ТОЛТЕКИТЕ И „КНИГАТА НА АДА“

(Лекция 3 – 03.05.2005 г.)

Ще говорим за паразитите. Ще обясним какво представляват те и отново ще се върнем на важната идея: какво трябва да направим, за да можем постепенно да се освободим от тях. Те работят в много измерения.

Паразитите представят „Книгата на ада“. Те принадлежат на една стара и изостанала цивилизация, която в Атлантида се нарича „Книгата на ада“, в Библията се нарича „Дървото за познанието на доброто и злото“.

Толтеките открили, че паразитите започват да умират по Пътя на Безупречността.

Най-сигурната ваксина срещу тези паразити, от друга гледна точка, наша гледна точка, равнозначна на толтеките, е твърд избор на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако сгрешите с нещо друго, гарантирам, че паразитите ще бъдат много, както ще видите как работят те. Иначе паразитите изкривяват нашите възгледи, нашето здраве, нашия път. Те внасят в човека един погрешен начин на мислене и всичко това става постепенно по пътя на компромисите.

Какво представляват самите паразити? Те са от малки до големи. Големите са демоните, които също нямат физическо тяло. Те обсебват други тела, а малките паразити са всякакви: някои ги наричат „микроби, вируси, бактерии“ и т.н. Те нямат клетъчен строеж. Те са изостанали духовни сили, същества. Нямат собствена обмяна на веществата, търсят жертви и затова те си търсят обмяна с човека за своето разпространение, размножаване и хранене. Те умеят да използват разума на клетката. Вътре, във всяка клетка има разум. Те умеят да го използват.

Те са много видове: има емоционални, има мисловни паразити, има биологични, има психически паразити, има духовни паразити, много деликатни. Те дори могат да крадат тънка енергия от съвестта и мотивите на човека и да го – забележете – видоизменят. Значи: става въпрос за една древна борба, която толтеките са открили и са ги победили. Те са преодолими.

Толтеките са минали през четири големи потопа, но друг път ще говоря за това, огромни потопи. Първият преди 700 хиляди години разпръснал Атлантида на много острови. Втори потоп – много тежък, трети и последният, четвърти, който е известен – съкрушителен. Само толтеките са останали абсолютно незасегнати, защото са разбрали методите как да се справят с всички паразити на всички нива.

Тези паразити могат да заглушават съвестта и намеренията на човека, а както казах, големите паразити са вече демонични същества.

Във всички тези паразити, без изключение, са вложени отрицателни възгледи за живота, затова е наречена „изостанала цивилизация“. Значи: това е вродено. В човека това е под формата на негативни импулси. Това е всъщност тяхното знание, но в човека се проявява като негативни импулси: тежки състояния, депресии и настроения – това са все тези паразити. Те могат да ограбват възгледите на човека и могат да предадат на човека най-различни влияния. Затова толтеките казват: Човек трябва да огради своята Божествена енергия и да я пази, защото в нея е заключен неговия собствен Път. Значи: ако ти си разпиляваш енергията по удоволствия, обикновени разговори и какво ли не, тази енергия, в която е заключен твоя Път, няма да ти се разкрие. Това е подобно на нерешителния човек: той не иска да рискува, не иска да приеме Истината по един особен начин, понеже е нерешителен, самият живот не му разкрива неговата собствена цел. Той все отлага, все се колебае, това са също паразитите.

За да не могат паразитите да го уловят, човек трябва да избере най-малко Пътя на Безупречността. (Това, което говорихме много за воините от третото внимание.) Психическите паразити се разпространяват най-лесно чрез слухове, като почнеш от модата и клюките и стигнеш до живота на холивудските звезди – всичко това е толкова лесно, толкова естествено и толкова погубващо. Те са навсякъде: има ги и в компютрите, и в телевизията, и в радиото, и във вестниците, и затова човек трябва да се въоръжи най-малко с Безупречност, и да избере твърдо Пътя на Любовта, Мъдростта, Истината.

Тези паразити пътуват много лесно и постепенно носят смърт за милиони хора. Хората дори не усещат как работят тези паразити. Това е наречено чиста инфекция на съзнанието – проста, естествена, сякаш това си е светът, само че това не е нашия свят.

