Смешното в живота

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Чистият смях въздига. Чистият смях осветява пътя отвътре. Чистият смях възкачва все повече Душата.

Чистият смях не е от ума, а от Душата. Чистият смях превъзхожда ума, света и времето. Чистият смях отнема бремето.

Чистият смях е висше лекарство. Той е място, в което човек отива да се укрепи.

Радостта събужда живота. Радостта събужда пътя. Радостта събужда Вечността.

Що е искрената усмивка? Чиста Светлина.

Трудностите бягат от усмихващия се човек.

Искрено може да се смее само чистата Духовност.

В чистия смях има Изгрев. Чистият смях символизира Изгрева. Когато човек се усмихне, в него изгрява Слънце.

Чистият смях увеличава енергията, увеличава здравето, създава увереност, осветява цялата нервна система.

Чистият смях е като дъжда върху цветята.

Чистият смях полива Душите.

Чистият смях е съзнателно оръжие срещу злото. Той възражда Духовните сили в човека.

Чистият смях е роден от Светлината и се завръща в нея. Смехът е разцъфтяване на човека.

Истинският човек, когато не се смее външно, той тържествува вътрешно. Когато се смее отвън, той е омиротворен отвътре.

Чистият смях е Тайнство на Душата, а Мистичният смях е Тайнство на Духа. Докато Душата се смее с цялото си сърце, Мистичният смях на Духа е само загатване, но загатване за нещо Велико. Човекът на Мистичния смях е преодолял и този, и отвъдния свят. Неговата усмивка е от Безкрая.

Смеещият се Буда, това е Посвещението, което е завръщане в себе си, в естеството. Това си ти, няма какво да се постига – затова се смее Буда.

Когато Заратустра се родил, той се засмял на света – не заплакал, засмял се.

Каквото и да практикуваш, ако нямаш явна или тайна усмивка, ти не си практикуващ.

Усмивката разкрива нещо от Тайната на Душата. Човек с усмивка внася разположение в хората. Чрез усмивката хората си обменят цветя.

Когато познаеш себе си, ще се зароди твоята Вечна Усмивка и от този момент нататък злото няма да може да ти я отнеме.

Усмивката е място, в което злото не може да влезе. Усмивката е чисто и свято пространство.

Човек, който има честна усмивка, не може да бъде опетнен от света.

Усмивката е по-дълбока от всяка скръб, но ако ѝ отвориш вратата.

Смехът може да възвърне стремежа, вдъхновението.

В тежки случаи, ако можеш да се смееш, ти си над нещата. Ако можеш да се усмихнеш и на смъртта, преодоляваш я. Погледни смъртта с усмивка и няма да можеш да умреш.

Ако трудностите могат да ти ограбят смеха – значи, дяволът влиза в тебе, разполага с тебе. Обаче, ако ти можеш да съхраниш смеха си в трудните условия, ти си Воля, ти си Дух, ти ограбваш дявола.

Малката чиста радост е непробиваема, тя е като запалена свещ. Щом дяволът не може да ти я отнеме, той изгаря. Отнеме ли ти смеха, той те покорява.

Усмивката е скрита Воля, която е над трудностите. Тя показва, че човек има Дух, има Душа.

Човек, който може да се усмихва в тежките ситуации и събития – той е над тях, той ги управлява. Усмивката в трудностите означава, че човек владее себе си.

Усмивката е наше тайно и древно оръжие срещу всички проблеми на света.

Злото няма усмивка, адът няма усмивка. Усмивката е Дар Свише. Душата има усмивка.

Не е важно каква е трудността ти, а как се чувстваш, как се чувства твоята Вечна Душа – това всеки трябва да узнае.

Чистият смях е съставен от свободната енергия на Душата. Чистият смях е живата сила на Душата.

Да се усмихваш на трудностите, това е Духовно Изкуство.

Има ли криза, която може да устои на чистия смях? Чистият смях може да ограби кризата.

В чистия смях има Прозрение. Той е съставен от Душа, Свобода и неуловими очи.

