Раджа Йога

Автор: Елеазар Хараш

Предговор към първото издание

Понятието Раджа е едно от Имената на Бога: Раджа – Цар, т.е. състои се от Чисто Слово, от Чиста Основа; а това определя царски произход, т.е. изхожда от Началото на нещата, от Същността. Когато човек постигне Духа, постига Раджа – царското състояние, изобилието. Учителя казва: „Цар е само този, който е господар на своите мисли, чувства и постъпки“.

Контролът на словото изпреварва всички науки и религии. От този контрол се раждат висшите творчески сили на Духа – ето защо контролът на словото е Висша Мъдрост. Царството, това е Словото, а Словото обхваща всички цели на съществата. Словото прави събитията и обстоятелствата слуги. Познаването на Словото е познаване на Бога.

Пътят към Царството

Правият път – това е Чистотата. Да постигнеш Чистото Слово, това е Същността. Щом словото е нечисто, животът е падение – това значи да излезеш извън Царството Божие. Всички, които се стремят към пречистване, имат огнено ръководство. Те имат мощно подсъзнателно влияние от Висшия свят.

Словото има Божествена природа, ето защо то превръща човека в Божество. Главното победно оръжие за всички неща е вътре в теб – това е Духът Цар. Когато Духът е с вас, никакво лошо внушение не може да проникне във вашето подсъзнание. Планове, обстоятелства, среда – всичко се нагажда на Словото Цар, Словото Бог.

Словото задвижва легиони могъщества и сили за своята цел. Казвам: Словото е Същност, Словото е Власт Божия, Словото е Живият Огън. Пътят на Разумните Същества е Пътят към Словото. Осъзнай Чистото Слово като могъщата и покоряваща сила на Бога.

Словото е основата на всички успехи и постижения. Словото работи мощно по всички направления на живота. Да се съмняваш в Словото, значи да се съмняваш в Бога. Казвам: Съмнението е нечистота, съмняват се само нечистите – това е отклонение от Пътя към Царството.

За Чистото Слово препятствия не съществуват, защото Чистото Слово и Бог са една Същност, т.е. едно и също нещо. Чистото Слово се предава могъщо на всички разстояния. Словото е, което спасява, но ние трябва да го пречистим, за да възвърнем неговата Божественост и Сила.

Чрез Чистотата ние постигаме телепатична връзка с Висшия свят. Чрез Чистота и Преданост Учителя се настанява в нашето подсъзнание и Свръхсъзнание и работи там. В Чистото Слово работи Висшият свят. Всички сили във Вселената са слуги на Словото. Зад Словото стои Бог и работи универсално.

Да вървиш в Правия път, значи да изградиш мощна аура – ето Пътят към Царството. Ясното осъзнаване на Словото е Великият секрет на Живота. Ако Словото не може да те изпълни с Живот, тогава никой друг не може. Словото носи Живота, а това славно и победно оръжие е вътре в тебе.

Чистото Слово побеждава всички видове влияния. Застани здраво на чистата основа. Вярвай в Словото, за да се прояви неговата Същност, която е Бог. Пътят на предания е Пътят към Царството. В предания влиза Словото и чертае неговите планове. Словото е Бог – ето защо отговорността е голяма и се изисква Абсолютен Контрол. Контролът е Пътят към Царството.

Предговор към второто издание

Да овладееш себе си, то е да станеш цар на себе си, тогава и Бог ще ти стане Цар.

Който е овладял себе си, става свободен вятър – животът му се радва, смъртта го милва.

Който е овладял себе си, в него звучи Духът на живота.

Да си дарен с изобилни блага и да се владееш, не е ли това царско изкуство?

Който е овладял себе си, не може да бъде завладян.

Въпросите и отговорите са нищо. Любовта към Истината е всичко.

Владее се само този, който има Истинска Любов и велико търпение.

Всеки, който се обучава в Раджа Йога, ще открие своята Божественост.

