Божествено Учение за Тайната на Човека

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор

Човекът е Тайна на световете – Велика Тайна в себе си, Необозрима. Не можеш да го опознаеш, защото няма Начало, а Краят е Недостъпен и не се вижда. Истинският човек е нещо, което е Безначално и което никога не свършва. Той е част от Тишината на Древността. Човекът е Неизследим, Непознаваем и Неведом. Не можеш да изследваш Невидимото, не можеш да познаеш Непознаваемото, защото то е Тайнство, което е непозволено за познаване. И накрая не можеш да изследваш Нищото, защото то е Абсолютното Бездънно Начало. Как ще уловиш изчезналия вятър?

Само Древният е Най-скритият от Скритите. И с това Той ни показва какъв е нашият Път. В нас винаги ще остане нещо Неразкрито, Неразбулено. То е, което е над живота и смъртта. То е онази Неуловимост, която ни прави Безпределни и Бездънни. Ние сме Мистерия в самите себе си. Ние сме Древен Неразгадаем Ръкопис, защото не спадаме към сътворението. Ние сме нещо, което е било преди Тайната на живота.

Човекът е нещо Немислимо и Величествено в себе си. Немислимо, защото не можеш да го помислиш, и Величествено, защото не можеш да го измериш. Началото на човека е Безначалната Древност. Краят му е Дълбинната Древност.

Човекът съдържа в себе си и Бога, и Абсолюта – Изначалното и Безначалното. Бог е Изначален, а Абсолютът е Безначален – в най-дълбокия Смисъл човекът съдържа в себе си Изначалното и Безначалното.

Ако искаме да познаем човека, няма да имаме отговор. Човекът е Върховна Неузнаваемост, а Пътят, по който се движи, е без Начало и без Край.

Човекът е безформен във формата, невидим във видимостта. Няма име, имената му са условни. Няма символ, защото няма дъно. Той съществува Неизречено в своята Неведомост.

Когато ние наблюдаваме човека, ние наблюдаваме само неговата сянка. Човекът е скрит в себе си. А в своята Дълбина е толкова скрит, че той не може да се познае. За да се познае, той трябва да се обхване. Човекът е Необхватен. Но в него има още една скрита Необхватност. Тази скрита Върховна Необхватност е създала Необхватността на човека. Тя е от Тринадесетото Измерение. Тринадесетото Измерение е Неведомостта, скрита в Безкрая и скрита във всяка Мистерия.

Човекът като Безкрайност живее в Древното Място – Мястото, което е без място. Човекът като Мистерия – на него му е позволено да живее в Неведомост. Човекът от Безкрая е Мистерия. Човекът от Неведомостта е мистериозно скрит в Мистерията. Но дори и този човек трябва да знае, че има само един Господар – Той е Най-скритият от Скритите. Никой никога не Го е виждал. Когато се явява, Той е всякога Забулен, а Булата Му са 77.

В Древното Място без място човекът живее в Царството на Покоя. Но във Великата Неведомост човекът се докосва до Повелителя на Дълбинния Покой – Той е Най-скритият от Скритите. Съществата не Го познават, нито Върховният човек Го познава. За Него Древните казват: „Той се явява винаги в Скритостта Си. Извършва, без да действа. Ако докосне едно същество, то става Изначално; ако докосне едно същество, то става Безначално. Това Свръхсъщество е докоснало Старците и затова те са Старци“.

Това Свръхсъщество докосва, Него никой не може да Го докосне. Към това Свръхсъщество няма Път и пътеки. Има само Изчезновение. Който е изчезнал в Него, никой не може да го познае и в трите Вселени. Който е изчезнал в Него, постига Непознаване на себе си. Той не може да се познае, защото става Необятен. Не може да се обхване. Такова е и Свръхсъществото – не може да се обхване. Ако можеше да се обхване, щеше да се познае. Но Неговата Необятност е Велика. Тя не се побира нито в океана, нито във Вселената, нито във Вечността, нито в Безкрая. Това е и нашият Образ и Подобие, нашият Безподобен Образ.