Чистият искрен смях е трапезата на Възвишената Душа.

Когато Слънцето изгасне, чистият смях в нас може да го замести.

Чистият смях е Велик Дарител – той дарява не неща, а себе си.

В честността е успехът, в смеха е лекотата, в усмивката е тържеството.

Ако има нещо, от което трудността се страхува, то е смехът. Ако има нещо, от което смъртта се страхува, то е усмивката.

В чистия смях има полет, в усмивката – крила на орел.

Смехът е Велик Воин. Усмивката е Древен Меч.

Когато чистият смях се е случил, явили са се Същества от Безвремието.

Радостта е от сърцето. Чистият смях е от Душата. Усмивката е от Древността, тя е повик от Безкрая.

Искреният смях е съставен от Лъчистата Първоматерия.

На Искрения смях се радва самата Тишина.

Усмихне ли ти се Бог само веднъж, вече изгубваш способността да желаеш световете. Пожелаваш само Него.

Ново разбиране за майката и раждането

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Майката не е нещо земно – тя е ефир и този ефир те отглежда, и те води към Праизвора, откъдето си слязъл.

Майката ти дава нещо от своя Извор, от своята Изначалност, която е друго Име на Любовта.

Майката – това е трепетът на душата, трепетът на лекия ефир. Тя те прегръща с неземните обятия на Безкрая.

Ако майката е истинна, ти няма да станеш човек, ти ще станеш Храм, Светилище, Слънце от друг свят.

Всеки търси своята изгубена майка, която всъщност е Любовта Божия.

Когато човекът стане Любов, той ще открие своята Безкрайност.

Раждането ни прави видими. Смъртта ни прави невидими. Ние идваме от Невидимия свят заради Божия Замисъл.

Това, което ни ражда и ни отглежда, е Божията Любов.

Раждането е Мистерия. Как се образуват очите? Откъде идват те? Как се извайва сърцето? Велик Невидим Майстор работи по определени закони.

Думата Даварая на Аразума означава: Свещено Изречената, Свещената Жертвеност. Това всъщност е Истинната майка, скрита във външната майка, която влиза в нея, за да я учи.

Даварая е Свещено течение на Древночистия Живот. В това течение децата души се отглеждат.

Има красиви Имена в света. Например: Лазурия – да те отглежда Ясното Небе; Лъчезария – да те отглежда Светлината; Мерлина – да те отглежда Тайнството; Благомира – да те отглежда Благият Мир. Има и много Дълбоки Древни Имена, но при тях отговорността е много голяма.

Децата не са земни, те са Духовни същества и не майката ги ражда, а Божията Любов.

Майката е само вратата, през която слиза Замисълът на Божията Любов. Майката не може да създаде дори косъм, нито нокът, а окото – то е от съвсем друг свят.

Животът е Тайнство. Той е потекъл от Бога. Бог е Животът. Бог тече в нас и затова ние живеем. Ако Бог се оттегли, ние пресъхваме.

Чистото Сърце

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Само едно Чисто Сърце може да прозре Справедливостта. Сърцето е виждащо, а не очите.

Чистото Сърце е Божествен Дар за Пътя.

Бог се образува само в Чистото Сърце.

Чистото Сърце е точен Водач на човека.

Бог познава Тайните на Сърцето ти. Чистото Сърце е Нерушимостта, Тайната Канара.

Само Чистото Сърце е Храм.

Ако поведението на човека е сърдечно, то той ще разбере словото и ще преобразява.

Чистото Сърце е Сияеща Реалност. Чистото Сърце никога не губи крилата си.

Само Бог може да влиза в Чистото Сърце.

Сърцето може да се превърне в диамант за човека.

Чистото Сърце е Тихият Смисъл. Чистото Сърце е чуло Гласа Му.

Само Мъдрите имат Живо Сърце – Любещо Сърце.

Сълзите са слънцата на Чистото Сърце.

Истината обича да докосва Чистото Сърце.

Чистото Сърце е Духовен мед, Духовен нектар.