В Брахмачария не се трупат знания, а Дух и Истина.

Расте само този, който възприема.

Великото търсене е дълбинен, вътрешен процес.

Само Мъдрият има уединение, затова той има опора. Той живее в центъра си, в същността си.

Само Мъдрият знае кога да търси отговора и кога безмълвието.

Мъдрият е Раджа – той не е в ума, той е в Духа.

Умът е разсъждения и мнения, а Духът е Мъдрост.

Покоят е превъзходство над ума.

За да станеш Раджа – цар на себе си, трябва да си придобил собственото си свещено сърце.

Раджа има целеустремена преданост.

Съществува Истинното Тайно знание – Раджа го докосва.

АУМ е Дума, скрита в Огъня – тя обхваща всичко, тя трупа прозрения, тя донася Откровения.

Раджа знае, че смъртта е свобода и че смъртта е живееща.

Всеки, който има свещено сърце, има виждащи очи.

Раджа знае, че съдбата е друго име на скритата справедливост.

Колкото повече овладяваш себе си, толкова повече и Бог те владее.

Който искрено търси Истината, е мой брат.

Когато станеш цар на себе си, тогава Бог ще бъде твоят господар.

Истинският човек е могъща тайна динамика.

Вглъбяване в Единствения. Албум

Автор: Елеазар Хараш

Всичко е Единственият, всичко е Негова Работа – няма втори.

Единственият ще седне на Трона на твоето Сърце, ако е Единствен за тебе.

Колкото е твоята Любов към Единствения, толкова е и твоята Близост с Него.

Ако ти имаш Истински Учител, Единственият в него е избрал да те учи.

Истинският Учител е Потайно Излъчване на Единствения, Който те е избрал.

Никога не търсете втори в света, защото втори не съществува.

Който е познал Единствения, няма нито Висше Аз, нито нисше аз, нито индивидуалност, нито личност.

Само тези, които търсят Единствения, ще открият в себе си Великата Задпределност.

Любовта към Единствения превъзхожда всички цели. Любовта към Единствения реже оковите на този и на онзи свят.

Твоите отношения са само с Единствения и те всякога са вечни и безпределни.

Ако ти си в Единствения, какво друго ще търсиш?

Не можеш с друго да придобиеш Единствения, а само с Любов и с Тайнството на Самоотричането.

Има само Един-Единствен. Втори не се е раждал и никога не може да се роди.

Разговори във времето с
Елеазар Хараш

Автор: Елеазар Хараш

Любовта към Словото е Тайнство.

Словото е, което посочва и разкрива Пътя на човека.

Който натрупва правилно Словото, може да го превръща в Стихия, в Божия Сила, с която да помага на хората и да ги лекува.

Който не познава Словото, не умее да влиза в разговорите, нито в мълчанието. Така той се саморазрушава.

Словото разширява съзнанието.

Словото е Велик Алхимик – то превръща страданията във възход.

Словото не търси религия, нито наука. Словото търси Чистотата. Словото търси Духа.

Словото не общува с ума. Словото е Живот в Духа. В Духа сме вечни. В ума сме време.

Духът говори на ума, защото умът няма Път.

Само Духът знае Пътя.

Стремежът е страж. Стремежът е водител. Вдъхновението е Тайна. Вдъхновението е Дух. Стремежът е Душа.

Казвам: Пазете се от земното мислене, то е големият грабител.

Помнете: Будността владее енергията.

Само чистият пита правилно. Въпросът е умение на Душата, а не умствени игри. Въпросът е отиване при Светлината – тогава Словото говори винаги ясно.

В Словото има много Дълбини, то може да отваря врати. Що е врата? То е преход в друг свят, в друго измерение.

Помнете: Будността е Владетел. Нечистотата е трагедия. Спокойствието е еволюция. Покоят е Повелител.

Чистотата е виждане. Разбирането е разрешение. Случайността е Замисъл. Лъжата е проваление.

