютна Пълнота, постигайки тази Пълнота, толтеките се прераждат от живот в живот; в Пълнота и все нова Пълнота. Животът им е безкрайно хубав, защото са разбрали Пътя си.

Навътре, в човека е Бездна, такава велика Безкрайност и това всъщност е пълното изпълнение на закона, който ние наричаме Любов към Бога. Щом ти съществуваш, щом имаш някакви мнения... Бог – още не можеш да се слееш с Него, ти просто трябва да изчезнеш. Когато напълно изчезнеш, когато кажеш „Аз и Отец ми едно сме“, тогава вече можем да говорим за освобождение, за сливане, за изчезване и за Пустота. Изпълнявайки закона, човек се завръща в своя произход.

Обаче егото не иска да изпълни този закон, защото то е привързано – привързано към Земята, към звездички, към науки, към някакви мечти, към зодиаци и не знам си какво... Науки и всякакви видове глупости, даже някои към имоти... За дявола най-хубавото нещо е човек да се посвети на своето его – това е неговото царство. Ще го кажа на наш език, по-разбираем, макар че и дявол няма в дълбочината, но някъде на повърхността има нещо подобно... За толтеките най-хубавото нещо е да се посветиш на Безупречността.

Толтеките нямат цел, защото всяка цел е ограничение. Те посвещават всеки свой живот на Безупречността, защото са разбрали колко много е важна тя, когато дойде момент за среща с Истината. Така Безупречността узрява и се постига Безусловна Безупречност – при срещата с Истината оцеляваш. Това е единственият начин да постигнеш такава висока Безупречност, за да можеш да оцелееш и да постигнеш истинския Живот. Затова те отделят голямо внимание именно на тази идея и много правилно, защото, ако малко се окажеш извън Безупречността, при сблъсъка с Истината, ти ще бъдеш разпилян. Там се иска голяма мобилизация, голям огън, голяма организация, за да можеш да оцелееш. Само твоят Чист Дух може да издържи на страхотните вибрации на Истината и да оцелее на ново ниво. Затова Богомилите са минавали през огън. Минавайки през огъня, техният Дух заяква много, укрепват се в Тайната. В следващото прераждане имат тяло, което е много мощно, организирано да издържа Мъдростта, не знанието, а Мъдростта. После те идват по нов начин в света: с нови стратегии, с нови начини и се движат по друг Път. И понякога са много скромни и смирени, и хората даже не могат да разберат, че това са били Богомили, тъй като нещата се променят.

Толтеките казват, че който съумее да открие смисъл в митоте, т.е. смисъл в хаоса, той се освобождава от него. Значи, във всяко нещо ако съумееш да откриеш смисъл… Например лъжата е допусната до такава степен да видиш нейното нищожество, за да можеш да се откажеш тотално от нея. Затова тя в този свят има някакво значение, да може да те накара да се откажеш напълно. Дотогава ще я има, после тя изчезва.

Който се упражнява в Безупречност, той придобива едно особено Око. Това Око съумява да открие смисъл във всичко, дори и в нещастията, дори и в най-големите страдания. Пак това Око успява да види нещо истинско и да израства.

Докога тескатлипока, т.е. великата илюзия ще обвързва човека? Толтеките казват: Докато човек убеди Вселената със своята Безупречност. Значи: дотогава ще има илюзия, докато човек убеди Вселената със своята Безупречност и то Безусловна Безупречност, т.е. със своите Чисти Действия.

Без постижения на своята Безкрайност, човек не може да се освободи от вселенската илюзия. А това означава (според толтеките), че човек трябва да си изработи лично едно безупречно отношение към Истината. Не просто отношение, а едно безупречно отношение към Истината, което означава вече и към себе си.

А без Истината, човек никога няма да придобие цялост, той няма да има всеобхватност. А тази цялост принадлежи на, на толтекски се казва Еекатл, т.е. Чистия Дух. Значи: тази цялост принадлежи на Чистия Дух.

