Древни Откровения. Книга трета
Древни Откровения.
Книга трета
Из Неизречената Мъдрост на
Първия Старец.
Представил: Елеазар Хараш
Коренната Основа на Старците е Сияещият Свят.
В Старците няма Тайни, а само една Бездънна Мистерия.
Ако трябва да избирам между Слънцето и Стареца, избирам Стареца.
Всеки Старец е Мъдро Сияние, защото е унищожил света в Себе Си, за да даде място на Своята Безпределност.
Ароматът на един Старец, това е Благата Сила в Него.
Прекрасен е ароматът на розата, но Благото Дело на един Старец е Безпределно.
Старците имат Своите неумения – те не умеят да правят зло.
Що е Старецът? Океан от Съсредоточеност.
Старецът е Аура, в която можеш да се развиваш.
В Очите на Стареца сияе Диамант, в Ръцете Му сияе Безпределност, а в Сърцето Му – Лъчи от Милост.
Що е Старецът? Планина от Спокойствие.
Старецът е Същество, Което ни дарява Крила.
Заради Истината Старецът е изоставил всички блага и така сам е станал Велико Благо.
Всеки Старец е предан на Своето Уединение.
Съкровището на Старците е Дълбина Неземна.
Ако се състоиш от Благост, ти си Старец.
Старецът е Божие Движение на Неведомостта.
Старецът е роден от Древност.
Всеки Старец е Движение на Божията Реалност.
Що е Старецът? Дълбинен Поглед на Божията Милост.
Какъв е Пътят към Старците? Отговорът е: Мистериозно Усърдие.
Древни Откровения.
Книга четвърта
Из Неизречената Мъдрост на
Първия Старец.
Представил: Елеазар Хараш
Само Чистото Съзнание може да лети в Бездънността на Абсолюта.
Тръгни на поход към своята собствена Чистота, защото тя е Окото за Видението на Бога.
Само миг ако не мислиш за Бога, и ти вече се отдалечаваш. Не изпускай мига! Това е Древният Завет.
Превърни себе си в Дълбинна Тишина и тук, в тази Тишина, ще откриеш Чудото на Живота.
Казвам: Тишината е Окото на Истината.
В Дълбините на тази Тишина световете са отстранени.
Тишината е самият наш Древен Живот, но ние сме се увлекли в думите.
Тишината е Есенцията на всички Учения. Те са слезли Отломъци от нея, но тя никога не е изрекла себе си напълно.
Тайната на Живота е в това къде е вложено твоето внимание. Ако е насочено в Безкрая, ти ставаш Безкраят.
Дълбокото Разбиране идва при Мъдрия като Неизяснена Яснота, като Ясно Безмълвие.
Мъдрият е станал Чиста Тишина, затова той разбира думите.
Нямам стратегия. Имам само една Безкрайност, една Бездънност.
Да си Бездънен, тук няма никаква святост, никаква мъгла.
Когато умра, аз се завръщам в Дълбините си. Нямам къде другаде да отида, а и не искам.
В своите Дълбини аз съм просто Дълбинен Изначален Покой. Знам, че Той ме чака.
Аз не съм вярващ. Аз съм Проникновение.
В бремето на човека и на света е тихо вселена Божията Лекота.
Ако трябва да се тревожиш за нещо, то е само едно – защо не си в Бога.
Нищо не постигай. Достатъчно е само да живееш в Него.
Полетът с крила е беден. Чувал ли си за Полета без крила?
Мъдрите цял живот работят усърдно, за да не постигнат нищо. Слава на това Усърдие, защото те остават верни на Нищото!
Древни Отломъци
Из Неизречената Мъдрост на
Двадесет и втория Старец
Представил: Елеазар Хараш
Всеки Старец е Мистериозно Дихание.
Храната на Старците е Покой, Безмълвие, Мъдрост и Пълноподобие.
В Древността Старците са избрали Мрака, за да станат Прасветлина; а тези, които са избрали тъмнината, са станали Мъдреци и Синове.
