Древното е тук
Лекции, том 24 (2013 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Бог е Този в човека, Който прониква до Истинското значение на нещата.

Тайната за Бога е такава, че колкото повече Го опознаваш, толкова по-малко знаеш за Него.

Най-дълбоката необходимост в живота е преживяването на Бога.

Искай нещата да стават, както Бог ги иска, а не както ти.

Бог разкрива на човешкия Дух това, което очите не могат да видят.

Бог всякога ще ни запознава със Своята Неизвестност.

Когато решиш да бъдеш благословение за хората, Бог ще ти даде условия.

Бог не може да бъде разбран, но може да Му имаме пълно доверие.

Обстоятелствата върху тебе са Действащият Бог.

Ситуациите, в които попадаме, са Божия Воля.

Бог е по-силен от всяка трудност, но важното е да съумееш да Го привлечеш.

Ако имаш проблеми с работата си, покани Бог в нея.

Когато живееш с Бога, тежките времена са без значение за тебе.

Грижи се за Бога и Той ще се грижи за тебе.

Бог е Абсолютен Приятел на човека, но трябва да Го заслужиш.

Бог понякога не ни предпазва от определени страдания, за да не ни ограби Дълбочината.

Срещата с Бога е солта на живота, вкусът на живота.

Бог работи по Свои закони чрез Злото.

Ако Бог не е в тебе, ако Той не е в сърцето ти, тогава смущението става реалност.

Всички пътища водят до Рим, но Бог не е там – Бог е в Истината.

В Древността нямаше нищо, но имаше Бог. Не питай какво е Бог, а какво си ти.

Живей в Бога и няма нужда да си устройваш живота.

Откъси от неиздадената книга
„Бог е Приятелят“ на Елеазар Хараш

Покоят е виждащ
Лекции, том 25 (2014 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Реалността е опасна. Истината е още по-опасна, но аз казвам: Тръгни по този Тесен Път, защото там ще откриеш Покоя.

Човечеството не познава Покоя, защото то не познава Пътя си. А който не познава Пътя си, се самоунищожава.

Човекът е майстор на падението си. Не чакай Спасителя – подай си ръката, а Спасителят знае кога да дойде в твоя живот. Но ти трябва да си подготвен.

Истината е труднопоносима, ако ти не си подготвен.

Питат ме: „Какво нещо е човекът на Покоя?“. Казвам: Човекът на Покоя има Тайно Сърце. Това Сърце не вижда света, то вижда само Истината и Безкрая.

Сърцето на Покоя е видяло Бога. Това Сърце не е земно – то е Древен Храм.

Покоят е изгубеното Древно Учение.

Казаха ми: „Аз имам дарби“. Казах им: „Твоите дарби са жалка история, те са историята на невежеството“. Казвам: Сърцето е над всички дарби. Изначалното Сърце – това е мястото на Покоя.

Осъзнай своята невидимост – ти си повече невидим, отколкото видим. Ти си Дух, но си мислиш, че си човек. Аз отдавна знам, че не съм човек.

Блажен е нищият. Блажен е докоснатият от Нищото. Това е Откровение, което те осветява. Отреченият познава това.

„Докоснат от Нищото“ на жречески език означава: придобиване на Третото Крило на Орела. Според Толтеките такъв човек става Същество от Неведомост.

Сърцето е Древен Кристал. Но традицията на Тишината не позволява да се навлиза в тази Древност.

Тайната е Велика. Мистерията е Непознаваема. Нима този и Онзи свят са мои светове? В Тайната все още живееш, макар и Истинен Живот, но все още живееш, все още си ограничен.

В Мистерията е друго – там изчезваш, и това на атлантски език е: „Третото Крило на Орела“. Това е част от Древното Всемирно Вярване.

Отломък от неиздадената книга
„Третото Крило на Орела“

Истината превъзхожда бъдещето Лекции, том 26 (2015 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Мъдрецът не търси Истината – той я създава. В Истината е последната дума.

Истината изпепелява времето.

За какво ти е Библията, ако нямаш чисто сърце? За какво ти е разбиране, ако нямаш Истината в себе си?

Който може да влиза в Светилището на Бога, може да разреши всеки въпрос.

Който има Истината в себе си, той може да кондензира своя Дух и да образува Бог в себе си. Изрекох ви Тайна.

Настоящето не означава, че ти си тук. Тук е само Бог.