Вселенската илюзия съществува за тези, които са се отдалечили от Истината. Това означава, че тескатлипока, това е изкривеното съзнание, това е неразбраният път, това е, Учителя го нарича „неразбраната свобода“. Някой мисли, че като е свободен, може да прави каквото си иска. Свободният има желанията на Бога: абсолютно разумни, истинни желания, нищо друго, тогава е свободен. Това изкривено съзнание разчита на знания, т.е. на хитрости. Знанията са различни видове нива на хитрости, докато толтеките разчитат на Безупречност, която ги води до пълно осъзнаване, което означава, че тази Безупречност лекува и изцелява т.нар. „изкривено огледало“, т.е. изкривено съзнание.

Толтеките много обичали Истината, защото разбрали, че тя е, която движи осъзнаването. Значи: без отношение към нея осъзнаването е неосъществимо.

Толтеките разбрали, че Истината всъщност е съкровеното ядро. Те открили, че навлизането в Истината е навлизане в центъра на силата, а това се оказало точката, която задвижва Третия пръстен на силата. Третият пръстен на силата – това е прекрачване и освобождение от тескатлипока или вселенската илюзия. Значи при бялата и черната магия, при доброто и злото ти си ограничен, ти си зависим от илюзията и живееш в нея. Само Третият пръстен те освобождава.

Третият пръстен те освобождава от света, от вселената и от всички видове илюзия. Защо? Защото Третият пръстен се проявява под формата на Древното Единство. Това е и областта, наречена в миналото АУМЪ. АУМЪ – Древното Единство, Единството на боговете, Единството на Първата слънчева раса. Толтеките го наричат по друг начин – Нагуала – това е Нагуалът, животът в Древното Единство.

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2 – 04.04.2006 г.)

Мъдреците от Атлантида... Толтеките казват, че тези, които нямат преклонение пред Истината, те имат друг произход. Те произлизат от тескатлипока – тяхна дума, атлантска дума – тескатлипока, т.е. те произлизат от смъртта, те произлизат от вселенската илюзия. И смъртта е техния учител, и илюзията ги ръководи. Щом нямат преклонение пред Истината, илюзията и смъртта ще ги ръководят.

Според толтеките това, на което човек най-много се прекланя, разкрива неговия произход. Значи дълбоко в себе си човек има преклонение пред нещо. Точно това там, в дълбокото, това дълбоко преклонение решава какъв произход ще има човека.

Според толтеките безмълвното знание, т.е. истинското знание винаги идва от далечни, древни времена, още от бархишадите, първата слънчева раса, когато хората са били богове. Необходимо било само да се събуди храма на така нареченото, тяхната дума йоллтеотл – йоллтеотл означава храмът на сърцето, т.е. чистото възприятие, чистото възприятие.

Толтеките осъзнали, че без собствено изменение, ти си просто тескатлипока, т.е. старият свят. Ако ти не промениш себе си примерно, ако искаш да промениш света, както казва Учителя: „косата ти ще побелее“ и нищо няма да промениш. Но ако промениш себе си, което е правилният подход, тогава вече ти се измъкваш от илюзията и от смъртта, иначе оставаш в стария свят. Старият свят – това е застоят – в Библията се нарича Дървото за познанието на доброто и злото, т.е. знаещите хора, философи... Въобще светът страда от знаещи хора. Много знания, много проблеми; вместо любов, много знания и все повече знания или информация и т.н. Те го нарекли всичко това „старото възприятие“. Ще кажем някои неща за възприятието.

Това възприятие винаги увеличава илюзията. Толтеките осъзнали, че същественото, пак казвам, не е промяна на света. Светът е толкова прекрасно устроен, че няма какво да се променя. Въпросът е в тебе и дали Бог е в тебе, и дали Бог в тебе гледа. Ако Бог в тебе гледа, всичко е наред; ако Бог го няма, ти може да влезеш в рая – всичко е зле... Просто няма кой да гледа. А този, който иска да променя света, казват толтеките, остава в старото възприятие – тескатлипока – вселенската илюзия.

Толтеките осъзнали, че във всичко това важна роля играе овладяване на намерението и че без това овладяване, човек разваля възприятието в себе си. Щом не овладееш намерението си, щом не овладееш неговата мярка, неговата чистота, оттам нататък твоето възприятие ще се изкриви.