Паразитите постоянно си търсят път в човека. Защо? Защото те се нуждаят от енергия, това е тяхната храна. Те могат да излъжат човека дори и когато чете книги, защото те влизат и там, за да не разбира правилно. Те влизат и в музиката, влизат в така наречената „култура“, така наречените „жестове“ и така наречените „шеги“. Навсякъде тайно работят, но иначе са много елементарни – така те много тънко и коварно завладяват постепенно човека.

Паразитите могат дотолкова да проникнат в човека, че да формират неговите желания и неговите интереси, а човек да мисли, че това са негови желания. Значи забележете: те могат да проникнат дотолкова в неговите желания и неговите интереси, че човек да помисли, че това са просто неговите желания, даже неговите естествени желания.

Болестта – това са вече материализирани и групирани паразити. Те проникват първо в съзнанието, тъй като всяка болест започва от съзнанието; постепенно от съзнанието пътуват към тялото. Щом завладеят съзнанието, после вече е лесно да се нанесат в другите тела. Например някой път казваш на някой човек някаква хубава дума или му подаряваш нещо с много хубаво чувство; паразитите се вмъкват и видоизменят енергията. Получава се притеснение, нещо неприятно, те са развалили всичко. Обаче ако ти си твърд в това хубаво чувство свещено, ако го направиш както трябва, те не могат да го докоснат. Въпросът е дали наистина влагаш тази непривързаност, тази Пустота в един подарък. (Спомням си, една сестра ми подаряваше една дървена чиния. Ти трябва да я харесаш, трябва да я вземеш, нещо като „нямам избор“. Чудех се, чудех се какво да я правя... Като този моя комшия, дето по всякакви празници прави ремонт и накрая измислих: Господи, помогни на моя комшия да си направи най-хубавия ремонт. И реших въпроса и вече много рядко взе да прави ремонт, значи нещо много хубаво е станало. Но трябваше да намеря ключа, точните думи, чистите думи, без примеси. Ако има примеси, нещата се развалят.)

Човечеството като цяло не може да разбере, че малко или много, е станало храна за друга цивилизация, изостанала цивилизация, наречена в Атлантида „Книгата на ада“. Безупречността, която е същевременно и отношение към Любовта, е велик метод. Това е метод на изцеление от всички видове паразити. Това става постепенно. Който е избрал този Път, той постепенно започва да ги разчиства. Тази цивилизация започва в него да угасва. Когато твърдо избереш Пътя на Любовта към Истината, тогава влиянието не само на паразитите, не само на хората, не само на звездите, дори и влиянието на слънцата ще се изгуби. Ще остане само Бог, само Истината и нищо друго. Щом имаш това, всичко друго няма да те вълнува, ти ще бъдеш в другото измерение – там където „Книгата на ада“ не съществува.

Нерешителността – също паразит. Когато си нерешителен, както ви казах, животът няма да ти открие твоята собствена цел. Да сте чули Христос да се влияе от звездите? А Той е Свещен пример, не просто пример, Той е много повече. Той е Свещен пример. Той се влияе само от Шерара, това е неговата дума, арамейската дума за Истина. На арамейски език Шерара означава Истината.

ТОЛТЕКИТЕ И ПАРАЗИТИТЕ

(Лекция 3 – 07.06.2005 г.)

Толтек значи човек, предан на Пътя на Свободата.

Наблюдавайки живота, толтеките видели, че най-разпространените паразити са така наречените илюзии. Те забелязали, че тези илюзии са породени от липса, недостатък на истинско знание. Това означава още непознаване на себе си. Толтеките разбрали, че нито силата, нито Покоят, нито Свободата се подаряват – за тях трябва да се воюва. Трябва да заявиш своите права, своите вътрешни желания. Те разбрали, че всички, които живеят в паразитите, наречени илюзии, ще започнат да изпадат в отчаяние. Защо? Защото те живеели в стария свят, в старото мислене, в старата цивилизация, наречена в Библията Дървото за познанието на доброто и злото. Илюзиите са като видимия свят, те се разпадат.

