Афоризми и поучения
Афоризми и поучения
Автор: Зул Нун
Суфи Пътят е нектар от Скрития свят.
Суфи е Същество на Любящата Милост.
Суфи казва: „Докосни Бог в себе си, останалото е последствия“.
Суфи има в себе си Тайна Книга. Неговото Сърце е Книгата преди книгите.
Видях много Суфи със сияеща мъка.
Сърцето на Суфи е по-дълбоко от музиката на света.
Когато Суфи умре, той не дава отчет пред Аллах, защото отдавна е заживял в Сърцето на Аллах.
Веднъж смъртта казала на един Суфи: „Как така ми се изплъзна?“. Суфи казал: „Извинявай, не те видях!“.
Попитали един Суфи: „Ти, като си голям Суфи, защо си се родил в света?“. Суфи казал: „Тук съм, но съм роден в Бога, а ти, понеже не виждаш Бога, виждаш света“.
Понеже Суфи е в Бога, той вижда света като подреден, като изящен.
В Суфи няма нищо сътворено. Има Суфи, в които няма и нищо несътворено.
Суфи е Сърце в Бога, а не живот в писанията.
Странен е Суфи – той първо е изчезнал, а после се е явил. Ти виждаш явилия се, но не познаваш изчезналия.
Суфи е изявено Несъществувание.
Когато всичко отсъствува, вече има Истинско Присъствие.
Философията на Йогите и източният окултизъм
Автор: Йог Рамачарака
Този, който говори Истината, създава най-чистия жертвен огън в света.
Този, който живее осъзнато в Брахман, се завръща в Брахман – Великия Дух.
Който следва Брахман, върви правилно към себе си.
Древна Индия – това е звук на Великото Търсене и Великата Отдаденост на Брахман.
Който повтаря АХАМ БРАХМА АСМИ (Аз съм Дух), има Опората.
Мисли постоянно за Брахман – няма друго жертвоприношение.
Мисли постоянно за Брахман, докато Той заживее в тебе.
Истинният Йог се състои от Почитание към Истината.
Който търси Истината с постоянство, някога ще се слее с Брахман.
Истината е Универсална. Тя е Центърът, в който изчезва всеки Йог.
Истината принадлежи на всички, но само Изключително Преданите я откриват.
Чрез АУМ всеки Йог влиза в Покоя на Единството.
Що е АУМ? Звучащата Древна Тишина. Повикът на завръщането.
Това, което срещаме в АУМ, е собствената ни Бездна, собствената ни Безкрайност.
Истинно Преданият се превръща в Чист Дух. А Чистият Дух е естеството на Истинното Знание.
Истинният Йог гледа с погледа на Чистия си Дух, защото тук умът е отстранен чрез контрол.
Да живееш в Брахман – това означава да си създал собственото си Отсъствие.
В очите на Чистия Дух няма свят, няма желания, няма ум. В тях тихо грее Свободата.
Само Брахман и твоята Истинска Любов са съществени, останалото е руини.
Защо Истинската Любов е съществена? Защото е отломък от Брахман.
Умрелите са живи
Смъртта не е раздяла с тези, които обичаме.
Смъртта е излизане от тялото и влизане в съзнанието.
Това, което сее сеячът, няма да оживее, ако не умре.
Винаги се моли за умрелите. Това е чиста помощ за тях.
Смъртта е врата на Живота – врата, през която се завръщаме в нашата Душа.
Роденият е започнал да умира. Умрелият е започнал да живее.
Душата е Велико Вътрешно Царство. Ако тази Висша Душа можеше да слезе цялостно на Земята, тя щеше да освети цялото творение.
Живите са родени умрели, а умрелите са родени живи.
Що е Душата в тялото? Пеперуда в гъсеницата. Смешно е, когато гъсениците плачат за пеперудите.
Истинската Любов е преди гроба и продължава и след гроба.
Да се усмихнеш пред лицето на смъртта, това е преодоляване.
Що е смъртта? Това е Животът. Смъртта е Храм.
Пишат ли писма умрелите? Всеки ден, но в съзнанието.
Връщат ли се умрелите в света? Тук, в света, са все завърнали се – че откъде да се завърнат, ако не от другия свят.
Ти къде беше, преди да се родиш?
Практически окултизъм
Предговор към първото издание
Има един успех, който е вечен, и той е единственият, който изпълва живота с Пълнота.
Какво може да даде светът на Пълнотата? Може ли да се прибави още нещо? Не, защото тази Пълнота обхваща всичко в себе си, и тогава всичко, което се случва в живота, е успех.