Древният човек е потопен в Дълбини Бездънни. Той е станал Древен, защото е докоснат от Свръхсъществото. И всеки, който заслужи това Докосване – нещо, което носи изначално в себе си: заслугата, Древното Достойнство – той ще се освободи и от смъртта, и от Безсмъртието. Древният човек превъзхожда Безсмъртието. Той е толкова скрит в себе си, че Безсмъртието не го познава, Вечността му се чуди, Безкраят му се възхищава, а Мистерията го прегръща. Мистерията го прегръща, но и тя знае, че няма кого да прегърне, защото той е напълно изчезнал. Завърнал се е в своето Необитаемо Неизмеримо Място.

Послеслов

Човекът е Тайна, Дълбинна Тайна, вплетена в Неизреченото Състояние. Който се е отделил от Древната си Същност, той е станал изречен – изречено Слово. И ако познае Замисъла на това Слово, той отново може да стане Неизречен. Човекът върви от изреченост към Неизреченост. Човекът е Висша Тайна и Безпределна Мистерия, защото е роден от Свръхсъществото, Което е Великата Неведомост. Колкото по-неизречени ставаме, толкова повече се завръщаме.

Този Древносияещ Човек е Тайнствено Ядро от Мистерия и Истина. Той е изтъкан от тях. Той не се задоволява с изречени Писания. Той всякога търси Неизреченото Писание, защото сам той е Неизречен, и той осъзнава това в себе си.

Този Древносияещ Човек Вселената не може да го побере. Тя е тясна, неугледна, бедна, ограничена. Ето защо тя е второстепенна, тя не е Дом. Домът на този Древносияещ Човек е Безкраят, Великата Родина, а навътре има дори още една Родина – Абсолютът, или Свръхсъществото. Само един-единствен Лъч от тази Родина, Абсолюта – и светлината на милиони Слънца започва да се губи.

Този Древен Човек е сроден и с Бога, и с Абсолюта и поради това той е отвъд диханието, то не му е необходимо. Този Древен Човек е роден Свободен. Този Сияещ Човек е Лъч от Древния. И ако някога го видиш, веднага ще се поклониш, защото това е Миг Древен. Поклон пред Тънкостта на Мига! Ако ти е дадено да го усетиш, Великата Неизразимост те е уловила.

Този Неизговорим Древен Човек не съществува в живота, той е отвъд живота. Той е в Безпределието. Ако той се яви във Вселената и ако му е позволено, той може да я освети цялата с Живата си Древност.

Този Велик Сияен Човек е Несътворен от Безмълвно Слово за разлика от изречения човек. Този Древен Човек е Нищото – Мястото, в което всичко си отдъхва: дори и Слънцето, дори и Любовта, дори и Покоят.

Ако този Древен Човек те прегърне, прегърнала те е Древността. Това са Бездънни Обятия. Никой не може да измери този Човек, защото той е Безмерен, Безмерно Благословен от Свръхсъществото. Съществува само този Древен Човек, а Вселената е само завеса. В този Древен Човек има Пълнота, която я няма дори и в Блаженството.

Ако този Древен Човек ти се яви и само за миг те погледне, ти вече напускаш световете, защото той ти е дарил Великата Недосегаемост. Пред тази Недосегаемост и Неизразимост дори и чудната Божия Красота е сянка.

Този Древносияещ Човек не може да бъде назован, защото в света няма такъв език. Този Древен Човек просто няма Произход. Древноегипетските Жреци казват: „Само Ахарот – 13-ата чакра – може малко да надникне в него, но само за малко, за да не ослепее“.

Не е дадено този Древен Човек да бъде проучван, нито може да се говори с него, защото той е самото Безмълвие. Древните казват: „По този Път към Него просто трябва да обикнеш своето Безмълвие“.