О, Господи, направи Сърцето ми Мистерия!

Агарта. Царството на Посветените

Автор: А. Сент-Ив Д’Алвейдър

Предговор към второто издание

Според Древната история на Агарта, Истинският Син се състои от Светлината на Слънцето.

Само от Синовете на Слънцето може да израсте Животът. Когато Истинският Син на Агарта си отвори очите, настава Светлина, а когато си затвори очите, се явява Сияние.

Истинското Слово според Древната история на Агарта е Глас на Предвечната Светлина… и всяка Буква от това Слово е един тласък към Невидимото.

Много може да се говори за Агарта, но винаги ще остане нещо неизречено.

Предговор към третото издание

Агарта е част от Скритата Прародина. Народите възникват и изчезват, но Прародината е една.

Тайната съществува във вид на Велика Мъдрост. Агарта е Обетованата Земя. Тя е Свещена Държава.

За Агартяните златото не е ценно. Ценен е Пътят към Бога.

Агарта – велика подземна Държава без закони, полиция и войска. Агарта е устроена от Бога. Тя е Богоустроена.

Агарта е белязана от Древност и Вечност. Агарта е Древната Слънчева Култура, изпусната от човечеството.

Агарта е величествено извисена и недостъпна за насилие. Агарта е Център на скритото Божествено Знание.

В Агарта царува Съветът на Първородните. Разумните и Посветените в Агарта се ръководят от Богове.

Агарта е Държава на Великото Царство Божие – Царство, състоящо се от Дух и Истина.

Агарта е Древен Замисъл от Божия План. Никой смъртен няма път към Агарта и Царството Божие.

Агарта пази и съхранява бъдещето на човечеството. Катаклизмите, които засягат света, никога не докосват Агарта – Царството на Бога.

Агарта е Мистичната пътека на света – Чисто Духовно Светилище.

Царят на Агарта може да задвижва събития с власт, дадена му от Древния Разум.

Агарта е място на Безсмъртните, Блажените. Тук злото е безвластно.

Владетелят на Агарта е част от Древността на Самия Бог.

Туарег

Автор: Алберто Васкес-Фигероа

Що е това Пустиня? Странно място, особен път, изпитание и дом за Избраните.

Пустинята е море от пясък и Безпределност. Тук главната птица е Вятърът.

Има хора и духове, които имат особена връзка с Тайната Душа на Пустинята.

Само Призовани могат да узнаят Тайнството на Пустинята – за тях Пустинята е Рай.

За да обикнеш Пустинята, тя трябва да те е поискала.

Пустинята е място на Потайното Единение с Всевишния.

Пустинята е място, в което можеш да видиш колко си дълбок, колко си Дух.

Пустинята е мястото за среща с Непознатото. Що е Непознатото? Това е Бог.

Що е Пустинята? Това е метод за придобиване на себе си.

Тук, в Пустинята, докосването до вода е докосване до злато и диаманти.

В това странно място, в това величествено място, в тази велика самота – сам с Бога, това е грандиозно. Дух в Пустинята и Древен Дух в Безкрая.

За да разбереш Пустинята, трябва да си изтъкан от безкрайно уважение към нея.

Тук, в Пустинята, живеят много заключени духове и те звучат странно, стенещо, особено, което е част от тяхното минало.

Туарегите са загадъчен, прикрит пустинен народ – народът на забулеността, синове на вятъра.

Туарегите казват: „За Духа нищо не е страшно“. Те казват: „Това, което ни се случва, Бог ни го е пожелал“.

Туарегите казват: „Животът ни в Пустинята е много тежък, но имаме утехата, че сме свободни“.

Според Туарегите в Пустинята, за да устоиш, трябва да си камък. Потайно е умението да се уединиш навътре и да се преобразиш в камък.

Пустинята е Първична като Нищото. В Пустинята не палиш свещи, а вярваш Тотално, Безусловно.

Велико Умение е, когато те нападне могъща пустинна буря, да се скриеш в сърцето си.