Овладяното Намерение освобождава човека от познатото, т.е. от известните неща. Така чрез овладяното намерение се явява съвсем ново възприятие, а то отстранява илюзията. Само новото възприятие може да отстрани илюзията, т.е. старото и негодно за развитие възприятие, което иначе има други имена – Сатана, дявол и т.н., и т.н. Това старо възприятие, това е и старият живот, както казах, наречено в Библията Дървото за познание на доброто и злото, т.е. стара, изостанала цивилизация, отказала се от развитието.

Величието на толтеките е в непрекъснатото развитие. Всеки, който спре, няма значение на какво ниво е – Христос, Учителя, Буда – в момента, в който спре, той тръгва назад. За това ще говорим и в следващата лекция. Примерно, ако някой се застои в будността и мисли, че будността е всичко, Орелът ще му изпрати сила, която ще го порази и ще го върне в развитието. И затова будността е от опасните врагове, но другият път ще говорим за това, защото над будността има Мъдрост, има Съкровеност и те могат да спасят човека от будността.

Значи, величието на толтеките е в непрекъснатото развитие. Ще го кажа по по-простичък начин: в момента, когато стремежът ти спре, ти вече си умрял духовно. Каквото и да правиш, ти си вече в духовна смърт.

Чрез метода на постоянна Безупречност (т.е. там е насочено ударението на толтеките, те се занимават най-много с това нещо) значи, чрез метода на постоянна Безупреност се постига отстраняване на илюзията, постига се отстраняване на тескатлипока. И така това, което в тебе е изостанало, се отстранява настрани, то си остава в илюзията – ти преминаваш напред.

Според толтеките: стремежът към Безупречност е начин да управляваш своето съзнание (един от най-хубавите начини), стремежът към Безупречност е да управляваш, да контролираш своето съзнание. (Другият път ще видим как контролът е много по-важен от будността.)

Толтеките открили още, че стремежът към Безупречност води човека по един правилен начин към неизвестната Тайна на Орела, т.е. към неизвестната Тайна на Истината. Значи: толтеките открили, че чрез стремежа към Безупречност, това води човека към един правилен начин към неизвестната Тайна на Истината, към непознатата Същност. А това сближава човека с непознатата част на Нелтилитцтли (за което сме говорили). Нелтилитцтли – това е тяхната дума за Истината. Така човек се сближава с Истината.

Толтеките открили, че в живота са нужни изменения и те идват и ще идват, защото целта на измененията е да умре старото възприятие, старият свят. Затова изменение винаги ще има, за да може да бъде отстранено старото възприятие, старият свят, т.е. застоят.

Толтеките забелязали, че всичко пребивавало в непрекъснато развитие, всичко течало, освен тескатлипока, освен старата, застояла илюзия, старото възприятие. Те забелязали, че ако не си Безупречен и изключително честен към себе си, ти оставаш в старото възприятие, а то се превръща в грабител на твоята енергия и развитие. Старото възприятие се превръща в грабител на твоята енергия и на твоето развитие.

Без Безупречност и безжалостна честност, новото възприятие се скривало и ставало неуловимо. Значи, ако нямаш тези две качества – безжалостна честност и стремеж към Безупречност – новото възприятие се скривало и ставало неуловимо, защото липсвала чистата и свежа енергия, която да го храни.

Чрез продължителни старания в Безупречност истинският толтек открил, че няма възприятие за смъртта – просто няма такава способност. Той осъзнал, че едно нещо съществува, когато имаш възприятие за него. Значи: едно нещо съществува, когато имаш възприятие за него, когато го възприемаш. Щом имаш възприятие за смъртта, тя съществува, т.е. нещата съществуват, защото ги възприемаш, ако не ги възприемаш, те не съществуват.

Според толтеките се оказало, че същественото е в това – къде е насочено твоето възприятие. И така: това, което възприемаш, това съществува. Това означава, че ако възприемаш само Теотл (Теотл е една от думите на толтеките за думата Бог), ако възприемаш само Теотл , т.е. ако възприемаш само Бог, тогава само Той ще съществува в твоя живот и нищо друго, без никакви примеси. Ще се случват и трудности, много неща ще се случват, но само Бог ще съществува.