Този Древен Човек съдържа в себе си това, което не се знае. Ако Вселената и светът са мрачни, то е, защото този Древен Човек не е слязъл да ги освети. Ти сам ли сътвори своите очи? Когато станеш Творец на себе си и когато получиш правото сам да си сътвориш очите, тогава ще видиш част от този Ослепително Сияен Древен Човек. Който описва този Древен Човек, той осъзнава, че не може да го опише.

Ако ти си толкова ограничен, че не можеш да видиш дори вятъра, как тогава ще видиш тази Неизреченост, която е Човекът Мистерия? Аз си признавам, че не го виждам, но съм влюбен в него.

Този Древен Човек е нещо, много по-дълбоко от Истинския живот. Да вярваш в този Праобраз, означава да си далече от него. Да живееш и постъпваш правилно, е само малко приближаване. А ако си си посветил живота на Древността и Истината, приближил си се на още една крачка. Не можем да разберем този Древносияещ Човек, защото той е Велика степен на Тънкост. За да се докоснеш само донякъде до този Древен Човек, трябва да си станал едно от Изчезналите Същества в Нищото.

Този Сияен Човек живее в Древната Тишина. Той е потопен в нея. И ако ние заживеем в тази Тишина, независимо дали тя ни споделя Мъдрост, или Безмълвие, ние постепенно и все повече ще отнасяме реката на света и Вселената и те все повече ще угасват. А ние ще се приближаваме все повече към Заветната Цел – Древното Сияние на Човека Мистерия – нещо, което някога сме били самите ние. Ето защо Човекът е Мистерия – Безпределна Мистерия.

Божествено Учение за тъмната страна, която трябва да осветлим

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Бог е Висша Реалност, Реална Реалност. Дяволът е нереална Реалност.

Дяволът е Тайна на Бога. Той е Тайна от Великата Неделимост на Бога.

Дяволът е противник на човека, а не на Бога, защото човекът е изоставил Бога.

Бог е създал дявола като противоположност, противостояние, за да видят хората по-ясно в себе си Чистия Път.

Дяволът съществува като нереална Реалност, за да може да се изпълни Планът и Замисълът на Бога. Когато хората се завърнат в Бога – Великата Реалност, дяволът ще изчезне.

Дяволът е сянка на Бога, скрита цел на Бога. Той е повече влияние, внушение, отколкото Реалност. Така Бог гони и постига Своите цели.

В нереалния свят са противоположностите. В Реалния свят е Единството. В Единството Реален е само Бог.

Учителя казва: „Моята Светлина не е разделена на изгрев и залез“.

Ако съм преизпълнен с Бог, тогава къде е дяволът?

Дяволът е влияние, а Бог – Присъствие. Там, където е Божието Присъствие, дявол няма.

Всеки, който не пази образа на Бога в себе си, създава в себе си един дявол.

Не дяволът е врагът на света, а неразбирането у човека. Неразбирането на Бога е най-големият враг на човека.

Всеки носи в себе си един дявол, когото трябва да превърне в Христос.

Дяволът символизира личната тъмнина у човека.

Ако си нечист, дяволът ще ти влияе. Ако си чист, Бог ще ти влияе.

Ако Бог в човека е силен, тогава дяволът е слаб.

Бог събужда хората чрез дявола, чрез злото и това е част от Неговата Скрита Любов.

Дяволът е Скрит път към Бога. Дяволът идва, за да познаеш себе си, да се завърнеш в себе си, в своя Център – в Бога, а не да вървиш по пътеките на дявола.

Злото е натиск, за да се завърнеш в Бога, но чрез Любов към Бога, чрез съсредоточеност в Бога, а не чрез отрицание на злото.

Злото идва да събуди хората за Бога, злото е събудител. На тези хора Бог не може да им помогне с доброто, затова ги събужда със злото. Само злото може да ги завърне. Злото е подадена ръка от Бога за завръщане в Него.

Злото прави Любовта истинска, устойчива. За всяко нещо, което Бог е допуснал, Той има План. У Бога има Строгост и Справедливост, а не наказание и жестокост.

В злото е скрито израстването, а в Любовта – Единението с Бога.