Друг интересен паразит е критиката. Понеже критичният човек често използва слова-паразити, т.е. саморазрушаващи слова. И понеже това му идва много, защото това е лошо общуване, той започва да си търси други хора. Значи: критиката някъде трябва да излезе, търси се подходящ човек. Паразитът на критиката, което е лошото при него, той програмира човека на болест, на неуспех и падение. Ето защо Библията казва: Не съдете! Вие не знаете дълбоките причини, дълбоките интимни неща, вътрешните неща на човека. Човекът не е във фактите на живота си, а в неговите тайни намерения и мотиви. Такъв човек, става въпрос за критика, се самоограбва откъм енергия, нещо като инфлация на мисленето и съзнанието, обедняване. И затова такъв човек пътешества към митоте, т.е. хаоса. Значи той си пътешества по своя път.

Но според традицията толтеките са имали свой баща. Той е наречен преведено Чистият замисъл. На техният език е наречен Кетцалкоатл. Това, което е Хермес, Тот за Египет, това е Кетцалкоатл за толтеките. Той ги научил на т.нар. илнамики – търсене навътре в същността. Той ги научил как да задвижват живата си същност, наречена на толтекски език иоллотл, т.е. най-динамичният орган в човека, това, което ние наричаме сърце. Това е органът, който съхранява живота.

Кетцалкоатл им казал, че без голямата интензивност на сърцето, входът към Неведомото си остава затворен. Значи: сърцето трябва да развие голяма интензивност.

Паразитите винаги носят недоволство, омраза, алчност, безпокойство, защото нямат иоллотл, т.е. нямат същност, нямат живото сърце. Толтеките забелязали, че хората и паразитите като цяло (за хората) не обичали Истината. Това означавало, че щом не обичат Истината, те започват да губят правото си за разбиране на нещата. Значи, който не обича Истината, започва да изгубва правото си за разбиране на нещата.

Както ви казах и преди, толтеките не вярват в бъдещето, те го създават. Ще го кажа по друг начин: не давай енергията си на бъдещето, защото тя ти трябва сега, за твоето сегашно развитие, за да можеш да се пресътвориш сега.

И така, когато човек не е устремен към нещо истинско, паразитите бавно формират човека по своя собствен план.

Учените казват, че човекът имал предопределен генен код. Но генният код може да се видоизменя. Как? Много просто, по пътя на съзнателни действия. Така че, ако ти имаш в гена си болест, ти можеш да я промениш. На техен език казано, ти можеш да промениш така нареченият „структурен алгоритъм“. Въпросът е дали ще го разбереш.

За да овладееш паразитите, ти трябва да разбереш езика на своето съзнание, трябва да разбереш себе си. Заразеното с паразити съзнание е последствие на неправилно приложената енергия, тогава съзнанието се заразява – неправилно приложената енергия. Ето защо толтеките са избрали Пътя на Безупречност или правилното поведение. Правилното поведение е ключът към изцелението на човека. Не излекуване, а изцеление, тотално изцеление на ума.

Толтекът будува. Той осъзнава, че неговите мисли и чувства са всъщност действия. Те са действия и в този свят, и в други светове.

За толтека свободата е важна, защото тя е завръщане в Истината. Тя е посяване чрез Безупречност в Истината.

Толтекът е разбрал, че изцелението от всички болести и паразити се нарича единство, близост с Истината.

Какво се случва в Пътя на толтека? В началото толтекът има Път; после се оказва, че има Дълбочина; после се оказва, че има дух; по-късно се оказва, че той отново има Път, но вече за другите хора. Той се връща при тях, но вече от друго измерение, за да им помага, за да им предаде Истината, която е чистият Дух, чистата Свобода.

ТОЛТЕКАЙОТЛ

(Лекция 3 – 02.08.2005 г.)

ТОЛТЕКАЙОТЛ – означава толтекски знания или толтекски неща.

Толтеките казват: Силата се придобива според начина на възприятието. Но що е това възприятие? Актът на възприятието е една от най-големите загадки на човека. Защо? Защото различните хора възприемат едно и също събитие по толкова много, различни начини. Така толтеките разбрали, че във възприятието се крие универсален ключ за придобиването на Истината, придобиването на истинската сила.