В обикновения успех няма нищо реално – тук липсва Същественото, а то е Себепознанието. От много успехи хората са изгубили Вечността.
Успехът е разрушил много хора. Успехи и неуспехи – това са закони на ума. А Себепознанието е Духовен закон.
Умът се държи здраво за успеха, но не се държи за Истината. И затова ученикът трябва да се държи здраво за Истината, и тогава ще получи нещо, което надминава всеки успех.
Предговор към второто издание
За да практикуваш Висши практики, трябва да си Благословен.
Благословен си, ако си в Преданост на Бога.
Велика Тайна е Бог да ти разкрие що е Истинска практика и кое е само упражнения.
Да практикуваш Бога, означава да пиеш Покой и Нектар.
Практикуващият живее не в себе си – той живее в Сиянието на Бога.
Практика означава: осъзнат живот, наситен живот, свещен живот, скрит в скромност и смирение.
Не медитирай, а бъди Дух.
Има нещо, което е над всяка практика – то се нарича Любов към Бога.
Никога не замествай Бог с практика. Мъдрите ще ме разберат, а другите напразно ще ме питат какво значи това.
Да практикуваш много техники и да създадеш условия Бог да живее в тебе, са две различни неща.
Ако Бог е в тебе, ти никога няма да питаш: „Какво да практикувам, какво да правя?“. Практикувай Истинското разбиране и осъзнай, че това разбиране е съставено от Свещена енергия.
Практикувай Чистотата, за да имаш някога достъп до Истината.
Действай правилно, а практиката ще дойде в своето време.
Много хора практикуват, но малко хора имат Чистото сърце, което умее да задвижва Бога.
Над всяка практика е Чистото сърце, то може да променя събитията.
Практикувай само това, на което Бог се радва.
Практикувай правилността, докато спечелиш Доверието на Бога.
Който е овладял себе си, е получил своята скрита практика.
Който наистина практикува, той преживява Бога. Казах ви Тайна!
Когато сме осъзнати, Бог ни принадлежи.
Не практикувай, а бъди Истинен, Скрито Истинен!
Мистични изречения.
Книга първа
Автор: Майстер Екхарт
Майстер Екхарт – това е човек на Мистичния опит.
Мистичният опит – това е Божественият опит, Скритият опит, Точният опит.
Майстер Екхарт е Същество от Дълбините, а това значи: Същество, пробило света и сътворението; Същество с Мистична кръв – кръв от Светлина.
Майстер Екхарт е Чист Християнин, Чисто Съзнание и същевременно шок за християните.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Когато станеш много Чист, ставаш много опасен. Защото Истинната Чистота е Тайна Наука – тя превъзхожда света, ангелите и светците.
Чистотата е Нероденост.
Майстер Екхарт е Извор на Божествени Тайни.
Майстер Екхарт говори за неща, по-дълбоки от Любовта и Безсмъртието.
Майстер Екхарт казва, че крайната Цел на живота дори не е Бог. Съществува друга още по-дълбока Цел, която е Завръщане в Абсолюта и Неговата Бездънна Мистерия – Мястото, откъдето е слязъл Бог.
Майстер Екхарт е Неизречимо Светилище, Неведомо Измерение. Той е получил Великия Дар на Уединението.
Майстер Екхарт е Божествен и Древен Глас, а не Духовен. Гласът му идва от Висшата Тишина.
Майстер Екхарт е сроден с Древната Идея, изречена като АХОР АХОРОТ АХАРАЯТОР (Аз съм Върховната Праскритост).
Ако Майстер Екхарт се разболее, той не би искал здраве, той би искал само Бога. Защото, който иска здравето, не иска Бога, а себе си. Това е трудно разбираемо, защото е твърда храна. Болестта е по-поучителна от здравето. Дълбочината и поучението, което болестта и страданието дават, здравето никога не може да го даде.
Казвам: Здравето е бедно, то е сиромашия – но това не е за всеки!
Смъртта е прекрасно обновяване: старецът умира и се ражда като дете – прекрасен свят!
Животът на Майстер Екхарт е Портал към Бога и Портал към Нищото. Когато сме били в Нищото, ние сме били Богове – Същества без сътвореност.
Мъдростта на Майстер Екхарт реже тъмнината и светлината, тя отива отвъд.
Според Майстер Екхарт, и най-тежката и мрачна съдба на човека е за предпочитане пред ангелите. Който трябва, ще разбере, а другите нека вървят по своя си път и да не се приближават до Дълбините неподготвени.