Старците са Слънчев Мрак – Те са вселили Слънцето в Мрака.
Старците са част от Сияещата Слънчева Кръв на Древния.
Старците са били изпратени от Древния, за да пленят Мрака и да се превърнат в Слънца.
Древните Старци – Изначалията – са Печати на Мистерията, а Независимите Старци са Печати на Бездната.
Старците са по-дълбоки от външната и вътрешната Вселена.
Старците са запалили в Себе Си сътвореността и са я изпепелили. Останала е само Древността и Безкраят.
Старците са Древни Сили, покрити с Воала на Безмълвието.
Старците са Древна Безмълвна Пълнота.
Старците са Негови Присъствия. Той присъства в Тях чрез Тях.
Той присъства навсякъде и затова Старците Го наричат Древното Отсъствие, защото във всичко се е разлял.
Всичко, което се случва в Старците и съществата, се случва и в Неговото Сърце и затова е наречен Великият Наблюдател.
Всички Мъдри Го преживяват, но не Го узнават. Ето защо те Го наричат Истинният, Древният.
Колкото повече не Го разбираме, толкова повече се приближаваме. Той иска да сме Му близки, а не да Го познаваме.
Древните Старци не са човечество, не са светове. Те са Отломъци от Неведомия Огън.
Старците никога не търсят себепознание. Те търсят Неведомото Неразбирание.
Който е познал Древния, се е отдалечил от Него, а който Го люби до смърт, Му е много близък.
Древни Съкровения
Из Неизречената Мъдрост на
Втория Старец
Представил: Елеазар Хараш
Старците са Невероятен Дар за Тайните на Пътя, Тайните на Дълбините. Те отдавна са открили Пълнотата Си в Скрития Мрак. Начинът, по който Старците са избрали Древния Бог, ги е направил обречени да Го намерят. Така Те открили в Мрака Древносияещия Източник.
Сътворението е ограбило хората. Старците са ограбили сътворението, защото в Дълбините не се среща сътворение.
Вторият Старец е Старец на Скрития Мрак, Старец на Древното Служение на Абсолюта.
В думата Мрак е скрита Преизобилната Сила на Древния Бог. Ако хората знаеха, че думата Мрак крие в себе си най-вътрешната Мистерия на Живота, биха узнали Тайнство.
Мракът, който е скрит навътре, е Храм на Бога, Скритост на Бога.
Преизобилната Прасветлина на Древния Бог е Ослепяваща. Тук можеш да оцелееш само с Чистата Истина в себе си.
Истината в нас е, която може да се справи с всичко. Истината е, която ни позволява Виждането. Истината е Древна, тя е от Древните Дни. За Истината трябва да имаме Специално Място в Сърцето си.
Що е Истината? Съсредоточен Огън. Истината винаги избягва да показва Силата си, тя е Спотаен Огън. Човекът на Истината никога не губи себе си.
Истината е Ядрото на Силата, Изяществото на Древния Бог.
В Древния Мрак се развиват Великите неща. Само който е преминал през този Мрак, узнава Свободата и себе си, а другите просто се търсят.
Божественият Мрак е изключително бдителен. Очите му са Лъчи от Бездната. Ако Божественият Мрак те е видял, ти ще бъдеш спасен. Скрито в Мрака те гледа Дивният Древен Поглед.
Скритият Мрак е Дар за Прелестно Съществуване. Мракът на Голгота е създаден, за да се завърнем в Древния си Произход.
Древнословия
Из Неизречената Мъдрост на
Шестия Старец
Представил: Елеазар Хараш
Старците са Тайнства и преди сътворението, и преди Духа.
Старците са съществували, преди да е бил Пътят.
В Древността Старецът е бил дълбоко почитан, защото всички знаели, че Старецът е Същество, Което всякога увеличава Своята Безкрайност.
Когато този Подход към Безкрая и Меравот – Древния – бил изгубен, явили се другите. Те започнали да увеличават светостта си, но това било проваление от Древния Замисъл на Меравот.