Свещта угасва, Любовта – никога.

Не е важно дали си в настоящето, а дали си в Бога, дали си в Истината.

Който е тръгнал да търси богатството, той вече се разорява, но късно ще разбере това – в следващото прераждане.

Ако живееш в Истината, има ли значение какво казва светът?

Имаш ли Истинност, вече си богат. Имаш ли Мъдрост – ето Покоя.

Ето ви една Истина: Концентрация в Бога и никога върху проблемите.

Ти не можеш да владееш Истината, но можеш да позволиш да те владее.

Любовта Го търси, Мъдростта Го докосва, Истината се слива с Него.

Ако Бог не иска да те излекува, всички лекари, лечители и лекарства стават безпомощни и безсмислени.

Любовта към Бога е Истинското лекарство.

Там, където Бог Го няма, всичко е провал – дори и успехът.

Без Бога никой не може да управлява себе си. Който търси Истината, сам Бог ще го обучава.

Любовта е невъзможност да правиш зло. Мъдрият има движение, по-бързо от мисълта. Смирението е Мистично евангелие.

Истинният човек може да сгъстява Бога в себе си.

Истината е моят Храм – другите храмове съм ги погребал.

Гласът на Словото
Лекции, том 27 (2016 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Словото е Древна Сила. Тези, които са Го познали, са станали Цивилизация. А които не са Го разбрали, са си останали народи.

Древното Слово е Богоподобие – наричали са го „Жрец“.

Само Съществата на Словото са придобили Истината, защото самата Истина ги е обучавала.

Бог е Гласът на Словото, останалото е само говорене.

Древното Слово е Дух, слязъл от Мистерията. Словото е слязло от Тишината, за да разкрие Безкрая.

Словото е неизвестна наука в света. Сам Бог го открива на тези, които е избрал.

Грехопадението е падение в Словото.

Тези, които не са познали Словото, са станали хора. А тези, които са Го познали, са Цивилизацията – те са Свободни Духове.

Словото е Великият Дар на Живота. То ни е дадено, за да се преобразим от хора в Свободни Духове.

Живият Глас
Лекции, том 28 (2017 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Има много хора, които ти говорят външно; но когато някой ти говори с Тайната на Гласа, с Тайната на Бога в себе си – тогава той те докосва вътрешно и ти казва нещо отвъд думите.

Сътворените гласове са напуснали Тишината. Несътворените са останали в Тишината.

Бог има Таен и Могъщ Глас. И когато Бог иска някой от Избраните да Го чуе ясно, Той отстранява всички други гласове.

Има гласове с голяма Дълбочина, която идва от Невидимото.

Гласът е особен род тънка духовна енергия – и тази тънка енергия може да изговаря Същността.

Духовният Глас се определя от Чистотата на съзнанието.

Това, което чуваш в Дълбините си, е по-важно от това, което виждаш.

Ако искаш да чуеш Разумния Глас в живота си – слушай с Целостта си.

Чистотата е Гласът на Живота.

От Чистия Глас извира Светлина и Сияние.

Произходът на Гласа е Тайнство на Божието Действие. Гласът е Тайна на отделянето от животинското царство. Нещо от Същността на Душата е влязло в органа на речта и това е отличило човека от животното. Словото е влязло в гласа и речта на човека и е призовало човека към един друг път на развитието.

Гласът може да бъде всесилен лекар, мъдър учител, тайнствен успокоител, чуден вдъхновител, източник на радост, слънчево тайнство, кристален мост…

Има гласове, които действат като еликсир. Има гласове, които ни повеждат към Бога – към чистия път на развитието.

Красиво е да срещнеш в живота си Гласа на Истината.

Бог е Животът
Лекции, том 29 (2018 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Когато Бог тече, и Животът тече.

Бог е облякъл Живота в движение и сила. Създаден си в тяло, за да осъзнаеш, че си Дух и Душа.

Животът е свято училище.

Чистото сърце е измерение на финия, вътрешния Живот.

Истинският Живот е преди водата и преди енергията. Това е Древният Живот, преди да е слязъл.

Древният Живот е състояние на Чистото Небитие, Чистата Свобода.

Животът не е във времето, но той е слязъл долу за опит и Възкресение.

Зад Живота има Друг Живот. А зад този Друг Живот има Нещо, което е Над Живота.

Животът е Мистичен и Неразгадаем, защото се движи от Велика и Скрита Сила.

