Книга за Вярата
Книга за Вярата
Из Словото на Учителя Петър Дънов
Вярата е дълбоко вътрешно отношение, което черпи огромна сила от Бога.
Вяра с нечисти постъпки е лицемерие.
Човекът на вярата не е религиозен, а истинен. Той говори малко, кратко, чисто и ясно.
Човекът на вярата е Духовен, не държи на показност. Той е скромен, уверен и смирен.
Истинно вярващият има Любов към врага, а това означава обезсилване на врага.
Около Истинно вярващия има кръг от Чистота и Смиреност.
Вярата е Чисто Духовно пътешествие към Бога, а не умствено.
Вярата е твърдо завръщане в Истината и Покоя, а вярванията са умствени игри и илюзии.
Вярата – това е силата на Чистото Съзнание.
Който не владее желанията си, той няма вяра. Чистотата е задвижващата сила на вярата.
Ако вярваш в Бога, ще вярваш в Цялото – ще вярваш, че Бог е във всички религии.
Вярвай в другите, за да ги повдигаш. Надеждата е сантиментална, вярата е Духовна, а Любовта е Божествена.
Когато вярваш в нещо, ти му помагаш то да се случи.
Ако вие вярвате в злото, вие го храните със сила. Вярата е Духовен кристал на Душата.
Пред вярата дори и смъртта просветва.
Вярата е необорима, тя живее мистично в сърцето.
За Истинната вяра мракът е като светъл ден.
Вярващият човек не е син на жената, той е Син на Бога. Този Син е наука над науките.
О, приятелю, отгледай си вяра и Любов, защото грешният безверник е тъмен гроб.
Вярващият човек е открит и непробиваем.
Вярващият е могъща армия от един човек, но той е с Бога.
Истинната вяра е сгъстена сила на Любовта. Вяра, изхождаща от Любовта, е повече от света.
Ако познаваш Бога, дарена ти е реалната сила на вярата.
Истинната вяра означава да ти е позволено да влизаш в Бога.
Истинната вяра е отломък от Царството Божие. Какво струва бурята пред Истинната вяра?
Спряха ли кладите силата на богомилската вяра? Не, защото тази вяра е Тайнство.
Вярата е произлязла от една Чисто Събудена Духовност.
Вярата е събудител на енергията на здравето.
Да имаш вярата, приятелю, то е да си умъртвил смъртта.
Яви ли се вярата, стихията загубва силата си. Казвам: Вярата е Могъщо Движение на Бога.
Преди да са се родили стихиите, вярата е била.
Книга за Прераждането
Из Словото на Учителя Петър Дънов
Прераждането е дар, за да се преработиш и освободиш от себе си.
Прераждането е дадено, за да се разруши земното мислене, което е и врагът на човека.
Ще се прераждаш, докато се освободиш от себе си, от невежеството си, което наричаш „знание“.
Земното прераждане е като земното мислене: то е грабител. Ти трябва да ограбиш грабителя.
Прераждането на глупавия е врата към смъртта. Прераждането на разумния е врата към светлината. Прераждането на Мъдрия е Врата към Бога.
Който си остава със земното мислене, се преражда отново в невежеството.
Останеш ли умствен, ти си убиец на Истината. Останеш ли религиозен, ти си убиец на Любовта.
Не бъди умствен, но духовен. Не бъди религиозен, но бъди Любов, бъди Син на Бога.
Чудно е да изоставиш невежеството на религията и да се преродиш в Светлината на Бога.
Ще се прераждаш, докато станеш Любящ като Бога, Мъдър като Всевишния и Истина като Абсолюта. Дотогава ще се учиш на Единение с Неговата Воля.
Щом не търсиш Истината, тогава всяко прераждане ще ти носи все нови и нови заблуждения.
Който се е посветил на Бога, във всяко прераждане той се храни с манна.
Любовта слиза, но тя не е в прераждането, тя е свободна.
Ти се прераждаш, за да намериш Духовния си подход към съществата и Древния си Подход към Бога.
Ти се прераждаш, за да се изцелиш от Рая и от ада, защото твое е Царството Божие.
Който се е освободил от прераждането, той се е домогнал до Хранилището и там е открил Книгата за Тайното Вдъхновение.
Посветеният Суфи не е прероден. Той само е слязъл да сподели що е Любов към Бога за тези, които са сътворени от прах и вятър.
Ал Халладж
Прероденият слиза, за да умре и да научи нещо, а Суфи слиза, за да плува в Бога.
Ал Халладж
Който се ражда и преражда, не познава себе си. Който е препълнен с Бога, слиза само за да тържествува в Бога.
Ал Халладж
Отстраних прераждането, на негово място поставих Бог в себе си и се опияних.