В Пустинята няма религия – а само Дух.

В света Бог ни учи на определеното. В Пустинята Бог ни учи на Неопределеното.

Отиваме в Пустинята, за да сътворим Бог в себе си.

Ако водата в Пустинята обича човека, тя му дава очи да я открие.

В Пустинята няма свят, а само възприятия. Всички Истински хора са родени от Пустинята, от Тайната на Нищото.

В Пустинята водата живее като еликсир – Светла Същност.

В Пустинята няма живот, за да можеш ти да възникнеш като живот – да се зародиш от себе си.

Пустинята е време без време. Всеки Мъдрец в Пустинята си има изградена Тишина.

Ако Бог е в тебе, Пустинята ще ти слугува. В Пустинята водата има вкуса на Бога.

Ако Пустинята те е избрала, тя ще ти стане дом.

Пустинята е Учение без писания. Пустинята е Мистична книга.

Пустинята е тялото на Нищото. Пустинята не е земя, Пустинята е Свобода. Само Мъдрецът има какво да даде на Пустинята – той дарява Сърце.

В Пустинята първо е Жаждата за Бога, а после е жаждата за вода.

Който съумее да махне булото на Пустинята, ще види Бога.

В Пустинята срещнеш ли точния човек, това е лечение. Човек за човека е болест, но точният човек е лекарството.

В Пустинята ти си опората в себе си, в своето Нищо.

Не можеш да завладееш Пустинята, тя те завладява.

Ако в Пустинята си овладял себе си, намерил си своя Дух.

В Пустинята има само едно годишно време – Времето на Духа.

Пустинята е Дар да видиш себе си вътрешно.

В Пустинята Духът е Пътят, а ти си само краката.

В Пустинята има нещо неродено, за да родим себе си.

В Пустинята ти си повече Несъществуващ, а това е Свободата.

В Пустинята най-важното, което споделяме, е Бог – Несподелимото.

Светът е място за разсъждения. Пустинята е място за Дълбини.

Пустинята преподава Неуловимото. В Пустинята не тече време – а Дух.

Ако не обичаш Пустинята, тя ще те заблуди.

Морето е знание за живота. Пустинята е знание отвъд живота.

Пустинята иска твоята Несътворена Любов.

Истинските пустинни хора – това е Народът на Нищото.

В Пустинята трябва да станеш извор в себе си.

В Пустинята можеш да избягаш от хората, но не от себе си.

В Пустинята оазисът е нашето Сърце.

Книга за Иблис

Автор: Д-р Джавад Нурхбаш

Бог е допуснал Иблис, защото го владее.

Нашите врагове не са хора, но духове – иблиси, вселени в хората.

Иблис е изкушенията. Който не е победил изкушенията, не може да говори от Висша гледна точка.

Не Иблис е твоят грях, а твоето своеволие.

Избавлението от Иблис се нарича Любов към Бога.

Иблис сгъстява материята, а Бог я разрежда.

Грехопадението не е в Иблис – Сатана, а в тебе. Грехопадението говори за изгубената Любов към Бога, но в грехопадението е скрито и извисяването.

Без Бога никой не може да преодолее Иблис.

Иблис е вкарал хората във времето, а Любовта към Бога е излизане от времето и сътвореността.

В грехопадението Бог се е отделил, за да Го търсим и да Го придобием.

Чрез грехопадението Вечността е слязла във времето.

Мъдрият вади светлина и нектар от Иблис.

Иблис и грехопадението са вкарали падението в телата и във времето. А Любовта в миналото е била между Души – извън времето, несътворена, но сега е между сърца и умове. Но ако се срещнат Души, те излизат от времето и навлизат в познатата несътвореност.

При преодоляването на Иблис и изкушенията, човекът открива себе си.

Вътре, в Иблис и в изкушенията, ти си в земното, мъртво мислене.

Иблис не е врагът, изкушенията не са врагът. Но ти, човекът, си врагът на себе си и тогава и изкушенията също са ти враг.