Страхът е блокиране. Контролът е Господство. Реално е Невидимото. Смирението е Извисяване. Вярата е Крепост.

Дяволът е влияние, Бог е Присъствие. Дяволът може да влияе, докато не е дошъл Бог – Божието Присъствие. Влиянието е необходимост, Присъствието е Реалност.

Ако човек люби враговете си, ще познае Скрития Бог в тях.

Който се е посветил на Бога, се е освободил от предопределението. Той не съди, но различава.

Има нещо Велико в Живота, но то първо ще те разруши, а после ще те възкреси.

Слава на Бога, че ме разруши, за да мога сега вечно да Му благодаря.

Питат ме: „Коя е най-висшата практика?“. Казвам: „Имаш ли Истинска Любов към Бога, ти си над всички практики“. Казват ми: „Ама ти все пак практикуваш формули“. Казвам им: „Не, аз практикувам само едно – Любов към Бога“.

С църкви не се занимавам, за религия нямам време, свещи не паля – живея в Тайната на Бога. Казвам: Любовта към Бога е повече от църква, религия и свещи. Любовта към Бога е повече от метод.

Любовта ми към Бога е безначална, дишам Безкрая – на това ме научи Учителя.

Еликсирът е Безкраят. Душата е Богиня.

Бог е Целителят. Търпението е Жезъл. Съзнанието е Птицата.

Мъдростта е Уединение. Чистотата е Духовност. Смъртта е Живееща.

Човечеството е хаосът. Бог е Порядъкът.

Търсенето е Майсторство. Словото е Пътят.

Едно с Бога – това е всичко.

Завръщане към Чистото Съзнание. Интервюта с
Елеазар Хараш през 2016 г.

Автор: Елеазар Хараш.
Борислав Борисов – интервюиращ

Родени сме, за да познаем Бога в себе си. Без Чисто Сърце няма Храм.

Светът разпъна Истината на кръст, а иска да е устроен.

Вкуси Бога и ще умреш за себе си. Само Чистото Сърце е Свещ.

Чистото Съзнание е Нова Земя и Ново Небе.

Който умее да слуша Бога, навлиза дълбоко в Словото.

Любовта е Единственото Светилище в света. Днес живите са мъртви, но не го знаят.

Бог е Единственият, Който създава Неизразимото. Сам Той е тази Неизразимост.

В Тишината тече Бяла Вода. Любовта е живот в Бога, а не в света.

Ние сме по-дълбоки от света, звездите и Вселената.

Истинският човек е постигнал Мистерията на сърцето си.

Спасението е въпрос на Истинско знание. Интуицията преживява Истината като спомен. В Покоя няма време.

Важно е не събитието, а състоянието. Любовта е мъка по Бога, а не по света.

С Бог имаме взаимност и това е Любовта.

Съединението с Бога е Мистично позволено от Него.

Мъдрецът няма опора и затова стои непоколебимо. Опората на Мъдреца е Нищото.

Суфи е нарисувал Бог в своето сърце.

Гласът на Истината не говори по човешки правила.

Не е важно кръщението, а Посвещението.

Големите страдания са големи водопади – те ще измият сърцето.

Жертвата е Закон за по-висше развитие в следващото прераждане.

Съдбата е Същество, което държи сметка за всяка човешка постъпка.

Пътят към Дълбините.
Книга първа

Автор: Елеазар Хараш

Да вървиш към Дълбинното, то е да отстраняваш все повече сътвореното.

Всички светове се движат заради Дълбинното, заради Покоя, заради Изяществото на Безкрая.

Зад Дълбинното е Храмът на Бездната – Храмът, който узнаваш, но никога не виждаш.

Всеки, който търси Истината, ще открие един ден Дълбината си – Изгубеното Царство.

Само Истината отключва Тайния Храм на нашите Дълбини.

Дълбините ни даряват Свещени Думи.