Ал Халладж
Разруших Рая, разруших и прераждането. Защото избрах Единствено Бог, и Бог ме избра.
Ал Халладж
Който се е разтворил в Бога, не се преражда – той само слиза и възлиза. Слиза като цвете и възлиза като аромат.
Ал Халладж
Който се преражда, той се явява да се учи. А който слиза, той има в себе си Бог като Повелител и Приятел.
Ал Халладж
Преродените пият вода, а Суфи пият ежедневно Бога.
Ал Халладж
Прероденият се учи, разумният се изумява, Суфи се слива.
Ал Халладж
В света сме преродени като хора, в Бога сме родени като Любов, а в Абсолюта сме Нищо, Безкрайност.
Ал Халладж
Ако прероденият търси Единствено Бога, то Бог ще го води Единствено към Себе Си. Но ако прероденият търси себе си, Бог ще го води в заблуждение, та да изучи заблужденията.
Ал Халладж
Който е поискал да греши, злото се е преродило в него.
Ал Халладж
Ти се прераждаш, за да превърнеш собствената си отрова в мед.
Ал Халладж
Радостта се преражда, скръбта се преражда, но Любовта е свободна – тя е всякога съществуваща, защото е Пълна Преданост.
Ал Халладж
Любовта идва върху Суфи като ураган, като разярен вятър, дига Суфи високо в Бога и го отнася далече от прераждането – а Суфи нищо не помни, освен този чуден разярен поток на Бога.
Ал Халладж
Смирението – Пътят към Бога
Из Словото на Учителя Петър Дънов
Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете звука на забравени думи. Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете новия език на Логоса. Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете Гласа на най-дълбоката Древност. Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете... звука на най-вътрешната Дума. АУМ.
Мъдростта на Смирението беше родена преди звездите, преди Вселената. Мъдростта на Смирението беше родена преди всяко Начало. Любовта е Смиреномъдрие. Когато в Любовта на човека има Смирение, тогава човек може да постигне своята цел, своята наука. Любовта е кулминацията на всяка наука.
Смирението е неизмерима височина, то е свързано с безкрайните крила на душата. С тези мощни крила човек може да разговаря с Вечността. Смиреномъдрият има будност за словото, защото той знае, че начинът на говорене се превръща в съдба или свобода.
Смирението е път към съкровената наука за живота, а тази наука произтича от Върховното Божество. Смирението е път към светлината, която се намира в човека, а светлината в човека се усъвършествува чрез жертвата. Жертвата не е от този свят. Жертвата е разбиране Тайната на Скритото Слово.
Гордостта е път към пустата и неустроена земя, а Смирението е първата крачка към Свещената Земя на Словото. Колкото повече се навлиза във вътрешността на Смирението, толкова повече светлината в ученика се увеличава. И когато светлината стане по-бърза от 300 хил. км/с, тогава Миговете стават Вечност, тогава всеки Миг става Вечност.
Гордият няма път и затова той ще се сблъска с мълчаливата воля на живота. Животът коригира всичко. Да имаш Смирението в себе си, това значи да виждаш Отвъдното. Защото Смирението е Врата към Тайните.
Смирението в ученика е свързано с Нетленната Светлина, а това означава, че Смирението има много Дълбоки Корени. Знае се, че дъбът, царят на дърветата, има много дълбоки корени – тoй не страда от сушата поради своята дълбочина. Учителя казва: Знанието има широчина и височина, но няма дълбочина, т.е. няма дълбоки корени. И така, знание, което няма корени в Духа, е илюзия – това е знание, с което умираш.
В обятията на Смирението злото загива, а това е така, защото чрез Смирението си буден. Гордостта е его, а егото създава бедността. И така, пътят на гордостта завършва с един удивителен знак на края на изречението, т.е. на края на човешкия живот – това е знак за чудене... И човек започва да се чуди защо животът му се е объркал. И аз се чудя как хората не разбират толкова елементарни неща. И от неразбиране са си въобразили, че Смирението е овчедушие и слабост, но животът ще ги коригира.
Пленници на мисълта си – освободете се от отровата на своята гордост и своето его и не чакайте добрите условия на живота да дойдат! Злото не се намира в лошите условия, то се намира в корените на твоето сърце, в твоите скрити желания.
Мистично Разбиране на Живота. Книга първа
Из Словото на Учителя Петър Дънов
В безкрайната вътрешност има Велики Тайни, Необятни Тайни. Дълбоко в човека има една Бездна, но още по-дълбоко има нещо Друго... Това е Свещената Тайнственост – тук се намира Голямата Мистерия на Живота. И тази Мистерия е Сам Бог. Това е Центърът, от Който се излъчва Безкрайността. Това е Изворът на всички Мистерии.