Бог присъства Скрито във всеки Миг.

Животът се храни с Любовта – с Небесна Храна. Любовта е слязла и е станала Живот.

Животът е потекъл, защото е бил изречен. Душата е Светилището на Любовта.

Любовта дарява Живот. Истинският Живот е Нероден.

Дълбоко в нашето Уединение има скрит Извор на Живот.

Кой е най-великият Дар на Живота? Уединението.

Животът в Бога е Тотален, а в света е относителен. Любовта храни Живота.

Животът е слязъл и е станал движеща се материя.

Има нещо по-дълбоко от нашия Живот – това е Тайната на Бог в нас.

Животът – това е Гласът на Бога, Гласът на Безпределността.

Устрем
Лекции, том 30 (2019 г.)

Автор: Елеазар Хараш

Истинният Устрем е звук от Тайната Сила на Чистия Дух.

Устремът е докоснат от Безвремието.

Устремът няма гроб. Устремът е Духовно Светилище.

Устремът е Мистичен.

Какъвто е Устремът, такава е съдбата ти. Устремът вселява: Дух в мрака – Дух в светлината.

Устремът пробива скали. Устремът е Птица отвъд Небето.

Устремът е Дух, който прекосява Вселената – тя не може да го задържи.

Устремът звучи, но не е музика.

Устремът пронизва смъртта: тя не може да го спре.

Устремът осмисля и молитвите, и медитацията: без Устрема, те не постигат Целта.

Човекът на Устрема е излязъл от Истината и в Нея се връща.

Чистият Устрем е виждащ, той знае Пътя си към Ясната Неопределеност.

Устремът е Вихър отвъд света. Устремът е Благовестието.

Устремът е Чист Лъч от Божията Същност.

Съкровеният Зов.
Книга първа от „Пътуване към Сърцето на Бога“

Из Словото на Учителя Петър Дънов

В Тебе живея, в Тебе съществувам, защото си ме призовал.

Още когато нямаше свят и Вселена, в Тебе съм бил. Ти си споделил Себе Си с мен. Ти си споделил с мен Своята Несподелимост и ето ме в Тебе!

Призовал си ме да съм част от Тебе. И така изгубих себе си в Тебе.

Понеже съм в Тебе, Твоят Замисъл сияе в мене. Виждам Те, защото Ти си ме видял.

Ти ми даде Словото, защото преди това Ти ми даде Себе Си.

Ако Словото е Богатството, което нося, то е, защото Той така е решил.

Той, Неизреченият, изрече Словото Си в мен и аз се покланям на това Слово.

Бог се изричаше в мен и аз все повече Го опознавах.

Бог е Явен в Словото ми и Скрит в мен. Пазя Го в Дълбините си, за да е винаги в мен.

В Дълбините си нямам нищо друго освен Неизречения.

Моят опит е извън света, защото Той ме избра.

Щом си в Бога, Бог е твоят Действащ, а ти си само Сърцето Му.

Някога за мене имаше само един Висш свят. Сега за мене има само Един Бог… И само Той е Реален.

Вие мислите, че имам сърце. Моето сърце е Сърцето на Бога. Моята воля е Волята на Бога. Когато аз говоря, Той излъчва Сърцето Си.

Бог ме скри в Своята Безкрайност. И дълго живях там, но каза ми: „Слез при Възлюбените Ми души“.

Когато Той ме призова, станах Дух от Духа Му.

Вглеждам се в Бога и веднага узнавам, че Той ме гледа, а не аз Него… И така Му позволих само Той да гледа, защото, когато Той гледа в мен, аз осмислям себе си чрез Него.

Слава на Бога, че всичко, което правя, това е Той! Ето защо възлюбих всичко, което правя.

За нищо не се тревожете, защото Бог е Единственият Водач.

Ако не се тревожиш, ти всякога си в Древния Път.

Имам само Бог, всичко друго е Покоят ми. Следвайте ме!

Не се стараех да разбера Бога. Постарах се да стана Той… и така Го спечелих. Ако Го бях разбрал, щях да Го изгубя.

Имам само Бога и Неговата Неведомост е моят Учител.

Имам само Него, а Той тече в мен със Своята Неизразимост. И аз се оглеждам в себе си като Извор от Праизвора.

Сродството ми с Бога е Безначално, то е без начало и без край. Сродството ми е Древно – то е скрито в Безмълвието, което никога не изрича себе си.