В Дълбините си ние сме Древни и без история.

Тези, които открият Дълбината си, стават леки като Ефира и сияещи като Бездната.

Словата на Разумния са Звезди. Словата на Мъдрия са Слънца. Словата на Дълбината са Сияния.

Съвършеният Говор е Тайна от Дълбините.

Когато Дълбинното говори, то създава Тишина.

В Дълбините ние сме Мистериозни Сияния.

Когато животът разбива сърцето на човека, Дълбината си остава Непокътната.

В Дълбината няма нужда от Светилище. Там сияе само Той.

В Най-Древния Му Вид никой никога не Го е виждал.

Смешни афоризми.
Том първи

Съставител: Елеазар Хараш

Посвещавам тази книга на Чистия смях, защото това е нещото в човека, на което не може да устои нито скръбта, нито мъката, нито злото, нито черните дупки във Вселената.

Чистият смях е Скрито Слънце в човека.

Мистерията Бог

Автор: Елеазар Хараш

Бог е Древно Страшно Съвършенство, Което ние не можем да си представим.

Бог и Древното Слово са една плът.

Само Древността съществува и Мистерията на Съвършения Бог.

Скрият Древен Бог е Неведомо Съвършен.

Велико Съвършенство ръководи световете и ще изведе всичко към Себе Си.

И Боговете, и демоните познават това Велико Древно Съвършенство.

Любовта Божия е само част от това Древно Съвършенство на Великия Скрит.

Древността всякога е съществувала.

Във Вечността си Душа. В Древността си Дух. Но има нещо, което е по-дълбоко от Духа.

Чистият Дух е Древната Цивилизация. Той познава Безкрая.

Древното Съвършенство на Скрития Бог е създало Прасветлината.

Древният Бог – това е състоянието на Нищото.

Древният Път е само един – изчезване в Скрития Бог, изчезване в Нищото.

Само това знам: Моят Дух е Древен свят, по-дълбок от безсмъртието и смъртта.

Древният Скрит Бог е такава Величествена Любов, че занемявам. Но аз знам, че Той превъзхожда и Любовта, но за това не е позволено да се говори.

Когато Абсолютът се е ограничил, родила се е Древността. Когато Древността се е ограничила, родила се е Вечността. Когато Вечността се е ограничила, родило се е времето.

Когато изчезнем в Безкрая, ще познаем своята Истинска Свобода.

В Древността има само една Необятна Пълнота и Безмълвие.

Нищото е Истинското състояние на нещата – Древното състояние.

Древността – това е пречистото съзнание, което е изпълнено с еликсира на Безмълвието и Пълнотата.

Само на Истината е позволено да влезе в Древността.

Древността е наситеност със Скрития Бог.

В Безкрая няма Възкресение, няма Гносис – само една Величествена Пълнота.

В Древността – тук ти не си вечен, ти си погълнат, ти си безкраен.

Нищото е Древното Състояние – Прапроизходът.

Самите Богове имат безгранично обожание към Безкрая.

Великата Древност е съставена от Мистерия, от Чисто Нищо.

Древният Скрит Бог е Същество от Бездната от Безкрайност.

Смисълът не е от този свят, нито от отвъдния. Смисълът е Мистичен. Смисълът е отчасти във Вечността и цялостно в Древността.

Билки и лечение

Из Словото на Учителя Петър Дънов

Билките се движат, хранят се, дишат, живеят.

С корените си растенията пият вода. Коренът е скрито сърце на растението.

В билките тече живителна сила и тази сила е духовна – тя се търси от векове и хиляди години.

Растенията – те надживяха вековете. Те дойдоха със свои предания.

Има растения и дървета, които тържествуват при изключително тежки и неблагоприятни условия. Те са скрит пример за възхищение.

Учителя казва: Ако човека го заровиш с главата надолу, нищо няма да излезе от него, но ако заровите едно дърво с главата надолу, то ще израсте и плодове ще донесе.