Например: как възприемали толтеките потопа? Те го възприели не като бедствие, нямат такава способност, не като бедствие, а като часът на Откровението, часът на Истината. Това било много важно време, защото чрез продължителна Безупречност се е натрупала много чиста енергия, а целта на тази натрупана енергия е човекът да направи скок в Истината, скок в Непознатото, където се превръща в мъдрец и в истински човек, защото е подготвен. Неподготвените биха полудели и много подобни неща, но не този, който обича Истината. А толтеките са народ (такъв народ никога е нямало на Земята), милиони хора устремени в Истината – не единици, не определени търсачи, а милиони хора изследователи – това е толтекският народ, нещо много изключително, за което ще говорим често тази година.

Докато нечистият човек, наречен на техния език тлакaтл, т.е. човек – нечистият човек – пропадал при потопа. Той не само при потопа, той при нещо много дребно пропада. Защо? Защото той нямал възприятие за Истината – това е неговото пропадане. Няма възприятие и точно затова пропада. Той не е бил подготвен, защото това чисто възприятие изисква продължителен живот в Безупречност и безжалостна честност към себе си, към своя център.

Според толтеките: да умееш да възприемаш е въпрос на дълбочина и Себепознание. Да умееш да възприемаш, да знаеш какво да възприемаш е въпрос на дълбочина и Себепознание; докато възприятието на обикновения човек е просто потапяне в тъмнина, във външните неща.

Никой толтек не допуска лъжата. Защо? Защото знае, че тя ограбва тънката духовна енергия и заражда в човека външно възприятие за нещата, т.е. човекът става външен, земен и с това пропада.

Толтеките забелязали, че чрез правилното възприятие в тях се заражда Третия пръстен на силата, но за него ще говорим другия път. Третият пръстен е нещо много по-дълбоко от доброто, нещо много велико.

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2 – 02.05.2006 г.)

Будността се явява способност на чистия и овладян ум. Но малко или много, тя си остава ограничена и поради това е въвела много хора в заблуждение, понеже в будността има недостиг на пълнота и всеобхватност. Разбира се, будността помага да разбереш определени неща и тук тя е полезна. Но който иска да стане истински воин, трябва да върви още по-навътре в своето развитие, за да се освободи от т.н. семанахуак – това е толтекската дума, семанахуак, толтекската дума за свят – значи, ако иска да се освободи от света, т.е. ограничението.

Всеки възглед на будността си остава ограничен, защото той няма всеобхватността на Духа, всеобхватността на чистия Дух, или както те го наричат Еекатл – това е тяхната дума за Дух – думата Еекатл означава още свободен вятър, т.е. свободен дух, незрим дух. И понеже няма всеобхватност, будността си остава много опасен и коварен враг, който е приспал и заблудил много хора в Пътя на развитието. Голямата опасност в будността е когато човек си помисли, че в нейната светлина всичко става разбираемо и ясно. Но толтеките казват: Има голяма част от вътрешността и дори голяма част от външния живот, които си остават неразбираеми и човекът се оплита в заблуждения и абстракции. Той започва да мисли, че само той е разумен и така влиза в собствения си капан. Ето защо толтеките казват: Будността е необходим инструмент за ползване, но тя не е силата, която постига истинското Откровение за Тайната на живота.

Толтеките умеели да наблюдават своята будност от по-дълбоко поле и да се предпазват от нейните решения. Толтеките забелязали, че будността е източник на енергия, но и опасен грабител на енергия. Значи: от една страна – източник на енергия, от друга – грабител на енергия, когато тя много тънко се превръща в заблуждение, а заблуждението всякога се превръща в енергийно самоизяждане. Значи, всяко заблуждение се превръща постепенно в енергийно самоизяждане, както е например и особено при лъжата.

Например будността учи човека да работи за своето оцеляване, а да работиш в тази посока е много голямо заблуждение, защото да отдадеш живота си на оцеляването, означава да ограбиш своето развитие. Но този, който работи за Себепознание, ще му бъде дадена допълнителна енергия от Орела за неговото развитие, защото целта му е правилна и защото само по Пътя на Себепознанието енергията расте правилно. По пътя на оцеляването енергията се разваля; по Пътя на Себепознанието енергията расте правилно.