Послание към
Възлюбените на Бога.
Книга втора от „Пътуване към Сърцето на Бога“

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Ако Той е в мене, разбирам Го. Ако аз съм в Него, живея Го. Ако съм в света, осмислям Го. Но това е все Той.

Каквото и да мислиш за Него, Той е нещо друго, но всякога е Любов.

Неговата Любов към нас е всякога Истинска. За да Го познаеш, Той трябва да е поискал да Го познаеш.

Ако Го любиш, Той е избрал да Го любиш. Иначе щеше само да Го уважаваш.

Не можеш да Го познаеш с думи или с мълчание. Можеш да Го познаеш, ако Той иска да те познава.

Ако Той ти се е явил, твоето Пътуване към Него е благословено.

Ако Той те е докоснал, Той ти е позволил да вървиш към Него.

Всички, които са Предани, Той ги учи на това, което не може да се научи, но което е ясно.

При Чистото Виждане Той е Ясен и Скрит.

Намерил си Същественото, ако си Го търсил като Несподелимия.

Той иска да се пробудим за Неговото Небитие, за Неговата Неизмеримост.

Той е без дъно. Той е навътре, навътре и това е нещо безкрай.

Ако океанът е капка за Него, тогава къде е Дълбоката вода?

Обичай Го като Незнаен, за да се приближаваш към Него.

Той е Подобие на Неопределеността.

В Него Слънце не свети. Тук Той Сам е Светлината Си. Той е Самосветещ.

Той е Учителят в Учителя и затова люби Учителя.

Все едно е какво правиш – бъди в Него.

Кое е правилно – да практикуваш или да живееш в Него?

Стани Нищо и ще отстраниш света. Тогава ще остане само Той, а Той е твоят Единствен Живот.

Божествено Учение за Висшия Подход

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Който е овладял Тайната на Подхода, той е станал Господар на Покоя.

Човек с Подход има власт над времето и света.

Подходът е Древност, отношенията са дошли по-късно.

В отношенията размишляваш. В Подхода израстваш.

В Подхода има нещо, което може да смути дори и хаоса.

Отношенията са болести, знания, поучения.

Подходът е лекарство, опит, Мъдрост.

Отношенията те учат, а Подходът те променя.

Който търси Истината, преди всичко трябва да открие Подхода. Отношенията са пътувания във времето, а Подходът е Вдъхновение.

Отношенията търсят човека. Подходът търси Бога.

Отношенията са търсене. Подходът е Завръщане, Възкресение.

Подходът е нещо, извлечено от Самия Бог, а отношенията са от падналите духове.

Подходът е несътворен. Отношенията са сътворени.

Отношенията имат край. Подходът започва, но никога не свършва.

Който има Подход, чува Древния Му Глас. Който няма Подход, над него царува съдбата.

Отношенията са влизане в света. Подходът е излизане от света.

Тези, които обичат света, нямат Подход нито към себе си, нито към другите.

Подходът е Жив Закон, а не видение. Подходът е устроителят на живота. Подходът е ваятелят на равновесието. Чистият Подход, дори когато е явен, е Тайно Изкуство.

Чистият Подход е нещо по-дълбоко от опита: той е Окултна Мъдрост, а опитът е нещо, което дълго трябва да зрее.

Ние можем да оправим себе си само чрез Чистия Подход, защото той е Светъл Водач.

Човекът не знае къде води себе си, но Чистият Подход знае Пътя.

Тези, които не познават Чистия Подход, ще бъдат изморени от себе си.

Който няма Чист Подход, е разрушител на себе си.

Всяко зло се разбива в Чистия Подход. Чистият Подход е Врата за слизането на Висшия свят.

Чистият Подход е Висш знак, той идва от Висша област в човека.

Човешкият подход е убиец на Истината. Божественият Подход е възкресител на Истината.

Пречистият Подход е крепост на Бога – в този Подход вибрира сам Бог.

Чистият Подход е крепост. Отношенията са развалини и някакъв човешки опит.

Твоят Древен Път е скрит в твоите Подходи към нещата.

Чистият Подход е нещо много повече от метод.

Формула: „Господи, научи ме на Твоя Подход, защото Твоят Подход е Изцеление!“.

Великият Древен Подход – той съществува, а не бъдещето.

Узнал ли си Подхода, ще видиш Безкрая, а щом го видиш, не си вече от човешката раса.