Учителя казва: Ако обичате растенията, те дават по-добър плод.

Елата издържа на студ до -50°C, а брезата – до -65°C. На такъв студ могат да издържат само високоорганизирани клетки.

Това, което расте в растенията, е водата. Водата се движи вътре в растението и то расте.

Растенията са най-древните лекарства. Те си имат свое развитие, свое образование, своя тайна.

Растенията, дърветата, са преобразувана енергия – те са енергийни и възприемчиви същности.

Учителя казва: Дърветата са Мъдреци на мълчанието. Те мълчат, но всякога разбират всичко.

Учителя казва: Има времена, когато съзнанието на дърветата е пробудено, и тогава те могат да обичат така, както и хората обичат.

Историята на дървото е в неговата енергия. Дървото е създадено от енергийни потоци. Ако енергията се отдели от един клон, Учителя казва: „Той изсъхва“.

Дърветата са Свещени. Енергията в тях живее.

Учителя казва: В корена енергиите текат надолу, в клоните – нагоре. В плода енергиите текат отвътре.

Учителя казва: Клонът, който се извисява, това е извисена енергия.

Учителя казва: Има умни дървета, има и глупави – глупавите изсъхват. Дърво, което е изсъхнало, показва, че мисълта му е фалирала.

Дао – Древният Път

Из Словото на Елеазар Хараш

Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света.

Дао е леко, защото в Дао няма земя.

Дао живее в себе си, в чудния си разкош.

Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив.

Когато си в Дао – умирайки, живееш. Защото Дао е винаги живеещо.

Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив?

Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял.

Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува.

Който има Дао, смъртта му свети още тук.

Най-красивото на Дао е, че не присъства. А пък ако присъстваше, нямаше да Го има.

Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив. Защото само Дао е живо.

Когато живее, Дао е живо. Когато умира, Дао е живо. Тогава къде е Дао? В Неуловимото.

Който е уловил Дао, нека да знае, че е уловен.

Казах на Дао: „Искам да си ми приятел“. Дао ми каза: „Но няма да можеш да ме виждаш“. Казах му: „Аз отдавна не те виждам и това е радостта ми“.

Дао е заживяло в мен, поради голямото ми неразбиране. Нямаше какво друго да дам на Дао, но Дао ме разбра.

Дао ми даде Себе Си, защото се бях изгубил.

Дао е Неизречена Съкровеност и затова не Го изричам. Скрил съм Дао в Безмълвието си, но не знам какво прави То там.

Дао е сърцето ми, тогава къде е моето сърце?

Дао е нещото в кръвта ми. Къде е кръвта ми? Не знам.

Влюбих се в Дао, защото не можах да Го разбера.

Търсачът на Дао открива отсъствието на Дао и се преизпълва... Така сърцето ми стана препълнено.

Още когато започнах да търся Дао, знаех, че Дао ще ме намери.

Дао ме научи на Нероденост, а аз все още се чудя защо се родих.

Веднъж Дао ми каза: „Аз винаги съм тук, а ти къде си?“. Аз му казах: „Аз съм в Незнайното“. А Дао ми каза: „Значи, сме приятели“.

Веднъж Дао ми каза: „Ако не ме виждаш, все ще ме имаш“. Казах му: „Отсъствай, за да те виждам“.

Когато съм в Дао, имам сърце. Когато съм без Дао, имам Лекота – Дао ми я подари.

Дао няма история, защото това би нарушило Тишината.

Лао Дзъ няма история. Той има Дао. За какво му е история?

Веднъж Дао ми каза: „Искаш ли да съм до теб?“. Казах му: „Не. Искам да си в мен и тогава ще си до мен...“ и Дао се съгласи.

Веднъж попитах Дао: „Трябва ли да се владея?“. Дао ми каза: „Не. Трябва само да ме имаш и тогава ще имаш Владетеля“.