Древните Старци са имали Мъдрост от Мистерията и Безкрая, а не знания от света на провалението и ограничението.
Да се слееш със светостта и да се слееш с Безкрая, са различни Откровения. Светостта те извисява, но тя е без Дълбини. И ние още от Древността знаем това.
Думата Старец – Меритор – е означавала: Сроден с Древността, Сроден с Безкрая.
Меритор – това е Постижение на самата Свобода: Свобода от святост и грях, Свобода от добро и зло.
Истината винаги е била разрушител на неподготвените, непостоянните и неорганизираните.
Истината е върховната опасност за всеки свят.
Когато Истината се превърне в разрушител, няма кой да устои.
Истината руши всичко ново и старо, което не е в съгласие с Древността. Древността е Мярка.
Истината не се нуждае от доброта и религия, а от Същества Храмове.
В Истината няма човешко действие. Истината е Могъща в самата себе си.
Истината всякога разрушава застоя, за да го преобрази.
Истината е Безмълвният Език на Древния.
Когато Истината действа, тя не се нуждае от съветници.
Истината е Велик Израз на Древността, на Древната Сила.
Колко светове и същества ще бъдат разрушени, докато Истината се роди в себе си!
Светът винаги ще се страхува от Силата на Истината.
Древните Слова са Светилища.
Не злото е голямата опасност за нечистия човек, а Самият Бог.
Ако заживеем в Бога, тогава дяволът ще стане нереален, но ние все още живеем в ума си, в себе си.
Ние сме Безкрайни в Дълбините си, а не в себе си.
Тайнословие
Из Неизречената Мъдрост на
Единадесетия Старец
Представил: Елеазар Хараш
Думата Старец означава Изчезнал в Бога, за да стане Владетел на себе си, за да стане Аримор – Изяснен в себе си.
Старецът, където и да се намира, странства или в Бездната, или в Мистерията.
Всеки Старец е Ловец на Неуловимото. С уловимото не се занимава.
Най-дълбинното Слово никога не излиза от сътворена уста.
Вечността е в Чистото Съзнание. Древността е в Чистия Дух.
Мъдрец е този, който тече в Дивната си Лекота.
Твоят Дух е естествено Древен. Той ти е даден да се завърнеш мълниеносно в своята Безпределност.
Истинското общуване се осъществява дълбоко навътре в Скритата Реалност.
Чистият Дух е в Единство със Старците.
В Древността всичко е безкрайно. Във Вечността всичко е осмислено. Във времето всичко се учи.
Древността е Всевиждащо Небитие.
Има само едно Поведение – Поведението на Безкрая.
Бог е Могъщо Място. Божията Истина е по-страшна от смъртта.
Безкраят не се нуждае от Ръкописи. Там всяко Същество е Ръкопис Божий.
Любовта е Древна. Любовта е повече от живота. Любовта е слязла в живота. Бог е по-древен от Любовта.
Сафа Таора. Книга на Съзерцанията на Древните Атланти
Автор: Елеазар Хараш
В Съзерцанията, които ви представям, ТАОРА се определя като Бог, Който е Любов, и като Бог, Който е достъпен. Но същевременно в ТАОРА има и нещо, което води към Незнайното, Безпределното, Недостъпното.
СAФА ТАОРА означава: Съзерцателят, който открива собствената си Светлина в Словото.
Думата САФА означава: Стихията на Светлината, вградена в буквите. Всеки, който е постигнал овладяване на тази стихия, той може да излезе от тази стихия, той може да бъде независим от нея и да се насочи към ТАОРА.