Злото е стратегия на Бога. Злото е създадено не за да го унищожим, а за да го преодолеем.

Луцифер е създаден, за да отърве света от злото. Човекът е прогонил Бог от себе си и злото трябва да възстанови връзката, иначе човека го очаква зло, по-голямо от грехопадението.

Злото и дяволът нямат тяло, но могат да влизат в телата; обаче тялото ти е дадено, за да се поправиш.

Смисълът на злото е да се научим да живеем в Бога – Безопасното Място.

Ако живееш в Бога, кой ще ти е враг?

Който може да се усмихне на една зла същност или трудност, той вече я е поразил.

Желай само това, което Бог желае, и Бог ще те призове за Своето Дело, и ще те устрои.

Щом постоянно търсиш Бога, Бог ще воюва за тебе.

Само Бог е Този, Който прави трудните неща лесни.

Злото действа, защото Бог е неразбран. Ако Бог е разбран, злото бездейства.

В часа на Истината злото никога не оцелява. Оцелява само Любовта.

Който е възлюбил Бога, тъмнината и злото го изпускат, защото те не могат да следват Великия Безкраен Път.

Злото и тъмнината съществуват, докато зародиш Бог в себе си. После те изчезват.

Злото е безсмислено, за да придобием смисъла на живота.

Външните мислят за равенство между хората, а Мъдрите – за Възход към Истината.

Външните жадуват за познатото, а Мъдрите – за Непознатото.

Външните виждат в тъмнината мрак, Мъдрите виждат в тъмнината Сияеща Светлина.

Външните се пазят от грешките, но грешат. Мъдрите не се страхуват от грешките, а от непоучението.

Външните не разбират смъртта – Мъдрите я разбират и тя ги учи как да живеят.

Външните се учат от себе си и от дългия си път. Мъдрите се учат не от себе си, а от Бога.

Външните са създадени от старите светове на илюзията. Мъдрите са отломъци от Сърцето на Бога.

За външните утешението е в бъдещето. За Мъдрите е Радостта от Познаването на Бога.

Бог ли е важен, или светът? Ако виждаш само Бога, бъдеще не ти трябва.

Божествено Учение за Устоя

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Устоят е Живият Диамант в нас.

Ако устояваш в Бога, не е ли това най-великият Дар от Бога?

Ако имаш Устой, Бог е заживял в тебе и ти си заживял в Неговата Милост.

Ако Бог ни е дал Себе Си, ще устоим на всичко. Що е Устоят? Това е да си чул Гласа Му.

Човекът на Устоя има Сърце от Древност.

Устоят означава, че нашият Път е осветен от Бога.

Устоят е Неземен Храм.

Който има Устоя, е пресътворил себе си в Сърцето на Бога.

Устоят е Живот в Дълбините. Външните нямат Устой, защото не са в Дълбините си.

Чрез Устоя Бог ни е скрил в Себе Си. Човекът на Устоя е мълчалив Храм.

Човекът на Устоя е осветил своя мрак. Устоят разрушава света и смъртта.

Устоят е чул Тишината на Бога.

Когато Бог иска да ни създаде в Себе Си, Той ни дарява Устоя.

Устоят е Лицето на Бога в нас, в нашето Сърце. Ако Устоят е в нас, Бог е в нас. Устоят е Единство.

Законът на Устоя е: Бог тече в мене и аз тека в Него.

Устоят ни прави Несътворени. Чрез Устоя ние сме родени в Бога.

На Голгота угасват световете, умират заблудите, но Устоят тържествува. Устоят е Владетелят.

На Голгота Устоят казва: „При Тебе идвам, Господи!“. Така Устоят заживява завинаги в Господа.

Що е Устоят? Последната Дума на Бога. Устоят движи Вдъхновението.

Устоят е мярка за вътрешно Богатство.

Устоят е Дух, който живее в Тишина, но когато се появи бедствието, то слуша гласа му – гласа на Духа.

Що е Истинският Устой? Свръхестествено Същество.