Моето скрито Дао

Автор: Елеазар Хараш

Разбира се, че не Го разбирам, затова Го живея.

Дао е моята Безмълвна Тайна.

В Дао съзрях Цялата Неизречимост и се изпълних с усет за Чисто Вдъхновение.

Дао е Красивото Скрито в Нищото.

Чувам Дао с Неговото Ухо – аз си нямам слух.

Разбрах, че когато помагам на себе си, не си помагам. Разбрах, че когато Дао ми пречи, ми помага.

Когато съм в Дао, всичко е наред. Когато съм в себе си, все нещо ми липсва.

Чудно е Дао, защото не мога да Го разбера. Чувствам се прекрасно в своето неразбиране!

Все се взирам в Дао, но не Го виждам. Но Дао всякога ме вижда с лекота.

Дао ми каза: Ако искаш да ме чуеш, трябва да се откажеш от себе си.

За да чуя Дао, трябва да съм в Дао.

Ако съм в Дао – съм несътворен.

Дао е като мед в устата ми.

Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва.

Само към Дао се стремя. Дао успя да ме привлече.

Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене.

Дао е живо, а аз само си въобразявам, че живея.

Дао е в мене, а аз все повече се приближавам към себе си.

Ако имам Дао, всичко имам. Но как става това, не знам.

Дао умее да ми дава Себе Си, а аз не успявам да Му дам себе си, но Дао ще ме научи.

Когато се доверявам на Дао, все едно е каква трудност срещам.

Не знам кога Дао е вътре в мен, но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам.

Дао ми даде да пия от Покоя, това е чудно питие!

Ако можех да увличам, бих увлякъл целия свят в Дао, но това е само в Негова власт.

От Дао избликва Неизговоримост.

Едно жадувам само: Дао да е увлечено по мене!

Трудно се постига Дао – трябва да си се отказал от света.

Преди да искам Покоя, желая Дао.

Ако не си в Дао, познанието ти е напразно.

Човекът на Дао е Потайно Отречено Същество.

Ако не отидеш Отвъд, не можеш да познаеш Дао.

Тайната на живота е: Да вселиш Дао във всичко.

Ако се вкореним в Дао, ще изкореним греха и злото.

Когато надраснеш нещата – Дао ти става Вечен Приятел.

Няма добър съвет за този, който се е отказал от Дао.

Който честно и усърдно търси Дао, вече е призован.

Когато си в Дао, съмнението е невъзможно.

Любовта към Дао превъзхожда и най-правилната постъпка.

Дао е Свещено, а това е нещо повече от култура.

Дао е това, което ни прави предани към Него.

Човекът на Дао търси Пустотата и отстранява Празнотата.

Дао е неуловимо, защото не се изяснява.

Дао решава дали да Го възприемеш и да Го усетиш.

В своите разумни усилия виж Дао.

Моят скрит Суфизъм

Автор: Елеазар Хараш

Любовта не е във въпросите. Любовта е в Любовта.

Суфи е открил Бога в себе си. За какво му е Рай?

Сияещият Път е нетленен.

Суфи е обречен да стане Мъдър, това е неговият благословен, труден и сияещ Път.

Сияещата Любов в Суфи – това е животворящият хляб.

Човекът слуша. Суфи чува. Чуващото сияе.

Суфи чува Тайната Реалност, тя му е като свой дом.

Слушането е подобно на смъртта за този, който не чува. Но този, който е чул, той благоухае, той осветява своя Път.

Сияещият Път върви към Древната Мъдрост.

Сияещият Път е отвъд падението, наречено „свят“.

Сияещият Път е тесен, труден, тежък личен Път.

Знания и Сияние са различни дървета, различни пътища.

Сияещият човек има в себе си Мъдър Покой.

Да си знаещ и да имаш много знания – това е тъмният път. Мъдрият, Сияещият е преобразен, това е друго измерение.