Майстер Екхарт е прегърнат от Бездната, от Безкрая.
Майстер Екхарт е част от Прелестта на Божия Замисъл.
Майстер Екхарт живее в Бога и в Скритостта Му, а не в понятията за Бога.
За Майстер Екхарт развитието е Скрито Мистично Дело. А Истинската Любов към Върховното Нищо е Нектарът. Словата му са Лъчи.
Мистични изречения.
Книга втора
Автор: Майстер Екхарт
За Майстер Екхарт
Майстер Екхарт е Същество от Неизповедимата Бездна. Той е Брат на Свободния Дух и Същество на Откровената Мистика.
Майстер Екхарт за Бездната
Бездната е Тайната на собственото ни съществуване.
Бездната е Непоклатимият Духовен Център.
Бездната ни обгръща отвсякъде, тя е и в нас.
Бездната е най-съкровената вътрешност на собственото ни съществуване.
Бездната е без форма, без ред и без облик.
Колкото повече вървите към Бездната, толкова повече утихва всяко слово.
Бездната е Съвършено Отвлечена от всичко.
Бездната е Първоначало. Първоначалото е Неназовимо.
Бог е създал началото и края, без Той Самият да има произход. Защото Той е Нищото и Битието се връща в Него.
Всички неща се движат от Великата Неподвижност.
Майстер Екхарт за Бога
Което дойде в Бога, се преобразява.
Каквото не казваме за Бога, е по-истинско.
Който иска да приеме Целия Бог, трябва изцяло да се отдръпне и отрече от себе си.
Ако в Бога нямаше Благост, волята ми не би Го желала.
Душата никога не ще намери Покой, докато не стане Едно с Бога.
В хората на Мъдростта и Жаждата – там е Бог и там Той се изрича Целият.
Бъдем ли обхванати от Бога, ще се издигнем над всичко изречено.
Бог обича Себе Си и в Себе Си изразходва цялата Своя Любов.
Когато се грижим за Бога, за нищо външно не ни е грижа.
Бог е така заслепен в Любовта си към нас, като че сякаш е забравил Небесното Царство.
Божествената Любов върши Велики Дела.
Бог е Бог на Присъствието.
Наставления и Мистични Слова
Автор: Майстер Екхарт
Предговор първи
Най-дълбоката необходимост в живота е Преживяването на Бога.
Искай нещата да стават, както Бог ги иска, а не както ти.
Бог е по-могъщ от всяка ситуация.
Бог е по-могъщ от всяка трудност, но важното е да съумееш да Го привлечеш.
Колкото повече изместваш себе си, толкова повече Бог идва.
Бог всякога ще ни запознава със Своята Неизвестност.
Който утвърждава себе си, изгубва Бога.
Бог е Абсолютен Приятел на човека, но трябва да Го заслужиш.
Човекът е жив, защото Бог е жив в него.
Без Сатана Бог ще остане вечно неразбран.
Врагът е таен път към Бога.
Бог не разкрива напълно Своята Дълбочина, защото, ако я разкрие, хората няма да Го обикнат.
Бог не разкрива Лицето Си, Сияйния Си Лик, защото хората няма да оцелеят.
Бог е Жив Закон, а не видение.
Заблужденията са отделените сили от Бога и поради това те са слепи сили.
Тези слепи сили са останки от паднали стари светове – светове, отделени от Бога, за да разберат какво е животът без Бога.
Който е видял Бога, изоставя и този, и онзи свят.
Тихият Глас на Бога не може да се чуе с ухо, а с Дълбока Чистота и Цялост.
Любовта е Вкусът на Бога, а Бездната е Неговото Ухание.
В Древността нямаше нищо, но имаше Бог.
Ако виждаш навсякъде Бога, умъртвяваш злото.
Благодаря Ти, Господи, за това, че не Те познавам, и за това, че ми стана Приятел …и ми позволи Чудно Сближаване.
Благодаря Ти, че ми даде да узная, че Ти си най-древната тайнопис и че ме спираш да го разкажа.
Предговор втори
Бог си е вкъщи, но ние сме излезли на разходка.
Чрез Нищото аз ставам онова, което съм.
Бог не е създал нещата извън Себе Си, а в Себе Си.
Когато действаш към врага си с Любов, той става безвреден.
Божието Знание е Причина за нещата, а нашето знание е причинено от нещата.
Ако не отидете отвъд света, не ще познаете Бога.