И така, Великите Тайни са скрити в Сърцевината на Живота, в Сърцевината на Бога. Тайната на Словото спада към едно Универсално измерение, а в това измерение ... Словото е Бог. Тайната на Голгота представя една от най-големите Тайни на Вечността. Тя е закодиран текст и представя част от Мълчанието на Вечността. На Голгота се изявява смисълът на Живота, а този смисъл е свързан с Мистичната Дълбочина на Словото.
В израза „Словото бе Бог“ е скрита цялата окултна наука, но тук няма да се спирам конкретно на този въпрос, а само ще кажа, че Словото е синоним на Бога. Или по друг начин казано: Словото е Неговото Име... И когато Той говори,... ти чуваш нещо особено. Този Върховен Глас води хората в Пътеката. А думата „Пътека“ е Мистична и означава „навлизане във вътрешността на Словото“. Всяка дума е сфера на Дълбоки Духовни Идеи.
Поверените таланти, за които се говори в Библията, се отнасят до Тайна притча, която на света се изнася по един начин, а във вътрешността – по друг. Ще обясня накратко: тази притча се отнася до дълбоко скритите окултни органи на Душата, чрез които се виждат други светове на Духа, и то по един чист и реален начин. Чистите Душевни сили и способности образуват Окото на Душата, или Окото на Вътрешните сили на Душата. Когато човек е небрежен към развитието на своите Душевни сили, с това той е заровил своите Духовни таланти... и с това той не е могъл да се домогне до своята Божественост.
Пътят на Христос към Йерусалим – това е Пътят на Душата към красотата на своя кръст. Ще обясня: на кръста се утвърждава Вечната връзка на Душата със своя Творец и именно затова всяка душа трябва, рано или късно, да бъде разпъната. На Голгота се пося едно Велико Космическо Преобразяване на Душите и точно тук Христос направи Космическа Връзка с Душите. Всичко това означава, че Голгота има Космически обсег на Действие и че тук се пося семето на една Нова Вселена.
Голгота беше едно Откровение, а когато говорим за тази специална дума „Откровение“, трябва да знаем, че тя има три тайни значения. Ще кажа едното: когато говорим за Откровение, ние имаме един Духовен процес, при който Небето прониква Земята... И така, чрез Исус – Христос се вля в човешката еволюция и в хода на развитието... По това може много да се говори, но в Окултната наука ни е забранено да изнасяме много от тези неща. Така че тези, които искат по-дълбоко разбиране, нека да се опитат да проникнат в това, което премълчавам.
На лекциите вече съм казал, че Мълчанието – това е езикът на Космическата Сила. Всички, които навлязат дълбоко в окултизма, се научават да пазят Тайна. А Абсолютното опазване на Тайна осигурява съхраняване на специална енергия, която енергия е от по-висш порядък... И когато е необходимо, тази Тайна има власт да преобразява.
За да можеш да медитираш върху Тайната, същественото е в това, че тя трябва да те приеме.
Без Вяра вие не можете да влезете в Тайната. А без Любов вие не можете да влезете в Мистерията... Вярата е само една подготовка за Живота в Божествената Любов.
Тайната е Път към Мистерията на Живота. А Мистерията на Живота е Свята Област. Тайната на Живота ще ти помогне да навлезеш дълбоко в себе си, където ще познаеш част от своето Мистично Битие... Тук Словото се явява като пряк контакт с Духа. Тук завесата на Храма е раздрана… – т.е. тук вратата към Духовния свят е отворена.
Животът в Святата Тайна е една Чиста Божественост и тук, в тази област на Живота, се таи Съвършенството на Битието. Тук Думите са Божествени Принципи. Тези Думи са Ключове за Висшия свят. Тези Думи са особени Слова, но за тези Думи тук, на Земята, не се говори. Това са Думи – Духове. И когато тези Думи влязат да живеят в човека, влиза и Духът на Бога... Така Тайната прави нещата богати.
Към тези Думи, Духове, се стреми всяка душа, защото тези особени Думи са резюме на цялата Окултна наука. Тези Думи са над Посвещението... Те се отнасят до най-вътрешните сфери на Битието. Всичко това се отнася до Мистичната гледна точка, която извлича сила от всички неща, дори и от нещастието.
Защо Бог е допуснал изкушението? В това са скрити три дълбоки окултни идеи. Ще кажа едната: изкушението е допуснато, за да могат душите да се разгърнат в едно велико развитие и всеки сам да познае своята универсалност. Това е за будните ученици на Окултната Школа. Да победиш изкушенията, това значи да ти се разкрият вътрешните закони на Логоса, а това са законите на Мистичната Реалност... И затова е казано: „Създай себе си“.