Иблис не е Реалност, змията не е Реалност, но действа като грехопадение, като скрит Божествен Замисъл.

Целта на грехопадението е израстване в Божието Единство, а когато това се случи, от змията остава само свалената ѝ кожа.

В грехопадението е предопределено извисяването.

Който се извиси, става Дух – Избран Народ.

Ако търсиш истински Бога, Иблис е без значение, грехопадението е без значение.

Жените Суфи

Автор: Д-р Джавад Нурхбаш

Изчезналите Суфи Жени са Същества на Чистия Духовен Подвиг. Тези Суфи Жени помнят само Бога и нищо друго.

Да си Суфи-предан, това е великият дар на Пътя към Бога. Суфи-преданите – това са Душите на Бога, а не душите на света.

Суфи Жените – това са Живите Светилища на Бога. Те са Свещено Изречени от Словото.

За Суфи Жените животът и смъртта са съдба. Само Великата Отдаденост на Бога е Освобождението. Суфи Жените помнят, че е имало нещо преди живота и смъртта, и на Него те посвещават себе си.

Суфи Жените са кристали, безценни диаманти, скъпоценни камъни, светлини небесни, лазурни сияния, живи слънца, ясни тайни на живота, истински същества на мира, ухаещи небеса, благи цветя, прелестни дарове... и знам, че няма да ми стигнат думите, защото ги видях отвътре – там, в Неизразимостта. Тук няма никакво щастие, защото щастието е престъпление. Тук има само Бог и нищо повече.

В този свят на глобална илюзия Суфи Жените, Мъдриците, знаят за Кого живеят, от къде са дошли, къде ще отидат и затова Предаността им е Велика. Великата Преданост към Бога – това е Чистият Спасителен Път. А щo се отнася до злото – чрез злото Бог ще очисти света от злото, защото хората ще постигнат различаване чрез Бога.

Суфи Мъдриците са Забулени Висоти. Те живеят в Мистичното Древно време на Любовта – Древното Очарование. Тези Суфи Души са Древни Храмове, те живеят в Неговата Неизразимост, Обетованата Земя. Животът е друг, когато си в Бога – Древното Място. Тяхната Любов е Движение в Бога, тяхната Истина е в Дълбините.

Тези Суфи Жени знаят, че светът – това е живата смърт. А те са избрали Живия Бог, Живия Живот.

Тези Суфи Жени са слезли на Земята, за да търсят себе си, своето велико обожествяване и завръщане в Бога.

Тези Суфи Жени са извън човешкия опит и отвъд земното мислене – те са в Божествения Опит, те са в Опита над света.

За тези Суфи-предани Души съществува само Божията Воля. Тяхното усърдие е нещо твърдо като диамант. Те живеят в Душата, в Свещената Сила, в Изобилието на Съкровеното. А Душата е Ключът на Живота, когато се е посветила на Бога.

Усърдието е Душа. Възходът е Душа. А Великото Уединение е прекратяване на себе си.

Творческата сила на мисълта

Автор: Джеймс Ален

Който следва правилната мисъл, не се обърква.

Бог е, Който прави мисълта интензивна покоряваща сила.

Където изпратиш мисълта си, там си и ти.

Мисълта е стихия, ако се е вслушала в Духа, в Бога.

Всяка мисъл е същество, което извървява своята съдба.

Бъдете бдителни, защото и висши мисли могат да се използват за нисши цели.

Мислите в теб показват съществата, с които общуваш.

Мисълта на Мъдреците отива далече, защото те заемат скромно положение.

Ако Бог се всели в твоята мисъл, тя става могъща.

Мислите са лекари, целители, пазители.

Който има силна мисъл, не е властен.

Мисълта е положителна или отрицателна, а Мъдростта е Лъчиста.

Мисълта е светла или тъмна, а Мъдростта е Сияеща.

Човекът на правилното мислене няма гняв в себе си, но има строгост. Бог превъзхожда всяка мисъл. Бог е съкровището на чистата мисъл.

Само Бог може да успокои тревожната мисъл.