Не търси нито знание, нито познание, нито покой, а единствено Волята Божия – другото се придава.
Онези, които са гладни за Волята Божия, Волята Божия им се услажда.
Бог не може никога да ти е достатъчен: колкото повече имаш Бога, толкова повече Го жадуваш.
Мъдрост и съдба
Автор: Морис Метерлинк
Само с Мъдрост се преодолява съдбата.
Мъдрият се е справил със съдбата си, защото се е отделил от себе си и е избрал Истината, а не знанието.
Знаещият умее да се движи, но той няма Път. Знаещият умее да спори, но той няма Тишина в себе си. Знаещият се учи, но не разбира нещата. Ето защо знаещият е в съдбата – тя е като негов дом.
Знаещият е съдба. Знаещият не умее да задава Истински въпроси, защото той все още няма Душа.
Знаещият е жив за света, а Мъдрият е жив за Бога, за Вечните неща.
Съдбата на знаещия е да чува света. Мъдрият чува Тайната Реалност.
Знаещият слуша. Мъдрият чува. Мъдрият чува, защото има чисто търсене на Пътя.
Дълбоко в Мъдреца има скрита Любов. Дълбоко в знаещия има разрушение и смърт.
Мъдрецът се изгражда в Тесния Път. Това е Пътят, в който съдбата умира.
Знаещият се движи в широкия път. Тук съдбата се увеличава.
Дълбоко в знаещия има скрито зло и добро. Дълбоко в Мъдрия има Любов.
Всеки човек си е създал карма – самонаказание.
Колкото и тежка да е твоята съдба, избери Истинолюбието, избери Любовта към Бога – само така ще имаш добри условия за развитие в другия живот.
Съдбата атакува всичко неразумно, всички неразумни желания. Неразумните желания са провалени същества от астралния свят.
Неразумното винаги ще бъде осъдено и кармата винаги ще го гони. А Мъдрият винаги ще се среща с Реалността, с Красотата Божия.
Неразумният е образ и подобие на смъртта, докато Живата Мъдрост благоухае.
От милиони години неразумното се преражда в света, за да се учи на Разумност.
Човекът на съдбата е знаещ, умствен. Човекът на Мъдростта е Истинен, Любящ – той е Чиста Същност.
Мъдростта се изгражда в Тесния Път. В този Особен Път човек открива Бога и себе си.
Мъдрецът е Мъдрец, защото Сам Бог е образувал в него нещо от Себе си.
Мъдрецът е подредил себе си, своя живот, своята вселена. Той е станал Извор в себе си.
Животът на пчелите.
Животът на термитите
Автор: Морис Метерлинк
Летящите слънца
В пчелите е скрита Мистична идея за живота на човечеството. Пчелите са от Слънчев род, те са любимци на цветята. Пчелите са сърца от Небето, които хранят сърца от Земята. И Словото рече: „Нека храната стане лекарство“ – и тя стана мед.
Тези същества са стар пчелен народ – велик единен организъм. Учителя казва: „Пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години. Днес тя владее изкуството да събира нектар и прашец от цветята и да го превръща в мед“.
Пчелата е душа, в която има златни ръце и чисто сърце. Пчелите са Духовен народ – народ, труден за разбиране, народ извисен, както са били и богомилите. Но тези неща ще си останат скрити, защото не са за земни уши. Пчелите са стари души в малки тела, те са надарени с Тайно знание. Мухи, бръмбари и пеперуди отиват при цветята със своята енергия, а пчелата отива там със своята Любов.
И светците, и обикновените хора не могат да направят мед. Те могат само да го ядат и най-много да кажат за пчелата: „Това е инстинкт“. Аз казвам: Това не е инстинкт, а Древен разум. Но не ми е позволено да го разкрия, защото едни ще се възвисят, а други ще се сринат.
Термитите – стари мрачни воини
В Древността термитите са били призовани да бъдат пазители, но те се отрекли от това и се отделили от Истината – така те станали мрачен народ. В миналото те са обичали най-много войната и суровата дисциплина, но те не воювали за правдата, а за себе си. Те са силни същества, но обичат забуления живот – крият лицето си, крият действията си, крият целта си. Те са закотвени в земята и отречени от света по свой странен начин. Имат си слабо място, което мравките го знаят. Днес те са видоизменени, но все още труднодостъпни.
Разумът на цветята
Автор: Морис Метерлинк
Цветята всъщност са едно тънко, скрито Въплътено Слънце.
Розата е стара мистична река, мистична същност, стар блян и копнеж по нещо изгубено.