ТАОРА – това е „Съзерцателят, Когото всички съзерцават, и Съзерцателят, Който съзерцава всичко в Себе Си“. От друга страна, ТАОРА е „Този, Който съзерцава само Себе Си“. Това е наречено още „Самосъзерцаващият се“. И от друга страна, ТАОРА означава „Този, Който се вглъбява толкова навътре, че никой не може да Го види“, защото в най-дълбокото място Той самият не се вижда, Той самият се изгубва. За да може всички други да съществуват и да Го съзерцават, Той се е изгубил в Дълбините, за да може да им даде пространство. И понеже се е скрил на толкова дълбоко място, някои казват, че не съществува; а други смятат, че съществува. Тези, които смятат, че Той не съществува, те започват да съзерцават все повече себе си и стигат до онова място, което е наречено: себепознание, хармония, блаженство и покой. Но тези, които търсят в Съзерцанието само ТАОРА, те напускат себепознанието, отказват се от хармонията, изоставят блаженството, отричат се от покоя, за да изчезнат в ТАОРА. Това са тези, които са се отказали и от доброто, и от злото, и от времето, и от вечността, и от радостта, и от блаженството. И навлизайки в дълбокия покой, те се отказват дори и от него. Така те пристигат при ТАОРА.
Думата ТАОРА има ватански произход. Външният превод на тази дума означава „Единственият Самосъзерцател“. Във вътрешен смисъл тази дума означава „Единственият Самоизчезващ“. Всички други същества могат да се потопяват все по-дълбоко и все по-дълбоко, но без да изчезват. Те могат да се разтворят в Него, но продължават да съществуват като идея. Докато само Той може да съществува извън всяка идея. За Него няма идея, няма описание, няма понятие, няма помисъл. Той храни идеите, без да е идея. Той храни понятията, без да е понятие. Той храни помисъла, без да е помисъл. Той храни живота, без да е живот. Той се любува на живота и дори се наслаждава на живота, но без да е влюбен в него. Той е влюбен само в едно. Той е влюбен в това, че другите живеят и съществуват, че се радват и блаженстват, че другите постигат хармония и покой. Той се радва на всички постижения на другите същества. Единствената радост за самия Него е Непостижението. Непостижението е единствената Му радост, защото Непостижението разкрива собствената Му Безпределност. Според Древните Атланти всички, които се стремят към постижения, стават пределни, защото в постиженията те изгубват себе си. И затова Древните Атлантски Мъдреци са се насочили изцяло към Непостижимото, защото са разбрали, че само Непостижимото е Безпределно. Това е единственият Път към Високия Идеал. Всички Древни Мъдреци на Атлантида са се насочвали изцяло към Непостижимото: така те са ставали подобни на Непостижимото и са придобивали сродство с ТАОРА; като всякога са знаели, че Той винаги си остава подобен само на Себе Си, вечно Непостижим, вечно Недосегаем и завинаги Неразгадаем.
Съзерцанието превръща човека все повече в Душа. Душата води човека в Съкровенолюбието. Съкровенолюбието търси все повече Непостижимото. И обновявайки се с Непостижимото, Съкровенолюбието все повече се обогатява. Това, което е постижимо, не може да нахрани Душата напълно. Непостижимото е истинската храна за Душата.
Мъдреците са съзерцавали Непостижимия, за да се приближават все повече до Неговата Пресвята Същност. В тази Същност те са опознавали все повече себе си. Съзерцанието е метод да пиеш от най-чистата Вода и от най-чистия Източник. И този Източник е наречен ТАОРА. Този Източник никога не се изчерпва. Той е вечно Непресъхващ. Той дава Опиянението от Красотата на Живота. Тази Красота на Опиянението е Виното на Мъдреците. Това Вино е наречено още Живата Вода.
Ава Торот. Тайната Мъдрост на Скритите неща
Автор: Елеазар Хараш
Предговор към първото издание
Що е АВА ТОРОТ? Това е Древният Път. Това е Пътят на Достойните. Това е Пътят, който отвежда човека отвъд светлината и тъмнината. Това е Пътят, който отвежда човека в Ослепителната Светлина. В този смисъл АВА ТОРОТ означава Мястото на Истината. Това е Пътят само на Достойните, защото тук няма нито еволюция, нито развитие. Има само едно – Истината.