Ако си овладял себе си с Божията Милост, злата мисъл не може да те владее.

Имаш правилна мисъл, ако умееш да управляваш себе си.

Който действа показно, не е силен. В Покоя всяка мисъл се успокоява.

Мъдреците умеят да бъдат могъщи и слаби, защото са в различаването.

Страхът не е в мисълта, той е в тебе.

Ако ти е дадена силна мисъл, осъзнай, че Бог е позволил и допуснал това.

Мислите са тук, но не се показват на виждане, но дълбокият усет ги улавя.

Ако вложиш сърцето си в една чиста мисъл, тя става жива сила, защото следва Бога.

Всяка тревожна мисъл се лекува с Покоя.

Съзнателно самовнушение

Автор: Емил Куе

Предговор към първото издание

За да работи една мисъл дълбоко в човека, тя трябва да е осъзната, да е съзнателна, трябва да е обхващаща. Това не се отнася до бедното и ограничено човешко съзнание, защото обхватът е качество на Духа. Обхватът на Неговия Дух е поразяващ и само когато това Слово проникне в човека, стават промени. Защото Словото е универсално същество и то самото е съзнателно вътре в себе си – в своя Дух, и затова то знае нуждите на милиарди същества във Вселената. Това Слово осигурява всички най-важни и съществени нужди на човека и го подкрепя в трудните мигове на живота.

Бог е предвидил всичко за човека, но той трябва да умее да чака и затова е казано: „Който изтърпи докрай“… Който изтърпи докрай, е този, който може да чака. Тъмните сили не обичат техните ученици да си внушават положителни мисли, защото положителната, светлата мисъл е криза за черните…

Работете с положителните самовнушения – те са динамични сили, които ще преобразят злото във вас. Словото е сила, която всичко преобразява… Чрез Словото човек може да се роди в Нов живот и в Нови измерения. Словото е лечител, защото Словото е Бог. Но Словото работи мощно само при условието на вярата, т.е. само когато му вярваш.

Учителя казва: „Ако в една дума можеш да вложиш живот, всичко можеш да постигнеш с нея“. Мислите са живи – много същества се обличат в нашите мисли. Всички възможности на човека се крият в съчетанието на буквите.

Никакво зло внушение не може да се внуши на един Посветен, защото злото е външна сила. А Посветеният работи с контрола – контролът е вътрешна сила, вътрешен метод. Учителя казва: „За каквото мислиш, при него си“… Ако мислиш за Бога, при Него си.

Словото е живо, защото е създадено от букви духове, и оттук важността на това, което си мислим и внушаваме. В Словото може да се сгъстяват, и да живеят в него, много духове. Словото е дом на духовете и затова Словото може да прониква, да лекува, да владее, да успокоява, да наказва, да прощава.

За Посветените Словото е Велика проява на Началото, на Бога. Посветените се движат чрез Силата на Словото си в цялата Вселена. След Голгота злото е развенчано. Христос, като Велик Посветен, показа какъв е пътят на учениците, т.е. пътят на израстването минава през страданието, през бедствието, през злото, през кръста…

И Христос беше на кръста, но после застана над кръста… Той не се поддаде на внушенията на злото… А когато не се поддаваш на едно лошо внушение, то умира… Но ако се поддадеш, ти вече си се раздвоил, ти вече започваш да умираш, защото лошото внушение е лошо вселяване.

Словото – тези букви, тези мисли са в състояние да разрешат всичките ти проблеми и противоречия и именно оттук е и силата на молитвата… И когато една светла мисъл живее в човека, това означава, че в него живее едно светло същество, една динамична духовна същност.

Словото е положително или отрицателно и всеки човек вярва в едното или в другото, в здравето или болестта… Болният е повярвал в болестта и тя му е дошла на гости – посетила го е… Сега трябва да повярва на внушението на здравето и да чака, то ще дойде.

Мислите са живи, те живеят в човека. Те се настаняват в него и си живеят, а понякога си живеят и един свой самостоятелен живот. Всеки човек става това, в което вярва, защото силата на нещата е във вярата.