В розата има скрито Висше дихание – следа от Древния свят.
Благовонието е ухаещ Висш свят, който е слязъл надолу.
Красотата не се намира в самата роза, а в Невидимата и Несътворена част, защото само Несътвореното може да ухае.
Учителя казва: „Растенията са картините на Ангелите“.
Цветята са като чистите думи – еликсир на живота.
Уханието е нещо духовно, незримо, то е тънка узряла енергия.
Цветята са музика на Тишината, повик към Тишината.
Цветята са една изящна Тишина, тихо неземно Присъствие.
Цветята са приказки от Духовното царство на Ангелите. Те са звукът на Ангелския свят.
Учителя казва: „Цветята са деца на Ангелите, а късането на цветя е отнемане на живот“.
Учителя казва: „Има цветя, които отделят такова Ухание, такава Висша енергия, че злите духове не могат да устоят дори за миг“.
Учителя казва: „Щом мислиш за едно цвете, и то мисли за тебе. То е Ангелска връзка“.
В цветята тече Висша медитация, а тя е чиста Духовност и Безмълвие, чиста Красота и Ухание.
Розата е наситена със Словото на Любовта.
Розата е символ на Чистата и Тайнствена Любов във Вселената.
Да дишаш розата, то е контакт с тази Древна Любов – следата, която води към Бога. Защото розата е Говор – тих, дълбок, чист и мистичен.
Душата е Тайна Роза – Ухание на Великата Божия Любов, Ухание от Необяснимото. Радвам се, че не мога да го обясня.
Разговорите с цветята са обмяна на фините енергии, защото самата енергия е говореща същност, словесна същност.
Красиво е, когато скритата енергия те призове за обмяна.
Учителя казва: „Цветята във Висшите светове са разумни, но в своята проява на физическия свят мълчат. Не им е дошло времето да говорят“.
Учителя казва: „Цветята са фина енергия, слязла в тяло – енергия, облечена в цвете“.
Учителя: „На никого не давайте откъснати цветя“.
Изработването на едно цвете е чудно изкуство на Духовния свят.
Тот казва: „Цветята са Духовни трепети на Ефира“. Що е ароматът? Усет за Вечния Живот.
На кокичето е било дадено да види нещо от Тайнството на Живота и като видяло, то се смирило и се навело в поклон.
Белият цвят в кокичето е на Смирението и Светлината. Кокичето е търсило и е намерило. Минзухарът още търси, защото не е намерил – той още гледа нагоре и чака.
Смирението е Висш израз на Любовта и Чистотата. Чистотата има Необикновен поглед, защото е смирена.
Кокичето е кристалът на Ангелския свят.
Поради Смирението си кокичето има по-дълбока Тишина в себе си от минзухара.
Кокичето е Духовно същество, а минзухарът е все още умствен.
Ако силен вятър изкорени кокичето и минзухара, кокичето ще полети с крилата на вятъра, а минзухарът ще оплаква своята съдба.
Минзухарът е натрупал знания, а кокичето си е изработило крила.
Казвам: И кокичето, и минзухарът са търсели, но кокичето е възприемало. Кокичето е себепознанието.
Съкровището на Смирените
Автор: Морис Метерлинк
Намериш ли Пътя, всичко останало е без значение. Пътят – това е Субстанцията на самата Любов, Субстанцията на Бога, това е Съкровището на Смирените.
Как може да се намери Пътят? Достатъчна е твоята чиста жажда, твоето усърдно жадуване – това всъщност е ключът.
Пътят на всеки е уникален и ако знаеш как да живееш своя живот, ще намериш Пътя. Всеки може да намери Бога, ако живее своя Истински Живот.
Пътят изисква смелост, за да се устремиш в Глъбините на Неизвестното Божество.
Пътят трябва да се роди от твоята Дълбочина, а не от книги и подражание.
Докато не откриеш своята Дълбочина, ти нямаш Път. Докато не познаеш себе си, всички пътища, по които се движиш, ще те отклоняват, а заблужденията ти ще се разцъфтяват.
Дълбочината на Живота изисква Преклонение и Смирение. Дълбочината на Живота не е знание. Дълбочината на Живота е Бог.
Смирението обича Тишината, Усамотението, Дълбочината. Смирението е Съкровище.
Смирението е метод, чрез който се придобива Тишината. А когато придобиеш Тишината в себе си, тогава ще чуеш Гласа на Истината. Общението с този Глас е най-голямото Съкровище.