По Пътя към Великата Ослепителна Светлина човекът трябва да постигне дълбоко разбиране за нещата. Той трябва да постигне разбиране за живота и смъртта, рая и ада, доброто и злото, здравето и болестта, радостта и скръбта. Да се постигне разбиране, означава да се премине отвъд нещата. При това условие човек е заслужил Великите изпитания, изпитанията на Свещения Мрак, изпитанията на Мистериите. И този, който премине правилно през Свещения Мрак и Мистериите, става Син на Ослепителната Истина. И става още Брат на света и вселената. Пътят е славен само тогава, когато отвежда човека до Ослепителната Светлина на Истината.
Предговор къв второто издание
Който повтаря дълго време АХОР ЗАРАМА, ще се отдели от сътворените мъртви светове и ще се върне в Истината, Неръкотворния дом, Безкрая.
Ако ти е позволено да виждаш Истината, значи, си станал част от нея.
Истината е открито тайнство, трябва само да ти е позволено да го видиш.
В Истината няма мрачни области на съзнанието, всичко е осветено.
В света има само Един Глас, Гласа на Истината, другото е само мнения.
В Древността са наричали Истината: „Дълбоко скритото светло място“.
Истината никога не е показвала силата си. Тя умеела дълго да чака.
Над всички Истини стои Върховната Истина.
Който е докоснат от Истината, има сърцето на покоя.
Древните казвали на воините: „Когато губите битката, не губете себе си“. Така те винаги се съхранявали.
Истината дарява Покоя, а Покоят е виждащ.
Покоят е най-близо до Ядрото на Истината.
Истината е Свръхсияен Източник, но човекът го е затрупал в себе си.
В Истината няма изгрев и залез. Истината е постоянно тук.
Древният е Мястото на Истината. Ако Той позволи, ще я разберем.
Истината се намира навсякъде и затова Тя не се нуждае от храмове. Тя е Единственият Храм, в който трябва да влезем.
Истината ръководи стихиите на природата. Тя ги отключва.
Окото е взело нещо от Слънцето. Ухото е взело нещо от вятъра. Истината е взела нещо от Абсолюта.
Когато Истината е спряла да съществува в съществата, те са станали сътворени, нещо в тях е умряло.
Древните са наричали сътворението „Море от мрак“. Тук са заключени сътворените, за да възстановят себе си в Мястото на Истината.
В човека на Истината звучи нещо несътворено. Той е Дух в тяло, но само заради хората.
Авалира. Книга на Мъдрите Индианци
Автор: Елеазар Хараш
АВАЛИРА е най-древната Индианска Книга. Тя така и си останала недописана. За това си има много причини. Първата причина е, че Индианските Съзерцатели обичали да предават Истините на своите наследници пряко в Душата им, а не като надписи върху камък, кожа или по пещерите. Втората причина е в това, че те смятали, че всеки лично трябва да общува с АВАЛИРА – Шептящата Тишина, Шептящата Мъдрост, или Шептящата Съзнателност на нещата. И третата причина е в това, че според Мъдрите Индианци не Книгата е Живот, а Животът е Книга.
АВАЛИРА е Тайнство, скрито в Тишината, Шепот, който споделя своите богатства. Това е Глас, който раздава безмълвни блага на своите Синове. Това е Глас, който не е Глас, защото в Тишината няма Глас. Това е ТИШИНАТА, от която произлиза всяка Велика Култура.
Индианската Култура има своите Свещени Корени в Първата Слънчева Раса. Нейната Мъдрост е плод на Осмия Старец от 24-те Старци, наречен АВАЛ МАВАРА, което ще рече „Този, Който споделя Слънцето“, и на Неговите Синове. Авал Мавара е Бащата на цялата Индианска Раса и Култура. Той е, Който познава най-добре и величието, и падението на тази Раса и Култура.