Пътят към Себепознанието е Път към състоянието, наречено при толтеките папалотъл, една дума на техния език – папалотъл – което означава пеперуда. По друг начин казано, означава – състоянието безсмъртие. Това състояние споделяло с човека не думи, а Еекатл, т.е. не думи, а Дух – съвсем друго присъствие, което било част от присъствието на Орела, от Неговите степени. Това означавало (според толтеките) да не си изразходвал стремежа си напразно. Значи, който се е заел със Себепознанието, той си изразходва правилно стремежа; който се е хванал с оцеляване, той си разхищава стремежа и енергията.

Без будност ще се заблудиш, но ако се научиш да я управляваш, тя ще ти стане много ценен инструмент и даже приятел, но когато е поставена на своето място. За вземането на дълбоки решения в живота будността е недостатъчна и в много случаи опасна, защото тя няма в себе си окото на третия пръстен. По друг начин казано: за да действаш мъдро, трябва да си овладял абсолютно всички ходове на ума, т.е. всички ходове на глупостта.

Толтеките разбрали, че само чрез придобиване на Мъдрост човек може да се изтръгне от будността и от нейните решения, и само така толтекът получавал знанията на драконите, които всъщност са третият пръстен на силата, казано по друг начин – истинските знания, драконите символизират истинските знания. В други народи просто ги наричат боговете.

Третият пръстен на силата е мястото на скритата Реалност. Тя се намира именно в третата степен на Орела. По друг начин казано, намира се в Бездната, в Сърцето на Орела, т.е. в Сърцето на Бездната – това е третата степен на Орела. Толтекската дума за сърце е иоллотл (с две „л“ – иоллотл) иначе означава сърце. В първичен смисъл това е състоянието на най-древния огън и първите същества, които са произлезли от този огън, са именно така наречените дракони, които както казах, други народи наричат богове, наричат ги нефилим и т.н, и т.н.

Да имаш Чисто Сърце – според толтеките – означава да умееш да сгъстяваш в себе си най-древния огън на Орела. Това е умение да сгъстяваш в себе си истинските знания, т.е. знанията на драконите, наречени третият пръстен на силата.

Според толтеките: човек може да промени живота си само ако тръгне на истински поход към Себепознание – това е поход на живот и смърт, това е поход за пълно преображение на себе си. Разбира се, това е личен избор, но това е Пътят към Себепознанието.

Толтеките забелязали, че без безжалостна честност към себе си, будността постепенно ще те направи повърхностен, защото тя се привързва към нещата, които са в семанахуак, т.е. нещата на света, в това число всичко наред – професии, народи, партии, имоти, коли, деца, най-различни видове дългове и т.н., и т.н.

Толтеките казват, че да допуснеш привързаност към семанахуак, т.е.да допуснеш привързаност към света, означава да подходиш много повърхностно. Защо? Защото привързаността означава да обречеш себе си на голям провал, да поставиш себе си в огромно разхищение на енергията, която е необходима за най-важното сражение в живота – сражението за раждането на Истината в себе си.

Толтеките забелязали, че привързаността означава, че нещо в тебе настоява на глупостта. Това означава, че съгласявайки се с привързаността, ти се съгласяваш с глупостта, ти се съгласяваш с провала. А това означава, че се отказваш от истинския живот. Така толтеките разбрали, че трябва да надраснат опасната будност и да се освободят от нейното разбиране, за да влязат в извисяването, което води в третия пръстен на силата – това, което ние наричаме Осъзнаване. Третият пръстен на силата не е някакви знания, той не е разсъждения, той не е разбиране – той е точно Осъзнаване. Само накратко ще обясня разликата между разбиране и осъзнаване: при разбирането ти много често постъпваш срещу себе си, срещу собствената си хармония, срещу своята дълбочина, докато при Осъзнаването никога не нарушаваш този закон, т.е. при Осъзнаването винаги постъпваш в хармония със себе си, със своята дълбочина, със своята цялост; тук никога не посягаш на своята Пълнота – това означава Осъзнаване.