Танцуващата Пустота
Автор: Пападжи
Пападжи е същество от Дълбината, същество от Безкрая.
Ако си чист, ти няма да видиш проблема, нито времето.
Чистотата вижда Бога навсякъде. Пречиствай честно сърцето си, а останалото е, че други ще се погрижат за тебе.
Нужна ти е само Пълна Наблюдателност.
Нищото – това е Източникът, това си ти.
Истинската медитация – това е пребиваване в Източника.
Да си в медитация, означава да си у дома.
Когато умът е овладян, ти вече си не-ум – Дух. Щом си не-ум, ти вече си Блаженство.
Побеждавай с Пълно Безмълвие.
Много хора вярват в „Аз съм его“, а не вярват в „Аз съм Дух“.
Нищо не се променя. Изменя се само твоят светоглед.
В Източника, в Нищото въпросите умират.
Нямаш Покой, защото не осъзнаваш, че ти си Дух.
Не започвай дружба с хора, които ще изчезнат. Дружи с тези, които летят с тебе в твоята посока.
За да познаеш Истината, е нужен Мощен Устрем.
Ти си това, което търсиш.
Покоят е отвъд мислите и усилията. Затова утихването е ключът към Любовта и Покоя.
Познай себе си в тази Тишина, в това Нищо.
Бог е Самата Истина и никой нищо не може да каже за нея.
Освободен е само този, който е придобил Божествено знание.
Мъдрецът пребивава в състояние на Безсмъртие – Дълбоко, Бездънно, Неродено състояние.
Истинското състояние е Освобождение.
Овладей ума – това е Пътят. Овладееш ли ума, измисленият свят изчезва.
Който се съсредоточава в Брахман, става Брахман.
Който следва Учителя, за него страх няма.
Чистите действия са особен род жертвоприношения, те са разтварящи.
Ако умът е въведен в Покоя, прераждания повече няма да има.
Окултна медицина. Афоризми
Автор: Парацелз
Парацелз е умеел да задвижва Бог в себе и Лекаря в себе си.
Парацелз е узнал, че Същността е важна, а не делата.
Парацелз е осъзнавал, че във всичко е скрит Той.
Парацелз е търсил първо Бог, а после – лекарството.
Парацелз е особена смес от качества, дори и противоречащи си, но това е прекрасно. В него има почти всичко: мисъл, фантазия, въображение, магия, химия, алхимия, астрология, окултизъм, Мъдрост и Мистика... Това е така, защото това велико същество е искало да обхване всичко: и този свят, и онзи свят, и отвъд двата свята – това е чуден възход, особена оригиналност. Това е странен търсач, влюбен в своето търсене. Поклон!
Той е странен търсач – самонадеян, духовен, земен, Божествен; привличащ, пленяващ, покоряващ и поразяващ Мъдрец.
Парацелз е човек на Пламъка, носещ в себе си Тайна логика. Той е още апостол, лунатик, летящ – човек с необикновени качества и дълбок опит.
Парацелз не признава титли, красноречие, лекари самохвалци – за него мярката е чистият и мъдър опит.
От Парацелз се страхуват и го почитат. Той казва: „Аз съм Новото, аз съм Истината, аз съм Новата медицина!“. За лекарите казва: „Вашата наука е без Бог и затова тя е змийска отрова“.
Парацелз казва: „Изкуството да се лекува не зависи от вашите дипломи и знания. Това изкуство е Дар от Бога“.
Истинската медицина е професия на Тайноизбраните. Аз познавам Древното Тайнознание!
Парацелз принадлежи към Историята на Духа, а не към историята на медицината… И затова той има необикновени лекарски дарби.
Парацелз е търсил Изначалното познание. А що е Изначалното познание? Чисто Действащо Същество.
Парацелз е окултномистичен изследовател. Той е търсач на Необикновеното.
Парацелз е човек със страст към скритото и Непознатото.
Той е търсач на тънкото, а то е там, където е истинското наблюдение.
Парацелз е искал дълбоко в себе си да познае явните тайни. Той е познавал вглъбеното самонаблюдение.
Парацелз е имал благоговеен трепет пред Тайната на Живота. Той усещал, че Истинският Целител е Тайнознаещо и Всемъдро Същество със скрит опит.
Той се молил на Бога и търсел от Него Тайно знание и Дълбок потаен опит.
Парацелз е стар търсач на Невъзможното и е получавал от Него понякога свръхестествена сила.
Парацелз казва: „Опитът надхвърля всички науки. А Бог е това, което е в опита и над опита“.