Но какво нещо е Силата? Инструмент, чрез който да изпълниш замисъла на живота, затова тя е необходима. Значи, без една силна енергия, която хората разпиляват в неразумно говорене и в много други неща, те изпускат развитието на тази лична сила, която ги води до тайните на Орела и на Пустотата.

Докато обикновените хора смятат, че възприятието е обикновено действие, то толтеките го изследвали много дълбоко, защото разбрали, че възприятието спада към Тайната на Живота – начинът, по който възприемаш. Изследвайки го, толтеките превърнали акта на възприятието в изкуство за придобиване на сила, чрез която щели да влязат в Истината. Защото в Истината, за да влезеш, трябва мощна енергия и сила.

Оказало се, че актът на възприятието бил Тайна дотолкова, доколкото съдържа в себе си друга Тайна – тайната на Намерението. Толтеките открили, че между възприятието и намерението има древно взаимодействие и от тяхното сливане се ражда знанието на Дракона. Драконът – това е най-дълбоката същност в човека и неговите най-дълбоки тайни възможности. Човекът в дълбочина е дракон, т.е. драконът символизира най-древното истинско знание.

Да разгледаме тази тайнствена дума, наречена Намерение. Толтеките казват: Човекът наблюдава живота чрез окото на своето най-дълбоко Намерение. Това означава, че тайната на възприятието зависи от загадъчната сила, наречена Намерение. А това означава, че намерението взаимодейства с възприятието и го определя. От това определяне зависи как човек ще наблюдава нещата и как ще решава своите въпроси. Когато всичко това е правилно, заражда се могъщото и мистично знание на драконите.

Истинският толтек разбрал, че за да се разбере тази Тайна, той трябвало да се потопи изцяло в него. Толтекът воин разбрал, че трябва да воюва, за да открие чрез тази мистична сила намерение дълбокият смисъл и то вътре, в себе си; не някъде, а вътре, в себе си. Това са различни подходи, различни методи.

При Дзен подходът е подобен. Например ще ви припомня за Доген. Докато бил на седем години, майка му и баща му умират и той казва: „Майка ми и баща ми умряха навреме. Те много ме обичаха, аз много ги обичах, но тази любов беше опасност. Тя щеше да ми попречи да се отдам изцяло на Истината. Те умряха навреме, сега е моят шанс да се отдам изцяло на Истината“.

Само малко ще допълня, за малко се отклонявам: Има много начини на отдаване на Истината – правилни и неправилни. При неправилният начин се отдаваш, без да си цялостен, с ума – доникъде няма да стигнеш, никаква Истина. Истинското отдаване е нещо цялостно, самата Истина те иска целия. Истинското отдаване е отдаване с Дух. Когато Доген се отдал, той се отдал по правилния начин, т.е. не тръгнал да изучава Свещени книги, което означава натрупана, взаимствана светлина, много знаене, а отвътре в дълбините – тъмнина. Той тръгнал да търси Учител, който е преживял Истината, който има опит и който излъчва Истината. И след време, по-нататък ще говорим за него, първите няколко опита неуспешни, не можал да намери такъв учител, макар и много компетентни; но понеже е истински търсач, не се задоволявал от приказки; накрая намерил този, който е имал Истината в себе си. И с много прости думи е разбрал как и той да я постигне и самият той станал Учител, но това е друга тема за неговия живот.

Така толтеките разбрали, че истинската Сила е тази истинска магия на живота. Те не отричат магията, използват я по най-хубав начин. Това е тази магия и тя се състои в това, да разрушиш всички свои недостатъци, затова ти трябва сила и разумност. Да разрушиш всички свои недостатъци и да ги превърнеш в Сила – става въпрос за Преобразяване. Да ги превърнеш в сила, за да можеш с тази сила да изпълниш замисъла на Нелтилитцтли, т.е. замисъла на Истината.

Толтеките открили, че замисълът на живота е развитието на осъзнаването. Затова е дошъл човекът – да развие своето осъзнаване. Според тях това било и намерението на Орела, т.е. намерението на Неизразимото. Такъв бил непоколебимият замисъл на живота и само осъществявайки този замисъл, толтеките разбрали, че могат да придадат смисъл на своя собствен живот. Значи, ако осъществят това осъзнаване, те могат да придадат смисъл на своя собствен живот.