Да осъзнаваш, според толтеките, означава да уловиш същността и да имаш все повече Истината в себе си. Казвам това, защото Истината е на степени. А Истината за толтеките е била много важна, защото имала очи от безкрайност – т.е. нещо, което надхвърля всички ограничения. Но толтеките знаели, че било много трудно да имаш Истината постоянно в себе си. Тези, които имали Истината постоянно в себе си, били от най-високата степен. Това не е степента Дракон Вълк – третата степен при толтеките – това е най-високата степен – Дракон Орел, което означава, това е степента на Старците и Предците – техните древни Старци, Велики Учители и Предци. Само те имат постоянно Истината в себе си. Дори и толтеките от третата степен понякога изпускали замалко Истината.

ЧЕТВЪРТИЯТ ВРАГ НА ТОЛТЕКИТЕ – СМЪРТТА

(Трета идея за размишление – 02.05.2006 г.)

Според толтеките смъртта – това е изгубената Безупречност. Според тях способността да се греши означавала да увеличаваш смъртта в себе си. Някои мислят, че като казват „извинявай“, нали, нещата... В този свят има много „извинявай“... Толтеките не вървят по този път.

Толтеките забелязали, че отдавайки се на Безупречност, в един определен момент се стига до там, че способността да се греши бивала ограбена. Значи: тази способност да се греши, от която и човек умира, бивала ограбена. Самата Безупречност била древна традиция. Това е една от най-дълбоките древни традиции във Вечността – става въпрос за вътрешната Вечност. Тя била оставена от ядрото на първата подраса на Атлантида, която се нарича рмоахали. Значи първата подраса на Атлантида, която се нарича (след време ще говорим за тях, за тяхната мъдрост) рмоахали.

Чрез своята Безупречност толтеките забелязали, че четвъртият враг, т.е. смъртта (разбира се, в това число влиза и старостта), че четвъртият враг не е видимо явление. Те прозрели, че човекът е умрял вътрешно и че явлението смърт е вътрешно явление, защото човекът живеел в тескатлипока, т.е. в илюзията. Затова умира, защото живее в илюзията.

Толтеките забелязали, че живеещите в илюзията, не умеели да общуват с Истината. И те разбрали, че смъртта произлиза от липса на съкровено отношение към Истината. По-късно те забелязали, че Истината общувала и говорела отвътре само на Чистото Намерение. Така толтеките открили, че Чистото Намерение било ключът за разрушаването на четвъртия враг, наречен смъртта.

Толтеките видели, че четвъртият враг бил много тайнствено скрит и загнезден в иоллотл, това за което ви казах иоллотл, т.е. в сърцето, в сърцето на човека. Тоест: смъртта е влязла там поради неправилно отношение към Истината. Така толтеките разбрали, че смъртта е болест на съзнанието, защото смъртта означавала отказ от Истината, отказ от стремежа към Безупречност. Така Безупречността се оказала още по-важна, защото тя отстранявала тази неправилност и водела до независимост от илюзията.

Те забелязали, че Безупречността правела човека все по-безтелесен, все по-независим от ограничението на света. Значи, такъв човек колкото по-чист, по-безтелесен... Кабала казва: чистотата е освобождение от веществото. Не отричане, освобождение – може да влизаш, може да излизаш, но въпросът е да си независим и непривързан.

Те осъзнали напълно, че Безупречността е по-дълбока и от настоящето, защото тя означавала отдаденост на Истината. И наистина безупречният човек живее на по-дълбоко място, включително и от настоящето – той живее в дълбочината на Орела.

Наблюдавайки смъртта, толтеките видели, че тя е призрак, който успявал да излъже само спящите. Смъртта властвала само извън Истината. Тя властвала във времето и в т.нар. семанахуак, т.е. тя властвала в света. Така те разбрали, че смъртта е липса на безмълвно знание, т.е. истинското знание – знанието на древните дракони, което други наричат Себепознанието.

Безупречността – казва Теун Марез – е действие на Свободата. Значи: Безупречността сама по себе си е действие на свободата.

АУМЪ