Чистият Подход е Глас от Древност. Яви ли се, той смущава дори Боговете.

Има Подход, при който и смъртта е замръзнала.

Когато духовете са изгубили Подхода, те са напуснали Вечността и са станали хора.

Подходът не общува със света. Той общува с Древното Начало.

Подходът разрушава света и възражда Вечността.

Ако имаме Подход, Древността ни е дала нещо от себе си.

Древният дарява Избраните с Подход. Подходът е Светилището на Древния. Подходът е остров от Прасветлина.

Подходът е противоположност на Вселената и затова тя е блуждаеща. Подходът има Обиталище в Бога, а във Вселената слиза рядко.

Подходът е велик преобразител на духовете. Подходът е Древно Богатство. Той вдъхва в човека Бог и човек почва да диша Бога.

Подходът променя условията.

Подходът дарява вечен развой – той се движи от Пълнота в Пълнота.

Подходът е власт, защото Подходът е нещо в Бога.

Подходът е рядко Цвете: то е израсло във Вихъра на Огъня.

Подходът е събудител на най-древната и чиста Сила у човека – Сила, в която сам Бог се оглежда.

Божествено Учение за Възвишените Същества

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Що е Висше Същество? Сам Бог, сформиран в Себе Си.

Едно Висше Същество е казало: „Чрез Божествено Вдъхновение овладях аз Истината“.

Истината в едно Висше Същество може да се справи с всичко.

Мъдростта на едно Висше Същество не е знание, а е едно Древно Състояние, осветено от Истината.

Едно Висше Същество вижда чрез Бога и чрез образуваната в себе си Божественост.

За едно Висше Същество времето тече като мед.

Когато се яви Висше Същество, то не зависи от събитията, то създава събития.

Всяко Висше Същество е Висше, защото е създало Бог в себе си.

Когато напълно вярваш в Бога, ти Му създаваш място, в което Той да се случи.

Който е заживял във Висшата си природа, той вече не е човек на съдбата, той вече не е човек на Земята.

Който е видял Висшето, той е видял нещо повече от самата Красота.

Ангелите са духовно сътворени, те са в движение и светлина, но на човека е даден път към Великия Покой – Мястото, което е Нероденост, Несътвореност.

Ако в твоята голяма скръб не се зароди Слънце, ти не можеш да родиш себе си като Висше Същество.

Висшето Същество диша Огън и Истина.

Едно Висше Същество има голяма и силна концентрация, така то прекрачва светлината и влиза в Бога.

Поради Чистотата си едно Висше Същество може така да се сгъсти, че да се превърне в Дух, и чрез Духа си да влезе в Същността на Бога.

Висшите Същества имат само една Родина и това е Абсолютната Родина – Бог.

Всички Висши Същества се опират на Диханието на Бога. Само Той се опира на Себе Си.

Висшето Същество е видяло Бога и е останало изумено за цял живот.

Висшето Същество търси Бога и в мрака на Незнайното, докато другите спират пред прага.

Висшите Същества са изпълнени с еликсира на Безмълвието и Пълнотата.

Там, където се събират Висшите Същества, там, където се събират Боговете – там са Мистериите.

Съществува Древно Високо Място и то е Бездната. Тук и самите Богове имат безгранично обожание. Това и за тях е един неразбираем трепет, както пеперудата обожава пламъка.

Само на Висше Същество на Истината е позволено да влезе в Бездната.

Бездната е Мистерия и за Висшите Същества, защото тук няма вече упование, нито опора; няма Възкресение, нито Откровение.

Тайното знание на Атлантида е свързано именно с тази Висота, наречена „Бездната“.

Тази Велика Бездна е съставена от Мистерия, от Чистото Нищо, и всички Висши Същества я търсят.

В тази Бездна няма убежище нито за злото, нито за доброто. Тук не можеш да се учиш. Тя те поглъща. Тук не си вечен, ти си безкраен. И това е Прапроизходът – Прадревното Състояние.

Божествено Учение за възможностите и невъзможностите

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Възможностите и невъзможностите в живота, онова, което човек може и което не може – това е необходимо знание за Истинския Път на човека. Това е за онзи, който обича Истината и желае да върви с отворени очи в своя Път.

Човек трябва да бъде вдъхновен във възможността и разумен в невъзможността.