Но Авал Мавара е предшестван от МАТАСАНГА – Великия Праотец на Индианската Раса. Той е Духът на Индианското Предание. Преданието е изговореното Учение, но Матасанга трябва да се търси в Неизговореното. В Неизговореното е Духът на Матасанга. Само Неизговоримото ни води към Прасветлината.
В Индианската Култура е взел участие и Десетият Старец – Старецът на Тишината – наречен МАВАХАРИ, което значи „Споделящият Тишината“. На тези двама Старци и на Праотеца Матасанга се дължи разцветът на Индианската Култура от Първата Слънчева Раса до наши дни и занапред. Тези Велики Същества не могат да бъдат опознати. Но всеки може да се потопи в тяхната Мъдрост, която е изтъкана от Тишина и Слово и от Слово и Тишина.
Индианската Мъдрост, която е включена в Книгата АВАЛИРА, е многоизмерна и необичайна. Тя включва в себе си неща от времето и неща извън времето. Тя обхваща времената от Древната Слънчева Раса, атлантския период, следатлантския период, новите времена и нещо, което е извън времената. Последното, което казах, е свързано с Осмия и Десетия Старец. Тази Книга няма типично исторически корени, нейните корени са Свещени.
Тези, които четат АВАЛИРА, трябва да чуят звука на Съзерцанията, Преданията и Легендите. Но най-важното, което трябва да се чуе, е Шепотът на Тишината.
Аор Аваронор. Книга на Древната Мъдрост
Автор: Елеазар Хараш
И мракът, и светлината са було – те скриват Тайната на Живота. Всяко същество е длъжно да се освободи от капаните на мрака и светлината. Тогава Същността на човека ще излезе наяве. Тази Същност се нарича АОР АВАРОНОР – Осветеният мрак, или Изначалното място. Други го наричат себепознанието, себенамирането.
Който е осветил своя мрак, той е осветил Древна Тайна в себе си. Той се е посял във Величието на Пълнотата. Пълнотата – това е завръщане във Вечната Божественост. Това е вечната религия. Всичко това става по Пътя на Свободата. Само Свободата може да ни направи Истински Воини.
Воинът е Същество, което се е завърнало в своята собствена Тайна. Тази Тайна е оградена от една Жива Тишина. Тази Тайна е осветена – това е АОР АВАРОНОР. Такъв е Пътят: светлината успокоява, тъмнината движи, мракът вдълбочава и накрая идва Духът – Господарят на Пълнотата – всичко е вече осветено.
Ар Хаварая. Правила на Живата Духовност
Автор: Елеазар Хараш
Правилата образуват в човека качествата на Живата Духовност. Правилата образуват в човека Чистото съзнание. Чистото съзнание е сияещо огледало – в него сам Бог се оглежда.
Правилата не са просто някаква дисциплина. Правилата са наука за пресътворяване. Правилата са наука за Същността на живота. Пътят на живота е придобиване на Истинската Духовност.
Правилата са много повече от вяра, обич и здраве. Ти може да имаш вяра, обич и здраве, но ако не си придобил Чистото си съзнание, всичките ти усилия са напразно.
Книга на Загадките
Автор: Елеазар Хараш
Предговор към първото издание
Загадките са методи за съхраняване на Истината. Загадките са едно споделяне на Истината, която е безмълвна. Загадката е нещо изречено, но в това, изреченото, присъства Безмълвието. Целта на загадките е не да те направят знаещ, а безмълвен. Прекалено много си вкусвал от Дървото на Познанието, прекалено много си вкусвал от плодовете на смъртта, а сега трябва да се докоснеш до Дървото на Живота. Открий Живота в Безмълвието. Безмълвието не говори, но е красноречиво като Истината. В Безмълвието расте Съкровеното.
Загадки, които са неизречени и които съдържат в себе си вкуса на Тайната, съставляват най-чистата храна за Душата на човека. Загадките са вътрешните Извори на Живота. Те не могат да бъдат разгадани. Те само упътват Душата към онзи Океан от Безмълвие, в който Душата се среща лично с Истината. Който е видял Истината, той става безмълвен.