ЕЕКАТЛ

(Трета идея за размишление – 02.08.2005 г.)

Външно тази дума означава – вятър, после означава – дихание, в по-дълбокия смисъл означава – дух, а в най-вътрешния смисъл, божествения означава – Пустота. Еекатл – това е Духът и Пустотата. А какво е Пустотата? Толтеките казват: Каналът, който пропуска в нас истинския живот, сияещия живот, пълнокръвния живот. Що е Пустотата? Великата напълненост. Това, което при Христос е изобилния живот. Великата напълненост.

Навлизайки в Пустотата, толтеките разбрали, че навлизат в неизразимо Безмълвие – просто всичко ставало безмълвно. Толкова е неизразимо, че словото отпадало от само себе си. Думите, езиците отпадали от само себе си.

Така те разбрали, че именно тук се намира Тайната на живота. При докосването си до Еекатл (Пустотата), толтеките видели, че се явява гигантски взрив от Яснота за разума. Тук те видели, че започват да стават виждащи. Защо? Защото Пустотата се оказала сама по себе си едно огромно, Океанично Око. Всичко е произлязло от Нея и тя всичко вижда, но скрита в място, където няма понятия, няма никакви дарби, никакви сили – дълбоко навътре, в Тайна – Океанично Око.

Пустотата, това е което е изпуснал така нареченият на толтекски тескатлипока – ние го знаем повече като Луцифер, Сатана и Дявола; тяхното име е тескатлипока – има по-друго значение, друго тълкуване и подходът към него е друг... Това е, приблизително казано: вселенската илюзия или относителността. Наричат го още: изкривеното огледало, наричат го още димящото огледало. За това изкривено огледало другият път ще говорим, тъй като то е най-големият паразит. Само че не той е виновен, а връзката на човека с него и това, че човек обича да го създава в себе си. Не, че той съществува, той си остава илюзия, но създаден, малко или много, той трябва да вземе своето – тескатлипока.

В тази връзка, в книгата (така наречена Една Книга, с която по-нататък ще ви запозная, тъй като сега я чета и ми трябват поне две години) казва се Евангелие на толтеките – там бащата на толтеките Кетцалкоатл, иначе както го превеждат, има няколко преводи, Пернатата змия. Някои хора ги смущава това, но това е правилният превод. Тази дума означава две неща – перната и змия – т.е. пера и змия, небе и земя, единство на универсалното Съзнание, което е постигнато и на небето, и на земята, и в двата свята. Така се получава нещо трето, което се нарича Пернатата змия.

Кетцалкоатл – бащата на толтеките – е живял между осми и дванадесети век, когато са живели най-много толтеки в Мексико. Последната група е едно от последните му прераждания в Мексико. Той казва: Дървото на Вселената е кръст. Затова и аз ви говорих много за отстраняване на вяра в звездите, вяра в бъдещето, защото ви казах, че това са желания, а не Любов. Дървото на вселената е кръст, защото това дърво – казва той – е излязло от ритъма. А на друго място обяснява какво е ритъмът: Ритъмът е тайна, която слива човека с Безкрайността. Ако човек влезе в ритъм, той се завръща в Безкрайността.

Но да се върна на толтеките. Толтеките усетили величието на Пустотата и попаднали в нея, те уловили замисъла на Орела в собствената си съкровена дълбочина. И тук те разбрали, че всеки живот изхожда от тази Пустота и че този замисъл на живота е нечовешки, неземен, но всеки трябва да го постигне. Така, навлизайки в Еекатл, в Духа на Пустотата, толтеките се докоснали до Великото Непознато и го включили в своя вътрешен живот. Оттам нататък те придобили, поради това че обичали много Истината, те придобили Тайната, която се нарича Майстор на Намерението. Ставайки Майстор на Намерението, те можели да виждат във всички светове, без да изразяват това. И така, чрез осъзнаване, те постигнали освобождение от невежеството, от ограничението, наречено „еволюция“.

ДРЕВНИТЕ КОТКИ

(Лекция 1 – 06.09.2005 г.)