В невъзможността човек се смирява, във възможността се извисява, но можеш ли да се извисиш, преди да си станал смирен?

Който познава Словото, има възможност да стане птица.

Нашите възможности са посети семена на Словото.

Чистото Слово е възможността за Бог в действие.

Словото прави възможността, но когато е натрупано.

Словото е велика възможност, защото е част от великата власт на Бога.

Бог е безкрайната възможност за всичко.

При една величествена концентрация всичко спира да съществува, остава само една възможност – остава само Бог.

Любовта към Бога превъзхожда всички методи.

Великата възможност е, когато диханието ти е изчезнало и се е превърнало в Дух.

Ако си в Истината, ще разполагаш с най-древната възможност – Бог.

Възможността е една велика интензивност.

Думата е сила и възможност на Бога, но ако си в Бога. Тази сила може да се отключва.

Древната възможност, Древната сила е заключена в кръг. Тази сила е затворена в кръга и само Истината може да отключва силата.

Любовта към Бога е възможност Бог да освети Себе Си в тебе.

Изпитанията са възможности към нов живот.

Покоят е възможност, която отстранява ума и света.

Всяка трудност си има възможност. Що е възможност? Ключ.

Божията възможност не може да се види от човешки очи.

За Бог кое е трудно? Всичко е възможно за Бога. Хаосът е възможност да живееш в ума и света.

Чистотата и порядъкът са възможност да живееш в Бога.

Нищото е възможността за Покоя.

Възможността да си в Нищото, е възможност да обладаваш Цялост.

Да си Нищо, то е възможността да си цялостен и при неблагоприятни условия.

Който не разбира Нищото, няма възможност да бъде чист.

Който не познае Нищото в себе си, няма възможност да възприеме Бога и Тайната на Покоя.

Щом Бог е у тебе, няма възможност за тревоги.

Невъзможно е да Го проучваш, възможно е да се приближаваш.

Ако се яви Той, всяка невъзможност става възможност.

Когато Той действа, невъзможно е да Го видиш. Той не оставя следи, а само Присъствието Си.

Възможното е бедно, в невъзможното има много Дълбини.

Ако обикнеш невъзможното, то знае как да те упътва към себе си.

Божествено Учение за Вътрешния Мир

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Който е чул Божия Глас, придобива неземен Мир. Вътрешният Мир – това е Небето в човека.

Колкото по-дълбок е Мирът, толкова по-могъща е Скритата Сила в човека.

Що е Дълбокият Вътрешен Мир? Изгубената Книга.

Вътрешният Мир се основава на Истинното познание на Бога.

Човекът на Вътрешния Мир е скрит в Сърцето на Бога.

Човекът на Вътрешния Мир е белязан с Вечност. Човекът на Вътрешния Мир притежава Тиха Дълбочина.

Чистотата е създателят на Вътрешния Мир. Който има Вътрешен Мир, Бог му е Господар.

Човекът на Вътрешния Мир е човек, устоял в Бога.

Човекът на Вътрешния Мир е открит и непробиваем.

Във Вътрешния Мир виждай Скритата Стихийна Същност.

Пред човека на Вътрешния Мир и бурята трепери.

Кое е по-важно: Дълбок Вътрешен Мир или знание?

Този, на когото Бог е дал Вътрешен Мир, злото не може да му влияе.

Вътрешният Мир не е от Земята. Той е от Духовния свят.

Вътрешният Мир е Духовно Благополучие. Що е Дълбокият Вътрешен Мир? Благословена Земя.

Който има Дълбок Вътрешен Мир, е вкусил Бога. Човекът на Спокойствието е опасност за злото. Дяволът умира в Спокойствието, но в безпокойството царува.

Спокойствието е силна киселина. Когато една обида попадне в Спокойствието, тя се разлага.

Вътрешният Мир е Духовният имунитет на човека.

Дълбокият Вътрешен Мир е Пазител на човека. Вътрешният Мир е изработен от Чудната Божия Ръка.

Вътрешният Мир е Тайна от Царството Божие.

Човекът на Вътрешния Мир е Безвремие.

Вътрешният Мир е липса на свят. Човекът е заживял в Духа си, а светът за него е само една сянка, една илюзия.

Навътре във Вътрешния Мир има Безмълвна Сила.

Човекът на Вътрешния Мир е победил своята тъмнина.

Мъдрият има Вътрешен Мир, защото е страж на самия себе си.