Въведение в Скритото Окултно Знание

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Скритото Знание е изречимо и безмълвно. Скритото Знание излиза от Светилището на Тишината.

Скритото Знание само по себе си е Древна Земя, Чиста Несътвореност.

Скритото Съкровено Знание означава да си проникнал до Чистия Дух.

Скритото Знание носи в себе си Думи от Духа. Скритото Окултно Знание излиза от Храма на Словото.

Скритото Знание е Божие Достояние. Бог е даряващият Скритото Знание. Скритото Знание е Живата Сила на Бога.

На малцина е позволено Истинското Знание.

За да се домогнеш до Истинското Знание, ти самият трябва да си станал Истинен.

Ще дойде в тебе Истинското Знание, ако си победил своята тъмнина.

Който е овладял тъмната си страна, който е овладял ума си, той може да прониква в Храма, защото Сам Бог го е призовал.

Истинското Знание е пресътворяване. Невежеството е разпад.

Древна Сила е Пазител на Скритото Знание.

Само една особена Истинност може да вижда в Бога, в Скритостта.

Скритото Знание е преизпълненост с Дух и Истина.

Скритото Знание носи в себе си Тайна Вътрешна Мисия.

Само една Дълбока Божия Любов може да споделя с нас Скрито Окултно Знание.

Що е Скритото Знание? Чистото Благовестие. Скритото Знание е Хлябът на Ефира.

Скритото Знание е област, в която живеят Жреците на Бялата Светлина.

Що е Скритото Знание? Потайно Ефирно Слово, слизащо върху Избраните.

Само Скритото Окултно Знание дава Тайни Указания.

Скритото Знание е явна Тайна.

Скритото Окултно Знание е реализирано Себепознание.

Скритото Знание е Дълбинно Убежище. Скритото Знание е част от нашата Несътвореност.

Скритото Знание дарява Покой и Лекота.

Окултно Виждане

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Великото можеш да го видиш с просто око, но ако си Мъдрец.

Това, което е виждащо, е Истинското Знание. Виждащият вижда незабележимите неща.

За да виждаш, трябва да си изумил Бога със своята Чистота.

Виждащият вижда във всяко нещо Скрита Тишина.

Чистото Сърце е Древна Виждаща Сила.

Ако светът в тебе е угаснал, можеш да виждаш Духовните неща.

Истинското Виждане произлиза от Древен Храм.

Търси Истината, докато Тя ти позволи да видиш Бога. Щом Го видиш, стани скромен и тих.

Който търси Бога докрай, ще види Тайния си Път.

Виждането е говор на Чистата Духовност.

Когато виждаш ти, си сляп. Когато Бог в тебе вижда, всичко е на мястото си.

Вдъхновението вижда Безкрая.

Тайната на Слуха

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Слухът е смисълът на живота. Слухът е Мъдрец.

Слух, който чува Неизреченото, е Мистерия.

Чрез Слуха откриваме Тайната Божия в себе си.

Слухът променя времето, Слухът пресътворява.

Слухът е по-бърз от светлината, по-бърз от мисълта.

Слухът е Царство, ако Бог се е вселил в тебе.

Слухът е Умение на Бога да говори в Себе Си.

Ако си чул Бога, ураганът вече не е ураган. Ураганът вече е Поезия.

Ако си чул Бога, трудността вече не е трудност. Трудността вече е Музика.

Ако си чул Бога, вече си узнал своя Произход.

Слухът е Дар за Сърцето от Безкрая. Слухът е Умение да виждаш в Невидимото.

Окултният Слух чува Тишината в Тишината.

Окултният Слух чува Сиянието в нещата, Музиката в нещата, Скрития Трепет в нещата.

Окултният Слух в най-дълбокия смисъл чува това, което трепти, и това, което е скрито в Трепета.

Истинското Ухо е създадено от Древния Вятър – Бащата на Слуха.

Ти имаш Дълбинен Слух, когато си отстранил световете в себе си.

Окултният Слух е Царство. С него можеш да чуеш най-древното Излъчване.