В Атлантида мишките са били много едри и много опасни. Те спадали към една тайна култура на злото и разрушението. Както ще видим после, имало опасност да тероризират хората и човечеството. Това разрушение бил техен вроден инстинкт, както и този инстинкт да се крият под земята, но разбира се, те понякога често излизат и над нея. Но има такива, които са избрали безкрайния мрак (безкрайния е условно казано), докато най-зловещите мишки наистина се установяват в такива подземия, където никога не излизат. Това е въпрос и навътре в земята, и навътре в съзнанието.

Мишките са сътворени от тъмнината, от демоните. По него време, както казах, те са били много едри и опасни, малко по-големи от зайци, малко по-големи от сегашните зайци, докато котките са сътворени от Боговете и затова те са повече вътрешни, повече реални същества. Те живеят повече в невидимия свят, в света на енергиите и затова те се наричат ловци на енергии; подобно на толтеките те се наричат ловци на енергии.

Учителя казва, че котката е живяла между Ангелите и Висшите Същества и там е учила някои дълбоки знания.

Много животни, в древността на Атлантида, са създавали хаос. Това били цели народи и цивилизации: това били цивилизациите на мравките, цивилизациите на термитите, на мишките и определени птици също са нападали много хората, включително и къщите им. В тогавашното време, става въпрос за преди около 50 000 години, тъй като в Атлантида има няколко цикъла: значи преди около 10 – 12 000 години, което е остатъците от Атлантида; преди около 30 000 години, преди около 50 000, преди около 300 000 години, и преди около 4 000 000 години... Това са различни важни цикли в историята на Атлантида. Преди около 50 000 години мишките били в неограничено, огромно количество. Атлантите съзряли голяма опасност. Те разбрали, че мишките можели да тероризират хората, децата и въобще народа, и даже човечеството като цяло – опасността била голяма. Понеже били многобройни, атлантите започнали да развиват лова. Събирали се на групи, заедно, за да могат да се справят. И заедно нападали тази тогавашна опасна цивилизация, които те, разбира се, избивали, но за съжаление започнали да убиват и невинни животни. Впоследствие те дори започнали да ядат и мишките като месо, като храна – мишките, змиите и всякакви животни. Но понеже били много наблюдателни, те забелязали следното: че яденето на месо води до катастрофически изменения в организма, включително то видоизменя ума на човека. После забелязали, че чрез яденето на месо потокът от светли енергии, който струи от тялото, също се видоизменя и нивото на духовното мислене и на духовните сили в човека се понижава много. Така се стигнало впоследствие до извода, че яденето на месо означавало, че човек е спящ; че човекът се е отказал от развитието си – той се отказал от търсенето на Реалността.

Яденето на месо говорело за разболяване на съзнанието, откъдето почват всички други неща, разболяване на съзнанието. Според атлантите яденето на месо означавало общуване с нисши психически сили. Не става въпрос за духовни сили, а за психизъм – нисши психически сили, които се групират в човека и образуват силата и развитието на неговата нисша душа. Именно това е целта на демоните – да се развие силата на нисшата човешка душа. Така постепенно човекът става звяр, бавно и сигурно, както са станали туранците, станали са могъщи зверове. Това означавало още, че яденето на месо е избор на илюзията. Значи: такива същества избират пътя на илюзията.

Тези същества, мишките, били настроени много отрицателно към човека и към човешката раса. Преди около 50 000, или още по-точно около 52 000 години, на едно важно събрание в Атлантида се обсъждали какви мерки да се вземат срещу тези опасни същества. Наложило се да призовават Боговете за помощ – така Боговете изпратили съществата, наречени котки.

Котката обладавала духовно знание и много тънко наблюдение – нещо, което принадлежи на друг свят. Котките са Космическа Тайна, която е слязла на Земята. Те са от хиляди години с нас и продължават да бъдат с нас.

Котките избират човека, а не обратно. Котките, понеже познават енергиите, и тогава в Атлантида са избирали хората, на които да помагат. Лишават се от техния друг живот, избират къщата, която за тях е затвор, избират човека, но тогава те са имали идея, която е била внушена от техните създатели Боговете.