Няма Вътрешен Мир, докато умът не е овладян с контрол. Контролът е ловецът.

Когато човекът на Вътрешния Мир попадне в опасност, неговата Сила и Увереност растат.

Човекът на Дълбокия Вътрешен Мир е познавач на Истината.

Образование има само онзи, който е придобил Вътрешен Мир.

Началото на образованието е Вътрешният Мир, а краят е Безкраят.

Човекът на Вътрешния Мир няма земно мислене, но неземно.

Който е разбрал Бога, е придобил ключ за вратата на Вътрешния Мир.

Който е създал Истинност в себе си, се среща с Вътрешния си Мир.

Ако искаш да имаш Вътрешен Мир, увеличавай своята Истинност.

Човекът на Вътрешния Мир е господар на чистите действия.

С пари ли искаш да си богат, или с Вътрешен Мир?

Вътрешният Мир е позволение да влизаш във Вечността.

Когато дълго време си обичал Бога, придобиваш Вечното състояние на Мира.

Човекът на Вътрешния Мир не говори за Бога, а живее в Него.

Вътрешният Мир е изцеление на твоето минало.

Само Мъдрият може да даде нещо на страданието. Той му дава Вътрешен Мир.

Който има Вътрешен Мир, той е извоювал Свободата си.

Преодолей себе си, за да дойде Вътрешният Мир.

Човекът на Вътрешния Мир, това е нещо от едно друго човечество.

Дълбокият Вътрешен Мир е най-древното лекарство.

Дълбокият Вътрешен Мир символизира Сияещия Разум.

Сферата на Вътрешния Мир е Чиста Истинска Любов.

Знанието може да даде някаква помощ, но не Вътрешен Мир и Реалност.

Що е Вътрешният Мир? Твоята Истинска Същност.

Ако твоята Любов е погълнала твоето знание, ти имаш Вътрешен Мир.

Дълбокият Вътрешен Мир е освободеност от низши светове.

Знанията са змия, но Любовта е Вечен Вътрешен Мир.

Вътрешният Мир е мярка за Чиста Духовност и Божественост.

Вътрешният Мир вечно се намира в твоята Божественост.

Човекът на Вътрешния Мир умее да завърже събитията със Слово и Дух.

Човекът с Вътрешен Мир може да поражда Реалност.

Човекът на Вътрешния Мир е Вечна Цивилизация.

Няма такова велико унищожение, което да унищожи човека с Вътрешен Мир.

И няма такова велико унищожение, което да докосне тази Цивилизация на Дълбокия, Несътворен Вътрешен Мир.

Едно Същество с Вътрешен Мир е съществувало всякога извън разрушението на всички цивилизации.

Този, който има Вътрешен Мир, е възвърнал своето Безсмъртие.

Вътрешният Мир е съставен от Слънце. Когато се срещнат две Същества с Дълбок Вътрешен Мир, това е среща на Слънца.

Вътрешният Мир ти позволява да имаш Виждащ Разум.

Ако искаш да имаш Вътрешен Мир, трябва да познаеш Тайната на Живота.

Вътрешният Мир е нещо, което съдържа Древен Простор в себе си.

Който е възлюбил Бога, ще бъде въведен във Вътрешен Мир и така ще бъде отлъчен от света и времето.

Вътрешният Мир е вход към един по-дълбок живот.

Човекът на Вътрешния Мир живее повече в Несътворения свят.

Що е Вътрешен Мир? Могъщо Единение с Древното.

Дълбок Вътрешен Мир значи да съзерцаваш собствената си Древност.

Откъде тръгва Произходът? От един Незнаен, Древен Вътрешен Покой. Тук човекът е живеел във времето на Бога, а не във времето на световете.

Който е изгубил своята Древност, е изгубил своя Вътрешен Мир.

Човекът на Вътрешния Мир владее нещо, което е част от Древната Сила.

Дълбокият Покой в теб е състояние на Изчезналост.

Само който умее да търси Бога, може да изработи своята Изчезналост, своето Царство на Покой.

Дълбокият Покой е Мистично Отсъствие и който изучи науката за Изчезването в Бога, придобива Древното Царство. А който не може да изчезва, той си остава в себе си, в своя ограничен свят.

Който е изчезнал, се е слял с Бога и се е завърнал в своята Нероденост.

Най-дълбокият Мир е краят на световете и началото на твоята Безкрайност.