Окултният Слух е Царство. С него можеш да чуеш Пълнотата, която никога не прекъсва.

В Окултния Слух се таи Древен Извор – Несекновение.

Ние сме това, към което Слухът ни води. Слухът е, който вижда Пътя, а не очите.

Да имаш Окултния Слух, това значи да имаш Бог в себе си и Неговите Небеса, Неговите Тайни.

Слухът е Сърце, изтъкано от Изначална Радост.

Ако Слухът е дошъл до тебе, Бог е дошъл, за да ти каже: „Ела в Моя Дом!“.

Окултният Слух е Пределът на Развитието, Пределът на Покоя.

Ти чуваш това, което те чува.

Кой е създал Слуха? Този, Който няма Слух, но се е пожертвал и е станал Слух.

Външният слух чува шума от световете. Вътрешният Слух чува Тайни Небесни, а Окултният Слух чува Божията Изначалност.

Окултният Слух живее в Сърцето на Покоя.

Окултният Слух е излъчена част от Нищото. Ти имаш Слух, когато Нищото те е призовало.

Окултният Слух е даден, за да прозреш своята Безпределност.

Само в Нищото можеш да чуеш собственото си Себепознание, собствената си Дълбина.

Що е Тайният Слух? Що е Тайната Стаичка? Ухото на Нищото, Ухото на Безпределното.

Само Безпределното чува, само Безпределното има Слух. Пределното е ограничено.

Питаш ли Бога с Тайния си Слух, Неговият Глас ще пробие Тишината и ще ти отговори.

Ако имаш Тайния Слух, имаш в Дълбините си Бога, защото Сам Той се е посял в тебе.

Ако наистина си чул Бога, ти вече нито си смъртен, нито си Безсмъртен. Ти вече си част от Древната Тишина на Бога, от Несподелената Тишина.

Който е изгубил Слуха си, е станал сътворен. Който е възвърнал Слуха си, е станал Несътворен. А който е изгубил и двата си Слуха, е станал Неведом.

Трудните Истини, Вдъхновяващите Истини

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Всяка трудност е дадена, за да изработиш нов свят в себе си.

Елеазар Хараш

Ако трудността те заведе при Бога, тя ще те преобрази и вдъхнови.

Елеазар Хараш

Който иска да приеме нещо от горе, непременно трябва да е тук, долу, в праведно смирение.

Майстер Екхарт

Улови страха си и го превърни в сила. Дай силата си на Силата, а не на страха.

Ал Халладж

Има една нечистота в човека, която може да оцапа и ада.

Ал Халладж

Ако скръбта не те радва, радостта ти ще бъде повърхностна.

Ал Халладж

Нека трудностите да дойдат, защото, ако аз горя за Аллах, аз се движа към Него.

Ал Халладж

Аллах е твоето падение и твоето извисяване.

Ал Халладж

Той дарява трудностите, за да се сродим с Него. Иначе ние си оставаме бедни.

Ал Халладж

Виделият Бога, става изумен за цял живот, в пълния смисъл на думата.

Техути

Лотосът расте в тинята, но той не е изцапан от нейната кал.

Учението Бон

Който има Неизменна Любов, Вдъхновението го прегръща.

Елеазар Хараш

Страдах до смърт, за да Го придобия, за да Го имам.

Ал Халладж

Аллах ме научи да се справям с това, с което не мога.

Ал Халладж

Бог в човека е Вдъхновението. Тогава кой може да спре човека?

Елеазар Хараш

Принципи

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор към първото издание

Принципът – това е кристализацията на Любовта. В Принципа са сгъстени Духовните сили на идеите. За да познаеш една Духовна сила, трябва да пътуваш много навътре, защото там е скрит смисълът на идеята.

Вечността живее с Принципа, а Вселената – със закони. Принципът, това е диханието на идеята, това е концентрираният живот на идеята. Фактите се управляват от закони, а законите от Принципи. Принципите са свързани с Тайните процеси на Живота.