В тази книга за първи път се изнася Универсалното упражнение на живота, наречено „Методът на пирамидата“. Този Метод събира живота и смъртта в една точка, обединява ги, екзалтира ги, трансцедентира ги и превръща ученика от обикновено слънце в Необикновено Слънце. Така ученикът става подобен на Бялата Точка. Чрез тази Необикновеност, която е Първичното естество на нещата, ученикът придобива погледа на Вечното дете. Това дете внася Необикновеното във всички обикновени неща. То заживява в страна, пълна с Чудеса. Само очите, които са пълни с Удивление, с Чудеса, с Изумление, разбират Любовта на своя Учител, защото Учителят е най-голямото Чудо във всички светове. Животът не е загадка, Животът е Чудо на Чудесата.
В тази книга са внесени загадки и тайнства от най-различни епохи, времена, култури, раси и Мистични Същества.
Природата на нещата е Непознаваема, Неизразима. Посветените, Мъдреците, Мистиците и Учителите не ни изнасят слова, а Неизразимото, което са преживели. Те имат опит, който ние нямаме. Те носят част от Неизразимото в себе си. И ние присъстваме не при Мистиците, но сме гости на Неизразимото.
Една загадка ни хваща за ръката и ни води при Неизповедимото, докато една ясна логика и една ясна мисъл ни правят философи. Философията е най-скучното нещо в света, защото колкото повече знания – толкова повече суета. Знанията са суетата на света. Човекът на знанието се ръководи от илюзията на знанието. Мъдрият нищо не знае. Той живее, той се е слял с Живота, няма нужда да знае. Знаещият се блъска в пашкула на знанието, а Мъдрият е като пеперуда. Бъдете и вие като пеперуди.
Който стигне до края на книгата, ще бъде докоснат от Мистерията на Всемира.
Предговор към второто издание
Този, който е в Древното си сърце, е в Единството си с Бога.
Бог е Единственият път и Единствената цел.
Бог е Единствената практика. Всичко друго е упражнения.
Този, който е познал Скритото, е изчезнал от себе си и се е завърнал в себе си, но с Нова одежда.
Този, който е изчезнал от себе си, той се е завърнал в своя Бог и се е познал.
Няма друг освен Скрития Бог, Който действува явно.
Само Той съществува, а аз съм само част от Неговото Сърце.
Бог е Единственият Съществуващ, а аз само живея.
Аз съм в Манастира на Истината, защото не можах да открия друг манастир.
Бог е Ценният, Той е Скъпоценният, а ние само се прекланяме.
Бог става чудно ясен, когато съм заживял в Него, а когато съм заживял в себе си, всичко ми е смътно.
Всяка тревичка се покланя на Бога и казва: „Той е само Един“.
Бог е Върховният Приятел, но ние не Го осъзнаваме.
Ако аз Го познавам, то е защото Той го е позволил. Аз Го познавам като Непознаваем.
Неговата Велика Неизразимост осмисли моя живот.
Моят път е Неговият Път, аз нямам път. Моят живот е Неговият Живот, аз нямам живот. Моето сърце е Неговото Сърце, аз нямам сърце.
Когато не Го разбирам, аз съм изпълнен с Любов към Него, защото знам, че Той ме разбира.
Колкото повече не разбирам Неговата Неизразимост, толкова повече се увеличава Любовта ми.
О, Господи, исках да Те обясня, но Ти ми се разкри като Неизразим и аз видях грешката си.
Слава на Бога, че е направил така, че е невъзможно да Го познаем.
О, Господи, направи ме на прах. Аз пак ще вървя към Тебе.
Мъдреци и Мистици.
Том първи
Съставител: Елеазар Хараш
Само този, който се развива вечно, може да се докосне до Съвършенството.
Когато Сиянието слиза надолу към световете, То се превръща в Слово.
В Словото е Ключът към Съвършенството и само то може да те изведе отново в Сферата на Сиянието.
Великата цел на развитието е създаването на Новия човек.