Знаещият е тежък, обременен. Мъдрият е Чудна Лекота.

Сияещият Път никога не идва от знания, а от Пречистеност.

Даоски афоризми

Съставител: Елеазар Хараш

Даосът възприема Дао, а не света.

Ако Дао ти даде частица от Себе Си, ти ще сияеш четири милиона години.

Най-красивото, когато влезеш в Дао, е това, че няма да съществуваш. Да не съществуваш, това е Красотата на Дао, това е Красотата на Живота.

Когато заживях в себе си, видях, че животът ми има край. Когато заживях в Дао, не видях края.

Каквото практикуваме, в това се превръщаме. Практикувай Дао!

Как да практикувам Дао? Питай Дао.

Къде е Дао? Никога не можеш да избягаш от Дао.

Когато имаш Дао, ти не очакваш спасение, защото Дао е родено преди спасението.

Докато очакваш, не си Дао – не си преизпълнен, не си цял.

Голямата жажда за Дао вече означава, че имаш Дао, защото Дао е жажда за себе си.

В Дао летя, а в света пребивавам. Нуждая се от Дао, а не от Вселената.

Много се напрягах да чуя Дао, оказа се, че Дао ме чу. Дао има тънък слух и затова То чува и най-нежните звукове от Дълбините на Душата ми.

Дао не е цел, не е посока, не е Път… Дао е Безпределна Пълнота.

Даосът нищо не постига, той има само тази Безпределна Пълнота.

Що е Дао? Чувал ли си за полета без крила? Не крилата летят, а Дао.

Освен всички сезони на годината има и друга пролет – това е Животът в Дао.

Дао казва: „Не подобрявай света, за да не го развалиш“. В Дао всичко е Съвършено. Не можеш да подобряваш Съвършеното.

Даоските Мъдреци посвещават целия си живот, за да не постигнат нищо… Така те си остават преизпълнени с Дао.

Дао не плаче за умрелите. Защо? Защото Дао знае, че те са се завърнали в Покоя. Да плачеш за този, който е в Покой, е неразбиране. Смешно е да оплакваш Покоя.

Египетски афоризми.
Книга първа

Съставител: Елеазар Хараш

Има два Пътя: Пътя към Единствения и Пътя към Абсолютния Незнаен.

Тот

По Пътя към Единствения вървят Боговете и хората. По Пътя към Абсолютния Незнаен върви Сам Той към Себе Си.

Великият Път е Път на Единствения към Себе Си.

Древни Слова позволяват на мъртвия да се движи във Висши Светове.

Този, който е разкрил Тайните на змията, той може да се движи към Единствения.

Бог е съставен от Скрита Природа – от най-чистата Невидимост.

Когато Слънцето достигне до Бога, то изчезва и остава само Единственият, Който го е породил.

Да отидеш в отвъдното съзнателно и да царуваш блажено, не е Истинско постижение. Но ако се завърнеш в Древния и заживееш в Неговата Мистерия, това значи, че ти си станал Незнаен от Незнайния – Мистерия от Мистерията.

Мъртъвците се страхуват от Древния Живот – те не искат да оживеят в Него и затова те са на Земята.

Мъдрецът има безкрайно движение в себе си и затова той се движи към Незнайния.

Всеки обучен човек може да постигне задгробен блажен живот, но не всеки може да върви към Незнайния.

Да се посветиш на Бога, е най-големият Дар от Бога – това е Призоваване.

Името на Бога е: Присъствие на Бога. Който познава Бога като Неизразим, е чист.

Да разчетеш книгата, то е да познаеш себе си. Да познаеш себе си, това значи да откриеш своя Божествено Незнаен Произход.

Само Чистото Сърце може да ти даде Прекрасния Път.

Моето Истинско тяло е сърцето ми, а Духът е Свободата ми.

Когато посветих себе си на Бога, Бог ми позволи да имам собствено сърце.

Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.