Помнете: Силата на нещата е във вярата и ако вярваш, те стават. Ако не вярваш, те тръгват да си търсят вярващи… Така и тази книга на Куе си търси вярващи, защото без вярата няма резултати.

Лошият живот е внушен от Сатаната. Лошият живот е магията на Сатаната и ако вярваш в лошия живот – Сатаната те е вързал.

Сега аз искам да ви внуша, че животът е красив, и за мен наистина е красив, и с всеки изминал ден той става все по-красив… Може да ми вярвате, ако имате тази способност, наречена „вяра“. Но може и да не ми вярвате, но аз ще си вярвам. И знам, че като замина от този свят, пак ще вярвам… Няма друг Път за мен, освен Пътя към Бога, а вярата е броня по този Път.

Самовнушенията може да те направят роб или свободен и именно затова се иска съзнателност. Помнете: Словото е онзи творец, който освобождава от робството. Велико нещо е, когато Словото е с теб. Тогава човек е господар на всички отрицателни сили в света.

Човек боледува, защото не знае как да говори. И сега чрез съзнателното Слово трябва да се научи да говори точно, защото е злоупотребил с буквите и думите, и с правото мислене. Тези, които не знаят как да говорят, ще се разболеят от внушенията на злото. А ще оздравеят, когато оправят отношението си към Словото.

За да бъде Словото с вас, вие трябва да имате Свещено отношение. Тогава Словото ще бъде с вас и вие ще бъдете съзнателни.

Когато се приближите до Словото, вие ще се приближите до един източник на енергия, който ще ви даде сила да превъзмогвате, да преодолявате злото. Тогава няма да търсите силата извън себе си.

Словото е могъща сила, която заставя болестта да измени своя път, своето направление и да отстъпи място на здравето. А здравият нека се стреми към Мъдрост.

Предговор към второто издание

Бъди винаги съзнателен за това, което си говориш – за това, което си внушаваш – защото го привличаш.

Да мислиш с Любов и Постоянство за Бога, означава един ден да отидеш при Бога.

Словото е скрита енергийна същност, която се предава на всякакви разстояния.

Самовнушението променя вътрешните причини.

Чрез самовнушението ние привличаме онова, което идва отвътре – то е чистата помощ.

Самовнушението изисква силно Доверие в Невидимия свят.

Самовнушението работи в Безвремието, но слиза във времето.

Чрез честото самовнушение ние контролираме ума си.

Обикновените хора винаги ще се разболяват, защото те не могат да контролират ума си.

Чистото самовнушение е събирател на живата енергийна сила.

Самовнушението, когато е съзнателно, е потъване в дълбокото място – мястото, от което то черпи своята енергия.

Самовнушението води човека до докосването – докосването до чистата сила.

Всяка болест е снижена и полуумъртвена енергия. Самовнушението е възкресяване на тази енергия.

Ако сме осъзнати, самовнушението ще ни учи и просветлява.

Самовнушението има очи от светлина. То знае какво искаме и какво търсим. То е живо и съзнателно Слово.

Самовнушението ни учи на контрол и самодисциплина.

Постоянното самовнушение се превръща в Преобразител.

Самовнушението е Древен метод, скрит в сърцето на човека.

Самовнушението действа като вътрешен помагач – като скрит в нас Мъдрец.

Ако осъзнаем силата на самовнушението, ще разберем, че ни е дадено необятно съкровище в ръцете.

Самовнушението е Алхимически закон. То превръща злото в добро, а доброто в още по-добро.

Самовнушението прилича на ковача – той дълго удря с чука си и накрая в един момент казва: „Ето, готово е!“.

Избирай ти какво да си самовнушаваш, за да не ти внушават други духове или хора това, което не искаш.

Ние не знаем, че едно светло и сияещо самовнушение лекува нас и успокоява умрелите ни близки, които са в нас. Ние още не умеем да виждаме в Невидимото.

Самовнушението ни води в собствения ни скрит център.