Когато живееш в Принципа – тогава всеки миг става Вечност… и тогава всеки един такъв миг те въвежда в Тайната на Живота.

Принципът е Свещена Земя. Любовта като Принцип – това е Животът в Духа.

Дълбоката и велика цел на Вечността е да се познаят Принципите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто.

В Принципа на Любовта е скрит Образът на Живота, но трябва да виждаш повече, отколкото очите виждат – а това става чрез жертвата, но жертвата не е от този свят.

Предговор към второто издание

Принципът е сгъстена Чистота, това сгъстяване постига Смисъла.

Принципът – това е Истинният Живот, Концентрираният Живот.

Съществата на Принципите не живеят в света. В света са законите, Принципите определят Вечността.

Любовта като Принцип – това е Чисто Свещеният и Неизменен Живот.

Ако ти си в Принципа на Любовта, ти ще живееш в Бога, а не в света.

Принципът е Чистота, есенция, остров, основание. А законите са тояги, учители на тези, които са изпуснали правилния живот.

Принципът изисква Осъзнато Чисто Съзнание.

Само човек, който има Принципи, може да обича Бога – такъв човек не се движи по законите на живота, а по Законите на Духа.

Човекът на Принципа е в Истината. А човекът на законите и фактите трябва да се учи долу в полето на живота.

Принципите даряват Вечност и Безпределност, даряват Мъдра Свобода.

Само с Принципи може да се служи на Бога. Някой казва: „Ама аз вярвам“ – ти си вярвай колкото си искаш, то и злото вярва. Аз питам: Вярата очиства ли те от слабостите?

Човекът на Принципа е насочил силата си да служи само на Истината. Ето защо силата му носи Покой.

Принципите са Пазители на Духа, а Духът е техен Хранител.

Някой казва: „Аз познавам Любовта!“. Аз казвам: Ако ти имаше Любов, грях нямаше да има. А няма ли Любов, всичко е грях – дори и доброто, което правиш.

Човекът на Принципа се грижи само за Истината.

В Принципа е всяко решение, защото тогава Бог е на твоя страна.

Свободната воля е дадена, за да се извисят Разумните и за да се провалят безумните.

Мъдрият разбира Същността, защото живее с Принципа.

Мъдрият е Принципен, Същностен, защото злото в него е умряло. Злото може да живее само в хора без Принципи, в хора без Същност.

Работете до последния си дъх!

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Истинската работа е Лъч от Чистия Дух на Бога.

Работата е Могъщо Изкуство. То е да създадеш Бог в себе си.

Живот за Бога – това е работа до последния дъх. То е този дъх да каже: „Ти преодоля света“.

Изворът много е работил, за да почне да извира в себе си. Изворът е Феникс.

Любовта към работата е сливане с работата.

Ако работиш свръхестествено, Бог се е вселил.

Работата – това е пресътворяване. То е да излезеш от сътвореността и като птица да полетиш в Безкрая.

Работата се случва в Безвремието. Истинската работа е започнала от Невидимото и пътува към Невидимото.

Ако си възлюбил работата си, тя става твоят Учител.

Що е работата? Пазител, Лечител, Учител.

Що е работата? Невидимата Божия Ръка.

Истинската работа – това е Потокът на Бога.

Истинската работа е Светилище.

Истинската работа е Поклонение от човека към Бога и от Бога към човека.

Постоянното усилие е потопяване все повече в Бога.

Постоянното усилие е Древно Благословение, изречено върху човека. То е: „Постоянно Ме търсете!“.

Злото умира в тези, които постоянно търсят Бога.

Постоянното усилие означава, че Бог е заработил в тебе.

Бог се вселява само в човека на постоянното усилие.

Постоянството е съдбата на Избраните.

Постоянното усилие пробива преградата, наречена свят и Вселена.

Когато работата е осъзната, тя е Безмълвна обмяна с Бога.

Работата може да бъде обучение от Бога. Тогава тя е Божията Милост, слязла върху човека.

Истинската работа е Дом на Бога.