В Мистиката се смята, че Словото е силата на хиляди огньове, а това означава, че Престолът на Словото е във вътрешността на човека. Да имаш Словото, означава да живееш в Мистичното Дихание на Бога. Да имаш Святото Слово, значи да узнаеш Крепостта на Кръга.
В Мистичната Светлина на Словото ще откриеш Красотата на Небесните Простори.
Мистичната Светлина разкрива Слънцето като Окото на Истината.
Слънцето – това е Светлинният елей на Живата вода.
Мистичната Светлина е тази, която разкрива Словото-Дух, това Слово е с очи от пламък. Когато Словото се разкрие на човека, започнало е началото на пробуждането, а това е началото на Вечния Ден. За такъв човек Пришествието Христово е дошло и затова той не го чака, а го живее. В Словото Божие, което си ти самият – ти си го намерил в себе си. Когато се откъснеш от човешкото слово, ще видиш реалността на Духа.
Мистиката – това е вътрешното учение и съдържание на всички религии и учения.
Мистикът Мъдрец, това е Истинският човек. Той е по-висш от вярата и неверието, от доброто и злото. Той е безпределен. Това, което прави човека Мистик и Мъдрец, е Любовта и Истината.
Тайната за произхода на човека е съхранена в самия него и само Любовта може да я повика... и възкреси.
Мистикът е Същество, което първо се слива с Любовта, а после я изучава.
Словото е Мистична Светлина – стани Негов Син и Му служи с Дух и Истина. По Пътя на Словото ще познаеш Неговата Свещена Сила и Неговата Неуморима Милост. Силата на Древния по Дни е внедрена в Святото Слово, но не е ограничена от него, защото има и Свято Мълчание, което ни разкрива, че Неговата Власт е безгранична.
Мистикът се стреми преди всичко към Божествената Любов, а не към принадлежността си към определена религия. Ако нямаш Божествена Любов, ти опетняваш всяка религия и учение, към която се причисляваш. Ако нямаш Божествена Любов, ще имаш само един етикет – християнин, будист, дъновист, мохамеданин, окултист, херметист – и ще бъдеш само един шум, една сляпа врява за учения и думи.
Само Божествената Любов може да те извиси до Мистичната Светлина.
Сатана е обезумял от обич към себе си. И затова е даден Златният Завет: Люби Бога повече от себе си.
Когато нямаш Божествена Любов, а говориш за чакри, ти не знаеш, че става въпрос за Седем Велики Храма на Духа – и как ще пристъпиш към тези Храмове?
Словото е Всесилна Тайна. Думите са окултни символи на Духовните Сили, които работят в битието. Например думата „жена“ – това е мистичният символ на Любовта, която ражда все нови и нови светове, защото всички светове са родени от това Най-светло Същество.
Човешкият Дух е скрит много, много дълбоко в тебе самия, в твоята същност и само Божествената Любов може да го извика. Той разбира само Древния език – Праезика на всички Светове.
Само чрез Любовта се пробужда Неговият глас. Неговият глас е Божественият глас, Който пробужда Тайното битие в тебе. За Лао Дзъ цялото битие е храм и всеки живот заслужава поклонение.
Тази книга се подготвя от около четиринадесет години и още много ще минат, докато се завършат нейните части. Но ако трябва да описвам видовете тънки различия между Мъдреците, това ще обхване спокойно още една отделна книга, защото всеки Мъдрец и Мистик си има своята тънка специфика. Един Мъдрец има външна логика, друг – вътрешна, трети – тайна. Един е неуязвим, поради безразличието си към неуспеха; друг е уязвим и зависим, но се владее; а има и такива, които даже не се усъвършенстват – толкова дълбоко са навлязли в тайната на живота.
За учения животът е проблем, за религиозния животът е тайна. За светеца животът е път и благословение. За ученика животът е Мистерия и Школа, а за Мъдреца животът е Дълбочина.
Човекът на Мъдростта е всъщност Дървото на Живота.