По него време котките са решили да се жертват за човека и за спасението на човешката раса. А това означавало, че те са били докоснати от Реалността. А докоснат от Реалността означава докоснат от Пустотата. Именно там е тяхната сила: застава пред дупката и чака. Умее да се концентрира, излъчва се в Пустотата, изчезва – никакво движение, пълно Нищо. Това, което мишките не разбират – те разбират движението, но не разбират Покоя. Това е друг свят, друго знание. И така, когато мишката се появи, изчезва. Така започнали да изчезват много мишки и те се видели в чудо какви са тези същества.

Котките се отдавали на служене на човека, което по него време е било много важно. И точно защото се отдали на служене, те са придобили други очи. Толтеките наричали тези очи очи на древността, понякога ги наричали мълниеносни очи, включително и в мрака котката много точно вижда опасностите, вижда енергиите, дори воюва с черните адепти. Имало е случаи, когато тя преценява дали ще победи, или трябва да се оттегли и да изчака благоприятно време, но котките много рядко са правели грешка. Както знаете, тогава те са били много едри, подобни на днешните тигри и лъвове. Сега са смалени, тъй като впоследствие те се отказват от това служене и много малко от тях са останали верни, но те са повече в другия свят.

Древните котки, пак казвам, са били много едри и много опасни, и умеели да боравят с нещо от Пустотата, с така наречената Незнайна Сила. И затова те умеели да четат и да виждат във вътрешността на нещата и в невидимия свят.

Древната котка по някакъв много странен начин, казват толтеките, умеела да прокопава мрака. Значи тя имала способност да прокопава мрака. И докато човек си вървял спокойно по пътя... Зад нея (зад себе си бел. ред.) тя обхождала всички видове мрак и всички видове енергии с много мощен, концентриран поглед. Това е око, което е виждало и улавяло всички вражески лъчи.

Тя владеела и друго оръжие – Тишината. Тя умеела да заглушава всеки шум в себе си. Така, казват толтеките, тя опознавала и разучавала расата на ада. Значи: с този метод, тя опознавала и разучавала расата на ада.

Борбата между котките и мишките е древна борба, която в невидимия свят, в древността е била между Боговете и демоните, после се пренася на Земята под много други форми. Една от тях е борбата на котките с мишките. По него време те са имали разбирателство с истинската си воля, тяхната собствена воля, така наречената невидима воля. И движейки се в тази воля, те са получавали допълнителна енергия. Значи: който служи, който се е отдал на служене, получава допълнителна енергия, с която да изпълнят своята мисия към човека. Тази истинска воля била свързана с чистия огън и движейки се като чист огън, те били неуловими същества – много динамични, много бързи и неуловими същества.

В древността, пък и досега, пак ще ви повторя, котката избира човека. Тя прави такива излъчвания, че когато много иска да го избере, човек не може да устои. Човек просто казва: „Това коте ми харесва“, или: „тази котка ми харесва“, но той вече няма избор. Котката е направила такова излъчване, защото тя владее нещо и от Пустотата, нещо дълбоко, на което човек не може да устои. Тя го избира, остава само човек да избере, да се разберат във взаимно съгласие. Ако има голямо взаимно съгласие, тогава вече тя може да работи на вътрешен план за човека. След като котките изберат човека, върху тях най-важното си остава съгласието и взаимното проучване.

Мишките никога не могат да си обяснят неподвижността. Те смятат, че тя е необитаема. Но неподвижността е подобна на Пустотата. В нея, в неподвижността, има тайнствени първични сили, които съществата на движението не познават, защото те са сътворени.

Неподвижността е несътворена; Пустотата е несътворена, по-първична и затова в нея има по-дълбоки сили. Именно неподвижността е съединение със скритото в живота – това, което наричаме Пустотата. Затова упражненията в медитация изискват абсолютна неподвижност – това е начин да бъде отстранен умът, битието, сътворението, за да се навлезе навътре в своя собствен център, който е даже нещо повече от Бога. Това е Пустотата, от която произхожда всичко. Движението е сътворено, а неподвижността е несътворена – тя е първична, тя си остава дълбоката и водеща сила.