Откровението е Пътят към Вечното Вдъхновение и тук трябва да кажа, че Откровението и Евангелието са дълбоко езотерични, окултни и мистични книги. А това означава, че тук Истината е скрита много дълбоко и че действията на Логоса не са обикновени явления, а са от Космически и Мистичен характер. Всичко това означава, че сам ти трябва да станеш много дълбок... – т.е. Истината изисква Дълбочина, сиреч Посвещение.
Библейските случки имат отношение не само към хората, но и към Космическите Йерархии, защото Христос е Върховният Логос. Върховният Логос не говори на материалното съзнание, защото то няма уши – това са заровените хора. Пазете се, обични братя и сестри, от материалното, защото колкото по-материален е човек, толкова е по-заровен.
Мистично Разбиране на Живота. Книга втора
Из Словото на Учителя Петър Дънов
Когато се освободиш от себе си, Бог ще се роди в теб. Бог се ражда в Свободата и в Истината.
Ако ти си дълбоко истинен, Бог ще се роди в тебе със Своята Наситеност.
Твоята Чиста Дълбина е Храмът на Бога. Предаността е мярката на Единството.
Единството е Мистичното. Бог иска да си Храм, а не религия.
Да искаш само Бог, то е да искаш Покоя и Той го дарява.
Бог иска да си в Него, защото без Бога ти си едно бедно себе си.
Ако съумееш да влезеш в Божията Воля, ставаш Първообраз.
Ако съхраняваш Бог в себе си, ти наистина съхраняваш себе си.
Бог не гледа твоите дела, а скритите ти Дълбини и Словото в тях.
Имаш ли Абсолютното Доверие, ти си преодолял света.
Любовта ще ти отнеме и доброто, и злото, за да остане само Бог.
В Любовта си с Бога, а чрез Истината си чрез Бога.
Ако сме Дълбоко в себе си, имаме най-великото Богатство – Бог.
Мистичното Знание възприема само Бога. Ако си в Бога, тогава къде е твоето бреме?
Мистичното Разбиране – това е Погледът на Бога в нас. Това Разбиране е преди Вечността.
В Мистичното Разбиране злото е ограбено. Мистично Движение крепи световете.
Мистичното Разбиране е определена Неопределеност. То е Пазител на Истината.
Мистичното Разбиране живее във Вдъхновението. То живее в Непознатото.
Мистичното е родено от Взрива Светлина. Слава на това Безкрайно Съвършенство!
Непреклонният Устрем
Из Словото на Учителя Петър Дънов
Непреклонният Устрем е Могъщо Чисто Същество, вселено в нас поради Великия Замисъл на Развитието.
Устремът е извънземен. Той идва от Потайно Вътрешно място.
Непреклонният Устрем идва от твоята Дълбина, но той е и намеса на Невидимата Божия Ръка.
Непреклонният Устрем означава, че си призовал себе си, Дълбините си, Единството си с Древния Бог.
Имаш ли тайно Бог в себе си, ще срещнеш явно Устрема в себе си.
Непреклонният Устрем слиза от Бога и се завръща в Бога.
Всички Същества на Непреклонния Устрем са поразили Вселената, защото те са придобили особен род Крила, които ги няма в птиците.
Непреклонният Устрем е част от Древния Път.
Непреклонният Устрем е Нероден и той дарява на човека Неродеността му, защото го завръща в Корена.
Непреклонния Устрем Древните са го наричали „Жреца на Тайнството“.
Що е Жрецът на Тайнството? Бялата Несмесена Светлина.
Непреклонният Чист Устрем не създава бъдеще. Той създава Бог и Несътвореност.
Що е Непреклонният Чист Устрем? Правилният Живот, а това е Неговият Живот.
Непрекъснатият Устрем е Жива Сила Божия. Сам Бог живее в него.
Непрекъснатият Устрем е Тайно Слово, произнесено някога в човека.
Непрекъснатият Устрем произлиза от Повелителя.
Непрекъснатият Устрем е Сила без описание.
Когато човекът на Непрекъснатия Устрем попадне в опасност, Силата му се увеличава.
Всеки Непреклонен Устрем овладява тъмната си страна.
Непреклонният Устрем има преди всичко Вътрешна мисия в човека. Той не служи на външни светове.
Непреклонният Устрем е Тайният Вход за Бога.
Непреклонният Устрем не търси награда. Той има Бога в себе си.
Човека на Непреклонния Устрем – само едно за него: Поклон!
Елеазар Хараш
СЪРЦЕВИНАТА
Книга с предговори от Елеазар Хараш
Том първи